Резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2007 г. относно схемите за гарантиране на депозити (2007/2199(INI))
Европейският парламент,
- като взе предвид съобщението на Комисията относно преразглеждането на Директива 94/19/EО относно схемите за гарантиране на депозити (СOM(2006)0729),
- като взе предвид Препоръка 87/63/EИО на Комисията от 22 декември 1986 г. относно въвеждането на схеми за гарантиране на депозити в Общността(1),
- като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет от 22 септември 1992 г. относно предложението за директива на Съвета относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби по отношение на схемите за гарантиране на депозити(2),
- като взе предвид своите позиции от 10 март 1993 г. на първо четене(3) и от 9 март 1994 г. на второ четене(4), по отношение на предложението на Комисията за директива на Съвета относно схемите за гарантиране на депозити,
- като взе предвид Директива 94/19/EО на Европейския парламент и Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити(5),
- като взе предвид доклада на Комисията относно прилагането на клаузата за забрана на износа,член 4, параграф 1 от Директива относно схемите за гарантиране на депозити (94/19/EО) (СOM(1999)0722),
- като взе предвид доклада на Комисията относно действието на разпоредба за допълнително покритие ("topping-up"), член 4, параграфи 2-5 от Директивата относно схемите за гарантиране на депозити (94/19/EО) (СOM(2001)0595),
- като взе предвид техническите становища на Комитета на европейските банкови надзорни органи (CEBS) във връзка с преразглеждане на аспектите, свързани със схемите за гарантиране на депозити, от 30 септември 2005 г. (CEBS/05/81),
- като взе предвид доклада на Съвместния изследователски център на Комисията (JRC), озаглавен: "Анализ на сценариите: Прогнозиране на последиците от промяна на механизма за финансиране на схемите за гарантиране на депозити на ЕС" от февруари 2007 г.,
- като взе предвид доклада на Комисията относно минималното ниво на гаранция, предвидено в Директива 94/19/EО относно схемите за гарантиране на депозити,
- като взе предвид Бялата книга на Комисията относно политиката в областта на финансовите услуги за периода 2005-2010 г. (СОМ(2005)0629) и своята резолюция от 11 юли 2007 г. по нея(6),
- като взе предвид член 45 от своя правилник,
- като взе предвид доклада на Комисията по икономически и парични въпроси (A6-0448/2007),
А. като има предвид, че схемите за гарантиране на депозити представляват важен елемент от мрежата за сигурност;
Б. като има предвид, че схемите за гарантиране на депозити служат на индивидуалната и функционална защита, както и на осигуряването на справедливи условия за конкуренция;
В. като има предвид, че текущото положение в банковия сектор, предизвикано от кризата на ипотечния пазар в САЩ и нейните отражения върху финансовите пазари, показа значението на въпроса за схемите за гарантиране на депозити;
Г. като има предвид, че различните национални структури на схемите за гарантиране на депозити са резултат от различните институционални условия в отделните държави-членки;
Д. като има предвид, че доверието в осигуряването на стабилност на финансовия пазар и справедливите условия за конкуренция представляват важни основи за целия вътрешен пазар;
Е. като има предвид, че най-новите изследвания водят до заключението, че една нарастваща част от гражданите на ЕС вземат под внимание възможността за закупуване на финансови продукти в чужбина;
Ж. като има предвид, че в резултат на нарастващата презгранична дейност на кредитните институции, както и на промените в структурата на европейския банков надзор, възникват нови въпроси относно сътрудничеството, координацията и разпределението на задълженията между държавата по произход и приемащата държава в случай на криза;
З. като има предвид, че поради все по-интегрирания финансов пазар мрежата за сигурност трябва да постигне целта си в презгранични кризисни ситуации;
1. Признава значението на схемите за гарантиране на депозити и ползата от Директива 94/19/EО за ползвателите и стабилността на финансовия пазар; същевременно подчертава значението на отстраняване на възможните нарушения на пазара, ако такива бъдат потвърдени чрез анализ;
2. Изразява съгласие с Комисията, че законодателни изменения на Директива 94/19/EО следва да се предприемат едва след представянето на резултати от допълнителни изследвания, по-специално в областта на управлението на презгранични рискове и кризи; счита, че е важно да се предприемат мерки по отношение на сериозни нарушения на конкуренцията, ако такива бъдат потвърдени чрез анализ;
3. Счита, че предвидените минимални гаранции следва да бъдат хармонизирани на по-високо равнище, но че увеличението следва да бъде свързано със съответното икономическо развитие, особено поради факта, че някои държави, вследствие на макроикономическите си условия, все още не са достигнали до предвиденото в Директива 94/19/EО минимално ниво на гаранция; подчертава обаче в тази връзка, че по-нататъшно понижаване на нивото на гаранция, дължащо се на инфлацията следва да бъде прекратено не по-късно от момента на следващото изменение на директивата;
4. Подкрепя оценката на Комисията, че функционирането на схемите за гарантиране на депозити би могло да се подобри чрез саморегулиращи мерки, особено презгранични;
5. Приветства следователно сътрудничеството, започнато по инициатива на Комисията, с Европейския форум на депозитните застрахователи (EFDI) и със Съвместния изследователски център, както и широко поставения от Комисията диалог с цел изготвяне на саморегулиращи мерки; изисква от Комисията в тази връзка да информира Европейския парламент за своя график и постигнатите резултати;
6. Счита, че е необходимо да се предостави повече информация на клиентите, за да могат да правят информиран избор относно посредниците, на които поверяват спестяванията си, и че подходът следва непрекъснато да цели повишаване на способността на посредниците да извършват презгранична дейност и да насърчават интеграцията на пазара; счита, че саморегулацията, и по-конкретно възможният принос на EFDI, биха могли да играят важна роля в тази връзка;
7. Счита, че настоящите различни начини за финансиране на схемите за гарантиране на депозити следва да бъдат проучени по отношение на възможните нарушения на конкуренцията, включително равното третиране на клиентите и настъпилите вследствие на тези нарушения разходи, и особено по отношение на въздействието върху функционалността в случай на презгранична криза;
8. Подчертава факта, че схемите за гарантиране на депозити ex-post следва да предоставят на потребителите толкова безопасност и сигурност, колкото схемите за гарантиране на депозити ex-ante;
9. Счита, че разделянето на надзора и схемите за гарантиране на депозити между държавите създава проблеми в регулирането; изисква от Комисията да анализира възможните неблагоприятни последици от подобно положение;
10. Счита, че сроковете на изчакване преди средства на вложителите да бъдат възстановени в случай на кризисна ситуация могат да се намалят значително вследствие на значителните иновации в областта на комуникационните технологии, настъпили след приемането на Директива 94/19/EО ; счита, че подобренията преди всичко следва да бъдат насочени към разпоредби, различни от законодателните като споразумения, най-добри практики, подобряване на качеството на данните, както и към ясно разделение на отговорностите за обработка на информация и към ангажименти от страна на банките;
11. Счита, че в случаите, когато възстановяването се извършва от две схеми за гарантиране на депозити, срокът на изчакване преди средства на вложителите да бъдат възстановени от схеми от държавата по произход не трябва да бъде по-дълъг от този за схеми от приемащата държава;
12. Подкрепя подхода, съобразно който решението по отношение на всяко възстановяване или прехвърляне на вноските, направени от кредитна институция в схема за гарантиране, в случаите на напускане на схемите за гарантиране на депозити от техен член следва да се вземе от държавите-членки;
13. Подкрепя оценката на Комисията, че новите разпоредби относно прехвърлянето или възстановяването на вноски, направени в схеми за гарантиране, не трябва нито да отслабват функционирането на фонда, нито да водят до недопустимо увеличаване на рисковете;
14. Счита, че в дългосрочен план, посредством общ проактивен подход, трябва да бъде разгледан въпросът за хармонизация на схемите за гарантиране на депозити по отношение на тяхното финансиране, компетентност и ролята на надзорния орган ако изисканите анализи покажат нарушения на конкуренцията, неравно третиране на клиенти или отрицателни последици върху управлението на презгранични рискове;
15. Приветства създаването на работни групи на Икономическия и финансов комитет и на Комитета по финансови услуги с цел преглеждане и разработване на мерки на ЕС за гарантиране на стабилност на финансовите пазари и регулиране на надзора;
16. Подчертава, че тенденцията за заместване на дъщерните дружества с клонове в банковия сектор е също свързана с нови изисквания за сътрудничество между съответните органи на държавите-членки в кризисни ситуации;
17. Убеден е, че е необходимо,Комисията да анализира съвместно с министрите на финансите на държавите-членки, централните банки и EFDI възможните предимства и недостатъци на разпределението на задълженията преди и след настъпването на потенциални ситуации на криза и да уведоми Европейския парламент за резултатите;
18. Счита за необходимо предварително да се определят процедурите и взаимодействието на всички участници в евентуален случай на презгранична криза, а Комисията, съвместно с представителите на държавите-членки, с централните банки и с EFDI, да планира и установи процедурите и сътрудничеството, и съответно да уведоми Европейския парламент;
19. Призовава Комисията да изработи стандарти за по-добро ранно разпознаване на рисковете от схемите за гарантиране на депозити; счита за възможно системата за ранно разпознаване да се използва за установяване на вноски въз основа на риска;
20. Счита за препоръчително предприемането на по-изчерпателно изследване с цел определянето на общ метод за оценка на риска;
21. Подчертава, че банките носят основна отговорност за ограничаване на рисковете;
22. Счита за необходимо да се разработят принципи за управление на презгранични рискове и кризи, което да намали проблемите с явленията "недобросъвестно участие с цел извличане на облага" ("free-rider") и "морален риск" ("moral hazard");
23. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията.