Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 юли 2007 г. относно свикването на междуправителствена конференция (МПК): Становище на Европейския парламент (член 48 от Договора за ЕС) (11222/2007 – C6-0206/2007 – 2007/0808(CNS))

P6_TA(2007)0328 A6-0279/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 48, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, съгласно който, Съветът се консултира с Парламента (C6-0206/2007),

–   като взе предвид Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност,

–   като взе предвид Договора за създаване на Конституция за Европа, подписан в Рим на 29 октомври 2004 г. (наричан по-долу Конституционния договор),

–   като взе предвид Хартата за основните права на Европейския съюз, подписана и прогласена в Ница на 7 декември 2000 г.,

–   като взе предвид Декларацията от Лаакен от 15 декември 2001 г. относно бъдещето на Европейския съюз,

–   като взе предвид Берлинската декларация от 25 март 2007 г. по случай 50-ата годишнина от подписването на Римските договори,

–   като взе предвид резолюциите си от 12 януари 2005 г. относно Договора за създаване на Конституция за Европа(1) и от 7 юни 2007 г. относно пътната карта за конституционния процес на Съюза(2),

–   като взе предвид резолюцията на Европейския икономически и социален комитет от 30 май 2007 г. относно пътната карта на конституционния процес и становището на Комитета на регионите от 6 юни 2007 г. относно новото стартиране на процеса на реформиране на Европейския съюз, предшестващи Европейския съвет от 21 и 22 юни 2007 г.,

–   като взе предвид съвместната парламентарна среща относно бъдещето на Европа, проведена на 11 и 12 юни 2007 г. в Брюксел,

–   като взе предвид заключенията на Председателството на Европейския съвет, проведен в Брюксел на 21 и 22 юни 2007 г., които съдържат мандата за МПК,

–   като взе предвид доклада на Комисията по конституционни въпроси (A6-0279/2007),

– като има предвид, че:

А.   двете години размисъл относно бъдещето на Европа потвърдиха необходимостта от съхраняване на запазване на новите положения, на Конституционния договор по отношение на демокрацията, ефективността и прозрачността, за да се осигури подходящо функциониране на Европейския съюз и да се укрепят правата на неговите граждани;

Б.   този възглед е широко споделян в националните парламенти на държавите-членки и в Европейския парламент, чиито представители разработиха основата за тези нови положения в рамките на Конвента, натоварен с изготвянето на Хартата за основните права и на Конвента относно бъдещето на Европа;

В.   Европейският съвет от юни 2007 г. се съгласи да свика МПК с мандат, целящ трансформирането на новите положения, съдържащи се в Конституционния договор, в изменения на действащите договори;

Г.   мандатът е много прецизен и позволява на МПК да постигне бързо съгласие по изменението на някои от новите положения в Конституционния договор, без да застрашава неговата същност;

Д.   мандатът, обаче, представлява отказ от амбицията да се създаде единен конституционен договор, който да замести съществуващите договори, и отказ от терминология, която би дала на гражданите ясна представа за актовете на Съюза; мандатът не запазва набора от символи, които биха помогнали на гражданите да се идентифицират с Европейския съюз и включва няколко случая на възможност за неучастие (opt-out) в области, в които отделни държави-членки са посочили, че имат затруднения;

Е.   мандатът не посреща в достатъчна степен новите предизвикателства, пред които е изправен Съюзът след подписването на Конституционния договор;

Ж.   Европейският парламент, като единствената институция на Съюза, която се избира пряко от гражданите, е длъжен да изрази общия интерес на Европейския съюз с цел да предотврати разпадането на европейската структура и на нейния общностен метод, които са източник на мир и благосъстояние в продължение на повече от 50 години;

1.  Приветства положените усилия от немското председателство на Съвета за постигане на единодушно споразумение на Европейския съвет от 21 и 22 юни 2007 г.;

2.  Отбелязва мандата за МПК, одобрен от Европейския съвет; приветства неговата прецизност и стегнат график за приключването на МПК и призовава държавите-членки да не се оттеглят от поетите ангажименти по време на Европейския съвет; изразява становище в полза на свикването на МПК;

3.  Изразява съжаление обаче, че този мандат предполага както изоставяне на някои важни елементи, които бяха договорени по време на МПК през 2004 г., като например концепцията за Конституционен договор, символите на Съюза, разбираеми наименования на нормативните актове на Съюза, ясно установяване на принципа на върховенство на правото на Съюза и определението на ЕС като съюз на граждани и държави, така и голямата отсрочка при въвеждането на други;

4.  Изразява загриженост относно факта, че мандатът предоставя възможност за предоставянето на нарастващ брой дерогации на определени държави-членки от изпълнението на основни разпоредби на предвидените договори, което би могло да доведе до отслабване на кохезията на Съюза;

5.  Изразява съжаление, че мандатът допуска различни текстови промени в сравнение с Конституционния договор, които оставят впечатление за недоверие към Съюза и неговите институции и така изпращат погрешен сигнал към общественото мнение;

6.  Изразява съжаление относно факта, че европейската воля и политическа смелост на представителствата на държавите-членки отслабват и изразява безпокойство по повод еволюирането на възгледи, противопоставящи се на европейските идеали за солидарност и интеграция;

7.  Подчертава, че мандатът позволява изменение на номенклатурата на нормативните актове, но не дава възможност за каквито и да било същностни промени в тяхната структура и йерархия и изразява намерението си да наблюдава внимателно начина, по който това ще бъде въведено в съответните свързани с това разпоредби, за да се увери, че това не накърнява законодателните му правомощия, особено по отношение на контрола върху делегирани актове;

8.  Приветства все пак факта, че мандатът запазва същността на Конституционния договор, и по-специално единната юридическа правосубектност на Съюза и премахването на структурата на стълбовете, почти универсалния характер на гласуването с квалифицирано мнозинство в Съвета и съвместно вземане на решения от Парламента и Съвета, елементите на демокрация на участието, правно-задължителния характер на Хартата за основните права, засилването на вътрешната непротиворечивост на външните действия на Съюза и балансирания институционален пакет;

9.  Отбелязва, че всички положителни резултати, свързани със засилване на демократичните процедури и правата на гражданите, разширяването на компетенциите и дефинирането на ценностите и целите на ЕС, са резултат изключително от работата на Конвента за бъдещето на Европа;

10.  Приветства факта, че икономическият и паричният съюз ще бъде признат в Договора за Европейския съюз като цел на ЕС;

11.  Приветства факта, че мандатът предвижда въвеждане на някои нови елементи в договорите, като изричното споменаване на изменението на климата, солидарността в сферата на енергетиката;

12.  Припомня, че ЕС се обявява, както пред своите граждани, така и пред целия свят, за общност на ценности, че основните права и свободи са сърцевината на тази общност от ценности, както и че те са широко залегнали в Хартата на основните права и са официално признати от институциите на ЕС и всички държави-членки по редица поводи; ето защо счита, че ако в настоящия момент една или повече държави изтъкнат възможността си за неучастие в Хартата на основните права, това би представлявало драматично връщане назад и нанесло значителна вреда на най-основното възприятие за идентичността на ЕС; поради тази причина, настоятелно призовава всички държави-членки да положат всички възможни усилия, за да преодолеят това вътрешно разделение и да постигнат консенсус относно пълното действие на Хартата;

13.  Приканва МПК да завърши работата си преди 2007 г., за да даде възможност на новия договор да влезе в сила достатъчно навреме преди изборите за Европейски парламент през 2009 г.;

14.  Приветства укрепването на начините за участие в МПК на всички равнища, одобрено от Европейския съвет през юни 2007  г.;

15.  Запазва правото си да изпрати до МПК конкретни предложения по специфични въпроси в рамките на мандата;

16.  Ще отговори своевременно на поканата на Европейския съвет да разгледа въпроса за собствения си състав;

17.  Подчертава намерението си да наблюдава внимателно резултатите от МПК, за да прецени дали реформите, договорени по време на преговорите, отговарят по задоволителен начин на неговото тълкувание на мандата;

18.  Призовава държавите-членки и собствените си представители да осигурят пълната прозрачност на работата на МПК, по-специално като публикуват всички документи, внесени за обсъждане на тази конференция;

19.  Потвърждава отново намерението си да поддържа тясна връзка с националните парламенти и с гражданското общество до приключване на процеса на ревизия на договорите;

20.  Призовава МПК да осигури, с цел прозрачност, публикуване на резултатите от своята работа под формата на консолидиран проект за договорите;

21.  Изразява твърдата си решителност след изборите през 2009 г. да направи нови предложения за по-нататъшно конституционно устройство на Съюза в съответствие с клаузата за преразглеждане на договора(3), тъй като Европейският съюз е общ проект, който се подновява постоянно;

22.  Призовава институциите на Съюза да излязат с конкретни предложения с оглед приобщаването още веднъж на европейските граждани към диалог в рамките на продължаването на конституционния процес;

23.  Призовава компетентната си комисия да проучи възможностите за евентуално изменение на Правилника за дейността на Парламента, целящо да се придаде официален характер на предвидените в Конституционния договор знаме и химн на Европейския съюз, в дейностите и сградите на Парламента;

24.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, която представлява становището на Парламента относно свикването на МПК, на Съвета, на Комисията, на държавните глави или правителствени ръководители и на парламентите на държавите-членки, както и на Европейската централна банка.

(1) OВ C 247 E, 6.10.2005 г., стр. 88. (2) Приети текстове, P6_TA(2007)0234. (3) Виж член IV-443 от Конституционния договор.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 юли 2007 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 78/855/ЕИО на Съвета относно сливанията на акционерни дружества и Директива 82/891/ЕИО на Съвета относно разделянето на акционерните дружества по отношение на изискванията за доклад от независим експерт при сливане или разделяне (COM(2007)0091 – C6-0082/2007 – 2007/0035(COD))

P6_TA(2007)0329 A6-0252/2007

(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията към Европейския парламент и към Съвета (COM(2007)0091)(1)

–   като взе предвид член 251, параграф 2 и член 44, 2, буква ж) от Договора за ЕО, съгласно които предложението му е представено от Комисията (С6-0082/2007),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси (A6-0252/2007),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента, на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 юли 2007 г. с оглед приемането на Директива 2007/.../ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 78/855/ЕИО и 82/891/ЕИО на Съвета във връзка с изискването за доклад от независим експерт при сливане или разделяне на акционерни дружества

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента на първо четене съответства на окончателния законодателен акт, Директива 2007/63/EО.)

(1) Все още непубликувано в ОВ.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 юли 2007 г. относно общата позиция на Съвета за приемане на решение на Европейския парламент и на Съвета за създаване на специалната програма "Гражданско правосъдие" за периода 2007-2013 г. като част от общата програма "Основни права и правосъдие" (8699/2/2007 – C6-0179/2007 – 2005/0040(COD))

P6_TA(2007)0330 A6-0262/2007

(Процедура на съвместно вземане на решение: второ четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид общата позиция на Съвета (8699/2/2007 – C6-0179/2007),

–   като взе предвид своята позиция на първо четене(1) по предложението на Комисията към Парламента и към Съвета (COM(2005)0122)(2),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид член 62 от своя правилник,

–   като взе предвид препоръката за второ четене на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A6-0262/2007),

1.  Одобрява общата позиция във вида, в който е изменена;

2.  Обръща внимание върху декларацията, направена от Комисията в пленарното заседание на 11 юли 2007 г.;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент приета на второ четене на 11 юли 2007 г. с оглед приемането на решение на Европейския парламент и на Съвета за създаване на специалната програма "Гражданско правосъдие" за периода 2007-2013 г. като част от общата програма "Основни права и правосъдие"

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента на второ четене съответства на окончателния законодателен акт, Решение № 1149/2007/ЕО.)

(1) Все още непубликувана в ОВ. (2) Все още непубликувано в ОВ.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 юли 2007 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2000/60/EC за установяване рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите, по отношение на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията(COM(2006)0921 – C6-0032/2007 – 2006/0297(COD))

P6_TA(2007)0331 A6-0174/2007

(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2006)0921)(1),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 и член 175, параграф 1 от Договора за ЕС, съгласно който Комисията внесе предложението в Парламента (C6-0032/2007),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A6-0174/2007),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Призовава Комисията да се отнесе отново до него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 юли 2007 г. с оглед приемането на Директива 2007/.../ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2000/60/ЕО за установяване рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите, с оглед на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента на първо четене съответства на окончателния законодателен акт, Директива 2007/.../ЕО.)

(1) Още непубликувано в ОВ.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 юли 2007 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2000/53/ЕО относно излезлите от употреба превозни средства с оглед на предоставените на Комисията изпълнителни правомощия (COM(2006)0922 – C6-0006/2007 – 2006/0287(COD))

P6_TA(2007)0332 A6-0186/2007

(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията към Европейския парламент и към Съвета (COM(2006)0922)(1),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 и член 175, параграф 1 от Договора за ЕО, съгласно които предложението му е представено от Комисията (C6-0006/2007),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A6-0186/2007),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 юли 2007 г. с оглед приемането на Директива 2007/.../ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2000/53/ЕО относно излезлите от употреба превозни средства с оглед на изпълнителни правомощия, предоставени на Комисията

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента на първо четене съответства на окончателния законодателен акт, Директива 2007/.../ЕО.)

(1) Все още непубликувано в ОВ.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 юли 2007 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно изменение на Директива 2002/96/ЕО относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО), с оглед на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (COM(2006)0914 – C6-0019/2007 – 2006/0302(COD))

P6_TA(2007)0333 A6-0188/2007

(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията към Европейския парламент и към Съвета (COM(2006)0914)(1),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 и член  175, параграф 1 от Договора за ЕО, съгласно които Комисията внесе предложението в Парламента (C6-0019/2007),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A6-0188/2007),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 юли 2007 г. с оглед приемането на Регламент (ЕО) № …/2007 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2002/96/ЕО относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО), с оглед на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента на първо четене съответства на окончателния законодателен акт, Директива 2007/.../ЕО.)

(1) Все още непубликувано в ОВ.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 юли 2007 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2002/95/ЕО относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване с оглед на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (COM(2006)0915 – C6-0021/2007 – 2006/0303(COD))

P6_TA(2007)0334 A6-0187/2007

(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията към Европейския парламент и към Съвета (COM(2006)0915)(1),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 и член  95 от Договора за ЕО, съгласно които предложението му е представено от Комисията (C6-0021/2007),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A6-0187/2007),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 юли 2007 г. с оглед приемането на Директива 2007/.../ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2002/95/ЕО относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване с оглед на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента на първо четене съответства на окончателния законодателен акт, Директива 2007/.../ЕО.)

(1) Все още непубликувано в ОВ.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 юли 2007 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2005/32/ЕО за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към енергоемките продукти и за изменение на Директива 92/42/ЕИО на Съвета и Директиви 96/57/ЕО и 2000/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (COM(2006)0907 – C6-0034/2007 – 2006/0291(COD))

P6_TA(2007)0335 A6-0222/2007

(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията към Европейския парламент и към Съвета (COM(2006)0907)(1),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 и член 95 от Договора за ЕО, съгласно които предложението му е представено от Комисията (C6-0034/2007),

–   като взе предвид приложената декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията,

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A6-0222/2007),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 юли 2007 г. с оглед приемането на Директива 2007/.../ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2005/32/ЕО за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към енергоемките продукти и за изменение на Директива 92/42/ЕИО на Съвета и Директиви 96/57/ЕО и 2000/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, относно изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента на първо четене съответства на окончателния законодателен акт, Директива 2007/.../ЕО.)

(1) ОВ C ... / Все още непубликувано в ОВ.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 юли 2007 г. по предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 97/67/ЕО относно пълното изграждане на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността (COM(2006)0594 – C6-0354/2006 – 2006/0196(COD))

P6_TA(2007)0336 A6-0246/2007

(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2006)0594)(1),

–   като взе предвид член 251, параграф 2, член 47, параграф 2 и членове 55 и 95 от Договора за ЕО, съгласно които предложението му е представено от Комисията (C6-0354/2006),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по транспорт и туризъм и становищата на Комисията по икономически и парични въпроси, Комисията по заетост и социални въпроси, Комисията по промишленост, изследвания и енергетика, Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите и Комисията по регионално развитие (A6-0246/2007),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 юли 2007 г. с оглед приемането на Директива 2007/.../ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 97/67/ЕО с оглед пълното изграждане на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 47, параграф 2 и членове 55 и 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията ║,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(3),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора(4),

като имат предвид, че:

(1)  Съветът в своята резолюция от 7 февруари 1994 г. относно развитието на пощенските услуги в Общността(5) определи като една от основните цели на политиката на Общността в областта на пощенските услуги съгласуването на постепенното, контролирано отваряне за конкуренцията на пазара на пощенските услуги с устойчиво гарантиране на предоставянето на универсална услуга.

(2)  Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 г. относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата(6) установи регулаторна рамка за пощенския сектор на равнището на Общността, включително мерки за осигуряване на универсалната услуга и определяне на максимални граници за пощенските услуги, които държавите-членки могат да запазят за своя доставчик или своите доставчици на универсална услуга с оглед на поддържането на универсалната услуга и които трябва да се снижават постепенно и непрекъснато, както и график за вземане на решения относно по-нататъшното отваряне на пазара за конкуренция, за целите на създаване на единен пазар на пощенските услуги.

(3)  Член 16 от Договора ║ изтъква ролята, изпълнявана от услугите от общ икономически интерес, във връзка с общите ценности на Европейския Съюз, както и тяхната роля при насърчаване на социалното и териториално сближаване. В него се посочва, че трябва да се следи за това подобни услуги да се предоставят въз основа на принципите и условията, които им позволяват да изпълняват техните ангажименти.

(4)  Положителната роля на услугите от общ икономически интерес бе подчертана в Специален Евробарометър 219 от октомври 2005 г., където се посочва, че според потребителите в ЕС, пощенските услуги са най-високо ценените услуги от общ икономически интерес, като 77 % от анкетираните дават положителен отговор на този въпрос.

(5)  Поради факта, че пощенските услуги представляват основно средство за комуникация и обмен на информация, те играят важна роля за приноса към социалното, икономическо и териториално сближаване в ЕС.

(6)  Мерките в тази област следва да се изготвят по такъв начин, че задачите на Общността съгласно член 2 от Договора ║, а именно насърчаване в рамките на Общността на хармонично, уравновесено и устойчиво развитие на икономическите дейности, високо равнище на заетост и социална закрила, устойчив растеж без инфлационни последици, висока степен на конкурентноспособност и сближаване на икономическите показатели, повишаване на жизнения стандарт и качеството на живот, както и икономическо и социално сближаване и солидарност между държавите-членки, да бъдат цели, които се постигат.

(7)  Европейските пощенски пазари претърпяха драстични промени през последните години, промени, настъпили в резултат на технологичния прогрес и засилената конкуренция вследствие на дерегулацията на пазара. Предвид глобализацията, е необходима активна позиция в подкрепа на промените, за да не бъдат лишени гражданите на ЕС от благата, произтичащи от тези промени.

(8)  В своите заключения относно междинния преглед на Лисабонската стратегия, Европейският съвет от 22 и 23 март 2005 г. отново изтъкна значението на доизграждането на вътрешния пазар като инструмент за подпомагане на растежа и създаването на повече и по-добри работни места, както и важната роля, която ефективните услуги от общ икономически интерес трябва да играят ║ в конкурентноспособната и динамична икономика. Тези заключения продължават да бъдат приложими за пощенските услуги като основен инструмент за съобщенията, търговията и социалното и териториално сближаване.

(9)  В резолюцията на Европейския парламент от 2 февруари 2006 г. относно прилагането на Пощенската Директива(7) се изтъкна социалното и икономическо значение на ефективните пощенски услуги и тяхната важна роля в рамките на Лисабонската стратегия, като се посочи, че предприетите досега мерки за реформа са довели до значително положително развитие в пощенския сектор, придружено от подобрено качество, по-голяма ефективност и насоченост към потребностите на клиентите. С оглед на понякога осезаемите различия по отношение на задълженията за предоставяне на универсална услуга в държавите-членки, в своята резолюция Европейският парламент призова Комисията, при изготвяне на своето проучване на перспективите, да обърне по-специално внимание на качеството на предоставяната универсална услуга и на бъдещото й финансиране, и в контекста на това проучване, да предложи определение, приложно поле и подходящо финансиране за универсалната услуга. Парламентът също така отбеляза незаменимото териториално и социално измерение на пощенските мрежи, което позволява универсален достъп до основни местни услуги.

(10)  В съответствие с Директива 97/67/ЕО се проведе проучване на перспективите, оценяващо за всяка държава-членка въздействието върху универсалната услуга на доизграждането на вътрешния пазар на пощенски услуги през 2009 г. Комисията също предприе пълен преглед на пощенския отрасъл в Общността, включително възлагането на проучвания на икономическото, социалното и технологичното развитие в отрасъла, и проведе широк кръг от консултации със заинтересованите страни.

(11) █В проучването на перспективите се твърди, че основната цел - защита на трайното предоставяне на универсална услуга, отговаряща на стандарта за качество, определен от държавите-членки в съответствие с Директива 97/67/ЕО - може да бъде постигната в цялата Общност до 2009 г., без при това да е необходим резервиран сектор.

(12)  При непрекъснатото и постепенно отваряне за конкуренция║ на пазарите на пощенски услуги доставчиците на универсална услуга са разполагали с достатъчно време, за да въведат необходимите мерки за модернизация и преструктуриране, изисквани за гарантиране на тяхната дългосрочна жизнеспособност при нови║ пазарни условия, а държавите-членки са имали възможност да приспособят своите регулаторни системи към по-отворената среда. Държавите-членки освен това могат да се възползват от срока за транспониране и значителния период от време, необходим за въвеждане на ефективна║ конкуренция, за да пристъпят при необходимост към допълнителна модернизация и преструктуриране на доставчиците на универсална услуга.

(13)  Проучването на перспективите показва, че резервираният сектор вече не трябва да бъде предпочитаното решение за финансиране на универсалната услуга. Тази оценка взема предвид интересите на Общността и нейните държави-членки при осъществяването на вътрешния пазар и неговия потенциал за осигуряване на растеж и работни места, както и за гарантиране на предлагането на ефективна услуга от общ икономически интерес за всички потребители.█

(14)  Съществуват редица движещи сили за промяна в пощенския сектор, именно търсене и развитие на потребностите на клиентите, организационни промени, автоматизация и въвеждането на нови технологии, заместващи електронни средства за съобщения и отваряне на пазара. В отговор на конкуренцията, за да посрещнат новите изисквания на потребителите и да осигурят нови източници на финансиране, доставчиците на пощенски услуги могат да разнообразят дейността си, като предоставят електронни бизнес услуги или други услуги, свързани с информационното общество.

(15)  Доставчиците на пощенски услуги, в това число и посочените доставчици на универсалната услуга, са принудени да подобряват ефективността си в резултат на новите предизвикателства на конкуренцията, които се различават от традиционните пощенски услуги (като например цифровизацията и електронните съобщения) и това само по себе си ще доведе до голямо повишаване на конкурентноспособността.

(16)  Постепенното отваряне на пазарите на пощенски услуги може, при внимателна подготовка, да благоприятства увеличаването на общия им обем; то може също така, при наличието на условия, обезпечаващи неутралността на конкуренцията, да допринесе за поддържане на устойчива и качествена заетост в рамките на доставчиците на универсални услуги, както и за улесняване на създаването на нови работни места в други оператори, в новите участници в пазара и в свързаните с тях икономически дейности. Настоящата директива не накърнява компетентността на държавите-членки да регулират трудовите условия в сектора на пощенските услуги, което обаче не трябва да води до нелоялна конкуренция. При подготовката за отварянето на пощенския пазар, социалните съображения следва да се вземат предвид, като се обърне по-специално внимание на персонала, който преди това е бил ангажиран при доставката на пощенски услуги.

(17)  Повишената конкурентноспособност следва да даде възможност за интегриране║ на пощенския отрасъл с алтернативни методи за комуникация и за ║ подобряване на качеството на услугата, предоставяна на все по-взискателните ползватели. По-нататъшното отваряне на пазара ще продължи да е от полза за потребителите и особено за малките и средни предприятия, както като податели, така и като получатели на поща, като доведе до подобряване на качеството, по-широк избор, намаления на цените, новаторски услуги и стопански модели. Съвременният пощенски пазар е част от по-големия пазар за съобщения, включващ електронните съобщения, които следва да се вземат предвид, когато се оценява пазарът.

(18)  Пощенската мрежа в селските райони, в планинските и, inter alia, в островните райони, играе съществена роля за интегрирането на предприятията в националната/глобалната икономика и за поддържането на единство от социална гледна точка и от гледна точка на заетостта. Освен това, пощенските клонове в селските, планински и островни райони могат да предоставят инфраструктурна мрежа за универсален достъп до нови телекомуникационни технологии.

(19)  Развитието на съседните пазари на съобщенията е оказало различно въздействие в отделните региони на Общността и групи от населението, както и върху използването на пощенски услуги. Териториалното и социално сближаване следва да продължи и като се има предвид, че държавите-членки могат да приспособят някои специфични аспекти на услугите към местното търсене чрез прилагане на гъвкавостта, предвидена в Директива 97/67/ЕО, уместно е да се запазят изцяло универсалната услуга и свързаните с нея изисквания за качеството, предвидени в тази директива. С цел да се гарантира, че отварянето на пазара продължава да е от полза за всички ползватели, по-специално за потребителите и малките и средни предприятия, държавите-членки трябва да наблюдават и извършват надзор върху развитието на пазара. Те трябва да предприемат подходящи регулаторни мерки, предвидени в директивата, с цел да се гарантира, че достъпът до пощенски услуги продължава да задоволява потребността на ползвателите, включително чрез гарантиране по целесъобразност на минимален брой услуги в една и съща точка за достъп и по-специално, че няма намаляване на гъстотата на точките за достъп до пощенски услуги в селските и отдалечените области. Същевременно, държавите-членки следва да въведат и прилагат подходящи санкции за доставчиците на услуги, в случай че последните не спазват задълженията си.

(20)  Универсалната услуга, обезпечена с Директива 97/67/ЕО, гарантира едно събиране и една доставка до дома или помещенията на всяко физическо или юридическо лице всеки работен ден, дори в отдалечени или рядко населени райони.

(21)  Понятието "ползватели" включва отделните потребители и търговските субекти, ползващи универсалните услуги, освен ако не е предвидено друго в Директива 97/67/ЕО.

(22)  Предоставянето на висококачествени пощенски услуги допринася значително за постигането на целите на социалното и териториалното сближаване. По-специално, електронната търговия предлага на отдалечените и рядко населените райони нови възможности да участват в икономическия живот, важна предпоставка за което е предоставянето на добри пощенски услуги.

(23)  Директива 97/67/ЕО предвижда предпочитание за предоставянето на универсална услуга чрез определянето на доставчици на универсална услуга. Развитието на по-силна конкуренция и повече избор означава, че на държавите-членки следва да ║ се даде допълнителна гъвкавост при определяне на най-ефективния и подходящ механизъм за осигуряване на предоставянето на универсалната услуга, като същевременно се зачитат принципите за обективност, прозрачност, недискриминация, пропорционалност и минимално нарушаване на пазара, необходими за гарантиране на свободното предоставяне на пощенски услуги във вътрешния пазар. Държавите-членки могат да прилагат една или съчетание от следните възможности: предоставянето на универсална услуга в съответствие с пазарните сили, определянето на едно или няколко предприятия за предоставяне на различни аспекти на универсалната услуга или за покриване на различни части от националната територия║ и възлагането на обществени поръчки за услуги. В случай че държава-членка реши да определи едно или повече предприятия, които да предоставят универсалната услуга или които да предоставят отделните елементи на универсалната услуга, трябва да се гарантира, че изискванията за качество на универсалната услуга се спазват и от другите доставчици на универсалната услуга.

(24)  Важно е ползвателите да бъдат напълно осведомени за предоставяната универсална услуга, както и предприятията, предоставящи пощенски услуги, да бъдат осведомени относно правата и задълженията на доставчика(ците) на универсална услуга. Държавите-членки гарантират, че потребителите продължават да бъдат напълно осведомявани относно характеристиките и достъпа до предоставяните конкретни услуги. Националните регулаторни органи следва да следят цялата тази информация да бъде предоставяна. При все това е целесъобразно, в съзвучие с подобрената гъвкавост на държавите-членки, да се гарантира предоставянето на универсална услуга по начини, различаващи се от определянето на доставчик(ци) на универсална услуга, за да могат държавите-членки да разполагат с гъвкавост при решаване на това как тази информация да бъде предоставяна на обществеността.

(25)  Предвид проведените проучвания и с оглед на освобождаването на целия потенциал на вътрешния пазар за пощенски услуги, е уместно да се преустанови използването на резервирания сектор и специалните права като начин за гарантиране на финансирането на универсалната услуга. С оглед на ситуацията в държавите-членки, е целесъобразно да се приеме края на 2010 г. като крайна дата за премахване на изключителните права в пощенския сектор.

(26)  Външното финансиране на остатъчните нетни разходи за универсалната услуга може все още да бъде необходимо за някои държави-членки. Поради това е целесъобразно изрично да се изяснят наличните възможности за гарантиране на финансирането на универсалната услуга, доколкото това е необходимо и достатъчно обосновано, като държавите-членки имат свобода на избор относно използваните инструменти за финансиране. Тези възможности включват използването на процедури за възлагане на обществени поръчки, включително пряко договорени процедури, и във всички случаи, в които задълженията, свързани с универсалната услуга, предполагат нетни разходи за универсалната услуга и представляват несправедлива тежест за определените предприятия - обществени обезщетения и поделяне на разходите между доставчиците на услуги и/или потребителите по прозрачен начин чрез вноски в компенсационен фонд. Държавите-членки могат да използват други начини за финансиране в рамките на правото на Общността, например използване на печалбите, произтичащи от други дейности на доставчиците на универсална услуга извън обхвата на универсалната услуга, за финансиране изцяло или отчасти на нетните разходи за универсалната услуга, при условие, че те са съвместими с директива 97/67/ЕО. Без да се засяга задължението на държавите-членки да спазват правилата на Договора за ЕС, приложими към държавните помощи, държавите-членки следва да осведомяват Комисията за плановете си относно финансирането на евентуални нетни разходи за универсалната услуга, което следва да бъде отразено в редовния доклад, който Комисията представя пред Европейския парламент и Съвета относно прилагането на директива 97/67/ЕО.

(27)  От предприятията, предоставящи услуги, които могат да заместват универсалната услуга, следва да се изисква да допринасят за финансирането на универсалната услуга в случаи, когато е предвиден компенсационен фонд. За да определят кои предприятия са засегнати, държавите-членки следва да обмислят дали услугите, предоставяни от подобни предприятия, могат да се разглеждат от гледна точка на ползвателя като заместващи универсалните услуги, като се вземат предвид отличителните черти на услугите, включително тяхната добавена стойност и предназначение. За да бъдат счетени за заместващи, не е необходимо услугите да покриват всички аспекти на универсалната услуга, като ежедневна доставка или пълно национално покритие, при условие че могат да покрият поне един от аспектите на услугите, предоставяни в рамките на универсалната услуга; експресните и куриерските услуги не се считат за услуги, които могат да заместят универсалната услуга. За да бъдат в съответствие с принципа на пропорционалност при определяне на приноса на тези предприятия към разходите по предоставяне на универсална услуга в дадена държава-членка, държавите-членки следва да използват прозрачни и недискриминационни критерии. █

(28)  Принципите на прозрачност, недискриминация и пропорционалност, предвидени в Директива 97/67/ЕО, трябва да продължат да се прилагат към всеки механизъм за финансиране и всяко решение в тази област трябва да се основава на прозрачни, обективни и подлежащи на проверка критерии. По-специално нетните разходи за универсалната услуга следва да се изчисляват, под ръководството на националния регулаторен орган, като разлика между нетните разходи на предприятие, осъществяващо дейност, свързана със задължения за предоставяне на универсална услуга, и неговите нетни разходи при осъществяване на дейност без задължения за предоставяне на такава услуга. При изчисляването следва да се отчитат всички значими елементи, включително нараснала търговска полза за предприятието, определено да предоставя универсална услуга, право на разумна печалба и стимули за постигане на ефективност на разходите. За да се избегне правната несигурност и да се осигури равнопоставеност, Комисията следва да даде подробни насоки относно изчисляването на нетните разходи за универсалната услуга.

(29)  Уместно е да се даде възможност за допълнителен преходен период от две години за премахване на изключителни и специални права на държавите-членки, които са се включили в пощенската реформа по-късно, или на държави-членки с особено труден релеф, особено тези с голям брой острови, при условие, че те известят Комисията за това. Като се има предвид този извънреден период, е уместно също така да се позволи, в ограничен период от време и за ограничен кръг услуги, на държави-членки, които са отворили напълно пазара си, да откажат на монополистите, действащи в друга държава-членка, разрешение за действие на тяхната собствена територия.

(30)  На държавите-членки следва да се позволи да използват общи разрешителни и индивидуални лицензи във всички обосновани и съобразени с целта случаи. Въпреки това, както се подчертава в третия доклад относно прилагането на Директива 97/67/ЕО, по-нататъшната хармонизация на условията, които могат да бъдат въведени, изглежда необходима за намаляване на необоснованите пречки пред предоставянето на услуги на вътрешния пазар. В този контекст държавите-членки могат, например, да разрешат на предприятията, които предлагат услуги в рамките на универсалната услуга или услуги, считани за възможни заместители, да направят избор между задължението да предоставят услуга и възможността да участват финансово в разходите по тази услуга, предоставяна от друго предприятие. Не следва обаче да се допуска налагането на едновременно изискване за участие в механизъм за поделяне на разходите и за предоставяне на универсална услуга или изпълнение на задължения във връзка с качеството, насочени към постигане на същата цел. Целесъобразно е също да се поясни, че някои от разпоредбите относно издаването на общи разрешителни и лицензи не следва да се прилагат за точно посочени доставчици на универсална услуга.

(31)  В среда, в която няколко пощенски предприятия предлагат услуги в сферата на универсалната услуга, е целесъобразно да се въведе изискване към държавите-членки за извършване на оценка на необходимостта от предоставяне на достъп до някои елементи на пощенската инфраструктура или до някои обичайно предоставяни услуги от доставчици на универсална услуга за други оператори, предоставящи подобни услуги, с цел насърчаване на ефективна конкуренция и/или защита на ползвателите и потребителите чрез гарантиране на цялостното качество на пощенските услуги. При наличието на няколко доставчика на универсална услуга с регионални пощенски мрежи, държавите-членки следва също да извършат оценка на тяхната оперативна съвместимост и при необходимост да я гарантират с цел предотвратяване възникването на пречки за бързия транспорт на пощенски пратки. Предвид факта, че правното и пазарно положение на тези елементи или услуги е различно в отделните държави-членки, е целесъобразно да съществува изискване към държавите-членки да приемат информирано решение единствено относно необходимостта, обхвата и избора на регулаторен инструмент, включително по целесъобразност относно поделянето на разходите. Настоящата разпоредба не накърнява правото на държавите-членки да приемат мерки за гарантиране на достъп до публичната пощенска мрежа при условия║ на прозрачност и недискриминация.

(32)  Предвид значението на пощенските услуги за незрящите и слабовиждащите лица, е целесъобразно да се потвърди, че в един конкурентен и либерализиран пазар следва да има задължение за държавите-членки да гарантират предоставянето на безплатни услуги за незрящи и слабовиждащи лица.█

(33)  В една силно конкурентна среда е от значение да се гарантира, че доставчиците на универсална услуга разполагат с възможността за гъвкав подход при определянето на цените, която е необходима, за да се осигури финансовата жизнеспособност на предоставянето на универсална услуга. Ето защо е от значение да се гарантира, че държавите-членки налагат тарифи, които са в отклонение от принципа, съгласно който цените отразяват обичайното търговско търсене и разходи, само в ограничен брой случаи. Тази цел се постига като на държавите-членки продължава да се разрешава да поддържат единни тарифи за единични пратки - услугата, която най-често се използва от потребителите, както и от малките и средните предприятия. Отделните държави-членки могат също да поддържат единни тарифи за някои други пощенски пратки по причини, свързани с обществените интереси, като достъп до култура, регионално и социално сближаване. Принципът за определяне на цените в зависимост от разходите не следва да възпрепятства операторите, отговарящи за предоставянето на универсална услуга, да прилагат единни тарифи за услугите, доставяни в рамките на тази универсална услуга.

(34)  Необходимо е доставчиците на универсална услуга да се ползват от по-гъвкави тарифни условия за предоставянето на услуги за предприятията, експедиторите на едро и посредниците, които обединяват пощенските пратки на различни клиенти.

█

(35)  С оглед на прехода към напълно конкурентен пазар, както и за да се гарантира, че кръстосаното субсидиране от универсалните към неуниверсалните услуги не се отразява неблагоприятно върху конкурентното преимущество на последните, е целесъобразно да се запази изискването към държавите-членки да оставят в сила задължението за водене на отделно и прозрачно счетоводство по отношение на доставчиците на универсални услуги с необходимите корекции. Посоченото задължение следва да се изразява в предоставяне на необходимата информация на националните регулаторни органи, органи по защита на конкуренцията и Комисията за приемане на решения, свързани с универсалните услуги, и контролиране на наличието на справедливи пазарни условия до реализирането на ефективна конкуренция. Сътрудничеството между националните регулаторни органи за продължаващото разработване на критерии и насоки в тази област следва да допринася за хармонизираното прилагане на тези правила.

(36)  Съгласно съществуващите правила в други сектори на услугите и с цел увеличаване на закрилата на потребителите, е целесъобразно да не се ограничава приложното поле на минималните стандарти относно процедурите за рекламация само до доставчиците на универсални услуги. С оглед увеличаване на ефективността на процедурите за разглеждане на рекламации е целесъобразно Директива 97/67/EО да насърчи използването на извънсъдебни споразумения, определени в Препоръка 98/257/EО на Комисията от 30 март 1998 г. относно принципите, прилагани за органите, отговорни за извънсъдебното уреждане на потребителски спорове(8) и Препоръката на Комисията 2001/310/EО от 4 април 2001 г. относно принципите, прилагани за органите, участващи в извънсъдебното уреждане на потребителски спорове по взаимно съгласие(9). Интересите на потребителите биха били допълнително защитени чрез увеличена║ оперативна съвместимост между операторите в резултат║ от достъпа до някои елементи на инфраструктурата и услугите, както и от изискването за сътрудничество между националните регулаторни органи и органите за защита на потребителите. Държавите-членки следва да въведат система за възстановяване на разходите и/или обезщетяване с цел защита на интересите на ползвателите в случай на кражба, загуба или повреда на пощенски пратки.

(37)  Необходимо е да се изменят разпоредбите относно изпълнителните правомощия, така че да бъдат отразени измененията към Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията(10).

(38)  Комитетът, който сътрудничи при прилагането на Директива 97/67/ЕО следва да следи за развитието на мерките, взети от държавите-членки за гарантиране на универсалната услуга и в частност за настоящето и предполагаемо въздействие на тези мерки върху социалното и териториалното сближаване. Като се има предвид особеното значение, което отварянето на пазара на пощенските услуги има за регионалното сближаване, този комитет следва да включва представители не само на държавите-членки, а също и на местните и регионалните органи на властта на всяка държава-членка.

(39)  Ролята на националните регулаторни органи вероятно ще остане водеща, по-специално в тези държави-членки, в които все още трябва да бъде завършен процесът на преход към конкуренция. В съответствие с принципа за разделение на регулаторните и оперативни функции, държавите-членки следва да гарантират независимостта на съответните национални регулаторни органи, като осигурят безпристрастността на техните решения. Изискването за независимост не накърнява институционалната автономност и конституционни задължения на държавите-членки и принципа за неутралност по отношение на действащите в държавите-членки правила, уреждащи системата на собственост върху имущество, установен в член 295 от Договора. Националните регулаторни органи следва да бъдат снабдени с всички необходими средства за изпълнение на своите задачи от гледна точка на персонал, експертен опит и финансови средства.

(40)  Предвид честото участие на различни национални органи в упражняването на регулаторни функции е целесъобразно да се въведе прозрачност в разпределението на задачите и да се въведе изискване органите, отговарящи за регулирането в сектора, прилагането на правилата на конкуренцията и въпросите на потребителите, да сътрудничат с оглед гарантиране на ефективното изпълнение на своите задачи.

(41)  Всеки субект, адресат на решение на национален регулаторен орган, следва да има право на обжалване пред орган, който е независим от регулаторния орган. Този орган може да бъде и съд. Процедурата по обжалване не накърнява разделението на компетенциите в рамките на националните съдебни системи, както и правата на юридическите или физическите лица съгласно националното право. С цел гарантиране на правната и пазарна сигурност е необходимо да се осигури спиране на изпълнението на решенията на националните регулаторни органи до приключване на тези процедури.

(42)  При изпълнение на задачите им съгласно директива 97/67/ЕО, националните регулаторни органи следва да █съгласуват действията си с регулаторните органи на други държави-членки и с Комисията. Това би насърчило развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги и би спомогнало за постигане на последователно прилагане във всички държави-членки на установените в същата директива разпоредби, по-специално в области, в които националното законодателство по прилагане на общностното законодателство предоставя на националните регулаторни органи значителна оперативна самостоятелност в прилагането на съответните правила. Сътрудничеството може, наред с другото, да се осъществи в рамките на създадения с Директива 97/67/EО Комитет или група, включваща европейски регулаторни органи. Държавите-членки следва да решат кои органи са национални регулаторни органи по смисъла на същата директива.

(43)  Необходимо е националните регулаторни органи да събират информация от участниците в пазара с оглед на ефективното изпълнение на своите задачи. Исканията за информация следва да бъдат съразмерни и да не налагат ненужно бреме върху предприятията. Комисията може също да се нуждае от събиране на подобна информация, за да може да изпълнява задълженията си съгласно правото на Общността.

(44)  С цел Европейският парламент и Съветът да бъдат непрекъснато информирани относно развитието на вътрешния пазар на пощенски услуги, Комисията следва редовно да представя доклади на тези институции относно прилагането на Директива 97/67/ЕО.

(45)  Комисията следва да предостави на държавите-членки помощ по отношение на различните аспекти на прилагането на настоящата Директива.

(46)  Настоящата директива не засяга нито условията на работа, включително максималната продължителност на работата и минималната продължителност на почивките, минималния платен годишен отпуск, минималните ставки на заплащане, както и здравето, безопасността и хигиената на работното място, които държавите-членки прилагат в съответствие с правото на Общността, нито отношенията между социалните партньори, включително правото на договаряне и сключване на колективни споразумения, правото на стачка и стачен протест в съответствие с националното законодателство и установените, съобразени с правото на Общността практики, нито се отнася до услугите, предоставяни от агенции за временна заетост. По целесъобразност, държавите-членки могат да посочат условията на работа в своите процедури за издаване на разрешителни.

(47)  Държавите-членки следва да гарантират създаването на достатъчно на брой и контактни точки и места за достъп, като се отчитат нуждите на потребителите в селските райони и тези с ниска гъстота на населението. Държавите-членки следва да определят минимален брой пунктове за достъп и за контакт в тези райони, с оглед гарантиране на универсалната услуга.

(48)  С цел потвърждаване на регулаторната рамка, приложима за сектора, следва да се заличи датата, на която изтича срокът на действие на Директива 97/67/ЕО. Разпоредбите, които не са изменени от настоящата директива, продължават да се прилагат. Услугите, които държавите-членки могат да продължат да запазват, по време на преходния период, са тези, определени в член 7а от Директива 97/67/ЕО.

(49)  Доколкото целите на предложените действия и по-специално завършването на вътрешния пазар на пощенските услуги при запазване на общо равнище на универсални услуги за всички потребители и установяване на хармонизирани принципи на регулиране на пощенските услуги, не могат да бъдат осъществени в достатъчна степен от държавите-членки, действащи сами, и следователно, поради мащаба на последиците на предприеманото действие, могат да бъдат по-добре осъществени на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е установен в същия член, съдържащите се в настоящата директива мерки не надхвърлят необходимото за постигане на тези цели.

(50)  Следователно, Директива 97/67/EО следва да бъде съответно изменена.

(51)  Настоящата директива е съвместима с други действащи общностни инструменти, касаещи услугите. Ако настоящата директива влезе в противоречие с разпоредба на друг общностен инструмент, в частност Директива 2006/123/EО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар(11), настоящата директива и нейните разпоредби имат предимство и се прилагат в пълна степен спрямо пощенския сектор.

(52)  Настоящата директива не засяга прилагането на правилата от Договора относно конкуренцията и свободата за предоставяне на услуги. Доколкото механизмите на финансиране биха включили помощи, отпуснати от държава-членки или от средства за държавни помощи под каквато и да е форма по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора, настоящата директива не засяга задължението на държавите-членки да спазват правилата за държавни помощи в Договора,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 97/67/EО се изменя, както следва:

1)  В член 1 второто тире се заменя със следния текст:

2)  Член 2 се изменя, както следва:

3)  В първата алинея на член 3, параграф 3, уводният текст се заменя със следното:

3.  Държавите-членки предприемат мерки, за да гарантират, че универсалната услуга е осигурена през всички работни дни и не по-малко от пет дни седмично, освен при обстоятелства или географски условия, които се смятат за извънредни от националните регулаторни органи, и че тя включва като минимум:

4)  Член 4 се заменя със следния текст:

Член 4

1.  Всяка държава-членка гарантира, че предоставянето на универсалната услуга е осигурено и уведомява Комисията за мерките, които е предприела, за да изпълни това задължение. Комитетът, създаден съгласно член 21, се уведомява и той следи за развитието на мерките, въведени от държавите-членки за гарантиране на предоставянето на универсалната услуга.

2.  Държавите-членки могат да решат да определят едно или повече предприятия за доставчици на универсална услуга за цялата национална територия или част от нея и за различни елементи на универсалната услуга. В такива случаи те определят, в съответствие с правото на Общността, техните задължения и права и ги публикуват. По-специално държавите-членки предприемат мерки, за да гарантират, че условията, при които се възлагат универсалните услуги, се основават на обективни, недискриминационни, пропорционални и насочени към минимално нарушаване на пазара принципи, и че определянето на предприятия за доставчици на универсална услуга е за ограничен период от време. Държавите-членки уведомяват Комисията относно идентичността на доставчика(ците) на универсална услуга, който(които) са определили.

5)  В член 5, параграф 2 "членове 36 и 56" се заменя с "членове 30 и 46".

6)  Член 6 се заменя със следния текст:

Член 6

Държавите-членки вземат мерки, за да гарантират, че на ползвателите и предприятията, предоставящи пощенски услуги, редовно се предоставя от доставчика(ците) на универсалната услуга достатъчно подробна и актуализирана информация относно характеристиките на предлаганите универсални услуги, в частност относно общите условия на достъп до тази услуга, както и цените и нивото на стандартите за качество. Тази информация се публикува по подходящ начин.

Държавите-членки уведомяват Комисията за начините, по които се предоставя информацията, която трябва да се публикува в съответствие с първия параграф.

7)  В глава 3 заглавието се заменя със следното:

ГЛАВА 3

Гарантирано финансиране на универсални услуги

8)  Член 7 се заменя със следния текст:

Член 7

1.  Считано от 31 декември 2010 г., държавите-членки не предоставят, нито запазват в сила изключителни или специални права за въвеждането и предоставянето на пощенски услуги. Държавите-членки могат да финансират предоставянето на универсални услуги чрез едно или повече от средствата, предвидени в параграфи 3, 4 и 5, или чрез каквито и да е други средства, съвместими с Договора║.

2.  Всяка държава-членка гарантира, че финансирането на универсалната услуга е осигурено по всяко време на изцяло либерализирания пазар на пощенски услуги. Всяка държава-членка уведомява Комисията за стъпките, които възнамерява да предприеме, за да изпълни това задължение.

3.  Държавите-членки могат да гарантират предоставянето на универсалните услуги, като ги възлагат в съответствие с приложимите правила и норми за обществените поръчки, включително възможността за пряко договаряне и сключване на договори за услуги с доставчиците на услуги.

4.  Когато държава-членка установи, че задълженията за универсална услуга, предвидени в настоящата директива, водят до нетни разходи и представляват несправедлива финансова тежест за доставчика(ците) на универсалната услуга, тя прилага един от механизмите, описани подробно в нейния националния план, нотифициран на Комисията не по-късно от 1 януари 2010 г. и съставляващ част от доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета.

5.  Когато нетните разходи се разпределят съгласно параграф 4, буква б), държавите-членки могат да създадат компенсационен фонд, който може да се финансира с такси от доставчиците на услуги и/или ползвателите и се управлява за тази цел от орган, независим от бенефициера(ите). Държавите-членки могат да обвържат предоставянето на разрешителни за доставчици на услуги съгласно член 9, параграф 2 със задължение за финансова вноска в посочения фонд или с изпълнение на задължения за универсална услуга. Само услугите, посочени в член 3, могат да бъдат финансирани по този начин.

6.  Държавите-членки трябва да гарантират, че принципите за прозрачност, недискриминация и пропорционалност са спазени при създаването на компенсационния фонд и при определянето на размера на финансовите вноски по параграфи 4 и 5. Взетите съгласно параграфи 4 и 5 решения се основават на обективни и проверими критерии и се огласяват публично.

9)  Добавя се следният член 7а:

Член 7a

В степен, необходима за осигуряване предоставянето на универсалната услуга, пряката пощенска реклама може да продължи да бъде резервирана в рамките на същите ограничения за тегло и цени.

10)  Член 8 се заменя със следния текст:

Член 8

11)  В глава 4 заглавието се заменя със следното:

"ГЛАВА 4

Изисквания относно предлагането на пощенски услуги и достъпа до мрежата

12)  Член 9 се заменя със следния текст:

Член 9

1.  За услугите, които са извън обхвата на универсалната услуга, както е определена в член 3, държавите-членки могат да въведат "общи разрешителни", доколкото това е необходимо, за да се гарантира спазването на основните изисквания.

2.  За услугите, които попадат в обхвата на универсалната услуга, както е определена в член 3, и услуги, които се считат за възможни заместители, държавите-членки могат да въведат разрешителни процедури, включително индивидуални лицензи, доколкото това е необходимо, за да се гарантира спазването на основните изисквания и да се осигури универсалната услуга.

3.  Издаването на разрешителни за доставчици на услуга, различни от определените доставчици на универсална услуга, може, при целесъобразност, да подлежи на задължение за финансова вноска в механизма за разпределяне на нетните разходи, посочен в член 7.

Държавите-членки могат да позволят на тези предприятия да избират между задължението за участие в механизма за разпределяне или спазването на задълженията за универсална услуга.

4.  Процедурите, задълженията и изискванията, упоменати в параграфи 1 и 2, са прозрачни, достъпни, недискриминационни, пропорционални, точни и недвусмислени, предварително оповестени и основани върху обективни критерии. Държавите-членки гарантират, че причините за отказ на разрешително в цялост или отчасти се представят пред заявителя, и трябва да установят процедура на обжалване.

5.  Държавите-членки изискват всички оператори да спазват трудовото законодателство, приложимо към тях, както и всички законови ли договорни разпоредби относно условията за наемане на работа и условията на труд, включително здравословни и безопасни условия на работното място и взаимоотношения между работодатели и заети лица, които държавите-членки прилагат в съответствие с националното законодателство, което спазва общностното законодателство. Държавите-членки също така изискват избрания орератор да спазва законодателството в областта на социалната сигурност, приложимо към него, и колективните споразумения, сключени между социалните партньори.

13)  В Член 10, параграф 1 се заменя със следния текст:

1.  Европейският парламент и Съветът, произнасяйки се по предложение на Комисията и на основание член 47, параграф 2, и членове 55 и 95 от Договора, приемат необходимите мерки за съгласуването на процедурите, посочени в член 9, които уреждат търговското предлагане на пощенски║ услуги на обществеността.

14)  В член 11 "член 57, параграф 2, и членове 66 и 100а" се заменя с "член 47, параграф 2, и членове 55 и 95".

15)  Добавят се следните членове 11а и 11б:

Член 11а

Когато е необходимо да се защити интересът на ползвателите и/или да се насърчи ефективната конкуренция, и с оглед на националните условия, държавите-членки гарантират, че прозрачни и недискриминационни условия за достъп са на разположение за следните елементи от пощенската инфраструктура или услугите: система на пощенските кодове, база данни от адреси, пощенски кутии в пощенските клонове, пощенски кутии за събиране и доставка, информация относно промяна на адреса, услуга на пренасочване, услуга за връщане на пратката на подателя.

Член 11б

Настоящата директива не засяга съответните национални законови разпоредби относно защитата на личните данни, както не засяга и правото на държавите-членки да приемат мерки за гарантиране, при целесъобразност, на достъп до пощенската мрежа на доставчици на универсална услуга до пощенската мрежа или други елементи от пощенската инфраструктура в условия на прозрачност и недискриминация.

16)  Член 12 се заменя със следния текст:

Член 12

17)  Член 14 се заменя със следния текст:

Член 14

1.  Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че счетоводството на доставчиците на универсална услуга се води в съответствие с разпоредбите на настоящия член.

2.  Доставчиците на универсалната услуга, в рамките на своите системи за вътрешно счетоводство, водят отделни сметки с цел ясно разграничение между услугите и продуктите, които са част от универсалната услуга и получават финансово обезщетение за нетните разходи за универсалната услуга или допринасят за такова обезщетение от една страна, и, от друга, услугите и продуктите, които не са. Такива системи за вътрешно счетоводство се основават на принципи║ на аналитичното счетоводство, които се прилагат последователно и могат да бъдат обективно обосновани.

3.  Без да се засяга параграф 4, чрез счетоводните системи, посочени в параграф 2, разходите се разпределят по следния начин:

4.  Други системи за аналитично счетоводно отчитане могат да се прилагат само ако са съвместими с параграф 2 и са били одобрени от националния регулаторен орган. Комисията се осведомява за това преди тяхното прилагане.

5.  Националните регулаторни органи следят за това съответствието с една от системите за аналитично счетоводство, описани в параграфи 3 и 4, да се проверява от компетентен орган, който е независим от доставчика на универсалната услуга. Държавите-членки гарантират, че декларация относно съответствието се публикува периодично.

6.  Националният регулаторен орган разполага с достатъчно подробна информация за универсална услуга, и предава тази информация на Комисията по нейно искане.

7.  При поискване се предоставя подробна счетоводна информация, произтичаща от тези системи, на националния регулаторен орган и на Комисията в условията на поверителност, в съответствие с член 22a.

8.  Когато дадена държава-членка не е установила механизъм за финансиране за предоставяне на универсална услуга, както го допуска член 7, и ако националният регулаторен орган е убеден, че никой от доставчиците на универсална услуга, определени в тази държава-членка, не получава държавна подкрепа под прикрита или друга форма и че пазарната конкуренция е напълно действаща, националният регулаторен орган може да реши изискванията на настоящия член да не се прилагат. Независимо от това, настоящият член се прилага за настоящите доставчици на универсална услуга, докато не бъдат определени други доставчици на универсални услуги. Националният регулаторен орган информира предварително Комисията за всички такива решения.

18)  Член 19 се заменя със следния текст:

Член 19

1.  Държавите-членки следят за прилагането на прозрачни, опростени и не скъпо струващи процедури от всички предприятия, предоставящи пощенски услуги, за обработка на рекламациите на ползвателите, по-конкретно в случаите на загубване, кражба, повреда или неспазване на стандартите за качество на услугата (включително процедури за установяване на отговорността в случаи, засягащи повече от един оператор).

2.  Държавите-членки приемат мерки, за да гарантират, че процедурите, упоменати в параграф 1, позволяват справедливо и бързо уреждане на споровете, като предвидят █система за възстановяване на разходите и/или обезщетяване.

3.  Държавите-членки насърчават също така развитието на независими извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове между предприятията, предоставящи пощенски услуги, и потребителите.

4.  Без да се засягат другите възможности за обжалване или средства за правна защита, предвидени от националното законодателство и от това на Общността, държавите-членки, действайки индивидуално или, когато националното право го предвижда, съвместно с организациите, които представляват интересите на ползвателите и/или потребителите, следят ползвателите да могат да представят пред компетентния национален орган случаите, в които рекламации на ползватели пред компании, предоставящи услуги в рамките на универсалната услуга, не са били разрешени по задоволителен начин.

5.  Съобразно член 16, държавите-членки следят доставчиците на универсалната услуга и, ако това е целесъобразно, предприятията, предоставящи услуги в рамките на универсалната услуга, да публикуват, заедно с годишния доклад относно контрола на техните резултати, ║информация относно броя на рекламациите и начина, по който те са били обработени.

19)  Член 21 се заменя със следния текст:

Член 21

1.  Комисията се подпомага от комитет.

2.  При позоваване на настоящия член, се прилагат член 5а, параграф 1 до 4 и член 7 от Решение 1999/468/EО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

║

20)  Член 22 се заменя със следния текст:

Член 22

1.  Всяка държава-членка определя един или няколко национален(ни) регулаторен(ни) орган(и) за пощенския сектор, които са юридически различни и функционално независими от пощенските оператори. Държавите-членки, които запазват собствеността или контрола над предприятията, предоставящи пощенски услуги, осигуряват ефективно║ структурно отделяне на регулаторната функция от дейностите, свързани със собствеността и контрола.

Държавите-членки осведомяват Комисията за националните регулаторни органи, които са определили за изпълнение на задачите, произтичащи от настоящата директива. Те публикуват задачите, които ще се изпълняват от националните регулаторни органи, в лесно достъпна форма, особено когато тези задачи са възложени на повече от един орган. По целесъобразност държавите-членки гарантират за консултирането и сътрудничеството по въпроси от общ интерес между тези органи и националните органи, на които е поверено прилагането на законодателството относно конкуренцията и потребителите.

2.  Националните регулаторни органи имат по-специално за задача да осигурят спазването на задълженията, произтичащи от настоящата директива, в частност посредством установяване на контролни и регулаторни процедури за гарантиране на предоставянето на универсалната услуга. Те могат също така да бъдат натоварени с гарантиране на спазването на правилата за конкуренция в пощенския сектор.

Националните регулаторни органи на държавите-членки работят в тясно сътрудничество и си предоставят взаимопомощ с цел улесняване на прилагането на настоящата директива.

3.  Държавите-членки следят за наличието на ефективни механизми на национално равнище, даващи правото на всеки ползвател или предприятие, предоставящо пощенски услуги, засегнати от решение на национален регулаторен орган, да обжалват решението пред апелативен орган, който е независим от заинтересованите страни. В очакване на изхода от съответното обжалване е валидно решението на националния регулаторен орган, освен ако апелативният орган не постанови обратното.

21)   След член 22 се добавя следната глава:

ГЛАВА 9а

Предоставяне на информация

22)  Добавя се следният член 22а:

Член 22а

1.  Държавите-членки гарантират, че доставчиците на пощенски услуги предоставят цялата информация на националния регулаторен орган, включително финансова информация и информация относно предоставянето на универсалната услуга, за да могат националните регулаторни органи да гарантират изпълнението на разпоредбите на настоящата директива или на решенията, взети в съответствие с нея;

█

2.  При поискване и при необходимост при условия на поверителност всички предприятия предоставят тази информация своевременно, съблюдавайки сроковете и степента на подробност на данните, изисквани от националния регулаторен орган.Информацията, изисквана от националния регулаторен орган, съответства на потребностите му във връзка с изпълнението на неговите задачи и тя не се използва за цели, различни от тези, за които е била изискана. Националният регулаторен орган мотивира своята молба за информация.

23)  Член 23 се заменя със следния текст:

Член 23

На всеки четири години, като първият път е не по-късно от 31 декември 2011 г., Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на настоящата директива, включително съответната информация за развитието в сектора, по-конкретно що се отнася до икономическите и социални аспекти, заетостта и технологичните аспекти, както и качеството на услугата. Докладът се придружава, когато е уместно, от предложения до Европейския парламент и Съвета.

Отделен доклад за тенденциите на общата заетост в сектора и за условията на труд, прилагани от всички оператори, във всяка една държава-членка, се подава не по-късно от три години след датата на отваряне на пазара към конкуренцията. Докладът дава също така отчет за приетите мерки чрез гласуване на закони или водене на преговори между социалните партньори. Ако докладът разкрива нарушения на конкуренцията, при необходимост в него се правят и предложения.

24)  Добавя се следният член 23а:

Член 23a

Комисията осигурява помощ на държавите-членки относно прилагането на настоящата директива, включително насоки за изчисляването на всякакви нетни разходи, преди 1 януари 2009 г. Държавите-членки представят на Комисията своите проекти за финансиране, както е посочено в член 7, параграф 4 и могат също така да представят и проучвания.

25)  Член 26 се заличава.

26)  Член 27 се заличава.

Член 2

1.  Държавите-членки въвеждат в сила законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 31 декември 2009 г.. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и прилагат таблица за съответствие между тези разпоредби и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или те са придружени от това позоваване при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.  Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в ║,

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) Все още непубликувано в ОВ. (2) OВ C 168, 20.7.2007 г., стр. 74. (3) OВ C 197, 24.8.2007 г., стр. 37. (4) Позиция на Европейския парламент от 11 юли 2007 г. (5) OВ С 48, 16.2.1994 г., стр. 3. (6) ОВ L 15, 21.1.1998 г., стр. 14. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 ║ (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1). (7) ОВ С 288 Е, 25.11.2006 г., стр. 77. (8) ОВ L 115, 17.4.1998 г., стр. 31. (9) ОВ L 109, 19.4.2001 г., стр. 56. (10) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (OВ L 200, 22.7.2006 г., стp. 11). (11) ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36. (12) + ОВ: дата на влизане в сила на настоящата Директива.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 юли 2007 г. по предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общи правила за извършване на въздухоплавателни транспортни услуги в Общността (преработка) (COM(2006)0396 – C6-0248/2006 – 2006/0130(COD))

P6_TA(2007)0337 A6-0178/2007

(Процедура на съвместно решение: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2006)0396)(1),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 и член 80, параграф 2 от Договора за създаване на ЕО, съгласно които предложението му е представено от Комисията (C6-0248/2006),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по транспорт и туризъм (A6-0178/2007),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Изисква от Комисията да внесе законодателно предложежение в Европейския парламент и в Съвета, свързано със социалните условия и условията на работа в европейския авиационен сектор и, междувременно, до влизането в сила на такова законодателство, изисква от въздушните превозвачи да спазват правилата по отношение на командироване на техни служители;

4.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 юли 2007 година с оглед приемането на Регламент (ЕО) № .../2007 на Европейския парламент и Съвета относно общи правила за извършване на услуги за въздушен превоз в Общността (преработена версия)

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПEЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията║,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(3),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора(4),

като имат предвид, че:

(1)  В Регламент (ЕИО) № 2407/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. относно лицензирането на въздушни превозвачи(5), Регламент (ЕИО) № 2408/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. относно достъпа на въздушни превозвачи на Общността до вътрешните въздушни трасета на Общността(6) и Регламент (ЕИО) № 2409/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. относно тарифите на самолетните билети и таксите за услуги за въздушен превоз(7) е необходимо да бъдат внесени известен брой съществени промени. С оглед постигането на по-голяма яснота тези регламенти следва да бъдат преработени и консолидирани в един единствен регламент.

(2)  С приемането на тези три регламента въздушният превоз в Общността беше либерализиран. Въпреки успешното осъществяване на тази либерализация по отношение на растежа, конкурентоспособността и по-ниските тарифи, непоследователното прилагане на тези регламенти в отделните държави-членки смущава функционирането на вътрешния авиационен пазар.

(3)  С цел осигуряване на по-ефикасно и съгласувано прилагане на законодателството на Общността за вътрешния авиационен пазар е необходимо да се направи серия от корекции в сегашната правна рамка.

(4)  Признаването на потенциалната връзка между доброто финансово състояние на даден въздушен превозвач и безопасността, следва да се установи ║ по-строг мониторинг на финансовото състояние на ║ въздушните превозвачи.

(5)  Предвид нарастващото значение на въздушни превозвачи, които имат оперативни бази в няколко държави-членки, и необходимостта да се осигури ефикасен надзор над тези въздушни превозвачи, същата държава-членка следва да носи отговорност за надзорните дейности, осъществявани съгласно АОС (свидетелството за авиационен оператор) и ║ оперативния лиценз.

(6)  За да се гарантира последователният мониторинг на ║ спазването на изискванията на оперативните лицензи от всички въздушни превозвачи на Общността, лицензиращите органи следва да извършват редовни оценки на финансовото състояние на въздушните превозвачи. Поради това последните следва да предоставят достатъчно информация относно финансовото си състояние, особено през първите две години от тяхното съществуване, тъй като те са особено критични за оцеляването на въздушния превозвач на пазара. За да се избегне нарушаване на конкуренцията, предизвикано от прилагането на различни правила на национално равнище, е необходимо да се осигури прозрачност, а финансовото състояние на всички въздушни превозвачи на Общността да се подложи на съвместен контрол от страна на Комисията и държавите-членки.

(7)  За да се намалят рисковете за пътниците, на въздушните превозвачи на Общността, които не║ спазват изискванията за поддържане на валиден оперативен лиценз, не следва да се допуска да продължат дейността си. В такива случаи компетентният лицензиращ орган следва да отнеме или спре оперативния лиценз. В случаите, в които компетентният лицензиращ орган не направи това, на Комисията следва да бъде позволено да отнеме или спре оперативния лиценз, за да се осигури еднакво прилагане на законодателството на Общността.

(8)  За да се избегне ║ прекомерното използване на споразумения за лизинг на въздухоплавателни средства, регистрирани в трети страни, особено заедно с екипажа (мокър лизинг), такава възможност следва да се допуска само при изключителни обстоятелства, като например липса на подходящо въздухоплавателно средство на пазара на Общността, да бъде строго ограничена във времето и да отговаря на стандартите за безопасност, съответстващи на правилата за безопасност в законодателството на Общността.

(9)  Държавите-членки следва да гарантират правилното прилагане на законодателството на Общността и националното законодателство в социалната област по отношение на служителите на въздушен превозвач на Общността, извършващ въздушни услуги от база за опериране, находяща се извън територията на държавата-членка, в която се намира основното място на дейност на този въздушен превозвач на Общността.

(10)  За да гарантира безопасното и съгласувано функциониране на вътрешния авиационен пазар, е желателно Общността да отговаря за договарянето с трети страни на правата на трафик в рамките на Общността. Това би дало възможност да се избегнат евентуални несъответствия между вътрешния пазар и самостоятелните преговори, водени от държавите-членки.

(11)  За да може вътрешният авиационен пазар да бъде окончателно изграден, ║ съществуващите ограничения, които се прилагат между държавите-членки, като например ограничения за ║ съвместното използване на кодове по трасета до трети страни или по отношение на ║ ценообразуването по трасета до трети страни с междинно кацане в друга държава-членка (право на трафик на 6-та свобода), следва да се отменят.

(12)  Условията, при които могат да бъдат наложени задължения за извършване на обществена услуга, следва да се определят ясно и по недвусмислен начин, а свързаните с тях тръжни процедури следва да дават възможност за участие на достатъчен брой кандидати║. Комисията следва да е в състояние да получи толкова информация, колкото е необходима, за да може да направи оценка на икономическите основания за задълженията за обществена услуга в отделните случаи.

(13)  Действащите правила по отношение разпределението на трафика между летищата, обслужващи един и същи град или агломерация, следва да се разяснят и опростят.

(14)  Целесъобразно е на държавите-членки да се осигури възможност да реагират на внезапни проблеми в резултат от непредвидими и неизбежни обстоятелства, които технически или практически затрудняват силно извършването на въздушни услуги.

(15)  Пътниците следва да имат достъп до еднакви тарифи за едни и същи полети, независимо от тяхното местожителство в рамките на Общността или националността им, и независимо от мястото, на което са установени пътническите агенции на територията на Общността.

(16)  Пътниците следва да бъдат в състояние ефективно да сравняват тарифите на различните авиокомпании. Поради това публикуваните тарифи следва да показват крайната цена, която пътникът трябва да плати, в т.ч. всички данъци, такси и вземания.

(17)  Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията(8).

(18)  Тъй като по-еднородно прилагане на ║ законодателството на Общността по отношение на вътрешния авиационен пазар не може да бъде постигнато в достатъчна степен от държавите-членки заради международния характер на въздушния превоз и следователно може да бъде осъществено по-добре на равнище на Общността, Общността може приеме мерки съгласно принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, определен в същия член, настоящият Регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(19)  Следователно е необходимо да се отменят Регламент (ЕИО) № 2407/92, Регламент (ЕИО) № 2408/92 и Регламент (ЕИО) № 2409/92,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Глава І

Общи разпоредби

Член 1

Предмет

1.  Настоящият регламент урежда лицензирането на въздушни превозвачи на Общността, правото на въздушни превозвачи на Общността да извършват въздушни услуги в Общността и ценообразуването за въздушни услуги, извършвани в Общността. Разпоредбите относно информацията и недопускането на дискриминация при ценообразуването се прилагат за полети от летище, намиращо се на територията на държава-членка, и за полети, договорени от въздушен превозвач на Общността, от летище, намиращо се в трета страна, до летище, намиращо се на територията на държава-членка, освен ако въздушните превозвачи не са обвързани със същите задължения във въпросната трета страна.

2.  Прилагането на глава III от настоящия регламент спрямо летището на Гибралтар не засяга съответните правни позиции на Кралство Испания и Обединеното кралство, що се отнася до спора между тях по въпроса за суверенитета на територията, на която то е разположено.

3.  Прилагането на разпоредбите на глава III от настоящия регламент не се прилагат спрямо летището на Гибралтар, докато договореностите, оповестени в съвместната декларация, направена от външните министри на Кралство Испания и Обединеното кралство на 2 декември 1987 г., не започнат да се прилагат. Правителствата на Испания и Обединеното кралство ще информират Съвета за тази дата.

Член 2

Определения

20)   "заинтересована държава-членка/заинтересовани държави-членки" е/са държавата-членка/държавите-членки, между които или в рамките на която/които се извършва въздушна услуга;

21)   "участваща/участващи държава-членка/държави-членки" е/са заинтересованата държава-членка/заинтересованите държави-членки, в която/които е/са лицензирани въздушният превозвач/въздушните превозвачи, извършващ/и въздушна услуга;

Глава II

Оперативен лиценз

Член 3

Оперативен лиценз

1.  На никое предприятие, установено в Общността, не се позволява да извършва превоз по въздуха на пътници, пощенски пратки и/или товари в рамките на Общността срещу възнаграждение и/или под наем, освен ако предприятието не е получило съответния оперативен лиценз.

Предприятие, което отговаря на изискванията на настоящата глава, има право да получи оперативен лиценз.

2.  Компетентният лицензиращ орган не издава оперативни лицензи, ако не са спазени изискванията на настоящата глава.

3.  Без да се засягат други приложими разпоредби на правото на Общността, вътрешното или международното право, следните въздушни услуги не са подчинени на изискването за притежаване на валиден оперативен лиценз:

Член 4

Условия за издаване на оперативен лиценз

Член 5

Финансови условия за издаване на оперативен лиценз

1.  Компетентният лицензиращ орган прави задълбочена оценка на това дали предприятие, което за първи път подава заявление за оперативен лиценз, може да докаже, че:

2.  За целите на параграф 1 всеки кандидат за лиценз представя бизнес план най-малкото за първите три години от дейността му. В бизнес плана се посочват подробно и финансовите връзки на кандидата с други търговски дейности, в които кандидатът участва пряко или чрез свързани предприятия. Кандидатът предоставя също така цялата съответна информация; по-специално данните, посочени в точка 1 от приложение I. Всеки кандидат установява разпоредби за избягване или намаляване на отрицателните социални последици от обявяване в несъстоятелност.

3.  Параграфи 1 и 2 не се прилагат по отношение на въздушни превозвачи, които упражняват дейности предимно с въздухоплавателни средства с тонаж, по-малък от 10 тона МИТ (максимално излетно тегло), и/или с по-малко от 20 места. Такива въздушни превозвачи трябва по всяко време да могат да докажат, че техният нетен капитал е най-малко 100 000 EUR или, при поискване от страна на компетентния лицензиращ орган, да предоставят информацията, подходяща за целите на член 9, параграф 2.

Независимо от това, държава-членка може да прилага параграфи 1 и 2 по отношение на лицензирани от нея въздушни превозвачи, които оперират редовни въздушни линии или чийто оборот надхвърля 3 милиона EUR годишно.

Член 6

Свидетелство за авиационен оператор

1.  Издаването и валидността на оперативен лиценз по всяко време зависи от притежаването на валидно АОС, определящо дейностите по оперативния лиценз и отговарящо на критериите, установени съгласно относимото право на Общността.

2.  Всяка промяна в АОС на въздушен превозвач на Общността се отразява, по целесъобразност, в неговия оперативен лиценз.

3.  Когато АОС се издава от национален орган, компетентните органи на тази държава-членка са отговорни за издаването, отказа, отнемането или спирането на АОС и на оперативния лиценз на въздушен превозвач на Общността.

Член 7

Доказателство за добра репутация

1.  Когато с цел издаване на оперативен лиценз се изисква доказателство, че лицата, които постоянно и ефективно ще ръководят дейността на предприятието, са с добра репутация и че не са били обявявани в несъстоятелност, или за целите на спиране или отнемане на оперативен лиценз в случай на сериозно професионално нарушение или наказателно правонарушение, компетентният лицензиращ орган приема по отношение на граждани на държави-членки представянето на документи, издадени от компетентните органи в държавата-членка по произход или държавата-членка, където съответното лице има постоянното местожителство, като достатъчно доказателство, че тези изисквания са изпълнени.

2.  Когато държавата-членка по произход или държавата-членка, където съответното лице има постоянно местожителство, не издава документите, посочени в параграф 1, тези документи се заменят с клетвена декларация, или, в държави-членки, където не се правят клетвени декларации – с тържествена декларация на заинтересованото лице пред компетентен съдебен или административен орган, или, ако е уместно, пред нотариус или квалифициран професионален орган на държавата-членка по произход или на държавата-членка, където съответното лице има постоянно местожителство; този орган, нотариус или квалифициран професионален орган издава удостоверение, потвърждаващо автентичността на клетвената или тържествената декларация.

3.  Компетентният лицензиращ орган може да изисква документите и удостоверенията, посочени в параграфи 1 и 2, да бъдат представени не по-късно от три месеца след датата на тяхното издаване.

Член 8

Валидност на оперативен лиценз

1.  Оперативният лиценз остава валиден, докато въздушният превозвач на Общността изпълнява изискванията на настоящата глава.

Въздушният превозвач на Общността трябва да може по всяко време да докаже при поискване от страна на компетентния лицензиращ орган, че спазва всички изисквания на настоящата глава.

2.  Компетентният лицензиращ орган наблюдава отблизо ║ спазването на изискванията на настоящата глава. При всички случаи той прави преглед ║ на спазването на тези изисквания в следните случаи:

В случай че компетентен лицензиращ орган има подозрения, че финансовите проблеми на въздушен превозвач на Общността могат да засегнат безопасността на дейността му, той незабавно информира органа, който отговаря за издаването на АОС.

3.  Оперативният лиценз се представя отново за одобрение, когато въздушен превозвач на Общността:

4.  Всяка финансова година въздушният превозвач на Общността предоставя на ║ компетентния лицензиращ орган ║ заверените отчети, отнасящи се за предходната финансова година, в срок от шест месеца след крайния срок за отчетите. В течение на първите две години от дейността на въздушния превозвач на Общността посочените в точка 3 от приложение I данни се актуализират и предоставят на разположение на компетентния лицензиращ орган на всяко шестмесечие.

Компетентният лицензиращ орган може по всяко време да прави оценка на финансовите резултати от дейността на въздушен превозвач на Общността, на който е издал оперативен лиценз, като поиска съответната информация, и по-специално посочените в точка 3 от приложение I данни.

5.  Въздушният превозвач на Общността уведомява компетентния лицензиращ орган:

6.  Ако компетентният лицензиращ орган прецени, че промените, за които е уведомен по силата на параграф 5, ще окажат значително въздействие върху финансите на въздушния превозвач на Общността, освен необходимата съгласно параграф 4 информация, той изисква представяне на преразгледан бизнес план, включващ съответните промени и обхващащ най-малкото период от 12 месеца, считано от началната дата за неговото изпълнение, както и данните, посочени в точка 2 от приложение I.

Компетентният лицензиращ орган взема решение относно преразгледания бизнес план не по-късно от три месеца, след като цялата необходима информация му е била предоставена.

7.  По отношение на лицензирани от тях въздушни превозвачи на Общността компетентният лицензиращ орган решава дали оперативният лиценз трябва да се представи отново за одобрение в случай на промяна в един или повече елементи, оказващи влияние върху правното положение на въздушния превозвач на Общността, и по-специално в случай на сливане или на поглъщане.

8.  Параграфи 4, 5 и 6 не се прилагат по отношение на въздушни превозвачи, които упражняват дейности предимно с въздухоплавателни средства с тонаж, по-малък от 10 тона МИТ (максимално излетно тегло), и/или с по-малко от 20 места. Такива въздушни превозвачи трябва по всяко време да могат да докажат, че техният нетен капитал е най-малкото 100 000 EUR или, при поискване от страна на компетентния лицензиращ орган, да предоставят информацията, подходяща за целите на член 9, параграф 2.

Независимо от това, държава-членка може да прилага параграфи 4, 5 и 6 по отношение на лицензирани от нея въздушни превозвачи, които оперират по редовни линии или чийто оборот надхвърля 3 милиона EUR годишно.

Член 9

Спиране или отнемане на оперативен лиценз

1.  Компетентният лицензиращ орган спира или отнема оперативния лиценз, ако са налице основателни съмнения, че въздушният превозвач на Общността не може да изпълнява своите настоящи и потенциални задължения за период от 12 месеца.

Компетентният лицензиращ орган може да издаде временен лиценз със срок, който не надвишава 12 месеца, за периода на извършване на финансова реорганизация на въздушен превозвач на Общността, при условие че безопасността не е застрашена, че този временен лиценз отразява всички промени в АОС и че са налице реални перспективи за задоволително финансово възстановяване в рамките на този срок.

2.  Когато са налице ясни признаци, че съществуват финансови проблеми, или когато срещу въздушен превозвач на Общността, лицензиран от компетентния лицензиращ орган, е открито производство по несъстоятелност или друго подобно производство, компетентният лицензиращ орган незабавно прави задълбочена оценка на финансовото състояние и, въз основа на заключенията си, преразглежда статуса на оперативния лиценз в съответствие с настоящия член в срок от три месеца.

Компетентният лицензиращ орган информира Комисията за процедурата по оценяване и за заключенията си, както и за решението, което взема по отношение на статута на оперативния лиценз.

3.  Когато заверените отчети, посочени в член 8, параграф 4, не се предадат в срок от шест месеца след крайния срок за отчетите за предходната финансова година, компетентният лицензиращ орган изисква въздушният превозвач на Общността да предаде незабавно тези заверени отчети.

Ако заверените отчети не се предадат в срок от един месец, оперативният лиценз се отнема или спира.

Компетентният лицензиращ орган информира Комисията за неизпълнението на задължението на въздушния превозвач на Общността да предаде заверените си отчети в рамките на шестмесечния срок и за последващите действия, които предприема.

4.  В случай че АОС на въздушен превозвач на Общността е спряно или отнето, компетентният лицензиращ орган незабавно спира или отнема оперативния лиценз на този въздушен превозвач.

Член 10

Решения относно оперативни лицензи

1.  Компетентният лицензиращ орган взема решение по заявление за лиценз колкото е възможно по-скоро, но не по-късно от три месеца след представянето на цялата необходима информация, като отчита всички налични данни. Решението се изпраща до кандидата. При отказ се посочват причините за това.

2.  Процедурите по издаване, спиране или отнемане ║ на оперативни лицензи се оповестяват от компетентните лицензиращи органи, които информират Комисията за това.

3.  Ежегодно в Официален вестник на Европейския съюз се публикува списък с решения на компетентните лицензиращи органи за издаване, спиране или отнемане на оперативни лицензи.

Член 11

Застрахователни изисквания

Въздушният превозвач застрахова отговорността си в случаи на злополука – по-специално по отношение на пътници, багаж, товари, пощенски пратки и трети страни. Когато е целесъобразно, застрахователното покритие отговаря на минималните изисквания, предвидени в Регламент (ЕО) № 785/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно застрахователните изисквания за въздушни превозвачи и оператори на въздухоплавателни средства(9).

Член 12

Регистрация

1.  Без да се засяга член 13, параграф 2, въздухоплавателно средство, използвано от въздушен превозвач на Общността, се регистрира █в Общността. Държавата-членка, чийто компетентен лицензиращ орган отговаря за издаването на оперативния лиценз на въздушния превозвач на Общността, може да изисква такова въздухоплавателно средство да бъде регистрирано в националния &igravecy; регистър.

2.  В съответствие с параграф 1, в зависимост от приложимите закони и правила компетентният лицензиращ орган вписва в своя национален регистър, незабавно и без да налага дискриминационни такси, въздухоплавателно средство, собственост на граждани на други държави-членки, както и прехвърлени права от регистрите на въздухоплавателните средства на други държави-членки. Освен обичайната регистрационна такса не се налагат други такси за прехвърляния на въздухоплавателни средства.

Член 13

Лизинг

1.  █Предприятие, което подава заявление за издаване на оперативен лиценз, трябва да разполага с едно или повече въздухоплавателни средства като негова собственост или съгласно договор за лизинг без екипажа (сух лизинг).

Въздушният превозвач на Общността трябва да разполага с едно или повече въздухоплавателни средства като негова собственост или под формата на║ сух лизинг.

Въздушният превозвач на Общността може да разполага с едно или повече въздухоплавателни средства под формата на ║ мокър лизинг.

2.  В случай на краткосрочни договори за мокър лизинг с цел посрещане на временните нужди на въздушен превозвач на Общността или при други изключителни обстоятелства, компетентният лицензиращ орган може да допусне освобождаване от задължението за регистрация, предвидено в член 12, параграф 1, при условие че:

3.  С цел спазване на стандартите за безопасност, въздушен превозвач на Общността, който използва въздухоплавателно средство от друго предприятие или предоставя въздухоплавателно средство на друго предприятие, със или без екипаж, трябва да получи предварително одобрение за такова действие от компетентния лицензиращ орган. Условията за одобрението съставляват част от договора за лизинг между страните.

4.  Компетентният лицензиращ орган не одобрява договори за мокър лизинг или сух лизинг ║ по отношение на въздушен превозвач, на който е издал оперативен лиценз, освен ако органът не е установил и обявил писмено на въпросния въздушен превозвач, че са изпълнени всички стандарти за безопасност, равностойни на наложените в съответното законодателство на Общността.

Член 14

Проверка от страна на Комисията

1.  По искане от страна на държава-членка или по своя инициатива, Комисията, като действа в съответствие с процедурата, посочена в член 28, параграф 2, проверява спазването на изискванията на настоящата глава и при необходимост взема решение за спиране или отнемане на оперативен лиценз.

2.  За да изпълни задълженията си съгласно настоящия член, Комисията може да получи цялата необходима информация от компетентния лицензиращ орган или директно от съответния/те въздушен/и превозвач/и на Общността в рамките на срок, определен от Комисията.

Член 15

Право на защита

Компетентният лицензиращ орган и Комисията гарантират, че когато се приема решение за прекратяване или отнемане на оперативен лиценз на въздушен превозвач на Общността, на засегнатия въздушен превозвач на Общността се осигурява възможност да бъде изслушан, като се отчита необходимостта в някои случаи необходимостта от процедура по спешност.

Член 16

Социално законодателство

Във връзка със служителите на въздушен превозвач на Общността, които оперират по въздушни линии от оперативна база извън територията на държавата-членка, в която се намира мястото, където този въздушен превозвач на Общността извършва основно търговската си дейност, държавите-членки гарантират съответното прилагане на законодателството на Общността и на националното законодателство в социалната област.

Глава ІІІ

Достъп до трасета

Член 17

Предоставяне на вътрешнообщностни въздушни услуги

1.  Въздушните превозвачи на Общността имат право да упражняват права на трафик по трасета в рамките на Общността.

2.  Държавите-членки не подлагат упражняването на права на трафик от въздушен превозвач на Общността на изискване за издаване на разрешително или даване на разрешение. Ако дадена държава-членка има причини да се съмнява║във валидността на оперативен лиценз, издаден на въздушен превозвач на Общността, тя обсъжда този въпрос с компетентния лицензиращ орган. Държавите-членки не изискват от въздушните превозвачи на Общността да представят документи или информация, които вече са предали на компетентния лицензиращ орган.

3.  При извършване на вътрешнообщностни въздушни услуги на въздушния превозвач на Общността се разрешава да комбинира въздушните линии и да сключва споразумения за съвместно използване на кодове, без да се засягат правилата на Общността за конкуренцията, които са приложими за предприятията.

4.  С настоящото всички ограничения на свободата на въздушните превозвачи на Общността да предоставят вътрешнообщностни въздушни услуги, произтичащи от двустранни споразумения между държавите-членки, се отменят.

5.  Независимо от разпоредбите на двустранни споразумения между държавите-членки и съгласно правилата на Общността за конкуренцията, които са приложими за предприятията, и разпоредбите на двустранни споразумения между държави-членки и трети страни, заинтересованата/ите държава-членка/държави-членки разрешава/т въздушни превозвачи на Общността да комбинират въздушни услуги и да сключват споразумения за съвместно ползване на кодове с който и да е въздушен превозвач за въздушни услуги по линии до, от или през всяко летище на тяхна територия от или до всяка точка в трети страни.

6.  Без да се засягат съществуващите права, предоставени преди влизането в сила на настоящия регламент, и независимо от Регламент (ЕО) № 847/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за преговорите и прилагането на споразуменията относно въздухоплавателните услуги между държавите-членки и трети страни(10), на въздушните превозвачи, които не са от Общността, не се позволява да упражняват права на трафик, да комбинират въздушни услуги или да сключват споразумения за съвместно ползване на кодове във връзка с трасета, които се намират изцяло в Общността, освен ако не им е разрешено да го правят по силата на споразумение, сключено от Общността с трета страна.

7.  Без да се засягат никакви съществуващи права, отпуснати преди влизането в сила на настоящия регламент, и независимо от Регламент (ЕО) № 847/2004, на въздушни превозвачи от трети страни не се разрешава да прелитат транзитно над територията на Общността, освен ако засегнатата трета държава не е страна по Споразумението за транзитно преминаване на международни въздушни линии, подписано в Чикаго на 7 декември 1944 г., или не е сключила споразумение за тази цел с Общността.

Член 18

Основни принципи на задълженията за обществена услуга

1.  Дадена държава-членка, след консултации с другите засегнати държави-членки и след като е уведомила Комисията, заинтересованите летища и въздушните превозвачи, опериращи по трасета, може да наложи задължение за обществена услуга по отношение на редовни въздушни линии до летище, намиращо се на територията &igravecy;, като всяко такова трасе се счита за жизненоважно за икономическото и социално развитие на региона █, който се обслужва от летището. Задължението се налага единствено до степен, необходима, за да се осигури по това трасе минимумът от редовни въздушни линии, задоволяващи фиксираните стандарти за непрекъснатост, редовност, ценообразуване и минимален капацитет, ║ стандарти, които въздушните превозвачи не биха възприели, ако вземаха под внимание само собствените си търговски интереси.

Фиксираните стандарти, наложени спрямо маршрута, който е обект на това задължение за обществена услуга, се определят по прозрачен и недискриминационен начин.

2.  В случаите, когато други транспортни средства не могат да подсигурят непрекъснато обслужване с най-малко две операции на ден, засегнатите държави-членки могат да включат в задължението за обществена услуга изискването всеки въздушен превозвач, който има намерение да оперира по маршрута, да даде гаранции, че ще оперира по маршрута за определен период от време, който трябва да бъде определен в съответствие с другите условия на задължението за обществена услуга.

3.  Когато задължението за обществена услуга е било наложено в съответствие с параграфи 1 и 2 ║, въздушните превозвачи могат да предлагат продажба само на места, единствено ако въпросната въздушна услуга отговаря на всички изисквания по задължението за обществена услуга. Следователно, тази въздушна услуга се смята за редовна въздушна линия.

4.  Ако нито един въздушен превозвач не е започнал или няма намерение да започне да оперира по редовни въздушни линии по маршрут в съответствие със задължението за обществена услуга, което е било наложено на този маршрут, засегнатата държава-членка може да ограничи достъпа до редовни въздушни линии по този маршрут до само един въздушен превозвач за период до четири години, след изтичане на който положението ще бъде преразгледано.

Този период може да достигне пет години, ако задължението за обществена услуга е наложено спрямо маршрут до летище, обслужващо крайно периферен регион, както е посочено в член 299, параграф 2 от Договора.

5.  Правото на опериране по линиите, посочени в параграф 4, се предлага чрез обществен търг в съответствие с член 19, самостоятелно или – в случаите, когато това е неизбежно, по оперативни причини – за група от трасета, на всеки въздушен превозвач на Общността, който има право да оперира по такива въздушни линии.

6.  Когато дадена държава-членка желае да наложи задължение за обществена услуга, тя предава на Комисията, останалите засегнати държави-членки, съответните летища и въздушните превозвачи, опериращи по въпросния маршрут, пълния текст на задължението за обществена услуга, което възнамерява да наложи.

7.  Необходимостта и ║ адекватността на предвидено задължение за обществена услуга се оценяват от държавите-членки, като се вземат предвид:

8.  Датата на влизане в сила на задължението за обществена услуга не трябва да предшества датата на публикуване на информационното съобщение, посочено в параграф 6, втора алинея.

9.  Задължението за обществена услуга се счита за просрочено, ако по маршрута, обект на това задължение, не са били оперирани редовни въздушни линии в течение на повече от дванадесет месеца.

10.  В случай на внезапно прекъсване на обслужването от въздушния превозвач, избран в съответствие с член 19, засегнатата държава-членка може в случай на неотложна необходимост да избере посредством взаимно споразумение различен въздушен превозвач, който да изпълнява задължението за обществена услуга за срок до шест месеца, без възможност за удължаване, при следните условия:

Комисията и държавата-членка/държавите-членки биват уведомявани незабавно за неотложната процедура и причините, за да се прибегне до нея. По искане от страна на държава-членка/държави-членки или по своя инициатива, Комисията може в съответствие с процедурата, посочена в член 28, параграф 2, да преустанови временно процедурата, ако смята, че тя не удовлетворява изискванията на настоящия параграф или че противоречи на законодателството на Общността по някакъв друг начин.

Член 19

Публична тръжна процедура за възлагане на задължение за бществена услуга

1.  Публичният търг, необходим съгласно член 18, параграф 5, се провежда съгласно процедурата, установена в параграфи 2–11.

2.  Засегнатата държава-членка изпраща на Комисията пълния текст на поканата за участие в търг.

3.  Комисията оповестява поканата за участие в търг чрез информационно съобщение, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз. Крайният срок за подаване на тръжни оферти не може да е по-рано от два месеца след датата на публикуване на това информационно съобщение. В случай че търгът се отнася за маршрут, до който ║ достъпът вече е ограничен до един превозвач в съответствие с член 18, параграф 4, поканата за участие в търг се публикува най-малко шест месеца преди началото на новата концесия, за да се даде възможност да се оцени продължаващата необходимост от ограничен достъп.

4.  Информационното съобщение трябва да съдържа следната информация:

a)   засегнатата/ите държава-членка/държави-членки;

5.  Засегнатата/ите държава-членка/държави-членки незабавно и безплатно предава/т съответната информация и документация, които изисква страна, проявяваща интерес към обществения търг.

6.  Поканата за търга и последващият договор включват, inter alia, следните елементи:

7.  Изборът между представените оферти се прави възможно най-бързо, като се вземе под внимание адекватността на услугата, включително цените и условията, които могат да бъдат предложени на потребителите, както и стойността на компенсацията, която се изисква от засегнатата/ите държава-членка /държави-членки, ако има такава.

8.  Засегнатата държава-членка може да изплати компенсация на въздушен превозвач, който е бил избран съгласно параграф 7, за това, че се придържа към стандартите, изискващи се по задължение за обществена услуга, които са наложени съгласно член 18. Тази компенсация не може да надвишава стойността, необходима за покриване нетните разходи, възникнали във връзка с изпълнението на всяко задължение за обществена услуга, като се вземат предвид свързаните с него счетоводни приходи, които остават на въздушния превозвач, както и разумна печалба.

9.  Комисията бива информирана незабавно за резултатите от обществения търг и за избора чрез уведомление от страна на държавата-членка, включващо следната информация:

10.  По искане от страна на държава-членка или по своя инициатива, Комисията може да поиска от държавите-членки да предадат в срок от един месец всички съответни документи, свързани с избора на въздушен превозвач за изпълнение на задължение за обществена услуга. В случай че необходимите документи не се предадат в указания срок, Комисията може да реши да преустанови временно поканата за участие в търг в съответствие с процедурата, посочена в член 28, параграф 2.

Член 20

Проверка във връзка със задълженията за обществена услуга

1.  Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че всяко решение, взето съгласно членове 18 и 19, може да бъде ефективно преразгледано, и по-специално, колкото е възможно по-бързо, на основание на това, че такива решения са нарушили правото на Общността или национални правила за прилагане на правото на Общността.

2.  По искане от страна на държава-членка, която смята, че разработването на маршрут ненужно се ограничава по смисъла на членове 18 и 19, или по своя инициатива, Комисията провежда разследване и в рамките на шест месеца от получаване на искането и в съответствие с процедурата, посочена в член 28, параграф 2, взема решение въз основа на всички съответни фактори относно това дали членове 18 и 19 да продължат да се прилагат по отношение на въпросния маршрут.

В очакване на това решение Комисията може да реши да предприеме временни мерки, включително спиране, изцяло или частично, на задължение за обществена услуга.

Член 21

Разпределение на трафика между летищата и упражняване на права на трафик

1.  Упражняването на правата на трафик е обвързано с изискване за публикуване на общностни, национални, регионални или местни оперативни правила, отнасящи се до безопасността, сигурността, опазването на околната среда и разпределението на слотовете.

2.  Държава-членка, след консултация със заинтересованите въздушни превозвачи и летища, може, без да проявява дискриминация между местоназначенията в рамките на Общността или въз основа на националност или идентичност на въздушните превозвачи, да регулира разпределението на въздушния трафик между летищата, отговарящи на следните условия:

Всяко решение за регулиране разпределението на въздушния трафик между летищата трябва да съблюдава принципите на пропорционалност и прозрачност и се основава на обективни критерии.

3.  Без да се засягат правилата за разпределение на трафика, съществуващи преди приемането на настоящия регламент, съответната държава-членка информира Комисията за намерението си да регулира разпределението на въздушния трафик или да промени съществуващо правило за разпределение на трафика.

Комисията проверява прилагането на параграфи 1 и 2 и в рамките на шест месеца след получаване на това заявление и в съответствие с процедурата, посочена в член 28, параграф 2, решава дали държавата-членка може да приложи мерките.

Комисията публикува решението си в Официален вестник на Европейския съюз, а мерките не може да се прилагат, преди да се публикува одобрението на Комисията.

Член 22

Неотложни мерки

1.  Държава-членка може да откаже, ограничи или наложи условия за упражняване на права на трафик, за да се справи с внезапни краткотрайни проблеми, които са резултат от непредвидими и неизбежни обстоятелства. Това действие трябва да съответства на принципите на пропорционалност и прозрачност и да се основава на обективни и недискриминационни критерии.

Комисията и останалите държави-членки се уведомяват незабавно за подобно действие, заедно със съответното основание за него. Ако проблемите, пораждащи необходимостта от подобно действие, продължават да са налице повече от 14 дни, държавата-членка информира съответно Комисията и другите държави-членки и може, със съгласието на Комисията, да продължи действието за допълнителен период от време до 14 дни.

2.  По искане на участваща/и държава-членка/държави-членки или по своя инициатива Комисията може да спре това действие, ако то не удовлетворява изискванията на параграф 1 или по друг начин противоречи на правото на Общността.

Глава ІV

Разпоредби относно ценообразуването

Член 23

Ценообразуване

Член 24

Свобода на ценообразуване

1.  Без да се засягат член 18, параграф 1 и член 25, въздушните превозвачи на Общността определят свободно тарифите и таксите за вътрешнообщностни въздушни услуги.

2.  Независимо от разпоредбите на двустранни споразумения между държавите-членки, държавите-членки не може да проявяват дискриминация на основание на националността или идентичността на въздушния превозвач, като позволяват на въздушни превозвачи на Общността да определят тарифи и такси за въздушни линии между тяхната територия и територията на трета страна. Всички останали ограничения при ценообразуването, включително по отношение на трасета до трети страни, които произтичат от двустранни споразумения между държавите-членки, се отменят.

█

Член 25

Информиране и недопускане на дискриминация

1.  Настоящият член се прилага за полети от летище, намиращо се на територията на държава-членка, и за полети, договорени от въздушен превозвач на Общността, от летище, намиращо се в трета страна, до летище, намиращо се на територията на държава-членка, освен ако въздушните превозвачи не са обвързани със същите задължения във въпросната трета страна.

2.  Въздушните превозвачи, опериращи в рамките на Общността, предоставят на широката общественост изчерпателна информация относно своите тарифи и такси за въздушни превози в съответствие с член 2, параграфи 18 и 19 и свързаните с тях условия, и относно всички приложими данъци, неизбежни такси, допълнителни такси и удръжки, наложени от тях в полза на трети страни.

Тарифите за въздушен превоз, публикувани в каквато и да била форма, включително в Интернет, адресирани пряко или косвено до пътуващите, включват всички приложими данъци, неизбежни такси, допълнителни такси и удръжки, известни към момента на публикуване. Тарифите за въздушен превоз не включват разходи, които не са направени действително от въздушните превозвачи.

Незадължителни ценови добавки се съобщават по ясен, прозрачен и недвусмислен начин в началото на всеки процес на резервиране и тяхното приемане от пътника е въз основа на избор от негова страна. Конклудентни споразумения за приемане на такива добавки се считат за невалидни.

Всички разходи, които не са част от тарифата за въздушен превоз и които не са наложени от въздушните превозвачи, опериращи в рамките на Общността, трябва да бъдат обстойно представени от "продавача на билети" по смисъла на член 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 2111/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2005 година за създаване на списък на Общността на въздушните превозвачи, предмет на оперативна забрана в границите на Общността, и за информиране на пътниците на въздушния транспорт за самоличността на опериращите въздушни превозвачи(11).

3.  Въздушните превозвачи предоставят достъп до тарифи за въздушен превоз, без да проявяват дискриминация въз основа на националността или местожителството на пътника, или на мястото на установяване на туроператор в рамките на Общността.

Въздушните превозвачи не налагат на пътниците и туристическите агенции правила, които на практика служат за ограничаване на техния свободен и равен достъп до тарифи за въздушен превоз.

4.  За изпълнението на задълженията, установени в параграфи 2 и 3, въздушните превозвачи съобщават техните тарифи и такси за въздушен превоз и свързаните с тях условия, както и всички приложими данъци, такси и удръжки, изисквани от тях в полза на трети страни, като използват следните категории:

5.  На потребителите се предоставя пълна разбивка на всички данъци, такси и възнаграждения, добавени към цената на билета.

Член 26

Прозрачност при калкулиране на такси

Когато разходите за сигурност на летището или на борда са включени в цената на самолетния билет, тези разходи са обозначени отделно на билета или се указват по друг начин на пътника. Данъци и такси, свързани със сигурността, събирани от държавите-членки, въздушните превозвачи или други образувания, са прозрачни и се използват изключително за покриване на разходи за сигурността на летището или на борда на въздухоплавателното средство.

Член 27

Наказания

Държавите-членки осигуряват спазване на правилата, предвидени в настоящата глава, и предвиждат наказания при неспазване на тези правила. Наказанията са ефективни, пропорционални и с възпиращ ефект.

Глава V

Заключителни разпоредби

Член 28

Комитет

1.  Комисията се подпомага от комитет.

2.  При позоваване на настоящия параграф,║ се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

║

Член 29

Сътрудничество и право за получаване на информация

1.  Държавите-членки и Комисията си сътрудничат при прилагането и мониторинга на прилагането на настоящия регламент.

2.  С цел да изпълнява задълженията си съгласно настоящия регламент, Комисията може да получава цялата необходима информация от държавите-членки, които също така трябва да осигурят предоставянето на информация от въздушни превозвачи, лицензирани от техните компетентни лицензиращи органи.

3.  Съгласно тяхното национално законодателство държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят съответната поверителност на информацията, получена от тях в процеса на прилагане на настоящия регламент.

Член 30

Отмяна

Регламенти (ЕИО) № 2407/92, (ЕИО) № 2408/92 и (ЕИО) № 2409/92 се отменят.

Позоваванията на отменените регламенти се тълкуват като позовавания на настоящия регламент и се разбират в съответствие с таблицата на съответствие в ║ Приложение II ║.

Член 31

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено ║ на […] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Информация, която трябва да се предоставя по смисъла на членове 5 и 8

1.  Информация, която трябва да се предоставя от кандидатстващ за първи път от гледна точка на финансова пригодност

1.1.  Последният вътрешен финансов отчет и, ако е налице, завереният отчет за предходната финансова година.

1.2.  Прогнозен балансов отчет за следващите три години, включващ данни за печалбата и загубите.

1.3.  Основата за прогнозираните стойности на разходите и приходите за пера, като горива, тарифи и такси, заплати, поддръжка, амортизация, разлики в обменния курс на валутата, летищни такси, застраховки и т.н. Прогнози за трафика/приходите.

1.4.  Подробна информация за първоначалните разходи, направени през периода между подаване на заявление и започването на дейността и обяснение за начините ║ на финансиране на тези разходи.

1.5.  Подробна информация за съществуващите и предвидените източници на финансиране.

1.6.  Подробна информация за акционерите, включително тяхната националност и вида акции, които притежават, както и уставите. Ако е част от група предприятия – информация за отношенията между тях.

1.7.  Разчети за прогнозираните парични потоци и ликвидни планове за първите три години на дейност.

1.8.  Подробна информация за финансирането на закупуването/лизинга на въздухоплавателни средства, включително и условията по договора в случай на лизинг.

2.  Информация, която трябва да се представи за оценка на постоянната финансова пригодност на съществуващите притежатели на лицензи, които предвиждат промени в техните структури или дейности със значителни последици за техните финанси.

2.1.  Ако е необходимо, последният вътрешен финансов отчет за управлението и завереният отчет за предходната финансова година.

2.2.  Точни подробности за всички предлагани промени, например промени в типа на услугата, предлагано поглъщане или сливане, промени в дяловия капитал, промени на акционерите и т.н.

2.3.  Прогнозен балансов отчет с разчети за печалбата и загубата за текущата финансова година, включително и всички предлагани промени в структурата или дейностите, които оказват значително влияние върху финансите.

2.4.  Предходни и прогнозирани стойности на разходите и приходите за пера, като горива, тарифи и такси, заплати, поддръжка, амортизация, разлики в обменния курс на валутата, летищни такси, застраховки и т.н. Прогнози за трафика/приходите.

2.5.  Разчети за планираните парични потоци и ликвидни планове за следващата година, включително и всички предлагани промени в структурата или дейностите със значителни последици за финансите.

2.6.  Подробна информация за финансирането на закупуването/лизинга на въздухоплавателни средства, включително и условията на договора в случай на лизинг.

3.  Информация, която трябва да се предостави за оценка на постоянната финансова пригодност на съществуващите притежатели на лицензи.

3.1.  Заверените отчети не по-късно от шест месеца след края на отчетния период и, ако е необходимо, последният вътрешен финансов отчет.

3.2.  Прогнозен балансов отчет с разчети за печалбата и загубата за следващата финансова година.

3.3.  Предходни и прогнозирани стойности на разходите и приходите за пера, като горива, тарифи и такси, заплати, поддръжка, амортизация, разлики в обменния курс на валутата, летищни такси, застраховки и т.н. Прогнози за трафика/приходите.

3.4.  Разчетите за планираните парични потоци и ликвидни планове за следващата година.

█

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Таблица на съответствие

(1) Все още непубликувано в ОВ. (2) ОВ C 175, 27.7.2007 г., стр. 85. (3) ОВ C , , стр. . (4) Позиция на Европейския парламент от 11.7.2007 г. (5) ОВ L 240, 24.8.1992 г., стр. 1. (6) ОВ L 240, 24.8.1992 г., стр. 8. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1). (7) ОВ L 240, 24.8.1992 г., стр. 15. (8) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/EО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стp. 11). (9) ОВ L 138, 30.4.2004 г., стр. 1. (10) ОВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 7. (11) ОВ L 344, 27.12.2005 г., стр. 15.

Резолюция на Европейския парламент от 11 юли 2007 г. относно политика в областта на финансовите услуги (2005–2010 г.) – Бяла книга (2006/2270(INI))

P6_TA(2007)0338 A6-0248/2007

Европейският Парламент,

–   като взе предвид Бялата книга на Комисията относно политиката в областта на финансовите услуги 2005-2010 г. (COM(2005)0629) (наричана по-нататък "Бяла книга на Комисията"),

–   като взе предвид изпълнението на Плана за действие относно финансовите услуги (FSAP) (COM(1999)0232), приет от Комисията, и по-конкретно Директива 2003/6/EО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба)(1), Директива 2004/39/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти(2) (MiFID), Директива 2004/109/EО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 година относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар(3), директивите за изискванията към капитала (CRD) (Директива 2006/48/EО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (преработена)(4) и Директива 2006/49/EО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (преработена)(5) и предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно упражняване на правата на глас от страна на акционери на дружества, чието седалище се намира в държава-членка и чиито акции са допуснати за търгуване на регулиран пазар (COM(2005)0685),

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията – Доклад за напредъка на общия пазар на финансовите услуги за 2006 година,

–   като взе предвид Европейския кодекс за поведение за клиринг и сетълмент от 7 ноември 2006 година и предложението на Евросистемата за разработване на система за сетълмент на сделки с ценни книжа с пари на централните банки (Target 2 Securities) (наричан по-нататък "Кодекс за поведение"),

–   като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 92/49/ЕИО и Директиви 2002/83/ЕО, 2004/39/ЕО, 2005/68/ЕО и 2006/48/ЕО на Съвета относно процедурните правила и оценъчните критерии за пруденциална оценка на придобивания и увеличаване на дяловите участия във финансовия сектор (COM(2006)0507),

–   като взе предвид доклада на Комитета по финансови услуги (FSC) относно финансовия надзор от февруари 2006 година (доклад Francq), публикуван на 23 февруари 2006 г.,

–   като взе предвид Втория междинен доклад на междуинституционалната група за надзор (МГН) на процеса "Lamfalussy", издаден на 26 януари 2007 г.,

–   като взе предвид доклада на Комитета на европейските регулаторни органи на пазари на ценни книжа (CESR) относно "надзорни инструменти за пазарите на ценни книжа на ЕС", (доклад "Himalaya"), публикуван на 25 октомври 2004 г.,

–   като взе предвид своята препоръка относно доклада Доклад на анкетната комисия по кризата в застрахователната компания "Equitable Life", приет на 19 юни 2007 г.(6),

–   като взе предвид своите резолюции от 15 януари 2004 г. относно бъдещето на хедж фондове и дериватите(7) от 28 април 2005 г. относно настоящия етап на интеграция на финансовите пазари на ЕС(8) и от 4 юли 2006 година относно консолидацията на индустрията за финансови услуги(9),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по икономически и парични въпроси и становището на Комисията по правни въпроси (A6-0248/2007),

1.  Поздравява Комисията за приноса на Плана за действие в областта на финансовите услуги за създаването на европейски капиталов пазар, който е водещ в световен мащаб, не на последно място благодарение на качеството и стабилността на финансовото си регулиране; приветства приоритетите от икономическо естество, които се съдържат в Бялата книга на Комисията, по-специално: консолидирането на финансовия европейски пазар, премахването на пречките за свободно движение на капитали, подобряване на надзора над финансовите услуги;

2.  Приканва държавите-членки да осигурят своевременното и последователно прилагане на Плана за действие в областта на финансовите услуги; призовава Комисията да наблюдава изпълнението му, а комитетите от ниво 3 - да подобряват непрекъснато последователността на прилагането му;

3.  Изразява загриженост относно факта, че процентът на транспониране на общностното законодателство от държавите-членки в определения срок е все още нисък и приканва към увеличаване на сътрудничеството между надзорните органи на държавите-членки;

4.  Приветства ангажимента на Комисията в подкрепа на последователното тълкуване на терминологията в различните държави-членки; приканва настойчиво Комисията да следи за съгласуването на новите изготвени предложения със съществуващата терминология, както на европейско, така и на световно ниво;

5.  Би приветствала по-задълбочено изследване на икономическите ефекти на мерките, предвидени в Плана за действие в областта на финансовите услуги, с оглед на Лисабонската стратегия и финансовите нужди на действителната икономика; изисква Комисията да възлага такива проучвания заедно с годишните си доклади за напредъка и надзора върху изпълнението, и препоръчва да се обърне специално внимание на въздействието от прилагането на мерките по Плана за действие в областта на финансовите услуги, особено върху страните, относително ползващи се от прилагането на този план, и върху размера на ползите за страните бенефициери, извлечени от консолидирането на финансовия пазар;

Пазарна концентрация

6.  Отбелязва висока пазарна консолидация във върховия сегмент от финансови услуги за големи дружества, регистрирани на фондовия пазар, най-вече одиторски фирми и агенции за кредитен рейтинг (CRA) ; приканва Комисията и националните органи в областта на конкуренцията да прилагат внимателно правилата на Общността за конкуренцията спрямо тези пазарни участници и да бъдат бдителни за всеки риск от неправомерна пазарна концентрация в предоставянето на услуги на големи регистрирани дружества; подчертава необходимостта от достъпни процедури за жалби и компенсации; изисква Комисията да отчете надлежно гледната точка на потребителите; подчертава също необходимостта от премахване на пречките за навлизащите на пазара нови участници, както и от премахване на законодателството, което облагодетелства традиционните оператори и текущите пазарни структури, при които конкуренцията е ограничена;

7.  Призовава настоятелно за изпълнение на препоръките, съдържащи се в доклада на анкетната комисия по кризата в застрахователната компания "Equitable Life" (A6-0203/2007);

8.  Изразява задоволство от неотдавнашното одобрение на реформата на член 19 от Директива 2006/48/ЕО посредством бъдещата директива относно пруденциалната оценка на придобиванията и увеличенията на дяловото участие във финансовия сектор и настоятелно призовава Комисията да продължи със своите действия, целящи премахването на пречки за трансгранични сливания и придобивания, както бе установено в Работния документ на Комисията относно трансграничното консолидиране на финансовия сектор на ЕС (SEC(2005)1398) и резолюцията на Парламента от 4 юли 2006 г. година относно консолидацията на индустрията за финансови услуги,

9.  Настоятелно подчертава необходимостта за агенциите за кредитен рейтинг от прозрачност на цените и отделяне на рейтинговите от помощните дейности, както и от изясняване на критериите за оценка и бизнес моделите; подчертава, че агенциите за кредитен рейтинг играят обществена роля, например в Директивата за изискванията към капитала (CRD), и следователно следва да отговарят на същите високи стандарти за достъпност, прозрачност, качество и надеждност, изисквани от регулираните икономически субекти като банките; настоятелно призовава Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO) и Комитета на европейските регулатори на ценни книжа (CESR) да продължават да контролират внимателно съобразеността на агенциите за кредитен рейтинг с Кодекса за поведение на IOSCO; би приветствал появата на европейски участници в сектора на агенциите за кредитен рейтинг;

10.  След прилагането на MiFID очаква засилена конкуренция между платформите за търговия и финансовите посредници, но също така и повишена консолидация на фондови борси; вярва в необходимостта от засилено трансатлантическо сближаване на правилата на финансовите пазари и надзорните практики, без при това да се омаловажава подходът, основаващ се на принципи, и като се избегне налагането на извънтериториални правила; подчертава, че доброто управление е задължително и че влиянието на потребителите и правата на работниците, заети в този отрасъл, не трябва да се подкопават чрез промени в собствеността;

11.  Приканва Комисията да проучи кои мерки са най-подходящи за насърчаване на лоялността на акционерите и на дяловото участие на служителите, с оглед балансиране на интересите на различните заинтересовани страни;

12.  Въпреки че призовава за напредък при отстраняването на останалите пречки, установени в доклада на група "Giovannini'относно трансграничните клирингови и сетълмент споразумения в Европейския съюз от ноември 2001 г., настоятелно подчертава необходимостта от подобряване на следпазарната инфраструктура, както с оглед на прозрачността на цените и конкуренцията, така и с оглед на обществения интерес в сигурността на сетълмента; приветства напредъка в прилагането на Кодекса за поведение, който ще обслужва тези цели и също така ще поддържа член 34 от MiFID в изискването фондовите борси да предоставят на всички свои клиенти възможността да избират системата за сетълмент, посредством която искат да уреждат своите операции в случай на трансгранични операции с акции; възнамерява да изследва внимателно развитието на събитията, свързани с Кодекса за поведение, както и проекта TARGET2-Securities в този контекст, като подчертава необходимостта от управление и надзор за превъзмогването на конфликти на интереси; призовава Съвета и Комисията да стартират незабавно инициативите, необходими за пълното премахване на пречките под контрола на публичния сектор и свързани с правните и данъчни пречки, установени в доклада на група "Giovannini", и в областите, които не са обхванати от Кодекса за поведение;

13.  Посочва нарастващото влияние на гласуващите като пълномощници посредници и финансовите посредници, опериращи с имущество на потребителите посредством системи за непряко участие; моли Комисията да извърши оценка на възможните рискове от пазарно доминиране, пазарна злоупотреба и конфликти на интереси на такива посредници и да наблюдава внимателно ефектите от предстоящата директива относно упражняване на правата на глас от страна на акционери на дружества; насърчава по-широко използване на съвременните програмни решения, като по този начин се окуражи отстраняването на посредниците и прекият достъп на крайния инвеститор до пазара;

14.  Признава високия дял на дружествата за финансови услуги в новите държави-членки, които са изцяло или частично чуждестранна собственост, както признава и е загрижен, че без подходящо изпълнявано сътрудничество може да се затрудни ефективният надзор и контрол от надзорните органи в тези страни, и отчитането на легитимните интереси и потребности на новите държави-членки играят често незначителна роля в стратегиите на намиращите се в чужбина главни управления на дружествата майки;

15.  Иска от Комисията да извърши оценка на данните относно функционирането на върховия сегмент на пазара на големи операции по сливане и придобиване и сделки с частен капитал и съпътстващите дейности по поемане на емисии и отпускане на заеми; силно приветства завишената бдителност на надзорните органи при ясни случаи на манипулиране на пазара, търговия с вътрешна информация или изпреварващи действия ("front-running"); приканва Комисията да си сътрудничи с регулаторните органи на САЩ с цел да се провери дали необходимите предпазни мерки, като вътрешните кодекси за поведение и "китайските стени", са достатъчни за постигането на подходящо ниво на корпоративно управление и пазарна прозрачност и за управлението на конфликти на интереси;

16.  Подчертава необходимостта да се осигури независимост на финансовите анализатори и на лицата, които осигуряват данни за финансовия пазар, чрез прозрачни структури за финансиране; настоятелно призовава Комисията да предприеме действия спрямо въпросите, останали нерешени от Директива 2004/72/ЕО(10) и MiFID по отношение на разликата между "финансов анализ" и "друга информация";

Алтернативни инвестиционни средства

17.  Е напълно запознат с рязкото покачване на алтернативните инвестиционни средства (хедж фондове и инвестиционни фондове с частен капитал); признава, че те осигуряват ликвидност и диверсификация на пазара и създават възможност за подобряване на ефикасността на корпоративното управление, но също така споделя загрижеността на някои централни банки и надзорни органи, че те също така може да предизвикат системен риск и високи нива на експозиция на други финансови институции;

18.  Призовава Комисията да открие дебат за хеджфондовете, за да е подготвена за международните и европейски дискусии;

19.  Приветства скорошните проучвания на Комисията относно хедж фондовете и инвестиционните фондове с частен капитал, но изразява съжаление, че те са били съсредоточени единствено върху пречките за растежа на такива фондове, приканва Комисията да наблюдава всички евентуални празноти в политиката; изтъква необходимостта от работа в конкретните сектори от страна на регулаторите на такива фондове, в т.ч. Комитета на европейските регулатори на ценни книжа (CESR) и Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO) и на компетентните органи на пазари, където такива фондове са широко разпространени, като това се разглежда като част от диалога между ЕС и САЩ; иска по-широкообхватен и по-критичен подход към пазарната злоупотреба; приканва Комисията да прегледа различията между режимите на държавите-членки за достъп на крайните потребители до алтернативни инвестиции и по-конкретно да определи подходящите квалификации за дистрибутори на такива продукти до дребните инвеститори;

20.  Приканва Комисията да извърши оценка на качеството на надзора в офшорните зони и да засили сътрудничеството с надзорните органи в територии под тяхна юрисдикция; възнамерява да обедини усилията си с тези на Комисията по финансовите услуги на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ за проучванена данъчни мерки за отговор на нежеланото изтичане на капитал към места, считани за данъчен рай;

21.  Приветства актуализирания доклад на Форума за финансова стабилност от 19 май 2007 г. относно индустрията с хедж фондове; приветства, по-конкретно, препоръките в доклада, целящи справяне със системния риск и с оперативните рискове, свързани с дейността на хедж фондовете; призовава към засилено сътрудничество и обмен на информация между надзорните органи на финансови институции с цел прилагане на тези препоръки и разпространение на добри практики, така че да се подобри устойчивостта на системни шокове; също така приканва настоятелно кредитори, инвеститори и органи на властта да останат бдителни и да преценяват по подходящ начин възможните рискове, които представляват хедж фондовете за контрагента;

Достъп до финанси в сегмента търговия на дребно

22.  Отбелязва, че трансграничната интеграция на финансовите пазари, свързани с търговията на дребно на ЕС, е по-слаба, отколкото търговията на едро; отбелязва, че потребителите все още използват физически присъстващите институции повече, отколкото виртуалните такива, и отбелязва преобладаващо вътрешната финансова структура; предупреждава обаче за опасността от просто "ремонтиране" на националните традиции за защита на потребителите и на правните системи чрез прилагане на универсално (на принципа "един размер за всички") хармонизиране; споделя становището, че националните традиции за защита на потребителите не трябва да бъдат тълкувани по начин, който способства новите конкуренти да бъдат възпрепятствани на вътрешния пазар; подчертава необходимостта от добре функциониращ вътрешен пазар за финансови услуги; отбелязва важността на посредниците за осигуряване на конкуренция на вътрешните европейски пазари; изтъква ползата от открити и плуралистични структури на европейския банков пазар, които да посрещнат разнообразните и еволюиращи нужди на потребителите;

23.  Предпочита по-съсредоточен подход, насочен към фактическите пречки, пред които са изправени мобилните трансгранични потребители; насърчава финансовата индустрия да разработи пилотни общоевропейски финансови продукти като пенсии, ипотеки, застрахователни продукти или потребителски кредит, и приканва Комисията да предприеме подготовка на подходяща и реалистична рамка за регулиране и надзор, що се отнася до договорното право, данъчното облагане, потребителските кредити и защита на потребителите, така че тези продукти, които да позволяват пренос и да са взаимно признати в Европейския съюз, да създават още по-добри условия за трансгранична трудова мобилност на един интегриран общ пазар;

24.  Подчертава необходимостта от еднакво обезпечение за еднакви рискове, профилни и бизнес стратегии на общия европейски пазар на финансови продукти и от съответно формулиране на изискванията за собствен капитал; посочва, че с цел прозрачността и защитата на потребителите трябва да се възпрепятства конкуренция между държавите-членки по отношение на най-ниския стандарт за надзор и обезпечение;

25.  Споделя загрижеността, изразена в точка 1.2.3 от приложения към Зелената книга на Комисията общ документ относно разширяване на Европейската рамка за инвестиционни фондове (SEC(2005)0947), по отношение на възникването в някои държави-членки на гаранционни фондове без подходящи изисквания за капиталова адекватност, тъй като в тази област защитата на потребителите е недостатъчна; следователно, призовава Комисията в интерес на ефективната защита на потребителите да отстрани европейските регулаторни празноти в областта на гаранционните фондове чрез определяне на подходящи изисквания за капиталова адекватност на гаранционните фондове, като в същото време спазва принципа за строга равностойност на изискванията в областта на надзора - както в качествено отношение, във връзка със стандартите за управление на риска, така и в количествено, във връзка с изискванията за собствен капитал ("same risk, same capital");

26.  Отбелязва секторното разследване на банкирането на дребно и системите за картово разплащане, което разкри няколко области, в които се има нужда от подобрение; приветства бъдещата директива за платежните услуги, от която се очаква да донесе по-добри условия за конкуренция в тези области; предупреждава обаче, че отварянето на съществуващите несъвършени системи не трябва да води до ситуация, в която високото ниво на пазарна консолидация би могло да създаде нови несъвършенства и ценови ограничения, които биха навредили на общата структура на финансовата система на европейската икономика, на качеството на местните услуги и на възможностите за МСП да получат финансиране, съобразено с техните нужди; взел е под внимание необходимостта от открит достъп до кредитните регистри и платежни системи и иска по-нататъшно изясняване на конкретните следващи мерки, които ще се предприемат в това отношение;

27.  Би приветствал, като взема предвид и текущото положение по отношение на системата SWIFT, появата на собствена система на банковите карти в Европейския съюз;

28.  Подчертава, че двата изграждащи компонента на Единната европейска платежна зона (SEPA), а именно кредитни трансфери и директни дебити, ще влязат в сила през 2010 г.; отбелязва, че Третият стълб, рамката на картите, ще влезе в сила след 2008 г.; отбелязва, че бъдещата Директивата за платежните услуги се очаква да доведе до навлизане на нови доставчици на услуги, като например субекти на пазара на дребно, субекти, извършващи парични преводи и мобилни оператори, в тази стопанска област; ще следи дали вследствие на това разходите междубанковите такси и трансграничните операции на дребно ще спаднат значително;

29.  Изразява загриженост от факта, че изборът на потребителя често е ограничен до продукти на дребно на финансовите групи, които работят на вътрешния пазар; подчертава важността да се разделят различните услуги, предоставяни на потребителите и призовава на клиентите да се разкрива верижната стойност на разходите, с цел въвеждане на повече прозрачност и осигуряване на равностойни условия на конкуренция;

30.  Настоятелно призовава Комисията да поднови инициативата, целяща да придаде на взаимоспомагателните дружества европейски статут в съответствие с резолюцията си от 16 май 2006 г. относно оценката на законодателните предложения, които са в процес на разглеждане от Законодателя(11);

31.  Признава предизвикателството във връзка със застаряването на населението; подчертава положителните страни на колективните професионални пенсии от втория стълб като допълнение към съответните пенсионни схеми на принципа на солидарността от първия стълб и одобрява Директива 2003/41/EC на Европейския парламент и на Съвета от 3 юни 2003 година относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (12) като специфична регулаторна рамка за пенсионни фондове; приканва Комисията да проучи възможността, в рамките на по-доброто регулиране и с цел да се насърчи надзорното сближаване в целия Европейски съюз и да се предотврати неравното третиране на участници на пазара и нарушаването на конкуренцията, да допълни гореспоменатата директива с хармонизирана рамка за платежоспособността на пенсионните фондове, съобразена с подхода на режима Solvency ІІ, за да се предвидят усъвършенствани техники за управление на риска, както и възпиращи регулаторния арбитраж фактори, посредством определяне на еднакви надзорни изисквания, както от гледна точка на качеството, т.е. на стандартите за управление на риска, така и на количеството, т.е. на капиталовите изисквания ("same risk, same capital"), при отчитане на специфичните елементи на професионалното пенсионно осигуряване; отново изтъква, че такава законодателна рамка трябва да бъде подкрепяна с координирано данъчно облагане, особено по отношение на данъчната основа;

32.  Отбелязва, че твърде много граждани на ЕС са изключени от основни финансови услуги; стига до извода, че добре функциониращите основни финансови услуги следва да останат на разположението на всеки гражданин на ЕС и достъпни за него; иска от Комисията да извърши проучване относно достъпността на услуги, като например банкови сметки, банкомати, разплащателни карти и кредити на ниска цена и да насърчава най-добрите практики и опита, изградени от финансовите институции за предоставяне на такива основни услуги;

33.  Подкрепя резултатите от секторното проучване в областта на банкирането на дребно, че споделянето на данни за кредити има по-скоро положителни икономически ефекти, като увеличава конкуренцията и облагодетелства новите участници на пазара чрез намаляване на информационната асиметрия между банката и потребителя, действа като способ за налагане на дисциплина на кредитополучателите, намалява проблемите на неблагоприятния подбор и стимулира мобилността на потребителите; счита, че предоставянето на достъп както до положителните, така и до отрицателните кредитни данни може да играе ключова роля в подпомагането на потребителите да получат достъп до кредит и да се борят с финансовото изключване;

34.  Съобщава за появата на фирми, предлагащи специфични финансови услуги за мигрантски групи, които осъществяват техните финансови преводи и развиват система на банкиране, по-специално ислямската такава; настоява изискванията, прилагани спрямо операторите в тази нова ниша, да бъдат строги, без това да доведе до преминаването на последните в сивата икономика, където изобщо не е възможен контрол; приканва Европейския съюз, специално в отношенията си със страните, от които произхождат работници мигранти, да сътрудничи с компетентните местни икономически и парични органи;

35.  Приветства засилващото се внимание към осигуряването на микрокредитиране като принос в областта на самонаемането и учредяването на нови фирми, например дейностите на Генерална дирекция "Регионална политика" и програма "Група" "JEREMIE" на Европейската инвестиционна банка; изисква правилата от Базел да бъдат адаптирани за целите на микрокредитните портфейли и да бъдат ограничени често прекомерните разходи по малките заеми; настоятелно призовава Комисията, заедно с различните й генерални дирекции, да изготви план за действие в областта на микрофинансирането, да координира различните мерки на политика и да използва оптимално най-добрите практики в и извън Европейския съюз;

Финансова грамотност и принос на потребителите за изграждането на политиката

36.  Изразява увереност, че за създаването на европейски интегриран финансов пазар не е достатъчно само да се предостави на потребителите по-голям избор; подчертава, че финансовата грамотност трябва да бъде по-активно насърчавана и достъпът до подходяща информация и обективни инвестиционни съвети е от съществена важност; на мнение е, че принципи като гарантирането на най-добро изпълнение и провеждането на изпитания за съответствие при предоставяне на инвестиционни услуги следва да представляват основата за регулиране на доставчиците на услуги в тази област;

37.  Подкрепя силно инициативите на Комисията за подобряване на способностите в боравенето с финансови услуги и приканва Комисията и държавите-членки да засилят усилията си за създаване на специфични програми и уеб-сайтове, при което трябва да бъдат включени засегнатите предприятия; настоятелно призовава също така да превърнат това в неразделна част от основното образование;

38.  Приветства създаването на Потребителска група по финансови услуги и опитите да се привлекат представители на потребителите в експертни групи и консултации; отбелязва, че въпреки това гласът на ползвателите и крайните потребители, като например малки и средни предприятия (МСП), остава далеч след този на финансовата индустрия; препоръчва създаването на европейски бюджетен ред за финансиране на придобиването на експертни познания в областта на финансовите пазари от потребители и организации на малки и средни предприятия, за да се поддържат процесите на консултации на Плана за действие в областта на финансовите услуги;

39.  Призовава предприятията да дадат своя принос към защитата на потребителите чрез разбираеми, лесни за боравене продукти, както и стегнати и удобни за потребителите информации;

По-добро регулиране

40.  Изразява ангажираност към целите на по-доброто регулиране, основаващо се на внимателни, независими и професионално извършвани оценки на въздействието, и подчертава, че такива оценки, както и основаващите се на тях политически решения не следва да се вземат само въз основа на финансовите аспекти, но следва надлежно да отчитат съответно социални, обществени, екологични, културни и други аспекти на обществения интерес;

41.  Отбелязва, че един от приоритетите на по-доброто регулиране се отнася до правния аспект, а именно до "реализиране, зачитане и последователна оценка на съществуващата законодателна рамка и стриктно прилагане на принципите на подхода "по-добро законотворчество" във всяка бъдеща инициатива";

42.  Счита, че консултациите на страните участници следва да продължават да играят ключова роля и подчертава, че трябва да бъдат достатъчно организирани в посока на процеса за вземане на решения, така че становищата да бъдат взети ефективно под внимание; изисква от Комисията да продължи да публикува отговорите на консултациите им така, че да гарантира прозрачност на процеса;

43.  Отбелязва, че съгласно споразумението относно "по-добро законотворчество", всяко ново предложение на Комисията следва да предизвика анализ за въздействието върху важните въпроси; изразява съжаление, че до момента този ангажимент не е изпълнен по задоволителен начин и подчертава, че анализите за въздействие не следва да имат като последица парализирането на законодателната дейност; потвърждава отново ангажимента си за по-добро законотворчество и за извършване на анализи за последиците, когато са внесени съществени изменения към законодателното предложение;

44.  Припомня, че изборът на адекватен инструмент, по-специално на директива или регламент не е безразличен; изисква да започне обсъждане при работата на МГН, въз основа на критерии, основаващи се на ориентирането и последователността;

45.  Приветства неотдавнашното споразумение за комитология и изцяло се ангажира с адаптирането на съответните инструменти в областта на финансовите услуги; препоръчва подобна промяна на инструментите преди "Lamfalussy"; настоятелно призовава Парламентът да има право на наблюдатели в комитетите от ниво 2; отбелязва необходимостта да се създадат добре установени междуинституционални работни методи чрез практика в по-голяма степен, отколкото чрез писмени правила или официални споразумения; и че в това отношение, усъвършенстването на изпълнителните мерки от ниво 2 за Директивата относно пазарите на финансови инструменти (MiFID) биха послужили като полезен пример;

46.  Подкрепя, когато е възможно, бързи законодателни процедури, чиято пригодност се е доказала в практиката; но предупреждава, че стремежът за постигане на съгласие на първо четене не би трябвало да е за сметка на качеството на вземане на решения, нито да нарушава демократичния процес; предлага оценка на тези процеси и изработване на процедурни правила с оглед гарантиране на прозрачност и демократичен контрол;

47.  Счита, че множеството информационни изисквания за отчетност, които се припокриват с действащи разпоредби води до ненужни разходи, прекомерна административна тежест и също може да доведе до неблагоприятни последствия по отношение на правната сигурност и следователно пазарната цялост; подчертава, че има основания да се счита, че допълнителни ползи могат да се получат чрез модернизиране, опростяване и при необходимост, отмяна на неефикасни действащи разпоредби;

48.  Вярва, че Планът за действие в областта на финансовите услуги (FSAP) е допринесъл за отстраняване на много регулаторни празноти в областта на финансовите услуги; въпреки това, изразява увереност, че допълнителното съгласуване с прилагането на правилата за конкуренция може да има мултипликативен ефект върху цялостното функциониране и ефикасност на регулаторната рамка; изтъква, че едно ново законодателство трябва да гарантира справедлива и конкурентна среда в съгласие с политиката за конкуренция;

Системни рискове

49.  Отбелязва широкия спектър нови развития, които представляват както възможни силни страни, така и евентуални поводи за загриженост, в т.ч. иновационните техники за намаляване на риска, значителния ръст на пазарите на кредитни деривати, увеличената системна важност на големите общоевропейски финансови групи и растящата роля на небанковите институции, като например хедж фондове и инвестиционни фондове с частен капитал;

50.  Отбелязва, че тези пазарни промени оказват също влияние върху естеството, източника и преноса на системен риск, а по този начин и ефективността на съществуващите инструменти за първоначално намаляване на риска; затова призовава за основаващо се на доказателства определяне и оценка на източниците на системни рискове и придружаващата ги динамика на финансовите кризи в този контекст;

51.  Изразява загриженост, че настоящата надзорна рамка, основаваща се на национални и секторни принципи, може да не успее да следва динамиката на финансовия пазар и подчертава, че тя трябва да бъде достатъчно добре снабдена със средства и координирана и да има юридическите правомощия да предоставя адекватна и бърза реакция в случай на сериозни системни кризи, засягащи повече от една държава-членка;

52.  Оценява решението на Съвета по икономически и финансови въпроси да поеме инициативата за провеждане на кризисно учение с цел да се провери доколко реакцията на контролните надзорни органи, финансовите министри и централните банки е подходяща, и насърчава създадената вследствие на това съвместна работна група да направи смели заключения, дори в случай, че те са политически чувствителни;

53.  Приветства новия доклад на Комисията, оценяващ Директива 2002/47/ЕО относно финансовите обезпечения (FCD) (COM (2006)0833); отбелязва забележките на Комисията относно важността на компенсирането преди датата на падеж с цел намаляване на кредитния риск и увеличаване на ефикасността на финансовите пазари, както и по-ефикасно разпределение на регулаторния капитал и насърчава Комисията да формулира предложение за подобряване на съгласуваността на достиженията на правото на ЕО във връзка с различни общностни инструменти, включително FCD, която съдържа разпоредби относно компенсирането и прихващането, вероятно чрез разработване на единен инструмент, установяващ набор от общи основни принципи за всеки национален правен режим за компенсиране преди датата на падеж;

Архитектура на регулиране и надзор

54.  Приветства работата, извършена от европейските регулаторни комитети (Комитета на европейските регулаторни органи на пазари на ценни книжа, Комитета на европейските банкови надзорни органи и Комитета на европейските надзорни институции в сферата на застраховането) по консултиране на пазарите, предоставяне на съвети на Комисията и на комитетите от ниво 2 на Съвета, и преди всичко напредъка в сближаването на регулаторните и надзорните практики, без обаче при това да превишават правомощията си и да се опитват да заместят законотворците; убеден e, че тези усилия трябва да се насърчават и че тези комитети трябва да бъдат уместно използвани и снабдени с ресурси за задачата, която са поели;

55.  Приканва комитетите от ниво 3 да подобрят междуотрасловата последователност при контролното регулиране и правилата за надзор над групи, по отношение на големи финансови групи, работещи с еднакви или подобни продукти и, след допитване до заинтересованите страни и след спазването на съответната процедура, да предоставят съвети на законотворците за това доколко е необходимо преразглеждане на правилата; приканва ги също така да гарантират, че всички финансови институции са в еднаква степен и по функционален начин обект на надзор във всички държави-членки;

56.  Призовава комитетите от нива 2 и 3 да задържат свободата на действие и прилагането на по-високи стандарти на национално ниво ("gold-plating") в съответствие с основното законодателство на ниво 1, но същевременно да вземат предвид националните особености и по-конкретно структурните елементи на отделните пазари; предполага, в контекста на работата на МГН, че едно преразглеждане на ползата от това комитетите от ниво 3 също да функционират все повече на принципа на вземане на решения с някаква форма на квалифицирано мнозинство, когато все още се налага определение на техните принципи; предлага на комиитетите от ниво 3 да бъде предоставен от Европейския парламент и Съвета годишен мандат за изготвяне на конкретни планове за сътрудничество и прилагане на съгласуваните мерки, евентуално с използване на бюджетни средства на ЕС; препоръчва съответните правомощия и мандати на комитетите от ниво 2 и 3 по "Lamfalussy" да се определят по-прецизно, за да отразяват необходимостта от напредък към по-силно сближаване на практиките им, да им се позволи в рамките на правомощията си да вземат обвързващи за техните членове решения, а също така при процеса на консултации с промишлеността да се получават повече данни от малки и средни предприятия и инвеститори;

57.  Подчертава важността на интегрираната европейска система за сътрудничество между национални и секторни надзорни органи, която може да осигури ефективен надзор както над големите финансови играчи, така и над местните дружества, дълбоко свързани с националните традиции; подчертава, че всички надзорни органи трябва да отчетат съответно тези традиции чрез начина, по който извършват своя надзор над стопанската дейност на място; приветства засиленото сътрудничество на коми от ниво 3, CEBS, CESR и CEIOPS и факта, че те вече публикуват съвместни годишни работни програми;

58.  Отбелязва, че за ефективно наблюдение на системните и пруденциални рискове на върховите играчи на пазара, настоящата система за взаимодействие може да се нуждае от подсилване въз основа на системата за сътрудничество, която е налице между надзорните органи, и насърчава засилване на координирането, особено по отношение на надзора на благоразумния риск над субекти, попадащи под смесена юрисдикция или в смесени отрасли и финансови конгломерати; насърчава споразуменията и кодексите за поведение между държавите-членки и централните банки относно финансовата подкрепа на тази система за пруденциален надзор, по отношение на задълженията за гаранции и кредитиране от последна инстанция, когато участват няколко държави-членки и повече надзорни органи; отбелязва, че за да се прецени дали сегашната система осигурява истински контрол на системните и благоразумни рискове на главните пазарни субекти, е необходимо да се даде време на сравнително новите мерки за ниво 2 и ниво 3 да се утвърдят и в същото време да се разгледа желателността и постижимостта на пруденциален надзор на равнище ЕС , когато е необходимо за в бъдеще;

59.  Разбира защо държавите-членки имат желание да се даде време за прилагане и изпитване на новите мерки, преди да се обмислят каквито и да било стъпки към по-нататъшно сближаване; изтъква, че ако не се осъществи напредък в тази насока, натискът за обмисляне на централизирана надзорна мярка може да се засили; ето защо при тези обстоятелства се обявява за това по-силното сближаване, под надзора и със сътрудничество между надзорните органи в страната на произход и в приемащата страна, в рамките на съществуващите структури, да стане въпрос от особена важност;

60.  Приветства сътрудничеството между националните надзорни органи, целящо по-добро оползотворяване на надзорните ресурси, развитие на надзорната практика и облекчаване на бремето, което надзорът означава за пазара; положително приема колегиумите на надзорните органи, работещи с финансови конгломерати с многостранна юрисдикция, и проекта за оперативни мрежи, който бе стартиран от CEBS наскоро; приканва колегиумите на надзорните органи да насърчат обща европейска надзорна култура и да определят къде точно са границите на такова доброволно сътрудничество в случай на истинска кризисна ситуация; въпреки това отбелязва, че тези колегиуми не разполагат с предоставени им на национално ниво права за прехвърляне на компетенции, за приемане на взети с мнозинство решения или просто за влагане на достатъчно ресурси и експертни познания в работата на колегиума; затова изтъква необходимостта от определяне на рамка и национални мандати за сътрудничество, и очаква от колегиумите на надзорните органи и от проекта за оперативни мрежи в кратки срокове да предоставят необходимите практични решения (меморандуми за разбирателство) за надзора на трансгранични групи;

61.  Подчертава, че сътрудничеството между надзорни органи в страната на произход и в приемащата страна е най-значителният изграждащ елемент от организацията на единния финансов пазар; отбелязва, по-специално, че в областта на процеса на надзорно одобрение при сливания и придобивания трябва да се направи много за улесняване създаването на ефикасно функциониращи финансови конгломерати с по-големи икономии от мащаба; посочва, че трябва надлежно да се вземат под внимание условията на банковия пазар в страната, където е седалището на придобития финансов субект;

62.  Счита, че би било желателно ролите на Съвета, Комисията и комитетите от ниво 3 да се разпределят по-прецизно; счита също така, че за осъществяването на строг надзор (особено когато съществува явна връзка с въпроси от областта на конкуренцията) е необходимо високо ниво на независимост и безпристрастие, които не могат да се съчетаят добре с подчертано политически профил; изтъква, че държавите-членки следва да бъдат насърчени към сближаване на правомощията на националните надзорни органи, особено що се отнася до санкциите; счита, че по-голяма степен на сближаване между надзорните органите следва да облекчи дейността на дружествата, които са понастоящем обект на повече от един регулатор; подчертава, че най-голямото предизвикателство пред практическото сътрудничество е в комитетите от ниво 3; за тази цел предлага създаване на програми за обучение на органи за надзор на финансови пазари и приканва Комисията да обмисли до каква степен е възможно определянето на валидни за целия ЕС стандарти за обучение на национални надзорни органи за опазване и насърчаване на единна европейска надзорна култура;

63.  Приветства решението на Съвета по икономически и финансови въпроси да създаде подгрупа към Комитета по финансови услуги по дългосрочните въпроси от сферата на надзора, която трябва да докладва през октомври 2007 година; очаква тази група да направи справедлива оценка на настоящата ситуация, която заедно с окончателния доклад на МГН, който също се очаква през есента на 2007 г., доклада на Парламента и очаквания последващ доклад на Комисията, може да създаде благоприятни условия за оценка на оставащите предизвикателства пред интегрирането и ефективността на финансовото регулиране и надзорната архитектура и да осигури ангажимент за евентуални препоръки за по-нататъшни мерки;

64.  Твърдо вярва, че сближаването на практиките на надзор ще съдейства за формирането на европейски финансов пазар на дребно;

65.  Приканва МГН да изгради широка перспектива за предизвикателствата и възможностите пред европейската система за надзор и да допринася за по-далновиден дебат в окончателните си заключения;

Глобално въздействие

66.  Вярва, че от страна на Европейския съюз един по-силен противовес на водещото положение на САЩ би могъл да укрепи влиянието на Европейския съюз и държавите-членки в световен план, що се отнася до влиянието на Комисията за ценни книжа и борси на САЩ; изразява увереност, че трябва да се изясни моделът на финансиране и рамката за отчетност на саморегулиращите се органи като Съвета по международните счетоводни стандарти; надява се, че ще бъде възможно МВФ да бъде възстановен като действителен глобален паричен орган и действащо лице при предотвратяването на кризи, гарантирането на финансова стабилност и премахването на глобални дисбаланси;

67.  Изразява увереност, че трансатлантическото партньорство следва да се развие и укрепи, като се засили регулаторната координация; подчертава важността на въвеждането на Базел II от органите в САЩ, както и взаимното признаване на счетоводните стандарти от ЕС и САЩ, и призовава за по-подлежащо на демократичен контрол сътрудничество между Европейския съюз и Съединените американски щати при надзора над секторната дейност на регулаторите на алтернативни инвестиционни инструменти, като например хедж фондове, в т.ч. Международната организация на комисиите по ценни книжа и компетентните органи на пазари, където такива фондове са обичайно явление, и като част от диалога между ЕС и САЩ; изразява подкрепа за инициативата на германското председателство на Съвета за Трансатлантическо икономическо партньорство, която цели засилване на трансатлантическата регулаторна координация и избягване на ненужно припокриване и дори евентуална непоследователност, в правилата, приложими за играчите на финансовия пазар;

68.  Изразява увереност, че сравнимите регулаторни реакции на основните финансови пазари са целесъобразни в условията на някои нови глобални предизвикателства и рискове; осъзнава, че регулирането на Общността оказва въздействие върху отношенията с трети страни; настоятелно призовава Комисията да поддържа активен диалог и техническо сътрудничество между Европейския съюз и развиващите се страни, за да се гарантира ефикасност и качество на глобалните правни и регулаторни рамки за финансови услуги;

69.  Посочва водещата роля на Европейския съюз в настоящата работа по рамката Solvency II и очаква тази роля да окаже влияние върху световната регулаторна архитектура и дейностите по установяване на стандарти на Международната асоциация на органите за застрахователен надзор;

70.  Изразява увереност, че Европейският съюз би трябвало да възприеме конструктивен и отворен подход към икономическия подем в Югоизточна Азия, особено в Индия, Китай и Южна Корея и да се откаже от евентуални протекционистични мерки на общностно или национално равнище; подкрепя инициативи за изработването на общи глобални стандарти за финансови услуги, като например годишните срещи на Кръглата маса на Европейския съюз и Китай относно финансовите услуги и тяхното регулиране;

o
o   o

71.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейската централна банка, на Комитета на европейските регулатори на ценни книжа, на Комитета на европейските органи за банков надзор и на Комитета на европейските органи за застрахователен надзор и надзор на схемите за професионални пенсии.

(1) ОВ L 96, 12.4.2003 г., стр. 16. (2) ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1. Директива, изменена с Директива 2006/31/ЕО (ОВ L 114, 27.4.2006 г., стр. 60). (3) ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 38. (4) ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1. Директива, изменена с Директива 2007/18/ЕО на Комисията (ОВ L 87, 28.3.2007 г., стр. 9). (5) ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 201. (6) Приети текстове, P6_TA(2007)0264. (7) ОВ C 92 E, 16.4.2004 г., стр. 407. (8) ОВ C 45 E, 23.2.2006 г., стр. 140. (9) Приети текстове, P6_TA(2006)0294. (10) Директива 2004/72/ЕО на Комисията от 29 април 2004 г. относно прилагането на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на възприетите пазарни практики, определянето на вътрешна информация по отношение на дериватните продукти, изготвянето на списъци на вътрешни лица, уведомяването за транзакциите на управителите и уведомяването относно подозрителни транзакции (ОВ L 162, 30.4.2004 г., стр. 70). (11) ОВ С 297 Е, 7.12.2006 г., стр. 140. (12) ОВ L 235, 23.9.2003 г., стр. 10.

Резолюция на Европейския парламент от 11 юли 2007 г. за осъвременяване на трудовото законодателство с цел посрещане на предизвикателствата на 21-ви век (2007/2023(INI))

P6_TA(2007)0339 A6-0247/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид Конвенция C87 на МОТ относно свободата на сдружаване и защита на правото на организиране от 1948 г., Конвенция С98 на МОТ относно правото на организиране и колективно договаряне от 1949 г. и Препоръка R198 на МОТ от 2006 г. във връзка с трудовите правоотношения,

–   като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(1),

–   като взе предвид своята резолюция от 6 септември 2006 г. относно бъдещия европейски социален модел, в която отново се утвърждават общите ценности на Европейския съюз за равенство, солидарност, недискриминация и преразпределение(2),

–   като взе предвид членове 136 до 145 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид членове 15, 20 и 27 до 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз(3), по-специално правата на закрила в случай на необосновано уволнение на честни и справедливи условия на труд,

–   като взе предвид Европейската социална харта,

–   като взе предвид доклада на Групата на високо равнище относно бъдещето на социалната политика в разширения Европейски съюз от май 2004 г.,

–   като взе предвид работния документ на Комисията, озаглавен "Лисабонската програма на Общността: доклад за техническо изпълнение за 2006 г.", и неговото приложение (SEC(2006)1379),

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно Социалната програма (COM(2005)0033),

–   като взе предвид националните програми за реформи в рамките на Лисабонската стратегия, представени от държавите-членки,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Глобална Европа: конкурент на световната сцена"(COM(2006)0567),

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно интегрираните насоки за растеж и работни места (2005-2008 г.) (COM(2005)0141),

–   като взе предвид заключенията на Председателството от март 2000 г., март 2001 г., март и октомври 2005 г. и март 2006 г.,

–   като взе предвид Директива 1999/70/EО от 28 юни 1999 г. относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP)(4),

–   като взе предвид своята резолюция от 23 март 2006 г. относно демографските предизвикателства и солидарността между поколенията(5),

–   като взе предвид Директива 96/71/EО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги(6),

–   като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2006 г. относно прилагането на Директива 96/71/EО относно командироването на работници (7),

–   като взе предвид Конвенцията на МОТ за работниците мигранти (допълнителни разпоредби) от 1975 г.,

–   като взе предвид Конвенцията на МОТ относно частните бюра (агенции) по труда от 1997 г.,

–   като взе предвид програмата на МОТ за достоен труд,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Насърчаване на достоен труд за всички: приносът на ЕС за прилагане на програмата за достоен труд в света (COM(2006)0249),

–   като взе предвид Директива 75/117/EИО на Съвета от 10 февруари 1975 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените(8),

–   като взе предвид Директива 76/207/EИО на Съвета от 9 февруари 1976 г. относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и условията на труд(9),

–   като взе предвид Директива 92/85/EИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички-родилки или кърмачки (десета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО)(10),

–   като взе предвид Директива 94/33/EО на Съвета от 22 юни 1994 г. за закрила на младите хора на работното място(11),

–   като взе предвид Директива 94/45/EО на Съвета от 22 септември 1994 г. за създаване на Европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение(12),

–   като взе предвид Директива 2002/73/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. за изменение на Директива 76/207/EИО на Съвета относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и условията на труд(13),

–   като взе предвид Директива 97/81/EО на Съвета от 15 декември 1997 г. относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) - Приложение : Рамково споразумение за работа при непълно работно време(14),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по заетост и социални въпроси и становищата на Комисията по икономически и парични въпроси, Комисията по промишленост, изследвания и енергетика, Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и Комисията по правата на жените и равенството между половете (A6-0247/2007),

A.   като има предвид, че в епохата на глобализация, бърз технологичен прогрес, демографски изменения и значителен растеж в сектора на услугите усъвършенстването на европейското трудово законодателство, в случаите, когато е необходимо да се вземе предвид все по-голямата гъвкавост, изисквана както от работодателите, така и от наетите лица, както и стремежа към по-голяма сигурност на работниците, е един от елементите, които ще гарантират успешното адаптиране на предприятията и работниците, като по този начин се утвърждават ценностите на европейския социален модел;

Б.   като има предвид, че икономическият растеж е една от основните предпоставките за устойчив растеж на заетостта и като има предвид, че на социалните политики, когато са подходящо разработени, не трябва да се гледа като на разход, а вместо това като на положителен фактор за икономическия растеж на Европейския съюз в съответствие с изпълнението на Лисабонската програма;

В.   като има предвид, че Европейският съюз е не само свободно търговско пространство, но и общност със споделени ценности, вследствие на което трудовото законодателство следва да отразява тези ценности; като има предвид, че основните принципи на трудовото право, разработени в Европа остават валидни; като има предвид, че трудовото законодателство предоставя правна сигурност и защита за работниците и работодателите чрез законодателни мерки или колективни договори, или съчетание на двата варианта, както и че по този начин се възстановява равновесието на силите между работника и работодателя, и като има предвид, че успехът на всички промени в трудовото законодателство ще бъде по-голям, ако работниците се чувстват по-сигурни, и тази сигурност зависи и от това колко е лесно да се намери нова работа;

Г.   като има предвид, че свободното движение на работниците е един от основните принципи на ЕС, така както той е установен в член 39 от Договора за ЕО и като има предвид, че тази основна форма на свобода следва да бъде неотменно съпроводена от ефикасно прилагане на нормите, които гарантират принципа на еднакво заплащане;

Д.   като има предвид, че в днешно време на европейския пазар на труда са все по-разпространени новите видове нестандартни договори и гъвкави стандартни договори (например договори за работа на непълно работно време, срочни договори, временни договори, сключени с посредничеството на бюра по труда, периодично подновявани договори със самостоятелно заети лица, както и договори за изпълнение на конкретни проекти), някои от които по същество не предоставят сигурност;

Е.   като има предвид, че такива видове договорни правоотношения, ако са придружени от необходимите гаранции за сигурност на наетото лице, могат да допринесат за приспособимостта на предприятията, която се изисква в новата международна обстановка, и същевременно да отговарят на специфичните потребности на наетите лица за различно равновесие между личния и семейния живот, и професионалното обучение;

Ж.   като има предвид, че работните места на непълно работно време представляват около 60 % от новосъздадените работни места в Европейския съюз от 2000 г. насам, и като отчита, че 68 % от работниците на непълно работно време са удовлетворени от своето работно време, и като има предвид, при все това, че тази степен на удовлетвореност е тясно свързана с равнището на закрила, която получават работниците на непълно работно време от страна на трудовото законодателство и социалното осигуряване;

З.   като има предвид, че работата на непълно работно време e характерна предимно за труда, полаган от жени, тъй като жените често използват компромисна стратегия поради липсата на достъпни услуги за полагане на грижи за деца и лица, нуждаещи се от грижи;

И.   като има предвид, че съществуващото законодателство на ЕО, което насърчава равенството между половете, не е постигнало целите си до днешна дата и разликата в заплащането между половете и липсата на разпоредби за съвместяване на работата и семейния живот и обществените услуги за полагане на грижи за деца продължават да бъдат основни проблеми за европейските работници;

Й.   като има предвид, че работните места на временни трудови договори са нараснали по-бързо в държавите-членки, в които са въведени промени в съответните разпоредби с оглед насърчаване на временната заетост и като има предвид, че нестандартната заетост може да има благотворен ефект, ако съответства на положението на работниците и е доброволна; като се има предвид при все това, че понастоящем голям дял от нестандартната заетост не е по избор и много работници попадат извън обхвата на основни трудови и социални права, като така се подкопава принципът на равно третиране;

К.   като има предвид, че услугите, предоставяни от агенциите за временна заетост, са изключени от обхвата на Директива 2006/123/EО на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар(15)

Л.   като има предвид, че 60 % от лицата, работещи по нестандартни договори през 1997 г., са имали стандартни договори през 2003 г., което показва, че 40 % от лицата, работещи по нестандартни договори, все още нямат трудов статус на пълно работно време след период от 6 години; като има предвид, че това се отнася по-специално до младите хора, които все по-често започват работа на работни места с по-несигурни условия на труд и социални условия от средните, които все повече рискуват да останат в капана на периферията на трудовия пазар;

М.   като има предвид, че неотдавнашното увеличаване на броя на нестандартни договори доведе до различия в условията на труд по отношение на здравето и безопасността, което може да се изрази във влошени условия на труд и повишен процент злополуки;

Н.   като има предвид, че неравенствата пораждат преки и непреки икономически разходи, а равнопоставеността, напротив, създава предимства по отношение на конкурентоспособността, постигането на равнопоставеност представлява важен стратегически принос за икономическото и социалното развитие; като има предвид, освен това, че Европейският съюз не може да си позволи да се лиши от енергията и продуктивните възможности на жените, които представляват половината от населението;

О.   като има предвид, че днес жените са изправени пред тройно предизвикателство, т.е., да увеличат участието си на пазара на труда, да родят повече деца и да се справят с нарастващите грижи и отговорности в семейството; като има предвид, че в почти всички случаи жените са тези, от които се изисква да правят компромиси, за да съвместяват работата и семейството и които са подложени на високи нива на стрес и безпокойство в резултат на съчетаването на професионалните и семейните задължения;

П.   като има предвид, че стотици хиляди жени приемат нерегламентирани условия на труд поради липса на избор, тъй като са домашни работнички извън своя дом или полагат грижи за възрастни членове на семейство;

Р.   като има предвид, че работниците по нестандартни трудови договори често могат да бъдат изложени на по-голям риск от своите колеги, работещи при други форми на трудови правоотношения, поради липсата на обучение и факта, че не осъзнават рисковете и не са запознати с правата си;

С.   като има предвид, че всички работници трябва да се ползват с достатъчна сигурност и закрила на работното място, независимо от техните договорни отношения;

Т.   като има предвид, че в много държави-членки колективното преговаряне спомага за постигане на гъвкавост на трудовия пазар и е ключов елемент на трудовото законодателство, както и важен инструмент за регулиране; като има предвид, че трябва да се спазват условията във връзка с индустриалните отношения, а традициите в областта на индустриалните отношения и синдикалната членска маса варират в различните страни; като има предвид, че държавите-членки следва да насърчават социалния диалог между социалните партньори на всички равнища, защото е възможно това да е ефективно средство за постигане на подходяща реформа на трудовото законодателство;

У.   като има предвид, че действията на равнището на Европейски съюз трябва да отчитат компетенциите на държавите-членки в сферата на трудовото право и принципите на субсидиарност и пропорционалност; като има предвид, че същевременно Комисията трябва да предложи законодателни инициативи, когато това бъде счетено за необходимо, за да се гарантира развитието на европейското трудово законодателство чрез система от минимални социални стандарти, приложими в целия Съюз, въз основа на достиженията на правото на Общността;

Ф.   като има предвид, че за да се справи с настоящите икономически предизвикателства, Европейският съюз трябва да вложи всичко, за да осигури стабилност на пазарите на труда в държавите-членки, да реагира на масовото съкращение на работни места в определени сектори и да предостави на своите граждани здравословни и безопасни условия на труд на по-високо равнище, отколкото преди, което е основополагащо за поддържане на условията на живот в съзвучие с човешкото достойнство и основните европейски ценности;

Х.   като има предвид, че високата степен на безработица в Европа се явява неуспех, който изисква действия с оглед включването на повече хора на пазара на труда, по-голяма мобилност и оказване на съдействие на работниците за смяна на тяхната работа без пожертване на сигурността; като има предвид, че приоритет следва да бъде създаването на климат, който стимулира откриването на допълнителни по-добри работни места;

1.  Приветства един нов подход към трудовото законодателство, който има за цел да обхване всички работници без оглед на договорните правоотношения, по които са страна;

2.  Приветства разискванията относно необходимостта от усъвършенстване на трудовото законодателство с цел посрещане на предизвикателствата на 21-ви век , които са свързани с по-голямата гъвкавост, изисквана както от работодателите, така и от наетите лица и необходимостта от предоставяне на по-голяма сигурност от настоящата предвид нестандартните трудови договори, както и от засилване на закрилата за уязвимите работници с цел създаване на повече и по-добри работни места и по-голямо социално сближаване, чрез което да се спомогне за постигане на целите на Лисабонската стратегия; счита, че усъвършенстване на трудовото законодателство следва да съответства на принципите на Хартата на основните права, и по-специално на Глава ІV от Хартата и трябва да спазва и защитава ценностите на европейския социален модел и установените социални права;

3.  Приветства голямото разнообразие от трудови традиции, договорни форми и модели на работа на пазарите на труда;

4.  Призовава за създаването на гъвкави и сигурни договорни споразумения в контекста на съвременната организация на труда;

5.  Счита, че сред приоритетите за реформиране на трудовото законодателство във държавите-членки са:

6.  Подчертава социалния и икономически приоритет, свързан с постигането на заетост за повече хора, за да бъде конкурентоспособна европейската икономика на световния пазар и за да изпълни ангажиментите за социална сигурност; подчертава, че високото равнище на безработица в Европа в настоящия момент подкопава благосъстоянието и бъдещия просперитет, както и европейската конкурентноспособност и, което е още по-важно, поражда социална сегрегация;

7.  Изразява съжаление при все това, че не са проведени консултации със социалните партньори, както е предвидено в член 138 от Договора за ЕО, като се има предвид, че Зелената книга "Модернизиране на трудовото законодателство за посрещане предизвикателствата на 21-ви век" (СОМ(2006)0708) определено има важни последици в сферата на социалната политика;

8.  Счита, че за да може трудовото законодателство да посрещне предизвикателствата на 21-ви век, то трябва да се насочи до голяма степен към сигурността на трудовата заетост през целия трудов живот на работниците, а не към защитата на определени работни места, като по този начин ще улесни както навлизането, така и оставането на трудовия пазар, а също и преминаването от безработица към заетост и от едно работно място на друго, чрез използване на активни политики в областта на труда, насочени едновременно към развитие на човешкия капитал с оглед повишаване на възможностите за наемане на работа и подходящ бизнес климат, както и към подобряване качеството на работните места;

9.  Счита, че трудовите правоотношения, които характеризират заетостта на гражданите и професионалната им дейност, са претърпели сериозни промени през последното десетилетие; отбелязва, че постоянният договор на пълно работно време представлява стандартната форма на трудови правоотношения и като такъв трябва да се превърне в отправна точка за последователно прилагане на принципа на недискриминация; ето защо счита, че европейското трудово законодателство трябва да признае официално безсрочните трудови договори като обща форма на трудови правоотношения, която осигурява подходяща социална и здравна защита и гарантира спазване на основните права;

10.  Признава, в тази връзка, необходимостта от наличието на достатъчно гъвкави разпоредби за работното време, за да се отговори на нуждите на работодателите и работниците, и да се предостави възможност на хората за постигане на по-добро равновесие между професионалния и семейния живот, както и за да се запази конкурентноспособността и подобри заетостта в Европа, без да се пренебрегва здравето на наетите лица;

11.  Изразява решително несъгласие с аналитичната рамка, представена в Зелената книга, в която се твърди, че стандартният безсрочен договор на пълно работно време е остаряла форма на трудови правоотношения, повишаваща разпокъсването на трудовия пазар и пропастта между "вътрешни" и "външни" наети лица и затова трябва да се разглежда като пречка пред растежа на заетостта и подобрения икономически динамизъм;

12.  Подчертава, че трудовото законодателство е ефективно, справедливо и силно само в случай, че бъде въведено от всички държави-членки, бъде прилагано еднакво към всички участници на пазара и бъде контролирано редовно и ефективно; изисква, в рамките на инициативата за по-добро законотворчество, Комисията да укрепи ролята си на пазител на договора по отношение на прилагането на социалното и трудово законодателство;

13.  Изтъква, че последните проучвания на ОИСР, както и други проучвания сочат, че не съществуват доказателства в подкрепа на твърдението, че намаляването на защитата срещу уволнение и отслабването на стандартните трудови договори улесняват растежа на заетостта; изтъква, че примерът на скандинавските държави ясно сочи, че високото равнище на защита срещу уволнение и стандарти за наемане на работа е напълно съвместимо с висок растеж на заетостта;

14.  Отбелязва, че някои форми на нетипични договори, в зависимост от това доколко добре са включени в трудовото и социално-осигурително законодателство, както и предоставянето на възможности за обучение, включително и обучение през целия живот, могат да допринесат за повишаване на икономическите показатели в Европейския съюз, както и за удовлетворяване на различните потребности на работниците, като се имат предвид жизненият етап, на който се намират, и техните перспективи за трудова реализация; същевременно признава, че нестандартни форми на труд трябва да вървят ръка за ръка с подкрепата за онези работници, които са в положение на преход от едно работно място към друго или от един вид трудова заетост към друг; отбелязва също така, че с цел този преход да бъде бърз и устойчив е необходимо вниманието да се съсредоточи върху активна намеса, която да позволява на работниците, които се завръщат на трудовия пазар, да имат право да получат известна помощ по отношение на доходите през периода, който им е стриктно необходим за повишаване на възможностите им да бъдат наети посредством обучение или преквалификация;

15.  Подчертава, че вниманието в Зелената книга трябва да бъде съсредоточено върху самото трудово законодателство;

16.  Отбелязва, че вниманието на Комисията е съсредоточено върху трудовото законодателство, отнасящо се до индивидуалните трудови правоотношения, и настоятелно призовава Комисията да насърчава трудовото законодателство, отнасящо се до колективните трудови договори, като от средствата за увеличаване както на гъвкавостта, така и на сигурността за работниците и работодателите;

17.  Твърдо вярва, че всяка форма на заетост, нестандартна или друга, да бъде съпроводена от набор основни права, независимо от конкретния трудов статус, който трябва да включва: равнопоставеност, здравеопазване и безопасност на работниците, разпоредби относно времето за труд и отдих, право на сдружаване и представителство, право на колективни преговори и колективни действия, както и достъп до обучение; същевременно подчертава, че тези въпроси трябва да бъдат приведени в действие по подходящ начин на равнище държави-членки, като се имат предвид различните традиции и социално-икономически условия във всяка държава; подчертава, че европейското законодателство не противоречи на националното законодателство, а следва да се разглежда като допълващо;

18.  Отбелязва, че основна част от трудовото законодателство в много държави-членки и както е залегнало в Договора, е правото да се предприемат действия във връзка с колективното трудово договаряне, и че Комисията е заявила в производства пред Съда на Европейските общности, че специфичната форма на колективни действия в някои северни страни е в съответствие с Договора за ЕО и изисква Комисията да спазва колективните договори като специфична част от трудовото право, както това е признато от Съда на Европейските общности;

19.  Изисква всички работници да имат достъп до еднакво ниво на защита и определени групи да не автоматично изключени от най-широката степен на защита, както понастоящем често се случва с моряците, работниците на плавателни съдове и офшорните работници, както и с работниците в областта на пътния транспорт; изисква да се прилага ефикасно законодателство за всички лица, независимо от мястото, където работят;

20.  Счита, че прекалената административната тежест може да възпре работодателите да наемат нови работници дори в момент на икономически растеж, като по този начин влошава перспективите за работа и възпрепятства работниците да се включат в пазара на труда; подчертава, че създаването на работни места е основна европейска цел съгласно решенията, взети от Съвета през 2000 г. в Лисабон;

21.  Отчита нарастващия дял на неофициална икономика и по-специално трудовата експлоатация на работници без документи и счита, че най-добрият начин за борба с това явление се състои в съсредоточаване на вниманието върху инструменти и механизми за справяне с експлоатацията, в т.ч. по-голямо и по-добро прилагане на трудовото право и трудовите норми, както и по-лесно законно наемане на работа и съсредоточаване върху основните човешки права на работниците; призовава държавите-членки да предложат законодателство с цел предотвратяване на експлоатацията на уязвими работници от страна на недобросъвестни работодатели и да подпишат и ратифицират Конвенцията на ООН за защита на правата на всички мигриращи работници и членовете на техните семейства, и да подпишат и ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора;

22.  Отбелязва с голяма загриженост, че макар Зелената книга на Комисията да признава, че настоящите условия на пазара на труда пораждат неравенство между половете, т.е. създават разлики в заплащането на труда по полов признак, както и сегрегация на работното място и по сектори, тя напълно пренебрегва задълженията и отговорностите, произтичащи от Пътната карта за равенство между мъжете и жените (COM(2006)0092);

23.  Отново с голяма загриженост отбелязва, че Зелената книга, въпреки че признава, че жените са изправени пред липса на равновесие между професионалния и личния си живот, пренебрегва спешната необходимост от действия за намиране на баланс между професионалния и личния живот и демографските предизвикателства, както е заложено в Европейския пакт за равенство между половете и Съобщението на Комисията относно демографското бъдеще на Европа (COM(2006)0571);

24.  Приветства голямото разнообразие от трудови традиции, договорни форми и модели на работа на пазарите на труда;

25.  Призовава за създаването на гъвкави и сигурни договорни споразумения в контекста на съвременните работни организации;

26.  Изтъква, че малките и средни предприятия (МСП) са признати като играещи голяма роля за създаване и увеличаване на работните места в Европа, както и за подпомагане на социалното и регионално развитие; следователно вярва, че е от съществено значение да се засили ролята на МСП за създаване на допълнителни работни места посредством усъвършенстването на трудовото право;

27.  Счита, че по-ефективното прилагане на общностното право изисква предприемане на действия по отношение на слабостите на настоящия модел на социален диалог в някои държави-членки, предвид липсата на представителство на работниците в някои сектори, където икономическата дейност се упражнява основно от МПС с по-малко от 10 човека (тази липса на представителство е особено ясно изразена в някои от новите държави-членки);

28.  Подкрепя целта на Съвета да мобилизира всички подходящи национални и общностни ресурси с цел да осигури квалифицирана, обучена и приспособима работна сила и пазари на труда, които отговарят на предизвикателствата, възникнали в резултат на съчетаното въздействие на глобализацията и застаряването на европейските общества;

29.  29 Отбелязва, че в настоящия модел на социален диалог не са включени редица от работниците по гъвкави трудовоправни отношения, за които става въпрос в Зелената книга, които не са нито работодатели, нито наети лица, и които трябва да бъдат консултирани в допълнение на всяко разискване, провеждано между социалните партньори;

30.  Отбелязва, че вследствие на сегментацията на пазара на труда, при която сигурността на работните места е малка, а заетостта - нестабилна, при редица нестандартни договори достъпът до образование и обучение, професионални пенсии и професионално развитие е ограничен и като цяло не се правят достатъчно инвестиции в човешкия капитал; подчертава, че това засилва икономическата несигурност и поражда съпротивление спрямо промените и глобализацията като цяло;

31.  Отбелязва, че поради липсата на подходящо социално осигуряване в много държави-членки, получаването на пенсия по втория стълб е невъзможно, което допълнително усилва натиска спрямо пенсиите за старост в първия стълб;

32.  Вярва, че съчетанието от индивидуалната мотивация, подкрепата от страна на работодателите, достъпността и наличието на възможности са най-важните фактори по отношение на участието в процеса на учене през целия живот и призовава за развитие на образователен сектор и училища, които отговарят на изискванията на трудовия пазар и на индивидуалните очаквания на работниците и работодателите; подчертава необходимостта от установяване на необходимата връзка между професионалната кариера и учебните планове;

33.  Посочва неотложната необходимост да се подобри образователното равнище на населението в Европейския съюз и призовава Комисията, държавите-членки и социалните партньори да разглеждат ученето през целия живот като надеждна инвестиция в развитието на човешкия капитал и най-ефективно средство за преодоляване на дългосрочната безработица, като в тази връзка развиването на умения и придобиването на квалификации е от общ интерес, както съвместно подчертават европейските социални партньори в Рамката за действие за развиване на компетенции и квалификации през целия живот от 2006 г.;

34.  Изразява становището, че реформите в трудовото законодателство следва да облекчават инвестирането на компаниите в уменията на техните работници, да стимулират работниците да усъвършенстват собствените си умения и да гарантират участието на социално-осигурителните системи при осъществяването на такъв подход;

35.  Подчертава, че е от значение да се постигне определена степен на последователност в областта на трудовото право посредством директиви, колективни споразумения и отворения метод на координация; призовава Комисията да вземе предвид значителните различия между националните трудови пазари и компетенцията на държавите-членки в тази област; при все това припомня целта да се изгради конкурентноспособна, новаторска Европа на социалното включване, както и да се създадат повече и по-добри работни места;

36.  Отбелязва липсата на правилно изпълнение и прилагане на съществуващото общностно законодателство и призовава Комисията да гарантира координацията на националните инспекции по труда; подчертава необходимостта новите държави-членки да приведат своето законодателство в областта на здравеопазването и безопасността в съответствие с европейското законодателство;

37.  Счита, че правата на трансграничните работници биха могли да бъдат защитени по подходящ начин от съответното законодателство, ако то би прилагано ефективно, и че целта, свързана с приемането на една общо определение за работник и за самостоятелно заето лице съгласно законодателството на Общността е изключително сложна, поради твърде големите различия между социално-икономическата действителност и традиции на отделните държави-членки; същевременно счита, че е необходима инициатива за постигане на равнището на сближаване, необходимо за гарантиране на последователно и по-ефективно прилагане на достиженията на правото на Общността; това сближаване следва да зачита правата на държавите-членки да определят наличието на трудовоправно отношение;

38.   признава, че лицата, започващи да развиват бизнес, и микро предприемачите могат да бъдат икономически зависими, ако в началото участват в стопанската дейност с един клиент; ето защо, счита, че в случаите когато действително самостоятелно заетите лица зависят от един клиент, следва да не бъдат включвани в трета, междинна категория между самостоятелно заетите лица и работодателите или определени като наети лица;

39.  Още веднъж изразява категорично позицията на Парламента, в съответствие с насоките за заетост, определени от Съда на Европейските общности; също така приканва Комисията да започне неотложни преговори с държавите-членки за установяване на прозрачни и последователни критерии за определяне на статута на работник и статута на самостоятелно заето лице в трудовото законодателство; още веднъж изразява позицията на Парламента, че всяко определение за работник трябва да се основава на фактическата ситуация във времето и мястото на работа;

40.  Призовава държавите-членки да насърчат приложението на Препоръката на МОТ от 2006 г. относно трудовото правоотношение;

41.  Призовава държавите-членки да отбележат, че гореспоменатата препоръка на МОТ предвижда, че трудовото законодателство не следва да се намесва в чисто търговски отношения;

42.  Приканва откритият метод на координация да бъде използван в политиката в областта на заетостта и социалната политика като полезен инструмент за обмен на информация за най-добрите практики с цел да бъдат посрещнати общите предизвикателства по един гъвкав и прозрачен начин, като бъдат отчетени разнообразните условия, които са от изключително значение за трудовите пазари на отделните държави-членки;

43.  Препоръчва на държавите-членки, на Съвета и на Комисията, в рамките на открития метод за координация, да обменят информация за най-добрите практики за гъвкава организация на работното време и да вземат предвид новаторски начини за организацията на работното време, които постигат добро равновесие между работата и семейния живот;

44.  Призовава Комисията да продължи да събира и анализира информацията от националните пазари на труда с цел да се гарантира, че обменът на информация за най-добрите практики, свързани с политиките в областта на заетостта и прилагани в отделните държави-членки, се основава на надеждни данни, и по-специално на еднородни и съпоставими статистически данни;

45.  Призовава държавите-членки да преразгледат и приспособят системите си за социално осигуряване, както и да допълнят активните политики в рамките на трудовия пазар и по-специално в областта на обучението и обучението през целия живот, с оглед новите трудови реалности, улесняване на преминаването от една работа на друга и завръщането на пазара на труда, като по този начин се предотврати изпадането в ненужна зависимост от социалните помощи и работата в неофициалния сектор ;

46.  Строго осъжда всяко неправомерно заменяне на регламентирана заетост с други видове заетост без каквато и да е наложителна икономическа необходимост, с цел само да се увеличат максимално в краткосрочен план печалбите в степен, много по-голяма от обичайната, за сметка на обществеността, наетите лица и конкурентите; подчертава, че всякакви подобни действия нарушават европейския социален модел, тъй като трайно заличават консенсуса, справедливостта и доверието между работодателите и наетите лица; настоятелно приканва държавите-членки и социалните партньори да предприемат мерки в това отношение, с цел да сложат край на всякакви безотговорни безотговорните нарушения;

47.  Припомня, че гъвкавосигурността се определя като съчетаване на гъвкавостта и сигурността на трудовия пазар по начин, който допринася за увеличаване както на производителността, така и на качеството на работните места, чрез гарантиране на сигурност, като същевременно на предприятията се предоставя необходимата гъвкавост, за да продължават да разкриват нови работни места в отговор на променящите се потребности на пазара; счита, че изискванията за гъвкавост и сигурност не си противоречат и взаимно се допълват;

48.  Подчертава, че гъвкавосигурността може да бъде постигната само чрез ефективно и съвременно трудово законодателство, което отразява променящата се действителност на трудовия пазар; отбелязва, че колективното преговаряне и силните социалните партньори са важен елемент от подхода, основаващ се на гъвкавосигурността; счита, при все това, че съществуват различни модели гъвкавосигурност; също така отбелязва, че един общ подход следва да се основава на съчетаването на способността на предприятията и работниците да се приспособяват при достатъчно равнище на социална закрила, социално осигуряване и обезщетения при безработица, активни политики в областта на трудовия пазар, възможности за обучение, включително обучение през целия живот; счита, че широкообхватните разпоредби за социални грижи и универсалния достъп до услуги, свързани с грижи за деца или други зависими лица, допринасят положително за постигането на тези цели;

49.  Счита, че определението за гъвкавосигурност в Зелената книга на Комисията е твърде тясно; отбелязва, обаче, че Комисията ще публикува съобщение относно гъвкавосигурността;

50.  Счита, че по-възрастните работници следва да могат да останат в рамките на работната сила на доброволна и гъвкава основа, като им се оказва подкрепа чрез подходящо обучение и здравни грижи на работното място; изтъква неотложната необходимост от утвърдителни действия, с цел да се насърчат по-възрастните работници да се включат отново в трудовия пазар, както и необходимостта от по-голяма гъвкавост при избор на видове пенсии и пенсионни схеми;

51.  Призовава Комисията и държавите-членки да признаят, че трудовото право има огромно влияние върху поведението на предприятията и че тяхното доверие в устойчивите, ясни и надеждни разпоредби има ключово значение в процеса на вземане на решения за разкриване на повече и по-добри работни места и поради това призовава държавите-членки да приложат и следят за надеждното изпълнение на цялото съществуващо законодателство на ЕО, засягащо трудовите пазари;

52.  Призовава държавите-членки да засилят правата, свързани с отпуска по майчинство или бащинство, и разпоредбите в областта на грижите за децата, на национално и европейско равнище както за мъжете, така и за жените;

53.  Приветства изложената стратегията за борба срещу недекларирания труд и сивата икономика, които, въпреки че се наблюдават в различна степен в отделните държави-членки, ощетяват икономиката, са в ущърб на потребителите, намаляват приходите от данъци и водят до нелоялна конкуренция между предприятията; споделя подхода на Комисията за борба с недекларирания труд чрез силна координация между държавните правоприлагащи органи, инспекциите по труда и/или синдикатите, администрациите на социално-осигурителните и данъчните органи и призовава държавите-членки да използват новаторски методи, основаващи се на специфични за различните стопански сектори показатели и стандарти, с цел да се води борба срещу намаляването на данъчните постъпления;

54.  Призовава държавите-членки и Комисията да предприемат информационна кампания, насочена към работодателите и работниците и имаща за цел да привлече вниманието към приложимите минимални правила и актове на ЕО, както и към неблагоприятния ефект на скритата заетост върху националните системи за социално осигуряване, публичните финанси, лоялната конкуренция, икономическите показатели и върху самите работници;

55.  Призовава да се обърне специално внимание на младите работници, които в най-голяма степен извършват труд по срочни трудови договори, с цел да се гарантира, че тяхната липса на опит на работното място няма да доведе до трудови злополуки; насърчава държавите-членки да обменят добри практики в това отношение и призовава агенциите за временна трудова заетост, да повишат осведомеността сред работодателите и самите млади работници;

56.  Подчертава ролята на социалните партньори при информирането и предоставянето на обучение на работниците и работодателите относно техните права и задължения в рамките на трудовите правоотношения и прилагането на съществуващото законодателство в тази област и поради това призовава Комисията да насърчава предоставянето на техническа подкрепа на социалните партньори, както и да поощри обмена на познания и опит между тях с цел подобряване условията на труд;

57.  Изтъква ценната роля, изпълнявана от социалните партньори, които вече са постигнали известен успех по отношение на реформирането на трудовите пазари, а именно чрез сключване на договори относно отпуска по майчинство/бащинство, работа на непълно работно време и срочни трудови договори, както и работата от разстояние и обучението през целия живот;

58.  Счита, че държавите-членки трябва да проявят дух на откритост в рамките на диалога със социалните партньори по въпроса за осъвременяване на трудовото право и приспособяването му към предизвикателствата на 21ви век, да вземат предвид доводите на социалните партньори и да отговорят на проблемите, които ги интересуват;

59.  Счита, че Комисията следва да провежда консултации не само с определените социални партньори, но и с всички организации или лица, които са засегнати от трудовото законодателство; по-специално малките и средни предприятия понастоящем не са представени в достатъчна степен в процеса на консултации, така, както и работниците, които не членуват в синдикати;

60.  Посочва положителната роля наколективното преговаряне на национално и отраслово равнище и на равнището на отделните предприятия може да играе в трудовите правоотношения и организацията на работата, като повишава производителността на предприятията и по този начин насърчава растежа на заетостта, и изтъква възможността за промени в договореностите с оглед поддържане на ролята на колективното преговаряне и намиране чрез подобен вид преговаряне на решения на равнище предприятия, които са в полза на работодателите и работниците;

61.  Призовава Комисията и държавите-членки , в рамките на инициативата за по-добро законотворчество, непрекъснато да си сътрудничат със социалните партньори и при необходимост със съответните представителни организации на гражданското общество относно всеки законодателен акт в областта на трудовото право или социалната политика, с оглед да се опростят административните процедури, с които се сблъскват МСП и по-специално новите фирми, за да се облекчи тяхното финансово положение с цел повишаване на конкурентноспоспобността им и създаване на възможности за разкриване на работни места;

62.  Подчертава необходимостта от регламентиране на солидарната и индивидуална отговорност за общите или основни предприятия, с цел избягване на злоупотребите при сключване на договори за подизпълнение и командироване на работници и за установяване на прозрачен и конкурентен пазар за всички предприятия въз основа на равнопоставена конкурентна среда по отношение на спазването на нормите и условията на труд; по специално призовава Комисията и държавите-членки да определят ясно върху кого пада отговорността за зачитане на трудовото законодателство и за изплащане на съответните възнаграждения, вноски за социално осигуряване и данъци във веригата от подизпълнители;

63.  Изразява дълбокото си убеждение, че създаването на несигурни, ниско платени работни места не е подходящ отговор на тенденцията за изнасяне на производството, засягаща все повече и повече отрасли; счита че, напротив, инвестициите в научните изследвания, развитието, обучението, включително и обучението през целия живот, ще могат да подпомогнат развитието на отраслите, които понастоящем страдат от липса на конкурентноспособност;

64.  Призовава Комисията да спомогне за установяване на механизъм за уреждане на спорове, с цел да позволи на европейските споразумения между социалните партньори да се развият в ефективен и гъвкав инструмент, който може да насърчава по-ефективен регулаторен подход на европейско равнище;

65.  Призовава държавите-членки да премахнат ограниченията върху достъпа до своите трудови пазари, за да се подобри мобилността на работната ръка в ЕС и да се осъществят целите на единния пазар и Лисабонската стратегия в по-кратки срокове;

66.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на парламентите на държавите-членки и страните-кандидатки.

(1) OВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16. (2) OВ C 305 E, 14.12.2006 г., стр. 141. (3) OВ C 364, 18.12.2000 г., стр. 1. (4) OВ L 175, 10.7.1999 г., стр. 43. (5) ОВ C 292 E, 1.12.2006 г., стр. 131. (6) OВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1. (7) Приети текстове, P6_TA(2006)0463. (8) OВ L 45, 19.2.1975 г., стр. 19. (9) ОВ L 39 , 14.2.1976 г., стр. 40. (10) OВ L 348, 28.11.1992 г., стр. 1. (11) ОВ L 216, 20.8.1994 г., стр. 12. (12) ОВ L 254, 30.9.1994 г., стр. 64. (13) ОВ L 269, 5.10.2002 г., стр. 15. (14) ОВ L 14, 20.1.1998 г., стр. 9. (15) ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36.

Резолюция на Европейския парламент от 11 юли 2007 г. относно съобщението на Комисията "Командироване на работници в рамките на предоставянето на услуги: максимално увеличаване на ползите и потенциала и едновременно гарантиране на защитата на работниците"

P6_TA(2007)0340 B6-0266/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги"(1),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 4 април 2006 г. относно "Насоки относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги" (COM(2006)0159),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 13 юни 2007 г. относно "Командироване на работници в рамките на предоставянето на услуги: максимално увеличаване на ползите и потенциала и едновременно гарантиране на защитата на работниците" (COM(2007)0304) ("съобщение относно командироването на работници"),

–   като взе предвид своите резолюции относно командироването на работници от 15 януари 2004 г.(2) и 26 октомври 2006 г.(3),

–   като взе предвид въпроса с искане за устен отговор B6-0132/2007, отправен към Комисията във връзка с нейното съобщение относно командироването на работници,

–   като взе предвид член 108, параграф 5 от своя правилник;

A.   като има предвид, че цялостното, последователно прилагане на Директива 96/71/ЕО се е оказало проблематично, поради липсата на правилно прилагане в държавите-членки и на съгласуване между техните компетентни органи;

Б.   като има предвид, че предишните съобщения на Комисията по този въпрос бяха преценени от Парламента като недостатъчни и не са разрешили проблемите, с които се сблъска гореспоменатата директива; като има предвид, че продължава да има разминавания между гледните точки на Комисията и на Парламента по въпроси като наличието на законен представител на командироващото предприятие в приемащата държава-членка и съхраняването на документи на работното място, с цел да се контролира спазването на директивата,

В.   като има предвид, че защитата на командированите работници е от първостепенно значение при гарантирането на свободното движение на работниците и запазването на условията на труд, както е предвидено от Договора, и следва да бъде считано за най-висше съображение от общ интерес;

Г.   като има предвид, че съдебната практика на Съда на Европейските общности ясно заявяват, че мерките, които попадат в приложното поле на директивата за командироването на работницимогат да бъдат оправдани, когато са мотивирани от цели от обществен интерес, като защитата на работниците;

1.  Изразява своята убеденост, че цялостното прилагане на Директива 96/71/ЕО е от първостепенно значение за постигането на справедлив баланс между свободата на предоставяне на услуги и защитата на работниците, по-специално срещу социалния дъмпинг;

2.  Изразява своята убеденост, че в своите насоки и тълкуване на законодателството, Комисията понякога надхвърля рамките, установени от практиката на Съда на Европейските общности;

3.  Призовава Комисията да отчита изцяло разнообразието на моделите на пазар на труда, съществуващи в Европейския съюз, когато се приемат мерки относно командироването; призовава Комисията да зачита факта, че някои държави-членки изискват наличието на упълномощен представител, който има съответни в приемащата държава с цел правилното прилагане на директивата и наблюдението на този процес; счита, че това би могло да бъде всяко лице, което е получило ясен мандат от предприятието (включително работник);

4.  Счита, че сътрудничеството и обмена на информация между държавите-членки до момента са недостатъчни и че справянето с този проблем е предварително условие за успешното прилагане на директивата; споделя мнението, че Комисията трябва да бъде по-прецизна, когато дава насоки на държавите-членки относно мерките за контрол, допустими в съответствие с приложното поле на директивата, за защита на командировани работници;

5.  Счита, че проверките и контролът, упражнявани от приемащите държави-членки съгласно директивата, по-специално задължението за съхраняване на определени документи в приемащата държава, трябва да се разглежда като важно средство за гарантиране на защитата на правата на командированите работници; счита обаче, че тези мерки следва да бъдат строго пропорционални и да не съставляват скрити пречки спрямо упражняването на правото на свободно движение;

6.  Подчертава, че съществуващата съдебна практика признава правото на приемащата държава-членка да изисква определени документи за проверка на спазването на условията на заетост, предвидени в директивата относно командироването на работници;

7.  Приканва Комисията да намери правилната комбинация от насочващи мерки, адресирани както към предприятията, така и към държавите-членки, така че те да има по-добра представа за това какво им е разрешено съгласно директивата и съответната съдебна практика; отправя искане Комисията да подкрепя активно тясното сътрудничество между инспектиращите органи в държавите-членки, като осигури една постоянна европейска платформа за трансгранично сътрудничество; приветства в тази връзка предстоящото създаване от страна на Комисията на група на високо равнище, която да подкрепя и подпомага държавите-членки в установяването и обмена на добри практики и да формализира редовните контакти със социалните партньори;

8.  Споделя мнението, че би било целесъобразно социалните партньори в държавите-членки, с които директивата се прилага посредством колективни споразумения, да получат пряк достъп до информацията относно командироващите дружества, така се да могат да упражняват надзора, който в други държави-членки, принадлежи на органите, имащи подобен достъп до информация за дружествата;

9.  Подкрепя заключението на Комисията, че приемащата държава-членка следва да може да изисква предварителна декларация от страна на доставчика на услуги, която да й дава възможност да провери спазването на условията за заетост;

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на Съвета.

(1) OВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1. (2) ОВ С 92 Е, 16.4.2004 г., стр. 404.. (3) P6_TA(2006)0463.