Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 юли 2007 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно статистическата програма на Общността за 2008 - 2012 г. (COM(2006)0687 – C6-0427/2006 – 2006/0229(COD))

P6_TA(2007)0341 A6-0240/2007

(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията към Европейския парламент и към Съвета (COM(2006)0687),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 и член  285 от Договора за ЕО, съгласно които Комисията внесе предложението в Парламента (C6-0427/2006),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по икономически и парични въпроси и становищата на Комисията по бюджети, Комисията по регионално развитие и Комисията по права на жените и равенството между половете (A6-0240/2007),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Счита, че посочената в законодателното предложение референтна сума трябва да съответства на горната граница на функция 1а от новата многогодишна финансова рамка и отбелязва, че решение за годишния размер на сумата ще бъде взето в рамките на годишната бюджетна процедура в съответствие с разпоредбите на точка 37 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г.;

3.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

4.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 12 юли 2007 г. с оглед приемането на Решение № …/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно статистическата програма на Общността за периода 2008─2012 г.

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента на първо четене съответства на окончателния законодателен акт, Решение № 1578/2007/ЕО.)

Резолюция на Европейския парламент от 12 юли 2007 г. за положението в Дарфур

P6_TA(2007)0342 B6-0311/2007

Европейският парламент,

-   като взе предвид предишните си резолюции за положението в Дарфур, и по-конкретно тези от 16 септември 2004 г.(1), 23 юни 2005 г.(2), 6 април 2006 г.(3), 28 септември 2006 г.(4) и 15 февруари 2007 г.(5),

-   като взе предвид мирното споразумение за Дарфур, подписано в Абуджа, Нигерия, на 5 май 2006 г.,

-   като взе предвид консенсуса от Триполи по политическия процес за Дарфур, постигнат в Триполи на 28 и 29 април 2007 г.,

-   като взе предвид решението на Африканския съюз (АС) от април 2004 г. да създаде Мисията на АС в Судан,

-   като взе предвид Резолюция 1706 (2006 г.) на ООН, която предлага 22-хиляден мироопазващ контингент за Дарфур,

-   като взе предвид доклада от 12 март 2007 г., съставен от Мисията на високо равнище на Съвета на ООН за правата на човека относно положението на правата на човека в Дарфур,

-   като взе предвид окончателния доклад от 11 октомври 2006 г., съставен от групата експерти за Судан, създадена с резолюция 1591 на Съвета за сигурност на ООН (2005 г.),

-   като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, която е обвързваща и се прилага без изключение,

-   като взе предвид заключенията на Делегацията на комитета по развитието на Дарфур, която посети Судан и Чад от 30 юни до 5 юли 2007 г.,

-   като взе предвид член 91 от своя правилник,

А.   като изразява дълбока загриженост за положението на правата на човека в Дарфур, с безбройни примери за нарушения на правата на човека, сред които масови изнасилвания, отвличания и принудителни вътрешни разселвания и нарушения на международното хуманитарно право, както е посочено в доклада на Мисията на високо равнище в Дарфур на Съвета на ООН за правата на човека;

Б.   като изразява дълбока загриженост от факта, че конфликтът в този район, в който участват редовни военни части, подкрепящи правителството милиции и бунтовници, доведе до смъртта на поне 400 000 души и създаде повече от два милиона и половина вежанци и разселени лица през последните три години, въпреки подписването на горепосоченотомирно споразумение за Дарфур;

В.   като има предвид, че броят на хората, засегнати от конфликта в Дарфур, понастоящем надхвърля четири милиона, най-високият досега, който включва 2,2 милиона вътрешно разселени лица, като хуманитарните работници нямат достъп до над 500 000 от тях; като има предвид, че общо повече от пет милиона вътрешно разселени лицаи бежанци в чужбина, Судан понастоящем има най-големия дял в света на бежанци като процент от населението;

Г.   като има предвид, че споразумението за прекратяване на огъня, подписано Н'джамена на 8 април 2004 г., не се зачита и спазва, както и поради провала на мирното споразумение за Дарфур се наблюдава разрастване на беззаконието и повишена несигурност; като има предвид, че продължаващото разпокъсване на бунтовническите групи до такава степен, че те понастоящем са повече от 20, представлява пречка пред разпространението на хуманитарна помощ и ще затрудни още повече евентуални преговори за мир;

Д.   като има предвид, че кризата в Дарфур в момента се счита от ООН за най-лошата хуманитарна криза в света;

Е.   като има предвид, че работната среда за хуманитарните агенции никога не е била по-лоша и че безразборните нападения над мирното население и над хуманитарните работници продължават; като има предвид, че 19 хуманитарни работници бяха убити през 2006 г. и 18 войници от Мисията на АС в Судан също загинаха, девет от които през изминалия месец; като има предвид, че през настоящата година 74 транспортни средства на хуманитарни организации бяха нападнати и 82 хуманитарни работници бяха временно отвлечени;

Ж.   като има предвид, че сексуалното насилие върху жени и деца е признато за престъпление срещу човечеството, но изнасилването продължава да се използва безнаказано като оръжие от страните в конфликта в Дарфур; като има предвид, че жертвите, които осъждат ситуацията, рискуват да бъдат преследвани съгласно правото на Судан, тъй като доказателствата изискват потвърждаване от четирима мъже-свидетели;

З.   като има предвид, че изтезанията и принудителното повикване на задължителна военна служба на възрастни и деца се превърна в характерна черта на нарушенията на правата на човека и международното хуманитарно право в Дарфур, като жертвите са твърде изплашени, за да съобщят за нарушенията;

И.   като има предвид, че доктрината на ООН "отговорност за защита" предвижда, че когато "националните власти явно не успяват да защитят своето население от геноцид, военни престъпления, етническо прочистване и престъпления срещу човечеството", другите са отговорни за предоставяне на необходимата закрила;

Й.   като има предвид, че мандатът на мисията на АС в Судан беше удължен до края на 2007 г. и че смесените сили ще бъдат разположени най-рано през 2008 г.; като има предвид, че докато смесените сили бъдат разположени, мисията на АС в Судан е единствената сила в този район с мандат за опазване на цивилното население;

К.   като има предвид, че е изключително загрижен относно продължаващата доставка на оръжия и военно оборудване от всякакъв вид за Судан и използването на тези средства в настоящото нарушаване на правата на човека и хуманитарна катастрофа в суданската провинция Дарфур, както е документирано в последните доклади на горепосочената група експерти и на "Амнести Интернешънъл";

Л.   като има предвид, че конфликтът в Дарфур - заедно с липсата на наказателна отговорност - оказва все по-голямо въздействие върху стабилността в региона, поради което представлява заплаха за общия мир и сигурност;

М.   като има предвид, че кризата в Чад е част от по-голям регионален конфликт, но също така има свое собствено развитие и следва да се разглежда като криза сама по себе си; като има предвид, че правителството на Чад не успява да изпълни задължението си да защити цивилното население и понастоящем има 230 000 судански бежанци в лагери в Чад и 190 000 граждани на Чад са били принудени да напуснат домовете си;

Н.   като има предвид, че ООН даде мандат на многонационални сили в Чад през 2006 г.; оттогава не е постигнат напредък в разполагането на тези сили, въпреки нарастващата и сериозна нужда от защита на цивилното население;

О.   като има предвид, че Международният наказателен съд започна разследване за престъпленията в Дарфур през 2005 г. и на 2 май 2007 г. издаде заповеди за арест на Ahmad Muhammad Harun и Ali Kushayb, като заподозрени в общо 51 военни престъпления и престъпления срещу човечеството, включително убийство, изнасилване, мъчение и преследване на цивилно население в Дарфур;

П.   като има предвид, че на 10 май 2007 г. Китай назначи Liu Giujin за специален пратеник в Дарфур; като има предвид, че Китай обяви своята готовност да изпрати инженери в района, които да подпомогнат мироопазващи сили, подкрепени от ООН, във връзка с подкрепата на Китай за смесени сили на АС/ООН в края на 2006 г.; като има предвид, че Китай е домакин на Олимпийските игри през 2008 г., също така е привилегирован търговски партньор на Судан и като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН носи специална отговорност за постигането на мир в Дарфур;

Р.   като има предвид, че последният доклад на Програмата на ООН за околната среда насочва вниманието към увеличаването на пустинните земи с около 100 км за последните четиридесет години, загубата на почти 12 % от горските площи в рамките на петнадесет години и прекомерната паша върху крехката почва на Судан;

С.   като има предвид, че приходите от нефт позволиха нарастване на държавния бюджет от $900 милиона през 1999 г. до над $2.5 милиарда през 2003 г. и очаквани $11.7 милиарда през 2007 г.;

Т.   като има предвид, че Всестранното мирно споразумение предвижда провеждането на избори през 2009 г.;

1.  Изразява съжаление относно положението на правата на човека в Дарфур, където конфликтът е засегнал директно повече от четири и половина милиона души и повече от три милиона зависят от продоволствена помощ;

2.  Призовава ООН да действа в съответствие със своята доктрина "отговорност за защита", като обоснове своите действия с неуспеха на правителството на Судан да защити населението в Дарфур от военни престъпления и престъпления срещу човечеството, както и с неуспеха да предостави хуманитарна помощ за населението;

3.  Призовава държавите-членки на ЕС, Съвета и Комисията да поемат своята отговорност и да положат всички усилия, за да предоставят ефективна защита на населението на Дарфур от хуманитарна катастрофа;

4.  Призовава правителството на Судан и бунтовническите групировки да осигурят сигурен и безпрепятствен хуманитарен достъп до засегнатите от конфликта, както и да зачитат международното хуманитарно право; приветства подписването на 28 март 2007 г. на Съвместно комюнике за подпомагане на хуманитарните дейности в Дарфур между на правителството на Судан и ООН и призовава за неговото стриктно прилагане;

5.  Призовава всички страни в конфликта да осигурят незабавно прекратяване на огъня, осъжда всяко нарушение на споразумението за прекратяване на огъня и по-специално всяко нарушение, насочено срещу цивилното население, както и обстрелването на хуманитарните работници; настоява правителството на Судан да прекрати бомбардирането на района на Дарфур и да обезоръжи милициите Джанджавиид; отбелязва, че без сигурност е невъзможна истинска политика на развитие за и в Судан;

6.  Приветства приемането на 12 юни 2007 г. от страна на суданското правителство на смесените сили на АС/ООН, припомняйки все пак, че правителството на Судан вече е давало неизпълнени впоследствие обещания да позволи достъпа на смесените сили в Судан; подчертава значението на подходящата подготовка за смесените сили и на възможно най-бързото им разполагане, както и на непрекъснатото сътрудничество със суданските власти; следователно приканва за бързо разполагане на смесените сили на АС/ООН с мандат, който им позволява ефективна защита на цивилното население; посочва, че решението на конфликта ще бъде политическо, а не военно;

7.  Напомня на правителството на Судан, че то носи основната отговорност за вътрешната сигурност и действията на международната общност не трябва да служат като претекст за изоставяне на тази отговорност;

8.  Съзнава, че дори бързото разполагане на силите вероятно няма да позволи значително нарастване на броя на военните части, заели позиция, преди пролетта на 2008 г. и че дотогава убийствата и другите нарушения вероятно ще продължат;

9.  Следователно приканва ЕС и другите международни донори да набавят спешно допълнителна помощ за мисията на АС в Судан при сегашната й структура, включително дългосрочни ангажименти за финансиране, както и така необходимата техническа помощ за преходния период, докато смесените сили поемат изцяло функциите си; призовава за задълбочено проучване на факта, че поне някои от войниците от мисията на АС в Судан не са получавали заплати в продължение на много месеци;

10.  Счита, че над Дарфур незабавно трябва да се създаде военна зона, забранена за полети, за да се предпазят цивилното население и хуманитарните работници, което ще позволи да бъде продължено разпределянето на помощите, както и за да се направи опит да се осигури спазване на обещанието на правителството на Судан да допусне безусловно смесените сили;

11.  Призовава ЕС и международната общественост да свикат отново мирни преговори за подобряване на съдържанието на мирното споразумение за Дарфур, така че то да бъде приемливо за всички страни; призовава факторите от международно значение да държат всички страни отговорни по силата на произтичащото споразумение; приканва настоятелно всички страни в конфликта в Дарфур да демонстрират ангажираност за мирно разрешаване на кризата, като приложат незабавно споразумението;

12.  Призовава ЕС, ООН и АС да се обединят в усилията си за решаване на конфликта в Дарфур и да дадат предимство на цялостен мирен процес, който включва консултация и представителство на племената в Дарфур, общностите на разселените лица, обединения на жените и други групи на гражданското общество, всички политически партии, включително опозиционните партии, както и заинтересовани регионални организации, допринасящи за постигането на траен мир;

13.  Призовава Народното движение за освобождение на Судан да помогне за обединение на всички бунтовнически групировки в Дарфур с оглед тяхното участие в международните преговори и призовава международната общност да окаже натиск за обединение върху бунтовническите групи, като наред с това призовава правителството на Судан да даде време на бунтовниците да се прегрупират;

14.  Призовава правителството на Судан да изготви спешно пътна карта за завръщане на разселените лица и бежанците, за възстановяване на тяхната собственост и компенсации, за специален фонд за жертвите на изнасилване, жени, които са били отхвърлени от семействата си или са родили деца вследствие на изнасилване и тяхната рехабилитация;

15.  Призовава правителствата на Чад и Судан да спазват своите наскоро потвърдени ангажименти да прекратят подкрепата си за въоръжените движения и да работят в посока подобряване на взаимоотношенията си;

16.  Призовава за спешно разполагане на международни сили в Чад, способни активно да защитават от насилие бежанците и разселените лица, както и други уязвими общности, и да стабилизират ситуацията по отношение на сигурността, за да се подобри хуманитарният достъп; настойчиво призовава международната общност да координира своите дипломатически усилия, за да насърчи президента Деби да приеме разполагането на сили на ООН в Чад;

17.  Призовава правителството на Судан да сътрудничи напълно на Международния наказателен съд, с цел да се сложи край на безнаказаността; в тази връзка приканва настойчиво правителството на Судан да арестува министъра по хуманитарните въпроси Ahmad Muhammad Harun и лидера на Джанджавиид Ali Kushayb и да ги предаде на Международния наказателен съд; призовава АС и Арабската лига да окажат натиск върху правителството на Судан в тази насока;

18.  Счита за жизненоважно да се приложи правилно Всестранното мирно споразумение с частите от юга, като отбелязва, че до момента не е постигнато споразумение относно разпределянето на благосъстоянието и определянето на границата; подчертава, че успешното прилагане на Всестранното мирно споразумение и наскоро сключеното споразумение с частите от изтока би помогнало за установяване на доверие, което ще е необходимо за трайно политическо споразумение в Дарфур;

19.  Осъжда безочливото нарушаване на оръжейното ембарго на ООН от страна на правителството на Судан;

20.  Призовава държавите-членки да въведат незабавно по-стриктни процедури за контрол и проверка, за да осигурят съответствие с гореспоменатата Резолюция 1591 на Съвета за сигурност на ООН (2005 г.) и Общата позиция на Съвета на ЕС 2005/411/ОВППС от 30 май 2005 г. относно ограничителните мерки срещу Судан, така че процедурите да се прилагат спрямо граждани на ЕС, дружества, регистрирани в ЕС, фондове на ЕС и регистрирани в ЕС плавателни съдове и самолети или дружества, упражняващи дейност на територията на ЕС по отношение на:

21.  Призовава ЕС и другите международни участници да наложат целенасочени санкции, включително мерки за ограничаване на търговски дейности, които подхранват конфликта, на всяка страна, включително правителството на Судан, която нарушава прекратяването на огъня или атакува цивилно население, мироопазващи сили или хуманитарни операции и да предприемат всички необходими действия, за да спомогнат за слагане край на липсата на наказателна отговорност, посредством привеждане в действие на режима на целенасочени икономически санкции, в това число и забрани за пътуване и замразяване на активи;

22.  Подкрепя изявлението на архиепископ Емеритус Дезмънд Туту (Emeritus Desmond Tutu), че правителството на Судан "сега трябва да бъде подложено на строги и ефективни санкции, докато трагедията не приключи"; призовава АС да подкрепи подобни действия срещу отговорните за продължаващото насилие в Судан;

23.  Призовава Генералния секретар на ООН Бан Ки Мун да окаже повече натиск върху правителството на Судан да се съобрази с позицията на Съвета за сигурност на ООН и да подчертае, че липсата на съответствие с изискванията на ООН ще доведе до наказателни мерки;

24.  Приветства знаците от страна на Китай, че понастоящем е по-склонен да насърчи мира в Дарфур и призовава Китай, като купувач на 80 % от износа на петрол от Судан, да използва значителната си отговорност в региона, за да подтикне правителството на Судан да спазва ангажиментите си по всестранното мирно споразумение и мирното споразумение за Дарфур; призовава също така Китай да прекрати износа на оръжие за Судан и да престане да блокира решения в Съвета за сигурност на ООН, целящи санкции спрямо правителството на Судан;

25.  Призовава правителството на Судан да се обърне към въпросите, свързани с околната среда, и по-специално да намали въздействието върху околната среда на нефтената си промишленост и селскостопански практики и да предотврати локални конфликти за природни богатства;

26.  Призовава правителството на Судан да публикува сумата на приходите си от нефт по прозрачен начин и призовава държавите-членки да насърчат изтеглянето на европейски дружества и средства от Судан;

27.  Изтъква, че силата и благосъстоянието, сега нараснали благодарение на приходите от нефт, са съсредоточени предимно в центъра, в ущърб на живеещите в периферните райони;

28.  Възлага на своя Председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, държавните глави и правителствата на държавите-членки на ЕС, правителството и парламента на Судан, Съвета за сигурност на ООН, държавните глави и правителствата на страните от Арабската лига, правителствата на държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС и на институциите от Африканския съюз.

(1) ОВ C 140 E, 9.06.2005 г., стp. 153. (2) ОВ C 133 E, 8.06.2006 г., стp. 96. (3) ОВ C 293 E, 2.12.2006 г., стp. 320. (4) OВ C 306 E, 15.12.2006 г., стp. 397. (5) Приети текстове, P6_TA(2007)0052. (6) ОВ L 159, 30.06.2000 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 12 юли 2007 г. за бъдещата морска политика на Европейския съюз: Европейска визия за океаните и моретата (2006/2299(INI))

P6_TA(2007)0343 A6-0235/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид Зелената книга на Европейската комисия: "Бъдещата морска политика на ЕС: Европейска визия за океаните и моретата" (COM(2006)0275),

–   като взе предвид член 299, параграф 2 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид резолюцията си от 15 март 2007 г. относно островите и природните и икономически ограничения, в контекста на регионалната политика(1),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по транспорт и туризъм и становищата на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика, на Комисията по рибно стопанство и на Комисията по регионално развитие (A6-0235/2007),

A.   като има предвид, че моретата и океаните имат решаващ принос за географската значимост и богатство на ЕС, включително чрез най-отдалечените региони, като предоставят на ЕС 320 000 км брегова линия и са дом за една трета от населението на Европа, включително за 14 милиона души, живеещи на острови;

Б.   като има предвид, че морската промишленост и услуги, без да се включват суровините, осигуряват от 3 до 6 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС, а крайбрежните региони осигуряват общо 40 % от БВП; като има предвид, че 90 % от външната търговия и 40 % от вътрешната търговия на ЕС се осъществява по морски път, а делът на европейската флота от световната флота възлиза на 40 %;

В.   като има предвид, че прилагането на Лисабонската стратегия към морските политики не само засяга целите, свързани с подобряване на конкурентоспособността, но също трябва да има въздействие върху други стълбове на стратегията, като създаването на по-устойчива и качествена заетост в областта на морското дело в ЕС;

Г.   като има предвид, че през океаните и моретата в Европа минават важни транспортни коридори, които поемат значителна част от транспортния обем; като има предвид, че океаните и моретата все още имат значителен неизползван потенциал по отношение на техния капацитет в световен мащаб; като има предвид, че поради това океаните и моретата съдържат не само свързани с околната среда ценности, но и социални и икономически ценности;

Д.   като има предвид, че корабоплаването причинява приблизително 4 % от емисиите на въглероден двуокис в световен мащаб, което съответства на приблизително 1 милиард тона, и като има предвид, че емисиите от корабоплаването не са включени в Протокола от Киото; като има предвид, че според изследване на Международната морска организация (ИМО), газовите емисии от корабоплаването, които се отразяват върху изменението на климата, ще се увеличат с над 70 % до 2020 г. и като има предвид, че освен CO2 охлаждащите системи на корабите отделят ежегодно и големи количества други парникови газове;

Е.   като има предвид, че в много морски области на дейност подобрените показатели се ръководят от новаторски идеи по отношение на корабоплаването; като има предвид, че европейското корабостроене и корабостроителната индустрия, съвместно с неговата широка мрежа от доставчици на оборудване и услуги е движещата сила в световен мащаб в областта на новаторските морски съоръжения;

Ж.   като има предвид, че при корабоплаването се изпускат по-малко парникови газове на тон и миля, отколкото при който и да е друг вид транспорт, и технологичният напредък подобрява постоянно ефективността на този отрасъл; като има предвид, че има силна политическа воля за насърчаване на корабоплаването като начин за намаляване на емисиите на парникови газове, отделящи се при товарния транспорт;

З.   като има предвид, че според оценки на Програмата за околната среда на Организацията на обединените нации около 80 % от замърсяването на моретата се причинява от отпадъчните води от населени места;

И.   като има предвид също така, че корабоплаването е причина за изпускане на значителни количества различни отпадъчни води в моретата, в това число отпадъчни води от почистването на резервоари, отпадъчни води от корабните кухни, перални и санитарни съоръжения, баластна вода, случайно изпускане на мазут по време на пътуването; като има предвид, че при експлоатацията на корабите се получават различни видове твърди отпадъци, а само една незначителна част от тях се предава в пристанищни приемни съоръжения, докато по-голямата част се изгаря при пътуването по море или просто се изхвърля през борда;

Й.   като има предвид, че в днешно време големите кораби пренасят на борда си големи количества мазут за оперативни нужди и при злополука или произшествие този мазут може да предизвика и е предизвикал в миналото значителни щети на околната среда, с ограничени възможности за възстановяване от тяхното въздействие;

К.   като има предвид, че според официални данни около 80 % от злополуките по море се дължат пряко на човешки грешки;

Л.   като има предвид, че понастоящем повечето по-големи кораби в края на експлоатационния им живот се разглобяват за скрап в работилници за разглобяване на кораби в развиващи се страни при неприемливи социални и свързани с околната среда условия, и като има предвид, че в повечето случаи продажбата на тези кораби на купувачи извън ЕС служи за заобикаляне на Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане, съгласно която тези кораби биха подлежали на забрана за износ, тъй като представляват опасни отпадъци;

М.   като има предвид, че морското равнище се е покачило, като по този начин то се превръща в опасност за крайбрежните райони, населението и отрасли като крайбрежния туризъм;

Н.   като има предвид, че разнообразието на морските и крайбрежни дейности изискват гъвкаво пространствено планиране от страна на държавите-членки и техните органи;

О.   като има предвид, че ЕС е световен лидер по отношение на ограничаване на замърсяващите емисии, изпускани от други транспортни средства, в резултат на което европейската промишленост се е превърнала в световен лидер в областта на новаторството, и като има предвид, че устойчивото бъдеще на европейската промишленост в дългосрочен план може да се осигури единствено чрез новаторство;

П.   като има предвид, че ЕС разполага с редица агенции, включително Европейската агенция за морска безопасност (ЕАМБ), Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници (FRONTEX), Агенцията за контрол на риболова и Агенцията за околна среда, които извършват различни дейности, свързани с моретата, и като има предвид, че между тях очевидно не е налице никакъв официален обмен;

Р.   като има предвид, че от 2004 г. морските магистрали се числят към 30-те приоритетни проекта в рамките на трансевропейската транспортна мрежа (TEN), но е налице незначителен напредък в тази насока;

С.   като има предвид, че океаните и моретата са основа на целия живот на земята и играят значима роля за изменението на климата; като има предвид, че основната цел на интегрираната морска политика следва да бъде опазването и устойчивото съхранение на техните ресурси; като има предвид, че една четвърт от запасите на морска риба са застрашени, а от тази четвърт 17 % са били предмет на прекомерен улов и 7 % са силно намалели; като има предвид, че само 1 % от рибните запаси се възстановява постепенно и че 52 % от рибните запаси са вече дотолкова засегнати от прекомерния улов, че техният обем не може да се възстанови, като учените предупреждават, че търговският риболов би могъл да претърпи срив до средата на века (2048 г.);

Т.   като има предвид, че рибното стопанство е силно регулиран икономически сектор и следователно трябва да се въведат мерки, които да гарантират, че тези нормативни уредби се превръщат в добри практики и добри резултати; като има предвид, че за осъществяване на устойчиво развитие е необходимо да се отчитат многобройни и разнообразни фактори, оказващи влияние върху състоянието на рибните запаси, като изменението на климата, хищниците, замърсяването, търсенето и сондирането на нефт и природен газ, крайбрежните вятърни генератори, извличането на пясък и чакъл;

У.   като има предвид, че след двадесет години рибарският сектор на ЕС ще е претърпял изменения поради външни фактори като изменението на климата, както и поради действията на човека, и като има предвид, с оглед на вече налични доказателства за подобна трансформация при треската в Северно море, че ефикасните действия срещу причините за изменението на климата са от решаващо значение;

Ф.   като има предвид, че моретата и океаните изпълняват важна роля при производството на енергия от алтернативни източници и повишават сигурността на доставките на енергия;

Х.   като има предвид, че трябва да се признаят особеностите на най-отдалечените региони и островите на ЕС, по-конкретно по отношение на незаконната имиграция, природните бедствия, транспорта, както и техния принос към биологичното разнообразие;

Ц.   като има предвид, че голяма част от външните граници на ЕС са морски и тяхното наблюдение и защита предполагат повишени разходи за крайбрежните държави-членки;

Ч.   като има предвид, че Средиземно и Черно море са разположени между държави-членки на ЕС и трети страни, като последните разполагат с по-малко средства за прилагане на правилата в областта на околната среда и мерките за сигурност и безопасност;

1.  Приветства посочената по-горе Зелена книга на Комисията и подкрепя интегрирания подход към морската политика, в която за първи път се разглеждат области на морската политика като корабостроителниците, корабоплаването, сигурността на корабите, туризма, рибното стопанство, пристанищата, морска средата, научноизследователската дейност, промишлеността, пространственото планиране и др. и се подчертава тяхната взаимна зависимост; счита, че за Европейския съюз и неговите държави-членки това представлява възможност за развитие на една напредничава морска политика, при която находчиво се съчетават опазването на морската околна среда и новаторското, интелигентно използване на моретата, като същевременно се гарантира, че устойчивото развитие продължава да бъде в центъра на морската политика; смята, че ЕС има възможността да положи началото на една новаторска и устойчива морска политика и че това предполага съвместни действия от страна на държавите-членки; отбелязва, че в бъдеще Парламентът ще измерва успеха на всяко председателство на Съвета чрез постигнатия напредък в областта на европейската морска политика;

2.  Приветства морска политика, която призовава за обединяване на политиките, действията и решенията, свързани с морското дело, и която насърчава по-добрата координация, по-голяма откритост и повишено сътрудничество между всички заинтересовани страни, чиито действия оказват въздействие върху океаните и моретата на Европа;

3.  Отбелязва, че с оглед на поделянето на отговорността за политиките и действията, свързани с моретата, между органите на ЕС, националните правителства и органите на регионално и местно равнище всички нива на управление следва да се насочат към по-координиран подход, като гарантират, че техните действия в сферата на морското дело изцяло отчитат многобройните взаимодействия между тях;

4.  Призовава Комисията да включи различните препоръки от горепосочената резолюция от 15 март 2007 г. и по-специално да създаде с приоритет административна единица за островите в рамките на Европейската комисия, за да се разработи дългоочакваният междуотраслов подход за проблемите на тези територии, както и да бъдат признати подобаващо островите в статистическата програма на ЕС във връзка с бъдещата морска политика;

5.  Подкрепя принципа за включване на европейската морска политика в Лисабонската стратегия с цел да се улесни икономическия растеж и разкриването на работни места по устойчив начин, основаващ се на научните познания; подчертава значението на морския транспорт по отношение на транспортния обем и икономическото въздействие; насърчава Комисията да преразгледа приетото законодателство в духа и контекста на инициативата на Комисията за по-добро регулиране и Лисабонската стратегия; подчертава, че следва да се придаде приоритетно значение на по-доброто прилагане и подобряване, от страна на Комисията и държавите-членки, на приетото законодателство; подчертава добавената стойност на Европа по отношение на практическите инициативи, например подобрената координация и сътрудничество между държавите-членки с оглед на избягване на възможното дублиране и противоречие на действията;

Изменението на климата като най-голямото предизвикателство пред морската политика

6.  Изтъква, с оглед на настоящото обсъждане на изменението на климата и първите публикации на Четвъртия оценъчен доклад на Международната експертна група по въпросите на изменението на климата, че всички заинтересовани страни трябва да осъзнаят, че времето за действие изтича и че Общността разполага само с 13 години, за да предотврати една климатична катастрофа чрез използването на нови технологии; отбелязва, че съгласно доклада конкретни разработки разглеждат покачването на морското равнище, което би нанесло особено големи щети на крайбрежните страни, топлинните вълни, наводненията, бурите, горските пожари и сушата в световен мащаб; подчертава, че също така може да възникне проблем във връзка с "климатичните бежанци" и други проблеми, свързани с международната сигурност, възникнали при възможни спорове относно общи ресурси;

7.  Подчертава, че Европейският съюз трябва да играе ролята на лидер и инициатор в борбата срещу изменението на климата; подчертава, че Общността следва да използва своите предимства в областта на научните изследвания и новаторството, да заеме водеща позиция и действа решително на международно равнище;

8.  Подчертава, че вятърната енергия по крайбрежието и в морето има съществен потенциал за развитие и би могла да допринесе значително за опазване на климата, поради което призовава Комисията да предприеме действия чрез създаване на отдел или координационно звено, отговарящо за вятърната енергия, и чрез въвеждане на план за действие във връзка с вятърната енергия;

9.  Подчертава, че европейската морска политика трябва да играе важна роля в борбата с изменението на климата чрез провеждане най-малко на три политики: на първо място трябва да се намалят драстично емисии на вещества като CO2, SO2 и азотните окиси от корабите; второ, въвеждането на търговията с емисии в сферата на корабоплаването трябва да се реализира на практика; и трето, в корабоплаването трябва да се въведе и насърчава използването на възобновяеми източници на енергии като вятъра и слънцето; настоятелно приканва Комисията да предложи законодателни проекти за ефективно намаляване на морските емисии на парникови газове, а Европейския съюз - да предприеме решителни действия за включване на морския сектор в международните конвенции за климата;

10.  Изразява загриженост във връзка с докладите, според които морските емисии на въглероден двуокис са по-високи от по-ранните оценки и представляват до 5 % от световните емисии, като се очаква те да нараснат със 75 % през следващите 15-20 години, ако не се предприемат мерки за противодействие на тази тенденция; отбелязва, че емисиите на парникови газове от риболовни кораби са значителни; отбелязва липсата на напредък по този въпрос в рамките на ИМО, независимо от предоставения преди десет години мандат в Протокола от Киото;

11.  Признава, че за да може морската стратегия да бъде "екологичният стълб" на морската политика, е необходимо политиките да бъдат напълно допълващи се, за да се осигури последователност в подхода на ЕС; признава, че съхраняването на въглероден двуокис в геоложки структури под морското дъно би могло да съставлява част от пакет от мерки за намаляване на емисиите на парникови газове и призовава за създаването на ясна законодателна и нормативна уредба за разгръщане на тази технология;

12.  Настоява, че при планирането на развитието по протежение на дългия морския бряг на Общността, а именно с цел градско строителство, изграждане на промишлени обекти, пристанища и пристани, почивни комплекси и други трябва изрично да се вземат под внимание последиците от изменението на климата и свързаното с това повишаване на морското равнище, включително повишената честота и сила на бурите и по-голямата височина на вълните;

13.  Подчертава значението на интегриран подход, като например интегрирано управление на крайбрежните зони, за да бъдат ефективни мерките.

По-добро европейско корабоплаване с по-добри европейски кораби

14.  Подчертава, че морският транспорт е основна част от световната икономическа система и че превозът на товари с кораби понастоящем е начинът на транспорт, който в най-малка степен вреди на околната среда; счита въпреки това, че корабоплаването причинява значително замърсяване на околната среда и следователно е необходимо да се постигне устойчиво равновесие между опазването на околната среда и ползването на европейските океани за икономически цели, като гарантирането на устойчивото развитие трябва да бъде безусловен приоритет; призовава Комисията да осигури това равновесие при изготвяне на бъдещите си предложения в областта на морската и пристанищна политика;

15.  Подчертава, че насърчаването на морския транспорт като устойчив вид транспорт изисква развитието и разрастването на пристанищата и пристанищните райони; отбелязва, че пристанищата често се намират на териториите или в близост до местностите от Натура 2000, защитени от директивите за местообитанията(2) и дивите птици(3), и подчертава необходимостта от конструктивни подходи и инициативи между пристанищните оператори и природозащитните органи с цел осъществяване на приемливи решения за пристанищните власти, регулаторните органи и по-широката общественост, които зачитат духа и целите на директивите и същевременно позволяват на пристанищата да запазят най-важната си роля като световни портали.

16.  Смята, че европейската морска политика следва да се стреми да запази и засили позицията на европейските морски отрасли и специализирани дейности и да избягва политики, които насърчават прехода към флагове на трети страни, който застрашава сигурността и защитата на моретата и причиняват обедняването на европейската икономика; подчертава, че защитата на морската среда се постига по-добре чрез международни актове, които си прилагат към всички кораби, независимо от техния флаг и пристанище, в което се намират;

17.  Счита, че новаторският, конкурентоспособен европейски отрасъл за производство на морско оборудване е от решаващо значение за устойчивото развитие съгласно Лисабонската стратегия; подчертава, че с оглед на нарастващия производствен капацитет в други области, положителните явления по отношение на европейските корабостроителници през последните години не следва да водят до самодоволство и поради това призовава за допълнителни усилия за повишаване на конкурентоспособността и за осигуряване на равни условия;

18.  Настоятелно приканва Комисията да предостави подкрепа на равнището на СТО за европейските корабостроителници, които са постоянно изложени на нелоялна конкуренция от страна на корабостроителници в Азия;

19.  Приветства работния документ на Комисията, озаглавен "LeaderSHIP 2015 г. - доклад за постигнатия напредък" (COM(2007)0220) и подчертава по-специално успеха на новия широкообхватен подход към политиката в областта на промишлеността, който LeaderSHIP 2015 г. въведе като една от първите отраслови инициативи;

20.  Подчертава, че подобрените (трансгранични) координация и сътрудничество между морските пристанища, както и по-уравновесено споделяне на отговорността между пристанищата в цяла Европа може да допринесе значително за избягване на използването на неустойчивия сухоземен транспорт;

21.  Счита, че ЕС следва да играе водеща роля при налагането на по-строги пределни стойности не като ограничение, а като възможност за европейската промишленост; в тази връзка призовава държавите-членки и Общността да повишат своите усилия за насърчаване на научноизследователската и развойна дейност за по-ефективни и чисти технологии за корабите и пристанищата;

22.  Признава, че в обозримо бъдеще замърсяващите въздуха емисии, изпускани от кораби, ще превишат произтичащите от наземни източници, припомня искането си към Комисията и държавите-членки, в контекста на тематичната стратегия за качеството на въздуха, да предприемат спешни мерки за намаляване на вредните емисии при корабоплаването, а Комисията да представи предложения за:

23.  Счита, че има големи възможности за намаляване на емисиите на въглероден двуокис и използването на изкопаеми горива в морския транспорт, по-специално чрез данъчни стимули за използването на този вид гориво и по-големи стимули за научноизследователска и развойна дейност и, наред с другото, чрез насърчаване на използването на биогоривата и на допълнителни изследвания в тази област и чрез по-високо използване на вятърната енергия за придвижване на корабите; подчертава при все това, че е необходимо биогоривата да подлежат на издаването на задължителни свидетелства за тяхното социално въздействие и въздействие върху околната среда, както и че тяхната ефективност с оглед на въздействието им върху климата и тяхното равновесие от гледна точка на емисиите на CO2 следва да бъдат извън всякакво съмнение през целия им жизнен цикъл;

24.  Смята, че усилията за предотвратяване и предприемане на мерки в случаи на замърсяване, причинено от кораби, не следва да се свежда единствено до замърсяването с нефт, но следва да се отнася за всички видове замърсяване, по-специално замърсяването с опасни и вредни вещества; отбелязва в това отношение, че ролята, изпълнявана от Европейската агенция за морска безопасност (ЕАМБ), е от съществено значение, и че тази агенция следва постепенно да поеме повече задължения, въпреки че те трябва винаги да имат допълващ характер спрямо задълженията, изпълнявани от държавите-членки в областта на предотвратяването и предприемането на мерки в случаи на замърсяване; поради това счита, че е необходимо да се обезпечи подходяща финансова сигурност за финансиране на задълженията, поверени на ЕАМБ;

25.  Приветства оперативната система CleanSeaNet за набюдение и откриване на замърсявания, причинени от кораби, която ще помогне на крайбрежните държави да установят кои са замърсителите, както и тяхното местонахождение в географските райони под тяхна юрисдикция, призовава държавите-членки да транспонират Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения(4);

26.  Одобрява предприетите от Комисията дейности в областта на корабната и морската безопасност след бедствията, свързани с корабите "Ерика" и "Престиж", като основният резултат от това бе изготвянето на пакета от мерки за морска безопасност;

27.  Настоятелно призовава Съвета в състав министри на транспорта да обсъди в кратки срокове третия пакет от мерки за морска безопасност и заедно с Европейския Парламент да вземе решение, за да се изключи възможността за поява на липса на доверие;

28.  Настоятелно приканва Комисията да засили всички мерки, свързани с гражданската и наказателна отговорност при злополука или произшествие, в съответствие с принципите на субсидиарност и разделение на пълномощията и с международната правна рамка;

29.  Припомня резолюцията си от 21 април 2004 г. за подобряване на морската безопасност(5) и призовава Комисията при предприемане на следващи мерки да отчита в по-голяма степен "човешкия фактор";

30.  Отбелязва със загриженост, че понастоящем Балтийско море е едно от най-замърсените морета в света и припомня на Комисията предишния си призив за изготвяне на препоръка за стратегия на ЕС за Балтийско море, в която да се предложат мерки за подобряване състоянието на околната среда в Балтийско море, по-специално за намаляване на неговата еутрофикация и предотвратяване на изпускането на мазут и други токсични и нанасящи вреда вещества в морето; припомня, че съществуващите инструменти за сътрудничество, като програмите "INTERREG", следва да бъдат пълноценно използвани при изпълнението на междурегионални проекти за подобряване на състоянието на околната среда в Балтийско море;

31.  Призовава за създаване на специални зони в екологично чувствителни и трудни за плаване морски райони в Балтийско море, особено канала Kadet, Skagerrak/Kattegat, Great Belt и Sund, които да не могат повече да бъдат преминати от презокеански кораби и по-специално петролни танкери без помощта на морски лоцмани, и призовава Комисията и държавите-членки да бъдат инициатори на изготвянето на необходимите мерки в рамките на компетентните международни органи, и по-специално ИМО;

32.  Отново призовава Комисията да представи на Парламента и на Съвета възможно най-скоро предложение, за да гарантира, че мазутът, който се използва като горивото за двигателите на нови кораби, също се съхранява в безопасни резервоари с двойни стени, тъй като товарните кораби или контейнерните кораби често носят в резервоарите си тежко гориво за двигателите, чието количество често може да надхвърля значително товара на по-малките петролни танкери; счита, че преди да представи това предложение, Комисията следва да установи дали същестуващите правила на ИМО, определени в Резолюция 141(54) на Комитета за защита на морската среда, са достатъчни за гарантиране на безопасния превоз на мазут, използван като гориво;

33.  Настоятелно приканва Комисията да следи по-строго прилагането на правилата относно задължителното използване на двойни стени за резервоарите;

34.  Призовава за въвеждане на най-високи стандарти за безопасност за всички кораби, които акостират в европейски пристанища; в тази връзка призовава Европа да играе водеща роля; осъзнава факта, че тези изисквания не могат да бъдат приложени за всички кораби в зоната от 200 мили;

35.  Изразява загриженост за това, че все по-малък брой добре обучени млади европейци работят като офицери и екипаж на европейски кораби, което поражда опасения от масово изтичане на мозъци; заема становището, че осигуряването на по-добри условия на труд в съответствие с разпоредбите, установени от Международната организация на труда (МОТ) и ИМО, може да допринесе за насърчаване на повече европейци за професионална реализация по море;

36.  Настоятелно приканва държавите-членки и заинтересованите страни в рамките на морския сектор да преразгледат плановете за професионално развитие и възможностите за обучение през целия живот в морския сектор, на първо място, за да се предостави възможност придобитите умения и опит да се приложат на практика и, на второ място, с оглед на въвеждането на системи за прехвърляне между работни места по море и на суша с цел да се запазят познанията и да се увеличи притегателна сила на професионалните перспективи;

37.  Подкрепя текущите преговори относно споразумение между социалните партньори в Европейския съюз за приложението на Морската трудова конвенция на Международната организация на труда от 2006 г. при спазване на залегналата в нея клауза за запазване равнището на защита; подкрепя задължението на държавите-членки в рамките на бъдещата морска политика на ЕС да ратифицират и приложат тази конвенция; призовава Комисията да използва всички възможни контакти, за да доведе до успешен край приемането през 2007 г. на Конвенцията на МОТ за условията на труд на борда на риболовни съдове, която не беше приета през 2005 г.;

38.  Смята, че, както бе предложено в гореспоменатата Зелена книга, социалните партньори следва за преразгледат изключването на моряците от социалните директиви;

39.  Отбелязва, че рибарите и моряците са изключени от европейското социално законодателство в много области (напр. Директива 98/59/ЕО относно колективните уволнения(6), Директива 2001/23/ЕО относно гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности(7), Директива 2002/14/ЕО относно информиране и консултации с работниците и служителите(8), както и Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги(9)); и призовава Комисията да преразгледа тези изключения в тясно сътрудничество със социалните партньори;

40.  Призовава държавите-членки и собствениците на кораби да установят партньорство за обучението на високопрофесионални моряци и офицери, както това вече се прави успешно в Дания, и чрез своите политики по отношение на образованието и обучението да увеличат техните познания и ентусиазъм относно морското наследство и да предоставят допълнителни стимули за свързани с морето дейности и професии; призовава Комисията да създаде необходимите условия за подпомагане на тези партньорства с финансови средства и предоставяне на консултации;

41.  Призовава за въвеждането, в съответствие със схемата за включването на кораби в бял списък на ИМО, на европейски етикет за качество за кораби, които отговарят на най-новите стандарти за безопасност и в социалната сфера, като този етикет ще гарантира благоприятното третиране на тези кораби от страна на държавния пристанищен контрол;

42.  Отбелязва недостига на експерти и добре обучени професионалисти в сектора; предлага разработването на специални курсове за обучение на шкипери и екипажи на риболовни кораби, които да им предоставят основни познания относно научните области, която засягат техния сектор, включително разбиране относно значението на управлението и устойчивостта на околната среда в помощ на постепенното развитие на основаващ се на екосистемите подход за едно успешно управление на рибното стопанство;

43.  Настоятелно приканва Комисията да изготви планове за професионална преквалификация за рибари, като ги насърчава да обърнат внимание на нови практики, които насърчават използването на знания, свързани с работата в морето; посочва сред възможните целеви сектори крайбрежните аквакултури и екотуризма;

44.  Подчертава значението на подобряването на репутацията на рибарския сектор, който понастоящем не се ползва с добро име; на мнение е, че подобряването на здравето и условията за безопасност на корабите, както и на заплащането и условията за екипажите може да се постигне само в един устойчив и доходоносен сектор и че трябва да се предназначат повече средства за изследвания и образование с цел подобряване на знанията и уменията;

45.  Отбелязва, че създаването на условия на хигиена, безопасност и удобство за работниците в риболовния сектор, както за самите рибари, така и за работниците в отраслите за производство и преработка на рибни продукти, е основна цел на политиката за моретата и океаните;

46.  Счита, че в сравнение със законодателството понятието за корпоративна социална отговорност има ограничена стойност в контекста на опазването на морската среда и поради това програмата на Общността за опазване на околната среда трябва да продължи да бъде подкрепяна от надеждна законодателна основа, която да бъде подсилвана от доброволни действия, предприети от компании, които желаят да покажат своето отговорно отношение;

47.  Осъжда условията, при които понастоящем корабите се разглобяват за скрап в развиващи се страни, и призовава Комисията да изготви предложения за подобряване на условията на труд на доковете, където въпросните кораби се разглобяват за скрап, и да разгледа всички възможности в областта на наказателното право, предоставени от Съда на Европейските общности, чрез прилагане на принципа "замърсителят плаща" в морския сектор, както вече се прави в други сектори; приветства публикуването на Зелената книга за подобряване на разглобяване на кораби за скрап(COM(2007)0269); в тази връзка призовава Комисията да разработи предложение за "зелен паспорт", който да придружава документите на кораба и в който да се описват всички токсични вещества, използвани при строителството на кораба; счита, че Общността следва да се заеме с въпроса за рециклиране на корабите чрез сключване на задължителна международна конвенция, предвидена за 2008 или 2009 г., и междувременно да следва насоките на ИМО;

48.  Счита, че корабостроителниците и производителите на морско оборудване в Съюза са успели да запазят конкурентоспособността си, като са инвестирали в новаторски продукти и процеси и са създали пазарни ниши, основаващи се на познанията; счита, че една европейска морска стратегия следва да създаде условия, които благоприятстват запазването на водещата позиция на Общността на тези пазари, например чрез насърчаване на развитието на механизми за трансфер на морска технология;

49.  Приканва държавите-членки да се възползват изцяло от насоките на Общността относно държавните помощи във връзка с разходите по работната ръка и данъчното облагане, като се обръща специално внимание на данъчната система за облагане на тонажа; счита, че Доклада за напредъка по LeaderSHIP 2015 г. е оказал положително въздействие, както и че морският сектор трябва да продължи да има достъп до държавни помощи с цел да се насърчава новаторството;

50.  Призовава в бъдеще прехвърлянето на нефт и други токсични товари в морето да бъде ограничено до внимателно определени зони с оказване на контрол, с цел да се улесни определянето на отговорните страни при изпускане на замърсяващи вещества в морето; отбелязва, че корабоплаването допринася за замърсяването на моретата, както и потенциално за смущенията на екосистемите чрез въвеждането в моретата и океаните на несвойствени видове в изхвърления воден баласт и използването на противообрастващи бои, които се отразяват по хормонален път на рибите; подчертава, че нефтените петна също представляват значителна опасност за моретата;

51.  Призовава за предоставяне на обучение и информация чрез събиране, анализ и разпространение на най-добри практики, методи, инструменти за наблюдение на изпразването на резервоари и новаторство за борба със замърсяването с нефт и вредни и опасни вещества, както и за разработване на технически решения при използването на проверки и сателитно наблюдение с цел наблюдение на случайните или преднамерени разливи;

По-добра европейска политика за крайбрежните райони, включително и за по-добри европейски пристанища

52.  Подчертава значението на приноса на териториалното сътрудничество и установяването на контакти между крайбрежните региони за създаването на една цялостна морска политика чрез насърчаване на съвместни стратегии за конкурентоспособност на крайбрежните зони; поради това счита, че участието на заинтересованите страни на регионално и местно равнище е важна предпоставка за успеха на една европейска морска политика и приветства факта, че европейските крайбрежни региони развиват все по-тясно взаимно сътрудничество и мрежи;

53.  Заема становището, че Комисията, държавите-членки и регионите следва да положат специално усилие за повишаване на информираността относно въпросите, свързани с морския сектор; смята, че то би могло да включва например отчитане на добрите примери за туристически проекти, на незастрашаващото околната среда корабоплаване или на специален принос към повишаване на осведомеността относно моретата; в тази връзка предлага връчването на награди на образцови морски региони като начин за насърчаване на най-добрите практики; подчертава значението на своята инициатива, която следва да се насърчи от Комисията, във връзка с учредяването на Европейски ден на моретата в чест на морския сектор; подчертава, че следва да се въведат пилотни курсове по "морско образование" с подкрепата на Комисията;

54.  Подчертава, че е от изключително голямо значение за развитието на островите и крайбрежните райони да се наложат количествени ограничения върху отделянето на фосфор и азот в Балтийско море с оглед на факта, че състоянието на морето е от съществено значение за туризма и свързаната с него стопанска дейност; необходим е ясен, лесноразбираем набор от правила, както и наръчник, който обяснява ясно стимулите и техните последици;

55.  Насърчава регионите и държавите-членки да използват инструментите на политиката за сближаване с цел постигане на допълнителна интеграция в областта на морската политика и политиката за крайбрежните райони, насърчаване на предприемаческата дейност и учредяване на малки и средни предприятия, като по този начин се спомага за преодоляване на проблема, свързан със сезонната заетост; призовава по-специално за създаване на мрежа от образцови морски региони в рамките на Целта за европейско териториално сътрудничество;

56.  Счита че от голямо значение да се разработят системи за ранно предупреждение по крайбрежието на Атлантическия океан, което е изложено на възможен риск от цунами;

57.  Подчертава същественото значение на пристанищата и ролята им на канали за международната търговия, икономическа движеща сила и източници на работни места в крайбрежните региони, както и транзитни центрове в рамките на рибното стопанство и пунктове от първостепенно значение за контрол на сигурността;

58.  Призовава държавите-членки и Комисията с оглед замърсяването на въздуха в множество пристанищни градове и региони да подобрят значително стимулите за захранване с електричество от сушата на кораби, намиращи се в пристанища, в случаите, в които това е икономически съобразно и води до ползи за околната среда; поради това призовава за преразглеждане на Директива 2003/96/EО на Съвета от 27 октомври 2003 г.относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електрическата енергия(10) с цел държавите-членки, които се възползват от освобождаване от данъци на корабното гориво по член 14 от същата директива, да се задължат да освободят от данъци в същата степен и електроенергията, получавана от сушата;

59.  Призовава за преразглеждане на Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 г. относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари(11), с цел всички кораби, акостиращи в пристанища на държавите-членки, да се освободят от 100 % от своите твърди и течни отпадъци;

60.  Счита, че в бъдеще ще има още по-голяма вероятност от възникване на задръствания по-скоро при транспорта на товари между пристанищата и европейските сухопътни транспортни мрежи, отколкото в пристанищните приемни съоръжения; счита, че при най-добро използване на възможностите на морския транспорт, европейските пристанища трябва да разполагат с възможно най-добрите връзки със сушата, които са налице, и следователно призовава за тяхното развитие, където това е необходимо, като се отдава приоритет на по-съобразени с околната среда начини на транспорт, например железопътния транспорт и вътрешните водни пътища;

61.  Смята, с оглед на голямото значение на водния транспорт, както в рамките на вътрешния пазар, така и между Съюза и неговите търговските партньори, че новата морска стратегия на ЕС следва да включва и стратегия за пристанищата, която да позволява на пристанищата да се развиват в отговор на пазарните промени и търсене, като същевременно се спазва съответното законодателство с оглед на установяването на благоприятен климат за инвестициите с цел да се улесни достатъчен пристанищен капацитет за поемане на нарастващите потоци на превоз на товари по море;

62.  Отбелязва, че Европа е регион, който се ползва с популярност по отношение на яхтения туризъм, туризма с круизи и подводния туризъм; насърчава крайбрежните региони да инвестират в своята пристанищна инфраструктура и други свързани с нея инфраструктури, с цел да се възползват от този разрастващ се пазар, като същевременно се гарантира опазването на местообитанията, морските видове и екосистеми като цяло; призовава Комисията да съдейства за установяване на хармонизирани стандарти за съоръженията и техническото оборудване с цел да се осигури високо равнище на качеството на обслужване в рамките на Съюза;

63.  Насърчава създаването на повече морски клъстери, възползващи се от натрупания положителен опит и добрите практики, които вече се осъществяват в тази област, и смята, че тези примери трябва да се следват и популяризират; призовава държавите-членки да предприемат мерки за подобряване на икономическата конкурентоспособност на крайбрежните региони чрез насърчаване на изследователската дейност, създаването на водещи центрове за морски изследвания и технологическото развитие и новаторството, както и сътрудничеството между предприятията (мрежи, клъстери, партньорство с държавния сектор) и предоставянето на подобрени помощни услуги, предназначени да намалят зависимостта на тези региони от силно ограничения брой (традиционни) икономически дейности;

64.  Отново потвърждава своята позиция от 14 ноември 2006 г. относно директивата за морската стратегия(12), и в частност по отношение на забраните и/или критериите за системно/съзнателно изхвърляне на твърди материали, течности или газове във водата, на морското дъно/под почвата; освен това счита, че всякакво складиране на въглероден двуокис на морското дъно и в почвата следва да подлежи на разрешение в съответствие с международното право, предварителна оценка на въздействието върху околната среда в съответствие с Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда(13) и съответните международни конвенции, както и да бъде предмет на редовно наблюдение и контрол;

65.  Изразява убедеността си, че възобновяемите ресурси от морската среда могат и следва да се използват устойчиво, така че тяхната експлоатация, както и получените в резултат от нея икономически ползи, да бъдат дългосрочни; поради това подчертава необходимостта различните политики, които имат отношение към въпроса, да се приспособят към изискванията за доброто състояние на морската среда; в тази връзка призовава и за по-широко използване на вятърната енергия както по крайбрежието, така и в морето, с цел да се използва устойчиво нейният потенциал от гледна точка на политиката за заетост и икономическата политика;

66.  Въпреки това настоява една от основните цели на управлението на крайбрежните зони да бъде по-скоро опазването на морската среда, отколкото определянето на няколко района като символичен жест към усилията за опазване на природата, особено с оглед на Препоръка 2002/413/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2002 г. относно прилагането на интегрирано управление на крайбрежните зони в Европа(14);

67.  В тази връзка изразява съгласието си с Европейската комисия във връзка с това, че съществуват естествени граници на размера на човешките дейности по отношение на гъстотата на населението и промишлената дейност, които крайбрежните зони могат да поддържат без сериозни и вероятно необратими изменения на околната среда; поради това подкрепя становището на Комисията, че е необходимо цялостно проучване, за да може по-добре да се определят тези граници и да се направят съответните прогнози и планове;

68.  Посочва, че триизмерното картографиране на морското дъно ще има огромна стойност не само за риболовната промишленост, но и за енергийния сектор, природозащитниците и дори за интересите на отбраната; счита, че значителната търговска стойност на подобни карти е очевидна и те биха могли да спомогнат за разрешаване на въпроса за финансирането на тази дейност; смята ,че усъвършенстването на данните в морския сектор би могло да включва по-добро прогнозиране на времето, информация за очакваната височина на вълните и ред фактори, които биха подобрили безопасността и развитието;

69.  Призовава за разработване на всички необходими мерки за предотвратяване и управление на рисковете от нанасяне на щети на крайбрежните райони от природни бедствия като наводненията, ерозията, бурите и цунами; освен това подчертава необходимостта да се приемат мерки на Общността срещу опасностите за европейските крайбрежни екосистеми, породени от различни видове човешка дейност;

70.  Счита, че изграждането на брегови укрепления за защита от повишаващото се равнище на моретата може да доведе до загуба на местообитания, като повишаването само по себе си причинява "свиване" на крайбрежните солени блата и заливната брегова ивица, както и ерозията на пясъчните дюни, като всички те са богати на местообитания на растения и животни; призовава за дългосрочна стратегия за поддържане на брегови укрепления, защита срещу повишаващото се равнище на моретата и свеждане до минимум на загубата на местообитания;

71.  Насърчава развитието на нови мрежи за осъществяване на проекти и дейности под формата на партньорства между частния сектор, неправителствени организации, местни власти и региони, с цел постигане на по-голям динамизъм, новаторство и ефективност и подобряване на качеството на живот в крайбрежните райони;

72.  Подчертава необходимостта от превръщане на крайбрежните райони в по-привлекателни места не само за отдих, но и за живеене, работа и инвестиции чрез подобряване на достъпа до тях и на вътрешната транспортна инфраструктура; освен това призовава за приемането на мерки за подобряване на обществените услуги (здравеопазване, образование, водоснабдяване и енергетика, информация, комуникационни технологии, пощенски услуги, обработка на отпадъчни води и отпадъци), като се отчитат сезонните демографски промени;

73.  Настоятелно приканва държавите-членки, с оглед на факта, че голяма част от общото замърсяване на европейските морета се дължи на източници, намиращи се на сушата, в кратки срокове да приложат цялото съществуващо и бъдещо европейско законодателство в тази област; освен това призовава Комисията да представи план за действие за намаляване на това замърсяване; заема становището, че финансовото подпомагане на проекти за намаляване на замърсяването в трети страни също е важен елемент, тъй като в тези страни качеството на филтриращите и пречистващи системи често е далеч под европейските стандарти и следователно финансовите инвестиции могат да окажат по-голямо въздействие;

74.  Отбелязва, че повечето замърсявания на морската среда се причиняват от източници, намиращи се на сушата, включително, но не само отпадъчни води от селскостопански дейности и промишлени емисии, които имат особено вредно въздействие върху затворените и полузатворените морета; подчертава, че ЕС трябва да обърне особено внимание на тези области и да вземе мерки за ограничаване и предотвратяване на допълнителното замърсяване; също така счита, че новата технология за наблюдение в световен мащаб на околната среда и сигурността (GMES) би могла да се използва успешно за тази цел;

75.  Има предвид, че морският сектор е една от малкото области, в които принципът "замърсителят плаща" не се съблюдава; смята, че производствата, изхвърлящи отпадъчни води, отраслите, занимаващи се с извличане на пясък и чакъл, предприятията за производство на морска енергия и всякакви други предприятия, които, въпреки че се намират на суша, могат да се възприемат като източници на замърсяване на морската среда, следва да правят вноски към фонд на ЕС, предназначен за възстановяване и опазване на морската флора и фауна, включително на рибните запаси, както и че Комисията следва да направи усилие за гарантиране на по-уеднаквено и ефективно прилагане на принципа "замърсителят плаща";

76.  Призовава Комисията да предприеме действия за контрол на замърсителите (замърсяване на морската среда), произтичащи от отпадъчни води от селското стопанство, канализации или отпадъчни промишлени води, или отпадъци, в много случаи пластмаса, които могат да причинят задушаване на морските бозайници, костенурки и птици; такива замърсители са нарастваща заплаха, оказваща сериозно въздействие върху риболовния сектор и туризма, както и спомагащи за намаляване на качеството и здравословността на рибните продукти предназначени за човешка консумация; по отношение на океанските кораби призовава Комисията да прикани настоятелно държавите-членки да прилагат приложение V на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL) на ИМО, в което се забранява изхвърлянето в морето на пластмасови отпадъци и пепел от изгаряне на пластмаси; призовава Комисията да измени Директива 2000/59/ЕО относно пристанищните приемни съоръжения с цел подобряване на адекватността и наличността на такива съоръжения в ЕС и в крайна сметка за намаляване на изхвърлянето на отпадъци в морето;

77.  Настоятелно приканва ЕС в контекста на международната морска политика, на Конвенцията по морско право на ООН от 10 декември 1982 г. и на Споразумението от 28 юли 1994 г. относно прилагането на въпросите, включени в Част XI на Конвенцията за морското право(15), да подобри международните правила относно безопасността на морския транспорт, предотвратяване на замърсяването на моретата и защитата и опазването на морската среда; освен това призовава органите на ЕС да положат специални усилия, за да се гарантира, че държавите-членки на ЕС използват по ефективен начин процедурата за разрешаване на спорни въпроси, която има задължителна правна сила и се осъществява в рамките на Международния трибунал по морско право, който бе създаден през 1996 г. със седалище в Хамбург въз основа на Конвенцията на ООН за морско право, тъй като за съжаление тенденцията досега е държавите-членки да не разрешават спорни въпроси чрез този трибунал;

78.  Насърчава Комисията да предприеме конкретни, научнообосновани статистически проучвания на околната среда и социално-икономическите аспекти, както и други проучвания на морските региони, с цел да се наблюдава и контролира въздействието, което развитието на икономически и спортни дейности, както и на дейностите, свързани с отдиха, оказват върху тях;

79.  Изразява загриженост във връзка с липсата на добре обучен персонал във важни за морската промишленост, намиращи се на сушата отрасли; също така счита, че съвместното провеждане на кампании за заетост в този сектор от страна на държавите-членки и заинтересованите предприятия може да допринесе за смекчаване на проблема;

80.  Призовава Комисията и държавите-членки да включат всички съответни заинтересовани страни във всички етапи на процеса за подобряване на морската политика на ЕС, както в рамките на прилагането и налагането на спазването на съществуващото законодателство, така и по отношение на изготвянето на нови инициативи;

Устойчив крайбрежен туризъм

81.  Подчертава факта, че, ако се развива разумно, туризмът може да бъде устойчив източник на доходи за местните икономики, като гарантира опазването и подобряването на околната среда, както и популяризирането и опазването на културните, исторически и природни характеристики, занаятите и устойчивия морски туризъм; поради това настоятелно призовава по-специално за инвестиции в туристическата инфраструктура във връзка с ветроходството, подводния туризъм и круизите, както и за защита и насърчаване на археологическите морски богатства;

82.  Подчертава, че принципът на субсидиарност е приложим към туризма, изтъква необходимостта от зачитане на националните планове, основаващи се на натрупания опит и най-добри практики;

83.  Подчертава факта, че липсата на подходящи и сравними данни е един от ключовите проблеми за получаване на надеждни данни за заетостта в рамките на крайбрежния туризъм;

84.  Също така счита, че чистата околна среда и доброто качество на въздуха и водата са жизненоважни за оцеляването на сектора и че поради това всички бъдещи европейски проекти в областта на туризма следва да се разглеждат с оглед на тяхната допустимост и устойчивост във връзка с околната среда;

85.  Отбелязва, че Европа е популярна дестинация за круизи; подчертава, че предоставянето на услуги следва да се организира по начин, гарантиращ откритата конкуренция, и че следва да се предприемат мерки по отношение на необходимостта от по-добра инфраструктура във връзка с тази дейност;

86.  Заема становището, че традиционната сезонна стопанска дейност следва да се превърне в целогодишна дейност; подчертава, че този сектор следва да се възползва от възможността за инвестиции в устойчиви, целогодишни туристически дейности; счита, че удължаването на сезона може да доведе да разкриването на нови работни места и икономически успех; подчертава, че по отношение на устойчивостта и повишаване на осведомеността във връзка с околната среда примерите за най-добра практика могат да имат значително влияние върху концепцията за туризма; изтъква, че целта за сектора и околната среда по крайбрежието е те да се възползват от удължаването на сезонния период за стопанска дейност;

87.  Смята, че Европейска програма 21 за устойчивостта на европейския туризъм трябва да вземе предвид спецификата на крайбрежния туризъм и на туризма на островите, както и да представя полезни инициативи и споделя добри практики, които ефективно се борят срещу сезонния характер на туризма, като развиването на туризъм за лица в напреднала възраст;

88.  Призовава Комисията да предложи устойчива европейска морска стратегия за туризма, която възприема интегриран политически подход;

Устойчива морска среда

89.  Припомня резолюцията си от 14 ноември 2006 г. относно тематична стратегия за защита и опазване на морската среда(16), и по-конкретно отново заявява необходимостта:

90.  Признава, че наличието на добро състояние на морската среда представлява основата за устойчиво развитие на корабоплаването в ЕС и припомня решимостта на ЕС да включи измерението, свързано с околната среда, във всички аспекти на общностната политика;

91.  Настоява, че наличието на чиста морска среда, отличаваща се с достатъчно биоразнообразие, способно да гарантира правилното функциониране на съставляващите я екосистеми, е от съществено значение за Европа; освен това настоява, че истинската стойност на морските райони се състои в това, че ползите от доброто състояние на морската среда в ЕС далеч надхвърлят потенциалните икономически печалби от експлоатирането на различните елементи на моретата, крайбрежните води и речните басейни, както и в това, че следователно опазването, а в много случаи и възстановяването на морската среда на ЕС, е наложително;

92.  Припомня принципа, залегнал в основата на насочения към опазване на екосистемите подход към управлението на човешките дейности, който представлява един от ключовите елементи на тематичната стратегия за морската среда; настоява този принцип да се прилага и по отношение на морската политика;

93.  Най-настоятелно подчертава, че критериите, използвани за определяне на добро състояние на околната среда, трябва да имат достатъчно широк обхват, тъй като съответните цели, свързани с качеството, вероятно ще представляват еталон за програмите за действие в продължение на дълъг период от време;

94.  Също така счита, че незабавно трябва да се предприемат мерки за подобряване качеството на водата и поради това изразява загриженост по повод на удължените срокове, предвидени в предложението за директива относно морската стратегия;

95.  Настоява да се ускори реализирането на мрежа от защитени морски зони;

96.  Изразява своята убеденост, че наличието на чиста морска среда е от решаващо значение за морските видове, както за рибата от търговско значение, така и за другите видове, които не се експлоатират с търговска цел, и че всяко възстановяване на изчерпани рибни запаси зависи от намаляването на замърсяването на морето, както и от намаляването на интензивността на риболовната дейност; счита, че за да се гарантира, че рибите, използвани за храна в ЕС, не са замърсени, е наложително да се намалят морските замърсители;

97.  Обръща внимание на понякога катастрофалното въздействие на несвойствени организми в морската екосистема и отчита, че агресивните несвойствени видове са сериозна опасност за морското биоразнообразие; призовава Комисията да предприеме спешни мерки за предотвратяване на преноса на организми с баластни води, както и за въвеждане на ефективен контрол върху заустването на баластни води във водите в ЕС;

98.  Счита, че понятието "групиране" (clustering) би могло да има положително въздействие върху морската среда, ако запазването на местообитанията, контролът на замърсяването и други екологични технологии се включат в проектирането и използването на клъстери още от етапа на планиране;

99.  Приветства признаването от страна на Европейската комисия на факта, че е необходима "цялостна система за пространствено планиране", за да се осигури стабилна регулаторна среда и правно обвързваща основа за вземане на решения; счита, че съществен критерий за ефективното пространствено планиране, съобразено с околната среда, трябва да бъде организирането на дейностите по начин, намаляващ въздействието на дейностите, които вредят на околната среда, върху чувствителни по отношение на околната среда райони, като същевременно се използват ресурси във всички останали райони по устойчив по отношение на околната среда начин; в тази връзка настоява да се използва инструментът за стратегическа екологична оценка съгласно Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда(17); подчертава, че всяка система за пространствено планиране на равнището на ЕС трябва да има добавена стойност по отношение на националните системи и планове, в случай, че те съществуват, да се основава на морските региони и субрегиони, както се предлага в директивата за морска стратегия и да насърчава използването на подход, основан на морското управление и на целите за добро състояние на околната среда в рамките на директивата за морска стратегия;

100.  Отбелязва, че за постигането на добро състояние на околната среда се изисква и човешката дейност, извършвана извън чувствителните по отношение на околната среда райони, да бъде строго регулирана, така че да се сведе до минимум възможността за отрицателно въздействие върху морската среда;

Интегрирана политика за рибното стопанство

101.  Заема становището, че риболовната дейност трябва да допринася за поддържането на жизнеспособни крайбрежни общности; подчертава, че за да се постигне това, крайбрежните и малки риболовни съдове, както и рибарите любители трябва да получат достъп до рибното стопанство, и че подобни риболовни дейности насърчават туризма, защитават богатото ни крайбрежно наследство и спомагат за запазване на крайбрежните общности;

102.  Изразява загриженост във връзка с това, че въпреки че секторът е готов да приеме разработването на нов подход на управление на рибните стопанства, основаващ се на опазване на екосистемите, в резултат на евентуални допълнителни ограничения в съответствие с мрежата Натура 2000 и други възможни защитени морски райони неограниченият достъп и риболовната дейност в тези райони могат да бъдат застрашени; споделя мнението, че развитието на риболовни дейности, които не представляват опасност за природозащитните цели, следва да бъдат разрешени в защитените морски райони; освен това счита, че в случай на вредни или потенциално вредни рибарски дейности по отношение на природозащитните цели в защитените морски райони следва да се положат повече усилия, включително чрез изследователска и развойна дейност, за да се съобразят риболовните методи с околната среда, с цел спомагане за по-голям достъп до такива райони, когато това е оправдано;

103.  Въпреки това отбелязва, че в бъдеще риболовът следва да бъде ограничен чрез предпазлив подход, като се гарантира запазването на доброто състояние на екосистемите и защитата на редки, уязвими или ценни видове и местообитания, както и че неизбежно това ще означава повишено равнище на защита на околната среда в сравнение с миналото, включително чрез мрежата от защитени морски райони, създадени съгласно разпоредбите в рамките на общата политика в областта на рибарството, и система за интегрирано управление на крайбрежните зони, с цел да се гарантира, че ще се сложи край на ненужното влошаване на състоянието на местообитанията и рязкото намаляване на биоразнообразието;

104.  Призовава Комисията да вземе надлежно предвид успешните опити в управлението на рибното стопанство от местните и регионални органи, така че те да могат да се приложат като модел в други региони, по-специално опита, който включват интегрирано и устойчиво управление на моретата посредством забрана на риболовни принадлежности, които не са подбрани в съответствие с видовете, предмет на риболовна дейност, съгласуване размера на риболовните флоти с наличните ресурси, крайбрежно планиране, регулиране на туристически дейности като наблюдаване на китове, разработване на планове за управление на местности в рамките на мрежата Натура 2000 и създаване на защитени области;

105.  Подчертава, че следва да се признае важната консултативна роля на Регионалните консултативни съвети и че с тях следва да провеждат консултации относно управлението на моретата;

106.  Приветства поетия от ЕС ангажимент на Световната среща за Земята в Йоханесбург през 2002 г. и потвърден в неотдавнашното съобщение на Комисията, озаглавено "Прилагане на устойчивостта в рибарството на ЕС посредством максимално висок устойчив улов" (COM(2006)0360) за възстановяване на рибните популации до равнища, способни да осигурят, по възможност, максимално висок устойчив улов до 2015 г.; счита, че това се постига най-добре чрез избягване на използването на произволни отправни точки, които се основават на прост математически модел; счита, че едно алтернативно тълкуване на максимално високия устойчив улов, като се използва понятие като максимално използване на кумулативния улов за определен период от време (вероятно десетилетие), би могло да осигури реалистичен и възможен начин за подобряване състоянието на рибното стопанство в ЕС;

107.  Счита, че важен способ за намаляване изхвърлянето на риба е подобряването на избирателния подход в риболова посредством изменение на риболовните принадлежности и методи; признава, че сътрудничеството и познанията на рибарите по този въпрос са от основно значение и че рибарите, възпримащи новаторски в това отношение подход, следва да бъдат възнаградени;

108.  Призовава за увеличаване на усилията за прекратяване на заслужаващия порицание проблем с страничния улов и изхвърлянето на риба, който е основна последица от режима на квоти и допустими количества улов на общата политика в областта на рибарството; заема становището, че опустошителният страничен улов на морски бозайници, птици и костенурки е възмутителна практика, която следва да бъде спряна, и освен това, че щетите, причинени на чувствителните зони на морското дъно и на уязвимите местообитания в дълбоки води, като например студеноводните коралови рифове, подводните хълмове и местата с морски гъби от риболовните принадлежности, налага съответните зони да получат специална защита от тях; подчертава, че загубените мрежи също водят до така наречения "риболов от призраци", който може да причини значително изтощаване на рибните запаси и вреди на местообитанията;

109.  Изразява силна увереност, че има неотложна необходимост да се насърчава и прилага програма за картографиране и пространствено планиране на водите на Общността, за да се отговори на необходимостта от поддържане на устойчив и географски представителен рибарски сектор; смята, че обозначаването на зони е подходящо действие по отношение на крайбрежните вятърни генератори или производство на енергия, премахването на въглерод, извличането на пясък и чакъл или по отношение на аквакултурите, както и че обозначаването на местонахождението на защитените морски райони, включително местностите от Натура 2000 и други чувствителни местообитания и видове би довело до по-ефикасно и устойчиво използване на морската среда; подчертава, че с цел да се улесни ефективното пространствено планиране е необходимо да се картографират районите, където се осъществява риболовна дейност, и това следва да се улесни посредством подобряване и стандартизиране на достъпа до системи за наблюдение на кораби и до данните от корабните дневници в държавите-членки; счита, че решенията за планирането, отнасящи се до общностните води, следва да се вземат при провеждане на цялостни консултации с рибарския сектор и пряко засегнатите общности;

110.  Подчертава засилващото се социално-икономическо значение на рибовъдните стопанства поради намаляването на рибните запаси в световен мащаб; смята, че в скоро време годишната продажба на продукти на аквакултурите в световен мащаб ще превиши улова; подчертава, че ЕС играе водеща роля в това вълнуващо развитие в сектора и трябва да се стреми да запази водещата си позиция и да насърчава допълнителното развитие по начин, съвместим с други морски и крайбрежни дейности; подчертава значението на рибовъдните стопанства за селски, често откъснати общности, в които съществуват малко други възможности за заетост; изтъква, че в контекста на един интегриран подход за управление на крайбрежните зони следва да се насърчава ясното определяне на райони, в които може да се образуват клъстери от рибовъдни стопанства, и че това следва да е свързано с опростен регулаторен режим, насърчаващ предприемаческата дейност и устойчивостта; смята, че следва да се разработят нови методи в аквакултурния сектор, даващи възможност за подобрено управление на качеството, гаранция за проследимост по веригата на производство и добавена стойност, както и за цялостно признаване на рибовъдните стопанства като ключов участник в морския сектор;

111.  Обръща внимание на факта, че някои аквакултурни практики допринасят за изтощаването на някои запаси; изтъква, че морският улов на млади екземпляри от някои видове с цел угояване възпрепятства тяхното възпроизвеждане и гарантирането на биологичния баланс между видовете; заема становището, че високите цени, които някои от тези видове достигат на някои световни пазари, е в основата на това пълно пренебрегване на необходимостта от опазване на дадени морски екосистеми;

112.  Подчертава, че военните операции също оказват влияние върху рибарския сектор; обстрелните зони в морето представляват области, недостъпни за риболова и другите видове корабоплаване, като по този начин те могат да се превърнат в убежище за биоразнообразието; въпреки това, използването на много ниски честоти от сонари, особено в подводници, оказва сериозно въздействие върху морските бозайници и други рибни запаси и следва да бъде строго регулирано и ограничено до определени зони;

113.  Подчертава необходимостта от наблюдение на рибарството в международни води, тъй като то също оказва влияние върху рибните ресурси в изключителните икономически зони в рамките на Европейския съюз.

Морски изследвания, енергетика, технология и новаторство

114.  Счита, че по-голямата част от предизвикателствата пред околната среда и устойчивото развитие изискват мерки, които се възползват по подходящ начин от научните и технологични познания, които за тази цел трябва да бъдат подкрепени с достатъчно финансиране от страна на ЕС и държавите-членки; призовава Комисията да представи стратегия за европейски морски изследвания и за по-добра координация и поддържане на контакти между европейските институти за морски изследвания; в тази връзка настоятелно призовава за създаването на "Европейска мрежа за морски науки", с участието на всички съответни европейски институти за морски изследвания и с подкрепата на ЕС; призовава натрупаните познания да се въведат и съхраняват в европейска морска база-данни, до които всички институти за морски изследвания биха имали достъп; подкрепя в този контекст насърчаването на редовното провеждане на европейска морска конференция, която да представлява форум за изследователите и морския сектор;

115.  Признава, че доброто управление на ресурсите на морската среда изисква солидна информационна основа; поради това подчертава значението на надеждните научни познания за морската среда, с цел да се съдейства за вземането на икономически целесъобразни решения и да се избягват мерки, които не създават добавена стойност; поради това настоява да се обърне специално внимание на морските изследвания по отношение на разпределянето на ресурси за постигане на устойчиви и ефективни подобрения на околната среда;

116.  Призовава Комисията и държавите-членки да изготвят и приложат програма за проучване на европейските морски дъна и европейските крайбрежни води, с оглед на развитието на европейски морски атлас на тази основа;

117.  Подкрепя становището, изразено в Зелената книга, че съществуват значителни и сериозни проблеми, що се отнася до наличните данни за състоянието на морската среда и дейностите, които се провеждат в морската среда или оказват въздействие върху нея; поради това подкрепя призива за много по-добри програми за събиране на данни, картографиране и геодезически проучвания, проследяване на кораби и др. в сферите, които засягат държавите-членки, морските спогодби, Европейската комисия, както и други органи на Общността като Европейската агенция за околна среда; подчертава значението на обмена на най-добри практики на национално, регионално и европейско равнище;

118.  Призовава морските изследвания да се включат сред т. нар. напречни теми на Седмата рамкова програма за научни изследвания и като основна тема за бъдещите рамкови програми за изследвания; настоятелно призовава за включването на потенциалния принос на океаните към разрешаване на европейските енергийни проблеми като основен фокус на изследванията, който трябва да се насърчи;

119.  Подчертава, че в енергията от морските ветрове се крият огромни възможности за развитие и че тя може да допринесе значително за независимостта на Европа от вноса на енергия и за защита на климата, но че същевременно все още са необходими огромни усилия за пълното реализиране на тези възможности; следователно призовава Комисията да изготви план за действие за енергията от морски ветрове, който да включва ефективен европейски подход към морската технология, като насърчава разширяването на мрежата и излага перспективите за постигане до 2020 г. на капацитет за производство на електроенергия, достигащ най-малко 50 GW; поради това очаква преди всичко, че ще се възприеме подходът на "обслужване на едно гише" и ще се насърчи една добре планирана инфраструктура на морската мрежа; приветства препоръката на Комисията за изготвяне на европейски стратегически План за енергийна технология и настоятелно приканва усилията да се насочат към мащабното развитие на енергията от морски ветрове;

120.  Признава значението на крайбрежните зони за разработването на възобновяеми енергийни източници, което представлява решаваща и неразделна част от усилията на ЕС за борба с изменението на климата в световен мащаб; подчертава, че затова ще бъде необходимо правилно определяне на зони за целите на морското пространствено планиране, за разработване на обекти за използване на вятърната, приливната и други видове енергия, за да се сведе до минимум конфликтът с други ползватели на морската среда и да се избегне влошаване на средата, като се вземат под внимание оценките на въздействието върху околната среда; приветства значителните възможности, които предлага разрастващият се отрасъл за производство на енергия от възобновяеми източници за създаването на работни места и експертни технически познания в ЕС;

121.  Подчертава освен необходимостта от отхвърляне на лошите практики и значението на нериболовни дейности, които могат да бъдат съвместими с риболовния сектор, например чрез насърчаване на проектирането на платформи за производство на енергия или платформи за вятърни турбини, които способстват за насърчаване и поддържане на богата екосистема, като по този начин се насърчава създаването на развъдници и рибарници за морски видове в зони, забранени за риболов;

122.  Подкрепя преминаването към производство на енергия без отделяне на въглерод, при условие че се осигури, че проектирането и местонахождението на генераторите на възобновяема енергия предоставят надеждни гаранции за защита на дивата флора и фауна; поради това призовава за внимателното планиране на морските съоръжения за възобновяема енергия; отбелязва, че има много възможни опасности, свързани с производството на електроенергия, коита следва да се избегнат; изтъква, че структурите, предназначени за използване на вятърната енергия или енергията от морските вълни, могат да окажат въздействие върху природните цикли на по-ниските морски слоеве ; подчертава, че вследствие на въвеждането на баражи, намаляващи амплитудата между прилива и отлива, речните устия могат да загубят зоните, очертани от колебанието прилив-отлив, които осигуряват храна на птиците; подчертава, по същия начин, че промените в силата на прилива и отлива могат да се отразят на рифовете от modiolus modiolus и lima hians, маерлови легла, анемона и меки корали;

123.  Счита, че има значителна възможност за подобрения във връзка с технологията за обезсоляване на морската вода, за да се избегне замърсяването на крайбрежните води, особено ако съответните райони са част от мрежата Натура 2000; приканва компетентните органи да извършат оценка на въздействието върху околната среда на тези съоръжения, по-специално в районите, в които може да се достави вода чрез по-устойчиви способи;

124.  Счита, че с оглед на особено бързото развитие на съоръженията за обезсоляване на морската вода, които изхвърлят тонове солен разтвор и други продукти в морето, Комисията следва да проучи въздействието на тези съоръжения върху планктона и морското дъно, както и върху промените и мутациите в рамките на екосистемите;

125.  Смята, че сателитната навигационна система "Галилео" и системата GMES предлагат огромни възможности на морския сектор; насърчава Комисията да подкрепя по-успешно използването на тези системи в рамките на морската стратегия;

126.  Изтъква значението на ИКТ в пристанищната логистика; убеден е, че новите законодателни предложения, напр. предложението в областта на радиочестотната идентификация (RFID), следва да бъдат насочени към насърчаване на използването на тези технологии; призовава Комисията да определи стандарти за ИКТ в рамките на ЕС за всички пристанища в Съюза и да поеме водеща роля в преговорите за определяне на международни технологични стандарти

127.  Посочва, че тъй като най-отдалечените региони се намират в Атлантическия и Индийски океани и са добре разположени по отношение на наблюдението на явления като явленията, свързани с метеорологичните цикли и вулканологията, и тъй като освен това океанографията, биоразнообразието, качеството на околната среда, управлението на природните ресурси, енергията и водите, генетиката, общественото здраве, медицинските науки, новите далекосъобщителни системи и услуги в тези територии са идеални области за европейски изследвания, тези региони следва да се обсъдят при планирането на бъдещите програми за изследователска и развойна дейност;

128.  Счита, че морските приложения на биотехнологията са едни от най-обещаващите технологии през идните десетилетия, с много възможни приложения във фармацевтичната, козметична и хранително-вкусова промишленост, както и във връзка с ремедиацията на околната среда; смята, че научноизследователските усилия в тази област следва да се повишат и че държавите-членки могат да се възползват от създаването на фондове за морски инвестиции, както бе предложено в Зелената книга, както и че следва да се постигне по-добро съгласуване на научноизследователските усилия на държавите-членки в тази област; подчертава, че всяко развитие на морските технологични приложения трябва да бъде строго регулирано и правилно оценено, за да се избегне прекомерната експлоатация и допълнителните вреди на и без друго крехките и застрашени морски екосистеми;

129.  Отбелязва, че утайките на океанското дъно представляват огромни количества газови хидрати, които могат да допълнят или заменят традиционния въглеводород; изтъква, че осигуряването на достъп до тези ресурси, тяхната оценка и разработването на начини за тяхната експлоатация са голямо предизвикателство, което Европа следва да разгледа внимателно; смята, че удължаването на континенталния шелф на държавите-членки на ЕС отвъд 200 морски мили, съгласно член 76 на Конвенцията от Монтего Бей, е възможност за запазване на достъпа до потенциални допълнителни ресурси;

Обща морска политика

130.  Подчертава значителните постижения на ЕС през последните години по отношение на морската безопасност и опазването на околната среда (пакетите ERIKA І и ІІ и други законодателни мерки); призовава Съвета да приеме възможно най-скоро общи позиции относно законодателните предложения на "Третия пакет за морска безопасност", за който едва сега бе постигнато политическо споразумение;

131.  Заявява, че транснационалната морска зона е важна област за потенциално партньорство и консултации между участниците, заинтересовани от секторните политики (транспорт, околна среда, морска безопасност, управление на рибните ресурси и др.) и приканва Комисията да насърчава работата в мрежа с подкрепата на програмата за териториално сътрудничество 2007-2013 г. и програмата за "морските региони" от новата политика на добросъседство; счита, че специфичното естество на географските им местоположения по никакъв начин не изключва най-отдалечените райони от споменатите морски региони и следователно те имат основателна роля в рамките на морските басейни.

132.  Изразява съгласие с Комисията във връзка с това, че създаването на общо европейско морско пространство би могло значително да увеличи ефективността на управлението на териториалните води и смята, че това морско пространство ще допринесе за обединяване на вътрешния пазар за морски транспорт и услуги в рамките на ЕС, по-специално по отношение на опростяването на митническите и административни процедури и при съблюдаване на Конвенцията на ООН по морско право и конвенциите на ИМО, включително на "свободата на корабоплаване" и "правото на безвредно преминаване" в рамките на изключителната икономическа зона в международни води; отбелязва, че правото на Общността вече е постигнало значителен напредък в тази посока, но че в някои случаи прилагането му в държавите-членки все още изостава; призовава държавите-членки своевременно да пиложат европейските закони;

133.  Подчертава предимствата и възможностите за морски транспорт на къси разстояния като устойчив и ефективен вид транспорт, който е лесна алтернатива на задръстванията по суша и има достатъчен капацитет за растеж; поради това призовава Комисията да подкрепя и насърчава морския транспорт на къси разстояния чрез пълно прилагане на свързаните с него актове; счита, че фактът, че морският транспорт на къси разстояния все още се разглежда от правото като международен транспорт, е пречка за неговия растеж; поради това призовава Комисията да представи предложение за включване на морския транспорт на къси разстояния в европейския вътрешен пазар; подчертава, че това не трябва да накърнява конвенцията на ООН по морско право и конвенциите на ИМО, включително "свободата на корабоплаване" и "правото на безвредно преминаване" в рамките на изключителната икономическа зона в международни води;

134.  Изразява разочарованието си във връзка с постигнатия към момента напредък във връзка с изпълнението на проект № 21 в рамките на Трансевропейската транспортна мрежа ("морски магистрали") и призовава Комисията да назначи координатор, който да ускори изпълнението на този проект;

135.  Счита, че новата морска политика, водена от ЕС, следва да се съсредоточи също върху опазването и популяризирането на подводното археологическо наследство; включването в "Европейския атлас на моретата" на картографски инвентар на подводни ценности и археологически обекти би улеснило тяхното познаване и изучаване и би послужило на компетентните органи във всяка държава-членка да опазват по-добре своето историческо и културно наследство;

136.  Счита, че пълното и своевременно прилагане на цялото законодателство на ЕС в областта на околната среда (наред с другото, Рамковата директива за водите(18), Директивите за местообитанията и дивите птици, Директивата за нитратите(19), директивата за съдържанието на сяра в корабните горива(20), директивата за наказателните санкции за причиняване на морско замърсяване) е наложително, за да се съхрани качеството на морската среда, и че Европейската комисия следва да упражни необходимия натиск, за да насърчи държавите-членки да изпълняват горепосоченото, включително, при необходимост, предприемане на действия по съдебен ред;

137.  Изразява убедеността си, че принципът на предпазните мерки, определен в член 174, параграф 2 от Договора, трябва да се превърне в основа за всички видове експлоатация на морските зони в ЕС; подчертава, че липсата на научна сигурност следователно не трябва да се използва като извинение за отлагане на превантивните действия; от друга страна вярва, че прибързаността по отношение на превантивните действия не трябва да възпрепятства използването на научна информация;

138.  Отбелязва, че в Зелената книга се споменават няколко вида полезен принос, който военните могат да окажат, в т.ч. издирване и спасяване, помощ при бедствия и морско наблюдение; въпреки това изразява съжаление, че не се споменава влошаването на околната среда, което въоръжените сили могат да причинят, например чрез изпитания на оръжия, строеж на военноморски бази и използването на подводни сонарни системи с висока интензивност, които могат да окажат вредно въздействие върху китообразните животни, водейки до глухота, увреждания на вътрешните органи и масово излизане в плитчините с фатални последици; във връзка с това настоява военните дейности да бъдат изцяло включени в морската политика и да подлежат на пълна оценка на въздействието върху околната среда и на търсене на отговорност.

139.  Призовава Комисията и държавите-членки да включат в своята морска политика подробни изследвания във връзка със старите бойни припаси от предишни войни, които са били изхвърлени в европейските морета, и опасностите, пред които те изправят хората и околната среда; както и да разгледат възможностите за тяхното обезопасяване и/или изваждане от морето, и да предприемат подходящи действия;

140.  Призовава Общността да изпълнява по-видима роля в международните организации; подчертава при все това, че Общността не може и не следва да представлява, или още по-малко - да замества, държавите-членки на ЕС; при все това отново отправя своя призив ЕО да получи статут като наблюдател в рамките на ИМО.;

141.  Подчертава, че ЕС трябва да се ангажира активно в управлението на морските дейности на международно равнище, за да насърчава създаването на условия на равнопоставеност за морската икономика, без да се накърнява стремежът към устойчивост на околната среда в рамките на морските дейности;

142.  Подчертава, че изпълнението и налагането на спазването на съществуващото законодателство в рамките на ИМО, МОТ и ЕС са довели до по-безопасен, чист и икономически жизнеспособен морски сектор; приветства факта, че Приложения I и II на Международната конвенция за предотвратяване замърсяването от кораби (MARPOL), които влязоха в сила на 1 януари 2007 г., са преразгледани; призовава държавите-членки на ЕС незабавно да ратифицират всички съответни конвенции на ИМО и МОТ, по-специално Приложение VI към MARPOL, Международната конвенция за гражданска отговорност за вреди от замърсяване с мазут, Международната конвенция за контрола на вредните противообрастващи корабни системи и Конвенцията за отговорност и обезщетяване за щетите, причинени при пренасянето на опасни и вредни вещества по море (HNS); призовава ратификацията или нейната липса да служат за критерий при издирването на кораби в рамките на операции на държавния пристанищен контрол;

143.  Насърчава държавите-членки и Комисията да участват активно в разискванията под егидата на Международните фондове за обезщетяване на щети, причинени от замърсяване с нефт, с цел да се окаже противодействие на неотговарящото на изискванията корабоплаване и по този начин да се насърчи качественото корабоплаване; подчертава, че в средносрочен план следва да се обсъди преразглеждането на Конвенцията за гражданската отговорност и на Международните фондове за обезщетяване на щети, причинени от замърсяване с нефт;

144.  Счита, че ЕАМБ, FRONTEX, Агенцията за контрол на риболова и Агенцията за околна среда разполагат с различни инструменти, които могат да се съчетаят по подходящ начин с цел да се предостави ефективна подкрепа на европейската морска политика; поради това настоятелно приканва Комисията не само да премахне пречките пред сътрудничеството между тези агенции, но и да осигури официална рамка за това сътрудничество, за да се постигне следното:

145.  Очаква, че политиката на европейско добросъседство надлежно ще отчете морската политика на Съюза и необходимостта от сътрудничество със съседните на ЕС държави по отношение на околната среда, безопасността и сигурността на моретата и по море;

146.  Счита, че незаконният, нерегламентиран и недеклариран риболов е сериозен и разрастващ се проблем, причиняващ както унищожаването на ценни рибни запаси, така и нелоялна конкуренция между рибарите, които спазват правилата, и тези, които не правят това; отбелязва, че в определени рибни стопанства в ЕС незаконният, нерегламентиран и недеклариран улов съставлява значителна част от общия улов; очаква следващото съобщение на Комисията и законодателни предложения за борба с незаконния, нерегламентиран и недеклариранриболов, както и актуализиране на плана за действие на ЕС от 2002 г.;

147.  Призовава за продължаващ интегриран подход към европейската морска политика в бъдеще; подчертава, че това следва да включва най-малко редовни координационни заседания на съответните членове на Комисията и редовен достъпен за обществеността обмен на гледни точки с другите заинтересовани страни, например в рамките на конференции, които се провеждат на всеки две години; призовава бъдещите председателства на Съвета да включат морската политика в своите работни програми; също призовава Комисията да указва ежегодно кои са финансираните от ЕС проекти, които са от значение за моретата;

148.  Отбелязва, че идеята за интеграцията на морската политика трябва да се приложи на практика и изисква Комисията да укрепи рамките на политиката си с цел да се извърши холистичен анализ по морските въпроси и политиките, които влияят върху тях, гарантирайки, че взаимодействията са напълно взети под внимание във всяка секторна политика и са съгласувани, когато това е целесъобразно; приветства стъпките, предприети от институциите на Общността и правителствата на държавите-членки по отношение на отговора им в междуотраслово отношение на Зелената книга за морска политика и ги приканва да продължат усилията си в тази насока.

149.  Изисква създаването на бюджетен ред "Пилотни проекти в морската политика" за насърчаване на пилотни проекти за интегриране на различните системи на морски надзор, за обобщаване на научните данни за моретата и за разпространение на мрежите и "най-добрите практики" в областта на морската политика и управлението на бреговата ивица; препоръчва при съставяне на бюджета на политиките и инструментите на ЕС след 2013 г. да се отдели подходящо внимание на морската политика;

o
o   o

150.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, както и на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите.

(1) Приети текстове, P6_TA(2007)0082. (2) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (OВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7). (3) Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. относно опазването на дивите птици (OВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1). (4) ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 11. (5) ОВ C 104 E 30.4.2004 г., стр. 730. (6) ОВ L 225, 12.8.1998 г., стр. 16. (7) ОВ L 82, 22.3.2001 г., стр. 16. (8) ОВ L 80, 23.3.2002 г., стр. 29. (9) ОВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1. (10) ОВ L 283, 31.10.2003 г., стр. 51. (11) ОВ L 332, 28.12.2000 г., стр. 81. (12) Приети текстове, P6_TA(2006)0482 (13) OВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40. (14) ОВ L 148, 6.6.2002 г., стр. 24. (15) ОВ L 179, 23.6.1998 г., стр.3. (16) Приети текстове, P6_TA(2006)0486. (17) OВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30. (18) Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (OВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1. ). (19) Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (OВ L 375, 31.12.1991 г., стр. 1). (20) Директива 1999/32/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно намаляването на съдържанието на сяра в определени течни горива и за изменение на Директива 93/12/EИО (OВ L 121, 11.5.1999 г., стр. 13).

Резолюция на Европейския парламент от 12 юли 2007 г. относно прилагането на първия пакет за железниците (2006/2213(INI))

P6_TA(2007)0344 A6-0219/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно прилагането на първия железопътен пакет (COM(2006)0189), както и съпътстващия работен документ на службите на Комисията (SEC(2006)0530),

–   като взе предвид Директива 2001/12/EО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 г. за изменение на Директива 91/440/ЕИО на Съвета относно развитието на железниците в Общността(1),

–   като все предвид Директива 2001/13/EО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 г. за изменение на Директива 95/18/ЕО на Съвета относно лицензиране на железопътните предприятия(2),

–   като взе предвид Директива 2001/14/EО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 г. за разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура и за сертифициране за безопасност(3),

–   като взе предвид резолюцията си от 15 юни 2006 г. за въвеждане на европейската железопътна сигнализационна система ERTMS/ETCS(4),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по транспорт и туризъм (A6-0219/2007),

A.   като има предвид, че първият железопътен пакет има за цел съживяването на железопътния отрасъл, като първа стъпка към създаване на европейско интегрирано железопътно пространство, и ускоряване на "модалното пренасочване" на товарния транспорт от пътищата към железниците;

Б.   като има предвид, че на първо четене относно третия железопътен пакет Парламентът поиска от Комисията да представи доклади за въздействието на първия и втория железопътен пакет;

В.   като има предвид, че транспортният отрасъл е причина за 15  % до 30  % от всички емисии на въглероден диоксид (CO2) в ЕС, поради което е необходимо да се засили пренасочването от автомобилен към железопътен и воден транспорт, които оказват по-малко отрицателно въздействие върху климата;

Г.   като има предвид, че "модалното пренасочване" и оптимизацията на интермодалните вериги засега са незадоволителни, и че първият железопътен пакет все още не е дал очакваните резултати;

Д.   като има предвид, че условията за конкуренция между железопътния, автомобилния, въздушния и морския транспорт неизбежно оказват въздействие върху резултатите на всеки вид транспорт поотделно, и че всички евентуални разисквания на тема ефективност и конкурентноспособност на всеки отделен вид транспорт трябва да започват от въпроса за лоялната конкуренция между тях;

Е.   като има предвид, че се отдава предпочитание на вредния за околната среда автомобилен транспорт, тъй като разпространената в целия ЕС система за събиране на пътни такси с фиксиран размер, които се събират на доброволен принцип, предимно само на магистрали и за товарни автомобили, без интернализация на външни разходи;

Ж.   като има предвид, че пътните такси се оказват забележително успешно средство за пренасочване на транспорта от пътищата към железниците, например в Швейцария, и са пример за големия интерес за транспортната политика на ЕС, особено заради това, че посредством повишената ефективност на автомобилния товарен транспорт разходите за потребителите са се повишили само с 0,5  %;

З.   като има предвид, че ЕС, в споразумението с Швейцария, както и в Алпийската конвенция, е подписал протоколи за транспорта, с което е гарантирал, че засиленото пренасочване на трансалпийския товарен транспорт към железниците ще съставлява част от бъдещата транспортна политика на ЕС;

И.   като има предвид, че опитът показва, по отношение на степента на отваряне на пазара и на броя на влизащите в него предприятия, във и извън Европа, в малките и големите, в старите и новите държави-членки, съществува многообразие; като има предвид, че конкуренцията е оправдала надеждите там, където е въведена, като малките железопътни предприятия често успешно запълват нишите, които големите предприятия са смятали за нерентабилни;

Й.   като има предвид, че разширяването от 15 на 25, а сега и на 27 държави-членки, което доведе до нарастването на ЕС с държави, чиито железопътни структури понякога силно се различават от тези на "старите" държави-членки, което съответно води до различни възможности и рискове за железопътния отрасъл; като има предвид, че разширяването и политиката на добросъседство на ЕС поставят нови предизвикателства пред ЕС при определянето на подходящо диференцирана политика за железопътния транспорт;

K.   като има предвид, че в някои нови държави-членки, предимно в Балтийските държави, товарният транспорт за и от трети страни съставлява почти половината от общия оборот; като има предвид, че либерализацията на железопътния отрасъл се възпрепятства от различните нормативни уредби в съседните на ЕС държави и от липсата на активен диалог между ЕС и тези държави; като има предвид, че, вследствие на това, традиционните железопътни предприятия заемат господстващо пазарно положение при сътрудничество с железопътни превозвачи извън ЕС;

Л.   като има предвид, че отварянето на мрежите е един от факторите, довели до увеличаване с 60  % на железопътния товарен транспорт в Обединеното кралство, с 42,5  % в Нидерландия, с над 30  % в Полша и с 25  % в Германия, докато във Франция, където засега държавните железници практически не срещат конкуренция, железопътният товарен транспорт е намалял с 28  %; като има предвид, че това оказва въздействие и върху работните места и качеството на предлаганите услуги, без да се споменава климата, тъй като отпадащите от железниците товари се транспортират с автомобили;

M.   като има предвид, че това е тясно свързано с факта, че в железопътната мрежа на Германия, където началната дата за отваряне на пазара за конкуренция е очаквана, има 274 лицензирани товарни превозвача, като има предвид, че в Полша има 60 превозвача, докато във Франция те са само пет, при стриктно прилагане на датите за отваряне на пазара, без да се споменават страни като Финландия и Словения, където държавният монопол все още не е подложен на никаква конкуренция;

Н.   като има предвид, че справедливият и прозрачен начин на събиране на такси за ползване на железопътната инфраструктура е съществена предпоставка за всякаква конкуренция в този отрасъл; като има предвид, че Директива 2001/14/EО залага принципа за маргиналните разходи като основа на таксуването, но същевременно оставя свобода на действие при събирането на такси, което води до доста различни системи и размери на таксите в държавите-членки; като има предвид, че различното равнище на инвестиции на държавите-членки в железопътния отрасъл води до разлики в таксуването от страна на експлоатиращите инфраструктурата;

O.   като има предвид, че досегашният опит и състоянието на конкуренцията показват, че железопътната система може да функционира дори, когато мрежата и нейната експлоатация са разделени по регламентиран начин;

П.   като има предвид, че транспортът с единични товарни вагони с над 50  %-ов дял представлява важна съставна част от европейския железопътен товарен транспорт, на който разчитат множество клиенти на железопътни предприятия;

Р.   като има предвид, че наличните статистически данни за железопътните катастрофи, макар и все още непълни, показват положителна тенденция в областта на железопътната безопасност, дори и след отварянето на пазара на товарния транспорт; като има предвид, че в държавите-членки, отворили пазарите си в най-голяма степен, няма признаци на влошаване на равнището на сигурност; като има предвид, че получаването на сертификати за сигурност е на практика прекалено затруднено поради проблеми с прилагането, липса на прозрачност и организационни и административни ограничения;

Условия за интермодален транспорт

1.  Припомня, че предвид нарастващия обем на транспорта, увеличаването на емисиите и ограничените енергийни ресурси, както и хилядите жертви на пътно-транспортни произшествия, съживяването на железопътния транспорт е ключова цел на европейската транспортна политика и призовава Комисията да отчете този факт при прилагането на първия железопътен пакет;

2.  Счита, че директивата "Евровинетна система 2" е начална стъпка към лоялна интермодална конкуренция, защото не би могло да има лоялна конкуренция, когато в целия ЕС за всички железопътни маршрути и за всички влакове се събират задължителни такси, докато пътните такси в ЕС, за чийто размер има горна граница, се събират на доброволен принцип без интернализация на външните разходи, предимно само за магистрали и само за товарни автомобили; поради това призовава Комисията да представи предложение за директива до 2008 г. (срвн. член 1, параграф 9 от Директива 2006/38/EО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. за изменение на Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури(5)), в която да се предвижда привеждане на евровинетната система в съответствие със системата за железопътните инфраструктурни такси, задължителни пътни такси за всички товарни автомобили над 3,5 т, движещи се по всички пътища без пътни изходи в ЕС, и интернализация на външните разходи;

3.  Призовава Комисията да превърне принципите, определени в протоколите относно транспорта към спогодбата с Швейцария, както и в Алпийската конвенция, в съответни мерки за пренасочване на трансалпийския товарен транспорт към железниците;

4.  Отбелязва, че са нарушени правилата на конкуренцията между железопътния и въздушния транспорт; счита, че въпросът с освобождаването от данък върху керосина и от ДДС върху международните самолетни билети трябва спешно да бъде поставен на дневен ред, и на международно равнище, и на равнище на ЕС;

5.  Счита за несъвместимо с целта на европейската транспортна политика, държавите-членки да начисляват високи инфраструктурни такси за използване на товарната железопътна мрежа, а същевременно да не събират пътни такси за товарните автомобили;

6.  Подчертава, че липсата на взаимна мрежова оперативност продължава да е главната пречка за създаване на интегрирано европейско железопътно пространство и приветства решението на Комисията да представи нова инициатива по този въпрос; счита, че либерализацията следва да се извършва едновременно с напредъка в областта на взаимната оперативност и изразява съжаление, че двата процеса протичат с много различна скорост; изтъква, че отварянето на мрежите за конкуренция ще бъде ползотворно единствено при наличие на действително интегрирана трансевропейска мрежа; призовава за приоритетно разглеждане на този въпрос в бъдеще;

7.  Призовава Комисията да модернизира и развие интермодалните инфраструктури, по-конкретно транспортните възли с пристанищни инфраструктури;

Условия за интрамодална конкуренция

8.  Изтъква, че оперативната съвместимост в железопътния транспорт трябва да продължи да се подобрява с цел повишаване конкурентноспособността на железниците; в тази връзка призовава за бързо и цялостно оборудване на шестте коридора със системите ERTMS, за което ЕС се е договорил, чрез координатора Karel Vinck, с железопътните предприятия и страните-членки (A: Ротердам–Генуа; Б: Неапол–Берлин–Стокхолм; В: Антверпен–Базел/Лион; Г: Севиля–Лион–Торино–Триест–Любляна; Д: Дрезден–Прага–Бърно–Виена–Будапеща; Е: Дуизбург–Берлин–Варшава);

9.  Окуражава Комисията да пренесе положителния опит, придобит в сферата на държавните помощи, за подвижни състави, което стана възможно при оборудването/подобряването със системите ERTMS във влаковете и в областта на намаляване на шума при товарните вагони, тъй като това ще позволи реализирането на икономии при инфраструктурни инвестиции;

10.  Признава, че отдаването на предпочитание на пътническия железопътен пътнически транспорт за сметка на товарния железопътен транспорт чрез определяне на много високи инфраструктурни такси е фактор, който оказва неблагоприятно въздействие върху конкурентноспособността на товарния железопътен транспорт; отбелязва, че това поведение на железопътните предприятия е пряк резултат от недостатъчното финансиране на тези предприятия от държавите-членки; поради това призовава Комисията да предприеме всички законни действия за предотвратяване на тази практика;

11.  Призовава Комисията да предприеме действия срещу практиката, при която в транспортните отрасли на държавите-членки се вливат средства по транспортна помощ от ЕС, които държавите-членки използват изключително за финансиране на пътните си мрежи, като пренебрегват железопътните мрежи; счита, че в случай на съвместно финансиране най-малко 40  % от отпуснатите средствата следва да се заделят за железопътните мрежи;

12.  Отбелязва, че трите Балтийски държави-членки прилагат законодателството на ЕС и либерализират пазарите си, докато в съседната на тях държава, Русия, не се извършва такава либерализация; това особено положение следва да се отбележи в доклада на Европейската комисия;

13.  Подкрепя Комисията в усилията й допълнително да насърчава трансевропейската товарна железопътна мрежа и очаква да бъде оказана подкрепа, по-конкретно за приоритетните проекти за трансевропейската мрежа;

14.  Изисква от Комисията да представи препоръки за устойчива реформа на железопътната финансова структура (вж. член 9 от Директива 91/440/ЕИО на Съвета);

15.  Призовава Комисията да изготви план за насърчаване на възстановяването на железопътни връзки до промишлени предприятия и за осигуряване на гаранции за преустановяването на разрушаването на съществуващи връзки;

16.  Призовава Комисията да разгледа възможността за по-прозрачни и предвидими цени за използване на инфраструктура чрез въвеждане на принципа на минимална хармонизация на цените по международните коридори, които са обект на инвестиции от страна на железопътните предприятия, с цел подобряване на взаимната оперативност;

Нормативно регулиране на разделението между мрежа и експлоатация

17.  Счита разделянето на железопътната инфраструктура от експлоатацията, с оглед централната роля на експлоатиращите инфраструктурата предприятия за железопътния отрасъл, за ключов въпрос на транспортната политика и в тази връзка счита за абсолютно важно да се създаде независим и прозрачен регулаторен орган със съответно финансиране;

18.  Счита, че моделите за разделение и обединение са съвместими със законодателството на Общността, при условие че се гарантира независимостта на съществените функции в съответствие с Директива 2001/14/ЕО; счита, че това не се гарантира изцяло, както показват многобройните жалби от влизащи на пазара предприятия, които се конкурират с отдавна установените държавни железопътни предприятия; изтъква, че жалбите се отнасят или са се отнасяли до следното:

19.  Отбелязва, че влизането на нови доставчици на услуги на пазара на железопътния транспорт с единични товарни вагони зависи от ефективната експлоатация на маневрените гари; счита, че маневрените гари трябва да се експлоатират неутрално, за да се гарантира еднакво и недискриминационно третиране на всички предприятия, и призовава Комисията да обмисли изменение на законодателството на ЕС в този смисъл;

20.  Призовава Комисията да приспособи националните железопътни системи, така че на всяко железопътно предприятие, която отговаря на необходимите юридически и технически изисквания в определена държава-членка, да се разрешава да извършва транспортна дейност по цялата европейска мрежа ("кръстосано приемане"), чрез което ще се стимулира не само трансевропейският, но и регионалният трансграничен транспорт; от своя страна, това ще доведе до премахване на предимствата на автомобилния и въздушния транспорт там, където такива предимства са съществували в продължение на много години;

21.  Призовава Комисията незабавно да образува съдебни производства срещу държавите-членки, които не са приложили първия и/или втория железопътен пакет до определената за това дата;

22.  Отбелязва, че трябва да се отдаде абсолютно предимство на пълното прилагане на първия железопътен пакет, в т.ч. на критериите за изпитване, определени от Комисията от приложенията към нейния доклад относно прилагането на първия железопътен пакет;

23.  Посочва, че пазарният дял на железопътния транспорт в ЕС-25 се стабилизира от 2001 г. насам и, като не се вземат предвид Балтийските държави, които са облагодетелствани от особеното си географско местоположение и вида на превозваните стоки, най-добрите резултати могат да се наблюдават в държавите-членки, които първи са започнали да извършват реформа на железопътните си отрасли преди приемането на директиви на Общността и отварянето на пазара;

24.  Отбелязва, че недостигът на железопътен капацитет в Европа има отрицателни последици за експлоатацията на железниците спрямо другите видове транспорт; призовава Комисията, преди края на 2007 г., да проучи последиците от разпоредбите на членове 22, 25 и 26 от Директива 2001/14/ЕО по отношение на предвидените в тях анализ на капацитета и план за повишаване на капацитета в случай на инфраструктурно претоварване;

25.  Подчертава, че подобряването на конкурентноспособността на отрасъла чрез отваряне на пазара ще насърчи бъдещи инвестиции, с което се осигурява растеж и трудова заетост, две цели, към които е насочена Лисабонската стратегия; отбелязва, че, освен това, като способства за развитието на екологосъобразен транспорт, Общността съзнателно избира да развива устойчив транспорт;

26.  Подчертава значението на независимата роля на железопътните предприятия по отношение на техническото, организационното и финансовото управление, както, наред с другото, е предвидено в член 5 от Директива 91/440/ЕИО, и отбелязва положителните последици от такава роля за развитието на железниците като вид транспорт;

27.  Посочва значението на европейския социален диалог срещу създаване на възможност за социален дъмпинг в процеса на либерализация;

o
o   o

28.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 75, 15.3.2001 г., стр. 1. (2) ОВ L 75, 15.3.2001 г., стр. 26. (3) ОВ L 75, 15.3.2001 г., стр. 29. (4) ОВ С 300 Е, 9.12.2006 г., стр. 499. (5) ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 8.

Резолюция на Европейския парламент от 12 юли 2007 г. по "Нека Европа продължава да се движи - устойчива мобилност за нашия континент" (2006/2227(INI))

P6_TA(2007)0345 A6-0190/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент "Нека Европа продължава да се движи - устойчива мобилност за нашия континент - междинен преглед на Бялата книга за транспорта на Европейската комисия от 2001 г." (COM(2006)0314),

–   като взе предвид синтезът, изготвен от финландското Председателство въз основа междинния преглед на Бялата книга за транспорта от 2001 г., който отразява разискванията на Съвета на транспортните министри на 12 октомври 2006 г. (документ на Съвета № 13847/06 - TRANS 257),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по транспорт и туризъм и становището на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A6-0190/2007),

A.   като има предвид, че гореспоменатото съобщение на Комисията беше публикувано след широки консултации с участието на заинтересованите страни; като има предвид, че въпросният документ е основан на един актуализиран подход, в съзвучие с целите на Лисабонската стратегия и съставлява елемент от рамката на европейското устойчиво развитие;

Б.   като има предвид, че Парламентът признава постиженията в някои области на европейската транспортна политика и изтъква важността на непрекъснатите усилия, насочени към:

В.   като има предвид, че Парламентът подчертава необходимостта европейската транспортна политика да отговори на следните нови предизвикателства:

Г.   като има предвид, че транспортният отрасъл съставлява около 7% от европейския БВП, като приходите от транспорта непрекъснато нарастват; подчертава, че ефикасният транспорт допринася не само за икономическия растеж, но е също така от жизнено значение за инвестициите в наличните, осъществими от търговска гладна точки и икономически надеждни технологии; посочва, че пренатоварването на транспортната инфраструктура се увеличава и неговата стойност възлиза на 1% от БВП на Европейския съюз, а в транспортния отрасъл е заето 5% от активното население, т.е.приблизително 10 милиона души; вярва, че в този контекст междинният преглед предоставя на Парламента възможност да изрази по по-ясен, недвусмислен и целенасочен начин целите на европейската транспортна политика с концентриране върху целите и с оглед постигане на устойчива мобилност;

1.  Подчертава важността на засиленото сътрудничество на европейско, национално, регионално и местно равнище, което следва да включва ефективното прилагане на общи правила и на по-ефикасни средства за изпълнение; подчертава също необходимостта от прагматична и кооперативна взаимна връзка между транспорта и други области на политики като енергетика, околна среда и иновации; предлага транспортната политика да бъде изцяло интегрирана в Лисабонската стратегия и да бъде взета под внимание в оценката и препоръките, представяни ежегодно от държавите-членки в националните им планове с оглед измерването и съпоставката на напредъка;

2.  Подчертава необходимостта от взаимна свързаност на мрежите - с прилагането на прагматичен подход и в дух на сътрудничество- в сферата на транспорта и други национални или общностни политики като енергетиката, околната среда и иновациите; изтъква, че тези политики трябва да отчитат също така изискванията предвид опазване на климата, а именно чрез приоритетната цел за намаляване на емисиите на СО2 от транспортния сектор с 20 % до 2020 г.; счита, че интегрираният подход е единственият начин за постигане на положителни резултати с оглед намаляване броя на жертвите и подобряване на сигурността и осигуряване на по-добра околна среда, както това бе посочено в Групата на високо равнище CARS 21; изтъква, че е от значение да се предоставя точна информация на гражданите в качеството им на потребители на транспортни услуги, като се насърчава тяхното отговорно поведение;

3.  Изразява пълното си съгласие с идеята, че законодателството на Общността - в съответствие с принципите на подобряване на законотворчество и субсидиарността - следва да се съсредоточи върху нови области като градския транспорт, в които въвеждането на нормативни разпоредби и мерки на равнище ЕС следва да се предприема единствено, когато това би донесло безспорна добавена стойност и би заменило хаотичните бюрократични процедури, произтичащи от наличието на 27 национални законодателства с един и същи предмет; но същевременно призовава Комисията и държавите-членки да следят за прилагането, еднаквото тълкуване и спазването на съществуващото европейско законодателство в областта на транспорта; също така призовава Комисията да следи редовно за ефективността на мерките с оглед изпълнение на поставените цели и, при необходимост, да внесе необходимите коригиращи промени;

4.  Отбелязва със съжаление условията, при които Съветът прилага транспортната политика на Съюза и призовава настоятелно за по-бързото приемане на решения, в рамките на законодателната процедура, както и за по-бързото и по-добре координираното въвеждане в националните законодателства; призовава Комисията да направи всичко възможно в рамките на нейните правомощия за постигане на тази цел;

5.  Отбелязва, че фондовете на Общността за финансиране на трансевропейски транспортни проекти са все още ограничени и добавената стойност на програмата за трансевропейски транспортни мрежи (TEN-T) не може да бъде реализирана без пълното изграждане на мрежата; поставя ударение върху финансирането на инфраструктурата (в частност там, където са налице съществени проблеми, свързани с пренатоварването), трансграничните отрязъци и транспортните възли; счита, че напредъкът по отношение на приоритетните инвестиции е по-бавен от очакваното; изтъква, че подборът на ключовите проекти по програмата TEN-T – под надзора на техните координатори – е необходимо да бъде направен в зависимост от тяхната финансова осъществимост и по-специално в съответствие с изразената воля за финансиране от засегнатите държави-членки и региони, както и в зависимост от равнището на тяхната оперативна осъществимост и степента на напредък в техническото им планиране, така че да се гарантира превръщането на декларираните намерения в инвестиционни графици, които да бъдат включени в бюджетните закони на отделните държави-членки; счита, че въпросните проекти следва да носят доказана "паневропейска добавена стойност" чрез изграждането на една действително взаимосвързана и оперативно съвместима трансевропейска мрежа, вместо разпокъсан сбор от отделни национални мрежи;

6.  Подчертава, че съществува значителен риск за европейския икономически растеж предвид продължителното финансово бездействие по отношение на инфраструктурата; призовава Комисията да направи предложения относно възможното използване на алтернативни и иновативни методи на финансиране, като вземе предвид доклада относно бъдещето на собствените ресурси на Европейския съюз, както и относно отпускането на допълнителни средства за транспорта и свързаната с него изследователска дейност в рамките на прегледа на седемгодишната финансова рамка на ЕС през 2008 г.; изтъква, че това предполага намирането на източници на финансиране за инвестиции в областта на транспорта и справедливо разпределение на разходите, основано на принципа "потребителят плаща" и възможността да се приложи принципът "замърсителят плаща", при условие че постъпленията се реинвестират в транспортния отрасъл; изразява убедеността си, че Комисията и държавите-членки следва да разгледат съвместно дългосрочните финансови проблеми, свързани с цялостното изграждане на мрежата TEN-T и привеждането й в оперативност, като имат предвид, че времето за строителство ще обхване поне два седемгодишни финансови периода, а експлоатационният срок на новите инфраструктури е най-малко няколко десетилетия;

7.  Приветства създаването на гаранционен фонд, но очаква повече подобни инициативи, по-специално когато партньорствата между публичния и частния сектор ще могат да играят роля, в пределите на подходяща законова рамка, за финансирането, но не и без да е налице безспорна икономическа и финансова надеждност на проектите; подчертава ролята на ЕИБ, която при все това трябва се вписва в рамките на по-широкото участие на европейската банкова и финансова система в инфраструктурните и транспортни проекти;

8.  Изтъква, че разширяването на географските граници на Съюза доведе до още по-голямо разнообразие, поради което, преди предприемането на законодателни инициативи, следва Съюзът да бъде информиран посредством задълбочен анализ на въздействието относно последиците за всяка държава-членка и по-специално на новоприсъединилите се държави; призовава институциите и държавите-членки да положат всички възможни усилия с оглед пълното използване на всички налични фондове, свързани с развитието на транспортната инфраструктура; счита, че при липса на капацитет и инфраструктура не би могъл да бъде постигнат качествен напредък към постигане на по-ефективен и по-устойчив транспорт с помощта на хоризонтални мерки -взаимна обусловеност и интелигентни транспортни системи;

9.  Изразява съгласие с идеята, че трябва да се следва по-реалистичен отпреди подход, с оглед оптималното използване на ограничените средства и подчертава, че е от значение различните видове транспорт да се използват по ефикасен и новаторски начин, самостоятелно или съвместно (т. нар. "взаимна обусловеност"); подчертава, че развитието на взаимната обусловеност следва да бъде в съзвучие с намаляването на последиците от транспорта върху околната среда; отбелязва, че всички видове транспорт следва да се развиват в зависимост от собствените си заслуги, съгласно съответните норми за опазване на околната среда и поемайки своите собствени разходи, като по този начин се постига подобряване на мобилността благодарение на увеличената ефикасност на всички видове транспорт; изтъква, че взаимната обусловеност позволява да бъде постигнато оптимално и устойчиво използване на ресурсите чрез управление на мобилността в транспортната логистика и интермодално комбиниране на различните видове транспорт, нещо, което би могло да намали трафика, като позволи да се освободят ресурси в полза на цялата система;

10.  Счита, че бързото завършване на мрежата TEN-T е най-добрият начин за създаване на условия за засилена взаимна обусловеност; отбелязва, че на различните пазари комбинирането на различните видове транспорт е от съществено значение за намаляване на въздействието на транспорта върху околната среда и дори реализирано в малка степен, то може да намали натоварването на пътната инфраструктура; посочва, че преминаването към по-щадящи за околната среда видове транспорт, като железопътния, автобусния и морския транспорт или транспорта по вътрешни водни пътища следва да бъде осъществено, като вярва, че следва да се постави ударение на по-малко използваните видове транспорт, които имат голям потенциал; посочва, че преминаването към екологосъобразни видове транспорт, като железопътния, автобусния транспорт, използването на служебни и общи автомобили, ходенето и колоезденето, морския транспорт или транспорта по вътрешни водни пътища следва да бъде осъществено, като се постави ударението на често по-малко използваните видове транспорт, които имат голям потенциал;

11.  Посочва, че докато проектите TEN-T продължават, традиционните мерки са достигнали своя предел; ето защо, изтъква потенциала на интелигентните транспортни системи, технологичните иновации, инвестициите в телематиката, с оглед засилване ефикасността на трафика, намаляване на натоварването и подобряване на постиженията, свързани с безопасността и околната среда; посочва, че предимствата на т. нар. "интелигентни" системи и технологичните иновации (проектите SESAR (въздушен транспорт), ERTMS (железопътен транспорт), RIS (речна информационна система), Galileo (сателитна навигация) и др.) следва да бъдат използвани; изтъква, че основната задача, както на Общността, така и на отрасъла, е да подкрепят пазара на иновативни разработки и да създават подходяща нормативна и техническа среда, в това число чрез улесняване прилагането на новите технологии с помощта на системата за обществени поръчки;

12.  Отбелязва появата на нови предизвикателства вследствие на глобализацията в сектора на логистиката, който се явява ключов елемент на конкурентоспособността на европейската икономика; подкрепя разработването на рамкова стратегия за превоза на стоки в Европа и счита, че подобна стратегия трябва да се основава на схващането, че превозът на стоки е търговска дейност по същество и регламентирането следва да се ограничи до създаване на подходяща делова среда с оглед ефикасността на превоза на стоки; подчертава, че европейската транспортна политика следва да включи логистиката в развитието и интегрирането на пристанищата и развитието на логистични платформи; насърчава използването на мултимодални логистични решения и европейска модулна система, инфраструктурни връзки и съвременна информатика;

13.  Подчертава необходимостта от сътрудничество и сключване на споразумения между ЕС и трети страни, индивидуално и в рамките на международните организации в областта на транспорта, енергетиката, околната среда и сигурността; изразява желанието си да бъде включен по същество във въпросните преговори и споразумения;

14.  Приветства плановете на наръчника, установен в приложение 1 на гореспоменатото съобщение на Комисията за идните години, и:

15.  Изтъква, че докато транспортната политика на обединена Европа продължава да бъде изправена пред нови предизвикателства, в междинния преглед на Бялата книга за транспорта относно транспорта от 2001 г. не се посочват нито дългосрочни цели, нито се дават отговори относно прилагането на интегриран подход към бъдещата европейската политика в областта на транспорта; ето защо призовава настоятелно Комисията да започне незабавно работа по изготвянето на добре обмислена европейска транспортна политика за периода след 2010 г., която да отговаря на новите предизвикателства по устойчив начин;

16.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

Резолюция на Европейския парламент от 12 юли 2007 г. относно мерки за борба със сърдечносъдовите заболявания

P6_TA(2007)0346 B6-0277/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 152 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид заключенията на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси от 1 и 2 юни 2004 г.(1),

–   като взе предвид предложението на Комисията за Програма за действие на Общността в областта на общественото здраве 2007-2013 г. (COM(2006)0234),

–   като взе предвид резолюцията си от 15 декември 2005 г. относно законодателната и работна програма на Комисията за 2006 г.(2),

–   като взе предвид Европейската стратегия за профилактика и контрол на неинфекциозните заболявания на Световната здравна организация(3),

–   като взе предвид заключенията и стратегическите цели относно жените и здравето, съдържащи се в Пекинската декларация и платформа за действие, приета на Четвъртата световна конференция на ООН за жените на 15 септември 1995 г.,

–   като взе предвид Европейските насоки за профилактика на сърдечносъдовите заболявания(4),

–   като взе предвид декларацията, приета от Конференцията относно сърдечното здраве, проведена в Люксембург на 28 и 29 юни 2005 г.(5),

–   като взе предвид конференцията относно сърдечното здраве при жените, проведена на 7 март 2006 г.(6),

–   като взе предвид Европейската харта за сърдечно здраве от юни 2007 г.(7),

–   като взе предвид инициативата на финландското председателство "Здраве във всички политики"(8),

–   като взе предвид Седмата рамкова програма за научни изследвания (2007-2013)(9),

–   като взе предвид член 108, параграф 5 от своя правилник,

A.   като има предвид, че според европейската статистическа информация относно сърдечносъдовите заболявания за 2005 г., сърдечносъдовите заболявания са най-значимата причина за смъртта сред мъжете и жените в ЕС, довела до 1,9 милиона смъртни случаи; като има предвид, че жените и мъжете са различно засегнати от сърдечносъдови заболявания; като има предвид, че при жените съществува по-голяма вероятност отколкото при мъжете да починат от инсулт или инфаркт; като има предвид, че сърдечносъдовите заболявания при жените често не се диагностицират и лекуват правилно(10);

Б.   като има предвид, че сърдечносъдовите заболявания причиняват почти половината от всички смъртни случаи, а именно 42 %, в ЕС(11);

В.   като има предвид, че сърдечносъдовите заболявания се явяват втората основна причина за обремененост, обусловена от заболявания, (болест или смърт) ЕС, възлизайки на 18 % от тази обремененост(12);

Г.   като има предвид, че общият размер на разходите, произтичащи от сърдечносъдови заболявания в ЕС, възлиза на 169 млрд. EUR, от които 105 млрд. EUR за лечение на заболяванията в ЕС и останалата сума от 64 млрд. EUR, породена от загуба на производителност и разходи за неофициални грижи(13);

Д.   като има предвид, че здравето е състояние на пълно физическо, душевно и социално благосъстояние, а не просто състояние на липса на заболяване или отпадналост;

Е.   като има предвид, че променящата се демографска структура на ЕС налага удължаване на професионалния живот, а високото кръвно налягане и сърдечносъдовите заболявания имат отрицателен ефект, тъй като водят до отслабване на пазара на работната ръка(14);

Ж.   като има предвид, че показателите на ОИСР за 2005 г.(15) сочат, че "само около 3 % от настоящите здравни разходи се изразходват за профилактика и програми в областта на общественото здраве";

З.   като има предвид, че главните рискови фактори за развиване на сърдечносъдово заболяване са предимно тютюнопушенето и употребата на алкохол, затлъстяването на органите в коремната кухина, което може да доведе до разстройства в обмяната на веществата, високо съдържание на захар, липиди и холестерол в кръвта и до високо кръвно налягане;

И.   като има предвид, че профилактиката на повечето сърдечносъдови заболявания е възможна посредством промяна на начина на живот едновременно с ранно установяване на лица, изложени на висок риск, както и точна диагностика;

Й.   като има предвид, че СЗО признава, че "най-най-ефективните, от гледна точка на разходите, начини за намаляване на риска сред населението е чрез намеса, обхващаща цялото население, която да комбинира ефективни политики и политики с широк обхват за опазване на здравето"(16);

К.   като има предвид, че не съществува осезаема европейска стратегия за борба със сърдечносъдовите заболявания;

Л.   като има предвид заключенията от конференцията относно сърдечното здраве при жените от март 2006 г., с които Съвета се призовава да приеме препоръка относно осезаема общоевропейска стратегия за сърдечносъдово здраве по предложение на Комисията, обхващащо насърчаване на сърдечносъдовото здраве, механизми за подкрепа на стратегиите и дейността на държавите-членки, насоки относно оценката на рисковете, оптимални методи за профилактика, лечение, рехабилитация и наблюдение, и обучение на лекари от лекари;

М.   като има предвид, че съществуват съществени разлики в разпространението, профилактиката и грижите във връзка със сърдечносъдовите заболявания в държавите-членки и, че е задължение на ЕС да се бори с подобна неравнопоставеност и да преодолее съществуващите различия;

Н.   като има предвид, че полът е решаващ фактор при развитието, диагностицирането, лечението и профилактиката на сърдечносъдови заболявания; като има предвид, че в сферата на здравеопазването не се обръща достатъчно внимание на пола, което води до отрицателни последици за лечението на жени, страдащи от сърдечносъдови заболявания;

О.   като има предвид, че в горепосочената си резолюция от 15 декември 2005 г. Парламентът призова Комисията да "осигури подходящи последващи действия след нейните съобщения относно борбата срещу затлъстяването, сърдечните заболявания, диабета, рака, психичните заболявания и ХИВ/СПИН";

П.   като има предвид, че лечението на други сериозни заболявания получи значителна подкрепа от страна на Европейския парламент през 2006 г. под формата на декларация от 27 април 2006 г. относно диабета(17) и резолюция от 25 октомври 2006 г. относно рака на гърдата в ЕС след разширяването(18), докато към момента не са предприети действия по отношение на сърдечносъдовите заболявания, които са най-пагубното явление в Европа;

1.  Призовава Комисията да предложи препоръка относно сърдечносъдовите заболявания, включително високото кръвно налягане, ранното установяване на лица, изложени на висок риск, и стратегиите за профилактика в Европа, като се отчитат половите различия, така че да се гарантира равенство между половете в сферата на здравеопазването;

2.  Призовава Комисията да проведе проучване с цел насърчаване на оборудването на големи обществени места, като например железопътни гари и метростанции, летища и стадиони, със системи за доболнични грижи като ранна дефибрилация за пострадали от спиране на сърдечната дейност (сърдечна дефибрилация);

3.  Призовава държавите-членки да развият и укрепят системите си за наблюдение на рисковите фактори;

4.  Призовава държавите-членки да приемат или преразгледат националните стратегии за обществено здравеопазване с цел включване на въпроси като насърчаване на здравето, информиране на населението и на ранно установяване на лица с висок риск от сърдечносъдови заболявания, а също и да разработят оценка на въздействието върху здравето с цел измерване на тежестта за националните системи за здравеопазване, като се отчитат половите различия, така че да се гарантира равенство между половете в сферата на здравеопазването;

5.  Призовава държавите-членки да приемат национални насоки относно профилактиката на сърдечносъдовите заболявания, включително стандартни насоки за най-добрите практики, с цел установяване на лица, изложени на висок риск;

6.  Призовава Комисията и държавите-членки да постигнат консенсус при определяне на целите относно управлението на наблюдението и контрола на високото кръвно налягане;

7.  Насърчава държавите-членки да разработват и прилагат стратегии за подобряване на сърдечносъдовото здраве, ранна идентификация на високорискови групи и профилактика, считани за най-ефективните, от гледна точка на разходите, методи за борба със сърдечносъдовите заболявания;

8.  Настоятелно приканва държавите-членки да възприемат подход на сътрудничество с отделните сектори при насърчаване на сърдечносъдовото здраве и стратегии за профилактика, като се консултират с всички заинтересовани участници;

9.  Призовава държавите-членки да доразвият плановете си за действие относно свързаните с начина на живот фактори, определящи здравето, с цел насърчаване на по-здравословен начин на живот;

10.  Призовава за продължаване на финансовата подкрепа за допълнителни научни изследвания върху профилактиката на сърдечносъдовите заболявания и насърчаването на сърдечносъдовото здраве на местно, национално и европейско равнище, включително научни изследвания върху рисковите фактори, разпространението и генетичните фактори за сърдечносъдовите заболявания;

11.  Призовава държавите-членки да въведат в действие програми за обществено образование с цел повишаване на информираността относно рисковите фактори, свързани със сърдечносъдовите заболявания, както и специализирани програми за допълнително обучение на здравните специалисти;

12.  Призовава държавите-членки да измерят разпространението на сърдечносъдови заболявания сред населението и да оценят националните си програми с цел определяне на референтни стойности, които да позволят на националните здравни власти да поставят осъществими цели при прилагането на целевите инициативи;

13.  Призовава държавите-членки и Комисията да окажат подкрепа на прилагането на последните европейски насоки относно профилактиката на сърдечносъдовите заболявания, изготвени от Съвместната европейска работна група;

14.  Призовава Комисията да насърчава инициативите и сътрудничеството със заинтересованите участници, които целят подобряване на сърдечносъдовото здраве чрез допълнителен контрол върху тютюнопушенето употребата на алкохол, както и подобрен хранителен режим и физическа активност като средство за предотвратяване на затлъстяването и високото кръвно налягане и свързаните с тях усложнения;

15.  Настоятелно призовава Комисията да доразвие по-ранните си инициативи за обмен на най-добри практики относно сърдечносъдовите заболявания между държавите-членки;

16.  Призовава Комисията да насърчава редовния обмен на опит, информация и данни относно сърдечносъдовите заболявания между всички заинтересовани участници, които участват в профилактиката на сърдечносъдови заболявания;

17.  Призовава Комисията да повиши степента на съпоставимост на данните, като насърчава създаването на база данни за наблюдение на разпространението, смъртността, заболеваемостта и рисковите фактори при сърдечносъдовите заболявания във всички държави-членки;

18.  Призовава Комисията да разработи, в съответствие със заключенията на Съвета относно "Здраве във всички политики", начини за оценка на въздействието върху здравето с цел измерване на тежестта от сърдечносъдовите заболявания и високото кръвно налягане върху европейската икономическа производителност във всички държави-членки;

19.  Приветства наскоро обявения план на Комисията за разработване на здравна стратегия и настоятелно призовава Комисията в този план да съсредоточи вниманието си върху необходимостта от равен достъп до заведения за профилактика, лечение, диагностициране и контрол върху заболяванията за всички европейци, независимо от тяхната националност;

20.  Призовава Комисията да посочи на държавите-членки съществуващите възможности за финансиране на методи за наблюдение и профилактика на сърдечносъдовите заболявания и високото кръвно налягане, както и на допълнителни научни изследвания върху сърдечносъдовите заболявания, като например чрез Седмата рамкова програма за научни изследвания, структурните фондове и Европейския фонд за развитие;

21.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и парламентите на държавите-членки.

(1) http://www.consilium.europa.eu/ueDocs/cms_Data/docs/pressData/en/lsa/80729.pdf. (2) ОВ C 286 E, 23.11.2006 г., стр. 487. (3) EUR/RC56/R2. (4) Eur. J. Cardiovasc. Prev. Rehabil. 2003 Dec;10(Suppl 1):S1-78. (5) http://www.escardio.org/NR/rdonlyres/8D8142BF-23F3-4811-ABFE-3B0BCFEBB0EF/0/LuxembourgDeclaration_116Kb.pdf. (6) www.cvhconference.org. (7) www.heartcharter.eu. (8) http://www.stm.fi/Resource.phx/eng/subjt/inter/eu2006/hiap/index.htx.i1153.pdf. (9) Решение № 1982/2006/EO на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. (ОВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1). (10) Проучване: Дискриминация срещу жени и девойки в областта на здравеопазването, отдел В "Политика", PE 378.295. (11) Пак там. (12) Пак там. (13) Пак там. (14) Високо кръвно налягане и здравна политика, Kanavos/Őstergren/Weber et al., 2007 г. (15) Здравето накратко - Индикатори на ОИСР за 2005 г., ноември 2005 г. (16) Справка на СЗО - Сърдечносъдови заболявания: профилактика и контрол, СЗО, 2003 г., достъпен на http://www.who.int/dietphysicalactivity/media/en/gsfs_cvd.pdf . (17) ОВ C 296 E, 6.12.2006 г., стр. 273. (18) Приети текстове, P6_TA(2006)0449.

Резолюция на Европейския парламент от 12 юли 2007 г. относно Споразумението със САЩ за системата за регистрация на пътници

P6_TA(2007)0347 RC-B6-0278/2007

Европейският парламент,

-   като взе предвид член 6 от Договора за ЕС, член 8 от Хартата за основните права на ЕС и член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,

-   като взе предвид своята препоръка към Съвета от 7 септември 2006 г.(1) и своята резолюция от 14 февруари 2007 г. относно системата за регистрация на пътници (СРП) (2),

-   като взе предвид предходните споразумения относно СРП между Европейската общност и САЩ от 28 май 2004 г. и между Европейския съюз и САЩ от 19 октомври 2006 г.,

-   като взе предвид проектоспоразумението от 28 юни 2007 г. между Европейския съюз и САЩ относно обработката и трансфера на данни на СРП от въздушните превозвачи на Министерството на вътрешната сигурност на САЩ, неофициално предадено от действащия председател на Съвета, министър Wolfgang Schäuble, на председателя на Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

-   като взе предвид решението на Съда на Европейските общности от 30 май 2006 г. по съединени дела C-317/04 и C-318/04,

-   като взе предвид писмото на Министерството на вътрешната сигурност на САЩ от 28 юни 2007 г. относно гаранциите, с които се пояснява защитата на данните на СРП, неофициално предадено от действащия председател на Съвета, министър Schäuble, на председателя на Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

-   като взе предвид писмото на Европейския надзорен орган за защита на данните от 27 юни 2007 г. относно новото споразумение за СРП със САЩ ("ново СРП споразумение"), адресирано до действащия председател, министър Schäuble, и отговорите, получените от него и от Jonathan Faull, и генералния директор на Генерална дирекция "Правосъдие, свобода и сигурност" на Комисията от 29 юни и 3 юли 2007 г.,

-   като взе предвид член 2 от Допълнителния протокол на Съвета на Европа към Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни, който се отнася за контролните органи и трансграничния информационен поток,

-   като взе предвид Директива 2004/82/EО на Съвета от 29 април 2004 г. относно задължението на превозвачите да съобщават данни за пътниците(3),

-   като взе предвид член 103, параграф 2 от своя правилник,

А.   като има предвид, че декларираната цел на новото СРП споразумение е да се осигури правно основание за трансфера на данни от системата за регистрация на пътници на ЕС към САЩ, от една страна, и да се осигури подходяща защита на личните данни и процесуална защита за гражданите на ЕС, от друга страна;

Б.   като има предвид, че новото СРП споразумение цели да подпомогне предотвратяването и борбата с тероризма и международната престъпност;

В.   като има предвид, че новото СРП споразумение не отговаря на втората цел, поради наличието на съществени недостатъци във връзка с правната сигурност, защитата на данните и правната защита на гражданите на ЕС, и по-специално поради отворените и неясни дефиниции и многото възможности за допускане на изключения;

Г.   като има предвид, че новото СРП споразумение предлага правната рамка за трансфера на данни от СРП на ЕС на САЩ и по този начин създава основание за осъществяване на стопанската дейност на въздушните превозвачи със САЩ,

Д.   като има предвид, че е необходимо да се осигури подходящата защита на личния живот и гражданските свободи на отделните граждани и контрол върху качеството на данните, за да може обменът на данни и информация да бъде надежден инструмент в борбата с тероризма;

Общо описание

1.  Признава трудните условия, при които се проведоха преговорите за СРП, и по правило признава ползата от наличието на едно единствено споразумение за СРП между ЕС и САЩ, отколкото 27 двустранни споразумения между държавите-членки и САЩ.

2.  Изразява голямо съжаление за липсата на демократичен контрол, тъй като новото СРП споразумение , съобразено с изискванията на САЩ, бе договорено и съгласувано без никакво участие на Европейския парламент и без достатъчно възможност за националните парламенти да окажат влияние върху мандата за преговори, да извършат цялостна оценка на предложеното ново СРП споразумение или да предлагат изменения по него.

3.  Изразява загриженост от продължаващата липса на правна сигурност по отношение на последиците и обхвата на задълженията, налагани на авиокомпаниите, както и правната връзка между новото СРП споразумение и писмото на Министерството на вътрешната сигурност на САЩ.

4.  Изразява критичното си отношение към неуспеха на новото СРП споразумение да осигури подходящо равнище на защита на данните на СРП и изразява съжаление за липсата на ясни и пропорционални мерки за обмена на информация, съхранението и упражняването на контрол от страна на органите за защита на данните; изразява загриженост относно множеството мерки, прилагани по искане на Министерството на вътрешната сигурност на САЩ.

5.  Следователно, призовава националните парламенти на държавите-членки да разгледат внимателно настоящия проект за ново СРП споразумение, като вземат предвид забележките, изложени в настоящата резолюция.

По отношение на правната рамка

6.  Изразява загриженост за това, че обработката, събирането, използването и съхранението от Министерството на вътрешната сигурност на САЩ на данни на СРП не се извършва въз основата на подходящо споразумение, а само на незадължителни гаранции, които могат да бъдат едностранно променени от Министерството на вътрешната сигурност на САЩ във всеки един момент и които не предоставят никакви права или ползи за никое лице или страна.

7.  Изразява съжаление за липсата на ясно определено ограничение на целта в писмото на Министерството на вътрешната сигурност на САЩ, където се отбелязва, че данните на СРП могат да се използват в борбата с тероризма и свързани с него престъпления, но също така и за редица неуточнени допълнителни цели, и по-специално за "защита на жизнено важни интереси на лицето, за което се отнасят данните, или на други лица, или при наказателни съдебни производства или по друг начин, предписан от закона".

8.  Приветства готовността на Министерството на вътрешната сигурност на САЩ принципно да премине към системата PUSH не по-късно от 1 януари 2008 г., но изразява съжаление за факта, че промяната, предвидена в споразумението за СРП за 2004 г., се отлага с години, при положение, че условието за техническа изпълнимост отдавна е изпълнено; счита, че системата PUSH за всички превозвачи следва да бъде sine qua non за трансферите по СРП; подчертава, че съвместното съществуване на системите PUSH и PULL би могло да доведе до нарушаване на конкуренцията между превозвачите на ЕС.

9.  Настоява върху това, че съвместните периодични прегледи от страна на Министерството на вътрешната сигурност на САЩ и ЕС трябва да бъдат всеобхватни и да се извършват ежегодно и че резултатите трябва да се публикуват; настоява за включването в прегледа на оценка за ефективността на мерките по отношение постигането на по-голяма сигурност; изразява съжаление за факта, че при извършването на прегледа не се предвижда никакво участие на национални или европейски надзорни органи за защита на данните което бе предвидено в предходното споразумение за СРП.

10.  Настоява за подходящо информиране на пътниците за използването на техните данни и за техните права, и по-специално правото на обезщетение и правото на получаване на информация за основанието за спиране на пътника, и смята, че това е задължение на авиокомпаниите; счита, че Министерството на вътрешната сигурност на САЩ и Комисията следва да поемат отговорността за информацията, предоставяна на пътниците и за целите за даването на пътниците на "Кратко предизвестие за пътуването между Европейския съюз и САЩ", както посочва работната група по член 29 (W 132).

11.  Изразява съжаление за факта, че при преговорите между ЕС и САЩ не бе взета предвид Директива 2004/82/ЕО или споразуменията за СРП на ЕС с Австралия и Канада, при които се гарантират по-високи стандарти на защита на личните данни.

12.  Припомня, че административното споразумение, сключено между ЕС и САЩ, не трябва да води до снижаване на равнището на защита на личните данни, гарантирано от националното законодателство на държавите-членки, и изразява съжаление за това, че то ще създаде допълнително объркване по отношение на задълженията на авиокомпаниите на ЕС и основните права на гражданите на ЕС.

По отношение на защитата на данните

13.  Приветства клаузата, че обхватът на Закона на САЩ за защита на личните данни ще бъде разширен по административен път, така че да обхваща и гражданите на ЕС;

14.  Изразява съжаление за факта, че Министерството на вътрешната сигурност на САЩ си запазва правото да въвежда изключения по Закона за свободата на информацията.

15.  Изразява съжаление за неуспеха на новото СРП споразумение да установи точни критерии за определението на защитата на личните данни, предадени на Министерството на вътрешната сигурност на САЩ, което би могло да бъде счетено за подходящо съгласно стандартите на ЕС.

16.  В тази връзка изразява съжаление за факта, че данните на СРП за гражданите на ЕС ще се обработват единствено съгласно разпоредбите на законодателството на САЩ, без извършване на подходяща оценка или посочване на конкретното приложимо законодателство на САЩ.

17.  Изразява съжаление за факта, че срокът за съхранение на данните на СРП ще бъде удължен от 3,5 години на 15 години, както и че това ще важи със задна дата за данните, събирани по предходни споразумения за СРП; силно критикува факта, че след 15-годишния период на съхранение на данните, включващ 7-годишен "активен" и 8-годишен "пасивен" период, няма гаранция, че данните ще бъдат окончателно заличени.

18.  Отбелязва намаляването на броя на полетата с данни от 34 на 19, но изтъква, че това намаляване е до голяма степен "козметична процедура", поради сливането и преименуването на полетата с данни, а не действителното им заличаване.

19.  Отбелязва със загриженост, че чувствителни данни (тоест личните данни, разкриващи расов или етнически произход, политическа ориентация, религиозни или философски убеждения, членство в синдикални организации и данни за здравословното състояние или сексуалния живот на лицата) ще бъдат предоставяни на разположение на Министерството на вътрешната сигурност на САЩ и че тези данни могат да бъдат използвани от него в изключителни случаи.

20.  Изразява загриженост за това, че данните ще бъдат съхранявани за период от седем години в "активни аналитични бази данни", което води до значителен риск от масово създаване на досиета и извличане на данни, което е несъвместимо с основните европейски принципи и представлява практика, която е в процес на обсъждане в Конгреса на САЩ.

По отношение на обмена на информация

21.  Изразява съжаление за неуспеха на новото СРП споразумение да определи точно кои органи на САЩ могат да имат достъп до данните на СРП.

22.  Изразява загриженост във връзка с планирания трансфер на аналитична информация относно данните на СРП от властите на САЩ към полицейските и съдебни органи на държавите-членки, и евентуално към Европол и Евроюст, извън рамките на специални съдебни процедури или полицейски разследвания, както се споменава в писмото на Министерството на вътрешната сигурност на САЩ, тъй като това следва да бъде допускано единствено в съответствие с действащите споразумения между ЕС и САЩ за правната взаимопомощ и екстрадирането на лица.

23.  Силно се противопоставя на клаузата за принципно даване на достъп на трети страни до данните на СРП, ако отговарят на определени условия, уточнени от Министерството на вътрешната сигурност на САЩ, и на това, трети страни да могат по изключение, в неуточнени неотложни случаи, да получат достъп до данните на СРП без гаранции, че данните ще се обработват съгласно нивото на защита на данните на Министерството на вътрешната сигурност на САЩ.

24.  Изразява съжаление за факта, че ЕС е приел "да не се намесва" във връзка със защитата на данни на СРП за граждани на ЕС, които САЩ може да обменя с трети страни.

25.  Отбелязва, че новото СРП споразумение позволява Министерството на вътрешната сигурност на САЩ да предоставя данни на СРП на други национални държавни органи на САЩ във връзка със специални случаи и в зависимост от естеството на случая; изразява съжаление за това, че в новото СРП споразумение липсва уточнение за това кои органи на САЩ могат да имат достъп до данните на СРП и че целите, заложени в член I на писмото на Министерството на вътрешната сигурност на САЩ, са твърде широки.

По отношение на европейската СРП

26.  Отбелязва, че в новото СРП споразумение се споменава възможното създаване на СРП на равнището на ЕС или в една или повече държави-членки, и се предвижда, че всички данни на СРП могат да бъдат предоставени на Министерството на вътрешната сигурност на САЩ.

27.  Изисква от Комисията да уточни състоянието на нещата по отношение на европейска СРП, включително и да предостави проучването за осъществимостта, което тя се е ангажирала да извърши.

28.  Отново изразява загрижеността си, изразена от работната група по член 29, във връзка с използването на данните на СРП за целите на дейността на правоприлагащите органи, и по-специално призовава Комисията да уточни:

29.  Настоява за участие на Парламента във всички мероприятия, свързани с разглеждането на този въпрос, съгласно член 71, параграф 1, буква в) и член 251 от Договора за ЕО.

30.  Припомня, че новото СРП споразумение ще бъде преразгледано в крайна сметка в контекста на бъдещите институционални реформи на ЕС, както се посочва в заключенията от заседанието на Европейския съвет през юни 2007 г. и в мандата за следващата Междуправителствена конференция.

31.  Възнамерява да поиска изготвянето на правна оценка на новото СРП споразумение за съответствие с националното законодателство и това на ЕС, и приканва работната група по член 29 и Европейския надзорен орган за защита на данните да представят изчерпателни становища по този въпрос.

o
o   o

32.  Възлага на своя председател да изпрати настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, както и на Конгреса на САЩ.

(1) ОВ C 305 E, 14.12.2006 г., стр. 250. (2) P6_TA(2007)0039. (3) ОВ L 261, 6.8.2004г., стр. 24.

Резолюция на Европейския парламент от 12 юли 2007 г. по годишния доклад за 2007 г. относно еврозоната (2007/2143(INI))

P6_TA(2007)0348 A6-0264/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно годишната декларация за 2007 г. относно еврозоната (COM(2007)0231),

–   като взе предвид пролетните икономически прогнози на Комисията от 7 май 2007 г.,

–   като взе предвид своята резолюция от 26 Април 2007 г. относно публичните финанси в ИПС през 2006 г.(1),

–   като взе предвид своята резолюция от 15 февруари 2007 г. относно положението на европейската икономика: подготвителен доклад относно общите насоки за икономическата политика за 2007 г.(2),

–   като взе предвид своята резолюция от 15 февруари 2007 г. относно макроикономическото въздействие на увеличаването на цената на енергията(3),

–   като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2006 г. относно разширяването на еврозоната(4),

–   като взе предвид своята резолюция от 14 март 2006 г. относно стратегическия преглед на Международния валутен фонд(5),

–   като взе предвид Годишния доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) за 2006 г.,

–   като взе предвид докладите на ЕЦБ относно финансовата интеграция в Европа от месец март 2007 г.,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по икономически и парични въпроси (A6-0264/2007),

A.   като има предвид, че от 1,4  % през 2005 г. БВП на еврозоната се е увеличил с 2,7  % през 2006 г., което представлява най-добрият резултат от 2000 г. насам, докато равнището на инфлация е било 2,2  %, без промени от 2005 г.,

Б.   като има предвид, че от 2,5  % от БВП през 2005 г. фискалният дефицит е спаднал до 1,6  % от БВП през 2006 г.,

В.   като има предвид, че равнището на безработицата е спаднало до 7,6  % до края на 2006 г., което е най-ниското равнище от 15 години,

Г.   като има предвид, че членството в еврозоната засилва степента на икономическа взаимозависимост между държавите-членки и призовава към по-тясна координация на икономическите политики, за да се коригират структурните слабости с оглед преодоляване на бъдещи предизвикателства и с оглед на това еврозоната да стане част от по-глобализирана икономика,

Д.   като има предвид, че еврозоната представлява съществен елемент от стабилността на световната икономика,

Макроикономическо развитие

1.  Приветства благоприятното икономическо развитие, постигнато през 2006 г. с оглед на растежа и заетостта, довело до създаването на 2 милиона нови работни места и по-ниски фискални дефицити; изтъква обаче, че голямото равнище на безработица и ниската степен на участие в пазарите на труда не позволяват на Европа да отговори успешно на настоящи и бъдещи предизвикателства в една глобална икономика;

2.  В тази връзка припомня, че член 111 от Договора възлага отговорността за политиката за обменния курс на Съвета, без да уточнява средствата, чрез които това право следва да се упражнява; приканва Еврогрупата, Съвета и ЕЦБ да упражняват съответните си права в цялост и да ускорят координацията на своите мерки относно политиката за обменния курс;

3.  Отбелязва, че част от възстановяването е предизвикано от структурни подобрения и приветства факта, че производителността на труда се увеличава с по-висок темп; въпреки това счита, че все още е твърде рано да се правят твърди заключения дали характерът на възстановяването е по-скоро цикличен, или по-скоро структурен; призовава за предпазлива позиция в тази връзка;

4.  Приветства обстоятелството, че членовете на еврозоната положиха съгласувани усилия с цел коригиране на твърде големите бюджетни дефицити в съответствие с реформирания Пакт за стабилност и растеж; подчертава факта, че според Комисията в еврозоната като цяло се е повишило качеството на адаптиране, като се разчита в по-малка степен на еднократни мерки и са намалени публичните разходи; по-специално подчертава, че съчетанието от усилия за консолидиране, преди всичко в страни с извънредно големи дефицити, и засилен икономически напредък, намалиха бюджетния дефицит в еврозоната до 1,6  % от БВП през 2006 г., в сравнение с 2,5  % от БВП през 2005 г.;

5.  Настоява, че добрата фискална политика е предпоставка за устойчив растеж и създаване на работни места, тъй като ниските бюджетни дефицити и държавен дълг стоят в основата на очаквания за нисък и стабилен процент на инфлация и спомагат за поддържане на ниски лихвени проценти; предупреждава срещу повтаряне на грешките в политиката от 1999-2001 г.; поради което призовава да се използва настоящият подем по два начина, за да се постигне следното: отстраняването на дефицитите и натрупването на излишъци, които биха намалили равнищата на дълга, както повишаването на качеството на публичното финансиране, като се инвестира повече в образованието, професионалното обучение, инфраструктурата и научноизследователската работа и иновациите, което би спомогнало за справяне с предизвикателствата на застаряващото население; в този смисъл приветства факта, че на 20 април 2007 г. Еврогрупата прие насоки за фискалните политики в държавите-членки от еврозоната, като припомня ангажимента за активно консолидиране на публичните финанси при условия на добра икономическа обстановка и за използване на непредвидени допълнителни постъпления за намаляване на дефицита и дълга;

6.  Подчертава опасностите при процикличните политики в някои държави-членки; отбелязва усилията за фискална консолидация, наблюдавани в еврозоната като цяло; при все това настоява, че ангажиментът за постигане на средносрочната цел, установена в реформирания Пакт за стабилност и растеж, изисква държавите-членки да натрупват излишъци по време на добра икономическа обстановка; счита, че е необходимо засилване на усилията за консолидация с оглед, например, на очакваното предизвикателство от демографско естество; отбелязва, че реформираният Пакт за стабилност и растеж ясно изисква фискално консолидиране по отношение на икономическия цикъл; отбелязва, че процедурните или цифровите фискални правила и независимите фискални институции подкрепят фискалната консолидация и спомагат за избягването на проциклични политики;

7.  Отбелязва решението на ЕЦБ през 2006 г. да повиши допълнително лихвените проценти; отбелязва, че въпреки че инфлацията бе под контрол независимо от голямото повишение на цените на енергията, от 2001 г. насам темпът на растеж на паричния агрегат M3 системно превишава референтната стойност от 4,5  % с голяма разлика, без това да води до увеличаване на инфлацията; призовава ЕЦБ да обясни по-добре причините за това несъответствие и дали то е симптом за растяща ликвидност, която би довела до инфлация в бъдеще, или е резултат от други фактори, като задълбочаването на финансовите пазари, финансовите иновации и все по-голямата роля на еврото в международен план;

8.  Отбелязва, че увеличенията в цените на активите набират скорост, особено в сектора на недвижимите имоти, което може да бъде нормален симптом на една стабилна икономика, но също така увеличава вероятността от бурни корекции; счита, че това увеличаване на цените на активите засилва необходимостта от предпазлива фискална политика в държавите-членки, в които се наблюдава подобно развитие, както и от национална структурна политика, насочена към предотвратяването на такива дисбаланси, включително засилено разумно регулиране; приканва националните законодатели и регулатори да оценят внимателно развитието на пазара на недвижими имоти; обръща внимание на диференциран подход, който взема предвид специфичното положение на държавите-членки по отношение на растежа и бюджета;

9.  Отбелязва, че номиналното увеличение на обменния курс на еврото с 11,4  % спрямо щатския долар, 12,4   % спрямо йената и 8  % спрямо китайския ренминби (юан), са довели само до слабо увеличение на реалния ефективен обменен курс от 3,5  % през 2006 г. и до този момент това не е оказало неблагоприятно влияние върху равнището на износа и ръста в еврозоната; въпреки това отбелязва, че това се отразява по различен начин в държавите-членки, в зависимост от структурата на икономиката им и възможността за по-гъвкава ответна реакция на реалната икономика към промените на обменния курс; призовава държавите-членки да предприемат мерки, за да увеличат своите възможности за корекции; подчертава необходимостта от това да бъдат отчетени последиците, които може да имат бъдещи увеличения на лихвените проценти, по отношение на обменния курс на еврото и конкурентоспособността на европейската икономика;

Функциониране на ИПС

10.  Счита, че различните тенденции при растежа, инфлацията, реалните обменни курсове и заетостта в държавите-членки може да отразяват различни процеси, напр. демографски тенденции, различно темпо на напредък по отношение на структурните реформи, разлики в потенциала за растеж и процесите на наваксване; въпреки това подчертава, че големият дефицит по текущата сметка в някои държави-членки е симптом за различни тенденции в сферата на конкурентоспособността и че различните подходи на икономическата политика на държавите-членки са от основно значение за обяснението на такива различия;

11.  Отбелязва, че различията в равнището на международната конкурентоспособност на икономиките от еврозоната се дължат отчасти на различните тенденции по отношение на разходите за труд на единица продукция, които отразяват различно развитие на производителността и динамиката на възнагражденията; отбелязва, че през последните години растежът на възнагражденията остана под равнището на растежа на производителността; набляга на необходимостта от по-справедливо разпределение на ползите от растежа; призовава акционерите и корпоративните ръководители да поддържат отговорна политика по отношение на пакетните възнаграждения и премиите на високо корпоративно равнище, които нарастват непропорционално спрямо равнището на обикновените заплати и по този начин дават погрешни сигнали и обезсърчават подкрепата за отговорна политика на възнаграждения; отбелязва, че ниският процент на инфлация е също важен фактор, който оказва въздействие по отношение на благоприятното развитие на разходите за труд на единица продукция;

12.  В този смисъл призовава към по-нататъшна интеграция на пазарите на стоки и услуги, за да се преодолее продължаващото разделение на пазара на Икономическия и паричен съюз на национални пазари и да се постигне по-висока степен на синхрон на конюнктурните цикли на участващите национални икономики;

13.  Изтъква, че еврото може да запази трайно силата си и надеждността си на международните финансови пазари само когато държавите-членки от еврозоната продължават да се сближават във всички значими за валутната стабилност области; насърчава държавите-членки от еврозоната, и преди всичко социалните партньори, да направят по-нататъшни усилия в това отношение, както и да подобрят развитието на производителността, което има значение и при постигането на целите на Лисабонската стратегия;

14.  Припомня, че паричната политика на ЕЦБ никога не може да бъде идеално пригодена към положението на конкретна държава-членка; отбелязва, че в държавите, които отбелязват бърз растеж, инфлацията в структурно отношение е по-висока, а лихвените проценти са по-ниски, като дори е възможно те да са отрицателни; счита, че подобно положение е характерно за единен паричен съюз и призовава за добра финансова политика, за да се запази стабилността, особено във връзка с необходимостта от проявяване на предпазливост относно демографските рискове;

15.  Отбелязва, че свободните фискални политики, съчетани с рестриктивна парична политика чрез по-високи лихвени проценти и ръст на обменния курс, водят до смесена политика под оптималното равнище, която може да доведе до прекомерни макроикономически разходи за стабилизация; счита, че една по-строга фискална политика би намалила натиска върху паричната политика и би позволила по-добра смесена политика, която би гарантирала по-бърз икономически растеж при определено равнище на инфлацията;

Структурни реформи и вътрешният пазар

16.  Припомня, че интегриран Европейски финансов пазар е от голямо значение за гарантирането на доброто функциониране на ИПС; подчертава поради тази причина необходимостта от завършване на интеграцията на финансовия пазар и премахване на останалите препятствия пред финансовата интеграция, така че да се създаде ефективна финансова система и да се засили способността на eврозоната за справяне с икономически шокове; обръща внимание на факта, че финансовата интеграция може да представлява също така риск за финансовата стабилност, ако процедурите по предотвратяване на кризи, по управление и вземане на решение останат сегментирани на национално равнище, правейки отговорите относно зоната в нейната цялост по-трудни; поради това потвърждава отново в този контекст необходимостта от интегрирана европейска система от сътрудничещи си надзорни органи като ключов елемент по отношение на постигането на интеграцията на финансовия пазар;

17.  Счита, че темпът на структурните реформи на пазарите на продукти и услуги, както и на финансовите пазари и пазара на труда, трябва да се ускори, и че доизграждането на вътрешния пазар е от ключово значение за стимулиране на икономическия растеж и за създаване на работни места;

18.  Отбелязва, че делът на услугите е около 70  % от БВП на еврозоната и че те дават най-голяма възможност за ръст на заетостта; отбелязва, че инфлацията в сектора на услугите постоянно се отразява на основната инфлация; поради това подчертава, че при по-голяма конкуренция в сектора на услугите инфлацията би спаднала; затова призовава за напълно функциониращ вътрешен пазар на услуги и незабавно прилагане на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар(6);

19.  Счита, че ефективното и цялостно изпълнение на Лисабонската стратегия е ключът към постигането на по-висок потенциал за растеж; изразява съжаление, че резултатите в областта на иновациите в Еврозоната, както и изразходваните от бизнеса средства за изследвания и развитие, са по-ниски в сравнение със САЩ и Япония; изразява съжаление, че общо изразходваните средства за научноизследователска и развойна дейност от публичния и частния сектор в Еврозоната са в застой и стойностите им граничат с около 2  % от БВП, което е много по-малко от целта, поставена на Европейския Съвет в Барселона от 15 и 16 март 2002 г., за достигане на 3  % от БВП до 2010 г. призовава, следователно, за последователна политика, която да насърчава растежа, основан на иновациите; припомня, че подобна политика изисква повече инвестиции в инфраструктура, научноизследователска дейност, иновации, продължаващо обучение и образование, по-голяма конкуренция на пазарите на продукти и услуги, по-развити финансови сектори и по-гъвкави пазари на труда, като същевременно се гарантира необходимото равнище на социална сигурност (флексисигурност) съгласно обновената Лисабонска стратегия, както и допълващи политики, насочени към коригиране на появилите се дисбаланси вследствие на реформите;

Разширяване на еврозоната

20.  Приветства влизането на Словения в еврозоната на 1 януари 2007 г. и плавния преход от толар към евро;

21.  Насърчава другите нови държави-членки да продължат своите усилия, за да се подготвят за влизане в еврозоната; подчертава ползите, произтичащи от процеса на сближаване и приемането на еврото, както за новите държави-членки, така и за еврозоната като цяло; счита, че въпросите относно Еврозоната следва да не са изключително съсредоточени около новите-държави-членки и обръща внимание на въпроса за доброволното отказване от участие;

22.  Подчертава нуждата от споразумение между Парламент, Съвет и Комисия относно ясна пътна карта за процедурата по кандидатстване за участие в Еврозоната, така че да се гарантира достатъчен период за оценка и подготовка на всички участващи институции, което от своя страна ще повиши доверието на гражданите и държавите-членки в процеса на промяна;

23.  Признава, че определението за ценова стабилност, използвано за оценка на критериите за сближаване, не е идентично с определението за ценова стабилност, прието от ЕЦБ в нейната парична политика; тъй като критериите за сближаване преди всичко оценяват отчетеното функциониране в миналото, докато определението на ЕЦБ представлява цел по отношение на функциониране в бъдещето; изразява съжаление, че критерият по отношение на инфлацията, установен в Договора, се измерва спрямо всички държави-членки, вместо да се концентрира върху тези, които понастоящем са част от еврозоната;

24.  Призовава за по-ефективни действия за борба с прането на пари и измамите и отбелязва липсата на сведения в редовните доклади на Комисията относно офшорните компании или тяхната роля и значение, като същевременно изисква информация по въпроса;

25.  Счита, че новите държави-членки могат да се изправят пред предизвикателства при присъединяването си към еврозоната, особено по отношение критерия за стабилност на цените, тъй като процесът на наваксване може да се отрази на инфлацията; поради това призовава Съвета и Комисията да разгледат критериите за сближаване, посредством по-нататъшен анализ и политически дебат относно прилагането на критериите за сближаване по отношение на бъдещи нови членове на еврозоната и като вземат предвид новите реалности и различия в икономическото развитие; изтъква, че критериите за сближаване трябва да се прилагат съобразно Договора и че в никакъв случай не бива да се поставя под въпрос конкурентоспособността на еврозоната;

26.  Напомня необходимостта от включване в ранен етап във всеобхватни информационни кампании за гражданите в кандидатстващите държави-членки, които да създадат доверие в процеса на промяна и да гарантират, че преходната фаза се управлява честно от всички участващи страни, така че въвеждането на еврото да бъде успех; счита, че трябва да се намали дефицитът на информация за гражданите и че използването на медиите при информационните кампании трябва да бъде организирано в ранен стадий;

Управление

27.  Счита, че постигането на по-добро координиране на бюджетните политики на държавите-членки през периода е от жизненоважно значение, най-вече чрез определяне на общ график и макроикономически предположения; призовава за стриктно и ефективно изпълнение на Пакта за стабилност и растеж;

28.  Счита, че специфичното за еврозоната измерение на структурния надзор, свързан с Лисабонската стратегия, следва да се засили, като се включат необходимите мерки за подобряване на функционирането на ИПС; приветства, като първа стъпка в тази посока, съсредоточаването на вниманието върху еврозоната в Годишния доклад за напредъка на Комисията относно състоянието на изпълнение на Лисабонската стратегия;

29.  Подчертава нуждата от засилване на управлението и на процеса на европейска интеграция, по-специално в рамките на Еврозоната, тъй като това е единственият начин за справяне със световните икономически предизвикателства; призовава поради тази причина Съвета и Комисията да гарантират занапред, че годишният доклад относно Еврозоната ще съдържа набор от препоръки, които да предлагат инструменти за обстоен диалог между различните органи на Общността, които участват в заздравяването на икономическото управление на Съюза;

30.  Напомня необходимостта от засилване на ефективността на Лисабонската стратегия чрез консолидиране на съдържанието и графика на инструментите за икономическа политика, които все още са разгърнати поотделно, като целта е интелигентна стратегия на растеж, която допълнително се съсредоточава върху докладването и оценката в областта на националните програми за реформи, но същевременно включва и националните програми за стабилност и сближаване;

31.  Изразява увереност, че Еврогрупата следва да се споразумее за пътна карта относно нещата, които да се постигнат в Еврозоната през следващите две години; вярва, в интерес на по-силното икономическо координиране, че Еврогрупата следва да се насочи от неформална към по-официална институционална рамка, която да включва съответната инфраструктура;

Външно представителство

32.  Подчертава, че еврото се очертава като втората най-важна международна валута след американския долар; по-специално, счита, че широката употреба на еврото на международните пазари на облигации е ключов елемент за международната роля на еврото; изразява съжаление, че Еврогрупата, Комисията и ЕЦБ продължават да бъдат представлявани в много различна степен в различните международни институции и форуми; отбелязва с интерес, че Еврогрупата и Икономическият и финансов съвет на министрите (ECOFIN) са разгледали предложения за засилване на външното представителство на еврозоната и за подобряване на вътрешното координиране на външната сцена; счита за нужни последващи стъпки преди външното представителство на Еврозоната да бъде съразмерно с нейното нарастващо значение за глобалната икономика; счита, че предпоставка за общо външно представителство е наличието на действителна обща икономическа политика в рамките на еврозоната; подчертава отново, че най-добрият вариант за представителство на еврото на международни финансови форуми и в международни институции остава създаването на единно председателство на Еврозоната;

o
o   o

33.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Еврогрупата, Съвета, Комисията и Европейската централна банка.

(1) Приети текстове, P6_TA(2007)0168. (2) Приети текстове, P6_TA(2007)0051. (3) Приети текстове, P6_TA(2007)0054. (4) ОВ С 298 Е, 8.12.2006 г., стр. 249. (5) ОВ С 291 Е, 30.11.2006 г., стр. 118. (6) ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36.

Резолюция на Европейския парламент от 12 юли 2007 г. относно годишния доклад на ЕЦБ за 2006 г. (2007/2142(INI))

P6_TA(2007)0349 A6-0266/2007

Европейският парламент,

−   като взе предвид годишния доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) за 2006 г.,

−   като взе предвид член 113 от Договора за ЕО,

−   като взе предвид член 15 от Протокола относно Статута на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, приложен към Договора,

−   като взе предвид резолюцията си от 2 април 1998 г. относно демократичната отчетност на третата фаза от ИВС(1),

−   като взе предвид резолюцията си от 14 март 2006 г. относно стратегическия преглед на Международния валутен фонд(2),

−   като взе предвид резолюцията си от 6 юли 2006 г. относно прихващането на данни за банкови трансфери от системата СУИФТ от тайните служби на Съединените щати(3) и резолюцията си от 14 февруари 2007 г. относно СУИФТ, споразумението "PNR" (относно системата за регистрация на пътници) и трансатлантическия диалог по тези въпроси(4),

−   като взе предвид резолюцията си от 15 февруари 2007 г. относно икономическото положение в Европа: подготвителен доклад относно общите насоки за икономическа политика за 2007 г.(5),

−   като взе предвид резолюцията си от 26 април 2007 г. относно публичните финанси в ИВС през 2006 г.(6),

−   като взе предвид съобщението на Комисията относно петгодишнината от пускането в обръщение на евро банкноти и монети (СОМ(2006)0862),

−   като взе предвид съобщението на Комисията относно годишния отчет на еврозоната за 2007 г. (СОМ(2007)0231),

−   като взе предвид доклада на ЕЦБ от декември 2006 г. относно финансовата стабилност и доклада от март 2007 г. относно финансовата интеграция в Европа,

−   като взе предвид пролетните икономически прогнози на Комисията от 7 май 2007 г.,

−   като взе предвид член 45 от своя правилник,

−   като взе предвид доклада на Комисията по икономически и парични въпроси (А6-0266/2007),

А.   като има предвид, че БВП в еврозоната е нараснал с 2,7 % през 2006 г., с 1,4 % повече от 2005 г., което обаче не оставя място за успокоение, макар че е най-добрият резултат от 2000 г. насам, докато равнището на инфлация от 2,2 % остава непроменено спрямо 2005 г.,;

Б.   като има предвид, че вътрешното търсене, и по-конкретно инвестициите, са основната движеща сила, обуславяща растежа в еврозоната;

В.   като има предвид, че повишаването на цените на енергията, започнало през 2005 г., не предизвиква вътрешен инфлационен натиск, тъй като повишението на заплатите се запазва умерено и не се наблюдават вторични ефекти;

Г.   като има предвид, че формулираните от Парламента препоръки в предишните му резолюции относно годишния доклад на ЕЦБ, отнасящи се до прозрачността при гласуване и публикуването на съкратените протоколи, все още не са взети предвид;

Д.   като има предвид, че Парламентът желае да помогне за засилване ролята и международната позиция на ЕЦБ и на еврозоната на международната сцена;

Е.   като има предвид наличието на много кандидати за назначаване на старши длъжности в Международния валутен фонд (МВФ), Световната търговска организация (СТО) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), доста различни от тези в Световната банка;

Ж.   като има предвид, че ЕЦБ продължи да коригира лихвените проценти през 2006 г., които от декември 2005 г. бяха повишени осем пъти и нараснаха с 200 базисни пункта, като достигнаха до 4 % към настоящия момент;

З.   като има предвид, че в резултат на затягането на паричната политика се очаква темпът на растеж да се забави и през 2007 г. да достигне 2,6 %, а инфлацията да се понижи до 1,9 %;

И.   като има предвид, че дефицитът по текущата сметка на САЩ продължи да нараства до 6,5 % от БВП през 2006 г. и Евросистемата продължи да подчертава рисковете и несигурността, свързани със запазването на големи дисбаланси по текущата сметка в глобален мащаб;

Й.   като има предвид, че големите дисбаланси в глобален мащаб продължават да представляват риск за развитието на обменния курс и на икономическия растеж в световен мащаб, и като има предвид, че е задължително да се обърне внимание на тези рискове;

К.   като има предвид, че през 2006 г. валутният курс на еврото се повиши с 11,4 % спрямо щатския долар, с 12,4 % спрямо японската йена и с 8 % спрямо китайското ренминби;

Развитие на финансите и икономиката

1.  Отбелязва, че възстановяването на икономиката в еврозоната се е превърнало в автоматичен процес, чийто основен двигател е вътрешното търсене; отбелязва, че през 2006 г. са създадени 2 млн. работни места и безработицата се е понижила от 8,4 % до 7,6 %; отбелязва обаче, че структурните пречки, по-специално недостатъчните публични и частни инвестиции в определени ключови сектори като научни изследвания, образование и обучение, продължават да допринасят за неприемливо високото равнище на безработица и че участието на пазара на труда все още е ниско според международните стандарти;

2.  Подчертава, че на фона на неотдавнашното бавно възстановяване, всяко допълнително увеличаване на лихвените проценти следва да се извършва предпазливо, за да не се застраши икономическия растеж; изтъква, че за да се подкрепи икономическото възстановяване, държавите-членки трябва да изпълняват както необходимите структурни реформи, така и инвестиционни дейности;

3.  Счита, че все още е твърде рано да се различи цикличното от структурното измерение при това възстановяване; въпреки това счита, че някои структурни реформи, по-мащабни от първоначално очакваното, може би вече са допринесли за растежа; счита, че такова възстановяване следва да се възприема като стимул за извършване на национални реформи, адаптирани спрямо условията във всяка държава-членка, най-вече в областта на изследванията, иновациите и образованието, за да се повиши потенциала за растеж в еврозоната;

4.  Отбелязва ниското нарастване на производителността на труда и счита, че нарастването на заплатите в съответствие с развитието на производителността е решаващо, за да се съхрани конкурентноспособността в държавите-членки и да се осигури възможност за създаване на работни места в среда без инфлация; подчертава въпреки това необходимостта от по-справедливо разпределение на ползите от растежа; отбелязва, че през последните години растежът на възнагражденията изостава от равнището на растеж на производителността; призовава акционерите и корпоративните ръководни кадри да водят отговорна политика на пакетни възнаграждения и премии на високо корпоративно равнище, които нарастват непропорционално спрямо равнището на обикновените заплати и по този начин дават погрешни сигнали и отслабват подкрепата за отговорна политика на възнагражденията;

5.  Отбелязва, че ЕЦБ оценява промените в трудовите възнаграждения като риск за ценовата стабилност; в тази връзка припомня, че в годишния доклад на Комисията за 2007 г. относно еврозоната (SEC(2007)0550) се заявява, че възнагражденията в еврозоната продължават да се увеличават постепенно, независимо от рязкото покачване на цените на петрола;

6.  Подчертава, че в Договора се прави изрично разграничение между целите за ценова стабилност и за подкрепа на общите икономически политики и поради тази причина двете цели не могат просто да се възприемат като взаимозаместими;

7.  Счита, че фискалното консолидиране е важно и преди всичко необходимо при благоприятни условия, за да се постигне растеж в дългосрочна перспектива и че трябва да бъде планирано внимателно, за да се повиши качеството на публичните разходи; счита, че златното правило, според което фискален дефицит може да бъде постигнат единствено чрез инвестиции, е важна стъпка в тази посока;

8.  Отбелязва, че някои икономики в еврозоната, а именно Ирландия, Люксембург, Гърция, Финландия и Испания, се представят много по-добре от други по отношение на растежа, като постигат по-високо равнище на растеж от средното за еврозоната; отбелязва, че няколко европейски страни извън еврозоната също са постигнали по-висок растеж; счита, че от тези тенденции могат да се извлекат полезни уроци и че би било полезно ЕЦБ да извърши конкретно проучване;

9.  Отбелязва, че икономическите цикли, следвани от икономиките на държавите-членки в еврозоната, се намират на много различни етапи; призовава ЕЦБ да проучи дали подобно различно поведение в единната парична зона би могло в бъдеще да създаде проблем по отношение на стабилността и икономическия растеж;

10.  Изразява загриженост за наблюдаваното в момента поскъпване на еврото спрямо повечето чуждестранни валути; в тази връзка изтъква, че член 111 от Договора дава правомощия на Съвета по отношение на политиката за обменния курс, но без да уточнява как следва да се упражняват тези правомощия; призовава Еврогрупата, Съвета и ЕЦБ да упражняват изцяло съответните си правомощия; отбелязва, че до момента това повишение не е оказало отрицателно влияние на износа на равнище на еврозоната, но последиците от него в държавите-членки са различни; подчертава рисковете, свързани с големите дисбаланси по текущата сметка в световен мащаб, които биха могли да доведат до допълнително повишаване на валутния курс на еврото; отбелязва, че е постигнат консенсус между лицата, определящи политиката, за това как да се разреши проблема със световните дисбаланси; отбелязва, че усилията на международната общност и международните финансови институции за разрешаване на този сериозен проблем съвсем не са достатъчни; изразява надежда, че прилагането на мерки за намаляване на бюджетния дефицит, насърчаване на частните спестявания в САЩ и за постигане на по-голяма гъвкавост по отношение на обменния курс в редица характеризиращи се с излишъци нововъзникващи пазарни икономики в Азия, и по-специално в Китай), което се контролира от МВФ, ще допринесе значително за постепенното намаляване на световните дисбаланси;

11.  Отбелязва, че с малки изключения, най-вече в Германия, през последните 10 години цените на недвижимите имоти в еврозоната бележат рязко повишение; отбелязва обаче, че независимо от признаците за забавяне на това развитие, кредитите, предоставяни на домакинствата за придобиване на собственост, нарастват с около 10 % годишно; отбелязва наличието на спад в цените на жилищата в САЩ и влошаване на пазара на ипотечните кредити, което може да окаже въздействие върху реалната икономика; счита, че подобно развитие следва да се приеме като предупреждение за това какво би могло да се случи в еврозоната; призовава ЕЦБ да следи отблизо тези тенденции, които биха довели до последици за реалната икономика; изисква от ЕЦБ да представи възможни варианти за действие, заедно с техните съответни предимства, като например включването на недвижимите имоти в хармонизирания индекс на потребителските цени или създаване на специален вид показател, или да предложи конкретни мерки, които да бъдат предприети на национално равнище поради различията между националните пазари;

12.  Изразява загриженост, че по отношение на лихвените проценти най-голямо разпръскване се наблюдава при потребителските кредити за домакинства; по-специално, отбелязва, че лихвените проценти по банков овърдрафт, които в еврозоната варират значително в диапазон от по-малко от 7 % до 13,5 % или повече, и препоръчва на ЕЦБ допълнително да проучи причините за това;

Управление

13.  Отбелязва, че ЕЦБ и нейният Изпълнителен съвет са независими; подчертава необходимостта от зачитане на конституционния принцип, записан в член 112, параграф 2, буква б) от Договора; потвърждава подкрепата си за независимост на ЕЦБ и за отстояване на всеобщата цел за запазване на ценовата стабилност и за защита на нейните антиинфлационни акредитиви; припомня, въпреки това, че член 105 от Договора ясно посочва, че паричната политика допринася за постигането на целите на Общността, без да се засяга целта за ценова стабилност, следователно счита, че безпокойството на ЕЦБ относно ценовата стабилност не следва да изключва активна политика, насочена към постигането на цели, свързани с растежа и заетостта;

14.  Счита, че степента на зрялост, достигната от всички участници в Механизма на обменните курсове, следва да улесни възникването на съчетание от политики, което да съпътства ефективното изпълнение на необходимото структурно адаптиране, от което зависи увеличаването на потенциала за растеж в еврозоната; призовава за по-активен макроикономически диалог между Съвета, Комисията, ЕЦБ, Парламента и европейските социални партньори и подкрепя усилията на Еврогрупата за започване на такъв диалог;

Финансова стабилност и интеграция

15.  Приветства публикуването на новия годишен доклад на ЕЦБ относно финансовата интеграция в Европа като полезен принос за развитието на европейската финансова интеграция;

16.  Изцяло подкрепя усилията на ЕЦБ за насърчаване на финансовата интеграция в еврозоната, предимно това, че играе ролята на катализатор на инициативи на частния сектор, като например Единната европейска платежна зона (SEPA) и инициативата за краткосрочни европейски ценни книжа (STEP); признава значението на по-нататъшната финансова интеграция, която ще спомогне за предпазване на Европейския съюз от външни икономически трусове;

17.  Счита, че услугите на ЕЦБ могат да насърчават европейската финансова интеграция и в тази връзка отбелязва, че инструментът Target играе важна роля за постигане на значителна степен на интеграция на паричните пазари и на репо пазара; счита, че проектът Target 2 – ценни книжа може да има потенциал да стимулира интеграцията, ефективността и сигурността на инфраструктурата на системите за клиринг и сетълмент, която понастоящем предлага недостатъчно висока степен на интегрираност и оперативна съвместимост; подчертава обаче, че това ще превърне ЕЦБ в активен участник на пазара, което ще изисква подходящ контрол на ЕЦБ извън нейните правомощия в паричната политика; припомня, че представянето на предложение за подходяща рамка за управление е закъсняло; ето защо с интерес отбелязва проекта Target 2 – ценни книжа и ще продължи да наблюдава внимателно развитието му; счита за важно да бъде въведена подходяща рамка за управление;

18.  Напълно е осведомен за бързото увеличаване на алтернативни инвестиционни инструменти (хедж фондове и инвестиционни фондове с частен капитал), признава, че те осигуряват ликвидност и диверсификация на пазара и създават възможност за подобряване на корпоративната ефективност, но същевременно споделя тревогата на някои централни банки и надзорни органи, че тези фондове могат да доведат до системен риск и високи равнища на експозиция на други финансови институции; приветства наскоро извършените от Комисията проучвания относно хедж фондовете и инвестиционните фондове с частен капитал, но изразява съжаление, че досега тези проучвания са били съсредоточени върху пречките за растежа на тези фондове; приканва Комисията да следи всички потенциални пропуски в политиката и призовава за по-широк и по-критичен подход по отношение на степента, до която хедж фондовете създават риск за финансовата стабилност и по отношение на управлението на риска във връзка с равнището на заемно финансиране и диверсификация; настоятелно призовава Комисията да оцени качеството на надзор в офшорни зони и да ускори сътрудничеството с надзорните органи в тези зони;

19.  Отбелязва, че кредиторите – небанкови институции (инвестиционни фондове с частен капитал) играят все по-голяма роля в сектора на заемно финансиране в Европейския съюз и в много случаи са готови да поемат по-голям риск от традиционните банкови институции; освен това отбелязва, че небанковите институции имат значителен принос за по-голямата степен на заетост и растеж на дружествата в техния сектор; счита, че това би могло да създаде проблеми при последващо стартиране на кредитния цикъл и би могло да доведе до много по-сложен цикъл от мащабно преструктуриране на корпоративния дълг; изисква от ЕЦБ и другите ангажирани институции да оценят адекватността на осъществявания в момента процес на преструктуриране на дълга в този нов контекст;

20.  Отчита заетата от ЕЦБ твърда позиция против подробните планове за поемане и погасяване с публични средства на дългове на банки в несъстоятелност в Европейския съюз; счита, че са необходими повече усилия за подобряване на сътрудничеството и планирането на стрес тестове, но че моралната опасност следва да бъде сведена до минимум чрез признаване на предимството на решенията на частния сектор при управление на кризи, за да не се насърчават банките да поемат необмислени рискове;

21.  Отново призовава Съвета и ЕЦБ, в контекста на прехвърлянето на данни чрез СУИФТ до властите на Съединените щати, да обмислят съвместно начини за подобряване на системата за надзор на СУИФТ, както и призовава ЕЦБ за действия за осъществяване на надзор, използване и определяне на политиката по отношение на СУИФТ;

Външна роля на еврото

22.  Отбелязва, че еврото премина успешна фаза на развитие в посока към превръщане в световно използвана резервна и референтна валута; изтъква, че са необходими по-нататъшни стъпки в посока продължаване на положителното развитие на паричното използване на еврото (например, плащането на космически продукти и стоки в евро);

23.  Отново отправя искане за действия за единно представителство на еврозоната в рамките на международните финансови институции, така че тя да защитава интересите си със сила, съответстваща на нейната икономическа тежест;

24.  Призовава ЕЦБ да наблюдава отблизо развитието в използването на еврото като резервна валута за централните банки и в контекста на нейния годишен доклад относно международната роля на еврото да определи размера и да направи анализ на последиците от това, особено по отношение на обменните курсове;

Демократичен контрол

25.  Счита, че по отношение на процедурата за назначаване на членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, предварителната демократична отчетност и прозрачността биха се подобрили, ако Съветът оценява няколко потенциални кандидати и ако предложеният от Съвета кандидат бъде обект на вот на одобрение от страна на Парламента; подчертава своята готовност да се присъедини към останалите институции при проучване на възможните подобрения в процедурата по назначаване преди настъпването на срока за следващото подновяване на състава на Изпълнителния съвет през 2010 г.;

26.  Подчертава, че доверието в ЕЦБ до голяма степен зависи също и от прозрачността в процеса на вземане на нейните решения; поради това подновява призива си след заседанията на Управителния съвет на ЕЦБ да се публикува резюме на протоколите от тези заседания, в което ясно да са посочени аргументите "за" и "против" взетите решения и дали тези решения са били взети единодушно;

27.  Посочва, че е отхвърлил като твърде сложна приетата през 2003 г. система за ротационни права на гласуване, приложима за решенията на Управителния съвет; с оглед бъдещите разширявания на еврозоната, счита, че следва да се въведе система, която да съвместява справедливост и ефективност;

28.  Приканва ЕЦБ да отдаде по-голяма тежест на своята комуникационна стратегия относно изслушванията на нейния председател от парламентарната комисия, която отговаря за икономическите и парични въпроси;

29.  Призовава ЕЦБ да представя на Европейския парламент и на обществеността годишно резюме на мерките, които е предприела за подобряване на своите резултати в съответствие с настоящата резолюция;

Пет години евро банкноти и монети

30.  Отбелязва, че стойността на евробанкнотите в обръщение продължава бързо да се покачва, като отбелязва растеж от 11,2 % през 2006 г.; отбелязва, че това стабилно покачване продължава да се отчита главно чрез банкнотите с по-голямо покритие, и по-специално банкнотите от 500 евро, като техният брой в обръщение е нараснал с 13,2 %; отново отправя призив към ЕЦБ да проучи причините за този съществен растеж и да извърши анализ на вида транзакции, които се извършват с тези банкноти и на разбивката на търсене по държави, с оглед установяване на евентуални съпътстващи рискове;

o
o   o

31.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, председателя на Еврогрупата и Европейската централна банка.

(1) ОВ С 138, 4.5.1998 г., стр. 177. (2) ОВ С 291 Е, 30.11.2006 г., стр. 118. (3) Приети текстове, P6_TA(2006)0317. (4) Приети текстове, P6_TA(2007)0039. (5) Приети текстове, P6_TA(2007)0051. (6) Приети текстове, P6_TA(2007)0168.

Резолюция на Европейския парламент от 12 юли 2007 г. относно Близкия Изток

P6_TA(2007)0350 RC-B6-0268/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид предходните си резолюции за Близкия Изток и, по-специално тези от 7 септември 2006 г. относно положението в Близкия Изток(1), от 16 ноември 2006 г. относно положението в ивицата Газа(2) и от 21 юни 2007 г.относно програмата МЕДА и финансовата подкрепа за Палестина - оценка, прилагане и контрол(3);

–   като взе предвид Резолюции 242 (1967 г.), 338 (1973 г.), 1559 (2004 г.), 1701 (2006 г.) и 1757 (2007 г.) на Съвета за сигурност на ООН,

–   като взе предвид заключенията от заседанието на Съвета по външни отношения от 18 юни 2007 г.,

–   като взе предвид декларацията на Квартета от 16 юни 2007 г. и 27 юни 2007 г.,

–   като взе предвид резултатите от срещата на върха в Sharm El Sheik от 25 юни 2007 г.,

–   като взе предвид доклада, представен през май 2007 г. от Alvaro de Soto, след приключването на мисията му като специален координатор на ООН за мирния процес в Близкия Изток и специален представител на Генералния секретар към Организацията за освобождение на Палестина (ООП) и Палестинската автономна власт,

–   като взе предвид член 103, параграф 4 от своя правилник,

A.   като има предвид, че по време на отбелязването на 40 годишнината от войната през 1967 г., след която последва окупирането на ивицата Газа, Западния бряг и Голанските възвишения от Израел, Близкият Изток е разкъсван от няколко конфликта и от липсата на резултати от усилията, целящи намирането на справедлив и дълготраен мир между израелци и палестинци и между Израел и арабските страни;

Б.   като има предвид, че Хамас реши да завземе властта в ивицата Газа с военни средства и извърши убийства на членове на службите за сигурност на Фатах и на Палестинската автономна власт, независимо от неотдавна сформираното от Палестинския законодателен съвет и президентството – и двата органа демократично избрани – на правителство на националното единство въз основа на декларацията от Мека;

В.   като има предвид, че това драматично развитие се дължи основно на политическата нестабилност и нарастващото разделение сред палестинците, а също така на липсата на перспектива за действителен мирен процес за палестинското население, все още окупирано, което е следствие също отчасти на подхода на Квартета;

Г.   като има предвид, че живущото в палестинските територии население и, по-специално в Газа, преживява криза с безпрецедентни размери, като бедност, безработица, достъп до здравни грижи, образование, сигурност и свобода на придвижване;

Д.   като има предвид, че ограниченията за придвижването на хора и стоки, задържането на данъци и митнически постъпления и решението за прекратяване на пряката помощ за Палестинската автономна власт, съдействаха за задълбочаване на кризата, независимо от временния международен механизъм и увеличените проекти за помощи, предоставени от ЕС;

Е.   като има предвид, че Съветът заяви, че Европейският съюз би подновил незабавно нормалните отношения с Палестинската автономия и би разработил условия за спешна практическа и финансова помощ, включително за пряка финансова помощ за правителството, подкрепа за палестинската цивилна полиция чрез подновяване на Полицейската мисия на Европейския съюз за палестинските територии (EUPOL COPPS) и подновяване на Мисията на ЕС за оказване на съдействие в областта на граничния контрол в Рафа;

Ж.   като има предвид, че е повече от наложително от всякога, осъществяването на напредък в действителния мирен процес, който може да осигури на палестинците перспективата за независима, демократична и надеждна държава, която живее в съседство с Израел, в рамките на гарантирани и международно признати граници и да осигури мир и стабилност в Близкия Изток;

З.   като има предвид, че подновяването на арабската мирна инициатива на срещата на върха на Арабската лига в Риад на 29 март 2007 г. предлага нова и правдоподобна възможност за всестранно решаване на въпроса в региона,

И.   като има предвид, че с Резолюция 1757 (2007 г.) на Съвета за сигурност на ООН се създава международен съд за осъждане на виновниците за убийството на бившия министър-председател на Ливан Rafik Hariri и за други политически убийства в Ливан,

Й.   като взе предвид обезпокоителното влошаване на положението в Ливан, илюстровано от нападението над испанския контингент на UNIFIL, при което загинаха шест души, убийството на члена на парламента Walid Eido и сблъсъците в палестинския бежански лагер в Nahr el Bared,

1.  Изразява дълбоката си загриженост относно възможните тежки последици от настоящата криза в Близкия Изток, включително на последващи военни и терористични атаки и повишено радикализиране, което подкопава крехкото политическо положение в региона.

2.  Изразява изключителна загриженост за последните събития в ивицата Газа; осъжда Хамас за завземането на военния контрол над ивицата Газа; призовава за подновяването на вътрешен политически диалог между палестинците в духа на помиряването и националното единство, за да се предотврати географското и политическо разделение на Западния бряг и ивицата Газа.

3.  Изразява разбиране и подкрепа на изключителните решения на президента Abbas, имайки предвид сериозните обстоятелства и подчертава, че подкрепата на международната общност на президента Abbas трябва да бъде съпътствана от конкретен и реалистичен политически план, който да води до постоянно споразумение за статута; изразява увереност, че настоящата криза не е извинение за подкопаване на мирната перспектива и може да осигури нова основа за възобновяването на ясен дневен ред за постигане на цялостно споразумение между Израел и Палестинската автономна власт, основаващо се на съществуването на две демократични, суверенни и надеждни държави, чиито народи да живеят в мир в съседство, в рамките на сигурни и международно признати граници, в съответствие със съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН.

4.  Приветства решението на Съвета от 18 юни 2007 г. за незабавно подновяване на нормални отношения с Палестинската автономна власти, в тази връзка, за разработване на условия за спешна и практическа финансова подкрепа, включително на пряка финансова помощ за новото правителство, както и да осигури разпоредби за спешна и хуманитарна помощ за населението на Газа; подчертава, че изолацията на Газа има драматични хуманитарни и политически последици.

5.  Призовава Съвета и Комисията да включат палестинските власти и всички страни в усилията за улесняване на спешна хуманитарна помощ и й се даде възможност да достигне до хора, живущи в ивицата Газа.

6.  Осъжда многобройните нападения посредством ракети "Касам", изстреляни безразборно от ивицата Газа на израелска територия и призовава палестинското правителство, както и палестинските лидери да направят всичко възможно за прекратяване на тези нападения, чиито цели в повечето случаи са цивилни лица.

7.  Приветства решението на израелското правителство да поднови частично трансфера на задържаните данъци и митнически приходи; призовава за цялостен и точен трансфер на тези приходи; осъжда последната военна намеса на израелската армия; призовава израелското правителство да прекрати незабавно военните операции против палестинското население.

8.  Подчертава, че следва да се вземат набор от мерки за изграждане на доверието, както от израелци, така и от палестинци с подкрепата на международната общност, включително чрез незабавното освобождаване на всички лишени от свобода палестински бивши министри, законодатели и кметове и на израелския ефрейтор Gilad Shalit; приветства освобождаването на журналиста от БиБиСи Alan Johnston и оценява това като положителна крачка напред.

9.  Призовава израелското правителство да отстрани барикадите по пътищата, поставени от септември 2000 г. и да прекрати разрастването на заселванията в Западния бряг и Източен Йерусалим и построяването на стена отвъд границите от 1967 г.

10.  Приветства решението на израелското правителство за освобождаването на 250 палестински затворници; призовава за освобождаването на повече затворници, тъй като все още са задържани хиляди палестинци, най-вече включително на малолетни.

11.  Призовава ЕС, Израел и Египет да вземат всички необходими незабавни мерки за повторно отваряне на гранично-пропусквателния пункт в Рафа, по-конкретно защото 6 000 палестинци са там без изход при покъртителни условия, и да улеснят придвижването на хора и стоки между Газа и Израел.

12.  Приветства резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за създаване на международен съд за осъждане на виновниците за убийството на бившия министър-председател на Ливан Rafik Hariri и за други политически убийства в Ливан; призовава Съвета и Комисията да осигурят всички необходими средства, за да дадат възможност на този съд да работи ефективно и да изпълни мандата си; приканва настоятелно всички ливански партии да подкрепят международния съд и призовава настоятелно Сирия да сътрудничи изцяло на работата му.

13.  Осъжда сериозно терористичното нападение над испанския контингент на UNIFIL, при което бяха убити 6 войника и бяха ранени други и призовава ливанските власти да направят всичко възможно за предприемане на ясно и бързо разследване, за да бъдат дадени под съд виновните за това; изразява солидарността си с членовете на семействата на жертвите на това нападение.

14.  Подчертава, че политическата стабилност в Ливан не може да бъде изградена нито върху насилие, нито върху външно влияние; призова в тази връзка за подновяване на диалога за национално единство, за да се преодолеят различията и се предотврати правителствения вакуум при провеждането на президентските избори, предвидени за есента на тази година; подчертава повторно в този контекст важната роля на UNIFIL.

15.  Приканва настоятелно ливанското правителство да положи всички усилия за прекратяване на всякаква форма на дискриминация против палестинските бежанци; приветства бързата реакция на Комисията, която реши да отпусне 370 000 EUR за предоставяне на хуманитарна помощ за тях, за да могат да посрещнат жизненоважни нужди; подчертава, че тази спешна ситуация подчертава още веднъж необходимостта от намиране на справедливо и цялостно решение на палестинския бежански проблем.

16.  Призовава похитителите на двамата отвлечени израелски войници Eldad Regev и Ehud Goldwasser да дадат знак, че те са живи и настоява за незабавното им освобождаване.

17.  Счита, че регионалното измерение и подход са подходящата основа на всички усилия за осигуряване на дълготраен мир в Близкия Изток, като се има предвид, че нито предварителните условия, нито едностранчивостта подпомагат тези усилия; счита в този контекст, че ролята и диалога със Сирия са един от ключовите фактори.

18.  Припомня в този контекст ценния принос на арабската мирна инициатива, която представлява истинска възможност за цялостен и дълготраен мир в региона; призовава израелското правителство да се възползва от предоставената възможност за тази инициатива; подчертава значението на оповестяването на предстоящата безпрецедентна мисия на Арабската лига в Израел; призовава за по-голямо сътрудничество между Квартета и контактната група на Арабската лига.

19.  Счита, че би могла да бъде разгледана възможността за разгръщане на международни цивилни, полицейски и военни сили под егидата на ООН, основаваща се на одобрен мирен план, в чиито части биха се включили израелци и палестинци, и въз основа на вътрешно палестинско споразумение.

20.  Призовава настоятелно Съвета да гарантира,че гласът ЕС ще бъде чут също в рамките на Квартета, в усилия, насочени към възобновяване на действителни преговори по различните пътища на мирния процес в Близкия Изток; подчертава, че по тези пътища не е необходимо да се върви едновременно, но те са тясно свързани; подчертава, че в този политически контекст посоката към международната мирна конференция за Близкия Изток би следвало да стане надеждна перспектива; призовава Съвета да действа в тази посока в рамките на Квартета.

21.  Изразява подкрепата си за засилване на бъдещите действия, които ще предприеме Квартетът в региона, счита, че писмото на министрите на външните работи на средиземноморските държави-членки на ЕС от 6 юли 2007 г., адресирано до Tony Blair, в качеството му на настоящ представител в Квартета, представлява окуражаващо послание и подкрепа за неговата мисия.

22.  Отбелязва настоящите преговори за изграждане на доверие между палестинския министър-председател Sallam Fayyad и правителството на държавата Израел относно тристранните преговори по политически, икономически въпроси и въпроси на сигурността, както и подновяването на сътрудничеството на сигурност между тях.

23.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на Върховния представител по ОПВВС, на президента на Палестинската автономна власт, на Палестинския законодателен съвет, на израелския Кнесет и израелското правителство, на парламента и правителството на Ливан, на парламента и правителството на Сирия и на Генералния секретар на Лигата на арабските държави.

(1) ОВ C 305 E, 14.12.2006 г., стp. 236. (2) Приети текстове, P6_TA(2006)0492. (3) Приети текстове, P6_TA(2007)0277.

Резолюция на Европейския парламент от 12 юли 2007 г. относно Пакистан

P6_TA(2007)0351 RC-B6-0279/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и Ислямска република Пакистан за партньорство и развитие от 24 ноември 2001 г. (наричано още Споразумение за сътрудничество от трето поколение), по-специално член 1 от Споразумението, който предвижда, че "зачитането на правата на човека и демократичните принципи [....] съставлява съществен елемент на настоящото споразумение"(1),

–   като взе предвид съвместната декларация на ЕС и Пакистан след срещата на министерско равнище от 8 февруари 2007 г. в Берлин и първата среща на Съвместната комисия на Пакистан и ЕО съгласно Споразумението за сътрудничество Пакистан-ЕО от 24 май 2007 г. в Исламабад, в която и двете страни се ангажират с разгръщането на широк официален политически диалог и потвърждават тясното сътрудничество между тях по широк кръг регионални и международни въпроси,

–   като взе предвид факта, че по-късно тази година предстоят парламентарни, провинциални и президентски избори,

–   като взе предвид посещението в Пакистан на делегацията на Европейския парламент за отношения с Южноазиатската асоциация за регионално сътрудничество през декември 2006 г. и проведената в Лахор среща с президента Мушараф,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно правата на човека и демокрацията в Пакистан, и по-специално резолюциите си от 10 февруари 2004 г.(2) и 22 април 2004 г.(3),

–   като взе предвид член 103, параграф 4 от своя правилник,

A.   като има предвид, че щурмуването на Червената джамия в Исламабад доведе до голям брой смъртни случаи;

Б.   като има предвид, че сблъсъците във и около джамията ясно показаха създаваните опасности от радикалното ислямистко движение, срещу което президентът Мушараф вероятно не успя да реагира достатъчно бързо и решително;

В.   като има предвид, че поредицата конституционни изменения, приети от администрацията на Мушараф, промениха значително политическата система в Пакистан и успяха да преобразуват парламентарната система на управление в президентска система, при която президентът разполага с правомощия да отхвърля актовете на парламента или да го разпуска;

Г.   като има предвид, че военните и тайните служби продължават да упражняват неправомерно влияние върху политическия живот, правителството и икономиката на Пакистан, положение, което противоречи на принципа на пътната карта за възстановяване на демокрацията, в която се предвижда прехвърляне на властта от военно към гражданско управление;

Д.   като има предвид, че последните събития, включително отстраняването от длъжност на председателя на Върховния съд на Пакистан, г-н Ифтикар Мохамад Чаудри, на 9 март 2007 г. въз основа на все още недоказани обвинения в нарушение на службата и продължаващите обществени протести, предизвикани от това събитие, засилиха спешната необходимост от разглеждане на въпроса за демокрацията и правовата държава в Пакистан;

Е.   като има предвид, че правителството на Съединените Щати повиши натиска си срещу Пакистан относно неговата неспособност да ограничи тероризма;

Ж.   като има предвид, че Европейският съюз предоставя значително финансиране на Пакистан за намаляване на бедността и за подобряване на здравеопазването и държавното образование;

1.  Изразява солидарността си с народа на Пакистан, който е жертва на извършеното от въоръжени екстремисти насилие; изразява дълбока загриженост във връзка със съобщения, че определен брой хора вероятно са били държани като заложници в Червената джамия; признава предизвикателствата, които обсадата поставя пред правителството на Пакистан; изразява огромната си загриженост за все още неизвестния брой жертви и подкрепя усилията за предаване на виновните на съд;

2.  Настоятелно призовава правителството на Пакистан да се върне към демократичното управление чрез провеждане на свободни, честни и демократични избори до края на годината и отправя предупреждение срещу налагането на извънредно положение или други мерки, ограничаващи свободата на словото, сдружаване, събрание или движение;

3.  Насърчава президента Мушараф да спазва действащата Конституция, като позволи на новите събрания да проведат президентски избори и като се откаже от поста на главнокомандващ на армията, за което по-рано беше поел ангажимент пред ЕС;

4.  Настоятелно призовава пакистанската армия да позволи произвеждането на свободни и честни избори и да разреши на политически лидери в изгнание да се завърнат в Пакистан и кандидатират; призовава за предприемането на мерки за ограничаване на влиянието на военните и други въоръжени групировки върху политическия и демократичен процес;

5.  Приветства факта, че ЕС ще следи парламентарните избори в Пакистан и че Парламентът ще участва в мисия за наблюдение на изборите; изразява обаче загриженост по отношение на някои аспекти от провеждането на тези избори, и по-специално относно:

6.  Призовава Съвета и Комисията да отправят ясно послание към президента Мушараф, че преходът към гражданско управление чрез укрепване на демократичните институции и процеси е единственият приемлив начин за излизане от настоящата криза;

7.  Настоятелно призовава Съвета и Комисията да заемат твърда позиция при отстояването на принципите, закрепени в Споразумението за сътрудничество, по-конкретно на клаузата за демокрация и права на човека; приветства срещата на министерско равнище на 8 февруари 2007 г. и срещата на Съвместната комисия на Пакистан и ЕО на 24 май 2007 г. като положителни стъпки в укрепването на отношенията между ЕС и Пакистан; подчертава, че отношенията между ЕС и Пакистан се основават на принципите, закрепени в Споразумението за сътрудничество: ангажираност за демокрация, мир и стабилност, развитие, подобряването на търговските отношения, в т.ч. в Южна Азия чрез регионално сътрудничество, и зачитането на правата на човека; призовава за интензивен политически диалог по тези въпроси;

8.  Изразява дълбока загриженост относно отстраняването от длъжност на председателя на Върховния съд, Чаудри, по обвинения в нарушение на службата, което беше повсеместно счетено за опит от страна на Правителството на Пакистан да запази контрола върху съдебната власт през годината на изборите; призовава за зачитане на независимостта на съдебната власт и правовата държава, настоятелно призовава Правителството на Пакистан да предприеме необходимите стъпки, за да обърне настоящата отрицателна тенденция в тази връзка и да се въздържа от политическа намеса по делото, което понастоящем се разглежда във Върховния съд; отбелязва проявената силна солидарност на всички юристи в Пакистан;

9.  Изразява голямо съжаление от смъртта на 41 мирни жители по време на политическите демонстрации в Карачи на 12 май 2007 г. , осъжда използването на сила за постигане на политически цели, независимо дали се извършва от обединени правителствени сили или от членове на опозиционните политически партии;

10.  Също така изразява загриженост по повод на съобщенията, че трима китайски работници са били убити от заподозрени ислямски бунтовници в Пешавар, което е възможно да има връзка с обсадата на Червената джамия;

11.  Осъжда всички опити на Правителството на Пакистан за контрол върху свободата на медиите чрез изменения на лицензите за излъчване, ограничаване на излъчването на живо на събития на открито и издаване на правителствени разпоредби за медиите и сдруженията на излъчващите оператори; осъжда всички форми на заплахи, принуда и сплашване на журналисти и медийни говорители;

12.  Изразява загриженост по отношение на множеството документирани случаи на "изчезвания", засягащи лица, заподозрени в извършването на терористична дейност, журналисти, студенти, членове на националистическите движения "Балох" и други политически активисти и силно подчертава, че отвличанията, извънсъдебните убийства и лишаването от свобода без процес противоречат на основните принципи на международното право, в т. ч. и на правото на живот и справедлив процес;

13.  Приветства европейския консенсус относно развитието(4) и ясния ангажимент на ЕС да обърне внимание на страните, засегнати от конфликти или държавна нестабилност, и също толкова ясния ангажимент за постигане на Целите на хилядолетието за развитие, в т.ч. политиката на образование; призовава Правителството на Пакистан значително да увеличи финансовата подкрепа за установяване и развиване на държавна образователна система с широкопрофилна учебна програма в цялата страна, включително в племенните райони,; призовава пакистанското правителство да изпълни ангажиментите си за упражняване на истински контрол върху ислямските религиозни училища, които понастоящем се контролират от екстремистите;

14.  Отбелязва със загриженост продължаващите съобщения за репресии срещу религиозни малцинства и използване на законите за богохулството срещу религиозни малцинства;

15.  Изразява загриженост, че въпреки че президентът Мушараф потвърди ангажимента си за борба с тероризма и екстремизма на международно равнище, вътрешните политически връзки, които съществуват между правителството, военните и религиозните фундаменталисти могат да попречат на способността на правителството да разгледа въпроса с екстремизма и фундаментализма; настоятелно призовава пакистанското правителство да предприеме незабавни и ефективни мерки за предотвратяване на всякакво използване от политически или въоръжени сили на пакистанската територия като убежище или база за операции в Афганистан;

16.  Изразява загриженост по отношение на нарастващата нестабилност и разпространение на свързано с бунтове насилие в племенните райони, и особено във Вазиристан, и по-специално отбелязва самоубийствените бомбардировки, в т.ч. покушението над министъра на вътрешните работи в Пешавар на 28 април 2007 г.; призовава пакистанското правителство да промени положението чрез засилване на принципа на правовата държава и разширяване на гражданските и политически права в района;

17.  Призовава за засилен диалог с провинциалните и местните лидери относно възможността за по-голяма автономия на провинциите или за засилено представителство на интересите на провинциите на национално равнище; осъжда репресивните политики на пакистанското правителство в Белуджистан, където продължават исканията за по-голяма автономия на провинциите и за засилен регионален контрол над значителните природни ресурси в района;

18.  Призовава пакистанското правителство да изпълни препоръките на Върховния съд на Пакистан и да разшири основните права и политически свободи в Северните райони;

19.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки и Правителството и Парламента на Пакистан.

(1) ОВ С 17, 22.1.1999 г., стр. 7. (2) ОВ С 97 Е, 22.4.2004 г., стр. 112. (3) ОВ С 104 Е, 30.4.2004 г., стр. 1040. (4) Съвместна декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Комисията относно политиката на Европейския съюз за развитието: "Европейският консенсус" (ОВ С 46, 24.2.2006 г., стр. 1).

Резолюция на Европейския парламент от 12 юли 2007 г. относно доклада за напредъка на Бившата югославска република Македония за 2006 г. (2006/2289(INI))

P6_TA(2007)0352 A6-0214/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет от Солун от 19-20 юни 2003 г., когато на всички държави от Западните Балкани беше обещано, че в дългосрочен план ще се присъединят към Европейския съюз,

–   като взе предвид решението на Европейския съвет от 16 декември 2005 г. да даде на Бившата югославска република Македония статут на страна-кандидатка за членство в ЕС и заключенията на председателството на Европейския съвет от 15-16 юни 2006 и от 14-15 декември 2006 г.,

–   като взе предвид заключенията от второто заседание на Съвета за стабилизиране и асоцииране ЕС-Бивша югославска република Македония от 18 юли 2005 г. и заключенията от третото заседание на Съвета за стабилизиране и асоцииране ЕС-Бивша югославска република Македония от 11 декември 2006 г.,

–   като взе предвид Решение № 2006/57/ЕО на Съвета от 30 януари 2006 г. относно принципите, приоритетите и условията на Европейското партньорство с Бившата югославска република Македония и за отмяна на Решение 2004/518/ЕО(1),

–   като взе предвид доклада на Комисията за напредъка на Бившата югославска република Македония за 2006 г. (SEC(2006)1387),

–   като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2006 г. във връзка със Съобщението на Комисията относно стратегията на разширяване и основните предизвикателства за периода 2006-2007 г.(2),

–   като взе предвид препоръките на Съвместния парламентарен комитет ЕС-Бивша република Македония от 29-30 януари 2007 г.,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по външни работи (A6-0214/2007),

А.   като има предвид, че по-нататъшното разширяване на Европейския съюз не е самоцел, както и че от държавите-членки се изисква стриктно спазване на критериите от Копенхаген и всяка страна-кандидатка ще бъде оценявана въз основа на собствените й заслуги;

Б.   като има предвид, че Бившата югославска република Македония успешно участваше в преговори, свързани, inter alia, с отношения с Европейския съюз, като Споразумението за стабилизиране и асоцииране, Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА), усилията на Европейския съюз за мирно преодоляване на вътрешните различия в мненията през 2001 г. и подготовката за приемане на законодателството на ЕС в периода до 2011 г.;

В.   като има предвид, че след признаването на статута й на страна-кандидатка на 16 декември 2005 г. от ЕС, все още не са започнати преговори за присъединяване с Бившата югославска република Македония;

Г.   като има предвид, че въпреки че принципите, заложени в Охридското рамково споразумение от 13 август 2001 г. понастоящем са внедрени в конституционната и правна рамка на държавата, са необходими постоянни усилия за цялостно изпълнение на разпоредбите на това споразумение, в частност по отношение на продължаването на процеса по децентрализация и справедливото представителство на малцинствените общности на национално и местно ниво;

Д.   като има предвид, че Европейският съвет в Солун от 19 и 20 юни 2003 г. потвърди своята решителност за цялостна и ефективна подкрепа за европейската перспектива за държавите от Западните Балкани, които ще станат неразделна част от ЕС след като изпълнят установените критерии;

Е.   като има предвид, че крайният успех в насърчаването на икономическите реформи няма да бъде гарантиран, освен ако първо не бъде постигнат политически консенсус и междуетническо доверие;

Ж.   като има предвид, че Европейският съвет в Брюксел от 14 и 15 декември 2006 г. заяви, че ЕС спазва ангажиментите си към държавите, които са част от разширителния процес, и потвърди, че напредъкът на всяка една държава към Европейския съюз зависи от нейните индивидуални усилия за изпълняване на критериите от Копенхаген и условията на процеса за стабилизиране и асоцииране;

З.   като има предвид Декларацията от Залцбург на ЕС/Западните Балкани от 11 март 2006 г., единодушно приета от всички министри на външните работи на Европейския съюз и министрите на външните работи на държавите от Западните Балкани, която потвърждава важността на добрите междусъседски отношения и нуждата да се намерят взаимно приемливи решения по отношение на неразрешените въпроси със съседните държави;

1.  Приветства напредъка, постигнат от Бившата югославска република Македония от момента на нейното кандидатстване за членство в Европейския съюз по отношение на изпълнението на политическите критерии от Копенхаген и прилагането на препоръките на Европейското партньорство от 2004 г., разпоредбите на Споразумението за стабилизиране и асоцииране и изискванията на процеса за стабилизиране и асоцииране; посочва, че ритъмът на реформите трябва да се поддържа и че приетото законодателство трябва да се прилага по подходящ и бърз начин, особено в областта на полицията, съдебната власт, публичната администрация и борбата срещу корупцията, за да се установи истинска пазарна икономика, да се стимулира икономическият растеж и заетостта и да се подобри бизнес климатът;

2.  Подчертава, че започването на преговори за присъединяване ще зависи от отбелязания в това отношение напредък; насърчава всички заинтересовани страни да поддържат темпото и подчертава необходимостта от продължаване, от страна както на правителството, така и на опозиционните политически сили, на провеждането на реформите, необходими за интегриране на държавата в ЕС;

3.  Поздравява правителството в БЮР Македония за оказаното от него сътрудничество в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и европейската политика на сигурност и отбрана (ЕПОС), особено за неговото участие в мисията АЛТЕА на ЕС и желанието му да допринесе за развитието на обхвата на ЕПОС и бъдещите граждански и военни мисии за управление на кризи, ръководени от ЕС;

4.  Отбелязва със задоволство, че след вътрешния конфликт през 2001 г., в тясно сътрудничество с ЕС, чрез Охридското рамково споразумение бяха намерени решения, позволяващи на всички граждани, независимо от техния етнически произход, да живеят заедно в условия на равенство и мир, чрез засилване на използването на малцинствените езици в публичната администрация и образованието, чрез преструктуриране на общинските власти и чрез прилагане на принципа на двойно мнозинство ("принципа Бадинтер"), който защитава позициите на малцинствените общности в процеса на вземане на решения в парламента; отбелязва, че през 2007 г. беше постигнато споразумение по отношение на националните празници на различните етнически и религиозни групи;

5.  Подчертава, че Охридското рамково споразумение е преобразило държавата, като взема изцяло предвид нейния мултиетнически и мултикултурен характер, поради което представлява съществена част от копенхагенските критерии за членство в ЕС; посочва, че спазването на духа и буквата на Споразумението ще продължи да бъде особено важно по пътя на страната към членство в ЕС; още веднъж подчертава, че принципът Бадинтер трябва да се зачита изцяло и че всички партии трябва да го спазват и да работят в рамките на демократичните институции, за чието създаване държавата е положила големи усилия;

6.  Посочва, че както е заложен в Конституцията механизмът на Бадинтер е предназначен да служи като средство за диалог и постигане на консенсус в една мултиетническа държава; изразява съжаление, че в началото на 2007 г., в резултат на недоволство по отношение на прилагането на принципа Бадинтер, най-голямата албанска опозиционна партия прекрати изцяло своята парламентарна дейност; приветства факта, че консултациите между правителството и опозицията доведоха до споразумение, което обхваща списъка със закони за приемане чрез прилагане на принципа Бадинтер, използването на албанския език в публичните институции, социално-осигурителното положение на бившите албански бунтовници и състава на комисията по междуетнически отношения, което позволи на всички избрани депутати да възобновят изпълнението на своите парламентарни задължения и да покажат политическа отговорност; въз основа на това призовава, след прилагането на споразумението, предоставеният през 2005 г. статут на страна-кандидатка за членство в ЕС да бъде съпроводен възможно най-скоро от действителното начало на преговорите за присъединяване; накрая приканва всички заинтересовани страни да поддържат и укрепват този дух на диалог при отстраняването на различията помежду си и да продължат заедно програмата за реформи, която е от съществено значение за европейското бъдеще на страната;

7.  Изказва съжаление по отношение на практиката на бойкотиране на парламентарната дейност и подчертава, че такива практики са несъвместими с функциониращите парламентарни институции, каквито всички страни кандидатки или тези с амбиции за присъединяване към ЕС се очаква да имат;

8.  Припомня, че постоянното прилагане на принципа Бадинтер гарантира непрекъснато междуетническо сътрудничество и отношение на доверие между всички страни; в тази връзка изказва съжаление по отношение на скорошния случай на гласуване на измененията в Закона за радиото и телевизията, където, въпреки че самият закон беше приет в съответствие с принципа Бадинтер, измененията бяха приети само с обикновено мнозинство; настоятелно призовава за поддържане и постоянно приложение на независимостта на обществените радио и телевизионни станции, регламентирана в закона от ноември 2005 г., който, за разлика от предишните ситуации на политическа намеса, отговаря на европейските стандарти относно медиите;

9.  Препоръчва на страната да се поучи от най-добрите европейски практики в публичната администрация и образование, които отчитат етническите и езикови различия; призовава за допълнителни споразумения относно начина, по който двете най-големи етнически общности и различните малцинства могат да съжителстват в условията на равнопоставеност и хармония; в тази връзка призовава за ефективно прилагане на конституционните разпоредби, предназначени за гарантиране на справедливо представителство на малцинствените общности в публичната администрация;

10.  Насочва вниманието към факта, че трябва да се предприемат конкретни и спешни мерки за подобряване на положението на ромите посредством националната стратегия за ромите, където добре развитото ромско гражданско общество е основен партньор; счита, че съчетаването на правителствено финансиране с финансиране от Инструмента за предприсъединителна помощ(3) и институционалното признаване на Ромската консултативна група трябва да бъде стъпка към подобряване на социалната интеграция на ромите в Бившата югославска република Македония;

11.  Посочва, че има страни в Европа, чиито имена съвпадат с името на част от територията на съседна държава, както и че всяка държава е свободна да избере сама своето име; приветства факта, че Бившата югославска република Македония е променила своя национален флаг и е направила конституционни изменения за потвърждаване на отсъствието на териториални претенции спрямо съседни държави; изразява съжалението си относно неотдавнашното преименуване на националното летище на "Александър Велики";

12.  Изразява съжаление, че след присъединяването на Бившата югославска република към ООН през 1993 г., когато, за да получи международно признание, беше използвано временното име "Бивша югославска република Македония", и след Временното споразумение от 13 септември 1995 г., не е постигано споразумение със съседна Гърция; настоява Бившата югославска република Македония и Гърция да започнат преговори под егидата на ООН по този въпрос, който трябва да бъде успешно решен възможно най-скоро; призовава Съвета да улесни провеждането на подобни преговори;

13.  В тази връзка подчертава, че редица държави , в т.ч. САЩ, Руската федерация и Китай, както и някои държави-членки на ЕС, вече са признали Бившата югославска република Македония по нейното конституционно име, припомня, че някои от тези страни многократно са заявявали, че ще приемат изхода от преговорите под егидата на ООН по въпроса за името; счита, че съгласно разпоредбите на Временното споразумение от 1995 г. въпросът за името не е пречка за откриване на преговори за присъединяване към ЕС и че, подобно на всички други страни-кандидатки, нейната интеграция в ЕС ще зависи единствено от изпълнението на критериите от Копенхаген, на условията по рамката за стабилизация и асоцииране и способността на ЕС да интегрира нови държави-членки;

14.  Отбелязва, че специалният пратеник на Обединените нации Matthew Nimitz открито заяви, че скоро ще възобнови усилията за постигане на взаимно приемливо решение на въпроса в най-кратък срок и призова за ясна подкрепа на неговите усилия;

15.  Отбелязва, че Временното споразумение от 1995 г. доведе до значително подобряване на двустранните отношения между Бившата югославска република Македония и Гърция и че то съдържа права и задължения и за двете страни, включително разпоредби за членството на Бившата югославска република Македония в международни, многостранни и регионални организации и институции;

16.  Отбелязва още, че след сключването на Временното споразумение от 1995 г. обхватът на икономическите отношения между двете държави се е разширил значително, дотолкова че Гърция представлява най-големият чужд инвеститор в Бившата югославска република Македония, като търговските им отношения също са се засилили значително;

17.  Приветства конструктивната позиция на държавата относно бъдещия статут на Косово; изразява съжаление, че в очакване на решение за бъдещия статут на Косово, нямаше възможност да бъде направено допълнително обозначаване на границите; вярва, че ще бъде постигнато бързо споразумение по този технически проблем и приветства факта, че засегнатите селскостопански производители могат да продължат да използват онези части от земите си, които са разположени от другата страница на границата;

18.  Насочва вниманието към необходимостта от приемане на мерки за улесняване на трафика през границата с Косово, като по този начин се повиши сътрудничеството в областта на образованието, културата и заетостта, както и поддържането на семейните връзки;

19.  Настоява властите на Бившата югославска република Македония да насърчават регионалното сътрудничество и развитието на добри междусъседски отношения;

20.  В тази връзка приветства ролята на Бившата югославска република Македония в областта на регионалното сътрудничество, нейната ангажираност към развитието на двустранни отношения и нейната активна роля в процесите на регионално сътрудничество, като установяването на Комитета за регионално сътрудничество, ЦЕФТА 2006, Договора за енергийна общност и Общата европейска авиационна зона;

21.  Посочва необходимостта от опазване на качеството на водите на река Вардар, чийто водосборен басейн обхваща по-голямата част от страната и продължава на територията на Гърция като река Axiós, от замърсяването, причинявано от промишлеността и жилищните райони на градовете;

22.  Настоятелно призовава за подобрение и поддръжка на качеството и нивото на водите в пограничните езера - Охридско езеро, Преспанско езеро и Дойранско езеро, както и за ефективни в това отношение споразумения със съседните държави Албания и Гърция;

23.  Насочва вниманието към необходимостта да се подобри цялостното отношение към околната среда, наред с другото чрез премахване на незаконните сметища покрай пътищата, речните брегове и в покрайнините на горските масиви чрез въвеждане на система за разделно събиране, доколкото е възможно, на отпадъците;

24.  Призовава властите на Бившата югославска република Македония да продължат хармонизирането спрямо законодателството и стандартите на ЕС за околната среда и да прилагат и привеждат в действие приетото законодателство;

25.  Припомня, че всички държави-членки на ЕС гарантират свобода на вероизповеданията, както и свобода на организиране на вероизповеданията;

26.  Подчертава, че трябва да бъде отделено специално внимание на трафика на хора и че укрепването на регионалното сътрудничество, наред с другото чрез Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа, се превръща в необходимост в борбата срещу международните организирани престъпни мрежи;

27.  Изразява сериозна тревога по отношение на факта, че безработицата остава изключително висока, и призовава правителството, с оглед на огромните предизвикателства в тази област, да изработи ефикасни политики за борба с бедността и социалните неравенства; подчертава необходимостта от различни обединения на професионалните съюзи, които могат да съществуват в условията на равенство, и посочва, че настоящото изискване професионалните съюзи да са организирали 33% от работната сила преди да се превърнат в договорни партньори означава, че броят на настоящите им членове непрекъснато се поставя под съмнение от заинтересованите страни;

28.  Препоръчва при разпределението на държавни ресурси, както и на средства от европейските фондове, да се взема предвид съществуващото регионално и етническо неравенство; счита, че регионалните и етнически различия следва да бъдат смекчени посредством прилагането на принципите на солидарност и сближаване с цел да се допринесе за ускоряване на развитието на по-слабо развитите региони;

29.  Приема за даденост, че упълномощаването на чуждестранни банки трябва да се основава на еднакви критерии за всички, като спазване на законовите изисквания в сферата на сделките с чуждестранна валута, данъчното облагане и защитата на потребителите, и отхвърля облагодетелстването на определени компании или страни, в които имат седалища;

30.  Напомня, че основен стимул и гаранция за стабилността и просперитета на целия регион на Югоизточна Европа е изграждането на модерна трансгранична инфраструктура и поради това насочва вниманието към значението на поддържането и подобряването на железопътната мрежа, на вътрешните железопътни линии и на функцията на транзитна точка между Гърция и много други държави-членки на ЕС; приветства възстановяването на железопътната връзка с Косово, изразява съжаление от липсата на напредък по планираната директна железопътна връзка с България и очаква с нетърпение по-нататъшен напредък по отношение на европейски транспортни коридори VIII и X;

31.  Счита, че не е желателно държавните служители да губят работните си места или да бъдат насърчавани да напуснат при смяна на правителството, и очаква, че особено държавните служители, които са преминали специално обучение, за да отговарят на изискванията на правото на ЕС, ще продължат своята работа;

32.  Отново подчертава, че от властите се очаква да разследват обстоятелствата, при които германският гражданин Khaled El-Masri е бил отвлечен в Афганистан през 2003 г., и да оповестят пред обществеността резултатите от разследването; настоява националният парламент на Бивша югославска република Македония да състави анкетна комисия колкото е възможно по-скоро, която да се заеме със случая и да сътрудничи изцяло на продължаващото разследване на Германския парламент с цел разкриване на истината;

33.  Приветства одобряването на споразуменията с ЕС за визови облекчения и реадмисия като преходна мярка към взаимен безвизов режим на пътуване и в тази връзка призовава Комисията да изработи пътна карта за повишаване на мобилността, включително по-голямо участие в проекти за обучение през целия живот и културен обмен, както и правителството на Бившата югославска република Македония да продължи своя ангажимент за съгласуване с изискваните европейски стандарти в областта на правосъдието, свободата и сигурността; приветства въвеждането от страна на Бившата югославска република Македония на новите паспорти с биометрични функции за сигурност; отбелязва трудностите, с които се сблъскват гражданите на Бившата югославска република Македония поради непризнаването на техните паспорти от една от държавите-членки на ЕС; припомня, че този въпрос бе повдигнат и подложен на подробно проучване по време на преговорите за споразумението за визови облекчения; посочва, че Съвместна декларация бе приета и приложена към одобрения текст; призовава всички засегнати страни да предприемат незабавни действия в съответствие с тази декларация, веднага след като бъдат изпълнени условията за нейното прилагане;

34.  Привлича вниманието към предимството, което дава опита от предходните преговори със Словения и Хърватска, които са наследили еднакво общностно законодателство и практически опит от бивша Югославия; подчертава ясната перспектива Бившата югославска република Македония да стане член на ЕС и призовава за започване на преговори в най-кратък срок;

35.  Призовава новите държави-членки да играят активна роля в прехода на Бившата югославска република Македония към Европейския съюз, като й позволят да се възползва от техния опит в реформите;

36.  Изказва съжаление по отношение на подписването от Бившата югославска република Македония на двустранното споразумение за имунитет със САЩ, което изключва американски граждани и военен персонал от юрисдикцията на Международния наказателен съд; посочва, че Международният наказателен съд е крайъгълен камък на международното право и че Римският статут е получил силна подкрепа от ЕС; в тази връзка призовава правителството на Бившата югославска република Македония да намери начини за прекратяване на това двустранно споразумение, което подкопава пълната ефективност на Международния наказателен съд;

37.  Потвърждава целта за пълноправно членство в ЕС на Бившата югославска република Македония, както и на всички западнобалкански държави, съгласно дневния ред от Солун; счита, че перспективата за присъединяване към ЕС трябва да бъде спазена с цел укрепване на стабилността и мира в региона;

38.  Счита, че системата за образование и обучение, инвестирането в човешкия капитал и достъпът на населението до Интернет трябва да бъдат подобрени с цел да се отговори на нуждите на обществото;

39.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, и на правителството и парламента на Бившата югославска република Македония и на Генералния секретар на ООН.

(1) ОВ L 35, 07.02.2006 г., стр. 57. (2) Приети текстове от тази дата, P6_TA(2006)0568. (3) Регламент (ЕО) № 1085/2006 на Съвета от 17 юли 2006 г. за създаване на инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП) (ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 82).

Резолюция на Европейския парламент от 12 юли 2007 г. относно споразумението ТРИПС и достъпа до лекарствени продукти

P6_TA(2007)0353 B6-0288/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид резолюциите си от 20 юни 2007 г. относно целите на Хилядолетието за развитие - междинна равносметка(1), от 23 май 2007 г. относно Споразуменията за икономическо сътрудничество(2) и от 30 ноември 2006 г. относно СПИН(3),

–   като взе предвид предложението за решение на Съвета, с което се приема от името на Европейската общност Протокола за изменение на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуална собственост (ТРИПС), подписано в Женева на 6 декември 2005 г. (COM(2006)0175),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 816/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 година за предоставяне на принудителни лицензи за патенти, свързани с производството на фармацевтични продукти за износ в държавите с проблеми, в областта на общественото здраве(4),

–   като взе предвид Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуална собственост ("Споразумението ТРИПС"), прието в Маракеш на 15 април 1994 г.,

–   като взе предвид Декларацията от Доха относно Споразумението ТРИПС и общественото здраве, приета на 14 ноември 2001 г. от Министерската конференция на Световната търговска организация (СТО) ("Декларацията от Доха")(5),

–   като взе предвид решението на Генералния съвет на СТО от 30 август 2003 г. ("Решението на СТО"), прието съгласно параграф 6 от Декларацията от Доха относно Споразумението ТРИПС и общественото здраве,

–   като взе предвид Протокола за изменение на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуална собственост (ТРИПС), подписано в Женева на 6 декември 2005 г. ("Протокол"),

–   като взе предвид член 108, параграф 5 от своя правилник,

A.   като има предвид, че над 95 % от 39,5 милиона хора по света, страдащи от ХИВ/СПИН живеят в развиващи се страни, главно в Африка; като има предвид, че според оценките има 15 милиона сирачета по света, родителите на които са починали от ХИВ/СПИН, от които 12,3 милиона само в африканските държави на юг от Сахара,

Б.   като има предвид, че преди влизането в сила на Споразумението ТРИПС през 1994 г. възможността на някои развиващи се страни със среден доход да произвеждат евтини генерични лекарствени продукти се повиши и дори много бедни държави започнаха да получават някои евтини генерични лекарствени продукти на световния пазар, независимо от това дали тези продукти са все още патентовани или не,

В.   като има предвид, че Декларацията от Доха отново потвърди така наречените гъвкави възможности, предвидени в Споразумението ТРИПС и ги разшири, като установи правен механизъм, така че да позволи на страните, които нямат капацитет да произвеждат генерични заместители на скъпи патентовани лекарства със задължителни лицензи, издадени за вътрешния пазар, да получат внос от страни, които могат и имат желание да ги подпомогнат без намесата на съответните патентопритежатели,

Г.   като има предвид, че това решение, включено първоначално в дерогация, известна като Решението на СТО, би могло да стане постоянно под формата на Протокол към Споразумението ТРИПС, чието приемане понастоящем се разглежда от Парламента,

Д.   като има предвид, че член 30 от Споразумението ТРИПС позволява на някои страни членки да "осигурят някои ограничени изключения от изключителните права, предоставяни от патента, при условие че такива изключения не влизат в излишно противоречие с нормалната употреба на патента и не накърняват излишно законните интереси на притежателя на патента, като се имат предвид законните интереси на трети страни"; като има предвид, че поради факта, че подпомагащата страна ще изнесе необходимите лекарства за страната-вносител, не следва да има значително икономическо въздействие върху местния пазар на страната-износител,

Е.   като има предвид, че до момента нито една страна не е направила официална нотификация Съвета на ТРИПС за намерението си да използва механизма, определен от Решението на СТО за внос на по-евтини лекарствени средства,

Ж.   като има предвид, че процедурните и материалните изисквания, които определят издаването на задължителни лицензи от страните-вносители (когато това е приложимо) и страните-износители, както и условията и уведомленията, свързани с това лицензиране, представляват основната възможна пречка за ефективно използване на Решението на СТО,

З.   като има предвид, че държавите-членки вече транспонираха Решението на СТО в националното законодателство и следователно забавяне на приемането на Протокола до дата след 1 декември 2007 г. няма да доведе до правен вакуум,

И.   като има предвид, че ЕС трябва категорично да подкрепи цялостното прилагане в развиващите се страни на гъвкавите възможности от Споразумението ТРИПС, признати в Декларацията от Доха "да стимулират всеобщия достъп до лекарствени продукти",

Й.   като има предвид, че регламентът за прилагане на Решението на СТО обръща недостатъчно внимание на въпросите за обмяната на технологиите и изграждането на капацитет,

К.   като има предвид, че чрез преговорите за Споразуменията за икономическо сътрудничество и други двустранни или регионални зони за свободна търговия ЕС предлага да бъдат наложени задължения за интелектуална собственост на "СТО+" за страните от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и други бедни развиващи се страни и най-слабо развитите страни, като се включи спазване или приемане на задълженията по Договора за патентно коопериране (ДПК) и Договора за патентно право (ДПП) и включването на Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост(6); като има предвид, че ЕС поставя условия относно начина, по който страните могат да определят режима си на изчерпване на правата,

1.  Подчертава, че достъпът до достъпни фармацевтични продукти в бедни развиващи се страни и най-слабо развитите страни е от съществено значение за постигане на предложените от ЕС цели за развитие и би допринесъл за намаляване на бедността, увеличаване на човешката сигурност, насърчаване на правата на човека и устойчивото развитие,

2.  Вярва, че политиката на ЕС трябва да бъде насочена към увеличаване на наличието на фармацевтични продукти на достъпни цени в развиващия се свят,

3.  Призовава Съвета да признае, че ЕС трябва да предприеме спешни допълнителни мерки с цел да насърчи обмяната на технологиите, научните изследвания, увеличаването на капацитета, регионалните системи за снабдяване и помощ при регистриране, за да се улесни и увеличи производството на фармацевтични продукти от самите развиващи се страни,

4.  Призовава Комисията и държавите-членки да предоставят конкретна финансова подкрепа за обмяната на технологии, свързани с фармацевтиката и изграждането на капацитет за развиващите се страни и местното производство на фармацевтични продукти във всички развиващи се страни, по-специално в най-слабо развитите страни при изпълнение на задълженията, определени в член 66, параграф 2 от Споразумението ТРИПС,

5.  Призовава Съвета да се ангажира със специфично равнище на финансиране за подобряване или изграждане на производствени съоръжения за фармацевтични продукти, притежавани от местни лица в развиващите се страни (включително и най-слабо развитите страни) и увеличаване на общото финансиране от страна на ЕС на публично-частното партньорство, следващо научните изследвания и разработването на лекарствени средства от специално значение за развиващите се страни,

6.  Призовава Комисията да отпусне финансови средства за научноизследователска и развойна дейност за болести, свързани с бедността, тропически и пренебрегвани заболявания в широк спектър от места, включително публично-частни партньорства и други възможни начини за финансиране, да подкрепя изследователските институти, които желаят да сътрудничат с инициативите за общественото здраве, посветени на тези усилия,

7.  Призовава Съвета да подкрепи идеята, че механизмът, определен от Решението на СТО и Протокола към Споразумението ТРИПС представлява само част от решението на проблема за достъп до лекарствени продукти и обществено здраве и че други мерки за подобряване на здравните грижи и инфраструктурата са също толкова необходими,

8.  Призовава Съвета да подкрепя развиващите се страни, които използват така наречените гъвкави възможности, предвидени в Споразумението ТРИПС и признати от Декларацията от Доха, за да имат възможност да доставят основни лекарствени средства на достъпни цени в рамките на вътрешните си програми за обществено здраве,

9.  Насърчава развиващите се страни да използват всички средства, с които разполагат в рамките на Споразумението ТРИПС, като например задължителните лицензи и механизма, предвиден в член 30 от него,

10.  Призовава Съвета да одобри съвместно политическо изявление заедно с Парламента така, че държавите-членки да запазят свободата си да използват всички изключения от Споразумението ТРИПС в полза на вътрешното им патентно право за разрешаване на производството и износа, "за да отговорят на нуждите на общественото здраве в държавите-вносители" и призовава Съвета да направи необходимото, щото Комисията да се въздържа от действия, целящи намеса в тези работи,

11.  Призовава Съвета да спази ангажиментите си по Декларацията от Доха и да ограничи мандата на Комисията така,че да предотврати възможността &igravecy; да договаря свързани с фармацевтиката разпоредби ТРИПС+, засягащи общественото здраве и достъпа до лекарствени средства като например изключителност, продължаване на патента и ограничаване на причините за задължителни лицензи в рамките на преговорите на Споразуменията за икономическо сътрудничество със страните от АКТБ и бъдещи двустранни и регионални споразумения с развиващите се страни,

12.  Призовава Комисията да подкрепя оповестяването, направено от заявителя на патент, за източника и произхода на изобретенията, произхождащи от биологични ресурси и от традиционните познания в развиващите се страни с оглед насърчаването на справедливо поделяне на ползите и технологията, произтичащи от тези ресурси от страните-доставчици,

13.  Призовава Комисията да подкрепя "стратегиите за групови покупки" по член 31 (б) от Споразумението ТРИПС и други стратегии, които биха могли да се използват от страни или групи страни за осигуряване на по-голяма покупателна способност и икономии от мащаба при производството на генерични лекарствени продукти на достъпни цени и да стимулира преките инвестиции за местни производствени съоръжения в рамките на даден регион,

14.  Призовава Съвета да възложи на Европейската комисия да подкрепя по новаторски начин работата на Междуправителствената работна група в областта на общественото здраве, иновациите и интелектуалната собственост в Световната здравна организация и да докладва редовно на Европейския парламент за работата си,

15.  Насърчава фармацевтичните предприятия да търсят алтернативните решения за ценообразуване, включвайки подхода "голямо количество/нисък марж", който може да повиши достъпа до лекарствени продукти,

16.  Припомня, че фалшифицирането на лекарствени продукти само по себе си не е въпрос, свързан с патентите; подчертава, че трябва да бъдат взети мерки за справяне с фалшифицирането в областта на наказателното правоприлагане (наказателни санкции), в областта на лекарственото законодателство чрез засилване на регулаторния капацитет на националните власти, а не чрез увеличаване на степента на защита на интелектуалната собственост,

17.  Призовава най-слабо развитите страни и другите бедни страни да предприемат необходимите мерки за предотвратяване на изнасянето от страната на лекарства, обхванати от задължителното лицензиране, и да гарантират, че лекарствата стигат до нуждаещото се местно население,

18.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата на държавите-членки и страните от АКТБ, на СТО и на ръководителите на Общата програма на ООН за борба срещу СПИН, Програмата на ООН за развитие и Фонда на ООН за населението.

(1) Приети текстове, P6_TA(2007)0274. (2) Приети текстове, P6_TA(2007)0204. (3) Приети текстове, P6_TA(2006)0526. (4) ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 1. (5) WT/MIN(01)/DEC/W/2, 14 ноември 2001 г. (6) ОВ L 157, 30.4.2004 г., стp. 45. Версия поправена с ОВ L 195, 2.6.2004 г., стp. 16.

Резолюция на Европейския парламент от 12 юли 2007 г. относно демократичния контрол върху прилагането на финансовия инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР)

P6_TA(2007)0354 B6-0310/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 103, параграф 2 от своя правилник,

A.   като има предвид, че Парламентът започна процес на демократичен контрол върху прилагането на Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаването на финансов инструмент за сътрудничество за развитие(1) (ИСР);

Б.   като има предвид, че според член 2, параграф 1 от ИСР всеобщата цел на сътрудничеството в рамките на този инструмент е "изкореняването на бедността в страните партньори", включително "постигането на Целите на Хилядолетието за развитие" (ЦХР);

В.   като има предвид, че Парламентът прие три резолюции(2) въз основа на член 81 от своя правилник, в които даде сигнал на Комисията, че според Парламента тя е превишила изпълнителните си правомощия в редица свои проекторешения за изготвяне на стратегически документи;

Г.   като има предвид, че заключенията, направени в рамките на контрола от страна на Парламента върху съставените от Комисията проекти на стратегически документи по страни и на регионални и тематични стратегически документи бяха изпратени на Комисията под формата на придружително писмо(3), което изтъква основните тревоги от хоризонтален характер на Европейския парламент, и на повече от 150 страници обобщава оценката на Парламента за отделните стратегически документи и изисква от Комисията да осигури специфична информация за отделните случаи;

Д.   като има предвид, че отговорът на Комисията бе получен под формата на писмо от 26 март 2007 г., отправено от членовете на Комисията Ferrero-Waldner и Michel до Комисията по развитие, което следва да се счита за "общ отговор едновременно […] на писмото и на резолюцията"(4);

Е.   като има предвид, че членовете на Комисията посочват, че ЦХР не могат да бъдат постигнати само чрез поставяне на акцент върху основните услуги, като в същото време потвърждават отново ангажимента си да постигнат целта 20 % от помощта в рамките на програмите по страни на ИСР до 2009 г. да бъдат отделени за основно и средно образование и първично здравеопазване;

Ж.   като има предвид, че Комисията в допълнение твърди, че сътрудничеството в областта на висшето образование само по себе си ще допринесе за формиране на национални професионални кадри, способни да управляват и да създават политиките, необходими за изкореняване на бедността и за устойчиво развитие;

З.   като има предвид, че Комисията споделя, че обмисля начини за подобряване на процеса на консултация с различните заинтересовани участници и посочва, че при съставянето на годишните планове за действие ще се извърши оценка на въздействието на предложените мерки върху половете, когато това е уместно;

И.   като има предвид, че проблемите с отражение върху много области – насърчаване на правата на човека, равнопоставеност на половете, демокрация, добро държавно управление, права на детето, на лицата с увреждания и на коренното население, устойчивост на околната среда и борба срещу ХИВ/СПИН, трябва да бъдат включени във всички програми;

Й.   като има предвид, че член 25, параграф 1, буква б) от ИСР посочва, че финансирането може да бъде под формата на бюджетна помощ, "ако управлението на публичните разходи в страната партньор е достатъчно прозрачно" и че Комисията "подкрепя усилията на страните партньори да развият капацитет за парламентарен контрол и одит";

1.  Оценява писмото от 26 март 2007 г., отправено от членовете на Комисията Ferrero-Waldner и Michel до Комисията по развитие, но изразява съжаление, че то не дава конкретен отговор на специфичните въпроси, повдигнати в писмо на Парламента и, че до момента не е получен отговор на конкретните въпроси, които се съдържат в заключенията на Парламента относно отделните стратегически документи;

2.  Настойчиво приканва Комисията да работи за изкореняване на бедността и за постигане на ЦХР, по-специално чрез поставяне на силен акцент върху първичното здравеопазване и основното образование; подчертава, че за страни, където тези области не са от първостепенна значимост, Комисията трябва да осигури подробна информация относно дейностите на други донори, която показва как страната партньор работи за постигане на ЦХР до 2015 г.;

3.  Изразява съжаление, че в стратегическите документи по страни не се отделя достатъчна част от ресурсите за всеобщата цел на ИСР за изкореняване на бедността и постигане на ЦХР; изразява съжаление, по-специално, че е напълно неясно как ЕС ще достигне "референтната стойност в размер на 20 % от неговата помощ, разпределена по програми за обхванати от ИСР страни, която да бъде посветена на основно и средно образование и на първично здравеопазване" до 2009 г.; настойчиво приканва Комисията да даде подробна информация за начина на спазване на този ангажимент, както и дали са били издадени указания в този смисъл на служителите и делегациите и дали е била създадена специална статистическа база;

4.  Признава значението на определени дейности, които не са свързани с развитието, като например засилване на влиянието на ЕС в чужбина, както и аспекти на висшето образование, регионалната интеграция, търговията и гражданската авиация, тъй като те могат да имат положително отражение върху връзките между ЕС и неговите страни партньори, но припомня, че ИСР е специален инструмент за развитие, обвързан с правното изискване, цялото финансиране в рамките на неговите географски програми и най-малко 90 % от финансирането по неговите тематични програми да отговарят на критериите за официална помощ за развитие, определени от Комитета за подпомагане на развитието към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие; отбелязва, че дейностите, които не се считат за официална помощ за развитие, следва да бъдат финансирани от други източници;

5.  Призовава Комисията да осигури подробна информация относно въздействието на всички планирани в рамките на ИСР мерки върху ЦХР; изисква Комисията да посочи, в приоритетен порядък, какви критерии се използват за разпределението на средствата за финансиране между отделните географски програми в рамките на ИСР, както и критериите за съставяне на стратегически документи за определени страни и региони, а за други – не;

6.  Оценява и подкрепя усилията на Комисията във връзка с разделението на труда и координацията на донорите, но отбелязва необходимостта от цялостен преглед на дейностите на всички донори и следователно призовава Комисията да представи на Парламента подробна и актуализирана "матрица на донорите" за всяка страна и регион;

7.  Изисква Комисията да информира Парламента за начините, чрез които планира да осигури подходяща и ефективна консултация с всички заинтересовани участници на всички етапи от процеса на планиране, по-специално за това, кога възнамерява да започне нови дейности;

8.  Изразява съжаление, че проблемите с отражение върху много области не са включени ясно в стратегическите документи и в индикативните програми и затова настойчиво призовава Комисията да ги включи по действително хоризонтален начин в своите годишни програми за действие и да осигури ясни референтни стойности и/или показатели за въздействието относно планираните дейности;

9.  Настойчиво приканва Комисията да прилага строго критериите за предоставяне на бюджетна помощ, по-специално да се въздържа от подобни действия в страни, където прозрачността на публичните разходи не може да бъде гарантирана; изисква Комисията да предостави допълнителна информация на Парламента, по-специално за начина, по който прилага правното изискване на член 25, параграф 1, буква б) от ИСР "да подкрепя усилията на страните партньори да развият капацитет за парламентарен контрол и одит" във всички страни, които се ползват от бюджетна помощ;

10.  Призовава Комисията да изпрати на Парламента цялата информация за географските и тематичните програми, заедно с пълния списък на членовете на комитета на ИСР; изисква Комисията да предава систематично и незабавно на членовете на комитета за ИСР пълните версии на всички заключения, направени в рамките на контрола от страна на Парламента;

11.  Очаква Комисията да отговори на тревогите на Парламента, изразени в заключенията, направени в рамките на неговия контрол върху стратегическите документи, и да изпълни изцяло препоръките и изискванията на Парламента в годишните планове за действие;

12.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки и на членовете на комитета за ИСР.

(1) ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 41. (2) Резолюция от 15 февруари 2007 г. относно проекторешенията на Комисията за изготвяне на стратегически документи по страни и индикативни програми за Малайзия, Бразилия и Пакистан (P6_TA(2007)0045; Резолюция от 7 юни 2007 г. относно проекторешението на Комисията за изготвяне на стратегически документи по страни и регионални индикативни програми за Меркосур и Латинска Америка (P6_TA(2007)0233); Резолюция от 21юни 2007 г. относно проекторешението на Комисията за изготвяне на регионален стратегически документ за периода 2007-2013 г. и Многогодишна индикативна програма за Азия (P6_TA(2007)0280). (3) Писмо D (2007) 303749 от 5 март 2007 г. от председателя на Комисията по развитие, Josep Borrell Fontelles, до членовете на Комисията Ferrero-Waldner и Michel (заведено като документ в рамките на комитологията № CMT-2007-1709 – приложение, заведено като документ в рамките на комитологията № CMT-2007-1709-2). (4) Писмо A (2007) 5238 от 26 март 2007 г. от члена на Комисията Ferrero-Waldner до председателя на Комисията по развитие Josep Borrell Fontelles (заведено като документ в рамките на комитологията № CMT-2007-1709-3).

Препоръка на Европейския парламент от 12 юли 2007 г. до Съвета за мандат за преговори за ново разширено споразумение между Европейската общност и нейните държави-членки от една страна, и Украйна от друга (2007/2015(INI))

P6_TA(2007)0355 A6-0217/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението за препоръка до Съвета, внесено от Michał Tomasz Kamiński от името на групата UEN, за мандат за преговори за ново разширено споразумение между Европейската общност и нейните държави-членки от една страна и Украйна от друга (B6-0022/2007),

–   като взе предвид решението на Съвета от 22 януари 2007 г. да започне преговори с Украйна за ново разширено споразумение,

–   като взе предвид своите предходни резолюции относно Украйна, и по-специално тази от 13 януари 2005 г. относно резултатите от президентските избори(1), тази от 6 април 2006 г. относно парламентарните избори(2) и тази от 19 януари 2006 г. относно Европейската политика за добросъседство(3),

–   като взе предвид Съобщението на Комисията от 12 май 2004 г. относно Европейската политика на добросъседство (ЕПД) (COM(2004)0373) и неотдавнашното Съобщение на Комисията от 4 декември 2006 г.относно укрепването на Европейската политика за добросъседство (COM(2006)0726),

–   като взе предвид Плана за действие ЕС-Украйна, приет съвместно на 21 февруари 2005 г., и неотдавнашния доклад на Комисията относно напредъка на ЕПД от 4 декември 2006 г. относно Украйна (SEC(2006)1505/2),

–   като взе предвид съвместната декларация от срещата на върха между ЕС и Украйна, проведена на 1 декември 2005 г. и съвместната декларация от срещата на върха между ЕС и Украйна на 27 октомври 2006 г.,

–   като взе предвид помощта, предназначена за Украйна съгласно Европейския инструмент за добросъседство и партньорство(4) за подкрепа на програмата за реформи в страната,

–   като взе предвид член 49 от Договора за ЕС,

–   като взе предвид подписването на 18 юни 2007 г. на споразумения между Европейския съюз и Украйна относно улесняването на издаването на визи и относно реадмисията на незаконни имигранти,

–   като взе предвид член 114, параграф 3, и член 83, параграф 5, от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по външни работи (А6-0217/2007),

A.   като има предвид, че Украйна има силни исторически, културни и икономически връзки с Европейския съюз, и че страната е един от ключовите партньори на ЕС сред източните му съседи, оказващ значително влияние върху сигурността, стабилността и благоденствието на целия континент,

Б.   като има предвид, че . Украйна прие всички важни закони и законови изменения, необходими за членството й в Световната търговска организация,

В.   като има предвид, че в споменатия по-горе доклад за напредъка на ЕПД от 2006 г. Комисията потвърди значителните стъпки, предприети от Украйна за укрепване зачитането на правата на човека и върховенството на закона, но заяви, че е необходимо да се увеличат усилията за провеждане на реформи,

Г.   като има предвид, че Украйна заяви своята воля да продължи по пътя на европейската интеграция и да стане държава-членка на ЕС, както и че по отношение на този стремеж продължава да се подкрепя от консенсус между всички политически дейци,

Д.   като има предвид, че Парламентът призова Съвета, Комисията и държавите- членки да обмислят предоставяне на ясна европейска перспектива на Украйна,

Е.   като има предвид, че Европейският съюз призна стремежа на Украйна да стане негова членка и приветства този неин избор в заключенията на Съвета от 21 февруари 2005 г. и в плана за действие ЕС - Украйна, което не изключва в бъдеще една ясна европейска перспектива,

Ж.   като има предвид, че в решението си за мандат за преговори Съветът визира изграждането на все по-тесни взаимоотношения с Украйна, като има предвид, независимо от това, че би било желателно за тях да се включи осезаема перспектива, и да се определи формата на взаимоотношенията, която споразумението ще установи,

З.   като има предвид, че новото споразумение следва да мотивира Украйна да осъществи по-нататъшни политически, икономически и социални реформи и да укрепи сътрудничеството между двамата партньори,

1.  Приветства решението на Съвета да започне преговори за ново споразумение, насочено към задълбочаване на политическото сътрудничество и постигане на икономическа интеграция на Украйна във вътрешния пазар на Европейския съюз;

2.  Изразява своето безпокойство във връзка със съществуващото политическо напрежение и призовава замесените страни да се придържат към споразумението, постигнато на 27 май 2007 г. и намерят всеобхватно и устойчиво решение с участието на всички страни; като същевременно Украйна продължи своя път към европейска интеграция

3.  Призовава ръководството на Украйна, както и Съвета и Комисията, да положат всякакви възможни усилия, за да гарантират, че преговорите, започнати през март 2007 г., могат да продължат; вярва, независимо от това, че настоящата криза трябва да намери мирно разрешение, системата от проверки и баланси да бъде възстановена и да се прилага върховенството на закона преди приключването на преговорите и преди постигането на близко сътрудничество между ЕС и Украйна;

4.  Признава, че Украйна и ЕС са изпълнили успешно задачите, предвидени в Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) и са се възползвали от възможностите, които форматът му предоставя; убеден е, че нивото на сътрудничество между Украйна и ЕС и ролята на Украйна в днешните европейски дела изискват нов формат на взаимоотношения с много по-широк обхват от ангажиментите по СПС;

5.  Осъзнава същественото значение на символите и перспективите за гарантирането на обществената подкрепа за амбициозна програма за реформи, вярва, че преговорите следва да доведат до сключването на Споразумение за асоцииране, което допринася по ефикасен и надежден начин за европейската перспектива на Украйна и поставя началото на съответния процес, включително възможността за членство;

6.  Счита, че скоростта и дълбочината на този общ европейски процес трябва да отговарят точно на способността за осъществяване на реформи в Украйна и в ЕС;

7.  Счита, че сключването на новото споразумение следва да се основава на член 310 от Договора за ЕО;

8.  Изразява мнение, че споразумението следва да предвижда поетапното развитие на взаимоотношенията, като поставя конкретни условия и срокове, които да бъдат спазвани; изисква да се предвиди преразглеждане на споразумението, с оглед вземане под внимание динамичното развитие на Украйна и на двустранните отношения;

9.  Призовава политическото ръководство на Украйна да поеме ангажимент за енергично провеждане на реформи и отправя призив към всички действащи лица на политическата сцена и в гражданското общество на Украйна да се стремят към установяване на широк политически консенсус в подкрепа на трайно уреждане на конституционните въпроси и осъществяване на реформи, които да укрепят стремежа на тяхната страна към Европа; препоръчва приемането и прилагането на новото украинско законодателство относно финансирането на политическите партии и политическите кампании в съответствие с практиките на ЕС, както и за разбираемо законодателство, което да разграничава отделните видове дейности от властта и да регламентира конфликта на интересите;

10.  Насърчава украинските лидери да останат верни на своя ангажимент към принципите на свободата, демокрацията, правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи, както бяха защитени от украинския народ през декември 2004 г.;

11.  Призовава правителството на Украйна да подчертае важността на засилването на борбата срещу корупцията и на необходимостта да продължи реформите в държавните административни служби на базата на европейските стандарти с цел да се поощрява прозрачността и да се повиши отчетността на държавните административни органи чрез приемане на съответната законодателна рамка;

12.  Във връзка с предизвикателствата, с които ще се сблъска Украйна при изпълнение на своите ангажименти, произтичащи от споразумението, подчертава, че планираното за 2008 - 2009 г. преразглеждане на финансовата перспектива за 2007 - 2013 г. и на Европейския инструмент за добросъседство и партньорство следва да бъде използвано по начин, който да доведе до увеличаване на финансовото подпомагане на Украйна от страна на ЕС, което понастоящем е доста скромно, отчетено на глава от населението; насърчава Украйна да участва по-ефективно в европейските проекти

13.  Подчертава значението на многостранното сътрудничество в Черноморския регион; призовава за създаване на Общност между ЕС и държавите от Черноморския регион, подобно на Северното измерение, с цел да се укрепва и поощрява диалогът за създаване на по-стабилни, сигурни и демократични отношения между съседните страни, и признава жизненоважната роля, която Украйна трябва да играе в такива инициативи, особено в областта на икономическото сътрудничество, енергийната сигурност, миграцията и околната среда;

14.  Приветства решението на УЕФА да повери на Полша и Украйна съвместното домакинство на Европейското първенство по футбол през 2012 г.; вижда в това решение силен израз на доверие в Украйна като важен член на европейската демократична общност и вярва, че този факт ще насърчи ръководството на страната за провеждане на по-нататъшни реформи;

15.  Отбелязва важната роля, която Съвместния парламентарен комитет ЕС-Украйна играе за насърчаване на сътрудничеството между ЕС и Украйна, и настоява за допълнително засилване на парламентарното измерение в отношенията между двете страни; призовава различните институции на ЕС да подобрят координирането на своите политики по отношение на Украйна;

16.  Отправя към Съвета следните препоръки, като изисква от него да даде указания на Комисията да ги вземе предвид при провеждането на преговорите:

17.  Изисква от Съвета и Комисията да предоставят редовна и подробна информация на водещите органи относно напредъка на преговорите;

18.  Възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета и на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки и на Върховната рада на Украйна, на украинското правителство и на украинския президент.

(1) ОВ C 247 E, 6.10.2005 г., стр. 155. (2) ОВ C 293 E, 2.12.2006 г., стр. 307. (3) OВ C 287 E, 24.11.2006, p. 312. (4) Регламент (ЕО) № 1638/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за определяне на общи разпоредби за създаване на Европейски инструмент за добросъседство и партньорство (ОВ L 310, 9.11.2006 г., стр. 1). (5) ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 1. (6) ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114.

Резолюция на Европейския парламент от 12 юли 2007 г. относно ролята и ефективността на политиката на сближаване за намаляване на различията в най-бедните региони на ЕС (2006/2176(INI))

P6_TA(2007)0356 A6-0241/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 16, член 87, параграф 3 и членове 137, 141, 158 и 299, параграф 2 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид Регламент (EО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. относно определянето на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд(1),

–   като взе предвид Решение 2006/702/EО на Съвета от 6 октомври 2006 г. относно стратегическите насоки на Общността за сближаване(2),

–   като взе предвид заключенията от заседанията на Европейския съвет на 23 и 24 март 2000 г. в Лисабон и на 15 и 16 юни 2001 г. в Гьотеборг,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 30 май 2007 г., озаглавено "Четвърти доклад относно икономическото и социалното сближаване" (СОМ(2007)0273),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 12 юни 2006 г., озаглавено "Стратегия за растеж и заетост и реформа на европейската политика на сближаване: Четвърти доклад за постигнатия напредък в областта на сближаването" (COM(2006)0281),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 1 март 2006 г., озаглавено "Пътна карта за равенство между жените и мъжете за периода 2006-2010 г. (COM(2006)0092),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 5 юли 2005 г., озаглавено "Политиката на сближаване в подкрепа на растежа и заетостта: Стратегически насоки на Общността за периода 2007-2013 г." (COM(2005)0299),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 17 май 2005 г., озаглавено "Трети доклад за постигнатия напредък в областта на сближаването: Към едно ново партньорство за растеж, работни места и сближаване" (COM(2005)0192),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 26 май 2004 г., озаглавено "По-силно партньорство за най-отдалечените региони" (СОМ(2004)0343),

–   като взе предвид Съобщението на Комисията от 21 февруари 1996 г., озаглавено "Въвеждане на равни възможности за жените и мъжете във всички политики и дейности на Общността" (COM(1996)0067),

–   като взе предвид Специален доклад № 10/2006 на Сметната палата относно последващите оценки на програмите за цели 1 и 3 за периода 1994-1999 г. (Структурни фондове)(3),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по регионално развитие (A6-0241/2007),

А.   като има предвид, че член 158 от Договора за ЕО предполага, че Общността има за цел да допринася за хармоничното развитие и за намаляване на различията между равнището на развитие на различните региони и изостаналостта на най-малко облагодетелстваните райони посредством засилване на икономическия растеж;

Б.   като има предвид, че най-бедните региони на ЕС са регионите по цел "Приобщаване" на политиката на сближаване, чийто брутен вътрешен продукт на глава от населението е по-малко от 75 % от средния брутен вътрешен продукт на глава от населението в ЕС като цяло;

В.   като има предвид, че понятието "сближаване" не е ясно определено и че то обхваща различни дейности, които насърчават хармоничното икономическо, социално и териториално развитие на регионите на ЕС;

Г.   като има предвид, че в заключенията на резолюцията му от 24 април 2007 г. относно последиците от бъдещите разширявания върху ефикасността на политиката на сближаване на Съвета(4) се споменава, че настоящата структура на финансирането на политиката на сближаване трябва да се преразгледа за бъдещите разширявания; като има предвид също така, че в тях се предлага финансирането на регионалната конкурентоспособност и териториално сътрудничество да се фокусира повече върху интегрирането на регионалните икономики и инфраструктурата от европейско значение и върху подпомагането на регионите да се справят с глобализацията и демографските промени;

Д.   като има предвид, че основополагащ принцип за ЕС е принципът на солидарност, който служи за намаляване на различията в регионалното развитие на Съюза;

Е.   като има предвид, че досега политиката на сближаване на ЕС допринася ефективно за развитието на много региони от бившите страни, подпомагани от Кохезионния фонд (Ирландия, Гърция, Португалия и Испания), въпреки че някои региони продължават да бъдат недоразвити, и като има предвид, че нейното въздействие с оглед на приобщаването на най-бедните райони е спомогнало за нарастване на просперитета на ЕС като цяло;

Ж.   като има предвид, че целта на политиката за сближаване е постигане на икономическа ефективност за държавите-членки и регионите, като по този начин те се освобождават от зависимостта си от външна помощ, въпреки че получаването на средства от структурните фондове не е ограничено във времето;

З.   като има предвид, че липсва подробна информация и сравнителни проучвания с класации за напредъка на регионите, които получават средства от структурните фондове;

И.   като има предвид, че разширеният ЕС, състоящ се от 27 държави-членки, сега е с население 493 милиона души(5), приблизително 30 %(6) от които живеят в сегашните 100 региона по цел "Приобщаване", и като има предвид, че различията между отделните региони с оглед на брутния вътрешен продукт в ЕС-27 понастоящем са значително по-големи, отколкото по времето на ЕС-15, с вариращ среден размер на брутния вътрешен продукт на глава от населението от 24 % (Югоизточна Румъния) до 303 % (централната част на Лондон) от средния брутен вътрешен продукт на ЕС;

Й.   като има предвид, че в ЕС-27 най-бедните региони по цел "Приобщаване'се намират основно в новите държави-членки, в които прилагането на политиката за сближаване е започнало едва наскоро, което означава, че е невъзможно да се оцени нейния успех по отношение на намаляването на различията;

К.   като има предвид, че в най-бедните държави-членки икономическият растеж е неравномерно разпределен и с тенденция да се концентрира около градските райони, докато в тези страни основната част от населението живее в селските райони;

Л.   като има предвид, че регионите, страдащи от икономическа изостаналост поради липса на основна инфраструктура, ограничен достъп до обществени услуги и висок процент на безработица, се обезлюдяват по-бързо от останалите региони, и като има предвид, че този факт от своя страна подкопава възможностите им да гарантират истинско развитие;

М.   като има предвид, че член 299, параграф 2 от Договора за ЕО изисква Общността да адаптира политиките си, както и да приложи специални и специфични мерки за най-отдалечените региони, предвид специфичното положение на тези региони, повечето от които са сред най-бедните региони в ЕС, фактор, който сериозно спъва тяхното развитие поради комбинираните и продължителни последици от структурните и географски пречки;

Н.   като има предвид, че в някои от новите държави-членки усвояването на средствата за финансиране в най-бедните региони, спадащи към политиката на сближаване, бе много ниско през периода 2004-2006 г.;

О.   като има предвид, че за да бъде структурното финансиране успешно реализирано, каквото следва да бъде с оглед постигане на значителен икономически растеж в най-бедните региони, който да им даде възможност постепенно да догонят по-развитите региони по показател БВП на човек от населението, е необходимо тясно сътрудничество между органите на местно, регионално, национално и общностно равнище;

П.   като има предвид факта, че отпуснатото финансиране не гарантира само по себе си, че ще бъде добре оползотворено, и като има предвид, че на органите в бедните региони често им липсват необходимите умения и опит, както и основните съответстващи средства, за да могат да оползотворят изцяло финансиране за постигане на сближаване, на което имат право;

Р.   като има предвид, че съществуват множество причини за икономическата изостаналост на отделни региони и като има предвид, че на най-бедните региони в ЕС преди всичко им липсва основна инфраструктура, която е от съществено значение за балансирано устойчиво развитие и по-нататъшното инвестиране, както и липсата на съответните човешки ресурси и адекватни стимули за образование, обучение през целия живот и новаторство;

С.   като има предвид, че частният собствен капитал, рисковият капитал, фондовете на ротационен принцип и микрокредитирането за новосъздадените дружества играят важна роля като движеща сила за предприемачеството, иновациите и създаването на работни места;

Т.   като има предвид, че социалното изключване и извънредно високият процент на дългосрочна безработица са особено преобладаващи в най-бедните региони, най-вече сред жените, възрастните хора и лицата с увреждания и уязвимите етнически групи;

У.   като има предвид, че основните права на гражданите включват равен достъп на мъжете и жените до всички комунални услуги, равни възможности на пазара на труда и равен достъп до образование, култура и здравни и социални услуги,

1.  Настоятелно призовава за предприемане на решителни действия за намаляване на най-големите недостатъци на развитието в най-бедните региони на ЕС и по-конкретно отбелязва, че новите държави-членки, които попадат в обхвата на политиката за сближаване от 2004 г. насам, се нуждаят от специална подкрепа на основание текущите им институционални, административни и икономически затруднения;

2.  Подчертава, че е важно да се анализира историческото развитие в страните в рамките на сближаването на ЕС-15; приканва Комисията в сътрудничество със заинтересованите държави-членки, техните региони, местни органи и други заинтересовани страни от една страна ясно да изтъкнат мерки, които водят до растеж в успешните региони (като Ирландия), и от друга страна, основните пречки в изоставащите региони, така че пречките да не се появят отново в регионите на новите държави-членки;

3.  Обръща внимание на Комисията и държавите-членки за положението, в което се намират онези региони, които въпреки че са най-бедните в ЕС-15, както и въпреки липсата на напредък в данните относно развитието им, не спадат към най-бедните региони в ЕС-27 единствено по статистически причини; препоръчва да се обърне по-специално внимание на особеното положение на тези региони;

4.  Счита, че трудностите при усвояване на финансирането представляват основна и належаща грижа, най-вече за новите държави-членки, които срещат затруднения при удовлетворяване на сложните изисквания на политиката на сближаване и в които в много случаи липсва достатъчен капитал от собствени вноски (частен или обществен), който да осигури предварителното финансиране на безвъзмездните средства от Общността поради процедурните затруднения и поставяните срокове при реализацията на проектите, в резултат на което потенциалните бенефициери не могат да получат или дори да претендират за средства, които биха могли да оползотворят добре;

5.  Изразява загриженост от факта, че в някои региони помощта на Общността не е достатъчно добре насочена, което не води до подобряване на положението в тях, въпреки че получават средства в продължение на дълги години, което води до разхищение на средствата на Общността;

6.  Предлага политиката на сближаване на ЕС надлежно да отчете разнообразието на потребностите на най-бедните региони, така че помощта да бъде съобразена с техните специфични характеристики и условия, като потенциалът им да бъде използван така, че да бъдат реализирани проекти, водещи до трайни резултати и до действително развитие въз основа на многогодишните планове за развитие, като се вземат под внимание плановете за пространствено развитие и други политики на Общността;

7.  Препоръчва политиката на сближаване на ЕС да се адаптира адекватно по отношение на най-отдалечените региони, както е посочено в член 299, параграф 2, чрез специални и специфични мерки; подкрепя стратегията, разработвана от ЕС за подпомагане на най-отдалечените региони и призовава Комисията в най-кратки срокове да изложи подробности относно "по-силното партньорство", за което вече съобщи, по-специално по отношение на подобряването на конкурентоспособността на най-отдалечените региони и плана за действие за разширяване на добросъседските отношения;

8.  С оглед ускоряване на икономическия растеж, по-нататъшно инвестиране и балансирано устойчиво развитие в най-бедните региони, препоръчва регионите и държавите-членки да дадат приоритет на проекти, предназначени да осигурят достъп до регионите чрез предоставяне на основна инфраструктура, по-специално в областта на транспорта, информационните технологии и телекомуникациите, вземайки предвид социалното и екологично въздействие на такива проекти;

9.  Призовава държавите-членки и регионалните и местни органи надлежно да отчетат необходимостта от балансирано развитие в отделните региони при планиране на бъдещи програми за регионално развитие; счита за изключително важно да се вземат под внимание специфичните потребности на градските райони посредством подходяща политика за тях, която да включва жилищна политика за бедните квартали, както и да се провежда подходяща политика по отношение на селските райони;

10.  Счита, че е от изключително значение да се предвидят повече компетенции в рамките на политиката на сближаване на градовете, така че те да могат да си сътрудничат по отношение на конкретните потребности на градските райони; в тази връзка приканва Комисията и държавите-членки да използват цялостно потенциала на интегрираните планове за развитие, в които политиката на сближаване може да бъде пряко свързана с градското планиране;

11.  Насърчава държавите-членки да направят най-бедните региони по-привлекателни за инвеститорите посредством природните и културни дадености на тези региони, за да разработят традиционни форми на икономическа дейност, като в същото време насърчават балансирано градско-селско развитие; съответно настойчиво призовава Комисията да се концентрира най-вече върху мерките за подкрепа за запазване на специфичните занаяти и обичаи, които все още съществуват в изолираните изоставащи региони на Европа;

12.  Приветства акцентът върху използването на политиката за сближаване с оглед увеличаване на иновационния капацитет на Общността за периода 2007-2013 г.; отбелязва, че тази цел трябва следва също да се отнася и за най-бедните региони; специално подчертава необходимостта от намаляване на технологичните различия в рамките на регионите и държавите-членки и между тях посредством увеличаване на мрежите за технологично сътрудничество;

13.  Напомня на Комисията и на държавите-членки, че оценката на политиката на сближаване следва да води до усъвършенствана новаторска политика на сближаване в бъдещия разширен Съюз; напомня необходимостта от фокусиране върху нови концепции за териториалното развитие и по-конкретни идеи за оказването на подкрепа за растежа на регионалната критична маса около градските райони и други регионални обединения; напомня също така необходимостта да се приложи диференциран подход при използването на структурните фондове според потребностите на всички региони;

14.  Призовава Комисията и държавите-членки да оказват подкрепа на проекти, които увеличават регионалния капацитет да генерира и да възприема нови технологии, и по-специално свързаните с опазването на околната среда и развитието на природните ресурси, които включват разпространяването на модели, базирани на ниско потребление на енергия и използване на възобновяеми енергии, така че тези региони да могат да развият водещи екологични иновации, без да се налага да преминават през отрицателните аспекти на неустойчивото развитие, засегнали други региони в периода на развитието им;

15.  Подчертава важността на териториалното сътрудничество (трансгранично, транснационално и междурегионално) в контекста на политиката на сближаване на ЕС, за да се насърчава балансираното развитие; в тази връзка окуражава установяването на регионални и секторни мрежи за сътрудничество, включващи задължително най-бедните региони;

16.  Насърчава Комисията, държавите-членки и местните органи да поощряват предприемачеството в най-бедните региони посредством интегрирана система от икономически и социални стимули за инвеститорите, и обръща внимание на необходимостта от значително опростяване на административните процедури, и по-специално на създаването на нови и разширяването на вече съществуващи икономически дейности;

17.  Насърчава държавите-членки да популяризират предприемачеството в училищата и да подпомагат учебни схеми за бъдещи предприемачи, насочени предимно към младежи, жени и възрастни хора и малцинства, изложени на социална изолация;

18.  Приветства нови инструменти, като ДЖЕРЪМИ (Съвместни европейски ресурси за микропредприятия до средни предприятия) и ДЖЕСИКА (Съвместно европейско подпомагане за устойчиво инвестиране в градските райони, но подчертава факта, че тези инструменти се появяват прекалено късно, за да бъдат използвани, както и че осъзнаването на възможностите на местно и регионално равнище продължава да бъде слабо; отбелязва належащата нужда подобни инструменти да бъдат възможно най-широко разпространявани и прилагани в държавите-членки и прилагани в съответствие с актуалното състояние на тези държави, като се отчитат реалните потребности на потенциалните бенефициери и способността им практически да използват тези инструменти;

19.  Призовава Комисията да увеличи полаганите усилия за предоставяне на техническа помощ на държавите-членки и на регионите посредством стартиране на подходяща програма за обучение; приветства инициативата ДЖАСПЪРС (Съвместна помощ за подпомагане на проекти в европейските региони) за оказване на подкрепа при реализацията на големи проекти,

20.  Приветства наскоро представената инициатива "Региони за икономическа промяна" и изразения в нея ангажимент за разпространяване на най-добри практики, които в миналото са оказали положително въздействие и са допринесли за регионалния икономически растеж; съответно, призовава Комисията да осигури включването на най-бедните региони в ЕС в мрежата за обмен на най-добри практики, като заедно с това публикува описание на тези практики на публичен уебсайт на всички официални езици на ЕС;

21.  Насърчава държавите-членки да създават публично-частни партньорства като ефективно средство за включване на частен капитал във финансирането на проекти за регионално развитие; в тази връзка предлага да бъдат изготвени прости и прозрачни правила относно създаването на такива партньорства, като се отчете дългосрочното въздействие върху публичните финанси;

22.  Призовава Комисията да увеличи полаганите усилия за изготвянето на директиви, правила и насоки, които да бъдат по-лесни за разбиране с оглед предотвратяване на погрешно тълкуване и да подпомагат реализацията на програмите;

23.  Насърчава държавите-членки и институциите на Общността да продължат с опростяването на процедурите с оглед на прозрачното и ефикасно разпределение на средствата и бързото им предоставяне на бенефициерите; в този контекст също така предлага цялостно да се приложи концепцията за единна контактна точка и да засилят контролните процедури за използването на средствата; също така насърчава държавите-членки да действат съобразно европейската инициатива за прозрачност и отговорността на управляващия орган да организира публикуването чрез електронни или други средства на списъка на бенефициерите, имената на операциите и сумата на публичното финансиране, отпуснато за операциите, в съответствие с член 7, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 1828/2006(7) на Комисията за прилагането на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета;

24.  Призовава държавите-членки да гарантират ефективно политическо, техническо и административно сътрудничество и ефективно съответствие с принципа на партньорство, с цел добро управление на средствата; изразява загриженост относно липсата на правилно функциониращи механизми за сътрудничество и партньорство в най-бедните региони;

25.  Обръща вниманието на Комисията и държавите-членки върху факта, че с оглед осигуряване на балансирано развитие е необходимо да се постигне взаимодействие между икономическите, социалните и екологичните аспекти въз основа на анализ на причините за икономическа изостаналост, като се отдели особено внимание на безработицата и нейните основни структури, особено в най-бедните региони;

26.  Подчертава, че процентът на безработица в някои от най-бедните региони на ЕС е по-висок от 20 % ; изразява загриженост от факта, че безработицата представлява проблем, който засяга в частност най-бедните региони, и че тя остава по-висока при жените и малцинствата, изложени на социална изолация; призовава държавите-членки да оказват съдействие на жените на пазара на труда и да изравнят различията в заплащането на жените и мъжете; освен това призовава да се обърне внимание на изключително специфичното положение на ромското население, за което проблемът с дългосрочната безработица е критичен;

27.  Подчертава необходимостта Европейският социален фонд да бъде добре оползотворяван при инвестирането в човешкия капитал в най-бедните региони посредством осигуряване на по-добро образование и чрез стабилно нарастване на квалификационните степени, по-специално сред младежите, жените и възрастните хора и малцинствата, изложени на социална изолация, и чрез инвестиране в придружаващи действия и подходяща помощ и общностни услуги и услуги за предоставяне на грижи, които да подобрят възможностите за заетост;

28.  Подчертава, че за създаването на равни възможности за жените и мъжете трябва да се оказва съдействие на всички етапи при формулирането и реализирането на проекти, попадащи в обсега на политиката на сближаване на ЕС;

29.  Отбелязва, че 2007 г. е определена като "Европейска година на равни възможности за всички" и призовава Комисията и държавите-членки да насърчават проекти за изостряне на вниманието към включването на равнопоставеността между половете във всички програми на Общността и особено на онези, оказващи влияние върху икономическото и социалното сближаване;

30.  Призовава Комисията непрекъснато да предоставя на Парламента надеждни статистически анализи за особеното положение на жените и мъжете в най-бедните региони на ЕС, за да се създаде възможност да бъде извършван необходимият мониторинг върху въздействието на политиката на сближаване с оглед подобряване на условията на живот на всички социални групи;

31.  Призовава Комисията да усъвършенства използваната система за оценка на политиката на сближаване и да изработи нови средства за измерване на регионалното развитие, които да се основават не само на брутния вътрешен продукт, но и на показатели като процент на безработица и други количествени и качествени показатели, като същевременно подобрява методологията за изчисляване на паритета на покупателна способност, а именно чрез разработване по-скоро на регионалните, отколкото на националните показатели;

32.  Призовава Комисията редовно да му предоставя актуализирани, надеждни и съпоставими статистически данни, които да дават възможност точно да бъде оценяван напредъкът в развитието на най-бедните региони на ЕС;

33.  Призовава Комисията да анализира въздействието на политиката на сближаване и да разгледа причините за всички нежелани резултати, произтичащи от политиките на Общността в своя средносрочен преглед на бюджета на Общността през 2009 г. и в следващия доклад относно икономическото и социалното сближаване, за да се гарантира, че политиката на сближаване е възможно най-ефективна през програмния период 2007-2013 г.;

34.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 25. Поправката е публикувана в ОВ L 239, 1.9.2006 г., стр.248. (2) ОВ L 291, 21.10.2006 г., стр.11. (3) ОВ С 302, 12.12.2006 г., стр.1. (4) Приети текстове, P6_TA(2007)0130. (5) 492 852 386. Източник: Евростат/Бюро за преброяване на населението на САЩ. (6) Източник: Евростат, Статистика на фокус - Икономика и финанси 17/2006. (7) ОВ L 371, 27.12.2006 г., стр. 1. Поправката е публикувана в ОВ L 45, 15.2.2007 г., стр.3.

Резолюция на Европейския парламент от 12 юли 2007 г. относно хуманитарната ситуация на иракските бежанци

P6_TA(2007)0357 RC-B6-0291/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид своите предишни резолюции относно правата на нуждаещите се от международна закрила лица,

–   като взе предвид своите предишни резолюции относно ситуацията в Ирак и по-специално своята резолюция от 15 февруари 2007 г. относно хуманитарната ситуация на бежанците от Ирак(1),

–   като взе предвид Конвенцията на Обединените нации от 1951 г. относно статута на бежанците (Конвенция за бежанците) и протокола от 1967 г. относно статута на бежанците,

–   като взе предвид спешния призив на Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) от 7 февруари 2007 г. за увеличаване на международната подкрепа за страните, които приемат бежанци от Ирак, международната конференция относно Ирак, състояла се на 17 и 18 април 2007 г. в Женева, с цел насочване на вниманието към хуманитарните потребности в Ирак и региона, призива на ВКБООН от 5 юни 2007 г. за запазване на всички граници отворени за нуждаещите се от закрила, както и консултативния доклад и позицията на ВКБООН по нуждите от международна защита на иракчаните извън Ирак, от 18 декември 2006 г., и документа на ВКБООН от 8 януари 2007 г., озаглавен: "Допълнителен призив - отговор на положението в Ирак",

–   като взе предвид ръководните принципи относно вътрешното разселване, представени от специалния представител на Генералния секретар на ООН по въпроса за вътрешно разселените лица от 11 февруари 1998 г.,

–   - като взе предвид Директива 2004/83/EО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила(2) ("Директива за признаването"),

–   като взе предвид решенията, приети от Европейската общност и нейните държави-членки в областта на предоставянето на убежище и имиграцията;

–   като взе предвид факта, че през първата половина на 2007 г. броят на молбите за предоставяне на убежище от страна на иракски граждани е нараснал двойно в сравнение със същия период на миналата година,

–   като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

A.   като има предвид, че общата хуманитарна ситуация и положението на правата на човека се влошават в Ирак, както това е отразено в редовните доклади на Мисията на ООН за подпомагане на Ирак и другите агенции на ООН в страната, според които всеки ден загиват средно по 100 лица, 200 биват ранени, 50 % от населението живее с по-малко от 1 долар на ден, безработицата засяга повече от 8  % населението; съща така 70 % нямат достъп до достатъчно снабдяване с вода, а 81 % - до нормално функциониращи канализационни системи, 3 милиона души ще страдат от липса на храна, ако раздаването на храни се прекрати, като системата вече е престанала да функционира в някои райони, 80 % от лекарите са напуснали работа, а 75 % от децата не ходят на училище, а в зависимост от районите между 30 и 70 % от училищата са затворени;

Б.   като има предвид, че в настоящия следвоенен период престъпните деяния се изразяват във въоръжени грабежи, отвличане с цел получаване на откуп, тормоз, убийство на личности, участващи в политическия процес или дейностите по възстановяване, саботажи срещу граждански инфраструктурни обекти, като електропроводи или петролопроводи, както и широкомащабни нападения, включващи безразборно бомбардиране и/или взривяване на други експлозиви срещу цивилни граждани, в резултат на което редица иракски граждани продължават да напускат страната, като се насочват по-специално към Йордания, Сирия, но също така Египет, Ливан, Турция, Иран и в други по-далечни страни;

В.   като има предвид, че над 2 милиона иракски граждани са вътрешно разселени, а от февруари 2006 г. насам 822 000 души са изселени наново, като се счита, че ежедневно продължават да се разселват по 2000 души; както и че според оценките на ВКБООН до края на 2007 г., броят на вътрешно разселените лица ще достигне вероятно между 2,3 и 2,5 милиона души;

Г.   като има предвид, че освен вътрешно разселените лица, в Ирак има приблизително 42 000 бежанци, които не са иракски граждани (включително приблизително 15,000 палестинци, които са в особено рисково положение, както и суданци, кюрди от Турция, иранци и др.);

Д.   като има предвид, че много областни управи в Ирак ограничават достъпа на наскоро разселените лица, което води до силно намаляване на шансовете за намиране на временно сигурно място за живот вътре в страната;

Е.   като има предвид, че на вътрешно разселените лица се отказва възможността да се регистрират за получаване на храни, което увеличава опасността от хуманитарна криза;

Ж.   като има предвид, че според оценките, около 2 милиона иракски граждани пребивават като бежанци в съседни страни, без приемащите страни да са им предоставили официален статут на защитени лица: така например Сирия е приела между 1,2 и 1,5 милиона иракски граждани, Йордания - между 500 000 и 750 000, което съставлява висок процент от населението, Египет - около 80 000, Ливан - около 20 000, Иран - над 50 000, страните от Персийския залив - над 200 000 и Турция - около 5 100 души;

З.   като има предвид, че децата в училищна възраст сред бежанците в съседните страни наброяват 560 000, а достъпът до държавни училища или държавно финансирани здравни грижи в редица райони е много труден или възпрепятстван от закона;

И.   като има предвид, че съгласно обичайното международно право съществува правно задължение да не се връщат бежанци, които са преследвани или застрашени от сериозна опасност, и да се позволява на търсещите убежище лица, които бягат от масови злоупотреби с правата на човека и ширещо се насилие, да влизат в съответната страна, поне временно, за да бъдат проучвани за получаване на статут на бежанец;

Й.   като има предвид, че подходът на повечето държави-членки на ЕС и на САЩ във връзка с признаване необходимостта от защита на иракските бежанци е до голяма степен ограничителен;

К.   като има предвид установените съществени различия в подхода при разглеждане подадените от иракски граждани молби за предоставяне на убежище в различните държави-членки, което показва липсата на напредък по разработването на обща европейска система за предоставяне на убежище, която се основава на високи общи норми и е в състояние да предостави защита на нуждаещите се лица;

Л.   като има предвид, че съседните страни ограничават в значителна степен достъпа на бежанци, като принуждават повечето от тях да се завърнат в Ирак или да останат блокирани на границата, а също така налагат ограничителни изисквания чрез намаляване срока на пребиваването им и/или затруднено преиздаване на техните визи, поради което по-голямата част от иракчаните загубват законния си статут;

М.   като има предвид, че Бразилия е една от малкото страни, чието правителство предложи да приеме известен брой палестински бежанци, които са пребивавали преди това в Ирак по силата на програми за солидарност при настаняване на бежанци;

Н.   като има предвид, че ВКБООН подготвя искане за увеличаване от 60 на 115 милиона американски долара на допълнителния бюджет, отпуснат предвид положението в Ирак;

О.   като има предвид, че евреите, мендеите и християните (сред които асирийци, арменци, православни и други християнски малцинства) са подложени на нарастваща дискриминация по отношение на достъпа им до пазара на труда или до основни социални услуги, а редица от тях се страхуват от преследвания от страна на бунтовнически групировки, както и на ислямистки милиции, които на практика са придобили контрол над цели квартали в различни градове и села в Ирак; като има предвид, че в резултата на нарастващото напрежение между сунити и шиити, отделните граждани също могат да станат обект на прицел единствено поради принадлежността им към дадено етническо или религиозно малцинство;

1.  Приветства солидарността, проявено от съседните на Ирак страни по отношение на иракските бежанци и отправя покана към тези страни да уведомят международната общност относно подкрепата, която им е необходима, за да могат да се справят с това положение;

2.  Признава наличието на подобрения по отношение на приноса на регионалните кюрдски органи към подпомагане на вътрешно разселените немюсюлмански общности,

3.  Присъединява се към призива наВърховния комисар на ООН за бежанците за устойчиви, всеобхватни и координирани мерки на международно равнище за облекчаване на положението на милиони души, напуснали домовете си поради хуманитарната криза, на което не може вече да не се обръща внимание; Счита, че подкрепата на международната общност е жизненоважно за облекчаване на страданието на стотици хиляди иракски бежанци и вътрешно разселени или напускащите страната лица, както и за повишеното насърчаване и оказване на съдействие на страни като Сирия и Йордания, които приемат на територията си значителен брой иракски бежанци;

4.  Признава също така усилията, положени от страни от региона, които не граничат с Ирак, например Египет, за оказване на съдействие на иракски бежанци; призовава тези страни да продължат усилията си в полза на иракските бежанци чрез запазване на отворените си граници и подобрят условията за тези бежанци, като зачитат техните основни права и осигуряват техния достъп до основни услуги като здравеопазване и образование с подкрепата на международната общност;

5.  Изказва възмущение от факта, че съседни държави оставиха границите си затворени, с някои редки и ограничени изключения, за палестинци, бягащи от насилие и заплахи срещу тях в Ирак; осъжда призива на иракския министър по въпросите на разселването и миграцията за изгонване на палестинците от Ирак; осъжда решението на иракското правителство за налагане на тежки изисквания за регистриране за палестинци, като тези изисквания затрудняват законното им оставане в Ирак;

6.  Призовава иракското правителство, както и местните регионални и религиозни органи и многонационалните коалиционни сили в Ирак да предприемат незабавни мерки за подобряване на сигурността на всички бежанци и вътрешно разселени лица в Ирак и да сложат край на дискриминационните практики;

7.  Решително отхвърля заплахите за изгонване и преустановяване на доставките на гориво и питейна вода, отправени от някои висшестоящи представители на иракското правителство срещу 44 000 членове на иранската опозиция, които пребивават в качеството си на политически бежанци в Ирак от 20 години насам и имат законен статут на "защитени лица" съгласно Четвъртата женевска конвенция, и призовава иракското правителство да съблюдава техните права съгласно международното право;

8.  Призовава държавите-членки да преодолеят своята позиция за непредприемане на мерки във връзка с положението на иракските бежанци и да изпълнят своите задължения съгласно международното и общностно право за предоставяне на възможността на иракчани за подаване на заявление за предоставяне на убежище, което да бъде разгледано в най-кратки срокове, като се зачита процесуалната защита и се предостави бежански статут или допълнителна или временна закрила за лицата, които имат обосновани опасения във връзка с преследване или понасяне на сериозна вреда;

9.  Настоятелно приканва държавите-членки да не прехвърлят лица на друга държава на основание Регламента Дъблин II(3), ако е известно, че въпросната страна не разглежда правилно заявленията от иракчани за предоставяне на убежище; посочва, че съответната държава-членка може да се позове на член 3, параграф 2 от Регламента Дъблин II;

10.  Насърчава държавите-членки да предоставят на иракските граждани, които не отговарят на изискванията за закрила, но които не могат да бъдат върнати в страната си, законен статут (временен или постоянен в зависимост от техните обстоятелства) и да им гарантират подходящи условия и ползване с основни права;

11.  Отбелязва със загриженост, че през 2005 г. и 2006 г.са регистрирани между 400 и 500 принудителни връщания на лица в Ирак и призовава държавите-членки да преустановят всички принудителни връщания на лица в която и да е част на Ирак;

12.  Настоятелно приканва държавите-членки и международната общност като доказателство за поделянето на отговорността на международно равнище да окажат съществен принос към преселването на иракските бежанци и лицата без гражданство, както и на палестинските бежанци, намиращи се понастоящем в Ирак или напуснали Ирак, но без възможност за напускане на региона, като се обръща приоритетно внимание на най-уязвимите лица в съответствие с насоките на Върховния комисар на ООН за бежанците относно преселването на иракски бежанци; призовава Европейския съюз и нейните държави-членки да създадат механизъм за организиране на това поделяне на отговорността и да оказват съответна подкрепа;

13.  Подкрепя препоръката на ВКБООН лицата, търсещи убежище, от южната и централна част на Ирак да се разглеждат като бежанци съгласно Конвенцията за бежанците и в случаите, в които те не получат статут на бежанец, да им се предостави допълнителна форма на закрила, освен ако по отношение на съответното лице намират приложение критериите за изключване на Конвенцията за бежанците;

14.  Призовава Европейската комисия незабавно да проучи допълнителните възможности за оказване на хуманитарна подкрепа на вътрешно разселените лица в Ирак, като прилагат подходяща гъвкавост при тълкуване на съответните правила, и да окаже съдействие на съседните страни в усилията им за приемане на бежанците;

15.  Приветства първоначалните мерки, предприети от ГД "Хуманитарна помощ" на Комисията; изказва съжаление въпреки това във връзка с дългите процедури, дължащи се на специални ограничения в страната;

16.  Приканва Комисията незабавно да подготви създаването на центрове за оказване на помощ при психични травми за иракските бежанци и вътрешно разселени лица, както и да разработи проекти за професионална квалификация, по-специално за вътрешно разселените лица, в областта на селското стопанство в онези части на Ирак, където това е възможно;

17.  Настоятелно призовава Комисията незабавно да уведоми Парламента и по-специално неговата Комисия по бюджетен контрол на заседанието й на 16 юли 2007 г. относно усвояването на средства, отпуснати за Ирак, по-специално чрез Международния фонд за възстановяване на Ирак, и напомня на Комисията за приоритетите, съдържащи се в нейното съобщение от 7 юни 2006 г. (COM(2006)0283), сред които са 1) оказване на подкрепа на всяко демократично избрано правителство и 2) засилване на сигурността въз основа на принципа на правовата държава и насърчаването на среда, в която се зачитат правата на човека; припомня, че счита ситуацията за извънредна и че в гореспоменатата си резолюция от 15 февруари 2007 г. е призовал настоятелно съществена част от бюджетните средства на ЕС, предназначени за програми, свързани с Ирак, да бъдат предоставени за бежанците; тази информация от Комисията следва да включва точна разбивка по видовете дейности, както и по планираните в бюджета дейности, поетите във връзка с тях бюджетни задължения и дейностите, по които са извършени плащания, като също се определят ясно програмите, предназначени за иракски бежанци и вътрешно разселени лица;

18.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на Съвета, на Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН), на правителствата и парламентите на Ирак, Сирия, Йордания, Ливан, Египет, Турция, Палестина и на Арабската лига.

(1) Приети текстове, P6_TA(2007)0056. (2) ОВ L 304, 30.9.2004 г., стр. 12. (3) Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета държава (ОВ L 50, 25.2.2003 г., стр. 1).

Резолюция на Европейския парламент от 12 юли 2007 г. относно нарушения на правата на човека в Приднестровието (Република Молдова)

P6_TA(2007)0358 RC-B6-0292/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид своите предишни резолюции относно положението в Република Молдова, и по-специално в Приднестровието(1),

–   като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между Република Молдова и Европейския съюз, влязло в сила на 1 юли 1998 г.,

–   като взе предвид Плана за действие относно Република Молдова, приет на седмата среща на Съвета за сътрудничество "ЕС-Република Молдова" на 22 февруари 2005 г.,

–   като взе предвид временната резолюция, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 1 март 2006 г. относно решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 8 юли 2004 г. по делото "Илашку и други срещу Република Молдова и Русия",

–   като взе предвид декларациите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) на Срещата на върха през 1999 г. в Истанбул и на Министерската среща през 2002 г. в Порто,

–   като взе предвид Женевските конвенции от 12 август 1949 г., включително техните разпоредби относно правата на мъртвите,

–   като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

A.   като има предвид, че войната от 1992 г. в региона на Приднестровието в Република Република Молдова доведе до установяването на сепаратистки, нелегитимен и авторитарен режим в региона; положението на замразен конфликт продължава и нарушенията на правата на човека продължават да бъдат все така значителни и повсеместни;

Б.   като има предвид, че досега не е намерено окончателно разрешение на конфликта в Приднестровието въпреки гореспоменатите международни решения, което води до продължаващо влошаване на спазването на правата на човека в региона;

В.   като има предвид, че последният пример за нарушаване на правата на човека в Приднестровието е случаят с Тудор Попа и Андрей Иванток, които са били подложени на унижение и им е било забранено да се върнат в своите домове;

Г.   като има предвид, че арестуването и задържането по обвинения в тероризъм на всички членове на така наречената група "Илашку" представлява незаконно действие на сепаратисткия режим в Приднестровието и не отговаря на международните стандарти във връзка с принципите за честен процес, върховенство на закона, спазване на правата на затворниците и предотвратяване на мъченията и нечовешкото отношение;

Д.   като има предвид, че решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 8 юли 2004 г. по случая "Илашку и други срещу Република Молдова и Русия" все още не е изпълнено и беше напълно пренебрегнато от сепаратисткия режим в Приднестровието;

Е.   като напомня, че сериозните нарушения на правата на човека в Приднестровието продължава, като в частност води до отричане на правата на румънците чрез закриване на училища с преподаване на румънски език и оскверняване на румънските гробища в Приднестровието, както и нарушаване на политическите права и свободи на цялото население, което живее в района, което обстоятелство води до широко разпространение на трафика на хора и организираната престъпност;

Ж.   като има предвид, че решенията от Срещата на върха на ОССЕ през 1999 г. в Истанбул и на Министерската среща на ОССЕ през 2002 г. в Порто все още не са изпълнени;

З.   като има предвид, че Европейският съюз предприе важни стъпки за засилване на ангажимента си към Република Република Молдова и за търсене на решение на конфликта в Приднестровието, като откри постоянна делегация на Европейската комисия в Кишинев и назначи специален представител на ЕС (СПЕС) за Република Молдова с мандат да допринася за устойчивото уреждане на конфликта в Приднестровието и да учреди Мисия на ЕС за гранична помощ (МЕСГП) в Република Молдова и Украйна,

И.   като има предвид, че преговорите относно региона на Приднестровието в Република Молдова са в ход от 1992 г. в така наречия формат "5+2", в който участват Република Молдова, Приднестровския регион на Република Молдова, Руската федерация, Украйна и ОССЕ, а ЕС и САЩ имат статут на наблюдатели от 2005 г.; като има предвид, че през април 2006 г. преговорите се провалиха,

Й.   като има предвид европейските аспирации на Република Молдова и факта, че случващото се в Приднестровието става в непосредственото съседство на ЕС; като признава териториалната цялост на Република Република Молдова и призовава всички страни да работят приоритетно за обединението на държавата;

1.  Изразява своето силно съжаление, причинено от липсата на спазване на правата на човека и човешкото достойнство в Приднестровието, както се вижда от процеса и задържането на групата "Илашку", отричането на свободите на населението, живущо в този район, незачитането на правото на достъп до информация и образование, което от своя страна води до широкото разпространение на трафика на хора, и организираната престъпност.

2.  Приветства освобождаването на г-н Андрей Иванток и на г-н Тудор Попа, но изразява своето съжаление поради факта, че тяхното освобождаване от сепаратисткия режим в Тираспол беше представено като дължащо се на изтичането на срока на наложеното им наказание лишаване от свобода, а не на изпълнението на решението на ЕСПЧ; осъжда факта, че г-н Андрей Иванток е бил подложен на насилие и посегателства върху човешкото достойнство при неговото освобождаване, както се вижда от филмов материал, заснет от свидетели на събитието.

3.  Осъжда постоянните репресии, тормоз и заплашване, упражнявани от приднестровския сепаратистки режим върху представители на независимите медии, неправителствени организации и гражданското общество.

4.  Изисква прекратяване на лишаването от свобода на лица заради политическата им дейност; в тази връзка осъжда арестуването на 2 юни 2007 г. на г-н Valentin Besleag, кандидат-кмет на законните местни избори в Corjova и последвалото отношение към него.

5.  Призовава за бързо и окончателно разрешаване на замразения конфликт в Приднестровието, което ще осигури демокрацията и спазването на правата на човека на цялата територия на Република Република Молдова в съответствие международните принципи.

6.  Подчертава твърдата ангажираност на ЕС относно териториалната цялост на Република Молдова; посочва, че незаконният режим в Тираспол не разполага с правото да възпрепятства молдовските граждани да влизат на територията на левия бряг на река Днепър и да издава решения "persona non-grata".

7.  Призовава Комисията и Съвета да предвидят мерки за по-силно и цялостно участие в процеса на преговори и разрешаване на гореспоменатия конфликт; отбелязва успеха на базираната в Одеса съвместна гранична мисия на ЕС и Украйна и призовава украинското правителство да продължи своята подкрепа за мисията.

8.  Призовава за по-силно участие на ЕС при решаването на този конфликт в непосредствено съседство с него, включително издигането на статуса на ЕС до партньор в преговорите.

9.  Напомня на всички страни, че приднестровският сепаратистки режим допуска засилване на организираната престъпност, включително трафик на оръжия и хора, контрабанда и пране на пари; посочва, че това представлява сериозна заплаха за стабилността в региона.

10.  Призовава за незабавното и пълно прилагане на заключенията на Срещата на върха на ОССЕ през 1999 г. в Истанбул и на Министерската среща на ОССЕ през 2002 г. в Порто, както и на решението на ЕСПЧ от 8 юли 2004 г. по делото "Илашку и други срещу Молдова и Русия"; призовава ЕС да повдигне въпроса за изтеглянето на руските войски от Приднестровието в рамките на връзките ЕС-Русия.

11.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Съвета, правителствата и парламентите на държавите-членки, правителството и парламента на Република Молдова, правителството и парламента на Русия, както и на генералния секретар на Съвета на Европа.

(1) Вж. например резолюции на Парламента от 23 октомври 2006 г., P6_TA(2006)0455, и от 16 март 2006 г., ОВ С 291 Е, 30.11.2006 г., стр. 414.

Резолюция на Европейския парламент от 12 юли 2007 г. относно правата на човека във Виетнам

P6_TA(2007)0359 RC-B6-0290/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно Виетнам,

–   като взе предвид Декларацията на председателството от името на Европейския съюз от 15 май 2007 г. относно осъждането на защитници на правата на човека във Виетнам,

–   като взе предвид Споразумението за сътрудничество между Европейския съюз и Социалистическа република Виетнам,

–   като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, който Виетнам ратифицира през 1982 г.

–   като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

A.   като има предвид, че от март 2007 г. над 15 дисиденти бяха осъдени на лишаване от свобода за продължителни срокове или на домашен арест;

Б.   като има предвид, че тази репресия е извършена една година след процеса на политическо отваряне във Виетнам през 2006 г., който преживя раждането на независими и демократични партии, на интерес, и множество виетнамци (интелектуалци, адвокати, журналисти, артисти, свещеници, граждани) изразиха интерес към демократичната кауза, и имаше множество призиви в подкрепа на демокрацията;

В.   като има предвид, че петицията по Интернет, призоваваща за повече демокрация, която бе разпространена от продемократичната и реформаторска група Блок 8406 и бе подписана от 118 активисти постави началото на истинско демократично движение по интернет;

Г.   като има предвид, че толерантността на режима във Виетнам спрямо разрастването на демократичното дисидентство породи големи надежди и позволи на Социалистическа република Виетнам да бъде приета в Световната търговска организация, извадена от списъка на Съединените щати на страните, нарушаващи религиозните свободи (списък CPC или списък на страните, пораждащи сериозна загриженост) и Американският конгрес й предостави статут за развиване на нормални и постоянни търговски отношения (PNTR);

Д.   като има предвид, че въпреки постоянните и повтарящи се призиви на международната общност, главата на Обединената будистка общност на Виетнам, 87-годишният Thich Huyen Quang и неговият заместник, 79-годишният Thich Quang Do, лауреат на наградата Рафто за 2006 година, присъждана на защитници на човешките права, са задържани от 1982 година насам в манастира им без съдебен процес, само защото се проявиха като убедени поддръжници на религиозната свобода, правата на човека и демокрацията; като има предвид, че членовете на провинциалните комитети, създадени от църквата в 20 бедни провинции, за да помага на най-нуждаещите се, са жертви на тормоз, разпити, сплашване, постоянни заплахи, единствено заради своята принадлежност към Обединената будистка общност на Виетнам;

Е.   като има предвид, че признаването на религиозните движения чрез регистрация остава незначително и неравностойно, като например от 4000 подали молба протестантски "домашни църкви" са признати 50; и регистрацията на посочените конгрегации трябва да се подновява всяка година;

Ж.   като има предвид, че през февруари 2007 г. демонстрация на 200 будистки лидери на кхмерите кром в подкрепа на религиозната свобода, състояла се в провинция Soc Trang, бе насилствено потушена; като има предвид, че на 10 май 2007 г. петима от тях бяха осъдени на 2 до 4 години лишаване от свобода заради "нарушаване на обществения ред"; и че преследването по религиозни причини, на което са подложени кхмерите кром, се придружава от насилствена асимилация;

З.   като има предвид, че етническите малцинства от възвишенията в Северен и Централен Виетнам продължават да са жертви на дискриминация, земите им все още се конфискуват и религиозните им свободи се нарушават, като в Североизтока са признати само 38 религиозни групи; като има предвид, че нито независими неправителствени организации, нито журналисти са получили достъп до възвишенията, за да придобият представа за действителното положение на планинците, завърнали се от Камбоджа;

И.   като има предвид, че от март 2007 г. насам срещу всички задържани дисиденти са били предявени обвинения в нарушаване на законодателството в областта на "националната сигурност", "пропаганда срещу социалистическа република Виетнам" (член 88 от Наказателния кодекс) или в опит за "сваляне на правителството" (член 79); като има предвид, че Комитетът по правата на човека на ООН, Специалният докладчик по религиозната нетърпимост и Работната група по неправомерното задържане оцениха присъдите по обвинения, свързани с "нарушаване на националната сигурност" като несъвместими с международното право и всички те поискаха тези обвинения да бъдат снети или преразгледани;

Й.   като има предвид, че Виетнам получава финансова помоща от Европейския съюз и от неговите държави-членки в рамките на "Стратегията за развитие на съдебната система" и на "Стратегията за съдебна реформа";

К.   като има предвид, че във Виетнам все се водят дела, при които не се спазват презумпцията за невинност, правото на защита или независимостта на съдиите, както това беше при делото срещу католическия свещеник Nguyen Van Ly (на 30 март 2007 г.) и срещу адвокатите Nguyen Van Dai и Le Thi Cong Nhan (на 11 май 2007 г.);

Л.   като има предвид, че отмяната на указ 31/СР от 1997 за административно задържане не може да прикрие продължаващото прилагане на Постановление 44/2002/PL-UBTVQH10 за санкции за административни нарушения, което разширява правомощията за задържане под стража на дисиденти без съдебен процес и възстановява старата и зловеща практика дисидентите да бъдат настанявани в психиатрични болници, жертва на тази практика е адвокатката Bui Thi Kim Thanh, която е задържана от ноември 2006 г. заради това, че е помогнала на селяни, жертви на несправедливо третиране, да защитят правата си;

М.   като има предвид, че Европейският съюз е най-важният търговски партньор на Виетнам, който вече се ползва от Общата система за преференции на Европейския съюз (ОСП);

Н.   като има предвид, че през месец март 2007 г. Европейската комисия реши да увеличи с 30 % помощта за Виетнам за периода 2007 - 2013 г. (304 000 000 евро), от които точно определена част е предназначена за управлениеи дейности във връзка с правата на човека;

1.  Изразява сериозната си загриженост от новата вълна на преследване на дисиденти във Виетнам;

2.  Поради това изисква незабавното и безусловно освобождаване на всички лица, лишени от свобода, само защото мирно и законно са упражнявали правото си на свобода на мнение, свобода на изразяване, свобода на словото и на вероизповедание, сред които и католическият свещеник Nguyen Van Ly (осъден на 8 години лишаване от свобода), Nguyen Phong (6 години), Nguyen Binh Thanh (5 години), адвокатите Nguyen Van Dai (5 години) (всички те са членове на продемократичната и реформаторска група Блок 8406) и адвоката Le Thi Cong Nhan (4 години) - говорител на Партията на напредъка (4 години), Tran Quoc Hien, представител на Организацията на работниците-земеделци (5 години) ,Le Nguyen Sang, председател на Народната демократична партия (НДП) (5 години), Nguyen Bac Truyen (4 години), Huynh Nguyen Dao (3 години), както и будистите Hoa Hao: Duong Thi Tron (6 години), Le Van Soc (6 години) и Nguyen Van Thuy (5 години), Nguyen Van Tho (4 години), Thich Huyen Quang, главата на Обединената будистка църква на Виетнам, Thich Quang Do, Bui Thi Kim Tanh;

3.  Призовава виетнамското правителство да прекрати всякакви форми на репресия срещу хора, които упражняват правото си на свободно изразяване, свобода на вероизповедание и свобода на сдружаване в съответствие с международните стандарти за защита на правата на човека; повтаря призива си до властите спешно да реформират разпоредбите, отнасящи се до националната сигурност, като ги отменят или приведат в съответствие с международното право;

4.  Призовава Виетнам да предприеме политически и институционални реформи, за да установи демокрация и истинско върховенство на закона, като започне с въвеждането на многопартийна система, свободен печат и свободни синдикати;

5.  Призовава виетнамското правителство да спазва религиозната свобода и да възстанови правния статут на всички религиозни общности, по-специално на Обединената будистка църква на Виетнам;

6.  Призовава правителството на Виетнам да прекрати дискриминацията срещу общността на планинците;

7.  Приветства отменянето на указ 31/СР като първи етап на съдебната реформа и призовава виетнамското правителство да премахне всяка форма на лишаване от свобода, налагано без защита в съдебен процес, и по-специално Постановление 44 от 2002 г.;

8.  Призовава виетнамските власти да приложат препоръките на ООН, по-специално на Комитета за правата на човека, съдържащи се в неговите заключения от 2002 г., като отмени цялото законодателството, което нарушава правата на човека, и като истински гарантира основните права на виетнамските граждани, по смисъла на Международния пакт за граждански и политически права и на Международния пакт за икономически, социални и културни права;

9.  Подчертава, че диалогът между Европейския съюз и Виетнам относно правата на човека трябва да доведе до видими подобрения във Виетнам; призовава Съвета и Комисията да преразгледат политиката на сътрудничество с Виетнам, като вземат предвид член 1 от Споразумението за сътрудничество от 1995 г., което предвижда, че това сътрудничество се основава на спазването на демократичните принципи и основните права;

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите-членки на АСЕАН, на Генералния секретар на Организацията на обединените нации, на Върховния комисар на ООН за правата на човека и на правителството и парламента на Виетнам.