Законодателна резолюция на Европейския парламент от 31 януари 2008 г. относно инициативата на Република Австрия с оглед на приемането на решение на Съвета относно подобряване на сътрудничеството между специалните звена на държавите-членки на Европейския съюз за намеса при кризисни ситуации (15437/2006 – C6-0058/2007 – 2007/0803(CNS))
(Процедура на консултация)
Европейският парламент,
– като взе предвид инициативата на Република Австрия (15437/2006),
– като взе предвид членове 30, 32 и 34, параграф 2, буква в) от Договора за ЕС,
– като взе предвид член 39, параграф 1 от Договора за ЕС, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C6-0058/2007),
– като взе предвид членове 93 и 51 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A6-0507/2007),
1. Одобрява инициативата на Република Австрия във вида, в който е изменена;
2. Приканва Съвета да промени съответно текста;
3. Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;
4. Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в инициативата на Република Австрия;
5. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителството на Република Австрия.
Текст, предложен от Република Австрия
Изменения, внесени от Парламента
Изменение 1 Съображение 4
(4) Нито една държава-членка не разполага с всички средства, ресурси и експертни знания за ефективно справяне с всички възможни видове широкомащабни кризисни ситуации, които изискват специална намеса.
(4) Нито една държава-членка не разполага с всички средства, ресурси и експертни знания за ефективно справяне с всички възможни видове конкретни или широкомащабни кризисни ситуации, които изискват специална намеса.
Изменение 2 Съображение 5
(5) Настоящото решение посочва някои общи правила относно отговорността, включително правила относно наказателната отговорност, с цел да се предостави правна рамка относно условията, в които съответните държави-членки се съгласяват да поискат и окажат помощ. Наличието на такава правна рамка и на декларация, в която се посочват компетентните органи, ще позволи на държавите-членки да реагират бързо и да спечелят време в случай на възникване на кризисна ситуация.
(5) Решение 2007/…/ПВР на Съвета относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност ("Решение от Прюм"), и по-конкретно член 18 от него, урежда формите на взаимопомощ между полицейските органи на държавите-членки във връзка с масови събирания и подобни широкомащабни събития, бедствия и тежки произшествия. Настоящото решение не обхваща масовите събирания, природните бедствия или тежки произшествия по смисъла на член 18 от Решението от Прюм, а допълва онези разпоредби от него, които предвиждат форми на взаимопомощ между полицейските органи на държавите-членки чрез специални звена за намеса в други ситуации, а именно в кризисни ситуации, предизвикани от човешки действия или терористични ситуации, които представляват сериозна пряка физическа заплаха за хора, имущество, инфраструктура или институции, по-специално вземане на заложници, отвличания и подобни събития. Като имат това предвид, държавите-членки следва да посочат компетентните национални органи, от които другите заинтересовани държави-членки могат да поискат помощ.
Изменение 3 Съображение 5 a (ново)
(5а) Наличието на такава правна рамка и на сборник, в който се посочват компетентните органи, ще позволи на държавите-членки да реагират бързо и да спечелят време в случай на възникване на такава кризисна или терористична ситуация. Освен това, с оглед увеличаване на способността на държавите-членки да предотвратяват и да противодействат на такива ситуации и по-специално на терористични актове, от първостепенно значение е специалните звена за намеса да провеждат редовни срещи и организират съвместни обучения, за да се възползват взаимно от опита си.
Изменение 4 Член 1
Настоящото решение установява общите правила и условия, които позволяват на специалните звена за намеса на една държава-членка да оказват помощ и/или да действат на територията на друга държава-членка (оттук нататък наричана " държава-членка, отправяща искането") в случаите, в които те са били поканени от последната и са се съгласили да направят това с оглед на преодоляването на кризисна ситуация.
Настоящото решение установява общите правила и условия, които позволяват на специалните звена за намеса на една държава-членка (оттук нататък наричана " държава-членка, към която е отправено искането") да оказват помощ и/или да действат на територията на друга държава-членка (оттук нататък наричана " държава-членка, отправяща искането") в случаите, в които те са били поканени от последната и са се съгласили да направят това с оглед на преодоляването на кризисна ситуация. Практическите подробности и разпоредбите за прилагане на настоящото решение, се договарят пряко между държавата-членка, отправила искането, и държавата-членка, към която е отправено искането.
Изменение 6 Член 2, точка 2
2) "кризисна ситуация" означава всяка една предизвикана от човешки действия ситуация в държава-членка, представляваща сериозна пряка физическа заплаха за лица или институции в тази държава-членка, по-специално вземане на заложници, отвличания и подобни събития.
2) "кризисна ситуация" означава всяка една предизвикана от човешки действия ситуация в държава-членка, която дава достатъчни основания да се счита, че се извършва или е било извършено или ще се извърши престъпно деяние, което представлява сериозна пряка физическа заплаха за лица, имущество, инфраструктура или институции в тази държава-членка, по-специално ситуациите, посочени в член 1, параграф 1 от Рамково решение на Съвета 2002/475/ПВР от 13 юни 20021.
____________________ 1 OВ L 164, 22.6.2002 г., стр. 3.
Изменение 7 Член 2, параграф 2 a (нов)
2а) "компетентен орган" означава националният орган, който може да отправя искане и да предоставя разрешения относно развръщането на специални звена за намеса.
Изменение 8 Член 3, параграф 1
1. Всяка държава-членка може да поиска да бъде подпомогната от специално звено за намеса на друга държава-членка с оглед на преодоляване на кризисна ситуация. Всяка държава-членка може да приеме или да отхвърли такова искане, или да предложи различен вид помощ.
1. Посредством искане, отправено чрез компетентните органи, в което се посочва характерът на поисканата помощ, както и оперативната необходимост от такава, всяка държава-членка може да поиска да бъде подпомогната от специално звено за намеса на друга държава-членка с оглед на преодоляване на кризисна ситуация. Компетентният орган на държавата-членка, към която е отправено искането, може да приеме или да отхвърли такова искане, или да предложи различен вид помощ.
Изменение 9 Член 4
Общи правила относно отговорността
Гражданска и наказателна отговорност
1.В случаите, в които в съответствие с настоящото решение, служители на една държава-членка действат на територията на друга държава-членка, последната носи отговорност за всички щети, нанесени от тях по време на техните операции.
Когато служители на една държава-членка действат на територията на друга държава-членка и/или се използва оборудване по силата на настоящото решение, се прилагат разпоредбите относно гражданската и наказателната отговорност, съдържащи се в член 21 и член 22 от Решението от Прюм.
2.Чрез дерогация от параграф 1, в случаите, в които щетите произтичат от действия, които са в противоречие с насоките, предоставени от държавата-членка, отправяща искането, или надхвърлят границите на съответните правомощия на служителите съгласно националното им право, се прилагат следните правила:
a) държавата-членка, на чиято територия са нанесени щети, възстановява тези щети съгласно условията, приложими към щети, нанесени от собствените й служители;
б) държавата-членка, чиито служители са нанесли щети на което и да е лице на територията на друга държава-членка, възстановява на последната в пълен размер всички суми, които тя е изплатила на пострадалите или на упълномощените лица;
в) без да се накърнява упражняването на правата й по отношение на трети страни и с изключение на буква б), при обстоятелствата, предвидени в настоящия параграф, всяка държава-членка се въздържа от отправяне на искане към друга държава-членка за възстановяване на понесените от нея щети.
Изменение 10 Член 5
Член 5
заличава се
Наказателна отговорност
По време на операциите, посочени в член 3, служителите, които участват в тях на територията на друга държава-членка, се третират като служители на тази държава-членка по отношение на извършени от или спрямо тях престъпления.
Изменение 11 Член 6
Държавите-членки гарантират, че техните съответни органи провеждат срещи и организират съвместни обучения и учения, при необходимост, с цел обмяна на опит, експертни знания и обща, практическа и техническа информация относно оказване на помощ в кризисни ситуации.
Всички участващи държави-членки гарантират, че техните специални звена за намеса провеждат срещи и организират редовни съвместни курсове за обучение и учения, с цел обмяна на опит, експертни знания и обща, практическа и техническа информация относно оказване на помощ в кризисни ситуации. Такива срещи, обучения и учения могат да бъдат финансирани в рамките на определени финансови програми на Съюза и да получават безвъзмездна помощ, финансирана от общия бюджет на Европейския съюз. В този контекст, държавата-членка, поела председателството на ЕС, се стреми да гарантира провеждането на такива срещи, обучения и учения.
Изменение 12 Член 7
Всяка държава-членка поема собствените си разходи, освен ако е договорено друго между съответните държави-членки.
Във връзка с прилагането на член 3, държавата-членка, отправяща искането, поема оперативните разходи на специалните звена за намеса на държавата-членка, към която е отправено искането, включително разходи за транспорт и настаняване, освен ако е договорено друго между съответните държави-членки.
Изменение 13 Член 8, параграф 4 a (нов)
4а. Нищо в настоящото решение не може се тълкува като позволяващо прилагането на тези правила, предназначени да уредят сътрудничеството между правоприлагащите органи на държавите-членки, спрямо отношения с аналогични служби на трети страни в заобикаляне на действащите правила на националните правни системи, приложими към международното полицейско сътрудничество.