Европейският парламент,

–   като взе предвид Зелената книга на Комисията от 4 април 2007 г., озаглавена "Европейското научноизследователско пространство: Нови перспективи (COM(2007)0161);

–   като взе предвид работния документ на Комисията (SEC(2007)0412), който придружава горепосочената Зелена книга на Комисията,

–   като взе предвид Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007-2013 г.)(1) (Седма рамкова програма),

–   като взе предвид Решение 2006/973/ЕО на Съвета от 19 декември 2006 г. относно специалната програма "Хора" за изпълнение на Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007-2013 г.)(2),

–   като взе предвид своята резолюция от 24 май 2007 г. относно прилагането на знанията на практика: широкообхватна иновационна стратегия за Европа(3),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и Комисията по регионално развитие (A6-0005/2008),

A.   като има предвид, че Европейският съвет от 23 и 24 март 2000 г. в Лисабон одобри създаването на Европейското научноизследователско пространство (ЕНП);

Б.   като има предвид, че Европейският съвет от 15-16 март 2002 г. в Барселона постигна съгласие относно целта за увеличаването на цялостните разходи за научноизследователска и развойна дейност (НРД) на 3 % от БВП на Съюза до 2010 г. (две трети следва да идват от частния сектор);

В.   като има предвид, че Седмата рамкова програма има за цел да подпомага създаването на ЕНП;

Г.   като има предвид, че създаването на ЕНП следва да се придружава от създаването на Европейско пространство за висше образование и Европейско пространство за иновации, трите точки на т. нар. "триъгълник на знанието";

Д.   като има предвид, че ЕНП обхваща три главни аспекта: вътрешен пазар за научи изследвания, в който изследователи, технологии и знания могат да се движат свободно, ефективно съгласуване на ниво ЕС на национални и регионални научноизследователски дейности, програми и политики и инициативи, които се изпълняват и финансират на равнище ЕС;

Е.   като има предвид, че са необходими още по-енергични усилия, по-специално по отношение на координацията, във всички измерения на научните изследвания в ЕС: хора, инфраструктура, организации, финансиране, обмен на знания и глобално сътрудничество, за да се преодолее разпокъсването на научните изследвания в ЕС и да се реализира потенциалът на ЕС в тази област;

Ж.   като има предвид, че възможностите за трудова заетост и условията на работа не облагодетелстват навлизането на млади мъже и жени в научноизследователския сектор, нещо, което означава разхищение на ценни човешки ресурси;

З.   като има предвид, че финансирането на НРД все още изостава значително от Лисабонската цел за 3 % от БВП;

И.   като има предвид, че за създаването на ЕНП е необходима по-обширна гледна точка, която обхваща всички съответни заинтересовани участници;

Й.   като има предвид, че жените продължават да бъдат недостатъчно представени в повечето области на научноизследователската дейност и инженерството и в ръководните постове,

К.   като има предвид, че приносът на частния сектор в НРД в Европейския съюз изостава значително в сравнение с неговите преки конкуренти;

Създаване на единен трудов пазар за изследователи

1.  Би приветствал общото определение за научноизследователски кариери и установяването на информационна система за трудовата заетост на изследователите и научноизследователските практики в цяла Европа и счита, че това ще помогне на ЕС да достигне най-високи нива в областта на научните изследвания;

2.  Настоятелно призовава държавите-членки и регионите да изготвят стратегии за развитие на материалните и човешки ресурси в областта на научните изследвания и новаторството, по-специално подобряване и предоставяне на научноизследователски инфраструктури, повишена мобилност за изследователите чрез засилена финансова подкрепа, местни инициативи за привличане на изследователи, премахване на правни, административни и езикови бариери, обмен на персонал и осигуряване на гарантиран достъп за всички, особено за жените изследователи и младите изследователи;

3.  Решително подкрепя Европейската харта за изследователите и Кодекса на поведение за тяхното наемане като средства за увеличаване на привлекателността на ЕНП за научните изследователи; призовава Комисията до предостави обществено достъпна информация относно степента на прилагане на Хартата и на Кодекса на поведение в държавите-членки;

4.  Подчертава необходимостта от създаване и въвеждане на единен европейски модел за кариера в сферата на научните изследвания, както и от въвеждане на интегрирана информационна система относно предложения за работни места и относно договори за обучение в научноизследователския сектор в Европа; счита, че това е от жизнена важност за създаването на единен пазар на труда за научните изследователи;

5.  Подчертава значението на пълно отваряне и прозрачност на процедурите за подбор и повишение на научните изследователи; призовава държавите-членки да гарантират по-голямо равновесие между мъже и жени в комисиите за наемане и повишение;

6.  Изразява съжаление, че трансатлантическото изтичане на инвестиции за НРД продължава да нараства; подчертава значението от предотвратяването на по-нататъшното изтичане на компетентни европейски научни изследователи; призовава за въвеждането на подходящи мерки с цел задържане или връщане обратно в ЕС на научни изследователи, по-специално чрез гарантиране на широки перспективи в кариерата и привлекателни условия за работа както за мъже, така и за жени;

7.  Одобрява плана за увеличаване на географската мобилност на изследователите, така както и тяхната междусекторна мобилност (т.е. между университети и научноизследователски организации - от една страна, и между академични институции и корпоративния сектор, от друга) като средство за постигане на обмен на знания и трансфер на технологии; за постигането на тази цел, призовава Комисията и държавите-членки да обогатят следдипломните и докторантски образователни програми за чрез насърчаване на съвместната дейност на научните ръководители в различни страни, както и да обмислят идеята за създаване на Европейски постдокторални стипендии и образователни програми, като се използва опита на изключително успешната програма Еразъм;

8.  Подчертава, че добре функциониращият вътрешен пазар е важен за успешното развитие на ЕНП и по-специално, че свободното движение на научните изследователи е от жизнена важност; изразява съжаление, че редица пречки продължават да спъват мобилността на научните изследователи в рамките на ЕС; призовава за въвеждането на мерки за подобряване на свободния поток на научни изследователи, по-специално чрез отмяна на всички временни ограничения върху свободното движение на работници, както и чрез подобряване на инфраструктурата на ЕС в областта на научните изследвания; подкрепя идеята за създаване на Европейски институт за иновации и технологии (ЕИТ);

9.  Счита, че достъпът на научни изследователи до ЕС не следва да се възпрепятства посредством съществуващите национали бариери, като например недостатъчно признаване/преносимост на придобити социални придобивки, данъчни обременения и трудности при преместване на семействата; настоятелно призовава държавите-членки да оформят своето национално законодателство в областта на публичноправните разпоредби за заетост по такъв начин, че на научните изследователи от държави-членки или от трети страни да се предоставят подобни условия на работа и да не се възпрепятства тяхното наемане за научноизследователска дейност;

10.  Припомня, че един от начините за постигане на повишена мобилност на научните изследователи би могъл да бъде създаването на ваучър за научни изследвания, който може да бъде използван от научни изследователи в други държави-членки в институциите или университетите-домакини, като по този начин ваучърът предоставя допълнителни финансови средства за самата научноизследователска дейност, която привлича чуждестранни изследователи; счита, че това не само би повишило заинтересоваността на научноизследователските институции и университетите от приемане на научни изследователи от други държави-членки и от привличане на най-талантливите научни работници, но то също така би допринесло за развитието на центрове на отлични постижения чрез даване на възможност на най-привлекателните научноизследователски програми и институции да са привлекателни за повече изследователи и да подобряват своето икономическо положение; счита, че тази добавена подкрепа за мобилността на научните изследователи следва да допълва вече съществуващите схеми за финансиране на мобилност и че финансирането би могло да се предоставя от програмите "Сътрудничество" и "Капацитети" на Седмата рамкова програма;

11.  Посочва необходимостта от осигуряване на подкрепа по-специално за младите научни изследователи, така че да им се гарантира възможността да продължават да получават стипендии, в случай че променят работното си място в рамките на Европейския съюз;

12.  Изразява увереност, че регулаторната рамка на Общността в областта на свободното движение на научни работници в рамките на ЕНП следва да бъде усилена и по този начин да се улесни издаването на визи и разрешения за работа за граждани на трети страни;

13.  Счита за необходимо да въведе специфични мерки за насърчаване на по-голямо участие на жените във всички научноизследователски дейности, така че да се постигне значително увеличение на дела на жените, които са се посветили на изследователска кариера;

14.  Изразява увереност, че намалелият интерес сред младото поколение за посвещаване на образование в сферата на науката и технологиите е тясно свързан с отсъствието на сътрудничество между частния сектор и академичната общност; следователно призовава държавите-членки и Комисията да увеличат своите усилия за насърчаване на създаването на рамки за сътрудничество между тези два сектора;

15.  Призовава за обмен на опит между държавите-членки с цел разработване на съгласуван подход за насърчаване на участието на хората с увреждания в изследвания, финансирани от Общността, и за увеличаване на процента на хората с увреждания, които започват научна кариера и продължават да се занимават с нея;

16.  Счита, че обществените органи, научноизследователските институции и предприятията следва да насърчават приемането на мерки за съгласуване на професионалния и личния живот;

17.  Призовава Комисията да проучи как може да се усъвършенства преподаването на точни науки в Съюза на всички равнища; изразява съжаление относно отсъствието на човешки ресурси в областта на НРД в много държави-членки поради намаляването на интереса сред по-младото поколение за следването на учебни програми, свързани с точните науки, както и за ангажирането с научна кариера; следователно предлага създаването на инициативи за запознаване на учениците с лабораторни и полеви научни изследвания; в допълнение предлага насърчаването на действени и изследователски методи на обучение с помощта на наблюдението и експеримента, създаването на обменни програми професор-научен изследовател, подкрепа от страна на местните и регионални органи за новаторски методи на обучение; счита, че бързото развитие на науката създава риск от появяване на пропаст между обикновените граждани и научните и технологични изследвания; счита, че съществува необходимост от насърчаване и подкрепа на диалога между научните работници и обществото и че, съответно, учените следва да представят резултатите от своите изследвания по разбираем и достъпен за всички начин;

18.  Отбелязва, че социалната среда на научните изследователи следва да се подобрява чрез възможности за работа за техните партньори в живота или чрез оказване на помощ при търсенето на детски заведения или образование за техните деца;

Разработване на научноизследователски инфраструктури на световно равнище

19.  Приветства напредъка, постигнат в областта на развитието на научноизследователските инфраструктури чрез приемането на пътната карта на Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури (ESFRI); независимо от това счита, че трябва да има разпоредба, която да включва създаването на нови съоръжения и инфраструктури, които понастоящем се развиват от държавите-членки, наред с инфраструктурите, посочени от ESFRI;

20.  Изразява настоятелно становището, че нови общоевропейски научноизследователски инфраструктури следва да се предоставят само тогава, когато не са налице равностойни национални инфраструктури, които предоставят подобни възможности за достъп за изследователи от други държави-членки;

21.  Подчертава ролята и значението на организациите, които осъществяват научноизследователска дейност в европейския научноизследователски пейзаж, наред с университетите и агенциите за финансиране на научни изследвания; призовава Комисията да установи някаква степен на сътрудничество с националните агенции и организациите, които осъществяват научноизследователска дейност в Европа, в сътрудничество с регионалните органи, преди съгласуването на обща политика и план за изпълнение;

22.  Призовава Комисията да предложи законова рамка, която да улесни създаването на нови форми на общоевропейски научноизследователски организации, и да обмисли включването на вече съществуващи европейски институции и споразумения, напр. Европейската организация за ядрени изследвания (CERN), Европейската космическа агенция (ESA) и Европейското споразумение за разработване на термоядрен синтез (EFDA), макар че би следвало да се избягват междуправителствените договори, които обикновено са необходими за осъществяването на подобни организации;

23.  Същевременно препоръчва пълното включването в процеса на изграждане на паневропейската научноизследователска структура на организации от страни с не толкова динамични научноизследователски сектори, но с подходящ научноизследователски потенциал;

24.  Счита, че за гарантирането на дългосрочните операции и постоянното усъвършенстване е нужно процедурите на одобрение за големи научноизследователски инфраструктури да включват НРД, информационни технологии и оперативно финансиране;

25.  Признава, че ЕИТ ще бъде важен фактор за засилването на научноизследователската инфраструктура на ЕС;

26.  Призовава Комисията да подпомага организациите, които осъществяват научноизследователска дейност, университетите и агенциите за финансиране на научни изследвания, както чрез увеличение на капацитетите им, така и за свързване на техните ресурси при изграждане на ЕНП; като целта е постигане на световно лидерство в главните научни области;

Укрепване на научноизследователските институции

27.  Изразява съжаление, че данните за разходите за НРД показват, че средната стойност в ЕС е само 1,84 % от БВП в сравнение с 2.68 % в САЩ и 3.18 % в Япония и че разходите варират между 0,39 % в Румъния и 0,4 % в Кипър до 3,86 % в Швеция; подчертава значението от увеличаване на средните разходи, както и от увеличаване на разходите в някои държави-членки; подчертава значението от по-добро съсредоточаване на различните усилия в НРД на територията на ЕС, по-специално с цел улесняване на прехода към дигитална икономика; изразява увереност, че това е от основополагащо значение за създаването на подходящи условия за постигането на основаната върху знания икономика, за която се призовава в Лисабонската стратегия;

28.  Признава значението на регионалното измерение на ЕНП и счита, че развитието на местни групи и подразделения е важно средство за набиране на критична маса, чрез събиране на едно място на университети, научноизследователски институции и представители на промишлеността и чрез създаване на европейски центрове за отлични постижения; изразява увереност, че програмите "Научноизследователски потенциал" и "Региони на познанието", както и Структурните фондове, които насърчават потенциала на регионите в сферата на научните изследвания и иновациите, следва да бъдат разглеждани като ключов принос за целите на Седмата рамкова програма;

29.  Подчертава значението на националните и регионални точки за контакт за засилване на въздействието на рамковите програми и призовава за задълбочаване на тяхното сътрудничество;

30.  Призовава Комисията да създаде европейски форум с национално представителство на високо равнище, включително национални научноизследователски съвети, на които се възлага задачата за определяне, разработка и поддръжка на важни научноизследователски инициативи в цяла Европа, както и обща система за научноизследователски и технически преглед, за да се използват по-ефективно резултатите от европейските програми; счита, че въвеждането на надеждна система за потвърждение на знанията и на методите на анализ, на контрол и сертификация, както и свързването в единна мрежа на центровете на отлични постижения в ЕС ще имат благотворно влияние;

31.  Призовава Комисията да направи необходимото, така че мрежите за отлични резултати и виртуалните научноизследователски общности да се допълват взаимно в най-висока степен , като определи ясно техните цели, правила за функциониране и финансиране;

32.  Призовава Комисията да продължава да насърчава обществените поръчки, за да подпомага НРД на равнище ЕС чрез по-последователното използване на обществените инструменти и ресурси;

33.  Приветства инициативата за изготвяне на Европейска харта за ползване на интелектуална собственост от обществени научноизследователски институции и университети, подкрепена от проведения на 21 и 22 юни 2007 г. в Брюксел Европейски съвет, при условие че тя би довела до използваем набор от правила, които по-специално отчитат необходимостта от изработване и трансфер на научни знания;

34.  Припомня ролята на малките и средни предприятия (МСП) като институции за научни изследвания; изразява становището, че е необходимо да засилят своето участие, на европейско равнище, в задачите за НРД, в съответствие с целите за предоставяне на поне 15 % от бюджета на Седмата рамкова програма на МСП;

35.  Счита, че силната научноизследователска дейност трябва да бъде пряко свързана с иновациите; следователно вярва, че следва да се планират конкретни мерки за създаване на напълно интегрирано европейско пространство за научни изследвания и иновации;

Обмен на знания

36.  Изразява увереност, че инвестициите за инфраструктура, функционалността и инициативите за електронни препратки са направили възможни изключително важни подобрения в разпространението и използването на научна информация и че Берлинската декларация относно свободния достъп до знание в областта на точните и хуманитарните науки е пример за това, как Интернет е създал възможности за експериментиране с нови модели; подчертава важността от зачитането на авторското право на избор и интелектуална собственост, като по този начин се гарантира продължението на качествените рецензии от независими експерти и надеждното и сигурно запазване на рецензирани трудове, и насърчава заинтересованите участници да работят съвместно в рамките на пилотни проекти с цел оценка на въздействието и жизнеспособността на алтернативните модели, като например развитието на Свободен достъп;

37.  Изразява съгласие с насърчаваната от Комисията идея "отворена иновация", според която общественият и частният сектор се превръщат в пълноправни партньори и си обменят знания, при условие че съществува балансирана и справедлива система между свободния достъп до резултатите от научните изследвания и използването на тези резултати от частния сектор (справедлив обмен на знания); изразява увереност, че следва да бъде официално признато правилото за справедливо и разумно финансово възнаграждение за ползването на обществено достъпно знание от промишлеността;

38.  Изразява твърда увереност, че законовата неустановеност и високите разходи, които понастоящем господстват в сферата на правата върху интелектуалната собственост (ПИС), представляват значителен фактор за раздробяване на усилията в научноизследователската област в Европа; следователно настоятелно призовава Комисията да пристъпи към изготвяне на оценка на въздействието на различните законови инструменти, които може да се използват за намаляване на съществуващите бариери при трансфер на знание в рамките на ЕНП; отбелязва, че откритията, регистрирани по подходящ начин, могат да представляват важен източник на знания и че законодателството относно защитата на интелектуалната собственост, включително патентно право на ЕС, не могат да издигат бариера пред споделянето на знанието; подчертава жизнено важното значение от създаване на висококачествена, ефективна и ориентирана към патентите на Общността съдебна система за европейски патенти, която създава добра атмосфера за иновации и зачита компетенциите на Съда на Европейските общности; отбелязва съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно усъвършенстването на патентната система в Европа (COM(2007)0165); отбелязва, че произтичащата от това законова рамка ще предостави по-добри стимули за участие на частния бизнес в научните изследвания и ще засили позицията на европейските новатори в международен план;

39.  Призовава Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, да създаде европейски форум, който да координира процесите на европейско и национално равнище на ангажираност на гражданското общество в дискусията относно наука, научни изследвания и технологии;

40.  Счита, че в контекста на ЕНП следва да бъдат използвани възможностите на Съвместните научноизследователски центрове като независими и неутрални научни и технически структури на високо равнище, които предоставят на институциите на ЕС общи експертни мнения и подпомагат процесите на вземане на решения по ключови въпроси (напр. качество на живота, безопасност на храните, околна среда, защита на потребителите и т.н);

41.  Изразява увереност, че с подновяването на функциите им, с което се подкрепят и насърчават дейностите им и се набляга на оптимизирането на ползите, които могат да се извлекат от структурите им, Съвместните научноизследователски центрове също така биха могли да насърчават "истински европейски възможности" в сферата на обучението и мобилността на младите изследователи;

Оптимизиране на научноизследователските програми и приоритети

42.  Счита за подходящо прилагането на принципа на взаимно отваряне на националните програми за участници от други държави-членки, тъй като това би направило възможен обмена на информация относно вече съществуващи национални програми и би насърчило оценката на национални научноизследователски дейности от международни експертни групи;

43.  Отбелязва, че множество държави-членки, по-специално тези с по-неразвити структури за НРД, се боят от изтичане на мозъци в рамките на ЕС; призовава за въвеждането на мерки за предотвратяване на тази тенденция чрез преобразуване на националните научноизследователски политики от взаимно конкуриращи се във взаимно допълващи се, по-специално с цел насърчаване на координирането на финансовите средства и предотвратяването на тяхното удвояване и разпокъсване;

44.  Счита за полезно да се проучат възможностите, предлагани от механизма на "променливата геометрия", като подходящ способ за развитието на подходяща гъвкавост при осъществяването на тематичните програми;

45.  Подчертава нуждата от повишаване на взаимното допълване между финансирането за научноизследователска дейност от страна на ЕС и националното финансиране;

46.  Изразява увереност, че отварянето на националните научноизследователски програми и тяхното финансиране за всички изследователи в държавите-членки би следвало да започне в сферата на фундаменталните изследвания или на така наречените "пределни научни изследвания";

47.  Отбелязва, че местните и регионални органи би следвало да се ангажират със създаването на благоприятни условия за научни изследвания и да допринасят значително за осъществяването на ЕНП и че това би могло да се осъществи посредством финансирани от Общността програми, каквато е например Седмата рамкова програма, но че също така значителен напредък може да се постигне и с помощта на договорени програми, финансирани от структурните фондове; по-специално счита, че потенциалът за НРД на научно по-слаби региони се нуждае от спешно укрепване посредством комбинирано използване на Структурни фондове и фондове на Седмата рамкова програма, както и на национални и регионални инвестиции, за да се постигне ефективно решение, наред с другото, на местните нужди в научноизследователската дейност, която се стимулира от обществото;

48.  Отбелязва, че целите на Лисабонската стратегия не могат да бъдат постигнати без значително увеличение на участието на частния сектор в научноизследователските дейности; призовава Комисията да предприеме действия за повишаване на стимулите за частния сектор за инвестиции и участие в научноизследователска дейност. подкрепя мнението, че е необходимо да се развие водещата позиция на Европа в технологично интензивните пазари, с помощта на стриктни стандарти на защита на ПИС; придържа се към мнението, че за постигането на тази цел е важно да се разширяват публично-частните партньорства;

49.  Настоятелно призовава държавите-членки да гарантират оптимално финансиране на национални и регионални научноизследователски дейности, определени в оперативните програми, и да гарантират ефикасен обмен на добри практики и сътрудничество между регионите; отбелязва, че примерите на добри практики, които са ефикасни в даден регион, не могат да бъдат приложени без да бъдат изменени в който и да е друг регион; подчертава следователно специфичния характер на оценяването на регионално равнище въз основа на надеждни, прозрачни и приети от всички показатели;

50.  Подчертава значението от "отключване" на научноизследователския потенциал на всички европейски региони като средство за повишаване на конкурентоспособността на европейската научноизследователска дейност;

51.  Счита, че следва да се предприемат действия за осъвременяване на формите и инструментите на сътрудничество и за тяхното приспособяване към целите на ЕНП; препоръчва по-нататъшното развитие на инициативи като Европейското сътрудничество в сферата на научните и технически изследвания (COST) и общоевропейската мрежа за пазарноориентирани промишлени НРД(EUREKA);

52.  Признава ролята на мрежите за отлични научни постижения за създаване на ЕНП чрез продължителна интеграция, като по този начин се избягва раздробяването на усилията в научноизследователската дейност, и призовава Комисията да продължи да подпомага успешно представящите се мрежи, за да се постигне тази цел;

53.  Подчертава, че сътрудничество, насочено към НРД, би могло да насърчи значителни възможностите в световен мащаб за европейската НРД; поради това настоятелно призовава за това националните и регионалните научноизследователски системи да бъдат свързани с мрежи в Европа и извън нея, като се гарантира последователността на националните и регионалните научноизследователски програми и приоритети от европейски интерес като например ЕИТ; в тази връзка призовава Комисията да признае важността на науките с пространствен и регионален характер за териториалното сближаване и по-специално във връзка с програмата Европейска мрежа за наблюдение на териториалното планиране (ESPON) 2013; вярва, че териториалното сътрудничество следва да се развива като средство за постигане на критична маса и подготовка за интернационализация; следователно призовава държавите-членки да премахнат трансграничните административни бариери, които възпрепятстват сътрудничеството между институциите на знанието; препоръчва отворения метод на координация за сравняване на най-добрите национални практики в тази област.

54.  Счита, че е необходим по-широк подход за установяването на приоритети при вземането на стратегически решения в областта на общественото финансиране и че Европейските технологични платформи и Съвместни технологични инициативи, биха могли да се облагодетелстват от по-активното включване на обществени организации като университети, организации, които осъществяват изследователска дейност и МСП, за да развиват дългосрочни стратегии;

55.  Подчертава необходимостта от увеличаване на инвестициите в НРД и насърчаване на иновациите в Европа; в тази връзка се позовава на комбинацията от Териториалния дневен ред на ЕС и целите от Лисабон, приети в стратегическите насоки за политиката на сближаване, които са предпоставки за гарантиране на конкурентоспособност; подчертава необходимостта от съчетаването на подхода "отгоре-надолу" на ЕНП с подхода "отдолу-нагоре" на регионалната политика; подчертава необходимостта от подобряване на координирането на научноизследователски дейности и програми, като например европейските технологични платформи и на програмата "ERA-NET";

56.  Изразява увереност, че далновидността и изготвените от научноизследователската общност стратегически планове следва да бъдат взети предвид при съставянето на работни програми и призовава за предложения в рамките на Седмата рамкова програма;

Отваряне към света: международно сътрудничество в областта на науката и технологиите

57.  Счита, че сътрудничеството в областта на НРД може да спомогне за постигане на специфични Цели на хилядолетието за развитие и следователно изразява увереност в значението на съгласуването на политиките на ЕС по отношение на научното сътрудничество с външната политика на ЕС и с програмите за помощи за развитието;

58.  Призовава Комисията да засили сътрудничеството в областта на научните изследвания с цел насърчаване на диалога, мира, сигурността и икономическото и обществено развитие; изразява увереност, че подобно сътрудничество ще спомогне за по-нататъшната способност на ЕС да решава актуални проблеми, като например устойчиво регионално развитие, здравеопазване, безопасност на храните и изменение на климата;

59.  Призовава Комисията да започне, да прилага и да подкрепя мерки за подобряване на равнището на участие на научни работници от развиващите се страни в международни проекти за сътрудничество в областта на науката и НРД и да насърчава достъпа до съществуващата интелектуална собственост в световен мащаб; подчертава значението от привличането в ЕС на научни изследователи от трети страни, по-специално съседни на ЕС държави, наред с другото чрез по-бързо въвеждане в националното законодателство на Директива 2005/71/ЕО на Съвета от 12 октомври 2005 г. относно специфична процедура за прием на граждани от трети страни за целите на провеждане на научноизследователска дейност (4), като се вземат предвид нуждите на научните изследователи; подкрепя предложението на Комисията за създаване на система за синя карта, която ще бъде от голяма полза за човешките ресурси, заети в областта на науката и технологиите, които не попадат в обхвата на директивата ;

60.  Изразява желание ЕНП, с оглед на неговото отваряне към света, да отреди привилегировано място на най-отдалечените региони и на отвъдморските страни и територии с цел използване на предимствата и богатствата, които предлагат тези асоциирани или европейски региони, като ги включи по един последователен начин в дейности на сътрудничество в областта на науката и технологиите в рамките на мрежите на компетентност;

61.  Счита, че съседните на ЕС страни и страните, които са свързани в по-висока степен с геополитическите приоритети на ЕС, например страните от Средиземноморския басейн и Източна Европа, Африка и Латинска Америка, следва да бъдат насърчавани за участие в ЕНП чрез по-нататъшно насърчаване на споразумения за сътрудничество в областта на науката и технологиите;

62.  Счита, че страните, които са свързани в по-висока степен с геополитическите приоритети на ЕС, например страните от Средиземноморския басейн, следва да бъдат насърчавани за участие в едно по-широко европейско научноизследователско пространство, което постепенно би могло да разшири своите схеми за координация, принципи за обмен на знания и мобилност на научните изследователи отвъд строгите граници на ЕС и асоциираните с него страни;

o
o   o

63.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1. (2) OВ L 400, 30.12.2006 г., стp. 272. Поправена версия в OВ L 54, 22.2.2007 г., стp. 91. (3) Приети текстове, P6_TA(2007)0212. (4) OВ L 289, 3.11.2005 г., стр. 15.