Европейският парламент,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно Иран, по-конкретно относно ядрения въпрос и правата на човека, и в частност резолюциите, приети на 13 октомври 2005 г.(1), 17 ноември 2005 г.(2), резолюцията си от 15 февруари 2006 г. относно конфронтацията между Иран и международната общност(3) и резолюцията си 25 октомври 2007 г. относно Иран(4),

–   като взе предвид заключенията на Европейския съвет относно Иран, в частност заключенията от 14 декември 2007 г.,

–   като взе предвид резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (СС/ООН) 1696 (2006), 1737/ (2006) и 1747/ (2007)относно иранската ядрена програма,

–   като взе предвид работния план МААЕ - Иран, договорен между Иран и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), от 21 август 2007 г., и целящ изясняване на въпросите, свързани с ядрената програма на Иран (включен като приложение INFCIRC/711 към доклада на Съвета на управляващите на МААЕ (GOV/2007/48) от 30 август 2007 г., озаглавен "Изпълнение на Споразумението за предпазните мерки по Договора за неразпространение на ядреното оръжие в Ислямска република Иран",

–   като взе предвид докладите на Съвета на управляващите на МААЕ, и в частност доклада (GOV/2007/58) от 15 ноември 2007 г., озаглавен "Изпълнение на Споразумението за предпазните мерки по Договора за неразпространение на ядреното оръжие и на съответни разпоредби на резолюции 1737 (2006) и 1747 (2007) на СС/ООН в Ислямска република Иран",

–   като взе предвид доклада на Националната разузнавателна прогноза на САЩ относно ядрените намерения и възможности на Иран, публикуван на 3 декември 2007 г., и изявлението на генералния директор на МААЕ д-р Мохамед Ел Барадей по този въпрос(прескомюнике 2007/22),

–   като взе предвид резолюции 61/176 на Общото събрание на ООН (ОС/ООН)от 19 декември 2006 г и 62/168 от 18 декември 2007 г. на ОС/ООН относно състоянието на правата на човека в Ислямска република Иран, и по-специално последната,

–   като взе предвид резолюцията на ОС/ООН 62/149 от 18 декември 2007 г. относно мораториум на смъртното наказание,

–   като взе предвид втората междупарламентарна среща между Европейския парламент и консултативното събрание (Маджлис) на Иран, състояла се в Техеран на 8-9 декември 2007 г.,

-   като взе предвид Декларацията на председателството на Съветаот името на ЕС от 25 януари 2008 г. относно смъртните присъди в Иран,

–   като взе предвид член 103, параграф 4 от своя правилник,

А.   като има предвид, че член 4 от Договора за неразпространение на ядреното оръжие гласи, че нищо в него не следва да се тълкува като засягащо неотменимото право на всички страни по този договор да развиват изследването, производството и използуването на ядрената енергия за мирни цели без дискриминация и в съответствие с членове І и ІІ на този договор;

Б.   като има предвид, че Иран все още не е прекратил дейностите си по обогатяване и преработка на уран, и не е ратифицирал допълнителните протоколи към Договора за неразпространение на ядреното оръжие, както беше поискано от него в резолюции 16967(2006), 1737(2006) и 1747(2007) на СС/ООН, за да се възстанови доверието в изцяло мирното естество на неговата програма;

В.   като има предвид, че в гореспоменятия доклад от 15 ноември 2007 г. д-р Ел Барадей отбеляза, че е осъществен напредък по отношение на прилагането на предпазните мерки на МААЕ в Иран и че Иран е представил повече информация по минали аспекти от своята ядрена програма; като има предвид, при все това, че подчерта, че е необходимо повече сътрудничество за обяснение на текущата дейност, включително на следите от силно обогатен уран, намерени от инспектори на ядрени обекти, и че той прикани Иран спешно да изпълни допълнителния протокол възможно най-скоро;

Г.   като има предвид, че в преговори с д-р Ел Барадей, в Техеран на 12 януари 2008 г. иранските ръководители се съгласиха в срок от четири седмици да отговорят на всички останали въпроси по миналите ядрени дейности на тяхната страна;

Д.   като има предвид, че в доклада на Националната разузнавателна прогноза на САЩ се констатира, че Иран, след като е спрял своята програма за ядрени оръжия през 2003 г., не я е започвал отново поне до средата на 2007 г., независимо от загрижеността относно обогатяването на уран и възможното му бъдещо използване за ядрени оръжия; като има предвид, че вследствие на публикуването на тази прогноза изпреварващи военни действия срещу Иран преди края на мандата на президента на САЩ Джордж Буш са изключени като възможност;

Е.   като има предвид, че лидерите на Г8, по време на годишната си среща на високо равнище, състояла се от 6 до 8 юни 2007 г. в Хайлигендам, изтъкнаха необходимостта от разработване и прилагане на механизъм на многостранен подход към цикъла на производство на ядрено гориво, като възможна алтернатива на провеждането на национални дейности по обогатяване и преработка на уран;

По правата на човека:

Ж.   като има предвид, че положението в Ислямска република Иран по отношение на упражняването на гражданските права и политически свободи се влошава през последните 2 години, по-специално след президентските избори през юни 2005 г., независимо от факта, че Иран е поел задължение да насърчава и защитава правата на човека и основните свободи в рамките на различни международни актове в тази област;

З.   като има предвид, че броят на екзекуциите в Иран, включително на тези на малолетни и непълнолетни, които често се извършват чрез обесване, се е увеличил драстично в последните години и особено през последните няколко месеца;

И.   като има предвид, че са налице потвърдени случаи на екзекуции, често извършвани на обществено място, чрез обесване или пребиване с камъни, мъчения и малтретиране на затворници, системно и произволно продължително задържане в изолация, незаконно задържане, прилагане на жестоко, нечовешко и унизително отношение или наказание, включително бичуване и ампутации, и безнаказаност за нарушаване на правата на човека;

Й.   като има предвид, че се наблюдава засилване на жестоките репресии на политически опоненти, правозащитници, журналисти, автори на сайтове, учители, интелектуалци, жени, студенти, синдикалисти и лица, принадлежащи към религиозни, етнически, езикови или други малцинства;

К.   като има предвид, че малцинства като азери, суфи и сунити са все повече жертва на дискриминация и тормоз заради религиозната им или етническа принадлежност, а културните им и граждански права продължават да бъдат подлагани на репресия; като има предвид, че представители на някои малцинства като ахвази, кюрди и белуджи са жертва дори на изтезания и екзекуции;

Л.   като има предвид, че членове на бахайската религиозна общност не могат да упражняват вярата си, подложени са на жестоки преследвания и са лишени от почти всички граждански права (например имуществени права и достъп до висше образование), а религиозните им обекти се оскверняват;

М.   като има предвид, че срещу няколко активисти на движението за правата на жените е започнато съдебно преследване за участието им в кампанията "един милион подписа", която цели отмяна на дискриминационните спрямо жените закони и планира предаването на тези един милион подписа на Националния парламент (Меджлис); като има предвид, че Иран все още не е страна по Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените;

Н.   като има предвид, че стотици професори са отстранени от преподавателските си постове по обвинение в прекалено светски идеи, а многобройни студенти са арестувани след протести, например участниците в демонстрациите по повод Деня на студентите в Националния университет на 7 декември 2007 г.;

О.   като има предвид, че регистрацията на кандидатите за парламентарните избори за Меджлис през март 2008 г. приключи на 10 януари 2008 г., Министерството на вътрешните работи ще обяви решенията от 22 януари 2008 г., а Съветът на пазителите, който упражнява контрол на валидността на изборите в съответствие с Конституцията, има правото да дисквалифицира кандидати;

По отношенията ЕС-Иран:

П.   като има предвид, че всестранният диалог между ЕС и Иран беше прекратен от Иран през декември 2003 г., а в рамките на диалога между ЕС и Иран за правата на човека от юни 2004 г. не е проведено нито едно заседание;

Р.   като има предвид, че отношенията на ЕС с Иран през последните години се основаваха на тристранен подход, съставен от преговори по споразумение за търговия и сътрудничество, политически диалог и диалог за правата на човека, като тези три аспекта не могат да бъдат разделяни;

По ядрения въпрос:

1.  Потвърждава, че опасността от разпространение на иранската ядрена програма остава източник на сериозна загриженост за ЕС и международната общественост, както е много ясно изразено в Резолюции 1696 (2006), 1737 (2006) и 1747 (2007) на СС/ООН; затова изразява съжаление, че Иран все още не е изпълнил международните си задължения да прекрати всички дейности, свързани с обогатяването и преработката на уран;

2.  Изразява своята подкрепа за усилията на ЕС за намиране на дългосрочно преговорно решение на ядрения въпрос с Иран и подчертава основната роля, която следва да играе МААЕ;

3.  Отбелязва напредъка, осъществен в изпълнението на работния план на МААЕ и Иран, и отново призовава Иран да възстанови прозрачността на ядрената си програма, като предостави на МААЕ пълни, ясни и достоверни отговори, да разреши нерешените въпроси и тревоги по отношение на тази програма, включително темите, които биха могли да имат военно измерение, да приложи изцяло разпоредбите на Споразумението за предпазните мерки, в това число и допълващите го договорености, както и допълнителния протокол;

4.  Отново изразява пълната си подкрепа за резолюциите на СС/ООН, приети по член 41, глава VІІ от Хартата на ООН; подкрепя заключенията на Европейския съвет от 14 декември 2007 г.; приветства споразумението, постигнато на срещата на външните министри на постоянните членове на СС/ООН и Германия, както и върховния представител на ЕС за Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС), в Берлин на 22 януари 2008 г. за нова проекторезолюция за Иран, предвиждаща по-нататъшни мерки, както и факта, че международната общественост запазва общ подход към въпроса;

5.  Потвърждава позицията си, че разрешение на настоящото ескалиране на ядрения въпрос е възможно и че не бива да се обмислят каквито и да е военни действия; изразява подкрепата си за усилията на д-р Ел Барадей за разрешаване на нерешените въпроси с Иран до март 2008 г.; приканва администрацията на САЩ и всички други заинтересовани страни да преустановят всяка реторика за военни възможности и политика за смяна на режима спрямо Иран;

6.  Отбелязва неотдавнашните констатации на Националната разузнавателна прогноза на САЩ относно иранската военна и гражданска ядрена програма; счита, че тези заключения потвърждават политиката на ЕС за двупистов подход за дипломатично убеждаване на Иран да изпълнява изцяло исканията на МААЕ за прекратяване на възможна военна връзка с гражданската програма по достоверен и контролируем начин;

7.  Следователно приканва Иран незабавно да встъпи в нов кръг преговори за бъдещата насока на ядрената му програма и да прекрати всички дейности, свързани с обогатяването на уран; приканва САЩ, след дипломатическия им успех в преговорите със Северна Корея, да участват непосредствено в преговори с Иран наред с ЕС, доколкото САЩ имат възможност да предложат допълнителни гаранции за сигурност, особено в многостранна рамка под егидата на МААЕ във Виена;

8.  Призовава за достоверни многостранни мерки за ядрено разоръжаване чрез укрепване на Договора за неразпространение и приканва ЕС да прояви инициатива за извеждане на преговорите за ядрено разоръжаване от безизходното положение, в което се намират в момента;

9.  Изтъква необходимостта от сътрудничество със САЩ, Русия, Китай и необвързани страни с цел да се обмислят допълнителни идеи с оглед постигане на всестранно споразумение с Иран относно ядрените му съоръжения и тяхната употреба, като се отчита и загрижеността на Иран по отношение на сигурността;

10.  Счита, че такова всестранно споразумение следва да спомогне за постигане на устойчива регионална система за сигурност, включваща Индия, Пакистан и други ядрени сили, и вярва, че Иран трябва да поеме своите отговорности на регионалната сцена;

11.  Приканва международната общественост да обмисли сериозно неотложни действия за създаване на нова многостранна рамка за използване на ядрена енергия, която да гарантира доставките на ядрено гориво, като същевременно намалява риска от разпространение, както е предложено от МААЕ;

По правата на човека:

12.  Изразява дълбока загриженост относно влошеното състояние на правата на човека в Иран през последните години; призовава иранските власти да спазват задълженията си по ратифицираните от Иран международни стандарти и актове за защита на правата на човека, като насърчават общочовешките ценности и предоставят право на упражняване на граждански права и политически свободи на всички, и припомня гореспоменатата си резолюция от 25 октомври 2007 г.;

13.  Остро осъжда смъртните присъди и екзекуциите в Иран, особено смъртните присъди, постановени или приведени в изпълнение по отношение на нарушители младежи и непълнолетни лица, и призовава иранските власти да спазват международно признатите стандарти за правна закрила по отношение на непълнолетни, като напр. Конвенцията на ООН за правата на детето;

14.  Изразява дълбока загриженост относно драматично зачестилите репресии над движения на гражданското общество в Иран през изминалите години; приканва иранските органи да сложат край на жестоките репресии над защитници на правата на жените, активисти на кампанията "един милион подписа", студентски движения, защитници на правата на малцинствата, интелектуалци, учители, журналисти, автори на интернет сайтове и синдикалисти - особено г-н Mansour Osanloo и г-н Mahmoud Salehi - и призовава за освобождаване на всички задържани заради мирно изразяване на убеждения;

15.  Остро протестира срещу, извършената в Иран на 30 януари 2008 г. в 4 часа местно време екзекуция на ахвазкия активист Zamel Bawi, деветнадесетият ахвазки активист, екзекутиран през последните 12 месеца, и настоятелно призовава иранското правителство да спре екзекуцията на нидерландсия гражданин и защитник на правата на човека Faleh Abdulah al-Mansouri и регистрираните от ВКБООН бежанци Rasoul Ali Mazrea и Said Saki, чието преселване в Норвегия вече е гарантирано, както и да им позволи да отпътуват за държавата, чиито граждани са или за държавата, която ще им даде убежище; също така призовава за освобождаване на осъдените на смърт кюрдски журналисти Abdolvahed "Hiwa" Butimar и Adnan Hassanpour;

16.  Приканва иранските власти да елиминират, както на законово равнище, така и на практика , всички форми на мъчение, включително крайно нехуманни екзекуции и друго жестоко, нечовешко и унизително отношение или наказание, и да прилагат принципа за справедлив съдебен процес, като прекратят безнаказаността за нарушение на правата на човека; приканва иранските власти неотложно да внесат изменения в наказателния кодекс с цел да превърнат мораториума върху наказанието убиване с камъни в окончателна забрана;

17.  Приветства гореспоменатата резолюция на ОС/ООН 62/149, призоваваща за въвеждане на общ мораториум като междинен етап в прехода към премахване на смъртното наказание; приканва Иран да приложи неотдавна приетата резолюция относно мораториум на екзекуциите;

18.  Призовава иранските власти да спазват международно признатите стандарти за правна закрила по отношение на лицата, принадлежащи към религиозни, етнически, езикови или други малцинства, независимо дали са официално признати; остро осъжда сегашното незачитане на правата на малцинствата и изисква да се осигури възможност на малцинствата да упражняват всички права, предоставени от иранската конституция и международното право; приканва иранските власти да действат конституционосъобразно и да премахнат, както на законово равнище, така и на практика , всички форми на дискриминация и други нарушения на правата на човека по отношение на лица, принадлежащи към религиозни, етнически, езикови или други малцинства, в това число и наред с другото: араби, азери, белуджи, кюрди, бахаити, християни, евреи, суфи и мюсюлмани сунити; по-специално призовава за премахване на фактическата забрана за изповядване на бахайската вяра;

19.  Осъжда репресиите на политически опоненти, правозащитници, журналисти, автори на сайтове, учители, интелектуалци, жени, студенти, синдикалисти и лица, принадлежащи към религиозни, етнически, езикови или други малцинства; призовава иранските власти да прекратят тормоза, заплахите и преследването на тези граждани, и безусловно да освободят всички задържани по причина на техните убеждения;

20.  Призовава Съвета и Комисията да продължават проучванията на състоянието на правата на човека в Иран и да представят на Парламента през първото полугодие на 2008 г. изчерпателен доклад по въпроса, включващ предложения за проекти, които биха могли да бъдат финансирани в рамките на Европейския инструмент за демокрация и права на човека;

21.  Изразява своята подкрепа за всички демократични политически сили и за гражданското общество, особено за женските и студентски сдружения, които провеждат мирни кампании за демокрация и права на човека в Иран въпреки засилващите се репресии;

22.  Очаква иранските власти да изпълнят задълженията си по процедурата по проучване на кандидатите за наближаващите национални избори така, че да гарантират, че те ще бъдат свободни и честни;

По отношенията ЕС-Иран

23.  Подчертава, че възможното бъдещо сключване на Споразумение за сътрудничество и търговия между Иран и ЕС зависи от същественото подобряване на състоянието на правата на човека в Иран, както и от пълното сътрудничество на Иран с МААЕ и обективните гаранции по отношение на мирното естество на ядрената му програма;

24.  Отбелязва решението на Британската апелативна комисия по забранените организации от 30 ноември 2007 г., приканващо британския държавен секретар на вътрешните работи да отстрани незабавно Народната организация на муджахидините в Иран (PMOI) от списъка на забранените организации;

25.  Отбелязва решението на Първоинстанционния съд от 12 декември 2006 г.(5);

26.  Призовава Комисията да представи съобщение относно състоянието и перспективите на отношенията между ЕС и Иран, и приканва двете страни да подновят диалога за правата на човека, успоредно с преговорите за Споразумение за сътрудничество и търговия, което би могло да се сключи, ако Иран осъществи необходимия напредък в областта на правата на човека, както и по ядрения въпрос;

27.  Приканва Комисията да установи делегация в Иран с цел насърчаване на диалога с властите и с гражданското общество, и да засили контактите, особено по въпроса за помощта за бежанците и борбата с трафика на наркотици;

o
o   o

28.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Върховния представител за ОВППС, правителствата и парламентите на държавите-членки, генералния секретар на Обединените нации, на председателите на ОС/ОНН и СС/ООН, на Комисаря на ООН за правата на човека, на генералния директор на МААЕ, на председателя на Върховния съд на Иран, и правителството и парламента на Ислямска република Иран.

(1) ОВ C 233 E, 28.9.2006 г., стр. 111. (2) ОВ C 280 E, 18.11.2006 г., стр. 468. (3) ОВ C 290 E, 29.11.2006 г., стр. 145. (4) Приети тестове, P6_TA(2007)0488. (5) Дело T-228/02, ССП. 2006 г., стр. II-4665.