Европейският парламент,

-   като взе предвид предходните си резолюции за Централна Азия, и по-специално резолюциите от 26 октомври 2006 г. относно Узбекистан(1), от 16 март 2006 г. относно Казахстан(2) и от 12 май 2005 г. относно ситуацията в Киргизстан и Централна Азия(3) ,

-   като взе предвид Споразуменията за партньорство и сътрудничество (СПС) между ЕС и Узбекистан, Киргизстан и Казахстан, всички в сила от 1999 г., Временното споразумение за търговия и свързаните с търговията въпроси между Европейската общност и Европейската общност за атомна енергия от една страна, и Република Таджикистан от друга страна(4), подписано на 11 октомври 2004 г., Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Таджикистан, което все още не е ратифицирано и предложението на Комисията за Временно споразумение за търговия и свързаните с търговията въпроси между ЕС и Туркменистан,

-   като взе предвид клаузите за правата на човека от тези споразумения,

-   като взе предвид ангажимента на ЕС да подкрепи постиженията на Целите на хилядолетието за развитие на ООН и Европейския консенсус за развитие(5),

-   като взе предвид, че на 21-22 юни 2007 г. Европейският съвет прие стратегия на ЕС за ново партньорство с Централна Азия,

-   като взе предвид плана за действие на Европейския съвет (2007-2013 г.) относно енергийната политика за Европа на ЕС, приета на 8-9 март 2007 г., и енергийното сътрудничество между ЕС, държавите от региона на Черно и Каспийско море и съседните им страни,

-   като взе предвид своята резолюция от 26 септември 2007 г. "Към обща европейска външна политика в областта на енергетиката"(6),

-   като взе предвид инициативата от Баку за развитие на сътрудничество в областта на енергетиката и транспорта между ЕС и страните от Черноморския и Каспийския регион,

-   като взе предвид меморандумите за разбирателство, сключени с Азербайджан и Казахстан в контекста на развитието на външна политика, обслужваща енергийните интереси на Европа,

-   като взе предвид съответните заключения на Съвета, включително заключенията относно Узбекистан от 23-24 май, 13 юни, 18 юли и 3 октомври 2005 г., 13 ноември 2006 г. и от 5 март, 14-15 май и 15-16 октомври 2007 г., и заключенията относно Централна Азия от 23-24 април 2007 г.,

-   като взе предвид санкциите, наложени на Узбекистан от ЕС в отговор на клането в Андижан, съгласно Регламент (ЕО) № 1859/2005 на Съвета от 14 ноември 2005 г. за налагане на някои ограничителни мерки по отношение на Узбекистан(7), които впоследствие бяха удължени(8), и частичното отменяне и условно спиране за период от шест месеца на визовите санкции съответно през м. май и м. октомври 2007 г.,

-   като взе предвид Европейската инициатива за демокрация и права на човека, създадена през 2003 г. с цел насърчаване на правата на човека и подкрепа на реформата на наказателното правораздаване, демокрацията, доброто управление, свободата на средствата за масово осведомяване, правовата държава, структурите в областта на сигурността (полиция/ въоръжени сили) и предотвратяване на конфликтите,

-   като взе предвид Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР)(9),

-   като взе предвид Срещата на тройката на министрите на външните работи със страните от Централна Азия, проведена в Берлин на 30 юни 2007 г. в присъствието на специалния представител на ЕС, г-н Pierre Morel, и на португалския министър-председател г-н Jóse Sócrates,

-   като взе предвид член 45 от своя правилник за дейност,

-   като взе предвид доклада на Комисията по външни работи и становищата на Комисията по развитие и Комисията по международна търговия (A6-0503/2007),

А.   като има предвид, че петте страни, наричани общо Централна Азия (Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан), се намират на основна пресечна точка между Европа и Азия, и като има предвид, че от гледна точка на историята и на традициите, те представляват важна пресечна и транзитна точка между двата континента;

Б.   като има предвид, че ЕС подчертава необходимостта и има несъмнен интерес от напредък в постигането на по-голяма стабилност и по-високи равнища на икономическо, демократично и човешко развитие и човешка сигурност в цяла Централна Азия и че трябва винаги да потвърждава ангажимента си за включване на правата на човека във всички споразумения с трети държави и да насърчава демокрацията чрез съгласувани политики и използване на най-подходящите за тези цели способи, като има предвид, че това ще гарантира доверието към ЕС и в крайна сметка ще допринесе за превръщането му във все по-ефикасен фактор в региона и извън него;

В.   като има предвид, че съществува глобален интерес от стабилност в Централна Азия, тъй като сериозна и продължителна нестабилност в една от петте страни би могла да има катастрофални последици за целия регион и също така би могла да окаже влияние на ЕС и неговите държавите-членки по много начини;

Г.   като има предвид рисковете, свързани със зависимостта от вноса от нестабилни региони и доставчици, и необходимостта от създаване на надеждни, достъпни и жизнеспособни енергийни канали;

Д.   като има предвид, че ЕС е заинтересован от сигурност и стабилност и от спазване на правата на човека и принципите на правовата държава в държавите от Централна Азия, тъй като развитието в стратегическо, политическо и икономическо отношение, както и нарастващите трансрегионални предизвикателства в Централна Азия оказват пряко или непряко влияние върху интересите на Европейския съюз; като има предвид, че посредством значителните си енергийни залежи и чрез усилията си в посока разнообразяване на търговските партньори и пътищата за доставка, държавите от Централна Азия могат да допринесат за осигуряването на необходимостта на ЕС от енергийна сигурност и енергийни доставки;

Е.   като има предвид, че от една страна е налице силно желание за сътрудничество между страните от региона, но от друга страна съществува силна съпротива срещу подобни идеи и усилия, не на последно място от страна на правителството на централно разположената и най-населената държава - Узбекистан;

Ж.   като има предвид, че изолационизмът често произлиза от стремежа за запазване на вътрешен контрол ‐ крайни примери за което могат да се видят в Туркменистан и Узбекистан ‐ и като има предвид, че такъв стремеж се среща при режими, които проявяват малък интерес към търсенето на обществен консенсус, на който да основават своето управление;

З.   като има предвид, че петте републики от Централна Азия са получатели на официална помощ за развитие (ОПР), което означава, че помощта на ЕС за тези страни се разглежда като помощ за развитие;

И.   като има предвид, че вследствие на интересите на ЕС в областта на сигурността, както и в други области, и вследствие на неговите ценности и подкрепа за Целите на хилядолетието за развитие, трудностите и липсата на възможности, пред които са изправени много хора в този регион, части, от който са засегнати от бедност, заплахите за човешката сигурност, отчасти свързани с проблемите със сигурността в съседни страни като Афганистан и рисковете от дестабилизация и конфликт следва да бъдат поставени в самата основа на подхода на ЕС към Централна Азия;

Й.   като има предвид, че основната цел на сътрудничеството за развитие на ЕС е премахването на бедността в условията на устойчиво развитие, включително чрез преследване на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР);

К.   като има предвид, че помощта на ЕС за региона е предимно под формата на техническа помощ, осъществена чрез програмата ТАСИС и като има предвид, че оценките за ефективността на ТАСИС показаха нееднозначни резултати;

Л.   като има предвид, че в съответствие с член 25 от Всеобщата декларация за правата на човека, правото на здраве е право на човека, и като има предвид, че всеобщият достъп до здравеопазване е ключов за постигането на Целите на хилядолетието за развитие; като има предвид, че след разпадането на Съветския съюз здравните условия в републиките от Централна Азия се влошават и че системите на здравеопазването се намират в криза; като има предвид, че потенциалният ефект от разпространяването на епидемии като ХИВ/СПИН и устойчива на медикаменти туберкулоза представлява дългосрочна заплаха за ЕС; като има предвид, че кризата с птичия грип доказа способността на заразните болести да се разпространяват бързо в Европа; като има предвид, че социалните последици от свързаните със здравето кризи в различните страни представляват заплаха за стабилността и перспективите им за развитие като цяло и се отразяват на европейската сигурност;

М.   като има предвид, че въпросите за енергията и водата са основни за човешката сигурност и междудържавните отношения в региона, и по-специално по отношение на Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан, и като има предвид, че намаляването на бедността остава решаващо за намаляването на социалната нестабилност;

Н.   като има предвид, че ЕС има интерес от вноса на повече нефт и газ от Централна Азия, за предпочитане по нови маршрути и от създаването на ясни и прозрачни рамки за производството и транспортирането на енергия, и като има предвид, че страните, които са съотносими в този контекст са Казахстан и Туркменистан;

О.   като има предвид, че страните от Централна Азия, в различна степен, са богати на нефт, природен газ, минерални или хидроенергийни ресурси; като има предвид, че експлоатирането на тези ресурси следва значително да улесни икономическото и социалното развитие; и като има предвид, че при неподходящи условия могат да възникнат неблагоприятни странични ефекти като сериозно влошаване на състоянието на околната среда, намалена конкурентоспособност на други икономически сектори, огромни диспропорции в разпределението на богатството и засилено политическо и социално напрежение, които дори биха могли да се окажат повече от положителните ефекти (т.нар. "проклятие на природните ресурси");

П.   като има предвид, че на 10 октомври 2007 г. представители от Украйна, Полша, Азербайджан и Грузия се срещнаха в Литва, за да обсъдят нова нефтопреносна мрежа, коя то се предвижда да доставя суров нефт от Каспийско море през Баку и Одеса до полското пристанище Гданск;

Р.   като има предвид, че Русия и Китай се опитват да разширят сферата си на влияние в Централна Азия чрез създаването през 1996 г. на Шанхайската петорка, която събра Китай, Русия, Киргизстан, Казахстан и Таджикистан на форум за управление на трансгранични въпроси и която през 2001 г. се превърна в Шанхайска организация за сътрудничество (ШОС), която понастоящем е най-голямата регионална организация в Централна Азия, включваща вече Узбекистан като пълноправен член и Пакистан, Индия, Иран и Монголия като наблюдатели;

С.   като има предвид, че множество коренно различни страни имат, исторически или понастоящем, законни интереси в региона; като има предвид, че не всички държавите-членки на ЕС имат посолства в региона и като има предвид, че между държавите-членки често липсва координация по отношение на региона;

Т.   като има предвид, че след заминаването на служителите и оборудването на Съединените американски щати от военновъздушната база Карши-Канабад (К2) в Узбекистан на 21 ноември 2005 г., военните сили на Съединените американски щати в Централна Азия са сведени до една база в Манас, близо до киргизката столица Бишкек;

У.   като има предвид, че по отношение на политическите, икономическите, социалните и други условия отделните държави от Централна Азия се различават силно помежду си, а в някои случаи различията са и вътрешни, и като има предвид, че поради това за ЕС е изключително важно да прави и съответното разграничение на своите политики;

U.  Ф Като има предвид, че страните от Централна Азия са новосъздадени държави, и като има предвид, че техните усилия за изграждане на държавни структури, за извършване на политически и икономически преход са ги отвели в различни посоки и са станали причина за неравномерното им отдалечаване от някогашната съветска система; като има предвид, че справянето с въпросите на управлението остава от основно значение за стабилността и сигурността на редица от тези страни, а справянето с въпросите на политическото, социално и икономическо развитие ‐ на всички тях;

Х.   като има предвид, че загрижеността на ЕС включва необходимостта от противодействие на наркотрафика от и през Централна Азия, борбата срещу организираната престъпност, включително трафика на хора, и предотвратяването на разрастването на тероризма; като има предвид, че в някои случаи "борбата срещу тероризма" се използва като прикритие за репресивни действия срещу онези, които критикуват правителството, срещу защитниците на правата на човека, срещу религиозни движения и срещу представители на бизнеса; като има предвид, че има основание да се счита, че такива лица са били набелязани и в рамките на сътрудничеството в областта на сигурността на Узбекистан със съседни страни, като има предвид, че се признава съществуването на миграция на детския труд, която изисква нови форми на международно и социално партньорство, включващо всички страни, заинтересовани от цялостното разрешаване на проблема;

Ц.   като има предвид, че положението с правата на човека е различно в различните републики от Централна Азия, но като цяло е далеч от стандартите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), и като има предвид, че особено Узбекистан и Туркменистан систематично нарушават основни права и не проявяват никакъв напредък по отношение на демокрацията и плурализма;

Ч.   като има предвид, че все още в републиките от Централна Азия няма проведени президентски или парламентарни избори, които Бюрото за демократични институции и права на човека към ОССЕ да е определило като напълно свободни и честни;

Ш.   като има предвид, че и петте държави в Централна Азия са членки на ОССЕ и че в нейните рамки са поели важни ангажименти във връзка с основните свободи, демокрацията, зачитане на правата на човека и принципите на правовата държава; като има предвид, че между държавите съществуват различия по отношение на спазването на тези задължения;

Z.  Щ. като има предвид, че Казахстан се откроява положително в сравнение с повечето други държави в региона; като има предвид, че последните парламентарни избори, проведени на 18 август 2007 г., показват, че въпреки някои подобрения Казахстан все още не спазва напълно своите ангажименти, нито отговаря на стандартите на ОССЕ и на други международни стандарти за демократични избори;

АА.   като има предвид, че гражданското общество е особено активно в повечето страни от Централна Азия посредством мрежа от местни НПО и асоциации, които трябва да бъдат защитавани и ценени като израз на желанието на гражданите да бъдат част от демократизацията и социалния процес в техните страни;

АБ.   като има предвид, че политически, икономически и социални подобрения могат да се постигнат на практика посредством установяването на истински независима съдебна система и истинска борба срещу широко разпространената корупция;

АВ.   като има предвид, че принципите, на които се основава ЕС, включват защита на основните права и свободи, включително свободата на изразяване и закрила на защитниците на правата на човека;

АГ.   като има предвид, че примерите за масови репресии, корупция и експлоатация, отричането на основни права и възможности на хората да подобрят живота си, заедно с липсата на утвърдени средства за подаване на оплаквания и участие в политическите процеси, повишават риска от разрастване на екстремизма и тероризма;

АД.   като има предвид, че повечето страни от Централна Азия страдат от нарушения на правата на човека, от липса на подходяща съдебна система, от ограничения , наложени на опозиционните партии и на независимите органи на гражданското общество и от липса на свобода на медиите;

АЕ.   като има предвид, че ЕС наложи санкции на Узбекистан след клането в Андижан през м. май 2005 г., но узбекското правителство продължава да блокира независимо международно разследване на събитията и продължава да провежда репресивна политика, включително преследването на защитниците на правата на човека; като има предвид, че въпреки това през м. октомври 2007 г. Съветът реши да вдигне за период от шест месеца забраната за издаване на визи на осем души, пряко отговорни за поголовната употреба на сила в Андижан; като има предвид, че по този начин Съветът се стреми да стимулира узбекските органи да променят политиките си и като има предвид, че ако не бъдат изпълнени серия от критерии, приети като част от решението на Съвета, забраната автоматично ще се задейства отново през прил/май 2008 г.;

АЖ.   като има предвид, че в региона е налице значителен интерес към сътрудничество с ЕС в областта на науката, здравеопазването и образованието и като има предвид, че такова сътрудничество може да допринесе за засилване на контактите между гражданските общества и за разпространяване на европейските ценности като демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека;

АЗ.   като има предвид, че Монголия и Афганистан в различна степен притежават някои черти, общи за петте основни държави от Централна Азия, но не им се обръща същото внимание в стратегическия доклад на Съвета, а са включени в други инструменти на ЕС;

АИ.   като има предвид, че близостта на региона до Афганистан прави някои държави ценни партньори в борбата срещу тероризма; като има предвид, че държавите-членки на ЕС също използват летища или въздушно пространство в региона; като има предвид, че действията на ЕС в посока насърчаване правата на човека в Централна Азия като цяло и в частност в някои страни са разочароващо слаби;

АЙ.   като има предвид, че през Централна Азия преминава 30  % от хероина от Афганистан, предназначен предимно за руски пазари, което води до организирана престъпност и корупция, свързани с трафика, както и до пристрастяване и съответни здравни и социални проблеми със сериозни последици за стабилността в региона;

АК.   като има предвид, че Монголия е близка до републиките от Централна Азия по някои исторически, културни и икономически елементи и политики в областта на околната среда и енергетиката, които трябва да бъдат отчитани по един последователен начин в рамката на стратегията на ЕС за Централна Азия;

1.  Приветства засиленото внимание на ЕС към Централна Азия, ясен израз на което е приемането на стратегията за Централна Азия; все пак отбелязва бавния темп, с който се осъществяват проектите в подкрепа на петте страни от региона;

2.  Изразява убеждение, че докато ценностите, които ЕС трябва да насърчава, са винаги едни и същи, интересите на ЕС, а така също и преобладаващите условия и възможности в петте страни, значително се различават;

3.  Призовава за определяне на ясни цели и приоритети на отношенията на ЕС с всяка една от петте страни, като заимства от анализа на региона и от общия списък на целите на политиката на ЕС, съдържащ се в приетата от ЕС стратегия;

4.  Подчертава важността на насърчаването от страна на ЕС на честно и устойчиво икономическо развитие в региона, и подкрепата му за местни инициативи за икономическо развитие, за реформи на регулаторната рамка за бизнеса, както и за изкореняване на бедността в условията на устойчиво развитие; подчертава във връзка с предизвикателствата, които поставя тероризма, че засиленото сътрудничество в областта на сигурността е важно, но че всеки подход за борба с радикализацията и екстремизма, който не балансира потребностите на сигурността с правата на човека и доброто управление, е обречен на провал; приветства засилването на политическия диалог със страните от Централна Азия; призовава Съвета и Комисията да продължат да насърчават доброто управление, правата на човека, демокрацията и образованието, включително да се обмисли участието на всички религиозни общности; и призовава както Съвета, така и Комисията да гарантират, че въпросите относно правата на човека следва да имат същото значение както и по-енергичния подход на ЕС по отношение на енергията, сигурността и търговията;

5.  Изразява убеденост, че определени въпроси могат да бъдат решени ефикасно само посредством регионални подходи, които водят до регионални решения (например борбата срещу тероризма, премахването на трафика на хора, борбата срещу наркотиците, управлението на водните ресурси), които изискват засилено регионално сътрудничество; затова настоятелно призовава институциите на ЕС при нужда да предоставят техническа помощ, особено за разпространение на ноу-хау и за посредничество в насърчаване на диалога между страните от Централна Азия; въпреки това изтъква, че страните от Централна Азия са на различно равнище на развитие и имат сериозни политически, икономически и културни различия; в този контекст, приветства факта, че при планирането на бъдещото партньорство и сътрудничество Комисията и Съветът се стремят да възприемат подходи, които да са специфични за отделните държави и региони;

6.  Призовава за диференциация на политиката на Европейския съюз във връзка с това подходът му към страните от региона да се основава по-специално на положението на правата на човека във всяка страна, на спазването на ангажиментите към ОССЕ от страна на техните правителства, на потребностите за тяхното развитие и ангажимента на правителствата им за подобряване на благосъстоянието на техните граждани, на тяхната настояща и потенциална важност за ЕС като партньори в търговията, в сътрудничеството в областта на енергията и в други области, и на диалога по международни въпроси и изгледите за успех на действията на ЕС, включително различни форми на помощ;

7.  Подчертава важността на трансграничното сътрудничество и особено разбирането, че чрез него съвместните усилия за борба срещу трафика на хора и наркотици ще са по-ефикасни; следователно настоятелно призовава институциите на ЕС при нужда да предоставят техническа помощ, особено за разпространение на ноу-хау и за посредничество в насърчаване на диалога между страните от Централна Азия;

8.  Подчертава нуждата от последователност в политиката на ЕС в Централна Азия и поради това припомня, че Стратегията трябва да бъде в съответствие с Европейския консенсус за развитието; подчертава също така, че цялата помощ, предоставяна в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие, трябва да съответства на неговите общи цели, т.е. премахването на бедността и постигането на ЦХР;

9.  Отбелязва, че премахването на бедността е определено като основен приоритет на двустранната помощ, предоставяна от Европейската общност през периода 2007-2013 г. в приложението към Стратегията; призовава Комисията редовно и подробно да информира Парламента за начина, по който двустранната и регионалната помощ се отнасят до отделните ЦХР и за бюджета, планиран за секторите здравеопазване и основно образование;

10.  Подчертава, че реформите в социалната област, здравеопазването, обезпечеността с храна, борбата срещу корупцията и фокусът върху устойчивото и честно икономическо развитие са от изключително важно значение за гарантиране на дългосрочна стабилност, сигурност и благоденствие в страните от Централна Азия; затова изразява мнение, че процесът по оценяване на потребностите на национално и регионално равнище предоставя добра възможност за ЕС да получи видимост и доверие в един отворен диалог с всички заинтересовани страни, включително гражданското общество, парламентите и местните органи;

11.  Счита, че включването в Световната търговска организация (СТО) е важно постижение за икономическата стабилност на региона, но че тази цел може да бъде постигната единствено чрез спазване на международните стандарти за чуждестранни инвестиции и чрез наличие на независима съдебна власт;

12.  Призовава Комисията и Съвета да предприемат всички подходящи мерки, за да насърчат задълбочаването на интеграцията на Централна Азия в световната търговска и икономическа система, по-специално чрез присъединяване към СТО на четирите страни от региона, които все още не членуват в тази организация;

13.  Счита, че от съществено значение за икономическото развитие на страните от региона е извършването на задълбочена реформа на банковата и застрахователна система, създаването на ефикасна система за микрокредитиране, по-добро регулиране и надзор на банковото дело, приватизация на държавните банки, както и създаването на национални финансови пазари, които да са действително конкурентоспособни и отворени към чуждестранните банки;

14.  Настоятелно призовава Съвета да разреши на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да разшири кредитната си подкрепа за Централна Азия в сътрудничество с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която вече развива дейност в региона;

15.  Настоятелно призовава Комисията последователно да мобилизира всички инструменти, с които разполага, от политическия диалог и общностните политики (най-вече тези в областта на търговията, развитието, конкуренцията, изследванията и околната среда), до субсидии и заеми, включително от страна на ЕИБ и ЕБВР и други международни финансови институции с цел да ускори осъществяването на тези проекти;

16.  Насърчава държавите от региона да гарантират по-добра защита на преките чуждестранни инвестиции;

17.  Призовава Комисията и Съвета да предприемат всички възможни действия, за да улеснят използването на Общата система на ЕС за преференции от страните от Централна Азия, както и за насърчаване на развитието на междурегионалната търговия;

18.  Призовава Комисията и Съвета да предоставят на държавите от региона квалифицирана техническа помощ в икономическата и административна област, която ще позволи укрепването на местните обществени структури, създаването на по-ефикасна и разнообразна икономическа тъкан, както и по-добро навлизане на местните продукти на чуждестранни пазари и по-специално в ЕС;

19.  Счита, че стратегията не е достатъчно амбициозна по отношение на двустранното сътрудничество в областта на правата на човека, правовата държава, доброто управление и демокрацията;

20.  Счита, че при оценяване на положението с правата на човека ЕС следва да обърне специално внимание на наличието или липсата на приемлив ангажимент от страна на съответното правителство за подобряване на това положение, съсредоточавайки вниманието си върху очевидния напредък, условията за работа на защитниците на правата на човека и равнището на сътрудничество със специалните докладчици и механизми на ООН, както и с други съответни международни субекти;

21.  В тази връзка призовава Съвета и Комисията да останат последователни и единни по въпросите на правата на човека и, с оглед превръщането на демокрацията, доброто управление, принципите на правовата държава и правата на човека в неразделна част от стратегията за Централна Азия, да определят ясни стандарти, показатели и цели в тези области след провеждане на консултации със страните-партньори от Централна Азия, както е направено в други области; призовава Съвета и Комисията да обърнат специално внимание на освобождаването на политическите затворници и на независимостта на медиите;

22.  Осъжда преследването на защитниците на правата на човека в Узбекистан и Туркменистан; призовава Съвета и Комисията да положат всички усилия да защитят техните дейности и физическата им неприкосновеност и призовава съответните правителства да освободят незабавно всички лишени от свобода защитници на правата на човека или насилствено задържани в психиатрични болници и/или по политически причини;

23.  Подчертава, че контактите на ЕС със структурите за сигурност или подкрепата на ЕС за сътрудничеството за сигурност, включващи силно репресивни държави, следва да бъдат сведени до минимум и че в провеждането на тези контакти винаги трябва да има прозрачност;

24.  Призовава Комисията и държавите-членки да предоставят специална помощ за реформиране и подобряване на съдебните системи в региона, за да могат да работят по-независимо и ефективно, включително в борбата срещу корупцията;

25.  Призовава Съвета и Комисията за тясно сътрудничество със страните от Централна Азия при осъществяването на реформи в образованието и за насърчаване на тези държави да премахнат обвързването на гражданските и социалните права на гражданите със собствеността върху имущество чрез реформиране на системата на адресната регистрация (според която, когато получи гражданство, в паспорта на всяко лице се поставя печат с адресната регистрация),

26.  Отчита, че развитието и подкрепата на истинското гражданско общество е предпоставка за всеки напредък; изразява съжаление за трудното положение на НПО в някои от държавите от Централна Азия, чиито дейности непрекъснато се затрудняват от правителствата; подчертава, че ЕС трябва да продължи да подкрепя гражданското общество както чрез финансова помощ, така и като осигури видимост (посредством форуми и консултации), което би помогнало за изграждане на демокрация на участието; изразява мнение, че ЕС следва да разглежда гражданското общество като партньор, допринасящ за устойчиви общества, социална стабилност и насърчаване на ценностите и стандартите на ЕС;

27.  Отбелязва, че политиката на ЕС по отношение на Централна Азия следва да се основава на задълбочени дебати и обмен на гледни точки с всички заинтересовани страни; поради това призовава ЕС да се ангажира с широк политически диалог, включващ парламентите, гражданското общество и органите на местно управление в процеса на прилагане и наблюдение на изпълнението на стратегията и на програмите;

28.  Обръща внимание на широко разпространеното малтретиране на жените в редица региони на Централна Азия (примери за това са насилствените бракове, трафик с цел сексуална експлоатация, изнасилвания и др.) и призовава правителствата на страните от Централна Азия към прилагане на съществуващите закони за защита на правата на жените, а също така призовава Комисията да включи съответните действия в програмите за помощ;

29.  Призовава правителствата на страните от Централна Азия да засилят съществуващите закони за правата на жените и да подобрят прилагането на тези закони; настоятелно приканва Комисията да продължи да подкрепя проекти в областта на правата на човека и демокрацията, свързани със специфичната роля на жените; настоятелно призовава ЕС да подкрепи пълното прилагане на Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и да я използва като критерий за по-тясно сътрудничество; подчертава, че в много части на Централна Азия тежкото положение на жените се влошава поради липсата на равен достъп до образование, здравеопазване и заетост и изтъква, че третата цел на хилядолетието, която се отнася до насърчаването на равенството между половете и засилването на позициите на жените следва да стане приоритет, който да бъде включен в съответните дейности на ЕС;

30.  Приветства подкрепата за прилагането на нормите и конвенциите за достоен труд на Международната организация на труда и подчертава, че тези стандарти трябва да играят основна роля в областта на икономическото сътрудничество, инвестициите и търговските отношения; отбелязва, че използването на детски труд все още дава основание за сериозна загриженост, особено в Таджикистан и Узбекистан, и подчертава необходимостта от подкрепа за прилагането на Конвенцията на ООН за правата на детето;

31.  Подчертава широко разпространеното използване на детски труд в Централна Азия, особено при брането на памук, отглеждането на тютюн, добива на въглища и в областта на занаятчийството и призовава съответните правителства да прилагат по-ефективно съществуващите мерки за борба с това явление, да изработят последователна национална политика за детския труд и изцяло да подкрепят и да участват в проекти, чиято цел е премахването на детския труд, и които са започнати от международни организации и НПО; настоятелно призовава Комисията да създаде специална програма по този въпрос в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие;

32.  Настоятелно призовава Комисията да развие активно сътрудничество в областта на миграцията, което да доведе до истински и ангажиран диалог, в чийто рамки да се предприемат мерки по отношение на първопричините за миграцията чрез специфични програми за развитие на икономиката на местно равнище, като така например се преодолее проблема с липсата на икономически перспективи в селските райони, за да се смекчи последващото увеличаване на бедността в градските райони;

33.  Призовава Съвета и Комисията пълноценно да използват своя опит и най-добри практики, за да насърчават защитата на правата на човека по отношение на мигрантите, особено на лицата, които търсят убежище и на бежанците; осъжда насилственото екстрадиране на лица, които търсят убежище и по-специално на узбекските бежанци от страна на правителствата на страните от Централна Азия и призовава Съвета и Комисията да сътрудничат с Върховния комисар на ООН за правата на човека (UNHCR) с цел защита и подкрепа на политическите бежанци;

34.  Обръща внимание на факта, че голям брой уйгури са екстрадирани от Централна Азия в Китай по искане на Китай, което отразява засилващия се натиск от страна на Китай върху правителствата в региона, и отбелязва, че има опасност от сериозни нарушения на правата на човека по отношение на бежанците;

35.  Счита, че като има предвид сериозното увеличаване на заразните болести в региона, като HIV, здравето и реформата в областта на общественото здравеопазване следва да са ключов приоритет за общността на донорите, включително за Комисията;

36.  Насърчава подкрепата на ЕС за образованието и обучението, предоставяща повече възможности за студенти от Централна Азия да учат в ЕС и възможности за обмен на студенти от университети в ЕС;

37.  Подчертава геополитическото положение на Централна Азия и нарастващия интерес към региона на икономически и политически сили като Русия, Съединени американски щати, Китай и Турция; следователно счита, че тясното сътрудничество с тези страни по отношение на Централна Азия е много важно, когато има съвпадение на интереси, при положение че няма противоречие със загрижеността за правата на човека; настоятелно призовава Съвета и Комисията да намерят начини за подобряване на координацията на самостоятелните действия и политики на държавите-членки на ЕС в региона, както и между ЕС и други заинтересовани държави; във връзка с това подчертава ключовата роля на Турция, като страна-кандидатка за членство в ЕС, в Централна Азия и призовава Съвета и Комисията да се възползват максимално от историческите, икономическите и културните отношения на Турция с определени страни в региона, като изцяло включат тази страна-кандидатка за членство в ЕС в разработването и прилагането на стратегията;

38.  Подчертава важността на понататъшното развитие на междурегионалното сътрудничество, особено със страните от региона на Черно море;

39.  Изразява съжаление от факта, че в стратегията на Съвета за Централна Азия Монголия не е включена сред страните, наричани общо Централна Азия (Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан), особено като се има предвид значителния прогрес на Монголия за утвърждаването на държава, основана на демокрацията, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава в региона; призовава Съвета и Комисията да обсъдят резолюция на равнище ЕС и да подготвят декларация за развитието на Монголия;

40.  Настоятелно призовава Съвета и Комисията да осигурят интегрирането в политическия диалог и партньорството с ЕС на всички части на обществото във всяка страна и да включат по-широк кръг участници в своята политика, по-специално парламентите и гражданското общество;

41.  Приветства назначаването на специален представител на ЕС за Централна Азия, г-н Pierre Morel, и призовава Съвета да разшири мандата му и да определи по-ясно ролята му, включително като допринесе за подобряването на координацията на политиките на държавите-членки в региона;

42.  Настоятелно призовава Комисията да продължи, без повече забавяне, със създаването на самостоятелни делегации във всички страни от Централна Азия, когато условията позволяват това, тъй като пълноценното присъствие в района е предпоставка за ефективни действия на ЕС; отбелязва плановете за създаване на самостоятелна делегация в Бишкек и Душанбе през 2008 г., която да увеличи значително видимостта на ЕС в Киргизстан и Таджикистан и да доведе до засилване на сътрудничеството;

43.  Приветства решението на Съвета да направи преглед на напредъка, постигнат в прилагането на стратегията, през м. юни 2008 г. и след това да прави такива прегледи най-малко на всеки две години; отбелязва, че този преглед ще бъде повод за по-тясно свързване на стратегията за Централна Азия с Европейската политика на добросъседство;

Казахстан

44.  Отбелязва, че Казахстан е ключов съюзник и стратегически партньор в борбата срещу международния тероризъм, трафика на наркотици и религиозния екстремизъм; признава традицията на Казахстан по отношение на расовата и религиозна хармония в страна, в която съжителстват над 100 различни етнически групи и 45 различни религии; призовава Съвета и Комисията да определят като приоритет подкрепата за правителството на Казахстан и гражданското му общество с оглед укрепване на принципите на правовата държава и по-нататъшно насърчаване на демократичните избори в бъдеще;

45.  Подчертава значението на Казахстан за търговията на ЕС с енергия като основен търговски партньор на Съюза в Централна Азия; припомня подписването на Меморандум за разбирателство, в който се обръща основно внимание на насърчаването на сътрудничеството с ЕС с оглед на развитието на енергийна сигурност и промишлено сътрудничество; като припомня, че Казахстан е третата в света страна по залежи на уран, отбелязва, че този меморандум бе допълнен със споразумение в областта на енергийното сътрудничество и декларация за използването на атомната енергия за мирни цели, подписана от Евратом и правителството на Република Казахстан;

46.  Приветства интереса на Казахстан към засилване на сътрудничеството с Европейския съюз и признава взаимното значение на засилените политически и икономически връзки между ЕС и Казахстан; счита, че ЕС следва да продължи своя подход на положителна ангажираност спрямо Казахстан, но подчертава, че развитието на отношенията между ЕС и Казахстан не може да не бъде обвързано с усилията на Казахстан да спазва международните си задължения и задълженията си на член на ОССЕ по отношение на правата на човека, основните свободи и демокрацията;

47.  Подчертава, че последните парламентарни избори, проведени на 18 август 2007 г., не са отговаряли на стандартите на ОССЕ и на други международни стандарти, въпреки някои подобрения; изразява загриженост от факта, че всички места в парламента бяха заети от представители на управляващата про-президентска партия, което би могло да доведе до монополизиране на властта от страна на президента Назърбаев и неговите привърженици; призовава правителството на Казахстан да премахне всички прекалени ограничения за регистриране на нови политически партии, като например нереалистичния брой членове (50 000), необходим за създаване на политическа партия;

48.  Подкрепя решението да се даде възможност на Казахстан да поеме председателството на ОССЕ през 2010 г., което стана възможно с оглед обещанията на Казахстан да защитава настоящия мандат на СДИПЧ и да демократизира и либерализира политическата система в Казахстан; освен това отбелязва обещанията за намаляване на изискванията за регистрация на политически партии и медии и за изменение на Закона за изборите, като всички тези мерки следва да бъда осъществени през 2008 г., както и обещанията за изменение на Закона за медиите, така че да отразява препоръките на ОССЕ и за намаляване на наказателната отговорност за клевета; приветства тясната връзка, която Казахстан прави между тези въпроси и бъдещото си председателство на ОССЕ и очаква своевременното и убедително превръщане на обещанията за реформа в конкретни мерки; силно окуражава Казахстан да използва тази възможност да предприеме решителна стъпка в посока напълно демократична система и по този начин да се подготви за истински успешно председателство на ОССЕ;

49.  Призовава правителството да предприеме по-решителни стъпки за утвърждаването на демократична институционална система, като припомня постоянния напредък, постигнат от Казахстан от обявяването на независимост през 1991 г.;

50.  Подчертава липсата на истинска свобода на пресата и изразява загриженост за контрола от страна на президента върху основните медии и за преследването на журналисти от опозицията; също така изразява загриженост за проектозакона за медиите, съгласно който журналистите ще бъдат отговорни за разпространяването на дискредитираща информация и ще се засили криминализирането на клеветата и обидата на човешкото достойнство и съгласно който ще бъде възможно журналисти да се подвеждат под отговорност за публикуване на информация за личния живот на публични личности; отбелязва, че съществуващите закони предоставят достатъчна защита срещу неетично поведение на журналисти;

51.  Приветства подписването от страна на Казахстан на факултативния протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията и другите форми на жестоко, нехуманно или унизително третиране или наказание (Конвенция на ООН против изтезанията) и призовава за бързото й ратифициране и прилагане;

Киргизстан

52.  Отчита, че трябва да се положат всички усилия за укрепване и подкрепа на крехките демократични институции в Киргизстан; счита, че тази страна има потенциал да стане пример за всички други държави от Централна Азия в областта на демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава; призовава Съвета и Комисията да увеличат помощта за тази страна, за да й помогнат да предприеме и осъществи успешно обещаните реформи;

53.  Изразява силна подкрепа за напредъка на Киргизстан в областта на свободата на пресата и медиите, както и за усилията на политиците и на гражданското общество да осъществят реформа на конституцията; призовава киргизкото правителство да гарантира безопасността на журналистите в страната, да завърши обещаните медийни и антикорупционни реформи и да постигне по-сериозен напредък в политическата и бюджетна децентрализация;

54.  Изразява загриженост от факта, че новият проект за конституция, гласуван на референдума от 21 октомври 2007 г., би могъл значително да наруши баланса на властта; изразява загриженост, че киргизките органи не се ангажират в широкия обществен дебат, включващ всички части на киргизкото общество, по този деликатен въпрос; приканва киргизките органи да гарантират подходящ контрол и баланс;

55.  Изразява съжаление, че проведените на 16 декември 2007 г. предсрочни парламентарни избори не успяха да изпълнят редица ангажименти за демократични избори, поети към ОССЕ; подчертава, че според ОССЕ изборите като цяло представляват пропусната възможност и стъпка назад в сравнение с изборите през 2005 г. и не оправдаха обществените очаквания за по-нататъшно консолидиране на изборния процес; изразява своята загриженост по-специално относно механизма за двоен праг, който остави извън новия парламент най-силната опозиционна партия, като по този начин даде на партията на президента Bakiyev преобладаващо мнозинство; в тази връзка призовава киргизките власти да вземат необходимите мерки, за да възстановят пълния политически плурализъм; изразява съжаление за насилственото разпръскване и арести от страна на полицията на активисти от НПО и активисти за граждански права, които мирно са демонстрирали срещу недостатъците на изборния процес;

Таджикистан

56.  След като приветства положителното развитие на многопартийната система с разделение на властите в Таджикистан след края на гражданската война през 1997 г., отбелязва, че оттогава Таджикистан се намира в състояние на несигурна стабилност с президент, който, независимо че се радва на истинска народна подкрепа, системно потиска опозицията и налага строг контрол върху печатните медии и радиотелевизионното излъчване; изразява съжаление от липсата на реално гражданско общество в страната, което ще подкопае бъдещото демократично развитие, и подчертава необходимостта от по-нататъшна значителна реформа и зачитане на правата на човека; в тази област призовава за приемане на всички необходими мерки за спазване на Конвенция на ООН против изтезанията, в частност чрез подвеждане под отговорност на длъжностни лица, отговорни за унизително отношение или малтретиране и също така призовава за премахване на смъртното наказание;

57.  Изразява загриженост за новия проектозакон за религиите, който, ако бъде приет, ще включва рестриктивни разпоредби по отношение на правното положение на някои религиозни общности, особено по отношение на придобиване на правно положение от страна на не-мюсюлмански общности; отбелязва, че няколко разпоредби на този закон нарушават конституцията на Таджикистан и някои подписани от Таджикистан международни норми; изразява загриженост също така от факта, че ръководителите на джамии в Таджикистан ще бъдат подлагани на религиозни изпити и призовава таджикското правителство да уважава религиозните убеждения и съществуването на религиозни малцинства;

58.  Отбелязва, че Таджикистан, която не притежава природни ресурси като нефт и природен газ, е една от 20-те най-бедни страни в света и че е налице много сериозна загриженост за равнището на експлоатация, както в Таджикистан, така и в Узбекистан, на жените и децата в стремежа за отглеждане на памука като монокултура;

59.  Насърчава онези държави-членки, които все още не са ратифицирали Споразумението за партньорство и сътрудничество с Таджикистан, да го направят възможно най-скоро, тъй като ненужното забавяне може да изпрати обезсърчителни и непродуктивни сигнали на Таджикистан; ще се стреми от своя страна към одобряване на Споразумението за партньорство и сътрудничество в близко бъдеще;

60.  Обръща внимание на съществуването на неексплодирали касетъчни бомби в Таджикистан, настоятелно призовава за увеличаване на финансирането за тяхното разчистване и подчертава необходимостта от международно споразумение за забрана на касетъчните бомби; също така обръща внимание на съществуването на минни полета на границите с Афганистан и Узбекистан; призовава узбекските власти да си сътрудничат в откриването на тези минни полета и призовава Комисията да подкрепи необходимите програми за разминиране;

61.  Като взема предвид ролята на Таджикистан като транзитна страна за наркотиците от съседен Афганистан, насърчава ЕС да засили допълнително неговата подкрепа за мерки за противодействие на тези дейности в Таджикистан, без да пречи на презграничната търговия, която е жизнено важна за икономическото развитие на пограничните региони;

Туркменистан

62.  Отбелязва положителен, макар и все още съвсем ограничен сигнал за промяна в Туркменистан - усилията на новия президент г-н Gurbanguly Berdymukhammedov в посока провеждане на основни реформи в системата на образованието; счита, че ЕС е на правилна позиция, като отговаря на възприемчивостта на Туркменистан по отношение на сътрудничество в тази област;

63.  Приветства решението на президента Berdymukhammedov да амнистира единадесет политически затворници с дългосрочни присъди лишаване от свобода заради противопоставянето си на политиката на покойния президент Saparmurat Niyazov; насърчава предприемането на по-нататъшни стъпки за освобождаване на всички политически затворници в страната;

64.  Подчертава въпреки това, че за да може ЕС да придвижи Временното споразумение, Туркменистан трябва да осъществи напредък в някои ключови области, включително чрез осигуряване на свободен и неограничен достъп за Международния комитет на Червения кръст, безусловно освобождаване на всички лица, лишени от свобода по политически причини или заради убежденията си, премахване на всички пречки за пътуване, поставени от правителството и разрешаване на всички НПО и органи, занимаващи се с правата на човека, свободно да осъществяват дейност в страната;

65.  Обръща внимание на спешната необходимост от подобрения по отношение на бедственото положение с правата на човека, особено с оглед сериозното положение на малките нерегистрирани религиозни общности и техните водачи, както и на други малцинства, и настоява, че всякакво по-нататъшно развитие на отношенията между ЕС и Туркменистан, включително възможното сключване на Временното споразумение за търговия и свързаните с търговията въпроси, а така също на по-късен етап и пълноправно споразумение за партньорство и сътрудничество, трябва да бъдат тясно свързани с ясно доказателство, че протича процес на значително подобрение в тази област, както и реални сигнали, че този процес ще продължи;

66.  Изразява дълбоката си загриженост по повод на избухналата неотдавна в Туркменистан грипоподобна епидемия, която твърде вероятно е свързана с отглеждането и брането на памук; призовава Комисията, в рамките на финансовия Инструмент за сътрудничество за развитие, да предостави помощ на туркменското министерство на здравеопазването за проучване на болестта и нейните причини и за намиране на най-ефикасно лечение; настоятелно приканва Комисията да помогне на страните от Централна Азия да намалят употребата на пестициди при отглеждането на памук и да въведат технологии, щадящи околната среда;

Узбекистан

67.  Потвърждава подкрепата си за санкциите срещу Узбекистан, наложени от ЕС след клането в Андижан; изразява съжаление с оглед ограничения напредък, във връзка с критериите, определени за оценка на общото развитие на положението с правата на човека; отбелязва решението на Съвета от 15 октомври 2007 г. за разширяване на обхвата на оръжейното ембарго с още 12 месеца и за условно спиране на визовите ограничения за първоначален период от 6 месеца (Обща позиция 2007/734/ОВППС); спешно призовава узбекските власти да се възползват от тази възможност, за да предприемат конкретни мерки за подобряване на положението с правата на човека, да спазят ангажиментите на страната по отношение на международните си задължения в тази област и да отговорят на условията, поставени от ЕС;

68.  Подкрепя установяването на диалог за правата на човека между ЕС и Узбекистан; отбелязва големите трудности, с които е свързан, и подчертава, че очакванията трябва да се поддържат на реалистично ниво; отхвърля всяка тенденция да се използва самото наличие на диалог като извинение за вдигане на санкциите и за представяне на въпросите за правата на човека като правилно третирани; отново потвърждава, че само резултатите са от значение и подчертава, че ангажиментът на Узбекистан да гарантира справедливост и да потърси отговорност за клането в Андижан е съществен елемент за бъдещото сътрудничество с ЕС;

69.  Настоятелно призовава Комисията да определи конкретни задължения и да установи по-ефективни механизми за наблюдение, в допълнение към клаузата за правата на човека и санкциите от страна на ЕС, за да постигне реален напредък в положението с правата на човека в Узбекистан;

70.  Приветства като положителна стъпка в посока реформа на системата за наказателно правосъдие в Узбекистан приетите от узбекския парламент закони за премахване на смъртното наказание и за даване правомощие на съдилищата да издават заповеди за задържане; призовава за всеобхватно преразглеждане на системата за наказателно правосъдие, с което ефективно би се насърчило прилагането на тези реформи;

71.  Изразява съжаление от факта, че проведените на 23 декември 2007 г. президентски избори отново не успяха да изпълнят ангажиментите за демократични избори, поети към ОССЕ, и че според СДИПЧ гласуването се е провело в строго контролирана политическа обстановка без място за истинска опозиция; отбелязва издадения на 2 януари 2008 г. президентски декрет за амнистия, с който бяха амнистирани над 500 осъдени и беше намалено наказанието лишаване от свобода на други 900 затворници, и изразява съжаление, че само малък брой политически затворници са облагодетелствани от тази амнистия;

Подход към нестабилността на държавите

72.  Призовава ЕС да спазва ангажимента си да подобрява реакцията си по отношение на някои трудни партньорства и нестабилни държави и да оказва помощ за предотвратяване нестабилността на държавите чрез реформи в управлението, принципите на правовата държава, антикорупционни мерки и изграждане на жизнени държавни институции, за да помага на тези държави да изпълняват някои основни функции и да задоволяват потребностите на своите граждани, които включват образование, здравеопазване и всички основни услуги;

73.  Отбелязва, че ЕС е поел доброволно ангажимент да подкрепя предотвратяването на бедствия и подготвеността в страни, уязвими от природни бедствия, изменение на климата, влошаване на състоянието на околната среда и външни икономически шокове; затова, отчитайки настоящото положение в страните от Централна Азия, подчертава, че тези ангажименти трябва да бъдат взети изцяло предвид в стратегията на ЕС;

Околна среда

74.  Отбелязва, че големи части от региона са богати на природни ресурси, които обаче са били добивани и преработвани по промишлен начин в продължение на десетилетия в миналото, което е довело до сериозно замърсяване на околната среда, влошаване на качеството на земята и силно намаляване на реки и езера, като Аралско море; приветства факта, че от обявяването на суверенитета си през 1990 г. Казахстан е забранил ядрените опити на своя територия, но обръща внимание на необходимостта от съгласувани действия за решаване на проблема с лошо поддържаните площадки за съхранение на отработено ядрено гориво в региона;

75.  Отбелязва, че голяма част от региона използва многобройни водни ресурси за напояване за нуждите на селското стопанство, но по един несъвършен начин и това създава огромни проблеми за реките и езерата (като Аралско море), както и за бъдещото развитие не само на селското стопанство; следователно препоръчва използването на нови технологии и методи за подобряване на управлението на водите в селското стопанство, например чрез по-добро заграждане на напоителните канали;

76.  Приветства впечатляващите усилия, полагани от Киргизстан за защита на околната среда, особено многобройните двустранни проекти за сътрудничество, в които участва, носещи значителни ползи за Киргизстан;

77.  Подкрепя предложението за създаване в Бишкек на т.нар. "Академия за вода и енергия" за всички страни от Централна Азия, с което се цели да се постигне подходящо устойчиво използване на водата и производство на хидро-енергия, подобряване на технологиите за пренос, защита на биоразнообразието и подобряване на селскостопанските и напоителни технологии;

78.  Отбелязва, че единствената суровина на Таджикистан, която е в изобилие, е водата, и че поради факта, че щадящите околната среда проекти за производство на водноелектрическа енергия изискват големи капиталовложения, по-големи чуждестранни инвестиции биха помогнали на Таджикистан да разнообрази икономиката си като я изведе от отглеждането на памука като монокултура със свързаните с него разходи за околна среда, здраве и детски труд, донасяйки по-големи икономически, социални и екологични ползи; призовава правителството на Таджикистан да работи за засилване на законодателната и фискалната рамка и на държавната администрация, и да коригира липсата на основна инфраструктура, както и да се справи с високите нива на корупция, с цел да насърчи инвестициите в страната;

79.  Насърчава открития и ефективен диалог с всички страни от Централна Азия по въпросите на околната среда и ефективното използване на ресурсите и призовава за практическото му осъществяване;

Енергия

80.  Счита, че ЕС трябва да говори с един глас по въпросите на енергийната политика с оглед наличието на проекти в региона, които са от основно значение за ЕС по отношение на енергийните доставки;

81.  Счита, че сътрудничеството по външната енергийна политика на ЕС е от изключителна важност в контекста на стратегията на ЕС за Централна Азия; следователно изразява подкрепата си за усилията на Европейския съюз да увеличи вноса на газ и нефт от Казахстан и Туркменистан и да разнообрази транзитните маршрути; призовава за активно сътрудничество на ЕС с региона в областта на енергетиката, особено с Киргизстан, Таджикистан и, ако е възможно, с Узбекистан, за да се обърне внимание на някои енергийни проблеми от особено значение за големите потребности на тези страни в областта на човешкото и икономическо развитие, за трудните взаимоотношения между тези страни и за съмнителната сигурност на доставките;

82.  Счита, че по-нататъшното засилено сътрудничество между Централна Азия и Черноморския регион в областта на енергетиката и транспорта е от съществено значение за постигане на гореспоменатите цели на ЕС; изразява мнение, че това следва да включва инвестиране в развитието на алтернативни енергийни източници, енергийна ефективност и енергийно спестяване и нова инфраструктура в енергийния сектор, както и модернизация на съществуващата инфраструктура; признава важната роля на Казахстан като силен икономически субект в Централна Азия, където ЕС е първи търговски партньор и където Казахстан следва стратегия на задълбочена социална, икономическа и политическа модернизация;

83.  Счита, че ЕС следва да насърчава отговорното и устойчиво използване на природните ресурси на региона, включително посредством насърчаване на прозрачността на приходите чрез подкрепа за държавното участие и участието на НПО в Инициативата за прозрачност в добивната промишленост, когато е уместно;

84.  Призовава да се обърне специално внимание на проекти за свързване на нефтените и газовите находища и разпределителната система на Централна Азия с тръбопроводи до Европейския съюз, включително на бъдещи проекти като Набуко;

o
o   o

85.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, специалния представител на ЕС за Централна Азия, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на ОССЕ и на президентите, правителствата и парламентите на Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан.

(1) OВ C 313 E, 20.12.2006, стр. 466. (2) OВ C 291 E, 30.11.2006, стр. 416. (3) OВ C 92 E, 20.4.2006, стр. 390. (4) OВ L 340, 16.11.2004, стр. 2. (5) Съвместна декларация на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Комисията на Европейския съюз относно политиката за развитие: " Европейският консенсус" (ОВ С 46, 24.2.2006 г., стр. 1). (6) Приети текстове, P6_TA(2007)0413. (7) OВ L 299, 16.11.2005 г., стр. 23, изменен с Регламент (EО) на Съвета № 1791/2006 (OВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1). Виж също Обща позиция 2005/792/ОВППС на Съвета от 14 ноември 2005 г. относно ограничителни мерки срещу Узбекистан (OВ L 299, 16.11.2005 г., стр. 72). (8) Виж Обща позиция 2007/734/ОВППС на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно ограничителни мерки срещу Узбекистан (OВ L 295, 14.11.2007 г., стр. 34). (9) Регламент (EО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие (OВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 41).