Европейският парламент,

–   като взе предвид Двадесети и третия годишен доклад на Комисията относно упражняването на контрол на прилагането на правото на Общността (COM(2006)0416),

–   като взе предвид работните документи на службите на Комисията (SEC(2006)0999 и SEC(2006)1005),

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно "Европа на резултатите – прилагане на правото на Общността" (COM(2007)0502),

–   като взе предвид член 45 и член 112, параграф 2 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по петиции (A6-0462/2007),

А.   като има предвид, че ефективността на политиките на ЕС се определя до голяма степен от тяхното прилагане на национално, регионално и местно равнище; като има предвид, че спазването на законодателството на Общността трябва да бъде строго контролирано и наблюдавано, за да се гарантират желаните положителни последици за ежедневието на гражданите;

Б.   като има предвид, че броят на оплакванията, свързани с нарушения на правото на Общността, показва ясно, че гражданите на Европейския съюз играят жизненоважна роля за неговото прилагане и че способността на институциите на ЕС да откликват по подобаващ начин на тревоги на гражданите е от значение за доверието в Европейския съюз;

В.   като има предвид, че Комисията може да приспособява средствата, с които си служи, за да изпълнява ефективно функциите си, и да извършва нововъведения, насочени към усъвършенстване на прилагането на правото на Общността;

Годишен доклад за 2005 г. и последващи действия след приемането на резолюция на Парламента

1.  Отбелязва, че общият брой на образуваните от Комисията производства за установяване на нарушения е с тенденция да нараства през последните години и през 2003 г. е достигнал 2 709 установени нарушения (за ЕС-15); освен това отбелязва, че броят на установените нарушения е намалял драстично през 2004 г. (с 563) и отново е нараснал през 2005 г., макар и до равнище по-ниско от това през 2003 г.: 2 653 регистрирани нарушения (за ЕС-25);

2.  Отбелязва съответно , че присъединяването на десет нови държави-членки изглежда не е повлияло на броя на регистрираните нарушения и призовава Комисията да представи пред Парламента ясно обяснение и уверение, че това не се дължи на неизвършено регистриране на жалби или/и липса на вътрешни ресурси в рамките на Комисията за справяне с нарушенията или на политическо решение за повече снизходителност към тези държави-членки;

3.  Приветства готовността на повечето от съответните генерални дирекции да предоставят информация относно предоставените им ресурси за справяне с нарушения в съответната им област на компетентност, както и относно състоянието на производствата за установяване на нарушения; отбелязва, че всяка генерална дирекция има свои начини на действие по отношение на прилагането на правото на Общността и на разпределението на ресурси и че не съществуват механизми за точен общ преглед и обществена оценка на начина, по който функционират тези различни подходи;

4.  Ангажира се да подкрепи Комисията посредством завишаване на бюджетните кредити с цел увеличаване на ресурсите съгласно исканията на по-голямата част от съответните генерални дирекции;

5.  Приветства факта, че някои генерални дирекции са разработили специфични механизми в допълнение на използването на производства за установяване на нарушения с цел постигане на ефективен контрол и консолидиране на прилагането на правото на Общността; отбелязва, че в нормативната уредба за електронните съобщения от 2002 г. са установени процедурите за нотифициране на проектите за национални законодателни мерки, които позволяват осъществяването в кратки срокове на сътрудничество между националните регулаторни органи на държавите-членки и Комисията; призовава Комисията да обмисли системното прилагане на този предохранителен механизъм и в други сектори;

6.  Счита, че следва да бъде насърчаван обменът на най-добри практики сред държавите-членки, например под формата на срещи по пакет от въпроси, и семинари по въвеждане в националното законодателство, организирани от Комисията с цел улесняване на прилагането на правото на Общността; призовава Комисията да обмисли начините за включване на Парламента в такива процеси;

7.  Приветства полаганите от някои генерални дирекции на Комисията усилия – най-вече от ГД "Околна среда" – за подобряване на проверките за съответствие със съответните директиви, но изразява недоволство от отговора на Комисията относно поверителността на проучванията за съответствие; призовава отново Комисията да публикува на уебстраницата си проучванията, изискани от различните генерални дирекции относно оценката на съответствието на националните мерки по прилагане със законодателството на Общността;

8.  Приветства включването за първи път в годишния доклад и неговите приложения на подробности за специфичното и обстойно разглеждане на нарушенията, свързани с петиции;

9.  Насърчава практиката в различни държави-членки да се изпращат мисии за фактологическо проучване, които разследват въпросите, повдигнати от вносители на петиции; разглежда това като прагматичен начин за разрешаване на проблеми непосредствено с държавите-членки и в интерес на гражданите; счита, че такива мисии са все по-необходими с оглед на това, че Комисията няма правомощия да "инспектира", за да проверява практическото прилагане на правото на ЕО, например, в областта на околната среда;

10.  Приветства ангажимента на Комисията по правило да включва в бъдещите законодателни предложения кратки изложения на граждани или народи и изисква конкретни примери за такива кратки изложения, както и пояснение, че те съставляват неразделна част от съответния правен акт, както е посочено в параграф 19 от резолюция на Парламента от 16 май 2006 г. относно 21-я и 22-я годишен доклад на Комисията относно контрола върху прилагането на общностното право (2003 и 2004 г.)(1);

11.  Счита, че Комисията следва да е по-активна при наблюдение на национални събития, които могат да разкрият нарушение на общностното право; затова призовава Комисията да използва по-активно своите представителства, с цел предотвратяване или коригиране на нарушенията;

12.  Призовава държавите-членки да направят повече от чисто формално въвеждане в националното си законодателство на общностното законодателство и да избягват, доколкото е възможно, фрагментарното въвеждане на директиви, с оглед опростяване на законодателството и правенето му по-прозрачно;

13.  Приветства факта, че в гореспоменатото си съобщение, озаглавено "Европа на резултатите – прилагане на правото на Общността", Комисията е разгледала някои от главните въпроси на политиката, повдигнати в гореспоменатата резолюция на Парламента от 16 май 2006 г.; въпреки това отбелязва, че някои важни въпроси са все още нерешени и не са получили изчерпателен отговор, особено въпросите относно предоставените ресурси за справяне със случаите на нарушения, продължителността на производството за установяване на нарушения, много ограниченото използване на член 228 от Договора за ЕО и оценката на прилагането на критериите за приоритет; изисква от Комисията да предостави отговор на тези важни въпроси до май 2008 г.;

Съобщение на Комисията от 2007 г. относно "Европа на резултатите – прилагане на правото на Общността"

14.  Приветства факта, че в гореспоменатото си съобщение Комисията отдава значение и надлежно взема предвид въпроса за прилагането на правото на Общността;

15.  Отбелязва, че при разглеждането на петиции се разкриват структурни слабости, в прилагането на различните норми на правото на Общността от държавите-членки; на мнение е, че за да се гарантира последователността и вътрешната съгласуваност на общностното право, нарушенията на това право трябва системно да се предават на Съда на Европейските общности, най-малко при дела от национално значение, които съставляват прецедент за националната съдебна практика и бъдещата практика; на мнение е още, че последователността от страна на Комисията в това отношение би могла значително да намали последващата необходимост на гражданите да подават жалба до Комисията и петиция до Парламента по аналогични въпроси;

16.  Отбелязва, че главните пречки за ефективността на производството за установяване на нарушение (членове 226 и 228 от Договора за ЕО) продължават да бъдат неговата продължителност и ограниченото прилагане на член 228; настоява предложеният от Комисията срок по отношение на неизпълнение на задължението за нотифициране на мерки за въвеждане в националното законодателство (не повече от 12 месеца между изпращането на официална писмена покана за изпълнение и решаването на случая или сезирането на Съда) и по отношение на производството за гарантиране на спазването на предходно решение на Съда (между 12 и 24 месеца) в никакъв случай не трябва да се удължава и затова призовава Комисията да извърши в тези срокове периодично наблюдение на напредъка на процедурите за нарушение и да информира гражданите за това;

17.  Призовава Комисията да бъде по-твърда при прилагането на член 228 от Договора, за да се гарантира, че решенията на Съда се изпълняват правилно;

18.  Приветства намерението на Комисията да промени настоящите си методи на работа с цел определяне на приоритетите и ускоряване на обработката и управлението на съществуващите производства, както и да ангажира и официално да включи държавите-членки; отбелязва, че съгласно предложения нов метод на работа запитванията и жалбите, получени от Комисията, ще бъдат директно предавани на съответните държави-членки "когато определен въпрос изисква изясняване на фактическата или правна позиция в държавата-членка. (...) На държавата-членка се предоставя кратък срок, в който да предостави необходимите разяснения, информация и решения пряко на заинтересованите граждани или стопански субекти и да информира Комисията"(2);

19.  Отбелязва, че Комисията често е единственият орган, към който гражданите могат да се обръщат, за да подадат жалба относно неприлагане на правото на Общността; затова изразява загриженост, че чрез връщането на запитванията и жалбите до съответната държава-членка (която поначало е отговорната страна за неправилното прилагане на правото на Общността) новият метод на работа би могъл да създава опасност от отслабване на институционалната отговорност на Комисията да гарантира прилагането на правото на Общността в качеството й на "пазител на Договора" в съответствие с член 211 от Договора за ЕО; отбелязва, че Комисията често е единственият орган, към който гражданите могат да се обръщат, за да съобщават за случаи на неприлагане на правото на Общността;

20.  Отбелязва, че Комисията заявява, че новият метод на работа не е заместител на производството за установяване на нарушения и че се ангажира да го прилага само във фазата преди производството за установяване на нарушения в съответствие с точен график и стриктни крайни срокове;

21.  Приканва Комисията да гарантира, че съществуващите процедурни гаранции, които се дават на жалбоподателя няма да бъдат засегнати от новия метод на работа и припомня на Комисията, че съгласно решенията на Европейския омбудсман нерегистриране на жалба съставлява неправомерно действие при осъществяването на административна дейност; отбелязва, че за тази цел жалбата следва да се разглежда като всяка друга кореспонденция, с която се съобщава за нарушение на общностното право или която е категоризирана като жалба;

22.  Подчертава, че ако се прилага новият метод от особено значение е Комисията да държи жалбоподателя информиран за цялата кореспонденция с държавите-членки, отнасяща се до неговата жалба по време на процедурата и по-специално във фазата преди производството за установяване на нарушения;

23.  Счита, че спирането на прилагането на някои части от настоящото вътрешно процедурно ръководство на Комисията е под въпрос, тъй като не всички държави-членки и не всички сектори са включени в пилотния проект и новият метод не е съвсем уместен; счита, че това може да доведе до объркване както вътре в Комисията, така и по отношение на гражданите относно процедурите, които се прилагат и по-специално във връзка със сходни нарушения, извършени в различни държави-членки; изисква да му се предостави достъп до вътрешното процедурно ръководство;

24.  Изразява съгласието си относно значението на предоставянето на ресурси за оценки за съответствие, но настоява за отделянето на повече човешки ресурси, които да се занимават с нарушенията; изразява загриженост по-специално, че намаляването на броя на нарушенията след разширяването би могло наистина да произтича от недостатъчните средства за проследяване прилагането на правото на ЕС; приканва Комисията да предостави на Парламента специфични данни, отнасящи се до броя на постовете и обема на ресурсите, които ще се отделят от бюджета за 2008 г. специално за справяне с нарушенията;

25.  Приветства предложението на Комисията новият метод на работа да се тества чрез пилотен проект; при все това изразява загриженост, че може да се появи несъгласуваност и объркване между държавите-членки, които са част от пилотния проект и тези, които не са, тъй като спиране прилагането на вътрешната процедура, произтичащо от въвеждането на новия метод на работа, се прилага за всички случаи;

26.  Изисква от Комисията да съсредоточи предложения пилотен проект върху държавите-членки, в които прилагането на правото на Общността остава проблематично поради отсъствие на сътрудничество от страна на националните органи, особено на регионално и местно равнище; изисква от Комисията да провери чрез пилотния проект дали и къде са необходими повече ресурси в рамките на Комисията за обработка и управление на жалбите след установяването на новия метод на работа;

27.  Като се има предвид, че петициите и жалбите от граждани и стопански предприятия улесняват разкриването на значителен брой нарушения, и с цел да се избегне объркване при свързването с различни органи, които се занимават с разрешаване на проблеми, настоятелно призовава Комисията да изследва възможността за ясно обозначаване или за създаването на единен орган, който да оказва сътрудничество на гражданите;

28.  Приветства решението на Комисията да "въведе по-често вземане на решения за повечето етапи от производството, което да позволява по-бърз напредък"; отбелязва, че Комисията организира четири официални срещи годишно за вземане на решение по производствата за установяване на нарушения и приветства решението на Комисията по-често да осъществява процедурата по вземане на решения по отношение на нарушенията; изразява съжаление, че в съобщението не се определят по-строги политически и организационни мерки за изпълнение на тези нови ангажименти;

29.  Изразява съжаление, че Комисията не е изпълнила ангажимента си, обявен в съобщението й от 2002 г. относно "По-добър контрол на прилагането на правото на Общността", че "прилагането на критериите за приоритет ще бъде оценявано ежегодно по време на обсъждането на доклада относно контрола на прилагането на правото на Общността"(3) приветства нейния нов ангажимент "от 2008 г. да описва и обяснява в своите годишни доклади действията си относно тези приоритети"(4).

30.  Отбелязва, че Парламентът продължава да получава петиции, в които държавите-членки се обвиняват в системни нарушения на човешките и основни права на вносителите и изразява дълбоко съжаление, че критериите за нарушаване на правата на човека и основните свободи, определени в материалното право на Общността, са изчезнали от новия списък на критериите за приоритет; припомня, че Договорът за ЕС дава на Парламента правомощието да открива процедура, определена в член 7, параграф 1 от Договора;

31.  Настоятелно призовава Комисията широко да прилага принципа, според който всяка кореспонденция, която би могла да разкрива действително нарушение на правото на Общността, следва да се регистрира като жалба, освен ако попада в кръга на изключителните обстоятелства, посочени в точка 3 от приложението към съобщението относно "Отношения с жалбоподателя при нарушения на правото на Общността"(5) отбелязва, че неотдавна Европейският омбудсман е обявил Комисията за отговорна за "неправомерни действия при осъществяването на административна дейност" поради неизвършена регистрация на жалба в съответствие с горепосоченото съобщение; настоятелно призовава Комисията да информира и да се допитва до Парламента за всички промени в изключителните критерии за неизвършване на регистрация на жалби;

32.  Настоятелно призовава всички служби на Комисията да държат жалбоподателите напълно информирани относно напредъка на техните жалби при изтичането на всеки определен срок (официална писмена покана за изпълнение , мотивирано становище, изпращане до Съда), да изготвят мотиви за техните решения и да предоставят тези мотиви най-подробно на жалбоподателите в съответствие с принципите, изложени в съобщението от 2002 г.;

33.  Приветства намерението на Комисията да предприеме действия за гарантиране на пълен достъп до нейната електронна база данни и я насърчава да действа по този ангажимент възможно най-скоро;

34.  Приветства поетия от Комисията ангажимент да предостави обобщена информация относно всички етапи от процедурата за нарушение от момента на писмената покана за изпълнение нататък; счита, че в интерес на прозрачността и по-доброто прилагане на общностното право в националните съдилища, Комисията следва да предостави съдържанието и момента на осъществяване на контакт с държавите-членки, след приключване на разследването по съответните въпроси;

35.  Приветства предстоящата публикация на Комисията на обяснителен документ относно съдебната практика на Съда на Европейските общности, отнасяща се до вреди, настъпили вследствие на нарушение на права съгласно общностното право; освен това предлага Комисията да проучи възможността да се включи като amicus curiae в съответни дела за вреди пред национални съдилища, в съответствие с националното процесуално право, какъвто вече е случаят с местното правораздаване, включващо въпроси от конкурентното право на ЕС(6);

Ролята на Европейския парламент и на националните парламенти при прилагането на правото на Общността

36.  Счита, че постоянните комисии на Парламента следва да играят много по-активна роля при контрола на прилагането на общностното право в съответните им области на компетентност и в тази връзка следва да получават подкрепа и редовна информация от Комисията; предлага, по възможност, докладчикът на Парламента по определено досие или неговият/нейният назначен заместник да играят главна и постоянна роля в текущо извършвания преглед на спазването на общностното право от страна на държавите-членки; отбелязва, че редовните сесии относно прилагането на правото на Общността, организирани от Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните са практика, която би могла да обхване всички комисии на Парламента и че Комисията следва систематично да взема участие;

37.  Въпреки това отбелязва, че нежеланието на Комисията да предоставя точна информация относно случаите, за които са образувани производства за установяване на нарушения, намалява рязко ефективността на тези сесии и обществения интерес към тях; призовава комисиите на Парламента, по целесъобразност, да предвидят включването на съответните представители на държавите-членки или на Съвета в списъка на поканените за участие в сесиите относно прилагането на правото на Общността;

38.  Счита, че на комисиите на Парламента (в т.ч. на Комисията по петиции) следва да се предоставя достатъчна административна подкрепа, за да изпълняват ефективно функциите си; изисква от работната група по парламентарна реформа, от комисията по бюджети и други съответни органи на Парламента да представят конкретни предложения, наред с другото, с гореспоменатата роля на докладчици и да оценят възможностите и смисъла от създаване на специална работна група в рамките на секретариата на всяка комисия, за да се гарантира постоянен и ефективен контрол на прилагането на правото на Общността;

39.  Призовава за засилване на сътрудничеството между националните парламенти и Европейския парламент и техните съответни членове с цел насърчаване и засилване на ефективния контрол по европейските въпроси на национално равнище; счита, че националните парламенти могат да играят много важна роля при контрола на прилагане на общностното право , като по този начин допринесат за укрепване на демократичната легитимност на Европейския съюз и приближаването му до гражданите;

40.  Припомня поетия от Съвета ангажимент да насърчи държавите-членки да изготвят и публикуват таблици, илюстриращи съответствието между директивите и мерките за въвеждане в националното законодателство; настоява, че такива таблици са от основно значение за да се даде възможност на Комисията да извършва ефективен контрол върху мерките за прилагане във всички държави-членки; в качеството си на като съзаконодател предлага да се предприемат всички необходими стъпки, за да се гарантира, че разпоредбите относно тези таблици няма да бъдат заличени от текста на предложението на Комисията в хода на законодателния процес;

41.  Отбелязва, че националните съдилища играят съществена роля при прилагането на общностното право и подкрепя изцяло усилията на Комисията за определяне на допълнително обучение за национални съдии, юристи и длъжностни лица в националните органи;

42.  Призовава Комисията да подобри наблюдението за спазване от страна на съдебните органи на държавите-членки на решенията на Парламента относно парламентарния имунитет и когато Комисията открие неспазване на тези решения, да информира Парламента за действията, които възнамерява да предприеме;

o
o   o

43.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Съда на Европейските общности, Европейския омбудсман и парламентите на държавите-членки.

(1) OВ C 297 E, 7.12.2006 г., стр. 122. (2) COM(2007)0502, раздел 2.2. (3) COM(2002)0725, раздел 3.1. (4) COM(2007)0502, раздел 3. (5) COM(2002)0141. (6) Съобщение на Комисията относно сътрудничество между Комисията и съдилищата на държавите-членки по прилагане на членове 81 и 82 ДЕО (OВ C 101, 27.4.2004 г., стр. 54), параграфи 17 до 20.