Европейският парламент,

–   като взе предвид резолюция си от 14 март 1997 г. по доклада на Комисията до Съвета и до Европейския парламент относно демографската ситуация в Европейския съюз (1995 г.)(1),

–   като взе предвид резолюцията си от 12 март 1998 г. по доклада на Комисията относно демографската ситуация за 1997 г.(2),

–   като взе предвид резолюцията си от 15 декември 2000 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено "Към Европа на всички възрастови групи – насърчаване благоденствието и връзките между поколенията"(3),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Отговорът на Европа на застаряването в световен мащаб – Насърчаване на икономическия и социален напредък в един застаряващ свят – Принос на Европейската комисия към Втората световна асамблея по въпросите на застаряването" (COM(2002)0143),

–   като взе предвид Европейския младежки пакт, приет по време на Европейския съвет в Брюксел на 22 и 23 март 2005 г.,

–   като взе предвид Зелената книга на Комисията, озаглавена "Изправяне лице в лице с демографските промени: нова солидарност между поколенията" (COM(2005)0094),

–   като взе предвид резолюцията си от 23 март 2006 г. относно демографските предизвикателства и солидарността между поколенията(4),

–   като взе предвид резолюцията си от 6 септември 2006 г. относно европейския социален модел за бъдещето(5),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Демографското бъдеще на Европа – от предизвикателство към възможности" (COM(2006)0571),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Укрепване връзките между поколенията" (COM(2007)0244),

–   като взе предвид становището на Европейски икономически и социален комитет от 14 март 2007 г., озаглавено "Семейството и демографското развитие"(6), и неговото централно предложение за сключване на европейски пакт за семейството между държавите-членки,

–   като взе предвид работния документ за службите на Комисията, озаглавен "Демографското бъдеще на Европа: факти и примери"(SEC(2007)0638),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по заетост и социални въпроси и становищата на Комисията по правата на жените и равенството между половете, Комисията по икономически и парични въпроси, Комисията по регионално развитие и Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A6-0024/2008),

A.   като има предвид, че демографията е резултат от съчетаването на редица фактори, сред които раждаемостта, очакваната продължителност на живота и миграционните потоци, и че настоящите стойности за тези фактори в държавите-членки показват, че към 2050 г. се очакват значителни демографски промени, които ще доведат до застаряване на европейското население, чиято средна възраст би могла да се увеличи от 39 години през 2004 г. на 49 години през 2050 г.;

Б.   като има предвид, че според преценките на Комисията тези демографски промени биха могли дълбоко да изменят структурата на населението и възрастовата пирамида, като броят на младите хора на възраст между 0 и 14 години да намалее от 100 милиона (данни от 1975 г.) на 66 милиона през 2050 г., населението в работоспособна възраст достигне върхова стойност от 331 милиона към 2010 г., а впоследствие равномерно да намалее до приблизително 268 милиона през 2050 г., при очаквана продължителност на живота, нарастваща с 6 години при мъжете и с 5 години при жените между 2004 и 2050 г., а процентът на хората над 80-годишна възраст да се увеличи от 4,1 % през 2005 г. на 11,4 % през 2050 г.;

В.   като има предвид,че европейското съотношение на зависимост поради старост (брой лица над 65-годишна възраст, разделен на броя на лицата между 14- и 65-годишна възраст) ще скочи от 25 % през 2004 г. до 53 % през 2050 г.;

Г.   като има предвид, обаче, че съотношението на икономическа зависимост (броят на икономически неактивното население като пенсионери, деца и учащи, разделен на броя на икономически активното население в работоспособна възраст), е много по-важно от съотношението на зависимост поради старост за оценяване на разходите на обществото по отношение на неговото неактивно население;

Д.   като има предвид, че демографските промени оказват сериозно въздействие върху публичните разходи, които се очаква да нараснат с 10 % между 2004 и 2050 г.;

Е.   като има предвид, че демографските промени не би следвало да засегнат общия брой жители на Европа до 2050г., но ще доведат до значителни териториални дисбаланси, като някои региони на Съюза вече са белязани от значителни миграционни потоци на младежи, най-вече млади жени; като има предвид също така, че пропорцията на европейското население в световен мащаб ще спадне от 15 % , по данни отпреди един век, до 5 % през 2050 г.; като има предвид, че регионите във вътрешността на Съюза са засегнати в различна степен от тези промени и ако в тези региони,обект на емиграция, пропорцията на възрастните лица вече надхвърля средната, процесът на застаряване на населението в регионите с имиграция е все още неосезаем поради притока на млади хора;

Ж.   като има предвид, че безплодието е една от причините за демографския спад и че то трябва да бъде признато както като проблем на общественото здраве, така и като социален проблем, който засяга мъжете и жените; припомня на Комисията "Призива към действие по отношение на безплодието и демографията", отправен от Парламента през 2005 г., призовавайки Комисията да отправи препоръки в тази област;

З.   като отчита законната имиграция е положителен елемент в състава на европейското население, необходим за поддържане на демографско равновесие; като има предвид, при все това, че легалната имиграция сама по себе си не е достатъчна, за да противодейства на нарастващото застаряване на населението в ЕС и са необходими мерки за увеличаване на раждаемостта на местното население;

И.   като има предвид, че имиграцията е само частично и краткосрочно решение за демографските промени в Европа, които изискват ангажименти от страна на държавите-членки за зачитане на принципа за равенство между половете в държавния и частния сектор, за защита на майчинството, за обществена и икономическа подкрепа за семействата, както и действия, които да позволят на мъжете и за жените по-добре да съчетават семейния и професионалния живот;

Й.   като има предвид, че уврежданията са пряко свързани с възрастта и че е по-вероятно по-възрастните хора да имат увреждания;

Общи забележки

1.  Отчита със загриженост демографските прогнози към 2050 г.; все пак подчертава, че предвижданията за следващите 50 години не са необратими прогнози, а представляват сериозни предупреждения, на които следва да се отговори още днес по начин, който да позволи да се поддържат конкурентоспособността на Европа, жизнеспособността на икономиката, социалното сближаване, солидарността между поколенията и европейския социален модел за в бъдеще;·счита, че перспективата за намаляващо население към 2050 г. може да включва и понижаване на натиска върху околната среда и да предостави възможност за устойчиво развитие, което на свой ред се нуждае от проактивни политики, които съответно да приспособят териториалното планиране, жилищния фонд, транспорта и другите видове инфраструктура; признава компетенциите на държавите-членки в тази връзка;

2.  Припомня преди всичко, че двете основни причини за демографските промени, а именно спада в раждаемостта и застаряването на населението, са плод на прогреса, че удължаването на продължителността на живота е пряка последица от научния прогрес, здравословния начин на живот и жизненото равнище, че контролът на жените върху собствената им плодовитост е резултат от тяхната еманципация и върви редом с повишаването на степента на образование на момичетата, както и с участието на жените в активния живот и поемането на обществени отговорности; счита, че това следва да се разглежда като необратимо постижение за човечеството;

3.  Признава, че условие за повишаване на раждаемостта е общество, което да поставя децата в центъра на политиките си; настоява, че е необходимо да се създаде благоприятстваща семейството среда и да се подобрят условията на живот на семейства и деца и условията за осъществяване на действителните желания на семействата;

4.  Подчертава, че средната раждаемост в Съюза от 1,5 − което е ненормално ниска стойност, не отразява желанието на жените, нито стремежа на европейските граждани за създаване на семейство и би могла също така да бъде свързана с трудността да се съвместяват професионалният и семейният живот (липса на инфраструктури за грижи за децата в най-ранна възраст, за социално и икономическо подпомагане на семействата и заетостта при жените), със социалния контекст, предизвикващ тревога (нестабилност на работното място, високи цени на жилищата), с тревогата от бъдещето (късен достъп до работни места при младите и несигурност на работните места);

5.  Припомня, че употребата на алкохол и наркотици сред младежите е риск от обществено значение и с огромни демографски последици, водещ до спад на работоспособността, на способността за създаване на семейство и т.н.; затова препоръчва създаването на целево-ориентирани рамкови програми за предотвратяване на ранната употреба на алкохол и наркотици, както и за превъзмогване на зависимостта от алкохола и наркотиците сред младите хора;

6.  Счита, че удължаването на продължителността на живота е положителен фактор и следва да се счита за такъв; изразява следователно желание държавите-членки да гарантират, че пенсионираните лица, които са лишени от средства, с които да си осигурят жилище, медицински грижи и достоен начин на живот, няма да изпаднат в бедност;

7.  Насърчава приемането на широкообхватни антидискриминационни мерки, тъй като въпросът за демографското бъдеще на Европа не може да бъде отделен от проблема на уязвимите групи, които живеят в периферията на обществото и страдат от крайна бедност, която често се разглежда като тяхна собствена грешка и оказва влияние не само върху децата, но и върху следващите поколения;

8.  Обръща внимание на случаи на малтретиране и липса на грижи, които се проявяват в семействата или приемните институции и чиито жертви са възрастни хора; настоятелно приканва държавите-членки и Комисията да работят по-усилено за по-голямо опознаване мащаба на малтретирането на възрастните хора в Съюза; отбелязва прогнозите, според които близо 10 % от възрастните хора са подложени на някаква форма на физически, финансов или психологически тормоз преди тяхната смърт; приканва Комисията и държавите-членки да доразвият информацията, предупредителните системи и санкциите срещу подобно малтретиране; приветства намерението на Комисията да състави съобщение относно малтретирането на възрастните хора през 2008 г.; призовава това съобщение да стане повод за разработване на глобална стратегия, целяща развиването на обширна кампания за представяне на информация и знания в тази област (обучение на лицата, предоставящи услуги, определяне на норми за качеството, санкции срещу малтретирането);

9.  Изразява съжаление, че до този момент не са предприети подходящи мерки, за да се подготви Съюзът за посрещането на това предизвикателство, предвидимо от редица години насам; съжалява именно, че целите на Лисабонската стратегия и ангажиментите, поети от Европейския съвет на 15 и 16 март 2002 г. в Барселона по отношение на грижата за децата, заетостта при лицата над 55 годишна възраст, по-доброто съчетаване на семейния и професионалния живот и участието на жените в активния живот не са изпълнени от мнозинството от държавите-членки на Съюза и че Съюзът като цяло е все още далеч от достигането на тези цели;

10.  Изисква от държавите-членки да приемат мерки, които да предвидят създаването на заведения за грижи за деца и други зависими лица, с добро качество и на достъпни цени, съгласно целите, определени от Европейския съвет на 15 и 16 март 2002 г. в Барселона, които приканват държавите-членки да създадат до 2010 г. заведения за грижи за деца, които да подслонят поне 90 % от децата на възраст между 3 години и възрастта, определена за начало на задължителното образование, както и поне 33 % от децата под 3 години; подчертава, че тези мерки трябва да позволят на родителите да приспособят участието си в пазара на труда в зависимост от ритъма си на живот;

11.  Счита, че целите на Съюза не трябва да се ограничават до спазване на целите от Барселона относно заведенията за грижи за децата; счита, че тези заведения следва да бъдат разглеждани като универсални услуги, достъпни за всички, които имат нужда от тях;

12.  Подчертава факта, че много от малките предприятия са слабо подготвени за трудностите, причинени от застаряването на работната ръка и в тази връзка може да се нуждаят от помощта на държавите-членки;

13.  Приветства инициативата на Комисията да продължи дискусията относно това голямо предизвикателство; насърчава Комисията да подкрепя на регионално и местно равнище установяването и обмена на добри практики и да се възползва от случая за иновации в Съюза; подкрепя нейния интегриран подход по отношение на демографското предизвикателство и петте ключови насоки, водещи до пакт за солидарност между поколенията, половете и териториите; припомня, че за да посрещнат успешно демографските предизвикателства, държавите-членки трябва ефикасно да приложат Лисабонската стратегия и да установят тясна координация на равнище на държавите-членки между макроикономическите и социални политики, така че растежът, конкурентоспособността и производителността на икономическата система на Съюза да отговорят на предизвикателствата, произлизащи от застаряването на населението и да позволят на държавите-членки да изпълнят определените им задължения като планират новаторски политики в областта на публичните финанси, здравните услуги, услугите от общ интерес (УОИ), имиграцията и интеграцията;

Предизвикателството на демографското обновление

14.  Признава, че майчинството е много личен избор за мъжете и за жените, който трябва да бъде уважаван; като се имат предвид различията в коефициента на раждаемостта, който варира от 1.25 до 2.0 в различните държави, счита, че е възможно да се променят кривите на раждаемостта чрез провеждане на подходящи съгласувани обществени политики, като се създаде благоприятна материална и психологическа среда за семействата и децата; че в съответствие с принципите, защитавани от Европейския икономически и социален комитет в неговото предложение за създаване на европейски пакт за семейството,тези мерки следва да бъдат прилагани в дългосрочен план и да предлагат необходимата рамка на стабилност и закрила за вземането на решение за родителство;

15.  Призовава държавите-членки да възприемат най-добрите практики по отношение на продължителността на отпуска по майчинство, който в различните държави-членки варира между 14 и 28 седмици, както и по отношение на родителския отпуск, предродилните грижи и помощ, гарантирането на заплащането през периода на бременност и реинтегриране на същото работното място; изразява също така желание държавите-членки да предприемат мерки и санкции срещу домашното насилие и малтретиране;

16.  Припомня, че жените са жертви на дискриминация, свързана с условията на труд и с недоверието на работодателите поради желанието им за майчинство; припомня, че жените не се наемат на постове, отговарящи на техните квалификации и че равнището на техните доходи, което е под средната заплата за съответната длъжност, накърнява тяхната абсолютно необходима икономическа независимост; призовава държавите-членки надлежно да приложат разпоредбите на Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(7) и да въведат в националното законодателство разпоредбите на Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки(8); настоява държавите-членки да предприемат мерки, в рамките на Директива 92/85/ЕИО, срещу работодателите, които подлагат на пряка или непряка дискриминация работничките, желаещи да бъдат майки;

17.  Призовава държавите-членки да вземат предвид прилагането на мерки за специфична закрила и помощ за жените след раждане, а по-специално - за младите самотни майки, като се има предвид растящият брой на семействата с един родител, в които в 85 % от случаите глава на семейството е жена и които са изложени на риск от бедност в по-голяма степен от останалите;

18.  Обръща внимание на необходимостта от публични разходи, предназначени за малките деца и многодетните семейства, а именно за предоставянето на услуги, свързани с грижите за децата и закрилата на самотните майки и семействата с един родител, които са особено застрашени от социално изключване, изолация и бедност; подчертава, че тези услуги са от общ интерес и допринасят за създаването на работни места и за местното и регионалното икономическо развитие; приканва Комисията да изтъкне примери за най-добри практики в региони на някои държави-членки;

19.  Следователно препоръчва комбинирани обществени и частни инвестиции в сектора на грижите за деца и в системата на предучилищното обучение;

20.  Подчертава, че адекватният достъп до услуги, свързани с грижата за децата, възрастните хора, хората с увреждания и други зависими лица, е от основно значение за осигуряването на пълно и равноправно участие на мъжете и жените в пазара на труда, което ще окаже въздействие върху нивото на неформални грижи, предоставяни в рамките на домакинството;

21.  Припомня, че в рамките на социалния диалог са сключени споразумения в областта на родителския отпуск и работа на непълен работен ден, които са предмет на Директива 96/34/EО на Съвета от 3 юни 1996 г. относно рамковото споразумение за родителския отпуск(9) и Директива 97/81/EО на Съвета от 15 декември 1997 г. относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време(10); приканва държавите-членки и Комисията да гарантират прилагането на това законодателство, при спазване на принципа на субсидиарност;

22.  Призовава държавите-членки да улеснят настаняването в приемни семейства на децата, станали жертви на малтретиране, на сирачетата или на тези, отгледани в специализирани институции; приканва към дебат на европейско равнище във връзка с процедурите по осиновяване на деца, произхождащи от държави-членки или от трети страни, както и към гарантиране спазването на националните и международните правила и при тяхното изменение при необходимост, при зачитане интересите на детето; призовава към по-голяма бдителност пред всяка форма на малтретиране и на трафик на хора;

23.  Изтъква, че семейните модели търпят развитие и затова изисква от Комисията и държавите-членки надлежно да отчетат тази действителност при определянето и прилагането на своите политики;

24.  Подчертава необходимостта от подобряване на европейското законодателство в полза на защитата на бащинството; призовава Комисията да предложи специални мерки, за да улесни ангажирането в по-голяма степен на бащите в семейния живот, като разшири правото на ползване на отпуск по бащинство; призовава Комисията и държавите-членки да насърчат спазването на правата на бащите в образованието и грижите за децата, най-вече при случаите на раздяла или развод, за да се осъществи напредък в равенството между половете в европейското общество;

25.  Призовава Комисията да вземе предвид чувствителния проблем с безплодието, който засяга омъжените или неомъжените жени, както и двойките;

26.  Отбелязва, че Световната здравна организация признава безплодието за болест която може да има тежки последици като например депресия; подчертава, че безплодието е в процес на нарастване и в момента засяга около 15 % от двойките; затова призовава държавите-членки да гарантират правото на двойките на всеобщ достъп до лечение срещу безплодие;

27.  Насърчава държавите-членки да определят и обменят добрите практики в полза на семействата и системи за отпускане на семейни надбавки, както и социални услуги от общ интерес (СУОИ) за защита и подпомагане на семейството; приканва държавите-членки де предоставят целенасочена помощ на младите родители, които са продължават своето обучение или образование;

28.  Призовава държавите-членки да признаят обществената, икономическа и възпитателна стойност на неформална семейна трудова заетост, свързана с грижи за деца и зависими лица, като проучат възможността за признаване на естеството на тези услуги и да предоставят социална закрила и пенсионни права на лицата, имащи такава неформална трудова заетост;

29.  Насърчава държавите-членки да прилагат положителни мерки за подпомагане на родителите, като например допълнителни пенсионни права, данъчни облекчения за създаване на детски ясли от предприятията и ги окуражава да извършват обмен на добри практики в тази област;

Предизвикателството на човешките ресурси

30.  Отбелязва, че изправен пред дисбаланса между активно и неактивно население, породен от демографските премествания, Европейският съюз има значително поле за действие, за да повиши заетостта чрез наемане на жени, млади и възрастни хора и хора с увреждания; поддържа идеята, че пълната заетост трябва да се превърне в цел, в краткосрочен план, в рамките на преразглеждането на Лисабонската стратегия през 2008 г.;

31.  Призовава към реформа в настоящото управление на човешките ресурси в Европа, което ограничава до приблизително 30 години активният живот на голяма част от населението, поради недостатъчната заетост на младите между 25- и 30-годишна възраст и на лицата над 55-годишна възраст; призовава за популяризиране на превантивни и холистични техники за управление на възрастта;

32.  Призовава към глобален и качествен подход към човешките ресурси и предлага да се определи един "цикъл на активния живот", съчетаващ образованието, обучението през целия живот и признанието на официално признатите и неформалните знания, умения и квалификации, както и на трудовия стаж от началото до края на активния живот;·

33.  Признава, че сегментирането на пазара на труда и все по-широкото разпространение на несигурните форми на труд водят до нарастваща несигурност в напреднала възраст; счита, че държавите-членки трябва да разгледат и обменят идеи за най-добри практики, що се отнася до запазването на социално-осигурителните вноски през целия жизнен цикъл, с оглед увеличаването на сигурността в напреднала възраст;

34.  Счита, че възможните мерки, които ще бъдат взети във връзка с демографските промени, трябва да отразяват увеличената производителност, която се забелязва при всеки активен трудещ се и, следователно, да вземат под внимание значението не само на съотношението между броя на активните спрямо броя на неактивните лица, но също така и увеличението на производителността;

35.  Призовава към задълбочен диалог със социалните партньори, предприятията, университетите, неправителствените организации и медиите, за да се осъществи подготовка за посрещане на тези демографски промени; подчертава, че в бъдеще ползите от производителността ще зависят основно от инвестициите в сферата на научноизследователската дейност, развитието и технологичните нововъведения; поставя акцент върху жизненоважната необходимост за предприятията да предвиждат своите потребности в сферата на уменията чрез съставяне на прогнози за управлението на работните места и кариерите и чрез инвестиции в обучението през целия живот с цел повишаване на професионалната квалификация;

36.  Настоява за приемането на конкретни мерки, целящи да насърчат по-дълготрайното участие на най-възрастните работници на пазара на труда, ако това е тяхното желание, което ще позволи да се предадат уменията, придобити в хода на трудовия стаж, на младите, другите работници и предприемачи;

37.  Насърчава инвестирането в образованието и обучението, включително използването на нови технологии, за да се повиши степента на основна подготовка на всички, което е условие за развиването на бъдещата им приспособимост и преориентиране чрез обучение през целия живот, както и разработване на мерки за подпомагане първоначалното интегриране на младите на пазара на труда и реинтегрирането в сферата на професионалната заетост на възрастните работници и уязвими групи лица, за да се създаде един истински "трудов маршрут" в продължение на целия активен живот;

38.  Предлага възможно най-скоро да се ограничи прибягването на предприятията до практиката на ранно пенсиониране, в рамките на свободата на договаряне или при провеждането на консултации с работническите комитети, при зачитане на традициите на държавите-членки и приканва държавите-членки да насърчават ролята на възрастните работници и да насърчават тяхната заетост; независимо от това приема, че за възрастните работници (онези, които са надвишили минимална пенсионна възраст), които вече не биха желали да работят при пълна заетост, може да се проучат възможностите за работа на непълен работен ден, гъвкаво работно време, дистанционна работа, съвместно изпълняване на трудови задължения, като те се превърнат в новаторска форма на постепенно преминаване към пенсиониране при ограничаване последиците от стреса от пенсионирането;

39.  Счита, че е дошъл моментът да се обърне внимание на "стреса на пенсионера", т.е. на чувството на униние, безполезност и нихилизъм, от които страдат работниците в дните след пенсионирането си, когато се възприемат като ненужни, изоставени, сами и без бъдеще;

40.  Призовава Комисията и държавите-членки да предложат средства за насърчаване на достъпа на младите хора до пазара на труда, като подкрепят например наставничеството между работници, достигнали до пенсионна възраст и младите работници, чрез системи за съвместно изпълняване на трудовите задължения и на непълен работен ден, с цел да улеснят прехода от едно поколение към друго;

41.  Призовава към задълбочена реформа в сферата на управлението на кариерите на възрастните служители на заплата, които биват дискриминирани след 50-годишна възраст чрез в процеса на наемане, недостатъчно допускане до обучения, включително. до нови технологии, липса на признаване на натрупания от тях професионален опит и редки повишения; припомня, че по отношение на обучението, ограниченията, свързани с възрастта, са дискриминационни и призовава държавите-членки да информират недвусмислено за това работодателите и лицата, осигуряващи обучението; за тази цел изисква незабавното въвеждане и ефективното прилагане на разпоредбите на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(11) , която забранява дискриминацията, основаваща се на възрастов признак в областта на образованието и заетостта; счита, че освен по въпроса за достъпа до придобиване на умения, възрастните работници често се нуждаят от помощ в по-лични области, свързани с работата, като техника за провеждане на събеседване, придобиване на самоувереност и съставяне на автобиография; призовава държавите-членки да помислят за разпространяване на информация относно заетостта, конкретно предназначена за възрастните работници и да лансира повече правителствени програми, които имат за цел насърчаването на заетостта при възрастните лица; призовава Комисията да наблюдава и да предприема действия по отношение на държави-членки, които запазват в законодателството си дискриминационни разпоредби в случаи на работници с увреждания или на възраст;

42.  Приканва Комисията да осигури наблюдение и да предприеме действия по отношение на държави-членки, които са запазили в законодателствата си дискриминационни разпоредби в случаи на работници с увреждания или на възраст, в противоречие с Договорите и Хартата на основните права, която ще има правна сила за цялата територия на Съюза от 1 януари 2009 г. или по-рано, за да пристъпят незабавно към отменянето на тези разпоредби;

43.  Приканва Комисията да събира статистически данни по възрастови групи според различните проблеми, пред които те са изправени и многообразните форми на дискриминация, основани на възрастов признак;

44.  Припомня, че възрастните лица не представляват хомогенна категория; подчертава по-специално факта, че възрастните жени и възрастните лица, произхождащи от етническите малцинства са изложени на многобройни дискриминации;

45.  Подчертава, че работата на непълен работен ден представлява важен етап при завръщането на пазара на труда; насърчава държавите-членки да подкрепят по-специално малките предприятия за насърчаване работата на непълен работен ден или гъвкаво работно време; припомня конкретните предимства на работата на непълен работен ден за възрастните работници, които вече не биха желали да заемат длъжност на пълен работен ден;

46.  Приканва държавите-членки да насърчават ролята на възрастните работници на пазара на труда, като изтъкват ползите от тяхното наемане и окуражават работодателите да приемат гъвкави практики на работа, с които възрастните работници са стимулирани да участват в пазара на труда;

47.  Изисква от Комисията да проведе проучване, основаващо се на данни, разпределени в зависимост от пола, относно данъчните облекчения и съществуващите пречки, свързани със заетостта, с акцент върху застаряващото население;

48.  Настоятелно призовава държавите-членки и Комисията да подобрят достъпа до обучение през целия живот;

49.  Припомня, че принципът за законова възраст за пенсиониране съставлява достижение на европейските социални модели и е гаранция срещу задължителното удължаване на продължителността на активния живот отвъд един разумен предел;

50.  Припомня, че пенсионирането е право, което се полага всеки един работник на заплата при навършване на законната възраст за излизане в пенсия, определена от всяка една държава-членка, в сътрудничество със социалните партньори, при спазване на националните традиции;

51.  Подчертава огромната разлика в размера на средната пенсия на мъжете и жените, дължаща се на прекъсвания на кариерата поради изпълняване на семейни задължения като грижи за деца или възрастни родители; призовава държавите-членки да предприемат мерки, така че прекъсването на професионалната дейност поради майчинство и родителски отпуск да не води до санкции при изчисляването на пенсионните права; насърчава държавите-членки да обмислят система за бонуси във връзка с пенсионирането в зависимост от броя отгледани деца и да признаят ролята за обществото като цяло на помощта, оказвана на лицата;

52.  Призовава държавите-членки да предприемат мерките, необходими за модернизиране на социалната сигурност, в това число пенсионните схеми, за да се осигури финансовата им надеждност и да им бъде позволено да отговорят на последиците от застаряването на населението; подчертава, че е желателно да се отдели специално внимание на положението на по-възрастните жени, за които вероятността от изолиране и обедняване е по-голяма;

53.  Приканва Комисията да изготви сравнително проучване относно пенсионирането и социалната сигурност на жените във всяка държава-членка, за да се установят най-добрите практики с оглед увеличаване на заетостта сред жените и за хармонично съчетаване на семейния и професионален живот;

54.  Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки спешно да съсредоточат своите усилия върху подкрепа на възрастните работници, във връзка със заетостта, като се има предвид, че в редица държави-членки се предвижда увеличаване на пенсионната възраст;

55.  Все пак счита, че понастоящем продължителността и качеството на живота на лицата, навършили законната възраст за излизане в пенсия са по-добри от всякога и счита в този контекст, че държавите-членки, в сътрудничество със социалните партньори, при спазване на националните традиции, би следвало да насърчават , а не да възпрепятстват установяването на общи норми и правила, които да позволяват на работниците доброволно да продължат своята професионална дейност след навършване на законната възраст, определяна от всяка отделна държава-членка; насърчава Комисията да продължи провеждането на съпоставителни изследвания относно разнообразието на пенсионните схеми в държавите-членки и икономическото и социално въздействие на предвидените реформи в държавите-членки;

56.  Приканва държавите-членки да предприемат мерки, позволяващи съчетаването на заетостта при жените с тяхното професионално израстване и със семейните им задължения, както и воденето на борба срещу дискриминацията и стереотипите, на които те продължават да са жертви на пазара на труда и в сферата на образованието; припомня принципа на равенство между мъжете и жените и неприкосновения принцип на европейския социален модел за равенство при заплащането при извършване на една и съща работа на едно и също работно място;·

57.  Призовава по тази причина за вземане на трудовоправни мерки за окончателното премахване на тази форма на дискриминация и особено на разликата в заплащането при мъжете и жените, както и за отчитане на фактора пол при определяне на държавните бюджети;

58.  Припомня, че добрите условия на работното място са важен фактор за производителността; призовава държавите-членки да насърчават действия на работното място, които намаляват опасността от възникване на злополуки при възрастните работници, което включва намеса за подобряване на психосоциалната и физическа работна среда, промени в съдържанието и организацията на работа, подобрения на цялостното физическо здраве, благосъстоянието и работоспособността на работниците и увеличаване на техните умения и професионална компетентност; приканва предприятията да инвестират в превенцията на трудовите злополуки и на професионалните заболявания, трудовата медицина, хигиената на труда и социалния диалог;

59.  Подчертава, че е от основно значение работното място да стане достъпно и безопасно за възрастни работници и работници с увреждания посредством предоставянето на подходящи помещения и специално оборудване, пригодено към техните индивидуални нужди; също така подчертава, че достъпната среда дава възможност за самостоятелен живот на възрастните хора, като същевременно спестява публични средства за институционални грижи;

60.  Приканва държавите-членки да въведат правото да се иска гъвкаво работно време или работа на непълен работен ден не само от родителите, но и от възрастни работници, които може да имат семейни отговорности;

61.  Подчертава ролята на малките и средни предприятия като ключов генератор на работни места в Съюза;

62.  Отбелязва, че сектора на услугите е този, в който са наети най-много жени, имигранти и възрастни работници; изисква спешно да се реализира вътрешен пазар на услугите;

Предизвикателството на връзките между поколенията и териториите

63.  Припомня, че принципът на връзки между поколенията, който е един показателен пример за европейските социални модели, се основава на поемането от активното население на заместването на доходите, социалното осигуряване и здравеопазване на неактивното население (деца, младежи, зависими и възрастни лица); настоява за запазване на принципа за солидарност независимо от предвиждания демографски дисбаланс;

64.  Подчертава значението на активна намеса от страна на публичните власти, а именно чрез наличието на СУОИ, както за семействата и малките деца, така и за приемането и поемането на грижите за възрастни лица и всички зависими лица; счита, че достъпът до тези услуги представлява основно право; приканва Комисията да гарантира правната сигурност на СУОИ в общностното право, което да гарантира универсалния достъп и принципа на солидарност;

65.  Подчертава значението на обмена на информация и най-добри практики между държавите-членки относно това как здравните системи могат да се подготвят за нарастващите нужди на застаряващото население; отбелязва по-специално в тази връзка, че застаряващото население ще има значителен принос за увеличаване на държавните разходи за здравеопазване, тъй като уврежданията и болестите рязко се усложняват с възрастта, особено сред най-възрастните лица (над 80 години), които ще са най-бързо увеличаващият се дял от населението през следващите десетилетия;

66.  Приканва държавите-членки да прилагат по-строги мерки срещу всякакво укриване на данъци и неплащане на социално-осигурителни вноски, които да гарантират устойчивостта на пенсионните схеми; счита, че държавите-членки трябва да приложат активни и ефикасни политики за труда и ги приканва да предвидят гъвкави системи и възможности за личен избор по отношение на времето на пенсиониране (над минималната възраст) чрез механизми за насърчаване, предназначени за работниците, които решават да продължат да бъдат активни по-дълго време;

67.  Припомня огромния принос от страна на възрастните за социалното сближаване и икономиката и че тяхното активно участие в семейната солидарност и солидарността между поколенията засилва ролята на преразпределянето на средствата, налични в семейната верига; счита от друга страна, че тяхното участие в доброволни дейности трябва да бъде улеснявано и насърчавано; най-накрая счита, че тяхното потребление на стоки и услуги, забавления и грижи за благосъстоянието представлява разцъфтяващ икономически сектор и нов източник на богатство, наречен "сиво злато"; следователно приканва държавите-членки да насърчават и развиват участието в икономическия и социалния живот на възрастните лица, като следи с особено внимание за гарантиране на тяхното физическо благосъстояние и добри условия на социален и икономически живот;

68.  Призовава държавите-членки да насърчават приноса на възрастните хора за запазване на солидарността между поколенията и насърчава държавите-членки да улесняват, съвместно с партньори на местно равнище, участието им в доброволни начинания, по-специално от образователно, културно или предприемаческо естество;

69.  Подчертава значението на доброволния ангажимент, който позволява на мнозина да се завърнат на пазара на труда; насърчава правителствата да улесняват ангажирането на възрастните лица с доброволна работа, за което те да бъдат социално подпомагани;

70.  Припомня, че СУОИ, а именно услугите, свързани с настаняването, здравеопазването, образованието на малките деца, улесняват интеграцията на родителите на пазара на труда и допринасят за борбата срещу бедността, най-вече при случаите на семействата с един родител; изразява убеждение, че тези услуги са от съществено значение, за да може Съюзът да отговори на демографските предизвикателства; счита, от друга страна, че като създава работни места, СУОИ насърчават местното и регионално икономическо развитие и допринасят за конкурентоспособността на Съюза; от тази гледна точка счита за необходимо да се осъществи работа по определяне на социалните услуги от общ икономически интерес (СУОИИ) и оценка на социалните и икономически последици от тях; призовава за прилагане на показатели за качество, така че да се оцени напредъкът по отношение на целите от Барселона; подчертава, че на СУОИИ в подкрепа на възрастните хора и лицата, имащи нужда от грижи трябва да се обърне еднакво внимание и те да бъдат предмет на равно третиране;

71.  Подчертава, че в изоставящите региони доброволният труд и социалните мрежи допринасят съществено за задоволяване на потребностите на местното население, но не могат да заменят съществената роля, която играят държавните органи за предоставяне на УОИ; счита, че тази гражданска ангажираност трябва да бъде призната и нейните изразители да бъдат насърчавани в качеството им на партньори в политиката за регионално развитие; подчертава, че по този начин се дава ход на процеси за обогатяване на познанията, които помагат на даден регион да се справя с предизвикателствата на демографските промени;

72.  Насърчава държавите-членки и регионалните органи да ползват структурните фондове за тази цел; приканва Комисията да подкрепи обмена на опит между регионите, в които "икономиката на възрастните лица" вече играе или се очаква в бъдеще да играе значителна роля в рамките на териториалното сътрудничество (съгласно член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд(12));

73.  Приканва към широк дебат върху правото на достойно пенсиониране за всички като условие за платежоспособност, достойнство и социалната интеграция на възрастното население; припомня съществения принос на възрастните хора за социалното сближаване посредством доброволен труд и полагане на грижи за семейството;

74.  Приканва държавите-членки към координирани дебати върху възможна реформа, която би гарантирала дълготрайността на пенсионните схеми и схемите за социална защита, а също така към въвеждане на такива решения, които да гарантират на жените, че пенсионните им права обхващат и периодите на отпуск по майчинство или отпуск за отглеждане на дете;

75.  Приканва държавите-членки, ако все още не са го сторили, да разгледат връзката между отпускането на пенсии и подтикването към труд, по-специално що се отнася до гъвкавата организация на труда, за да може да се отстранят всякакви фактори, разубеждаващи лицата да се трудят;

76.  Отбелязва, че застаряването на европейското общество е белязано от значителни регионални различия и националните данни, свързани с демографските промени, които прикриват разнообразните местни ситуации, понякога затрудняват определянето на нуждите от инфраструктури и трансфер на необходими финансови средства от страна на централните правителства; приканва Комисията да допринесе за подобряване качеството и надеждността на статистическите данни, свързани с демографските тенденции и призовава Комисията и държавите-членки да ускорят процеса на свободно движение на всички работници в разширения Съюз дори преди 2014 г.;

77.  Насърчава държавите-членки да поддържат бюджетното равновесие между приходите и разходите в различните пенсионни схеми, при спазване на принципа за субсидиарност, и приветства държавите-членки, които всяка година слагат в резерв бюджетни кредити за изплащане на бъдещите пенсии;

78.  Счита, че демографските промени имат сериозни последици във всеки отделен регион, в зависимост от това дали става въпрос за регион засегнат от имиграцията или регион, характеризиращ се с намаляващо население;счита, че качеството на живота се определя по различен начин в регионите с намаляващо население, множеството от които са селски , в сравнение с регионите, които бележат демографски прираст и счита, че има необходимост от диференцирани стратегии за подпомагане;

79.  Призовава Комисията и държавите-членки да вземат предвид измерението на поколенията в солидарността между регионите на Европа и да отчетат мащабното териториално въздействие на различните демографски тенденции, действащи в Съюза; подчертава, че това въздействие е значително в сферата на жилищното настаняване и инфраструктурите, по-специално в градските райони, където вероятно ще се съсредоточи и нарасне броят на мигриращо население; подчертава също конкретните нужди от инвестиции в специализирани грижи на местно равнище в регионите със застаряващо население, за да се отговори на нуждите на възрастните лица и да им се осигури възможно най-дълго време самостоятелност и независимост; предлага отпускането на структурни фондове и възможностите, предлагани от Европейския социален фонд, да се мобилизира за целта местен социален капитал, да отчетат тези нужди от инвестиции; изисква това да се запази след 2013 г.; обръща внимание на факта, че следва да бъдат предприети мерки от регионите, свързани с емиграцията, с цел да се поддържа естествено демографско равновесие чрез инвестиции в полза на заетостта, обучението и достъпа до обществени услуги;

80.  Предлага на Комисията да насърчава, в рамките на териториалното сътрудничество,създаването на европейски мрежи, чрез които регионалните и местни органи, регионите и участниците от гражданското общество могат да черпят взаимно опит в търсенето на решения на проблемите, предизвикани от демографските промени;

81.  Насърчава държавите-членки да развиват проекти, в които участват различни поколения, в които възрастни лица ще работят с младите, за да могат да споделят своите умения и да придобият нов опит; приканва Комисията да улесни обмена на добри практики в тази област;

82.  Призовава държавите членки да подпомагат регионите с емиграция, като гарантират високо равнище на УОИ (напр. образование, включително грижи за деца в ранна възраст, здравни услуги, пощенски услуги) и достъпност (напр. обществен транспорт, транспортни инфраструктури и телекомуникационни мрежи), както и осигуреното икономическо участие и придобити умения (напр. чрез обучение, включително методи за обучение през целия живот и инвестиране в нови технологии и тяхното използване); призовава настоятелно за приспособяването на основните условия за постигане на тези цели спрямо местните потребности и местните участници, както и за подобряването на тяхната способност за приспособяване; обръща особено внимание на географското положение на островните, граничните, планински и други най-отдалечени региони;

83.  Приветства предложението за създаване на Европейски фонд за интеграция; призовава националните, регионални и местни компетентни органи, които са отговорни за изготвянето и управлението на политиките за сближаване и развитие на селските райони, да си сътрудничат все по-тясно, за да поощряват хората да се заселват в селските райони с намаляващо население чрез подобряване на условията на живот и труд в тези региони;

84.  Със задоволство отбелязва факта, че в четвъртия си доклад за социалното и икономическо сближаване Комисията определи нарастващия демографски дисбаланс като едно от предизвикателствата, на които трябва да се отговори; очаква с интерес резултатите от социалните консултации и определянето на ролята на регионалната политика за преодоляване на неблагоприятните последици от демографските промени в хода на следващия програмен период;

85.  Припомня на държавите-членки многобройните неуредици, пред които са изправени лицата, предоставящи грижи на доброволни начала, а по конкретно най-възрастните; предлага да бъде предоставено по-голяма подкрепа на тези лица, за да им се позволи да превъзмогнат многобройните пречки пред заетостта;

86.  Счита, че в градските квартали, предградията и селските райони в неравностойно положение, демографските тенденции ще отбележат обезлюдяване, което ще окаже решително въздействие върху жилищното настаняване и инфраструктурите;

87.  Приканва държавите-членки да увеличат наличния, подходящ за семейства жилищен фонд, особено за семейства с един родител и за възрастни лица, (напр. чрез "проекти за съжителство между поколенията"), в рамките на градското развитие и градоустройството;

88.  Подчертава, че има опасност демографският дисбаланс в световен мащаб да задълбочи различията в развитието и миграционния натиск; призовава Комисията и държавите-членки да включат тези елементи в своите имиграционни политики с цел постигане на съвместно развитие;

Предизвикателството на интегрираната имиграция

89.  Отбелязва, че прибягването към имиграция е и ще продължава да бъде един от елементите на демографския строеж на Съюза и би могъл да бъде има положителен принос от икономическа, социална и културна гледна точка; следователно призовава Комисията, държавите-членки и социалните партньори да разработят спокоен и разумен подход към имиграцията, за да се преборят с ксенофобски и расистки изказвания и отношения и да насърчат цялостното и ефективно интегриране на мигрантите в обществото;

90.  Въпреки това признава, че миграцията предоставя възможности, особено на регионите с емиграция, да ограничат отрицателните последици от демографското развитие и следователно призовава държавите-членки да признаят интеграцията на мигрантите за стратегически важна политическа мярка;

91.  Счита, че политиките на интеграция следва да бъдат засилени в държавите-членки, за да се улесни установяването на мигранти в Съюза; следователно приветства със задоволство Решение 2007/435/EО на Съвета от 25 юни 2007 г. за създаване на Европейски фонд за интеграция на граждани на трети страни за периода 2007‐2013 г. като част от Общата програма "Солидарност и управление на миграционни потоци"(13) и вярва, че то ще допринесе за улесняване на социалната и икономическа интеграция на мигранти в Съюза;

92.  Подчертава необходимостта от определяне на политики в областта на имиграцията и координацията им между държавите-членки, като се гарантират на имигрантите равни условия на живот и труд; призовава Комисията да проучи и представи възможно най-бързо стратегия и специфични мерки, отнасящи се до икономическата имиграция;

93.  Подчертава неотложността на по-добрата координация на имиграционните политики на държавите-членки, за да се гарантира по-добра интеграция на имигрантите във формалната икономика, да им се осигури правна и социална сигурност, в това число права на пенсиониране; приканва държавите-членки да провеждат решителна борба срещу трафика на хора и незаконните канали и да санкционират работодателите, които наемат и/или експлоатират работници с нередовни документи; приветства европейска инициатива срещу нелегалния труд и срещу експлоатацията, както и срещу недостойните условия на живот, чиито жертви са незаконните мигранти;

94.  Признава в тази връзка специфичната роля на градовете, тъй като повечето имигранти се установяват в градовете, и подчертава необходимостта Комисията и държавите-членки да вземат предвид въздействието на градските райони върху имиграционните политики, като те бъдат по-тясно свързани с разработването и прилагането на тези политики; с интерес отбелязва процеса "Интеграция на градовете", започнат през 2006 г. от Европейската комисия и мрежата на европейските градове (EUROCITIES), както и Миланската декларация за интеграцията, подписана на 6 ноември 2007 г. с цел гарантиране на продължаването на диалога относно прилагането на общите основни принципи относно политиката на интеграция на градско равнище;

95.  Подчертава, че законната миграция в рамките на ЕС следва да бъде от полза за мигрантите и да не бъде бреме за страните на произход; насърчава държавите-членки да разширят, предприеманите от тях мерки за интеграция на имигрантите;

96.  Приветства инициативата на Комисията и на държавите-членки да вземат предвид размера на имиграцията в световен мащаб и последиците от икономическата миграция в Европейския съюз за развитието на държавата на произход; подчертава необходимостта от отчитане на опасността от изтичане на мозъци от държавите на произход на мигрантите; приканва Комисията и държавите-членки да предприемат ефективни мерки за борба срещу този феномен в сътрудничество със засегнатите трети страни;

97.  Настоява човешкото измерение на имиграцията да не изчезне под въздействието на чисто икономическите измерения и избора за семейната интеграция да остане отворена възможност за мигрантите, които желаят това; призовава към тясно сътрудничество между европейските политики в областта на имиграцията и политиките за заетостта, социалните дейности, образованието и регионалната политика;

98.  Припомня, че доходите на имигранти в Европа позволяват да се окаже съществена финансова подкрепа на възрастни хора, живущи в развиващите се страни;

99.  Изтъква, че имиграционните политики трябва по своята същност да водят борба с дискриминацията и да имат за цел постигане на по-висока степен на правно, социално и обществено равноправие, както за имигрантите, които вече са в Европа, така и за тези, които ще дойдат за в бъдеще;

100.  Счита, че членовете на семейството, които придружават мигриращия работник, трябва да получават разрешения за пребиваване, и при нужда, разрешение за работа;

101.  Подчертава важната роля, която играят жените-мигрантки и приканва държавите-членки да им предоставят в политиките за интеграция мястото, което те заслужават, и да гарантират пълното зачитане на техните права;

102.  Приканва държавите-членки да впишат в дневния ред на някои от предстоящите срещи на върха размяна на мнения относно демографските промени и добрите практики в области като активното застаряване, трудовата заетост на младите хора, политиките за семейството и интеграцията на мигрантите;

103.  Приветства поемането на ангажимент от страна на Комисията, да представя на всеки две години доклад за състоянието, свързан с Европейския демографски форум; изразява желание този доклад да отчете също така въздействието на създадените политики в съответните области в държавите-членки; подкрепя намерението на Комисията да посвещава, на всеки две години, една глава от своя доклад на безплодието и да включва в този доклад глава, свързана с подготовката на Европейския съюз за посрещането на демографските промени; насърчава Комисията да създаде система от показатели за наблюдение и анализ на постиженията на демографско развитие в различните държави-членки и в Европейския съюз;

104.  Отбелязва, че демографското бъдеще на Европа създава нови проблеми по отношение на демократичните механизми и на каналите, чрез които гласът на мнозинството на неговите съставни елементи може да бъде чут и да придобие тежест при вземане на политическо решение; счита, че основният проблем, в едно все по-застаряващо общество, е въпросът с политическото представителство на непълнолетните, които представляват общото и следователно политическо бъдеще на общността, и които в момента не разполагат с никакъв глас и нито имат някаква тежест при вземането на решения; установява, че по различни причини съществува проблем с чуването на гласа на имигрантите, както на възрастните, така и на техните деца; счита, че въпросът, свързан с изразяването и политическото представителство на социалните групи, които днес са лишени от тази възможност, най-вече непълнолетните, представлява съществен залог, който заслужава да бъде предмет на обстойно обсъждане;

105.  Насърчава Комисията и държавите-членки да повишат информираността сред гражданите на Съюза относно демографските предизвикателства в Европа, а именно чрез провеждането на кампании и пилотни проекти в тази област;

o
o   o

106.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ C 115, 14.4.1997 г, стp. 238. (2) ОВ C 104, 6.4.1998 г., стp. 222. (3) ОВ C 232, 17.8.2001 г., стp. 381. (4) ОВ C 292 Е, 1.12.2006 г., стp. 131. (5) ОВ C 305 Е, 14.12.2006, стp. 141. (6) ОВ C 161, 13.7.2007 г., стp. 66. (7) ОВ L 204, 26.7.2006 г., стp. 23. (8) ОВ L 348,28.11.1992 г., стp. 1. (9) ОВ L145, 19.6.1996 г., стр. 4. (10) ОВ L 14, 20.1.1998 г., стр. 9. (11) ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16. (12) ОВ L 210, 31.7.2006 г., стp. 25. (13) ОВ L 168, 28.6.2007 г., стp. 18.