Европейският парламент,

–   като взе предвид четвъртия доклад за икономическото и социално сближаване (COM(2007)0273) ("четвърти доклад за сближаване"),

−   като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите, озаглавено "Стратегия за най-отдалечените региони: постижения и перспективи" (COM(2007)0507),

−   като взе предвид член 158, член 159 и член 299, параграф 2 от Договора за създаване на Европейската общност,

–   като взе предвид Териториалния дневен ред на ЕС и Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове, както и Първата програма за действие относно прилагането на Териториалния дневен ред на Европейския съюз,

–   като взе предвид доклада на Европейската мрежа за наблюдение на устройството на територията (ESPON), озаглавен "Бъдещето на територията – териториални сценарии за Европа" и този на Европейския парламент, озаглавен "Регионалните различия и сближаването: кои са стратегиите на бъдещето?"

–   като взе предвид становището на Комитета на регионите (COTER-IV-011) от 28 ноември 2007 г. и становището на Икономическия и социален комитет (CESE 1712/2007) от 12 декември 2007 г. относно четвъртия доклад за сближаване,

–   като взе предвид резолюцията си от 23 май 2007 г. относно въздействието и последиците на структурните политики за кохезията на Европейския съюз(1),

–   като взе предвид резолюцията си от 12 юли 2007 г. относно ролята и ефективността на политиката на сближаване за намаляване на различията в най-бедните региони на ЕС(2) ,

–   като взе предвид член 45 и член 112, параграф 2 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по регионално развитие и становищата на Комисията по бюджети и на Комисията по рибно стопанство (A6-0023/2008),

A.   като има предвид, че продължаващите съществени неравенства и специфични структурни проблеми в множество европейски региони, които се изостриха от неотдавнашното разширяване на Европейския съюз, все още налагат съществуването на цялостна европейска политика на сближаване;

Б.   като има предвид, че политиката на ЕС за сближаване представлява основен стълб в европейския процес на интеграция и изпълнява активна роля за намаляване на неравенствата и недостатъците в развитието;

В.   като има предвид ясната връзка между засилването на евроскептичните настроения и увеличаването на неравенствата между отделни територии, както и в рамките на регионите, с което се показва необходимостта от икономическо, социално и териториално сближаване с цел постигане на по-голяма степен на сближаване и създаване на здрава основа за легитимността на Европейския съюз, която е постижима чрез видими действия на място в рамките на регионалната политика; като има предвид, че регионалните и местни органи и местните участници имат основна роля за доближаването на дейностите на ЕС до хората и при прилагането на регионалната политика, чиито достижения следва да се огласяват по-ефективно;

Г.   като има предвид, вземайки под внимание нейната добавена стойност, че политиката на сближаване предлага на всеки регион възможността за конкретни ползи по отношение на дълготрайната заетост и по-висок жизнен стандарт за местното население, по-специално в изоставащите региони и съдейства за засилване на конкурентноспособността и административния капацитет и гарантира децентрализация на управлението; като има предвид, че в светлината на това основание всеки опит за повторно национализиране на тази политика трябва да бъде отхвърлен;

Д.   като има предвид, че Договорът от Лисабон, одобрен от държавните и правителствени глави на 18 октомври 2007 г. и подписан на 13 декември 2007 г., поставя териториалното сближаване сред основните цели на Съюза, наред с икономическото и социално сближаване;

Е.   като има предвид, че трябва да се отпуснат в бъдеще повече финансови средства за политиката на сближаване, с цел да се решат новите предизвикателства в бъдеще, които имат важно териториално въздействие, като демографските промени, струпването на населението в градовете, сегрегацията, миграционните движения (които са особено проблематични за селските и периферни райони), приспособяването към глобализацията, изменението на климата, енергийното снабдяване и бавния процес на догонване от страна на селските райони; като има предвид, че тези предизвикателства могат да бъдат разрешени само ако бъде признато важното значение на политиката за сближаване за тази цел в бъдеще;

Ясно изразени различия в постигнатото състояние на сближаване в Европейския съюз от 27 държави-членки

1.  Приема положително този доклад, който е по-подробен от предходните, съдържа различни индикатори и дава полезни данни от съпоставки с други страни, като Съединените щати, Япония, Китай и Индия, като отразява международния контекст, в който функционират икономиките на ЕС;

2.  Изразява съжаление все пак относно липсата на информация от различни нива на Номенклатурата на статистическите териториални единици (NUTS), което би позволило да се вникне по-добре в устойчивостта на растежа и на конвергенцията; изисква поради тази причина по-добри статистически инструменти - подобни на новите показатели (в допълнение на показателите за БВП на глава от населението), които бяха успешно използвани в четвъртия доклад за сближаването - които биха позволили по-точно измерване на място на степента на икономическо, социално и териториално сближаване, както и на конкретния принос на местните дейности за политиката на сближаване; за тази цел намира за необходимо засилването на капацитета на Европейската мрежа за наблюдение на устройството на територията;

3.  Отбелязва закъсненията при усвояването на средствата от структурните фондове в държавите-членки и призовава за мерки за подобряване на положението; отчита обаче, че е твърде рано да се извърши оценка на резултатите от политиката на сближаване в новите държави-членки; приветства всички усилия за повишаване на ефективността на политиката за сближаване и за намаляване на прекомерната бюрокрация и призовава за системна оценка на тази политика; подчертава отново силната си подкрепа за "Европейската инициатива за прозрачност", подета от Комисията, която ще определи бенефициерите за финансиране от структурните фондове от 2008 година нататък;

4.  Отбелязва със задоволство, че страните, които преди са били подпомагани от Кохезионния фонд, а именно Гърция, Испания, Португалия и Ирландия, са отбелязали значителен напредък в процеса на догонване и впечатляващ процент на растеж за периода 2000 - 2006 г., но посочва, че въпреки растежа им остават сериозни различия между техните региони, както и неразрешени дълбоки структурни проблеми;

5.  Приветства високия ръст на растеж, отбелязан в новите държави-членки, но отчита, че тяхната икономическа конвергенция може да се предвижда единствено в средносрочен или дългосрочен план и че това ще бъде дълъг процес, поради твърде ниския БВП на глава от населението, който е в началната точка в някои от тези страни;

6.  Приветства препотвърждението от страна на Комисията на важната роля, която играе политиката на сближаване за укрепване на способността на всички държави-членки да се развиват хармонично и да създават нови жизнеспособни работни места, както се вижда от много добрите резултати на политиката на сближаване в множество области на Цел 2;

7.  Изразява загрижеността си, че конвергенцията между страните много често прикрива задълбочаващите се различия между регионите, както и във вътрешността на отделните региони; отбелязва, че това задълбочаване на неравенствата на регионално и местно равнище може да се наблюдава в много области по отношение на заетостта, производителността, доходите, образователните нива или иновационния капацитет; подчертава също ролята на териториалното сътрудничество в помощ на преодоляването на тези проблеми;

8.  Подчертава например, че конкурентноспособността на регионите зависи в голяма степен от производителността, достъпността на пазарите и нивото на квалификация на работната ръка, като разликите в това отношение са определено по-подчертани между отделните региони отколкото между държавите-членки; наред с това отбелязва, че институционалните фактори се разглеждат все повече като ключови елементи за конкурентноспособността, като тези фактори включват наличието на социален капитал под формата на бизнес култура и общи норми на поведение, което улеснява сътрудничеството и предприемачеството, както и ефективността на публичната администрация;

9.  Счита в тази връзка, че в някои развити и дори някои по-слабо развити региони започват да се натрупват различни и много сложни проблеми, които оказват силно териториално въздействие върху потенциала за развитие, като: нисък процент на икономически растеж, понижаване на производителността, на заетостта и застаряване на населението;

10.  Отчита, че макар високият процент на растеж е позволил на някои държави-членки да достигнат пълна трудова заетост и растеж на БВП на глава от населението, в други държави се стигна до задълбочаване на разликите между социалните групи и затова е задължително да не се забравя необходимостта от социално интегриране на най-уязвимите групи от населението;

11.  Подчертава, че съществува слаба конвергенция по отношение на образователните равнища и действително голяма разлика по отношение на образованието между Европейския съюз и Съединените американски щати, където 29 % от хората на възраст между 25 и 64 години имат университетска диплома, сравнено с едва 16 % в Европейския съюз; отбелязва все пак, че броят на жените с диплома за висше образование се увеличава по-бързо отколкото при мъжете;

12.  Припомня значението от интегриране на равнопоставеността на половете, равенството на възможностите и специалните нужди на лицата с увреждания и възрастните хора на всички нива на прилагането на проектите за политиката на сближаване;

13.  Подчертава ефекта на поляризиране в регионите, разположени около столиците - особено изразено явление в новите държави-членки - които създадоха средно 32 % от БВП на съответната страна, а представляват едва 22 % от населението; отбелязва, че това поляризиране може да доведе до големи разлики в процента на безработица в градските центрове;

14.  Счита, че неконтролираният процес на урбанизация може да доведе до демографско, икономическо, социално и екологично неравновесие на ограничена територия и до субурбанизация и обезлюдяване на отдалечените от градовете селски райони; следователно призовава Комисията специално да постави този проблем, като представи конкретни предложения за преодоляването на тези проблеми;

15.  Подчертава наличието на регионални различия по отношение на достъпността и връзките между центровете и периферните зони, което е резултат от географски и структурни недостатъци, недостатъчни инвестиции в транспортната инфраструктура, както и липса на разнообразяване на възможностите за транспортни връзки, подчертава по-специално значителните пречки по отношение на достъпността до планинските и островни региони, както и до периферните и най-отдалечените райони, които се намират много далеч от Европейския континент; подчертава необходимостта от разработването на мерки за повишаване на регионалния потенциал и привлекателността на тези региони и на устойчивото развитие в тези региони;

16.  Изразява голямата си изненада от изявлението на Комисията в четвъртия доклад за сближаването, че "островното положение само по себе си очевидно не представлява особена пречка за развитието" и отбелязва голямото разочарование на населението на островните региони от това изявление, поради факта, че то страда ежедневно от неблагоприятните последици и трудностите, свързани с островното положение,

Регионалната политика и Лисабонската стратегия

17.  Посочва огромните разлики между държавите по отношение на инвестираните средства в научноизследователската и развойна дейност и отбелязва силно изразените неравенства между отделните региони в областта на иновациите, измерени в четвъртия доклад въз основа на полезен коефициент за регионални постижения в областта на иновациите;

18.  Споделя мнението на Комисията относно лостовия ефект на политиката на сближаване по отношение на Лисабонската стратегия чрез насочване на публични инвестиции към проекти, които насърчават създаването на по-динамична икономическа среда, която генерира растеж, благоприятства иновациите и се основава на синергетичния ефект в резултат на по-ефективната хармонизация на политиките и програмите;

19.  Изразява съжаление за това, че потенциалът за иновации на малките предприятия и микропредприятията, както и на фирмите от занаятчийски тип, не е отчетен в достатъчна степен при прилагането на политиката на сближаване, въпреки отделянето на средства за това; следователно призовава за прилагането на активна политика за подкрепа на всички форми на иновация в тези предприятия и също така приканва Комисията да създаде възможности за съвместно сътрудничество между предприятията, публичния сектор, училищата и университетите, с оглед създаване на регионални иновационни клъстери в духа на Лисабонската стратегия;

20.  Обръща внимание на факта, че лостовият ефект на структурната помощ може да бъде засилен чрез прилагането на частно съфинансиране; призовава за бързо въвеждане на прозрачни правила и стандартни решения за публично-частни партньорства (ПЧП), които да позволят на регионите да използват частeн капитал за постигането на публични цели;

21.  Посочва, че спазването на принципа за правилото за автоматично освобождаване на бюджетните кредити е от съществено значение за насърчаване на бързото финансиране и осъществяване на проектите от управленските органи; настоява, че принципът на правилото N+2 (правилото N+3 в новите държави-членки в продължение на първите три години от финансовата рамка за 2007-2013 г.) следва да се спазва;

22.  Посочва, че отчетените закъснения при изпълнението на структурната политика се дължат отчасти на много стриктни процедури, за които е подходящо да се помисли да бъдат опростени и да бъде направено точно разпределение на отговорностите и компетенциите между ЕС и държавите-членки;

23.  Отбелязва, че за периода 2007-2013 г. 64  % от ресурсите за цел 1 (Конвергенция) и 80  % от ресурсите за цел 2 (Конкурентоспособност и заетост в регионите) ще са ориентирани към разходите за иновации; което е с 55 милиарда евро повече в сравнение с предходния период; отбелязва, че използването на тези средства е свързано с възможността на най-необлагодетелстваните региони да управляват достатъчно проекти, свързани с научноизследователската и развойна дейност и иновации и качество, което ще гарантира, че те се използват, а не се пренасочват към инвестиции с малка добавена стойност;

24.  Изисква от Комисията да направи оценка на системата на насочване на бюджетни кредити и нейното отражение върху развитието на неравенствата между отделните региони и да провери дали при определянето на приоритетите тази система не облагодетелства прекалено централизирания подход ("top down approach"); очаква, че тази оценка ще започне с публикуването от Комисията през 2008 г. на Петия доклад за напредъка в областта на сближаването, който, както се очаква, ще бъде концентриран върху връзката между политиката на сближаване и приоритетите на Лисабонската стратегия за растеж и заетост за всички региони;

25.  Подчертава, че политиката на сближаване не трябва да облагодетелства вече динамичните региони, какъвто би бил случаят при стриктното насочване на бюджетни кредити; напомня, че с влизането в сила на Договора от Лисабон, политиката на сближаване ще включва трите цели за икономическо, социално и териториално сближаване, които надхвърлят границите на Лисабонската стратегия;

26.  Изисква Лисабонската стратегия да бъде разширена, така че да се включи териториалното измерение, което от своя страна да позволи вземането предвид на специфичните характеристики на регионите, като същевременно се насърчават трансевропейските взаимодействия и сътрудничество и по-специално се подкрепят създаването и прилагането на широкообхватни новаторски дейности;

27.  Подчертава същевременно, че приложното поле на политиката на сближаване не може да бъде ограничено само до постигането на целите, заложени в Лисабонската стратегия; отбелязва, че постигането на териториалното сближаване чрез действията, свързани с цел "Конвергенция" е предусловие за гарантирането на дългосрочната конкурентоспобоност на регионите; счита поради това, че цел 1 ("Конвергенция") и цел 2 ("Конкуренция и заетост в регионите") следва да се възприемат като допълващи се и в бъдеще и, разбира се, допълващи също цел 3 (европейско териториално сътрудничество);

Териториалното сближаване: към интегриран подход

28.  Призовава Комисията да включи определението за "териториално сближаване" в предстоящата Зелена книга за териториалното сближаване (предвидена за м. септември 2008 г.), за да се постигне по-нататъшен напредък в тази общностна политика;

29.  Подчертава важността на партньорството и прилагането на същинско многопластово управление, при което всички нива - местни, регионални, национални и общностни се консултират с икономическите и социалните партньори - за определянето и прилагането на целите на регионалното развитие, като се уверяват, че не се ограничава обхвата на приложение на определените на европейско равнище приоритети за действие при изпълнението им на национално, регионално или местно равнище ("bottom up approach"); за да се избегне риска от изключване на заинтересованите страни, участващи в местното развитие и сближаване, какъвто често е случаят с градоустройствената политика;

30.  Предлага да се даде приоритет на политиките, които обслужват истинското полицентрично развитие на териториите, така че да се облекчи натиска върху столиците и да се насърчи появата на вторични центрове; счита,че в тази връзка не бива да се изгубва от погледа предоставянето на помощи за селските райони и важната роля, която играят малките и средни градове в селските райони;

31.  Призовава също за предприемане на конкретни мерки за смекчаване на разликите между достъпните в териториално отношение региони и регионите с географски неизгодно положение, а именно планинските области, островите, слабо населените, периферни и погранични райони, като се признава неизгодното географско положение на последните и като се предприемат специални и постоянни мерки в тяхна подкрепа; отново потвърждава, че подкрепя отчитането на специфичните проблеми на най-отдалечените региони;

32.  Препоръчва по-добро обвързване на градската и селската проблематика; подчертава, че развитието на селските райони следва да се координира с извършените дейности в рамките на регионалната политика; във връзка с гореспоменатото, изразява загриженост за уместността на отделен подход за сближаването и развитието на селските райони (посредством Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони); изисква провеждането на проучване за последиците от увеличаване на средствата, предназначени за развитие на селските райони посредством задължителната модулация;

33.  Предупреждава за опасността от секторизация на политиките и насърчава разработването на интегриран подход, който да определя възможното взаимодействие между политиката на сближаване и основни секторни политики, като транспорт, селско стопанство, рибарство, развитие на селските райони, околна среда и енергетика, научни изследвания и технологии;

34.  Призовава Комисията да анализира в бъдещите си доклади степента, до която различните инструменти и политики, включително политиката на сближаване, са допринесли за напредъка, постигнат в областта на икономическото и социално сближаване; счита, че постиженията и проблемите трябва да се анализират във всички важни области, по-специално в областта на Лисабонската стратегия.

35.  Очаква, че дебатът за политиката на сближаване след 2013 г. ще доведе до предоставянето на специален статут на регионите, разположени по външните граници на Общността, за да се осигури стабилност и благоденствие на трансграничните райони, което впоследствие ще доведе не само до развитие на граничните региони на ЕС, но и ще спомогне за сближаването и конкурентоспособността на ЕС като цяло.

36.  Изтъква, че за да се води борба с "пространствената сегрегация" и социалното изключване, с цел постигане на устойчиво и балансирано развитие, е необходимо провеждането на внимателна жилищна политика, включена в една по-широка стратегия за териториално развитие, градско планиране и стратегия за управление на местните публични услуги;

37.  Приветства, във връзка с това, приемането на програма за действие за прилагането на Териториалната програма и Лайпцигската харта, с цел по-добро интегриране на териториалното измерение във всички обществени политики на общностно, национално и местно равнище, и очаква конкретни резултати от този процес; с оглед на планираното в Договора от Лисабон разширяване на икономическото и социално сближаване с териториален компонент, е необходимо разработването на подходящи индикатори за смислово определение на териториалното сближаване;

38.  Отбелязва със задоволство обявлението на Комисията за нейната предстояща Зелена книга относно териториалното сближаване, която се очаква да бъде приета през септември 2008 г. и изисква тя да включва конкретни насоки за прилагането на интегрирания подход;

39.  Отчита важността на редовното сътрудничество между Парламента, посредством неговата Комисия по регионално развитие, и Комитета на регионите във връзка с бъдещето на регионалната политика;

Нови предизвикателства пред политиката на сближаване и общия бюджет на Европейския съюз

40.  Счита, че занапред Съюзът ще бъде изправен все по-често пред нови предизвикателства със силно териториално въздействие, които ще засилват съществуващите пречки за регионалното развитие, като демографските промени, струпването на населението в градовете, миграционните движения (които са особено проблематични за селските и периферните райони), енергийните доставки и свързаните с климата проблеми и приспособяването към промените, породени от глобализацията, както и разширяването и политиките за съседство; подчертава в този контекст значението на пилотните проекти, свързани с приспособяването на регионите към тези нови предизвикателства;

41.  Изисква преди започването на преговори за присъединяване да се изготвят анализи на разходите и на структурно-политическите въздействия на възможни бъдещи разширявания и изразява надежда, че ще може да играе по-голяма роля в политиките на разширяване и добросъседство, като включването му в оформянето на предприсъединиителните инструменти стане задължително;

42.  Обръща внимание на сериозния проблем с обезлюдяването на много територии на ЕС, което се придружава от остаряване на населението, загуба на човешки капитал, изтичане на капитали, повишаване на разходите за услуги и т.н.;

43.  Счита, че демографското развитие може да окаже силно териториално въздействие, като например обезлюдяването на някои райони, по-специално на най-слабо развитите селски райони, придружено от струпване на население в градовете и застаряващо общество, или още развитието на местната икономика благодарение на генерирани другаде приходи, което изисква да се разработят специфични иновационни стратегии за решаване на проблемите и предполага особено усилие за поддържането на услугите от общ икономически интерес и високо равнище на универсалните услуги;

44.  Счита, че изменението на климата ще има различни отражения, особено по отношение на по-честите и по-тежки природни бедствия, като горски пожари, засушавания и наводнения, които ще налагат необходимостта от диференцирани отговори за различните региони на ЕС, с които те трябва да се справят като преразгледат и адаптират стратегиите си за устойчиво развитие, за да осъществят целта на ЕС за намаляване на емисиите на въглероден двуокис; счита, че политиката на сближаване на ЕС следва да бъде щадяща за климата, припомня обаче, че възможностите й в тази област са ограничени; на мнение е, че борбата срещу изменението на климата следва също да се води в рамките на други общностни политики;

45.  Напомня също колко е важно да се приеме предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Фонд "Солидарност" на Европейския съюз (COM(2005)0108) в рамките на формулирането на ефективна цялостна политика на защита от природни бедствия, който урежда предоставянето на навременна и адекватна помощ за справяне с природните бедствия на регионално равнище, които в някои области, поради тяхното географско местоположение, често са опустошителни;

46.  Счита, че проблемите на енергийните доставки и поскъпването на енергията могат да имат силни пространствени последствия в териториите поради силната енергийна зависимост на повечето държави-членки, по-специално в селските и планинските региони, островите, както и в най-отдалечените региони - поради тяхната зависимост от транспорта - сектор, който от своя страна е чувствителен по отношение на цената на енергията; изтъква, че развитието на възобновяеми енергийни източници и инвестициите в енергийната ефективност и в децентрализирани снабдителни единици биха могли да предложат възможности за развитие на регионално и местно равнище;

47.  Настоява отново за повторно използване на неизразходваните бюджетни кредити съгласно прилаганото в политиката на сближаване правило N+2 или N+3, с цел максимализиране на недостатъчните налични ресурси;

48.  Счита, че продължаването на политиката на сближаване след 2013 г. е подходящ отговор на тези нови предизвикателства и следва да се прилага диференцирано за цялата територия на Съюза; счита, че политиката на сближаване, в съответствие с Договора и принципа на солидарност, следва да остане политика на Общността; противопоставя се следователно на всички опити за повторна национализация на тази политика;

49.  Счита, че политиката на сближаване следва да бъде засилена в бъдеще и нейната добавена стойност следва да бъде по-силно подчертана; призовава поради това да бъдат отпуснати достатъчно финансови средства за политиката на сближаване на равнище на Общността; изисква преразглеждането на финансовата рамка да бъде използвано като възможност за определяне на бюджетните кредити, необходими за посрещане на всички предизвикателства пред политиката на Съюза за сближаване;

o
o   o

50.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове P6_TA(2007)0202. (2) Приети текстове P6_TA(2007)0356.