Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 31 януари 2008 г. - Брюксел
Функции на председателя (тълкуване на член 19)
 Опростен режим за контрол на лица на външните граници, който се основава на едностранното признаване от страна на България, Чехия, Кипър, Унгария, Латвия, Малта, Полша, Румъния, Словения и Словакия на определени документи като равностойни на националните им визи ***I
 Опростен режим за контрол на лица на външните граници, който се основава на едностранното признаване от страна на държавите-членки на определени разрешения за пребиваване, които се издават от Швейцария и Лихтенщайн ***I
 Статистически данни за аквакултури ***I
 Сътрудничество между специалните звена на държавите-членки за намеса при кризисни ситуации *
 Европейско научноизследователско пространство
 Пощенски услуги на Общността ***II
 Иран
 Конференцията в Бали относно изменението на климата
 План за действие за енергийна ефективност
 Намаляване на нежелания съпътстващ улов и прекратяване на изхвърлянето на улов
 Европейска стратегия за ромите

Функции на председателя (тълкуване на член 19)
PDF 252kWORD 33k
Решение на Европейския парламент от 31 януари 2008 г. за тълкуване на член 19 от Правилника за дейността относно функциите на председателя
P6_TA(2008)0024

Европейският парламент,

-   като взе предвид писмото от председателя на Комисията по конституционни въпроси от 24 януари 2008 г.,

-   като взе предвид член 201 от своя правилник,

1.  Приема следното тълкуване на член 19:"

Член 19, параграф 1 може да бъде тълкуван в смисъл, че сред правомощията, предоставени на председателя от този член, се включва правомощието да сложи край на прекомерното използване на процедурни искания - като искания за изказване във връзка с нарушения на правилника, процедурни предложения, обяснения на вот и искания за гласуване поотделно, за разделно или за поименно гласуване - тогава, когато председателят е убеден, че тези искания явно целят и ще доведат до продължително и сериозно възпрепятстване на процедурите на Парламента или упражняването на правата на други членове на ЕП.

"

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение за сведение на Съвета и на Комисията.


Опростен режим за контрол на лица на външните граници, който се основава на едностранното признаване от страна на България, Чехия, Кипър, Унгария, Латвия, Малта, Полша, Румъния, Словения и Словакия на определени документи като равностойни на националните им визи ***I
PDF 348kWORD 39k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 31 януари 2008 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно въвеждане на опростен режим за контрол на лица на външните граници, който се основава на едностранното признаване от страна на България, Чешката република, Кипър, Унгария, Латвия, Малта, Полша, Румъния, Словения и Словакия на определени документи като равностойни на националните им визи за транзитно преминаване през техните територии (COM(2007)0508 – C6-0279/2007 – 2007/0185(COD))
P6_TA(2008)0025A6-0511/2007

(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2007)0508),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 и член 62, параграф 2 от Договора за ЕО, съгласно които Комисията внесе предложението в Парламента (C6-0279/2007),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на Комисията по външни работи (A6-0511/2007),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 31 януари 2008 г. с оглед приемането на Решение № …/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно въвеждане на опростен режим за контрол на лица на външните граници, който се основава на едностранното признаване от страна на България, ▌Кипър, и Румъния ▌на определени документи като равностойни на националните им визи за транзитно преминаване през техните територии

P6_TC1-COD(2007)0185


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента на първо четене съответства на окончателния законодателен акт, Решение № 582/2008/ЕО.)


Опростен режим за контрол на лица на външните граници, който се основава на едностранното признаване от страна на държавите-членки на определени разрешения за пребиваване, които се издават от Швейцария и Лихтенщайн ***I
PDF 280kWORD 36k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 31 януари 2008 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение № 896/2006/ЕО за създаване на опростен режим за контрол на лица на външните граници, който се основава на едностранното признаване от страна на държавите-членки на определени разрешения за пребиваване, които се издават от Швейцария и Лихтенщайн за транзитно преминаване през тяхната територия (COM(2007)0508 – C6-0280/2007 – 2007/0186(COD))
P6_TA(2008)0026A6-0509/2007

(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2007)0508),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 и член 62, параграф 2, буква (а) от Договора за ЕО, съгласно които Комисията внесе предложението в Парламента (C6-0280/2007),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A6-0509/2007),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 31 януари 2008 г. с оглед приемането на Решение № …/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение № 896/2006/ЕО за създаване на опростен режим за контрол на лица на външните граници, който се основава на едностранното признаване от страна на държавите-членки на определени разрешения за пребиваване, които се издават от Швейцария и Лихтенщайн за транзитно преминаване през тяхната територия

P6_TC1-COD(2007)0186


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента на първо четене съответства на окончателния законодателен акт, Решение № 586/2008/ЕО.)


Статистически данни за аквакултури ***I
PDF 274kWORD 84k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 31 януари 2008 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно предоставянето от държавите-членки на статистически данни за аквакултури (COM(2006)0864 – C6-0005/2007 – 2006/0286(COD))
P6_TA(2008)0027A6-0001/2008

(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM (2006)0864),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 и член 285, параграф 1от Договора за ЕО, съгласно които предложението е внесено от Комисията (C6-0005/2007),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по рибно стопанство (A6-0001/2008),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 31 януари 2008 г. с оглед приемането на Регламент (ЕО) № …/2008 на Европейския парламент и на Съвета за предоставянето от държавите-членки на статистикa относно аквакултури и за отмяна на Регламент (ЕО) № 788/96

P6_TC1-COD(2006)0286


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента на първо четене съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕО) № .../2008.)


Сътрудничество между специалните звена на държавите-членки за намеса при кризисни ситуации *
PDF 387kWORD 72k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 31 януари 2008 г. относно инициативата на Република Австрия с оглед на приемането на решение на Съвета относно подобряване на сътрудничеството между специалните звена на държавите-членки на Европейския съюз за намеса при кризисни ситуации (15437/2006 – C6-0058/2007 – 2007/0803(CNS))
P6_TA(2008)0028A6-0507/2007

(Процедура на консултация)

Европейският парламент,

–   като взе предвид инициативата на Република Австрия (15437/2006),

–   като взе предвид членове 30, 32 и 34, параграф 2, буква в) от Договора за ЕС,

–   като взе предвид член 39, параграф 1 от Договора за ЕС, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C6-0058/2007),

–   като взе предвид членове 93 и 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A6-0507/2007),

1.  Одобрява инициативата на Република Австрия във вида, в който е изменена;

2.  Приканва Съвета да промени съответно текста;

3.  Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

4.  Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в инициативата на Република Австрия;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителството на Република Австрия.

Текст, предложен от Република Австрия   Изменения, внесени от Парламента
Изменение 1
Съображение 4
(4)  Нито една държава-членка не разполага с всички средства, ресурси и експертни знания за ефективно справяне с всички възможни видове широкомащабни кризисни ситуации, които изискват специална намеса.
(4)  Нито една държава-членка не разполага с всички средства, ресурси и експертни знания за ефективно справяне с всички възможни видове конкретни или широкомащабни кризисни ситуации, които изискват специална намеса.
Изменение 2
Съображение 5
(5)  Настоящото решение посочва някои общи правила относно отговорността, включително правила относно наказателната отговорност, с цел да се предостави правна рамка относно условията, в които съответните държави-членки се съгласяват да поискат и окажат помощ. Наличието на такава правна рамка и на декларация, в която се посочват компетентните органи, ще позволи на държавите-членки да реагират бързо и да спечелят време в случай на възникване на кризисна ситуация.
(5) Решение 2007/…/ПВР на Съвета относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност ("Решение от Прюм"), и по-конкретно член 18 от него, урежда формите на взаимопомощ между полицейските органи на държавите-членки във връзка с масови събирания и подобни широкомащабни събития, бедствия и тежки произшествия. Настоящото решение не обхваща масовите събирания, природните бедствия или тежки произшествия по смисъла на член 18 от Решението от Прюм, а допълва онези разпоредби от него, които предвиждат форми на взаимопомощ между полицейските органи на държавите-членки чрез специални звена за намеса в други ситуации, а именно в кризисни ситуации, предизвикани от човешки действия или терористични ситуации, които представляват сериозна пряка физическа заплаха за хора, имущество, инфраструктура или институции, по-специално вземане на заложници, отвличания и подобни събития. Като имат това предвид, държавите-членки следва да посочат компетентните национални органи, от които другите заинтересовани държави-членки могат да поискат помощ.
Изменение 3
Съображение 5 a (ново)
(5а) Наличието на такава правна рамка и на сборник, в който се посочват компетентните органи, ще позволи на държавите-членки да реагират бързо и да спечелят време в случай на възникване на такава кризисна или терористична ситуация. Освен това, с оглед увеличаване на способността на държавите-членки да предотвратяват и да противодействат на такива ситуации и по-специално на терористични актове, от първостепенно значение е специалните звена за намеса да провеждат редовни срещи и организират съвместни обучения, за да се възползват взаимно от опита си.
Изменение 4
Член 1
Настоящото решение установява общите правила и условия, които позволяват на специалните звена за намеса на една държава-членка да оказват помощ и/или да действат на територията на друга държава-членка (оттук нататък наричана " държава-членка, отправяща искането") в случаите, в които те са били поканени от последната и са се съгласили да направят това с оглед на преодоляването на кризисна ситуация.
Настоящото решение установява общите правила и условия, които позволяват на специалните звена за намеса на една държава-членка (оттук нататък наричана " държава-членка, към която е отправено искането") да оказват помощ и/или да действат на територията на друга държава-членка (оттук нататък наричана " държава-членка, отправяща искането") в случаите, в които те са били поканени от последната и са се съгласили да направят това с оглед на преодоляването на кризисна ситуация. Практическите подробности и разпоредбите за прилагане на настоящото решение, се договарят пряко между държавата-членка, отправила искането, и държавата-членка, към която е отправено искането.
Изменение 6
Член 2, точка 2
2) "кризисна ситуация" означава всяка една предизвикана от човешки действия ситуация в държава-членка, представляваща сериозна пряка физическа заплаха за лица или институции в тази държава-членка, по-специално вземане на заложници, отвличания и подобни събития.
2) "кризисна ситуация" означава всяка една предизвикана от човешки действия ситуация в държава-членка, която дава достатъчни основания да се счита, че се извършва или е било извършено или ще се извърши престъпно деяние, което представлява сериозна пряка физическа заплаха за лица, имущество, инфраструктура или институции в тази държава-членка, по-специално ситуациите, посочени в член 1, параграф 1 от Рамково решение на Съвета 2002/475/ПВР от 13 юни 20021.
____________________
1 OВ L 164, 22.6.2002 г., стр. 3.
Изменение 7
Член 2, параграф 2 a (нов)
2а) "компетентен орган" означава националният орган, който може да отправя искане и да предоставя разрешения относно развръщането на специални звена за намеса.
Изменение 8
Член 3, параграф 1
1.  Всяка държава-членка може да поиска да бъде подпомогната от специално звено за намеса на друга държава-членка с оглед на преодоляване на кризисна ситуация. Всяка държава-членка може да приеме или да отхвърли такова искане, или да предложи различен вид помощ.
1.   Посредством искане, отправено чрез компетентните органи, в което се посочва характерът на поисканата помощ, както и оперативната необходимост от такава, всяка държава-членка може да поиска да бъде подпомогната от специално звено за намеса на друга държава-членка с оглед на преодоляване на кризисна ситуация. Компетентният орган на държавата-членка, към която е отправено искането, може да приеме или да отхвърли такова искане, или да предложи различен вид помощ.
Изменение 9
Член 4
Общи правила относно отговорността
Гражданска и наказателна отговорност
1.  В случаите, в които в съответствие с настоящото решение, служители на една държава-членка действат на територията на друга държава-членка, последната носи отговорност за всички щети, нанесени от тях по време на техните операции.
Когато служители на една държава-членка действат на територията на друга държава-членка и/или се използва оборудване по силата на настоящото решение, се прилагат разпоредбите относно гражданската и наказателната отговорност, съдържащи се в член 21 и член 22 от Решението от Прюм.
2.  Чрез дерогация от параграф 1, в случаите, в които щетите произтичат от действия, които са в противоречие с насоките, предоставени от държавата-членка, отправяща искането, или надхвърлят границите на съответните правомощия на служителите съгласно националното им право, се прилагат следните правила:
a) държавата-членка, на чиято територия са нанесени щети, възстановява тези щети съгласно условията, приложими към щети, нанесени от собствените й служители;
б) държавата-членка, чиито служители са нанесли щети на което и да е лице на територията на друга държава-членка, възстановява на последната в пълен размер всички суми, които тя е изплатила на пострадалите или на упълномощените лица;
в) без да се накърнява упражняването на правата й по отношение на трети страни и с изключение на буква б), при обстоятелствата, предвидени в настоящия параграф, всяка държава-членка се въздържа от отправяне на искане към друга държава-членка за възстановяване на понесените от нея щети.
Изменение 10
Член 5
Член 5
заличава се
Наказателна отговорност
По време на операциите, посочени в член 3, служителите, които участват в тях на територията на друга държава-членка, се третират като служители на тази държава-членка по отношение на извършени от или спрямо тях престъпления.
Изменение 11
Член 6
Държавите-членки гарантират, че техните съответни органи провеждат срещи и организират съвместни обучения и учения, при необходимост, с цел обмяна на опит, експертни знания и обща, практическа и техническа информация относно оказване на помощ в кризисни ситуации.
Всички участващи държави-членки гарантират, че техните специални звена за намеса провеждат срещи и организират редовни съвместни курсове за обучение и учения, с цел обмяна на опит, експертни знания и обща, практическа и техническа информация относно оказване на помощ в кризисни ситуации. Такива срещи, обучения и учения могат да бъдат финансирани в рамките на определени финансови програми на Съюза и да получават безвъзмездна помощ, финансирана от общия бюджет на Европейския съюз. В този контекст, държавата-членка, поела председателството на ЕС, се стреми да гарантира провеждането на такива срещи, обучения и учения.
Изменение 12
Член 7
Всяка държава-членка поема собствените си разходи, освен ако е договорено друго между съответните държави-членки.
Във връзка с прилагането на член 3, държавата-членка, отправяща искането, поема оперативните разходи на специалните звена за намеса на държавата-членка, към която е отправено искането, включително разходи за транспорт и настаняване, освен ако е договорено друго между съответните държави-членки.
Изменение 13
Член 8, параграф 4 a (нов)
4а. Нищо в настоящото решение не може се тълкува като позволяващо прилагането на тези правила, предназначени да уредят сътрудничеството между правоприлагащите органи на държавите-членки, спрямо отношения с аналогични служби на трети страни в заобикаляне на действащите правила на националните правни системи, приложими към международното полицейско сътрудничество.

Европейско научноизследователско пространство
PDF 405kWORD 110k
Резолюция на Европейския парламент от 31 януари 2008 г. относно Европейско научноизследователско пространство: нови перспективи (2007/2187 (INI))
P6_TA(2008)0029A6-0005/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид Зелената книга на Комисията от 4 април 2007 г., озаглавена "Европейското научноизследователско пространство: Нови перспективи (COM(2007)0161);

–   като взе предвид работния документ на Комисията (SEC(2007)0412), който придружава горепосочената Зелена книга на Комисията,

–   като взе предвид Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007-2013 г.)(1) (Седма рамкова програма),

–   като взе предвид Решение 2006/973/ЕО на Съвета от 19 декември 2006 г. относно специалната програма "Хора" за изпълнение на Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007-2013 г.)(2),

–   като взе предвид своята резолюция от 24 май 2007 г. относно прилагането на знанията на практика: широкообхватна иновационна стратегия за Европа(3),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и Комисията по регионално развитие (A6-0005/2008),

A.   като има предвид, че Европейският съвет от 23 и 24 март 2000 г. в Лисабон одобри създаването на Европейското научноизследователско пространство (ЕНП);

Б.   като има предвид, че Европейският съвет от 15-16 март 2002 г. в Барселона постигна съгласие относно целта за увеличаването на цялостните разходи за научноизследователска и развойна дейност (НРД) на 3 % от БВП на Съюза до 2010 г. (две трети следва да идват от частния сектор);

В.   като има предвид, че Седмата рамкова програма има за цел да подпомага създаването на ЕНП;

Г.   като има предвид, че създаването на ЕНП следва да се придружава от създаването на Европейско пространство за висше образование и Европейско пространство за иновации, трите точки на т. нар. "триъгълник на знанието";

Д.   като има предвид, че ЕНП обхваща три главни аспекта: вътрешен пазар за научи изследвания, в който изследователи, технологии и знания могат да се движат свободно, ефективно съгласуване на ниво ЕС на национални и регионални научноизследователски дейности, програми и политики и инициативи, които се изпълняват и финансират на равнище ЕС;

Е.   като има предвид, че са необходими още по-енергични усилия, по-специално по отношение на координацията, във всички измерения на научните изследвания в ЕС: хора, инфраструктура, организации, финансиране, обмен на знания и глобално сътрудничество, за да се преодолее разпокъсването на научните изследвания в ЕС и да се реализира потенциалът на ЕС в тази област;

Ж.   като има предвид, че възможностите за трудова заетост и условията на работа не облагодетелстват навлизането на млади мъже и жени в научноизследователския сектор, нещо, което означава разхищение на ценни човешки ресурси;

З.   като има предвид, че финансирането на НРД все още изостава значително от Лисабонската цел за 3 % от БВП;

И.   като има предвид, че за създаването на ЕНП е необходима по-обширна гледна точка, която обхваща всички съответни заинтересовани участници;

Й.   като има предвид, че жените продължават да бъдат недостатъчно представени в повечето области на научноизследователската дейност и инженерството и в ръководните постове,

К.   като има предвид, че приносът на частния сектор в НРД в Европейския съюз изостава значително в сравнение с неговите преки конкуренти;

Създаване на единен трудов пазар за изследователи

1.  Би приветствал общото определение за научноизследователски кариери и установяването на информационна система за трудовата заетост на изследователите и научноизследователските практики в цяла Европа и счита, че това ще помогне на ЕС да достигне най-високи нива в областта на научните изследвания;

2.  Настоятелно призовава държавите-членки и регионите да изготвят стратегии за развитие на материалните и човешки ресурси в областта на научните изследвания и новаторството, по-специално подобряване и предоставяне на научноизследователски инфраструктури, повишена мобилност за изследователите чрез засилена финансова подкрепа, местни инициативи за привличане на изследователи, премахване на правни, административни и езикови бариери, обмен на персонал и осигуряване на гарантиран достъп за всички, особено за жените изследователи и младите изследователи;

3.  Решително подкрепя Европейската харта за изследователите и Кодекса на поведение за тяхното наемане като средства за увеличаване на привлекателността на ЕНП за научните изследователи; призовава Комисията до предостави обществено достъпна информация относно степента на прилагане на Хартата и на Кодекса на поведение в държавите-членки;

4.  Подчертава необходимостта от създаване и въвеждане на единен европейски модел за кариера в сферата на научните изследвания, както и от въвеждане на интегрирана информационна система относно предложения за работни места и относно договори за обучение в научноизследователския сектор в Европа; счита, че това е от жизнена важност за създаването на единен пазар на труда за научните изследователи;

5.  Подчертава значението на пълно отваряне и прозрачност на процедурите за подбор и повишение на научните изследователи; призовава държавите-членки да гарантират по-голямо равновесие между мъже и жени в комисиите за наемане и повишение;

6.  Изразява съжаление, че трансатлантическото изтичане на инвестиции за НРД продължава да нараства; подчертава значението от предотвратяването на по-нататъшното изтичане на компетентни европейски научни изследователи; призовава за въвеждането на подходящи мерки с цел задържане или връщане обратно в ЕС на научни изследователи, по-специално чрез гарантиране на широки перспективи в кариерата и привлекателни условия за работа както за мъже, така и за жени;

7.  Одобрява плана за увеличаване на географската мобилност на изследователите, така както и тяхната междусекторна мобилност (т.е. между университети и научноизследователски организации - от една страна, и между академични институции и корпоративния сектор, от друга) като средство за постигане на обмен на знания и трансфер на технологии; за постигането на тази цел, призовава Комисията и държавите-членки да обогатят следдипломните и докторантски образователни програми за чрез насърчаване на съвместната дейност на научните ръководители в различни страни, както и да обмислят идеята за създаване на Европейски постдокторални стипендии и образователни програми, като се използва опита на изключително успешната програма Еразъм;

8.  Подчертава, че добре функциониращият вътрешен пазар е важен за успешното развитие на ЕНП и по-специално, че свободното движение на научните изследователи е от жизнена важност; изразява съжаление, че редица пречки продължават да спъват мобилността на научните изследователи в рамките на ЕС; призовава за въвеждането на мерки за подобряване на свободния поток на научни изследователи, по-специално чрез отмяна на всички временни ограничения върху свободното движение на работници, както и чрез подобряване на инфраструктурата на ЕС в областта на научните изследвания; подкрепя идеята за създаване на Европейски институт за иновации и технологии (ЕИТ);

9.  Счита, че достъпът на научни изследователи до ЕС не следва да се възпрепятства посредством съществуващите национали бариери, като например недостатъчно признаване/преносимост на придобити социални придобивки, данъчни обременения и трудности при преместване на семействата; настоятелно призовава държавите-членки да оформят своето национално законодателство в областта на публичноправните разпоредби за заетост по такъв начин, че на научните изследователи от държави-членки или от трети страни да се предоставят подобни условия на работа и да не се възпрепятства тяхното наемане за научноизследователска дейност;

10.  Припомня, че един от начините за постигане на повишена мобилност на научните изследователи би могъл да бъде създаването на ваучър за научни изследвания, който може да бъде използван от научни изследователи в други държави-членки в институциите или университетите-домакини, като по този начин ваучърът предоставя допълнителни финансови средства за самата научноизследователска дейност, която привлича чуждестранни изследователи; счита, че това не само би повишило заинтересоваността на научноизследователските институции и университетите от приемане на научни изследователи от други държави-членки и от привличане на най-талантливите научни работници, но то също така би допринесло за развитието на центрове на отлични постижения чрез даване на възможност на най-привлекателните научноизследователски програми и институции да са привлекателни за повече изследователи и да подобряват своето икономическо положение; счита, че тази добавена подкрепа за мобилността на научните изследователи следва да допълва вече съществуващите схеми за финансиране на мобилност и че финансирането би могло да се предоставя от програмите "Сътрудничество" и "Капацитети" на Седмата рамкова програма;

11.  Посочва необходимостта от осигуряване на подкрепа по-специално за младите научни изследователи, така че да им се гарантира възможността да продължават да получават стипендии, в случай че променят работното си място в рамките на Европейския съюз;

12.  Изразява увереност, че регулаторната рамка на Общността в областта на свободното движение на научни работници в рамките на ЕНП следва да бъде усилена и по този начин да се улесни издаването на визи и разрешения за работа за граждани на трети страни;

13.  Счита за необходимо да въведе специфични мерки за насърчаване на по-голямо участие на жените във всички научноизследователски дейности, така че да се постигне значително увеличение на дела на жените, които са се посветили на изследователска кариера;

14.  Изразява увереност, че намалелият интерес сред младото поколение за посвещаване на образование в сферата на науката и технологиите е тясно свързан с отсъствието на сътрудничество между частния сектор и академичната общност; следователно призовава държавите-членки и Комисията да увеличат своите усилия за насърчаване на създаването на рамки за сътрудничество между тези два сектора;

15.  Призовава за обмен на опит между държавите-членки с цел разработване на съгласуван подход за насърчаване на участието на хората с увреждания в изследвания, финансирани от Общността, и за увеличаване на процента на хората с увреждания, които започват научна кариера и продължават да се занимават с нея;

16.  Счита, че обществените органи, научноизследователските институции и предприятията следва да насърчават приемането на мерки за съгласуване на професионалния и личния живот;

17.  Призовава Комисията да проучи как може да се усъвършенства преподаването на точни науки в Съюза на всички равнища; изразява съжаление относно отсъствието на човешки ресурси в областта на НРД в много държави-членки поради намаляването на интереса сред по-младото поколение за следването на учебни програми, свързани с точните науки, както и за ангажирането с научна кариера; следователно предлага създаването на инициативи за запознаване на учениците с лабораторни и полеви научни изследвания; в допълнение предлага насърчаването на действени и изследователски методи на обучение с помощта на наблюдението и експеримента, създаването на обменни програми професор-научен изследовател, подкрепа от страна на местните и регионални органи за новаторски методи на обучение; счита, че бързото развитие на науката създава риск от появяване на пропаст между обикновените граждани и научните и технологични изследвания; счита, че съществува необходимост от насърчаване и подкрепа на диалога между научните работници и обществото и че, съответно, учените следва да представят резултатите от своите изследвания по разбираем и достъпен за всички начин;

18.  Отбелязва, че социалната среда на научните изследователи следва да се подобрява чрез възможности за работа за техните партньори в живота или чрез оказване на помощ при търсенето на детски заведения или образование за техните деца;

Разработване на научноизследователски инфраструктури на световно равнище

19.  Приветства напредъка, постигнат в областта на развитието на научноизследователските инфраструктури чрез приемането на пътната карта на Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури (ESFRI); независимо от това счита, че трябва да има разпоредба, която да включва създаването на нови съоръжения и инфраструктури, които понастоящем се развиват от държавите-членки, наред с инфраструктурите, посочени от ESFRI;

20.  Изразява настоятелно становището, че нови общоевропейски научноизследователски инфраструктури следва да се предоставят само тогава, когато не са налице равностойни национални инфраструктури, които предоставят подобни възможности за достъп за изследователи от други държави-членки;

21.  Подчертава ролята и значението на организациите, които осъществяват научноизследователска дейност в европейския научноизследователски пейзаж, наред с университетите и агенциите за финансиране на научни изследвания; призовава Комисията да установи някаква степен на сътрудничество с националните агенции и организациите, които осъществяват научноизследователска дейност в Европа, в сътрудничество с регионалните органи, преди съгласуването на обща политика и план за изпълнение;

22.  Призовава Комисията да предложи законова рамка, която да улесни създаването на нови форми на общоевропейски научноизследователски организации, и да обмисли включването на вече съществуващи европейски институции и споразумения, напр. Европейската организация за ядрени изследвания (CERN), Европейската космическа агенция (ESA) и Европейското споразумение за разработване на термоядрен синтез (EFDA), макар че би следвало да се избягват междуправителствените договори, които обикновено са необходими за осъществяването на подобни организации;

23.  Същевременно препоръчва пълното включването в процеса на изграждане на паневропейската научноизследователска структура на организации от страни с не толкова динамични научноизследователски сектори, но с подходящ научноизследователски потенциал;

24.  Счита, че за гарантирането на дългосрочните операции и постоянното усъвършенстване е нужно процедурите на одобрение за големи научноизследователски инфраструктури да включват НРД, информационни технологии и оперативно финансиране;

25.  Признава, че ЕИТ ще бъде важен фактор за засилването на научноизследователската инфраструктура на ЕС;

26.  Призовава Комисията да подпомага организациите, които осъществяват научноизследователска дейност, университетите и агенциите за финансиране на научни изследвания, както чрез увеличение на капацитетите им, така и за свързване на техните ресурси при изграждане на ЕНП; като целта е постигане на световно лидерство в главните научни области;

Укрепване на научноизследователските институции

27.  Изразява съжаление, че данните за разходите за НРД показват, че средната стойност в ЕС е само 1,84 % от БВП в сравнение с 2.68 % в САЩ и 3.18 % в Япония и че разходите варират между 0,39 % в Румъния и 0,4 % в Кипър до 3,86 % в Швеция; подчертава значението от увеличаване на средните разходи, както и от увеличаване на разходите в някои държави-членки; подчертава значението от по-добро съсредоточаване на различните усилия в НРД на територията на ЕС, по-специално с цел улесняване на прехода към дигитална икономика; изразява увереност, че това е от основополагащо значение за създаването на подходящи условия за постигането на основаната върху знания икономика, за която се призовава в Лисабонската стратегия;

28.  Признава значението на регионалното измерение на ЕНП и счита, че развитието на местни групи и подразделения е важно средство за набиране на критична маса, чрез събиране на едно място на университети, научноизследователски институции и представители на промишлеността и чрез създаване на европейски центрове за отлични постижения; изразява увереност, че програмите "Научноизследователски потенциал" и "Региони на познанието", както и Структурните фондове, които насърчават потенциала на регионите в сферата на научните изследвания и иновациите, следва да бъдат разглеждани като ключов принос за целите на Седмата рамкова програма;

29.  Подчертава значението на националните и регионални точки за контакт за засилване на въздействието на рамковите програми и призовава за задълбочаване на тяхното сътрудничество;

30.  Призовава Комисията да създаде европейски форум с национално представителство на високо равнище, включително национални научноизследователски съвети, на които се възлага задачата за определяне, разработка и поддръжка на важни научноизследователски инициативи в цяла Европа, както и обща система за научноизследователски и технически преглед, за да се използват по-ефективно резултатите от европейските програми; счита, че въвеждането на надеждна система за потвърждение на знанията и на методите на анализ, на контрол и сертификация, както и свързването в единна мрежа на центровете на отлични постижения в ЕС ще имат благотворно влияние;

31.  Призовава Комисията да направи необходимото, така че мрежите за отлични резултати и виртуалните научноизследователски общности да се допълват взаимно в най-висока степен , като определи ясно техните цели, правила за функциониране и финансиране;

32.  Призовава Комисията да продължава да насърчава обществените поръчки, за да подпомага НРД на равнище ЕС чрез по-последователното използване на обществените инструменти и ресурси;

33.  Приветства инициативата за изготвяне на Европейска харта за ползване на интелектуална собственост от обществени научноизследователски институции и университети, подкрепена от проведения на 21 и 22 юни 2007 г. в Брюксел Европейски съвет, при условие че тя би довела до използваем набор от правила, които по-специално отчитат необходимостта от изработване и трансфер на научни знания;

34.  Припомня ролята на малките и средни предприятия (МСП) като институции за научни изследвания; изразява становището, че е необходимо да засилят своето участие, на европейско равнище, в задачите за НРД, в съответствие с целите за предоставяне на поне 15 % от бюджета на Седмата рамкова програма на МСП;

35.  Счита, че силната научноизследователска дейност трябва да бъде пряко свързана с иновациите; следователно вярва, че следва да се планират конкретни мерки за създаване на напълно интегрирано европейско пространство за научни изследвания и иновации;

Обмен на знания

36.  Изразява увереност, че инвестициите за инфраструктура, функционалността и инициативите за електронни препратки са направили възможни изключително важни подобрения в разпространението и използването на научна информация и че Берлинската декларация относно свободния достъп до знание в областта на точните и хуманитарните науки е пример за това, как Интернет е създал възможности за експериментиране с нови модели; подчертава важността от зачитането на авторското право на избор и интелектуална собственост, като по този начин се гарантира продължението на качествените рецензии от независими експерти и надеждното и сигурно запазване на рецензирани трудове, и насърчава заинтересованите участници да работят съвместно в рамките на пилотни проекти с цел оценка на въздействието и жизнеспособността на алтернативните модели, като например развитието на Свободен достъп;

37.  Изразява съгласие с насърчаваната от Комисията идея "отворена иновация", според която общественият и частният сектор се превръщат в пълноправни партньори и си обменят знания, при условие че съществува балансирана и справедлива система между свободния достъп до резултатите от научните изследвания и използването на тези резултати от частния сектор (справедлив обмен на знания); изразява увереност, че следва да бъде официално признато правилото за справедливо и разумно финансово възнаграждение за ползването на обществено достъпно знание от промишлеността;

38.  Изразява твърда увереност, че законовата неустановеност и високите разходи, които понастоящем господстват в сферата на правата върху интелектуалната собственост (ПИС), представляват значителен фактор за раздробяване на усилията в научноизследователската област в Европа; следователно настоятелно призовава Комисията да пристъпи към изготвяне на оценка на въздействието на различните законови инструменти, които може да се използват за намаляване на съществуващите бариери при трансфер на знание в рамките на ЕНП; отбелязва, че откритията, регистрирани по подходящ начин, могат да представляват важен източник на знания и че законодателството относно защитата на интелектуалната собственост, включително патентно право на ЕС, не могат да издигат бариера пред споделянето на знанието; подчертава жизнено важното значение от създаване на висококачествена, ефективна и ориентирана към патентите на Общността съдебна система за европейски патенти, която създава добра атмосфера за иновации и зачита компетенциите на Съда на Европейските общности; отбелязва съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно усъвършенстването на патентната система в Европа (COM(2007)0165); отбелязва, че произтичащата от това законова рамка ще предостави по-добри стимули за участие на частния бизнес в научните изследвания и ще засили позицията на европейските новатори в международен план;

39.  Призовава Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, да създаде европейски форум, който да координира процесите на европейско и национално равнище на ангажираност на гражданското общество в дискусията относно наука, научни изследвания и технологии;

40.  Счита, че в контекста на ЕНП следва да бъдат използвани възможностите на Съвместните научноизследователски центрове като независими и неутрални научни и технически структури на високо равнище, които предоставят на институциите на ЕС общи експертни мнения и подпомагат процесите на вземане на решения по ключови въпроси (напр. качество на живота, безопасност на храните, околна среда, защита на потребителите и т.н);

41.  Изразява увереност, че с подновяването на функциите им, с което се подкрепят и насърчават дейностите им и се набляга на оптимизирането на ползите, които могат да се извлекат от структурите им, Съвместните научноизследователски центрове също така биха могли да насърчават "истински европейски възможности" в сферата на обучението и мобилността на младите изследователи;

Оптимизиране на научноизследователските програми и приоритети

42.  Счита за подходящо прилагането на принципа на взаимно отваряне на националните програми за участници от други държави-членки, тъй като това би направило възможен обмена на информация относно вече съществуващи национални програми и би насърчило оценката на национални научноизследователски дейности от международни експертни групи;

43.  Отбелязва, че множество държави-членки, по-специално тези с по-неразвити структури за НРД, се боят от изтичане на мозъци в рамките на ЕС; призовава за въвеждането на мерки за предотвратяване на тази тенденция чрез преобразуване на националните научноизследователски политики от взаимно конкуриращи се във взаимно допълващи се, по-специално с цел насърчаване на координирането на финансовите средства и предотвратяването на тяхното удвояване и разпокъсване;

44.  Счита за полезно да се проучат възможностите, предлагани от механизма на "променливата геометрия", като подходящ способ за развитието на подходяща гъвкавост при осъществяването на тематичните програми;

45.  Подчертава нуждата от повишаване на взаимното допълване между финансирането за научноизследователска дейност от страна на ЕС и националното финансиране;

46.  Изразява увереност, че отварянето на националните научноизследователски програми и тяхното финансиране за всички изследователи в държавите-членки би следвало да започне в сферата на фундаменталните изследвания или на така наречените "пределни научни изследвания";

47.  Отбелязва, че местните и регионални органи би следвало да се ангажират със създаването на благоприятни условия за научни изследвания и да допринасят значително за осъществяването на ЕНП и че това би могло да се осъществи посредством финансирани от Общността програми, каквато е например Седмата рамкова програма, но че също така значителен напредък може да се постигне и с помощта на договорени програми, финансирани от структурните фондове; по-специално счита, че потенциалът за НРД на научно по-слаби региони се нуждае от спешно укрепване посредством комбинирано използване на Структурни фондове и фондове на Седмата рамкова програма, както и на национални и регионални инвестиции, за да се постигне ефективно решение, наред с другото, на местните нужди в научноизследователската дейност, която се стимулира от обществото;

48.  Отбелязва, че целите на Лисабонската стратегия не могат да бъдат постигнати без значително увеличение на участието на частния сектор в научноизследователските дейности; призовава Комисията да предприеме действия за повишаване на стимулите за частния сектор за инвестиции и участие в научноизследователска дейност. подкрепя мнението, че е необходимо да се развие водещата позиция на Европа в технологично интензивните пазари, с помощта на стриктни стандарти на защита на ПИС; придържа се към мнението, че за постигането на тази цел е важно да се разширяват публично-частните партньорства;

49.  Настоятелно призовава държавите-членки да гарантират оптимално финансиране на национални и регионални научноизследователски дейности, определени в оперативните програми, и да гарантират ефикасен обмен на добри практики и сътрудничество между регионите; отбелязва, че примерите на добри практики, които са ефикасни в даден регион, не могат да бъдат приложени без да бъдат изменени в който и да е друг регион; подчертава следователно специфичния характер на оценяването на регионално равнище въз основа на надеждни, прозрачни и приети от всички показатели;

50.  Подчертава значението от "отключване" на научноизследователския потенциал на всички европейски региони като средство за повишаване на конкурентоспособността на европейската научноизследователска дейност;

51.  Счита, че следва да се предприемат действия за осъвременяване на формите и инструментите на сътрудничество и за тяхното приспособяване към целите на ЕНП; препоръчва по-нататъшното развитие на инициативи като Европейското сътрудничество в сферата на научните и технически изследвания (COST) и общоевропейската мрежа за пазарноориентирани промишлени НРД(EUREKA);

52.  Признава ролята на мрежите за отлични научни постижения за създаване на ЕНП чрез продължителна интеграция, като по този начин се избягва раздробяването на усилията в научноизследователската дейност, и призовава Комисията да продължи да подпомага успешно представящите се мрежи, за да се постигне тази цел;

53.  Подчертава, че сътрудничество, насочено към НРД, би могло да насърчи значителни възможностите в световен мащаб за европейската НРД; поради това настоятелно призовава за това националните и регионалните научноизследователски системи да бъдат свързани с мрежи в Европа и извън нея, като се гарантира последователността на националните и регионалните научноизследователски програми и приоритети от европейски интерес като например ЕИТ; в тази връзка призовава Комисията да признае важността на науките с пространствен и регионален характер за териториалното сближаване и по-специално във връзка с програмата Европейска мрежа за наблюдение на териториалното планиране (ESPON) 2013; вярва, че териториалното сътрудничество следва да се развива като средство за постигане на критична маса и подготовка за интернационализация; следователно призовава държавите-членки да премахнат трансграничните административни бариери, които възпрепятстват сътрудничеството между институциите на знанието; препоръчва отворения метод на координация за сравняване на най-добрите национални практики в тази област.

54.  Счита, че е необходим по-широк подход за установяването на приоритети при вземането на стратегически решения в областта на общественото финансиране и че Европейските технологични платформи и Съвместни технологични инициативи, биха могли да се облагодетелстват от по-активното включване на обществени организации като университети, организации, които осъществяват изследователска дейност и МСП, за да развиват дългосрочни стратегии;

55.  Подчертава необходимостта от увеличаване на инвестициите в НРД и насърчаване на иновациите в Европа; в тази връзка се позовава на комбинацията от Териториалния дневен ред на ЕС и целите от Лисабон, приети в стратегическите насоки за политиката на сближаване, които са предпоставки за гарантиране на конкурентоспособност; подчертава необходимостта от съчетаването на подхода "отгоре-надолу" на ЕНП с подхода "отдолу-нагоре" на регионалната политика; подчертава необходимостта от подобряване на координирането на научноизследователски дейности и програми, като например европейските технологични платформи и на програмата "ERA-NET";

56.  Изразява увереност, че далновидността и изготвените от научноизследователската общност стратегически планове следва да бъдат взети предвид при съставянето на работни програми и призовава за предложения в рамките на Седмата рамкова програма;

Отваряне към света: международно сътрудничество в областта на науката и технологиите

57.  Счита, че сътрудничеството в областта на НРД може да спомогне за постигане на специфични Цели на хилядолетието за развитие и следователно изразява увереност в значението на съгласуването на политиките на ЕС по отношение на научното сътрудничество с външната политика на ЕС и с програмите за помощи за развитието;

58.  Призовава Комисията да засили сътрудничеството в областта на научните изследвания с цел насърчаване на диалога, мира, сигурността и икономическото и обществено развитие; изразява увереност, че подобно сътрудничество ще спомогне за по-нататъшната способност на ЕС да решава актуални проблеми, като например устойчиво регионално развитие, здравеопазване, безопасност на храните и изменение на климата;

59.  Призовава Комисията да започне, да прилага и да подкрепя мерки за подобряване на равнището на участие на научни работници от развиващите се страни в международни проекти за сътрудничество в областта на науката и НРД и да насърчава достъпа до съществуващата интелектуална собственост в световен мащаб; подчертава значението от привличането в ЕС на научни изследователи от трети страни, по-специално съседни на ЕС държави, наред с другото чрез по-бързо въвеждане в националното законодателство на Директива 2005/71/ЕО на Съвета от 12 октомври 2005 г. относно специфична процедура за прием на граждани от трети страни за целите на провеждане на научноизследователска дейност (4), като се вземат предвид нуждите на научните изследователи; подкрепя предложението на Комисията за създаване на система за синя карта, която ще бъде от голяма полза за човешките ресурси, заети в областта на науката и технологиите, които не попадат в обхвата на директивата ;

60.  Изразява желание ЕНП, с оглед на неговото отваряне към света, да отреди привилегировано място на най-отдалечените региони и на отвъдморските страни и територии с цел използване на предимствата и богатствата, които предлагат тези асоциирани или европейски региони, като ги включи по един последователен начин в дейности на сътрудничество в областта на науката и технологиите в рамките на мрежите на компетентност;

61.  Счита, че съседните на ЕС страни и страните, които са свързани в по-висока степен с геополитическите приоритети на ЕС, например страните от Средиземноморския басейн и Източна Европа, Африка и Латинска Америка, следва да бъдат насърчавани за участие в ЕНП чрез по-нататъшно насърчаване на споразумения за сътрудничество в областта на науката и технологиите;

62.  Счита, че страните, които са свързани в по-висока степен с геополитическите приоритети на ЕС, например страните от Средиземноморския басейн, следва да бъдат насърчавани за участие в едно по-широко европейско научноизследователско пространство, което постепенно би могло да разшири своите схеми за координация, принципи за обмен на знания и мобилност на научните изследователи отвъд строгите граници на ЕС и асоциираните с него страни;

o
o   o

63.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1.
(2) OВ L 400, 30.12.2006 г., стp. 272. Поправена версия в OВ L 54, 22.2.2007 г., стp. 91.
(3) Приети текстове, P6_TA(2007)0212.
(4) OВ L 289, 3.11.2005 г., стр. 15.


Пощенски услуги на Общността ***II
PDF 262kWORD 33k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 31 януари 2008 г. относно общата позиция на Съвета с оглед приемане на директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 97/67/ЕО относно пълното изграждане на вътрешния пазар на пощенски услуги на Общността (13593/6/2007 – C6-0410/2007 – 2006/0196(COD))
P6_TA(2008)0030A6-0505/2007
ПОПРАВКИ

(Процедура на съвместно вземане на решение: второ четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид общата позиция на Съвета (13593/6/2007 – C6-0410/2007)(1),

–   като взе предвид своята позиция на първо четене(2) относно предложението на Комисията към Европейския парламент и към Съвета (COM(2006)0594),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид член 67 от своя правилник,

–   като взе предвид препоръката за второ четене на Комисията по транспорт и туризъм (A6-0505/2007),

1.  Одобрява общата позиция;

2.  Отбелязва, че актът е приет в съответствие с общата позиция;

3.  Възлага на своя председател да подпише акта заедно с Председателя на Съвета, съгласно член 254, параграф 1 от Договора за ЕО;

4.  Възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на ЕС;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 307E , 18.12.2007 г., стр. 22.
(2) Приети текстове, 11.7.2007 г., P6_TA(2007)0336.


Иран
PDF 312kWORD 84k
Резолюция на Европейския парламент от 31 януари 2008 г. за Иран
P6_TA(2008)0031RC-B6-0046/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно Иран, по-конкретно относно ядрения въпрос и правата на човека, и в частност резолюциите, приети на 13 октомври 2005 г.(1), 17 ноември 2005 г.(2), резолюцията си от 15 февруари 2006 г. относно конфронтацията между Иран и международната общност(3) и резолюцията си 25 октомври 2007 г. относно Иран(4),

–   като взе предвид заключенията на Европейския съвет относно Иран, в частност заключенията от 14 декември 2007 г.,

–   като взе предвид резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (СС/ООН) 1696 (2006), 1737/ (2006) и 1747/ (2007)относно иранската ядрена програма,

–   като взе предвид работния план МААЕ - Иран, договорен между Иран и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), от 21 август 2007 г., и целящ изясняване на въпросите, свързани с ядрената програма на Иран (включен като приложение INFCIRC/711 към доклада на Съвета на управляващите на МААЕ (GOV/2007/48) от 30 август 2007 г., озаглавен "Изпълнение на Споразумението за предпазните мерки по Договора за неразпространение на ядреното оръжие в Ислямска република Иран",

–   като взе предвид докладите на Съвета на управляващите на МААЕ, и в частност доклада (GOV/2007/58) от 15 ноември 2007 г., озаглавен "Изпълнение на Споразумението за предпазните мерки по Договора за неразпространение на ядреното оръжие и на съответни разпоредби на резолюции 1737 (2006) и 1747 (2007) на СС/ООН в Ислямска република Иран",

–   като взе предвид доклада на Националната разузнавателна прогноза на САЩ относно ядрените намерения и възможности на Иран, публикуван на 3 декември 2007 г., и изявлението на генералния директор на МААЕ д-р Мохамед Ел Барадей по този въпрос(прескомюнике 2007/22),

–   като взе предвид резолюции 61/176 на Общото събрание на ООН (ОС/ООН)от 19 декември 2006 г и 62/168 от 18 декември 2007 г. на ОС/ООН относно състоянието на правата на човека в Ислямска република Иран, и по-специално последната,

–   като взе предвид резолюцията на ОС/ООН 62/149 от 18 декември 2007 г. относно мораториум на смъртното наказание,

–   като взе предвид втората междупарламентарна среща между Европейския парламент и консултативното събрание (Маджлис) на Иран, състояла се в Техеран на 8-9 декември 2007 г.,

-   като взе предвид Декларацията на председателството на Съветаот името на ЕС от 25 януари 2008 г. относно смъртните присъди в Иран,

–   като взе предвид член 103, параграф 4 от своя правилник,

А.   като има предвид, че член 4 от Договора за неразпространение на ядреното оръжие гласи, че нищо в него не следва да се тълкува като засягащо неотменимото право на всички страни по този договор да развиват изследването, производството и използуването на ядрената енергия за мирни цели без дискриминация и в съответствие с членове І и ІІ на този договор;

Б.   като има предвид, че Иран все още не е прекратил дейностите си по обогатяване и преработка на уран, и не е ратифицирал допълнителните протоколи към Договора за неразпространение на ядреното оръжие, както беше поискано от него в резолюции 16967(2006), 1737(2006) и 1747(2007) на СС/ООН, за да се възстанови доверието в изцяло мирното естество на неговата програма;

В.   като има предвид, че в гореспоменятия доклад от 15 ноември 2007 г. д-р Ел Барадей отбеляза, че е осъществен напредък по отношение на прилагането на предпазните мерки на МААЕ в Иран и че Иран е представил повече информация по минали аспекти от своята ядрена програма; като има предвид, при все това, че подчерта, че е необходимо повече сътрудничество за обяснение на текущата дейност, включително на следите от силно обогатен уран, намерени от инспектори на ядрени обекти, и че той прикани Иран спешно да изпълни допълнителния протокол възможно най-скоро;

Г.   като има предвид, че в преговори с д-р Ел Барадей, в Техеран на 12 януари 2008 г. иранските ръководители се съгласиха в срок от четири седмици да отговорят на всички останали въпроси по миналите ядрени дейности на тяхната страна;

Д.   като има предвид, че в доклада на Националната разузнавателна прогноза на САЩ се констатира, че Иран, след като е спрял своята програма за ядрени оръжия през 2003 г., не я е започвал отново поне до средата на 2007 г., независимо от загрижеността относно обогатяването на уран и възможното му бъдещо използване за ядрени оръжия; като има предвид, че вследствие на публикуването на тази прогноза изпреварващи военни действия срещу Иран преди края на мандата на президента на САЩ Джордж Буш са изключени като възможност;

Е.   като има предвид, че лидерите на Г8, по време на годишната си среща на високо равнище, състояла се от 6 до 8 юни 2007 г. в Хайлигендам, изтъкнаха необходимостта от разработване и прилагане на механизъм на многостранен подход към цикъла на производство на ядрено гориво, като възможна алтернатива на провеждането на национални дейности по обогатяване и преработка на уран;

По правата на човека:

Ж.   като има предвид, че положението в Ислямска република Иран по отношение на упражняването на гражданските права и политически свободи се влошава през последните 2 години, по-специално след президентските избори през юни 2005 г., независимо от факта, че Иран е поел задължение да насърчава и защитава правата на човека и основните свободи в рамките на различни международни актове в тази област;

З.   като има предвид, че броят на екзекуциите в Иран, включително на тези на малолетни и непълнолетни, които често се извършват чрез обесване, се е увеличил драстично в последните години и особено през последните няколко месеца;

И.   като има предвид, че са налице потвърдени случаи на екзекуции, често извършвани на обществено място, чрез обесване или пребиване с камъни, мъчения и малтретиране на затворници, системно и произволно продължително задържане в изолация, незаконно задържане, прилагане на жестоко, нечовешко и унизително отношение или наказание, включително бичуване и ампутации, и безнаказаност за нарушаване на правата на човека;

Й.   като има предвид, че се наблюдава засилване на жестоките репресии на политически опоненти, правозащитници, журналисти, автори на сайтове, учители, интелектуалци, жени, студенти, синдикалисти и лица, принадлежащи към религиозни, етнически, езикови или други малцинства;

К.   като има предвид, че малцинства като азери, суфи и сунити са все повече жертва на дискриминация и тормоз заради религиозната им или етническа принадлежност, а културните им и граждански права продължават да бъдат подлагани на репресия; като има предвид, че представители на някои малцинства като ахвази, кюрди и белуджи са жертва дори на изтезания и екзекуции;

Л.   като има предвид, че членове на бахайската религиозна общност не могат да упражняват вярата си, подложени са на жестоки преследвания и са лишени от почти всички граждански права (например имуществени права и достъп до висше образование), а религиозните им обекти се оскверняват;

М.   като има предвид, че срещу няколко активисти на движението за правата на жените е започнато съдебно преследване за участието им в кампанията "един милион подписа", която цели отмяна на дискриминационните спрямо жените закони и планира предаването на тези един милион подписа на Националния парламент (Меджлис); като има предвид, че Иран все още не е страна по Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените;

Н.   като има предвид, че стотици професори са отстранени от преподавателските си постове по обвинение в прекалено светски идеи, а многобройни студенти са арестувани след протести, например участниците в демонстрациите по повод Деня на студентите в Националния университет на 7 декември 2007 г.;

О.   като има предвид, че регистрацията на кандидатите за парламентарните избори за Меджлис през март 2008 г. приключи на 10 януари 2008 г., Министерството на вътрешните работи ще обяви решенията от 22 януари 2008 г., а Съветът на пазителите, който упражнява контрол на валидността на изборите в съответствие с Конституцията, има правото да дисквалифицира кандидати;

По отношенията ЕС-Иран:

П.   като има предвид, че всестранният диалог между ЕС и Иран беше прекратен от Иран през декември 2003 г., а в рамките на диалога между ЕС и Иран за правата на човека от юни 2004 г. не е проведено нито едно заседание;

Р.   като има предвид, че отношенията на ЕС с Иран през последните години се основаваха на тристранен подход, съставен от преговори по споразумение за търговия и сътрудничество, политически диалог и диалог за правата на човека, като тези три аспекта не могат да бъдат разделяни;

По ядрения въпрос:

1.  Потвърждава, че опасността от разпространение на иранската ядрена програма остава източник на сериозна загриженост за ЕС и международната общественост, както е много ясно изразено в Резолюции 1696 (2006), 1737 (2006) и 1747 (2007) на СС/ООН; затова изразява съжаление, че Иран все още не е изпълнил международните си задължения да прекрати всички дейности, свързани с обогатяването и преработката на уран;

2.  Изразява своята подкрепа за усилията на ЕС за намиране на дългосрочно преговорно решение на ядрения въпрос с Иран и подчертава основната роля, която следва да играе МААЕ;

3.  Отбелязва напредъка, осъществен в изпълнението на работния план на МААЕ и Иран, и отново призовава Иран да възстанови прозрачността на ядрената си програма, като предостави на МААЕ пълни, ясни и достоверни отговори, да разреши нерешените въпроси и тревоги по отношение на тази програма, включително темите, които биха могли да имат военно измерение, да приложи изцяло разпоредбите на Споразумението за предпазните мерки, в това число и допълващите го договорености, както и допълнителния протокол;

4.  Отново изразява пълната си подкрепа за резолюциите на СС/ООН, приети по член 41, глава VІІ от Хартата на ООН; подкрепя заключенията на Европейския съвет от 14 декември 2007 г.; приветства споразумението, постигнато на срещата на външните министри на постоянните членове на СС/ООН и Германия, както и върховния представител на ЕС за Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС), в Берлин на 22 януари 2008 г. за нова проекторезолюция за Иран, предвиждаща по-нататъшни мерки, както и факта, че международната общественост запазва общ подход към въпроса;

5.  Потвърждава позицията си, че разрешение на настоящото ескалиране на ядрения въпрос е възможно и че не бива да се обмислят каквито и да е военни действия; изразява подкрепата си за усилията на д-р Ел Барадей за разрешаване на нерешените въпроси с Иран до март 2008 г.; приканва администрацията на САЩ и всички други заинтересовани страни да преустановят всяка реторика за военни възможности и политика за смяна на режима спрямо Иран;

6.  Отбелязва неотдавнашните констатации на Националната разузнавателна прогноза на САЩ относно иранската военна и гражданска ядрена програма; счита, че тези заключения потвърждават политиката на ЕС за двупистов подход за дипломатично убеждаване на Иран да изпълнява изцяло исканията на МААЕ за прекратяване на възможна военна връзка с гражданската програма по достоверен и контролируем начин;

7.  Следователно приканва Иран незабавно да встъпи в нов кръг преговори за бъдещата насока на ядрената му програма и да прекрати всички дейности, свързани с обогатяването на уран; приканва САЩ, след дипломатическия им успех в преговорите със Северна Корея, да участват непосредствено в преговори с Иран наред с ЕС, доколкото САЩ имат възможност да предложат допълнителни гаранции за сигурност, особено в многостранна рамка под егидата на МААЕ във Виена;

8.  Призовава за достоверни многостранни мерки за ядрено разоръжаване чрез укрепване на Договора за неразпространение и приканва ЕС да прояви инициатива за извеждане на преговорите за ядрено разоръжаване от безизходното положение, в което се намират в момента;

9.  Изтъква необходимостта от сътрудничество със САЩ, Русия, Китай и необвързани страни с цел да се обмислят допълнителни идеи с оглед постигане на всестранно споразумение с Иран относно ядрените му съоръжения и тяхната употреба, като се отчита и загрижеността на Иран по отношение на сигурността;

10.  Счита, че такова всестранно споразумение следва да спомогне за постигане на устойчива регионална система за сигурност, включваща Индия, Пакистан и други ядрени сили, и вярва, че Иран трябва да поеме своите отговорности на регионалната сцена;

11.  Приканва международната общественост да обмисли сериозно неотложни действия за създаване на нова многостранна рамка за използване на ядрена енергия, която да гарантира доставките на ядрено гориво, като същевременно намалява риска от разпространение, както е предложено от МААЕ;

По правата на човека:

12.  Изразява дълбока загриженост относно влошеното състояние на правата на човека в Иран през последните години; призовава иранските власти да спазват задълженията си по ратифицираните от Иран международни стандарти и актове за защита на правата на човека, като насърчават общочовешките ценности и предоставят право на упражняване на граждански права и политически свободи на всички, и припомня гореспоменатата си резолюция от 25 октомври 2007 г.;

13.  Остро осъжда смъртните присъди и екзекуциите в Иран, особено смъртните присъди, постановени или приведени в изпълнение по отношение на нарушители младежи и непълнолетни лица, и призовава иранските власти да спазват международно признатите стандарти за правна закрила по отношение на непълнолетни, като напр. Конвенцията на ООН за правата на детето;

14.  Изразява дълбока загриженост относно драматично зачестилите репресии над движения на гражданското общество в Иран през изминалите години; приканва иранските органи да сложат край на жестоките репресии над защитници на правата на жените, активисти на кампанията "един милион подписа", студентски движения, защитници на правата на малцинствата, интелектуалци, учители, журналисти, автори на интернет сайтове и синдикалисти - особено г-н Mansour Osanloo и г-н Mahmoud Salehi - и призовава за освобождаване на всички задържани заради мирно изразяване на убеждения;

15.  Остро протестира срещу, извършената в Иран на 30 януари 2008 г. в 4 часа местно време екзекуция на ахвазкия активист Zamel Bawi, деветнадесетият ахвазки активист, екзекутиран през последните 12 месеца, и настоятелно призовава иранското правителство да спре екзекуцията на нидерландсия гражданин и защитник на правата на човека Faleh Abdulah al-Mansouri и регистрираните от ВКБООН бежанци Rasoul Ali Mazrea и Said Saki, чието преселване в Норвегия вече е гарантирано, както и да им позволи да отпътуват за държавата, чиито граждани са или за държавата, която ще им даде убежище; също така призовава за освобождаване на осъдените на смърт кюрдски журналисти Abdolvahed "Hiwa" Butimar и Adnan Hassanpour;

16.  Приканва иранските власти да елиминират, както на законово равнище, така и на практика , всички форми на мъчение, включително крайно нехуманни екзекуции и друго жестоко, нечовешко и унизително отношение или наказание, и да прилагат принципа за справедлив съдебен процес, като прекратят безнаказаността за нарушение на правата на човека; приканва иранските власти неотложно да внесат изменения в наказателния кодекс с цел да превърнат мораториума върху наказанието убиване с камъни в окончателна забрана;

17.  Приветства гореспоменатата резолюция на ОС/ООН 62/149, призоваваща за въвеждане на общ мораториум като междинен етап в прехода към премахване на смъртното наказание; приканва Иран да приложи неотдавна приетата резолюция относно мораториум на екзекуциите;

18.  Призовава иранските власти да спазват международно признатите стандарти за правна закрила по отношение на лицата, принадлежащи към религиозни, етнически, езикови или други малцинства, независимо дали са официално признати; остро осъжда сегашното незачитане на правата на малцинствата и изисква да се осигури възможност на малцинствата да упражняват всички права, предоставени от иранската конституция и международното право; приканва иранските власти да действат конституционосъобразно и да премахнат, както на законово равнище, така и на практика , всички форми на дискриминация и други нарушения на правата на човека по отношение на лица, принадлежащи към религиозни, етнически, езикови или други малцинства, в това число и наред с другото: араби, азери, белуджи, кюрди, бахаити, християни, евреи, суфи и мюсюлмани сунити; по-специално призовава за премахване на фактическата забрана за изповядване на бахайската вяра;

19.  Осъжда репресиите на политически опоненти, правозащитници, журналисти, автори на сайтове, учители, интелектуалци, жени, студенти, синдикалисти и лица, принадлежащи към религиозни, етнически, езикови или други малцинства; призовава иранските власти да прекратят тормоза, заплахите и преследването на тези граждани, и безусловно да освободят всички задържани по причина на техните убеждения;

20.  Призовава Съвета и Комисията да продължават проучванията на състоянието на правата на човека в Иран и да представят на Парламента през първото полугодие на 2008 г. изчерпателен доклад по въпроса, включващ предложения за проекти, които биха могли да бъдат финансирани в рамките на Европейския инструмент за демокрация и права на човека;

21.  Изразява своята подкрепа за всички демократични политически сили и за гражданското общество, особено за женските и студентски сдружения, които провеждат мирни кампании за демокрация и права на човека в Иран въпреки засилващите се репресии;

22.  Очаква иранските власти да изпълнят задълженията си по процедурата по проучване на кандидатите за наближаващите национални избори така, че да гарантират, че те ще бъдат свободни и честни;

По отношенията ЕС-Иран

23.  Подчертава, че възможното бъдещо сключване на Споразумение за сътрудничество и търговия между Иран и ЕС зависи от същественото подобряване на състоянието на правата на човека в Иран, както и от пълното сътрудничество на Иран с МААЕ и обективните гаранции по отношение на мирното естество на ядрената му програма;

24.  Отбелязва решението на Британската апелативна комисия по забранените организации от 30 ноември 2007 г., приканващо британския държавен секретар на вътрешните работи да отстрани незабавно Народната организация на муджахидините в Иран (PMOI) от списъка на забранените организации;

25.  Отбелязва решението на Първоинстанционния съд от 12 декември 2006 г.(5);

26.  Призовава Комисията да представи съобщение относно състоянието и перспективите на отношенията между ЕС и Иран, и приканва двете страни да подновят диалога за правата на човека, успоредно с преговорите за Споразумение за сътрудничество и търговия, което би могло да се сключи, ако Иран осъществи необходимия напредък в областта на правата на човека, както и по ядрения въпрос;

27.  Приканва Комисията да установи делегация в Иран с цел насърчаване на диалога с властите и с гражданското общество, и да засили контактите, особено по въпроса за помощта за бежанците и борбата с трафика на наркотици;

o
o   o

28.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Върховния представител за ОВППС, правителствата и парламентите на държавите-членки, генералния секретар на Обединените нации, на председателите на ОС/ОНН и СС/ООН, на Комисаря на ООН за правата на човека, на генералния директор на МААЕ, на председателя на Върховния съд на Иран, и правителството и парламента на Ислямска република Иран.

(1) ОВ C 233 E, 28.9.2006 г., стр. 111.
(2) ОВ C 280 E, 18.11.2006 г., стр. 468.
(3) ОВ C 290 E, 29.11.2006 г., стр. 145.
(4) Приети тестове, P6_TA(2007)0488.
(5) Дело T-228/02, ССП. 2006 г., стр. II-4665.


Конференцията в Бали относно изменението на климата
PDF 292kWORD 73k
Резолюция на Европейския парламент от 31 януари 2008 г. относно резултатите от Конференцията в Бали относно изменението на климата (COP13 и COP/MOP3)
P6_TA(2008)0032B6-0059/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид Тринадесетата конференция на страните (CОP 13) по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и третата Конференция на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото (COP/ 3) в Бали, Индонезия, от 3-15 декември 2007 г.,

–   като взе предвид Четвъртия доклад за оценката на Междуправителствената експертна група за изменение на климата (МЕГИК), представен във Валенсия, Испания, на 17 ноември 2007 г.,

–   като взе предвид своите предишни резолюции относно изменението на климата и по-специално резолюцията си от 15 ноември 2007 г. относно ограничаване на глобалното изменение на климата до 2 градуса по Целзий – пътят към конференцията в Бали относно изменението на климата и след това (COP 13 и COP/MOP3)(1),

–   като взе предвид член 103, параграф 2 от своя правилник,

А.   Като има предвид, че Четвъртия доклад за оценката на МЕГИК потвърждава, че ускореното изменение на климата е резултат от човешката дейност и вече води до неблагоприятни последици в световен мащаб;

Б.   Като има предвид, че Планът за действие от Бали подкрепя заключенията от Четвъртия доклад за оценката на МЕГИК, според които глобалното затопляне е неоспоримо, както и че забавянето при намаляването на емисиите значително ограничава възможностите за постигане на по-ниско ниво на стабилизация и увеличава риска от повече неблагоприятни последици от изменението на климата;

В.   Като има предвид, че много области по света вече са изпитали неблагоприятните последици от увеличаването на глобалните средни температури и като има предвид, че последните научни доказателства дават основание за предположението, че е възможно приетата от ЕС дългосрочна цел за ограничаване на затоплянето до 2°C в сравнение с прединдустриалните равнища да не е достатъчна, за да се избегнат значителни отрицателни последици от изменението на климата;

Г.   Като има предвид, че изменението на климата е дългосрочен проблем и че само краткосрочни мерки няма да бъдат достатъчни за осъществяване на положително въздействие върху климата; като има предвид, че от решаващо значение за климата е да се гарантира, че глобалните емисии ще намалеят в рамките на следващите 10-15 години;

Д.   Като има предвид, че индустриализираните страни носят значителна отговорност за акумулирането на емисиите на парникови газове в атмосферата; като има предвид, че най-бедните страни и нации ще бъдат най-силно засегнати от все по-нестабилния климат;

Е.   Като има предвид, че е абсолютно необходим широк международен консенсус относно дългосрочните цели за намаляване на емисиите, за да се гарантира сигурност на инвестициите в технологии с ниски емисии на парникови газове, както и енергийна ефективност и устойчиво използване на горите, а също и за да се избегнат инвестиции в енергийни инфраструктури, които са несъвместими с целите за намаляване на емисиите;

1.  Приветства решението, взето от страните на Конференцията в Бали в рамките на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата за започване на официални преговори за международно споразумение относно климата за периода след 2012 г. с оглед постигане на споразумение и приемане на решение на Петнадесетата конференция на страните, която ще се проведе в Копенхаген през 2009 г.;

2.  Изразява задоволство относно факта, че Планът за действие от Бали включва ясен график, определя 2009 г. като краен срок за сключване на споразумение, както и посочва ключови въпроси, които ще се разгледат по време на преговорите, и счита, че по този начин планът предоставя добра основа за преговорния процес;

3.  Отново заявява, че подобно споразумение следва да се изгради върху ключовите принципи и механизми на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и Протокола от Киото, като отчита общи, но диференцирани отговорности, и да се основава на елементите, определени в параграф 2 от гореспоменатата резолюция от 15 ноември 2007 г.;

4.  Счита преодоляването на отчетливото разграничаване между държавите, включени в Приложение I, и тези, които не са включени в него, за едно от най-значителните постижения на Плана за действие от Бали;

5.  Подчертава конструктивната и водеща роля на ЕС на Конференцията в Бали, която в значителна степен улесни постигането на успех в преговорите; подкрепя продължаването на тази активна роля в предстоящите преговори и настоява, че Европейският парламент трябва да участва изключително дейното в тези преговори;

6.  Приветства признанието от страна на страните, че Четвъртият доклад за оценката на МЕГИК представлява най-обстойната и достоверна оценка на изменението на климата до този момент, като предоставя интегрирана научна, техническа и социално-икономическа перспектива на съответните проблеми, както и насърчаването тази информация да се използва за развиването на национални политики във връзка с изменението на климата;

7.  Изразява съжаление относно невъзможността за включване в Плана за действие от Бали на недвусмислени научни позовавания във връзка с необходимостта от намаляване на емисиите от парникови газове; приветства въпреки това факта, че страните по Протокола от Киото признаха необходимостта от намаляване на емисиите от парникови газове от порядъка на 25- 40 % в сравнение с нивата от 1990 г. от индустриализираните страни като цяло до 2020 г.;

8.  Припомня, че индустриализираните страни, включително тези, които все още не са ратифицирали Протокола от Киото, трябва да играят водеща роля в справянето с изменението на климата на световно ниво и да се ангажират да намалят своите емисии на парникови газове най-малко с 30 % до 2020 г. и с 60-80 % до 2050 г. в сравнение с нивата от 1990 г.;

9.  Приветства конструктивния подход към преговорите, възприет от по-голямата част от развиващите се страни и техния ангажимент за предприемат подходящи на национално равнище мерки за смекчаване в контекста на устойчивото развитие, по измерим и подлежащ на отчетност и проверка начин, което е възможно с подкрепата на технологиите, финансовата помощ и мерките за изграждане на капацитет;

10.  Подчертава, че всички развиващи се страни имат право на устойчиво икономическо развитие; подчертава, че е необходимо Европейският съюз и други индустриализирани държави да окажат помощ на развиващите се страни при разработването на устойчиви технологии;

11.  Припомня, че глобалните усилия няма да бъдат надеждни и ефективни без по-дълбок, измерим и подлежащ на отчетност и проверка ангажимент от страна на всички участници;

12.  Счита, че намирането на справедливо решение е основно условие за успешна международна политика в областта на климата;

13.  Счита, че, като нововъведение в сравнение с Протокола от Киото, различното положение на развиващите се страни следва да бъде отразено в поетите задължения, и че страните с бързо развиващи се икономики следва да приемат ограничения на своите емисии съобразно степента си на развитие, отрасловия състав на икономиките си, потенциала за намаляване на емисиите и техническите и финансовите си възможности;

14.  Счита, че има възможности за нововъведения във връзка със съществуващите механизми от Протокола от Киото по отношение на начините на ангажираност и конкретните цели за развиващите се държави и държавите с бързо развиващи се икономики, така че тези задължения да бъдат съвместими с нуждите и възможностите на всяка държава, при положение, че те са измерими и подлежат на отчетност и проверка;

15.  Приветства решението за създаване на работна програма относно методологията, свързана с ред подходи и позитивни стимули в областта на политиката, които целят намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите в развиващите се държави, като по балансиран начин бъдат взети предвид многобройните функции и ползи на горите за биоразнообразието, функционирането на екосистемите и местните начини на препитание; приветства също така факта, че страните се насърчават да подкрепят изграждането на капацитет, да предоставят техническа помощ и да правят усилия, включително пилотни проекти, за справяне с причините за обезлесяване и необходимостта от подкрепа за устойчиво използване на природните ресурси;

16.  Приветства решението за управление по ефективен и прозрачен начин на Фонда за адаптация, което гарантира, че той ще бъде оперативен на ранен етап от първия период на поети задължения по Протокола от Киото;

17.  Приветства решението за създаване на стратегическа програма за увеличаване на инвестициите за развитие, трансфер и внедряване в развиващите се страни на технологии за смекчаване и адаптация, както и факта, че експертната група по трансфер на технологии беше натоварена със задачата да изготви оценка на пропуските и пречките за използване и достъп до финансови ресурси;

18.  Счита, че важен приоритет следва да бъдат научните изследвания, развойните и демонстрационни дейности за по-ефективни и по-евтини енергийни технологии; призовава за тясно сътрудничество между правителствата, промишлеността, научноизследователската общност и гражданското общество;

19.  Счита, че основният акцент на следващата конференция/среща на страните в Познан следва да бъде във връзка с развиващите се държави и следователно настоява да се направят сериозни усилия с оглед постигане на действителен напредък по отношение на инициативи, включително инструменти, основани на пазарни механизми, с цел избягване на обезлесяването и насърчаване на устойчивото използване на горите, финансиране на адаптацията и подобряване на трансфера и внедряването на чисти технологии в развиващите се страни;

20.  Призовава да се разработят значими и предсказуеми финансови инструменти в рамките на политиките на ЕС с цел подпомагане на развиващите се държави за адаптация към последиците от изменението на климата и намаляване на емисиите на парникови газове, както и на обезлесяването и деградацията на горите; припомня необходимостта щателно и отблизо да се наблюдава действителното въздействие от съществуващите и бъдещите финансови инструменти, свързани с климата, върху развиващите се държави; счита, че Механизмът за чисто развитие следва да бъде реформиран с оглед постигане на неговия пълен потенциал през периода на поети задължения 2008 -2012 г.;

21.  Подчертава необходимостта от неотложно екологизиране на политиката на ЕС за развитие и помощ, което следва да се приложи без да се засягат политиките на ЕС в областта на околната среда и изменението на климата; изразява съжаление относно много бавния напредък в тази област и призовава ръководителите на ЕС да приемат смекчаването на и адаптацията към изменението на климата за ключови приоритети в рамките на политиките на ЕС на сътрудничество за развитие;

22.  Подчертава, че с оглед запазване на надеждността на Плана за действие от Бали, индустриализираните държави трябва в най-кратки срокове да създадат партньорства във връзка с климата с по-големите държави с бързо развиващи се икономики като Китай и Индия с цел насърчаване на тясно сътрудничество за реформа на енергийната политика, изграждане на капацитет, подкрепа на инвестициите в технологии за енергийна ефективност и нисковъглеродни технологии;

23.  Изразява съжаление относно невъзможността за включване на ясно позоваване във връзка с необходимостта от споразумение за обвързващи намаления на емисиите от въздухоплавателен и морски транспорт; отбелязва, че мандатът от Бали не изключва обвързващи мерки за въздухоплавателния и морския транспорт; отново призовава емисиите от въздухоплавателен и морски транспорт да бъдат включени в международните задължения за намаляване на емисиите на парникови газове в периода след 2012 г. под егидата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, поради факта, че Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКAO) и Международната морска организация (IMO) не са успели ефективно да разрешат въпроса;

24.  Подчертава значението да се гарантира включването на всички по-големи отрасли, които участват в международната търговия, във всички световни задължения и показатели по отношение на климата, с цел да се гарантира постигането на глобалните цели за изменението на климата и да се предотврати нарушаването на конкуренцията на глобално равнище;

25.  Призовава за незабавно преразглеждане на политиката на ЕС в областта на биогоривата, като се обърне специално внимание на устойчивостта на жизнения цикъл на всеки вид биогориво от гледна точка на намаляването на емисиите на парникови газове; подчертава, че разработването и прилагането на стратегии за биогоривата като един от възможните източници на енергия следва изцяло да има предвид и да избягва всички свързани негативни екологични, социални и икономически последици; призовава следователно Комисията да предложи стабилни стандарти и ясни критерии за производството на биогорива;

26.  Подчертава, че Парламентът очаква с интерес доклада на Комисията и на Върховния представител по въпросите на външните работи и политиката за сигурност относно въздействието на изменението на климата върху въпросите на международната сигурност, поискан в Заключенията на Председателството на Европейския съвет, проведен в Брюксел на 21-22 юни 2007 г.; подчертава, че специално внимание трябва да се обърне на ключови области като смекчаване, адаптиране и включване на изменението на климата във всички политики, тъй като изменението на климата би могло да бъде съществена причина за дестабилизация на най-бедните държави;

27.  Като съзнава мащаба на предизвикателството във връзка с предстоящите преговори, настоява, че политиката в областта на околната среда трябва да се счита за ключов приоритет и елемент на външните отношения на ЕС с трети държави, регионални конвенции и икономически организации; освен това призовава четирите Председателства (Словения, Франция, Чешката република и Швеция) през 2008 и 2009 г. да информират Парламента относно своите цели по отношение на политиката в областта на климата, както и редовно да докладват, заедно с Комисията, относно напредъка, постигнат в преговорите;

28.  Настоятелно приканва Комисията да проучи, доколкото не съществуват равностойни условия, възможностите промишлеността да разшири икономическите си възможности чрез разработване на иновативна "благоприятна за климата" промишленост; поради това призовава в рамките на СТО да бъде разгледана възможността за въвеждане на временни мерки, които да благоприятстват производството и износа на щадящи климата продукти и иновационни технологии;

29.  Призовава съответните си постоянни и временни комисии и делегации тясно да сътрудничат помежду си по въпроса за изменението на климата с оглед гарантиране на съгласуван и координиран подход във всички свои политики, а именно политиките в областите на околна среда, промишленост, енергетика и транспорт, селското стопанство, изследвания и развитие и, по-специално, търговия и инвестиции, както и други инициативи по отношение на целите, свързани с изменението на климата; призовава въпросите, свързани с изменението на климата, да бъдат редовно повдигани на равнище междупарламентарни делегации и в контекста на Трансатлантическия законодателен диалог;

30.  Признава факта, че надеждността на преговорите на ЕС зависи от успеха на собствените усилия на Европа за намаляване на емисиите и разработването и трансфера на нисковъглеродни технологии към други държави; призовава следователно за приемането на политики и мерки на всички равнища - местно, национално и европейско -, което ще гарантира постигането от ЕС до 2020 г. на намаление на емисиите на парникови газове в рамките на ЕС най-малко с 30 % в сравнение с нивата от 1990 г., при условие, че и други индустриализирани държави се ангажират с подобно намаляване на емисиите на парникови газове и икономически по-напредналите развиващи се държави допринасят съобразно своите отговорности и капацитет; признава задължението, поето от ЕС, независимо от сключването на глобално споразумение за периода след 2012 г., да намали до 2020 г. емисиите на парникови газове най-малко с 20% в сравнение с нивата от 1990 г.; призовава за приемането на политики и мерки, които да подкрепят изразходването на повече средства както на национално, така и на равнище ЕС, за научноизследователска и развойна дейност и иновации в областта на намаляването на емисиите на парникови газове;

31.  Призовава ЕС да използва своите правомощия и влияние като важно действащо лице на международната сцена и партньор на развиващия се свят, с цел да въведе на международно равнище съгласувани цели по отношение на изменението на климата;

32.  Подчертава историческата отговорност най-вече на индустриализираните страни, които са най-отдавна източник на емисии на парникови газове, и следователно ги призовава да се ангажират в по-голяма степен с действия за избягване и ограничаване на природни бедствия и социално напрежение, които биха последвали ако не се ограничи глобалното затопляне;

33.  Отбелязва предприетата от администрацията на САЩ инициатива за свикване на пет допълнителни срещи на държавите, които се явяват най-големи източници на емисии в световен мащаб; призовава Комисията и съответните държави-членки да приемат участието при условие, че домакините предложат конкретни действия за краткосрочни цели за намаляване на емисиите, които отговарят на целите и задачите на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата; призовава държавите, които се явяват най-големи източници на емисии в световен мащаб, да координират усилията си с тези на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата;

34.  Отбелязва, че горепосочената конференция/среща на страните, която ще се проведе в Познан едновременно с Европейския съвет; призовава Съвета да измени датата на Европейския съвет с цел да позволи на държавните и правителствени ръководители да присъстват на COP/MOP, както и да осигури пълно внимание към COP/MOP от страна на правителствата;

35.  Изразява убедеността си, че за постигането на гореспоменатите цели е необходимо да се привлекат медиите, които ще изиграят ключова роля за създаването на необходимото обществено съзнание по отношение на предвижданите изменения на климата в краткосрочен и средносрочен план;

36.  Счита, че в съответствие с разискванията, проведени на Конференцията в Бали с парламентарни представителства от цял свят, Парламентът може и следва да има важна роля като координатор на постоянен междупарламентарен форум по изменение на климата; призовава следователно съответните си органи да разгледат тази възможност;

37.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, и на Секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, с молба да бъде разпространена до всички страни по Конвенцията, които не са членки на ЕС, както и до всички наблюдатели към Конвенцията.

(1) Приети текстове, P6_TA(2007)0537.


План за действие за енергийна ефективност
PDF 406kWORD 118k
Резолюция на Европейския парламент от 31 януари 2008 г. по плана за действие за енергийна ефективност: реализиране на потенциала (2007/2106(INI))
P6_TA(2008)0033A6-0003/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "План за действие за енергийна ефективност: реализиране на потенциала" (COM(2006)0545),

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията (SEC(2006)1173), придружаващ гореспоменатото съобщение на Комисията,

–   като взе предвид оценката на въздействието на плана за действие (SEC(2006)1174) и резюмето (SEC(2006)1175),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Енергийна политика за Европа" (COM(2007)0001),

–   като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет от 8 и 9 март 2007 г. относно одобрения от Европейския съвет "План за действие на Европейския съвет (2007-2009 г.) – енергийна политика за Европа" (7224/07),

–   като взе предвид Директива 92/75/ЕИО на Съвета от 22 септември 1992 г. относно посочване на консумацията на енергия и други ресурси от домакински уреди в етикети и стандартна информация, свързана с продуктите(1),

–   като взе предвид Директива 2002/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно енергийната ефективност на сградния фонд(2),

–   като взе предвид Директива 2004/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно насърчаване на комбинираното производство на енергия, основаващо се на търсенето на полезна топлоенергия на вътрешния енергиен пазар(3),

–   като взе предвид Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към енергоемките продукти(4),

–   като взе предвид Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги(5),

–   като взе предвид Решение 2006/1005/ЕО на Съвета от 18 декември 2006 г. относно сключването на споразумение между правителството на Съединените американски щати и Европейската общност за координиране на енергоефективни програми за етикетиране на офис оборудване(6) и текста на гореспоменатото споразумение(7),

–   като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно програмата на Общността за етикетиране на офис оборудване за енергийна ефективност (COM(2006)0576),

–   като взе предвид Решение № 1639/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за създаване на Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (2007-2013 г.)(8) и по-специално глава ІІІ, дял ІІ от нея относно програмата "Интелигентна енергия - Европа",

–   като взе предвид Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за изследователска дейност, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007-2013 г.)(9),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 761/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 г. за допускане на доброволно участие на организации в Схема на Общността по управление на околната среда и одитиране (СОУОСО)(10),

–   като взе предвид резолюцията си от 1 юни 2006 г. относно Зелената книга "Енергийната ефективност или как да правим повече с по-малко"(11),

–   като взе предвид резолюцията си от 14 декември 2006 г. относно Зелената книга "Европейска стратегия за устойчива, конкурентоспособна и сигурна енергетика"(12),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на Комисията по икономически и парични въпроси, Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и Комисията по регионално развитие (A6-0003/2008),

А.   като има предвид, че ако глобалните температури се повишат с повече от два градуса по Целзий над прединдустриалните равнища, ще последват неуправляеми промени в климата, както се потвърждава, наред с другото, в доклада от май 2007 г. на междуправителствената група относно изменението на климата; като има предвид, че до 2015 г. е наложително драстично намаляване на емисиите на въглероден двуокис, за да се спре повишаването на глобалните температури до не повече от два градуса по Целзий; като има предвид, че по-ефективното използване на енергията е най-непосредственият и икономически най-ефикасният начин за намаляване на въглеродните емисии;

Б.   като има предвид, че енергийната ефективност ще играе ключова роля за намаляване на зависимостта на Европейския съюз от вноса на енергия, за решаване на проблема с бъдещия недостиг на енергийни ресурси и за ограничаване на ефекта от енергийните ценови шокове;

В.   като има предвид, че оценката на въздействието на плана за действие за енергийна ефективност отчете липса на възможности за изпълнение на всички нива на изготвяне на политиката в рамките на Комисията и прецени, че ще са необходими 20 допълнителни длъжностни лица за успешното провеждане на плана за действие;

Г.   като има предвид, че Директива 2002/91/ЕО беше транспонирана правилно само от пет държави-членки;

Д.   като има предвид, че Директива 2006/32/ЕО изисква държавите-членки да представят на Комисията до 30 юни 2007 г. национален план за действие за енергийна ефективност (НПДЕЕ); като има предвид, че към 1 септември 2007 г. Комисията е получила само девет НПДЕЕ и към 10 януари 2008 г. все така само седемнадесет НПДЕЕ;

Е.   като има предвид, че прилагането от държавите-членки на Директива 2004/8/ЕО изостава и е далеч от съвършенство;

Ж.   като има предвид, че Европейският съюз е един от най-богатите и технологично напреднали региони в света; като има предвид, че Европейският съюз е увеличил своя икономическия ръст с близо 40 % и средния доход на глава от населението с една трета от 1990 г. насам; като има предвид, че за същия период търсенето на енергия и енергийни ресурси е нараснало само с 11 %;

З.   като има предвид, че информационните и комуникационни технологии (ИКТ), ако са подадени правилните сигнали за политика, биха могли да доведат до допълнителен прираст на продуктивността над наложената от ЕС цел от 20 %; като има предвид, че определени технологии като "умните" мрежови технологии, системите за интелигентно управление и "пъстрите" компютърни технологии следва да са обект на препоръки за ефективна политика;

1.  Приветства горепосочения план за действие за енергийна ефективност за 2006 г. и неговите цели и обхват;

2.  Счита, че повишаването на енергийната ефективност с повече от 20 % до 2020 г. заедно с подобренията в резултат на независими структурни или ценови ефекти, е технически и икономически напълно постижима цел и призовава Комисията и държавите-членки да гарантират изпълнението й, както и на целите, отнасящи се до изменението на климата;

3.  С голямо безпокойство отбелязва, че държавите-членки не са въвели изцяло съществуващото законодателство и изостават от графика;

4.  Изтъква потребността от прилагане на политиката за енергийна ефективност на всички управленски равнища;

5.  Изразява съжаление, че прилагането от държавите-членки на Директива 2004/8/ЕО е непълно и значително изостава от графика;

6.  Порицава неуспеха да бъдат определени необходимия брой длъжностни лица от Комисията, за да се гарантира цялостното и своевременно въвеждане както на плана за действие, така и на законодателството в областта на енергийната ефективност, на което се основава той;

7.  Изразява съжаление, че от 21 дейности на Комисията, предвидени за изпълнение през 2007 г. в плана за действие, към 1 септември 2007 г. бяха напълно осъществени само три, като същевременно отбелязва, че към 30 октомври 2007 г. 16 от тези 21 дейности, предвидени за 2007 г., бяха отчетени от Комисията като "в процес на изпълнение" и изразява съжаление за сериозното изоставане от графика за приемане на минимални стандарти за енергийна ефективност на приоритетни групи продукти;

8.  Порицава факта, че голяма част от правителствата на държавите-членки не успяха да дадат приоритет на цялостното и своевременно въвеждане и спазване на законодателството в областта на енергийната ефективност, въпреки реториката относно борбата срещу климатичните промени и намаляването на вноса на енергия в ЕС;

9.  Настоятелно призовава Комисията да ускори изработването на бъдещ меморандум за разбирателство за сътрудничество със Съвета на европейските енергийни регулаторни органи (CEER), който ще формулира общи насоки и общ кодекс на поведение с цел повишаване на ефективността на крайното енергийно потребление във всички сектори;

10.  Призовава за спешна и откровена оценка в Комисията и във всяка държава-членка на недостига на капацитет и на другите препятствия, които до момента доведоха до непълното въвеждане на законодателството в областта на енергийната ефективност и на начините, по които този недостиг и тези препятствия могат да бъдат преодолени;

11.  Отбелязва по-специално широко разпространената липса на проста, лесно достъпна информация и организационна подкрепа по въпросите на енергийната ефективност при внезапно възникнала необходимост (например при повреда на домакински електроуред или друг вид оборудване) или необходимост, свързана с конкретни събития (например смяна на жилището); счита, че липса на внимание към практическите нужди на гражданите подкопава голяма част от схемите за енергийна ефективност и в резултат на това подчертава значението на практическата помощ и авансовото финансиране;

12.  Подчертава, че ИКТ следва да бъдат насърчавани като ключов елемент за увеличаване на енергоспестяването в различни сектори като транспорта, строителството, енергетиката и промишлеността; в тази връзка приветства проучването на Комисията за възможния принос на различни новаторски технологии, основани на ИКТ, с цел да се подобри енергийната ефективност на икономиката на ЕС и да се намалят емисиите на парникови газове преди 2020 г.; настоятелно призовава Комисията да включи системите за интелигентно управление като цяло, както и "умните" мрежови технологии и вградените системи в частност във въпросите, обхванати от проучването;

Оборудване и домакински електроуреди

13.  Приветства стратегията за приемане на минимални стандарти за енергийна ефективност и призовава Комисията да установи и приложи преди 2008 г. по отношение на климатичните инсталации и всички видове телевизионни апарати; настоява това да бъде осъществено едновременно с динамично преразглеждане на етикетирането и отбелязва, че маркировката СЕ може да допринесе за налагането на минимални стандарти за енергийна ефективност; призовава държавите-членки да отделят повече ресурси за наблюдение на пазара;

14.  Одобрява прибавянето на битовото осветление към списъка на приоритетните групи продукти и подчертава колко е важно Комисията да се придържа към предложения график за изтегляне от пазара на най-нискоефективните електрически крушки в съответствие със заключенията на Европейския съвет от март 2007 г.;

15.  Отбелязва прогреса, постигнат напоследък в областта на LED технологията за осветителни тела; призовава Комисията да търси начини за ускоряване на изследователската дейност по отношение на LED лампите и за разширеното им използване;

16.  Призовава Комисията да определи графици за изтеглянето от пазара на всички видове оборудване, електрически уреди и други енергопотребяващи продукти, които са с най-ниска енергийна ефективност, като например външни отоплителни уреди;

17.  Приветства факта, че се набляга на намаляване на загубите от поддържане на режим на готовност (stand-by) и че се насърчава повишена наличност на продукти и технологии, които гарантират, че енергопотребяващите уреди използват енергия само когато такава е действително необходима; призовава Комисията да излезе с изискване разходът на енергия в режим на готовност да е 1 Watt и да проучи възможността за икономия на енергия едновременно чрез свеждане до минимум и премахване на неоправданото потребление в режим на готовност и по-специално пасивния режим на готовност;

18.  Приветства подписването на ново споразумение "Енергийна звезда" със Съединените щати, чрез което се установяват общи стандарти за енергийна ефективност за офис оборудване и по-специално прибавянето на задължителна разпоредба относно възлагането на обществени поръчки в регламента по прилагането на споразумението; настоятелно приканва Комисията да продължи преговорите за разширяване на обхвата на сътрудничеството между ЕС и САЩ по споразумението "Енергийна звезда" с повече продукти, в съответствие със задължението, поето по време на срещата на върха ЕС-САЩ на 30 април 2007 г.;

19.  Приветства предложението до 2010 г. да бъдат установени минимални стандарти за енергийна ефективност за всички уреди и оборудване с високо енергопотребление; призовава Комисията да започне с онези продукти на пазара, които са с най-ниска енергийна ефективност;

20.  Поддържа усилията на Комисията за установяване на критерии за екомаркировка при технологии за отопление и охлаждане и по-специално с оглед на използването на първична енергия, така че потребителите да имат гарантирано достоверна информация относно най-ефективните и благоприятни за околната среда алтернативи, предлагани на пазара на оборудване за отопление и охлаждане на сгради;

21.  Настойчиво призовава за стриктно прилагане на изискванията от 2006 г. относно инсталацията на "интелигентни" измервателни уреди , така че да са по-добре осведомени потребителите за изразходваната електроенергия и да се подпомагат доставчиците на енергия да управляват по-ефективно потреблението, както и да се усъвършенстват изискванията относно свързаните с енергийна ефективност статистически данни;

22.  Призовава за определяне на стандарт за използването на "интелигентни" топломери в системите за централно парно отопление и отдалечените отоплителни мрежи с цел да се насърчава по-отговорно поведение от страна на крайните потребители ("плащане на консумираното") и да се изоставят системите с предплащане на фиксирана сума, които имат точно противоположното въздействие;

23.  Счита, че индустриалните технологии следва да гарантират ниска енергоемкост на производствения процес; отбелязва значителния потенциал за енергоспестяване, който може да се осъществи при намаляване на масата на моторните превозни средства и други средства за транспорт;

Изисквания за енергийна ефективност на сградния фонд

24.  Настойчиво призовава Комисията да ускори процедурите за нарушение срещу онези държави-членки, които все още не са въвели или не прилагат напълно Директива 2002/91/ЕО;

25.  Като взима предвид дългия живот на сградите, отбелязва, че от първостепенно значение е да се гарантира строежът на нови сгради по възможно най-високите стандарти за енергийна ефективност и привеждането на съществуващия сграден фонд в съответствие със съвременните стандарти; счита, че разрушаването на енергийно неефективни сгради в съчетание със строителството на нови енергоефективни нови сгради би могло да бъде подкрепяно в някои случаи като алтернатива на енергийното саниране;

26.  Призовава Комисията да прераразгледа Директива 2002/91/ЕО, така че от 2009 г. да са включени по смисъла на член 6 всички сгради, нуждаещи се от отопление или охлаждане, независимо от големината им;

27.  Призовава Комисията да отчете в прегледа си на енергийната ефективност на котлите факта, че комбинираните котли (комбинирано микро-производство на топлина и електричество) засега са най-ефективни и съответно да установи минимални изисквания за енергийната им ефективност;

28.  Приветства предложението за установяване на минимални изисквания за енергийна ефективност за нови и реконструирани сгради и за сградни елементи като например прозорци и филми за прозорци;

29.  Призовава Комисията да направи предложение за законово обвързващо изискване след 2011 г. всички нови сгради, нуждаещи се от отопление и/или охлаждане да бъдат строени по стандартите за пасивни сгради или по еквивалентни стандарти за нежилищни сгради, а също така и за изискване за използване на технологии за пасивно отопление и охлаждане от 2008 г. нататък;

30.  Призовава Комисията да обмисли постепенното включване на всички сгради в градски мрежи за отопление и охлаждане с цел да се намали използването на изкопаеми горива за отопление и охлаждане, като се оползотворят възникващите при преобразуване на енергия загуби;

31.  Призовава Комисията да обмисли архитектурни решения за пасивно отопление и охлаждане, например характеризиращи се с термични свойства структури в строителството, когато разглежда данъчно облагане и други мерки за насърчаване на енергийната ефективност;

32.  Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават използването на възобновяеми енергийни източници за охлаждане в градовете като ефикасно алтернативно решение за нарастващото търсене в областта на климатичните инсталации;

33.  Призовава Комисията да създаде открита и достъпна за гражданите на Съюза база данни относно мерките на национално, регионално и местно равнище за насърчаване на енергийната ефективност на сградите и по-специално финансовите мерки, която да послужи за обмен на добри практики в ЕС и за целите на обществената информация и осведоменост;

Производство и доставка на енергия

34.  Настоятелно призовава държавите-членки да включат в своите НПДЕЕ повишаване на високоефективното комбинирано производство на енергия и да преминат към комплексно планиране на захранването с електричество, отопление и охлаждане и настоятелно призовава Комисията да гледа неблагоприятно на национални НПДЕЕ, в които тези условия не са включени;в по-общ смисъл призовава държавите-членки да предприемат мерки за насърчаване на употребата и да премахнат административните пречки за производството на енергия в малък мащаб и за комбинираното микро-производство на енергия;

35.  Изтъква, че транспортът и разпределението са сред причините за енергийните загуби и случаи на прекъсване на електрозахранването и подчертава ролята, която могат да изиграят децентрализираното маломащабно и диверсифицирано електропроизводство за гарантиране на сигурността на доставките и намаляване на загубите; счита, че трябва да се създадат стимули, насочени към подобряване на инфраструктурата с цел намаляване на загубите от пренос и разпределение;

36.  Призовава Комисията да обърне по-голямо внимание на пазара на топлинна енергия, тъй като топлината заема най-голям дял от потреблението на енергия, както и на мерките (градоустройство, картографиране на топлинните загуби и инвестиционни стимули), които ще позволят възстановяване на остатъчната топлина от възобновяемите източници чрез развиване на градски инфраструктури за отопление и охлаждане;

37.  Призовава Комисията внимателно да следи прилагането на Директива 2004/8/ЕО и да прецени дали схемите за подкрепа съумяват да ангажират националния потенциал за високоефективно комбинирано производство;

38.  Обръща внимание на Комисията върху необходимостта от внедряването на локални мрежи за охлаждане като ефикасна алтернатива и решение за нарастващото търсене в областта на климатичните инсталации, както и за драстично намаляване на свързаните с това емисии на CO2;

39.  Призовава Комисията да разшири обхвата на съществуващите финансови стимули и към разработки, позволяващи захранването на съществуващите мрежи за енергия от изкопаеми горива с енергия от възобновяеми източници; счита, че подобряването на съществуващите мрежи би повишило значително ефективността на производството на енергия от възобновяеми източници в по-кратък срок и с по-малки разходи, като същевременно би подпомогнало увеличаването на сигурността на доставките в резултат на такива навременни подобрения;

Транспорт

40.  Призовава Комисията да въведе минимални изисквания за енергийна ефективност за всички видове транспортни средства, включително обществения транспорт; подчертава необходимостта от енергоефективна транспортна политика, ориентирана към обществения транспорт, придвижването с велосипеди и пеш в градските зони; приветства Зелената книга за градския транспорт и призовава Комисията да постави началото на инициатива, която да се отнася конкретно до градския транспорт и въпроса за обединяването на опазването на климата, енергоспестяването и общественото здраве в обща политика за устойчива градска мобилност; насърчава европейските градове да обмислят мерки за намаляване на емисиите на CO2 от автомобили и пътнически леки автомобили, например чрез налагане на градски пътен данък; припомня, че въвеждането на задължителни ограничения на годишните емисии от автомобили спрямо всички продадени нови пътнически леки автомобили допринася ЕС да постигне целите си относно емисиите на CO2;

41.  Призовава Директива 1999/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно наличието на потребителска информация за разхода на гориво и емисиите на CO2 по отношение на търговията с нови леки автомобили(13) да бъде променена така, че да даде възможност за система на ясна многокласова класификация на етикетиране каквато се използва при етикетирането на електроуреди (понастоящем седем класовата скала за енергийна ефективност от A до G); предлага най-малко 20 % от пространството отделено за реклама и търговия с нови автомобили да съдържа информация за разхода на гориво и емисиите;

42.  Изразява съжаление, че предложението за директива относно данъчното облагане на пътническите леки автомобили, с което се цели намаляване на емисиите на CO2 в съответствие с поетите от ЕС ангажименти в рамките на Протокола от Киото, все още не е прието от Съвета, и настоятелно призовава за неговото своевременно приемане и прилагане;

43.  Призовава Комисията за създаването на рамкова стратегия, която да способства за значителни подобрения в енергийната ефективност на градския обществен транспорт, като задължава операторите на градски и крайградски обществени превози да извършват проучвания, включително проучвания за приложимост, относно системата и нивата на ефективност и обслужване, като стратегията цели хоризонталните схеми за подкрепа и развитие на системите за обществен транспорт да се приведат в съответствие с по-строги условия за ефективност и съгласуваност;

44.  Приветства съвместното предприятие "Чисто небе", чиято цел е да доведе до по-чиста, екологично устойчива и енергоефективна авиация;

Финансови договорености и регионална политика

45.  Отбелязва значението на достъпа до структурни фондове за финансиране на енергийната ефективност чрез институции като Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, както и с помощта на частни банкови схеми;

46.  Призовава Комисията да повиши от 3 % на най-малко 5 % дела на финансиране от структурните фондове и фондовете за сближаване, предназначен за подобряване на енергийната ефективност на съществуващите жилища и да изиска държавите-членки да се възползват пълноценно от тази възможност;

47.  Изразява съжаление за сложността на голяма част от финансирането на енергийната ефективност от страна на ЕС, въпреки съществуването на финансовата инициатива Съвместни европейски ресурси за финансиране на микро-, малки и средни предприятия (JEREMIE); отбелязва, че липсата на лесно и достъпно финансиране представлява огромно препятствие особено за малки и за микропредприятия, които не разполагат с необходимия капацитет, за да получат достъп до комплексни програми;

48.  Отбелязва огромното значение на научноизследователската и развойна дейност и иновациите в областта на енергийната ефективност; призовава държавите-членки, регионалните органи на управление, местните органи на управление и НПО да се възползват от финансирането, достъпно чрез Седмата рамкова програма, структурните фондове и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновация/Интелигентна енергия - Европа, които са предназначени да насърчават изследователската дейност в областта на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни технологии, както и развитието на нови видове енергиен транспорт и съоръжения за складиране, целящи да намалят загубите на енергия; настоятелно приканва Комисията да откликне щедро на призивите за финансиране на изследвания в областта на енергийната ефективност; призовава Комисията и държавите-членки да гарантират висока приоритетност на енергийната ефективност в контекста на трайните усилия, полагани, за да се използват максимално програмите на ЕС за изследователска дейност и технологично развитие;

49.  Призовава микропредприятията да бъдат третирани като домакинства и да им бъде предлагано облекчено финансиране за подобрения, свързани с енергийната ефективност, като например авансово предоставяне на финансова помощ;

50.  Призовава Комисията да подкрепи правила за държавна помощ, които са по-благоприятни по отношение на мерките за енергийна ефективност (като еко-иновациите и подобренията на продуктивността); счита, че такива правила следва да бъдат прости, практични и прозрачни, и да премахват пречките пред прилагането на мерките за енергийна ефективност на практика;

51.  Приканва Комисията, възможно най-бързо, да внесе предложения за конкретни мерки, целящи постигането на по-висока енергийна ефективност в най-отдалечените области, в съответствие с техните конкретни характеристики, произтичащи от постоянните ограничения, които изпитват;

52.  Подчертава ролята на местните и регионални агенции по енергетика за ефективното прилагане на мерките за енергийна ефективност; призовава за участието на всички агенции (европейски, национални и местни) при изготвянето и прилагането на планове за действие за енергийна ефективност;

Облагане с данъци

53.  Призовава Съвета да насърчи държавите-членки да прилагат по-ниска ставка на данъка върху добавената стойност (ДДС) за труд, материали и елементи, подобряващи енергийната ефективност на сградите; призовава Съвета да гарантира, че целта, свързана с повишаване на енергийната ефективност в сградите, е последователно отразена в цялостната данъчна система;

54.  Насърчава държавите-членки да използват в максимална степен възможността за намаляване на ставката по ДДС върху труда при обновяването и ремонта на частни жилища с цел повишаване на енергийната ефективност; приветства решението на Комисията да прави оценка на ефективността на данъчните кредити както за потребителите, които закупуват енергийно ефективни електроуреди, така и за предприятията, които произвеждат и рекламират такова оборудване;

55.  Отбелязва, че данъчното облагане е от компетентността на държавите-членки; отбелязва, че данъчните инструменти, избрани от държавите-членки, могат да бъдат съставна част на всички НПДЕЕ; застъпва се за поемане на свързаните с околната среда разходи;

56.  Призовава всички държави-членки да въведат конкретни стимули, с които да насърчават домакинства, микропредприятия и частни стопани да изпълняват мерките за енергийна ефективност и да купуват енергоефективни продукти;

57.  Счита, че при определени обстоятелства би могло да се предоставят данъчни стимули за разрушаването на енергийно неефективни сгради в съчетание със строителството на нови енергоефективни сгради;

Промяна на поведението

58.  Посочва огромната роля на публичния сектор за популяризирането на практически решения за енергийна ефективност;

59.  Изразява съгласие, че програми за образование и обучение в областта на енергийната ефективност трябва да играят ключова роля, по-специално за малките и средни предприятия; отбелязва, че въпросното образование следва да започва в ранна възраст, като се включат курсове на тази тематика в учебните програми на училищата в ЕС; отбелязва, че представянето на иновационни техники за строителство и енергийно управление ще изисква голям брой съответно квалифицирана работна ръка; загрижен е, че държавите-членки все още не са представили подходящи програми за обучение с цел придобиване на умения в областта на енергийната ефективност; призовава изискванията за човешките ресурси да се разглеждат като основен елемент на НПДЕЕ;

60.  Насърчава регионалните и местните власти да развиват тесни сътрудничества с регионалните енергийни агенции, за да се подобрят структурите за обучение за енергийните техници и професионалисти, които работят в свързаните с това сектори; подчертава необходимостта от по-координирани мрежи на местни участници за разпространяване на най-добрите практики за енергийна ефективност в по-малко развитите области;

61.  Подчертава ролята, която могат да изиграят обществените поръчки, както и услугите като енергийния одит за намаляване на загубите на електроенергия и насърчаване на по-доброто използване на потенциала на всяка сграда; настоятелно призовава държавите-членки и техните регионални, местни и други обществени органи първи да дадат пример, не само в административните сгради, но и в други обществени сгради като училища, университети и болници, както и в сградите на организациите в областта на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги;

62.  Призовава Комисията да задълбочи изследванията в областта на поведенческата икономика и вземането на решения от индивидите, за да се набавят насоки при изготвянето на бъдещи информационни кампании за енергийна ефективност (като например "Устойчива енергия - Европа") и така да се извлече максимална полза от тях;

63.  Изразява съгласие, че прилагането на мерки за енергийна ефективност започва у дома; призовава Комисията, Съвета и своите собствени отдели да поемат водеща роля, като поставят изисквания за прилагане на образцови стандарти за ефективност във всички сгради на институциите на ЕС като част от по-широкомащабен контрол на използването на енергия от институциите, което би следвало да включва условия на труд и път, стимули и местонахождение, както и оборудване и снабдяване;

64.  Призовава Комисията и държавите-членки да организират ежегодно европейски ден на енергийната ефективност;

65.  Отбелязва, че секторът на високите технологии може да играе ключова роля за повишаване на информираността на потребителите и засилване на тяхното желание за принос към енергийната ефективност, като предлага на пазара енергоефективни и по-качествени продукти;

66.  Счита, че договорите за доставка на енергия между доставчиците на енергия и потребителите са ефективно средство за повишаване на енергийната ефективност на отоплителните и охладителни инсталации; призовава Комисията за премахване на административните и правни бариери, които възпрепятстват сключването на такива договори;

Градове

67.  Признава значението на обмена и насърчаването на най-добрите практики по отношение на енергийната ефективност в градовете; предлага съществуващият вече форум Eurocities да бъде ефективен инструмент в тази насока;

68.  Призовава Комисията и другите институции на ЕС да си сътрудничат с големите градове в ЕС, като подкрепят средства за туининг и обмен на добри практики между водещите градове;

69.  Приветства инициативата за учредяване на Съвет на кметовете, обединяващ в постоянна мрежа кметовете на между 20 и 30 от най-големите и най-напредничавите европейски градове, и призовава за повече подробности относно неговото учредяване; подчертава обаче, че Съветът на кметовете трябва да допълва дейностите на вече съществуващи подобни мрежи;

В световен мащаб

70.  Подкрепя предложението на Комисията за установяване на платформа за международното сътрудничество в областта на енергийната ефективност; призовава държавите-членки и Комисията да задълбочат международното сътрудничество в областта на енергийната ефективност, за да гарантират, че новите правила и стандарти няма да доведат до фрагментация на глобалния пазар; призовава тези международни споразумения - двустранни и многостранни- да не съдържат само взаимен ангажимент за въвеждане на минимални стандарти за енергийна ефективност, а също така и обмена на технология за енергийна ефективност; отбелязва неотложната стратегическа необходимост от трансфер на технологии, което изисква обществено ориентиран подход за гарантиране на правата върху интелектуална собственост;

71.  Потвърждава текущата работа на техническо ниво по отношение на общи стандарти за енергийна ефективност, по-специално с Китай; загрижен е, че тази дейност се подкопава от липсата на координация между държавите-членки, което поражда смут в трети страни; призовава за интегриран подход по отношение на стандартите;

72.  Отбелязва широко разпространената загриженост, че Русия няма да бъде в състояние да задоволи своите вътрешни нужди и да изпълни договорните си задължения за доставка на газ и в интерес на енергийната сигурност настоятелно призовава Комисията да отдели повече ресурси за диалога за енергийна ефективност между ЕС и Русия, като се отдели особено внимание на модернизирането на руските мрежи за регионално топлоснабдяване и на оползотворяването на газа, който понастоящем се възпламенява в петролните полета;

73.  Приветства инициативата на Съвета за партньорство между Африка и ЕС в областта на енергията и призовава в рамките на това партньорство да се даде приоритет на енергийно ефективния и устойчив растеж в Африка;

o
o   o

74.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на парламентите и правителствата на държавите-членки.

(1) ОВ L 297, 13.10.1992 г., стр.16. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стp. 1).
(2) ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 65.
(3) ОВ L 52, 21.2.2004 г., стр. 50.
(4) ОВ L 191, 22.7.2005 г., стр. 29.
(5) ОВ L 114, 27.4.2006 г., стр. 64.
(6) ОВ L 381, 28.12.2006 г., стр. 24.
(7) OВ L 381, 28.12.2006 г., стр. 26.
(8) ОВ L 310, 9.11.2006 г., стр. 15.
(9) OВ L 412, 30.12.2006 г., стр.1.
(10) OВ L 114, 24.4.2001 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1).
(11) ОВ C 298 E, 8.12.2006 г., стр. 273.
(12) ОВ C 317 E, 23.12.2006 г., стр. 876.
(13) ОВ L 12, 18.1.2000 г., стр. 16.


Намаляване на нежелания съпътстващ улов и прекратяване на изхвърлянето на улов
PDF 339kWORD 91k
Резолюция на Европейския парламент от 31 януари 2008 г. за политика за намаляване на нежелания съпътстващ улов и прекратяване на изхвърлянето на улов в европейското рибарство (2007/2112(INI))
P6_TA(2008)0034A6-0495/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент, озаглавено "Политика за намаляване на нежелания съпътстващ улов и прекратяване на изхвърлянето на улов в европейското рибарство" (COM(2007)0136),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството(1), и по-специално член 2 от него,

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент за План за действие на Общността за намаляване на изхвърлянето на улов на риба (COM(2002)0656), както и резолюцията на Европейския парламент от 19 юни 2003 г.в тази връзка(2),

–   като взе предвид своята резолюция от 15 март 2006 г. за използване на по-екологични методи за улов на риба(3),

–   като взе предвид споразумението от 1995 г. за изпълнение на разпоредбите на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г. относно опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращи рибни запаси,

–   като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морската среда (Директива за стратегията за морската среда) (COM(2005)0505) и позицията на Европейския парламент от 14 ноември 2006 г.(4) в тази връзка,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по рибно стопанство и становището на Комисията по околната среда, здравеопазването и безопасността на храните (A6-0495/2007),

А.   като има предвид, че изхвърлянето на улов е проблем от световен мащаб и по приблизителни преценки възлиза на между 7 милиона и 27 милиона тона годишно, което се равнява на една четвърт от целия улов на риба и други морски видове, и като има предвид, че липсва приблизителна преценка за ЕС като цяло, според ФАО изхвърленият улов в Северно море възлиза на между 500 000 и 880 000 тона,

Б.   като има предвид, че изхвърлянето на такива големи количества уврежда околната среда, затруднява възстановяването на намалелите запаси и струва време и усилия на риболовната промишленост,

В.   като има предвид, че членът на Комисията Borg описа тези количества изхвърлен улов като "неетични",

Г.   като има предвид, че участието на всички заинтересовани страни в политиката в областта на рибарството, по-специално на риболовната промишленост, е изключително важно условие за определянето на мерки, които могат да допринесат за устойчиво управление на морските ресурси,

Д.   като има предвид, че изхвърлянето на улов е явление, което не е свързано само с използването на конкретен вид риболовно съоръжение, а се среща при повечето риболовни съоръжения, въпреки че някои видове съоръжения, като например траловете, причиняват по-голямо изхвърляне на улов от други, а също така се влияе от характера на съответния риболов, като европейският риболов е предимно многовидов по характер и при него опасността от изхвърляне на улов е по-висока; като има предвид, че при стопанския риболов изхвърлените количества улов може да са по-малки, тъй като при него уловената риба се използва в по-голяма степен, а също така се използват и познанията по отношение на риболовните зони с цел да се избегне нежелан улов,

Е.   като има предвид, че големите количества изхвърлен улов в някои области на риболова биха довели до безпокойство в обществеността по отношение на въздействието на риболова върху околната среда, причинявайки отслабване на доверието на обществеността в рибата, продавана на пазара, и в крайна сметка биха се отразили на продажбите,

Ж.   като има предвид, че изхвърлянето на улов зависи от редица фактори, включващи например прекомерно интензивната риболовна дейност, настоящия подход по отношение на режима на квоти и допустими количества улов (TACs), който налага изхвърлянето на риба, за която не съществува квота, несъответствието в много видове риболов между спецификациите на съоръженията и минималните размери на разтоварваната на сушата риба, "повишаването на качеството" и други търговски практики; като има предвид, че традиционно повечето нововъведения в областта на риболовните съоръжения и практики целят увеличаването на улова, а не толкова ловенето на риба по по-селективен и щадящ околната среда начин,

З.   като има предвид, че що се отнася до документите, подписани на международно ниво и съдържащи конкретни декларации по отношение на необходимостта да се намали изхвърлянето на улов и съпътстващият улов, ЕС е приел Кодекса за поведение за отговорно рибарство на ФАО, международния план за действие за намаляване на случайния улов при риболов с парагади на ФАО, международния план за действие за опазване и управление на популациите от акули на ФАО, глава 17 от Дневен ред 21 на ООН, Римския консенсус за световното рибарство, Декларацията от Киото за устойчивия принос на риболова за осигуряването на прехраната, Споразумението от Ню Йорк за прилагане на разпоредбите на Конвенцията по морско право на ООН, както и Резолюции 49/118 от 1994 г. и 50/25 от 1995 г. на Общото събрание на Обединените нации, както и Резолюцията на 95та междупарламентарна конференция, състояла се в Истанбул, Турция, от 15 до 20 април 1996 г., Конвенцията за международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) и Конвенцията за биологичното разнообразие (CBD),

И.   като има предвид, че ЕС е поел редица задължения в рамките на регионалните риболовни организации и на различните двустранни и многостранни споразумения, по които е страна,

1.  Приветства новия опит на Комисията да предизвика дискусия по тази сериозна тема с цел окончателно преместване на акцента в Общата политика в областта на рибарството (ОПР), така че в крайна сметка практиката на изхвърляне на улов да бъде прекратена;

2.  Приветства предложението на Комисията, представляващо първи опит за достигане до същината на проблема със съпътстващия улов, но подчертава неотложността на създаването на разпоредби за прекратяване на тази недопустима от гледна точка на околната среда и неморална практика, която в някои крайни случаи може да засегне до 90 % от целия улов на риба;

3.  Припомня, че делът изхвърлен улов, който се дължи на дребномащабния риболов, е незначителен, и следователно призовава за увеличаване на общностните помощи с цел насърчаване и развитие на дребномащабното крайбрежно и занаятчийско рибарство;

4.  Приветства също така новото определение на изхвърляне на улов, включващо нетърговски видове риба или други видове, което означава, че и тези други видове изхвърляне на улов също трябва да бъдат намалени;

5.  Подчертава, че една политика на ЕС трябва да предвижда ефективни действия срещу всички видове съпътстващ улов (включително, но не единствено, безгръбначни, корали, морски бозайници, птици и костенурки) и следва да насърчава риболовни методи, щадящи околната среда, които не застрашават морското биоразнообразие и не вредят ненужно на други живи организми;

6.  Със загриженост отбелязва обаче, че е постигнат много малък напредък при разработването на плановете за действие на Общността за морските птици и акулите, независимо от ангажимента, поет от Комисията през 1999 г., и настоятелно призовава Комисията да завърши и двата плана във възможно най-кратък срок;

7.  Призовава Комисията да вземе предвид съществуващото научно становище относно албатросите, които, особено при риболова с парагади, понастоящем биват избивани с темпове, които ги излагат на опасност от изчезване;

8.  Счита, че един от ефективните начини да се намали нежеланият съпътстващ улов, както и изхвърлянето на улов е да се намали интензивността на риболова като цяло, тъй като намалелите рибни запаси се състоят предимно от маломерна риба, като същевременно се подобряват селективните мерки; признава, че намаляването на натиска върху риболова би довело до значителни предимства за промишлеността, тъй като би позволило на намалелите рибни запаси да се възстановят и да повишат способността си за възпроизводство, и същевременно би й спестило време и усилия за сортиране на улова;

9.  Счита, че съпътстващият улов и изхвърлянето на улов представляват сериозен екологичен и икономически проблем, тай като от една страна те са отговорни за нарушеното равновесие, установено в някои екосистеми, а от друга страна се считат за основната причина за намаляването на рибните ресурси, някои от които имат висока търговска стойност, като например треската;

10.  Счита, че намаляването на количеството изхвърлен улов ще допринесе за постигането на добро състояние на околната среда, съгласно изискванията на Директивата за морска стратегия;

11.  Счита, че програмите за намаляване на изхвърлянето на улов трябва да бъдат включени напълно в цялостната политика на Общността за устойчиво управление на рибарството;

12.  Счита, че причините за изхвърляне на улов варират в различните области на риболова в зависимост както от конкретните риболовни техники, така и от съответния вид риболов, така че съответно и решенията също ще бъдат специфични в зависимост от случая;

13.  Въпреки че намира изхвърлянето на улов за неоправдано като цяло, признава известния факт, че при някои видове се забелязва голям процент на оцеляване при обратно хвърляне във водата и че изключения от забрана за риболов за тези видове, както и за застрашените и защитените видове, следва да бъдат дадени, при условие че се предоставят задоволителни научни доказателства за техния потенциал за оцеляване;

14.  Подчертава, че ефективността на новите разпоредби зависи от уместно използване на резултатите от научни изследвания на риболовните райони в ЕС, както и от вземането под внимание на специфичните характеристики на отделните риболовни зони, които са резултат както от тяхното разположение и видовото разнообразие на морските организми, така и от утвърдените в течение на годините риболовни практики;

15.  Поздравява онези в промишлеността, които наскоро стартираха програми за разработването на по-селективни риболовни съоръжения и практики, които целят намаляването на изхвърлянето на улов и насърчават другите да допринесат за този процес, като използват своите несъмнени познания в областта на риболовните съоръжения за намирането на още по-новаторски техники; изразява съжаление за отношението в някои от изложенията до Комисията, които разглеждат мерките за намаляване на изхвърления улов като "неудобни";

16.  Подчертава важното значение на доброволното намаляване на риболовното усилие, извършвано в някои риболовни полета, и призовава да бъдат установени механизми за финансово обезщетяване на рибарите, които предприемат подобни мерки;

17.  Приветства неотдавнашното въвеждане от страна на шотландското правителство в сътрудничество с шотландската риболовна промишленост на доброволна система за затваряне на риболовни зони в реално време, при което риболовни зони ще бъдат затваряни за период от три седмици, в случай че капитани на кораби забележат голямо количество маломерна треска; счита, че проекти като този, първи по рода си в Европа, разполагат с потенциал да допринесат за намаляването на изхвърлянето на улов, като се провеждат с пълното съдействие от страна на риболовната промишленост;

18.  Изразява съгласие с Комисията, че класическият подход на ОПР за намаляване на нежелания съпътстващ улов, при който в Съвета при ограничено участие от страна на рибарите се вземат решения за все-по-точни технически мерки за предотвратяване на изхвърлянето на млада риба, има своите граници и трябва да се допълни с програми, предвиждащи стимулиране на рибарите с цел намаляване на съпътстващия улов и на изхвърлянето на улов, като се държи сметка за специфичните характеристики на отделните видове риболов, което ще доведе до по-добро приемане на мерките от страна на рибарите; счита обаче, че само чрез технически изменения на риболовните съоръжения и практики ще бъде постигнато намаление на нежелания съпътстващ улов;

19.  Отбелязва, че вариантът, който Комисията счита за най-ефективен, е забрана на изхвърлянето на улов, но такава забрана би довела до някои трудности, свързани с осигуряването на спазването й и до необходимостта от значително повишаване на финансовите, логистичните и човешките ресурси;

20.  Счита, че "повишаването на качеството", т.е. практиката да се изхвърля качествена, легално уловена риба в полза на друга риба, която би имала по-висока цена на пазара, следва да се забрани, въпреки че би било трудно да се осигури спазването на такава забрана; счита, че инсталирането на видеокамери за наблюдение в някои риболовни плавателни съдове следва да бъде изпробвано с цел да се улесни осигуряването на спазването на забраната;

21.  Отбелязва факта, че рибарите и другите заинтересовани страни трябва да играят важна роля в наблюдението и контрола, за да поемат отговорността за политиката за премахване на изхвърлянето на улов и да участват съзнателно в нея, тъй като тяхното сътрудничество и ангажираност са от решаващо значение за успешното осъществяване на мерките за осигуряване на спазването; посочва, че съществуват примери за сътрудничество в други правни системи, които следва да бъдат проучени - например Канада и Нова Зеландия са експериментирали, въвеждайки със съгласието на рибарите на видеокамери за наблюдение на борда на риболовни плавателни съдове, като тези мерки за видеонаблюдение са се оказали много успешни по отношение на прекратяването на изхвърлянето на улов;

22.  Насърчава Комисията, държавите-членки и другите заинтересовани страни да обмислят възможността за прилагане на мерки, стимулиращи риболовната промишленост да подобрява риболовните си практики; счита, че съществуват различни възможности за такива стимули, които биха могли да включват:

   разрешаване на повече дни за престой в морето или увеличаване на разрешеното време за риболов на риболовни плавателни съдове, използващи по-селективни риболовни съоръжения,
   предвиждане на преференциален достъп за риболовни плавателни съдове, използващи селективни риболовни съоръжения до зони, забранени за съдове, които не използват селективни риболовни съоръжения;
   разрешаване на плавателни съдове с по-селективни риболовни съоръжения да ловят риба по време, неразрешено на други;

23.  Отбелязва, че Регламентът (ЕО) № 41/2007 на Съвета от 21 декември 2006 г. за определяне на риболовните възможности за 2007 г. и съответните условия по отношение на някои рибни запаси и групи рибни запаси, приложими във водите на Общността и по отношение на корабите на Общността във води, за които се изискват ограничения върху улова(5), вече съдържа пример за преференциален достъп за селективни съоръжения с допълнително разрешени дни в морето, валиден за тралове на лангустина, използващи сортираща решетка, и изразява съгласие, че следва да бъдат обмислени такива допълнителни стимули;

24.  Изразява убеденост, че риболовната промишленост ще реагира по-благоприятно и с по-голям ефект на комбинация от положителни и отрицателни стимули, на които следва да се даде възможност да доведат до резултати; счита освен това, че забрана на изхвърлянето на улов би следвало да бъде приложена, едва след като са били изпробвани други видове отрицателни стимули, включително съгласувани по време поредици от ограничения по отношение на размера на окото на мрежата, въвеждане на забранени зони и други;

25.  Подчертава значението на функционираща система за контрол след въвеждането на забрани за изхвърляне на риба; изтъква, че липсата на сведения относно количествата изхвърлена риба понижава качеството на оценките по отношение на размера на дадена популация и смъртността на рибите и също така затруднява оценяването на мерките, насочени към предотвратяване на улова на риби, които не отговарят на изискванията за размер; призовава Комисията в бъдеще да разработи нови методи за наблюдение и в тази връзка насочва вниманието към възможностите, които предоставят електронните бордови дневници и използването на видеокамери за наблюдение;

26.  Настоява така нареченото "повишаване на качеството", което е една от главните причини за изхвърляне на улова, да бъде обявено за незаконно, а приспособленията, които го правят възможно, като сортиращи решетки на борда при пелагичните видове риболов, да бъдат забранени;

27.  Изразява съгласие, че най-разумният начин на действие е избирането на определен брой пилотни видове риболов на базата на количествата на изхвърляния улов или на степента на опазване на засегнатите видове; подчертава, че е от голямо значение пилотните проекти да бъдат избрани в различни зони, за да отговарят на географското разнообразие на риболова в Общността; счита, че всеки пилотен проект трябва също така да включва достатъчен брой риболовни плавателни съдове, за да отговаря на разнообразието на видовете риболов, както и за да осигури добър обмен на информация с други участници в сектора на риболова; предлага, два от пилотните видове риболов да бъдат от риболова, използващ бим тралове и от риболова, при който се лови и изхвърля риба треска; препоръчва по време на изпълнението на тези два пилотни проекта други видове риболов да бъдат оценявани по отношение на количеството на изхвърляния улов;

28.  Предлага практикуването на изхвърляне на улов, резултат от несъвместимостта на техническите изисквания по отношение на минималните размери на разтоварваната на сушата риба (MLS) и размерите на дупките на мрежите, да бъде разгледано с предимство, тъй като за него най-лесно може да бъде намерено решение;

29.  Призовава Комисията да вземе предвид съществуващото научно становище относно запасите от балтийска треска, при които голям процент от улова е регистриран като съпътстващ улов;

30.  Предлага предприемането на следната поредица от стъпки за всеки от засегнатите видове риболов:

   i) разработване на прецизна оценка на количествата и видовия състав на рибите и другите видове, които се изхвърлят във всеки сегмент от съответния вид риболов; тези данни следва да бъдат приети за достоверни и обективни от рибарите, учените и всички други заинтересовани страни;
   ii) създаване на подходяща структура, която напълно да осигурява консултирането, участието и сътрудничеството на всички заинтересувани страни преди вземането на решения по отношение на количествените цели във връзка с намаляването на изхвърлянето на улов в определен период (например намаление с 50  % за две години); участници могат да бъдат регионалните консултативни съвети (РКС), рибари, учени, националните правителства, Комисията и екологични неправителствени организации; тяхната роля би могла да бъде проучването на всички предложения за прекратяване на изхвърлянето на улов, като например разтоварването на сушата на съпътстващ улов, временни затваряния на риболовни райони, обявяване на забранени за риболов зони и други, както и предлагането на положителни стимули за рибари, изпробващи различни видове техника;
   iii) след изтичане на запланувания период за изпълнение, обсъждане на резултатите и преценка, дали целите са били постигнати; методите, показали успех, се включват в разпоредбите на ОПР; ако целите за намаляване изхвърлянето на улов не бъдат постигнати, прилагане на подходящи санкции наред с други съответни мерки;
   iv) периодично преразглеждане на количествените цели по отношение на изхвърлянето на улов с цел в крайна сметка да бъде прекратено изхвърлянето на улов;
   v) издаване на забрана за изхвърляне на улов за вид риболов, само при условие, че всички предхождащи стъпки не са успели да постигнат желаното намаляване на изхвърлянето на улов в рамките на пет години от началото на предприемане на тези стъпки за всеки вид риболов;

31.  Призовава Комисията да обърне специално внимание на начина, по който ще бъдат представени мерките, така че да се прилагат за риболовните флотилии на ЕС, извършващи риболовни дейности във води на трети страни, и изисква използването на най-селективните риболовни съоръжения да се превърне в предварително условие за извършване на риболовна дейност в рамките на споразуменията за партньорство в областта на рибарството;

32.  Отбелязва разнообразието и значението на смесения риболов в ЕС и стига до извода, че целите за намаляване на изхвърлянето на улов трябва да отразяват това разнообразие, така че не от всички видове риболов да се изисква да постигнат същото количествено намаление на изхвърлянето на улов за същото време, тъй като техните първоначални количества изхвърлен улов може да се различават;

33.  Подчертава, че ако се приемат забрани за изхвърляне на улов за определени видове риболов, тогава такава риба не следва в никакъв случай да се продава директно, за да се избегне порочно стимулиране като например създаването на пазар за дребни риби или за риба, уловена извън квотите; счита, че риболовните плавателни съдове би трябвало да получат обезщетение за разходите, възникнали във връзка с пренасянето на сушата на улов, който при други обстоятелства биха изхвърлили; счита например, че този нежелан съпътстващ улов би могъл да се използва за производство на рибно брашно и рибно масло, като всяко предприятие, използващо тази възможност, дава своя принос за компенсационен фонд, организиран на регионално равнище;

34.  Отбелязва, че Европейският фонд за рибарството (ЕФР) предвижда средства за финансиране на пилотни проекти за по-селективен риболов, както и за двукратна подмяна на риболовните съоръжения и призовава настойчиво държавите-членки да използват тези възможности; призовава за по-голяма административна гъвкавост при усвояването на средства от ЕФР, за да бъде възможна бърза реализация на многообещаващи пилотни проекти;

35.  Посочва, че системата за регулиране чрез ограничаване на общия допустим улов (ТАС) е една от основните причини за изхвърляне на улов и че трябва да се предприемат мерки, за да се избягва задължително изхвърляне на видове с допустим размер, чийто улов е бил неизбежен, поради липсата на квота за тези видове;

36.  36 Препоръчва режимът на квоти и допустими количества улов (TACs) да отчита и квотите за съпътстващ улов и целият разтоварен съпътстващ улов да се включва в разпределената квота; когато риболовната дейност превиши квотата за съпътстващ улов, тя е застрашена от затваряне, а също така се предвижда затваряне на риболовни зони в реално време при прекалено голям улов на млади екземпляри; тази квота следва да бъде постепенно намалена, така че да стимулира в бъдеще подобряването на селективността на риболовните съоръжения;

37.  Отбелязва, че държавите-членки, съгласно Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета от 30 март 1998 г. относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки за защита на младите екземпляри морски организми(6) , понастоящем имат право да предвидят по-стриктни технически мерки за риболовни съдове, плаващи под техния флаг, ако тези плавателни съдове извършват риболовна дейност в териториалните води на ЕС; счита, че те също следва да разполагат с право на гъвкавост, за да могат да изпробват нови решения, които би следвало да се оценяват от Комисията по отношение на ефективност и да имат възможност да предвидят при определени обстоятелства по-селективни технически мерки за всички риболовни съдове, извършващи риболовна дейност в рамките на техните крайбрежни води в предела до 12 мили от сушата;

38.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата на държавите-членки, на регионалните консултативни съвети, на Консултативния комитет по рибарството и аквакултурите и на регионалните организации за управление на рибното стопанство, в които участва ЕС.

(1) OВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59.
(2) ОВ С 69E, 19.03.2004 г., стр. 149.
(3) ОВ С 291 Е, 30.11.2006 г., стр. 319.
(4) ОВ С 314 Е, 21.12.2006 г., стр. 86.
(5) ОВ L 15, 20.1.2007 г., стр. 1.
(6) ОВ L 125, 27.04.1998 г., стр. 1.


Европейска стратегия за ромите
PDF 288kWORD 72k
Резолюция на Европейския парламент от 31 януари 2008 г. за Европейска стратегия за ромите
P6_TA(2008)0035RC-B6-0050/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид членове 3, 6, 7, 29 и 149 от Договора за създаване на ЕО, който обвързва всички държави-членки за гарантират равни възможности за всички граждани,

–   като взе предвид член 13 от Договора за създаване на ЕО, който позволява на Европейската общност да предприеме подходящи действия за борба с дискриминацията на расова или етническа основа,

–   като взе предвид своите резолюции от 28 април 2005 г. относно положението на ромите в Европейския съюз(1), от 1 юни 2006 г. относно положението на ромските жени в Европейския съюз(2) и от 15 ноември 2007 г. относно прилагането на Директива 2004/38/ЕО относно правото на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки(3),

–   като взе предвид Директиви 2000/43/EО относно прилагането на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход и 2000/78/ЕО за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, и Рамковото решение относно борбата с расизма и ксенофобията,

–   като взе предвид Доклада относно расизма и ксенофобията в държавите-членки на ЕС през 2007 г., публикуван от Агенцията за основните права,

–   като взе предвид провъзгласяването през 2005 г. на Декада на приобщаването на ромите и създаването на Фонд за образование на ромите от страна на редица държави-членки на ЕС, държави-кандидатки и други държави, в които Европейският съюз има значително присъствие,

–   като взе предвид член 4 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства на Съвета на Европа и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи,

–   като взе предвид последователния План за действие, приет от държавите, участващи в ОССЕ, включително държавите-членки на ЕС и държавите-кандидатки, насочен към подобряване положение на роми и синти в зоната на ОССЕ, в който държавите наред с другото увеличават усилията си за да гарантират, че роми и синти ще могат да играят пълноценна роля в нашите общества, и премахнат дискриминацията срещу тях,

–   като взе предвид Хартата на Европейския съюз за основните права и Устава на Агенцията за основните права,

–   като взе предвид Доклада на Експертната консултативна група на високо равнище по въпросите на социалната интеграция на етническите малцинства и пълноценното им участие на пазара на труда, озаглавен "Етническите малцинства на пазара на труда - спешен призив за по-добро социално приобщаване", публикуван от Европейската комисия през 2007 г.,

–   като взе предвид член 108, параграф 5 от своя правилник,

А.   като има предвид, че между 12 и 15 милиона роми, живеещи в Европа, около 10 милиона от които живеят в ЕС, страдат от расова дискриминация и в много случаи са обект на тежка структурна дискриминация, бедност и социална изолация, а също и многостранна дискриминация на основата на пола, възрастта, наличието на увреждания или сексуалната ориентация; като има предвид, че мнозинството от европейски роми станаха граждани на ЕС след разширяването през 2004 и 2007 г., възползвайки се от правото на граждани на ЕС и техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки;

Б.   като има предвид, че положението на европейските роми, които исторически са били част от обществото в много европейски страни и имат своя принос, е различно от това на европейските национални малцинства, като по този начин оправдават специфични мерки на европейско равнище;

В.   като има предвид, че ромски граждани на Европейския съюз често са подложени на расова дискриминация при упражняването на основните си права на свободно движение и пребиваване като граждани на ЕС;

Г.   като има предвид, че много лица и общности от роми, решили да се установят в държава-членка, различна от страната, на която са граждани, са в особено уязвимо положение;

Д.   като има предвид липсата на напредък в борбата с расовата дискриминация срещу ромите и в защита тяхното право на образование, трудова заетост, здравеопазване и жилище както в държавите-членки, така и в държавите-кандидатки;

Е.   като има предвид, че сегрегацията в образованието продължава да бъде толерирана в държавите-членки на ЕС; като има предвид, че тази дискриминация по отношение на достъпа до качествено образование постоянно засяга способността на ромските деца да развият и да се възползват от правото си на образователно развитие;

Ж.   като има предвид, че образованието е основен инструмент в борбата срещу социалната изолация, експлоатацията и престъпността;

З.   като има предвид, че условията на живот под необходимия стандарт и при недостатъчни санитарно-хигиенни условия, както и доказателствата за "гетоизиране", са широко разпространени, като ромите постоянно са жертва или на принудително изселване или възпрепятствани да напуснат района си на живеене;

И.   като има предвид, ромските общности като цяло са изправени пред неприемливо високи нива на безработица, така че са необходими специфични мерки за улесняване на достъпа до работни места; като има предвид, че европейският пазар на труда, както и европейското общество като цяло ще има голяма полза от приобщаването на ромите;

Й.   като има предвид, че ЕС предлага редица механизми и инструменти, които могат да се използват за подобряването на достъпа на ромите до качествено образование, трудова заетост, жилища и здравеопазване, и по-специално социалното включване и регионална политика и политика по заетостта;

К.   като има предвид, че социалното включване на ромските общности все още е цел, която трябва да бъде постигната, и че инструментите на ЕС, необходими за постигането на ефективна и видима промяна в тази област;

Л.   като признава необходимостта да се гарантира ефективно участие на ромската общност в политическия живот, по-специално по отношение на вземането на решения, които засягат живота и благополучието на ромите;

М.   като има предвид, че антициганските настроения и ромафобията все още са широко разпространени в Европа и се насърчава и използва от екстремисти, което може да завърши с расистки нападки, предизвикващи омраза речи, физически нападения, незаконно изселване и полицейски тормоз;

Н.   като има предвид, че повечето ромски жени са подложени на двойна дискриминация - като роми и като жени;

О.   като има превид, че ромският холокост (Пораймос) заслужава пълно припознаване, като съпоставим по своята тежест с нацистките престъпления, предназначени да елиминират физически ромите от Европа, както и евреите и други целени групи;

1.  Осъжда напълно и безусловно всички форми на расизъм и дискриминация, пред която са изправени ромите и други, наричани "цигани";

2.  Приветства заключенията на председателството на Европейския съвет от 14 декември 2007 г., гласящи "като си дава сметка за подчертано специфичното положение на ромите в рамките на Съюза, приканва държавите-членки и Съюза да използват всички средства, за да подобрят тяхното включване" и "приканва Комисията да разгледа съществуващите политики и инструменти и да докладва на Съвета относно постигнатия напредък до края на юни 2008 г.";

3.  Счита, че ЕС и държавите-членки споделят отговорността си да насърчат приобщаването на ромите и да зачитат техните основни права като европейски граждани, а също и че има спешна необходимост от увеличаване на техните усилия за постигане на видими резултати в тази област; призовава държавите-членки и институциите на ЕС да подкрепят необходимите мерки за създаването на подходяща социална и политическа среда за прилагането на приобщаването на ромите;

4.  Настоятелно приканва новосъздадената Агенцията за основните права на Европейския съюз да включи антициганските настроения сред най-важните приоритети в работната си програма;

5.  Подчертава важната роля на ЕС в борбата срещу дискриминацията към ромите, която често пъти е структурна и поради това изисква последователен подход на равнище ЕС, по-специално с оглед развитието на общите политики, като в същевременно признава, че най-съществените компетенции за първоначалното инвестиране на политическа воля, време и ресурси в защитата, прилагането на политиките, насърчаване и предоставяне на права на ромите е отговорност на държавите-членки;

6.  Настоятелно приканва Европейската комисия да разработи Европейска рамкова стратегия за приобщаването на ромите, насочена към последователна политика на равнище ЕС по отношение на социалното приобщаване на ромите и приканва Комисията в същото време последователно да оформи еди план за действие на Общността за приобщаването на ромите със задачата да предостави финансова подкрепа за реализиране на целите на Европейската рамкова стратегия за приобщаването на ромите;

7.  Настоятелно призовава Комисията цялостно да изготви план за действие на Общността относно приобщаването на ромите, като отбелязва, че планът следва да бъде разработен и изпълнен от групата комисари, които отговарят за социалното приобщаване на гражданите на ЕС в рамките на своите портфейли в сферите на заетостта, социалните въпроси, равните възможности, правосъдието, свободата, образованието, културата и регионалната политика;

8.  Призовава Комисията да натовари един от членовете си с отговорността за координиране на политиката за ромите;

9.  Призовава Комисията да приложи работната методология "от роми за роми" като ефективно средство за справяне с проблемите на ромите и я приканва да насърчи включването на роми в нейните структури;

10.  Призовава Комисията да създаде отдел по ромските въпроси, който да координира и прилага Европейската рамкова стратегия за приобщаването на ромите, да улеснява сътрудничеството между държавите-членки, да координира съвместни действия между държавите-членки и да гарантира включването на проблемите на ромите в основните програми на всички съответни органи;

11.  Призовава Комисията да превърне влиянието на частните инвестиции върху равните възможности в приложим и отговорен фактор при отпускането на средства от страна на ЕС, като задължава физическите и/или юридически лица, които подават оферти за участие в проекти, финансирани от ЕС, да изготвят и изпълняват както анализ, така и план за действие в областта на равните възможности;

12.  Приветства инициативата, обявена от Комисията, включително публикуването на съобщение относно преразгледаната стратегия за борба срещу дискриминацията, продължаващата зелена книга относно образованието на ученици, които произхождат от семейства на мигранти или принадлежат към малцинство в неравностойно положение, както и намерението да предприеме допълнителни мерки за осигуряване на прилагането на Директива 2000/43/EО; приветства по-специално предложението да се създаде форум за ромите на високо равнище като структура за разработване на ефективна политика за справяне с проблемите на ромите;

13.  Настоятелно призовава Комисията да създаде общоевропейска кризисна карта, която измерва и разглежда тези райони в ЕС, където общностите са основно засегнати от бедност и социална изолация;

14.  Настоятелно приканва Комисията да проучи възможностите за засилване на антидискриминационното законодателство в областта на образованието, като насочи внимание към премахване на сегрегацията, и да докладва за резултатите пред Парламента най-късно една година след приемането на настоящата резолюция; подчертава, че равнопоставения достъп до качествено образование трябва да бъде приоритет в една Европейска стратегия за ромите; приканва Комисията да удвои усилията си да финансира и подкрепя действията в държавите-членки, които целят интегрирането на ромските деца в основните структури на образованието още в ранна възраст; приканва Комисията да подкрепи програми, насърчаващи позитивни действия за ромите в областта на гимназиалното и висшето образование, включително професионално обучение, обучение на възрастни, обучение през целия живот и университетско образование; приканва Комисията да подкрепя и други програми, предоставящи позитивни и успешни модели на премахването на сегрегацията;

15.  Призовава държавите-членки и Комисията да се борят срещу експлоатацията на деца от ромски произход, принуждаването им да просят и отсъствията им от училище, както и срещу малтретирането на жени от ромски произход;

16.  Настоятелно приканва Комисията да подкрепи интеграцията на ромите на трудовия пазар чрез различни мерки, като финансова помощ за обучение и преквалификация, мерки, насърчаващи положителни действия на трудовия пазар, строго въвеждане в действие на антидискриминационното законодателство в областта на заетостта, както и мерки за насърчаване на самонаемането на роми и малки ромски предприятия;

17.  Приканва Комисията да разгледа възможността за схема за микрокредитиране, каквато беше предвидена в гореспоменатия доклад за 2007 г. на Консултативната група на високо равнище, с цел насърчаване на създаването на малки предприятия и да се замени практиката на лихварство, която спъва много от общностите в неравностойно положение;

18.  Призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да подкрепят систематичните национални програми, насочени към подобряване на здравословното положение на ромските общности, по-конкретно като въведат подходящ план за ваксиниране на деца; приканва всички държави-членки да преустановят и коригират адекватно и без отлагане систематичното изключване на определени ромски общности от системата на здравеопазването, като включат но не се ограничават само до общностите, живеещи в изолирани географски райони, а също и тежките нарушения на човешките права в системата на здравеопазването, където е имало или има такива, включително расова сегрегация в заведенията на здравеопазването и принудителната стерилизация на ромски жени;

19.  Настоятелно приканва Комисията да гради върху съществуващи положителни модели за подкрепа на програми, насочени към премахване на ромските гета, които пораждат сериозни социални рискове, рискове за околната среда и здравето в онези държави-членки, в които те съществуват и да подпомага и други програми, предоставящи положителни и успешни модели за жилищно настаняване на ромите, включително и ромите-мигранти;

20.  Настоятелно призовава държавите-членки да разрешат проблема с лагерите, в които не съществуват никакви стандарти за хигиена и безопасност и в които много деца от ромски произход умират при битови произшествия, особено при пожари, причинени от липсата на подходящи стандарти за безопасност;

21.  Приканва Комисията и Съвета да приведат политиката на ЕС за ромите в съответствие с Декадата на приобщаването на ромите и да използват съществуващи инициативи като Фонда за образование на ромите, плана за действие на ОССЕ и препоръките на Съвета на Европа за повишаване ефикасността на усилията им в тази област;

22.  Подчертава важността от привличането на местните органи за гарантиране на ефективното прилагане на усилията за насърчаване на приобщаването на ромите и за борба с дискриминацията;

23.  Призовава държавите-членки да привлекат ромските общности на базисно ниво с оглед да се дадат повече права на ромите, така че те по-пълно да се възползват от стимулите, предоставени от ЕС за всички инициативи за насърчаване на техните права и приобщаването на техните общности, било в областта на образованието, заетостта или гражданско участие, като се има предвид, че успешната интеграция предполага подход "отдолу нагоре" и споделена отговорност; подчертава важността на развитието на човешките ресурси и професионален капацитет на ромите, с оглед насърчаването на привличането на ромите в публичната администрация на всички равнища, включително институциите на ЕС;

24.  Припомня, че всички държави-кандидатки в процеса на преговори и присъединяване са поели ангажимент да подобрят приобщаването на ромските общности и да насърчават правото им на образование, трудова заетост, здравеопазване и жилище; приканва Комисията да извърши оценка на прилагането на тези ангажименти и на моментното положение на ромите във всички държави-членки;

25.  Призовава Комисията и съответните органи да предприемат необходимите стъпки за преустановяването на угояването на прасета на мястото на бившия концентрационен лагер в Lety (Чешката република) и да създаде мемориал в памет на жертвите на преследване;

26.  Счита, че Европейският парламент трябва по-подробно да разгледа различните аспекти на предизвикателството за европейската политика по отношение на приобщаването на ромите;

27.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите-членки, присъединяващите се и кандидатстващите за членство страни, на Съвета на Европа и ОССЕ.

(1) ОВ C 45 E, 23.2.2006 г., стр. 129.
(2) ОВ C 298 E, 8.12.2006 г., стр. 283.
(3) Приети текстове, P6_TA(2007)0534.

Правна информация - Политика за поверителност