Европейският парламент,

–   като взе предвид член 6 и член 7 от Договора за ЕС и член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз, подписана на 12 декември 2007 г.(1), които се отнасят до защитата на правата на човека,

–   като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, по-специално член 5 от нея, Международния пакт за граждански и политически права, по-специално член 7 от него, Европейската конвенцията от 1987 г. относно предотвратяване на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание (Европейска конвенция за предотвратяване на изтезанията) от 1987 г. и Факултативния протокол към нея относно създаването на система за редовни посещения на местата за лишаване от свобода, организирана от независими международни и национални органи,

–   като взе предвид член 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, протоколите към нея и съдебната практика на Европейския съд за правата на човека,

–   като взе предвид Европейска конвенция за предотвратяване на изтезанията, с която се създава Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително третиране или наказание на Съвета на Европа, както и докладите на този комитет,

–   като взе предвид съвкупността от минимални правила на Обединените нации във връзка с отношението към лишените от свобода от 1957 г., както и приетите в тази връзка декларации и принципи от Общото събрание на Обединените нации,

–   като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 20 ноември 1989 г.,

–   като взе предвид резолюциите и препоръките, приети от Комитета на министрите на Съвета на Европа, и по-специално Резолюция (73)5 на Съвета на Европа относно съвкупността от минимални правила във връзка с отношението към лишените от свобода, препоръка R(87)3 относно европейските пенитенциарни правила и препоръка R(2006)2 относно европейските пенитенциарни правила,

–   като взе предвид препоръките, приети от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и по-специално препоръка R (2006) 1747 относно изготвянето на европейска пенитенциарна харта, както и препоръка R (2000) 1469 относно майките и бебетата в затвора,

–   като взе предвид своята резолюция от 26 май 1989 г. относно жените и децата в затвора(2), своята резолюция от 18 януари 1996 г. относно лошите условия в местата за лишаване от свобода на Европейския съюз(3), своята резолюция от 17 декември 1998 г. относно условията в затворите в Европейския съюз: устройство и алтернативни наказания(4), както и своята препоръка към Съвета от 9 март 2004 г. относно правата на лишените от свобода в Европейския съюз(5),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по правата на жените и равенството между половете (A6-0033/2008),

А.   като има предвид, че по силата на международните(6) и европейски конвенции всеки затворник трябва да бъде третиран в духа на съблюдаване на правата на човека и че условията на задържане трябва да съответстват на принципите на достойнство на човека, недискриминация и зачитане на личния и семеен живот, както и да бъдат обект на редовна оценка от страна на независими органи;

Б.   като има предвид, че специфичните нужди и положение на жените затворници трябва да бъдат взети под внимание при съдебните решения, в наказателното законодателство и от страна на пенитенциарните институции на държавите-членки;

В.   като има предвид, че трябва да бъдат създадени конкретни мерки, отговарящи на специфичните нужди на жените, по-специално прилагането на алтернативни наказания;

Г.   като има предвид, че бременните жени, които са в затвора, трябва да получават подкрепа, информация и основните необходими елементи за правилното протичане на бременността и майчинството им, по-специално балансиран хранителен режим, подходящи санитарни условия, свеж въздух, физически упражнения, грижи преди и след раждане;

Д.   като има предвид, че всички лишени от свобода - мъже и жени, трябва да имат еднакъв достъп до медицински грижи, но пенитенциарните политики трябва да обърнат особено внимание на превенцията, проследяването и лечението както на физическия, така и на психическия аспект на здравословните проблеми, специфични за жените;

Е.   като има предвид, че психическото и физическо здраве на майката трябва да се свързва с това на детето;

Ж.   като има предвид, че голям брой лишени от свобода жени страдат или са страдали от зависимост към наркотици или други вещества, които биха могли да бъдат в основата на психически и поведенчески разстройства, налагащи медицинско лечение, както и подходяща социална и психологическа подкрепа в рамките на здравна политика за затворите от глобален характер;

З.   като има предвид, че понастоящем е известно, че голяма част от жените, лишени от свобода, са били жертви на насилие, сексуален тормоз или малтретиране в рамките на семейството или двойката, както и че много от тях се намират в ситуация на икономическа и психологическа зависимост; че всички тези елементи са пряко свързани с престъпното им минало и с наличието на физически и психологически последствия като например посттравматичен стрес;

И.   като има предвид, че персоналът в затворите трябва да бъде достатъчно обучен и заинтересован от взимането под внимание на измерението за равенство между жените и мъжете и към специфичните нужди и положение на лишените от свобода жени; като има предвид, че е желателно особено внимание към най-уязвимите от тях, т.е. малолетните и непълнолетни жени и жените с увреждания;

Й.   като има предвид, че запазването на семейните връзки е основен инструмент за предотвратяване на повторно нарушение и за социално приобщаване и право на всички лишени от свобода, техните деца и останалите членове на семейството, и че често упражняването на това право е особено усложнено по отношение на жените поради недостига и следователно вероятното отдалечено местонахождение в географски план на центровете за лишаване от свобода на жени;

К.   като има предвид, че върховният интерес на детето трябва винаги да се взима под внимание при решенията, свързани с отделянето му или с оставането му при родителя-затворник, и при положение, че е уместно във всички случаи да се осигури възможност на другия родител да упражнява родителските си права и да се установят съответни процедури за запазване на емоционалните връзки с първоначалната семейна среда (братя и сестри, баби и дядовци и други членове на семейството);

Л.   като има предвид, че с подписването на цитираната по-горе конвенция за правата на детето (както впрочем и други международни инструменти), държавите-страни по нея са се ангажирали да осигурят на всички деца, без никаква форма на дискриминация и независимо от гражданското състояние на родителите, притежаването на всички права, предвидени от тази конвенция и по-специално правото на подходящи медицински грижи, развлечения и образование и че този ангажимент трябва също така да се прилага по отношение на деца, живеещи със своя родител-затворник;

М.   като има предвид, че освен наказанието за противозаконното деяние, ролята на пенитенциарните заведения трябва да е насочена и към социалното и професионално приобщаване, като се отчитат състоянията на социално изключване и бедност, които често характеризират миналото на голям брой лишени от свобода - мъже и жени;

Н.   като има предвид, че значителен брой жени, лишени от свобода, към момента на лишаване от свобода имат висящи съдебни производства (процедури, свързани с изоставяне, временно приемане или осиновяване на малолетни или непълнолетни лица, развод или разделяне, изваждане от жилището и т.н.), което ги поставя в постоянно състояние на несигурност и стрес;

О.   като има предвид, че лишените от свобода често не са осведомени за съществуващите социални ресурси и че в много случаи липсата на административни документи за положението им (лична карта, карта за социално осигуряване, документ за семейна история и т.н.), които са изгубени или невалидни, на практика не им дава възможност да упражняват правата на гражданите на всяка държава-членка;

П.   като има предвид, че равен достъп на лишените от свобода - мъже и жени, до работни места, професионално обучение и занимания през свободното време по време на периода на задържане е съществено за псохоческото им равновесие и приобщаването им към обществото и работата;

Р.   като има предвид, че не е достатъчно да се позволи на лишените от свобода - мъже и жени, достъп до възможности, колкото и разнообразни да са те, в сферата на образованието, обучението, работата, заниманията през свободното време и индивидуалните мерки, а е необходимо да се разработят придружаващи програми, които да улеснят включването им в подготовката и осъществяването на техния път към приобщаване;

С.   като има предвид, че жените затворнички трябва да имат достъп без никаква дискриминация до заплатена работа и доброволни дейности, както и до разнообразни мерки за професионално и гражданско обучение, благоприятстващи за приобщаването им след изтърпяване на наказанието, и отговарящи на изискванията на пазара на труда;

Т.   като има предвид, че успешното социално приобщаване на лишените от свобода - мъже и жени, както и предотвратяването на повторно нарушение, почиват върху качеството на управление, предоставено по време на периода на задържане и по-специално върху създадени партньорства с предприятия и органи за социално подпомагане, както и върху проследяването и социално-професионалното подпомагане, предложени след изтърпяването на наказанието;

У.   като има предвид сериозната необходимост от информация и статистически данни, обобщени по пол, които да бъдат цялостни, ясни и актуални;

Условия в местата за лишаване от свобода

1.  Насърчава държавите-членки да инвестират достатъчни средства в полза на модернизацията и приспособяването на пенитенциарните си инфраструктури, както и да прилагат цитираната по-горе препоръка R(2006)2 на Съвета на Европа с цел гарантиране на условия в местата за лишаване от свобода, зачитащи човешкото достойнство и основните права, по-специално по отношение на настаняването, здравеопазването, хигиената, храненето, вентилацията и осветлението;

2.  Отново отправя искане към Комисията и Съвета с оглед на приемането на рамково решение относно минималните стандарти за защита на правата на лишените от свобода въз основа на член 6 от Договора за ЕС (както препоръчва и Съветът на Европа в цитираната по-горе препоръка R(2006)2) и призовава Съвета да разпространява и насърчава прилагането на пенитенциарните правила на Съвета на Европа с цел по-доброто хармонизиране на условията на задържане в Европа, и по-конкретно вземане предвид на специфичните потребности на жените, както и ясното утвърждаване на правата и задълженията на лишените от свобода - мъже и жени;

3.  Призовава Комисията да включи в годишния си доклад относно правата на човека оценка на спазването на основните права на лишените от свобода - мъже и жени, и специални условия в местата за лишаване от свобода, предвидени за жените;

4.  Настоятелно приканва държавите-членки и страните-кандидатки за присъединяване да ратифицират Факултативния протокол към Конвенцията относно предотвратяване на изтезанията, установяващ независима система за контрол на местата за лишаване от свобода и призовава Съвета и Комисията да насърчат ратифицирането на тази конвенция и на протокола към нея в рамките на външната политика на Европейския съюз;

5.  Припомня, че управлението на центровете за лишаване от свобода в съответствие с националните и международни правни норми трябва да бъде установено от редовни проверки от страна на компетентните органи;

6.  Призовава държавите-членки да приемат необходимите мерки с цел гарантиране на реда в пенитенциарните заведения, както и сигурността на персонала и всички лишени от свобода, като се постави край на случаите на насилие и злоупотреби, към които жените и хората, произхождащи от етнически или социални малцинства, са особено уязвими;

7.  Призова всяка държава-членка да улесни достъпа на жените, лишени от свобода, до профилактичните кампании, предназначени за цялото население, например кампании за ранно диагностициране на рак на гърдата и рак на шийката на матката, както и да им гарантират еднакъв достъп до национални програми за семейно планиране;

8.  Припомня "спецификата" на затворите за жени и настоява за въвеждането на структури, свързани със сигурността и приобщаването, създадени специално за жените; припомня, също така, че за жените, които са били малтретирани, експлоатирани и отхвърлени, е важно да се създадат структури за реинтеграция в благоприятна среда, отговаряща индивидуалните им нужди;

9.  Призовава държавите-членки да включат измерението за равенство между жените и мъжете в пенитенциарните си политики и центрове си за лишаване от свобода, както и в по-голяма степен да взимат предвид особеностите на жените и миналото - често травмиращо, на лишените от свобода жени, по-специално чрез насочване на общественото мнение и подходящо обучение, свързано с основните ценности, на медицинския персонал и персонала на затворите;

10.  Призовава държавите-членки да осигурят равен и недискриминационен достъп на жените до медицински грижи от всякакъв вид, които трябва да бъдат с еднакво качество както за останалата част от населението с оглед превенция и ефикасно лечение на специфичните за жените болести;

11.  Припомня необходимостта от взимане на мерки в полза на по-добро отчитане на ясните нужди на лишените от свобода жени по отношение на хигиената в пенитенциарните инфраструктури и по отношение на необходимите хигиенни консумативи;

12.  Призовава държавите-членки да приемат глобална здравна политика за затворите, с която да се откриват и лекуват още с лишаването от свобода психическите и физическите разстройства, както и да предоставят медицинско и психологическо обслужване на всички задържани - мъже и жени, страдащи от наркомания, като при все това се зачитат особеностите на жените;

13.  Призовава държавите-членки да предприемат всички необходими мерки с цел предоставяне на психологическа помощ на всички лишени от свобода жени, по-специално на преживелите насилие или малтретиране, както и на майките, отглеждащи сами децата си и малолетните и непълнолетни жени, извършили престъпление, с цел да им предоставят по-добра защита и да подобрят техните семейни и социални отношения и следователно възможностите им за приобщаване; препоръчва персоналът в затворите да бъде обучен и заинтересован към особената уязвимост на тези лишени от свобода хора;

14.  Препоръчва лишаването от свобода на бременните жени и на жените, които имат и отглеждат малките си деца, да се предприема като последна възможност и в този краен случай те да могат да получат по-просторна килия, по възможност индивидуална, както и им бъде обърнато специално внимание, най-вече по отношение на храненето и хигиената; счита, освен това, че бременните жени трябва да могат да получават пренатално и постнатално проследяване с качество, равностойно на това извън затворите;

15.  Обръща внимание на факта, че когато жени родят без усложнения в затвора, обикновено детето се отделя от майката в срок от 24 до 72 часа след раждането, и призовава Комисията и държавите-членки да предвидят други решения;

16.  Подчертава необходимостта правната система да следи за спазването на правата на детето, когато се разглеждат въпросите, свързани с лишаването от свобода на майката;

17.  Призовава държавите-членки изцяло да зачитат развитието на сексуалната ориентация и различните форми на семеен живот, при условие че съответстват на закона;

18.  Подчертава необходимостта от преустановяване на задържането на момичета и момчета на 18-годишна възраст и по-малки в затвори за възрастни;

Запазване на семейните връзки и социалните отношения

19.  Препоръчва да се дава предимство на алтернативните наказания на лишаването от свобода, като например установените в обществото алтернативи, по-специално за майките, щом като наказанието е леко и рисковете за обществената сигурност - ниски, при положение, че лишаването им от свобода може да доведе до сериозни смущения в семейния живот, особено когато са глава на семейство с един родител, имат деца в ранна възраст или се грижат за хора със зависимости или с увреждания; припомня, че съдебните органи трябва да взимат предвид тези елементи при избора на наказание, по-конкретно във върховния интерес на детето на родителя, срещу когото е възбудено дело; препоръчва, в същия смисъл, да се разгледа възможността мъже, лишени от свобода, които се грижат за малолетни или непълнолетни лица или поемат други семейни отговорности, да могат да се ползват от мерки, подобни на предвидените за майките;

20.  Подчертава, че отраженията на изолацията и потиснатост върху здравето на бременните жени, лишени от свобода, могат на свой ред да имат неблагоприятни, дори опасни последствия за детето - последствия, които е уместно сериозно да бъдат взети предвид при взимането на решение за лишаване от свобода;

21.  Настоява, от друга страна , че е необходимо съдебната администрация да се осведоми за съществуването на децата преди да вземе решение за предварително задържане или в момента на осъждане, както и да се увери, че са взети мерки за запазване на съвкупността от техните правата;

22.  Призовава държавите-членки да увеличат броя на центрове за лишаване от свобода на жени и по-добре да ги разпределят по териториите си, така че да се улесни запазването на семейните връзки на лишените от свобода жени и да им се даде възможност да участват в религиозни обреди;

23.  Препоръчва на държавите-членки да насърчат пенитенциарните институции да приемат гъвкави правила по отношение на начините, честотата, продължителността и часовете за посещение, които би трябвало да бъдат разрешени на членовете на семейството, приятелите и трети лица;

24.  Призовава държавите-членки да улеснят семейното сближаване и по-специално връзките на родители-затворници с децата им, освен ако това не противоречи на интереса на детето, чрез въвеждането на структури за свиждания, където атмосферата е различна от тази в затвора и които дават възможност за общи занимания, както подходящ емоционален контакт;

25.  Настоятелно призовава държавите-членки да спазват международните си задължения, като гарантират равенство на правата и равно отношението към децата, които живеят с лишен от свобода родител, както и да създадат условия на живот, приспособени към нуждите им в рамките на отделения, които са изцяло независими и максимално отдалечени от обикновената среда в затворите, което да позволи интегрирането на детски градини и класически учебни заведения и чрез по-свободен и гъвкав режим на излизания в компанията на членове на семейството или на персонал от асоциациите за защита на децата, и позволяващи доброто им физическо, душевно, морално и социално развитие и разполагащи с пригодени структури, както и с квалифициран персонал, които може да помага на майките при отговорностите им, свързани с възпитанието и грижите; препоръчва също така в случай, че малолетни или непълнолетни лица се намират в затвора, да се улесни упражняването на родителски права от съответния друг родител;

26.  Отбелязва със съжаление, че много от жените, лишени от свобода, са самотни майки и губят връзка с децата си, понякога завинаги; настоява Комисията и държавите-членки да създадат и прилагат алтернативни политики с цел избягване на пълната раздяла;

27.  Настоятелно призовава държавите-членки да предоставят на всички лишени от свобода безплатна правна помощ, която е насочена към пенитенциарните въпроси и която, в случая с жените, лишени от свобода, е специализирана помощ в областта на семейното право, за да може да се отговаря на въпроси, свързани с приемането, осиновяването, разделянето, насилието, свързано с пола и т.н.;

28.  Препоръчва провеждане на информационни кампании и кампании за насочване към социалните услуги, предоставяни от съответната общност и процедурите за осъвременяване на административните документи, свързани с личното семейно и социално положение, за да могат жените, лишени от свобода, да упражняват в пълна степен гражданските си права;

29.  Призовава държавите-членки да прилагат съпътстващи мерки за психо-социална подкрепа с цел да подготвят възможно най-добре отделянето на детето от лишената от свобода майка и да намалят отрицателно влияние от това;

Социално и професионално приобщаване

30.  Препоръчва на държавите-членки да приемат необходимите мерки с оглед предоставянето на всички лишени от свобода - мъже и жени, възможности за подходящо заплатена и разнообразна работа, позволяваща лична реализация, освободена от всякакъв вид сегрегация по пол или от всякаква друга форма на дискриминация, както и да създадат партньорства с предприятия за тази цел;

31.  Призовава държавите-членки да инвестират повече средства, наред с другото и чрез използването на общностни финансови инструменти, свързани със заетостта и социалното приобщаване, като например Европейския социален фонд и програмата ПРОГРЕС, за разработването в рамките на затворите на програми за ограмотяване, за обучение през целия живот и за професионално обучение, пригодени към изискванията на пазара на труда и които могат да доведат до получаването на диплом;

32.  Подчертава, че тези програми трябва да включват езикови курсове, в т.ч. изучаването на националния език (или поне на един от националните езици) за лишените от свобода чужденци - мъже и жени, курсове по информатика, както и по социално и професионално поведение;

33.  Подчертава първостепенната роля на неправителствените организации по отношение на социалното и професионално приобщаване на лишените от свобода, по-специално на жените, и призовава държавите-членки да насърчават развиването на дейностите на тези организации в затвора, а именно чрез увеличаване на отпуснатите за тях средства, смекчаване на условията за достъп на членовете им в пенитенциарните заведения и повишена информираност на персонала на затворите за необходимостта от добро сътрудничество с тях;

34.  Счита, че, освен ако не съществуват сериозни рискове за обществената сигурност и тежко наказание, използването в по-голяма степен на полу-свободен режим, позволяващ на лишените от свобода - мъже и жени, да работят или да посещават професионално обучение извън пенитенциарното заведение би могло да улесни социалното им и професионално приобщаване;

35.  Подчертава, че условията на работа на лишените от свобода - мъже и жени, и особено на бременните жени или жените, които наскоро са родили, трябва да съответстват на националното и общностно законодателство и да бъдат редовно контролирани от компетентните органи;

36.  Подчертава необходимостта от насърчаване на включването на лишените от свобода -мъже и жени в дейност, свързана с професионално ангажиране и социално приобщаване именно чрез преценка на личното им положение и като се гарантира годишна оценка на това включване;

37.  Счита за приоритет създаването във всеки център за лишаване от свобода на програми за подпомагане и индивидуална подкрепа, достъпни за всички лишени от свобода -мъже и жени, на доброволен принцип, за определяне, изпълнение и окончателна реализация на техните проекти за личностно развитие и социално приобщаване, които трябва да се изпълняват и след излизане от затвора;

38.  Припомня необходимостта от прилагане на мерки за социални грижи по време на периода на задържане и след това с цел подготвяне и подпомагане на лишения от свобода в постъпките му за приобщаване и по-специално при търсенето на жилище и работа с оглед избягването на положения на социално изключване и повторно нарушение;

39.  Подчертава голямото значение на запазването и насърчаването на контактите на лишените от свобода - мъже и жени с външния свят, по-специално посредством достъпа им до пресата и средствата за масово осведомяване, както и връзката им с органи за социално подпомагане, неправителствени организации и културни, артистични или други асоциации, одобрени от пенитенциарните органи;

40.  Припомня, че редовният достъп на всички лишени от свобода до спортни и творчески дейности, както и до възможности за артистично и културно образование, е съществено за психологическото им равновесие и благоприятства възможностите за социално приобщаване;

41.  Призовава Комисията да обърне особено внимание на населението в затворите в рамките на своята програма за действие за борба срещу социалното изключване;

42.  Препоръчва на държавите-членки да обърнат особено внимание на лишените от свобода - мъже и жени с чуждо гражданство, по-специално по отношение на езиковите и културни различия, да улесни запазването на контактите с близките им, както и комуникацията с консулствата на страната им и да имат достъп до ресурсите и програмите на пенитенциарните заведения, както и до разбираема информация; препоръчва им също така да взимат предвид специфичното положение на чужденките при планирането на дейностите в затворите, да обучат служители за работа в мултикултурен контекст както в затвора, така и извън него и да въведат услуги по медиация в местата за лишаване от свобода и извън тях;

43.  Призовава държавите-членки да предприемат всички необходими мерки в рамките на улесняването на социалното и професионално приобщаване, с цел да включат в националното си законодателство стандарти, които благоприятстват за назначаването на работа на бивши лишени от свобода жени, отглеждащи сами децата си и малолетни или непълнолетни жени, извършили престъпление, както в частния, така и в обществения професионален сектор;

44.  Насърчава държавите-членки да обменят информация и добри практики относно условията на задържане и по-специално на жените, както и по отношение на ефективността на мерките за професионално обучение и социално приобщаване; счита, че е важно в тази връзка да се насърчава и финансира участието на пряко заинтересованите органи и лица във формирането на новаторски програми и добри практики, както и в национални и международни конгреси и дискусии в качеството им на мотивационен фактор и елемент за генериране на положителна енергия;

45.  Призовава Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, да насърчава проучванията на средата в затвора от гледна точка на пола и да финансира проучвания относно причините за престъпността, на контекста, в който се развива престъпно поведение, както и относно ефективността на наказателните системи с оглед да се позволи по-добро участие на лишените от свобода - мъже и жени, в социалния, семеен и професионален живот;

o
o   o

46.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията както и на парламентите и правителствата на държавите-членки и на страните-кандидатки за присъединяване.

(1) ОВ С 303 от 14.12.2007 г., стр. 1. (2) ОВ С 158 от 26.6.1989 г., стр. 511. (3) ОВ С 32 от 5.2.1996 г., стр. 102. (4) ОВ С 98 от 9.4.1999 г., стр. 299. (5) ОВ С 102 Е от 28.4.2004 г., стр. 154. (6) Членове 1, 3, 5 и 12 от Всеобщата декларация за правата на човека и член 1 от основните принципи относно третирането на лишени от свобода, приети от Общото събрание на Обединените нации в приложение към резолюция 45/111 от 14 декември 1990 г.