Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2007 г., озаглавено "Равенство между половете и участие на жените в сътрудничеството за развитие" (COM(2007)0100),

–   като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 14 май 2007 г. относно "Равенство между половете и участие на жените в сътрудничеството за развитие",

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 806/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно насърчаване равнопоставеността на половете в областта на сътрудничеството за развитие(1),

–   като взе предвид член 2, член 3, параграф 2, членове 137 и 141 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид Хартата за основните права на Европейския съюз, провъзгласена през 2000 г.(2), и по-специално член 23 от нея,

–   като взе предвид Конвенцията на Обединените нации от 18 декември 1979 г. относно премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW),

–   като взе предвид Четвъртата световна конференция за жените, състояла се в Пекин през септември 1995 г., Декларацията и Платформата за действие, приети в Пекин, както и последващите заключителни документи, приети на специалните сесии на Обединените нации "Пекин плюс 5" и "Пекин плюс 10" за по-нататъшни действия и инициативи за прилагане на Декларацията от Пекин и Платформата за действие, приети съответно на 9 юни 2000 г. и на 11 март 2005 г.,

–   като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), приети на срещата на високо равнище на хилядолетието, организирана от ООН през септември 2000 г., и по-специално ЦХР за насърчаване на равнопоставеността на половете и участие на жените като предпоставка за преодоляване на глада, бедността и болестите, като се постигне равнопоставеност на всички нива на образование и във всички области на дейност, равнопоставен контрол на ресурсите и еднакво представителство в обществения и политическия живот,

–   като взе предвид доклада на Комисията относно "Целите на хилядолетието за развитие за периода 2000‐2004 г." (SEC(2004)1379),

–   като взе предвид заключенията на председателството от Европейския съвет в Брюксел от 16‐17 декември 2004 г., в които беше потвърдена пълната ангажираност на Европейския съюз по отношение на ЦХР и за последователност в политиката,

–   като взе предвид своите резолюции от 12 април 2005 г. относно ролята на Европейския съюз за постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР)(3) и от 20 юни 2007 г. относно Целите на хилядолетието за развитие – междинна равносметка(4),

–   като взе предвид своята резолюция от 17 ноември 2005 г. относно стратегия за развитие на Африка(5) и от 25 октомври 2007 г. относно състоянието на отношенията между ЕС и Африка(6),

–   като взе предвид своята резолюция от 29 ноември 2007 г. относно "Постигане на напредък в земеделието в Африка"(7),

–   като взе предвид Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН, приета на 31 октомври 2000 г., относно жените, мира и сигурността (UNSCR 1325 (2000)), и по-специално параграф 1, в който държавите-членки се призовават "да осигурят засилено представителство на жените на всички равнища на вземане на решения в националните, регионални и международни институции [...]",

–   като взе предвид съвместното изявление на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и Европейската комисия относно политиката на Европейския съюз за развитие: "Европейският консенсус" (Европейският консенсус за развитието), подписано на 20 декември 2005 г.(8) и Европейския консенсус относно хуманитарната помощ от декември 2007 г.(9),

–   като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г.(10), изменено със Споразумението за изменение на Споразумението за партньорство, подписано в Люксембург на 25 юни 2005 г.(11) (Споразумението от Котону),

–   като взе предвид Декларацията от Рим относно хармонизацията, приета на 25 февруари 2003 г. вследствие Форума на високо равнище относно хармонизацията, както и Декларацията от Париж относно ефективността на помощите, приета на 2 март 2005 г.,

–   като взе предвид Международната конференция за финансиране на развитието, проведена в Монтерей през март 2002 г., както и световната среща на високо равнище относно устойчивото развитие, проведена в Йоханесбург през септември 2002 г.,

–   като взе предвид окончателния доклад, приет през март 2005 г. на 49-ата сесия на Общото събрание на Комисията на ООН за положението на жените,

–   като взе предвид доклада на Програмата за развитие на ООН, озаглавен "По пътя към равенството" от 2006 г.,

–   като взе предвид докладите на Фонда на ООН за населението (UNFPA) от 2005 и 2006 г. относно състоянието на световното население, озаглавени съответно "Обещание за равнопоставеност: равнопоставеност на половете, репродуктивно здраве и Цели на хилядолетието за развитие" и "Път към надеждата: жените и международната миграция",

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие(12) (ИСР),

–   като взе предвид статистическите данни, основани на доклада на членовете на Комитета за подпомагане на развитието към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно насоките на политиката за равенството между половете за периода 2004‐2005 г., публикуван през юни 2007 г., и доклада на ОИСР за 2006 г. "Равенство между половете и предоставяне на помощ",

–   като взе предвид Лисабонската стратегия за растеж и заетост от март 2000 г.,

–   като взе предвид Протокола за правата на жените в Африка, известен като "Протокол от Мапуту", влязъл в сила на 26 октомври 2005 г.,

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 5 и 6 декември 2007 г. относно прегледа на прилагането от държавите-членки и институциите на ЕС на Платформата за действие от Пекин, и по-специално на изготвения от португалското председателство съпътстващ доклад, който съдържа показатели за жените и бедността,

–   като взе предвид Международната конференция за населението и развитието (МКНР) на ООН, проведена в Кайро през септември 1994 г. и Програмата за действие, приета в Кайро, както и последващите заключителни документи, приети през 1999 г. на специалната сесия на ООН "Кайро+5" относно последващи действия за прилагане на Програмата за действие,

–   като взе предвид призива за действие на Брюксел за борба срещу сексуалното насилие по време на конфликти и след тях (юни 2006 г.),

–   като взе предвид Плана за действие от Мапуту за привеждане в действие на Рамката на континенталната политика в областта на сексуалното и репродуктивно здраве и правата за периода 2007-2010 г., приета на специалната сесия на Африканския съюз през септември 2006 г.,

–   като взе предвид рамката от Брюксел за действие и препоръките относно здравеопазването за устойчиво развитие, приети от министрите на здравеопазването на групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн в Брюксел през октомври 2007 г.,

–   като взе предвид декларацията за "Равенство между половете: основен въпрос в едно променящо се общество" и съответната програма за действие, приета на Петия европейски съвет на министрите,

–   като взе предвид Декларацията на министрите от Конференцията на министрите по въпросите на равенството между половете, състояла се в Люксембург на 4 февруари 2005 г.,

–   като взе предвид Решение 14/04 на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), прието на 7 декември 2004 г. в София, относно Плана за действие на ОССЕ за 2004 г. за насърчаване на равенството между половете,

–   като взе предвид плана за действие на Общността на нациите за равенство между половете за периода 2005-2015 г.,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по развитие и становището на Комисията по правата на жените и равенството между половете (A6-0035/2008);

А.   като има предвид, че във Виенската декларация, приета на 25 юни 1993 г. от Световната конференция на ООН за правата на човека, се заявява, че "човешките права на жените и децата от женски пол са неотменна, съставна и неделима част от универсалните права на човека";

Б.   като има предвид, че Европейският консенсус относно развитието определя равенството между половете като общ принцип, съгласно който "ЕС ще включи силен компонент, свързан с въпросите на пола, във всички свои политики и практики в отношенията си с развиващите се страни" (Раздел I ‐ член 19), а в Споразумението от Котону ясно се подчертава ценността, свързана с равенството между половете, като се утвърждава, че "сътрудничеството спомага за подобряване на достъпа на жените до всички ресурси, което е необходимо, за да могат те да упражняват пълно основните си права" (член 31);

В.   като има предвид, че Общото събрание на ООН включи всеобщия достъп до репродуктивно здраве до 2015 г. като подцел в списъка от Цели на хилядолетието за развитие;

Г.   като има предвид, че Пекинската платформа за действие подкрепя включването на въпросите на равенството между половете като ефективна стратегия за насърчаване на равенството между половете и декларира, че правителствата и другите заинтересовани страни "следва да насърчават прилагането на активна и видима политика за включване на въпросите за равенството между половете във всички политики и програми, с оглед анализиране на последиците съответно за жените и мъжете, преди вземането на решения";

Д.   като има предвид, че приблизително две трети от работата в световен мащаб се извършва от жени и момичета, при възвръщаемост под 5 % от дохода; като има предвид, че половината от хранителните продукти в световен мащаб се произвеждат с женския труд, а почти 74 % от незаетите жени се занимават основно с домакинска работа и грижи за семейството, в сравнение с 27 % от безработните мъже;

Е.   като има предвид, че от 1,3 милиарда души, които живеят в крайна бедност, 70 % са жени, а бедността не е само признак, но и причина за неравномерното разпределение на доходите, собствеността, ресурсите, пазарната сила и правото на разпореждане със собствеността; като има предвид, че ЕС насърчава равенството между половете и правата на жените в своето сътрудничество в областта на развитието чрез двупистов подход за включване на въпросите за равенството между половете в общите политики и специфични мерки, насочени към насърчаване на правата на жените и участието им;

Ж.   като има предвид, че икономическият растеж е необходимо, но недостатъчно условие за борбата с бедността, тъй като не създава достатъчно нови възможности за осъществяване на стопанска дейност и създаване на работни места;

З.   като има предвид, че неравенствата между половете водят до други неравенства, с отрицателни последици за благоденствието на жените, техните семейства, общности и личния им потенциал за развитие;

И.   като има предвид, че в повечето страни дейностите, свързани с равенството между половете, не се разглеждат като основен приоритет и въпросите на пола се считат за проблеми с второстепенно значение, а културните, религиозните и социално-икономическите практики се използват като претекст за спиране на прогреса в областта на равенството между половете и правата на жените;

Й.   като има предвид, че е доказано, че участието на жените ускорява постигането на всички други ЦХР, като води до намаляване на бедността и подобряване на демографските, социалните и икономическите показатели;

K.   като има предвид, че включването на въпросите на пола в политиките може да спомогне за превръщането на обществата в по-справедливи и демократични, като жените и мъжете се считат за равни във всички аспекти на живота, без обаче това да заменя специалните политики за равенство между половете и положителните действия, като част от двойния подход за постигане на целта за равенство между половете;

Л.   като има предвид, че образованието и обучението на жените и момичетата от ранна възраст (включително и общо сексуално образование) има ключово значение за борбата за изкореняване на бедността и разпространението на болестите, като се гарантира повишаване на познанията, уменията и самочувствието на жените, с оглед на пълноценното им участие в обществото и политиката;

М.   като има предвид, че доброто сексуално и репродуктивно здраве на жените и правата им във връзка с това са предпоставка за постигане на равенство между половете, тъй като способността на жените да контролират собствената си плодовитост е от основно значение за участието на жените и защото жените, които могат да планират кога да създадат семейство, могат да планират и останалата част от живота си; като има предвид, че здравите жени могат да имат по-голяма плодовитост и че защитата на репродуктивните права, като например семейното планиране (планиране на времето и мястото на раждането и вземане на решения относно репродуктивност, лишена от дискриминация, принуда и насилие), предоставя свобода за по-пълноценно и равноправно участие в обществото;

Н.   като има предвид важността на предоставянето на финансова и техническа помощ за организациите на жените, с оглед популяризиране на програмите за най-уязвимата част от населението, включително и жените мигранти, вътрешно разселени или бежанци, и по-специално доставка на оборудване и подходяща техника и технологии за преработка на храни и облекчаване на работната натовареност, улесняване на достъпа на жени до земя, подобряване на достъпа и посещаемостта на момичетата в училищата;

O.   като има предвид, че жените са уязвими по отношение на дискриминацията в семейството и дискриминацията във връзка с достъпа до недвижимо имущество и собственост върху земята, както и до ресурси и контрола върху тях;

П.   като има предвид, че на жените се отказва достъп до основни здравни услуги, образование на всички равнища, икономическа независимост, възможности за кариера и участие в процесите на вземане на решение;

Р.   като има предвид, че в някои култури все още съществуват традиционни и религиозни предразсъдъци, които ограничават и дискриминират достъпа на момичетата и младите жени до образование;

С.   като има предвид, че най-малко 130 милиона жени са били принудително подложени на осакатяване на женските гениталии или други насилствени традиционни практики, а други 2 милиона всяка година са застрашени от такива драстични нарушения на телесната им неприкосновеност и човешките им права;

Т.   като има предвид, че жените мигранти са изложени в по-голяма степен на принудителен труд и сексуална експлоатация в сравнение с мъжете и съществува по-голяма вероятност да приемат неблагоприятни условия на труд;

У.   като има предвид, че в страните, в които е имало конфликт и в които протичат процеси на възстановяване и реинтеграция, институционалните механизми и ангажиментите за равенство между половете представляват ефективни първи стъпки за защита и насърчаване на правата на жените; като има предвид, че участието на всички заинтересовани страни, като правителствени и политически представители, неправителствени организации, групи на гражданското общество и академичната общност, както и прякото участие на женски организации и мрежи, е съществена предпоставка за постигането на съвместно и устойчиво развитие;

Ф.   като има предвид, че в Африка на юг от Сахара 57 процента от възрастното население, живеещо с вируса на ХИВ/СПИН, са жени, а вероятността младите момичета на възраст между 15 и 24 години да се заразят с него е над три пъти по-висока отколкото при младите мъже;

Х.   като има предвид, че е налице информационна неравнопоставеност между мъжете и жените относно начините на предаване на заразата с ХИВ/СПИН и относно мерките за превенция, като тази неравнопоставеност се засилва и от общите нагласи в обществото, свързани с дискриминацията и насилието по полов признак; като има предвид, че образованието и информацията по въпросите на сексуалното и репродуктивно здраве и достъпът до услуги, свързани с репродуктивното здраве, са най-добрата гаранция за превенция на ХИВ/СПИН и други болести, предавани по полов път;

Ц.   като има предвид, че всяка година все още се отчитат 536 000 смъртни случаи на родилки (95 % от които са в Африка и Азия), и на всеки случай на смърт на жена се падат по 20 или повече случая със сериозни усложнения, които варират от хронични инфекции до травми, водещи до увреждания, като например обстетрик фистули, които биха могли лесно да бъдат избегнати чрез осигуряване на всеобщ достъп до основни и спешни акушерски грижи и услуги в областта на репродуктивното здраве;

Ч.   като има предвид, че според проучване на Международния научноизследователски институт за политика в областта на храните съществува ясна връзка между хранителния статус на децата и степента на участие на жените при вземането на решения в домакинството, като жени, които са с нисък статус и нямат глас при вземането на решения в семейството, страдат по-често от недохранване; в тази връзка отбелязва, че голяма част от смъртните случаи на деца биха могли да бъдат избегнати чрез по-добро хранене и това би допринесло за постигане на Целта на хилядолетието за развитие за намаляване на детската смъртност;

Ш.   като има предвид, че някои изпълнени до момента проекти се характеризират с ниска степен на ефективност поради слабости, специфични за отделните страни: нестабилни местни и национални административни органи, корумпирани правителства и липса на опит и квалифициран персонал за решаване на проблемите, свързани с участието на жените и равенството между половете;

Z.  Щ. като има предвид, че повишеният риск от природни бедствия и процесите на влошаване на ресурсната база на местно и/или регионално равнище засягат в диспропорционално по-висока степен групите от населението в неравностойно положение;

1.  Приветства горепосоченото съобщение на Комисията "Равенство между половете и участие на жените в сътрудничеството за развитие", която го разглежда като продължение на Програмата за действие за включване на равенството между половете в сътрудничеството за развитие на Общността за периода 2001 - 2006 г.;

2.  Изразява съжаление от факта, че от момента, когато Съветът за първи път обяви в своята резолюция от 20 декември 1995 г. спазването на принципа за равенството между половете в сътрудничеството за развитие като основен принцип на политиката на Общността и на държавите-членки за развитие, на практика не е направено много по този въпрос;

3.  Изтъква, че разбирането на хората за ролята на жените в следвоенните общества и за техния принос към следвоенното възстановяване трябва да излезе извън общата реторика за "опита на жените от войната" и че спецификата и различието на опита на жените от войната трябва да бъдат признати;

4.  Изразява съжаление, че повечето национални стратегически документи по Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) разглеждат въпросите за равенството между половете като област с отражение върху всички останали сфери на дейност, без да се посочват специфични цели или дейности, свързани с въпросите на пола; настоятелно призовава за включване в бъдещите стратегии на цели и дейности, свързани с въпросите на пола,

5.  Приветства призива на Комисията ЕС да помага на трети държави при спазването и изпълнението на международните ангажименти, като Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Програмата за действие от Кайро, Платформата за действие от Пекин и Декларацията на ООН за целите на хилядолетието за развитие;

6.  Одобрява виждането на Комисията, че отпуснатите финансови средства за подпомагане на включването на въпросите, свързани с равнопоставеността на половете, в сътрудничеството за развитие, са незначителни в сравнение със средствата, определени за други хоризонтални мерки; изразява съжаление, че само 5% от средствата, отпуснати по ИСР за тематичната програма "Инвестиране в хората" (2007-2013 г.), са предназначени за дейности по равнопоставеността на половете и че регионалните и националните стратегически документи не дават обща представа за заделените от бюджета суми за дейности по равнопоставеността на половете, тъй като въпросите за равенството между половете се споменават само като въпроси, засягащи всички сфери, и не се предоставя информация за финансирането;

7.  Изразява загриженост относно новата организация на помощите на Комисията, при която отдава приоритетно значение на бюджетната помощ, тъй като това може да предизвика допълнителни трудности при оценката на напредъка по отношение на равнопоставеността на половете;

8.  Препоръчва общия подход на Комисията като добра основа, на която ЕС и държавите-членки могат да включат въпросите за равенството между половете в програмите си за сътрудничество за развитие, за да постигнат равнопоставеност на половете и участие на жените като основен инструмент за подобряване зачитането на правата на човека и за борба срещу бедността, но отбелязва, че има възможности за подобрения, по-специално при анализирането на данните, за да се избегне вземането на мерки, които биха могли да накърнят положението на жените;

9.  Изразява убеждението, че ефективността на включването на равенството между половете в политиките за сътрудничество за развитие зависи от чувствителността на държавите-членки и ангажираните институции на Европейския съюз към въпросите на равенството между половете; счита, че това предполага, че постигането на целите, заложени в Пътната карта за равенство между жените и мъжете за периода 2006-2010 г. (COM(2006)0092) в рамките на ЕС, е необходима предпоставка за ефективното включване на въпросите за равенството между половете в сътрудничеството за развитие;

10.  Подчертава необходимостта от това да се обърне внимание не само на жените, но и на отношенията между половете, и по-специално социалните отношения между мъжете и жените, които пораждат и поддържат неравнопоставеност между половете; следователно счита, че проектите следва да бъдат насочени към мъжете, както и към жените;

11.  Подчертава, че процесите на глобализация следва да предоставят нови възможности за бедните страни и специфичните потребности на жените следва да се вземат под внимание, тъй като те често са неквалифицирана работна сила, и следователно са в социално неравностойно положение;

12.  Призовава Комисията да представи практически предложения относно осигуряването на възможности за заетост и препитание за множеството неквалифицирани жени в развиващите се страни, в контекста на един все-по глобализиран свят;

13.  Призовава Комисията и държавите-членки да предприемат действия в рамките на сътрудничеството за развитие с конкретно и измеримо въздействие върху отношенията между половете, чрез извършване на промени в законите, институциите и съществуващите патриархални стереотипи, увеличаване на бюджетните средства и подобряване на социално-икономическите условия за жените;

14.  Призовава държавите-членки и Комисията, като работодатели в развиващите се страни, да вземат предвид принципа за достоен труд, чрез повишаване на възнагражденията съгласно Препоръка 135 на МОТ от 22 юни 1970г. относно установяване на минимални възнаграждения, като се отдели специално внимание на развиващите се страни;

15.  Приветства предложенията за насърчаване на защитата на трудовите и граждански права на наетите по временна заетост и насърчаване на участието на жените в синдикалните организации, с оглед смекчаване на трудностите, с които жените се сблъскват в работната среда;

16.  Настоятелно призовава Комисията, когато разработва политиките си за сътрудничество за развитие, да подкрепя мерки за укрепване на правния статус на жените, като насърчава еднакъв достъп до достойни условия на труд, както и основните човешки и социални права и да обърне специално внимание на нарастващия брой и уязвимостта на жените мигранти, за да се избегне превръщането на жените в новата експлоатирана класа на обществото;

17.  Призовава Комисията да направи оценка на потенциалното въздействие на споразуменията за икономическо партньорство от гледна точка на въпросите на пола;

18.  Призовава Комисията и държавите-членки да осигурят съгласуваност между политиката на сътрудничество за развитие и другите политики на Общността (напр. търговия и селско стопанство), за да предотвратят евентуално отрицателно взаимодействие между отделните политики, по-специално по отношение на мерките за участие на жените;

19.  Отбелязва, че способността на жените да планират живота си зависи от нивото им на образование; подчертава значението на образователните програми, отчитащи въпросите на пола, които са насочени към жените и мъжете;

20.  Призовава Комисията да извърши анализ на проблемите на пола на всеки етап на планиране, прилагане и оценка на политиката, с цел гарантиране премахването на всички форми на дискриминация по полов признак, както и защита и насърчаване на човешките права на жените;

21.  Приканва Комисията да направи оценка на последиците от новите условия за помощи върху положението на жените, като се вземе предвид фактът, че на жените и равенството между половете се отделя по-малко внимание, отчасти в резултат на тази нова тенденция на развитие;

22.  Приветства призива на Комисията за разработването на показатели за постигнатите резултати, отчитащи въпросите на пола, и призовава за включването на тези показатели във всички национални стратегически документи по ИСР и Европейския фонд за развитие, както и в оценката на резултатите при междинния и окончателния преглед на тези стратегии; призовава Комисията да разработи нискоразходни, прозрачни и лесно разбираеми параметри под формата на количествено измерими качествени показатели, за да може да извършва редовна и ефективна оценка на напредъка по въпросите на равнопоставеността на половете и участието на жените; приканва Комисията, в процеса на диалог с трети държави, да повиши осведомеността относно важността на наличието на съпоставими данни, обобщени по полов признак; подкрепя показателите, разбити по полов признак, в приложението (част VII) (SEC(2007)0332) към горепосоченото съобщение на Комисията "Равенство между половете и участие на жените в сътрудничеството за развитие", като добра основа за разработване на всеобхватни инструменти за измерване на резултатите;

23.  Приветства факта, че в стратегията на Комисията се обръща внимание на явлението, свързано с насилието, основаващо се на пола;

24.  Подчертава, че насилието срещу жените не е само женски проблем и че е необходим подход, насочен не само към жените, но и към мъжете; като приветства програмите, насочени към жените-жертви, настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да разработят програми, насочени към мъжете с насилническо поведение, като по този начин се отстранят причините, а не само последствията от това явление;

25.  Приветства инициативата на Комисията за повишаване на осведомеността по отношение на насилието спрямо жените чрез по-широко отразяване на този проблем в медиите и подобряване на обучението на персонала на военните, правоохранителните и съдебните органи; все пак настоява да се обърне по-сериозно внимание на мерките, насочени срещу търговията с хора, изтезанията и вредните традиционни практики, с подчертано внимание към осакатяването на женските гениталии, престъпленията на честта, ранните и принудителни бракове, и настоява за увеличаване на броя на женския персонал в институциите, които пряко подпомагат жертвите на тези практики;

26.  Приветства факта, че горепосоченото съобщение на Комисията "Равенство между половете и участие на жените в сътрудничеството за развитие" подчертава увеличения брой инфекции с ХИВ/СПИН сред жените; счита, че е следвало към държавите-членки на ЕС да бъде отправен изричен призив за изпълнение на поетите от тях финансови ангажименти в тази област;

27.  Приканва Европейската комисия и държавите-членки да разработят специфични, обвързани със срокове и измерими ангажименти и да отпуснат подходящи средства, с оглед постигане на всеобщ достъп до превенция и лечение на ХИВ/СПИН и свързаните с това грижи и подпомагане на всички жени и момичета до 2010 г.;

28.  Приветства категоричното потвърждаване в горепосоченото съобщение на Комисията "Равенство между половете и участие на жените в сътрудничеството за развитие" на връзката между политиките и програмите, свързани с ХИВ/СПИН, и политиките и услугите, свързани със сексуалното и репродуктивно здраве и права;

29.  Призовава Комисията да засили своята роля на политически лидер в областта на сексуалното и репродуктивно здраве и права (СРЗП) и да увеличи финансирането за СРЗП, с цел подпомагане на страните да постигнат ЦХР, и по-специално целта за всеобщ достъп до репродуктивно здраве, свързана с ЦХР за подобряване на здравето на майките (ЦХР 5) и да разгледа въпроси, на които понастоящем не се обръща внимание, свързани със СРЗП на жените, като например обстетрик фистули и фистули, причинени от травма;

30.  Подчертава, че дискриминацията на момичета и жените допринася за повишен риск от заразяване с ХИВ/СПИН, тъй като техният нисък социален статус ги затруднява да вземат решения по въпросите на сексуалността;

31.  Изразява дълбоко съжаление относно статуса на жените, който съгласно шериата е приравнен с този на движима собственост, и счита, че това потисничество напълно противоречи на всеки принцип, който Парламентът счита за много важен;

32.  Приветства факта, че горепосоченото приложение към съобщението на Комисията "Равенство между половете и участие на жените в сътрудничеството за развитие" признава важността на подпомагането на научните изследвания за микробициди и ваксини (които са най-обещаващите технологии за жените) и призовава Европейският съюз допълнително да гарантира включването на научноизследователската и развойна дейност за откриване на ваксина срещу ХИВ/СПИН и микробициди в рамките на по-общите програми за развитие и равнопоставеност на половете;

33.  Счита, че участието на жените чрез осигуряване на пълен достъп до информация, свързана със сексуалното и репродуктивно здраве, доставка на услуги и стоки, ги поставя в по-добра позиция да изискват безопасен секс и да се предпазват от заболявания, предавани по полов път, включително ХИВ/СПИН; подкрепя мерките, предложени от Комисията за предпазване на жените от заболявания, предавани по полов път, и по-специално финансовата подкрепа за разработването на микробициди и ваксини, както и мерките за репродуктивно здраве и права;

34.  Насърчава държавите-членки да поощряват включването на превенцията на предаването на ХИВ/СПИН от майка на дете в рамките на пакета от всеобхватни подходи за борба с ХИВ/СПИН;

35.  Подчертава значението на поставянето на жените в центъра на политиката в областта на водоснабдяването, канализацията и хигиената; и следователно подчертава важността на разширяването на достъпа до безопасна питейна вода, подходящ санитарен контрол и вода за промишлени цели;

36.  Критикува силно факта, че мерките за борба срещу традиционни практики, включващи насилие срещу жените, не са включени стратегията на Комисията; осъжда всякакви правни, културни и религиозни практики, които водят до дискриминация на жените, до изключването им от политическия и обществения живот, изолиране на жените в ежедневния им живот, както и практиките, които толерират изнасилването, домашното насилие, принудителния брак, липсата на равни права при дела за развод, "убийствата на честта", задължението на жените против волята им да носят определен тип облекло, тормоза в случай че не спазват норми и правила, основаващи се пола, търговията с жени и принудителния труд; призовава настоятелно Комисията и държавите-членки да водят борба срещу тези практики в рамките на политиките на сътрудничество за развитие; призовава Комисията да положи енергични усилия, за да подкрепи прилагането на програми за осведомяване и застъпничество, насочени към повишаване на съзнанието на обществото и промяна на нагласите на общественото мнение, при националното планиране в отделните страни, и да заложи като критерий за добро управление на страните-партньори мерките, които се вземат за борба срещу всички форми на насилие срещу жените, включително и вредните традиционни практики;

37.  Отбелязва с тревога доклада на Фонда на ООН за населението относно състоянието на населението по света през миналата година , според който в световен мащаб съществува недостиг на 60 000 000 жени и че "липсата" на тези жени се дължи на избор на пола на детето преди раждането, на аборт и детеубийство;

38.  Призовава Комисията и държавите-членки да изпълнят призива на Брюксел за предприемане на действия срещу сексуалното насилие при конфликти и след тях;

39.  Настоятелно призовава Комисията да заложи сексуалното и репродуктивно здраве и права в условията на кризи и в конфликтни райони, включително и борбата срещу сексуалното насилие, като приоритет на етапа на предоставяне на хуманитарна помощ, както и на следвоенно възстановяване;

40.  Подчертава необходимостта от допълване на представата за жените като уязвими жертви с образа им на силно диференцирана група от обществени фигури, притежаващи ценни ресурси и способности и имащи собствени приоритети; изтъква, че жените влияят върху хода на събитията и че чрез тяхното въздействие трябва да направляват процеса на развитие;

41.  Счита, че участието на жените в процесите на вземане на решения на всички нива е необходимо условие за наличието на добро управление и приветства всякакви поддържащи мерки, като стимули за попълване на квоти, подкрепа за женските движения и организации и активно насърчаване на правата на жените в националните стратегически документи; отново подчертава необходимостта от засилване на ролята на жените при вземането на политически решения и от гарантиране на пълното им участие във всички усилия за насърчаването на мира и разрешаването на конфликти; също така подкрепя препоръките, дадени в Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН от 2000 г.;

42.  Призовава ЕС да положи повече усилия за прилагане на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН от 2000 г., в която се призовава за по-голямо участие на жените на всички равнища на вземане на решения в процеса на разрешаване на конфликти и мирния процес;

43.  Подчертава, че изнасилването се използва като военно оръжие и че този проблем трябва да се реши чрез програми за подкрепа на жертвите;

44.  Призовава Комисията да положи значителни усилия, за да вземе предвид равнопоставеността на половете при националното планиране; подчертава, че все още са необходими значителни усилия за включването на въпроса за равенството между половете като задача на хоризонтално равнище в ежедневната практика на ЕС по сътрудничеството за развитие; призовава Комисията да се стреми към равновесие между половете в делегациите на Комисията, като назначава повече жени в състава на делегациите, в това число и като ръководители на делегации;

45.  Подчертава потенциала на микрокредитите като инструмент, който политиките на сътрудничество за развитие могат да използват, с цел насърчаване развитието на местните общности и участието на жените;

46.  Призовава Комисията да разработи политики за насърчаване на жените за формиране на групи за оказване на самопомощ, както и към самостоятелност, и в сътрудничество с международни организации (като Finance PlaNet), да разшири мрежата за микрофинансиране, така че повече жени да получат достъп до заеми, с цел подобряване на икономическия им статус;

47.  Призовава Комисията да предостави ясна информация за наличните механизми за наблюдение и оценка на прилагането на настоящата стратегия, включително и мониторинг на финансовите и човешките ресурси, които ще бъдат осигурени за гарантиране на ефективното й прилагане;

48.  Посочва, че на национално равнище има по-голяма вероятност да бъде постигната равнопоставеност на половете, ако са налице достатъчно финансови средства и квалифицирани специалисти по въпросите на равнопоставеността на половете, по-специално местни специалисти, като част от екипите по проекти;

49.  Настоятелно призовава Комисията да осигури за своите служители, които работят в развиващите се страни, обучение по въпросите на пола;

50.  Приветства мерките, предложени от Комисията в областта на образованието, като счита, че участието на жените чрез повишаване на равнището на образование води до подобряване на положението както на жените, така и на децата им;

51.  Подчертава необходимостта от по-нататъшно насърчаване на достъпа на момичетата до образование и професионално обучение на всички равнища, с цел предотвратяване на ранното отпадане от училище и подкрепа за справедлива образователна политика, подчинена на висок стандарт, чрез обучение на преподавателите по въпросите на пола и осигуряване на подкрепа за реформа на учебните програми, в които да се включат въпросите за равенството между половете, сексуалното и репродуктивното здраве и постигането на независимост на жените, тъй като в голяма част от развиващите се страни момичетата все още са подложени на дискриминация по отношение на достъпа до образование;

52.  Отбелязва, че стратегията в областта на дейностите на ЕС на международно и регионално равнище за съжаление не включва позицията на ЕС относно реформата на ООН в областта на равенството между половете;

53.  Приветства създаването на партньорство между ЕО и ООН за равенство между половете за развитие и мир(13); подчертава интереса на Европейския парламент за това да бъде осведомяван и включван в работата по това партньорство;

54.  Подчертава, че е важно да се насърчава координацията между донорите, с оглед включване на въпросите на пола в политиките, подобряване на диалога и комуникацията за постигане на общо разбирателство по подходяща методология и понятията, свързани с пола;

55.  Призовава Съвета да определи европейски пратеник по правата на жените, който да работи за засилване на ангажимента на ЕС към участието на жените във външната политика и политиката за развитие, и който да насърчава постигането на Целите на хилядолетието за развитие чрез насочване на усилията към постигане на равенство между мъжете и жените по света, намаляване на майчината смъртност и борба с бедността;

56.  Приветства намерението на Комисията да обвърже отпускането на средства от бюджета с критерии за ефективност, оценявани на базата на показатели за резултатите, разбити по полов признак; въпреки това настоява, решенията за налагане на наказания за некомпетентност на административните органи трябва да бъдат вземани внимателно, така че да не засягат неблагоприятно крайните бенефициенти на помощите, а именно - жените;

57.  Подчертава, че само участието на жените в процеса на вземане на решения не води до намаляване на неравностойното положение на жените, но че пречките пред участието на жените могат да се преодолеят единствено чрез целеви и ефективни усилия на местно равнище;

58.  Подчертава, че доброто управление включва зачитане на основните свободи и разглеждане на правата на жените и равнопоставеността на половете като основни права и че тези права са много важни за постигането на ЦХР и на други цели на развитието;

59.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 40. (2) ОВ С 364, 18.12.2000 г., стр. 1. (3) ОВ С 33 Е, 9.2.2006, стр. 311. (4) Приети текстове, P6_TA(2007)0274. (5) ОВ С 280 Е, 18.11.2006 г., стр. 475. (6) Приети текстове, P6_TA(2007)0483. (7) Приети текстове, P6_TA(2007)0577. (8) ОВ С 46, 24.2.2006 г., стр. 1. (9) Декларацията за Европейския консенсус относно хуманитарната помощ беше одобрена от Съвета на 19 ноември и от Европейския парламент − на 29 ноември, и беше подписана от председателите на Комисията, Съвета и Европейския парламент на 18 декември 2007 г. (10) OВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3. (11) ОВ L 209, 11.8.2005, стр. 27. (12) ОВ L 378, 27.12. 2006 г., стр. 41. (13) "Партньорството между ЕС и ООН за равенство между половете за развитие и мир" е инициатива, в която участват Европейската комисия, Фондът на ООН за жените (UNIFEM) и Международният център за обучение на Международната организация на труда (ITCILO). Инициативата е следствие от конференцията "Как да постигнем развитие: Насърчаване на равенството между половете в новите условия за отпускане на помощи и партньорства", организирана съвместно от Европейската комисия и UNIFEM през ноември 2005 г.