Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението от Комисията до Съвета и Европейския парламент относно прегледа на управлението на запасите от дълбоководни видове риби (COM(2007)0030),

–   като взе предвид предложението за регламент на Съвета относно установяването на рамка на Общността за събирането, управлението и използването на данните в сектор "Рибарство" и подкрепата за научни консултации във връзка с Общата политика в областта на рибарството (COM(2007)0196),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по рибно стопанство и становището на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A6-0103/2008),

А.   като има предвид, че в своите препоръки от 2002 г. и от 2004 г. относно дълбоководните видове Международният съвет за изследване на морето (ICES) посочва, че повечето видове се намират извън разумните биологични граници; като има предвид, че ЕС е ограничил риболовната си дейност в значително по-ниска степен в сравнение с препоръките на ICES; като има предвид освен това, че наличието на по-добри базови биологични данни е важно за определянето на квоти, които да гарантират устойчив риболов;

Б.   като има предвид, че риболовните дейности на флотовете за далечен риболов, независимо дали се извършват във водите на трети страни, в зони, регулирани от регионална организация за управление на рибарството, или в нерегулирани зони в открито море, следва да се осъществяват по разумен и отговорен начин, в съответствие с Конвенцията на ООН по морско право, споразумението за прилагане на разпоредбите на горепосочената конвенция, свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси, и кодекса за поведение на ФАО за отговорно рибарство, и като има предвид, че както в споразумението на ООН относно рибните запаси, така и в кодекса за поведение на ФАО се изисква да се прилага принципът на предпазните мерки;

В.   като има предвид, че по време на срещата на високо равнище, проведена в Йоханесбург през 2002 г., ЕС пое ангажимент да гарантира устойчивия характер на световния риболов, както и да поддържа или възстановява рибните запаси, предимно популациите, които се експлоатират прекомерно, на равнището на максимален устойчив улов, по възможност преди 2015 г.;

Г.   като има предвид, че опазването на морската среда и устойчивият риболов могат да се осъществяват по ефективен начин само със съгласието и сътрудничеството на всички заинтересовани страни;

Д.   като има предвид, че систематичното събиране на достоверни данни е крайъгълният камък за оценката на рибните запаси и за научните консултации, като следователно е от жизненоважно значение за прилагането на общата политика в областта на рибарството (ОПОР), както и че в гореспоменатото си съобщение Комисията признава липсата на достатъчно данни за извършване на научна оценка на състоянието на запасите от дълбоководни видове риба, а също така и различията по отношение на тяхната дефиниция;

Е.   като има предвид, че в доклада, публикуван през април 2007 г. от Консултативния комитет по рибарство и аквакултури, се разглежда изменението на сроковете за представяне на научните доклади и подобряване на тяхното качество;

Ж.   като има предвид необходимостта от подходящи социално-икономически мерки за обезщетяване на рибарите за разходите по ограничаването на дейността, свързани с плановете за възстановяване на рибните запаси;

З.   като има предвид, че в своята резолюция от 14 ноември 2006 г. относно Тематичната стратегия относно защитата и опазването на околната среда(1) се е застъпил за приемането на поредица от мерки за насърчаване на устойчивото използване на моретата и опазването на морските екосистеми;

1.  Приветства усилията от страна на флота на Общността за провеждане на устойчива политика в областта на рибарството, като констатира определена диспропорция между положението, представено в съобщението на Комисията, и реалната ситуация;

2.  Посочва, че преди да се приемат нови мерки за управление, би трябвало да се анализира защо не се прилагат съществуващите мерки, както и причините, поради които държавите-членки не изпълняват своите задължения или ги изпълняват със закъснение или чрез различни методики, затруднявайки анализа на факторите, оказващи влияние при тези риболовни дейности;

3.  Предупреждава, че постоянните промени в нормативната уредба, както и представянето на нови предложения, без да има време за реализиране на съществуващите вече предложения и за адекватно обработване на получената информация, водят до загуба на доверие в Общата политика в областта на рибарството, както и че съществуващите ограничения върху дейността са по-подходящи за някои видове, отколкото за други;

4.  Изразява съгласието си с Комисията относно това, че систематичното събиране на достоверни данни е крайъгълният камък за извършването на оценка на рибните запаси и за изготвянето на научни становища; призовава Комисията, държавите-членки и представителите на риболовната промишленост да коригират съществуващите пропуски с цел мерките за контролиране на риболовната дейност да се приспособят към всеки риболовен район, като се отчита, че в по-голямата част от районите за дълбоководен риболов се извършва смесен риболов;

5.  Припомня на Комисията, че дори когато общият допустим улов (ОДУ) и ограниченията върху риболовната дейност за тези риболовни райони са определени по произволен начин поради оскъдни познания в областта на биологията, трябва да се съблюдават подходът на предприемане на предпазни мерки и експлоатацията при всеки вид, който се счита за дълбоководен, а общият допустим улов трябва да се определи в съответствие с тях, въз основа на прецизни научни изследвания;

6.  Отбелязва, че в Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 година относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството(2) се посочва, че прилагането на подхода на предпазливост означава, че "отсъствието на меродавни научни данни не трябва да служи за претекст за неприемане или за отлагане приемането на управленчески мерки, целящи опазването на видовете-обект на риболов, на свързаните или зависещи от тях видове, на останалите видове и на тяхната околна среда";

7.  Подчертава необходимостта от въвеждане на забрана за изхвърляне на улов при дълбоководния риболов, която би предоставила възможност на учените по-точно да изследват сложното многообразие на видовете, които се разтоварват на брега и голяма част от които са негодни за консумация;

8.  Изразява мнението, че в рамките на мерките за намаляване на страничния улов и преустановяване на изхвърлянето на улов Комисията следва коригира равнищата на риболовното усилие според целевите видове и видовете, които съставляват единствено случаен улов, като същевременно се засилят процедурите за наблюдение и контрол;

9.  Отбелязва, че много дълбоководни видове попадат в страничния улов и поради това настоятелно приканва Комисията да постави по-силен акцент върху контрола на риболовната дейност като способ за ограничаване на страничния улов; отбелязва при все това, че ограниченията върху размера на окото на мрежите са неподходящи поради формата и размера на дълбоководните видове;

10.  Изисква от Комисията да извърши социално-икономическа оценка на улова на дълбоководни видове и анализ на въздействието, което допълнителното намаляване на риболовната дейност би оказало върху отрасъла, както и на въздействието на продължаващото изчерпване на рибните запаси, от които зависят рибните стопанства; посочва, че от съществено значение е да се постигне равновесие между социално-икономическите потребности и устойчивостта на околната среда;

11.  Посочва, че при условие че голяма част от тези запаси се управлява в международни води, мерките трябва да се координират в рамките на различните регионални организации за управление на рибарството, така че при приемане на мерките да се вземат предвид всички флотове, които извършват своята дейност в тези риболовни райони; счита, че ЕС следва да полага усилия, за да гарантира пълното и ефективно прилагане на Резолюция № 61/105 на Генералната асамблея на ООН относно дълбоководния и дънния риболов в открито море; счита, че всички ограничения следва да се прилагат към рибарите от всички договарящи се страни, с цел да се предотврати появата на неблагоприятни условия за някои от тях;

12.  Предлага да не се разрешава риболовът в дълбоководни райони, в които досега не се е извършвала риболовна дейност, докато тези райони не бъдат изследвани и научните данни не потвърдят, че е възможно да се извършва устойчив риболов без риск от намаляване на биологичното разнообразие или от нанасяне на вреди на местообитанията, и докато не се въведат съответните мерки за управление;

13.  Изисква от Комисията да въведе нови програми за събиране на научна информация, като при необходимост се използват кораби за провеждане на научноизследователска дейност; счита, че като пример може да послужи извършеното от испанската администрация за управление на риболова, в района, регулиран от Комисията по риболова в Североизточния Атлантически океан, във връзка с картографирането на "Hatton Bank", където се ловят дълбоководни видове риба, като основна задача на изследването беше да се проучи разположението на подводните планини, студеноводните корали и хидротермалните каньони, за да се открият чувствителни зони в района, в който работят риболовните флотилии;

14.  Изразява съгласие с Комисията относно необходимостта от приемане на подход, съобразен с екосистемите, за този вид риболовни райони, като същевременно предупреждава, че мерките трябва да се ползват с минимално равнище на доверие и трябва да се прилагат не целокупно, а въз основа на оценките на въздействието върху околната среда, с цел да се избегне забраната за риболов в зони, в които не съществуват рискове, и се забрани дънният риболов в зони, в които се намират или е възможно да съществуват уязвими морски екосистеми или в които рибните запаси са извън разумните биологични граници; картографското изследване на морското дъно, проучването на взаимодействието на елементите, които съставляват екосистемите, както и природните ресурси на океаните трябва да представляват приоритет, ако целта е новата европейска морска политика да се превърне в реалност;

15.  Отново подчертава, че трябва да се обръща внимание на мнението на рибарите и на сдруженията, които ги представляват, като те следва да участват в определянето на мерките за опазване на морската среда, за управление на ресурсите и възстановяване на популациите;

16.  Споделя становището на Консултативния комитет по рибарство и аквакултури относно това, че е необходимо да се отделят повече ресурси, както човешки, така и финансови, за анализ на биомасата и смъртността, причинявана от риболова, в почти всички риболовни райони; също така счита, че за да бъдат научните препоръки приети от всички страни, е необходимо да се определи ясна стратегическа ориентация, която да даде възможност за избягване на дублирането на работата и преодоляване на липсата на общи действия;

17.  Изразява своята загриженост относно липсата на ефективност и слабото прилагане на регламентите в сила относно Общата политика в областта на рибарството; призовава Комисията да подобри наблюдението и контролните процедури в държавите-членки;

18.  Подчертава значението на разработването на нови техники, за да се гарантира действаща контролна и надзорна система; приканва Комисията да продължава да разработва техники за контрол и във връзка с това обръща внимание на възможността за въвеждане на електронни дневници;

19.  Изтъква предимствата на определянето на мрежа от защитени морски територии в рамките на мрежата на Натура 2000 и смята, че подобно действие ще има положително въздействие върху рибните запаси, които се експлоатират прекомерно; насърчава държавите-членки да се възползват от всички възможности, предоставени от свързаните с моретата елементи на мрежата "Натура 2000";

20.  Настоятелно приканва Комисията да положи всички усилия за осигуряване на прилагането и на възможното подобрение на съществуващите международни споразумения за дълбоководен риболов;

21.  Призовава Комисията и държавите-членки да разработят общи насоки, да обменят най-добри практики, да подобрят използването на наличните в Общността технологии и да осигурят участието на мозъчни тръстове и неправителствени организации с оглед на по-доброто прилагане на мерките за ограничаване на незаконния риболов и на продажбата на незаконен улов на европейските пазари;

22.  Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават съобразени с околната среда методи на риболов, които не нанасят вреди на околната среда и на биологичното разнообразие посредством нежелан страничен улов или ненужно увреждане на други живи организми;

23.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ C 314 E, 21.12.2006 г., стр. 131. (2) ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59.