Резолюция на Европейския парламент от 20 февруари 2008 г. относно Договора от Лисабон (2007/2286(INI))

P6_TA(2008)0055 A6-0013/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, подписан на 13 декември 2007 г.,

–   като взе предвид Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, във вида, в който са изменени с Единния европейски акт и с Договорите от Маастрихт, Амстердам и Ница,

–   като взе предвид Хартата за основните права на Европейския съюз от 12 декември 2007 г.(1),

–   като взе предвид Декларацията от Лаакен от 15 декември 2001 г. относно бъдещето на Съюза,

–   като взе предвид Договора за създаване на Конституция за Европа, подписан в Рим на 29 октомври 2004 г.,

–   като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2007 г. относно пътната карта за конституционния процес на Европейския съюз(2) и своята резолюция от 11 юли 2007 г. относно свикването на Междуправителствена конференция(3),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по конституционни въпроси и становищата на Комисията по регионално развитие, Комисията по външни работи, Комисията по развитие, Комисията по международна търговия, Комисията по бюджети, Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A6-0013/2008),

като има предвид, че

А.   през последните 50 години развитието на Европейския съюз имаше съществено значение за създаването на пространство на мир и стабилност на континент, който в миналото е бил опустошаван от войни, за укрепване на демокрацията, свободата и правата на гражданите, за увеличаване на просперитета, солидарността и благоденствието чрез създаването на най-големия единен пазар в света с общи правила за социални стандарти, защита на околната среда и потребителите и лоялна конкуренция и с икономически и паричен съюз, за даване на възможност държавите-членки да работят съвместно за решаването на въпроси, които надхвърлят националните граници, както и за засилване на ролята на Европа в международен план;

Б.   налице е призната необходимост от реформиране и укрепване на структурите на Съюза с цел утвърждаване на тези постижения и подобряване на капацитета на Съюза, който включва 27 и евентуално повече държави-членки, да функционира ефективно, така че да успее да се справи с новите общи предизвикателства и върху дейността му да може да се упражнява повече демократичен контрол;

В.   тази необходимост беше в основата на последователните реформи, които след Договора от Маастрихт - довел до промени в процеса на европейска интеграция със създаването на икономически и паричен съюз и преминаването от една основно икономическа общност към политически съюз - целяха изграждането на институционалната структура на Съюза и доведоха до Декларацията от Лаакен, която също така откри пътя за осъществяването на един различен процес на реформи, основан на метода на Конвента, а не изключително на междуправителствени конференции, както досега;

Г.   Договорът за създаване на Конституция за Европа беше изготвен от Конвент, съставен от двама представители на всеки национален парламент, 16 членове на ЕП, двама представители на Комисията и по един представител на всяко национално правителство, като Конвентът подготви проект чрез провеждане на публично обсъждане, като се достигна до консенсус; този проект по същество не беше променен от Междуправителствената конференция през 2004 г. и последващият Договор от Лисабон, в който не бяха включени някои елементи от Конституцията, беше изготвен по традиционни междуправителствени методи на работа, макар и с пълното участие на трима представители на Европейския парламент;

Д.   предишният опит за реформа на Съюза чрез замяна на Договорите с Конституция беше подкрепен от много голямо мнозинство от избраните представители на европейските граждани в Европейския парламент(4) и Конституцията беше ратифицирана от 2/3 от държавите-членки, но беше отхвърлена от две страни (Франция и Нидерландия) и след период на размисъл, през който стана ясно, че необходимото одобрение от всички държави-членки може и да не бъде получено, този подход беше изоставен в полза на изменението на вече съществуващите договори;

Е.   тази промяна на метода и процеса, при запазване под нова форма на голяма част от предвидените практически промени в институционалната структура на Съюза, предполагаше залагане на по-малко амбициозни цели и отпадане на редица елементи на Конституцията, отлагане на влизането в сила на някои от новите й механизми и включване в Договорите на специални, различни за отделните държави-членки мерки;

Ж.   независимо от това, фактът, че всяко отделно национално правителство в Съюза даде своето съгласие за Договора показва, че всички избрани правителства на държавите-членки считат, че този компромис представлява основа, на която те желаят да работят съвместно в бъдеще и всяко от тях трябва да покаже готовност за поемане на максимален политически ангажимент за ратифицирането му преди 1 януари 2009 г.;

З.   необходимо е Договорът от Лисабон да бъде ратифициран от всички държави-членки до края на 2008 г., за да могат гражданите да гласуват на изборите през 2009 г. при пълно познаване на новата институционална рамка на Съюза;

Положителна стъпка за бъдещето на Съюза

1.  Заключава, че като цяло Договорът от Лисабон представлява значително подобрение на съществуващите Договори и ще допринесе за подобряване на демократичния контрол в рамките на Съюза и на процеса на вземане на решения (чрез засилване на ролята на Европейския парламент и националните парламенти), увеличаване на правата на европейските граждани по отношение на Съюза и подобряване на ефективното функциониране на институциите на Съюза;

Повече демократична отчетност

2.  Приветства факта, че демократичната отчетност и правомощията за вземане на решения ще бъдат засилени, като по този начин гражданите ще могат да упражняват по-голям контрол върху действията на Съюза, което се дължи до голяма степен на следните подобрения:

Утвърждаване на ценностите, засилване на правата на гражданите, осигуряване на по-голяма на яснота

3.  Приветства факта, че правата на гражданите ще бъдат засилени в резултат на следните подобрения:

4.  Приветства факта, че в Договора се определят по по-ясен и видим начин общите за всички държави-членки ценности, на които се основава Съюза, както и целите на Съюза и принципите, регулиращи дейностите и отношенията на ЕС с държавите-членки:

По-голяма ефективност

5.  Приветства факта, че новият Договор ще укрепи капацитета на институциите на Съюза да изпълняват функциите си по-ефективно, и по-специално защото:

Опасения

6.  Осъзнава широко разпространеното съжаление, че след резултатите от референдумите във Франция и Нидерландия, с цел да се постигне ново споразумение между 27-те държави-членки, се наложи:

Заключения

7.  Подкрепя Договора и подчертава необходимостта всички държави-членки на Съюза да го ратифицират своевременно, за да може да влезе в сила на 1 януари 2009 г.;

8.  Счита, че Договорът от Лисабон ще осигури стабилна рамка, която ще позволи по-нататъшното развитие на Съюза за в бъдеще;

9.  Осъзнава, че договорът за изменение неизбежно е по-неясен и неразбираем от един систематизиран договор; призовава следователно консолидираните договори да бъдат незабавно публикувани, във вида, в който са изменени с Договора от Лисабон, което би предоставило на гражданите по-ясен основен текст на ЕС;

10.  Отново призовава да се положат всички възможни усилия, както от институциите на ЕС, така и от националните органи на управление, в съответствие с принципа на искрено сътрудничество, за да се информират европейските граждани по-ясно и обективно за съдържанието на Договора;

11.  Възлага на своята водеща комисия да подготви необходимите промени в Правилника за дейността на ЕП и да направи оценка на потребността от допълнителни мерки за прилагане;

o
o   o

12.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и доклада на Комисията по конституционни въпроси на националните парламенти на държавите-членки, на Съвета, на Комисията и на бившите членове на Конвента за бъдещето на Европа, както и да гарантира предоставянето от службите на Парламента, в това число и от неговите информационни бюра, на най-подробна информация за позицията на Парламента по Договора.

(1) ОВ C 303, 14.12.2007 г., стр.1. (2) Приети текстове, P6_TA(2007)0234. (3) Приети текстове, P6_TA(2007)0328. (4) С 500 гласа "за", 137 гласа "против" и 40 въздържали се (Резолюция от 12 януари 2005 г. относно Договора за създаване на Конституция за Европа [Доклад на Corbett/Méndez de Vigo], ОВ С 247 Е, 6.10.2005 г., стр. 88).

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 20 февруари 2008 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно статистическите данни за населението и преброяването на жилищния фонд (COM(2007)0069 – C6-0078/2007 – 2007/0032(COD))

P6_TA(2008)0056 A6-0471/2007

(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2007)0069),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 и член 285, параграф 1 от Договора за ЕО, съгласно които Комисията внесе предложението в Парламента (C6-0078/2007),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по заетост и социални въпроси и становището на Комисията по регионално развитие (A6-0471/2007),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Призовава Комисията отново да се допита до Парламента, в случай че възнамерява съществено да промени своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 20 февруари 2008 г. с оглед приемането на Регламент (ЕО) № …/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно преброяването на населението и жилищния фонд

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента на първо четене съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕО) № .../2008.)

Резолюция на Европейския парламент от 20 февруари 2008 г. относно приноса към пролетното заседание на Европейския съвет през 2008 г. във връзка с Лисабонската стратегия

P6_TA(2008)0057 B6-0076/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид стратегическия пакет на Комисията за Лисабонската стратегия, който включва стратегическия доклад относно обновената Лисабонска стратегия за растеж и работни места и начало на новия цикъл (2008-2010 г.)", оценка на националните програми за реформа и интегрираните насоки за растеж и заетост (2008-2010 г.), изложени в нейното съобщение до Европейския съвет на неговото пролетно заседание (COM(2007)0803), и съобщението на Комисията относно предложението за Лисабонска програма на Общността 2008-2010 г. (COM(2007)0804),

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно "Европейските интереси: постигане на успех в ерата на глобализацията" (COM(2007)0581),

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно "Изпълнение на Лисабонската стратегия за растеж и работни места посредством политиката на сближаване на ЕС от държавите-членки и регионите, 2007-2013 г." (COM (2007)0798),

–   като взе предвид 27-те национални програми за реформа в рамките на Лисабонската стратегия за периода 2005-2008 г., представени от държавите-членки,

–   като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 23 и 24 март 2000 г., 23 и 24 март 2001 г., 22 и 23 март 2005 г., 23 и 24 март 2006 г. и 8 и 9 март 2007 г., както и резултатите от разискванията на неформалния Европейски съвет от 27 октомври 2005 г.,

–   като взе предвид резолюцията си от 15 ноември 2007 г. относно "Европейските интереси: постигане на успех в ерата на глобализацията"(1),

–   като взе предвид Четвъртата съвместна парламентарна среща, проведена в Брюксел на 11 и 12 февруари 2008 г.,

–   като взе предвид член 103, параграф 2 от своя правилник,

A.   като има предвид обещанието на Комисията изцяло да се съобрази със становищата, изказани от Парламента в неговите резолюции относно Лисабонската стратегия, и по-специално резолюцията си относно глобализацията, приета на 15 ноември 2007 г.;

Б.   като има предвид, че Парламентът в предишните си резолюции демонстрира силна подкрепа за Лисабонската стратегия и особено приветства подхода с нова насока, съсредоточен върху стратегията за растеж и работни места;

В.   като има предвид, че съществува силна взаимовръзка между икономическия растеж, заетостта, борбата срещу бедността и социалната интеграция;

Г.   като има предвид, че Европейският съюз и държавите-членки споделят отговорността да дадат отговор на предизвикателствата, възможностите и на несигурността на гражданите по отношение на глобализацията; като има предвид, че ЕС трябва да поеме своята политическа отговорност като глобален фактор и да допринася за постигането и формирането на устойчиво световно развитие в епохата на глобализация, така че хората да могат навсякъде да се възползват от възможностите, които предлага глобализацията;

Д.   като има предвид, че вътрешният пазар е важен и ефикасен инструмент за изграждане на динамична и конкурентоспособна икономика, основана на знанието, и за укрепване на конкурентната позиция на Европа на световния пазар с цел подобряване качеството на живот на европейските граждани;

Е.   като има предвид, че настоящата резолюция, съгласно мандата на координационната група на Парламента за Лисабонската стратегия, и като се зачитат компетенциите на други комисии на Парламента, не разглежда подробности от протичащите в момента законодателни процеси и процеси на консултации;

Общи съображения

1.  Отново подчертава значимостта на енергично прилагане на Лисабонската стратегия, като се акцентира върху взаимозависимостта между икономическия прогрес, социалния прогрес и напредъка в областта на опазване на околната среда за изграждане на динамична и иновативна устойчива икономика;

2.  Вярва, че икономическото развитие и бъдещото благоденствие в Европа зависят от начина, по който се създават по-добри условия за устойчив растеж и разкриване на работни места и от действията в отговор на възможностите и предизвикателствата, които произтичат от глобализацията, демографските промени и глобалните заплахи за околната среда; вярва, че обновената Лисабонска стратегия и интегрираните насоки са общият инструмент на Европейския съюз;

3.  Счита, че за да се гарантира успехът на обновената Лисабонска стратегия, е необходимо също така да бъде увеличен растежът на Европа, и да бъде преодоляно недостатъчното вътрешно търсене, което трябва да бъде постигнато чрез увеличение на приходите, свързано с повишаване на производителността и заетостта;

4.  Признава, че Европейският съюз е изправен пред много предизвикателства за предстоящия период: население, което ще започне да намалява до около 2020 г., засилен икономически натиск от страна на глобалната конкуренция, повишени енергийни цени, изменение на климата и социални дисбаланси; счита, че Европа трябва да отговори на тези предизвикателства с подходящо съчетание от политики;

5.  Отбелязва, че Лисабонската стратегия се развива в положителна насока; въпреки това отбелязва, че все още съществуват недостатъци в прилагането ѝ, както и че няма подходящо осъзнаване на факта, че европейският процес на развитие към повече растеж, създаване на работни места, подходяща социална осигуреност и подходящо опазване на околната среда все още не са имунизирани срещу кризи;

6.  Посочва, че като най-голям световен производител и вносител на стоки, най-голям световен износител на услуги и втори по големина получател и източник на преки чуждестранни инвестиции, Европейският съюз е един от най-облагодетелстваните от отворената световна икономика; счита, че като такъв, Европейският съюз има голяма отговорност при решаването на глобални проблеми;

7.  Приветства глобалното измерение на Лисабонския процес и отбелязва, че Лисабонската стратегия представлява европейски отговор на възможностите и рисковете, присъщи на глобализацията; в тази връзка подчертава специално значението на трансатлантическото сътрудничество, както и значението на подобряването на сътрудничеството с други основни фактори като Китай, Индия, Бразилия и други икономически зони по света;

8.  Призовава за съгласувани правила и практики в световната търговия, които са съвместими с целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и с отговорността за лидерство в борбата срещу измененията на климата и за подобряване на здравеопазването; призовава по принцип към предприемане на мерки за борба срещу протекционизма както вътре в Европейския съюз, така и извън него; призовава за сътрудничество и справедлив подход при по-нататъшното провеждане на преговорите от кръга от Доха;

9.  Изтъква неоспоримата стойност на последователната политика на стабилност и растеж и значението на макроикономическата стабилност като източници на доверие, което е основа за постигане на целите на Лисабонската стратегия; посочва, че в интерес на макроикономическата стабилност увеличаването на производителността трябва да върви ръка за ръка с по-справедливо разпределение и засилване на социалното сближаване; в тази връзка обръща внимание на призива за повишаване на доходите, за да не се изостава от средносрочния ръст на производителността;

10.  Подчертава, в съгласие с Комисията, че икономиките на държавите-членки са силно взаимозависими и аргументите в полза на обща програма за реформа са най-силни в еврозоната;

11.  Посочва първостепенното значение на запазването на стабилността на финансовите пазари и отбелязва, че неотдавнашната криза с ипотечните кредити, отпуснати на лица с лоша кредитна история, показва необходимостта Европейският съюз да развие мерки за надзор с цел да укрепи прозрачността и стабилността на финансовите пазари и по-добре да защищава потребителите; изисква оценка на съществуващите в момента системи и инструменти за финансов надзор в Европа и настоява за тесни консултации с Парламента, които да доведат до ясни препоръки относно начините за подобряване на стабилността на финансовата система и нейните възможности за предоставяне на сигурно дългосрочно финансиране на европейския бизнес;

12.  Посочва, че субсидиарността е важна, за да могат държавите-членки да адаптират приетите от всички политики по отношение както на сигурността, така и на гъвкавостта към конкретните практики и традиции на националните пазари на труда;

13.  Припомня, че политиката на сближаване представлява основен принцип на Договорите и инструмент за постигане на целите на Лисабонската стратегия за растеж и работни места, като до 75  % от средствата, заделени за политиката на сближаване, са предназначени за иновации и за целите на Лисабонската стратегия; счита, че влиянието на политиката на сближаване като цяло, и на структурните и кохезионни фондове в частност, трябва да бъде използвано за прилагането на Лисабонската стратегия на регионално равнище и че е необходимо да се наблюдават внимателно резултатите от този процес на регионално и местно равнище; счита, че настоящото благоприятно развитие на икономиката следва да насърчи по-нататъшни реформи; подчертава необходимостта от разглеждане на ефекта от прилагането на Лисабонската стратегия на регионално равнище, като се има предвид, че 2008 г. е първата година, в която могат да бъдат оценени предварителните резултати от целевото отпускане на средства в рамките на политиката на сближаване;

14.  Счита, че научните и технологични изследвания са един от ключовите елементи на Лисабонската стратегия; съгласява се, че е изключително важно да се засили научноизследователската и развойна дейност и че държавите-членки следва да вземат допълнителни мерки, за да изпълнят целите си за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност за 2010 г., като посочат как националните цели за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност за 2010 г. ще бъдат изпълнени и как техните стратегии в областта на научноизследователската и развойна дейност ще допринесат за създаването на европейско изследователско пространство; подчертава, че необходимото преминаване към енергийно-ефективна нисковъглеродна икономика, основана също така и на възобновяеми източници, чрез разработване и въвеждане на нови технологии ще създаде разнообразни възможности за Европейският съюз; отбелязва огромните възможности, които се предоставят на европейската икономика от разработването и въвеждането на нови технологии и услуги, които ще способстват за намаляване на емисиите на въглероден двуокис, произвеждани от световната икономика; приветства предложението на Комисията за създаване на контекст на "пета свобода" – свободата на знание – в този контекст, в допълнение към четирите свободи на движение на стоки, услуги, хора и капитал, както и да обедини ресурсите на ЕС и държавите-членки в научноизследователската и развойна дейност, за да се осигури по-ефективното им използване;

15.  Приветства неотдавнашните инициативи и инвестиции в областта на индустриалната и научноизследователска политика; в този контекст приветства създаването на Европейския институт за иновации и технологии, както и последните инвестиции в Галилео като ефикасно средство да се съчетаят необходимостите от новаторство в технологичната сфера с научноизследователските потребности на промишлеността; одобрява европейските програми Сателитна система за глобална навигация (Галилео) и Европейската служба за геостационарно навигационно покритие като ключови проекти на ЕС; подчертава икономическите и обществени достойнства на програмите и ползите от нови услуги и пазари, които те създават;

16.  Счита, че мрежите за компетентност са необходими за гарантирането на водещата роля на Европа в икономическата и технологична сфера; счита, че държавите-членки и регионите следва да подкрепят развитието на клъстери на компетентност, както и мерки за насърчаване на конкуренцията и сътрудничеството между тях, с цел по-нататъшното активизиране на културата на новаторство; счита, че Комисията, държавите-членки, регионалните и местни органи следва да предприемат последващи стъпки, насочени към активна подкрепа на по-тясно сътрудничество между обществените органи, изследователските институти, университетите и промишлеността;

17.  Подчертава значението на това, европейският бизнес, европейските граждани и органи успешно да завършат прехода си към цифровата ера и наистина да създадат икономика и общество, основани на знанието, за каквито призовава програмата на Лисабонската стратегия; призовава за по-нататъшно развитие на ролята на науката и технологиите в ежедневния живот на гражданите и насърчаване на интегрирано общество, основаващо се на знанието, в полза на всички негови членове;

18.  Настоятелно призовава правителствата на държавите-членки и техните регионални администрации, като най-големи работодатели, купувачи и доставчици на услуги в рамките на вътрешния пазар, да стимулират новаторството чрез създаване на пилотни пазари за новаторски продукти и услуги;

19.  Отбелязва, че малките и средни предприятия (МСП) играят ключова роля в създаването на нови работни места и използването на нови научноизследователски постижения; твърдо подкрепя предложения от Комисията закон за малките предприятия като средство за създаване на възможности за МСП и насърчаване на култура от типа "мисли първо в малък мащаб" и за набелязване на подход на интегрирана политика за отключване на потенциала за растеж на всеки етап от жизнения цикъл на МСП;

20.  Подчертава потенциала за подпомагане на МСП чрез намаляване на регулаторната тежест върху тях, подобряване на техния достъп до обществени поръчки и разработване на по-благоприятен режим за финансиране и експлоатация на новаторството;

21.  Признава, че в рамките на Европейският съюз новаторските технологии трябва по-бързо да бъдат превръщани в нови продукти и услуги; поради това подкрепя призива на Комисията за "триъгълник на познанието", състоящ се от научни изследвания, образование и новаторство; очаква по-ефективно инвестиране в нови умения, обучение през целия живот и съвременни системи за образование/обучение;

22.  Приветства факта, че Комисията се ангажира да намали регулаторната тежест и има за цел по-добро законодателство и насърчаване на държавите-членки да приемат подобни мерки без да застрашават правата за участие на техните граждани и защитата на потребителите; очаква от Съвета и Комисията да изпълнят своите ангажименти, предвидени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество(2); отбелязва с дълбока загриженост, че напоследък редица важни законодателни предложения са внесени от Комисията без предшестващи оценки на въздействието и без адекватна оценка на последствията от предишно законодателство в същата област;

23.  В този контекст подчертава необходимостта от нов всеобхватен подход към външната и търговската политика, съсредоточен върху конвергенция на правила, стандарти и регулаторно сътрудничество в световен мащаб; подчертава, че Европа трябва да увеличи максимално потенциала си на трамплин за предприятия, които навлизат на глобалните пазари и привлекателно място за инвеститори; освен това изисква всички двустранни или регионални търговски споразумения на ЕС, които са в процес на договаряне, да включват приложими разпоредби за прилагането на основни трудови стандарти и други аспекти на достойни условия на труд, както и на многостранни екологични стандарти;

24.  Отново изразява убеждението си, че за създаване на общество, което е в състояние да отговаря на промените, ключова роля ще има интегриращият подход при вземането на икономически решения; припомня заключенията на Европейския съвет от пролетното заседание от 2005 г. , в които се подчертава, че високо равнище на социална защита е от централно значение за Лисабонската стратегия; отново потвърждава, че е неприемливо хора да живеят под прага на бедността и в състояние на социална изолация; отново потвърждава, че всички европейски граждани следва да имат достъп до достойна работа и достоен живот, дори след пенсионирането си; подкрепя по-нататъшни действия за укрепване на политиките за борба с бедността и социалната изолация с оглед приемане на всеобхватен подход към подновяване на решителния импулс, даден на премахването на бедността до 2010 г., и предоставяне на възможност на всички европейски граждани за достъп до техните основни права; подчертава правнообвързващия характер на включването на европейската Харта за основните права на Европейския съюз в Договора от Лисабон; призовава за ангажимент от страна на Европейския съвет на пролетното заседание през 2008 г. за амбициозна социална програма с конкретно въздействие върху резултатите от Лисабонската стратегия;

25.  Припомня – като се има предвид, че социалното и териториално сближаване е един от основните елементи на вътрешния пазар – значението на повишаването на увереността на гражданите чрез насърчаване на социални цели и цели, свързани с околната среда, които са общи за държаните-членки, като например висококачествени работни места, равни възможности и опазване на здравето и околната среда, като в същото време се зачита европейското културно разнообразие; призовава Комисията да гарантира, че ЕС изпълнява своята защитна функция в тези сфери и че се избягва регулаторната конкуренция между държавите-членки;

26.  Счита, че е необходимо по-нататъшно интегриране на транспортния сектор в рамките на Лисабонската стратегия; настоява да се даде приоритет, съгласно новите интегрирани насоки за политиките, на устойчив транспорт, логистика и развиване на трансевропейските мрежи и призовава държавите-членки да гарантират, че националните планове, внесени на предстоящото пролетно заседание на Европейския съвет през 2008 г., отразяват тези приоритети;

Вътрешният пазар и стратегически отговори на глобализацията

27.  Изтъква, че добре функциониращ вътрешен пазар, висококвалифицирана работна ръка, и уравновесена социална пазарна икономика и демократична стабилност са най-силното конкурентно предимство за Европа; посочва, че за инвеститори от трети страни вътрешният пазар предлага предимства като равни възможности и свободно движение, но че достъпът до вътрешния пазар следва да бъде придружен от подобно отваряне на трети страни с развити и нововъзникващи икономики за инвеститори от ЕС; отбелязва, че освен това е необходимо да бъдат създадени най-добрите рамкови условия за европейските предприятия, включително по-съвършено законодателство, добро управление, стабилна и справедлива конкуренция, ефикасно функциониращи пазари на рисков капитал и търговска употреба на резултатите от изследвания и иновации;

28.  Настоятелно призовава държавите-членки да поставят конкурентоспособността на Европейския съюз на централно място при изготвяне на своите политики и да превърнат доизграждането на вътрешния пазар в свой приоритет, особено чрез своевременно и подходящо прилагане на директивите за вътрешния пазар и премахване на необоснованите бариери, свързани с достъп до националните пазари; все пак припомня, че създаването на вътрешния пазар беше основано на конкуренция, сътрудничество и солидарност, които остават основните предпоставки за бъдещи успехи на вътрешния пазар през ХХІ-ви век; подчертава, че вътрешният пазар трябва да бъде развиван чрез правила за честна конкуренция, ефикасни системи за публични разходи и социална защита, както и високо равнище на защита на потребителите;

29.  Изтъква потребността от доизграждане на вътрешния пазар и изпълнение на необходимите реформи; призовава държавите-членки да приемат останалите необходими мерки за създаване на вътрешния пазар за услуги, включително финансови услуги, и да гарантират, че техните национални регулаторни органи насърчават нови доставчици и продукти, като същевременно осигуряват равни условия и подходяща прозрачност и правна сигурност на интересите на отделните инвеститори; счита, че новите инициативи за политики за доизграждане на вътрешния пазар следва да бъдат обуславяни в по-голяма степен от анализ на последствията за пазарите, икономическите сектори, околната среда, и социалната сфера;

30.  Подчертава необходимостта от адекватно равнище на защита на правата на интелектуална собственост и подкрепя инициативата за достъпна, сигурна и ефективна патентна система, която да насърчи инвестициите и усилията, влагани в научни изследвания, и да развива капацитет за новаторство, особено по отношение на МСП; настоятелно призовава и трите институции да работят заедно за постигане на политически консенсус за действително подобряване на патентната система, чрез което гражданите да могат да се възползват от нови продукти и услуги на достъпни цени;

31.  Отбелязва, че пазарните инструменти (ПИ) включват широка гама от политически средства, които все по-често се използват за постигане на цели в областта на околната среда; счита, че ПИ като данъци, такси и търговия с емисии могат да подкрепят ефикасното разпределение на природните ресурси и в този контекст да допринесат за постигане на целите на Лисабонската стратегия;

32.  Отново изразява становището си относно ползите, които произтичат от пренасочването на данъчната тежест от труда към влошаването на околната среда като ефективен начин за разрешаване на свързаните с околната среда и със заетостта проблеми и счита, че тежестта върху труда трябва да се намали с цел създаване на повече работни места и борба със сивата икономика;

33.  Отбелязва, че целите за постигане на сигурност на енергийните доставки и за предоставяне на гражданите на Европа на устойчива мобилност и енергия на разумна цена и поддържане на справедливи равнища на цените могат да бъдат постигнати чрез същата стратегия, която се използва и за амбициозна защита на климата;

34.  Следователно призовава Комисията да прилага последователно и бързо решенията от пролетното заседание от 2007 г. на Европейския съвет и да направи възобновяемата енергия и енергийната ефективност наистина приоритети на една обща енергийна политика;

35.  Посочва, че пренасочването към икономика с ниска енергийна интензивност, основана на възобновяеми енергийни източници, е основна задача на Европейския съюз и останалите индустриализирани страни и че един ефективен подход в случая е прилагането на вече налични технологии, за което обаче се нуждаем от смели действия в областта на политиките за въвеждането им, включително стимули и многостранно договорени санкции за страните, които не са готови да поемат своята част от тежестта; подчертава, че необходимото преминаване към устойчива, нисковъглеродна икономика с ниска енергийна интензивност чрез разработване и въвеждане на нови технологии ще създаде разнообразни възможности за Европейския съюз;

36.  Подчертава значението на транспортната политика за борба с измененията на климата и за работа върху по-широк кръг от проблеми, свързани с околната среда; препоръчва политики, които намаляват ненужния транспорт чрез разнообразни мерки и призовава трансевропейските транспортни мрежи да станат обект на подробна стратегическа оценка на въздействието върху околната среда;

37.  Призовава държавите-членки бързо да разширят взаимосвързаните, съвместими трансевропейски транспортни мрежи, по-специално с оглед на потребностите в новите държави-членки, в рамките на една ефективна, устойчива и екологична транспортна политика; призовава Комисията и държавите-членки да прилагат подходящо съчетание от политики за пълно използване на потенциала на екологичните, интелигентни транспортни системи и новаторски технологии;

38.  Посочва, че следователно е жизнено важно да се гарантира, че бъдещото търсене на логистични услуги е съвместимо с намаляване на въздействието върху околната среда и на емисиите на парникови газове; счита, че устойчивите транспортни услуги зависят от способността на лицата, отговорни за вземането на политически решения на европейско, национално и регионално равнище да предоставят ефективни стимули за продължаване на усилията на потребителите и доставчиците на транспортни услуги, както и на производителите на превозни средства, за създаване на по-екологичен пазар на логистични услуги;

Пазар на труда и инвестиране в хората

39.  Признава, че стратегията на ЕС за растеж и работни места носи ползи, но същевременно подчертава, че не всички граждани на ЕС са почувствали ползите от това; подчертава, че за да се посрещнат глобализацията и предизвикателството, произтичащо от демографските промени, е изключително важно да се дадат на хората необходимите умения и възможности, за да бъдат привлечени повече лица на пазара на труда и заетостта да стане реална възможност за всеки човек, особено посредством мерки по отношение на хората, които са най-отдалечени от пазара на труда;

40.  Подчертава, че за осигуряване на свободното движение и мобилност на пазара на труда Съветът трябва да приеме директивите относно организацията на работното време, условията на работа за временни работници и преносимостта на пенсионни права, както и следва да преработи без забавяне Директива 94/45/ЕO на Съвета от 22 септември 1994 г. за създаване на Европейски работнически съвет(3); подчертава, че премахването на бариерите пред мобилността в рамките на европейския пазар на труда позволява по-добра защита за европейските работници; отбелязва, че ЕС трябва да положи усилия, за да разясни на гражданите ползите от подход, който ефективно съчетава разширяване, интеграция, солидарност и мобилност на работната сила;

41.  Потвърждава отново, че Европа не може да си позволи настоящите високи равнища на безработица; отбелязва, че европейският социален модел няма да остане незасегнат от протичащите в света сътресения; счита, че за да посрещне демографското предизвикателство и да осигури устойчивост на публичните финанси, Европа трябва да осъществи реформи на пазарите на труда и в социалните системи, така че да засили стимулите за труд и да предостави на хората възможности и умения за справяне с промените, както и да улеснява връщането им към платен труд; посочва, че Европейският съюз трябва да предприеме множество реформи с оглед на поддържането на конкурентоспособността си на световната сцена; счита, че равнището на доверие между предприятията и служителите, необходимо за такова действие, ще се повиши успоредно с активизирането на социалния диалог; подчертава значението на прилагането на приетите общи принципи за гъвкава сигурност по всеобхватен и уравновесен начин както за работници, така и за работодатели;

42.  Подчертава, че гъвкавият труд е все по-търсен и от работодатели, и от работници, и подкрепя приемането на балансиран набор от общи принципи относно гъвкавата сигурност; припомня, че образованието, квалификациите и обучението образуват част от най-добрата политика за заетост и че грижите за децата в трудовата инфраструктура трябва да се разглежда като една от предпоставките за повишено участие, особено на жените, на пазара на труда; насърчава държавите-членки да включат тези общи принципи като равнопоставена част от консултациите със социалните партньори в рамките на националните им програми за реформа и изтъква основната роля на мерките за съчетаване на заетост и личен живот, насърчаването на равни възможности за всички, обучението и преквалификационното обучение, активните политики в рамките на пазара на труда, подходящата социална закрила и премахването на разпокъсването на пазара на труда чрез гарантиране на правата в областта на заетостта за всички работници;

43.  Признава приноса на гъвкавите, мобилни, сигурни и ефикасно функциониращи пазари на труда към социалното интегриране чрез създаване на възможности за заетост за всички обществени групи; следователно настоятелно призовава държавите-членки да оценят и подобрят нормативната уредба в областта на заетостта и да инвестират в образованието, обучението през целия живот и в активни политики относно пазара на труда, така че да създадат възможно най-добри условия за висока заетост и мобилност на пазара на труда; изтъква необходимостта да се повишат основните умения на младите хора, да се предотвратява ранното напускане от училище, да се намалят нетрайните работни места и да се засили социалната и трудова интеграция на всички; подчертава, че в контекста на информационното общество и икономиката, основана на знанието, характерни за ХХІ-ви век, е изключително важно осигуряването на достъп до цифровите технологии, особено за по-необлагодетелстваните, по-възрастните и за жителите на отдалечени селски райони;

44.  Отбелязва със загриженост тенденцията към увеличаване на неравенствата в доходите и богатството в държавите-членки; вярва, че посоката на подобна тенденция следва да бъде обърната чрез подходящи национални и европейски действия за постигане на по-сплотено общество и за да се гарантира, че гражданите забелязват ползите за себе си от растежа;

45.  Отбелязва, че някои държави-членки са въвели понятието за минимална работна заплата; счита, че други държави-членки да се възползват от техния опит; призовава държавите-членки да гарантират предпоставките за социално и икономическо участие на всички и по-специално като приемат разпоредби относно въпроси като минималната работна заплата, други правно- и общозадължителни актове или чрез колективни трудови договори в съответствие с националните традиции, с които да се даде възможност на работниците на пълно работно време да водят достоен живот със своя трудов доход;

46.  Приветства съобщението на Комисията относно предложение за Лисабонска програма на Общността 2008-2010 г. за това, че предлага програма с по-ясни приоритети, само с десет ключови цели, които могат да бъдат постигнати през периода 2008-2010 г.; въпреки това подчертава, че основната възможност, която Лисабонската стратегия дава, е да се създадат взаимовръзки между различните необходимости от реформи и от инструменти в областта на икономиката, околната среда и заетостта и така те да се обединят в една единна програма за реформи; следователно призовава Комисията да се придържа към този последователен и интегриращ подход на съчетаване на политики и да не го разгражда чрез преминаване към изолирани мерки в областта на политиките;

Измерване на напредъка и мониторинг на Лисабонския процес

47.  Приветства усилията на Европейската комисия за намаляване на бюрокрацията, особено с оглед на подпомагането на малките и средни предприятия, както и за подобряване на оценката на законодателното въздействие; същевременно изразява неодобрение от факта, че Парламентът и Комисията все още не са постигнали съгласие по необходимия тип оценка на въздействието; в тази връзка повтаря призива си за независимо, външно наблюдение на оценката на въздействие;

48.  Приветства целта на Комисията за намаляване на административната тежест за предприятията; очаква да получи конкретни сведения за напредъка към постигането на тази цел при осигуряване на условия на добро управление; подчертава, че всички равнища на управление могат да допринесат за постигане на тази цел и съответно следва да бъдат включени във вземането на решения по свързаните с това политики; призовава, във връзка с намаляването на бюрокрацията и опростяването на европейското законодателство, за ясен мониторинг за определяне на степента, до която свободата за адаптиране, предлагана от европейските нормативни актове, се използва в действителност от държавите-членки с цел да се вземат предвид националните особености и затрудненията за иновации при транспониране на тези актове;

49.  Счита, че държавите-членки заедно със заинтересованите страни на национално, регионално и местно равнище са основните участници за изпълнение на целите на Лисабонската стратегия; посочва, че държавите, отворени за външна конкуренция, които извършват реформи и имат за цел балансирани бюджети и висококачествени публични и частни инвестиции, са държавите, които са постигнали най-висок растеж и са създали най-голяма заетост; изразява съжаление, че видимото присъствие на Лисабонската стратегия в националните политики на много държави-членки е все още слабо; счита, че за да се гарантира ефективното ѝ прилагане е необходима мобилизация на всички заинтересовани фактори в икономиката; по-конкретно счита, че по-добро участие на социалните партньори, националните парламенти, органите на регионално и местно равнище и гражданското общество би подобрило резултатите от Лисабонската стратегия и засили обществения дебат относно подходящите реформи; подкрепя предложението на Комисията до държавите-членки за задълбочаване на сътрудничеството с националните и регионални парламенти, като същевременно се предвиждат годишни дебати относно прилагането на техните национални програми за реформа;

50.  Подчертава значението на ангажирането на регионалните и местните органи и заинтересовани страни за обхвата и новаторския характер на постиженията; в тази връзка приветства силния интерес на Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите за мониторинг на Лисабонската стратегия;

51.  Припомня, че интегрираните насоки предоставят важен инструмент за координация и обща рамка за различните държави-членки при осъществяването на националните програми за реформа; счита, че анализите и реакциите от държавите-членки показват, че насоките са ефективни, но все пак са необходими подобрения, когато става дума за приспособяване към нови условия в икономиката и в заетостта, както и за последващи действия (сравнителен анализ) по отношение на държавите-членки; призовава за по-всеобхватно въвеждане и прилагане на показатели и цели;

52.  Приветства докладите за отделните държави, изготвени от Комисията; въпреки това призовава за по-систематичен подход, който посочва както успехите, така и неуспехите; подкрепя предложението на Комисията да въведе конкретни "точки за наблюдение" като част от многостранното наблюдение, което също дава възможност да се подобрят националните действия по политиките;

53.  Счита липсата на подходящ мониторинг за основно препятствие пред добре информирания избор на политики; в тази връзка подчертава, че експертният опит и знанията, с които разполагат децентрализираните европейски агенции в сферите на тяхната компетентност, биха могли да бъдат използвани много по-добре;

54.  Следователно приветства решението на Съвета от пролетното заседание от 2006 г. да запълни липсата на мониторингови данни и да укаже на Комитета на регионите да подготви мониторингово изследване във връзка със Стратегията за растеж и работни места, в рамките на който 104 региона и града на ЕС споделят своите възгледи за прилагането на Лисабонската стратегия – проучване, което да бъде представено на пролетното заседание на Европейския Съвет през 2008 г.; подчертава, че това проучване показва дали възможността за целево отпускане на структурни фондове е помогнала да се насочи по-голям дял от средствата, отпускани по тези фондове, към новаторство и цели, свързани с околната среда; очаква оценката, която ще бъде дадена в това проучване на добавената стойност на регионализацията на Лисабонската стратегия;

55.  Счита, че съвсем не е очевидно по какъв начин следва да се измерва успехът на Лисабонската стратегия или, в по-широк смисъл, какви показатели биха били подходящи за измерване на "напредъка"; въпреки това твърдо счита, че мониторингът на успехите и неуспехите не може да бъде ограничен до икономически показатели като единствено БВП/БНД, тъй като те са в най-добрия случай показатели за създаването на блага в даден период, но дори не предоставя надеждна информация относно равнището на богатство в дадено общество, и не дава ни най-малка представа с цената на какви социални и свързани с околната среда разходи се създават такива допълнителните блага;

56.  Заявява, че съществува необходимост от създаване и прилагане на подход с много измерения за оценяване на човешкото благосъстояние отвъд БВП/БНД; следователно приветства дебатите, проведени от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие на нейния втори световен форум относно статистиката, знанията и политиката, озаглавен "Измерване и подпомагане на напредъка на обществата" от юни 2007 г. обсъжданията, проведени на конференцията на Комисията "Отвъд БВП", проведена в Парламента през ноември 2007 г., защото надеждните данни са важна основа за информирания политически избор;

57.  Следователно приветства работата, предприета от различните генерални дирекции на Комисията за разработване на нови качествени показатели; настоятелно призовава тези показатели – независимо дали се отнасят до социалното измерение, като показателя за бедност, или до екологичното измерение, като показателя за биоразнообразие – да се използват при предстоящите оценки на националните планове за реформа и да бъдат включени в мониторинга от страна на Комисията, като по този начин се създаде по-пълен набор показатели за измерване на успеха на Лисабонската стратегия;

58.  Настоява за гаранции за правилно сътрудничество между трите институции на ЕС и пълното им ангажиране за последващи действия по Лисабонската стратегия; настоятелно призовава Съвета и Комисията да признаят ролята на Европейския парламент, който отблизо следи Лисабонската стратегия и националните програми за реформи, като осигурява важни бюджетни ресурси за постигане целите от Лисабон и тясно си сътрудничи с националните парламенти по важни законодателни разпоредби;

o
o   o

59.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки и страните-кандидатки.

(1) Приети текстове, Р6_TA(2007)0533. (2) ОВ С 321, 31.12.2003 г., стр. 1. (3) ОВ L 254, 30.9.1994 г., стр. 64.

Резолюция на Европейския парламент от 20 февруари 2008 г. относно интегрираните насоки за растеж и работни места (част: общи насоки за икономическите политики на държавите-членки и Общността): начало на новия цикъл (2008-2010 г.) (COM(2007)0803 – 2007/2275(INI))

P6_TA(2008)0058 A6-0029/2008

Европейският парламент,

-   като взе предвид Съобщението на Комисията относно интегрираните насоки за растеж и заетост (2008-2010 г.) (COM(2007)0803, част V),

-   като взе предвид Съобщението на Комисията, озаглавено "Изпълнение на Лисабонската стратегия за растеж и работни места посредством политиката на сближаване на ЕС от държавите-членки и регионите, 2007-2013 г." (COM(2007)0798),

-   като взе предвид 27-те национални програми за реформа (НПР) в рамките на Лисабонската стратегия, представени от държавите-членки,

-   като взе предвид заключенията на Председателството след заседанията на Европейския съвет през март 2000 г., март 2001 г. и март 2005 г.,

-   като взе предвид Интегрираните насоки на Комисията за растеж и заетост (2005-2008 г.) (COM(2005)0141) (интегрираните насоки),

-   като взе предвид Съобщението на Комисията, озаглавено "Стратегически доклад относно обновената Лисабонска стратегия за растеж и заетост: начало на новия цикъл (2008-2010 г.)" (COM(2007)0803),

-   като взе предвид резолюцията си от 15 ноември 2007 г. относно "Европейските интереси: постигане на успех в ерата на глобализацията"(1),

-   като взе предвид член 99, параграф 2 от Договора за ЕО,

-   като взе предвид членове 107 и 45 от своя правилник,

-   като взе предвид доклада на Комисията по икономически и парични въпроси (A6-0029/2008),

А.   като има предвид, че макроикономическа стабилност се осигурява чрез солиден набор от много икономически политики и че предизвикателствата пред стабилността следва да се преодоляват не само чрез макроикономически мерки, но и чрез осъществяване на структурни реформи на стоковите, трудовите и капиталовите пазари;

Б.   като има предвид, че все още предстои да бъде направено много за подготовката на Европейския съюз и на държавите-членки за глобализация и за укрепването на основите за икономически успех и засилването на социалното сближаване в средносрочна и дългосрочна перспектива;

В.   като има предвид, че е налице възможност за "извличане на полза за всички" от движещата сила на уникалното конкурентно предимство, произтичащо от разширяванията на Европейския съюз и по-нататъшната му интеграция;

Г.   като има предвид, че наличието на обща валута и обща парична политика предлага допълнително измерение, с оглед интегриране на икономиките и координация на стратегиите за политиката в тази област, което би могло да засили ролята на еврозоната при осигуряването на растеж и заетост за целия Европейски съюз;

Д.   като има предвид, че интегрираните насоки са основен инструмент на макроикономическите политики на ЕС за растеж и заетост в рамките на средносрочен период от три години;

Е.   като има предвид, че Европейският съюз и държавите-членки трябва да провеждат макроикономически, както и микроикономически политики, които да превърнат Европа в по-привлекателно място за инвестиции и работа и да стимулират растежа въз основа на знанието и иновациите;

Ж.   като има предвид, че на заседанието на Европейския съвет през пролетта на 2007 г. ЕС се ангажира да постигне количествени цели, свързани с намаляването на парниковите газове и увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници до 2020 г.,

З.   като има предвид, че финансовите услуги са особено важни, тъй като този отрасъл изпълнява ключова роля като сектор, който позволява развитието на толкова много области на икономическа дейност;

И.   като има предвид, че в центъра на Лисабонската стратегия за растеж и заетост стоят политики, насочени към повишаване на инвестициите в знания и човешки ресурси, както и към укрепване на капацитета за иновации на икономиката на ЕС;

Й.   като има предвид, че икономическите условия за превръщане на съзидателната енергия на хората в новаторски икономически резултати, например нови идеи, високотехнологични стопански дейности и регионално развитие, не са достатъчно развити и все още са откъслечни;

К.   като има предвид, че в контекста на ускорена глобализация по-добрата съгласуваност на законодателните разпоредби на международно равнище, включително поемането на ангажимент за постигане на високи стандарти в областта на околната среда и социалната сфера, е от решаващо значение;

Л.   като има предвид, че стабилността на Европейския съюз и доверието в него могат да бъдат гарантирани единствено чрез общото разбиране на законодателство и правила, които отразяват правилно действителността;

М.   като има предвид, че е невъзможно да се постигне съществен напредък в създаването на ръководено от знания общество без активното участие на всички граждани на ЕС;

Икономическа рамка
Осигуряване на растеж и макроикономическа стабилност

1.  Приветства стратегическия доклад на Комисията, в който се извършва оценка на прилагането на обновената Лисабонска стратегия за растеж и заетост, включително интегрираните насоки; подкрепя становището на Съвета, че обновената стратегия трябва да добавя стойност на общностно равнище за подобряване на последователността на реформите, за максимално увеличаване на разпространението на положителните резултати и за гарантиране, че програмите за реформи от Лисабон действително водят до повече и по-добри работни места в целия Европейски съюз;

2.  Подчертава отново значението на активното прилагане на лисабонската стратегия и на интегрираните насоки, като изтъква взаимната зависимост между напредъка в икономическата, социалната и екологичната област за създаването на динамична и иновативна устойчива икономика;

3.  Счита, че нарастващите диспропорции, съвкупното търсене и инфлационният натиск в световен мащаб могат да се превърнат в значимо предизвикателство за паричната политика поради продължителната несигурност на финансовите пазари; подчертава, че здравата и стабилна макроикономическа среда изисква публични финанси с високо качество, с допълнително консолидирани бюджети, както и интелигентна политика в областта на частните и публичните инвестиции, която създава ориентирана към бъдещето инфраструктура и отваря още днес пазарите на утрешния ден; призовава за съгласувани действия за повишаване на издръжливостта на икономиката на ЕС;

4.  Вярва, че стабилните икономически политики биха помогнали за повишаване на доверието и за намаляване на несигурността при сегашните финансови сътресения; счита, че през 2008 г. Европейският съюз трябва да засили потенциала си за растеж, за да бъде в състояние да създава заетост, по-специално в светлината на своето разширяване до 27 държави-членки;

5.  Посочва, че в интерес на макроикономическата стабилност увеличението на производителността трябва да бъде съпътствано от по-справедливо разпределение на благата от растежа и от укрепване на социалното сближаване; във връзка с това обръща внимание на призива темпът на повишение на доходите да не изостава от средносрочния ръст в производителността;

6.  Подчертава, че нарастващите финансови диспропорции и прекалено бързите промени в обменните курсове, както и ограниченията в кредитирането и продължителната несигурност на финансовите пазари, са значимо предизвикателство за стратезите в областта на макроикономическата политика и за паричната политика в частност;

7.  Посочва, че следва да се обърне по-голямо внимание на установяването на по-добри взаимовръзки между бюджетната политика, трудовите възнаграждения и ръста в производителността, като същевременно се вземат предвид и последиците от бюджетната политика за макроикономическото развитие;

8.  Изразява загриженост във връзка с високите равнища на обменния курс на еврото, които вредят на конкурентоспособността на европейската икономика и ограничават, при тези нива, свободата на действие по отношение на паричната политика; подкрепя независимостта на Европейската централна банка при определяне на паричната политика и подчертава, че повишаването на обменния курс на еврото е резултат от растящите диспропорции в трети страни и липсата на вътрешно търсене в еврозоната;

9.  Подчертава необходимостта от разумна фискална политика, като предпоставка за устойчив растеж и създаване на работни места във всяка държава-членка, съгласно съответните разпоредби на Договора, като обща отговорност на Европейския съюз; подчертава голямото значение на ефикасността на публичните финанси и счита, че в повечето страни консолидирането на публичните финанси би спомогнало за запазване на дългосрочна фискална устойчивост; подчертава значението на модернизацията на публичната администрация като средство за подобряване на ефикасността и ефективността на публичните финанси;

Стабилни финансови пазари

10.  Посочва, че една добре интегрирана финансова система би могла да повиши ефикасността на паричната политика, особено в еврозоната; смята, че финансовите пазари могат съществено да допринасят за макроикономическата и фискалната стабилност; предлага да се проучат специфични за финансовите пазари насоки, с оглед подобряване на схващането на механизмите на възможна друга финансова криза, както и на подобрена прозрачност, отговорност и надзор за инвеститори, пазари и регулаторни органи;

11.  Отбелязва, че основаващият се на риска подход при капиталовите изисквания улеснява презграничните потоци от капитали, чието движение се определя от конкретни корпоративни стратегии в големите финансови групи, и създава макроикономическо предизвикателство за по-малките държави-членки; изразява твърдо убеждение, че ефективният финансов надзор и прозрачността са от съществено значение за ограничаването на макроикономическото неравновесие;

12.  Подчертава взаимната зависимост на икономиките на държавите-членки, особено в еврозоната; счита, че интегрираните насоки следва да определят широка рамка за по-тясно съгласуване на икономическите политики с оглед уеднаквяване на НПР; предлага, за да се засили подкрепата на широка основа за общия проект на ЕС, в хода на този процес да се прилага по-чувствителен подход към сближаването, който да отразява икономическото разнообразие и различните традиции;

13.  Счита, че стимулирането на частните инвестиции и на съвместните инициативи в областта на частното и публичното сътрудничество, като същевременно се държи сметка за финансовата консолидация, може да отключи значителни синергии, да подобри способността на Европа за посрещане на съществуващите предизвикателства в областта на науката и научните изследвания, транспорта и съобщенията, енергетиката и екологичната устойчивост, като ще подпомогне ефикасното отпускане на ресурси в цяла Европа;

Моделиране на външнополитическата програма

14.  Подчертава, че е извън възможностите на политиките на ЕС да влияят пряко върху нерегулирана световна финансова система, а тя може да пренесе риск от финансова нестабилност; подчертава, че наличието на хомогенен и съгласуван подход от страна на регулаторните и законодателните органи е необходимо предварително условие за противодействие на презграничното разпространение на риска; счита, че е необходимо да се извърши преоценка на въздействието на стопанския модел и роля на многонационалните финансови групи на световните финансови пазари;

15.  Изтъква, че Европейският съюз и държавите-членки носят споделена отговорност за намирането на отговор на предизвикателствата, възможностите и несигурността, пред които са изправени гражданите вследствие на глобализацията; изразява убеденост, че трябва да се развива външното измерение на вътрешния пазар, за да се насърчава европейската конкурентоспособност в един глобализиран свят; припомня, че Европейският съюз няма просто пасивно да се приспособява към глобализацията, а напротив – ще я моделира; подчертава значението на засиленото стратегическо сътрудничество на международно равнище, по-специално чрез трансатлантическите отношения, и съвместната работа в рамките на по-силни многостранни организации, като се насърчават основните принципи на ЕС – солидарност, демокрация, правова държава и зачитане на правата на човека;

16.  Призовава за предприемането на мерки за борба с протекционизма както в Европейския съюз, така и извън него; подчертава, че протекционизмът по-скоро застрашава, отколкото защитава правата на потребителите и гражданите;

Възвръщане на стопанския динамизъм
Задълбочаване на координацията на икономическата политика

17.  Счита, че Европейският съюз следва да демонстрира, в хода на кръговете от различни многостранни преговори, като например преговорите в рамките на СТО, общата гледна точка, която действително отчита интересите на всяка отделна държава-членка;

Съсредоточаване върху приоритетни области

18.  Призовава Комисията да разработи последователна интегрирана политика за устойчиво развитие; счита, че устойчивото използване на ресурсите и укрепването на синергиите между опазването на околната среда и растежа, както и подобряването на постиженията в областта на иновациите, могат да се постигнат чрез насърчаване на развитието и използване на съобразени с околната среда технологии, както и "зелени" обществени поръчки, като се обърне особено внимание на малките и средните предприятия (МСП);

19.  Подчертава ролята на пазарните инструменти за постигане на целите, поставени по време на пролетния Европейски съвет през 2007 г., за превръщане на Европа в икономика, базираща се на енергийната ефективност и възобновяемата енергия; счита, че непрекъснатият натиск в посока към повишаване на цените на енергията и натрупването на заплахи за климата показват, че е важно да се насърчават подобренията в областта на енергийната ефективност като принос едновременно за растежа и за устойчивото развитие; посочва, че дружествата в ЕС са сред световните лидери в разработването на технологии за възобновяема енергия;

20.  Приветства предложението на Комисията за създаване на "пета свобода", а именно научноизследователската дейност и иновациите – свободата на знанието, в допълнение към четирите свободи на движение на стоки, услуги, хора и капитал;

21.  Счита, че в контекста на покачване на цените на храните, което изглежда по-скоро постоянно, отколкото циклично, механизмите на общата селскостопанска политика (ОСП), които ограничават предлагането, следва да бъдат преразгледани; смята, че ОСП може да има важна роля при стабилизирането на цените на храните;

22.  Изразява отново позицията си относно ползите от изместването на данъчната тежест от облагането на трудовите доходи към облагането с данъци за нанасяне на щети на околната среда като ефективен начин за справяне с въпросите, свързани с околната среда и заетостта, като счита, че данъчната тежест върху трудовите доходи трябва да бъде намалена с цел създаване на повече работни места и борба с "черната" икономика;

Подобряване на вътрешния пазар

23.  Посочва, че вследствие на неуспешното завършване на изграждането на вътрешния пазар производителността в ЕС изостава от своя потенциал и не позволява пълното оползотворяване на възможностите на световния пазар; счита, че докато вътрешният пазар за стоки е относително добре интегриран, пазарите на услуги, включително финансови услуги, продължават да бъдат доста разпокъсани; призовава за ускорено интегриране на пазара на услуги чрез последователното и съгласувано прилагане и привеждане в изпълнение на договорените правила и чрез премахване на пречките за конкуренция и влизане на пазара; отбелязва, че предоставянето, на достъпни цени, на ефективни услуги от общ икономически интерес има важна роля в една конкурентоспособна и динамична икономика;

24.  Подчертава, че прилагането на четирите свободи следва да се осъществява по един и същ начин и в еднаква степен в Европейския съюз, а функционирането им да бъде постоянно наблюдавано;

25.  Подчертава необходимостта от отваряне на мрежовите индустрии за конкуренция чрез осигуряване на равни условия и ефективна конкуренция на обединените европейски пазари; в този смисъл вярва, че обществената собственост на пазара на газ и електроенергия е един от основните елементи, водещи до нарушения на европейско равнище, и че конкуренцията на тези пазари трябва да бъде стимулирана в още по-голяма степен; изразява убеденост, че разширяването, подобряването и свързването на европейската инфраструктура, особено чрез съсредоточаване върху презграничните проекти и взаимните връзки между стара и нова Европа, следва да спомогнат за развиване на подходящи условия за съществено подобряване на производителността в транспортния и енергийния сектор, както и в сектора на информационните и комуникационните технологии;

Принос на данъчната политика към Лисабонската програма

26.  Отбелязва необходимостта от съгласувана фискална рамка, която да е благоприятна за дружествата, по-специално за МСП, и да е насочена към съживяване на растежа и създаване на трудова заетост;

27.  Посочва, че по отношение на държавното финансиране Европейският съюз трябва да насърчава данъчни разпоредби с цел насърчаване създаването на нови стопански дейности и технологични иновации; отбелязва, че това може да включва, наред с другото, намаляване на данъците, които затрудняват ефективността и създаването на работни места, по-специално за специфични социални групи като жени, дългосрочно безработните и възрастните хора;

Инвестиране в хората и модернизиране на пазарите на труда
Предприемачество и творчество

28.  Изразява убеденост, че за насърчаването на предприемаческа култура и за създаването на благоприятна среда за МСП е изключително важно системата за управление на една институционална уредба за новаторство да се осъвременява и подкрепя от ефикасна система за финансиране, която да осигурява финансиране през всички етапи на новаторския процес - от разработването на идея до нейното осъществяване на равнище предприятие; посочва, че структурната политика трябва да се формулира гъвкаво с оглед приспособяване към творческото себеизразяване и улесняване на рентабилното използване на творчески идеи;

29.  Изразява твърдо убеждение, че по-доброто регулиране и осъществяването на амбициозни цели при намаляването на тежестта, произтичаща от новото законодателство на ЕС, допринася за създаването на по-конкурентна стопанска среда и насърчават частната инициатива; призовава държавите-членки да определят също толкова амбициозни цели, произтичащи от всички равнища на националното законодателство; посочва, че трябва да се обърне особено внимание на укрепването на продуктивността на институционалния и административния капацитет на държавите-членки;

Подход на жизнения цикъл

30.  Счита, че активните трудови политики следва да съчетават политики, съсредоточени върху "гъвкава сигурност", с нови форми на сигурност, включително мотивация за активно търсене на работа, както и по-добро предвиждане и положително управление на промените, включително икономическо преструктуриране, с оглед намаляване на социалното изключване и улесняване на приспособимостта; изразява убеденост, че следва да се съсредоточи особено внимание върху начините за по-ефективно доближаване до гражданите и отговаряне на техните очаквания и потребности;

31.  Счита, че следва да се развие подходът на жизнения цикъл, за да могат активно да се посрещнат демографските предизвикателства, включително модернизацията на пенсионните системи, за да се гарантира финансова, икономическа и социална устойчивост;

32.  Вярва, че образованието е главен определящ фактор за потенциала за дългосрочен растеж и ефективен инструмент за борба с бедността и изолацията, като позволява на хората да подобряват стандарта си на живот; препоръчва Европейския съюз и държавите-членки да прилагат по-ефективни мерки, насочени към увеличаване на инвестициите в образованието и подобряване на достъпа до образование и обучение за всички;

33.  Счита, че с оглед повишаване на участието в постоянно обучение и обучение на работното място през целия жизнен цикъл, особено за нискоквалифицираните и по-възрастните работници, ефикасни стратегии за обучение през целия живот могат да уравновесят отрицателното въздействие от застаряващото население в работната сила; при все това счита, че трябва да се полагат решителни усилия за повишаване на основните умения на младите хора, за драстично намаляване на ранното напускане на училище и слабото развитие на уменията като цяло, както и за засилване на социалната и трудова интеграция на мигрантите и хората с увреждания, по-специално чрез насърчаване развитието на умения;

Имиграционна политика

34.  Изразява твърдо убеждение, че следва да се помисли за ефективна имиграционна политика предвид недостига на квалифицирана работна ръка и изискванията на пазара на труда; счита, че допълнителното развиване на всеобхватна европейска миграционна политика, която да допълва политиките на държавите-членки, остава основен приоритет с оглед справяне с предизвикателствата и използване на възможностите, които предлага миграцията в една нова епоха на глобализация;

35.  Счита, че насърчаването на растежа и сътрудничеството с трети страни, както и по-голямата икономическа откритост от страна на Европейския съюз, продължава да бъде жизненоважно с оглед доброто управление на миграционните потоци и борбата срещу факторите и помагачите на незаконна имиграция; признава, че Европейският съюз се нуждае спешно от последователна политика относно законната миграция, като икономическата миграция;

Подобряване на икономическото управление

36.  Приветства докладите за отделните държави, изготвени от Комисията; въпреки това призовава за по-систематичен подход, който да посочва както успехите, така и недостатъците; подкрепя предложението на Комисията да въведе конкретни точки за наблюдение като част от многостранното наблюдение и възможност да се подобрят националните действия по политиките; потвърждава, че следва да се повиши ролята на регионалното равнище при осигуряването на растеж и заетост, както това е признато в новото поколение от програми в областта на политиката на сближаване за периода 2007-2013 г.;

37.  Изразява съжаление, че видимото присъствие на Лисабонската стратегия в националните политики на много държави-членки остава ниско; счита, че за ефективното ѝ прилагане е необходима мобилизация на всички заинтересовани страни в икономиката; по-конкретно смята, че по-активното участие на социалните партньори, националните парламенти, органите на регионално и местно равнище и гражданското общество ще подобри резултатите от Лисабонската стратегия и ще засили обществения дебат относно подходящите реформи; подкрепя предложението на Комисията до държавите-членки за задълбочаване на сътрудничеството с националните и регионалните парламенти, като същевременно се предвиждат годишни дебати относно прилагането на техните НПР;

38.  Призовава Съвета да вземе предвид следните промени:

Препоръка на Комисията   Промени, внесени от Парламента Промяна 1 Насока 1 Насока 1. За да осигурят икономическа стабилност за устойчив растеж, Насока 1. За да осигурят икономическа стабилност за устойчив растеж, социално приобщаване и повишена заетост в глобалната среда, 1. съответстваща на Пакта за стабилност и растеж, държавите-членки трябва да спазват своите средносрочни бюджетни цели. Докато не постигнат тази цел те следва да предприемат всички необходими коригиращи мерки, за да я постигнат. Държавите-членки следва да избягват циклични фискални политики. Нещо повече, необходимо е тези държави-членки, които имат твърде голям дефицит, да предприемат ефективни действия, за да осигурят бързото му коригиране. 1. съответстваща на Пакта за стабилност и растеж, държавите-членки трябва да спазват своите средносрочни бюджетни цели. Докато не постигнат тази цел, те следва да предприемат всички необходими коригиращи мерки, за да я постигнат, и да осигурят модернизирането на публичната администрация, както и консолидирането на публичните финанси. Държавите-членки следва да избягват циклични фискални политики. Нещо повече, необходимо е тези държави-членки, които имат твърде голям дефицит, да предприемат ефективни действия, за да осигурят бързото му коригиране. 2. тези държави-членки, които отчитат дефицит по текущата сметка с риск той да бъде неудържим, следва да работят в посока на неговото коригиране като провеждат структурни реформи, насърчават външната конкурентоспособност и, където е уместно, да допринесат за това коригиране чрез фискални политики. 2. тези държави-членки, които отчитат дефицит по текущата сметка с риск той да бъде неудържим, следва да работят в посока на неговото коригиране като провеждат структурни реформи, насърчават външната конкурентоспособност и, където е уместно, да допринесат за това коригиране чрез фискални политики, както и чрез консолидирането на резултатите от икономическия растеж и като обръщат по-голямо внимание на установяването на по-добри синергии между бюджетната политика и повишаването на производителността. 2а. В интерес на стабилността, държавите-членки не бива да поверяват единствено на паричната политика цялата отговорност в борбата срещу риска от инфлация, особено в настоящата ситуация на високи обменни курсове. Държавите-членки следва да прилагат всички други политики, които могат да бъдат от полза в борбата срещу риска от инфлация. 2б. Държавите-членки следва да повишат издръжливостта на икономиката на ЕС като развиват външното измерение на вътрешния пазар с цел да отговорят на въпросите, свързани с нарастващите глобални неравновесия. 2в. След скорошните сътресения на финансовите пазари, следва да се приемат необходимите мерки за избягване на кредитна криза и за възстановяване на доверието във финансовите пазари, с цел да се гарантират инвестиционните нужди на държавни и частни участници. Промяна 2 Насока 2 Насока 2. За да запазят икономическата и финансова стабилност като основа за повишена заетост, Насока 2. За да запазят икономическата и финансова стабилност като основа за по-добри перспективи за растеж, с оглед на очакваните разходи за застаряващото население, държавите-членки следва: с оглед на очакваните в бъдеще демографски предизвикателства, държавите-членки следва: 1. да намалят държавния дълг със задоволителни темпове, за да укрепят публичните финанси; 1. да реформират и подсилят пенсионните, социално-осигурителните системи и системите на здравеопазването, за да гарантират, че те са финансово жизнеспособни и устойчиви, както и адекватни и достъпни в социален план; 2. да реформират и подсилят пенсионните, социално-осигурителните системи и системите на здравеопазването, за да гарантират, че те са финансов жизнеспособни, адекватни и достъпни в социален план; 2. да намалят държавния дълг със задоволителни темпове, като същевременно подобрят управлението на дълга, с цел да укрепят публичните финанси; 3. да предприемат мерки за увеличаване на участието на пазара на труда и предлагането на работна ръка, особено сред жените, младите и възрастните работници, и да насърчават подход към работата, основан на "жизнения цикъл", за да повишат работните часове в икономиката. 3. да предприемат мерки за увеличаване на участието на пазара на труда и предлагането на работна ръка, особено сред жените, младите и възрастните работници, и да насърчават подход към работата, основан на "жизнения цикъл", за да повишат работните часове в икономиката; както и 3а. да прилагат "петата свобода" – свободата на знанието – и да насърчават новите умения; да гарантират обучение през целия живот за всички и да модернизират инфраструктурата за научни изследвания, образование и системи за обучение. Промяна 3 Насока 3 Насока 3. За да насърчат ефективното разпределение на ресурси, насочени към растеж и заетост Насока 3. За да насърчат ефективното разпределение на ресурси, насочени към растеж и заетост и да засилят доверието в икономиката, държавите-членки трябва, без да пренебрегват насоките за икономическа стабилност и устойчивост, да пренасочат състава на публичните разходи към перата, които насърчават растежа в съответствие с Лисабонската стратегия, да адаптират данъчните структури към укрепването на потенциала за растеж, да осигурят наличието на механизми за оценяване на отношенията между публичните разходи и постигането на целите на политиките, както и да осигурят обща съгласуваност на пакетите от реформи. държавите-членки трябва, без да пренебрегват насоките за икономическа стабилност и устойчивост, да пренасочат състава на публичните разходи към перата, които насърчават растежа в съответствие с Лисабонската стратегия, да адаптират данъчните структури към укрепването на потенциала за растеж, насърчавайки растежа на основата на производителността, да осигурят наличието на механизми за оценяване на отношенията между публичните разходи и постигането на целите на политиките, като например висококачествено инвестиране в целите от Лисабон, както и да осигурят обща съгласуваност на пакетите от реформи. Промяна 4 Насока 4 Насока 4. За да осигурят развитие на заплащането на труда, което допринася за макроикономическа стабилност и растеж Насока 4. За да осигурят развитие на заплащането на труда, което допринася за макроикономическа стабилност и растеж и да подобрят приспособимостта си, държавите-членки следва да насърчават подходящите рамкови условия на механизмите за договаряне на заплащането, като в същото време напълно зачитат ролята на социалните партньори, с цел да поощрят развитие на заплащането и разходи за труд, съгласувано със стабилността и тенденцията в производителността в средносрочен план, отчитайки разликите в уменията и условията на местния пазар на труда. и да подобрят приспособимостта си, държавите-членки следва да насърчават подходящите рамкови условия на механизмите за договаряне на заплащането, като в същото време напълно зачитат ролята на социалните партньори, с цел да поощрят развитие на заплащането и разходи за труд, съгласувано със стабилността и тенденцията в производителността в средносрочен план, като взимат под внимание по-специално професионалистите на финансовия пазар, както и разликите в уменията и условията на местния пазар на труда. Промяна 5 Насока 5 Насока 5. За да насърчат съгласуваността между макроикономическите, структурните политики и политиките по заетостта, Насока 5. За да насърчат съгласуваността между макроикономическите, структурните политики и политиките по заетостта, държавите-членки трябва: 1. да подобрят координацията на икономическата политика, за да уеднаквят своите национални програми за реформи, като същевременно вземат предвид икономическото разнообразие и различията в традициите; държавите-членки трябва да следват реформите на трудовия и на производствения пазар, които същевременно увеличават потенциала за растеж и поддържат макроикономическата рамка като засилват гъвкавостта, мобилността на факторите и капацитета за коригиране на трудовите и на производствените пазари в отговор на глобализацията, технологичния напредък, изместване на търсенето и циклични промени. По-специално, държавите-членки: следва да дадат нов тласък на реформите на данъците и на придобивките, да подобрят стимулите и да осигурят възвращаемост от заетостта; трябва да повишат приспособимостта на пазарите на труда като съчетаят гъвкавостта и сигурността на заетостта; и подобрят пригодността за заетост като инвестират в човешки капитал. 2. да следват реформите на трудовия и на производствения пазар, които същевременно увеличават потенциала за растеж и поддържат макроикономическата рамка, като гарантират гъвкавостта посредством нови форми на сигурност, мобилността на факторите и капацитета за коригиране на трудовите и на производствените пазари в отговор на глобализацията, технологичния напредък, изместване на търсенето и циклични промени. По-специално, държавите-членки: следва да дадат нов тласък на реформите на данъците и на придобивките, да подобрят стимулите и да осигурят възвращаемост от заетостта; трябва да повишат приспособимостта на пазарите на труда като съчетаят гъвкавостта и сигурността на заетостта; както и да подобрят пригодността за заетост, като инвестират в човешки капитал; 3. да обърнат особено внимание на повишаването на институционалната и административна ефективност; както и 4. да допринесат за създаването на всеобхватна имиграционна политика на ЕС, включително критерии и процедури за икономическа миграция, съответстваща на нуждите на трудовия пазар. Промяна 6 Насока 6 Насока 6. За да дадат своя принос за динамичен и добре функциониращ Икономически и паричен съюз (ИПС), държавите-членки от еврозоната трябва да осигурят по-добра координация на техните икономически и бюджетни политики, по-конкретно: Насока 6. За да дадат своя принос за динамичен и добре функциониращ Икономически и паричен съюз (ИПС), държавите-членки от еврозоната трябва да осигурят по-добра координация на техните икономически и бюджетни политики, по-конкретно: -1. да увеличат максимално положителния ефект от разпространението на реформите, като се има предвид, че съществуването на обща валута и на обща парична политика предлага допълнително измерение на координацията; 1. да обърнат специално внимание на фискалната устойчивост на публичните им финанси в пълно съответствие с Пакта за стабилност и растеж; 1. да обърнат специално внимание на фискалната устойчивост на публичните им финанси в пълно съответствие с Пакта за стабилност и растеж; 2. да дадат своя принос за политики, които подкрепят икономическото възстановяване и са съвместими с ценовата стабилност, като по този начин повишават доверието между промишлеността и потребителите в краткосрочен план, а същевременно са съвместими с дългосрочния устойчив растеж; 2. да дадат своя принос за политики, които подкрепят икономическото възстановяване и са съвместими с ценовата стабилност, като по този начин повишават доверието между промишлеността и потребителите в краткосрочен план, а същевременно са съвместими с дългосрочния устойчив растеж; 3. да наблягат на структурни реформи, които увеличават дългосрочния потенциал на растеж на еврозоната и подобряват нейната производителност, конкурентоспособност и икономическо приспособяване към несиметрични сътресения, като се обръща особено внимание на политиките за заетостта; както и 3. да наблягат на структурни реформи и да следват инвестиционни приоритети в съответствие с целите от Лисабон, които увеличават дългосрочния потенциал за растеж на еврозоната и подобряват нейната производителност, конкурентоспособност и икономическо приспособяване към несиметрични сътресения, като се обръща особено внимание на политиките за заетостта; както и 4. да осигурят влияние на еврозоната в световната икономика, съизмеримо с нейната икономическа тежест. 4. да осигурят влияние на ЕС и еврозоната в световната икономика, съизмеримо с тяхната икономическа тежест. Промяна 7 Насока 7, уводна част и параграфи 1, 2 и 3 Насока 7. За да се увеличават и подобрят инвестициите в научноизследователска дейност, по-специално от страна на частните предприятия, глобалната цел от 3 % от БВП за 2010 г. се потвърждава с адекватно разпределение между частните и публичните инвестиции, като държавите-членки ще определят конкретни междинни стойности. Държавите-членки трябва да разработят още мерки за насърчаване на научноизследователската и развойна дейност, по-специално в промишлеността чрез: Насока 7. За да се увеличават и подобрят инвестициите в научноизследователска дейност, по-специално от страна на частните предприятия и за да се подкрепи предприемаческата култура и да се поощри частната инициатива, Държавите-членки трябва да разработят още мерки за насърчаване на модернизирането на икономиката и на всички форми на иновация чрез: 1. подобрени рамкови условия и осигуряване на достатъчно конкурентна и привлекателна среда за функциониране на дружествата; 1. създаване на чувствителни към нуждите на пазара институции и на подобрени рамкови условия, за да се гарантира достатъчно конкурентна бизнес среда за функциониране на дружествата, както и ползи за тях от прилагането на иновации; 2. по-ефективно и ефикасно публично финансиране на научноизследователската и развойната дейност и развитие на публично-частните партньорства (ПЧП); 3. развиване и укрепване на елитните центрове на образователните и изследователски институции в държавите-членки, както и създаването на нови, където е уместно, и подобряване на сътрудничеството по обмена на технологии между публичните изследователски институти и частните предприятия; 3а. поощряване на децентрализацията на промишлените центрове за научни изследвания с цел по-нататъшното им повторно свързване с образователните центрове, както и на проучванията на разнообразието на различните изследователски култури; Промяна 8 Насока 11, параграф 4а и 4 б (нови) 4а. да изпълнят ангажиментите, поети по време Европейски съвет през пролетта на 2007 г. за справяне с предзвикателствата на енергетиката и околната среда; както и 4б. в контекста на покачването на цените на храните, което изглежда не е циклично, а ще продължи да съществува, да се преразгледат механизмите на Общата селскостопанска политика, които ограничават снабдяването. Промяна 9 Насока 12 Насока 12. За да разширят и задълбочат вътрешния пазар, държавите членки трябва: Насока 12. За да разширят и задълбочат вътрешния пазар, както и да осигурят отворени и конкурентоспособни пазари, държавите членки следва: 1. да ускорят транспонирането на директивите за вътрешния пазар; 1. да ускорят транспонирането на директивите за вътрешния пазар и да премахнат оставащите препятствия пред презграничните дейности; 2. да отдадат приоритет на по-стриктно и по-добро прилагане на законодателството за вътрешния пазар; 2. да отдадат приоритет на по-стриктно и по-добро прилагане на законодателството за вътрешния пазар; 3. да премахнат оставащите препятствия пред трансграничните дейности; 3. да премахнат оставащите препятствия пред трансграничните дейности; 4. да прилагат ефективно правилата на ЕС за обществените поръчки; 4. да прилагат ефективно правилата на ЕС за обществените поръчки; 5. да насърчават напълно функциониращия вътрешен пазар на услуги, като в същото време запазят европейския социален модел; 5. да насърчават напълно функциониращия вътрешен пазар на услуги и да гарантират наличието на универсални, достъпни и устойчиви обществени услуги, които да бъдат на достъпни цени и с високо качество за всички, като в същото време запазят европейския социален модел; 6. да ускорят интеграцията на финансовия пазар чрез последователно и съгласувано прилагане и изпълнение на Плана за действие за финансовите услуги. 6. да ускорят интеграцията на пазара на услуги, включително финансовите услуги, чрез съгласувано прилагане на законодателството в областта на вътрешния пазар и изпълнение на Плана за действие за финансовите услуги, като в същото време засилват прозрачността, отговорността и надзора за инвеститори, пазари и регулаторни органи по отношение на алтернативните и класическите инвестиционни дейности на финансовите пазари; 6а. да допринесат за разработването на балансиран подход към регулирането на презграничното разпространение на финансовия риск; 6б. да създадат подходящи условия за подобрена ресурсна ефективност на транспортната и енергийната инфраструктура, като обърнат специално внимание на трансграничните отсечки и периферните региони и на взаимното свързване между "старите" и "новите" държави-членки; както и 6в. да играят водеща роля на международно равнище по отношение на въпроси, свързани с управлението на кризи, както и за усъвършенстването на настоящите режими за глобален надзор. Промяна 10 Насока 13, параграф 6а (нов) 6а. доизграждането на трансатлантическия пазар;

o
o   o

39.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки.

(1) Приети текстове, P6_TA(2007)0533.

Резолюция на Европейския парламент от 20 февруари 2008 г. относно Стратегия на ЕС за Централна Азия (2007/2102(INI))

P6_TA(2008)0059 A6-0503/2007

Европейският парламент,

-   като взе предвид предходните си резолюции за Централна Азия, и по-специално резолюциите от 26 октомври 2006 г. относно Узбекистан(1), от 16 март 2006 г. относно Казахстан(2) и от 12 май 2005 г. относно ситуацията в Киргизстан и Централна Азия(3) ,

-   като взе предвид Споразуменията за партньорство и сътрудничество (СПС) между ЕС и Узбекистан, Киргизстан и Казахстан, всички в сила от 1999 г., Временното споразумение за търговия и свързаните с търговията въпроси между Европейската общност и Европейската общност за атомна енергия от една страна, и Република Таджикистан от друга страна(4), подписано на 11 октомври 2004 г., Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Таджикистан, което все още не е ратифицирано и предложението на Комисията за Временно споразумение за търговия и свързаните с търговията въпроси между ЕС и Туркменистан,

-   като взе предвид клаузите за правата на човека от тези споразумения,

-   като взе предвид ангажимента на ЕС да подкрепи постиженията на Целите на хилядолетието за развитие на ООН и Европейския консенсус за развитие(5),

-   като взе предвид, че на 21-22 юни 2007 г. Европейският съвет прие стратегия на ЕС за ново партньорство с Централна Азия,

-   като взе предвид плана за действие на Европейския съвет (2007-2013 г.) относно енергийната политика за Европа на ЕС, приета на 8-9 март 2007 г., и енергийното сътрудничество между ЕС, държавите от региона на Черно и Каспийско море и съседните им страни,

-   като взе предвид своята резолюция от 26 септември 2007 г. "Към обща европейска външна политика в областта на енергетиката"(6),

-   като взе предвид инициативата от Баку за развитие на сътрудничество в областта на енергетиката и транспорта между ЕС и страните от Черноморския и Каспийския регион,

-   като взе предвид меморандумите за разбирателство, сключени с Азербайджан и Казахстан в контекста на развитието на външна политика, обслужваща енергийните интереси на Европа,

-   като взе предвид съответните заключения на Съвета, включително заключенията относно Узбекистан от 23-24 май, 13 юни, 18 юли и 3 октомври 2005 г., 13 ноември 2006 г. и от 5 март, 14-15 май и 15-16 октомври 2007 г., и заключенията относно Централна Азия от 23-24 април 2007 г.,

-   като взе предвид санкциите, наложени на Узбекистан от ЕС в отговор на клането в Андижан, съгласно Регламент (ЕО) № 1859/2005 на Съвета от 14 ноември 2005 г. за налагане на някои ограничителни мерки по отношение на Узбекистан(7), които впоследствие бяха удължени(8), и частичното отменяне и условно спиране за период от шест месеца на визовите санкции съответно през м. май и м. октомври 2007 г.,

-   като взе предвид Европейската инициатива за демокрация и права на човека, създадена през 2003 г. с цел насърчаване на правата на човека и подкрепа на реформата на наказателното правораздаване, демокрацията, доброто управление, свободата на средствата за масово осведомяване, правовата държава, структурите в областта на сигурността (полиция/ въоръжени сили) и предотвратяване на конфликтите,

-   като взе предвид Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР)(9),

-   като взе предвид Срещата на тройката на министрите на външните работи със страните от Централна Азия, проведена в Берлин на 30 юни 2007 г. в присъствието на специалния представител на ЕС, г-н Pierre Morel, и на португалския министър-председател г-н Jóse Sócrates,

-   като взе предвид член 45 от своя правилник за дейност,

-   като взе предвид доклада на Комисията по външни работи и становищата на Комисията по развитие и Комисията по международна търговия (A6-0503/2007),

А.   като има предвид, че петте страни, наричани общо Централна Азия (Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан), се намират на основна пресечна точка между Европа и Азия, и като има предвид, че от гледна точка на историята и на традициите, те представляват важна пресечна и транзитна точка между двата континента;

Б.   като има предвид, че ЕС подчертава необходимостта и има несъмнен интерес от напредък в постигането на по-голяма стабилност и по-високи равнища на икономическо, демократично и човешко развитие и човешка сигурност в цяла Централна Азия и че трябва винаги да потвърждава ангажимента си за включване на правата на човека във всички споразумения с трети държави и да насърчава демокрацията чрез съгласувани политики и използване на най-подходящите за тези цели способи, като има предвид, че това ще гарантира доверието към ЕС и в крайна сметка ще допринесе за превръщането му във все по-ефикасен фактор в региона и извън него;

В.   като има предвид, че съществува глобален интерес от стабилност в Централна Азия, тъй като сериозна и продължителна нестабилност в една от петте страни би могла да има катастрофални последици за целия регион и също така би могла да окаже влияние на ЕС и неговите държавите-членки по много начини;

Г.   като има предвид рисковете, свързани със зависимостта от вноса от нестабилни региони и доставчици, и необходимостта от създаване на надеждни, достъпни и жизнеспособни енергийни канали;

Д.   като има предвид, че ЕС е заинтересован от сигурност и стабилност и от спазване на правата на човека и принципите на правовата държава в държавите от Централна Азия, тъй като развитието в стратегическо, политическо и икономическо отношение, както и нарастващите трансрегионални предизвикателства в Централна Азия оказват пряко или непряко влияние върху интересите на Европейския съюз; като има предвид, че посредством значителните си енергийни залежи и чрез усилията си в посока разнообразяване на търговските партньори и пътищата за доставка, държавите от Централна Азия могат да допринесат за осигуряването на необходимостта на ЕС от енергийна сигурност и енергийни доставки;

Е.   като има предвид, че от една страна е налице силно желание за сътрудничество между страните от региона, но от друга страна съществува силна съпротива срещу подобни идеи и усилия, не на последно място от страна на правителството на централно разположената и най-населената държава - Узбекистан;

Ж.   като има предвид, че изолационизмът често произлиза от стремежа за запазване на вътрешен контрол ‐ крайни примери за което могат да се видят в Туркменистан и Узбекистан ‐ и като има предвид, че такъв стремеж се среща при режими, които проявяват малък интерес към търсенето на обществен консенсус, на който да основават своето управление;

З.   като има предвид, че петте републики от Централна Азия са получатели на официална помощ за развитие (ОПР), което означава, че помощта на ЕС за тези страни се разглежда като помощ за развитие;

И.   като има предвид, че вследствие на интересите на ЕС в областта на сигурността, както и в други области, и вследствие на неговите ценности и подкрепа за Целите на хилядолетието за развитие, трудностите и липсата на възможности, пред които са изправени много хора в този регион, части, от който са засегнати от бедност, заплахите за човешката сигурност, отчасти свързани с проблемите със сигурността в съседни страни като Афганистан и рисковете от дестабилизация и конфликт следва да бъдат поставени в самата основа на подхода на ЕС към Централна Азия;

Й.   като има предвид, че основната цел на сътрудничеството за развитие на ЕС е премахването на бедността в условията на устойчиво развитие, включително чрез преследване на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР);

К.   като има предвид, че помощта на ЕС за региона е предимно под формата на техническа помощ, осъществена чрез програмата ТАСИС и като има предвид, че оценките за ефективността на ТАСИС показаха нееднозначни резултати;

Л.   като има предвид, че в съответствие с член 25 от Всеобщата декларация за правата на човека, правото на здраве е право на човека, и като има предвид, че всеобщият достъп до здравеопазване е ключов за постигането на Целите на хилядолетието за развитие; като има предвид, че след разпадането на Съветския съюз здравните условия в републиките от Централна Азия се влошават и че системите на здравеопазването се намират в криза; като има предвид, че потенциалният ефект от разпространяването на епидемии като ХИВ/СПИН и устойчива на медикаменти туберкулоза представлява дългосрочна заплаха за ЕС; като има предвид, че кризата с птичия грип доказа способността на заразните болести да се разпространяват бързо в Европа; като има предвид, че социалните последици от свързаните със здравето кризи в различните страни представляват заплаха за стабилността и перспективите им за развитие като цяло и се отразяват на европейската сигурност;

М.   като има предвид, че въпросите за енергията и водата са основни за човешката сигурност и междудържавните отношения в региона, и по-специално по отношение на Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан, и като има предвид, че намаляването на бедността остава решаващо за намаляването на социалната нестабилност;

Н.   като има предвид, че ЕС има интерес от вноса на повече нефт и газ от Централна Азия, за предпочитане по нови маршрути и от създаването на ясни и прозрачни рамки за производството и транспортирането на енергия, и като има предвид, че страните, които са съотносими в този контекст са Казахстан и Туркменистан;

О.   като има предвид, че страните от Централна Азия, в различна степен, са богати на нефт, природен газ, минерални или хидроенергийни ресурси; като има предвид, че експлоатирането на тези ресурси следва значително да улесни икономическото и социалното развитие; и като има предвид, че при неподходящи условия могат да възникнат неблагоприятни странични ефекти като сериозно влошаване на състоянието на околната среда, намалена конкурентоспособност на други икономически сектори, огромни диспропорции в разпределението на богатството и засилено политическо и социално напрежение, които дори биха могли да се окажат повече от положителните ефекти (т.нар. "проклятие на природните ресурси");

П.   като има предвид, че на 10 октомври 2007 г. представители от Украйна, Полша, Азербайджан и Грузия се срещнаха в Литва, за да обсъдят нова нефтопреносна мрежа, коя то се предвижда да доставя суров нефт от Каспийско море през Баку и Одеса до полското пристанище Гданск;

Р.   като има предвид, че Русия и Китай се опитват да разширят сферата си на влияние в Централна Азия чрез създаването през 1996 г. на Шанхайската петорка, която събра Китай, Русия, Киргизстан, Казахстан и Таджикистан на форум за управление на трансгранични въпроси и която през 2001 г. се превърна в Шанхайска организация за сътрудничество (ШОС), която понастоящем е най-голямата регионална организация в Централна Азия, включваща вече Узбекистан като пълноправен член и Пакистан, Индия, Иран и Монголия като наблюдатели;

С.   като има предвид, че множество коренно различни страни имат, исторически или понастоящем, законни интереси в региона; като има предвид, че не всички държавите-членки на ЕС имат посолства в региона и като има предвид, че между държавите-членки често липсва координация по отношение на региона;

Т.   като има предвид, че след заминаването на служителите и оборудването на Съединените американски щати от военновъздушната база Карши-Канабад (К2) в Узбекистан на 21 ноември 2005 г., военните сили на Съединените американски щати в Централна Азия са сведени до една база в Манас, близо до киргизката столица Бишкек;

У.   като има предвид, че по отношение на политическите, икономическите, социалните и други условия отделните държави от Централна Азия се различават силно помежду си, а в някои случаи различията са и вътрешни, и като има предвид, че поради това за ЕС е изключително важно да прави и съответното разграничение на своите политики;

U.  Ф Като има предвид, че страните от Централна Азия са новосъздадени държави, и като има предвид, че техните усилия за изграждане на държавни структури, за извършване на политически и икономически преход са ги отвели в различни посоки и са станали причина за неравномерното им отдалечаване от някогашната съветска система; като има предвид, че справянето с въпросите на управлението остава от основно значение за стабилността и сигурността на редица от тези страни, а справянето с въпросите на политическото, социално и икономическо развитие ‐ на всички тях;

Х.   като има предвид, че загрижеността на ЕС включва необходимостта от противодействие на наркотрафика от и през Централна Азия, борбата срещу организираната престъпност, включително трафика на хора, и предотвратяването на разрастването на тероризма; като има предвид, че в някои случаи "борбата срещу тероризма" се използва като прикритие за репресивни действия срещу онези, които критикуват правителството, срещу защитниците на правата на човека, срещу религиозни движения и срещу представители на бизнеса; като има предвид, че има основание да се счита, че такива лица са били набелязани и в рамките на сътрудничеството в областта на сигурността на Узбекистан със съседни страни, като има предвид, че се признава съществуването на миграция на детския труд, която изисква нови форми на международно и социално партньорство, включващо всички страни, заинтересовани от цялостното разрешаване на проблема;

Ц.   като има предвид, че положението с правата на човека е различно в различните републики от Централна Азия, но като цяло е далеч от стандартите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), и като има предвид, че особено Узбекистан и Туркменистан систематично нарушават основни права и не проявяват никакъв напредък по отношение на демокрацията и плурализма;

Ч.   като има предвид, че все още в републиките от Централна Азия няма проведени президентски или парламентарни избори, които Бюрото за демократични институции и права на човека към ОССЕ да е определило като напълно свободни и честни;

Ш.   като има предвид, че и петте държави в Централна Азия са членки на ОССЕ и че в нейните рамки са поели важни ангажименти във връзка с основните свободи, демокрацията, зачитане на правата на човека и принципите на правовата държава; като има предвид, че между държавите съществуват различия по отношение на спазването на тези задължения;

Z.  Щ. като има предвид, че Казахстан се откроява положително в сравнение с повечето други държави в региона; като има предвид, че последните парламентарни избори, проведени на 18 август 2007 г., показват, че въпреки някои подобрения Казахстан все още не спазва напълно своите ангажименти, нито отговаря на стандартите на ОССЕ и на други международни стандарти за демократични избори;

АА.   като има предвид, че гражданското общество е особено активно в повечето страни от Централна Азия посредством мрежа от местни НПО и асоциации, които трябва да бъдат защитавани и ценени като израз на желанието на гражданите да бъдат част от демократизацията и социалния процес в техните страни;

АБ.   като има предвид, че политически, икономически и социални подобрения могат да се постигнат на практика посредством установяването на истински независима съдебна система и истинска борба срещу широко разпространената корупция;

АВ.   като има предвид, че принципите, на които се основава ЕС, включват защита на основните права и свободи, включително свободата на изразяване и закрила на защитниците на правата на човека;

АГ.   като има предвид, че примерите за масови репресии, корупция и експлоатация, отричането на основни права и възможности на хората да подобрят живота си, заедно с липсата на утвърдени средства за подаване на оплаквания и участие в политическите процеси, повишават риска от разрастване на екстремизма и тероризма;

АД.   като има предвид, че повечето страни от Централна Азия страдат от нарушения на правата на човека, от липса на подходяща съдебна система, от ограничения , наложени на опозиционните партии и на независимите органи на гражданското общество и от липса на свобода на медиите;

АЕ.   като има предвид, че ЕС наложи санкции на Узбекистан след клането в Андижан през м. май 2005 г., но узбекското правителство продължава да блокира независимо международно разследване на събитията и продължава да провежда репресивна политика, включително преследването на защитниците на правата на човека; като има предвид, че въпреки това през м. октомври 2007 г. Съветът реши да вдигне за период от шест месеца забраната за издаване на визи на осем души, пряко отговорни за поголовната употреба на сила в Андижан; като има предвид, че по този начин Съветът се стреми да стимулира узбекските органи да променят политиките си и като има предвид, че ако не бъдат изпълнени серия от критерии, приети като част от решението на Съвета, забраната автоматично ще се задейства отново през прил/май 2008 г.;

АЖ.   като има предвид, че в региона е налице значителен интерес към сътрудничество с ЕС в областта на науката, здравеопазването и образованието и като има предвид, че такова сътрудничество може да допринесе за засилване на контактите между гражданските общества и за разпространяване на европейските ценности като демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека;

АЗ.   като има предвид, че Монголия и Афганистан в различна степен притежават някои черти, общи за петте основни държави от Централна Азия, но не им се обръща същото внимание в стратегическия доклад на Съвета, а са включени в други инструменти на ЕС;

АИ.   като има предвид, че близостта на региона до Афганистан прави някои държави ценни партньори в борбата срещу тероризма; като има предвид, че държавите-членки на ЕС също използват летища или въздушно пространство в региона; като има предвид, че действията на ЕС в посока насърчаване правата на човека в Централна Азия като цяло и в частност в някои страни са разочароващо слаби;

АЙ.   като има предвид, че през Централна Азия преминава 30  % от хероина от Афганистан, предназначен предимно за руски пазари, което води до организирана престъпност и корупция, свързани с трафика, както и до пристрастяване и съответни здравни и социални проблеми със сериозни последици за стабилността в региона;

АК.   като има предвид, че Монголия е близка до републиките от Централна Азия по някои исторически, културни и икономически елементи и политики в областта на околната среда и енергетиката, които трябва да бъдат отчитани по един последователен начин в рамката на стратегията на ЕС за Централна Азия;

1.  Приветства засиленото внимание на ЕС към Централна Азия, ясен израз на което е приемането на стратегията за Централна Азия; все пак отбелязва бавния темп, с който се осъществяват проектите в подкрепа на петте страни от региона;

2.  Изразява убеждение, че докато ценностите, които ЕС трябва да насърчава, са винаги едни и същи, интересите на ЕС, а така също и преобладаващите условия и възможности в петте страни, значително се различават;

3.  Призовава за определяне на ясни цели и приоритети на отношенията на ЕС с всяка една от петте страни, като заимства от анализа на региона и от общия списък на целите на политиката на ЕС, съдържащ се в приетата от ЕС стратегия;

4.  Подчертава важността на насърчаването от страна на ЕС на честно и устойчиво икономическо развитие в региона, и подкрепата му за местни инициативи за икономическо развитие, за реформи на регулаторната рамка за бизнеса, както и за изкореняване на бедността в условията на устойчиво развитие; подчертава във връзка с предизвикателствата, които поставя тероризма, че засиленото сътрудничество в областта на сигурността е важно, но че всеки подход за борба с радикализацията и екстремизма, който не балансира потребностите на сигурността с правата на човека и доброто управление, е обречен на провал; приветства засилването на политическия диалог със страните от Централна Азия; призовава Съвета и Комисията да продължат да насърчават доброто управление, правата на човека, демокрацията и образованието, включително да се обмисли участието на всички религиозни общности; и призовава както Съвета, така и Комисията да гарантират, че въпросите относно правата на човека следва да имат същото значение както и по-енергичния подход на ЕС по отношение на енергията, сигурността и търговията;

5.  Изразява убеденост, че определени въпроси могат да бъдат решени ефикасно само посредством регионални подходи, които водят до регионални решения (например борбата срещу тероризма, премахването на трафика на хора, борбата срещу наркотиците, управлението на водните ресурси), които изискват засилено регионално сътрудничество; затова настоятелно призовава институциите на ЕС при нужда да предоставят техническа помощ, особено за разпространение на ноу-хау и за посредничество в насърчаване на диалога между страните от Централна Азия; въпреки това изтъква, че страните от Централна Азия са на различно равнище на развитие и имат сериозни политически, икономически и културни различия; в този контекст, приветства факта, че при планирането на бъдещото партньорство и сътрудничество Комисията и Съветът се стремят да възприемат подходи, които да са специфични за отделните държави и региони;

6.  Призовава за диференциация на политиката на Европейския съюз във връзка с това подходът му към страните от региона да се основава по-специално на положението на правата на човека във всяка страна, на спазването на ангажиментите към ОССЕ от страна на техните правителства, на потребностите за тяхното развитие и ангажимента на правителствата им за подобряване на благосъстоянието на техните граждани, на тяхната настояща и потенциална важност за ЕС като партньори в търговията, в сътрудничеството в областта на енергията и в други области, и на диалога по международни въпроси и изгледите за успех на действията на ЕС, включително различни форми на помощ;

7.  Подчертава важността на трансграничното сътрудничество и особено разбирането, че чрез него съвместните усилия за борба срещу трафика на хора и наркотици ще са по-ефикасни; следователно настоятелно призовава институциите на ЕС при нужда да предоставят техническа помощ, особено за разпространение на ноу-хау и за посредничество в насърчаване на диалога между страните от Централна Азия;

8.  Подчертава нуждата от последователност в политиката на ЕС в Централна Азия и поради това припомня, че Стратегията трябва да бъде в съответствие с Европейския консенсус за развитието; подчертава също така, че цялата помощ, предоставяна в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие, трябва да съответства на неговите общи цели, т.е. премахването на бедността и постигането на ЦХР;

9.  Отбелязва, че премахването на бедността е определено като основен приоритет на двустранната помощ, предоставяна от Европейската общност през периода 2007-2013 г. в приложението към Стратегията; призовава Комисията редовно и подробно да информира Парламента за начина, по който двустранната и регионалната помощ се отнасят до отделните ЦХР и за бюджета, планиран за секторите здравеопазване и основно образование;

10.  Подчертава, че реформите в социалната област, здравеопазването, обезпечеността с храна, борбата срещу корупцията и фокусът върху устойчивото и честно икономическо развитие са от изключително важно значение за гарантиране на дългосрочна стабилност, сигурност и благоденствие в страните от Централна Азия; затова изразява мнение, че процесът по оценяване на потребностите на национално и регионално равнище предоставя добра възможност за ЕС да получи видимост и доверие в един отворен диалог с всички заинтересовани страни, включително гражданското общество, парламентите и местните органи;

11.  Счита, че включването в Световната търговска организация (СТО) е важно постижение за икономическата стабилност на региона, но че тази цел може да бъде постигната единствено чрез спазване на международните стандарти за чуждестранни инвестиции и чрез наличие на независима съдебна власт;

12.  Призовава Комисията и Съвета да предприемат всички подходящи мерки, за да насърчат задълбочаването на интеграцията на Централна Азия в световната търговска и икономическа система, по-специално чрез присъединяване към СТО на четирите страни от региона, които все още не членуват в тази организация;

13.  Счита, че от съществено значение за икономическото развитие на страните от региона е извършването на задълбочена реформа на банковата и застрахователна система, създаването на ефикасна система за микрокредитиране, по-добро регулиране и надзор на банковото дело, приватизация на държавните банки, както и създаването на национални финансови пазари, които да са действително конкурентоспособни и отворени към чуждестранните банки;

14.  Настоятелно призовава Съвета да разреши на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да разшири кредитната си подкрепа за Централна Азия в сътрудничество с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която вече развива дейност в региона;

15.  Настоятелно призовава Комисията последователно да мобилизира всички инструменти, с които разполага, от политическия диалог и общностните политики (най-вече тези в областта на търговията, развитието, конкуренцията, изследванията и околната среда), до субсидии и заеми, включително от страна на ЕИБ и ЕБВР и други международни финансови институции с цел да ускори осъществяването на тези проекти;

16.  Насърчава държавите от региона да гарантират по-добра защита на преките чуждестранни инвестиции;

17.  Призовава Комисията и Съвета да предприемат всички възможни действия, за да улеснят използването на Общата система на ЕС за преференции от страните от Централна Азия, както и за насърчаване на развитието на междурегионалната търговия;

18.  Призовава Комисията и Съвета да предоставят на държавите от региона квалифицирана техническа помощ в икономическата и административна област, която ще позволи укрепването на местните обществени структури, създаването на по-ефикасна и разнообразна икономическа тъкан, както и по-добро навлизане на местните продукти на чуждестранни пазари и по-специално в ЕС;

19.  Счита, че стратегията не е достатъчно амбициозна по отношение на двустранното сътрудничество в областта на правата на човека, правовата държава, доброто управление и демокрацията;

20.  Счита, че при оценяване на положението с правата на човека ЕС следва да обърне специално внимание на наличието или липсата на приемлив ангажимент от страна на съответното правителство за подобряване на това положение, съсредоточавайки вниманието си върху очевидния напредък, условията за работа на защитниците на правата на човека и равнището на сътрудничество със специалните докладчици и механизми на ООН, както и с други съответни международни субекти;

21.  В тази връзка призовава Съвета и Комисията да останат последователни и единни по въпросите на правата на човека и, с оглед превръщането на демокрацията, доброто управление, принципите на правовата държава и правата на човека в неразделна част от стратегията за Централна Азия, да определят ясни стандарти, показатели и цели в тези области след провеждане на консултации със страните-партньори от Централна Азия, както е направено в други области; призовава Съвета и Комисията да обърнат специално внимание на освобождаването на политическите затворници и на независимостта на медиите;

22.  Осъжда преследването на защитниците на правата на човека в Узбекистан и Туркменистан; призовава Съвета и Комисията да положат всички усилия да защитят техните дейности и физическата им неприкосновеност и призовава съответните правителства да освободят незабавно всички лишени от свобода защитници на правата на човека или насилствено задържани в психиатрични болници и/или по политически причини;

23.  Подчертава, че контактите на ЕС със структурите за сигурност или подкрепата на ЕС за сътрудничеството за сигурност, включващи силно репресивни държави, следва да бъдат сведени до минимум и че в провеждането на тези контакти винаги трябва да има прозрачност;

24.  Призовава Комисията и държавите-членки да предоставят специална помощ за реформиране и подобряване на съдебните системи в региона, за да могат да работят по-независимо и ефективно, включително в борбата срещу корупцията;

25.  Призовава Съвета и Комисията за тясно сътрудничество със страните от Централна Азия при осъществяването на реформи в образованието и за насърчаване на тези държави да премахнат обвързването на гражданските и социалните права на гражданите със собствеността върху имущество чрез реформиране на системата на адресната регистрация (според която, когато получи гражданство, в паспорта на всяко лице се поставя печат с адресната регистрация),

26.  Отчита, че развитието и подкрепата на истинското гражданско общество е предпоставка за всеки напредък; изразява съжаление за трудното положение на НПО в някои от държавите от Централна Азия, чиито дейности непрекъснато се затрудняват от правителствата; подчертава, че ЕС трябва да продължи да подкрепя гражданското общество както чрез финансова помощ, така и като осигури видимост (посредством форуми и консултации), което би помогнало за изграждане на демокрация на участието; изразява мнение, че ЕС следва да разглежда гражданското общество като партньор, допринасящ за устойчиви общества, социална стабилност и насърчаване на ценностите и стандартите на ЕС;

27.  Отбелязва, че политиката на ЕС по отношение на Централна Азия следва да се основава на задълбочени дебати и обмен на гледни точки с всички заинтересовани страни; поради това призовава ЕС да се ангажира с широк политически диалог, включващ парламентите, гражданското общество и органите на местно управление в процеса на прилагане и наблюдение на изпълнението на стратегията и на програмите;

28.  Обръща внимание на широко разпространеното малтретиране на жените в редица региони на Централна Азия (примери за това са насилствените бракове, трафик с цел сексуална експлоатация, изнасилвания и др.) и призовава правителствата на страните от Централна Азия към прилагане на съществуващите закони за защита на правата на жените, а също така призовава Комисията да включи съответните действия в програмите за помощ;

29.  Призовава правителствата на страните от Централна Азия да засилят съществуващите закони за правата на жените и да подобрят прилагането на тези закони; настоятелно приканва Комисията да продължи да подкрепя проекти в областта на правата на човека и демокрацията, свързани със специфичната роля на жените; настоятелно призовава ЕС да подкрепи пълното прилагане на Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и да я използва като критерий за по-тясно сътрудничество; подчертава, че в много части на Централна Азия тежкото положение на жените се влошава поради липсата на равен достъп до образование, здравеопазване и заетост и изтъква, че третата цел на хилядолетието, която се отнася до насърчаването на равенството между половете и засилването на позициите на жените следва да стане приоритет, който да бъде включен в съответните дейности на ЕС;

30.  Приветства подкрепата за прилагането на нормите и конвенциите за достоен труд на Международната организация на труда и подчертава, че тези стандарти трябва да играят основна роля в областта на икономическото сътрудничество, инвестициите и търговските отношения; отбелязва, че използването на детски труд все още дава основание за сериозна загриженост, особено в Таджикистан и Узбекистан, и подчертава необходимостта от подкрепа за прилагането на Конвенцията на ООН за правата на детето;

31.  Подчертава широко разпространеното използване на детски труд в Централна Азия, особено при брането на памук, отглеждането на тютюн, добива на въглища и в областта на занаятчийството и призовава съответните правителства да прилагат по-ефективно съществуващите мерки за борба с това явление, да изработят последователна национална политика за детския труд и изцяло да подкрепят и да участват в проекти, чиято цел е премахването на детския труд, и които са започнати от международни организации и НПО; настоятелно призовава Комисията да създаде специална програма по този въпрос в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие;

32.  Настоятелно призовава Комисията да развие активно сътрудничество в областта на миграцията, което да доведе до истински и ангажиран диалог, в чийто рамки да се предприемат мерки по отношение на първопричините за миграцията чрез специфични програми за развитие на икономиката на местно равнище, като така например се преодолее проблема с липсата на икономически перспективи в селските райони, за да се смекчи последващото увеличаване на бедността в градските райони;

33.  Призовава Съвета и Комисията пълноценно да използват своя опит и най-добри практики, за да насърчават защитата на правата на човека по отношение на мигрантите, особено на лицата, които търсят убежище и на бежанците; осъжда насилственото екстрадиране на лица, които търсят убежище и по-специално на узбекските бежанци от страна на правителствата на страните от Централна Азия и призовава Съвета и Комисията да сътрудничат с Върховния комисар на ООН за правата на човека (UNHCR) с цел защита и подкрепа на политическите бежанци;

34.  Обръща внимание на факта, че голям брой уйгури са екстрадирани от Централна Азия в Китай по искане на Китай, което отразява засилващия се натиск от страна на Китай върху правителствата в региона, и отбелязва, че има опасност от сериозни нарушения на правата на човека по отношение на бежанците;

35.  Счита, че като има предвид сериозното увеличаване на заразните болести в региона, като HIV, здравето и реформата в областта на общественото здравеопазване следва да са ключов приоритет за общността на донорите, включително за Комисията;

36.  Насърчава подкрепата на ЕС за образованието и обучението, предоставяща повече възможности за студенти от Централна Азия да учат в ЕС и възможности за обмен на студенти от университети в ЕС;

37.  Подчертава геополитическото положение на Централна Азия и нарастващия интерес към региона на икономически и политически сили като Русия, Съединени американски щати, Китай и Турция; следователно счита, че тясното сътрудничество с тези страни по отношение на Централна Азия е много важно, когато има съвпадение на интереси, при положение че няма противоречие със загрижеността за правата на човека; настоятелно призовава Съвета и Комисията да намерят начини за подобряване на координацията на самостоятелните действия и политики на държавите-членки на ЕС в региона, както и между ЕС и други заинтересовани държави; във връзка с това подчертава ключовата роля на Турция, като страна-кандидатка за членство в ЕС, в Централна Азия и призовава Съвета и Комисията да се възползват максимално от историческите, икономическите и културните отношения на Турция с определени страни в региона, като изцяло включат тази страна-кандидатка за членство в ЕС в разработването и прилагането на стратегията;

38.  Подчертава важността на понататъшното развитие на междурегионалното сътрудничество, особено със страните от региона на Черно море;

39.  Изразява съжаление от факта, че в стратегията на Съвета за Централна Азия Монголия не е включена сред страните, наричани общо Централна Азия (Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан), особено като се има предвид значителния прогрес на Монголия за утвърждаването на държава, основана на демокрацията, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава в региона; призовава Съвета и Комисията да обсъдят резолюция на равнище ЕС и да подготвят декларация за развитието на Монголия;

40.  Настоятелно призовава Съвета и Комисията да осигурят интегрирането в политическия диалог и партньорството с ЕС на всички части на обществото във всяка страна и да включат по-широк кръг участници в своята политика, по-специално парламентите и гражданското общество;

41.  Приветства назначаването на специален представител на ЕС за Централна Азия, г-н Pierre Morel, и призовава Съвета да разшири мандата му и да определи по-ясно ролята му, включително като допринесе за подобряването на координацията на политиките на държавите-членки в региона;

42.  Настоятелно призовава Комисията да продължи, без повече забавяне, със създаването на самостоятелни делегации във всички страни от Централна Азия, когато условията позволяват това, тъй като пълноценното присъствие в района е предпоставка за ефективни действия на ЕС; отбелязва плановете за създаване на самостоятелна делегация в Бишкек и Душанбе през 2008 г., която да увеличи значително видимостта на ЕС в Киргизстан и Таджикистан и да доведе до засилване на сътрудничеството;

43.  Приветства решението на Съвета да направи преглед на напредъка, постигнат в прилагането на стратегията, през м. юни 2008 г. и след това да прави такива прегледи най-малко на всеки две години; отбелязва, че този преглед ще бъде повод за по-тясно свързване на стратегията за Централна Азия с Европейската политика на добросъседство;

Казахстан

44.  Отбелязва, че Казахстан е ключов съюзник и стратегически партньор в борбата срещу международния тероризъм, трафика на наркотици и религиозния екстремизъм; признава традицията на Казахстан по отношение на расовата и религиозна хармония в страна, в която съжителстват над 100 различни етнически групи и 45 различни религии; призовава Съвета и Комисията да определят като приоритет подкрепата за правителството на Казахстан и гражданското му общество с оглед укрепване на принципите на правовата държава и по-нататъшно насърчаване на демократичните избори в бъдеще;

45.  Подчертава значението на Казахстан за търговията на ЕС с енергия като основен търговски партньор на Съюза в Централна Азия; припомня подписването на Меморандум за разбирателство, в който се обръща основно внимание на насърчаването на сътрудничеството с ЕС с оглед на развитието на енергийна сигурност и промишлено сътрудничество; като припомня, че Казахстан е третата в света страна по залежи на уран, отбелязва, че този меморандум бе допълнен със споразумение в областта на енергийното сътрудничество и декларация за използването на атомната енергия за мирни цели, подписана от Евратом и правителството на Република Казахстан;

46.  Приветства интереса на Казахстан към засилване на сътрудничеството с Европейския съюз и признава взаимното значение на засилените политически и икономически връзки между ЕС и Казахстан; счита, че ЕС следва да продължи своя подход на положителна ангажираност спрямо Казахстан, но подчертава, че развитието на отношенията между ЕС и Казахстан не може да не бъде обвързано с усилията на Казахстан да спазва международните си задължения и задълженията си на член на ОССЕ по отношение на правата на човека, основните свободи и демокрацията;

47.  Подчертава, че последните парламентарни избори, проведени на 18 август 2007 г., не са отговаряли на стандартите на ОССЕ и на други международни стандарти, въпреки някои подобрения; изразява загриженост от факта, че всички места в парламента бяха заети от представители на управляващата про-президентска партия, което би могло да доведе до монополизиране на властта от страна на президента Назърбаев и неговите привърженици; призовава правителството на Казахстан да премахне всички прекалени ограничения за регистриране на нови политически партии, като например нереалистичния брой членове (50 000), необходим за създаване на политическа партия;

48.  Подкрепя решението да се даде възможност на Казахстан да поеме председателството на ОССЕ през 2010 г., което стана възможно с оглед обещанията на Казахстан да защитава настоящия мандат на СДИПЧ и да демократизира и либерализира политическата система в Казахстан; освен това отбелязва обещанията за намаляване на изискванията за регистрация на политически партии и медии и за изменение на Закона за изборите, като всички тези мерки следва да бъда осъществени през 2008 г., както и обещанията за изменение на Закона за медиите, така че да отразява препоръките на ОССЕ и за намаляване на наказателната отговорност за клевета; приветства тясната връзка, която Казахстан прави между тези въпроси и бъдещото си председателство на ОССЕ и очаква своевременното и убедително превръщане на обещанията за реформа в конкретни мерки; силно окуражава Казахстан да използва тази възможност да предприеме решителна стъпка в посока напълно демократична система и по този начин да се подготви за истински успешно председателство на ОССЕ;

49.  Призовава правителството да предприеме по-решителни стъпки за утвърждаването на демократична институционална система, като припомня постоянния напредък, постигнат от Казахстан от обявяването на независимост през 1991 г.;

50.  Подчертава липсата на истинска свобода на пресата и изразява загриженост за контрола от страна на президента върху основните медии и за преследването на журналисти от опозицията; също така изразява загриженост за проектозакона за медиите, съгласно който журналистите ще бъдат отговорни за разпространяването на дискредитираща информация и ще се засили криминализирането на клеветата и обидата на човешкото достойнство и съгласно който ще бъде възможно журналисти да се подвеждат под отговорност за публикуване на информация за личния живот на публични личности; отбелязва, че съществуващите закони предоставят достатъчна защита срещу неетично поведение на журналисти;

51.  Приветства подписването от страна на Казахстан на факултативния протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията и другите форми на жестоко, нехуманно или унизително третиране или наказание (Конвенция на ООН против изтезанията) и призовава за бързото й ратифициране и прилагане;

Киргизстан

52.  Отчита, че трябва да се положат всички усилия за укрепване и подкрепа на крехките демократични институции в Киргизстан; счита, че тази страна има потенциал да стане пример за всички други държави от Централна Азия в областта на демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава; призовава Съвета и Комисията да увеличат помощта за тази страна, за да й помогнат да предприеме и осъществи успешно обещаните реформи;

53.  Изразява силна подкрепа за напредъка на Киргизстан в областта на свободата на пресата и медиите, както и за усилията на политиците и на гражданското общество да осъществят реформа на конституцията; призовава киргизкото правителство да гарантира безопасността на журналистите в страната, да завърши обещаните медийни и антикорупционни реформи и да постигне по-сериозен напредък в политическата и бюджетна децентрализация;

54.  Изразява загриженост от факта, че новият проект за конституция, гласуван на референдума от 21 октомври 2007 г., би могъл значително да наруши баланса на властта; изразява загриженост, че киргизките органи не се ангажират в широкия обществен дебат, включващ всички части на киргизкото общество, по този деликатен въпрос; приканва киргизките органи да гарантират подходящ контрол и баланс;

55.  Изразява съжаление, че проведените на 16 декември 2007 г. предсрочни парламентарни избори не успяха да изпълнят редица ангажименти за демократични избори, поети към ОССЕ; подчертава, че според ОССЕ изборите като цяло представляват пропусната възможност и стъпка назад в сравнение с изборите през 2005 г. и не оправдаха обществените очаквания за по-нататъшно консолидиране на изборния процес; изразява своята загриженост по-специално относно механизма за двоен праг, който остави извън новия парламент най-силната опозиционна партия, като по този начин даде на партията на президента Bakiyev преобладаващо мнозинство; в тази връзка призовава киргизките власти да вземат необходимите мерки, за да възстановят пълния политически плурализъм; изразява съжаление за насилственото разпръскване и арести от страна на полицията на активисти от НПО и активисти за граждански права, които мирно са демонстрирали срещу недостатъците на изборния процес;

Таджикистан

56.  След като приветства положителното развитие на многопартийната система с разделение на властите в Таджикистан след края на гражданската война през 1997 г., отбелязва, че оттогава Таджикистан се намира в състояние на несигурна стабилност с президент, който, независимо че се радва на истинска народна подкрепа, системно потиска опозицията и налага строг контрол върху печатните медии и радиотелевизионното излъчване; изразява съжаление от липсата на реално гражданско общество в страната, което ще подкопае бъдещото демократично развитие, и подчертава необходимостта от по-нататъшна значителна реформа и зачитане на правата на човека; в тази област призовава за приемане на всички необходими мерки за спазване на Конвенция на ООН против изтезанията, в частност чрез подвеждане под отговорност на длъжностни лица, отговорни за унизително отношение или малтретиране и също така призовава за премахване на смъртното наказание;

57.  Изразява загриженост за новия проектозакон за религиите, който, ако бъде приет, ще включва рестриктивни разпоредби по отношение на правното положение на някои религиозни общности, особено по отношение на придобиване на правно положение от страна на не-мюсюлмански общности; отбелязва, че няколко разпоредби на този закон нарушават конституцията на Таджикистан и някои подписани от Таджикистан международни норми; изразява загриженост също така от факта, че ръководителите на джамии в Таджикистан ще бъдат подлагани на религиозни изпити и призовава таджикското правителство да уважава религиозните убеждения и съществуването на религиозни малцинства;

58.  Отбелязва, че Таджикистан, която не притежава природни ресурси като нефт и природен газ, е една от 20-те най-бедни страни в света и че е налице много сериозна загриженост за равнището на експлоатация, както в Таджикистан, така и в Узбекистан, на жените и децата в стремежа за отглеждане на памука като монокултура;

59.  Насърчава онези държави-членки, които все още не са ратифицирали Споразумението за партньорство и сътрудничество с Таджикистан, да го направят възможно най-скоро, тъй като ненужното забавяне може да изпрати обезсърчителни и непродуктивни сигнали на Таджикистан; ще се стреми от своя страна към одобряване на Споразумението за партньорство и сътрудничество в близко бъдеще;

60.  Обръща внимание на съществуването на неексплодирали касетъчни бомби в Таджикистан, настоятелно призовава за увеличаване на финансирането за тяхното разчистване и подчертава необходимостта от международно споразумение за забрана на касетъчните бомби; също така обръща внимание на съществуването на минни полета на границите с Афганистан и Узбекистан; призовава узбекските власти да си сътрудничат в откриването на тези минни полета и призовава Комисията да подкрепи необходимите програми за разминиране;

61.  Като взема предвид ролята на Таджикистан като транзитна страна за наркотиците от съседен Афганистан, насърчава ЕС да засили допълнително неговата подкрепа за мерки за противодействие на тези дейности в Таджикистан, без да пречи на презграничната търговия, която е жизнено важна за икономическото развитие на пограничните региони;

Туркменистан

62.  Отбелязва положителен, макар и все още съвсем ограничен сигнал за промяна в Туркменистан - усилията на новия президент г-н Gurbanguly Berdymukhammedov в посока провеждане на основни реформи в системата на образованието; счита, че ЕС е на правилна позиция, като отговаря на възприемчивостта на Туркменистан по отношение на сътрудничество в тази област;

63.  Приветства решението на президента Berdymukhammedov да амнистира единадесет политически затворници с дългосрочни присъди лишаване от свобода заради противопоставянето си на политиката на покойния президент Saparmurat Niyazov; насърчава предприемането на по-нататъшни стъпки за освобождаване на всички политически затворници в страната;

64.  Подчертава въпреки това, че за да може ЕС да придвижи Временното споразумение, Туркменистан трябва да осъществи напредък в някои ключови области, включително чрез осигуряване на свободен и неограничен достъп за Международния комитет на Червения кръст, безусловно освобождаване на всички лица, лишени от свобода по политически причини или заради убежденията си, премахване на всички пречки за пътуване, поставени от правителството и разрешаване на всички НПО и органи, занимаващи се с правата на човека, свободно да осъществяват дейност в страната;

65.  Обръща внимание на спешната необходимост от подобрения по отношение на бедственото положение с правата на човека, особено с оглед сериозното положение на малките нерегистрирани религиозни общности и техните водачи, както и на други малцинства, и настоява, че всякакво по-нататъшно развитие на отношенията между ЕС и Туркменистан, включително възможното сключване на Временното споразумение за търговия и свързаните с търговията въпроси, а така също на по-късен етап и пълноправно споразумение за партньорство и сътрудничество, трябва да бъдат тясно свързани с ясно доказателство, че протича процес на значително подобрение в тази област, както и реални сигнали, че този процес ще продължи;

66.  Изразява дълбоката си загриженост по повод на избухналата неотдавна в Туркменистан грипоподобна епидемия, която твърде вероятно е свързана с отглеждането и брането на памук; призовава Комисията, в рамките на финансовия Инструмент за сътрудничество за развитие, да предостави помощ на туркменското министерство на здравеопазването за проучване на болестта и нейните причини и за намиране на най-ефикасно лечение; настоятелно приканва Комисията да помогне на страните от Централна Азия да намалят употребата на пестициди при отглеждането на памук и да въведат технологии, щадящи околната среда;

Узбекистан

67.  Потвърждава подкрепата си за санкциите срещу Узбекистан, наложени от ЕС след клането в Андижан; изразява съжаление с оглед ограничения напредък, във връзка с критериите, определени за оценка на общото развитие на положението с правата на човека; отбелязва решението на Съвета от 15 октомври 2007 г. за разширяване на обхвата на оръжейното ембарго с още 12 месеца и за условно спиране на визовите ограничения за първоначален период от 6 месеца (Обща позиция 2007/734/ОВППС); спешно призовава узбекските власти да се възползват от тази възможност, за да предприемат конкретни мерки за подобряване на положението с правата на човека, да спазят ангажиментите на страната по отношение на международните си задължения в тази област и да отговорят на условията, поставени от ЕС;

68.  Подкрепя установяването на диалог за правата на човека между ЕС и Узбекистан; отбелязва големите трудности, с които е свързан, и подчертава, че очакванията трябва да се поддържат на реалистично ниво; отхвърля всяка тенденция да се използва самото наличие на диалог като извинение за вдигане на санкциите и за представяне на въпросите за правата на човека като правилно третирани; отново потвърждава, че само резултатите са от значение и подчертава, че ангажиментът на Узбекистан да гарантира справедливост и да потърси отговорност за клането в Андижан е съществен елемент за бъдещото сътрудничество с ЕС;

69.  Настоятелно призовава Комисията да определи конкретни задължения и да установи по-ефективни механизми за наблюдение, в допълнение към клаузата за правата на човека и санкциите от страна на ЕС, за да постигне реален напредък в положението с правата на човека в Узбекистан;

70.  Приветства като положителна стъпка в посока реформа на системата за наказателно правосъдие в Узбекистан приетите от узбекския парламент закони за премахване на смъртното наказание и за даване правомощие на съдилищата да издават заповеди за задържане; призовава за всеобхватно преразглеждане на системата за наказателно правосъдие, с което ефективно би се насърчило прилагането на тези реформи;

71.  Изразява съжаление от факта, че проведените на 23 декември 2007 г. президентски избори отново не успяха да изпълнят ангажиментите за демократични избори, поети към ОССЕ, и че според СДИПЧ гласуването се е провело в строго контролирана политическа обстановка без място за истинска опозиция; отбелязва издадения на 2 януари 2008 г. президентски декрет за амнистия, с който бяха амнистирани над 500 осъдени и беше намалено наказанието лишаване от свобода на други 900 затворници, и изразява съжаление, че само малък брой политически затворници са облагодетелствани от тази амнистия;

Подход към нестабилността на държавите

72.  Призовава ЕС да спазва ангажимента си да подобрява реакцията си по отношение на някои трудни партньорства и нестабилни държави и да оказва помощ за предотвратяване нестабилността на държавите чрез реформи в управлението, принципите на правовата държава, антикорупционни мерки и изграждане на жизнени държавни институции, за да помага на тези държави да изпълняват някои основни функции и да задоволяват потребностите на своите граждани, които включват образование, здравеопазване и всички основни услуги;

73.  Отбелязва, че ЕС е поел доброволно ангажимент да подкрепя предотвратяването на бедствия и подготвеността в страни, уязвими от природни бедствия, изменение на климата, влошаване на състоянието на околната среда и външни икономически шокове; затова, отчитайки настоящото положение в страните от Централна Азия, подчертава, че тези ангажименти трябва да бъдат взети изцяло предвид в стратегията на ЕС;

Околна среда

74.  Отбелязва, че големи части от региона са богати на природни ресурси, които обаче са били добивани и преработвани по промишлен начин в продължение на десетилетия в миналото, което е довело до сериозно замърсяване на околната среда, влошаване на качеството на земята и силно намаляване на реки и езера, като Аралско море; приветства факта, че от обявяването на суверенитета си през 1990 г. Казахстан е забранил ядрените опити на своя територия, но обръща внимание на необходимостта от съгласувани действия за решаване на проблема с лошо поддържаните площадки за съхранение на отработено ядрено гориво в региона;

75.  Отбелязва, че голяма част от региона използва многобройни водни ресурси за напояване за нуждите на селското стопанство, но по един несъвършен начин и това създава огромни проблеми за реките и езерата (като Аралско море), както и за бъдещото развитие не само на селското стопанство; следователно препоръчва използването на нови технологии и методи за подобряване на управлението на водите в селското стопанство, например чрез по-добро заграждане на напоителните канали;

76.  Приветства впечатляващите усилия, полагани от Киргизстан за защита на околната среда, особено многобройните двустранни проекти за сътрудничество, в които участва, носещи значителни ползи за Киргизстан;

77.  Подкрепя предложението за създаване в Бишкек на т.нар. "Академия за вода и енергия" за всички страни от Централна Азия, с което се цели да се постигне подходящо устойчиво използване на водата и производство на хидро-енергия, подобряване на технологиите за пренос, защита на биоразнообразието и подобряване на селскостопанските и напоителни технологии;

78.  Отбелязва, че единствената суровина на Таджикистан, която е в изобилие, е водата, и че поради факта, че щадящите околната среда проекти за производство на водноелектрическа енергия изискват големи капиталовложения, по-големи чуждестранни инвестиции биха помогнали на Таджикистан да разнообрази икономиката си като я изведе от отглеждането на памука като монокултура със свързаните с него разходи за околна среда, здраве и детски труд, донасяйки по-големи икономически, социални и екологични ползи; призовава правителството на Таджикистан да работи за засилване на законодателната и фискалната рамка и на държавната администрация, и да коригира липсата на основна инфраструктура, както и да се справи с високите нива на корупция, с цел да насърчи инвестициите в страната;

79.  Насърчава открития и ефективен диалог с всички страни от Централна Азия по въпросите на околната среда и ефективното използване на ресурсите и призовава за практическото му осъществяване;

Енергия

80.  Счита, че ЕС трябва да говори с един глас по въпросите на енергийната политика с оглед наличието на проекти в региона, които са от основно значение за ЕС по отношение на енергийните доставки;

81.  Счита, че сътрудничеството по външната енергийна политика на ЕС е от изключителна важност в контекста на стратегията на ЕС за Централна Азия; следователно изразява подкрепата си за усилията на Европейския съюз да увеличи вноса на газ и нефт от Казахстан и Туркменистан и да разнообрази транзитните маршрути; призовава за активно сътрудничество на ЕС с региона в областта на енергетиката, особено с Киргизстан, Таджикистан и, ако е възможно, с Узбекистан, за да се обърне внимание на някои енергийни проблеми от особено значение за големите потребности на тези страни в областта на човешкото и икономическо развитие, за трудните взаимоотношения между тези страни и за съмнителната сигурност на доставките;

82.  Счита, че по-нататъшното засилено сътрудничество между Централна Азия и Черноморския регион в областта на енергетиката и транспорта е от съществено значение за постигане на гореспоменатите цели на ЕС; изразява мнение, че това следва да включва инвестиране в развитието на алтернативни енергийни източници, енергийна ефективност и енергийно спестяване и нова инфраструктура в енергийния сектор, както и модернизация на съществуващата инфраструктура; признава важната роля на Казахстан като силен икономически субект в Централна Азия, където ЕС е първи търговски партньор и където Казахстан следва стратегия на задълбочена социална, икономическа и политическа модернизация;

83.  Счита, че ЕС следва да насърчава отговорното и устойчиво използване на природните ресурси на региона, включително посредством насърчаване на прозрачността на приходите чрез подкрепа за държавното участие и участието на НПО в Инициативата за прозрачност в добивната промишленост, когато е уместно;

84.  Призовава да се обърне специално внимание на проекти за свързване на нефтените и газовите находища и разпределителната система на Централна Азия с тръбопроводи до Европейския съюз, включително на бъдещи проекти като Набуко;

o
o   o

85.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, специалния представител на ЕС за Централна Азия, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на ОССЕ и на президентите, правителствата и парламентите на Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан.

(1) OВ C 313 E, 20.12.2006, стр. 466. (2) OВ C 291 E, 30.11.2006, стр. 416. (3) OВ C 92 E, 20.4.2006, стр. 390. (4) OВ L 340, 16.11.2004, стр. 2. (5) Съвместна декларация на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Комисията на Европейския съюз относно политиката за развитие: " Европейският консенсус" (ОВ С 46, 24.2.2006 г., стр. 1). (6) Приети текстове, P6_TA(2007)0413. (7) OВ L 299, 16.11.2005 г., стр. 23, изменен с Регламент (EО) на Съвета № 1791/2006 (OВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1). Виж също Обща позиция 2005/792/ОВППС на Съвета от 14 ноември 2005 г. относно ограничителни мерки срещу Узбекистан (OВ L 299, 16.11.2005 г., стр. 72). (8) Виж Обща позиция 2007/734/ОВППС на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно ограничителни мерки срещу Узбекистан (OВ L 295, 14.11.2007 г., стр. 34). (9) Регламент (EО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие (OВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 41).