Европейският парламент,

–   като взе предвид решението си от 25 април 2007 г. за създаване на Временна комисия по изменението на климата(1), прието съгласно член 175 от неговия правилник,

–   като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет в Брюксел от 8-9 март 2007 г.,

–   като взе предвид декларацията от срещата на върха на Г-8 от 7 юни 2007 г., направена в Хайлигендам, и в частност разделът, озаглавен "Изменението на климата, енергийната ефективност и енергийната сигурност – предизвикателство и възможност за световния икономически растеж",

–   като взе предвид заключенията на четвъртия доклад за оценка (АR4) на Междуправителствената група по изменението на климата (ІРСС), публикуван във Валенсия, Испания, на 17 ноември 2007 г., и допълнителните изследвания, възложени от националните правителства или проведени от други органи на ООН,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Напредъкът към постигане на целите от Киото" (COM(2007)0757),

–   като взе предвид съвместната парламентарна среща относно изменението на климата между Европейския парламент и националните парламенти на държавите-членки и страните кандидатки от 1-2 октомври 2007 г.,

–   като взе предвид тринадесетата конференция на страните (СОР 13) по Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменението на климата (UNFCCC) и третата конференция – среща на страните по Протокола от Киото (СОР/МОР 3), проведена в Бали, Индонезия, от 3 до 15 декември 2007 г.,

–   като взе предвид публичните изслушвания и обмяната на становища с изтъкнати личности и резултата от посещенията на делегацията, извършени от временната парламентарна комисия по изменението на климата, и по-специално информацията, събрана чрез презентациите на експертите и последвалия дебат на тематичното заседание от 10 септември 2007 г. относно "Влиянието на климата при различни нива на затопляне",

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид междинния доклад на Временната комисия по изменението на климата (A6-0136/2008),

А.   като има предвид, че мандатът на Временната комисия по изменението на климата изисква тази комисия да формулира препоръки относно бъдещата интегрирана политика на ЕС относно изменението на климата; като има предвид, че тези препоръки следва да се основават на цялата налична информация, и следователно не трябва да изключват последните научни доказателства;

Б.   като има предвид, че междинният доклад на Временната комисия разглежда въздействията и последиците от изменението на климата въз основа на научните доказателства въз основа на партньорска проверка, извършена от IPCC; като има предвид, че окончателният доклад ще формулира предложения относно бъдещата интегрирана политика на ЕС в областта на изменението на климата в съответствие с мандата, даден на комисията, и на основата на цялата информация, събрана от нея в хода на работата й; като има предвид, че този окончателен доклад ще включва също така позицията на Парламента в преговорите във връзка с международната рамка за политиката в областта на климата след 2012 г., с оглед на СОР 14, която ще се състои през декември 2008 г. в Познан, Полша;

В.   като има предвид, че научният консенсус по отношение на източниците и причините за изменението на климата е добре утвърден и признат в цял свят във и извън рамките на ІРСС; като има предвид, че научните познания и разбирането за основните човешки източници на тенденцията на настоящото глобално затопляне се увеличиха значително от времето на първия доклад за оценка на ІРСС през 1990 г. и сега се считат за научни факти; като има предвид, че е налице научен консенсус с дълбоки корени по отношение на ролята, която играят антропогенните емисии на парникови газове в глобалния климат; като има предвид, че с оглед на предоставената оценка на риска, несигурността изисква действия, а не отлагане;

Г.   като има предвид, че познанията за изменението на климата и причините за глобалното затопляне, натрупани към днешна дата чрез изследвания и събиране на данни, са достатъчни да предизвикат политическо действие и вземане на решения, спешно необходими за значителното намаляване на емисиите и подготовката за приспособяване към неизбежното изменение на климата;

Д.   като има предвид, че според AR4 на IPCC глобалните емисии на CO2 са нараснали с около 80 % между 1970 г. и 2004 г., като това увеличение се дължи основно на използването на изкопаеми горива;

Е.   като има предвид, че изследванията, основаващи се на наблюдения и модели, показват риска от сериозни последици за нашата планета, ако незабавно не се предприемат мерки за намаляване или дори спиране на по-нататъшното увеличаване на емисиите на CO2 и емисии на други парникови газове, посочени в списъка с парникови газове на IPCC;

Ж.   като има предвид, че от периода на преразглеждане и последвалото публикуване на AR4 на IPCC в многобройни нови научни изследвания се извършиха измервания и изнесоха данни, потвърждаващи тенденцията на глобално затопляне, и се направи допълнителна оценка на социалните, икономически и екологични последствия от изменението на климата върху човечеството, както и на необходимостта от приспособяване към него и ограничаване на последствията от него;

З.   като има предвид, че в доклада на Стърн се стига до извода, че ако не се предприемат мерки, разходите за прогнозираното изменение на климата ще възлизат годишно на 5 % до 20 % от БВП през 2050 г.; като има предвид, че в горепосочения доклад се стига до извода, че целите по отношение на климата могат да бъдат постигнати, ако от сега нататък ежегодно 1 % от БВП се изразходва за мерки в тази област;

И.   като има предвид, че продължаващият научен дебат вече не поставя под въпрос основните причини за глобалното затопляне и изменението на климата; като има предвид, че целият научен дебат е просто израз на научния прогрес, насочен към изясняването на оставащите неясноти или съмнения, и е обусловен исторически от стремежа за по-дълбоко разбиране на човешкото въздействие върху природните процеси;

Й.   като има предвид, че неотдавнашните научни изследвания предоставиха допълнителни доказателства за антропогенното увреждане на земната атмосфера; като има предвид, че физическата наука за изменението на климата оценява конкретните последици от вече съществуващите нива на глобално затопляне, причинено от емисии в миналото, като има предвид, че данните, събрани от такива изследвания, подчертават спешната необходимост от предприемане на мерки за приспособяване и смекчаване, за да се ограничи обезпокояващият риск за хората, видовото разнообразие на флората и фауната, местообитанията и инфраструктурата – преди всичко в развиващите се страни, но и в Европа и други по-богати части на света;

К.   като има предвид, че науката е идентифицирала няколко т. нар. "повратни точки" в климатична система на земята; като има предвид, че такива "повратни точки" представляват "критични точки, от които няма връщане назад" за практически необратими последици от изменението на климата, които не могат вече да се повлияят или променят от човека; като има предвид, че тези "повратни точки" и така задействаните неудържими био-геофизически процеси не могат напълно да се включат в съществуващите бъдещи климатични сценарии; като има предвид, че тези повратни точки се изразяват в: разтапяне на вечната замръзналост, съпроводено от отделяне на големи количества метан в атмосферата, разтопяване на ледниците, съпроводено от увеличаване на коефициента на поглъщане на слънчевата светлина, намаляване на разтворимостта на CO2 в световния океан, съпроводено от повишаване на температурата; като има предвид, че благодарение на повишаването на температурата, тези механизми прогресивно влошават глобалното затопляне, водейки до положителна обратна реакция;

Л.   като има предвид, че за 20 %-30 % от всички видове се предвижда, че са подложени на нарастващ риск от изчезване, ако температурата се повиши с 1,5°C-2,5°C; като има предвид, че съществува вероятност от 40 %-70 % температурата да се повиши с 3,5°C, като по този начин смекчаването на изменението на климата става изключително важно за опазването на глобалното биоразнообразие и поддържането на екосистемните услуги;

М.   като има предвид, че повече от 70% от повърхността на Земята е покрита от океани; повече от 97% от водата на планетата се съдържа в океаните; океаните предоставят 99% от жизненото пространство на Земята; рибата доставя най-високия процент консумирани от човека протеини в света, от които, като от главен източник на храна, зависят 3,5 млрд. души; три четвърти от мегаполисите в света се намират на море;

Н.   като има предвид, че научният консенсус, както е изразен в AR4 на IPCC, налага заключението, че за да се избегнат сериозни рискове, нивото на глобалните емисии на парникови газове трябва да бъде намалено с 50 %-85 % в сравнение с 2000 г.; като има предвид, че ще е все по-трудно постигането на тази цел, ако глобалните емисии на парникови газове продължат да нарастват до 2020 г. и след това; като има предвид, че почти всички държави-членки постигат добър напредък в усилията си за постигане на своите индивидуални цели за разпределяне на тежестта в рамките на ЕС, като по този начин повишават вероятността ЕС да постигне целта си от Киото до 2012 г.; като има предвид, че независимо от всичко, след 2012 г. държавите-членки ще трябва да намалят емисиите на парникови газове по един по-радикален начин, ако те възнамеряват да постигнат целите, приети на горепосочения Европейски съвет от 8-9 март 2007 г., което развитите страни трябва да направят колективно като намалят своите емисии на парникови газове с 60 %-80 % в сравнение с 1990 г.;

О.   като има предвид, че AR4 на IPCC показва, че положителната обратна връзка между затоплянето и намаляването на въглеродните поглътители на сушата и в океаните могат да изискват още намаляване на емисиите за стабилизиране на концентрациите на парникови газове;

П.   като има предвид, че политическият консенсус в ЕС по отношение на първостепенното значение на постигането на стратегическата цел за ограничаване на повишаването на глобалната средна температура до не повече от 2°C над прединдустриалните равнища; като има предвид, че глобалната температура вече се е повишила с 0,74°C през последния век, и неизбежно ще продължава да се повишава с още 0,5-0,7°C поради историческите емисии;

Р.   като има предвид, че според AR4 на IPCC глобалните емисии на парникови газове, дължащи се на дейността на човека, са нараснали спрямо прединдустриалния период и понастоящем нарастват по-бързо от всякога– с увеличение от 70 % между 1970 и 2004 г. и значително нарастване от 24 % от 1990 г. насам; като има предвид, че много природни системи по всички континенти и в повечето океани вече са засегнати от регионалното изменение на климата чрез повишаващи се температури, променящите се модели на валежите и ветровете и засиления недостиг на вода;

С.   като има предвид, че за климатичната система е от значение общият размер на натрупаните парникови газове в атмосферата, а не относителните емисии или относителното намаляване, като по този начин, с цел избягване на опасното изменение на климата, най-същественият определящ фактор е общият размер на емисии на парникови газове в идните години и десетилетия;

Т.   като има предвид, че за първи път в AR4 на IPCC са съпоставени съществуващи документирани широкообхватни последици от промените в настоящия климат в Европа, като например топящите се ледници, все по-дългите сезони, промените в обхвата на видовете и последиците за здравето, причинени от топлинната вълна с неизмервани досега стойности; като има предвид, че наблюдаваните промени съответстват на предвидените за бъдещото изменение на климата; като има предвид, че в общ план за Европа почти всички региони ще бъдат отрицателно повлияни от някои бъдещи последици от изменението на климата, като те ще създадат предизвикателства за много социално-икономически области; като има предвид, че изменението на климата се очаква да засили регионалните различия по отношение на природните ресурси на Европа, напр. наличност на водни ресурси;

У.   като има предвид, че изменението на климата, заедно с масовата урбанизация поради нарастването на населението, се очаква да увеличи температурите в градовете, което ще окаже отрицателно пряко въздействие върху здравето и състоянието на градските жители;

Ф.   като има предвид, че съществуващите политики за смекчаване на изменението на климата и свързаните с тях практики за устойчиво развитие, които непременно трябва да станат по-интензивни, но при все това ще бъдат са недостатъчни за намаляването на глобалните емисии на парникови газове през следващите десетилетия; като има предвид, че според научните препоръки прозорецът, даващ възможност за успешното стабилизиране на глобалната концентрация на парникови газове до ниво, отговарящо на 50 % вероятност да се поддържа изменението на климата до 2°C, остава отворен до 2015 г., когато глобалните емисии ще достигнат връхната си точка;

Х.   като има предвид, че приносът на работна група ІІІ към AR4 на IPCC показва, че за да се постигнат най-ниските нива, оценени от IPCC към днешна дата, и съответното ограничаване на потенциалните вреди, страните по UNFCCC, изброени в приложение І, би следвало до 2020 г. колективно да намалят емисиите с 25 %-40 % под нивата от 1990 г.;

Ц.   като има предвид, че следващият доклад за оценка на IPCC вероятно няма да бъде публикуван по-рано от 2012 или 2013 г.; като има предвид, че допълнителните познания, получени в резултат на партньорската проверка научната литература и на научните доклади от изследвания, възложени от правителства или извършени от други международни органи или институции на ООН, като Организацията за прехрана и земеделие (ФАО), Програмата на ООН за околната среда (UNEP), Програмата на ООН за развитие (UNDP), Световната метеорологична организация (WMO) или Световната здравна организация (WHO), допринасят значително за по-задълбочено разбиране на настоящото и бъдещо въздействие на изменението на климата върху хората и околната среда, както и за приспособяване и ограничаване на последиците от него;

Ч.   като има предвид, че повечето резултати от тези допълнителни изследвания подчертават спешната необходимост незабавно да се реагира на глобалното затопляне; като има предвид, че по-специално най-новите данни на WMO, публикувани през декември 2007 г., посочват, че десетилетието от 1998 до 2007 г. е най-топлото известно досега, като освен това 2007 г. е сама по себе си една от десетте досега най-топли години с очаквани температурни аномалии от 0,41°C над дългосрочните средни стойности; като има предвид, че през 2007 г. в някои части от Европа се отбелязват температурни аномалии от повече от 4°C над дългосрочните средни месечни стойности за януари и април 2007 г.;

Ш.   като има предвид, че е необходимо да се види глобалното затопляне и различните измерения на изменението на климата от перспективата на други глобални проблеми като бедността или глобалните здравни въпроси, тъй като тези проблеми ще се изострят от последствията от повишаващите се температури, сушите, наводненията, повишаването на морското равнище и нарастването на честотата на екстремни климатични условия; като има предвид, че изменението на климата би могло да попречи на способността на страните да следват пътищата на устойчивото развитие и да постигнат целите на хилядолетието за развитие; като има предвид, че изменението на климата би могло сериозно да застраши примерите на успешно развитие и по тази причина следва да бъде въпрос от всеобщ интерес в международното сътрудничество;

1.  Приветства признанието на страните по UNFCCC на тяхната среща в Бали, че AR4 на IPCC представлява най-всеобхватната и авторитетна оценка на изменението на климата до този момент, която предлага една интегрирана научна, техническа и социално-икономическа перспектива по съответните въпроси, както и насърчаването да се черпи от предлаганата в нея информация при разработването и прилагането на националните политики по изменението на климата;

2.  Изразява своята убеденост, че науката постига напредък чрез оборване на приетите знания и хипотези с конкурентни идеи и чрез прилагане на процедури на партньорски проверки; оправя похвала към IPCC за нейната дейност и способността й да включи дейността на хиляди учени; счита, че IPCC следва да приеме новите аргументи сериозно, за да продължи да гарантира достоверността и качеството на своите научни изследвания;

3.  Счита позицията на науката по отношение на изменението на климата за установена в достатъчна степен и заявява отново ангажимента си към стратегическата цел на ЕС за ограничаване на повишаването на глобалната средна температура до не повече от 2°C над прединдустриалните равнища, което според някои научни доклади, може да се постигне с 50 % вероятност при съответстваща атмосферна концентрация на парникови газове от 400-450 ppm CO2, и което според АR4 на IPCC ще изиска от индустриализираните страни до 2020 г. да намалят своите емисии на парникови газове с 25 %-40 % под нивата от 1990 г.; въпреки това счита, че всички усилия за ограничаване на емисиите на практика трябва да са насочени към запазване на нива доста под целта от 2°C, тъй като такова едно ниво на затопляне би оказало много сериозно въздействие върху нашето общество и индивидуалния ни начин на живот, и също така би причинило значителни изменения в екосистемите и водните ресурси;

4.  Изтъква, че повишаването на емисиите на парникови газове, дължащи се на човешка дейност, ще има драстично въздействие и сериозно ще застраши морските екосистеми, ресурси и рибарската общност, а значителните промени в температурата на водата могат да доведат до премествания на популации от морски организми (миграции), включително до навлизане на чужди видове и изчезване на местни;

5.  Признава, че прогнозните данни за 2050 г. ясно показват, че сега е времето да се действа; подчертава, че прозорецът, даващ възможност за иницииране на усилията за смекчаване, необходими за постигане на целта от 2°C, ще се затвори до средата на следващото десетилетие;

6.  Подчертава, че научните доказателства от всички континенти и повечето океани показват, че много природни системи вече са засегнати от регионалното изменение на климата в резултат на историческите въглеродни емисии от индустриалните държави; подчертава, че съществуват научни доказателства, че основните причини за глобалното затопляне се крият отчасти в дейността на човека и че нивото на събраните познания пределно ясно доказва антропогенното увреждане на земната атмосфера;

7.  Подчертава, че предвижданото подкисляване на океаните поради нарастващите нива на CO2 може да има много сериозни последици върху морските екосистеми и призовава за допълнителни научни изследвания в тази област за повишаване на информираността ни относно проблема и определяне на последиците за политиката;

8.  Счита, че тенденциите в осцилационните модели на температурата, кислорода, солеността, pH, хлорофила и вятъра стават видни едва след много години; изтъква необходимостта от пакети данни и всеобхватно наблюдение на морското/океанското дъно, които да спомогнат за обясняването на местните изменения, въздействащи върху рибарството, за нашата способност да разгадаем причините и последиците от екосистемните изменения;

9.  Подчертава, че научните резултати ясно показват как ще се прояви изменението на климата в близкото бъдеще, като се следват различни регионални модели и се демонстрира, че глобалното затопляне е проблем както на развитието, така и на глобалната околна среда, като най-уязвими са бедните хора и развиващите се страни; счита, че приспособяването, целящо управлението на неизбежните последици от глобалното затопляне, причинено от историческите емисии от развитите страни, е толкова важно, колкото и интензивните усилия за смекчаване, имащи за цел да се избегне по-нататъшното неуправляемо глобално затопляне;

10.  Подчертава, че повратни точки, включително inter alia умиращите отдалечени части на амазонската тропическа гора, отдръпването на ледниците на Гренландия и на ледената покривка на западната част на Антарктика, отслабването на индийския мусон и масивното освобождаване на метан от сибирската тундра, са трудно предсказуеми, но всички те могат много вероятно да достигнат своята критична точка през този век при сегашните условия на изменението на климата; подчертава, че за избягването на тези повратни точки ще са необходими по-засилени мерки за смекчаване от посочените в AR4 на IPCC;

11.  Приветства в тази връзка резултата, получен на основата на научни консултации, от COP 13 и COP/MOP 3, и по-специално пътната карта от Бали, която следва да се преразгледа по време на COP 14 през 2008 г и която следва да доведе до споразумение относно всестранен режим до 2009 г.; приветства също задачата, поставена на експертната група по трансфера на технологии за оценяване на пропуските и пречките пред използването и достъпа до финансовите средства, предоставяни на развиващите се страни в отговор на техния ангажимент да се включат в изпълнението на съобразени с националната специфика смекчаващи действия по един измерим, подходящ за отчитане и подлежащ на проверка начин; приветства също така и създаването на Фонда за приспособяване и включването на горите в едно ново споразумение за опазване на климата, целящо избягването на по-нататъшното обезлесяване и въглеродните емисии, причинени от горските и торфени пожари, които също така нанасят огромни щети на местните общини, включително дори и отчуждаването на техните собствени земи чрез незаконни или полузаконни процедури;

12.  Изразява несъгласие с усилията да се представят резултатите от изследвания относно причините и последиците от изменението на климата като неясни, несигурни или съмнителни, без да се привеждат научни аргументи; разбира обаче, че научният прогрес винаги е бил белязан от съмнения, от прогресивното отстраняване на тези съмнения и търсенето на обяснения или модели отвъд съществуващата в момента преобладаваща насока в науката;

13.  Следователно счита, че по-нататъшната научноизследователска работа, насочена към по-добро разбиране на причините за и последиците от глобалното затопляне, е крайно необходима за отговорното вземане на решения; въпреки всичко счита, че равнището на придобитите до днес познания е достатъчно за спешното формулиране на политики, които биха допринесли за намаляването на емисиите на парникови газове, ограничаващо изменението на климата до +2 °C, и на мерки за приспособяване към настоящото изменение на климата;

14.  Изтъква необходимостта от по-нататъшен анализ и проучване на последиците от изменението на климата, например въздействието върху икономическата конкурентоспособност, енергийните разходи и социалното развитие в Европа, ролята на земеползването, горите и обезлесяването, ролята на морската среда и изчисляването на външните климатични разходи на промишления отрасъл, и не на последно място в транспортния сектор, включително количествените измерения на въздействията на авиационното замърсяване; счита, че са необходими по-нататъшни проучвания за включване на приспособяването и намаляването на риска в политическите мерки за развитие и за намаляване на бедността;

15.  Счита, че е необходимо допълнително проучване на въздействието на политиката на насърчаване на биогоривата и техния ефект върху нарастващото обезлесяване, увеличаването на обработваемите земи и предлагането на хранителни продукти в световен мащаб;

16.  Подчертава необходимостта от изследване на физиологията и екологията на морската риба, особено в тропиците, където са проведени относително малко научни изследвания; изтъква, че с натрупването на информационна база, учените ще могат да дават по-точни прогнози и да вземат съответните решения; счита, че предаването на целия нежелан съпътстващ улов за научен анализ би допринесло значително за нашата информационна база; признава необходимостта от постоянно изследване на влиянието на изменението на климата върху популациите на морски птици поради липсата на храна и въздействието върху успешното размножаване и оцеляване;

17.  Счита, че съобщаването на научните доказателства за човешкото въздействие върху глобалния климат трябва да е основният елемент на едно по-широко усилие за повишаване на осведомеността на обществото и впоследствие спечелване на обществената подкрепа за политически мерки за ограничаване на въглеродните емисии, като например взаимодействие с различните социални фактори, не само в индустриализираните страни, но също и в нововъзникващите икономики; изисква от IPCC да публикува резюме на докладите си за оценка; освен това счита, че индивидуалните изменения в моделите на начина на живот са необходими и трябва да са част от образователните програми да се съобщават причините за и последиците от глобалното затопляне, но те не може да се налагат чрез политически решения;

18.  Следователно призовава научната общност и политическите представители да обединят силите си при повишаване на осведомеността и лобирането за "малките неща, които са от значение", като се вземе предвид факта, че дори общества с добре разработен капацитет за приспособяване към изменението на климата остават уязвими пред крайностите и непредвидими обстоятелства;

19.  Подчертава, че подробната информация, необходима за осведомяването относно начина на живот със занижено използване на въглерод, включително например надписите върху потребителски стоки за отпечатъка на парниковите газове и етикетирането на парниковите газове, е малко разработено в момента и трябва да се разработи много бързо; подчертава, че подобни инициативи в идеалния случай следва да се основават на общи стандарти и следва също така да вземат под внимание емисиите на парникови газове, свързани с вноса;

20.  Изисква от своята Временна комисия по изменението на климата да продължи работата си и в края на мандата си да представи на Парламента доклад, съдържащ, по целесъобразност, препоръки във връзка с действия или инициативи и мерки за приспособяване и ограничаване на последствията, които трябва да се предприемат по отношение на бъдещата интегрирана политика на ЕС по изменението на климата с оглед на целта на ЕС за ограничаване на повишаването на глобалната температура до по-малко от 2°C и в съответствие със заключенията и препоръките от AR4 на IPCC;

21.  Призовава Комисията, Съвета и Парламента да подкрепят на най-високо равнище преговорите и диалога относно стратегическото разпространение във всички страни партньори по света на високо компетентни стратегии, принципи и стандарти на страни от ЕС и извън него в областта на научните изследвания и дейностите за справяне с изменението на климата, в съответствие с препоръките на научната общност;

22.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) OВ C 74 E, 20.3.2008 г., стр. 652.