Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно средносрочния преглед на индустриалната политика – принос към Стратегията за растеж и заетост на ЕС (2007/2257(INI))
Европейският парламент,
– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Средносрочен преглед на индустриална политика – принос към Стратегията за растеж и заетост на ЕС (COM(2007)0374), и придружаващия го работен документ (SEC(2007)0917),
– като взе предвид заключенията на Съвета "Конкурентоспособност" от 22 и 23 ноември 2007 г.,
– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Малките и средните предприятия – ключ към засилен растеж и заетост. Средносрочен преглед на модерната политика по отношение на МСП" (COM(2007)0592),
– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Инициатива за водещи пазари в Европа" (COM(2007)0860),
– като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2006 г. относно политическа рамка за засилване на производството на ЕС – към по-интегриран подход към индустриалната политика(1),
– като взе предвид своята резолюция от 30 ноември 2006 г., озаглавена "Време за превключване на по-висока скорост – създаване на Европа на предприемачеството и растежа"(2),
– като взе предвид член 45 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A6-0167/2008),
А. като има предвид, че средносрочният преглед на индустриалната политика от Комисията отразява напредъка, постигнат при прилагане на интегрирания подход към индустриалната политика към 2005 г., и определя мерките, които трябва да се вземат през следващите години;
Б. като има предвид, че промишлеността в ЕС допринася за повече от 80 % от разходите за научноизследователска и развойна дейност на частния сектор и че новаторските продукти, които тя произвежда, представляват 73 % от износа на ЕС, като по този начин промишлеността играе важна роля за превръщането на ЕС в икономика, основана на знанието;
В. като има предвид, че в сравнение с други региони като САЩ и Азия промишлеността в ЕС се адаптира все още сравнително бавно към променящите се пазарни условия и новото технологично развитие, което се дължи на силното регулиране на пазара;
Г. като има предвид, че такива тенденции като глобализацията, технологичните промени и устойчивото развитие предлагат важни и все още неизползвани възможности за индустриалния сектор в ЕС;
1. Приветства съобщението на Комисията относно прегледа на напредъка, постигнат при прилагане на интегрираната индустриална политика, и подчертава, че един проспериращ промишлен сектор е ключово условие за постигане на целите от Лисабон;
2. Отбелязва напредъка, постигнат както с хоризонталните действия, така и с действията, специфични за сектора, и приветства новите инициативи в секторите преработка на хранителни продукти и електронно инженерство;
3. Изразява съжаление относно слабата връзка между политиката на ЕС и националната политика в областта на промишлеността и подкрепя инициативите на Комисията и държавите-членки за засилване на тази връзка;
4. Счита, че основната роля на индустриалната политика на ЕС е да създаде правилни рамкови условия за развитие на предприятия, индустриални инвестиции, новаторство и създаване на работни места, като обръща особено внимание на нуждите на малките и средни предприятия (МСП);
5. Счита, че отворен и конкурентоспособен вътрешен пазар в областта на услугите и промишлеността допринася за възможностите за новаторство и подобрява конкурентоспособността на сектора; придържа се към възгледа, че политиката в областта на конкуренцията играе решаваща роля за гарантиране на възможността потребителите да се възползват от отворен европейски пазар;
6. Подчертава значението на ефикасен режим за обществени поръчки за конкурентоспособността на европейската промишленост; счита, че възлагането на обществени поръчки преди пускането на пазара е важен инструмент за повишаване на иновационния характер на европейските предприятия; насърчава държавите-членки да преразгледат своите политики в областта на обществените поръчки в този контекст и призовава Комисията да насърчава обмена на най-добри практики в тази област;
7. Приветства предложенията на Комисията относно консолидиране на европейския пазар на отбранително оборудване и подобряване на общата конкурентоспособност на отбранителната промишленост в ЕС;
8. Насърчава Комисията да повиши пазарния контрол на веригата за доставки на промишлени и потребителски стоки, включително дистрибуторите и търговците на дребно, за да се гарантира, че на всички етапи на веригата за снабдяване са създадени условия за конкуренция;
9. Призовава Комисията да увеличи усилията си за премахване на ненужните административни пречки, които затрудняват достъпа до вътрешния пазар, да опрости и подобри регулаторната среда, както и да намали административната тежест за предприятията, като гарантира, наред с другото, че се постига напредък в 13-те приоритетни области, определени от плана за действие на Комисията за намаляване на административната тежест, и като приложи втория пакет за "ускорени мерки" за отстраняване на административните пречки;
10. Настоятелно призовава държавите-членки да постигнат напредък по отношение на определянето и постигането на амбициозни национални цели за намаляване на административната тежест, по-специално такива, които насърчават растежа и развитието на МСП, като например опростени изисквания за докладване и изключения;
11. Насърчава Комисията да използва последователен подход към МСП във всички политики на ЕС чрез правилно прилагане на принципа "мисли първо за малките";
12. Силно подкрепя инициативата за "Правен инструмент за малките предприятия" за Европа; счита, че тя следва да е под формата на законодателно предложение и да включва нови, конкретни инициативи за намаляване на регулаторната тежест за МСП чрез въвеждане на изключения, за улесняване на техния достъп до вътрешния пазар и до процедурите за обществени поръчки, както и за да се гарантира, че МСП имат адекватен достъп до финансовите източници и научноизследователска инфраструктура;
13. Подчертава значението на Споразумението Базел ІІ(3) за оказване на влияние върху поведението на банките и готовността на банките да заемат средства на относително високорискови потребители, включително МСП; счита, че това развитие е средство за подкрепа на МСП при инвестирането в и изпълнението на стопански ориентирани изследвания;
14. Приветства въведените от Комисията партньорски групи, като напр. CARS 21 и Групата на високо равнище за текстилния сектор; счита, че тези групи представляват важни форуми за засилване на индустриалната политика на ЕС;
15. Подчертава спешната необходимост от създаване на общ за ЕС пазар за рисков капитал чрез премахване на съществуващите регулаторни и данъчни пречки пред инвестирането на рисков капитал в най-иновационните малки предприятия в Европа;
16. Припомня значението на модерните системи за стандартизация и насърчава Комисията да ускори прилагането на стандарти за "нов подход", като същевременно зачита нуждите на МСП и засилва участието на представители на МСП;
17. Счита, че целите на ЕС относно околната среда не следва да се разглеждат като заплаха за промишлеността, а като възможност за постигане на "предимство на изпреварващия ход" и за превръщане на промишлеността в ЕС в световен лидер в екологосъобразните и обществено приети технологии, продукти и услуги; подчертава обаче, че прилагането на нови технологии следва да се придружава от мерки за гарантиране на международната конкурентоспособност на европейските предприятия;
18. Счита, че промишленото развитие е тясно свързано с наличието на ефикасна транспортна инфраструктура на европейско равнище, че правилно функциониращата транспортна инфраструктура създава предпоставки за развитието на индустриални зони, включително и извън градовете, както и че държавите-членки следва да могат да използват фондовете за регионално развитие за създаване на индустриални и технологични паркове в селските райони в близост до градски агломерации;
19. Счита, че предложеният от Комисията план за действие относно устойчивата индустриална политика следва да създаде рамка за постепенно преминаване към нисковъглеродна и ефикасна по отношение на енергията и ресурсите промишленост, която да допринася за постигане на целите в областта на енергетиката и изменението на климата, формулирани от Европейския съвет на 8 и 9 март 2007 г.; счита, че инициативата за "водещ пазар" и Програмата за действие за стандартите биха могли да играят важна роля в това отношение;
20. Подчертава особено нуждата от устойчиво и балансирано развитие в ЕС както в географски смисъл, така и по отношение на мащаба на проектите; счита, че истински балансираният подход е единственият начин за стимулиране на развитието на промишлеността в ЕС, за създаване на нови възможности за разкриване на работни места и за насърчаване на успешните региони в ЕС; счита, че "инициативата за клъстерите" може да изиграе ролята на здрав лост за новаторството и устойчивото регионално развитие;
21. Приветства значителния принос на политиката за сближаване за гарантиране на конкуренцията в промишления сектор и насърчава държавите-членки да продължават да съсредоточават своите инвестиции, в рамките на Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд, върху областите, които насърчават растежа на човешкия капитал, научните изследвания, новаторството, предприемачеството, и върху помощта за МСП;
22. Изтъква, че влиянието на законодателството в областта на опазване на околната среда върху международната конкурентоспособност на енергоемките промишлени отрасли в ЕС спешно следва да се вземе под внимание, за да се избегнат "изтичането на въглерод" и безработицата; в тази връзка настоятелно призовава Комисията активно да насърчава и подкрепя приемането на световни секторни споразумения, които могат да намалят влиянието на конкретни промишлени отрасли в целия свят върху околната среда, като същевременно осигуряват равнопоставеност;
23. Подкрепя усилията на Комисията в действията ѝ за подлагане на всички нови законодателни предложения на интензивна и строга оценка на въздействието, която по-конкретно да анализира дали предложенията се отразяват неблагоприятно върху функционирането на вътрешния пазар или върху конкурентоспособността на европейската промишленост съгласно принципа на устойчивост;
24. Обръща внимание на настоящите тенденции по отношение на достъпа до суровини; изтъква, че ЕС е изцяло зависим от вноса на няколко метала; призовава Комисията да предложи интегриран подход за осигуряване на устойчив достъп до суровини, който да подобри ефикасността на ресурсите и подкрепи разработването на добивни технологии; приканва Комисията и държавите-членки да подкрепят и ускорят осъществяването на проектите, обявени от Европейския съвет за проекти от общностен интерес за енергийната безопасност и диверсификацията на енергийните ресурси на ЕС,
25. Припомня важната структурна промяна, предизвикана от прехвърлянето на заетост към услуги, свързани с промишлеността; следователно подкрепя планираната инициатива в областта на промишлеността и услугите, която ще анализира секторите на услугите и тяхното въздействие върху конкурентоспособността на промишлеността; насочва вниманието на Комисията по-специално към подобряване на качеството, производителността и стойността на услугите, предоставяни на промишлеността, в частност на стопанските услуги, базирани на високо ниво на познание;
26. Приветства инициативата на Комисията за структурна промяна, която да улесни обмена на най-добри практики между държавите-членки; решително насърчава Комисията при прегледа на съобщението ѝ от 2005 г., озаглавено "Преструктуриране и заетост – прогнозиране и придружаване на преструктурирането с цел развиване на заетостта: ролята на Европейския съюз" (COM(2005)0120), да подкрепи създаването на широки партньорства на равнище ЕС, както и мрежи за обмен на информация и най-добри практики между експертите в държавите-членки;
27. Обръща внимание на необходимостта от непрекъснато приоритетно инвестиране в образованието, обучението и научноизследователската дейност, както и на зависимостта на промишленото развитие и конкурентоспособността на продуктите от ЕС от качеството на човешките ресурси и глобалното новаторство за нови продукти;
28. Подчертава факта, че новаторските продукти значително засилват конкурентното предимство на ЕС и представляват 73 % от износа на ЕС; въпреки това отбелязва, че ЕС все още изостава от Съединените щати и Япония в областта на новаторството, особено по отношение на научноизследователската и развойна дейност в стопанския сектор; следователно счита, че общностните програми за финансиране като Седмата рамкова програма за научноизследователско и технологично развитие и демонстрационни дейности и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, както и Европейския институт за иновации и технологии, следва да бъдат използвани максимално; в тази връзка приветства инициативата за водещи пазари и Програмата за действие за стандартите като приноси към отключването на пазарния потенциал на новаторските продукти и услуги в определени области с голямо обществено значение; настоятелно призовава Комисията да покаже своята ангажираност за по-добро регулиране в тази област и предупреждава да не се отдава предпочитание на определени технологични решения за сметка на други;
29. Счита, че за да се стимулира новаторството в целия ЕС е много важно да се подкрепят дейностите, свързани с изобретения, и да се защитят продуктите на тези дейности; следователно изтъква значимостта на една прозрачна и опростена политика в областта на правата върху интелектуална собственост, чието практическо прилагане е гарантирано; призовава Съвета да предприеме действия, за да въведе възможно най-скоро общностен патент, и призовава Комисията да продължава да се бори с фалшифицирането и да работи за намиране на глобални решения в тази област, които да се основават предимно на европейски модели;
30. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.
Международна конвергенция по отношение измерването на капитала и на капиталовите стандарти: подобрена рамка, Базелски комитет по банков надзор, юни 2004 г.