Европейският парламент,

–   като взе предвид член 177 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент, озаглавено "Кодекс за поведение на ЕС относно разделението на труда в областта на политиката за развитие" (COM(2007)0072),

–   като взе предвид своята резолюция от 23 май 2007 г. относно помощта на ЕС за търговия(1),

–   като взе предвид своята резолюция от 28 септември 2006 г. за повече и по-добро сътрудничество: пакет ефективност на помощите на ЕС през 2006 г.(2),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Помощта на ЕС: повече, по-добри и по-бързи резултати" (COM(2006)0087),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент, озаглавено "Увеличаване на въздействието от помощта на ЕС: обща рамка за изготвяне на стратегически документи за страните и съвместна многогодишна програма" (COM(2006)0088),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент, озаглавено "Финансиране за развитие и ефективност на помощта - предизвикателствата във връзка с увеличаване на помощта на ЕС 2006-2010 г." (COM(2006)0085),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент, озаглавено "Ускоряване на напредъка за постигане на Целите на хилядолетието за развитие – финансиране за развитие и ефективност на помощите" (COM(2005)0133),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, до Европейския парламент и до Европейския икономически и социален комитет, озаглавено "Последователност на политиката за развитие - ускоряване на напредъка към постигане на Целите на хилядолетието за развитие" (COM(2005)0134),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент, озаглавено "Превръщане на консенсуса от Монтерей в практика: приносът на Европейския съюз" (COM (2004)0150),

–   като взе предвид съвместната декларация на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и на Комисията, относно политиката за развитие на Европейския съюз: "Европейският консенсус" (Европейският консенсус за развитие), подписана на 20 декември 2005 г.(3),

–   като взе предвид Римската декларация за хармонизация, приета на 25 февруари 2003 г. след Форума на високо равнище относно хармонизацията в Рим, и Парижката декларация за ефективността на помощите (Парижка декларация), приета на 2 март 2005 г. след Форума на високо равнище за хармонизиране и съгласуване за ефективност на помощите в Париж (Парижки форум на високо равнище),

–   като взе предвид Резолюция A/RES/55/2 на Общото събрание на Организацията на Обединените нации (ООН) относно Декларацията на хилядолетието на ООН,

–   като взе предвид Консенсуса от Монтерей, приет на Международната конференция на ООН за финансиране на развитието, проведена на 21-22 март 2002 г.,

–   като взе предвид основните заключения и препоръки на Комитета за подпомагане на развитието (КПР) към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от партньорската проверка на Европейската общност за 2007 г.,

–   като взе предвид основните заключения на проучването от 2007 г., озаглавено "Ефективност на помощта на ЕС" и поръчано от неговата комисия по развитие,

–   като взе предвид доклада на ООН за 2007 г. относно Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по развитие (A6-0171/2008),

А.   като има предвид, че сегашната съсредоточеност върху ефективността на помощите е довела до заключението, че помощите за развитие не отговарят на очакванията в резултат на недостатъчната координация между донорите и наличието на прекалено много проекти и програми с различни процедури;

Б.   като има предвид, че тази ситуация на недостатъчни усилия води до ниски нива на собствен принос, по-неефективни програми и големи затруднения за развиващите се страни, създадени от изискванията на донорите, разделение между т. нар. "любимци" и "сираци" и пренебрегване на ключови сектори като здравеопазване, образование и програми, които включват въпросите за равенството между половете;

В.   като има предвид, че ЕС осигурява повече от половината от официалната помощ за развитие (ОПР) в света, че може да се превърне в най-ефективният донор и че следователно следва да поеме ролята на международен лидер за насърчаване на реформите, необходими за по-голяма ефикасност на помощта;

Г.   като има предвид, че ръководната цел на политиката за развитие на ЕС е премахването на бедността, в контекста на новата структура на помощите, насочена към постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР);

Д.   като има предвид, че икономическото и социалното развитие, заедно с опазването на околната среда, са взаимозависещи елементи, които вървят ръка за ръка с устойчивото развитие, в рамките на което се вписват нашите усилия за подобряване качеството на живот за всички, както е записано в параграф 36 от Пекинската декларация, приета на 15 септември 1995 г. на Четвъртата световна конференция за жените в Пекин;

Е.   като има предвид, че опазването на околната среда е издигнато на преден план сред приоритетите на ЕС и че следователно Комисията трябва да вземе предвид тази цел за всички политики, които води по отношение на развиващите се страни;

Ж.   като има предвид, че Комисията иска да бъде поддръжник на задачите, свързани с ефективността на помощите, по отношение на които тя има две тясно обвързани цели: і) да изпълни Парижката декларация и да подобри качеството на собствените си програми за подпомагане, и ii) да помогне на държавите-членки да изпълнят Парижката декларация и да подобрят ефективността си по отношение на помощите;

З.   като има предвид, че последните данни на ОИСР показват, че общо помощта от ЕС е намаляла значително през 2007 г.;

И.   като има предвид, че ангажиментите на ЕС да предоставя повече и по-добри помощи следва да включват увеличаване на ОПР до 0,56 % от брутния национален доход (БНД) до 2010 г., разработване на нови, по-предсказуеми и по-малко променливи механизми на помощите, заедно с насърчаване на по-добра координация и допълняемост, като се работи за съвместна многогодишна програма, основана на плановете и системите на страните-партньори, по-нататъшно необвързване на помощта и реформа на техническата помощ, за да се отговори на националните приоритети, като има предвид, че между 2006 и 2007 г. делът на европейския БНД, посветен на ОПР е намалял за първи път от 2000 г., като от 0,41 % е станал 0,38 %, и следователно ЕС трябва да удвои своите усилия за постигане на поставената цел в рамките на ЦХР, а именно – през 2015 г. 0,7 % от европейския БНД да бъдат посветени на ОПР;

Й.   като има предвид, че член 180 от Договора за ЕО, допълнен от член 188 Г, добавен с Договора от Лисабон, изисква "политиката на Съюза в областта на сътрудничеството за развитие и политиката на държавите-членки да се допълват и подсилват взаимно", като е необходимо държавите-членки и Съюзът да се стремят към засилена координация на донорите и по-добро разпределяне на задачите, което ще допринесе за по-голяма ефективност на помощите;

К.   като има предвид, че съществува риск амбициозните цели на Европейския консенсус за развитие, включително другите политически цели като миграцията и търговията, да намалят съсредоточеността върху развитието и да подкопаят консенсуса, постигнат в международните задачи, свързани с помощите за намаляване на бедността, като резултат от липсата на съгласуваност между различните политики на ЕС, и като напомня в тази връзка параграф 35 от Европейския консенсус за развитие, съгласно който "е важно политиките, които не са свързани с развитието, да подпомагат усилията на развиващите се страни за осъществяване на ЦХР";

Л.   като има предвид, че изтичането на мозъци е довело до критичен недостиг на здравни работници и друг квалифициран персонал от ключово значение в развиващите се страни, което от своя страна често възпрепятства ефективното предоставяне на помощ на място;

М.   като има предвид, че системата за помощите все повече се усложнява, което е видно от рязкото нарастване на броя на каналите за помощ, разпокъсването на притоците от помощи, нарастващото целево разпределяне на помощта, все по-засиленото участие на нововъзникващите икономики в тяхното сътрудничество с развиващите се страни, като се стига до разпокъсване на помощта и припокриване на дейностите на донорите на глобално, национално или секторно равнище;

Н.   като има предвид, че през следващите години едно от предизвикателствата за институциите ще бъде как най-добре да се интегрират 12–те нови държави-членки на ЕС като нововъзникнали донори, тъй като някои от тези донори смятат, че е трудно да се следват насоките за стандарти за развитие на сътрудничеството в системата за помощи, поддържани от КПР към ОИСР;

О.   като има предвид, че тази ситуация би могла да бъде пречка за ефективното обезпечаване на помощта;

П.   като има предвид, че сегашната система за разпределяне на помощите доста често не оправдава очакванията, като за много бедни страни и области с критично значение като например здравеопазване, образование, социално сближаване и равенство между половете, се отпускат малки помощи;

Р.   като има предвид, че ЕС се е посветил на решаването на въпроса за "осиротелите" или пренебрегнати държави и сектори в контекста на посочения по-горе Кодекс за поведение на ЕС относно разделението на труда в политиката за развитие, като започва да преглежда отпуснатите суми в ситуации на нестабилност;

С.   като има предвид, че Парламента, чрез механизма за проверка на Инструмента за развитие на сътрудничеството, установен с Регламент (ЕО) № 1905/2006(4) (Регламент за Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР)), и отделните държави-членки са изразили загриженост, че първоначалната цел за премахване на бедността не винаги е отразена при практическото предоставяне на помощта;

Т.   като има предвид, че много от проучванията са показали, че ефективното отчитане на използването на помощта, осъществявано с гражданско участие, е един от основните показатели за ефективността на помощта, но че по отношение на помощите все още липсва прозрачност и откритост, като има предвид, че тази липса на прозрачност затруднява достъпа до информация на правителствата, местните власти и гражданското общество в държавите бенефициери, както и че в този смисъл тя представлява значителна пречка пред по-доброто усвояване на помощта;

У.   като има предвид, че помощта често се разходва според собствените приоритети и програми на донорите, без да се полагат достатъчно усилия, за да се спази и следва националното планиране и приоритетите за развитие или националната бюджетна времева рамка, което затруднява много получателите на помощта при изготвянето на ефективен бюджет или планирането напред и затруднява парламентите, гражданското общество и останалите заинтересовани страни при контрола на притоците и ефективността на помощите;

Ф.   като има предвид, че използването на системите на държавите е ключов компонент на ефективността на помощите и се смята за важно средство за увеличаване на собствения принос на страните-партньори в разработването и осъществяването на политиката; като има предвид, че поради това използването на системите на държавите се очаква да засили националните стратегии за развитие на страните-партньори, както и рамките за изпълнение;

Х.   като има предвид, че съгласно неотдавнашно проучване относно мониторинга на Парижката декларация от ОИСР, липсата на продиктувана от търсенето техническа помощ е основен проблем за правителствата на развиващите се страни, тъй като голяма част от техническата помощ продължава да бъде ограничена и твърде скъпа и често е неефективна за изграждането на местния капацитет, предмет на член 31 от Регламента за ИСР;

Ц.   като има предвид, че ролята на националните парламенти е от първостепенно значение за повишаване на осведомеността и насърчаването на реформата на структурата на помощта, а именно чрез дебата и одобряването на рамките за развитие и бюджетите, разпределяне на средствата на свързаните с бедността сектори, насърчаване на разпределянето на задачите и търсене на отговорност от правителствата за изпълнението на целите на Парижката декларация;

Ч.   като има предвид, че местните власти са ключов участник в политиките за развитие, доколкото техните експертни познания и запознатостта им с нуждите на местно равнище им позволяват ежедневно да дават израз на очакванията на населението и да запълват пропастта, която го разделя от държавата;

Ш.   като има предвид, че гражданското общество играе съществена роля, както като партньор в политическия диалог относно ефективността и определянето на приоритетите на помощите, така и като "пазител" при контрола на държавните разходи;

Z.  Щ. като има предвид, че ИСР предвижда не повече от 15 % от тематичната кредитна линия в полза на неправителствените участници и местните власти да бъдат посветени на последните, и че това положително развитие, насочено към засилена ефективност на помощите, би следвало да се съпровожда от по-често прибягване към децентрализирано сътрудничество от страна на държавите-членки;

Ю.   като има предвид, че ЕС трябва да гарантира, че задачите, свързани с ефективността на помощите, определени на Третия форум на високо равнище относно ефективността на помощите, който ще се проведе през септември 2008 г. в Акра, са съсредоточени върху намаляване – и в дългосрочен план премахване – на бедността;

Я.   като има предвид, че както подобряването на качеството на помощите, така и увеличаването на тяхното количество, са от първостепенно значение за постигането на ЦХР и че ефективността на помощите не може да бъде претекст за неизпълнение на ангажиментите, поети от държавите-членки съгласно посочения по-горе консенсус от Монтерей;

АА.   като има предвид, че Европейският консенсус за развитие признава равенството на половете като самостоятелна цел и ангажира ЕС да засили подхода си по отношение на равенството на половете в сътрудничеството си за развитие, и че съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено "Равенство между половете и участие на жените в политическия и икономическия живот при сътрудничеството за развитие" (COM(2007)0100) задължава донорите от ЕС да гарантират ефективното изпълнение на стратегиите и практиките, които водят до действителни резултати по отношение на жените;

АБ.   като има предвид, че установяването на мира на местно, национално, регионално и световно равнище е възможно и е неделимо от напредъка на жените, тъй като те са изключително важен двигател не само за семейния живот и образованието на децата, но също така и за обществените инициативи, разрешаването на конфликти и насърчаването на устойчивия мир на всички равнища, както се посочва в параграф 18 от посочената по-горе Пекинска декларация;

1.  Призовава държавите-членки и Комисията заедно да направят всичко възможно, за да гарантират, че ЕС говори с един глас, да съгласуват предоставянето на помощите с приоритетите на страните-партньори и да направят усилията си по-съгласувани, прозрачни, предсказуеми и като цяло ефективни;

2.  Подчертава, че Комисията ще трябва да поддържа целостта на задачите, свързани с развитието с ясен фокус върху крайната цел за премахване на бедността, както и да подчертава ефективното прилагане на приоритетните политики, което включва фокусиране върху резултатите;

3.  Подчертава, че увеличението на цените на суровините изигра основна роля за настъпването на настоящата глобална продоволствена криза, която е в състояние да заличи всички предприети усилия за засилване ефективността на помощите, и изисква от Комисията и от всички държави-членки да подкрепят всяка мярка, която може да допринесе за стабилизиране на цените на суровините за развиващите се страни;

4.  Призовава Комисията да оказва помощ за интегрирането на новите членове в международни подходи с повишена координация по отношение на политиката за развитие и предоставянето на помощите с подходящите механизми, да работи съвместно с новите държави-членки за определяне на начина, по който ще постигнат договорените на Парижкия форум на високо равнище допълнителни цели на ЕС по отношение на ефективността на помощите, както и да проучва възможността оттук нататък за евентуални съвместни програмни дейности; напомня в тази връзка, че новите държави-членки са поели ангажимент да постигнат до 2010 г. целта от 0,17 % от БНД за ОПР, а до 2015 г. – 0,33 %, като техните предстоящи вноски трябва да засилят ролята на ЕС в областта на сътрудничеството за развитие;

5.  Признава ключовата роля на демократичния собствен принос и парламентарния контрол в развиващите се страни за гарантирането на ефективността на помощите, необходимостта ЕС да предостави на парламентите на развиващите се страни ресурси и подкрепа за развитието на капацитет с цел да се гарантира, че тези държави имат достатъчен капацитет за осъществяване на контрол и надзор на бюджета на техните правителства; признава и важността на факта, че по-доброто отчитане на резултатите пред Европейския парламент, гражданското общество и държавите-членки може да допринесе за изграждането на доверие в програмите на Общността, да повиши отчетността и да позволи по-стратегически форми на надзор; в тази връзка призовава Комисията да предложи нов показател за наблюдение на парламентарния контрол;

6.  Призовава Комисията и държавите-членки съвместно да определят показателите за отчитане на резултатите, адаптирани спрямо показателите на ЦХР, по-специално във връзка с бюджетното подпомагане, така че националните парламенти, местните власти и местното гражданско общество, както и Европейският парламент, да могат да проследяват резултатите от участието на ЕС;

7.  Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че политиките на ЕС и структурата на помощите поддържат принципа от Парижката декларация за насочено към резултатите управление, по-конкретно с цел постигане на резултати по отношение на ЦРХ, които е най-малко вероятно да бъдат изпълнени според доклада на ООН за 2007 г. относно Целите на хилядолетието за развитие, например по отношение на петата ЦРХ;

8.  Изисква от Комисията да изготви регистър на всички финансови инструменти, които е отпуснала в областта на доброто управление, без значение дали става дума за средства от Европейския фонд за развитие (ЕФР), ИСР, Стратегията ЕС-Африка или парите, предоставени на африканските правителства за целите на доброто управление, така че да се проверят тяхната съгласуваност и доброто управление на средствата;

9.  Призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят създаването и прилагането на новаторски механизми за финансиране, предназначени значително да допринесат за постигането на ЦХР в предвидените срокове; подчертава, че тези допълнителни средства не могат да заменят вече поетите ангажименти по отношение на ОПР;

10.  Подкрепя решението на Комисията да използва бюджетната подкрепа във все по-голяма степен, но същевременно насърчава Комисията да проучи допълнително предизвикателствата на този начин за оказване на помощ;

11.  Призовава държавите-членки и националните им парламенти да насърчават задачите, свързани с разделението на труда, най-вече както е установено в гореспоменатия Кодекс за поведение относно разделението на труда в политиката за развитие и да съставят годни за изпълнение планове относно начина, по който възнамеряват да ги приложат с оглед усъвършенстване на работата по европейската помощ, като същевременно гарантират, че тази програма се ръководи от страните-партньори, а не само от донорите;

12.  Подчертава, че разделението на труда следва да бъде ръководено от държавите, да се основава на принципите на Парижката декларация, да бъде насочено към постигането на резултати и да води до достатъчно финансиране на всички сектори във всяка страна-партньор;

13.  Подкрепя преразглеждането и разширяването на инициативата "донорски атлас" с оглед насърчаване на по-последователен междудържавен политически диалог сред европейските донори;

14.  Напомня, че поради корупция се отклоняват средства, предназначени за развитие, а това я прави основно препятствие за по-голямата ефективност на помощите; призовава Комисията да подобрява наблюдението на разпределянето на помощите за развитието и да насърчава бенефициерите на помощите да ратифицират и прилагат стриктно международните и регионалните споразумения, приложими в тази област;

15.  Призовава Комисията да осигури по-голяма отчетност, както и прозрачност на системите за обществен финансов мениджмънт на държавите, когато съществува гаранция, че помощите ще бъдат използвани по предназначените цели, за да се засилят едновременно собственият принос и намаляването на бедността;

16.  Изисква от Комисията и от Съвета да вземат конкретни мерки за борба с корупцията, по-специално като окажат подкрепа за инициативи на гражданското общество, предназначени за гарантиране на прозрачност при използването на предоставените от ЕС помощи, и като призоват всички държави-членки и страни-партньори да ратифицират Конвенцията на ООН срещу корупцията от 2003 г.;

17.  Подкрепя ролята на Комисията за координиране на сътрудничеството за развитие между държавите-членки на централно и на местно равнище и подчертава допълнителния принос на Комисията при поемането на водеща роля в политическия диалог между ЕС и страните-партньори на основата на общите ценности на ЕС като например утвърждаването на правата на човека и насърчаването на равенството между половете;

18.  Призовава Комисията да продължи да опростява процедурите, включително процесите на доставка на помощите, да продължи да децентрализира отговорността и да осигурява на делегациите достатъчен капацитет (персонал и умения), както и по целесъобразност да контролира или оказва влияние по отношение на процедурата по определяне и одобрение на тематичните и регионални бюджетни редове, за да изпълнят отговорностите си; подчертава важността да се предостави достатъчно развоен капацитет на бъдещата Европейската служба за външна дейност;

19.  Призовава също така от Комисията да насърчи редовните контакти и общата работа на своите делегации с гражданското общество и местните власти, така че по-добре да се вземат предвид нуждите и приоритетите на страните-партньори, като по този начин се благоприятства по-доброто усвояване на помощите, което е и основната цел на Парижката декларация;

20.  Подчертава необходимостта да се подобрят насоките и методологията за мониторинг на Парижката декларация с цел да се подобри колективното разбиране на програмата, установена от Парижкия форум на високо равнище и да се осигури непрекъснато събиране на информация относно показателите в основните държави, получаващи помощи; подчертава необходимостта да се гарантира, че държавите-донори изпълняват обещанията си за предоставяне на помощи и призовава държавите-членки да предоставят по-добър достъп до своите съответни данни, за да се подпомогне повишаването на прозрачността и отчетността при изготвянето на доклади относно помощите; следователно подчертава нуждата от прилагане на точни показатели за междинна оценка, като резултатите позволят коригирането и/или засилването на необходимите действия за постигане на поставените за 2010 г. цели;

21.  Подчертава необходимостта да се разработи средносрочен план за мониторинг, за да се преразгледа напредъка и да се насърчат ориентирани към действие мерки, които да засилят доверието в мониторинга на национално равнище, да се постигне съгласуване между усилията на мониторинга на национално и международно равнище и да се намали потенциалното дублиране на усилията при мониторинга на ангажиментите по Парижката декларация, поети от ЕС;

22.  Призовава Комисията да направи още по-ясни определенията относно разпределянето по сектори на ОПР, така че да се подобри съгласуваността на резултатите и да се намалят транзакционните разходи при управлението на данните на Комисията и на държавите-членки на национално равнище; призовава Комисията да гарантира, че няма разширяване на дефинициите за ОПР с цел включване на елементи, които не са част от помощите, като например разходите за военни цели;

23.  Призовава Комисията и държавите-членки, съгласно ангажимента, поет на световната среща на върха за социалното развитие, проведена в Копенхаген на 5-12 март 1995 г., да се съобразят с искането на организациите на гражданското общество поне 20 % от помощите за развитие да бъдат посветени на подобряването на основните обществени услуги като образование, здравеопазване, достъп до вода и санитарна инфраструктура;

24.  Призовава членовете на КПР към ОИСР – компетентният в тази област орган – да изготвят възможно най-бързо определение на сътрудничеството за развитие, което да е в състояние да доведе до окончателно прекратяване на отклоняването на помощите за цели, които нямат никаква връзка с развитието, тъй като отклоняването на средства е възможно единствено поради настоящото изключително широко официално определение на помощта за развитие;

25.  Призовава Комисията и държавите-членки напълно да освободят помощта си, по-специално техническата помощ, помощите под формата на хранителни продукти и помощта за транспорта на хранителни продукти, в съответствие с препоръката на КПР към ОИСР от 2001 г. за страните, които отговарят на условията за ЕФР, и с член 31 от Регламента за ИСР;

26.  Призовава Комисията и държавите-членки поетапно да премахнат ограниченията, свързани с политиката – особено ограниченията, характерни за икономическата политика, да подкрепят общото разбиране по отношение на ключови приоритети и да използват влиянието си, за да убедят Световната банка и Международния валутен фонд да подкрепят същата позиция; отправя специално искане стратегията "помощ за търговия" да бъде в полза на всички развиващи се страни, а не само на далите съгласие за по-голяма либерализация на своите пазари, особено в рамките на споразуменията за икономическо сътрудничество;

27.  Подчертава необходимостта международните финансови институции и държавите-донори да правят публично достъпни условията за предоставяне на помощите за развитие, така че да може да се упражни същински демократичен контрол от страна на парламентите, местните власти и гражданското общество;

28.  Подчертава нуждата помощите да се разпределят съгласно собствените приоритети и програми на партньорите и да се съобразяват с националните приоритети за планиране и развитие или с националната бюджетна времева рамка;

29.  Подчертава, че една по-добра координация между Комисията и държавите-членки следва да реши проблема със страните и секторите, които са били пренебрегнати, и подчертава значението на осъвременената и преработена версия на донорския атлас;

30.  Подчертава необходимостта от засилване на напредъка в постигане на ЦХРв областта на здравеопазването, в частност в ситуации на нестабилност и необходимостта ГД "Хуманитарна помощ" към Комисията и ГД "Развитие" да координират работата си по време на фазата на предоставяне на хуманитарна помощ, фазата на преход и фазата на развитие (връзка между помощ, възстановяване и развитие), както например е заявено в Европейския консенсус относно хуманитарната помощ(5);

31.  Подчертава необходимостта от задълбочаване на консултациите на Комисията с партньори от гражданското общество на централно и местно равнище чрез по-добре структурирани срещи по въпросите на политиката, стратегическото програмиране и ефективността на помощите, включително изискванията за покани за представяне на предложения, процедурите за плащане, финансовия контрол върху проектите, осъществяването на наблюдение и процесите на извършване на оценка; призовава правителствата-донори и правителствата-партньори да осигурят пълно и съдържателно участие на гражданското общество и местните власти при планирането, изпълнението, осъществяването на наблюдение и оценка на бюджетите и програмите за развитие и да подпомагат обстоятелствата, необходими за изпълнението на техните роли;

32.  Подчертава, че участието на жени и женски движения във формулирането и осъществяването на политика и програми, в изпълнението, осъществяването на наблюдение и оценката следва да се възприемат като неразделна част от осигуряването на истински принос, като се има предвид диспропорционалното въздействие на бедността върху жените;

33.  Подчертава необходимостта да се включват местните власти, както на държавите-членки, така и на партньорите от ЕС, в процеса на постигане на целите на Парижката декларация, по-специално при всички етапи на изготвяне, прилагане и оценка на политиките за развитие;

34.  Напомня определящата роля, която могат да играят членовете на различните диаспори за подобряване ефективността на европейските помощи, и призовава поради това Комисията и държавите-членки да ги включат в по-голяма степен в изготвянето и прилагането на европейските програми за развитие; подчертава, че включването на чужденци или на лица с чужд произход в партньорствата между ЕС и съответните страни на произход съставлява мощен двигател за интеграцията;

35.  Счита, че увеличаването на прозрачността на информацията относно притоците на хуманитарна помощ е от съществено значение за по-ефективното използване на помощите и подобряване на взаимната отчетност, както и за гарантирането на навременно достигане до обществеността на изчерпателна информация относно всички предоставени, разпределени и изплатени помощи, включително публикуването на надеждни програми по страни за ангажименти за предоставяне на помощи и за разходи за помощи; че следва да е налице автоматично, навременно и проактивно разгласяване от страна на държавите-членки и на партньорите на всички документи, свързани с планирането, изпълнението и оценката на стратегиите и проектите за предоставяне на помощи; и че това разгласяване следва да включва оповестяването на информация, която позволява на обществеността да участва във вземането на решения, при това на езици и под форми, подходящи за всички заинтересовани страни;

36.  Призовава Комисията и държавите-членки да постигнат напредък в тази област, като подкрепят установяването на счетоводни стандарти по отношение на изискванията относно предоставяната информация за външно подпомагане и като работят заедно с граждански организации, националните парламенти, местните власти и международни организации за установяването на добри практики за вписване на притоците помощ в националните бюджети;

37.  Призовава настоятелно Комисията и държавите-членки да приведат помощите си в съответствие със системите на държавите, като използват обща и секторна бюджетна подкрепа, която следва да се основава на план за сериозно намаляване на бедността, който засилва вътрешната отчетност и който е свързан с взаимния ангажимент за намаляване на бедността и за постигане на ЦХР, както и да се основава на спазването на правата на човека и засилването и подобряването на наблюдението, финансовото управление и отчетността;

38.  Подчертава необходимостта от увеличаващо се и предвидимо финансиране от страна на Комисията и държавите-членки под формата на многогодишни ангажименти за предоставяне на помощи (за 3 или повече години), които са основани на ясни и прозрачни критерии и на резултатите от усилията за премахване на бедността, включително специфичните резултати по сектори, съгласувани със страните-партньори, и осъществяването на тези ангажименти по график и по прозрачен начин, така че да се даде възможност за инвестиции в осигуряването на човешки ресурси, които са жизненоважни за подобряването на ефективността на помощите; приветства инициативите за сключване на договори по ЦХР с оглед осигуряването на по-предвидима форма на бюджетна подкрепа в дългосрочен план; въпреки това настоява, че в това се включва сериозен ангажимент от страна на страните-партньори за постигане на ЦХР и че е необходимо осъществяването на постоянно наблюдение с особено внимание върху резултатите; приветства договорите, отнасящи се до ЦХР, като един от вариантите за повишаване на предвидимостта на помощите;

39.  Отбелязва, че в повечето развиващи се страни, повечето от целите, поставени в рамките на ЦХР, няма да бъдат постигнати до 2015 г.; и призовава настоятелно държавите-членки да подготвят годишни програми за изпълнение на дадените обещания;

40.  Признава значението на определянето на целите по такъв начин, че постепенно да се достигне положение, при което 100 % от техническата подкрепа да бъде продиктувана от търсенето и съгласувана с националните стратегии на партньорите;

41.  Подчертава, че техническата помощ, подготвена съобразно нуждите, изразени от държавите-бенефициери и организациите на гражданското общество, а не според приоритетите на държавите-донори, следва да позволи едновременно увеличаване на капацитета на партньорите на ЕС и усвояването на местно равнище;

42.  Отбелязва, че реформата по отношение на помощите е само една от стъпките, които ЕС трябва да предприеме, като заедно с това да направи така, че неговите политики в областта на търговията, сигурността, миграцията, земеделието, рибното стопанство, енергетиката, околната среда, промените в климата и др. да са съгласувани с целите за развитие, за да бъдат в полза на развиващите се страни и да насърчат справедлива международна финансова и търговска система в подкрепа на развитието; напомня в тази връзка параграф 35 от Европейския консенсус за развитие, съгласно който "е важно политиките, които не засягат развитието, да подкрепят полаганите от развиващите се страни усилия за осъществяване на ЦХР";

43.  Напомня ангажиментите, поети от държавите, подписали Парижката декларация, за довеждане до успешен край на стратегическите оценки на околната среда на секторно и национално равнище; призовава в тази връзка Комисията да се придържа към тази цел, така че да оцени въздействието на своите политики, по-специално във връзка с промените в климата, опустиняването и биоразнообразието в развиващите се страни;

44.  Подчертава, че работата във връзка с ефективността на помощта трябва да се съпътства от по-добра осведоменост на гражданите на държавите-донори относно целите, условията за прилагане и получателите на помощите за развитие.

45.  Припомня, че Европейският консенсус за развитие признава равнопоставеността на половете като самостоятелна цел и съответно тя следва да бъде ключова област – предмет на обсъждане в контекста на ефективността на помощите;

46.  Признава, че програмите, които се отнасят до количеството и качеството на помощите са неразривно свързани и че с оглед постигането на целите за ефективност на помощите трябва да има траен ангажимент към съществуващите цели по отношение на количеството, така както са договорени от всички държави-членки на ЕС; в този смисъл призовава настоятелно Комисията и държавите-членки да препотвърдят ангажимента си за постигане на общата цел за ОПР от 0,56 % от БВД през 2010 г. и 0,7 % през 2015 г. по отношение на увеличаването на помощите и да създадат амбициозни многогодишни програми за измерване на постепенното увеличаване на бюджетите за помощи;

47.  Подчертава колко е важно да се обръща сериозно внимание на равнопоставеността на половете на всеки етап от изготвянето на програми, тяхното изпълнение, осъществяването на наблюдение и извършването на оценка;

48.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Комитета за подпомагане на развитието към ОИСР и националните парламенти на държавите-членки.

(1) ОВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 291. (2) ОВ C 306 E, 15.12.2006 г., стр. 373. (3) ОВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1. (4) Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на финансов инструмент за развитие на сътрудничеството (ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 41). (5) Съвместно изявление на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и на Комисията "Еврпейският консенсус относно хуманитарната помощ", подписан на 18 декември 2007 г. (ОВ C 25, 30.1.2008 г., стр. 1).