Европейският парламент,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно Грузия, и по-специално резолюциите от 26 октомври 2006 г. относно положението в Южна Осетия(1) и от 29 ноември 2007 г.(2) и 5 юни 2008 г. относно положението в Грузия(3),

–   като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2007 г. относно укрепването на европейската политика на добросъседство (ЕПД)(4) и своите резолюции от 17 януари 2008 г. относно по-ефективна политика на ЕС за Южен Кавказ(5) и относно нов подход в регионалната политика за Черно море(6),

–   като взе предвид приетия съвместно с Грузия план за действие в рамките на ЕПД, който включва ангажимент за сътрудничество за уреждане на вътрешните конфликти на Грузия,

–   като взе предвид Съвместното действие 2008/450/ОВППС на Съвета от 16 юни 2008 г. относно по-нататъшния принос на Европейския съюз към процеса за разрешаване на конфликта в Грузия/Южна Осетия(7) и други предишни съвместни действия на Съвета по същия въпрос,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно отношенията между ЕС и Русия, и по-специално резолюцията си от 19 юни 2008 г. относно срещата на високо равнище между ЕС и Русия на 26-27 юни 2008 г. в Ханти-Мансийск(8),

–   като взе предвид заключенията от извънредното заседание на Съвета по общи въпроси и външни работи относно положението в Грузия от 13 август 2008 г.,

–   като взе предвид заключенията от извънредното заседание на Европейския съвет(9), състояло се в Брюксел на 1 септември 2008 г.,

–   като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН S/RES/1781 (2007) и S/RES/1808 (2008), които подкрепят териториалната цялост на Грузия и последната от които удължава мандата на мисията на наблюдателите на ООН в Грузия (UNOMIG) до 15 октомври 2008 г.,

–   като взе предвид решение № 861 на Постоянния съвет на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) от 19 август 2008 г. относно увеличаване на броя на военни наблюдатели в мисията на ОССЕ в Грузия,

–   като взе предвид декларацията от срещата на високо равнище на НАТО в Букурещ на 3 април 2008 г. и резултата от срещата на Съвета на НАТО на 19 август 2008 г.,

–   като взе предвид член 103, параграф 4 от своя правилник,

А.   като има предвид, че ЕС продължава да се ангажира с подкрепата за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Грузия в рамките на нейните международно признати граници;

Б.   като има предвид, че раздаването на руски паспорти на гражданите в Южна Осетия и подкрепата за сепаратисткото движение, заедно със засилени военни действия от страна на сепаратистите срещу села с грузинско население, задълбочиха напрежението в Южна Осетия, в съчетание с широкообхватни руски военни маневри през юли 2008 г. в близост до границата с Грузия;

В.   като има предвид, че след продължилите няколко седмици повишено напрежение и схватки между страните и провокации от страна на сепаратистките сили в Южна Осетия под формата на бомбени атентати, смъртоносни сблъсъци, престрелки и обстрелване с артилерийски огън, причинили смъртта на много цивилни лица и оставили още повече ранени, в нощта 7 срещу 8 август 2008 г. грузинската армия започна изненадваща артилерийска атака срещу Цхинвали, последвана от сухопътна операция с танкове и войници с цел възвръщане на контрола над Южна Осетия;

Г.   като има предвид, че Русия отговори незабавно, след дългосрочна военна подготовка, с масирано контранастъпление като изпрати танкове и пехота и бомбардира няколко места в Грузия, включително град Гори, и блокира грузинските черноморски пристанища;

Д.   като има предвид, че около 158 000 души бяха насилствено откъснати от родните си места заради кризата и бяха принудени да напуснат домовете си, и че те трябва да бъдат подпомогнати в улисията си да се завърнат; като има предвид, че наличието на касетъчни боеприпаси, невзривени артилерийски снаряди и сухопътни мини, както и че руските предупреждения и липсата на сътрудничество правят завръщането опасно;

Е.   като има предвид, че инфраструктурата на Грузия пострада тежко от военните действия на Русия и като има предвид, че е необходима хуманитарна помощ;

Ж.   като има предвид, че международни изследователи в областта на правата на човека и военни анализатори са документирали употребата от руските военни части на касетъчни боеприпаси в Грузия, вследствие на което са останали хиляди невзривени артилерийски снаряди в районите на конфликта; като има предвид, че Грузия също призна употребата на касетъчни бомби в Южна Осетия близо до тунела Роки;

З.   като има предвид, че на 12 август 2008 г. президентите на Грузия и Русия се обвързаха със споразумение въз основа на положените от ЕС усилия за посредничество, в което се предвижда незабавно прекратяване на огъня, оттеглянето на грузинските и на руските сили на позициите им отпреди 7 август 2008 г. и започването на международни преговори относно международен механизъм, който да бъде установен бързо, за да се подготви мирно и трайно разрешение на конфликта;

И.   като има предвид, че на 19 август 2008 г. НАТО преустанови редовните връзки на високо равнище с Русия с аргумента, че военните действия на Русия са били "несъразмерни" и "несъвместими с мироопазващата ѝ роля в някои части на Грузия" и че отношенията с Русия не могат да продължат "както обикновено", докато в Грузия остават руски военни части;

Й.   като има предвид, че на 22 август 2008 г. Русия изтегли танкове, артилерия и стотици военни от техните най-предни позиции в Грузия, но продължава да контролира достъпа до пристанищния град Поти южно от Абхазия, а руското правителство обяви, че ще остави военни части в зона на сигурност около Южна Осетия, като ще установи осем контролно-пропускателни пунктове, в които ще бъдат разположени руски военни части;

К.   като има предвид, че на 25 август 2008 г. горната камара на руския парламент прие резолюция, с която поиска президентът да признае независимостта на грузинските отцепнически региони Абхазия и Южна Осетия, която бе последвана от решението на президента Медведев на 26 август 2008 г. Русия официално да признае двете области за независими държави;

Л.   като има предвид, че този конфликт има съществено отражение върху регионалната стабилност и сигурност и ще надхвърли в значителна степен рамките на преките отношения между всички страни в конфликта, и евентуално ще повлияе на отношенията между ЕС и Русия, европейската политика на добросъседство (ЕПД), черноморския регион и отвъд него;

М.   като има предвид, че ЕС трябва да запази пълно политическо единство в своя отговор на кризата в Грузия и да изразява единна позиция, по-специално в отношенията си с Русия; като има предвид, че процесът за постигане на мирно и трайно разрешение на конфликтите в Грузия и в Кавказ ще наложи обстойно да се преразгледа ЕПД и да се поемат нови ангажименти спрямо целия регион, в сътрудничество с всички европейски и международни организации, по-специално с ОССЕ;

Н.   като има предвид, че миналата седмица грузинското правителство преустанови дипломатическите отношения с Русия и Руската федерация отвърна със същото,

1.  Счита, че конфликтите в Кавказ не могат да бъдат разрешени с военни способи и остро заклеймява всички, прибегнали до сила и насилие, за да променят положението в грузинските отцепнически територии Южна Осетия и Абхазия;

2.  Призовава Русия да зачита суверенитета и териториалната цялост на Република Грузия и неприкосновеността на нейните международно признати граници, и следователно остро осъжда признаването от страна на Руската федерация на независимостта на грузинските отцепнически територии Южна Осетия и Абхазия в противоречие с международното право;

3.  Изтъква, че всяко решение относно окончателния статус на Южна Осетия и Абхазия трябва да е обусловено от съблюдаването на основните принципи на международното право, включително Заключителния акт на конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа от 1975 г. (Заключителен акт от Хелзинки), по-специално по отношение на завръщането на бежанци и зачитането на тяхното имущество, както и гарантирането и зачитането на правата на малцинствата;

4.  Осъжда неприемливите и несъразмерни военни действия от страна на Русия и дълбокото навлизане в територията на Грузия в нарушение на международното право; подчертава, че няма основателна причина Русия да нахлува в Грузия, да окупира части от нейната територия и да заплашва да се наложи над правителството на една демократична държава;

5.  Изразява съжаление за загубите на човешки живот и страданията, причинени от произволната употреба на сила от всички страни в конфликта;

6.  Изразява дълбока загриженост относно последиците от руските мини върху социалната и стопанска дейност на Грузия, по-специално по отношение на взривяването на 16 август 2008 г. на железопътен мост в близост до Каспи, разположен на основната железопътна връзка между Тбилиси и Поти, както и експлозията, причинена на 24 август 2008 г. в близост до Гори от влак с гориво, превозващ суров нефт от Казахстан за износ през Поти; подчертава, че и двете действия са в нарушение на ангажимента за прекратяване на огъня;

7.  Отново изразява твърдото си убеждение в принципа, че никоя трета държава няма право на вето върху суверенното решение на друга държава да се присъедини към която и да е международна организация или съюз, нито право да дестабилизира демократично избрано правителство;

8.  Подчертава, че партньорството между Европа и Русия трябва да се основава на зачитане на основните правила за европейско сътрудничество, което се потвърждава с действия, а не само на думи;

9.  Приветства председателството на ЕС за ефикасността и бързината, с която реагира на този конфликт, както и за проявеното от държавите-членки единство при посредничеството между двете страни в конфликта, което спомогна за подписването на план за прекратяване на огъня; в тази връзка приветства заключенията от горепосоченото извънредно заседание на Европейския съвет;

10.  Настоятелно призовава Русия да спазва всички свои ангажименти съгласно споразумението за прекратяване на огъня, постигнато и подписано посредством дипломатическите усилия на ЕС, като се започне от пълното и незабавно изтегляне на нейните войски от самата Грузия и намаляване на военното ѝ присъствие в Южна Осетия и Абхазия до размера на руските сили, разположени с мироопазваща цел в двете провинции преди избухването на конфликта; осъжда мащабното плячкосване, извършено от руските сили, участвали в нахлуването, и придружаващите наемни войници;

11.  Изисква спешно провеждане на независимо международно разследване, за да се установят фактите и да се постигне по-голяма яснота по отношение на определени твърдения;

12.  Настоятелно призовава Грузия, която е ратифицирала Римския статут на Международния наказателен съд, както и руските органи да предоставят подкрепа и да сътрудничат изцяло със службата на прокурора на Международния наказателен съд по отношение на разследването на трагичните събития и нападенията срещу граждани по време на конфликта, за да се определи чия е отговорността и отговорните да бъдат предадени на съд;

13.  Призовава руските и грузинските органи да предоставят пълна информация относно областите, в които техните войски са пускали касетъчни бомби, с оглед започването на незабавни операции по обезвреждане на мини, за да се избегнат още жертви сред невинните цивилни лица, както и да се улесни безопасното завръщане на разселените лица;

14.  Призовава ЕС, НАТО и неговите членове да използват, въз основа на обща позиция, всички възможности за убеждаване на руското правителство да спазва международното право, което е необходимото условие за изпълнението на отговорна роля в международната общност; припомня на Русия нейната отговорност като държава с право на вето в ООН по отношение на световния мир;

15.  Призовава Съвета и Комисията да преразгледат политиката си спрямо Русия, в случай че Русия не изпълни ангажиментите си съгласно споразумението за прекратяване на огъня; поради това подкрепя решението на Европейския съвет да отложи преговорите за споразумение за партньорство и сътрудничество до изтеглянето на руските войски на позициите им отпреди 7 август 2008 г.;

16.  Призовава Комисията да предложи споразумения за облекчаване на визовия режим и реадмисия с Грузия, които да са най-малкото равностойни на тези с Русия;

17.  Призовава държавите-членки да преразгледат издаването на визи за осъществяване на икономически дейности на територията на Южна Осетия и Абхазия;

18.  Решително осъжда принудителното изселване на грузинци от Южна Осетия и Абхазия и призовава de facto органите на Южна Осетия и Абхазия да гарантират безопасното завръщане на разселеното цивилно население в съответствие с нормите на международното хуманитарно право;

19.  Приветства инициативите на ОССЕ за увеличаване на броя на невъоръжените наблюдатели; призовава за по-нататъшно укрепване на мисията на ОССЕ за Грузия, с пълна свобода на придвижване на територията на цялата страна, и насърчава държавите-членки на ЕС да подпомогнат тези усилия;

20.  Призовава за решителен принос на ЕС към предвидените международни механизми за разрешаване на конфликта и следователно приветства решението на Европейския съвет да разположи мисия от наблюдатели в рамките на европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО), която да допълва мисиите на ООН и ОССЕ и да поиска мандат от ООН или ОССЕ за мироопазваща мисия на ЕПСО;

21.  Приветства активната и продължаваща подкрепа на ЕС по отношение на всички международни усилия за намиране на мирно и трайно решение на конфликта, и по-специално ангажимента на Съвета за подкрепа на всички усилия на ООН, ОССЕ, както и на други усилия за уреждане на конфликта; по-специално приветства решението да се назначи специален представител на ЕС за кризата в Грузия;

22.  Приветства ускореното отпускане от Комисията на пакет от 6 млн. евро за хуманитарна помощ за цивилни лица, който трябва да бъде подсилен с по-нататъшно отпускане на средства въз основа на оценка на нуждите на място; отбелязва спешната необходимост от помощ за възстановяване след конфликта;

23.  Приветства решението на Съвета да свика международна донорска конференция за възстановяването на Грузия и настоятелно призовава Съвета и Комисията да проучат възможността за мащабен план на ЕС за финансова подкрепа за възстановяване на засегнатите грузински области и да осигурят по-силно присъствие на ЕС в тази държава, както и в целия регион;

24.  Призовава всички страни в конфликта да разрешат пълен и безпрепятствен достъп на хуманитарна помощ до пострадалите, включително до бежанците и вътрешно разселените лица;

25.  Застъпва становището, че придаването на по-подчертан международен характер на механизмите за разрешаване на конфликти ще благоприятства търсенето на решения на конфликта в Грузия, както и на другите неразрешени конфликти в Южен Кавказ; поради това предлага ЕС да свика "Транскавказка мирна конференция" като ключов елемент от този процес; счита, че на тази конференция следва да се обсъдят международните гаранции относно пълното зачитане на гражданските и политическите права и насърчаването на демокрацията чрез съблюдаване на принципа на правовата държава в международен план; подчертава, че конференцията следва също да предостави възможност за изслушване на позициите на групите в Кавказкия регион, които не разполагат с представители или са лишени от глас;

26.  Призовава Съвета и Комисията да развиват ЕПД по-нататък, като я адаптират по-добре към потребностите на нашите източни партньори, включително като задълбочат ангажиментите на ЕС в черноморския регион, да разгледат предложението на Европейския парламент за Европейско икономическо пространство плюс (EИП+) или шведско-полското предложение за източно партньорство, както и да ускорят установяването на зона за свободна търговия, по-специално по отношение на Грузия, Украйна и Република Молдова; отбелязва, че при либерализацията на визовата политика на ЕС спрямо тези страни трябва да се вземе предвид факта, че в тази област на Русия са предоставени по-добри условия, отколкото на тези страни;

27.  Подчертава взаимната свързаност на редица проблеми в региона на Южен Кавказ и необходимостта от всеобхватно решение под формата на пакт за стабилност, с включване на основните външни фактори; подчертава необходимостта от повишаване на сътрудничеството със съседните държави от черноморския регион посредством създаване на специален институционален и многостранен механизъм, като например Черноморски съюз, и посредством организиране на международна конференция по въпросите на сигурността и сътрудничеството в региона на Южен Кавказ; следователно приканва Комисията да представи конкретни предложения на Парламента и Съвета за създаването на многостранна рамка за черноморския регион, включително за Турция и Украйна; счита, че съседните държави, като например Казахстан, следва да бъдат включени в интерес на стабилността на целия регион и на енергийните потоци;

28.  Припомня, че на срещата на високо равнище на НАТО в Букурещ на 3 април 2008 г. се постигна съгласие относно бъдещото членство на Грузия в Алианса;

29.  Подчертава значението на Грузия за подобряване на енергийната сигурност на ЕС като осигурява път за пренос на енергия, алтернативен на този през Русия; счита, че е от решаващо значение ефективно да се защити съществуващата инфраструктура, като например тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан и призовава Комисията да предостави на Грузия необходимата за тази цел помощ; очаква твърд политически и бюджетен ангажимент от страна на ЕС при осъществяването на проекта за изграждане на тръбопровода Набуко, който ще преминава през територията на Грузия, който е признат като приоритетен за ЕС проект и ще представлява най-сериозната алтернатива на проектите, предприети в сътрудничество с Русия, които потенциално увеличават икономическата и политическа зависимост на държавите-членки от Русия;

30.  Призовава Съвета и Комисията да продължават да полагат усилия за приемане на обща енергийна политика на ЕС, която да включва нуждата от разнообразяване на източниците на доставки;

31.  Счита, че сътрудничеството в Южен Кавказ не следва да предполага взаимно изключващи се зони на влияние между ЕС и Русия (т.нар. "сфери на интереси");

32.  Счита, че ролята на ЕС в настоящата криза подчертава необходимостта от укрепване на европейската външна политика и политика на сигурност и отбрана и счита, че Договорът от Лисабон, включително създаването на длъжността върховен представител, клаузата за солидарност и политиката на ЕС за енергийна сигурност, са правилният начин за постигане на това;

33.  Подчертава необходимостта от запазване на стабилността в региона на Южен Кавказ и призовава правителствата на Армения и Азербайджан да допринесат за постигането на тази цел, като същевременно спазват всички свои международно поети ангажименти;

34.  Потвърждава отново принципа, че плуралистичното и демократично управление, в съчетание с функциониращи опозиционни партии и зачитане на правата на човека и гражданските права, са най-добрата гаранция за стабилност в целия регион на Южен Кавказ;

35.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, държавите-членки, президентите и парламентите на Грузия и на Руската федерация, НАТО, ОССЕ и Съвета на Европа.

(1) ОВ С 313 Е, 20.12.2006 г., стр. 429. (2) Приети текстове, P6_TA(2007)0572. (3) Приети текстове, P6_TA(2008)0253. (4) Приети текстове, P6_TA(2007)0538. (5) Приети текстове, P6_TA(2008)0016. (6) Приети текстове P6_TA(2008)0017. (7) ОВ L 157, 17.6.2008 г., стр. 110. (8) Приети текстове, P6_TA(2008)0309. (9) Съвет на Европейския съюз, документ 12594/08.