Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2007/2252(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0260/2008

Внесени текстове :

A6-0260/2008

Разисквания :

PV 04/09/2008 - 4
CRE 04/09/2008 - 4

Гласувания :

PV 04/09/2008 - 7.9
CRE 04/09/2008 - 7.9
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2008)0410

Приети текстове
PDF 325kWORD 91k
Четвъртък, 4 септември 2008 г. - Брюксел
Средносрочен преглед на европейския план за действие в областта на околната среда и здравето 2004–2010 г.
P6_TA(2008)0410A6-0260/2008

Резолюция на Европейския парламент от 4 септември 2008 г. относно средносрочния преглед на Европейския план за действие в областта на околната среда и здравето 2004-2010 г. (2007/2252(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, до Европейския парламент и до Европейския икономически и социален комитет относно средносрочния преглед на Европейския план за действие в областта на околната среда и здравето 2004-2010 г. (COM(2007)0314),

–   като взе предвид своята резолюция от 23 февруари 2005 г. относно Европейския план за действие в областта на околната среда и здравето 2004-2010 г.(1),

–   като взе предвид доклада на Световната здравна организация (СЗО) от 27 юли 2007 г., озаглавен "Principles for evaluating health risks in children associated with exposure to chemicals" (Принципи за оценка на риска за здравето на децата от въздействието на химикали),

–   като взе предвид член 152 и член 174 от Договора на ЕО, целящи високо равнище на защита на човешкото здраве и околната среда,

–   като взе предвид Решение № 1350/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. за създаване на втора Програма за действие на Общността в областта на здравето (2008‐2013 г.)(2),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A6-0260/2008),

А.   като отбелязва с интерес, че от 2003 г. насам, Европейският съюз изгражда своята политика за опазване на здравето въз основа на по-тясно сътрудничество между секторите на здравеопазването, на опазването на околната следа и на научните изследвания, което дава надежда, че ще бъде изготвена навреме кохерентна и интегрирана европейска стратегия за здравословна околна среда;

Б.   като има предвид, че основните линии, заложени понастоящем от Съюза в рамките на неговия първи план за действие в областта на околната среда и здравето (2004-2010 г.) (COM(2004)0416), а именно изготвянето на показатели, развитието на интегриран надзор, събирането и оценката на подходящи данни, както и разширяването на научните изследвания, ще позволят да се разбере по-добре зависимостта между източниците на замърсяване и последиците за здравето, но са очевидно недостатъчни, за да намалят растящия брой на заболяванията, свързани с фактори на околната среда;

В.   като има предвид, че е почти невъзможно да се изготви средносрочна равносметка на цитирания план за действие, тъй като той не преследва определена ясна цел, изразена в цифри, и че е трудно да се определи общият бюджет, предвиден за него, който е определено недостатъчен за неговото ефективно насърчаване;

Г.   като има предвид, че докато главната цел на програмата за здраве (2008-2013 г.) е да въздейства върху традиционните фактори, от които зависи здравето, като храненето, тютюнопушенето, консумацията на алкохол и на наркотични вещества, настоящият план за действие (2004-2010 г.) би трябвало да се концентрира върху някои нови предизвикателства пред здравето и в допълнение да разгледа определящите екологични фактори, които засягат човешкото здраве, като качеството на въздуха извън и вътре в помещенията, електромагнитните вълни, наночастиците и твърде опасните химически вещества (определени като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията (CMR) и водещи до ендокринни смущения), а така също и върху опасностите за здравето, произтичащи от изменението на климата;

Д.   като има предвид, че респираторните заболявания са на второ място сред причините за смъртност по честота, по разпространение и по разходи за лечението им в рамките на Съюза, че те са основната причина за смъртност сред децата на възраст под 5 години и че продължават да се увеличават, най-вече поради замърсяването на въздуха извън и вътре в помещенията;

Е.   като има предвид, че атмосферното замърсяване и по-специално замърсяването с фини частици и с озон, намиращ се на земната повърхност, представлява значителна заплаха за човешкото здраве, което се отразява на правилното развитие на децата и намалява продължителността на живота в Съюза(3);

Ж.   като има предвид, че във връзка с въпроса за здравословна градска среда, и по-специално за качеството на въздуха в помещенията, при спазване на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, Общността трябва да се ангажира повече в борбата срещу замърсяването в жилищните помещения, тъй като европейските граждани прекарват средно 90 % от времето си в закрити помещения;

З.   като има предвид, че министерските конференции на СЗО от 2004 г. и 2007 г., посветени на околната среда и здравето, подчертаха връзките между сложното комбинирано въздействие на химични замърсители и определен брой болестни синдроми и хронични заболявания, в частност при децата; като има предвид, че тези опасения са изразени също така в официалните документи на Програмата на Организацията на обединените нации за околната среда (UNEP) и в тези на Междуправителствения форум за химическа безопасност (IFCS);

И.   като има предвид, че съществуват все повече научни доказателства за това, че някои видове ракови заболявания, като например рак на жлъчката, рак на костите, рак на белия дроб, рак на кожата, рак на гърдата и други, са следствие не само на въздействието на химични вещества, лъчения и съдържащи се във въздуха частици, но и на други фактори, свързани с околната среда;

Й.   като има предвид, че наред с тези обезпокоителни тенденции, свързани със здравословната околна среда, през последните години се появиха нови заболявания и болестни синдроми, като множествена свръхчувствителност към химикали, синдром на зъбните амалгами, свръхчувствителност към електромагнитни лъчения, синдром на нездравословните сгради или синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност (Attention deficit and hyperactivity syndrome) при децата;

К.   като има предвид, че принципът на предпазните мерки е включен в Договора за създаване на Европейската общност от 1992 г., че Съдът на Европейските общности неколкократно е уточнявал съдържанието и обхвата на този принцип на общностното право като един от основните принципи на политиката за защита, провеждана от Общността в областта на околната среда и здравето(4);

Л.   като има предвид извънредно ограничителния, дори неприложим на практика характер на критериите, приети от Комисията в нейното съобщение от 2 февруари 2000 г. относно прилагането на принципа на предпазните мерки (COM(2000)0001);

М.   като има предвид важността на човешкия биомониторинг като средство за оценка на степента на експозиция на европейското население на въздействието на замърсявания и желанието, многократно изразено от Парламента в точка 3 на неговата горепосочена резолюция от 23 февруари 2005 г., както и в заключенията на Съвета "Околна среда" от 20 декември 2007 г. за ускоряване прилагането на програма за биомониторинг в общностен мащаб;

Н.   като има предвид, че не се оспорва факта, че изменението на климата може да играе важна роля в нарастващата сериозност и разпространение на някои заболявания и по-специално, че топлинните вълни, наводненията и горските пожари като най-често срещани природни бедствия в Съюза, могат да причиняват нарастване на заболяванията, лоши хигиенни условия и смъртни случаи, като паралелно с това мерките за ограничаване на въздействията от изменението на климата имат положителното въздействие върху здравето;

О.   като има предвид, че изменението на климата ще има значително въздействие върху здравето на човека, тъй като наред с другото то благоприятства появата на определени инфекциозни и паразитни заболявания, дължащи се преди всичко на промяната на температурата и влажността и отражението ѝ върху екосистемите, животните, растенията, насекомите, паразитите, протозоите, микробите и вирусите;

П.   като има предвид, че Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите(5) и нейните дъщерни директиви установяват ясни норми за опазването и възстановяването на благоприятно за здравето водни масиви;

Р.   като има предвид, че медицината на здравословната околна среда е нова медицинска дисциплина, застъпена все още слабо и в различна степен в университетските програми в отделните държави-членки и която заслужава в това си качество да бъде подкрепена и популяризирана в рамките на Съюза;

С.   като има предвид, че броят на хората, заболели в резултат на фактори, свързани с околната среда, се увеличава и би трябвало да се извършат епидемиологични проучвания, с цел да се добие пълна картина на заболяванията, причинени изцяло или частично от фактори, свързани с околната среда,

1.  Признава усилията, положени от Комисията след въвеждането през 2004 г. на плана за действие в тази област, основно за подобряване на осведомеността по отношение на околната среда и здравето, за интегриране и засилване на европейските научни изследвания в тази област и за сътрудничество със специализираните международни организации като СЗО;

2.  Независимо от това счита, че подобен план за действие носи в себе си кълновете на провала, вследствие на това, че целта му е единствено да съпътства съществуващите политики на Общността, без да се основава на политика на превенция с оглед ограничаване на заболяванията, свързани с фактори на околната среда и да преследва ясни, количествено изразени цели;

3.  Обръща вниманието на Комисията върху факта, че вече е осъществена програма под егидата на СЗО, в рамките на която държавите-членки са създали свои собствени планове за действие за здравословната околна среда на национално и местно равнище; препоръчва на Комисията по тази причина да разгледа тази програма на СЗО като възможен модел, който би могъл да служи като полезен пример за Съюза в бъдеще;

4.  Изразява дълбоко съжаление, че Комисията, и по-специално нейната Генерална дирекция "Научни изследвания", не е осигурила адекватно финансиране на човешкия биомониторинг за 2008 г., с цел да прилага последователен подход при провеждане на биомониторинг в рамките на Съюза, в съответствие с поетия от нея ангажимент пред държавите-членки и пред Парламента,

5.  Приканва също така до 2010 г. Комисията да изпълни двете основни цели, които сама си е поставила през 2004 г., и да създаде и провежда реално изпълнима комуникационна стратегия за постигане на тези цели, а именно, от една страна, привличане вниманието на гражданите върху замърсяването на околната среда и въздействието му върху тяхното здраве, и от друга страна, преразглеждане и адаптиране на европейската политика за намаляване на рисковете;

6.  Горещо препоръчва на Комисията и на държавите-членки да спазват своите задължения по отношение на прилагането на общностното законодателство;

7.  Подчертава, че когато се извършва оценка на въздействието върху здравето на факторите, свързани с околната среда, като база трябва да се вземат най-уязвимите групи, като например бременни жени, новородени, деца и възрастни хора;

8.  Призовава да се отдели особено внимание на уязвимите групи, които са най-чувствителни към замърсителите, чрез въвеждане на мерки за намаляване на тяхното излагане на замърсители на околната среда в помещенията на здравните заведения и училищата, посредством приемането на кодекс на добрите практики за поддържане на качеството на въздуха в помещенията;

9.  Настойчиво призовава Комисията, при изготвяне на предложения за преразглеждане на законодателството, да не отслабва съществуващото законодателство под натиска на лобита или регионални или международни организации;

10.  Припомня необходимостта Съюзът да прилага един непрекъснат, динамичен и гъвкав подход към плана за действие; счита, че е от първостепенно значение да разполага със специфично експертно знание в областта на здравословната околна среда, основаваща се на прозрачност, мултидисциплинарност и отчитане на всички гледни точки, която да премахне недоверието сред обществото като цяло по отношение на агенциите и официалните експертни комитети; изтъква важността на подкрепата на обучението на специалисти в областта на здравеопазването, по-специално с цел обмен на най-добри практики на общностно равнище;

11.  Подчертава, че последните години са белязани от реален напредък в областта на политиката за околната среда, по-специално по отношение на намаляване на замърсяването на въздуха, подобряване на качеството на водите, на политиката за събиране и рециклиране на отпадъците, на контрола на химичните вещества и забраната на оловния бензин, но в същото време констатира, че европейската политика все още не разполага с глобална и превантивна стратегия и не прилага принципа на предпазните мерки;

12.  При тези обстоятелства, изисква от Комисията да преразгледа критериите, посочени в горепосоченото съобщение, относно прилагането на принципа на предпазните мерки съобразно практиката на Съда на Европейските общности, така че този принцип на действие и на осигуряване на безопасност, основан на приемането на временни и адекватни мерки, да бъде в основата на политиките на Общността в областта на здравето и околната среда;

13.  Счита, че прехвърлянето на доказателствената тежест относно безвредността на продукта върху производителя или вносителя ще позволи насърчаването на политика, основана на превенцията, както вече е предвидено от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), със създаване на Европейска агенция по химикалите(6), и насърчава Комисията да разшири обхвата на това задължение в рамките на законодателството на Общността по отношение на всички продукти; счита, че в плана за действие следва да се избягва каквото и да било увеличаване на опитите с животни и да се обърне сериозно внимание на разработването и използването на алтернативни методи;

14.  Настоява Комисията да предложи във възможно най-кратък срок конкретни мерки за качеството на въздуха в помещенията, които да осигурят високо равнище на защита на една безопасна и здравословна среда в затворените помещения, по-специално при преразглеждането на Директива 89/106/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно сближаването на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите-членки по отношение на строителните продукти(7), и да предложи мерки за увеличаване на енергийната ефективност на сградите, както и на безопасността и безвредността на химичните вещества, влизащи в състава на елементите на оборудването и обзавеждането;

15.  Препоръчва на Комисията, с цел да се намали вредното въздействие на околната среда върху здравето, да призове държавите-членки да насърчат пазарните оператори чрез данъчни облекчения и/или други икономически стимули да подобрят качеството на въздуха в помещенията и да намалят експозицията на електромагнитни лъчения в техните сгради, филиали и офиси;

16.  Препоръчва на Комисията да разработи подходящи минимални изисквания за гарантиране на качеството на въздуха в помещенията в сгради, които предстои да се строят;

17.  Препоръчва, при предоставянето на индивидуална помощ от страна на Европейския съюз, Комисията да взема предвид за съответните проекти въздействието върху качеството на въздуха в помещения, експозицията на електромагнитни лъчения и влиянието върху здравето на особено застрашени групи от населението по същия начин, по който взема предвид критериите за защита на околната среда;

18.  Призовава нормите за качество на околната среда за приоритетните вещества в сферата на водите да бъдат определени съгласно най-новите научни познания и редовно да бъдат привеждани в съответствие с най-актуалните постижения на науката;

19.  Подчертава, че някои държави-членки са въвели успешно подвижни лаборатории за анализ или "зелени линейки" с цел бързо и надеждно диагностициране на замърсяването на обитаемите обществени и жилищни помещения; счита, че Комисията би могла да популяризира тази практика в държавите-членки, които все още не са възприели този модел за директно действие на самото място на замърсяването;

20.  Изразява загриженост относно липсата на специфични правни разпоредби за гарантиране безопасността на потребителските продукти, съдържащи наночастици, и относно спокойствието на Комисията във връзка с необходимостта от преразглеждане на регулаторната рамка за използването на наночастици в потребителски продукти, в контекста на нарастващия брой такива продукти, които съдържат наночастици и се пускат на пазара;

21.  Проявява жив интерес към международния доклад Био-Инициатива(8) относно електромагнитните полета, обобщаващ повече от 1500 проучвания по въпроса, и в своите заключения набляга на опасностите за здравето на емисиите от преносимите телефонни апарати, като например мобилните телефони, на емисиите UMTS-Wifi-Wimax-Bluetooth и на телефона на фиксирана основа "DECT";

22.  Констатира, че допустимите стойности за експозиция на електромагнитни полета, определени за населението, са остарели, тъй като не са актуализирани от времето на Препоръка 1999/519/ЕО на Съвета от 12 юли 1999 г. относно ограничаването на експозицията на населението на електромагнитни полета (0Hz до 300 GHz)(9), очевидно не отчитат развитието на информационните и съобщителните технологии, нито препоръките на Европейската агенция за околна среда или по-строгите стандарти за емисии, приети например от Белгия, Италия и Австрия, както и че не разглежда въпроса за уязвимите групи, като бременни жени, новородени и деца;

23.  Призовава, следователно, Съвета да измени своята Препоръка 1999/519/ЕО, с цел да се вземат предвид най-добрите практики на държавите-членки и по този начин да се наложат по-стриктни стойности на експозиция за всяко оборудване, което излъчва електромагнитни вълни в честотите между 0,1 MHz и 300 GHz;

24.  Отнася се със загриженост към многобройните заплахи за здравето, произтичащи от климатичните промени на територията на Съюза и приканва към засилване на сътрудничеството между СЗО, националните контролни органи, Комисията и Европейския център за превенция и контрол на заболяванията с оглед подобряване на системата за ранно предупреждение и, в резултат от това, ограничаване на отрицателните последици от изменението на климата върху здравето;

25.  Подчертава, че би било от полза настоящият план за действие да обхване и неблагоприятното въздействие от изменението на климата върху човешкото здраве, чрез разработване на ефективни мерки за приспособяване, необходими на общностно равнище, като например:

   - систематични обществени образователни програми и повишаване на осведомеността;
   - интегриране на мерките за приспособяване към изменението на климата в стратегиите и програмите за обществено здраве, като заразни и незаразни болести, здравето на работниците и болести по животните, опасни за здравето на човека;
   - подходящ надзор, целящ ранното откриване на появата на огнища на болести;
   - системи за ранно предупреждение и санитарна реакция;
   - съгласуване на съществуващите мрежи за данни от мониторинг на околната среда и тези за медико-санитарна защита;

26.  Призовава държавите-членки и Комисията да отговорят адекватно на новите заплахи, поставени от изменението на климата, като например нарасналото присъствие на нови вируси и неизвестни патогени и затова да въведат нови технологии за намаляване на наличните патогени, които да намалят известните и неизвестни вируси и други патогени, предавани по кръвен път;

27.  Изразява съжаление, че настоящата оценка на въздействието с анализ разходи/ползи по отношение на "20%-20% до 2020 г. Възможностите на Европа пред климатичните промени" (COM(2008)0030) отчита единствено ползите за здравето от намаленото замърсяване на въздуха, при 20%-но намаление на емисиите на парникови газове до 2020 г.; призовава Комисията да гарантира, че (допълнителните) съпътстващи ползи за здравето, съответстващи на различно амбициозни цели, биват незабавно разглеждани и моделирани от Комисията в оценка на въздействието, в съответствие с препоръките на Междуправителствената експертна група по изменението на климата за намаляване на местните емисии на парникови газове в Европа с 25%, 40%, а при възможност с 50% или повече до 2020 г.;

28.  Призовава Комисията да обърне внимание на сериозния проблем на психическото здраве, имайки предвид броя на самоубийствата в Съюза, и да задели повече средства за разработването на подходящи стратегии за превенция и терапии;

29.  Изтъква отново, че Комисията и държавите-членки следва да подкрепят Плана за действие на СЗО за околна среда и здраве за децата в Европа, да го насърчават както чрез политиките на Съюза, така и чрез двустранната политика за развитие, както и да насърчават подобни процеси извън европейския регион на СЗО;

30.  Призовава Комисията да включи отново в нейния втори план инциативата SCALE (Наука, Деца, Осведоменост, Правен инструмент, Оценка), отнасяща се до намаляване на експозацията на замърсявания, както се посочва в Европейската стратегия за здраве и околна среда (COM(2003)0338);

31.  Настойчиво призовава Комисията да разработи и осигури инструменти, които да благоприятстват развитието и насърчаването на новаторски решения, както се подчертава в рамките на Лисабонската програма, с цел да се сведат до минимум основните рискове за здравето, свързани със стресови фактори на околната среда;

32.  Призовава Съвета незабавно да вземе решение по предложението за регламент за създаване на фонд "Солидарност" на Съюза, тъй като Парламентът прие позицията си още на 18 май 2006 г.(10); счита, че новият регламент, който заедно с други мерки ще сниши праговете за влизане в действие на фонда "Солидарност" на Съюза, ще даде възможност за по-ефективно, по-гъвкаво и по-бързо отстраняване на щети, предизвикани от природни бедствия или от бедствия, причинени от човека; подчертава, че един такъв финансов инструмент е от голямо значение, особено предвид прогнозите, че природните бедствия ще зачестят, отчасти вследствие на изменението на климата;

33.  Препоръчва на Комисията, с оглед на това, че малките и средни предприятия (МСП) играят от решаваща роля в икономиката в Европа, да предоставя техническа помощ на МСП, за да им даде възможност и да им помогне да спазват ограничителните разпоредби за здравословна околна среда и да ги насърчи да извършват промени, които са положителни от гледна точка на здравословната околна среда и включват промени в развитието на предприятията;

34.  Препоръчва на Комисията да предвиди, за 2010 г. и за "втория цикъл" от плана за действие в областта на околната среда и здравето, пренасочване на инициативите си към застрашените групи от населението, както и да изготви нови методи за оценка на рисковете с отчитане на основната даденост, че децата, бременните жени и възрастните хора са особено уязвими;

35.  Следователно настойчиво призовава Комисията и държавите-членки да признаят предимствата на принципите на превенцията и на предпазните мерки и да разработят и прилагат инструменти, които позволяват да се предвидят и предотвратяват потенциалните заплахи по отношение на околната среда и здравето; препоръчва Комисията да извърши оценка на разходите по "втория цикъл" на настоящия план за действие и да предвиди подходящо финансиране, което да взема предвид по-голям брой практически мерки за намаляване на въздействието на околната среда върху здравето, както и осъществяването на превантивни и предпазни мерки;

36.  Възлага на своя Председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на СЗО.

(1) OВ C 304 E, 1.12.2005 г., стр. 264.
(2) OВ L 301, 20.11.2007 г., стр. 3.
(3) Доклад, озаглавен: "Околната среда в Европа - четвърта оценка. Резюме", Европейска агенция за околната среда (10.10.2007 г.).
(4) Решение от 23 септември 2003 г. по делото C-192/01, Комисия/Дания, Сборник 2003, стр. I- 9693; решение от 7 септември 2004 г. по делото C-127/02, Landelijke Vereniging tot Behoud van de Waddenzee и Nederlandse Vereniging tot Bescherming van Vogels, Сборник 2004, стр. I-7405.
(5) OВ L 327 22.12.2000 г., стр. 1.
(6) OВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1. Поправена версия в OВ L 136, 29.5.2007 г., стр. 3.
(7) OВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 12.
(8) Група от независими учени са публикували този доклад на 31 август 2007 г. За повече подробности: www.bioinitiative.org
(9) OВ L 199, 30.7.1999 г., стр. 59.
(10) OВ C 297 E 7.12.2006 г., стр. 331.

Правна информация - Политика за поверителност