Европейският парламент,

–   като взе предвид направените след преврата в Мавритания изявления на председателя на Европейския парламент, на действащото председателство на Съвета от името на Европейския съюз, на върховния представител по ОВППС, на Европейската комисия, на Съвета за сигурност на ООН, на Африканския Съюз (АС), на Икономическата общност на държавите от Западна Африка и на Международната организация на франкофонията,

–   като взе предвид второто посещение в Мавритания след преврата на специалния представител за Западна Африка на генералния секретар на ООН, г-н Saïd Djinnit,

–   като взе предвид Учредителния акт на АС, който осъжда всеки опит за насилствено вземане на властта,

–   като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

А.   като има предвид, че на 6 август 2008 г. в Мавритания бе извършен преврат и президентът на Мавритания Sidi Mohamed Ould Cheikh Abdallahi бе свален от власт от група високопоставени генерали, освободени от длъжност от него по-рано този ден;

Б.   като има предвид, че парламентарните избори през ноември и декември 2006 г., изборите за сенат през януари 2007 г. и избирането на президента Sidi Mohamed Ould Cheikh Abdallahi през март 2007 г. бяха счетени за честни и прозрачни от международните наблюдатели, включително наблюдателите от Европейския съюз, и по-специално от мисиите за наблюдение, изпратени от Европейския парламент, който по този начин стана гарант за законността на тези избори;

В.   като има предвид, че над две трети от членовете на парламента на Мавритания са подписали декларация в подкрепа на водача на преврата Mohamed Ould Abdel Aziz и другите генерали; като има предвид, че през юни 2008 г. парламентът гласува вот на недоверие и накара президента Abdallahi да направи промени в правителството и че 49 членове напуснаха парламента, след като президентът Abdallahi назначи 12 министри измежду тези, които бяха служили на силно непопулярния предишен режим;

Г.   като има предвид, че вземането на решения относно политическото, икономическо и социално бъдеще на Мавритания е прерогатив единствено на избраните представители на народа и че демокрацията предполага баланс на правомощията между изпълнителна и законодателна власт, като и двете власти имат изборна легитимност;

Д.   като има предвид, че превратът се случва във влошен социален и икономически контекст и че развитието е най-добрата гаранция за успех на демокрацията;

Е.   като признава напредъка, постигнат за завръщането на бежанците и приемането на закона за криминализиране на робството в страната;

Ж.   като има предвид подкрепата на Съюза за демократичния преход и "програмата за подкрепа" от 156 000 000 EUR за периода 2008-2013 г. в рамките на 10-ия Европейски фонд за развитие в допълнение към вече отпусканото подпомагане и към помощта от 335 000 000 EUR, отпусната от 1985 г. насам;

З.   като има предвид, че Световната банка е спряла помощи за 175 000 000 USD за Мавритания и че тези спрени плащания ще повлияят върху 17 национални проекта в Мавритания и върху участието на страната в регионални проекти на Световната банка, по-конкретно проекти за развитие на селските райони, здравеопазване, образование, инфраструктура и строителство на пътища;

И.   като има предвид, че една демократична Мавритания би представлявала полюс на стабилност в особено нестабилен подрегион, в който от една страна, в Сахара, на североизточната граница с Алжир и Мали, присъства Салафистка група за проповеди и борба, която се е превърнала в Ал Кайда на ислямския Магреб, а от друга страна има бунт на туарегите;

Й.   като има предвид, че "конституционната наредба", в която хунтата дефинира правомощията си и която й позволява да управлява чрез декрети, няма никакво правно основание;

1.  Осъжда военния преврат, извършен от мавританските генерали, който е вторият преврат в страната за последните три години и нарушава конституционната законност и демократичните и международно признати изборни резултати; изразява съжаление за влошаването на положението предвид забележимите постижения в развитието на демокрацията и правовата държава през последните няколко години в Мавритания; призовава за справяне с настоящото политическо напрежение в Мавритания в институционалната рамка, установена по време на прехода към демокрация, и за възможно най-скорошно възстановяване на конституционния ред и на гражданското управление;

2.  Призовава за незабавното освобождаване на президента Sidi Mohamed Ould Cheikh Abdallahi, на министър-председателя Yahya Ould Ahmed el-Waghef и на други членове на правителството, все още държани под домашен арест на различни места в страната;

3.  Отправя искане за пълно зачитане на конституционната легитимност на правомощията на президента и мавританския парламент, което предполага механизмите за съвместно съществуване между президента и парламента и за баланс между изпълнителна и законодателна власт да бъдат уредени при спазване на конституцията и в рамките на конституцията, която може да бъде изменяна в името на по-голяма стабилност само съгласно нейните разпоредби и след обширен дебат, включващ всички политически сили;

4.  Счита, че пътищата и конституционните форми, необходими за приключване на кризата, трябва да бъдат определени в открит и откровен дебат между основните политически сили;

5.  Приветства завръщането на бежанците, приемането на закон за криминализиране на робството и проектозакона за либерализация на медиите; изразява съжаление за липсата на демократично решение на наследения проблем с нарушенията на човешките права и произвола през 1990 г. срещу чернокожата мавританска общност, при все че президентът беше поел ангажимент за създаване на анкетна комисия;

6.  Отправя искане да бъдат възстановени правата на бежанците, които са се завърнали в Мавритания, като им се реституира отнетото имущество;

7.  Отправя искане народът на Мавритания, който вече е особено засегнат от икономическата и продоволствената криза, да не бъде вземан за заложник в настоящата криза и отправя искане към Комисията да осъществява проектите за подкрепа на гражданското общество в рамките на Европейския инструмент за демокрация и права на човека;

8.  Отбелязва обявяването на нови президентски избори от военната хунта, но изразява съжаление за липсата – за разлика от позицията на хунтата от 2005 до 2007 г. – на ангажимент за неутралност; отправя искане до въоръжените сили на власт да се ангажират незабавно с график за възстановяване на демократичните институции в сътрудничество с политическите сили;

9.  Подкрепя усилията на АС за намиране на разумно разрешение на кризата;

10.  Отправя искане към Комисията да предприеме политически диалог съгласно член 8 от Споразумението за партньорство между членовете на Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г.(1), както е изменено в Люксембург на 24 юни 2005 г. (Споразумение от Котону), с оглед възстановяване на конституционната законност и да информира Парламента за резултата от този диалог; ако последният не даде резултат, отправя искане за повторно задействане на член 96 от Споразумението от Котону, което би могло да доведе до замразяване на помощта, с изключение на хуманитарната и продоволствената помощ;

11.  Призовава действащото председателството на Съвета да продължи да наблюдава отблизо политическото положение в тази страна, в тясно сътрудничество с АС и да гарантира безопасността на гражданите на Съюза;

12.  Отправя искане да бъде изпратена в най-кратки срокове парламентарна делегация, чиито членове да се срещнат със съответните свои колеги и да предложат помощ за излизане от кризата;

13.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията и на правителствата на държавите-членки, както и на институциите на Африканския съюз, на Икономическата общност на държавите от Западна Африка, на Международната организация на франкофонията и на Съвета за сигурност на ООН.

(1) ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3.