Европейският парламент,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно Иран, по-конкретно относно правата на човека и в частност резолюцията си 19 юни 2008 г. относно екзекуциите на непълнолетни правонарушители Иран(1),

–   като взе предвид декларацията на Председателството от името на Европейския съюз от 13 юни 2008 г. относно екзекуцията на Mohammad Hassanzadeh,

–   като взе предвид декларацията на Председателството от името на Европейския съюз от 18 юли 2008 г. относно прилагането на смъртното наказание в Иран,

–   като взе предвид декларацията на Председателството от името на Европейския съюз от 29 юли 2008 г. относно екзекуцията на 29 лица в затвора Евин в Иран,

–   като взе предвид декларацията на Председателството от името на Европейския съюз от 25 август 2008 г. относно екзекутирането чрез обесване на Reza Hejazi,

–   като взе предвид изявленията на Председателството на Съвета на Европейския съюз от 19 и 28 август 2008 г. относно предстоящите екзекуции на Behnood Shojaee и Bahman Soleimanian,

–   като взе предвид резолюциите на Общото събрание на ООН и по-специално Резолюция A/RES/62/168 от 18 декември 2007 г. относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран и резолюция A/RES/62/149 от 18 декември 2007 г. относно мораториума върху прилагането на смъртното наказание,

–   като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията за премахване на всички форми на расова дискриминация, както и Конвенцията за правата на детето, по които Ислямска република Иран е страна,

–   като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

A.   като има предвид, че според международните Amnesty International от началото на 2008 г. в Иран са били осъществени поне 191 екзекуции, а през 2007 г. техният брой е бил 317 – повече, отколкото в която и да било друга държава в света, като се изключи Китай, въпреки че населението на Иран е18 пъти по-малко от това на Китай;

Б.   като има предвид, че на 27 юли 2008 г. в затвора Евин в Техеран бяха извършени едновременно 29 екзекуции;

В.   като има предвид, че на 10 юни 2008 г. 16-годишният Mohammad Hassanzadeh, ирански кюрд, беше екзекутиран за престъпление, извършено от него на 14-годишна възраст; като има предвид, че на 22 юли 2008 г. бяха екзекутирани непълнолетните правонарушителит Hassan Mozafari и Rahman Shahidi, и че на 19 август 2008 г. 19-годишният Reza Hezjazi беше обесен за предполагаемо престъпление, което е извършил, когато е на 15 години; като има предвид, че на 26 август 2008 г. за престъпление, извършено на 15-годишна възраст беше екзекутиран 19-годишният Behnam Zare, който беше шестият непълнолетен правонарушител с изпълнена смъртна присъда в Иран през 2008 г.;

Г.   като има предвид, че нито семействата, нито адвокатите на Zare и Hezjazi бяха уведомени относно времето и мястото на изпълнение на насрочените екзекуции, в нарушение на иранското право;

Д.   като има предвид, че непълнолетните правонарушители Amir Marollahi, Behnood Shojaee, Mohammed Fadaei и Bahman Soleimanian са непосредствено заплашени от екзекуция;

Е.   като има предвид, че международното право забранява екзекуциите на правонарушители под 18 години, както се посочва в член 6, параграф 5 от Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията за правата на детето; като има предвид, че към настоящия момент най-малко 130 деца и малолетни правонарушители в Иран имат издадена смъртна присъда, въпреки правните задължения на Иран;

Ж.   като има предвид, че защитниците на правата на малцинствата са изложени във все по-голяма степен на опасност от смъртно наказание, какъвто е случаят с Yaghoub Mehrnehad, етнически белуджи и изпълнителен директор на младежката организация "Гласът на справедливостта", който беше екзекутиран на 4 август 2008 г., след като влезе в публичен спор с местни служители, като поиска да им бъде потърсена отговорност за незадоволителни резултати;

З.   като има предвид, че друг защитник на правата на малцинствата, кюрдският учител Farzad Kamangar беше осъден на смърт поради недоказани обвинения за въоръжена дейност срещу държавата;

И.   като има предвид, че в много случаи получаването на признания става след изтезания, без достъп до адвокати, а решенията на съда не отговарят на минималните стандарти за справедлив процес;

Й.   като има предвид, че на 5 август 2008 г. иранските съдебни власти съобщиха, че се прекратяват временно умъртвяванията с камъни като начин на екзекутиране и вследствие на това десет жени, чиито имена не са известни, които имат такива смъртни присъди, няма да бъдат подложени на умъртвяване с камъни;

К.   като има предвид, че съществуват основания за безпокойство относно това, че членове иранската опозиция и свързани с нея лица, които, в съответствие с член 27 от Четвъртата Женевска конвенция, пребивават и са със статут на защитени лица в лагера "Ашраф" в Северен Ирак, охраняван от международните сили, водени от САЩ, може да са изложени на риск от експулсиране и принудително връщане в Иран, където е възможно да бъдат подложени на яростно преследване и дори смъртно наказание;

1.  Изразява дълбоката си печал по повод на неотдавнашното екзекутиране на няколко правонарушители под 18-годишна възраст в Иран, с което Иран става единствената държава в света, в която това тежко и нехуманно наказание все още се прилага през 2008 г.;

2.  Обръща особено внимание на съдбата на Soghra Najafpour, която е прекарала почти цялото време през последните 19 години от живота си в очакване на екзекуция за убийство, случило се когато тя е била на 13 години;

3.  Призовава ръководителя на съдебната власт аятолах Mahmoud Hashemi Sharoudi систематично да изменя всички смъртни наказания за правонарушители под 18-годишна възраст и се обръща с молба към иранските органи по-специално да отменят екзекуциите на Amir Marollahi, Behnood Shojaee, Mohammed Fadaei и Bahman Soleimanian;

4.  Решително осъжда нарастващия брой екзекуции и настоятелно призовава иранските органи да наложат мораториум върху изпълнението на смъртните присъди с оглед неговото премахване в съответствие с резолюцията, приета от Общото събрание на Обединените нации на 18 декември 2007 г.;

5.  Повтаря призива си към членовете на Меджлиса спешно да изменят законодателството, за да гарантират, че никой няма да бъде екзекутиран за престъпление, извършено на възраст под 18 години, и да повишат възрастта на поемане на отговорност пред закона до международните стандарти;

6.  Подкрепя законодателните усилия в Иран за въвеждане на отделна правна и съдебна система за правонарушители под 18-годишна възраст и призовава членовете на Меджлиса да предвидят мерки за образоване и повторна социална интеграция на децата правонарушители; призовава Комисията да подкрепя иранските органи във всяко тяхно искане за международно сътрудничество в тази сфера;

7.  Решително осъжда преследването и лишаването от свобода в Иран на граждани, които се занимават със защита на правата на човека и водят кампании срещу смъртното наказание, и които често биват обвинявани в "дейности срещу националната сигурност"; по-специално призовава за безусловно освобождаване на Emadeddin Baghi и Mohammad Sadegh Kabovand и за промяна на смъртната присъда на Farzad Kamangar, както и за повторно разследване на неговия случай;

8.  Приветства неотдавнашното обявяване на преустановяването на практиката на пребиване с камъни като начин на екзекуция; въпреки това изразява загриженост, че в предложението за реформа на наказателния кодекс, разглеждано понастоящем от Меджлиса, се запазва пребиването с камъни за някои видове прелюбодеяние и призовава членовете на Меджлиса да се ангажират за пълно премахване на пребиването с камъни;

9.  Призовава органите на Ирак и САЩ да не връщат насилствено в Иран никакви членове на иранската опозиция, ирански бежанци и лица, търсещи убежище, които биха били изложени на сериозен риск от преследване, и по-специално да работят съвместно с Върховния комисар на ООН за бежанците и други за намиране на задоволително дългосрочно решение на положението на лицата, които понастоящем са в лагера "Ашраф";

10.  Призовава на следващото Общо събрание на ООН да бъде внесена резолюция, изискваща от всички държави, които все още не са премахнали смъртното наказание, да предоставят на Генералния секретар на ООН и на обществеността пълна информация относно налаганите от тях смъртни наказания и изпълнявани екзекуции, така че да се преодолее държавната тайна по отношение на смъртното наказание, която е пряка причина за големия брой изпълнени екзекуции;

11.  Призовава в новата резолюция да се предвиди създаването на Специален пратеник на Генералния секретар, натоварен със задачата да наблюдава ситуацията като осигурява максимална прозрачност на системата на смъртното наказание и насърчава развитието на вътрешен за ООН процес за изпълнение на резолюцията на ООН за мораториум върху смъртното наказание;

12.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и парламента на Ислямска република Иран, на Съвета, Комисията, върховния представител по ОВППС, правителствата и парламентите на държавите-членки, генералния секретар на Обединените нации, Комисията на ООН по правата на човека, върховния комисар за бежанците на ООН и правителствата на Съединените щати и Ирак.

(1) Приети текстове, P6_TA(2008)0314.