Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2008/2035(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0365/2008

Внесени текстове :

A6-0365/2008

Разисквания :

Гласувания :

PV 09/10/2008 - 7.4
Обяснение на вота
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2008)0466

Приети текстове
PDF 345kWORD 123k
Четвъртък, 9 октомври 2008 г. - Брюксел
Борба с недекларирания труд
P6_TA(2008)0466A6-0365/2008

Резолюция на Европейския парламент от 9 октомври 2008 г. относно засилване на борбата с недекларирания труд (2008/2035(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Съобщението на Комисията от 24 октомври 2007 г., озаглавено "Засилване на борбата срещу недекларирания труд" (COM(2007)0628),

–   като взе предвид своята резолюция от 21 септември 2000 г. относно съобщението на Комисията относно недекларирания труд(1),

–   като взе предвид резолюцията на Съвета и на представителите на държавите-членки, приета на заседанието на Съвета от 22 април 1999 г., относно код на поведение за по-ефикасно сътрудничество между органите на държавите-членки в борбата срещу транснационалните злоупотреби със социално-осигурителни помощи и вноски и срещу недекларирания труд, както и в областта на временното транснационално наемане на работници(2),

–   като взе предвид Директива 1999/85/ЕО на Съвета от 22 октомври 1999 г. за изменение на Директива 77/388/ЕИО по отношение на възможността за въвеждане с експериментална цел на намалена ставка на ДДС за някои високо трудоемки услуги(3),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 14 януари 2003 г., озаглавено "Бъдещето на европейската стратегия за заетостта (ЕСЗ) - Стратегия за пълна заетост и по-добри работни места за всички" (COM(2003)0006),

–   като взе предвид Решение 2003/578/ЕО(4) и Решение 2005/600/ЕО(5) на Съвета от 22 юли 2003 г. и 12 юли 2005 г. относно насоките за политиките на заетостта на държавите-членки и по-специално насоки № 9 и 21,

–   като взе предвид резолюцията на Съвета относно превръщането на недекларирания труд в законна трудова дейност(6),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 25 януари 2006 г. до пролетния Европейски съвет "Време за превключване на по-висока скорост - Ново партньорство за растеж и заетост" (COM(2006) 0030),

–   като взе предвид Решение 2006/702/ЕО на Съвета от 6 октомври 2006 г. относно стратегическата ориентация на Общността по отношение на сближаването(7),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 8 февруари 2006 г., озаглавено "Доклад за функционирането на преходните споразумения, заложени в Договора за присъединяване от 2003 г. (за периода 1 май 2004 г. - 30 април 2006 г.)" (COM(2006)0048),

–   като взе предвид своята резолюция от 23 май 2007 г. за насърчаване на осигуряването на достойни условия на труд за всички(8),

–   като взе предвид своята резолюция от 11 юли 2007 г. за осъвременяване на трудовото законодателство с цел посрещане на предизвикателствата на 21-ви век(9),

–   като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2006 г. относно прилагането на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници(10),

–   като взе предвид представеното от Комисията предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за прилагане на санкции срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава (COM(2007)0249),

–   като взе предвид своята резолюция от 29 ноември 2007 г. относно общите принципи на гъвкавата сигурност(11),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 24 октомври 2007 г. относно резултатиа от общественото допитване относно Зелената книга на Комисията "Модернизиране на трудовото законодателство за посрещане на предизвикателствата на ХХІ век" (COM(2007)0627),

–   като взе предвид интегрираните насоки за растеж и работни места (2008-2010 г.) (COM(2007)0803),

–   като взе предвид програмата за достоен труд на Международната организация на труда (МОТ),

–   като взе предвид основните стандарти за труда на МОТ, както конвенциите и препоръките на последната относно администрацията и инспектирането на труда, които представляват международен репер за гарантиране прилагането на законовите разпоредби по отношение на условията на труд и защита на работниците,

–   като взе предвид Конвенция № 143 и допълнителните разпоредби на МОТ относно работниците-мигранти (1975 г.), които предвиждат предприемането на всички необходими и подходящи мерки за премахване на незаконното движение на мигранти с цел намиране на работа и на незаконното наемане на мигранти; и като все предвид също така разпоредбите за прилагане на административни, граждански и наказателни санкции по отношение на незаконната заетост на работниците-мигранти,

–   като взе предвид препоръката на Съвета от 22 декември 1995 г. относно хармонизирането на инструментите за борба с незаконната имиграция и незаконното наемане на работа(12),

–   като взе предвид препоръката на Съвета от 27 септември 1996 г. относно борбата с незаконното наемане на работа на граждани на трета държава(13),

–   като взе предвид заключенията на неофициалната среща на министрите по въпросите на заетостта и социалните въпроси в Берлин от 18 до 20 януари 2007 г. относно "добрата работа";

–   като взе предвид доклада на Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (EUROFOUND) относно борбата срещу недекларирания труд в Европейския съюз(14),

–   като взе предвид член 136 и член 145 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по заетост и социални въпроси, както и становищата на Комисията по икономически и парични въпроси, Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и Комисията по правата на жените и равенството между половете (A6-0365/2008),

A.   като има предвид, че недекларираният труд е сложно явление, което все още се разраства в някои държави-членки, тъй като то се влияе от множество икономически, социални, институционални, регулаторни и културни фактори;

Б.   като има предвид, че недекларираният труд е особено обезпокояваща и трайна характеристика на трудовия пазар в Европа, която може да застраши икономиките на държавите-членки и финансовата устойчивост на европейския социален модел, явявайки се пречка за икономическия растеж и за бюджетните и социални политики; като има предвид, че той е също така отговорен за изкривявания на конкуренцията на вътрешния пазар, тъй като създава нелоялна конкуренция по отношение на други държави и предприятия;

В.   като има предвид, че недекларираният труд е главният фактор в основата на социалния дъмпинг и вследствие на това е една от ключовите теми за модернизиране на трудовото законодателство на Общността;

Г.   като има предвид, че трудът осигуровки създава нелоялна конкуренция между работниците с осигуровки и тези без такива и че това води до по-нататъшно подкопаване на правата на работниците;

Д.   като има предвид, че секторите, които са най-засегнати от недекларирания труд са тези с висока трудоемкост, като земеделието, строителството, домакинските, хотелиерски и ресторантьорски услуги, които се характеризират с трудова несигурност и неблагоприятни условия на заплащане;

Е.   като има предвид, че недекларираният труд се благоприятства също така от промишлената реорганизация във вериги от подизпълнители, което води до увеличаване на самостоятелно заетите работници, които понякога са недекларирани;

Ж.   като има предвид, че недекларираният труд бива допълнително насърчаван от високото равнище на безработица, бедност и временна и несигурна трудова заетост, тъй като при тези обстоятелства работниците се принуждават да правят компромиси със своите права – по отношение на социалните осигуровки и другите си права;

З.   като има предвид, че между нелегална имиграция и недеклариран труд съществува връзка и, че това е още една причина държавите-членки и Комисията да продължат да обсъждат общ подход към имиграцията и възможността за разкриване на повече легални пътища за миграция в Европейския съюз на търсещи работа граждани на трети държави;

И.   като има предвид, че при имигрантите, или поне онези от тях, които се намират в положение на нелегалност, съществува по-голяма вероятност да станат недекларирани работници и да работят при лоши условия;

Й.   като има предвид, че незаконно наетите на работа граждани на трети страни са в по-уязвимо положение, защото, ако бъдат заловени, най-вероятно е да бъдат върнати в страната, от която произхождат;

K.   като има предвид, че много държави-членки са изправени пред хроничен недостиг на работна ръка, способна и желаеща да извършва често неквалифицирана работа, например в земеделския или градинарския сектор;

Л.   като има предвид, че хората, които изпълняват домакински услуги често не декларират своя труд и, че голям брой от тези работници са мигранти, много от които са в положение на нелегалност и много от които са жертви на експлоатационен трафик и робски труд;

М.   като има предвид, че недекларираният труд не влиза в данъчната основа и подкопава финансирането и разпределението на социалното благоденствие и обществените услуги, като същевременно ограничава способността на държавите-членки да предлагат социални услуги;

Н.   като има предвид, че недекларираният труд лишава осигурителните фондове от ценни източници на финансови постъпления;

O.   като има предвид, че засегнатите от упражняването на недеклариран труд работници не разполагат със социални осигуровки и не са осигурени за заболявания и злополуки и поради това са изложени на значителна степен на риск и финансови загуби;

П.   като има предвид, че при упражняване на недеклариран труд не може да се осъществи проверка на спазването на необходимата трудова и здравна защита на работното място и, че това излага работниците на висока степен на риск за тяхното здраве и дава възможност на работодателите да не поемат отговорност;

Р.   като има предвид, че за ефикасна борба срещу нелегалния и незаконен труд е от съществено значение да се засилят механизмите за надзор и санкции, като се осигури съгласуваната намеса на службите по инспекциите на труда, данъчните администрации и социалните партньори;

С.   като има предвид, че недекларираният труд има отрицателно въздействие върху всички стълбове на Лисабонската стратегия: пълна заетост, качество и производителност на труда и социално сближаване;

1.  Приветства подхода на Комисията и призовава също за подновяване на борбата срещу недекларирания труд и "сивата" икономика, която - макар и в различна степен сред държавите-членки - нанася щети на икономиката, оставя работниците без защита, наврежда на потребителите, намалява данъчните приходи и води до нелоялна конкуренция между предприятията;

2.  Изразява дълбока загриженост по повод размерите на недекларирания труд, който в някои държави-членки се равнява на или надхвърля 20 % от БВП;

3.  Призовава държавите-членки да обмислят засилването на стимулите за редовната заетост, което може да включва повишаване на размера на доходи, освободен от данъци, както и по отношение на работодателите, съкращаване на несвързаните със заплати разходи, съпътстващи легалната заетост;

4.  Изразява задоволство относно инициативата на Комисията, която поставя недекларираният труд сред политическите приоритети на ЕС, като изискващ значителни действия на общностно и на национално равнище;

5.  Насърчава държавите-членки да продължат да провеждат реформи на данъчната система и на системата за социална сигурност и по този начин да намалят тежестта на данъчното облагане върху работната сила;

6.  При все това констатира, че политическите насоки, очертани на равнището на Общността, по отношение на недекларирания труд, срещат затруднения да се превърнат в ясно определени правни и институционални инструменти, водещи до конкретни мерки в отделните държави-членки;

7.  Отбелязва значителната асиметрия между инструментите, които Общността може да използва за прилагане на политиките в областта на качеството на труда и инструментите за прилагане на политиките, целящи гарантиране на свободата на пазара;

8.  Счита, че действията за борба срещу недекларирания труд изискват всеобхватен подход, който да обхваща въпроси, свързани с мониторинг и контрол, икономическата и социалната рамка и секторното и териториално развитие, и включва съгласувани действия на няколко нива, както и участието на всички заинтересовани страни (публични органи, социални партньори, предприятия и работници);

9.  Отбелязва взаимовръзката между забавянето в икономическото и производствено развитие и разпространението на недекларирания труд; счита, че е целесъобразно борбата срещу недекларирания труд да бъде включена в икономическите политики и политиките в областта на трудовата заетост в рамките на Лисабонската стратегия; счита освен това, че за да може стратегията срещу недекларирания труд да бъде ефективна и да дава положителни резултати, е необходимо да се проведат точни проучвания, анализиращи определящите макроикономическите фактори и връзката между пазарите, производствените модели и широкото разпространение на недекларирания труд;

10.  Във връзка в това призовава за по-оперативни и целенасочени европейски действия в борбата с недекларирания труд, за да се гарантира, че модернизирането на трудовото законодателство в Европейския съюз не се свежда само до чисто теоретично равнище, а че се осъществява чрез ефективни и висококачествени политики, както и за да се гарантира, че подобряване на качеството на работното място може да бъде постигнато за всички случаи в съответствие с целта "достойна работа";

11.  Счита, че премахването на недекларирания труд зависи в голяма степен от ефективността на трудовите стандарти, данъчното облагане и разпоредбите за социална сигурност, което предполага необходимост от насърчаване на ресурсите и действията на различните национални органи, отговорни по тези въпроси, както и от необходимост да се подобри координацията и потока на информация между тях;

12.  Призовава за приемане на стратегия за борба срещу недекларирания труд, основаваща се на интензивна и ефективна координация и административно сътрудничество между правителствените изпълнителни агенции, инспекциите по труда и социалните партньори, органите за социална сигурност и данъчните органи;

13.  Подчертава, че в националните законодателства съществуват различни определения на недекларирания труд и че въвеждането на едно общо определение би спомогнало за премахване на несигурността по отношение на статистическите проучвания, отразяващи това явление; отбелязва в тази връзка, че определението, използвано в доклада на Комисията, което разграничава законни и незаконни дейности, може да се използва за изходна точка, като се има предвид, че значимостта на това явление е качествено и количествено различна в различните държави-членки;

14.  Отбелязва, че мерките, въведени за борба срещу недекларирания труд, допринасят също и за прозрачността по отношение на нередностите при декларирани трудови правоотношения в рамките на законни договори;

15.  Призовава настоятелно държавите-членки за по-добро изпълнение на съществуващото трудово право и трудови стандарти за борба с недекларирания труд; смята, че ЕС следва да играе по-важна роля при насърчаването на повече и по-добро сътрудничество и координация между националните трудови и социални инспектори;

16.  Отбелязва, че премахването на сивата икономика не може да се осъществи без прилагане на подходящи механизми за стимулиране; счита, че държавите-членки следва да докладват, в рамките на таблото за резултатите от Лисабонската стратегия, относно осъществения напредък в резултат на ограничаването на размера на сивата икономика;

17.  Призовава Комисията да представи предложения за разработване на общо приемливи методи за отчитане на недекларирания труд, въз основа на база данни с разбивка по пол и по сектори, предвид значително различаващата се степен, в която мъжете и жените са заети в многобройни сектори с недеклариран труд, и следващите от това непреки последици върху разликата в трудовото възнаграждение на жените и мъжете;

18.  Настоятелно подчертава обстоятелството, че е от съществено значение да се създаде платформа на общностно равнище за събирането на необходимата информация в тясно сътрудничество с държавите-членки, с оглед създаване на надеждна база данни за недекларирания труд в рамките на ЕС при надлежно отчитане на измерението на пола и по-специално положението на жените;

19.  Подчертава, че по отношение на недекларирания труд жените не са в преобладаващо съотношение, но имат по-голям дял от мъжете в някои сектори на заетост, считани за "традиционно женски", например услугите за домакинството, хотелиерството, ресторантьорството, здравните грижи, за които са характерни по-ниско равнище на квалификация, несигурност на работното място, по-ниско заплащане и слаба или никаква социална защита, което много често ги поставя в особено уязвимо положение;

20.  Призовава Комисията да разгледа възможността за създаване на бази данни относно различните подходи и методики, използвани за измерване на недекларирания труд от държавите-членки, като целящи на споделянето на добри практики и познания, както и оценяване на изпълнимостта и възможността за прехвърляне на прилаганите практики;

21.  Призовава Комисията да изготви политики, които да предвиждат както общи мерки, така и секторни мерки, за да се противодейства на недекларирания труд с пълното участие на социалните партньори и по-специално по отношение на най-засегнатите сектори, като хотелиерството и ресторантьорството, земеделското производство, услугите за домакинството и строителството; обръща внимание на Комисията и на държавите-членки относно особеното положение на сектора на помощните услуги в домакинства с лица, нуждаещи се от грижи, който се характеризира с висока концентрация на жени, които са гражданки на трети страни и които в много случаи са незаконно пребиваващи в ЕС;

22.  Отбелязва, че недекларирания труд може да бъде предотвратен чрез признаване на национали стандарти и условия за безопасност на работното място, установени в двустранни и тристранни споразумения между държавите-членки и между социалните партньори, както и че това усилие бива подпомагано с помощта на сътрудничеството и обмена на информация между социалните партньори.

23.  Призовава държавите-членки към намаляване на икономическата привлекателност на недекларирания труд посредством гарантиране, че техните системи за данъчно облагане и социална защита са възможно най-опростени, прозрачни и достъпни, с ефективни политики за създаване на повече и по-добри работни места;

24.  Призовава Комисията да предложи на държавите-членки рамков статут за съпрузи или членове на семейството, които помагат в семейните предприятия с оглед да се гарантира задължителното им членство в схема за социална сигурност, както Парламентът вече призова в своята резолюция от 21 февруари 1997 г. относно положението на съпругите и съпрузите, които помагат на самонаети лица(15);

25.  Подчертава, че функционирането на семейството само по себе си представлява семейно предприятие и че следва да се обмисли признаването на нетипичния семеен труд и включването му в система на социално осигуряване;

26.  Вярва, че всяка реформа на икономическите и данъчните системи и на системите за социална защита в държавите-членки от тяхна страна следва да бъде интегрирана и да взема предвид основните причини за недеклариран труд;

27.  Призовава държавите-членки да предвидят значителни стимули за тези, които се ангажират с преобразуването на недекларирания труд в законна икономическа дейност, и вярва, че в този контекст нетипичните договори могат да спомогнат от една страна за извеждането на хората от нелегалната трудова заетост и от друга страна за увеличаване на стабилността на труда;

28.  Призовава държавите-членки да предвидят сурови санкции за работодателите, които, въпреки предоставените стимули, продължават да използват недеклариран труд;

29.  Насърчава държавите-членки да използват политическите инструменти, с които разполагат, като съчетават превантивни действия и санкции, имащи за цел преобразуването на недекларирания труд в редовна заетост, и когато това е възможно, да координират използването на тези инструменти с цел да се постигне по-голяма съгласуваност в целия вътрешен пазар;

30.  Отбелязва важната роля, която са изиграли социалните партньори в много от държавите-членки, в борбата с недекларирания труд и призовава Комисията и държавите-членки да предоставят повече подкрепа и поощрение за организациите на работодателите и на профсъюзите в тази борба; отбелязва със загриженост, че работниците, упражняващи недеклариран труд, често установяват, че не са защитени от важно законодателство в областта на здравето и безопасността, от законодателството за минималното заплащане и нямат право да членуват в профсъюзи; призовава по-специално за по-добро прилагане във всички държави-членки на съществуващото законодателство за минимално заплащане и призовава тези държави-членки, които понастоящем не са приели достойно минимално заплащане, да предвидят приемането на такава, чрез договаряне със социалните партньори и в съответствие с установената национална практика;

31.  Призовава за оценката и насърчаването на нови мерки за редовна заетост съвместно със социалните партньори на подходящо равнище въз основа на опита, придобит в някои държави-членки, за да се позволи на лицата, които участват в недекларирани дейности, да узаконят дейността си, като се следват най-добрите съществуващи нормативни практики, които са дали доказателства за своята ефикасност;

32.  Насочва вниманието към съществуващата в Белгия, Германия и Франция схема на ваучери за услуги, която позволява на домакинствата да закупуват услуги за дома на по-ниска цена, но въпреки това гарантира, че вноските за социално осигуряване и данъците се заплащат посредством тези ваучери;

33.  Изразява своята твърда убеденост, че узаконяването на недекларираните трудови правоотношения трябва винаги да включва също и задължението за заплащане на осигурителни вноски, като държавите-членки биха могли да предприемат стъпки за улесняване на необходимите плащания от страна на работодателите;

34.  Приканва държавите-членки да разгледат възможността за прилагане на специфични за отделните сектори подходи при предприемането на политически действия относно узаконяване на недекларирания труд;

35.  Приветства инициативата на Комисията да заведе дело в Съда на Европейските общности срещу тези държави-членки, които все още не са въвели в своите законодателства автоматичното признаване на квалификациите, получени в новите държави-членки; призовава държавите-членки да изпълнят, без забавяне, своите задължения;

36.  Призовава тези държави-членки, които са приложили преходни разпоредби по отношение на свободата на движение на работници в Съюза, да отворят своя пазар на труда за работници от всички нови държави-членки, предвид факта, че ограниченията, дори само частични, на достъпа до пазара на труда, освен че противоречат на основополагащите принципи на Европейския съюз и на европейския дух, водят до увеличаване на използването на недеклариран труд и до пораждане на териториален дисбаланс; в този контекст счита, че е от съществено значение да се прилага принципът на равно третиране на правата на работниците и да се противодейства на нелоялната конкуренция и социалния дъмпинг;

37.  Счита, че в случая на работници, ползващи се от правото на свобода на движение, недекларираният труд може да се дължи на непознаване на съответните разпоредби; поради това призовава държавите-членки да проведат обществени кампании, имащи за цел повишаването на осведомеността по тази тема сред работниците и работодателите;

38.  Счита, че опростяването или намаляването на административните тежести и процедури, особено за малките и средни предприятия, би намалило използването на недеклариран труд и би насърчило стопанската дейност в Съюза;

39.  Приканва съответните национални органи да насърчат използването на електронното правителство и електронната регистрация и да обменят добри практики с цел да ограничат разходите и сложността на регистрационните и административните процедури за предприятията, по-специално за малките и средни предприятия, например чрез намаляване на броя на данъчните формуляри, чрез използването на вписване на единни данни, единни фишове за заплата и обслужване на едно гише;

40.  Счита, че трябва непосредствено да се въведат ефективни проверки "на място" и санкции и да се предостави на държавите-членки достатъчна свобода на действие, така че да могат да ограничават размера на недекларирания труд;

41.  Изразява искане дружествата-възложители да носят обща отговорност съвместно с дружествата-подизпълнители, с които са свързани посредством договор за пряко подизпълнение, за всички нередности от тяхна страна;

42.  Подчертава, че броят случаи на недеклариран труд в рамките на подизпълнителските вериги би могъл да бъде намален чрез система от национални разпоредби, изискващи от възложителите и предприемачите да действат отговорно и коректно;

43.  Призовава държавите-членки, социалните партньори и другите основни действащи лица на пазара на труда да насърчат използването на корпоративната социална отговорност (КСО) и други сходни подходи в борбата с недекларирания труд;

44.  Призовава държавите-членки да използват новаторски методи, основаващи се на показатели и стандарти, специфични за различните стопански сектори, с оглед на борбата срещу недекларирания труд и подкопаването на данъчната система; призовава Комисията да подкрепи обмена на най-добри практики сред държавите-членки в рамките на борбата срещу недекларирания труд;

45.  Посочва, че политика, основана изключително на санкции, ако не е придружена от по-добра координация между държавите-членки, би могла да концентрира недекларирания труд в по-слабо структурираните държави и в икономиките, които са в по-малка степен регулирани;

46.  Горещо препоръчва сключването на споразумение на регионално, национално и местно равнище за постепенното и посекторно справяне с явлението незаконен труд и за насърчаване на мерки, които осигуряват ефективни решения в полза на обществото като цяло;

47.  В тази връзка приканва Комисията да предложи на държавите-членки и на социалните и икономически участници в борбата срещу недекларирания труд "пакт за деклариране на недекларирания труд", за да се позволи постепенното узаконяване на недекларираните дейности; счита, че в този пакт следва да се предвиди ограничен преходен период, през който не се прибягва до санкции, при изтичането на който обаче влизат в сила механизми за по-строг режим на санкции;

48.  Призовава за по-голяма намеса при недекларираното наемане от страна на всички предприятия, независимо от това, къде се развива дейността, и отбелязва, че Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции би могло да подобри положението(16);

49.  Призовава за по-голямо и по-ефективно зачитане на правото на труд и на съществуващите норми в областта на заетостта, като един от начините за насърчаване на програмата за достойна работа и прилагането на правото на Общността, по-специално разпоредбите на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги(17), от първия ден на командироването, въз основа на съответно тълкуване на самата директива, което да обърне настоящите тенденции към тълкуването ѝ по начин, който приравнява третирането на работниците към минималните основни стандарти;

50.  Призовава Комисията да преразгледа Директива 96/71/ЕО, и по-специално да засили административното сътрудничество и обмена на информация между компетентните национални органи (инспекции по труда, данъчни органи, социалноосигурителни организации), за да се възпрепятства полагането на недеклариран труд и да се разреши това положение;

51.  Препоръчва по-тесни връзки между националните инспекции по труда и мерки за насърчаване на обмена на най-добри практики на равнище на Общността в отговор на недекларирания труд;

52.  Призовава държавите-членки да въведат по-строги процедури за инспекции и да затегнат проверките, които са били отслабени в редица държави;

53.  Изразява надежда, че Европейският съюз може да играе по-голяма роля в насърчаването на по-добро и по-задълбочено сътрудничество и координация между инспекциите по труда, посредством укрепване на икономическите и технологични ресурси на службите за инспекции, засилване на мерките за сътрудничество между инспекциите по труда и разработване на информационни и комуникационни системи за общо ползване, в съответствие със законодателството за защита на данните; в този контекст призовава Комисията да проучи доколко е осъществимо създаването на някакъв вид постоянна структура на Общността за презгранично сътрудничество, която би обединила усилията на държавите-членки в борбата срещу недекларирания труд;

54.  Призовава за задълбочаване на сътрудничеството и обмена на информация между държавите-членки с оглед изучаване на явлението недеклариран труд, като се посочат както получените, така и неочакваните резултати;

55.  Приканва Комисията да обсъди дали системите, установени с Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар(18), включително единните гишета за комплексно обслужване, биха могли да бъдат полезни и оперативни в борбата срещу недекларирания труд;

56.  Приветства създаването на комитет на високо равнище за съдействие на държавите-членки при установяването и обмена на добри практики по отношение на контрола и подобряването на законодателството за командированите работници;

57.  Застъпва се за по-решителни действия по въпроса за труда без социални осигуровки и мерки за насърчаване на сътрудничеството и обмена на мнения и най-добри практики от страна на синдикатите в ЕС;

58.  Счита, че е необходимо да се повиши осведомеността както на работодателите и на работниците, така и на потенциалните потребители на недеклариран труд, а също така и на всички социални организации относно рисковете и разходите, свързани с недекларирания труд и ползите от неговото отстраняване или узаконяването му;

59.  Призовава Комисията и държавите-членки да проведат информационна кампания, насочена към работодателите и работниците и целяща да привлече вниманието към приложимите минимални норми и разпоредби на Общността и към неблагоприятните последици от недекларирания труд за публичните финанси, националните системи за социална сигурност, лоялната конкуренция, икономическите показатели и самите работници;

60.  Призовава за постоянни кампании, касаещи предотвратяването на недекларирания труд, с инициативи за информиране и повишаване на осведомеността на Общностно, национално и местно равнище, в които да вземат участие социалните партньори, публичните органи, търговските камари и службите по заетостта, училищата, местните органи и различните служби за контрол и санкциониране;

61.  Счита, че подобни постоянни кампании следва да съпътстват различните мерки, приети с цел поставяне на основите на култура на законност и насърчаване на качествен труд, както и на култура на законна стопанска дейност и призовава държавите-членки, съответните национални органи и структурите на гражданското общество да обединят усилията си и да създадат условия на нетърпимост към недекларираната трудова заетост, както и условия за промяна на общественото мнение в тази връзка;

62.  Подчертава, че държавите-членки следва да насочат повече обществени ресурси за повишаване на обществената осведоменост, наред с другото, от Европейския социален фонд или Програмата на Общността за заетост и социална солидарност – PROGRESS; предлага в рамките на дейностите за повишаване на осведомеността да се подчертават санкциите, разходите, рисковете, свързани с недекларирания труд, и ползите от декларирания труд, като това повишаване на информираността е в съзвучие с основните цели на Лисабонската стратегия за растеж и трудова заетост; приканва социалните партньори да изпълняват активна роля в този процес;

63.  Призовава всички държави-членки да подпишат Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства;

64.  Счита, че за да се води борба срещу явлението недеклариран труд, са необходими местни и Общностни инструменти за програмиране, които същевременно позволяват да се преследват политиките за икономическа и социална подкрепа и развитие и да се предприемат мерки за надзор и санкциониране;

65.  Призовава Комисията да разгледа възможността борбата срещу недекларирания труд да бъде придружена от финансови политики, които я подкрепят в регионален и местен план;

66.  Призовава Комисията да изработи пилотен инструмент за държавите-членки, като почерпи опит от добрите практики, съществуващи в някои държави-членки, и от модели като разработения по проекта 2 Plus в Люксембург (съфинансиран от Европейския социален фонд в рамките на програмата Цел 3), който цели да се регулира недекларираният труд, като отпадне интересът към него, посредством:

   значително опростяване на административните процедури за работодателя, като същевременно се осигури социално осигуряване за работниците,
   атрактивно за работодателя данъчно облагане, включително приспадане на разходите, свързани, наред с останалото, с работата в близост,
   освобождаване от данъчно облагане за всеки труд, полаган срещу възнаграждение, чийто размер е по-нисък от определена от държавата-членка сума;

67.  Счита, че за борбата срещу явлението "недеклариран труд" би било желателно да се проучи и оцени възможността за използване на държавни помощи, освободени от задължението за уведомяване, посредством широко тълкуване на израза "създаване на работни места" и значението на "създаване на законни работни места": отбелязва, че недекларираният труд не е равнозначен на истинско работно място и следователно всеки стимул за осигуряване на неговата законност би могъл да представлява "подпомагане на създаването на заетост";

68.  Насочва вниманието към изобщо по-слабото положение на жените на пазара на труда, което често е последица от семейни задължения, които правят достъпа до официалния пазар на труда по-труден и благоприятстват приемането на ниско платен и недеклариран труд, като по този начин се нарушава правото на достоен труд – право, което решително се защитава от Международната организация на труда, по-специално по отношение на жените домакини, нелегалните имигрантки и жените, които в някои случаи съвместяват ниско платена дейност с недекларирана дейност; подчертава отрицателните последствия от това за перспективите за развитие на професионалната кариера и придобиване на пенсия от жените, но също така и за правилното функциониране на пазара на труда и възможностите за финансиране на системите за социална сигурност;

69.  Счита, че прилагането на политика, чрез която да стане възможно признаването за трудов стаж на отпуска за бременност и раждане и отпуските за отглеждане на дете и продължаването на изплащането на трудово възнаграждение по време на тези отпуски, би намалило отрицателните последствия от семейните задължения и би помогнало за развитието на професионалната кариера на жените, а също за доброто функциониране на пазара на труда;

70.  Призовава за финансиране на проекти за изследвания в областта на здравето и безопасността на труда, както и за дейности за насърчаване с цел превенция и разпространяване на култура на здраве и безопасност на работното място, като се обръща специално внимание на секторите, в които съществува по-висок риск от трудови злополуки и в които най-често се среща недеклариран труд; счита, че е целесъобразно да се проучи връзката между трудовите злополуки и недекларирания труд въз основа на данните за злополуки с летален изход;

71.  Счита, че подходящата политика в областта на образованието е първата крачка в борбата срещу недекларирания труд;

72.  Препоръчва сключване на пакт на национално, регионално и местно равнище, с участие на социални организации и обединения на работодателите, с цел той да представлява ангажимент за наблюдение и поетапно елиминиране на недекларирания труд;

73.  Приветства усилията на Европейската комисия за предвиждане на санкции за работодателите на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, но въпреки това изразява съжаление относно липсата на мерки срещу експлоатацията на законно пребиваващите граждани на трети държави в Съюза;

74.  Подчертава значителното въздействие върху недекларирания труд на предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета, с която се въвеждат санкции срещу работодатели на незаконно пребиваващи в Европейския съюз граждани на трети държави и изразява загриженост относно факта, че се подготвят репресивни мерки още преди да е изготвена обща рамка за норми и политики относно законен достъп до пазара на труда;

75.  Отбелязва напредъка, съдържащ се в предложението за директива на Съвета относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешително за пребиваване и работа на територията на държава-членка и относно общ набор от права на работници от трети страни, които законно пребивават в държава-членка (COM(2007)0638), но въпреки това изразява съжаление относно дългия път, който предстои да бъде извървян преди гарантирането на правата, предоставени в членове 27 - 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз;

76.  Призовава държавите-членки да вземат мерки, за да облекчат особената уязвимост на имигрантите в ситуации на недеклариран труд;

77.  Счита, че въпросът относно наемането на работа на имигранти в незаконно положение представлява сложен проблем, който обаче не може да бъде разрешен само посредством санкциониране на работодателите, а изисква многосекторни мерки с широк обхват; по-специално счита, че е необходимо да се осигури спазването на насоките на МОТ, съгласно които работниците мигранти следва да получат подкрепа, с цел да се осигури зачитането на техните права;

78.  Счита, че борбата срещу недекларирания труд изисква всестранен подход, който да взема под внимание нуждата от гарантиране и насърчаване на правата на работниците мигранти, независимо дали са законно или незаконно работещи, които са обект на експлоатация от страна на работодателите;

79.  Счита, че борбата срещу недекларирания труд, полаган от незаконни имигранти, не може да бъде водена по ефикасен начин без откриването на канали за законна миграция, чрез които да се осигури необходимата за ЕС работна ръка от трети страни, независимо дали е високо или по-ниско квалифицирана;

80.  Счита, че борбата срещу нарастващата сива икономика и по-специално срещу експлоатацията на незаконни работници мигранти може да се основе, освен върху политика на репатриране, и върху инструменти и механизми за превенция и борба срещу експлоатацията на работниците мигранти, като взема предвид признаването и зачитането на основните права на човека;

81.  Призовава всички държави-членки без отлагане да подпишат и ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа за действие срещу трафика на хора;

82.  Призовава държавите-членки да определят или засилят съответните законодателни мерки за насърчаване на мигрантите, станали жертва на експлоатация, да предоставят сведения относно своето положение, което би допринесло за по-ефикасна борба срещу недекларирания труд;

83.  Насърчава осъществяването на процедури за комбинирани финансови, фискални и трудовоправни проверки с цел борба срещу недекларирания труд;

84.  Приканва Комисията да насърчава административното сътрудничество и обмена на добри практики в рамките на борбата срещу сивата икономика на равнището на Общността;

85.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ С 146, 17.5.2001 г., стр. 102.
(2) ОВ С 125, 6.5.1999 г., стр. 1.
(3) ОВ L 277, 28.10.1999 г., стр.34.
(4) ОВ L 197, 5.8.2003 г., стр. 13.
(5) ОВ L 205, 6.8.2005 г., стр. 21.
(6) ОВ С 260, 29.10.2003 г., стр. 1.
(7) ОВ L 291, 21.10.2006 г., стр. 11.
(8) ОВ С 102 E, 24.04.2008, стр. 321.
(9) ОВ C 175 E, 10.07.08, стр. 401.
(10) ОВ C 313 E, 20.12.2006 г., стр. 452.
(11) Приети текстове, P6_TA(2007)0574.
(12) ОВ C 5, 10.1.1996 г., стр. 1.
(13) ОВ C 304, 14.10.1996 г., стр. 1.
(14) http://www.eurofound.europa.eu/pubdocs/2008/13/en/1/ef0813en.pdf.
(15) ОВ C 85, 17.3.1997 г., стр. 186.
(16) ОВ L 76, 22.3.2005 г., стр. 16.
(17) ОВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1.
(18) ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36.

Правна информация - Политика за поверителност