Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 май 2008 г. относно предложението за регламент на Съвета във връзка със сключването на Споразумението под формата на размяна на писма по отношение на измененията към протокола за определяне на възможностите за риболов и финансовата помощ, предвидени в Споразумението между Европейската общност и Република Сейшели, за периода от 18 януари 2005 г. до 17 януари 2011 г. (COM(2007)0664 – C6-0430/2007 – 2007/0232(CNS))

P6_TA(2008)0187 A6-0085/2008

(Процедура на консултация)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението за регламент на Съвета (COM(2007)0664),

–   като взе предвид член 37 и член 300, параграф 2 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид член 300, параграф 3, алинея 1 от Договора за ЕО, съобразно която Съветът се е консултирал с него (C6-0430/2007),

–   като взе предвид член 51 и член 83, параграф 7 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по рибно стопанство и становищата на Комисията по бюджети и на Комисията по развитие (A6-0085/2008),

1.  Одобрява предложението за регламент на Съвета във вида, в който е изменено, и одобрява сключването на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на Република Сейшели.

Текст, предложен от Комисията   Изменение Изменение  1 Предложение за регламент Съображение 1 а (ново) (1а) В глава VIII от посочения протокол, която се отнася до пристанищните съоръжения, е отбелязано, че "органите на Република Сейшели определят, със съгласието на корабособствениците, условията за използване на пристанищните съоръжения", но до този момент исканията от страна на сектора на рибното стопанство на Общността за подобряване на пристанищната инфраструктура не са получили отговор. Изменение 2 Предложение за регламент Съображение 1 б (ново) (1б) За да може ефективно да се прилага отраслова политика в областта на рибното стопанство в Република Сейшели, трябва да се вземе предвид необходимостта от подобряване и модернизиране на пристанищната инфраструктура, чийто капацитет е почти изчерпан, както и възможността да се премахне специалната такса за разтоварване на риба тон, която не съществува в никое друго пристанище по света. Изменение 3 Член 3, параграф 1 а (нов) Всяка година Комисията оценява дали държавите-членки, чиито плавателни съдове извършват дейност по силата на настоящия протокол, са изпълнили изискванията за деклариране на улова. В противен случай Комисията отхвърля техните заявки за лицензии за риболов за следващата година. Изменение 4 Член 3 а (нов) Член 3а Комисията представя ежегоден доклад на Европейския парламент и на Съвета относно резултатите от многогодишната секторна програма, описана в член 7 от протокола, както и относно изпълнението от страна на държавите-членки на изискванията за деклариране на улова. Изменение 5 Член 3 б (нов) Член 3б Преди изтичането на срока на действие на протокола или започването на преговори за неговото евентуално заменяне, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета последваща ("ex-post") оценка на протокола, включително анализ на съотношението между разходите и ползите.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 май 2008 г. относно предложението за решение на Съвета за упълномощаване на Португалия да прилага намалена акцизна ставка за бира, произведена в автономната област Мадейра (COM(2007)0772 – C6-0012/2008 – 2007/0273(CNS))

P6_TA(2008)0188 A6-0146/2008

(Процедура на консултация)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2007)0772),

–   като взе предвид член 299, параграф 2 от Договора за ЕО, съгласно който Съветът се е консултирал с Парламента (C6-0012/2008),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по регионално развитие и становището на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (A6-0146/2008),

1.  Одобрява предложението на Комисията;

2.  Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

3.  Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в предложението на Комисията;

4.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Решение на Европейския парламент от 8 май 2008 г. относно сключването на междуинституционално споразумение между Европейския парламент и Комисията относно условията и реда за прилагане на Решение 1999/468/EО на Съвета за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията, изменено с Решение 2006/512/EО (C6-0009/2008 – 2008/2002(ACI))

P6_TA(2008)0189 A6-0107/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид писмото на своя председател от 27 март 2008 г., с което се изпраща междуинституционалното споразумение във вида, в който е прието от Председателския съвет на 12 декември 2007 г.,

–   като взе предвид член 202 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид Решение 2006/512/EО на Съвета от 17 юли 2006 г. за изменение на Решение 1999/468/EО за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията(1),

–   като взе предвид проекта на споразумение между Европейския парламент и Комисията относно условията и реда за прилагане на Решение 1999/468/EО на Съвета за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията, изменено с Решение 2006/512/EО (наричано по-долу "споразумението"),

–   като взе предвид член 81 и член 120, параграф 1 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по конституционни въпроси (A6-0107/2008),

А.   като има предвид, че някои разпоредби на Споразумението между Европейския парламент и Комисията относно условията и реда за прилагане на Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията(2) ("споразумение от 2000 г."), за съжаление не се спазват от Комисията, например разпоредбата, че Парламентът трябва да получава едновременно с членовете на комитета и при същите условия различните документи по комитологичната процедура, тъй като тези документи почти винаги се изпращат прекалено късно и във всеки случай не едновременно с изпращането им до членовете на комитета,

Б.   като има предвид, че процедурите за прилагане на Решение 1999/468/EО бяха и, с изключение на процедурите по новата процедура по регулиране с контрол, продължават да бъдат изключително неудовлетворителни, наред с другото поради начина на функциониране на комитологичната база данни; като има предвид, че документите често се изпращат на части, без ясно разяснение относно техния статус и понякога със заблуждаващи заглавия, например проектите на мерки за прилагане, които не са били гласувани в комитета се изпращат под заглавието "право на контрол" вместо да бъдат изпратени под заглавието "право на информация", което води до неяснота по въпроса, кои срокове са приложими,

В.   като има предвид, че този проблем на практика още повече намалява вече значително ограничения контрол на Парламента по въпросите на комитологията,

Г.   като има предвид, че Комисията се зае със създаването на електронен регистър, който съдържа всички документи, които са предоставени на Парламента и до които Парламентът трябва да има пряк достъп, което ще позволи ясна идентификация на документите, обхванати от една процедура, информация за етапа в процедурата и за графика, ясно разграничение между проекти на мерки, получени от Парламента, и окончателния проект, последващ становището на комитета, както и ясно определяне на всяко изменение в сравнение с вече предоставени на Парламента документи,

Д.   като има предвид, че споразумението е от голямо практическо значение не само с оглед на новата процедура по регулиране с контрол, но и по отношение на всички комитологични процедури, като има предвид, че споразумението може да създаде прецедент по отношение на бъдещи междуинституционални споразумения със сходни цели,

Е.   като има предвид, че въпреки че споразумението важи за кратък преходен период, опитът, придобит през този преходен период би могъл да бъде много показателен, и като има предвид, че целта му се състои в това, да осигури задоволителното протичане на всяка комитологична процедура между трите институции след влизане в сила на Договора от Лисабон,

1.  Подчертава, че когато е приложимо, позоваването на процедурата по регулиране с контрол е задължително за всички три институции и не подлежи на преговаряне; призовава Съвета, Комисията и всички парламентарни комисии да вземат това обстоятелство надлежно предвид при всички съответни законодателни процедури;

2.  Припомня, че процедурата по регулиране с контрол трябва да се прилага по отношение на всички мерки от общ характер, които имат за цел да изменят несъществени елементи на основен акт, приет в съответствие с процедурата, посочена в член 251 на Договора, включително чрез заличаването на някои от тези елементи или чрез допълването на акта посредством добавянето на нови несъществени елементи;

3.  Призовава Съвета и Комисията, в случай на "сиви зони", в които може да се окаже неясно, дали следва да се приложи новата процедура по регулиране с контрол или друга комитологична процедура, да прилагат новата процедура по регулиране с контрол;

4.  Подчертава, че единствената цел на новата процедура по регулиране с контрол е да засили правото на контрол на Парламента и че тя по никакъв начин не променя обхвата на изпълнителните правомощия, които могат да бъдат предоставени на Комисията;

5.  Счита, че споразумението представлява стъпка в правилната посока, що се отнася до правата и правомощията на Парламента по отношение на делегираното законодателство;

6.  Приветства факта, че споразумението определя по-точно задължението на Комисията да информира Парламента в съответствие с член 7, параграф 3 от Решение 1999/468/EО, като постановява, че Европейският парламент бива информиран редовно за работата на комитетите съобразно уговорени ред и условия, чрез които се гарантира прозрачност и ефикасност на системата за предаване на информация както и идентификация на предаваната информация и на различните етапи на процедурата,

7.  Очаква Комисията да се придържа към всички разпоредби на споразумението, което за съжаление не е така в случая със споразумението от 2000 г.;

8.  Призовава за поддържане на последователен висок стандарт на качество на протоколите с присъствен лист, от който са видни най-малкото имената на лицата, присъствали на въпросните заседания, принадлежността и електронният им адрес;

9.  Изтъква, че ефективното действие на новия регистър ще бъде решаващ елемент по отношение на пълноценното и задоволително прилагане на споразумението, затова с нетърпение очаква прилагането му на практика; препоръчва, след изтичане на преходния период Парламентът и Комисията да преразгледат новия регистър и да намерят решение на отделните трудности и грешки, които биха могли да възникнат; препоръчва, в началния период Парламентът да получава от съответните заинтересовани страни информация относно функционирането на регистъра;

10.  Изрично приветства новите разпоредби, съгласно които регистърът трябва да идентифицира ясно статуса на всички получени документи по комитологични процедури, всяка възможна връзка с други вече изпратени документи и всяка направена промяна;

11.  В тази връзка призовава Комисията да промени своите вътрешни процедури, за да гарантира, че се прави разграничение между, от една страна, проекти на мерки, които трябва едновременно с изпращането им до съответния комитет да бъдат изпратени до Парламента съгласно правото му да бъде информиран и, от друга страна, проекти на мерки, които трябва да се изпратят до Парламента, за да му се даде възможност да упражнява правото си на контрол;

12.  Приветства въвеждането на "система за ранно предупреждение", при която Парламентът да бъде информиран веднага щом стане ясно, че спешни проекти на мерки за прилагане ще бъдат представени пред комитет, но настоява той да не бъде използван за превръщане на неспешни въпроси в спешни, тъй като ограничени срокове може да се прилагат само в надлежно обосновани изключителни случаи;

13.  Изтъква, че за да упражнява своето право на контрол въз основа на адекватна информация, е необходимо Парламентът да получи цялата относима документация, която предоставя обяснение на въпроса защо Комисията предлага определени мерки; приветства готовността на Комисията да подкрепя Парламента с цел да осигури всеобхватно сътрудничество при работата със специфични мерки за прилагане и по тази причина призовава Комисията да представя на Парламента при поискване всеки относим документ, свързан с проекта на мярка за прилагане;

14.  Не споделя становището на Комисията, че проектите на мерки за прилагане, представени пред Парламента, не трябва да бъдат публикувани до гласуването в комитета и настоява на правото си да се консултира по своя преценка относно проектите на мерки; призовава Комисията да премисли становището си и да публикува всички проекти на мерки веднага след официалното им предлагане;

15.  Одобрява сключването на споразумението и очаква цялостното му прилагане, незабавно след одобрението му;

16.  Решава да приложи споразумението към своя правилник за дейността, замествайки Приложение XII към него,

17.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение и приложението към него за сведение съответно на Съвета, на Комисията и на парламентите на държавите-членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

КОМИСИЯ

СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И КОМИСИЯТА

относно условията и реда за прилагане на Решение 1999/468/ЕО на Съвета за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията, изменено с Решение 2006/512/ЕО

Предоставяне на информация на Европейския парламент

1.  Съгласно член 7, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО(3), Европейският парламент следва да бъде информиран редовно от Комисията за работата на комитетите(4) съобразно условията и реда за гарантиране на прозрачност и ефикасност на системата за предаване и идентификация на информацията и на различните етапи на процедурата. За тази цел той получава, едновременно и при същите условия като членовете на комитетите, проектите на дневен ред за заседанията на комитетите, проектите на мерки за прилагане, представени на тези комитети съгласно основни актове, приети в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора, резултатите от гласуването, съкратените протоколи от заседанията и списъците на органите, към които принадлежат лицата, определени от държавите-членки да ги представляват.

Регистър

2.  Комисията създава регистър, съдържащ всички документи, изпратени до Европейския парламент(5). Европейският парламент ще има пряк достъп до този регистър. В съответствие с предвиденото в член 7, параграф 5 от Решение 1999/468/ЕО, позоваванията на всички документи, изпратени до Европейския парламент, се оповестяват публично.

3.  В съответствие с поетите от Комисията ангажименти в декларацията й относно член 7, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО(6), и след като бъдат предприети всички подходящи технически мерки, регистърът по точка 2 предоставя възможност, по-конкретно за:

4.  Когато, след преходен период, който започва да тече от влизането в сила на настоящото споразумение, Европейският парламент и Комисията стигнат до заключение, че системата функционира и е задоволителна, изпращането на документи до Европейския парламент се извършва чрез електронно уведомление, съдържащо връзка към предвидения в точка 2 регистър. Решение за това се взема чрез размяна на писма между председателите на двете институции. През преходния период, документите се изпращат до Европейския парламент под формата на приложение към съобщение по електронна поща.

5.  Освен това Комисията се съгласява да изпраща до Европейския парламент за сведение и при поискване от компетентната парламентарна комисия, конкретни проекти на мерки за прилагане на основни актове, които, макар и да не са приети в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора, са от особено значение за Европейския парламент. Тези мерки се вписват в регистъра по точка 2, като Европейският парламент се уведомява за това.

6.  Освен обобщените протоколи по точка 1, Европейският парламент може да поиска достъп до протоколите от заседанията на комитетите(7). Комисията разглежда всяко искане поотделно съгласно правилата за поверителност, установени в приложение 1 към Рамковото споразумение относно отношенията между Европейския парламент и Комисията(8).

Поверителни документи

7.  Поверителните документи се обработват съгласно вътрешните административни процедури, установени от всяка институция, с оглед осигуряване на всички необходими гаранции.

Резолюции на Европейския парламент по член 8 от Решение 1999/468/ЕО

8.  Съгласно член 8 от Решение 1999/468/ЕО, Европейският парламент може да посочи в мотивирана резолюция, че проект на мерки за прилагане на основен акт, приет в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора, може да превиши изпълнителните правомощия, предвидени в основния акт.

9.  Европейският парламент приема такива резолюции в съответствие със своя Правилник за дейността, за което той разполага с едномесечен срок, който започва да тече от датата на получаване на окончателния проект на мерките за прилагане на езиковите версии, представени на членовете на съответния комитет.

10.  Европейският парламент и Комисията се съгласяват, че е целесъобразно за постоянно да се установи по-кратък срок за някои видове спешни мерки за прилагане, по които в интерес на надеждното управление трябва да се вземе решение в по-кратък срок. По-конкретно, това се отнася за някои видове мерки, свързани с външни действия, включително хуманитарна помощ и помощ в извънредни ситуации, закрила на здравето и безопасността, транспортна сигурност и безопасност и освобождаване от задължение за спазване на правилата за възлагане на обществени поръчки. Видовете съответни мерки и приложимите срокове се определят по споразумение между член на Комисията и председателя на компетентната парламентарна комисия. Такова споразумение може да бъде отменено по всяко време от всяка от страните.

11.  Без да се засягат случаите, посочени в точка 10, срокът е по-кратък при спешност и в случай на мерки, свързани с ежедневни административни въпроси и/или мерки с ограничен срок на действие. Този срок може да бъде много кратък в изключително спешни случаи, по-конкретно в случаи, свързани с общественото здраве. Компетентният член на Комисията определя подходящ срок и го мотивира. В такива случаи Европейският парламент може да използва процедура, при която прилагането на член 8 от Решение 1999/468/ЕО се делегира на компетентната парламентарна комисия, която може да изпрати отговор на Комисията в съответния срок.

12.  Непосредствено след като службите на Комисията предвидят, че проект на мерки по точки 10 и 11 е вероятно да бъде представен пред комитет, те предупреждават неофициално секретариата на компетентната комисия или съответно секретариатите на компетентните комисии. Непосредствено след представянето на първоначалния проект на мерки пред членовете на комитета, службите на Комисията уведомяват секретариата на парламентарната комисия или съответно секретариатите на парламентарните комисии относно спешността и сроковете, които ще се прилагат след представянето на окончателния проект.

13.  След приемането от Европейския парламент на резолюция по точка 8 или на отговор по точка 11, съответният член на компетентната комисия уведомява Европейския парламент или, когато е подходящо, компетентната парламентарна комисия за действията, които Комисията възнамерява да предприеме.

14.  Данните по точки 10 до 13 се включват в регистъра.

Процедура по регулиране с контрол

15.  Когато е приложима процедурата по регулиране с контрол, след гласуване в рамките на комитета, Комисията уведомява Европейския парламент за приложимите срокове. При спазване на точка 16, тези срокове започват да текат едва след получаването на всички езикови версии от Европейския парламент.

16.  Когато се прилагат съкратени срокове (член 5а, параграф 5, буква б) от Решение 1999/468/ЕО) и в случаи на спешност (член 5а, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО), сроковете започват да текат от датата на получаване от Европейския парламент на окончателните проекти мерки за прилагане на езиковите версии, представени на членовете на комитета, освен ако председателят на парламентарната комисия не възрази. При всички положения Комисията се стреми да изпрати всички езикови версии на Европейския парламент във възможно най-кратки срокове. Непосредствено след като службите на Комисията предвидят, че проект на мерки по член 5а, параграф 5, буква б) и член 5а, параграф 6 е вероятно да бъде представен пред комитет, те предупреждават неофициално секретариата на компетентната парламентарна комисия или съответно секретариатите на компетентните парламентарни комисии.

Финансови услуги

17.  Съгласно своето изявление относно член 7, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО по отношение на финансовите услуги, Комисията се ангажира да:

Накрая Комисията гарантира, че ангажиментите, поети на пленарното заседание на Парламента от 5 февруари 2002 г.(9) и потвърдени на неговото пленарно заседание от 31 март 2004 г.(10), както и ангажиментите, посочени в точки 1 до 7 от писмото от 2 октомври 2001 г.(11) от члена на Комисията Bolkestein до председателя на Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент, се спазват за целия сектор на финансовите услуги (включително ценни книжа, банки, застраховане, пенсии и счетоводство).

График на парламентарната работа

18.  Освен когато се прилагат съкратени срокове или в случаи на спешност, при предаването на проекти на мерки за прилагане съгласно настоящото споразумение, Комисията взема предвид периодите на прекъсване на работата на Европейския парламент (през зимата, лятото и по време на изборите за Европейски парламент), за да се гарантира възможността на Парламента да упражнява прерогативите си в рамките на сроковете, предвидени в Решение 1999/468/ЕО и настоящото споразумение.

Сътрудничество между Европейския парламент и Комисията

19.  Двете институции изразяват своята готовност за взаимно подпомагане, така че да осигурят пълно сътрудничество при работата си по конкретни мерки за прилагане. За тази цел се създават съответните контакти на административно равнище.

Предходни споразумения

20.  Споразумението от 2000 г. между Европейския парламент и Комисията за условията и реда за прилагане на Решение 1999/468/ЕО(12) на Съвета се заменя. Европейският парламент и Комисията считат следните споразумения за заменени и следователно без правна сила, доколкото се отнася за тях самите: споразумение Plumb/Delors от 1988 г., споразумение Samland/Williamson от 1996 г. и modus vivendi от 1994 г.(13)

(1) OВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11. (2) OВ L 256, 10.10.2000 г., стр. 19. (3) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр.23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (OВ L 200, 22.7.2006 г., стp. 11). (4) Думата "комитет" в текста на настоящото споразумение се счита, че се отнася за комитетите, създадени в съответствие с Решение 1999/468/ЕО, освен ако не се посочва изрично друг комитет. (5) Предвидената дата за създаване на регистъра е 31 март 2008 г. (6) OВ C 171, 22.07.2006 г., стр. 21. (7) Вж. решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 19 юли 1999 г. по дело Т-188/97 Rothmans с/у Комисията, ССП 1999 г., стр. ІІ-2463. (8) OВ C 177 E, 18.05.2006 г., стр. 123. (9) ОВ C 284 E, 21.11.2002 г., стр. 19. (10) OВ C 103 E, 29.4.2004 г., стр. 446 и пълен стенографски протокол (CRE) на пленарното заседание на Парламента от 31 март 2004 г., раздел "Гласуване". (11) ОВ C 284 E, 21.11.2002 г., стр. 83. (12) OВ L 256, 10.10.2000 г., стр. 19. (13) OВ C 102, 04.04.1996 г., стр. 1.

Решение на Европейския парламент от 8 май 2008 г. за изменение на член 81 от Правилника за дейността на ЕП по отношение на мерки за прилагане на други актове (2008/2027(REG))

P6_TA(2008)0190 A6-0108/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид писмото на своя председател от 27 март 2008 г., с което се съобщава за одобрението на междуинституционалното споразумение от страна на Председателския съвет на 12 декември 2007 г.,

–   като взе предвид Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент и Комисията относно условията и реда за прилагане на Решение 1999/468/ЕО на Съвета за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията, изменено с Решение 2006/512/ЕО(1),

–   като взе предвид членове 120,параграф 2, 201 и 202 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по конституционни въпроси (A6-0108/2008),

1.  Реши да внесе в своя правилник следното изменение;

2.  Отбелязва, че настоящото изменение влиза в сила на първия ден от следващата месечна сесия;

3.  Възлага на своя председател да предаде за сведение настоящото решение на Съвета и на Комисията.

Текст в сила   Изменение Изменение 1 Правилник за дейността на Европейския парламент Член 81 – параграф 4 – буква а) a) срокът за контрол започва да тече след внасянето в Парламента на проекта на мерки на всички официални езици; a) срокът за контрол започва да тече след внасянето в Парламента на проекта на мерки на всички официални езици. Когато се прилагат съкратени срокове (член 5а, параграф 5, буква б) от Решение 1999/468/ЕО на Съвета за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията) и при спешни случаи (член 5а, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО), ако председателят на компетентната комисия не възрази, срокът за контрол започва да тече от датата на получаване от Парламента на окончателния проект на мерките за прилагане, на езиковите версии, представени на членовете на комитета, създаден съгласно Решение 1999/468/ЕО. В този случай член 138 не се прилага;

(1) Приети текстове, 8.5.2008 г. P6_TA(2008)0189.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 май 2008 г. относно предложението за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1782/2003 относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители по отношение на схемата за подпомагане на памука (COM(2007)0701 – C6-0447/2007 – 2007/0242(CNS))

P6_TA(2008)0191 A6-0166/2008

(Процедура на консултация)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2007)0701),

–   като взе предвид член 37, параграф 2, трета алинея от Договора за ЕО, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C6-0447/2007),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (A6-0166/2008),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Отправя покана към Комисията да внесе съответните изменения в предложението си, съгласно член 250, параграф 2 от Договора за ЕО;

3.  Отправя покана към Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

4.  Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Текст, предложен от Комисията   Изменение Изменение 1 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 2 (2)  С решение на Съда на Европейските общности от 7 септември 2006 г. по дело С-310/04, глава 10a от дял IV от Регламент (ЕО) № 1782/2003 беше анулирана като нарушаваща принципа на пропорционалност, в частност с позоваването на обстоятелството, че "Съветът, автор на Регламент (ЕО) № 864/2004, не е показал пред Съда, че с приемането на новата схема за подпомагане на памука, създадена по силата на този регламент, той действително е действал благоразумно, отчитайки всички необходими фактори и обстоятелства по случая, включително разходите за труд във връзка с отглеждането на памука и икономическата жизненост на памукопреработващите предприятия – което той е следвало да вземе предвид при оценяването на рентабилността на тази култура", както и че Съдът не е могъл "да се увери дали законодателната власт на Общността е могла, без да се надхвърлят пределите на широките правомощия, с които се ползва в тази област, да достигне до заключението, че определянето размера на специфичната помощ за памука на 35 % от общата съществуваща помощ по предишната схема за подпомагане би било достатъчно, за да се гарантира постигането на целта, посочена в съображение 5 в преамбюла към Регламент (ЕО) № 864/2004, в частност осигуряването на рентабилност и по такъв начин - на запазването на тази култура, цел, която отразява постановеното в параграф 2 от Протокол № 4". Съдът постанови също така последиците от анулирането да бъдат суспендирани до приемането в разумен срок на нов регламент. (2)  С решение на Съда на Европейските общности от 7 септември 2006 г. по дело С-310/04, глава 10a от дял IV от Регламент (ЕО) № 1782/2003 беше анулирана като нарушаваща принципа на пропорционалност, в частност с позоваването на обстоятелството, че "Съветът, автор на Регламент (ЕО) № 864/2004, не е показал пред Съда, че с приемането на новата схема за подпомагане на памука, създадена по силата на този регламент, той действително е действал благоразумно, отчитайки всички необходими фактори и обстоятелства по случая, включително разходите за труд във връзка с отглеждането на памука и икономическата жизненост на памукопреработващите предприятия – което той е следвало да вземе предвид при оценяването на рентабилността на тази култура", както и че Съдът не е могъл "да се увери дали законодателната власт на Общността е могла, без да се надхвърлят пределите на широките правомощия, с които се ползва в тази област, да достигне до заключението, че определянето размера на специфичната помощ за памука на 35 % от общата съществуваща помощ по предишната схема за подпомагане би било достатъчно, за да се гарантира постигането на целта, посочена в съображение 5 в преамбюла към Регламент (ЕО) № 864/2004 "а именно, че размерът на специфичната помощ за памука е изчислен така, че да се гарантират икономически условия, които позволяват да продължи отглеждането на памук в регионите, занимаващи се с тази дейност, и по този начин да се предотврати заместването на памука с други култури. Изменение 2 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 3 (3)  В съответствие с решението на Съда по дело C-310/04 е необходимо приемането на нова схема на специфична помощ за памука. (3)  В съответствие с решението на Съда по дело C-310/04 е необходимо приемането на нова схема на специфична помощ за памука – схема, която, съгласно посоченото в решението на Съда, както и съгласно целта, изложена в съображение 5 от Регламент (ЕО) № 864/2004, гарантира рентабилност, позволяваща на земеделието, свързано с отглеждане на памук, да продължи да се развива по устойчив начин. Изменение 3 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 3 а (ново) (3a)  Памук основно се отглежда в региони, в които брутният вътрешен продукт е сред най-ниските в Европейския съюз, като икономиката им е тясно свързана със земеделието. В тези региони отглеждането на памук и памукопреработвателната промишленост, която го подкрепя, са първостепенни източници на доходи и заетост, като в някои случаи те формират над 80 % от дейността в региона, в който са установени. Освен това, характеристиките на почвата в определени региони са такива, че от гледна точка на агрономията в краткосрочен план не може да се въведе никаква култура-заместител. Изменение 4 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 3 б (ново) (3б) Действащата схема за подпомагане на памука е много специфична по своя характер. Тя произхожда от Актовете за присъединяване на Гърция, Испания и Португалия и по-конкретно цели подпомагането на памукопроизводството в някои региони на Общността, които в момента са зависими от тази култура, осигуряването на справедливи доходи за съответните производители и стабилизирането на пазара. Изменение 5 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 4 (4)  Новата схема следва да постигне заложените в параграф 2 от Протокол № 4 относно памука, приложен към Акта за присъединяване на Гърция (оттук нататък наричан "Протокол № 4"), цели за подпомагане на памукопроизводството в регионите на Общността, където то е важен отрасъл от селското стопанство, за осигуряване на съответните производители на справедлив доходи, както и за стабилизиране на пазара чрез подобряване на структурата на предлагане и маркетинг. Новата схема следва да постигне заложените в параграф 2 от Протокол № 4 относно памука, приложен към Акта за присъединяване на Гърция (оттук нататък наричан "Протокол № 4"), цели да подпомогне памукопроизводството в регионите на Общността, където то е важен отрасъл от селското стопанство и е от значение за социалната структура, за разпределяне на съответните производители на справедливи доходи, както и за стабилизиране на пазара чрез подобряване на структурата на предлагане и продажба. Изменение 6 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 5 (5)  Необходимо е да бъдат взети предвид всички релевантни фактори и обстоятелства във връзка със специфичното положение на сектора на памука, включително всички елементи, необходими за оценката на рентабилността на тази култура. За тази цел беше започнат процес на оценка и консултации: бяха проведени две проучвания за анализиране на социално-икономическите аспекти на памука и оценка на въздействието на бъдещата схема за подпомагане на памука върху начина, по който сектора на памука на Общността влияе на околната среда; бяха организирани също така специфични семинари и консултация със заинтересованите страни по Интернет. (5)  Необходимо е да бъдат взети предвид всички релевантни фактори и обстоятелства във връзка със специфичното положение на сектора на памука, включително всички елементи, необходими за оценката на рентабилността на тази култура. Памук се отглежда в региони, които все още отговарят на критериите на целта за сближаване за периода 2007-2013 г. и имат по същество селскостопанска икономика, с малко възможности за отглеждане на други култури. Освен това, отглеждането на памук и свързаната с него аграрна промишленост представляват важен източник на заетост и благосъстояние в тези региони. Следователно беше започнат процес на оценка и консултации: бяха проведени две проучвания за анализиране на социално-икономическите аспекти на памука и оценка на въздействието на бъдещата схема за подпомагане на памука върху начина, по който секторът на памука на Общността влияе на околната среда; бяха организирани също така специфични семинари и консултация със заинтересованите страни по интернет. Изменение 7 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 6 (6)   Прекъсването на прякото подпомагане на стопаните и въвеждането на схемата за единно плащане са основополагащи елементи в процеса на реформиране на Общата селскостопанска политика (ОСП), насочени към преминаване от политика на ценово и производствено подпомагане към политика на подпомагане на доходите на земеделските стопани. С Регламент (ЕО) № 1782/2003 тези елементи се въведоха за няколко селскостопански продукти. (6)  С Регламент (ЕО) № 1782/2003 се въведе прекъсване на прякото подпомагане на производителите и схема на единно плащане за няколко селскостопански продукти. Изменение 8 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 8 (8)  Пълното интегриране в схемата на единно плащане на схемата на подпомагане в сектора на памука е вероятно да доведе до значителен риск от сътресения в производството за регионите на Общността, в които се произвежда памук. Част от помощта, следователно, би трябвало да продължи да бъде обвързана с отглеждането на памук чрез помощ за специфична култура, предоставяна на допустим за финансиране хектар. Нейният размер следва да бъде изчисляван така, че да бъдат постигнати заложените в параграф 2 на Протокол № 4 цели, като същевременно схемата за памука бъде приобщена към основното русло на процеса на реформиране и опростяване на ОСП. За тази цел, в светлината на проведената оценка, е обосновано размерът на общата налична помощ за хектар на държава-членка да бъде определен на 35 % от националния дял на помощта, косвено предоставяна на производителите. Такъв размер позволява секторът на памука да бъде ориентиран към дългосрочна икономическа жизненост, насърчава устойчивото развитие на регионите, в които се произвежда памук и осигурява на земеделските производители справедлив доход. (8)  Пълното интегриране в схемата на единно плащане на схемата на подпомагане в сектора на памука е вероятно да доведе до значителен риск от сътресения в производството за регионите на Общността, в които се произвежда памук. Част от помощта, следователно, би трябвало да продължи да бъде обвързана с отглеждането на памук чрез помощ за специфична култура, предоставяна на допустим за финансиране хектар. Нейният размер следва да бъде изчисляван така, че да бъдат постигнати заложените в параграф 2 на Протокол № 4 цели, като същевременно схемата за памука бъде приобщена към основното русло на процеса на реформиране и опростяване на ОСП. За тази цел, в светлината на проведената оценка, е обосновано размерът на общата налична помощ за хектар на държава-членка да бъде определен съгласно изразеното от държавата-членка желание на най-малко 35 % от националния дял на помощта, косвено предоставяна на производителите, в рамките на принципа на субсидиарност. Такъв размер позволява секторът на памука да бъде ориентиран към дългосрочна икономическа жизненост, насърчава устойчивото развитие на регионите, в които се произвежда памук и осигурява на земеделските производители справедлив доход. Изменение 9 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 9 (9)  Останалите 65 % от националния дял на помощта, косвено предоставяна на производителите, следва да бъдат налични за схемата на единно плащане. (9)  Оставащият процент от националния дял на помощта, косвено предоставяна на производителите, който би бил между 20 % и 65 %, следва да бъде наличен за схемата на единно плащане. Изменение 10 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 10 (10)  Поради екологични съображения, следва да бъде определена базова площ на държава-членка с оглед ограничаването на засяваните с памук площи. В допълнение, допустимите за финансиране площи следва да бъдат сведени до тези, разрешени от държавите-членки. (10)  Следва да бъде определена базова площ за отглеждане на културата, за всяка държава-членка, като се дава приоритет на регионите, които традиционно отглеждат тази култура, за да се гарантира, че отглеждането на памук ще продължи в регионите, в които памукопроизводството е от особено значение за селското стопанство. В допълнение, допустимите за финансиране площи следва да бъдат сведени до тези, разрешени от държавите-членки. Изменение 11 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 10 а (ново) (10а) Площта, а следователно и размерът на обвързаната с производството помощ, отпускана на производителите, следва да бъдат приспособявани според данните за съществуващото положение, като се съхранява финансовата неутралност на сектора. Изменение 12 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 10 б (ново) (10б) Тъй като съществуват малко възможности за заместване на отглеждането на памук, е необходимо да се предвидят схеми за подпомагане, които да гарантират, че отглеждането на тази култура е рентабилно и че то ще продължи в регионите на памукопроизводство на ЕС. В тази връзка държавите-членки следва да имат право да увеличават помощта, която е обвързана с производството, в случаите, когато площта, на която се отглежда памук, е по-малка от базовите производствени площи, като се спазва принципът за финансова неутралност и се определи таван за размера на помощта, която се изплаща на производителите. Изменение 13 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 11 (11)  С оглед удовлетворяването на нуждите на памукопреработвателната промишленост, допустимостта за подпомагане следва да бъде в зависимост от минимални критерии за качество на действително събраната реколта памук. (11)  В съответствие с принципа на субсидиарност държавите-членки следва да определят равнището на обвързаната с производството помощ между гореспоменатите граници, като също така те следва да установят минимални критерии за качество на действително събраната реколта памук, така че земеделските производители да могат да имат достъп до тази помощ. Изменение 14 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 11 а (ново) (11a)  С оглед на тенденцията към спад в памукопроизводството в държавите-членки, памукопреработвателната промишленост е вече в процес на преструктуриране, който следва да бъде съпътстван от подходящи мерки за подпомагане, за да се даде възможност за плавен преход на звената, принудени да пренасочат производствената си дейност. За тази цел би могъл да бъде създаден фонд за преструктуриране, финансиран от бюджета, за схема за подпомагане на памука. Изменение 15 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 12 а (ново) (12а) Нараства значението на възможността за приемане на мерки за подпомагане, които да позволят повишаване на конкурентоспособността. Тези мерки следва да бъдат определени и финансирани от Общността. Държавите-членки избират онези мерки, които те считат за ефикасни и отговарящи на особеностите на съответните им региони, и ги интегрират в националните програми за подпомагане. Изменение 16 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 12 б (ново) (12б) Националните програми за подпомагане следва да се финансират основно със средства, прехвърлени съгласно член 69 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, както и с неусвоени средства, които са били предназначени за помощи, обвързани с производството. Изменение 17 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 12 в (ново) (12в) Финансирането на националните програми за подпомагане следва да бъде осигурено от определен процент от обвързаната с производството помощ, както и от средствата, които, поради ограничаването на обработваните площи до размер, по-малък от базовата площ, няма да бъдат изразходвани посредством обвързаната с производството помощ, така че да бъде съхранена финансовата неутралност на сектора. Изменение 18 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 12 г (ново) (12г) Сред дейностите, които могат да бъдат включени в националните програми за подпомагане, са мерки за преструктурирането на сортовете, за осъвременяване на културите с цел повишаване конкурентоспособността на сектора на памука, подкрепа за екологичните методи на култивиране, насърчаване на научноизследователската дейност, насочена към създаването на качествено подобрени сортове, както и промоционални дейности и мерки за модернизирането на памукопреработвателните предприятия. Изменение 19 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 12 д (ново) (12д) С цел да се насърчи производството на висококачествен памук, следва да бъде установена премия за качество, в рамките на националните програми за подпомагане. Тази премия следва да се отнася към финансирането на мярката за повишаване качеството на памука и следва да се отпуска на производителите, които произвеждат продукт с екстра качество, според определени от съответната държава-членка критерии, с цел подобряване качеството на производството и повишаване конкурентоспособността на памука, произвеждан в Общността. Изменение 20 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 12 е (ново) (12е) Въз основа на подлежащия на отмяна Регламент (ЕО) № 864/2004, беше предложено сумата от 22  милиона евро (която представлява 2,74 % от помощите) да бъде прехвърлена към втория стълб и насочена към преструктурирането на памукопроизводителните региони. За най-добро оползотворяване на средствата за сектора би било уместно прехвърлянето на тази сума към първи стълб и включването ѝ във финансирането на националните програми за подпомагане. Изменение 21 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 13 а (ново) (13а) Разпоредбите относно памука следва да останат в сила до 2013 г. Изменение 22 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 13 б (ново) (13б) През периода на прилагане на реформата на сектора на памука, одобрена през 2004 г. и отменена от Съда по дело C-310/04, производството значително намаля, като вследствие на това всички заинтересовани страни претърпяха икономически загуби, които следва да бъдат точно оценени, за да стане възможно предоставянето на обезщетения за понесените загуби. Изменение 23 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 13 в (ново) (13в) За да се улесни преходът от установената схема за подпомагане на памука към схемата, установена в съответствие с настоящия регламент, е необходимо да се приемат мерки с цел преструктуриране на памукопреработвателния сектор. Изменение 24 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1, точка 1 Регламент (ЕО) № 1782/2003 Член 110 а - алинея 1 а (нова) Процент от помощите може да бъде използван за предприемането на мерки, допринасящи за жизнеспособността на отрасъла, на основата на специализирани програми, в рамките на национални схеми за подпомагане, представяни от държавите-членки производителки и одобрявани съгласно комитологичната процедура по управление. Тези програми могат да обхващат мерки за предотвратяване и управление на кризи, както и мерки за повишаване жизнеспособността на сектора, които не са включени в развитието на селските райони. Изменение 25 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1, точка 1 Регламент (ЕО) № 1782/2003 Член 110 б – параграф 2 a (нов) 2а. Държавите-членки, които произвеждат памук, могат да определят допълнителни условия във връзка със засяването, отглеждането, прибирането на реколтата от памук и доставянето му до предприятията от памукопреработвателната промишленост, с цел да се запази отглеждането на памук в производствените региони и да се предотврати неговото заместване с други култури. Изменение 26 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1, точка 1 Регламент (ЕО) № 1782/2003 Член 110 в – параграф 1 – тире 2 –  Гърция: 370 000 ха, –  Гърция: 270 000 ха, Изменение 38 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1 - точка 1 Регламент (ЕО) № 1782/2003 Член 110в - параграф 2 – уводни думи 2.  Размерът на помощта за допустим за финансиране хектар е, както следва: 2.  Размерът на помощта, съответстващ на най-малко 35% от общите плащания към земеделския производител, за допустим за финансиране хектар е, както следва: Изменение 27 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1, точка 1 Регламент (ЕО) № 1782/2003 Член 110в – параграф 2 – тире 2 –  Гърция: 594 EUR за 300 000 хектара и 342,85 EUR за останалите 70 000 хектара, –  Гърция: от 750 EUR, Изменение 28 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1, точка 1 Регламент (ЕО) № 1782/2003 Член 110 в – параграф 3 - алинея 2 За Гърция обаче, пропорционалното намаляване се прилага по отношение на размера на помощта, определен за частта на националната базова площ от 70 000 ха с оглед съблюдаването на общия размер от 202,2 млн. EUR. заличаване Изменение 29 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1, точка 1 Регламент (ЕО) № 1782/2003 Член 110 в – параграф 3 a (нов) 3а. Когато в дадена държава-членка площта с памук, която отговаря на изискванията за подпомагане, е по-малка от определената в параграф 1 базова площ, посочената в параграф 2 помощ за тази държава-членка се увеличава пропорционално на базовата площ, която не е била обхваната, до таван, установен по процедурата, посочена в член 144. Всички средства, спестени в резултат на спад в производството, се отпускат на националните програми за подпомагане. Изменение 30 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1, точка 1 Регламент (ЕО) № 1782/2003 Член 110 г – параграф 1 – тире 5 а (ново) – вземане на мерки за управление на кризи на пазара. Изменение 31 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1, точка 1 Регламент (ЕО) № 1782/2003 Член 110 д а (нов) - параграф 1 (нов) Член 110да Национални програми за подпомагане 1.  Национални програми за подпомагане се създават с цел подобряване на конкурентоспособността. Общността определя и финансира допустимите дейности. Държавите-членки избират пакета мерки, които считат за ефикасни и които съответстват на техните регионални особености. Този пакет би могъл да включва фонд за преструктуриране за памукопреработвателната промишленост. Изменение 32 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1, точка 1 Регламент (ЕО) № 1782/2003 Член 110 д а (нов) - параграф 2 (нов) 2.  Националните програми за подпомагане се финансират с минимален базов процент, възлизащ на 1 % от общата сума на обвързаната с производството помощ. Към тази сума се прибавят средствата, които не са изразходвани посредством обвързаната с производството помощ поради ограничаването на обработваните площи под размера на базовата площ за всяка страна-членка. Изменение 33 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1, точка 1 Регламент (ЕО) № 1782/2003 Член 110 д а (нов) - параграф 3 (нов) 3.  В националните програми за подпомагане се включва сумата, която е била предназначена за преструктурирането на памукопроизводителните региони, в размер на 22 милиона евро (или 2,74 % от помощите), и която е била прехвърлена към втория стълб. Изменение 34 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1, точка 1 Регламент (ЕО) № 1782/2003 Член 110 д а (нов) - параграф 4 (нов) 4.  По избор на държавата-членка посредством националните програми за подпомагане могат да бъдат финансирани дейности, насочени към компенсиране на последиците от евентуален спад в производството, към преструктуриране на сортовете и дейности, насочени към осъвременяване на култивационната дейност с цел подобряване конкурентоспособността на продукта. Подкрепят се екологични култивационни методи с цел по-рационалното управление на водните ресурси и свеждане до минимум на употребата на фитосанитарни продукти; насърчава се научноизследователската дейност, насочена към създаването на качествено подобрени сортове и се отделя особено внимание на преструктурирането и осъвременяването на памукопреработвателните предприятия. Държавите-членки могат да отпускат премии за качество на производителите, които произвеждат продукт с екстра качество, според конкретни критерии, определени от държавите-членки. Изменение 35 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1, точка 1 Регламент (ЕО) № 1782/2003 Член 110 д а (нов) - параграф 5 (нов) 5.  В рамките на националните програми за подпомагане могат да бъдат финансирани политики за прогнозиране, смекчаване и справяне с последиците от изменението на климата в регионите, произвеждащи памук. Изменение 36 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1- точка 1 а (нова) Регламент (ЕО) № 1782/2003 Член 143 г (1а) Член 143 г се заличава. Изменение 37 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1- точка 1б (нова) Регламент (ЕО) № 1782/2003 Член 155 а (1б) Член 155а се заменя със следното: "Комисията представя на Съвета най-късно до 31 декември 2009 г. доклад за прилагането на настоящия регламент, по отношение на [...] зехтина, трапезните маслини, маслиновите гори, тютюна и хмела, със съответните предложения, ако е целесъобразно. Разпоредбите на настоящия регламент относно памука остават в сила до 2013 г.".

Резолюция на Европейския парламент от 08 май 2008 г. относно Трансатлантическия икономически съвет

P6_TA(2008)0192 RC-B6-0209/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид по-специално резолюцията си от 25 април 2007 г. относно трансатлантическите отношения(1) и двете си резолюции от 1 юни 2006 г. относно подобряване на отношенията между ЕС и САЩ в рамките на Споразумението за трансатлантическо партньорство(2) и относно трансатлантическите икономически отношения между ЕС и САЩ(3),

–   като взе предвид резолюцията си от 26 септември 2007 г. относно сигурността на продуктите и особено на играчките(4),

–   като взе предвид резолюциите си относно изменението на климата, и по-специално тези от 16 ноември 2005 г.(5), 26 октомври 2006 г.(6) и 14 февруари 2007 г.(7),

–   като взе предвид резултата от срещата на високо равнище между ЕС и САЩ, проведена на 30 април 2007 г. във Вашингтон, окръг Колумбия, и по-специално Рамката за напредък в трансатлантическата икономическа интеграция между Европейския Съюз и Съединените американски щати,

–   като взе предвид съвместното изявление и доклада за напредъка, приети на първото заседание на Трансатлантическия икономически съвет на 9 ноември 2007 г,

–   като взе предвид член 103, параграф 4 от своя правилник,

A.   като има предвид, че и Парламентът, и Конгресът на САЩ последователно застъпват необходимостта от завършване на трансатлантическия пазар до 2015 г.;

Б.   като има предвид, че мирът, демокрацията, човешките права и правовата държава, международното право, устойчивите икономики и устойчивото развитие са споделени общи ценности, залегнали в основата за трансатлантическото партньорство, което е крайъгълен камък на външната политика на ЕС, както и на глобалната му икономическа политика;

В.   като има предвид, че с оглед на тяхната доминираща икономическа роля в света, трансатлантическите партньори споделят отговорността за състоянието на глобалното икономическо управление и за намиране на решения на глобалните икономически предизвикателства;

Г.   като има предвид, че силното и добре функциониращо партньорство между ЕС и САЩ е жизненоважно за насочване на световното развитие въз основа на общите ценности и ефективния многостранен подход и международното право;като има предвид, че се изисква силно и последователно политическо ръководство, за да могат партньорите да постигнат тази цел;

1.  Подчертава, че близкото трансатлантическо сътрудничество е жизненоважен инструмент за насочване на глобализацията в интерес на общите ценности и в посока на справедлив политически и икономически световен ред; отново изразява мнението си, че един добре функциониращ и конкурентен трансатлантически пазар е основата, върху която твърдо да стъпи трансатлантическото партньорство, така че да се даде възможност на ЕС и САЩ съвместно да решават глобалните политически и икономически предизвикателства;

2.  Твърдо подкрепя процеса на укрепване на трансатлантическата икономическа интеграция, започнал на срещата на върха през 2007 г. с приемането на "Рамка за напредък в трансатлантическата икономическа интеграция между ЕС и САЩ" и създаването на Трансатлантическия икономически съвет, който трябва да упражнява надзор и ускорява действията, очертани в тази рамка;

3.  Приветства факта, че Комисията по препоръка на Парламента е решила да бъде проведено проучване, чиито резултати се очакват през 2008 г., за това какви препятствия трябва да бъдат премахнати за завършване на трансатлантическия пазар; счита, че това проучване следва да бъде разпространено широко от двете страни на Атлантическия океан; призовава Комисията да гарантира, че резултатът от проучванията относно осъществяването на трансатлантическия пазар ще бъде обсъден със съответните парламентарни комисии преди да бъдат формулирани каквито и да е конкретни изводи за бъдещи препоръки към Трансатлантическия икономически съвет;

4.  Счита, че двете администрации следва да изготвят "пътна карта" своевременно за срещата на върха между ЕС и САЩ през 2009 г., която да показва как дългосрочният ангажимент за трансатлантическия пазар може да бъде реализиран, като бъде установена конкретна времева рамка по отрасли;

5.  Оценява напредъка, постигнат до момента от Трансатлантическия икономически съвет в поемането на политическа отговорност за определяне на приоритети и подготовка на условията за споразумения за премахване на бариерите пред търговията и инвестициите и за насърчаване на конкуренцията на трансатлантическия пазар;

6.  Счита, че резултатите, постигнати от Трансатлантическия икономически съвет от създаването му досега, показват, че трансатлантическият пазар не може да се гради само на административни действия, а че постигането на тази цел изисква силно и последователно политическо ръководство; насърчава Трансатлантическия икономически съвет да продължи решително усилията си;

7.  Подчертава належащата необходимост да се запази набраният от този процес импулс през годините на избори 2008 и 2009, като се гарантира, че партньорите продължават да действат бързо за постигане на общи цели и че ръководителите от двете страни запазват ангажираността си за постигане на крайната цел;

8.  Подчертава, че постигането на конкретен напредък, по-специално в сферите на счетоводните стандарти, търговията с ценни книжа, презастраховането, безопасността на вноса, декларациите за съответствие от доставчиците и вноса на птици, третирани за намаляване на патогенните представляват приоритет за заседанието на Трансатлантическия икономически съвет, което ще се проведе в Брюксел на 14 май 2008 г. са ; въпреки това счита за важно да посочи няколко други релевантни въпроса, които ще трябва да бъдат решени от Трансатлантическия икономически съвет в бъдеще;

9.  Призовава Комисията да го информира за резултатите от горепосоченото проучване;

Финансови услуги

10.  Подкрепя подхода, очертан в Регламент (ЕО) № 1569/2007(8) и в писмото от 26 септември 2007 г. от Комисията до комисията по ценните книжа и фондовите борси на САЩ относно "Предложение за правила за приемане на финансови отчети от чуждестранни частни емитенти, изготвени в съответствие с Международните стандарти за финансово отчитане без съгласуване с Общоприетите счетоводни принципи на САЩ", както и резолюцията си от 14 ноември 2007 г.(9) относно приложението на международните счетоводни стандарти, която подчертава по-конкретно, че "[a] решение на Комисията ще означава във всички случаи право за емитенти от ЕС да използват във всички трети държави IFRS [Международните стандарти за финансово отчитане] така, както са одобрени от Европейския съюз";

11.  Счита, че взаимното признаване на пазари на ценни книжа между САЩ и ЕС би било важна стъпка напред и би подобрило ефикасността на трансатлантическия пазар чрез улесняване на достъпа на ЕС и САЩ до един по-обширен и задълбочен пазар; въпреки това подчертава, че подобен проект трябва да бъде резултат от двустранно споразумение и че следва да се сключи рамково споразумение между САЩ и ЕС, което изцяло отчита законодателството на ЕС за надзора на финансовите пазари и че Комисията не следва да обезкуражава сключването на двустранни споразумения между държавите-членки и САЩ, тъй като това би застрашило равните условия на конкуренция в ЕС;

12.  Подчертава, че запазването на финансова стабилност е от първостепенно значение; припомня ролята на Международния валутен фонд (МВФ) в това отношение; подчертава трудностите, откроени от настоящите финансовите сътресения, по-конкретно във връзка с продължаващите кризи на ключови финансови пазари, растящите дисбаланси в съотношенията между валутите и в търговските отношения, текущата или повтаряща се криза с дълговете на някои от най-бедните страни и увеличаващите се различия в богатството между държавите и вътре в тях; счита, че е жизненоважно да се укрепва сътрудничеството между надзорните органи в САЩ и тези в ЕС;

13.  Приветства подхода на Форума за финансова стабилност (FSF) и на МВФ за определяне на обща диагноза за финансовите сътресения и очаква изпълнението от двете страни на заключенията и препоръките за политики от работната група на FSF относно пазарната и институционална устойчивост; въпреки това счита, че подобни дейности следва да бъдат само допълващи и не следва да заместят размисъл и подходящи политически отговори от страна на ЕС и САЩ;

14.  Призовава САЩ да държат ЕС в течение относно напредъка на прилагането на рамката Базел ІІ; припомня значението на координирания подход при разработване или изменение на глобални правила за участници на финансовите пазари, които действат на международно равнище; в това отношение счита, че прилагането на Базел ІІ в САЩ е жизненоважно за запазване на равни условия на конкуренция в световен мащаб ;

15.  Приветства работата на Конгреса за въвеждане на законодателство за създаване на Федерална служба за застрахователна информация в рамките на министерството на финансите на САЩ; счита, че наред с "Blue Print" на Министерството на финансите на САЩ това е важна стъпка в посока на взаимно признаване на регулаторни подходи към финансовите услуги; отчита, че все още има много въпроси, по които трябва да се постигне споразумение, и че обезпеченията при презастраховане са въпрос, който все още предстои да бъде решаван; счита, че проектът постигането на целите на проекта Solvency ІІ ще бъде значително укрепен чрез по-тясно парламентарно сътрудничество;

Търговско и регулаторно сътрудничество между ЕС и САЩ

16.  Подчертава, че при преследване на целта за създаване на единни стандарти за търговия и инвестиции, обсъждана на заседанието на Трансатлантическия икономически съвет през ноември 2007 г. във връзка с "пътна карта" за постигане на взаимно признаване до 2009 г. на споразуменията за търговско партньорство между ЕС и САЩ трябва да се гарантира високо равнище на социални, екологични и здравни стандарти;

17.  Отново заявява, че много от т.нар. нетарифни бариери пред търговията и инвестициите произтичат от действия на законодателните органи, които са насочени към постигането на цели в социалната и здравната сфера, в областта на културата или на околната среда и следователно не трябва да бъдат премахвани без законодателен акт; в тази връзка, посочва важната роля на Парламента и Конгреса на САЩ по отношение на контрола върху процеса на синхронизиране на стандартите и премахването на бариерите пред търговията и инвестициите,

18.  Подчертава, че безопасността на внасяните продукти също следва да бъде приоритет на Трансатлантическия икономически съвет; счита, че хората могат да имат доверие в отворената търговска среда само ако тяхното здраве и безопасност са защитени; призовава комисията по безопасност на потребителските стоки на САЩ да се възползва от своята по-голяма свобода по отношение на предоставянето на информация по конкретни случаи, но предлага Трансатлантическият икономически съвет да разработи инструмент за сътрудничество, с обвързващ характер, който би структурирал и улеснил обмена на информация относно безопасността на продуктите и изготвянето на обща програма за сътрудничество; призовава Комисията и Съвета да засилят сътрудничеството между митническите власти и органите за надзор на пазара на ЕС и на САЩ, с цел да се гарантира, че на външните граници се осъществява необходимият контрол за предотвратяването на достъпа на опасни продукти, в частност опасни детски играчки, до потребителите, но без излишни бюрократични тежести; призовава държавите-членки и САЩ да гарантират стриктно прилагане на законите относно безопасността на продуктите и по-специално на детските играчки, както и да гарантират засилени националните инспекции; подчертава необходимостта от тясно сътрудничество между ЕС и САЩ с цел да се гарантира повишаване на производствените стандарти от страна на Китай и други трети държави в съответствие със стандартите за безопасност на ЕС и САЩ, по-специално по отношение на детските играчки, както и за да бъдат убедени тези държави, че процесите на производство и разпространение трябва да включват стандарти за безопасност,

19.  Призовава за повече информация във връзка с актуализирания американски закон за безопасност на потребителските стоки и изразява безпокойството си, че този нов инструмент ще наложи ненужни регулаторни тежести за европейските дружества, като въведе задължителни изисквания за безопасност, включително тестване от трета страна; настоятелно призовава за продължаване на разговорите относно взаимното признаване така, че да се избегне дублиране,

20.  Отбелязва, че сигурността на търговията е от особено значение във все по-интегрираната световна икономика, но счита, че отвъдморското предложение за проверка на всички контейнери за превоз, като мярка за отклоняване на терористични заплахи, е ненужно и нереалистично; следователно, отправя призиви към Конгреса да оттегли това предложение, тъй като е убеден, че Инициативата за сигурност на контейнерите, която предвижда проверки на "високорискови" морски контейнери, е достатъчна мярка, гарантираща сигурността на международния морски транспорт,

21.  Призовава Комисията да договори в рамките на Трансатлантическия икономически съвет, когато това е осъществимо, общи стандарти в световен мащаб; счита, че прилагането на общи стандарти за безопасност в автомобилния сектор (Глобален технически регламент на ООН/ИКЕ) значително би намалил разходите на автомобилната промишленост, която е водещ работодател както в ЕС така и в САЩ,

22.  Призовава Комисията да се стреми към официално приемане на процедури за взаимно признаване на декларации за съответствие за продукти, спрямо които се прилага задължително тестване от трета страна, по-конкретно за информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и електронно оборудване,

23.  Продължава да подкрепя усилията на Комисията за постигане на общо споразумение за етикетиране на вносни продукти чрез империални, както и чрез метрични мерни единици; настоява, че е необходимо да се приемат мерни единици, които са договорени в съответствие с международните стандарти, по-специално за приемане от САЩ на продукти, етикетирани само метрично; счита, че това би увеличило икономиите от мащаба за дружествата от Европа, САЩ и трети държави и конкретно би било от полза за малките и средни предприятия (МСП),

24.  Призовава Комисията и Съвета за засилване на сътрудничеството между ЕС и САЩ по отношение на глобалната хармонизирана система за класифициране и етикетиране на химикали (GHS), по-специално във връзка с прилагането на международните критерии, договорени от Икономическия и социален съвет на ООН; счита, че улесняването на търговията и засилването на защитата на потребителите са важни цели на тази система и съответно настоява за едновременното и функционално еквивалентно прилагане на GHS в ЕС и в САЩ,

25.  Посочва, че личните данни са се превърнали в първостепенен елемент на много стопански дейности, по-специално на електронните съобщения; отбелязва бързото увеличаване на икономическата стойност на личните данни и дейностите с добавена стойност, основани на тях; призовава Комисията да поеме инициатива за изготвянето, в тясно сътрудничество с Парламента, на трансатлантически принципи за защита на данните заедно с Федералната търговска комисия на САЩ; освен това, в контекста на Трансатлантическия икономически съвет призовава за спешно разработване на световни стандарти за защита на данните, така че да се осигури високо равнище на защита на личните данни, както и правна сигурност за дружествата,

Въпроси от областта на селското стопанство

26.  Призовава за бързото намиране на решение на продължаващите разисквания относно забраната на внос в ЕС от САЩ на птици, третирани за намаляване на патогенните; признава необходимостта от съответна консултация с научния сектор по отношение на защитата и информацията на потребителите, също така признава значителните инвестиции, направени от европейските птицепроизводители, в съответствие с европейското законодателство, за да се ограничи разпространението на салмонела чрез подход, обхващащ цялата верига; счита, че всяко евентуално решение следва да не води до изкривяване на конкуренцията;

27.  Счита,че решението на Общността да забрани вноса на говеда, третирани с хормони беше напълно обосновано въз основа научни доказателства, и призовава САЩ незабавно да оттеглят наложените от тях санкции на европейски стоки,

28.  Изтъква значението на единната процедура за разрешаване за всички храни и фуражи, съдържащи генетично модифицирани организми (ГМО), в съответствие с принципа на предпазните мерки, както и значението на етикетирането и възможността за проследяване на ГМО, така че да бъде дадена възможност на потребителите да направят информиран избор,

29.  Призовава за диалог във връзка със скорошните промени на селскостопанските пазари, по-специално колебанията в цените на основните стоки, междинния преглед на Общата селскостопанска политика (ОСП) ("клинична картина" на ОСП на ЕС) и закона за земеделието на САЩ, антицикличните плащания, нарастващото значение на развитието на селските райони, както и инструмента за кръстосано спазване,

Сътрудничество относно енергетиката, промишлеността и науката

30.  Призовава за засилване на стратегическото трансатлантическо сътрудничество относно енергетиката, промишлеността и науката; изтъква значението на енергийния проблем и се обявява в подкрепа на диверсификацията на енергийните източници и маршрутите за доставка на енергия за да се обезпечи сигурността на енергийните доставки и инфраструктура, и да насърчи енергийна политика, основаваща се на пазарни механизми; отбелязва увеличаващите се разисквания от двете страни на Атлантическия океан относно системите за търговия с въглеродни емисии,

31.  Подчертава необходимостта от засилено регулаторно и научно сътрудничество между ЕС и САЩ в областта на биогоривата и биомасата, като се оказва съвместна подкрепа за алтернативни и устойчиви източници на горива за транспортния сектор; насърчава Трансатлантическия икономически съвет да продължи дейността си за определяне съвместно с Бразилия на общи стандарти за биогоривата, които гарантират максимум екологична устойчивост и са съобразени с въпроси, свързани с глобалната продоволствена сигурност;

Световната търговска организация (СТО) и Програма за развитие от Доха

32.  Призовава Комисията да гарантира, че Трансатлантическия икономически съвет спомага за постигането на успешно приключване на Програмата за развитие от Доха; разглежда доминиращата позиция на ЕС и САЩ в световната търговия (понастоящем 60  % от цялата търговия) като потенциално предимство за световната търговска система и нейната обща рамка;

33.  Призовава Комисията да направи оценка на това дали процедура за уреждане на двустранни търговски спорове би могла да представлява интересна тема за Трансатлантическия икономически съвет; в тази връзка отбелязва, че въпреки че търговски спорове са засегнали само около 2  % от търговията между ЕС и САЩ, някои от тях са свързани с големи щети и разходи;

34.  Призовава Комисията да обсъди в рамките на Трансатлантическия икономически съвет по какъв начин може да се постигне по-голяма съгласуваност между двустранните търговски споразумения и многостранните правила на СТО, за да се гарантира по-хармонична и опростена международна търговска система за всички; настоятелно приканва Комисията да обсъди по какъв начин между ЕС и САЩ може да се постигне по-голяма съгласуваност при подписването на двустранни споразумения с трети държави относно мерки, които налагат условия за търговията, като търговски и екологични разпоредби, търговски и социални стандарти, както и търговски и трудови разпоредби;

35.  Призовава Комисията неотложно да разработи широкообхватен подход във връзка с европейските нетърговски съображения в международните търговски преговори, по-специално по свързаните със социалните и екологичните клаузи въпроси, признаването и защитата на географските обозначения, хуманното отношение към животните и санитарното състояние на внесените животински и растителни продукти, за да се предотврати нелоялна конкуренция спрямо европейските производители;

36.  Призовава Комисията да отправи искане Трансатлантическият икономически съвет да публикува доклад за напредъка в дейностите на сътрудничество при прилагането на правата върху интелектуалната собственост, включително да съобщава бъдещи мерки, които следва да се предприемат с цел засилване на сътрудничеството в борбата срещу фалшифицирането и пиратството; изисква ясна "пътна карта" за улесняване на взаимното признаване на патентното право в международен план;

37.  Призовава Трансатлантическият икономически съвет активно да подкрепи Декларацията от Доха относно споразумението ТРИПС, с което се улеснява достъпът до животоспасяващи лекарства за страните, в които липсва производствен капацитет за фармацевтични продукти; призовава Комисията да повдигне въпроса относно политиката на САЩ да включва в двустранни споразумения, договаряни с развиващи се страни, клаузи, според които тези страни се отказват да използват разпоредбата от Декларацията от Доха относно Споразумението за ТРИПС, която им позволяв а да произвеждат и внасят генерични лекарства, необходими за справяне със сериозни проблеми на общественото здраве (СПИН, туберкулоза и др.);

38.  Счита, че независимо от резултата от Програмата за развитие от Доха, концепцията за трансатлантическия пазар и регулаторното сътрудничество за постепенно премахване на нетарифните бариери би могла да играе важна роля за осигуряването на непрекъснатост на процеса на градене на световна търговска интеграция,

39.  Счита, че важна задача за европейските участници в Трансатлантическия икономически съвет е да убедят трансатлантическите партньори на ЕС в необходимостта от значим, амбициозен и правно обвързващ режим за емисиите на парникови газове за периода след Киото до 2012 г. и от разработване на голям трансатлантически проект за обмен на инвестиции и технологии в областта на безопасното и несвързано със замърсяване производство на енергия;

Регионално развитие

40.  Подчертава положителното въздействие, което по-нататъшният напредък в трансатлантическата икономическа интеграция по всяка вероятност ще окаже върху устойчивото регионално развитие и счита, че този напредък допринася за нашите усилия за прилагане на Лисабонската стратегия и постигане на социално, икономическо и териториално сближаване; в тази връзка призовава отговорните органи на ЕС да гарантират, че този напредък допринася за хармоничното и балансирано развитие на всички територии на ЕС и да вземат под внимание европейския принцип за всеобщ достъп до услуги от общ интерес;

41.  Призовава и двете страни да проучат възможността за започване на структуриран диалог относно регионалната политика, който би осигурил добра възможност за проучване на нови пътеки в регионалната политика, за обмен на добри практики, наред с другото в сферите на научноизследователската дейност и развитието, и за търсене на начини за справяне с общи предизвикателства, като например изменението на климата и цените на енергията;

Бъдеща програма и структурни подобрения на Трансатлантическия законодателен диалог (ТЗД)

42.  Призовава ТЗД да включи в програмата за предстоящите си срещи разискване на закона на САЩ за сканиране на товари, като осигури по-голямо взаимно разбиране между Парламента и Конгреса на САЩ по този въпрос; наред с това подчертава необходимостта в рамките на ТЗД да бъде обмислен план на СТО за периода след Доха, включително реформа на СТО, и да се обсъдят клаузи, свързани с правата на човека, околната среда и социалните права в двустранни търговски споразумения, като наред с другото се извлече поука от последното двустранно споразумение между САЩ и Перу, което съдържа подробни и приложими разпоредби относно трудовите стандарти;

43.  Изтъква ключовата роля на Парламента и Конгреса на САЩ в подкрепата на тази динамика и факта, че нетарифни бариери могат да се отстранят единствено от законодатели; предлага провеждане на годишен предварително подготвен дебат относно напредъка по отношение на въпроси, разглеждани в рамките на Трансатлантическия икономически съвет, както и неговата структура;

44.  Поради това призовава лидерите на ЕС и САЩ и съпредседателите на Трансатлантическия икономически съвет да отчетат ключовата роля на законодателите за успеха на напредъка в дългосрочен план и настоятелно ги призовава да включат представителите на ТЗД в пълна степен и пряко в работата на Трансатлантическия икономически съвет ; същевременно отчита значението на представителите на бизнеса и на потребителите с оглед на обратната връзка и експертния принос към работата на Трансатлантическия икономически съвет ; при все това счита, че тяхната консултативна роля трябва де се разграничи от законодателната роля на Конгреса на САЩ и Парламента;

45.  Отбелязва създаването на експертна група, съставена от представители на ТЗД, Трансатлантическия бизнес диалог и Трансатлантическия потребителски диалог; изразява одобрение относно приноса на законодателите и заинтересованите страни за успеха на първото заседание на Трансатлантическия икономически съвет през ноември 2007 г.; изразява надежда, че Трансатлантическия диалог между социалните партньори и Трансатлантическия екологичен диалог ще играят по-голяма роля в близко бъдеще; призовава председателите на Трансатлантическия диалог между социалните партньори и на Трансатлантическия екологичен диалог да бъдат включени в експертната група;

46.  Изразява отново своето желание за засилване на диалога между двата парламента и призовава към ранното им ангажиране, по-специално по отношение на бъдещи правила, разработвани от световни саморегулиращи се органи, за да бъдат предприети действия, в ранен етап, по отношение на въпроси, свързани с политическата отчетност;

47.  Счита, че това са въпроси с принципен характер и че националните парламенти следва да бъдат информирани редовно за всякакви развития в тази връзка; призовава председателя на Парламента да гарантира установяването на механизъм за тази цел;

o
o   o

48.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, секретариата на Трансатлантическия икономически съвет и на Конгреса на САЩ.

(1) ОВ C 74 E, 20.3.2008 г., стр. 670. (2) ОВ C 298 E, 8.12.2006 г., стр. 226. (3) ОВ C 298 E, 8.12.2006 г., стр. 235. (4) Приети текстове, P6_TA(2007)0412. (5) ОВ C 280 E, 18.11.2006 г., стр. 120. (6) ОВ C 313 E, 20.12.2006, стр. 439. (7) ОВ C 287 E, 29.11.2007, стр. 344. (8) Регламент (ЕО) № 1569/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за създаване на механизъм за определяне на еквивалентността на счетоводните стандарти, прилагани от емитенти на ценни книжа от трети държави съгласно Директиви 2003/71/ЕО и 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 340, 22.12.2007 г., стр. 66). (9) Приети текстове, P6_TA(2007)0527.

Резолюция на Европейския парламент от 8 май 2008 г. относно Годишния доклад за 2007 г. относно правата на човека по света и политиката на ЕС в тази област (2007/2274(INI))

P6_TA(2008)0193 A6-0153/2008

Европейският парламент,

-   като взе предвид Деветия доклад на Европейския съюз за правата на човека (2007 г.)(1),

-   като взе предвид членове 3, 6, 11, 13 и 19 от Договора за Европейския съюз и членове 117 и 300 от Договора за създаване наЕО,

-   като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и всички международни правни инструменти, посветени на защитата на правата на човека(2),

-   като взе предвид Хартата на Организацията на обединените нации (ООН),

-   като взе предвид конвенциите на ООН за правата на човека и факултативните протоколи към тях,

-   като взе предвид регионалните инструменти в областта на правата на човека, включващи по-конкретно Африканската харта за правата на човека и народите, факултативния протокол относно правата на жените в Африка, Американската конвенция за правата на човека и Арабската харта на правата на човека,

-   като взе предвид влизането в сила на 1 юли 2002 г. на Римския статут на Международния наказателен съд (МНС) и своите резолюции, отнасящи се до МНС(3),

-   като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за действия срещу трафика на хора и Плана на Европейския съюз от 2005 г. за най-добри практики, стандарти и процедури за борба и превенция на трафика на хора(4),

-   като взе предвид Протокол № 13 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ) относно премахването на смъртното наказание при всички обстоятелства,

-   като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (Конвенция против изтезанията),

-   като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето,

-   като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и факултативния протокол към нея,

-   като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз(5),

-   като взе предвид Споразумението за партньорство между АКТБ - ЕО и измененията към него(6),

-   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1889/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г.за установяване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света(7) (Европейски инструмент за демокрация и права на човека, ЕИДПЧ)

-   като взе предвид своите предишни резолюции относно правата на човека по света,

-   като взе предвид своите резолюции относно петата и седмата сесии на Съвета по правата на човека на ООН (UNHRC), приети съответно на 7 юни 2007 г.(8) и 21 февруари 2008 г.(9), и резултатите от преговорите относно UNHRC,

-   като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2006 г. относно клаузата за правата на човека и демокрацията в споразуменията на Европейския съюз(10),

-   като взе предвид своите резолюции от 1 февруари 2007 г.(11) и от 26 април 2007 г.(12) относно инициативата в подкрепа на всеобщ мораториум върху смъртното наказание и Резолюция 62/149 от 18 декември 2007 г. на Общото събрание на ООН относно мораториума върху смъртното наказание,

-   като взе предвид своята резолюция от 20 септември 2001 г. относно гениталното осакатяване на жените(13), която посочва, че всякаква форма на подобно осакатяване, независимо в каква степен, е акт на насилие срещу жените и представлява нарушение на основните им права,

-   като взе предвид своята резолюция от 6 септември 2007 г. относно провеждането на диалог и консултации с трети страни в областта на правата на човека(14), включително правата на жените, които следва да се обсъждат изрично във всеки диалог по правата на човека,

-   като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2006 г. относно свободата на изразяване в Интернет(15),

-   като взе предвид всички приети от него резолюции при неотложни случаи на нарушения на правата на човека, демокрацията и правовата държава

-   като взе предвид Форума на неправителствените организации за защита на правата на човека в Европейския съюз, състоял се в Лисабон през декември 2007 г.,

-   като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която беше подписана от Европейската общност и от повечето държави-членки на 30 март 2007 г., която установява задължението интересите и проблемите на лицата с увреждания да бъдат включени в провеждани в трети държави дейности за защита на правата на човека,

-   като взе предвид предназначената за делегациите и службите на Европейския съюз ръководна бележка относно уврежданията и развитието, публикувана през юли 2004 г.,

-   като взе предвид Декларацията на ООН за защитниците на правата на човека и действията на специалния представител на Генералния секретар на ООН за положението на защитниците на правата на човека,

-   като взе предвид Международната конвенция за защитата на всички лица срещу насилствено изчезване, приета през декември 2006 г.,

-   като взе предвид Насоките на Европейския съюз за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право (МХП)(16), относно децата и въоръжените конфликти и относно защитниците на правата на човека, както и относно смъртното наказание, изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение, диалозите с трети държави по въпросите на правата на човека и относно насърчаването и защитата на правата на детето,

-   като взе предвид член 45 и член 112, параграф 2 от своя правилник,

-   като взе предвид доклада на Комисията по външни работи и становищата на Комисията по развитие и Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A6-0153/2008),

А.   като има предвид, че Годишният доклад на Европейския съюз за правата на човека за 2007 г., изготвен от Съвета и Комисията, предоставя общ преглед на дейностите на институциите на Европейския съюз в областта на правата на човека във и извън Европейския съюз;

Б.   като има предвид, че настоящата разолюция има за цел да анализира, оценява и в конкретни случаи да предлага конструктивна критика на действията, предприети в областта на правата на човека от страна на Комисията, Съвета и Парламента;

В.   като има предвид, че постигнатото във вътрешен план от Европейския съюз в областта на правата на човека безспорно оказва пряко влияние на неговата надеждност и на способността му да прилага ефективна външна политика;

Г.   като има предвид, че правата на човека и тяхната защита се обуславят, и следва да се развиват паралелно с правовата държава, демократичното управление, принципа на разделение на властите и политическата отчетност, както и с политическите права, които могат да позволят на лицата, които се ползват с тях, да бъдат защитници на самите себе си по въпроси, засягащи правата на човека;

Д.   като има предвид, че следва да се положат усилия и да се отдели повече внимание на спазването на основните права на човека, най-вече политическите права, при преговорите и прилагането на двустранни или регионални търговски споразумения, включително и когато става въпрос за споразумения, сключени с важни търговски партньори;

Е.   като има предвид, че правосъдието, свободата, демокрацията и правовата държава, които гарантират основните свободи и права на човека, са стълбовете на трайния мир и като има предвид, че траен мир не може да бъде постигнат чрез споразумения, имащи за цел да защитят лицата, отговорни за системно нарушаване на правата на човека или за нарушаване на МХП;

Ж.   като има предвид, че в различни региони по света все още съществува заплаха за защитата на правата на човека, тъй като нарушаването на правата на човека неизбежно се съпътства от усилие от страна на нарушителите да намалят резултата от защитата на правата на човека, особено в държави, където нарушаването на правата на човека е ключов фактор при поддържането на недемократични режими на власт;

З.   като има предвид, че в развиващите се държави 82 % от хората с увреждания все още живеят под прага на бедността и продължават да бъдат подлагани на изключително сериозни нарушения на правата на човека, включително отказ на право на живот и налагане на нечовешко или унизително отношение и като има предвид, че в това отношение положението на децата с увреждания е особен повод за тревога;

И.   като има предвид, че в съответствие с Конституцията на Световната здравна организация (СЗО) "ползването на най-високи здравни стандарти е едно от основните права на всяко човешко същество без разлика на раса, религия, политически убеждения, икономически или социални условия" и, като има предвид, че здравето на народите е основа за постигане на мир и сигурност;

1.  Изразява съжаление, че Европейският съюз все още е далеч от осъществяването на последователна и твърда политика в областта на утвърждаването и насърчаването на правата на човека по света и подчертава необходимостта от по-ефективно провеждане на такава политика; счита, че е необходим значителен напредък по отношение на стриктното спазване на вече съществуващите правила на ЕС в областта на правата на човека;

2.  Счита, че за да се осъществи съществен напредък в утвърждаването на правата на човека, следва да се вземат мерки за засилване на общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС (ОВППС), което често се затруднява от превеса на националните интереси на държавите-членки, за да се гарантира, че насърчаването на правата на човека се счита за приоритет, както и за да се гарантира насърчаването на правата на човека като цел на ОВППС, посочена в член 11 от Договора за Европейски съюз, се изпълнява точно;

3.  Призовава Съвета и Комисията да положат по-големи усилия за подобряване на способността на Европейския съюз за бърза реакция на нарушения на правата на човека от трети държави, не на последно място чрез включване на политиката в областта на правата на човека във всички външни политики на Европейския съюз по отношение на тези държави и чрез систематично разглеждане на проблеми, свързани с правата на човека, в рамките на политическия диалог на всички равнища;

Общи принципи и предложения в областта на правата на човека, демокрацията, мира и ненасилието

4.  Потвърждава, че правата на човека, така както са определени в основните международни инструменти и конвенции, включително Хартата на основните права на Европейския съюз, представляват универсални и неделими права, чието конкретно и ефективно спазване представлява необходимата гаранция за прилагането и спазването на международното право и международния ред, както и за насърчаването на мира, свободата, справедливостта и демокрацията;

5.  Счита, че ефективното спазване на правата на човека по света от страна на местни или национални съдебни институции или, когато това не е възможно, от страна на наднационални съдебни институции, следва да се утвърди като ясно очертана и централна цел в политиките наЕС, като се започне от ОВППС;

6.  Счита, че подкрепата за съдебните институции на всички равнища и в частност, подкрепата за международните съдилища, следва да бъде една от основните политически цели на Европейския съюз във връзка с усилията да се осигури ефективно спазване на правата на човека;

7.  Следователно призовава Съвета и Комисията, като използват за пример извършеното за създаването на МНС, да предприемат приоритетни действия в подкрепа на дейностите на всички съдебни институции, ангажирани със защита на правата на човека; по-специално счита, че проблемът с претовареността на Европейския съд по правата на човека трябва да се реши чрез отпускането на допълнителни финансови ресурси и че следва да се осигури максимална подкрепа за работата на Интерамериканския съд по правата на човека и на Африканския съд по правата на човека и народите, както и да се допринесе за улесняване на създаването на Съд по правата на човека между държавите в Азия и Тихоокеанския басейн;

8.  Счита, че самото право на демокрация, разбирано като право на всеки гражданин да участва, в упражняването на суверенната власт на народа в рамките на институциите, съставляващи правовата държава, е универсално човешко право, исторически придобито и изрично признато от ЕКЗПЧ, от Международния пакт за граждански и политически права, от Виенската декларация от 1993 г. На Световнта конференция по правата на човека и от Декларацията на Хилядолетието на ООН; счита, че на това право на демокрация съответства задължението на институциите на международната общност, на Европейския съюз и на всички държави-членки, да работят за премахване на пречките пред пълното зачитане на правата на човека по целия свят; счита, че за постигането на това следва да се предприеме нова допълнителна стъпка, а именно - създаването на истинска мрежа на демокрациите по света, чрез преобразуването и укрепването на съществуващите организации;

9.  Счита, че ненасилието е най-подходящият инструмент за гарантиране на упражняването, утвърждаването, насърчаването, зачитането на основните права на човека в пълна степен; счита, че насърчаването на този принцип трябва да се превърне в приоритетна цел на политиката за насърчаване на правата на човека и демокрацията от страна на ЕС и възнамерява да допринесе за осъвременяването и изучаването на модерните теории и практики за действия на ненасилие, включително чрез сравнителен анализ на използваните в миналото най-добри практики; за да се придаде централно политическо значение на тази идея, предлага през 2009 г. да бъде свикана Европейска конференция по въпросите на ненасилието и 2010 г. да бъде обявена за "година на ненасилието"; призовава, освен това, държавите-членки да предприемат действия под егидата на ОНН за обявяването на "десетилетие на ненасилието 2010 - 2020 г.";

Годишен доклад на Европейския съюз за правата на човека за 2007 г.

10.  Подчертава значението на Годишния доклад на Европейския съюз за 2007 г. за правата на човека за анализирането и оценката на политиката на Европейския съюз в областта на правата на човека, и признава, че Докладът предостави общ поглед върху нарастващия обем на свързаните с правата на човека дейности на Европейския съюз;

11.  Счита, че следва да бъде осигурена повече и по-качествена информация относно оценката на предходните политики, както и че следва да бъдат предложени елементи и насоки, които да променят общия подход, както и да уточнят приоритетите на политиките, като се съобразяват с реалностите във всяка отделна държава, с оглед на приемане на стратегия относно правата на човека в отделните държави или поне на глава относно правата на човека в стратегическите документи за държавите; отново призовава за подготвяне на редовна, периодична оценка на прилагането и резултатите от политиките, инструментите и инициативите на Европейския съюз в областта на правата на човека в трети държави; призовава Съвета и Комисията да разработят специфични количествени индекси и критерии, с цел да бъде измервана ефективността на тези политики;

12.  Приветства публичното представяне на Доклада за 2007 г. от Съвета и Комисията на пленарната сесия на Парламента през декември 2007 г. едновременно с оповестяването на годишната награда "Сахаров" за свобода на мисълта, която Парламентът присъди на Salih Mahmoud Mohamed Osman от Судан; вече е установена редовна практика, по силата на която декемврийската сесия се посвещава на отчет на дейностите на ЕС в областта на правата на човека;

13.  Отново призовава Съвета и Комисията да идентифицират "държавите, предизвикващи особена тревога", в които е особено трудно да се насърчават правата на човека и, за тази цел, да разработят критерии, чрез които да се оценяват държавите по отношение на степента на спазване на правата на човека, което ще позволи да се установят специфични политически приоритети;

Дейности на Съвета и Комисията в областта на правата на човека в международен план

14.  Счита, че укрепването на секретариата по правата на човека на Съвета в количествено и качествено отношение ще позволи повишаване на значимостта и консолидиране на ролята на Европейския съюз в областта на насърчаването и спазването на правата на човека в неговата външна политика; очаква назначаването на върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, който ще бъде същевременно заместник-председател на Комисията, да засили значително последователността и ефикасността на Съюза в тази област;

15.  Счита, че напредъкът в създаването на Агенцията на Европейския съюз за основните права представлява първата стъпка в отговор на призива на Парламента за изграждане на интегрирана рамка от правила и институции, чиято цел е да придаде задължителен характер на Хартата на основните права и да гарантира придържане към системата, предвидена в ЕКЗПЧ, както и за разработването на цялостна политика на ЕС за правата на малцинствата; подчертава значението на факта, че мандатът на Агенцията обхваща също така и онези държави, които са сключили споразумения за стабилизиране и асоцииране с ЕС;

16.  Счита за необходимо в бъдеще пълномощията на специалните представители на Европейския съюз да включват изрично насърчаването и спазването на правата на човека;

17.  Счита, че капацитетът на Европейския съюз за предотвратяване, отговор, управление и разрешаване на кризи се е оказал недостатъчен и призовава Съвета, след вече направените от него препоръки относно създаването на Европейски граждански корпус за мир, постепенно да промени гражданските аспекти на Европейската политика за сигурност и отбрана в "Гражданска служба за мир" за управление на краткотрайни граждански кризи и трайно изграждане на мира; изразява мнение, че въз основа на посочената рамка, Европейският съюз следва да засили мрежите на гражданското общество, на поднационално, национално и регионално равнище, така че да насърчи изграждането на доверие, изграждането на капацитет, да увеличи контрола и осведомеността, по тази причина подкрепя институционализирането на участието на гражданското общество в регионални и подрегионални структури за мир и сигурност;

18.  Отново призовава Комисията да насърчи държавите-членки на Европейския съюз и трети държави, с които в момента се водят преговори за бъдещо членство, да подпишат и да ратифицират всички ключови конвенции на ООН и Съвета на Европа в областта на правата на човека и факултативните протоколи към тях; привлича вниманието на държавите-членки на Европейския съюз върху необходимостта да ратифицират Международната конвенция за защита правата на всички работници-мигранти и членовете на техните семейства от 1990, която досега не е ратифицирана от нито една държава-членка(17),

19.  Призовава за бързо ратифициране от страна на Европейската общност и нейните държави-членки на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; подчертава, че факултативният протокол към Конвенцията следва да се разглежда като неразделна част от нея и призовава за едновременното присъединяване към Конвенцията и към Протокола;

20.  Подчертава необходимостта от по-нататъшно засилване на действителния ангажимент на Европейския съюз и неговите държави-членки в областта на правата на човека и въпросите на демокрацията във връзка с тяхното участие в различни международни форуми през 2008 г., включително в работата на Съвета по правата на човека на ООН (UNHRC), Общото събрание на ООН, Съвета на министрите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Съвета на Европа;

21.  Призовава за подобряване на сътрудничеството и координацията между Съвета на Европа и Европейския съюз; приветства подписването на 11 май 2007 г. на Меморандум за разбирателство между Съвета на Европа и Европейския съюз и призовава двете страни да приложат документа на практика; изтъква по-конкретно следните препоръки, съдържащи се в доклада Juncker от 11 април 2006 г., озаглавен "Съвет на Европа – Европейски Съюз: единствена амбиция за европейския континент":

22.  Призовава към засилено сътрудничество между Съвета на Европа и Европейския съюз в областта на насърчаването на правата на малцинствата и защитата на регионалните и малцинствени езици; призовава към използването на правнообвързващите конвенции на Съвета на Европа, като например Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и Европейската харта за регионалните или малцинствените езици, и на техния ефикасен механизъм за мониторинг; настоятелно призовава да бъде взето под внимание становището на консултативния комитет на Конвенцията относно мерките, предприети от докладващите държави, както и докладите на комитета от експерти на Хартата относно изпълнението на ангажиментите на държавите-участнички във връзка с работата на институциите на ЕС, и по-специално по време на процеса на присъединяване на страните кандидатки за членство;

23.  Посочва, че Съветът на ООН по правата на човека има потенциал да се развие като ценна рамка за многостранните усилия на ЕС в областта на правата на човека; със загриженост отбелязва факта, че през последната година на дейност тази нова структура не оправда очакванията, но още веднъж подчертава ключовата роля на Съвета по правата на човека в рамките на цялостната структура на ООН в качеството му на единствен орган, който контролира и разглежда нарушения на правата на човека; изразява увереност в практическата полза от механизма на общ периодичен преглед за постигането на конкретни резултати и подобрения; призовава Съвета и Комисията да следят отблизо този процес, така че да бъде приложена на практика Резолюция 60/251 на Общото събрание на ООН от 15 март 2006 г. относно UNHRC, по силата на която е учреден общ периодичен преглед, основаващ се на обективна и достоверна информация относно спазването на задълженията и ангажиментите в областта на правата на човека от всяка държава по начин, гарантиращ всеобхватност на правата и еднакво третиране на всички държави; призовава Съвета да се консултира с Парламента по този въпрос;

24.  Приветства факта, че процедурата по разглеждане на жалби, основаваща се на предишната "процедура 1503" ще продължи да дава възможност на частни лица и организации да представят на вниманието на UNHRC жалби при груби и надеждно доказани нарушения на правата на човека, и призовава Съвета и Комисията да гарантират, че гласът на неправителствените организации (НПО) ще продължи да се чува в UNHRC, така че те могат да се ползват от прерогативите, гарантирани от техния консултативен статут, даващ им право да представят писмени съобщения и устни декларации;

25.  Потвърждава значението на специалните процедури и на мандатите на държавите в рамките на UNHRC; в рамките на процеса по подновяване на титулярите на мандат, настоява за прозрачност на процеса и за необходимостта да се работи по назначаваното на независими и опитни кандидати, които се ползват с необходимата представителност, както в географски план, така и по отношение на пола; отбелязва, че се наложи мандатът на експертната група за Дарфур да се слее с този на специалния докладчик за Судан; наред с това отбелязва решението на Европейския съюз да подкрепи резолюция, която предвижда да не се подновява мандатът за Дарфур на експертите по права на човека, както и решението на UNHRC да не подновява мандатите по отношение на Беларус и Куба;

26.  Призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да продължат да настояват за установяването на критерии за членство в UNHRC, включително предоставянето на постоянни покани за специалните процедури; наред с това призовава за наблюдение върху действителното изпълнение на изборните обещания на правителствата на държавите-членки на ООН; призовава това правило да бъде спазвано при определянето дали ЕС следва да подкрепя страните кандидатки;

27.  В тази връзка призовава Европейския съюз да се ангажира официално с демократични правителства от други регионални групи, така че да започне официално сътрудничество и консултация в рамките на UNHRC, за да се гарантира успехът на инициативи, насочени към спазването на принципите, съдържащи се във Всеобщата декларация за правата на човека; счита, че единствено чрез координирани действия, включващи регионален съюз на демократичните държави, многостранните усилия на Европейския съюз в областта на правата на човека могат да бъдат ефикасно защитени във форумите на ООН, както бе показано чрез неотдавнашното успешно приемане на 18 декември 2007 г. на горепосочената Резолюция 62/149 на Общото събрание на ООН относно мораториума върху смъртното наказание;

28.  Приветства факта, че Комисията използва позицията си като председател на Процеса Кимбърли през 2007 г. за укрепване на механизмите, предназначени за спиране на потока от конфликтни диаманти; потвърждава значението на Процеса Кимбърли, като се има предвид връзката между спирането на търговията с конфликтни диаманти и постигането на траен мир и сигурност; приветства също Турция и Либерия като участници новоприети през 2007 г., както и повторното приемане на Република Конго в Процеса Кимбърли (с което общият брой на участниците достигна 48, включително Европейската общност, представляваща 27 държави-членки);

29.  Приветства факта, че третата международна конференция, имаща за цел сключването на международен договор за забрана на производството, употребата, трансфера или складирането на касетъчни бомби в съответствие с принципите на МХП, се състоя през декември 2007 г. във Виена с пълната подкрепа на Европейския съюз(18); призовава Румъния и Кипър, които са единствените две държави-членки на ЕС, които не са подкрепили приетата на 23 февруари 2007 г. Декларация от Осло относно касетъчните боеприпаси, да я подкрепят; изцяло поддържа конференциите в рамките на процеса от Осло, първата от които се проведе в Уелингтън от 18 до 22 февруари 2008 г., и следващата, която се предвижда да се състои в Дъблин от 19 до 30 май 2008 г.; изразява очакване всички държави-членки на Европейския съюз да имат готовност да подпишат договора на церемония, която се предвижда да се състои в Осло в края на 2008 г.;

30.  Призовава Съвета и Комисията да продължат активните си усилия за постигане на всеобщо ратифициране на Римския статут и приемане на необходимото национално законодателство за прилагането му в съответствие с Общата позиция на Съвета 2003/444/ОВППС от 16 юни 2003 г. относно Международния наказателен съд (МНС)(19) и Плана за действие; подчертава, че не всички председателства на Съюза следват с еднаква енергия посочената обща цел; призовава всички председателства да споменават положението относно сътрудничеството с МНС на всички срещи на високо равнище с трети държави; изисква тези усилия да бъдат разширени, така че да включат ратификацията и прилагането на Споразумението за привилегиите и имунитетите на МНС, което представлява важен оперативен инструмент на МНС; отбелязва влизането в сила на 8 декември 2007 г. на Споразумението с Обединеното кралство относно изпълнението на присъди (и влизането в сила на подобно споразумение, сключено с Австрия през 2005 г.) и настоятелно призовава всички държави-членки да обмислят сключването на подобни споразумения с МНС; признава сключването на Споразумение за сътрудничество и взаимопомощ между Европейския съюз и МНС за важен инструмент, допълващ задълженията на отделните държави-членки;

31.  Приветства ратифицирането от Япония на Римския статут през юли 2007 г., с което общият брой на държавите-страни по договора към декември 2007 г. достигна 105; призовава Чешката република, като единствената държава-членка на ЕС, която все още не е ратифицирала Римския статут, да направи това в най-кратък срок; отново призовава всички държави, които все още не са ратифицирали Римския статут, да направят това в най-кратък срок(20); приканва Румъния да отмени двустранното споразумение за имунитет, сключено със Съединените американски щати;

32.  Настоятелно призовава всички държави-членки за пълно сътрудничество по международните наказателни съдебни механизми, и особено по отношение образуването на съдебно производство срещу бегълците; в това отношение, със задоволство отбелязва сътрудничеството на Демократична република Конго за предаването на Germain Katanga на МНС, сътрудничеството на Сърбия за задържането и предаването на Zdravko Tolimir на Международния съд за военните престъпления в бивша Югославия (МСВПБЮ) и сътрудничеството на Сърбия и Черна гора за задържането и предаването на Vlastimir Đjorđjević на МСВПБЮ; все пак, със загриженост отбелязва упорития отказ на Судан да сътрудничи на МНС във връзка със задържането и предаването на Ahmad Muhammad Harun и Ali Muhammad Ali Abd-Al-Rahman; отбелязва със загриженост, че издадените от МНС заповеди за задържане на четирима членове на Божията армия на съпротивата на Уганда все още не са изпълнени; отбелязва също със загриженост, че Радован Караджич и Ратко Младич все още са на свобода и не са изправени пред МСВПБЮ; в тази връзка приканва сръбските власти да гарантират пълно сътрудничество с МСВПБЮ, което следва да доведе до задържането и предаването на всички останали обвиняеми, с цел да се даде възможност за ратифицирането на Споразумение за стабилизиране и асоцииране; счита освен това, че воденото в момента от Специалния съд за Сиера Леоне в Хага съдебно производство срещу бившия президент на Либерия Чарлз Тейлър представлява значителен напредък към прекратяване на безнаказаността;

33.  Подчертава необходимостта от засилване на системата на международното наказателно правосъдие и в тази връзка признава установяването през ноември 2007 г. на механизъм за бърз юридически отговор като нов международен механизъм за сътрудничество за предоставяне на опит и помощ в случаи, при които установяването, събирането и съхраняването на информация би подкрепило широка гама от международни и преходни съдебни опции; призовава МНС да положи допълнителни усилия по посока на ангажирането на общности в процес на разследване в процеса на конструктивно взаимодействие с МНС, насочено към насърчаване на разбирателството и подкрепата за неговия мандат, да отговори на очакванията и да позволи на тези общности да следват и разбират международния наказателен съдебен процес; подчертава ролята, която биха могли да играят несъдебните механизми по отношение на случаи на нарушаване на правата на човека и международното наказателно право, стига тези усилия да спазват нормалното протичане на процеса и да не представляват пародия;

34.  Приветства приемането от Общото събрание на ООН на декларация относно правата на местното население и поздравява Съвета и държавите-членки за подкрепата им за приемането на посочения текст, който ще създаде рамката, според която държавите ще могат да защитават и насърчават правата на местното население без изключване или дискриминация; същевременно отбелязва със загриженост, че без нови инструменти, които да гарантират прилагането на посочената декларация, не може да се очаква действително подобрение в живота на местното население, най-вече на населението, живеещо в условия на авторитарни и диктаторски режими; следователно настоятелно призовава Комисията да даде ход на изпълнението на декларацията, най-вече посредством Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), като изрично подчертава желанието си всички държави-членки спешно да ратифицират Конвенция 169 на Международната организация на труда (МОТ) относно правата на коренното и племенно население, която поддържа принципите, описани в посочената декларация чрез инструмент със задължителна правна сила;

35.  Отново призовава Комисията да разработи европейска рамкова стратегия относно ромите, като се има предвид специалното социално положение на ромските общности в Европейския съюз, в страните кандидатки и в държавите, участващи в процеса на стабилизиране и асоцииране по отношение на Западните Балкани;

36.  Настоятелно призовава ЕС да изиграе ключова роля на конференцията за преглед в Дърбан за насърчаване на изготвянето на балансиран текст, който ще се бори с расизма, а няма да се опитва да делегитимира демократичните държави и да насърчава омразата, какъвто беше случаят в Дърбан през 2001 г.;

37.  Със съжаление отбелязва, че въпреки многократните препоръки на Комисията за ратифициране на горепосочената Конвенция 169 на МОТ, днес, близо 20 години след влизането й в сила, държавите-членки, които са я ратифицирали, са само три: Дания, Нидерландия и Испания; следователно насърчава инициативи, насочени към повишаване на информираността относно този важен законодателен инструмент и към укрепване на ефикасността му по света чрез ратифицирането му от всички държави-членки;

Изпълнение на насоките на Европейския съюз в областта на правата на човека

38.  Призовава още веднъж Комисията и посолствата и консулствата на държавите-членки да гарантират, че целият им персонал е изцяло запознат с насоките в областта на правата на човека; счита, че създаването на новата Европейска служба за външни действия ще бъде активно използвано за хармонизирането на подхода на мисиите в чужбина на държавите-членки и на Комисията в областта на правата на човека, чрез споделяне на структура и персонал, така че да бъдат създадени автентични "посолства на Европейския съюз";

39.  Отбелязва усилията на германското и португалското председателства за завършване на насоките на Европейския съюз в областта на правата на човека в частта, отнасяща се до правата на детето; очаква да получи през следващите години проекти за специфичните мерки за приложение, насочени главно към прилагането на холистичен и всестранен подход, съдържащ се в основната част на насоките;

40.  Призовава председателството да намери начин за подобряване на координацията и сътрудничеството между работните групи на Съвета, отнасящо се до действия в области от общ интерес, например между работната група по правата на човека (COHOM) и работната група помеждународно публично право (COJUR), занимаваща се с МНС, по отношение на международното наказателно правосъдие и проблема с децата и въоръжените конфликти;

41.  Призовава Съвета да актуализира насоките, така че да бъде изцяло признато като основно право правото на ползване на най-високи стандарти в областта на здравеопазването, най-вече по отношение на облекчаването на болката;

Смъртно наказание

42.  Приветства споменатата по-горе Резолюция 62/149, приета от Общото събрание на ООН на 18 декември 2007 г., която призовава за всеобщ мораториум върху смъртното наказание и признава положителния междурегионален характер на инициативата;

43.  Призовава Съвета да актуализира насоките в областта на смъртното наказание, така че да подкрепи всички дейности, насочени към цялостното прилагане на резолюцията на Общото събрание на ООН, която, наред с другото, призовава всички държави, в които смъртното наказание все още съществува, да спазват международните стандарти, осигуряващи гаранции за защита на правата на лицата, осъдени на смърт, най-вече на минималните стандарти, посочени в приложението към Резолюция 1984/50 на Икономическия и социален съвет от 25 май 1984 г.; подчертава, че резолюцията предоставя информация на Генералния секретар относно прилагането на смъртното наказание и спазването на гаранции за защита на правата на лицата, на които е наложено смъртно наказание, както и че цели постепенното ограничаване на прилагането на смъртното наказание и намаляване на броя на престъпленията, за които може да бъде налагано смъртно наказание; подчертава също, че резолюцията завършва с призив към всички държави-членки на ООН да въведат мораториум върху екзекуциите с оглед на премахването на смъртното наказание;

44.  Призовава председателството да насърчи Италия, Латвия, Полша и Испания, които все още не са ратифицирали протокол № 13 към ЕКЗПЧ относно отмяната на смъртното наказание при всички обстоятелства, да направят това(21); в тази връзка признава, че насоките относно смъртното наказание могат да се прилагат по-съгласувано, ако държавите-членки подпишат и ратифицират подобни протоколи и конвенции;

45.  Приветства решението на Съвета по въпросите на правосъдието и вътрешните работи от 7 декември 2007 г. да се присъедини към съвместната декларация на Съвета на Европа и Европейския съюз, установяваща Европейски ден срещу смъртното наказание, който ще се отбелязва на 10 октомври всяка година; приветства работата на Европейската конференция, състояла се в Лисабон на 9 октомври 2007 г., на която отново беше отправен призив за изкореняване на смъртното наказание в Европа и за насърчаване на премахването на смъртното наказание по целия свят;

46.  Приветства премахването на смъртното наказание в Албания на 25 март 2007 г. (за всички престъпления), в Киргизстан на 27 юни 2007 г.; в Руанда на 26 юли 2007 г., в щата Ню Джърси (Съединени американски щати) на 13 декември 2007 г. и в Узбекистан на 1 януари 2008 г.; изразява загриженост относно възможността в Гватемала да се възобнови прилагането на смъртното наказание; настоятелно призовава правителството на Гватемала вместо това да се ангажира действитерно по всеобщия мораториум върху смъртното наказание; приветства решението на Китай всички дела, свързани със смъртно наказание, да бъдат преразгледани от Върховния съд, но продължава да бъде загрижен относно факта, че Китай все още извършва най-големия брой екзекуции по света; осъжда изпълняването на смъртни присъди в Беларус, което противоречи на европейските ценности; порицава нарастващото използване на смъртното наказание от страна на режима в Иран; изразява дълбока загриженост, че режимът в Иран все още осъжда на смърт обвиняеми под 18-годишна възраст;

Изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне

47.  Отбелязва, че Гърция, Унгария, Латвия, Литва и Словакия до този момент не са подписали, нито са ратифицирали Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията (OPCAT); отбелязва, че към настоящия момент Австрия, Белгия, Кипър, Финландия, Франция, Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия и Румъния са подписали, но не са ратифицирали протокола; настоятелно призовава всички държави-членки на Европейския съюз, които към настоящия момент не са подписали и/или ратифицирали Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията, да направят това незабавно;

48.  Изразява загриженост относно действителния ангажимент за спазване на правата на човека от страна на държави-членки на Европейския съюз, които отказват да подпишат споменатата по-горе Международната конвенция за защитата на всички лица срещу насилствено изчезване; призовава всички държави-членки, които все още не са подписали и ратифицирали конвенцията, да направят това в най-кратки срокове(22);

49.  Насочва Съвета и Комисията към неотдавнашното проучване, озаглавено "Прилагане на насоките на Европейския съюз относно изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание", представено на парламентарната подкомисия по права на човека на 28 юни 2007 г. и на COHOM през декември 2007 г.; призовава и двете институции да следват препоръките на Парламента, а именно препоръката да се изработи ясна цялостна визия, която да отчита специфичните национални особености, свързани с местния политически, социален, културен и правен контекст; призовава Съвета и Комисията, след извършването на анализ, да изпратят инструкции до техните делегации и до мисиите на държавите-членки, чрез които да им помогнат да прилагат насоките;

50.  Призовава Съвета и Комисията да засилят сътрудничеството със Съвета на Европа с цел създаване на европейска зона без изтезания и други форми на малтретиране, като ясен сигнал, че европейските държави са поели твърд ангажимент за изкореняването на тези практики на своите територии;

51.  Очаква оценката на прилагането на насоките на Европейския съюз относно изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, която се изготвя, за да бъде представена на COHOM; в контекста на преразглеждането на тези насоки, изразява очакване COHOM да обсъди специфични критерии за действие относно отделни случаи, така че да се подобри прилагането на насоките; препоръчва приемането на мерки, които да гарантират спазването на абсолютната забрана на изтезанията и други форми на нечовешко или унизително наказание, и да отклонят всеки опит за приемането на позиция от страна на Европейския съюз, която би легитимирала използването на дипломатически уверения с цел улесняване на трансфера на лица към държави, където има опасност те да бъдат подложени на изтезания или на други форми на нечовешко или унизително наказание;

52.  Призовава за актуализиране на насоките на Европейския съюз относно изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в съответствие с член 15 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, който се отнася до правото на лицата да не бъдат подлагани на изтезания или жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание;

53.  Изисква редовно присъствие на представители на председателството или на секретариата на Съвета в съответните комисии на ООН, както и по-нататъшно сътрудничество със Съвета на Европа и с неговия комитет за предотвратяване на изтезанията, с цел реализирането на сериозен и ползотворен конкретен принос в процеса на вземане на решения относно демарши за определени държави;

54.  Настоятелно призовава Съвета и Комисията да продължат практиката на постъпки по отношение на всички международни партньори на ЕС относно ратифицирането на международните конвенции за забрана на използването на изтезания и малтретиране, на тяхното приложение, както и осигуряването на помощ за рехабилитация на оцелелите от изтезания; призовава ЕС да определи борбата срещу изтезанията и малтретирането като основен приоритет на политиката си в областта на правата на човека, по-специално чрез засилено прилагане на насоките на ЕС и всички други инструменти на ЕС, като например Европейския инструмент за демокрация и права на човека и като гарантира, че държавите-членки на ЕС се въздържат от приемането на дипломатически уверения от трети държави, където е налице реален риск от изтезания и малтретиране;

Децата и въоръжените конфликти

55.  Приветства доклада на специалния представител на Генералния секретар на ООН за децата и въоръжените конфликти, оповестен на 13 август 2007 г., в който се съдържа заключението, че държавите-членки на ООН следва да прилагат конкретни и целенасочени мерки срещу упоритите нарушители;

56.  Приветства доклада и препоръките на Генералния секретар на ООН относно децата и въоръжения конфликт в Мианмар; осъжда сериозните нарушения на правата на децата в тази държава и призовава COHOM да отдаде приоритетно значение на Мианмар при прилагането на своите насоки относно децата и въоръжените конфликти;

57.  Приветства напредъка, постигнат в прилагането на международните стандарти за защита на детето при случаи, в които предполагаеми нарушители са изправени пред правосъдието, като например обвиненията, повдигнати от МНС срещу висши ръководители на различни въоръжени групировки в Демократична република Конго или срещу четири водещи фигури от Божията армия на съпротивата в Уганда; оценява като значимо постижение решението на Специалния съд за Сиера Леоне, според което набирането или използването на деца под 15 години във въоръжени действия представлява военно престъпление съгласно обичайното международно право, както и осъдителната присъда, наложена наскоро на военни командири за набиране на деца;

58.  Приветства факта, че се обръща все по-голямо внимание на правата на децата в широк спектър от преговори, споразумения, усилия за изграждане и съхраняване на мира, дневен ред и договори; все пак, подчертава, че в мирните споразумения клаузите, посветени на децата, следва да са конкретни, както и че техните цели следва да са изпълними;

59.  Приветства факта, че на правата на децата се отделя нарастващо внимание в механизмите за носене на отговорност за престъпления съгласно международното право (като признава в това отношение усилията, положени от Комисията за истина и помирение в Либерия през 2007 г.) като важно средство за прилагането на правото на децата да участват във вземане на решения, които засягат техния живот; същевременно подчертава, че тези усилия трябва да са ръководени от грижа за осигуряване на максимална защита на интересите на децата, включително чрез прилагането на съобразени с възрастта политики и процедури, както и чрез насърчаване на рехабилитацията и реинтеграцията на децата–жертви;

60.  Приветства напредъка, постигнат при формулиране на политиката по отношение на интегрираните стандарти за разоръжаване, демобилизация и реинтеграция (2006 г.), Парижките принципи и Насоките относно децата, свързани с въоръжени сили или въоръжени групи (2007 г.); въпреки това подчертава, че сега се изисква ефективно прилагане;

61.  Приветства факта, че още седем държави (Аржентина, Хърватия, Гватемала, Лаос, Мавритания, Мароко и Украйна) се присъединиха към международния ангажимент за прекратяване на набирането на деца във въоръжени конфликти, известен като "Ангажиментите от Париж"; изразява съжаление, че САЩ не са подписали документа заради противопоставянето си на клаузата, отнасяща се до МНС;

62.  Приветства факта, че 11 държави-членки на Европейския съюз са подписали Женевската декларация относно въоръженото насилие и развитието, като по този начин общият брой на държавите – страни по декларацията достигна 42; настоятелно призовава останалите 16 държави-членки на Европейския съюз, които все още не са подписали Женевската декларация, да направят това незабавно;

63.  Призовава тези държави-членки, които не са подписали и ратифицирали факултативните протоколи към Конвенцията за правата на детето(23), да направят това незабавно;

64.  Припомня липсата на окончателно уреждане на нерешени конфликти в държави в рамките на ЕПС; подчертава, че такива ситуации създават контекст, в който се пренебрегват нарушенията на върховенството на закона и правата на човека в съответните региони, а също така представляват основна пречка пред гарантирането и спазването на всички права на детето; призовава специфичното положение, в което се намират децата и техните семейства в региони с нерешени конфликти в държави в рамките на ЕПС, да бъде разгледано като приоритетен въпрос в контекста на действията, предприемани от ЕС в тази област;

65.  Отбелязва, че португалското председателство последва инициативите на Германия по отношение на насоките и поиска от всички дипломатически мисии на ЕС в държави, определени като приоритетни, да се съобразяват с националните стратегии, приети от COHOM на 15 юни 2007 г., като с постоянни инструкции, които следва да бъдат включени в работата на ръководителите на мисии в областта на проблемите на децата във въоръжени конфликти; приветства факта, че текущото председателството също предаде на местните председателства докладите, отнасящи се до отделните държави, получени от съответнитеНПО; приветства инициативата на словенското председателство да поръча изследване, което да анализира влиянието на мерките, предприети от ЕС по отношение на деца, засегнати от въоръжени конфликти; във връзка с това подчертава ограниченото влияние, което насоките оказват по отношение на децата и въоръжените конфликти, най-вече поради факта, че по-голямата част от делегациите на Комисията и посолствата на държавите-членки не бяха информирани, че съответната държава–домакин е считана за приоритетна държава по отношение на прилагането на посочените насоки;

66.  Призовава Съвета и Комисията да включат в своята хуманитарна и търговска политика мерки за борба срещу принудителния детски труд;

Защитници на правата на човека

67.  Призовава Съвета и Комисията да поемат ангажимент за по-прозрачно и системно прилагане на насоките на Европейския съюз относно защитниците на правата на човека, като се има предвид, че това е важен и новаторски инструмент, имащ за цел да подкрепя защитниците на правата на човека и да закриля лицата, изложени на риск;

68.  Очаква насоките относно защитниците на правата на човека да бъдат признати за приоритетен елемент на външната политика на Европейския съюз в областта на правата на човека, в съчетание с ефективното прилагане на тези насоки в местните стратегии, отнасящи се до 120 държави; изтъква, че липсата на действия на Европейския съюз от името на защитниците на правата на човека в някои държави като Китай, Тунис, Етиопия, Иран и Русия явно отразява липсата на консенсус сред държавите-членки на Европейския съюз, като отделни държави-членки отдават предимство на различни външнополитически интереси, което прави невъзможно предприемането на колективни действия;

69.  Счита, че следва да се приложи последователен подход, целящ също укрепване на изграждането на капацитет сред активистите в областта на правата на човека, включително онези, които са се посветили на защита на икономическите, социалните и културните права, и да се засилят механизмите за консултация и взаимодействие между тях и техните правителства по въпросите на демократичната реформа и утвърждаването на правата на човека, най-вече, когато процесът на демократизация е изложен на риск;

70.  Призовава Съвета и Комисията активно да насърчават защитниците на правата на човека да разпространяват информация относно теорията и практиката на ненасилие с оглед повишаване на осведомеността, както и на взаимния обмен на най-добри практики, основани на пряк опит в тази област;

71.  Призовава Съвета и държавите-членки спешно да разгледат въпроса с издаването на визи при извънредни обстоятелства на защитници на правата на човека чрез ясно позоваване на специфичното положение на защитниците на правата на човека в новия Общ кодекс относно визите и създаването по този начин на специална ускорена процедура за издаване на визи, за което може да се почерпи от опита на ирландското и испанското правителство в тази област; счита, че поверителният характер на постъпкитена Европейския съюз в подкрепа на защитниците на правата на човека понякога е полезен, но изисква, въпреки тази поверителност, местните служители на Европейския съюз винаги да информират поверително НПО на местно равнище относно подобни действия;

72.  Отбелязва, че въпреки значителните икономически реформи, в Китай все още са налице системни нарушения на политическите права и правата на човека, под формата на задържане по политически причини, нападения и сплашвания на адвокати, защитници на правата на човека и журналисти, включително движението за защита на правата weiquan, липса на независима съдебна система, принудителен труд, потискане на свободата на изразяване и религия и правата на религиозните и етнически малцинства, произволни задържания, системата от концентрационни лагери Лаогай и предполагаемо незаконно набиране на органи; също така изразява загриженост относно черните списъци с журналисти и активисти в областта на правата на човека, които включват Далай Лама, неговите последователи и практикуващите Фалун Гонг;

73.  Изразява съжаление относно факта, че в Беларус продължават да бъдат регистрирани само пет организации за правата на човека и че продължават опитите от страна на властите да сплашат и контролират тези групи, като същевременно постоянно отхвърлят заявления за законна регистрация от други групи за правата на човека; приветства решението на Общото събрание на ООН, взето през май 2007 г., да отхвърли искането на Беларус за място в UNHRC, като изтъква нейните неуспехи в областта на правата на човека; отново настоятелно призовава властите в Беларус да прекратят използването на сплашване, тормоз, целеви арести и политически мотивирани преследвания срещу защитниците на правата на човека и активистите на гражданското общество в Беларус;

74.  Изразява дълбока загриженост, че през 2007 г. иранските власти увеличиха тормоза на независими защитници на правата на човека и адвокати, опитвайки се да им попречат да оповестяват и да преследват нарушения на правата на човека; изразява съжаление относно закриването от страна на иранското правителство на НПО, които насърчават участието на гражданското общество и повишават осведомеността относно нарушенията на правата на човека, включително на организации, предоставящи правна и социална помощ на жени – жертви на насилие;

75.  Отново подчертава, че е важно да се изготви ръководство за прилагане на насоките, което да се предостави на защитниците на права на човека на местно равнище; насърчава COHOM да разпространява насоките на ЕС за защитниците на права на човека, преведени на тези езици на ЕС, които широко се използват в трети държави, както и на други основни езици, освен езиците на ЕС, сред регионални служби и посолства/делегации; приветства факта, че до момента преводи са достъпни на езици като руски, арабски, китайски и фарси, но подчертава, че е необходимо да се изготвят повече преводи на местно равнище; призовава държавите-членки на Европейския съюз да опростят въпроса с издаването на визи за защитниците на правата на човека, които са поканени за участие в събития, организирани в рамките на Европейския съюз или които търсят убежище вследствие на условия на влошена сигурност;

Насоки за диалози и признати консултации с трети държави по въпросите на правата на човека

76.  Призовава Съвета и Комисията да пристъпят към цялостна оценка на насоките относно диалога за правата на човека и да разработят ясни показатели за влиянието на диалога, както и критерии за започване, прекъсване и възстановяване на диалог;

77.  Подновява призива си диалогът за правата на човека да се разшири, така че да се обхваща положението както в трети държави, така и в самия Европейски съюз, за да се увеличи доверието в съответния диалог;

78.  Подновява призива си въпросите, свързани с правата на човека, да се поставят на най-високо политическо равнище, за да се придаде по-голяма политическа тежест на проблематиката за правата на човека и да се попречи на държави-членки или трети държави да изключват от политическия диалог въпроси, свързани с правата на човека; поради тази причина счита, че този диалог никога не трябва да бъде използван с цел ограничаване на проблематиката единствено до срещи на експертно равнище, което би му придало маргинален характер в сравнение с други политически теми; призовава, следователно, Съвета и Комисията да предприемат следните мерки:

79.  В този контекст отново изтъква предложенията, съдържащи се в цитираната по-горе резолюция на Парламента от 6 септември 2007 г. относно провеждането на диалог и консултации с трети страни в областта на правата на човека; във връзка с това, подчертава, че през януари 2008 г. бе поставено началото на диалог между Съвета, Комисията и подкомисията на Парламента по права на човека с цел да се приложат препоръките на посочената резолюция по отношение на участието на Парламента в общия диалог; по този повод припомня задължението на Съвета да се консултира с Парламента и надлежно да взема под внимание неговата позиция в съответствие с член 21 от Договора за Европейския съюз;

80.  Подчертава необходимостта от драстично засилване на диалога по правата на човека между Европейския съюз и Китай и изразява загриженост, че Китай е предоставил отговор само на две трети от въпросите, повдигнати от ЕС по отделни случаи, които пораждат загриженост, в рамките на този диалог; изразява загриженост относно сериозните нарушения на правата на човека в Китай и подчертава, че въпреки обещанията, дадени от режима с оглед на наближаващите Олимпийски игри и на принципите на Олимпийската харта, положението на място не се е подобрило в това отношение; по отношение на Олимпийската харта, приветства факта, че Китай работи за изпълнение на препоръките на специалния докладчик по проблема с изтезанията и че неотдавна даде насоки на съдилищата да не се основават на самопризнания; отбелязва, че въпреки неколкократните уверения, предоставени от китайското правителство относно намеренията му да ратифицира Международния пакт за граждански и политически права, ратификацията все още не е факт; изразява съжаление, че на срещата на върха Европейски съюз – Китай, състояла се на 28 ноември 2007 г. в Пекин, не беше приета съвместна декларация на Европейския съюз и Китай относно правата на човека, въпреки че първоначално беше обявено намерение за приемане на такава декларация; призовава Съвета да предостави на Парламента по-подробни сведения относно обсъжданията, включително подробен списък на постъпките, предприети в отделните случаи от Съвета и държавите-членки; отбелязва, че тези въпроси следва да бъдат акцентирани при подготовката на Олимпийските игри в Пекин, които представляват важна историческа възможност за подобряване на правата на човека в Китай; в това отношение, остава загрижен относно китайското законодателство, включително системата на държавни тайни, която възпрепятства прозрачността, необходима за развитието на добро управление и на система, в която възтържествува принципът на правовата държава; изразява загриженост относно ограниченията върху свободата на китайските и международни медии, включително Интернет, блогове и достъп до информация за китайската и международна преса; изразява също така загриженост относно черните списъци с журналисти и активисти за правата на човека, които включват Далай Лама, неговите последователи и практикуващите Фалун Гонг; във връзка с това призовава за незабавното освобождаване на известния активист в борбата срещу СПИН Hu Jia; подчертава необходимостта стриктното наблюдение на положението на правата на човека и отнасящите се до този въпрос промени в законодателството да продължи, дори след Олимпийските игри; настоятелно призовава Европейския съюз да гарантира, че търговските му отношения с Китай зависят от реформите в областта на правата на човека, и в тази връзка призовава Съвета да изготви подробна оценка на положението на правата на човека, преди да се финализира ново рамково споразумение за партньорство и сътрудничество; призовава Съвета и Комисията да повдигнат въпроса за автономния район Вътрешна Монголия, Източен Туркестан и Тибетския автономен район, да подкрепят активно прозрачен диалог между китайското правителство и пратениците на тибетското правителство в изгнание, и да включат въпроса за отражението на китайската политика в Африка върху правата на човека; остава силно разтревожен относно системното нарушаване на правата на човека на етническите уйгури в Синдзян-уйгурският автономен район;

81.  Изразява тревога от прекъсването през 2004 г. на диалога с Иран по въпросите на правата на човека поради липса на всякакъв напредък относно подобряването на положението на правата на човека, както и липса на сътрудничество от страна на Иран; призовава иранските органи да подновят диалога с цел да подкрепят всички участници от гражданското общество – поддръжници на демокрацията – и да укрепят, чрез мирни и ненасилствени средства, съществуващите процеси, които могат да засилят демократичните, институционални и конституционни реформи, да осигурят устойчивост на реформите и да осигурят по-голямо участие на всички ирански защитници на правата на човека и представителите на гражданското общество в процеса на определяне на политиката, като засилят ролята им в общите политически обсъждания; изразява дълбока загриженост, че положението, свързано със зачитането на основните права на човека в Иран, по-специално свободата на изразяване и събрания, продължи да се влошава през 2007 г.; осъжда новата кампания за защита на морала, предприета от иранските органи от началото на април 2007 г., в рамките на която бяха задържани хиляди мъже и жени под претекст "да се противодейства на неморалното поведение"; осъжда нарастващото прилагане от страна на режима в Иран на смъртното наказание;

82.  Изразява съжаление по повод липсата на резултати от консултациите Европейски съюз – Русия по въпросите на правата на човека и призовава Парламентът да бъде включен в този процес; насърчава усилията, положени от Съвета и Комисията за постигане на положение, при което консултациите се провеждат последователно в Русия и в Европейския съюз, като други руски министерства, освен министерството на външните работи, също участват в консултациите и руската делегация участва в срещи на руски и европейски парламентарни органи или НПО, организирани във връзка с тези консултации; изразява съжаление, че Европейският съюз не е успял да осигури промяна на политиката в Русия, особено по отношение на такива чувствителни теми, като ситуацията в Чечения и други кавказки републики, безнаказаността и независимостта на съдебната система, отношението към защитниците на правата на човека и политическите затворници, включително Михаил Ходорковски, независимостта на медиите и свободата на изразяване, отношението към етническите и религиозните малцинства, спазването на принципите на правовата държава и защитата на правата на човека във въоръжените сили, дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация, както и други въпроси; изразява убеждение, че дългогодишният дебат относно Чечения следва да бъде разширен, така че да включи обезпокоителната ситуация в Ингушетия и Дагестан; призовава руските органи да защитават националните малцинства в Република Марий Ел и да гарантират зачитането на правата на човека и на малцинствата в съответствие с конституцията на Марий Ел и с европейските стандарти; изразява съжаление по повод продължаващото преследване на журналисти, защитници на правата на човека, политически затворници и НПО, например неотдавнашния тормоз над "Новая газета" и Фондацията за насърчаване на толерантността в Нижни Новгород; изразява загриженост, че през 2007 г. новото руско законодателство относно НПО, което влезе в сила през 2006 г., се оказа податливо на произволно и избирателно прилагане и се използва за възпрепятстване, ограничаване и санкциониране на законни дейности на НПО, допринасяйки по този начин за тяхната нарастваща несигурност и уязвимост; изразява също така загриженост, в съзвучие с доклада на Amnesty International от декември 2007 г., по повод на това, че прокуратурата продължава да не зачита правото на Михаил Ходорковски и на неговия съдружник Платон Лебедев на справедлив съдебен процес в съответствие с международните стандарти, както и тревогата си относно отказа да бъде предоставено животоспасяващо медицинско лечение на Василий Алексанян, бивш заместник президент на "Юкос", въпреки неколкократните призиви от страна на Европейския съд по правата на човека и на председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за такова лечение; призовава Русия да предприеме допълнителни мерки за защита на свободата на изразяване и сигурността на журналистите и защитниците на правата на човека; в тази връзка счита, че сътрудничеството на Русия със структурите на ОССЕ, Съвета на Европа и ООН за правата на човека, както и ратификацията на всички конвенции, свързани с правата на човека, следва да се разглежда като приоритет от Европейския съюз, най-вече ратификацията на Протокол №14 към ЕКЗПЧ за изменение на контролната система по Конвенцията; изразява съжаление по повод нежеланието на Русия да покани достатъчен брой международни наблюдатели в приемлив срок и те да имат възможност да проследят изборите в съответствие със стандартите на ОССЕ: по този начин Русия възпрепятства Бюрото за демократични институции и права на човека на ОССЕ (БДИПЧ) да предприеме планираната от него мисия за наблюдение на изборите в съответствие със своя мандат; поради тази причина е принуден да постави под въпрос демократичния характер на парламентарните избори през 2007 г. и президентските избори през 2008 г.; призовава Съвета и Комисията да повдигнат въпросите, свързани с правата на човека, включително отделни случаи, пред руските власти на най-високо равнище, както и в новото споразумение за партньорство и сътрудничество с Русия; призовава Комисията да предвиди по-ясни задължения и да установи по-ефективни механизми за наблюдение, в допълнение към клаузата за правата на човека, за да се постигне действително подобрение на положението на правата на човека;

83.  Призовава Съвета и Комисията, съвместно с всички съседни страни, да създадат подкомисии по правата на човека; отново призовава Парламентът да бъде включен в подготовката на тези срещи и да бъде информиран за резултатите от тях; изразява становище, че докато първите кръгове срещи, както в случая с Тунис, можеха да се концентрират върху постигане на устойчивост на подкомисиите и укрепване на доверието сред партньорите, тези комисии, какъвто е в момента случаят с Мароко, следва да преминат към фаза, ориентирана към постигането на резултати, която да включва установяване на конкретни критерии и показатели за напредък, както и възможност за разглеждане на отделни случаи; припомня, че разискванията относно правата на човека не трябва в никакъв случай да се ограничават само до посочените подкомисии и подчертава необходимостта тези въпроси да бъдат включени в рамките на политическия диалог на най-високо равнище, така че да се подобри съгласуваността на политиката на ЕС в тази област и да се намалят несъответствията в изявленията, които двете страни правят пред пресата, относно положението на правата на човека; приветства изявлението на Съвета от 16 октомври 2007 г., че разискванията относно бъдещо рамково споразумение между ЕС и Либия конкретно ще се отнасят, наред с другото, до сътрудничеството и напредъка в областта на правата на човека;

84.  Припомня влошаването на положението в Сирия, където органите на режима отказват да признаят официален статут на групи, занимаващи се с правата на човека и където последните са обект на тормоз от страна на службите за сигурност, а техните членове лишавани от свобода поради липсата на правен статус; осъжда арестуването на дисиденти и членове на опозиционни партии и настойчиво приканва Съвета и Комисията да призоват правителството на Сирия да освободи задържаните журналисти, активисти по правата на човека и независими адвокати, както и да отмени извънредното положение;

85.  Осъжда мерките, предприети от страна на властите в Беларус срещу опозицията; отбелязва, че тези мерки все повече приемат формата на систематични опити за унижаване и лошо отношение към членове на опозицията; посочва като пример неотдавнашния арест на носителя на наградата "Сахаров" Александър Милинкевич; отбелязва, че Европейският съюз не е успял да осигури подобрение на положението по отношение на реформите в Беларус в областта на правата на човека;

86.  Изразява дълбоката си загриженост относно острата хуманитарна криза в Ивицата Газа; призовава всички заинтересовани страни да се придържат към Всеобщата декларация за правата на човека; препотвърждава същината на своята резолюция от 21 февруари 2008 г. относно положението в Ивицата Газа(24);

87.  Признава усилията на Съвета и Комисията да организират през май 2008 г. втори кръг на диалога по правата на човека между Европейския съюз и Узбекистан и изказва похвала на Комисията за нейните усилия да организира, в рамките на диалога и евентуално в Ташкент, семинар на гражданското общество относно изразяването в медиите; отново отбелязва, че провеждането на диалог по правата на човека и срещи на експерти във връзка с клането в Андиджан през 2005 г. не представляват сами по себе си напредък и не може да се използват като основание за отмяна на санкциите; отбелязва, че липсата на независимо международно разследване на клането в Андиджан и липсата на всякакво подобрение на положението на правата на човека в Узбекистан – каквито бяха условията, поставени от Европейския съюз за отмяна на санкциите – логично доведоха до разширяване на санкциите, наложени на Узбекистан; приветства факта, че заключенията на заседанието на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 15 и 16 октомври 2007 г. въведоха конкретни условия, които следва да бъдат изпълнени в срок от шест месеца, за да остане в сила временното спиране на визовите ограничения; приканва Съвета и Комисията да извършат сериозна оценка на въздействието на решението за прекратяване за срок от шест месеца на някои от визовите ограничения, представляващи част от санкциите, наложени на Узбекистан от страна на Европейския съюз и да преразгледат цялостното положение с правата на човека в тази държава; изразява съжаление по повод на факта, че досега Узбекистан не е успял да демонстрира напредък в нито една от посочените области; отдава заслуга на дейността на подкомисията си по правата на човека във връзка със стриктния мониторинг на положението на правата на човека на всеки шест месеца, така че на Съвета да се представят редовни оценки и препоръки по отношение на политиката, която ЕС би следвало да приеме в тази област; изразява крайно възмущение във връзка с президентските избори в Узбекистан, състояли се на 23 декември 2007 г., които според БДИПЧ са "протекли в строго контролирана политическа атмосфера, която не е оставила място за истинска опозиция ... и като цяло не са изпълнили много от предписанията на ОССЕ за произвеждането на демократични избори"; осъжда убийствата на Mark Weil, основател и артистичен директор на независимия театър Ilkhom в Ташкент, извършено на 9 септември 2007 г. и на журналиста и критик на узбекския режим Alisher Saipov, извършено на 24 октомври 2007 г. в киргизкия град Osh; отново отправя призив за незабавно освобождаване на политическите затворници(25);

88.  Подкрепя желанието на Съвета да установи диалог по правата на човека с всяка от четирите останали държави от Централна Азия; призовава диалогът да бъде ориентиран към постигане на резултати и изцяло съобразен с насоките на Европейския съюз за диалога по правата на човека с трети държави, като гарантира участието на гражданското общество и на Европейския парламент; призовава установяването на диалога бъде съчетано с предоставяне на подходящи ресурси в рамките на секретариатите на Съвета и Комисията;

89.  Отбелязва значението на ангажиментите, поети както от Турция, така и от ЕС в рамките на присъединителния процес на Турция по отношение на текущите реформи в областта на правата на човека в Турция;

90.  Изразява надежда отговорните за убийството на Беназир Бхуто да бъдат разкрити и подведени под отговорност възможно най-скоро; отбелязва влошаването на положението с правата на човека в Пакистан през 2007 г., най-вече във връзка със заплахите срещу независимостта на съдебната система и свободата на медиите; осъжда по този повод кампанията за оклеветяване на Iftikhar Mohammad Choudhry, бивш председател на Върховния съд на Пакистан, както и отстраняването му от длъжност и поставянето му под домашен арест; призовава Съвета и Комисията да подкрепят започнатото от съдебните и адвокатските колегии движение за демокрация, най-вече като отправят покани до някои от представителите му, сред които г-н Choudhry; призовава да бъдат възстановени всички отстранени от длъжност съдии; отбелязва приемането на нов Документ за национална стратегия за Пакистан и приветства интегрирането на превенцията на конфликти и защитата на правата на човека в рамките на целия документ; отбелязва, че първото заседание на Съвместната комисия Европейска общност – Пакистан се състоя в Исламабад на 24 май 2007 г. и подчертава необходимостта правата на човека да бъдат изведени на преден план в дневния ред на всички следващи заседания;

Генитално осакатяване на жените и други вредни традиционни практики

91.  Подчертава, че усилията за премахването на всички форми на генитално осакатяване на жените следва да бъдат засилени, както на местно равнище, така и в рамките на процеса на определяне на политиките, така че да се подчертае фактът, че подобни осакатявания са както въпрос, свързан с равнопоставеността на половете, така и нарушение на правата на човека, свързани с физическата неприкосновеност;

92.  Настоява в диалога по правата на човека да се обърне изрично внимание на правата на жените и по-специално на борбата и отстраняването на всички форми на дискриминация и насилие срещу жени и момичета, като главно се включат селективните аборти въз основа на пола, всички форми на вредни традиционни практики и обичаи, като например гениталното осакатяване на жените и ранните или принудителни бракове, всички форми на трафик на хора, домашно насилие и убийство на жени, експлоатация на работното място и икономическа експлоатация, както и да бъде отхвърлено всяко позоваване на каквито и да било обичаи, традиции или религиозни съображения от страна на държавите с цел избягване на изпълнението на задължението им за премахване на подобна жестокост и на всякакви практики, които могат да застрашават живота на жените;

93.  Призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да използват клаузата за правата на човека, за да се постави борбата срещу всички форми на генитално осакатяване на жените като приоритетен въпрос в отношенията с държавите, които не са членки, по-специално тези държави, които поддържат преференциални отношения с Европейския съюз в рамките на Споразумението от Котону (понастоящем в рамките на европейските споразумения за партньорство) и да им се окаже натиск за приемане на необходимите законови, административни, съдебни и превантивни мерки за прекратяване на тези практики;

94.  Припомня Целите на хилядолетието за развитие и подчертава, че достъпът до образование и здравеопазване са основни права на човека; счита, че програмите в областта на здравеопазването, включително тези отнасящи се до сексуалното здраве, насърчаването на равенството между половете, увеличаването на правата на жените и правата на детето следва да имат водеща роля в политиката на ЕС за развитие и права на човека, по-специално в местата, където са широко разпространени насилието въз основа на пола, както и излагането на риск от ХИВ/СПИН на жени и деца или лишаването им от достъп до информация, профилактика и/или лечение; призовава Комисията да включи основни трудови права, както и програмата за достоен труд в своята политика за развитие, по-специално в програмите за подкрепа на търговията;

95.  Призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да насърчават по-специално ратификацията и прилагането от страна на държавите-членки на Африканския съюз на Протокола на Африканския съюз за правата на жените в Африка;

96.  Призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да усъвършенстват Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) и да осигурят предоставянето на средства за дейности, насочени към премахване на всички форми на генитално осакатяване на жените;

Общ преглед на действията на Съвета и Комисията, включително резултатите от двете председателства

97.  Изразява съжаление по повод продължаващите нарушения на правата на човека и демокрацията от страна на военната хунта в Мианмар и подкрепя ангажимента на Европейския съюз за постигане на декларираните цели, а именно всеобхватен и истински тристранен диалог между военния режим, демократичната опозиция (по-специално Националната лига за демокрация, която спечели изборите през 1990 г.) и етническите народности, с оглед осигуряване на националното помирение, необходимо за прехода на Мианмар към демокрация, както и установяване на легитимно, демократично гражданско правителство, което да спазва човешките права на своя си народ и да възстанови нормални отношения с международната общност; приветства приемането на обща позиция на Съвета през ноември 2007 г., която подновява съществуващите ограничителни мерки и въвежда допълнителни ограничителни мерки, но изразява съжаление по повод изключването от посочените мерки на ключови сектори като енергетика и финансови и банкови санкции срещу военния режим; счита в тази връзка, че приемането на ограничителни мерки следва по подразбиране да бъде съпроводено от оказване на значителна подкрепа за гражданското общество, което в случая с Мианмар не беше направено; осъжда грубия отпор, оказан от властите на Мианмар на демонстрациите на будистките монаси и всички други мирни демонстрации; изразява съжаление относно продължаващите арести и задържане на демократични активисти и журналисти и призовава Съвета да продължи да изтъква положението на правата на човека в Мианмар като основен приоритет по време на Съвета по правата на човека на ООН, както и да оказва натиск за осъществяване на второ посещение в държавата на г-н Tomas Ojea Quintana, специален докладчик на ООН относно правата на човека в Мианмар, с цел допълнителна оценка на нарушенията на правата на човека; приветства назначаването на Piero Fassino като специален пратеник на Европейския съюз за Мианмар и призовава Комисията активно да подкрепи движението в защита на демокрацията на Мианмар в рамките на ЕИДПЧ; осъжда убийството на Padoh Mahn Sha, генерален секретар на Karen National Union (KNU) на 14 февруари 2008 г., който бе убит в дома си в Тайланд; изисква да се проведе разследване относно обстоятелствата на това убийство, като призовава ЕС да изрази възмущение пред военния режим и приканва настойчиво да се осигури по-добра защита на демократични лидери от Мианмар, които живеят в изгнание в Тайланд; изразява загриженост, че бежанците от Мианмар в Малайзия се намират в изключително уязвимо положение и са изложени на риск от арест, задържане, бой с пръчки и депортиране от страна на органите на Малайзия; настойчиво призовава Съвета да призове органите на Малайзия да прекратят жестокото отношение към бежанците, да насърчи Върховния комисар за бежанците на ООН да регистрира всички бежанци, с цел да им осигури по-добра защита, както и да призове настоятелно повече държави да се съгласят да приемат мианмарски бежанци от Малайзия за повторно заселване;

98.  Призовава председателството на Съвета да обърне специално внимание на държавите, предизвикващи особена тревога по отношение спазването на правата на човека; насърчава по-специално Съвета да приложи изцяло насоките на Европейския съюз за защитниците на правата на човека и да разпредели допълнителни ресурси за проекти по линия на ЕИДПЧ, най-вече за насърчаване на демокрацията в Беларус, Мианмар, Куба, Еритрея, Лаос, Северна Корея, Узбекистан, Виетнам и Зимбабве; счита, че създаването и изпълнението на тези проекти следва да не бъде обвързвано със съгласието или сътрудничеството на съответните режими;

99.  Приветства провеждането на 18 октомври 2007 г. на първия европейски ден за борба с трафика на хора, целящ да увеличи информираността във връзка с трафика на хора и подчертава дълготрайния ангажимент на Европейския съюз за изкореняването на това явление;

100.  Приветства организирането от страна на португалското председателство и Комисията на Форума на НПО в Европейския съюз по правата на човека, проведен в Лисабон през декември 2007 г. по въпросите на икономическите, социални и културни права; подкрепя препоръките на Форума, който отново потвърди неделимостта и универсалността на правата на човека и успешно свърза външните и вътрешните аспекти на политиката на Европейския съюз; следователно насърчава Съвета и Комисията да задълбочат текущата оценка на въздействието върху устойчивото развитие, извършвана от ГД "Търговия" на Комисията, чрез подходяща оценка на въздействието върху правата на човека;

101.  Приветства четвъртото заседание на европейската мрежа на точки за контакт по отношение на лицата, отговорни за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, която се състоя в Хага на 7 и 8 май 2007 г.; отбелязва работата на това заседание, която бе изцяло посветена на Руанда и разследването на заподозрени лица от Руанда от страна на европейски държави; изразява съжаление, че не беше проведено пето заседание на мрежата по време на португалското председателство; припомня на Съвета ангажимента да се провежда подобно заседание при всяко председателство;

102.  Призовава председателството на Съюза да предприеме мерки по отношение на липсата на действия от страна на Европейския съюз в Дарфур; приветства съвместната операция на Африканския съюз и ООН в Дарфур (UNAMID), която бе единодушно одобрена на 31 юли 2007 г. с Резолюция 1769 (2007) на Съвета за сигурност на ООН като малка крачка в правилната посока; отбелязва, че UNAMID наследи Мисията на Африканския съюз в Судан (AMIS) на 31 декември 2007 г. и разполага с първоначален мандат, който изтича на 31 юли 2008 г.; очаква, че наброяващата 7 000 души AMIS, която досега отговаряше за поддържането на мира да бъде интегрирана в новите въоръжени сили и да бъдат предприети всички необходими мерки за гарантиране на способността на UNAMID да изпълни мандата си, включително периодични проверки на броя на разположените миротворци; настоява най-вече заповедите за задържане, издадени от МНС да бъдат приведени в изпълнение възможно най-бързо; отбелязва, че недостатъчните мерки за справяне с хуманитарната катастрофа в Дарфур бяха сред причините за влошаването на политическата и социалната обстановка в Чад; призовава да се предприемат незабавни мерки за предоставяне на по-голяма помощ на тази държава;

103.  Изразява загриженост във връзка с нападенията на бунтовниците в Н'Джамена, столицата на Чад в началото на февруари 2008 г.; подчертава, че участието на ЕС е от значение за увеличаване на дипломатическия натиск с цел прекратяване на огъня в Чад за защита на пострадалото население и подкрепа на преговорите за мир и национално помирение в страната; осъжда мерките срещу политическите опоненти в Н'Джамена, предприети от чадското правителство след февруарския опит за преврат; настоятелно призовава Съвета да направи всичко възможно, за да се гарантира свобода за политическата опозиция в Чад; подчертава сериозният характер на кризата с бежанците и вътрешно разселените лица в източен Чад, където повече от 400 000 бежанци и вътрешно разселени лица са настанени в 12 лагера по източната граница на Чад; приветства установяването на мироопазващата мисия Сили на Европейския съюз в Република Чад и Централноафриканската република (EUFOR TCHAD/RCA), както и нейната основна цел да закриля бежанците, вътрешно разселените лица и хуманитарния персонал в засегнатия от кризата регион;

104.  Приветства факта, че в ООН започна работа по подготовка на единни стандарти за поведение на всички категории персонал, участващи в мироопазващи мисии; отбелязва, че Планът за действие на работната група съдържа изискване за включване на корпус от шест основни принципа в кодексите за поведение на Междуведомствения постоянен комитет, включително принцип, забраняващ сексуални отношения с лица под 18 години, независимо от възрастта на пълнолетие или възрастта, на която лицето е способно да изкаже правновалидно съгласие, която се прилага в съответната държава; приветства факта, че понастоящем посоченият кодекс за поведение се прилага спрямо целия мироопазващ и хуманитарен персонал на ООН; приветства създаването в рамките на мисиите на ООН в Бурунди, Кот д'Ивоар, Демократична република Конго и Хаити на служби по въпроси, свързани с личното поведение, които да разследват обвинения и да помагат на жертви; очаква кодексът на поведение да бъде изцяло прилаган във всички мисии на ООН, включително, в случай на необходимост, да бъдат налагани наказателни санкции срещу персонал, уличен в изнасилване или сексуална експлоатация на деца;

105.  Приветства факта, че Съветът съставя и редовно актуализира списъци с целеви държави, по отношение на които се полагат допълнителни съвместни усилия с оглед прилагането на европейските насоки относно децата и въоръжените конфликти, смъртното наказание (така наречените "държави на кръстопът"), както и относно защитниците на правата на човека; отбелязва, че подобна практика е предвидена съгласно Стратегията за прилагане на насоките на Европейския съюз за утвърждаване и защита на правата на детето; насърчава Съвета и Комисията да разширят посочената добра практика, която наред с другото позволява на Европейския съюз да реагира по по-ефикасен начин чрез дипломатически ходове, декларации и други начини за действие в съответствие с насоките на Европейския съюз относно изтезанията; насърчава Съвета и Комисията при определянето на целеви държави да включват специалните механизми на ООН и да вземат предвид препоръките и резолюциите на Европейския парламент по неотложни въпроси;

106.  Отново призовава всички свързани с правата на човека и демокрацията дискусии с трети държави, инструменти, документи и доклади, включително годишните доклади за правата на човека, изрично да разглеждат въпросите на дискриминацията, включително въпросите на етническите, национални и езикови малцинства, религиозните свободи, включително нетърпимост към която и да е религия и дискриминационни практики спрямо религиите на малцинствата, дискриминацията въз основа на кастов признак, защитата и зачитането на правата на местното население, човешките права на жените, правата на децата, лицата с увреждания, включително лица с умствени увреждания, както и лица с всякакви сексуални ориентации, като изцяло ангажира техните организации както в ЕС, така и в трети страни по целесъобразност;

Програми на Комисията за предоставяне на външна помощ и ЕИДПЧ

107.  Изразява загриженост относно явното фалшифициране на резултатите от президентските избори в Кения през декември 2007 г., последвано от насилия в държавата, и призовава за гарантиране на правата на човека, включително правото на свободно изразяване, правото на събрания и на сдружаване, както и на свободни и справедливи избори; изразява загриженост относно изплащането на средства от ЕС за Кения в деня след изборите през декември 2007 г.; настоятелно призовава в бъдеще плащанията в полза на правителства да не се извършват в толкова кратък срок след общи избори и най-вече такива плащания да се извършват едва след получаване на доклада на мисията за наблюдение на избори на ЕС; отбелязва, в контекста на мирните преговори, че е важно ЕС да продължи да се ангажира с подкрепата на полаганите усилия за постигане на работещи и устойчиви демократични правителство и президентство в Кения;

108.  Приветства приемането на ЕИДПЧ като финансов инструмент за външна помощ, конкретно насочен към насърчаване на правата на човека и демокрацията, както и факта, че приоритетите на Европейския парламент са взети под внимание в програмните документи за 2007 и 2008 г.;

109.  Призовава за пълна прозрачност по отношение на начините за изразходване на средствата и подбора и оценката на проекти по линия на ЕИДПЧ; призовава за публикуване в интернет на всички одобрени проекти, когато това е съвместимо със защитата на получателя;

110.  Приветства започналия в рамките на ЕИДПЧ нов проект, който позволява предприемането на спешни действия за закрила на защитниците на правата на човека; призовава Комисията бързо и ефективно да приложи този нов проект;

111.  Предлага от 2009 г. бюджетът за ЕИДПЧ да бъде увеличен с оглед по-специално да се осигури наличност на допълнителни средства както за проекти в така наречените "трудни" държави, така и за проекти, управлявани пряко от делегациите на Комисията в сътрудничество с местни организации на гражданското общество, така че всички държави, в които се прилагат тези проекти, да могат да получат достъп до средствата на Общността;

112.  Призовава Комисията да адаптира равнището на човешки ресурси, отделени за прилагането на ЕИДПЧ както в централата, така и в делегациите, да вземе предвид спецификата и трудностите на новия инструмент, така че да разполага с необходимите ресурси и експертен опит, като отчита твърде чувствителния характер на проектите по този инструмент, необходимостта от защита на лицата от гражданското общество, изпълняващи тези проекти, а също и значението на политическата цел, която инструментът въплъщава;

113.  Призовава да бъде осигурено специфично обучение по въпросите на правата на човека и демокрацията за персонала на делегациите на ЕС в трети държави до най-високо равнище, по-специално с оглед на проектите, изпълнявани в съответствие с насоките, както и с оглед на спешната необходимост от подкрепа за защитниците на правата на човека; призовава също така провежданото на всеки две години обучение на ръководителите на делегациите да включва раздел, посветен на правата на човека, като се имат предвид новите функции на делегациите в тази област;

114.  Призовава Комисията да следи за съгласуваност между политическите приоритети на Съюза и подкрепяните от него проекти и програми, по-специално във връзка с програмирането на двустранни договорености с трети държави; призовава освен това съгласуваността между програмите и тематичните инструменти да бъде гарантирана и инструментите да бъдат укрепени, като се има предвид, че представляват единствените механизми, позволяващи на Съюза да осъществява проекти в трети държави без подкрепата на органите на властта на упоменатите държави;

115.  Отбелязва, че средствата по ЕИДПЧ, отделени за мисиите на Европейския съюз за наблюдение на избори през 2007 г. възлизат на 23 % от общата сума на използваните средства по ЕИДПЧ (30,1 милиона евро) и че 11 такива мисии са били проведени;

116.  Отбелязва, че значителен дял (около 50 %) от общите средства по ЕИДПЧ, предвидени за проекти по договори, сключени през 2007 г., са били насочени към големи тематични проекти и само малка част (24 %) към схеми за подкрепа в отделни държави (еквивалентни на микропроекти); отбелязва също, че само малка част от средствата са били предназначени за Азия и предлага преразглеждане на географското разпределение;

117.  Отбелязва, че следва да се обърне внимание при финансирането на международни организации, чийто бюджет се осигурява чрез оценени вноски от страна на държави-членки, като например МНС, тъй като всяко финансиране, предоставено на подобни организации е равностойно на субсидии за държавите-участнички, които са обвързани със задължение да предоставят финансиране на съответната организация и излага на риск други проекти и институции, които разчитат на финансиране по ЕИДПЧ, като например проекти на НПО и програмата в областта на съдебната реформа, и работата на Специалния съд за Сиера Леоне;

Помощ и наблюдение на избори

118.  Отбелязва със задоволство, че ЕС все по-често използва предоставянето на помощ и наблюдението на избори за утвърждаване на демокрацията в трети държави, както и че качеството и независимостта на тези мисии са общопризнати;

119.  Настоятелно призовава за повишено внимание по отношение на критериите за подбор на държави, за които се осигурява подкрепа/наблюдение на избори, на спазването на методологията и на установените на международно равнище правила, особено по отношение на независимия характер на мисията;

120.  Предвид придобития опит счита, че на този етап помощта и наблюдението на избори следва да бъдат част от непрекъснат процес, който включва предизборна фаза за подпомагане установяването на демокрацията и правата на човека и преди всичко следизборна фаза за подкрепа и оценка на демократичния процес с оглед укрепване на правовата държава, консолидиране на демократичните институции, политическия плурализъм, независимостта на съдебната власт и ролята на гражданското общество;

121.  Припомня, че необходимостта от въвеждане на следизборна политика присъства в правното основание на ЕИДПЧ;

122.  Призовава изборният процес, в това число предизборната и следизборната фаза, да бъде включен в различните нива на водения със заинтересуваните трети държави политически диалог, така че да се осигури последователност на политиките на ЕС и да се потвърди основната роля на правата на човека и демокрацията;

123.  Припомня освен това на Съвета и на Комисията, че е необходимо да се изработят стратегии в областта на демокрацията и правата на човека за отделните държави, по примера на започнатото от някои държави-членки, тъй като те са съществен елемент за осигуряване на последователност на провежданите политики, включително по време на изборни процеси;

124.  Призовава Комисията по външни работи преди съставянето на междинен преглед да анализира прилагането на различните елементи от ЕИДПЧ;

Прилагане на клаузите за правата на човека и демокрацията във външни споразумения

125.  Изразява съжаление, че клаузата за правата на човека и демокрацията, представляваща съществен елемент от всички споразумения за сътрудничество и партньорство с трети държави, все още не е приложена по конкретен начин заради липса на механизъм, който би позволил въвеждането ѝ в действие;

126.  В тази връзка отново подчертава предложенията, съдържащи се в горепосочената резолюция на Парламента от 14 февруари 2006 г. относно клаузите за правата на човека и демокрацията, съдържащи се в споразуменията на Европейския съюз; подчертава по-специално необходимостта от включване на такива клаузи във всички споразумения на ЕС, включително в отрасловите споразумения;

127.  Призовава Съвета и Комисията да се възползват от изтичането на срока на действие на споразуменията за партньорство и сътрудничество с редица съседни държави и Русия и от преговорите за нови споразумения, за да се включат правата на човека и ефективният диалог по този въпрос в бъдещите споразумения, включително с помощта на механизъм за последващи действия;

128.  127а. Настоятелно призовава Комисията да гарантира, в рамките на външнотърговската, инвестиционната и политиката за развитие на ЕС, че при упражняване на стопанска дейност от частни търговски дружества от ЕС в трети държави се спазват международните стандарти за правата на човека, по-конкретно по отношение на експлоатацията на природни ресурси и международното задължение за получаване на предварително и информирано съгласие от заинтересованите местни общности и местно население; счита, че Парламентът следва да осъществява контрол и да докладва относно напредъка по този въпрос;

129.  Отново призовава клаузите за правата на човека да бъдат прилагани чрез по-прозрачна процедура на консултации между страните, като се уточнят подробно политическите и правни механизми, които следва да се използват в случай на искане за прекратяване на двустранното сътрудничество въз основа на повтарящи се и/или системни нарушения на правата на човека по силата на международното право; счита, че клаузите следва да включват също подробности относно механизъм, който да позволява временно прекратяване на споразумението за сътрудничество като "механизъм за предупреждение";

130.  Отбелязва, че през 2007 г. Европейският съюз не е сключил нито едно ново споразумение, съдържащо клаузи за правата на човека;

131.  Приветства факта, че през юни 2007 г. Съветът и Комисията временно спряха прилагането на търговските преференции за Беларус, предвидени в Общата система за преференции (GSP) вследствие на неизпълнение от страна на правителството на Беларус на препоръките, отправени от МОТ през 2004 г.;

132.  Счита, че обезпечаването на ефективна демокрация и защита на правата на човека по външните граници на ЕС следва да бъде основен приоритет на усилията на ЕС за интегриране на правата на човека; призовава Съвета и Комисията да укрепват все повече своите усилия в рамките на Европейската политика на съседство, стратегическото партньорство с Русия и отношенията с Турция и държавите от Западните Балкани, както и за целта да прилагат изцяло съществуващите регионални рамки за сътрудничество в посочените региони; отново изтъква особената необходимост да се обърне внимание на нарушенията на правата на човека в зоните с неразрешени конфликти в упоменатите държави, което съществено затруднява укрепването на правовата държава и демокрацията по настоящите външни граници на ЕС;

Интегриране на правата на човека

133.  Призовава Комисията да продължи отблизо да наблюдава предоставянето на помощи по GSP+ на държави, при които са забелязани сериозни пропуски при изпълнението на осемте конвенции на МОТ, свързани с основните стандарти на труд, нарушения на граждански и политически права или използване на затворнически труд; изисква Комисията да разработи критерии за оттегляне на помощи по GSP поради проблеми във връзка с правата на човека;

134.  Припомня Декларацията за правото на развитие, приета с Резолюция 41/128 на Общото събрание на ООН от 4 декември 1986 г., която признава, че правото на развитие е неотменимо човешко право, както и че държавите носят основна отговорност за създаването на условия, които благоприятстват упражняването на правото на развитие и трябва да предприемат стъпки за формулиране на политики за международно развитие, за да се улесни упражняването му в пълна степен; призовава за предприемане на мерки, които да гарантират, че международните програми за развитие, обхващащи тези отговорности на държавите, позволяват включването и достъпа на лица с увреждания, в съответствие с член 32 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, подписана от Европейските общности на 30 март 2007 г.;

135.  Припомня на Съвета неговия ангажимент за интегриране на правата на човека в рамките на ОВППС, както и на други политики на ЕС, както се подчертава в документа, одобрен от Комитета по политика и сигурност на 7 юни 2006 г.; призовава за постигане на допълнителен напредък при изпълнението на препоръките от този документ; припомня по-специално на Съвета задълженията на работните групи по географски региони за определяне на ключови въпроси, приоритети и стратегии в областта на правата на човека като част от общото им планиране, както и за установяване на по-систематичен обмен с международните НПО и защитници на правата на човека;

136.  Припомня, че общият бюджет на Европейския съюз за 2008 г. предвижда бюджетните кредити, предназначени за подпомагане на лица с увреждания, да бъдат проверени, така че в качеството им на помощи от Общността да бъдат в съответствие с член 32 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и призовава тези бюджетни разпоредби да бъдат стриктно прилагани и проследявани;

137.  Призовава Съвета да положи максимални усилия за прилагането на основното право на здравеопазване по отношение на облекчаването на болката и достъпа до опиоидни аналгетици, като отчита, че Международният съвет за контрол на наркотиците призова международната общност да насърчи предписването на болкоуспокояващи, при условие за строг контрол от признати международни и национални контролни органи като националните правителства и специализираните агенции на ООН, особено в бедните държави, като се има предвид, че в повече от 150 държави се регистрират сериозни пропуски в лечението; призовава Съвета и Комисията да работят за постигане на това, членството в СЗО да бъде достъпно за всички държави, както е предвидено в член 3 от Конституцията на СЗО, като по този начин се увеличава ефикасността и универсалността на програмите на СЗО;

138.  Безусловно осъжда всички форми на експлоатация на деца, било под формата на сексуална експлоатация, включително детска порнография и детски секс туризъм, или под формата на принудителен труд, наред с всички форми на трафик на хора; отправя искане към Комисията и държавите-членки да признаят проблема с хилядите бездомни деца и деца, принудени да просят, като сериозен социален въпрос, свързан с правата на човека, както и да предприемат мерки за неговото разрешаване и призовава държавите-членки да въведат санкции срещу виновните за унижаването на децата, принудени да просят;

139.  Призовава Комисията да продължи да насърчава корпоративната социална отговорност на европейските и местни предприятия; изисква Съветът да докладва пред Парламента получената информация от страна на специалния представител на ООН за търговска дейност и права на човека, в която се изясняват стандартите за корпоративна отговорност и отчетност за многонационални корпорации и други стопански предприятия по отношение на правата на човека;

140.  Признава, че имиграционната политика се е превърнала в приоритет във вътрешния и външния политически дневен ред на ЕС, и че в своите документи ЕС се опитва да обвърже имиграцията с развитието и да гарантира, че основните права на имигрантите се спазват; все пак потвърждава, че реалността на място опровергава тези документи; подчертава, че трябва да се сключат споразумения за реадмисия на нелегални имигранти с трети държави, които притежават необходимите правни и институционални механизми да приемат обратно своите граждани и да зачитат правата им; подчертава необходимостта да се гарантира, че при прилагането на такива споразумения за реадмисия изцяло се зачита принципът на неотблъскване (non-refoulement) за връщане и се гарантира достъп до справедлива процедура за предоставяне на убежище; призовава за ефективен контрол на третирането на върнати лица по силата на споразумения за реадмисия, по-конкретно по отношение на възможно "верижно връщане (chain refoulement)";

141.  Призовава Съвета да гарантира, че при задълбочаване на сътрудничеството с трети държави в областта на имиграцията и предоставянето на убежище на практика изцяло се спазват правата на бежанците, лицата, търсещи убежище и мигрантите; подчертава по-специално, че механизмът на Европейската политика на съседство следва да се използва за наблюдение на резултатите, постигнати в тази област по отношение на правата на човека; призовава Съвета и Комисията да се уверят, че в рамките на политиките за сътрудничество в борбата срещу нелегалната имиграция се полагат максимални усилия, за да се гарантира, че полицията и съдебните органи в трети държави зачитат правата на човека и призовава Съвета и Комисията да гарантират, че не се предоставя никаква помощ на полицейски и съдебни органи на държави, които грубо и системно нарушават правата на човека и/или които не отчитат по какъв начин са използвали съответните средства;

142.  Призовава Съвета и Комисията да предприемат на международно равнище инициативи на Европейския съюз за борба срещу преследването и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност, като например подкрепят приемането на резолюция по този въпрос на равнище ООН и подпомагат НПО и участници, които насърчават равенството и борбата срещу дискриминацията; осъжда факта, че много държави са криминализирали хомосексуалното поведение, че в Иран, Саудитска Арабия, Йемен, Судан, Мавритания, Обединените арабски емирства и части от Нигерия се налага смъртно наказание заради хомосексуални прояви, че в 77 държави законите позволяват на държавните органи да преследват и евентуално да налагат присъди лишаване от свобода за сексуални отношения на лица от един и същ пол, както и че в редица държави като Пакистан, Бангладеш, Уганда, Кения, Танзания, Замбия, Малави, Нигер, Буркина Фасо, Сиера Леона, Малайзия и Индия (където понастоящем съответните разпоредби на Наказателния кодекс са обект на съдебен преглед) законите предвиждат присъди от 10 години лишаване от свобода до доживотен затвор; изцяло подкрепя принципите на Yogyakarta относно приложението на международното право в областта на правата на човека във връзка със сексуалната ориентация и половата идентичност; призовава държавите-членки да предоставят убежище на лица, изложени на риск от преследване в своите държави на произход заради сексуалната си ориентация и половата си идентичност;

143.  Призовава Съвета и Комисията да осигурят, с оглед предвидената за 2009 г. министерска среща на Службата по наркотици и престъпност към ООН, че средствата, предоставяни за борба срещу нелегалните наркотици на международни агенции като агенциите на ООН никога не са използват, пряко или косвено, за подкрепа на службите за сигурност на държави, които грубо и системно нарушават правата на човека или прилагат смъртно наказание за дела, свързани с наркотици; призовава също така да се подготви документ, който да представя по изчерпателен и подробен начин най-добрите практики, прилагани от всички държави-членки на Европейския съюз в областта на политиката за правата на човека и борбата с наркотиците във връзка с предстоящото заседание на Комисията на ООН за наркотичните вещества;

144.  Подчертава значението на вътрешната политика на ЕС, която насърчава спазването на международното право в областта на правата на човека и необходимостта държавите-членки да приемат законодателство, което да съответства, наред с другото, на задълженията, произтичащи от Женевските конвенции и допълнителните протоколи към тях, Конвенцията против изтезанията, Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид и Римския статут на МНС; приветства постигнатия напредък в прилагането на универсална юрисдикция от някои държави-членки; с оглед постигане на по-голяма съгласуваност между вътрешните и външните политики, насърчава Съвета, Комисията и държавите-членки да включат борбата срещу безнаказаността за тежки международни престъпления в развитието на общото пространство на свобода, сигурност и правосъдие на Европейския съюз;

145.  Отново изразява загриженост относно ограничения по отношение на съдържанието в интернет, прилагани при разпространението или получаването на информация, които са наложени от правителствата и не съответстват напълно на изискването за гарантиране на свободата на словото; в това отношение изисква Съветът и Комисията да изработят общностни правила относно търговията със стоки с трети държави, включително търговията със софтуер и хардуер и други подобни системи, чиято единствена цел е да извършват общи контролни дейности и да ограничават достъпа до интернет по начин, несъвместим със свободата на словото, както и вноса и износа на такива стоки, с изключение на стоки, чиято единствена цел е защитата на децата; счита, че същите мерки следва да се приложат по отношение на технологиите за наблюдение и/или военните технологии, предназначени за държави, които системно нарушават правата на човека; призовава също така за намирането на конкретни решения, за да се попречи на европейските предприятия да предоставят на тези държави лични данни, които могат да бъдат използвани за нарушаването на тези права, най-вече правото на свобода на словото;

Ефективност на действията на Европейския парламент в областта на правата на човека

146.  Призовава Съвета да участва в дискусии относно резолюции при при неотложни случаи на нарушения на правата на човека, демокрацията и правовата държава и призовава на подкомисията по правата на човека да бъде предоставена по-конструктивна роля в разработването на съгласувани и прозрачни критерии за подбор на тематиката на неотложните въпроси;

147.  Препоръчва резолюциите и другите ключови документи, отнасящи се до въпроси, свързани с правата на човека, да бъдат превеждани на езика, който се говори в целевите райони, по-специално на езиците, чиято употреба не е призната от държавните органи, отговорни за нарушения на правата на човека;

148.  Изразява дълбоко съжаление във връзка с отказа на органите на властта на Мианмар и Куба на искането на Парламента да дадат съгласие за изпращането на делегация на посещение при предишни лауреати на наградата "Сахаров"; счита, че Парламентът следва да улесни създаването на мрежа между лауреати на наградата "Сахаров", като се предвиди провеждането на редовни срещи в Парламента;

149.  Категорично отхвърля системното насилие и повтарящите се актове на тормоз, жертва на които са лауреатите на наградата "Сахаров" - "Damas de Blanco" ("Дами в бяло") по време на техните мирни демонстрации и искане за освобождаване на близките им, които вече повече от пет години са в затвор в Куба; призовава своя председател да изрази отново пред кубинските власти искането на Парламента за това Oswaldo Payá, спечелил наградата "Сахаров" през 2002 г., да получи разрешение, в съответствие с отправената към него от европейските институции покана, да се яви пред тях лично и да разясни текущото политическо положение в Куба; наред с това призовава своя председател да изрази пред кубинските власти силното желание и решимост на Парламента да приветства, през идните седмици, "Жените в бяло" в едно от местата на работа на Парламента, за да им бъде официално връчена наградата "Сахаров" за 2005 г.;

150.  Припомня на парламентарните делегации, че те следва системно да включват в дневния ред на посещенията си в трети държави междупарламентарна дискусия относно положението, свързано с правата на човека;

151.  Признава работата на Временната комисия по предполагаемо използване на европейски държави от ЦРУ за транспортиране и незаконно задържане на затворници, както и доклада на тази комисия, в резултат на който Парламентът прие резолюция по този въпрос на 14 февруари 2007 г.(26); изисква Европейският съюз и държавите-членки да работят съвместно на всички равнища за разобличаване и отричане на практиката за извънредни предавания понастоящем и в бъдеще; във връзка с това призовава Комисията, да докладва пред Парламента относно отговорите на неговото писмо от 23 юли 2007 г. до полското и румънското правителство с искане за подробна информация относно резултата от проведените в двете държави разследвания и резултата от въпросника, изпратен на всички държави-членки на ЕС относно съответното законодателство в областта на борбата срещу тероризма, както бе обявено на пленарната сесия през септември 2007 г.;

o
o   o

152.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки и на страните-кандидатки, ООН, Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и правителствата на държавите и териториите, споменати в настоящата резолюция.

(1) Документ на Съвета 13288/1/07. (2) Всички относими основни текстове могат да бъдат намерени за справка в приложениеІІІ към доклад А6-0128/2007 на Комисията по външни работи. (3) OВ С 379, 7.12.1998 г., стр. 265; OВ С 262, 18.9.2001 г., стр. 262; ОВ C 293 E, 28.11.2002 г., стр. 88; ОВ C 271 E, 12.11.2003 г., стр. 576. (4) OВ С 311, 9.12.2005 г., стр. 1. (5) OВ С 303, 14.12.2007 г., стр. 1. (6) OВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3; OВ L 209, 11.8.2005 г., стр. 27. (7) OВ L 386, 29.12.2006 г., стр. 1. (8) Приети текстове, P6_TA(2007)0235. (9) Приети текстове, P6_TA(2008)0065. (10) ОВ C 290 E, 29.11.2006 г., стр. 107. (11) ОВ C 250 E, 25.10.2007 г., стр. 91. (12) ОВ C 74 E, 20.3.2008 г., стр. 775. (13) ОВ C 77 E, 28.3.2002 г., стр. 126. (14) Приети текстове, P6_TA(2007)0381. (15) ОВ C 303 E, 13.12.2006 г., стр. 879. (16) OВ С 327, 23.12.2005 г., стр. 4. (17) Данни, актуални към юни 2007 г. (18) Участваха над 140 представители на гражданското общество и 138 държави ( 94 от тях са подкрепили Декларацията от Осло или Процеса от Осло). (19) ОВ L 150, 18.6.2003 г., стр. 67. (20) Към 13 март 2008 г. 87 държави все още не са ратифицирали Римския статут: Азербайджан, Алжир, Ангола, Армения, Бангладеш, Бахамски острови, Бахрейн, Беларус, Бруней, Бутан, Вануату, Виетнам, Гватемала, Гвинея-Бисау, Гренада, Египет, Екваториална Гвинея, Еритрея, Етиопия, Зимбабве, Израел, Индия, Индонезия, Ирак, Иран, Йемен,Кабо Верде, Казахстан, Камерун, Катар, Киргизстан, Кирибати, Китай, Корейска народнодемократична република, Кот д`Ивоар, Куба, Кувейт, Лаос, Либия, Ливан, Мавритания, Мадагаскар, Малайзия, Малдивски острови, Мароко, Мианмар, Мозамбик, Молдова, Монако, Непал, Никарагуа, Обединени арабски емирства, Оман, Пакистан, Палау, Папуа-Нова Гвинея, Руанда, Руска федерация, Салвадор, Сао Томе и Принсипи, Саудитска Арабия, Свазиленд, Сейнт Лусия,Сейшелски острови, Сингапур, Сирия, Соломонови острови, Сомалия, Судан, Суринам, Съединени американски щати, Тайланд, Того, Тонга, Тувалу, Тунис, Туркменистан, Турция, Узбекистан, Украйна, Федерирани Микронезийски щати, Филипини, Хаити, Чешка република, Чили, Шри Ланка, Ямайка. (21) Към 10 януари 2008 г., Италия, Латвия, Полша и Испания са подписали, но не са ратифицирали Протокол №13. (22) Страни, подписали Конвенцията (към декември 2007 г.): Австрия, Белгия, Кипър, Дания, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Литва, Люксембург, Малта, Португалия, Словакия, Словения, Испания, Швеция. (Само две държави – Албания и Аржентина – са ратифицирали Конвенцията, която трябва да бъде ратифицирана от 20 държави, за да влезе в сила.). (23) Факултативен протокол към Конвенцията за правата на детето относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография (към ноември 2007г.): не е ратифициран от Чешката република, Финландия, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Люксембург, Малта и Обединеното кралство. Факултативен протокол към Конвенцията за правата на детето относно участието на деца във въоръжен конфликт (към октомври 2007 г): не е ратифициран от Естония, Гърция, Унгария, Нидерландия; не е ратифициран, нито подписан от Кипър. (24) Приети текстове, P6_TA(2008)0064. (25) Най-вече на Mutabar Tadjibaeva, председател на правозащитната организация Пламменое Сердце и на други 9 защитници на правата на човека: Nosim Isakov, Norboi Kholjigitov, Abdusattor Irzaev, Habibulla Okpulatov, Azam Formonov, Alisher Karamatov, Mamarajab Nazarov, Dilmurad Mukhiddinov и Rasul Khudainasarov. (26) ОВ C 287 E, 29.11.2007 г., стр. 309.

Резолюция на Европейския парламент от 8 май 2008 г. относно мисиите на ЕС за наблюдение на избори: цели, практики и бъдещи предизвикателства (2007/2217(INI))

P6_TA(2008)0194 A6-0138/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и Международния пакт за граждански и политически права, по-специално член 25 от него,

–   като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и ангажиментите на ОССЕ, договорени в Копенхаген през 1990 г. и по време на срещата на върха в Истанбул през 1999 г., на която всички страни-участнички в ОССЕ се обвързаха да канят международни наблюдатели и в частност, наблюдатели от Службата за демократични институции и права на човека на ОССЕ (СДИПЧ), на провежданите от тях избори,

–   като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите и Американската конвенция за правата на човека,

–   като взе предвид Декларацията относно принципите за международно наблюдение на избори и Кодекса за поведение на международните наблюдатели на избори, приети от Обединените нации на 27 октомври 2005 г.,

–   като взе предвид всички споразумения между ЕС и трети държави и клаузите за правата на човека и демокрацията, съдържащи се в тези споразумения,

–   като взе предвид членове 3, 6 и 11 от Договора за ЕС и членове 3, 177, 179 и 181a от Договора за ЕО,

–   като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, провъзгласена в Страсбург на 12 декември 2007 г.(1),

–   като взе предвид Регламент (EО) № 1889/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света(2) (Европейски инструмент за демокрация и права на човека) (ЕИДПЧ)),

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно мисиите на ЕС за наблюдение и оказване на съдействие при провеждане на избори от 11 април 2000 г.(COM(2000)0191),

–   като взе предвид своята резолюция от 15 март 2001 г. във връзка със съобщението на Комисията относно мисиите на ЕС за наблюдение и оказване на съдействие при провеждане на избори(3),

–   като взе предвид насоките на ЕС за наблюдение на избори(4) и насоките на ЕС за общите критерии за избор на наблюдатели на избори(5),

–   като взе предвид документа на Съвета относно наблюдението и оказването на съдействие при провеждане на избори(6),

–   като взе предвид своята резолюция от 25 април 2002 г. относно съобщението на Комисията за ролята на Европейския съюз за насърчаване на правата на човека и демократизация в трети страни(7),

–   като взе предвид годишните доклади на ЕС за правата на човека,

–   като взе предвид своите годишни доклади относно правата на човека по света;

–   като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея на АКТБ-ЕС от 21 ноември 2007 г. относно изборите и изборните процеси в държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и държавите от ЕС(8),

–   като взе предвид решенията на Председателския съвет от 8 ноември 2001 г. за учредяване на Групата за координация на избори (ГКИ)(9), от 12 май 2005 г. относно разпоредбите за прилагане във връзка с мисиите за наблюдение на избори(10), от 21 септември 2006 г. относно разпоредбите за прилагане относно дейността на делегациите(11) и от 8 юни 2006 г. относно насоки за делегациите на Европейския парламент за наблюдение на избори(12),

–   като взе предвид предварителните изявления и окончателните доклади на мисиите за наблюдение на избори на ЕС (МНИ на ЕС) и докладите на неговите делегации за наблюдение на избори,

–   като взе предвид Годишните доклади на ГКИ,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по външни работи и становището на Комисията по развитие (A6-0138/2008),

А.   като има предвид, че изборите трябва да се организират в съответствие с международно признати стандарти;

Б.   като има предвид, че Всеобщата декларация за правата на човека гласи, че правото на свободен избор на изборни представители чрез периодични и действителни избори, при всеобщо, равно и тайно гласуване, е право, от което следва да се ползват всички граждани, като това право се отстоява и във всички други основни международни и регионални инструменти за човешки права, а също е и съществен елемент на истинската демокрация, за която ЕС се ангажира чрез своите Договори;

В.   като има предвид, че наблюдението на избори допринася за цялостното насърчаване и защита на основните права на човека и по-специално, на гражданските и политическите права, и като има предвид, че истински демократичният избирателен процес предполага зачитане на свободата на изразяване и свободните медии, придържане към правовата държава, правото на учредяване на политически партии и кандидатирането за обществена длъжност, недискриминация и равни права за всички граждани, както и други основни права и свободи на човека, които всички страни-участнички в ОССЕ са се ангажирали да защитават и насърчават;

Г.   като има предвид, че международното наблюдение на избори има за цел да подсили легитимността на изборния процес, да увеличи общественото доверие в изборите, да възпре и, когато се наблюдават такива, да разобличи изборните измами и да анализира, докладва и прави препоръки за подобрението на всички аспекти на изборния процес и защитата на правата на човека и демокрацията въобще;

Д.   като има предвид, че наблюдението на избори в нови и развиващи се демокрации е приоритет на ЕС, който засвидетелства ангажимента на Съюза да подпомага новите демокрации и държавите, поели по пътя на демокрацията, в създаването на солидни демократични структури;

Е.   като има предвид, че, както се посочва в приетата на 1 април 1999 г. в Страсбург резолюция на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС относно сътрудничеството между държавите от АКТБ и ЕС и участието в изборните процеси в държавите от АКТБ и относно ролята на Съвместната асамблея(13), намаляването на бедността, което е основната цел на европейската политика за развитие, изисква наличието на демокрация на участието и отговорни, некорумпирани правителства;

Ж.   като има предвид, че, както се подчертава в Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г.(14) (Споразумение от Котону), партньорството между държавите от АКТБ и ЕС активно ще спомага за насърчаването на правата на човека, процесите на демократизация, утвърждаването на принципа на правовата държава и доброто управление;

З.   като има предвид, че Декларацията относно принципите за международно наблюдение на избори и Кодексът за поведение на международните наблюдатели на избори бяха приети под егидата на ООН през 2005 г. и бяха подкрепени както от Комисията, така и от Парламента, както и от 32 други международни правителствени и неправителствени организации;

И.   като има предвид, че принципите, посочени в тази декларация, включват: пълно отразяване, независимост и безпристрастност, прозрачност и публичност, професионализъм, анализ и консултация, зачитане на суверенитета на приемащата държава, включително необходимостта от получаване на покана за наблюдение, сътрудничество между различните наблюдаващи организации и нелегитимизиране на откровено недемократични избирателни процеси;

Й.   като има предвид, че от момента на приемане на споменатото по-горе съобщение на Комисията от 11 април 2000 г., над 50 МНИ на ЕС са били изпратени в 32 държави в Африка, Азия и Латинска Америка; като има предвид, че същевременно трябва да се отбележи, че далеч по-малък брой МНИ на ЕС са били изпратени в южносредиземноморските държави;

К.   като има предвид, че в рамките на ЕИДПЧ всяка година се отпускат над 30 млн. евро за МНИ на ЕС;

Л.   като има предвид, че демократично избраният парламент на държава, в която са се провели избори, е с ограничена стойност, ако тази институция притежава незначителни правомощия и е доминирана от изпълнителната власт;

М.   като има предвид, че все още съществуват някои ключови предизвикателства в областта на наблюдението на избори от страна на ЕС, които трябва да се разрешат, като например нарастващото значение на електронното гласуване;

Н.   като има предвид, че гореспоменатото съобщение на Комисията от 11 април 2000 г. представляваше поврат в подхода на ЕС към наблюдението на избори, като установи всеобхватна методология, която покрива целия изборен процес, от предизборния до следизборния етап и която се доказа като много успешна и доведе до това ЕС да стане водеща организация в областта на международното наблюдение на избори;

О.   като има предвид, че изпращането на МНИ на ЕС е ключов елемент от външната политика на ЕС и представлява в частност, заедно с помощта за изборите, основно средство за подкрепа за провеждането на избори в контекста на ангажираността на ЕС с насърчаване на ценностите на демокрацията, развитието и мира;

П.   като има предвид, че успешни избори могат да се състоят единствено при наличието на дългосрочно установени демократични ценности, като се взема предвид необходимостта да се изгради европейски консенсус относно насърчаването на демокрацията, в общество, в което са включени обучение на гласоподавателите и гражданите, силни механизми за защита на правата на човека, съществуването на независимо и плуралистично гражданско общество, както и зачитане на разделението на законодателната и изпълнителната власт;

Р.   като има предвид, че наблюдението на избори е дългосрочен процес, включващ три периода: предизборен етап, ден на изборите и следизборен етап, и като има предвид, че всеки от тези периоди трябва да се анализира точно и безпристрастно на базата на непосредствени данни;

С.   като има предвид, че макар наблюдението на тези три периода да може да се извършва от различни наблюдатели, то трябва да е допълващо и добре координирано;

Т.   като има предвид, че добавената стойност, която представляват настоящи и бивши парламентаристи при наблюдение на избори, е неоспорима и допълваща стойността на МНИ на ЕС, но не може, сама по себе си, да осигури точна преценка на изборния процес;

У.   като има предвид, че Парламентът играе ключова роля в МНИ на ЕС поради това, че член на Европейския парламент се назначава за главен наблюдател и, в повечето случаи, делегация за наблюдение на избори, състояща се от членове на Европейския парламент, е напълно интегрирана в структурата на МНИ на ЕС;

Ф.   като има предвид, че е необходимо МНИ на ЕС да имат по-последователно и всеобхватно последващо въздействие на техническо и политическо равнище;

Х.   като има предвид, че, макар и да е изключително важно да се поддържа политиката на изпращане на МНИ на ЕС при условия, при които е възможно задачите да се осъществяват безпристрастно, изцяло и при гарантирана сигурност на участващите служители, ЕС не трябва да остава безмълвен, ако изборите се провеждат при обстоятелства, при които такива условия не съществуват;

1.  Потвърждава своята решимост да допринася за укрепването на демократичните процеси, като засилва своето участие в наблюдението на избори, на последващо въздействие на МНИ на ЕС и изграждането на парламентарен капацитет;

2.  Счита, че в абсолютни измерения провеждането на избори не може да бъде възприемано като единствен показател за демокрация, но това все пак оказва положително въздействие върху процеса на демократизация, оценяван посредством подобренията в областта на гражданските свободи, при условие че са осигурени политически плурализъм, свобода на събиране и сдружаване, свобода на словото, равен достъп до средствата за масова комуникация, тайно гласуване и зачитане на правата на човека;

3.  Подчертава, че наблюдението на избори в новите и развиващите се демокрации следва да остане приоритет, тъй като обикновено такива държави са в най-изгодна позиция да извлекат полза от международното наблюдение на избори и последващите препоръки от страна на международната общност;

4.  Изразява съжаление, че ЕС все още няма единна, всеобхватна стратегия за насърчаване на демокрацията, и настоятелно призовава всички институции на ЕС и държавите-членки да продължат усилията си да направят възможно приемането на такава стратегия; в тази връзка, настоятелно призовава всички институции и държави-членки на ЕС да постигнат споразумение относно създаването на "Европейски консенсус за демокрация";

5.  Счита, с оглед на това, че наблюдението на избори е само първата крачка към демокрация и че тя има нужда да бъде допълнена с други, адекватно финансирани дейности и следизборни мерки за насърчаване на демокрацията, особено чрез изграждане на капацитет за националните парламенти, политическите партии, държавната администрация, недържавните участници и гражданското общество, както и чрез насърчаване на правата на човека и на доброто управление; следователно предлага да се поддържа бюджетен таван, приет от Комисията, от около 25 % от ЕИДПЧ за МНИ на ЕС за седемгодишния период на финансовата рамка за 2007-2013 г.; отправя искане Комисията, в рамките на тази бюджетна рамка, да разпредели суми за подготвителни дейности преди изборите, включително обучение на местни наблюдатели на избори, обучение на гласоподавателите и други дейности, които са от първостепенно значение за създаване на предпоставки за свободни и честни избори в дългосрочен план;

6.  Отдава дължимото на СДИПЧ на ОССЕ, чиято новаторска работа е вдъхновила силно методологията на ЕС за наблюдение на избори;

7.  Отдава дължимото на участието на наблюдатели от трети страни като Швейцария, Норвегия и Канада в МНИ на ЕС;

8.  Отново потвърждава водещата роля на мисиите на СДИПЧ за наблюдение на изборите в района на ОССЕ, където по правило ЕС не изпраща мисии за наблюдение на избори; изразява задоволството си от качеството на работа на СДИПЧ, и придържането й към високи стандарти за прозрачност и независимост; изразява безпокойството си по повод на изявленията и действията от страна на някои държави-участнички в ОССЕ, които поставят под въпрос мандата на СДИПЧ и застрашават ефективността, финансирането и независимостта на нейните мисии; призовава държавите-участнички в ОССЕ и Европейския съвет да защитят позицията на СДИПЧ като главен орган за наблюдение на избори в района на ОССЕ; осъжда, по-специално, неотдавнашното налагане от страна на някои държави-участнички в ОССЕ на ограничения върху продължителността на мисиите за наблюдение на избори и отказа или забавянето им да издадат визи на наблюдателите, което направи невъзможно за СДИПЧ да изпълни мандата си;

9.  Обръща внимание на добавената стойност на участието в международни МНИ в района на ОССЕ съвместно с ОССЕ/СДИПЧ, Парламентарната асамблея на ОССЕ, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и, по целесъобразност, с Парламентарната асамблея на НАТО; счита, че участието в тези мисии следва да продължи и дори до се засили; подчертава решаващото значение на задълбочена политическа координация между съответните органи, по-специално по отношение на изрядното извършване на оценка, приемането на критерии за независимост, заключенията на дългосрочните наблюдатели и последователността на публичните изявления;

10.  Приветства положителния принос на МНИ на ЕС за укрепване на демократичните процеси, засилване на зачитането на правата на човека, основните свободи, доброто управление и правовата държава, и в частност, подкрепа на изборните процеси по света;

11.  Припомня заключенията на семинара на Комисията и Парламента, проведен на 11 септември 2007 г., че по причини, свързани с методологията, идентичността и видимостта, МНИ на ЕС трябва да продължат да действат независимо от други международни и национални наблюдатели; счита, че при все това горното не изключва редовно и тясно сътрудничество с други организации за наблюдение на място, нито допълнителна подкрепа на ЕС за изграждане на капацитет за национални и регионални организации за наблюдение;

12.  Подчертава успеха на методологията на ЕС, но призовава Комисията да продължи да я подобрява и актуализира, като включи утвърдени практики и се насочи към нови предизвикателства;

13.  Подчертава, че този успех е направил ЕС водещата организация в областта на международното наблюдение на избори и че съсредоточаването върху професионализма на МНИ на ЕС допринася значително за появата на голям брой високо квалифицирани и опитни експерти по изборите; подчертава значението на активно набиране и обучение на нови наблюдатели с цел гарантиране на последователност в експертния опит на ЕС по отношение на наблюденията на избори: изтъква, в допълнение, че професионализмът на МНИ на ЕС засилва приноса на ЕС към създаването на трайна представа за различните елементи, които съставляват демократичния изборен процес; счита в тази връзка, че опитът на предишни членове на ЕП като краткосрочни и дългосрочни наблюдатели би могъл да се вземе предвид;

14.  Призовава Комисията да предприеме подходящи мерки, които да продължат да засилват подобаващото участие на организации на гражданското общество и местни наблюдатели в изборния процес;

15.  Подчертава колко е важно краткосрочните и дългосрочни наблюдатели да се въздържат от поведение, което би могло да бъде тълкувано от местното население като покровителствено, надменно или непочтително по отношение на местната култура; счита, че в този смисъл и в случай, че е приемливо, наблюдателите от ЕС следва да установяват връзка с местните наблюдатели;

16.  Приветства добре утвърдената практика да се назначават членове на Европейския парламент като главни наблюдатели в МНИ на ЕС, призовава за яснота и прозрачност в процеса на назначаване, които да гарантират доверието в главните наблюдатели, и обръща внимание, че въпреки че през целия си мандат те работят в тясно сътрудничество с Комисията и другите институции на ЕС, те следва винаги да поддържат ясна и добре определена самостоятелност, без намеса;

17.  Приветства политиката за равенство между половете, приета като част от тази методология при избор на наблюдатели, включително главен наблюдател, независимо от трудността на мисията;

18.  На мнение е, че познаването на езика на държавата, в която се провеждат избори (напр. испански в случая с Боливия), следва да бъде индикативен критерий при назначаването на наблюдатели, тъй като способността за непосредствено общуване с местното население ще помогне на наблюдателите да придобият цялостна представа за социалната и политическата обстановка в държавата;

19.  На мнение е, че в предизборния процес, след срещите с кандидатите и изборните комисии, на наблюдателите следва да се предостави също така възможност за срещи и с други групи в държавата, където се провеждат избори;

20.  Приветства положителния опит на своите делегации за наблюдение на избори в рамките на МНИ на ЕС, за които те осигуряват важна добавена стойност, като дават легитимност на техните заключения и засилват тяхната видимост и приемане, но обръща внимание, че достоверността на тези заключения зависи от точното прилагане на методологията в целия процес на наблюдение;

21.  Приветства работата на Сдружението на бивши членове на Европейския парламент за основаването на Института за международни наблюдатели на избори (ИМНИ) в сътрудничество с бивши членове на канадския парламент и на Асоциацията на бивши членове на Конгреса на САЩ; отбелязва, че членове на ИМНИ са наблюдавали редица избори; посочва, в допълнение, че всички настоящи членове на ЕП един ден ще бъдат бивши членове на ЕП и че техният опит ще бъде от изключително значение за бъдещото развитие на демократичния процес;

22.  Призовава всички членове на ЕП, участващи в делегациите за наблюдение на избори, да продължат да следват насоките, установени за такива делегации; подчертава колко е важен Кодексът за поведение за наблюдателите на избори, което важи също така за членовете на ЕП;

23.  Признава, че в много случаи е съществувал проблем със запълването на състава на делегациите на ЕП за наблюдение; решава, че в такива случаи би било от полза съставът да се запълва с бивши членове на ЕП; призовава съответните политически органи на Европейския парламент да предприемат действия по повод на това предложение;

24.  Подчертава, че делегациите от наблюдатели от политическите групи не представляват Парламента и призовава тези делегации да се въздържат от всякакви действия, които могат да уронят престижа и видимостта на официалните делегации за наблюдение на избори на Европейския парламент и тези на МНИ на ЕС;

25.  Отбелязва, че координацията между институциите на ЕС и в рамките на Комисията като цяло е положителна; изразява съжаление, обаче, че в някои случаи тя е страдала от остра липса на последователност, което оставя още възможности за подобрение;

26.  Изтъква, в частност, важността на координирането на всички публични изявления, свързани с констатациите на МНИ на ЕС, както и на въздържането от всякакви изказвания преди оповестяването на предварителното изявление на МНИ на ЕС, и по отношение на видимостта и достоверността подчертава ключовата роля на пресконференцията, на която предварителното изявление се представя за първи път; призовава публикуването на изявления за пресата и докладите с констатации да става в съответствие с график, който отчита спецификата на дадения изборен процес;

27.  Предлага, с оглед на подобряване на връзките между Парламента и Съвета, Съветът да участва в срещите на Групата за координация на избори и Парламентът да получи статут на наблюдател на срещите на Работната група по правата на човека на Съвета (COHOM);

28.  Призовава Комисията да обмисли как да включи възможността за наблюдение на изборните процеси в южносредиземноморските държави и държавите от Близкия изток при договарянето на споразумения за асоцииране или стратегически партньорства;

29.  Счита, че осигуряването на ефективно и резултатно последващо въздействие на МНИ на ЕС остава ключовото предизвикателство, на което трябва да се отвърне, и че трябва да се прави разграничение между техническо и политическо последващо въздействие, в което всички институции на ЕС и държавите-членки трябва да участват на всички равнища;

30.  Предлага изпълнението на препоръките, отправени от МНИ на ЕС, да се следи отблизо, особено в случаите, в които не се предоставя помощ за изборите;

31.  Изисква от всички институции на ЕС, в частност от Съвета и правителствата на държавите-членки да включат констатациите и препоръките на МНИ на ЕС в своите политически диалози със съответните страни, както и в своите дипломатически действия, декларации, резолюции, изявления и последващи действия;

32.  Призовава по-специално Комисията да включи препоръките на МНИ на ЕС във всички планове за действие, свързани със страни-участнички в Европейската политика за добросъседство, в които се изпращат МНИ;

33.  Приканва Комисията да използва препоръките в дългосрочен план в рамките на изготвянето на стратегическите документи за отделните държави/годишните програми за действие по Европейския фонд за развитие и външните финансови инструменти на ЕС, по-специално Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на финансов инструмент за развитие на сътрудничеството(15) и Регламент (ЕО) № 1638/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за определяне на общи разпоредби относно установяване на Европейски инструмент за съседство и партньорство(16);

34.  Осъжда примери от миналото за практики, състоящи се в рутинно отношение към страните, по отношение на които МНИ на ЕС са били строго критични за изборния процес; изразява съжаление, от друга страна, че демократичните избори не винаги са легитимирани от ЕС, и вярва, че тази непоследователност подкопава крехката идея за демокрация в тези страни и образа на ЕС;

35.  Призовава Комисията внимателно да оцени резултата от всяка МНИ на ЕС, да попие научените от нея уроци и да заяви ясно в окончателните доклади методологичните ограничения на всяка МНИ на ЕС; в допълнение, призовава Комисията да положи максимални усилия, за да гарантира, че след приключването на изборния процес не се поставят под съмнение или заличават демократичните постижения на МНИ на ЕС (методология, техническа практика, бюджетни средства, изборни структури и т.н.);

36.  Предлага Комисията да изследва осъществимостта на изпращането на специализирани мисии, които да следят за определени ключови аспекти на изборния процес, като изготвянето на правната рамка на изборите, регистрацията на гласоподавателите и следизборните оплаквания и жалби, които в някои случаи не са изчерпателно обхванати от МНИ на ЕС;

37.  Препоръчва установяването на политически диалог в случаите, в които препоръките, отправени от МНИ на ЕС, не се изпълняват;

38.  Предлага, във връзка с предишната точка, представители на Европейския парламент да присъстват на учредителните заседания на нови парламенти, изборите за които са били обект на наблюдение, както и засилено сътрудничество с такива новоизбрани парламенти;

39.  Препоръчва въвеждането на специфична стратегия за подкрепа на новоизбраните по демократичен начин парламенти с оглед трайно укрепване на демокрацията, правовата държава и доброто управление;

40.  За тази цел предлага Парламентът да проучи възможностите и средствата за оказване на съдействие на новоизбраните парламенти при осъществяването на дейността им, като обърне особено внимание на развиващите се държави;

41.  Предлага на Комисията да създаде други механизми за наблюдение на изборния процес в случаите, в които изпращането на пълноправни МНИ на ЕС не е възможно; призовава Съвета и Комисията да имат готовност да излязат със силни и навременни публични изявления във връзка с изборите в такива обстоятелства;

42.  Изразява становище, че по отношение на техническото последващо въздействие, помощта за избори съставлява необходимия дългосрочен стратегически ангажимент през целия изборен цикъл, който най-добре взаимодейства с МНИ на ЕС, и счита, че трябва да се обърне специално внимание на засилването на независимостта и легитимността на органите за управление на провеждането на избори, както и на подкрепата за създаването на постоянна, а не временна избирателна комисия;

43.  Подчертава, че като демократично избрана европейска институция Парламентът ще играе специална роля в политическото последващо въздействие на МНИ на ЕС и в частност, в процеса на изграждане на парламентарен капацитет;

44.  Призовава да се обърне сериозно внимание, където е възможно, на добавената стойност от консултациите, сътрудничеството и обмена на опит между Парламента и парламентарните делегации и мисии на АКТБ в по-широкия контекст на външните дейности на ЕС и във връзка с други национални и международни мисии за наблюдение; предлага създаването на работни групи с цел да се даде възможност на партньорите от Африканския съюз да се възползват, като част от новата стратегия ЕС-Африка, от експертния опит по отношение наблюденията на избори, тъй както ЕС се възползва от работните методи и опита на ОССЕ/СДИПЧ;

45.  Призовава да се анализират условията за организиране на краткосрочни съвместни делегации за наблюдение на избори със съответни членове на Съвместната парламентарна асамблея на АКТБ- ЕС, Евросредиземноморската парламентарна асамблея и Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея;

46.  Препоръчва периодично да се организират съвместни мисии за наблюдение на избори АКТБ-ЕС при провеждане на избори в ЕС;

47.  Счита, че електронното гласуване вече играе и ще играе все по-важна роля в изборните процеси, като потенциално създава възможност за нов вид изборни измами; настоятелно призовава Комисията да предприеме съответните мерки за надеждно наблюдение на такъв тип гласуване и надлежно да обучи наблюдатели за осъществяването на тази цел;

48.  Призовава за приемането от страна на Парламента на годишен доклад относно мисиите за наблюдение на избори на ЕС;

49.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ- ЕС, председателя на Евросредиземноморската парламентарна асамблея и съпредседателите на Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, председателя на Парламентарната асамблея на ОССЕ и на директора на Службата за демократични институции и права на човека.

(1) ОВ С 303, 14.12.2007 г., стр. 1. (2) ОВ L 386, 29.12.2006 г., стр. 1. (3) ОВ C 343, 5.12.2001 г., стр. 270. (4) Решение на Съвета 9262/98 – PESC 157 – COHOM 6, 3.6.1998 г. (5) Решение на Съвета 8728/99 – PESC 165 – COHOM 4, 28.5.1999 г. (6) Документ на Съвета 9990/01 - PESC 236 - DEVGEN 103 - COHOM 17, 26.6.2001 г. (7) ОВ C 131 Е, 5.6.2003 г., стр. 147. (8) ОВ C 58, 1.3.2008 г., стр. 18. (9) PE 309/025/BUR. (10) PE 349/329/CPG/DEF. (11) PE 375/270/CPG/Rev1. (12) PE 375/117/CPG. (13) OJ C 271, 24.9.1999 г., стр. 57. (14) OJ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3. (15) ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 41. (16) ОВ L 310, 9.11.2006 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 8 май 2008 г. относно търговски и икономически отношения с държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН) (2007/2265(INI))

P6_TA(2008)0195 A6-0151/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид своите резолюции относно двустранните търговски преговори, и по-специално тази от 13 декември 2007 г. относно търговските и икономически отношения с Корея(1),

–   като взе предвид Хартата на АСЕАН (Асоциацията на страните от Югоизточна Азия), подписана на 20 ноември 2007 г. на 13-ата среща на върха на ASEAN в Сингапур,

–   като взе предвид своите резолюции относно Бирма, сред които най-скорошни са тези от 6 и 27 септември 2007 г.(2),

–   като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2008 г. относно CARS 21: Конкурентна нормативна рамка за автомобилостроенето(3),

–   като взе предвид своята резолюция от 12 юли 2007 г. относно споразумението ТРИПС и достъпа до лекарствени продукти(4),

–   като взе предвид своята резолюция от 23 май 2007 г. относно помощта на ЕС за търговия(5),

–   като взе предвид своята резолюция от 23 май 2007 г. за насърчаване осигуряването на достойни условия на труд за всички(6),

–   като взе предвид своята резолюция от 3 юни 2003 г. относно регионални зони за свободна търговия и търговска стратегия в Европейския съюз(7),

–   като взе предвид предложението за регламент на Съвета относно създаването на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (COM(2007)0602),

–   като взе предвид Съобщението от Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено "Глобална Европа: Конкуренция на световно ниво. Принос към стратегията за растеж и заетост на ЕС" (COM(2006)0567),

–   като взе предвид проучването, озаглавено "Икономическото въздействие на потенциално споразумение за свободна търговия (ССТ) между Европейския съюз и АСЕАН" от CEPII-CERIM от 3 май 2006 г.,

–   като взе предвид Декларацията на министрите от Четвъртата министерска конференция на Световната търговска организация (СТО), приета на 14 ноември 2001 г. в Доха, и по-специално параграф 44 от нея относно специалното и диференцирано третиране,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по международна търговия и становищата на Комисията по външни работии на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A6-0151/2008),

A.   като има предвид, че Европейският съюз следва да продължава да дава приоритет на основана на правила многостранна търговска система, установена от СТО, която предлага най-добри възможности за лоялна и справедлива международна търговия, като установява подходящи правила и гарантира тяхното спазване;

Б.   като има предвид, че успешното, балансирано договаряне на Програмата за развитие от Доха дава най-голяма надежда за оказване на помощ на развиващите се страни при тяхната интеграция в международната търговска система;

В.   като има предвид, че междурегионалните търговски споразумения могат да допълват многостранната система, като насърчават интеграцията и включат въпроси, за които понастоящем е трудно да се постигне многостранно споразумение;

Г.   като има предвид, че като цяло АСЕАН би била петият по големина търговски партньор на ЕС и че ЕС би бил вторият по големина търговски партньор на АСЕАН и водещият инвеститор в региона;

Д.   като има предвид, че АСЕАН обхваща отличаващ се с разнообразие регион, като три от нейните държави-членки са сред най-слабо развитите страни, а в други доходът на глава на населението надвишава този в много държави-членки на ЕС;

Е.   като има предвид, че страните от АСЕАН имат различни икономически характеристики и тези разлики ще играят важна роля при финализирането на споразумението за свободна търговия между ЕС и АСЕАН;

Ж.   като има предвид, че проучванията показват, че споразумение между ЕС и АСЕАН ("споразумението") би донесло значими икономически предимства за двете страни, но че може да се наложат допълнителни мерки за насърчаване на справедливото разпределение на придобитото;

З.   като има предвид, че споразумение за партньорство и сътрудничество (СПС), което съдържа приложими на практика клаузи за правата на човека, е предпоставка за сключване на споразумение за свободна търговия от страна на ЕС с която и да е страна;

И.   като има предвид, че адекватният и взаимен достъп до пазарите на ЕС и АСЕАН при пълно зачитане на различните икономически позиции на членовете на АСЕАН, и по-специално на най-бедните най-слабо развити страни, ще увеличи потока на стоки и услуги, ще увеличи нововъведенията и ще даде тласък на икономическия растеж и на двете страни;

Й.   като има предвид, че следва надлежно да се вземе под внимание ефективната защита на правата на интелектуална собственост, включително географските указания и наименованията за произход, като се поддържа достъпа до лекарства и трансфера на технологии, особено в областта на устойчивото развитие и борбата срещу изменението на климата;

1.  Счита, че едно амбициозно споразумение ще бъде от голяма полза и за двете страни и въпреки че едно висококачествено споразумение е по-важно от напрегнатия график, е обезпокоен от бавния темп на преговорите; подчертава значението на постигането на конкретни резултати за стопанските среди в ЕС чрез подобряване на достъпа до пазара;

2.  Счита, че успешната Програма за развитие от Доха остава търговски приоритет за ЕС и би желал преговорите с АСЕАН да я допълват; счита, че предложеното споразумение за свободна търговия трябва да зачита в пълна степен правилата на СТО;

3.  Призовава двете страни да дадат приоритет при преговорите на необходимостта да се стабилизират цените на основните стоки, по-специално цените на хранителните продукти и да обърнат голямо внимание на търсенето на начин за решаване на въпроса относно биогоривата;

4.  Счита, че междурегионалните споразумения могат да допълват успешно многостранната система, при условие че са широкообхватни и амбициозни и далеч надхвърлят тарифните намаления и се отнасят до качествените условия, свързани с търговията, включително ефективни разпоредби относно правата на човека и социални и екологични стандарти; счита, че ако междурегионалното споразумение се окаже неосъществимо, от основно значение е двустранните преговори да имат обща рамка и да се различават само по обхвата на споразумението и преходните периоди;

5.  Подчертава, че бъдещият растеж на Съюза в областта на промишлеността зависи от отвореността към външната търговия и инвестициите, основаващи се на справедливи правила;

6.  Изразява съжаление, че на проведената през ноември 2007 г. в Сингапур среща на върха между ЕС и АСЕАН някои разпоредби, отнасящи се до деловите практики и поведение, не бяха разгледани задълбочено, като по този начин бяха възпрепятствани инвестиции на ЕС в страни от АСЕАН;

7.  Подчертава значението на засилване на регионалната икономическа интеграция между страните от АСЕАН; призовава Комисията да предостави техническо съдействие и по възможност допълнителна подкрепа, за да улесни това укрепване;

8.  Настоятелно призовава страните постепенно да намалят или премахнат всички бариери пред търговията със стоки и услуги, като същевременно зачитат изцяло различните икономически позиции в рамките на региона на АСЕАН, както и необходимостта от универсални, достъпни и устойчиви обществени услуги с приемливи цени и висококачествени стандарти за всички граждани;

9.  Настоятелно призовава Комисията да гарантира прозрачност и ефективни правила за обществените поръчки, конкуренцията и инвестициите, правата на интелектуална собственост, държавните помощи и други субсидии в Споразумението между ЕС и АСЕАН; подчертава значението на услугите в търговските отношения между ЕС и АСЕАН;

10.  Подчертава, че споразумението с АСЕАН следва да гарантира:

Секторни въпроси

11.  Счита, че проблемът с нетарифните бариери е не по-малко важен от тарифните намаления и е особено обезпокоен относно ограниченията върху бизнес услугите, при които намаляването на неоправдани ограничения би позволило на фирми от АСЕАН достъп до по-евтини и по-ефикасни банкови, застрахователни и юридически услуги;

12.  Подчертава значението на правата на интелектуална собственост и призовава да се даде приоритет на тяхното ефективно прилагане, в частност в областта на дизайна, звукозаписната дейност и други продукти с културна стойност, както и по отношение на географските указания и наименованията за произход; изисква от Комисията да се противопостави на бариерите, независимо от правото на страните да регулират секторите, като напр. аудиовизуалния, които играят ключова роля за запазването на културното разнообразие;

13.  Счита за особено важна борбата срещу фалшивите фармацевтични продукти, които водят до нелоялна конкуренция и опасност за потребителите; същевременно изтъква, че нищо в споразумението не бива да води до пречки от правен или практически характер пред използването в максимална степен на гъвкавите разпоредби от Декларацията относно Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (Споразумението ТРИПС) и пред достъпа до лекарства и призовава преговарящите от страна на Комисията обстойно да вземат предвид точките, изложени в гореспомената резолюция на Парламента от 12 юли 2007 г. във връзка с този въпрос;

14.  Припомня ангажимента на ЕС да подкрепи Декларацията от Доха и използването на гъвкавия характер на ТРИПС в полза на общественото здраве и на достъпа до лекарства в развиващите се страни; по тази причина призовава Комисията да не предприема действия, които биха могли да подкопаят усилията на тайландското правителство да осигури достъпа до лекарства за всички свои жители;

15.  Вярва, че аспектите от споразумението, които засягат обществените поръчки, следва да отчетат различията в равнището на развитие на държавите-членки на АСЕАН и да уважат правото на всички участници да регулират обществените услуги, в частност тези, които са свързани с основните потребности;

16.  Счита, че споразумението следва да има за цел насърчаването на увеличаване на прозрачността и отчетността по отношение на направените от държавните инвестиционни фондове инвестиции;

17.  Изразява загрижеността си във връзка с последствията от увеличаването на цените на ориза, особено за домакинства с по-ниски доходи в държави от АСЕАН, които внасят ориз;

18.  Счита, че е необходимо по-подробно целенасочено разглеждане на рибната промишленост и в частност на сектора за риба тон с оглед на силното социално-икономическо въздействие, което пълното и незабавно либерализиране на тарифите би оказало върху този чувствителен сектор, както потвърди Комисията в своето проучване относно сектора, проведено по искане на Парламента;

19.  Подчертава значението на спазването на санитарно-хигиенните правила в рибната промишленост; като средство да се постигне подобряване и засилване на развитието на промишлеността в тези страни, както и справедлива конкуренция между тях и рибната промишленост на ЕС; настоятелно призовава Комисията да предоставя необходимата техническа помощ, за да се даде възможност на рибната промишленост на АСЕАН да постигне тези цели;

20.  Призовава икономическото сътрудничество между регионите да обхване и областта на макроикономиката, включително сътрудничеството в областта на данъчното облагане и статистиката, приемането на международни одитни и счетоводни стандарти и мерките за борба срещу корупцията и прането на пари;

21.  Призовава ЕС и АСЕАН да засилят сътрудничеството в борбата срещу трафика на хора, секс туризма и фалшифицирането; приветства ангажиментите, поети от членовете на АСЕАН, за борба срещу наркотиците, като същевременно ги призовава да подкрепят мораториума на ООН върху смъртното наказание; приветства Филипините за премахването на смъртното наказание;

22.  Призовава ЕС и АСЕАН да задълбочат сътрудничеството си в областта на общественото здраве и по-специално в областта на борбата срещу заболявания като СПИН, Тежък остър респираторен синдром (ТОРС) и птичи грип, както и в областта на противодействието на изменението на климата, а също и насърчаването на безопасността на храните;

23.  Счита, че конкурентоспособността на Съюза спрямо страните от АСЕАН зависи от подобряване качеството на образованието, обучението и научноизследователската дейност в Съюза и създаването на новаторски продукти и услуги;

24.  Счита, че търговските, инвестиционните, научните и изследователските споразумения би следвало да засягат проблеми, специфични за даден отрасъл, като например:

25.  Препоръчва енергийната политика на ЕС спрямо страни от АСЕАН да се съсредоточи върху:

26.  Би приветствал развитието на съвместни научноизследователски проекти, които да се провеждат от научноизследователски организации в ЕС и страните от АСЕАН и настоява Комисията да предприеме мерки за улесняването на подобни договорености;

27.  Припомня необходимостта от защита на промишлеността в ЕС срещу дъмпинг от износители от АСЕАН и от препятстване на такъв дъмпинг посредством ранната намеса от страна на преговарящите по търговските въпроси за Съюза;

Специфични за отделните държави въпроси

28.  Подчертава, че планът за тарифни намаления следва да отчете в пълна степен различията в икономическото състояние на държавите-членки на АСЕАН;

29.  Счита, че по-бедните държави-членки на АСЕАН, които не са сред най-слабо развитите страни, следва да се ползват с гъвкави разпоредби, които да са в общи линии еквивалентни на предвидените в споразуменията за икономическо партньорство за страни със сравнимо равнище на доходите;

30.  Призовава Комисията, в подходящ момент от преговорите, да покани Камбоджа и Лаос да уточнят дали биха се присъединили към споразумението и, в случай че потвърдят, да поиска от Съвета да преразгледа предоставения от него мандат за преговори, за да стане възможно включването им;

31.  Счита, че текущото положение в Бирма прави невъзможно включването на страната в споразумението;

32.  Счита, че решение на проблема с банковата тайна в Сингапур, който не допуска сключването на споразумение за партньорство и сътрудничество, е изключително важно с оглед на бъдещо междурегионално споразумение за свободна търговия;

Устойчиво развитие

33.  Счита, че амбициозна глава относно устойчивото развитие би представлявала съществена част от всяко споразумение и подчертава, че прилагането на тези договорени стандарти е от съществено значение; подкрепя мнението, че това изисква главата да бъде предмет на стандартните механизми за уреждане на спорове;

34.  Призовава към това всяко споразумение да включва обвързващи социални и екологични клаузи, които ангажират страните с ратифицирането на ключовите конвенции на Международната организация на труда и с гарантирането на ефективното им изпълнение, по-специално по отношение на детския и принудителния труд, чието изкореняване е важно предизвикателство пред МОТ, както се изтъква в нейния доклад, озаглавен "Край на детския труд: в пределите на постижимото", публикуван за първи път през 2006 г.;

35.  Приканва Комисията да обмисли начини за осигуряване на стимули за страни, които подобряват трудовите норми, за да се гарантира, че разпространението на споразумения за свободна търговия не намалява желанието за включване в специалния насърчителен режим по системата за общи преференции (GSP+) , като същевременно проучи възможността за въвеждане на клауза, свързана с ратифицирането на основни конвенции на ООН и МОТ относно човешките и трудовите права, по-специално отнасящите се до детския и принудителния труд;

36.  Подчертава, че след влизането в сила на споразумението за свободна търговия между ЕС и АСЕАН, следва да се приемат мерки, за да се избегне подкопаване на предимствата, с които се ползват най-слабо развитите страни по отношение на достъпа на техните продукти до ЕС;

37.  Вярва, че Форум за търговия и устойчиво развитие, с участието на организации на работниците и работодателите и представители на гражданското общество, би играл полезна роля при гарантирането, че по-голямото отваряне на пазара се съпътства от повишаване на екологичните и социалните стандарти;

38.  Предлага да бъде създаден механизъм, според който признати организации на работници и работодатели да могат да представят искания за действие, които да бъдат разглеждани в определен срок от време и които биха могли да доведат до текущи ответни действия или разпоредби за преразглеждане с цел поддържане на натиска спрямо нарушенията на правата на работниците;

39.  Очаква ранното публикуване на оценката на въздействие върху устойчивото развитие, която трябва да бъде налице достатъчно рано, за да позволи широкообхватна публична консултация, така че резултатите от нея да могат да повлияят върху изхода от преговорите, по-специално по отношение на мерките, които може да са необходими за смекчаване на отрицателното въздействие върху определени групи или сектори;

40.  Счита, че оценката на въздействието върху устойчивото развитие следва да обърне специално внимание на въздействието на либерализирането на търговията върху равнопоставеността на половете, особено в сектори като селското стопанство, текстилната промишленост и обработката на продукти за износ;

41.  Призовава Комисията и представителите на страните от АСЕАН да обърнат особено внимание на последиците от споразумението за дребните земеделски производители в региона и да гарантират засилването на семейното и устойчивото селскостопанско производство, а не неговото отслабване;

42.  Счита, че мерките за борба срещу обезлесяването и за защита и подобряване на състоянието на тропическите гори играят важна роля в борбата срещу изменението на климата, както и допринасят за запазването на биологичното разнообразие; следователно счита, че едно споразумение за партньорство и сътрудничество следва да насърчава единствено търговията с устойчиви от екологична гледна точка биогорива, и че страните от АСЕАН следва да бъдат подпомогнати в усилията им за справяне с незаконната сеч;

43.  Призовава партньорите по преговорите да се уверят, че споразумението включва механизми за защита на традиционните и обичайните права на коренните жители и местните общности по отношение на използването на техните гори, когато провеждат дейности по управление на горите и прилагат системи за лицензиране, и да засилят капацитета на националните парламенти и гражданското общество, включително на коренните жители и местните общности, за участие във вземането на решения относно опазването, използването и управлението на природните ресурси, както и за определяне и защита на техните права по отношение на земята;

44.  Счита, че както щадящите околната среда продукти, така и произведените за справедлива търговия стоки ("Fair Trade goods") следва да претърпят намаляване на тарифите по-бързо отколкото други стоки и да получат ускорен достъп до пазара на ЕС; изисква Комисията да разгледа актуализиране на митническата номенклатура, за да се вземат предвид тези специфични продукти;

Политически съображения

45.  Признава нарастващата роля на АСЕАН като движеща сила за стабилност и благоденствие в региона; приветства даването на нов импулс на отношенията между ЕС и ASEAN на срещата на върха в Сингапур през 2007 г.; счита, че съществуват големи възможности за сътрудничество между ЕС и АСЕАН, които са поели ангажимент за регионална интеграция;

46.  Отбелязва, че мерките за активизиране на икономическите и търговските отношения между ЕС и АСЕАН ще спомогнат за укрепване на отношенията като цяло между двата региона и ще поощрят постигането на допълнителен напредък по отношение на политическото сътрудничество и сигурността, насърчаването на демокрацията и правата на човека, в областта на енергетиката/изменението на климата и околната среда, както и в социалната и културната сфера и в областта на сътрудничеството за развитие;

47.  Приветства постигнатия напредък по отношение на интеграцията на АСЕАН и подписването на устава на тази организация с надеждата, че неговите разпоредби ще влязат в сила във възможно най-кратък срок;

48.  Припомня, че правата на човека и демокрацията са основни ценности за ЕС и изисква те да бъдат неразделна част от преговорите с АСЕАН, по-специално по отношение на споразуменията за партньорство и сътрудничество; отново изтъква значението, което Европейският парламент отдава на политическите реформи и реформите в областта на гражданските права, и приветства създаването, чрез устава на АСЕАН, на органа по правата на човека и поетия от него недвусмислен ангажимент за укрепване на демокрацията, за усъвършенстване на доброто управление и на принципа на правовата държава, както и за насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи; поради това смята, че АСЕАН може да допринесе конструктивно за насърчаване на тези ценности в региона;

49.  Приветства изборите в Тайланд, с които се възстановяват условията на демокрация; призовава за реален процес на демократизация и национално помирение в Бирма, което трябва да включва пълното участие на опозицията и на етническите групи, и призовава за незабавното освобождаване на Aung San Suu Kyi и на всички политически затворници, както и за нормализиране на дейността на политическите партии; изразява подкрепата си за дейността на специалните представители на ООН и ЕС; отправя искане към Съвета да продължи да прилага ограничителните мерки срещу правителството на Бирма, да следи положението отблизо, както и да преразгледа тези мерки, ако събитията в страната изискват това; отправя искане към членовете на АСЕАН, както и към Китай и Индия, да окажат натиск върху Бирма;

50.  Подчертава значението на продължаващото сътрудничество за борба срещу тероризма и за управление на кризи и бедствия и приветства осъщественото наскоро сътрудничество във връзка с мисията за наблюдение в Ачех;

51.  С цел да насърчи доброто управление, прозрачността и принципа на правовата държава, Парламентът желае държавите-членки и Комисията да се намесват в случаи, в които е налице явно правно доказателство, че служители от държави от АСЕАН са замесени в случаи на корупция, свързана с природните ресурси; изисква от Комисията да докладва на Парламента относно всяко действие, което ще предприеме в тази връзка;

Ролята на Европейския парламент

52.  Очаква Договорът от Лисабон да влезе в сила преди приключването на преговорите, което ще отстрани всякакво съмнение относно необходимостта от съгласие от страна на Парламента по отношение на този вид споразумение; призовава Комисията да предостави мандата за преговори в по-голяма степен на разположение на Парламента и да се консултира редовно с него в хода на преговорите, за да гарантира, че резултатът от тях получава широка подкрепа;

o
o   o

53.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки и на страните от АСЕАН, и генералния секретар на АСЕАН.

(1) Приети текстове, P6_TA(2007)0629. (2) Приети текстове, P6_TA(2007)0384 и 0420. (3) Приети текстове, P6_TA(2008)0007. (4) Приети текстове, P6_TA(2007)0353. (5) ОВ C 102E, 24.4.2008 г., стр. 291. (6) ОВ C 102E, 24.4.2008 г., стр. 321. (7) ОВ C 68E, 18.3.2004 г., стр. 126.

Резолюция на Европейския парламент от 8 май 2008 г. относно управлението на запасите от дълбоководни видове риби (2007/2110(INI))

P6_TA(2008)0196 A6-0103/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението от Комисията до Съвета и Европейския парламент относно прегледа на управлението на запасите от дълбоководни видове риби (COM(2007)0030),

–   като взе предвид предложението за регламент на Съвета относно установяването на рамка на Общността за събирането, управлението и използването на данните в сектор "Рибарство" и подкрепата за научни консултации във връзка с Общата политика в областта на рибарството (COM(2007)0196),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по рибно стопанство и становището на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A6-0103/2008),

А.   като има предвид, че в своите препоръки от 2002 г. и от 2004 г. относно дълбоководните видове Международният съвет за изследване на морето (ICES) посочва, че повечето видове се намират извън разумните биологични граници; като има предвид, че ЕС е ограничил риболовната си дейност в значително по-ниска степен в сравнение с препоръките на ICES; като има предвид освен това, че наличието на по-добри базови биологични данни е важно за определянето на квоти, които да гарантират устойчив риболов;

Б.   като има предвид, че риболовните дейности на флотовете за далечен риболов, независимо дали се извършват във водите на трети страни, в зони, регулирани от регионална организация за управление на рибарството, или в нерегулирани зони в открито море, следва да се осъществяват по разумен и отговорен начин, в съответствие с Конвенцията на ООН по морско право, споразумението за прилагане на разпоредбите на горепосочената конвенция, свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси, и кодекса за поведение на ФАО за отговорно рибарство, и като има предвид, че както в споразумението на ООН относно рибните запаси, така и в кодекса за поведение на ФАО се изисква да се прилага принципът на предпазните мерки;

В.   като има предвид, че по време на срещата на високо равнище, проведена в Йоханесбург през 2002 г., ЕС пое ангажимент да гарантира устойчивия характер на световния риболов, както и да поддържа или възстановява рибните запаси, предимно популациите, които се експлоатират прекомерно, на равнището на максимален устойчив улов, по възможност преди 2015 г.;

Г.   като има предвид, че опазването на морската среда и устойчивият риболов могат да се осъществяват по ефективен начин само със съгласието и сътрудничеството на всички заинтересовани страни;

Д.   като има предвид, че систематичното събиране на достоверни данни е крайъгълният камък за оценката на рибните запаси и за научните консултации, като следователно е от жизненоважно значение за прилагането на общата политика в областта на рибарството (ОПОР), както и че в гореспоменатото си съобщение Комисията признава липсата на достатъчно данни за извършване на научна оценка на състоянието на запасите от дълбоководни видове риба, а също така и различията по отношение на тяхната дефиниция;

Е.   като има предвид, че в доклада, публикуван през април 2007 г. от Консултативния комитет по рибарство и аквакултури, се разглежда изменението на сроковете за представяне на научните доклади и подобряване на тяхното качество;

Ж.   като има предвид необходимостта от подходящи социално-икономически мерки за обезщетяване на рибарите за разходите по ограничаването на дейността, свързани с плановете за възстановяване на рибните запаси;

З.   като има предвид, че в своята резолюция от 14 ноември 2006 г. относно Тематичната стратегия относно защитата и опазването на околната среда(1) се е застъпил за приемането на поредица от мерки за насърчаване на устойчивото използване на моретата и опазването на морските екосистеми;

1.  Приветства усилията от страна на флота на Общността за провеждане на устойчива политика в областта на рибарството, като констатира определена диспропорция между положението, представено в съобщението на Комисията, и реалната ситуация;

2.  Посочва, че преди да се приемат нови мерки за управление, би трябвало да се анализира защо не се прилагат съществуващите мерки, както и причините, поради които държавите-членки не изпълняват своите задължения или ги изпълняват със закъснение или чрез различни методики, затруднявайки анализа на факторите, оказващи влияние при тези риболовни дейности;

3.  Предупреждава, че постоянните промени в нормативната уредба, както и представянето на нови предложения, без да има време за реализиране на съществуващите вече предложения и за адекватно обработване на получената информация, водят до загуба на доверие в Общата политика в областта на рибарството, както и че съществуващите ограничения върху дейността са по-подходящи за някои видове, отколкото за други;

4.  Изразява съгласието си с Комисията относно това, че систематичното събиране на достоверни данни е крайъгълният камък за извършването на оценка на рибните запаси и за изготвянето на научни становища; призовава Комисията, държавите-членки и представителите на риболовната промишленост да коригират съществуващите пропуски с цел мерките за контролиране на риболовната дейност да се приспособят към всеки риболовен район, като се отчита, че в по-голямата част от районите за дълбоководен риболов се извършва смесен риболов;

5.  Припомня на Комисията, че дори когато общият допустим улов (ОДУ) и ограниченията върху риболовната дейност за тези риболовни райони са определени по произволен начин поради оскъдни познания в областта на биологията, трябва да се съблюдават подходът на предприемане на предпазни мерки и експлоатацията при всеки вид, който се счита за дълбоководен, а общият допустим улов трябва да се определи в съответствие с тях, въз основа на прецизни научни изследвания;

6.  Отбелязва, че в Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 година относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството(2) се посочва, че прилагането на подхода на предпазливост означава, че "отсъствието на меродавни научни данни не трябва да служи за претекст за неприемане или за отлагане приемането на управленчески мерки, целящи опазването на видовете-обект на риболов, на свързаните или зависещи от тях видове, на останалите видове и на тяхната околна среда";

7.  Подчертава необходимостта от въвеждане на забрана за изхвърляне на улов при дълбоководния риболов, която би предоставила възможност на учените по-точно да изследват сложното многообразие на видовете, които се разтоварват на брега и голяма част от които са негодни за консумация;

8.  Изразява мнението, че в рамките на мерките за намаляване на страничния улов и преустановяване на изхвърлянето на улов Комисията следва коригира равнищата на риболовното усилие според целевите видове и видовете, които съставляват единствено случаен улов, като същевременно се засилят процедурите за наблюдение и контрол;

9.  Отбелязва, че много дълбоководни видове попадат в страничния улов и поради това настоятелно приканва Комисията да постави по-силен акцент върху контрола на риболовната дейност като способ за ограничаване на страничния улов; отбелязва при все това, че ограниченията върху размера на окото на мрежите са неподходящи поради формата и размера на дълбоководните видове;

10.  Изисква от Комисията да извърши социално-икономическа оценка на улова на дълбоководни видове и анализ на въздействието, което допълнителното намаляване на риболовната дейност би оказало върху отрасъла, както и на въздействието на продължаващото изчерпване на рибните запаси, от които зависят рибните стопанства; посочва, че от съществено значение е да се постигне равновесие между социално-икономическите потребности и устойчивостта на околната среда;

11.  Посочва, че при условие че голяма част от тези запаси се управлява в международни води, мерките трябва да се координират в рамките на различните регионални организации за управление на рибарството, така че при приемане на мерките да се вземат предвид всички флотове, които извършват своята дейност в тези риболовни райони; счита, че ЕС следва да полага усилия, за да гарантира пълното и ефективно прилагане на Резолюция № 61/105 на Генералната асамблея на ООН относно дълбоководния и дънния риболов в открито море; счита, че всички ограничения следва да се прилагат към рибарите от всички договарящи се страни, с цел да се предотврати появата на неблагоприятни условия за някои от тях;

12.  Предлага да не се разрешава риболовът в дълбоководни райони, в които досега не се е извършвала риболовна дейност, докато тези райони не бъдат изследвани и научните данни не потвърдят, че е възможно да се извършва устойчив риболов без риск от намаляване на биологичното разнообразие или от нанасяне на вреди на местообитанията, и докато не се въведат съответните мерки за управление;

13.  Изисква от Комисията да въведе нови програми за събиране на научна информация, като при необходимост се използват кораби за провеждане на научноизследователска дейност; счита, че като пример може да послужи извършеното от испанската администрация за управление на риболова, в района, регулиран от Комисията по риболова в Североизточния Атлантически океан, във връзка с картографирането на "Hatton Bank", където се ловят дълбоководни видове риба, като основна задача на изследването беше да се проучи разположението на подводните планини, студеноводните корали и хидротермалните каньони, за да се открият чувствителни зони в района, в който работят риболовните флотилии;

14.  Изразява съгласие с Комисията относно необходимостта от приемане на подход, съобразен с екосистемите, за този вид риболовни райони, като същевременно предупреждава, че мерките трябва да се ползват с минимално равнище на доверие и трябва да се прилагат не целокупно, а въз основа на оценките на въздействието върху околната среда, с цел да се избегне забраната за риболов в зони, в които не съществуват рискове, и се забрани дънният риболов в зони, в които се намират или е възможно да съществуват уязвими морски екосистеми или в които рибните запаси са извън разумните биологични граници; картографското изследване на морското дъно, проучването на взаимодействието на елементите, които съставляват екосистемите, както и природните ресурси на океаните трябва да представляват приоритет, ако целта е новата европейска морска политика да се превърне в реалност;

15.  Отново подчертава, че трябва да се обръща внимание на мнението на рибарите и на сдруженията, които ги представляват, като те следва да участват в определянето на мерките за опазване на морската среда, за управление на ресурсите и възстановяване на популациите;

16.  Споделя становището на Консултативния комитет по рибарство и аквакултури относно това, че е необходимо да се отделят повече ресурси, както човешки, така и финансови, за анализ на биомасата и смъртността, причинявана от риболова, в почти всички риболовни райони; също така счита, че за да бъдат научните препоръки приети от всички страни, е необходимо да се определи ясна стратегическа ориентация, която да даде възможност за избягване на дублирането на работата и преодоляване на липсата на общи действия;

17.  Изразява своята загриженост относно липсата на ефективност и слабото прилагане на регламентите в сила относно Общата политика в областта на рибарството; призовава Комисията да подобри наблюдението и контролните процедури в държавите-членки;

18.  Подчертава значението на разработването на нови техники, за да се гарантира действаща контролна и надзорна система; приканва Комисията да продължава да разработва техники за контрол и във връзка с това обръща внимание на възможността за въвеждане на електронни дневници;

19.  Изтъква предимствата на определянето на мрежа от защитени морски територии в рамките на мрежата на Натура 2000 и смята, че подобно действие ще има положително въздействие върху рибните запаси, които се експлоатират прекомерно; насърчава държавите-членки да се възползват от всички възможности, предоставени от свързаните с моретата елементи на мрежата "Натура 2000";

20.  Настоятелно приканва Комисията да положи всички усилия за осигуряване на прилагането и на възможното подобрение на съществуващите международни споразумения за дълбоководен риболов;

21.  Призовава Комисията и държавите-членки да разработят общи насоки, да обменят най-добри практики, да подобрят използването на наличните в Общността технологии и да осигурят участието на мозъчни тръстове и неправителствени организации с оглед на по-доброто прилагане на мерките за ограничаване на незаконния риболов и на продажбата на незаконен улов на европейските пазари;

22.  Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават съобразени с околната среда методи на риболов, които не нанасят вреди на околната среда и на биологичното разнообразие посредством нежелан страничен улов или ненужно увреждане на други живи организми;

23.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ C 314 E, 21.12.2006 г., стр. 131. (2) ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59.

Резолюция на Европейския парламент от 8 май 2008 г. относно разработването на правната рамка за дейността на представителите на интереси (лобистите) в европейските институции (2007/2115(INI))

P6_TA(2008)0197 A6-0105/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 9, параграф 4 от своя правилник,

–   като взе предвид представената от Комисията зелена книга, озаглавена "Европейска инициатива за прозрачност" (СОМ(2006)0194),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Последващи мерки към зелената книга "Европейска инициатива за прозрачност" (СОМ(2007)0127),

–   като взе предвид представения от Комисията на 10 декември 2007 г. проект на Кодекс за поведение на представителите на интереси,

–   като взе предвид решението си от 17 юли 1996 г. относно изменение на Правилника за дейността на ЕП (лобиране в Парламента)(1),

–   като взе предвид решението си от 13 май 1997 г. относно изменение на Правилника за дейността на ЕП (Кодекс за поведение на лобистите)(2),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по конституционни въпроси и становищата на Комисията по бюджетен контрол, Комисията по икономически и парични въпроси, Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, Комисията по правни въпроси и Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A6-0105/2008),

A.   като има предвид, че лобирането в Европейския парламент значително е нараснало с разширяване на компетентността на Парламента;

Б.   като има предвид, че лобирането е насочено не само към повлияване на политически и законодателни решения, но също и към разпределянето на финансови средства на Общността и контрола и прилагането на законодателството;

В.   като има предвид, че след очакваната ратификация на Договора от Лисабон правомощията на Парламента ще се увеличат, така че същият ще се превърне в съзаконодател в почти всички области посредством обикновената законодателна процедура, с което ще привлича още повече лобисти;

Г.   като има предвид, че представителите на интереси играят съществена роля в открития и плуралистичен диалог, на който почива една демократична система, и представляват важен източник на информация за членовете на ЕП в рамките на упражняване на техния мандат;

Д.   като има предвид, че лобистките групи се обръщат не само към членовете на ЕП, но се опитват да влияят и върху решенията на Парламента, като също така се обръщат и към служителите в секретариата на парламентарните комисии, политическите групи и сътрудниците на членовете на ЕП;

Е.   като има предвид, че по приблизителни данни в Брюксел има 15 000 лобисти и 2500 лобистки организации;

Ж.   като има предвид, че Комисията е предложила да се въведе общ регистър на представителите на интереси в институциите на ЕС като част от нейната "Европейска инициатива за прозрачност";

З.   като има предвид, че Парламентът има свой регистър на лобистите(3) още от 1996 г., както и Кодекс за поведение(4), който включва ангажимент на регистрираните лобисти да се ръководят при действията си от високи етични стандарти;

И.   като има предвид, че понастоящем в Парламента има приблизително 5000 регистрирани лобисти;

Й.   като има предвид, че лобистките групи включват местни и национални организации, чиято дейност се урежда от държавите-членки;

Повишаване на прозрачността в Парламента

1.  Признава влиянието на лобистките групи върху процеса на вземане на решения в ЕС и следователно счита, че е изключително важно членовете на Европейския парламент да познават представляваните от лобистите групи; подчертава, че прозрачният и равен достъп до всички институции на ЕС е абсолютно предварително условие за легитимността на Съюза и за доверието сред неговите граждани; подчертава, че прозрачността е двупосочна улица, която е необходима както в работата на самите институции, така и сред лобистите; подчертава, че равният достъп на лобистките групи до институциите повишава съществуващия опит в управлението на Съюза; счита, че е изключително важно представителите на гражданското общество да имат достъп до институциите на ЕС, и най-вече до Парламента;

2.  Счита, че самите членове на Европейския парламент носят отговорност за гарантиране на това, че получават обективна информация; подчертава, че трябва да се приеме, че членовете на Европейския парламент са в състояние да вземат политически решения независимо от лобистите;

3.  Потвърждава, че докладчик може по своя собствена преценка (на доброволни начала) да използва "законодателен отпечатък", т.е. примерен списък (приложен към докладите на Парламента) на регистрираните представители на интереси, до които е извършено допитване и които в значителна степен са участвали в изготвянето на доклада; счита, че е особено препоръчително такъв списък да бъде прилаган към законодателните доклади; независимо от това подчертава, че е също толкова важно Комисията да прилага такива "законодателни отпечатъци" към своите законодателни инициативи;

4.  Поддържа тезата, че Парламентът трябва независимо да решава в каква степен ще взема предвид мненията от страна на гражданското общество;

5.  Отбелязва действащите правила, според които от членовете на ЕП се изисква да декларират своите финансови интереси; приканва Бюрото, по предложение от квесторите, да изготви план за допълнително подобряване на прилагането и контрола на правилника за дейността на Парламента, според който всеки член на ЕП трябва да декларира получаваната от него или нея подкрепа, независимо дали финансова или под формата на персонал или материали(5);

6.  Отбелязва действащите правила относно интергрупите, според които се изисква деклариране финансирането; призовава за допълнителна яснота по отношение на интергрупите, т.е. за публикуване на уебсайта на Парламента на списък на всички съществуващи, регистрирани и нерегистрирани интергрупи, в т.ч. подробна декларация за външната помощ за дейността на интергрупите, както и декларация за общите цели на съответната интергрупа; въпреки това подчертава, че интергрупите по никакъв начин не могат да бъдат считани за органи на Парламента;

7.  Призовава Бюрото, по предложение на квесторите, да потърси начини за ограничаване на неразрешения достъп до етажите в сградите на Парламента, където се намират кабинетите на членовете на ЕП, докато общественият достъп до помещенията на парламентарните комисии може да бъде ограничаван единствено при изключителни обстоятелства;

Предложението на Комисията

8.  Приветства предложението на Комисията за по-структурирана рамка за дейността на представителите на интереси като част от "Европейската инициатива за прозрачност";

9.  Изразява съгласие с определението на Комисията за лобирането като "дейност, провеждана с цел да се повлияе на процесите на формулиране на политики и процесите на вземане на решения в институциите на ЕС"; счита, че това определение е в съответствие с член 9, параграф 4 от Правилника за дейността на ЕП;

10.  Подчертава, че всички субекти, включително представители на публични и частни интереси, извън институциите на ЕС, които попадат в приложното поле на това определение и редовно оказват въздействие върху институциите, следва да бъдат считани за лобисти и да бъдат третирани по еднакъв начин: това включва професионални лобисти, "вътрешни" лобисти от търговски дружества, НПО, мозъчни тръстове, търговски сдружения, профсъюзи и организации на работодатели, стопански организации и организации с идеална цел, както и адвокати, когато целта им е по-скоро да повлияят на политическия процес, отколкото да предоставят помощ и защита при съдебни производства или да дават правни консултации; въпреки това подчертава също, че регионите и общините на държавите-членки, както и политическите партии на национално и европейско равнище и органите, които имат правосубектност съгласно Договорите, не попадат в приложното поле на тези правила, когато действат съобразно функциите и изпълняват задачите на такива органи, съгласно разпоредбите на Договорите;

11.  Приветства принципно предложението на Комисията за обслужване "на едно гише", където лобистите да могат да се регистрират и към Комисията, и към Парламента, и призовава за сключване на междуинституционално споразумение на Съвета, Комисията и Парламента относно общ задължителен регистър, каквато вече е практиката в Парламента, който да бъде приложим във всички институции и да включва пълно разкриване на финансова информация, общ механизъм за заличаване от регистъра и общ кодекс за поведение; въпреки това припомня съществените разлики между Съвета, Комисията и Парламента като институции; следователно си запазва правото да оцени предложението на Комисията, когато то бъде завършено и едва тогава да реши дали да го подкрепи или не;

12.  Припомня, че броят на лобистите, които имат достъп до Европейския парламент, трябва да остане в разумни граници; следователно предлага да се приеме система, според която лобистите е необходимо да се регистрират само веднъж във всички институции и всяка институция да може да решава дали да предостави достъп до своите сгради, като по този начин Парламентът ще има възможност да продължи да ограничава броя на предоставяните на всяка организация/дружество пропуски до четири;

13.  Призова за взаимно признаване от страна на Съвета, Комисията и Парламента на отделни регистри, в случай че не се постигне споразумение за изготвяне на общ регистър; предлага, при отсъствие на споразумение между институциите за общ регистър, техните индивидуални интернет регистри следва да включват връзки към другите регистри с цел да може да се извършва съпоставка на въведените данни за лобистите; приканва генералния секретар да премести списъка на Парламента на представителите на акредитираните групи по интереси на по-лесно достъпно място на уебсайта на Парламента;

14.  Предлага възможно най-скоро да се сформира съвместна работна група от представители на Съвета, членове на Комисията и членове на Европейския парламент, определени от Председателския съвет, с цел до края на 2008 г. да се разгледат последиците от създаването на общ регистър за всички лобисти, които желаят да получат достъп до Съвета, Комисията и Парламента, и от съставянето на общ кодекс за поведение; възлага на своя генерален секретар да предприеме съответните действия;

15.  Настоятелно призовава Съвета да се присъедини към евентуален общ регистър; счита, че е необходимо внимателно да се разгледа дейността на лобистите спрямо секретариата на Съвета в контекста на въпроси, свързани с процеса на съвместно вземане на решения;

16.  Отбелязва решението на Комисията да започне с доброволен регистър и да оцени системата след една година, но изразява загриженост, че една изцяло доброволна система ще даде възможност на по-малко отговорните лобисти да не се съобразяват с изискванията й; призовава трите институции да преразгледат правилника, уреждащ дейността на лобистите, най-късно три години след влизането в сила на общ регистър, с цел да се прецени дали чрез променената система се постига необходимата прозрачност относно дейността на лобистите; запознат е с предвиденото в Договора от Лисабон правно основание и изразява волята си междувременно да осъществява сътрудничество с институциите чрез междуинституционално споразумение въз основа на съществуващите регистри; счита, че задължителната регистрация следва да бъде изискване за лобистите, които желаят да имат редовен достъп до институциите, каквато вече е практиката в Парламента;

17.  Счита, че тъй като практиките за лобиране продължават да се развиват във времето, всички правила, уреждащи такива практики ,трябва да бъдат достатъчно гъвкави, за да могат бързо да се адаптират към промените;

18.  Отбелязва проекта на Комисията за Кодекс за поведение на представителите на интереси; припомня на Комисията, че вече повече от 10 години Парламентът има подобен кодекс и изисква от Комисията да преговаря с Парламента за установяването на общи правила; счита, че във всеки евентуален кодекс следва да се гарантира наличието на силен елемент на контрол по отношение на поведението на лобистите; подчертава, че спрямо лобисти, които нарушават кодекса за поведение, следва да се прилагат санкции; подчертава, че трябва да се заделят достатъчно ресурси (персонал и финансови средства) за извършването на проверки на информацията в регистъра; счита, че по отношение на регистъра на Комисията санкциите могат да включват временно, а в по-тежки случаи постоянно заличаване от регистъра; счита, че след установяването на общ регистър неетичното поведение на лобисти следва да води до санкции по отношение на достъпа до всички институции, за които важи регистърът;

19.  Подчертава, че е необходимо регистърът да бъде лесен за ползване и лесно достъпен в интернет; обществеността трябва да може лесно да открива регистъра и да извършва справки в него, като регистърът трябва да включва не само имената на лобистките организации, но и имената на самите лобисти;

20.  Подчертава, че регистърът следва да съдържа отделни категории, в които лобистите да се регистрират в зависимост от вида на представляваните от тях интереси (напр. професионални сдружения, представители на търговски дружества, профсъюзи, организации на работодатели, адвокатски кантори, НПО и т.н.);

21.  Приветства решението на Комисията да изисква разкриване на информация относно финансирането на представители на интереси, записващи се в регистъра, която се състои в следното:

22.  Подчертава, че изискването за разкриване на информация относно финансирането трябва да важи в еднаква степен за всички регистрирани представители на интереси;

23.  Изисква от гореспоменатата работна група да предложи конкретни критерии, които да включват изискване за разкриване на финансова информация, например посочване на разходите за лобиране в рамките на съдържателни параметри (не са необходими точни цифри);

24.  Приканва водещата комисия да изготви евентуално необходимите предложения за изменения в Правилника за дейността на ЕП;

o
o   o

25.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 261, 09.09.1996 г., стр. 75. (2) ОВ C 167, 02.06.1997 г., стр. 20. (3) Член 9, параграф 4 от Правилника за дейността на ЕП. (4) Член 3 от Приложение ІХ към Правилника за дейността на ЕП. (5) Член 2 от Приложение І към Правилника за дейността на ЕП.

Резолюция на Европейския парламент от 8 май 2008 г. относно Бяла книга за спорта (2007/2261(INI))

P6_TA(2008)0198 A6-0149/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 6 от Договора за ЕС и 149 от Договора за създаване на ЕО, както е изменен с Договора от Лисабон, отнасящи се до приноса на ЕС за насърчаване на ролята на спорта в европейския живот, при същевременно отчитане на спецификите му, структурите, основаващи се на доброволното участие, както и неговата социална и възпитателна функция,

–   като взе предвид Бялата книга за спорта (COM(2007)0391),

–   като взе предвид Доклада от Хелзинки от декември 1999 г. и Декларацията от Ница от декември 2000 г. относно специфичните характеристики на спорта и неговата социална функция в Европа,

–   като взе предвид инициативата за европейския футбол, подета от председателството на Обединеното кралство, вследствие на която бе изготвено проучването "Независим преглед на европейския спорт, 2006 г." ("Independent European Sport Review 2006"),

–   като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейските общности, Първоинстанционния съд и решенията на Комисията по въпроси, свързани със спорта,

–   като взе предвид Директива 2000/43/EО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход(1), която забранява всички форми на расова дискриминация в областта на трудовата заетост, образованието, социалното осигуряване, здравеопазването и достъпа до стоки и услуги,

–   като взе предвид Директива 2000/78/EО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(2),

–   като взе предвид своите резолюции от 13 юни 1997 г. относно ролята на Европейския съюз в областта на спорта(3) и от 5 юни 2003 г. относно жените и спорта(4),

–   като взе предвид своята резолюция от 29 март 2007 г. относно бъдещето на професионалния футбол в Европа(5),

–   като взе предвид своята резолюция от 13 ноември 2007 г. относно ролята на спорта в образованието(6),

–   като взе предвид своята резолюция от 14 април 2005 г. относно допинга в спорта(7),

–   като взе предвид своята резолюция от 14 март 2006 г. относно борбата с расизма във футбола(8),

–   като взе предвид Световния антидопингов кодекс от 2003 г. и прегледа му през 2007 г.,

–   като взе предвид доклада и заключенията от първата европейска конференция по управление на спорта, озаглавени "Правилата на играта" (Брюксел, 26-27 февруари 2001 г.),

–   като взе предвид меморандума за разбирателство, подписан от Комисията и ФИФА през 2006 г., за превръщане на футбола в сила за развитие в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн,

–   като взе предвид опита, натрупан през Европейската година на образование чрез спорт (2004 г.), и препоръката 2006/962/EО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно ключови умения за обучението през целия живот(9),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по култура и образование и становищата на Комисията по икономически и парични въпроси, Комисията по заетост и социални въпроси, Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, Комисията по регионално развитие, Комисията по правни въпроси, Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, и Комисията по правата на жените и равенството между половете (A6-0149/2008),

А.   като има предвид ролята на спорта за насърчаване на интеграцията и възможния му принос за социалното сближаване, както и за вътрешното сближаване в регионите,

Б.   като има предвид, че европейският спорт е неотменна част от европейската идентичност, европейската култура и гражданство, и като има предвид, че европейският спорт се основава на ангажираността и ентусиазма на милиони спортисти, доброволци и поддръжници, които развиват дейност в многобройни спортни клубове и федерации - широко движение, създало много и изключителни спортисти, отбори и превърнало спорта в изключително ценен аспект от нашето общество, в което спортните събития са изключително популярни;

В.   като има предвид, че спортът играе много важна роля в европейското общество, но някои видове състезателни спортове са изправени пред нови заплахи и предизвикателства, като например търговски натиск, експлоатация на младите играчи и спортисти, допинг, расизъм, насилие, уреждане на резултати от спортни срещи, корупция, измами със залагания и изпиране на пари;

Г.   като има предвид, че спортът има специална роля в обществото, като инструмент за социално включване и интеграция, и като има предвид, че спортът представлява важен инструмент за насърчаване на диалога между културите и има изключителен принос за развитието и подкрепата на важни обществени, културни и възпитателни ценности като справедливост, толерантност и взаимно уважение, солидарност, спазване на правилата, отборен дух и самодисциплина; като има предвид, че спортът играе важна роля в европейското общество по отношение на здравеопазването, възпитанието, социалната интеграция и културните ценности, благодарение на организации, структурирани на доброволна основа;

Д.   като има предвид, че съгласно член 149 на Договора от Лисабон, действията на ЕС следва да целят развиване на европейското измерение в спорта чрез насърчаване на равнопоставеността и принципа на откритост в спортните състезания и сътрудничеството между организациите, отговарящи за спорта, както и чрез закрила на физическата и морална неприкосновеност на спортистите, по-специално на най-младите сред тях; като има предвид, че действията на равнище ЕС следва да допълват тези на другите фактори, без да променя текущото разпределение на компетентностите;

Е.   като има предвид, с оглед на ратифицирането на Договора от Лисабон и член 149 на Договора от Лисабон, ролята на спорта в Европа трябва да получи стратегическа насоченост чрез уточняване на начина на прилагане на общностното законодателство по отношение на спорта; като има предвид, че прилаган към спецификите на спорта, подходът в зависимост от случая е неудовлетворителен от гледна точка на спортните организации, тъй като ще затвърди вече съществуващата правна несигурност, и като има предвид, че трябва да е налице по-нататъшно действие на равнище ЕС по отношение на спорта, което да зачита независимостта, спецификите и саморегулирането на спортните организации;

Ж.   като има предвид, че член 149 от Договора за създаване на ЕО, както е изменен с Договора от Лисабон приканва Общността да насърчава равнопоставеността и принципа на откритост в спортните състезания, и като има предвид, че прилагането по отношение на спорта на правилата за защита на конкуренцията води до увеличаване на неравнопоставеността между спортните клубове в полза на най-богатите или най-популярните от тях, което е в ущърб на честното провеждане на спортни състезания и затова противоречи на целта, определена в същия член;

З.   като има предвид, че трябва да се отчита независимостта на спортните организации и представителни органи, като например организаторите на професионални шампионати, успоредно с факта, че организаторската отговорност е принципно на управителните съвети на спортните органи и, до известна степен, на държавите-членки и социалните партньори;

И.   като има предвид, че професионалният спорт става все по-значителен фактор и помага за засилване на ролята на спорта в обществото; като има предвид, че разпоредбите на законодателството в областта на конкуренцията и вътрешния пазар са в сила по отношение на професионалния спорт, доколкото той представлява стопанска дейност;

Й.   като има предвид, че спортът попада в обхвата на законодателството на ЕС, особено във връзка с принципа на представителната демокрация и демокрацията на участието в органите за вземане на решения на европейските спортни институции, и че член 13 от Договора за създаване на ЕО забранява дискриминацията, основаваща се на пола, на расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждания, възраст или сексуална ориентация; като има предвид, че са налице случаи, в които спортът не може да бъде сравняван с обикновената стопанска дейност, с оглед на специфичните му характеристики и съществени и уникални черти;

К.   като има предвид, че доброволните дейности в спортния сектор засилват социалното сближаване и включване, и насърчават местната демокрация и активното гражданство, като също така имат косвена икономическа стойност, тъй като без доброволци себестойността на спортните дейности би била много по-висока и много от социалните дейности, свързани със спорта, биха изчезнали; като има предвид, че доброволните спортни структури и услуги в спорта е необходимо да се насърчават чрез мерки, предвиждащи съответстваща защита и признание за икономическата и социална роля на доброволците;

Л.   като има предвид, че липсата на физически упражнения води до нарастване на случаите на затлъстяване и на хроничните заболявания, като например сърдечносъдови заболявания и диабет, и че последиците от липсата на физически упражнения обременяват здравния бюджет на държавите-членки;

М.   като има предвид, че броят на часовете по физическо възпитание както в началните, така и в средните училища намалява, и са налице големи различия между държавите-членки по отношение на спортните съоръжения и наличната екипировка; като има предвид, че спортът предлага на младите хора благоприятни възможности за участие и лична ангажираност в обществото, и може да спомогне за отклоняването им от правонарушения;

Н.   като има предвид, че допингът уронва принципа на прозрачна и лоялна конкуренция, като подлага спортистите на неоправдан натиск;

О.   като има предвид, че Световния антидопингов кодекс от 2003 г. успя да се превърне в модел за хармонизиране на националното законодателство в целия свят, като има предвид обаче, че усилията на Световната антидопингова агенция (САДА) са съсредоточени главно върху спорта на най-високо равнище;

П.   като има предвид, че за ЕС би било от полза да има по-добре координиран подход към борбата с допинга, по-конкретно за очертаването на общи становища по отношение на САДА, ЮНЕСКО и Съвета на Европа, както и чрез обмена на информация и добри практики между правителствата, националните антидопингови организации и лаборатории;

Р.   като има предвид, че макар на европейско равнище да е постигнат известен напредък по отношение на равенството между половете, в сферата на спорта все още продължава да съществува неравнопоставеност между спортистите и спортистките; като има предвид, че системите за тренировки на талантливи спортуващи младежи и девойки трябва да бъдат отворени за всички и не трябва да водят до дискриминация между гражданите на ЕС, основаваща се на националност или пол;

С.   като има предвид, че всички жители трябва да имат достъп до спорт и затова трябва да се разгледат специфичните потребности на определени групи, като например на лицата с увреждания, имигрантите и лицата в неравностойно социално положение, като има предвид също, че особено спортистите с увреждания не трябва да търпят дискриминация в сравнение с колегите им без увреждания по отношение на равния достъп до спорта в държавите-членки;

Т.   като има предвид, че спортът е насочен към всички граждани, независимо от пола, расата, възрастта, уврежданията, религията, националността, сексуалната ориентация и социалния или икономическия произход; като има предвид, че спортът може да бъде сила за социално включване и интеграция, и че Парламентът и Комисията неведнъж са заклеймявали всички прояви на насилие, расизъм и ксенофобия;

У.   като има предвид, че насилието по време на спортни събития остава неразрешен проблем и може да приеме много и различни форми; като има предвид, че големите спортни събития привличат проституция и трафик на жени и деца по време на провеждането си;

Ф.   като има предвид, че съгласно проучване, представено по време на австрийското председателство през 2006 г., спортът генерира добавена стойност от 407 млрд. евро през 2004 г., като представлява 3.7 % от БВП на ЕС и предоставя заетост на 15 млн. души или 5.4 % от трудовата сила; като има предвид, че спортът може да допринесе за растеж и създаване на работни места, да функционира като средство за местно, регионално и селскостопанско развитие, както и да се съчетава с туристическото развитие посредством модернизация на инфраструктурата и възникване на партньорства за финансиране на спортни и развлекателни обекти;

Х.   като има предвид, че нарастващото цифрово пиратство (и по-конкретно неразрешеното пряко предаване и излъчване на запис на спортни събития) са сериозна заплаха за спортния сектор, но въпреки това проблемът не е толкова широко познат;

Ц.   като има предвид, че огромното мнозинство спортни дейности се провеждат с идеална цел и много от тях зависят от финансова подкрепа, за да се гарантира достъпността им за всички; като има предвид, че финансовата подкрепа е важна за масовия спорт и спорта за всички, стига да се предоставя в съответствие със законодателството на Общността; като има предвид, че организираният спорт в почти всички държави-членки се основава на конкретни управителни структури с идеална цел, създадени на равнище масов спорт, и тези структури са силно зависими от ангажираността на доброволци и имат правосубектност или статус, които им създават предпоставки за широк спектър от финансови и данъчни облекчения;

Ч.   като има предвид, че държавите-членки не са определили ясно понятието "спорт" и не са изяснили дали той представлява услуга от общ интерес, така че да се оправдава благоприятното финансово третиране (напр. данъчни облекчения);

Ш.   като има предвид, че равнището на даренията и държавните средства за спорт намалява, и за да оцелеят, повечето спортни организации с идеална цел трябва да събират приходи от някакъв вид търговска дейност, която да им дава възможност да изпълняват ефективно своите социални цели, като това прави тези организации предмет на правото на ЕС;

Z.  Щ. като има предвид, че спортните организации имат много източници на приходи, като например клубни такси и продажби на билети, реклама и спонсорство, лотарии, медийни права, преразпределение на приходите в рамките на спортните федерации и лиги, търговия със стоки и обществена подкрепа, средства от държавни или лицензирани лотарии и хазартни оператори, като това ги прави със сигурност най-важния източник на приходи в много държави-членки;

AA.  Ъ. като има предвид, че медийните права са основен източник на приходи за професионалния спорт в Европа, доходи, които се реинвестират, наред с другото, и в масово обучение, съоръжения и общностни проекти, а спортните събития са популярен източник на медийно съдържание за много средства за масова информация;

AB.  Ь. като има предвид, че спортните организации в Европейския съюз считат, че за финансирането на любителския спорт е необходим приноса на държавни лотарии и лицензирани хазартни органи, функциониращи в общ интерес; като има предвид, че досега не е нито предложено, нито сериозно обсъждано устойчиво и политически осъществимо решение за възстановяване на съществените загуби на тези средства за финансиране, които могат да се очакват, ако се разреши на търговски предприятия да развиват дейност, свързана с хазарта, в държавите-членки, които досега прилагат ограничения в тази политика;

Ю.   като има предвид, че спортните залагания търпят неконтролируемо развитие (особено презграничните залагания в интернет), като има предвид, че резултатът на все по-голям брой срещи се урежда и наяве излизат скандали, свързани със залагания в държави-членки, което заплашва неприкосновеността на спорта и спортните състезания;

Я.   като има предвид, че икономическите и социални развойни процеси, общи за повечето държави-членки, като например чрез нарастващото комерсиализиране, окуражаването на нарастващи обществени разходи и увеличаващият се брой участници при същия брой доброволци, създават нови предизвикателства пред спортните организации в Европа;

АА.   като има предвид, че националните отбори играят важна роля не само на равнище изграждане на идентичност, но също така са гарант за солидарност с масовия спорт и затова заслужават подкрепа;

АБ.   като има предвид, че развитието на истински европейски пазар на спортисти и играчи, както и повишаването на тяхното заплащане в някои професионални спортове, доведоха до увеличаване на активността на агентите на играчите, и като има предвид, че по тази причина в държавите-членки е налице необходимост от специфично обучение на спортните мениджъри и агентите на играчите;

АВ.   като има предвид, че интензивната интернационализация на сектора е довела до презгранична корупция в спорта; когато управителни органи са изправени пред проблеми на презгранична корупция с европейско измерение, те следва да имат възможност да се обърнат към Комисията за подкрепа, ако и когато се наложи;

АГ.   като има предвид, че системите за лицензиране, одобрени от съответните организатори на спортни състезания, имат за цел да гарантират, че всички професионални клубове спазват едни и същи основни правила за финансово управление и прозрачност, и като има предвид, че те следва да са съобразени с разпоредбите относно конкуренцията и вътрешния пазар, и че не следва да надвишават необходимите мерки за постигане на законна цел, свързана с правилната организация и функциониране на спортния сектор;

АД.   като има предвид, че поради самото естество на организирания спорт, спортните структури на европейско равнище са по правило развити в по-малка степен, отколкото на национално и международно равнище, а спортът на европейско равнище е организиран за целия континент, а не на равнище Европейски съюз;

АЕ.   като има предвид, че Бялата книга за спорта често споменава включването на спорта в европейските програми за финансиране и че Съюзът също следва да отчита спортното измерение при своите действия, по-конкретно с оглед зачитане на независимостта, специфичността и саморегулирането на спортните организации и насърчаване на спорта на европейско равнище; като има предвид, че резултатът от структурирания диалог между всички заинтересовани страни е много важен за разбиране на специфичното естество на спорта;

АЖ.   като има предвид, че Комисията е решила да определи укрепването на общественото здраве чрез физическа активност за крайъгълен камък на своите дейности, свързани със спорта; като има предвид, че Съветът на Европа показа новаторски и ефективен диалог със спортното движение в Европа, като събра правителствени и неправителствени заинтересовани страни на своите заседания;

АЗ.   като има предвид, че социалният диалог на европейско равнище може да даде отговор на общите тревоги на работодателите и спортистите, и включва разглеждане на споразумения относно взаимоотношенията между тях и условията на труд в сектора;

АИ.   като има предвид, че спортът може да допринесе за различни аспекти на външните отношения на ЕС в контекста на програмите за външна помощ, като съставна част на диалога с държавите партньори в рамките на обществената дипломация на ЕС;

АЙ.   като има предвид, че европейските спортни организации, организаторите на спортни събития и всички компетентни органи трябва да си поставят екологични цели, с оглед постигане на екологична устойчивост на техните дейности,

Организация на спорта

1.  Приветства публикуването на Бялата книга за спорта и изразява надеждата, че тя ще послужи като основа за започването плодотворен и непрекъснат диалог между Комисията и спортния свят; оценява важността, която отдава Комисията на спорта с приемането на тази бяла книга;

2.  Приветства факта, че държавите-членки признаха официално спорта в Договора от Лисабон, с цел създаване на бъдеща последователна европейска политика в тази област; предвид специфичното естество на спорта, неговите структури, основаващи се на доброволна дейност, и неговата социална и възпитателна функция, те предоставиха на Комисията правомощия да насърчава и допълва – но не и да регулира – действията на държавите-членки и спортните организации; отбелязва, че съществуващите спортни структури в Европа се основават на национален принцип;

3.  Изразява убеждението, че допълващите компетенции, свързани със спорта, включени в член 149 на Договора от Лисабон, следва да се упражняват от Комисията, като се спазва принципът на субсидиарност, зачита се независимостта на спортните организации и на съответните управленски органи и като се отчитат надлежно особеностите на спорта;

4.  Изисква Комисията надлежно да отчете специфичността на спорта, като не предприема подход в зависимост от случая, а предостави повече правна сигурност, чрез изготвяне на ясни насоки относно приложимостта на европейското право по отношение на спорта в Европа и подкрепа за проучвания и семинари относно конкретното приложение на достиженията на правото на Общността по отношение на спорта; приканва Комисията да гарантира яснота, последователност и публична видимост на правилата на ЕС, така че спортните услуги от общ интерес да могат да постигат своите цели и да допринасят за повишаване на качеството на живота на европейските граждани; освен това изисква от Комисията да наблюдава и редовно да преразглежда прилагането на правото на ЕС в съответствие с Договора за ЕО, за да отчита новите реалности чрез определяне и решаване на нерешени или нововъзникнали въпроси;

5.  Изразява съгласие с Комисията, че повечето предизвикателства могат да получат отговор в саморегулирането, в съответствие с принципите на доброто управление и при спазване на правото на ЕС; счита, че структурираното партньорство и диалогът между Комисията и спортното движение са съществени за доброто управление на спорта и за избягване на правната несигурност по отношение на независимостта и саморегулирането на спортните организации; съгласява се с Комисията за провеждане на структуриран диалог в две части: а) годишен европейски спортен форум, насочен към всички занимаващи се със спорт, и б) тематични дискусии с ограничен брой участници;

6.  Приветства участието в предложения структуриран диалог на:

7.  Изразява становището, че спортен орган е свободен на управлява своя спорт, когато неговите правила са от чисто спортно естество, но когато те включват ограничения, последните трябва да бъдат съразмерни, тоест разумно необходими за постигане на спортната(ите) цел(и), в рамките на законодателството на ЕС;

8.  Признава ролята на главните действащи лица в професионалните отборни спортове, тоест клубовете в качеството им на основна единица, която наема играчи и осигурява основната връзка с поддръжниците; съюзите на играчите, в качеството им на представители на наетите лица; лигите, като организатори на състезания на национално равнище и представители на работодателите наред с клубовете; и управленските органи в качеството им на пазители на спорта и на правилата на играта; като и четирите елемента работят за постигане на добро здраве, почтеност и солидарност в спорта;

9.  Препоръчва всички конкретни асоциации за различните категории лица с участие в спорта (играчи, треньори или инструктори, съдии и т.н.) да бъдат представени по подходящ начин в органите за вземане на решения на международните и национални федерации;

10.  Счита, че поради голямото движение на капитали в рамките на трансферите, финансовите операции следва да се осъществяват между заинтересованите страни по открит и прозрачен начин, и вярва, че в зависимост от спорта, системата следва да се управлява от съответния управителен орган;

11.  Подчертава значението на работата на доброволците в областта на спорта, тъй като тя е главен фактор за стимулиране и насърчаване на социалната интеграция и на по-голямата информираност сред младите; приканва държавите-членки и Комисията да предоставят повече стимули за доброволни инициативи във връзка със спорта и спортните организации, в контекста на изработването на политики на национално и европейско равнище;

12.  Изисква от държавите-членки и от органите за управление на спорта активно да насърчават обществената и демократична роля на спортните запалянковци, като подкрепят създаването и развитието на федерации на поддръжниците и насърчават участието им в управлението и администрирането на игрите; счита, че инициативата "Supporters Direct" представлява пример за най-добра практика в това отношение, като призовава Комисията, държавите-членки и органите за управление на спорта да насърчават нейното разпространение;

13.  Призовава Комисията да насърчава по-активно включване на неправителствени спортни организации в диалога между държавите-членки и Комисията чрез организиране на правителствени заседания заедно с неправителствени спортни организации, подобно на министерските заседания или заседанията на спортни директори, или заседанията на работната група на Комисията;

14.  Приветства меморандума, подписан от Франция и Нидерландия относно Бялата книга за спорта, и приканва Комисията да изясни статуса на спорта в правото на ЕС, що се отнася до специфични въпроси, като например състава на отборите, статуса на агентите на играчите, аудиовизуалните права и др.;

15.  Приканва Комисията, когато продължи новия структуриран диалог, да обърне особено внимание на Комитета на регионите, като отчете неговия принос на регионално и местно равнище за наблюдението и прилагането на мерките, определени в Бялата книга за спорта;

16.  Изисква от международните, европейските и националните спортни федерации да приемат в своите устави правото на прибягване до обикновени съдилища, но същевременно признава, че е в сила принципът на саморегулиране от национални органи, лиги и състезания, подчертава и обосновава структурите на европейския спортен модел и основните принципи, които управляват организацията на спортните състезания;

17.  Насърчава Комисията да подкрепя прилагането и укрепването на саморегулиращите системи за лицензиране на национално и европейско равнище с цел да се повиши доброто управление и да се създадат равни предпоставки по отношение на финансовата прозрачност и стабилност; препоръчва да се вземат мерки, които да водят до финансова прозрачност и контрол на разходите в европейския спорт, да гарантират не само стабилност, но също така и равни възможности за европейските състезатели в спортния сектор; признава ползата от това организаторите на национални и европейски състезания да издават лицензи на професионални клубове, за да гарантират, че тези клубове имат необходимата структура и изпълняват изискваните материални условия за участие в състезанията;

18.  Призовава националните спортни федерации в ЕС и европейските организатори на спортни състезания да гарантират, че техните процедури за лицензиране на спортни асоциации съответстват на основните принципи на финансовата прозрачност, не прилагат дискриминации и спазват основните разпоредби и правила за вътрешния пазар, така че да се премахнат нарушения на конкуренцията; счита, че спортните организации трябва да гарантират, че са спазени изискванията относно прозрачността и лицензирането, както и че неспазването на тези правила се наказва;

19.  Приветства предложението на Комисията за провеждане на конференция съвместно с УЕФА, Асоциацията на европейските футболни лиги (EPFL), Международния съюз на професионалните футболисти (Fifpro), националните асоциации и националните органи, компетентни в организирането на футболни срещи, за да се обсъдят системите за лицензиране и най-добрите практики в тази област; и призовава Комисията да покани на тази конференция други заинтересовани представителни асоциации;

Допинг

20.  Изисква от държавите-членки да се споразумеят за общ законодателен подход към допинга, за да гарантират еднообразна правна уредба във всички държави-членки, и да определят единно становище по отношение на САДА, ЮНЕСКО и Съвета на Европа; призовава онези от държавите-членки, които още не са подписали конвенцията на ЮНЕСКО срещу допинга, да го сторят;

21.  Призовава Съюза, като участник в САДА, с цел водене на борба срещу употребата на допинг, на първо място да подсили съществуващите мрежи, и едва след това да развива партньорства между правоохранителните органи, акредитираните от САДА лаборатории, Европол и Интерпол, с цел навременен обмен, в сигурна среда, на информация относно нови вещества и нови допингови практики;

22.  Приканва Комисията да изпълни действия №№ 4 и 5 от плана за действие "Pierre de Coubertin", за да насърчи развитието на партньорства между правоохранителните органи на държавите-членки, акредитираните от САДА лаборатории, Европол и Интерпол, с цел навременен обмен, в сигурна среда, на информация относно нови вещества и нови допингови практики, и да улесни и подкрепи активно създаването на мрежа от национални антидопингови организации в държавите-членки;

23.  Насърчава държавите-членки да водят борба срещу търговията с незаконни допингови вещества по същия начин, както и борбата срещу търговията с наркотици, и да приспособят националното законодателство в тази насока; приканва Комисията да обмисли какви да бъдат последващите действия от тази препоръка, изразена в Бялата книга;

24.  Призовава към политика, насочена към превенцията и борбата с употребата на допинг, която да включва избягване на прекомерно натоварващи спортистите програми; подчертава необходимостта от борба с нередностите посредством проверки, изследвания, изпитвания, дългосрочно наблюдение от независими лекари, и същевременно посредством възпитание, превенция и обучение; призовава професионалните клубове и спортни организации да се ангажират с борбата с употребата на допинг и да наблюдават спазването чрез вътрешни и външни независими проверки;

25.  Изисква в течение на подготовката за следващата Олимпиада, която е запланувано да се проведе в ЕС (Лондон, 2012 г.), да се изработи план за действие относно борбата срещу употребата на допинг;

26.  Изисква по Рамковата програма за научни изследвания и Програмата за обществено здраве да се отпусне финансиране за изследователска дейност върху допинга;

27.  Призовава държавите-членки да гарантират по-всеобхватна информация и възпитание на младите спортни състезатели относно лекарствените продукти за повишаване на спортните постижения, лекарските предписания, които могат да съдържат такива вещества, и въздействието им върху здравето;

Образование, младежи и здраве

28.  Подчертава ролята на спорта в образованието, който учи младите хора на толерантност и взаимно уважение, честност и зачитане на правилата на честната игра, както и ролята му в здравната профилактика, особено в усилията за справяне със затлъстяването;

29.  Приветства предложението на Комисията за насърчаване на спорта и физическите упражнения като основни фактори при определяне на образователните стандарти, така че училищата да станат по-привлекателни и да се подобрят академичните стандарти; подкрепя препоръките на Комисията към държавите-членки за разработване на стратегии на национално ниво, които в съответствие с образователните програми, биха били насочени към увеличаване и повишаване на физическата активност на децата и учениците от много ранна възраст; подчертава значението на финансирането на физическото възпитание в училищата, което е от съществено значение за психическото и физическото развитие на децата и представлява основен инструмент за опазване на здравето на младите и недотам младите хора;

30.  Призовава държавите-членки да стимулират допълнителни мерки за насърчаване на спорта и физическите упражнения като основен фактор за повишаване на националните образователни стандарти и да използват пълноценно предложените от общностните програми възможности във връзка с мобилността на всички нива на образование, професионално обучение и учене през целия живот;

31.  Препоръчва на държавите-членки да признаят необходимостта от предоставяне на възможност за изграждане на "двойна кариера", както спортна, така и академична, за млади спортисти, така че да се позволи на професионалните спортисти да се интегрират на пазара на труда след края на спортната им кариера, със специално внимание към най-младите, като за тази цел се изисква стриктно наблюдение и редовни проверки на тренировките, така че да се гарантира тяхното качество и да се създадат висококачествени местни центрове, които да защитават етичните, образователни и професионални интереси на спортистите;

32.  Призовава Комисията и държавите-членки да засилят профилактичните мерки и редовните здравни прегледи на млади спортисти и да осигурят зачитането на всички права, заложени в Конвенцията на ООН за правата на детето;

33.  Приветства предложението на Комисията за връчването на европейска награда на училищата, които активно подкрепят и насърчават физическото възпитание като част от тяхната учебна програма;

34.  Изразява съгласието си с Комисията, че инвестирането в млади талантливи спортисти е от съществено значение за устойчивото развитие на спорта и счита, че е налице истинско предизвикателство за спортното движение при осигуряването на местни тренировки на играчите; счита, че правилото на УЕФА за местните играчи може да послужи за пример на други федерации, лиги и клубове;

35.  Позовава се в тази връзка на задачата на Съюза, възложена му с Договора от Лисабон, да защитава физическата и психическата неприкосновеност на спортистите, по-специално на най-младите сред тях;

36.  Призовава Комисията да признае законосъобразността на мерки, стимулиращи насърчаването на играчи, които са преминали през тренировъчни схеми, като се запази изискването за минимален брой играчи от местни школи, независимо от тяхната националност, пред професионалните спортисти;

37.  Призовава Комисията да насърчи мерките на спортните организации, целящи защитата на младите спортисти, съобразно особеностите на съответния спорт, като се произнесе открито в подкрепа на по-строгото прилагане на разпоредбата от правилника на ФИФА, която забранява трансферите в рамките на ЕС на играчи, които не са навършили 16-годишна възраст, и като се ангажира с принципа, съгласно който подписването от играчите на първи професионален договор трябва да става с клуба, в който са тренирали;

38.  Призовава Комисията и държавите-членки да се борят срещу експлоатацията на момичета и момчета в спорта и срещу трафика на деца, като прилагат стриктно съществуващите закони и разпоредби; счита, че е желателна по-висока степен на правна сигурност, особено при прилагането на "правилото за местни играчи";

39.  Осъжда практиката на правителствата на държавите-членки да продават училищни игрища за застрояване; счита, че държавите-членки следва да се насърчават да гарантират, че децата имат достатъчно оборудване, за да се занимават със спорт и физическа дейност в училище; приканва държавите-членки да улеснят свободния достъп на лица под 14 години до всички национални и международни състезания;

40.  Като се има предвид, че е необходимо да се приеме хоризонтален подход при въпроси, свързани с опазването на околната среда и здравето, препоръчва Комисията да насърчава опазването на околната среда и здравето при провеждане на европейски спортни мероприятия; приветства решението на Комисията да насърчава "зеленото снабдяване" в политическия си диалог с държавите-членки и други заинтересовани страни;

41.  Признава значението на спорта за опазване на здравето и по тази причина препоръчва на носителите на права за телевизионни излъчвания да насърчават популяризирането на спорта;

42.  Изтъква важността на връзката между спорта и здравето, поради което сътрудничеството между спортните организации или асоциации и здравните каси и лекарите се превръща във все по-широко разпространена практика, която представлява огромна добавена стойност за здравните услуги и в същото време - възможност за спестяване на финансови средства; и счита, че предвид връзката между храненето и физическите упражнения е много важно младите хора да се образоват посредством широкомащабни европейски събития като ден на храната без изкуствени добавки ("E-free Food Day"), за да са наясно със значението на здравословната храна;

43.  Подчертава значението на физическите упражнения и спорта за контролиране на затлъстяването и премахване на навиците, свързани с нездравословен начин на живот, тъй като това явление има сериозно положително въздействие върху здравето на гражданите, от една страна, както и по отношение на съкращаването на разходите на здравноосигурителните фондове, от друга; изразява обаче загриженост, що се отнася до факта, че удължаването на работното време и съществуващите условия на трудова заетост, като цяло, възпират работниците да се упражняват редовно и да се отдават по-целенасочено на спорта; призовава Комисията да изработи и издаде, заедно със спортните федерации, европейски насоки и препоръки относно физическата активност преди края на 2008 г.;

44.  Приканва държавите-членки да създадат рамка за организиране на европейски училищни шампионати и европейски университетски шампионати, които имат за цел да подготвят младите хора при представянето им и да насърчат междукултурния диалог;

Социално приобщаване и недискриминация

45.  Подчертава факта, че спортът е едно от най-ефективните средства за социална интеграция и че в тази му роля той следва да бъде насърчаван и подкрепян в по-голяма степен от Европейския съюз, напр. чрез специални програми за организаторите на европейски, национални и местни спортни и развлекателни събития; счита, че тези възможности следва да се разширят и по-специално по отношение на организаторите на спортни събития, които насърчават интеграцията и включват като участници хора с увреждания; счита, че в контекста на 2008 година - Европейска година на междукултурния диалог, трябва да се обърне особено внимание на ролята на спорта като основна сцена за междукултурно съжителство и крайъгълен камък за диалог и сътрудничество с трети държави;

46.  Подчертава значението на това да се насърчава практикуването на спорт, като се гарантират достъпа до спорта за всички и равните възможности, посредством инвестиране в обучението на преподаватели по спорт и инструктори и в създаването на нови обществени спортни съоръжения;

47.  Призовава Комисията и държавите-членки да разглеждат спорта не само като привилегия на здравите хора, но и като важен инструмент за рехабилитация и социално приобщаване на хората с увреждания; в този контекст, настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят практически мерки и инициативи за насърчаване на интегрирането в по-голяма степен на участниците с увреждания в традиционните спортни дисциплини;

48.  Приветства инициативата на Комисията да стимулира спортните организации и държавите-членки да приспособят спортната и училищна инфраструктура към нуждите на хората с увреждания и изисква улесняване на процедурата за обучение по кинетотерапия и физиотерапия на учителите по физическо възпитание, така че да им се даде възможност да работят със студенти с частични увреждания, в съответствие с условията, които имат;

49.  Приветства решението на Комисията и държавите-членки да подкрепят приемането на допълнителни мерки за хората с увреждания; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че спортистите с увреждания имат еднакъв достъп до всички права, предвидени за спортисти;

50.  Приветства изчерпателната Бяла книга за спорта на Комисията; изразява обаче съжаление, че факторът пол не се взема предвид в достатъчна степен, най-вече по отношение на равното заплащане за равна значимост, както и фактът, че жените спортисти печелят по-малко от своите колеги мъже;

51.  Приветства намерението на Комисията за включване на въпроса за равенството между половете във всички дейности, свързани със спорта, с особено ударение върху достъпа до спорт за жени-имигранти и жени от етнически малцинства, върху достъпа на жени до позиции, свързани с вземане на решения в областта на спорта, и върху медийното отразяване на жени, които се занимават със спорт;

52.  Призовава държавите-членки да отделят съответното внимание на постиженията на жените в спортните дисциплини посредством признание от финансово естество, а също така и да приемат законови разпоредби, целящи осуетяване организирането на спортни съревнования, които отреждат на жените награди или други възнаграждения, които са по-малки, отколкото за мъжете;

53.  Призовава държавите-членки да насърчават медийното отразяване на спортни прояви за жени, за да стимулират появата на жени като модели за подражание и преодоляването на стереотипите за половете, а също така и да предоставят на жените възможности за кариера в областите, свързани със света на спорта, включително и на ръководни постове;

54.  Призовава държавите-членки постепенно да приспособят спортните си инфраструктури, като вземат предвид нуждите на хората и най-вече на децата с увреждания, но също така и на възрастните хора и жените, с оглед увеличаване на очакваната продължителност на живота и значението на спорта за физическото и психическото здраве и да увеличат достъпа до такива инфраструктури като се учат от най-добрите практики в тази област; призовава държавите-членки да извършват мониторинг на използването на заделените за спорт обществени фондове, както и да следят за това тези фондове да се разпределят по равно за нуждите на жените и мъжете спортисти;

55.  Подчертава особено важната роля на спорта за социалното приобщаване на хората в неравностойно социално положение и по-специално на мигрантите; в тази връзка призовава държавите-членки да включат спортни дейности в програмите и инициативите, финансирани от Европейския социален фонд с оглед постигането на социална интеграция и участието на хора в неравностойно положение;

56.  Изразява положително становище относно позицията на Комисията в посока признаване ролята на спорта като полезен инструмент за интегриране на мигрантите и по-общо, като инструмент за социално приобщаване; предлага достъпът до спорт и интегрирането в обществените спортни инфраструктури да се разглеждат като показател за социалната интеграция и фактор за анализиране на явлението социална изолация;

57.  Подчертава ролята на регионите и на местните органи при провеждането на професионални и развлекателни спортни събития, за изграждането на инфраструктурата, както и за популяризиране на спорта и на здравословния начин на живот сред гражданите на ЕС, особено сред учениците;

58.  Призовава спортните организации и държавите-членки да приемат по-строги мерки за борба с расизма и дискриминацията в спорта; счита, че спортната сцена е работното място за професионалните атлети и призовава Комисията и държавите-членки да осигурят работно място без дискриминация;

59.  Призовава Комисията и всички държави-членки да въведат в законодателството и ефективно да прилагат Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход(10)и Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(11);

60.  Призовава съсловните спортни организации и спортните клубове да стартират кампании за борба с всички прояви на дискриминация, расизъм и ксенофобия от страна на участниците и зрителите преди, по време и след спортни дейности и срещи, както на стадионите, така и извън тях;

Спорт и трети държави

61.  Настоява развитието чрез спорт да не води до "изтичане на мускули" и призовава Съюза да разгледа въпроса в неговия политически диалог и сътрудничество с държавите партньори;

62.  Призовава Комисията и държавите-членки да разширят обхвата на диалога и сътрудничеството с трети държави по отношение на въпроси като трансферите на международни играчи, експлоатацията на малолетни играчи, допинга, прането на пари чрез спорт и безопасността по време на големи международни спортни събития;

63.  Призовава държавите-членки да осигурят повече спортна инфраструктура за приемане на спортисти от трети държави, в съответствие с последните оценки относно цикличната миграция, партньорските споразумения с трети държави относно мобилността и планираната през 2005 г. политика за законната миграция;

64.  Призовава Комисията и държавите-членки, когато разглеждат спорта в рамките на политиките на ЕС за развитие, да координират своите дейности със съществуващите програми на ООН, държавите-членки, местните органи, неправителствените организации и частните организации;

Полицейско сътрудничество за спортните събития

65.  Призовава държавите-членки, с цел предотвратяване и борба срещу проявите на насилие, расизъм и ксенофобия в рамките на спортните събития, да насърчават обмена на най-добри практики и информации, свързани с оперативното сътрудничество между полицейските служби, инициативите на запалянковци, местните групи и експерти за борба с насилието и спортните компетентни органи по отношение на опасните запалянковци; призовава всички заинтересовани страни да играят активна роля като изискат незабавни и по-строги санкции срещу расизма и насилието, както на игрището, така и на скамейките и да използват наличния опит в тази област на организаторите на състезания и на клубовете на местно и европейско равнище, за да се гарантира осигуряването на високи минимални стандарти от страна на публичните органи и организаторите на състезания при изпълнение на процедурите и спазване на плановете за безопасност; подчертава необходимостта от създаване на условия за по-всеобхватен подход, включващ всички заинтересовани страни в стратегия за укрепване на нерепресивните аспекти на отговора на предизвикателствата, със силен акцент върху образованието и обучението;

66.  Призовава Комисията и държавите-членки да прилагат "основаваща се на разузнавателни данни политика" на трансгранично полицейско сътрудничество в областта на спорта, включително обмен на информация и разузнавателни данни между службите за сигурност, като същевременно се зачитат свободата, основните права и разпоредбите за защита на личните данните;

67.  Обръща особено внимание на ценния опит, придобит чрез НФИЗ (националните футболни информационни звена, които отговарят за координирането и улесняването на трансграничния обмен на полицейска информация, включително оценки на риска и данни относно опасни запалянковци) и на наръчника за международно полицейско сътрудничество, които могат да играят ключова роля в тази "основаваща се на разузнавателни данни политика"; призовава Комисията и държавите-членки да активизират сътрудничеството помежду си и при необходимост да развиват и осъвременяват този подход;

68.  Приветства инициативата на Комисията за предотвратяване на насилието по време на спортни събития и препоръчва развиването на мерки за борба с насилието в училищните спортове;

69.  Приветства развитието на системи за лицензиране на клубове на национално и европейско равнище и изразява увереност, че тези системи също така би следвало да включват разпоредби, свързани с предотвратяването на расизма, ксенофобията и насилието, със защитата на малолетните и непълнолетните лица и със зачитането на основните права;

Икономически аспекти

70.  Призовава Комисията и държавите-членки да изготвят законодателство и/или да засилят съществуващата регламентация, като отдадат специално значение на зачитането на правата на интелектуална собственост, свързани с търговските реклами, търговските марки и изображения, наименованията, медийните и други права на организаторите на спортни събития, така че да се защити икономиката на професионалния спорт, като се зачита правото на "кратки откъси", както е изложено в Директива 2007/65/ЕО(12) ("Директива за аудиовизуалните медийни услуги") и себеустойчивото и балансирано развитие на спорта, без да се накърнява равновесието между основателните безпокойства на спортните организации и нуждата на обществеността да има достъп и да създава обективна, съдържателна и тематична информация с писмено и аудио съдържание или под формата на изображение; изтъква, че също така е важно да се гарантира, че получателите имат възможност за достъп от разстояние до презгранични спортни събития в рамките на ЕС; по-специално трябва да се разгледат като приоритет от държавите-членки и Комисията проблемите на скритата реклама, интернет пиратството и незаконните спортни залагания;

71.  Признава правото на всички медии на достъп и репортажи от организирани спортни събития от голям обществен интерес, за да се гарантира правото на обществеността да получава такива новини и информация в новинарските предавания; признава правото на държавите-членки да предприемат мерки за защита на правото на информираност и за гарантиране на широк достъп на обществеността до телевизионно отразяване на национални и ненационални спортни събития от голямо значение за обществото като олимпийските игри, световното първенство по футбол и европейското първенство по футбол;

72.  Потвърждава подкрепата си за изготвянето от държавите-членки на списък със събития от голямо значение за обществеността, които следва да се предават свободно съгласно член 3 от горепосочената Директива за аудиовизуалните медийни услуги и осъжда предприетите от ФИФА съдебните действия в тази връзка;

73.  Препоръчва държавите-членки и националните спортни федерации и лиги да въведат колективна продажба на медийни права (ако това все още не е налице); счита, че в интерес на солидарността трябва да има равномерно преразпределение на приходите между спортните клубове, включително най-малките, в рамките на лигите и между тях, както и между професионалния и любителския спорт, така че да се избегне ситуация, при която само големите клубове печелят от медийни права;

74.  Признава, че спортните права изискват същата защита, както и другите медийни права; приветства признаването от страна на Комисията на колективната продажба на медийни права като средство за постигане на по-голяма солидарност между спортовете и нейното настояване за създаването и поддържането на механизми за солидарност; призовава лигите, които не предвиждат въвеждането на такива механизми да го направят и призовава Комисията да приеме колективната продажба на медийни права като принципно съвместима с правилата на конкуренцията на ЕС или, като алтернатива, да създаде групово освобождаване за колективната продажба на медийни права в областта на спорта, за да се гарантира правна сигурност за организаторите на спортни събития и за медийните инвеститори;

75.  Заявява, че спортът трябва да гарантира взаимозависимостта на съперниците и нуждата да се гарантира непредсказуемостта на резултатите от състезанието, което може да бъде основание спортните организации на пазара да създадат специфична рамка за провеждане и продажба на спортни събития; при все това тези специфични черти не гарантират автоматично освобождаване от правилата на ЕС за конкуренцията на никоя стопанска дейност, породена от спорта;

76.  Призовава Комисията и държавите-членки да засилят правата върху интелектуална собственост (ПИС) в спортния сектор и изисква конкретни действия за защита на ПИС на организаторите на спортни събития по отношение на резултатите и на спортното събитие като цяло, без да се накърнява свободата на печата;

77.  Призовава Комисията да обърне особено внимание на спортното пиратство в стратегията си за съдържанието на онлайн сектора и в борбата срещу пиратството; призовава Комисията и държавите-членки да засилят правата в спортния сектор в контекста на Световната организация за интелектуалната собственост (СОИС) и диалога с трети държави;

78.  Отбелязва, че често съществува несъответствие между предлагането и търсенето на билети за големи спортни събития, което е в ущърб на потребителите; подчертава, че интересът на потребителите следва изцяло да бъде взет под внимание при организирането на дистрибуцията на билети и че следва да се гарантира недискриминативна и справедлива продажба на билети на всички нива;

79.  Призовава Комисията и държавите-членки да разработят европейски статистически метод за измерване на икономическото въздействие на спорта, което да послужи за основа на националните статистически отчети за спорта, като с времето това може да доведе до европейска сателитна сметка за спорта;

80.  Призовава Комисията да включи в обхвата на краткосрочните си планове оценка на прекия принос на спорта за БВП, развитието и заетостта, както и на непрекия принос посредством образование, регионално развитие и постигане на целите на Лисабонския дневен ред;

81.  Препоръчва на държавите членки да се възползват по-ефективно от потенциала на спорта за създаване на работни места, насърчаване на икономическия растеж и съживяване, по-специално на изостанали региони и препоръчва държавите-членки и Съюзът да подкрепят спорта посредством съществуващите програми на ЕС за финансиране и в този контекст подчертава важната роля, която спортът може да играе в областта на социалното приобщаване; признава ролята на приходите от медийни и други права върху интелектуална собственост за увеличаване на разходите за съживяване и за общностни проекти;

82.  Призовава държавите-членки, с помощта на Комисията, да организират обмяната на най-добри практики между тях и спортните федерации по отношение на организацията на големи спортни събития с оглед насърчаване на устойчивото икономическо развитие, конкуренцията и заетостта;

83.  Предлага създаването на ефективен механизъм за насърчаване на презграничното и междурегионалното сътрудничество, за да се използват по-рационално вложените в инфраструктура инвестиции, свързани със спортни събития; освен това препоръчва да се насърчава популяризирането на спорта чрез европейските групи за териториално сътрудничество, както е предвидено в Регламент (ЕО) № 1082/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС)(13);

84.  Подкрепя укрепването на солидарността между професионалния и любителския спорт, така че да се поощряват малките клубове, да се насърчава спортът в училищата и да се развива съответната местна инфраструктура; приветства обстоятелството, че Комисията признава специфичните предизвикателства, пред които са изправени любителският спорт и спортните дейности с нестопанска цел, както и спортът, свързан с доброволческа дейност, и призовава това да бъде отразено във всички икономически аспекти на бъдещата политика в областта на спорта;

85.  Обръща внимание на аматьорския спорт, който често е пренебрегван; подчертава необходимостта да се гарантират по-добри финансови опори, по-добри условия на работа и други мерки за насърчаване, както и привилегии за аматьорския спорт, включително и за клубовете с нестопанска цел, спортуващите в тях, техните ръководители, треньори, инструктори, рефери аматьори и доброволци;

86.  Подчертава също необходимостта да се гарантира, че държавата поема разходите по безопасността на аматьорските състезания, организирани от сдружения с нестопанска цел;

87.  Призовава Комисията да съдейства за запазване на настоящата система на публично финансиране на непрофесионалния спорт, с оглед гарантиране на финансирането за непрофесионалния спорт чрез осигуряване на финансиране от държавните лотарии и лицензираните хазартни органи, функциониращи в общ интерес;

88.  Очаква с интерес заключенията от независимото проучване относно публичното и частното финансиране в държавите-членки на масовия спорт и спорта за всички и влиянието на текущите промени в сектора;

89.  Изразява своята загриженост относно възможното дерегулиране на пазара на хазартни игри и лотарии; счита за подходящо използването на печалбите от тези лотарии за цели от обществен интерес, включително продължаване на финансирането за професионалния и любителския спорт; призовава Комисията и държавите-членки да приемат регулаторни мерки, които да гарантират, че спортът е защитен от всякакво неправомерно влияние, свързано със залагания, като по този начин се гарантира честността на спортните състезания и зачитането на правата върху интелектуална собственост на организаторите на състезанията; призовава държавите-членки да извършат проучване относно потенциалното въздействие върху обществото и спорта на пълното дерегулиране на пазара на хазартни игри и лотарии и за това какви механизми за контрол биха могли да се използват за защита на потребителите;

90.  Изисква от Комисията да представи предложение за гарантиране на функциониращ сектор на спортни залагания в Съюза, който да зачита правата на организаторите на спортните събития и да предотвратява злоупотребите и корупцията; изисква от Комисията и държавите-членки да разгледат съвместно със спортните оператори и операторите за спортните залагания създаването на работеща, справедлива и устойчива рамка, която да гарантира отсъствието на практики, свързани с незаконни залагания, във всички видове спорт в Европейския съюз, и да съхрани доверието на публиката в почтеността на спорта;

91.  Подчертава, че дискриминационното данъчно облагане, което облагодетелства спортистите и се прилага в държавите-членки, може да доведе до нарушаване на конкуренцията;

92.  Подчертава, заедно с Комисията, необходимостта да се осигури възможност за прилагане на намален ДДС по отношение на спортните дейности поради важната социална роля, която изпълняват и тесните връзки с местната общност;

93.  Призовава спортните организации повторно да инвестират процент от приходите, получени от продажба на медийни права и от пазарни дейности, свързани с конкретен спорт, като тази инвестиция се заделя пряко за финансирането и подпомагането на доброволческия и нестопанския сектор на този спорт;

94.  Счита за важно признаването на специфичния характер на спортните сдружения с нестопанска цел и подкрепя становището, че в правото на Общността следва да се вземе предвид разликата между доброволните сдружения, сдруженията с нестопанска цел и предприятията със стопанска цел; призовава държавите-членки да определят, заедно с Комисията, принципните предизвикателства, пред които са изправени спортните сдружения с нестопанска цел и принципния характер на предоставяните от тях услуги;

Въпроси, свързани със заетостта в спорта

95.  Счита за нежелателно професионалните спортисти да имат по-малко права, отколкото други наемни работници и затова счита за важно професионалните спортисти да разполагат с широк и прозрачен набор от права като другите работници, включително право да сключват или да отказват сключването на колективни трудови договори, да членуват в профсъюзи, както и да се отнасят до обикновени съдилища;

96.  Потвърждава основната приложимост на законодателството на ЕС за недискриминация в областта на спорта в Европа и призовава Комисията да гарантира, че всяка дерогация, дължаща се на особеностите на спорта, е законна и ограничена по обхват; счита, че в някои случаи, с оглед на специфичните характеристики на спорта, въвеждането на ограничени и пропорционални ограничения на свободното движение е целесъобразно, полезно и необходимо с цел насърчаване на спорта в държавите-членки;

97.  Призовава държавите-членки да гарантират, посредством националното си законодателство, че всяко правило, свързано с трансфер на играчи в Европа, е в съответствие с правото на ЕС, като надлежно се вземат предвид особеностите на спорта и други основни принципи като запазването на стабилността на договорите и на състезанията;

98.  Призовава държавите-членки и спортните асоциации да не въвеждат нови правила, които създават пряка дискриминация, основаваща се на националност (като правилото 6 + 5, предложено от ФИФА, което контрастира с по-съразмерната и недискриминационна схема на УЕФА по отношение на местните играчи); призовава за борба с дискриминацията в спорта посредством политически диалог с държавите-членки, препоръки, структуриран диалог с участниците в спорта и процедури за преследване на нарушенията, когато се налага;

99.  Призовава държавите-членки и съответните регулаторни органи да извършат проверки във връзка с твърдения за корупция и експлоатация при набирането и наемането на спортисти, в частност на непълнолетни спортисти от държави извън Съюза;

100.  Изразява неодобрение от лошите практики в дейностите на определени представители на професионални спортни играчи, които практики са достигнали дори до случаи на корупция, пране на пари и експлоатация на непълнолетни играчи и спортисти, и счита, че тези практики нанасят вреда на спорта като цяло; счита, че настоящата икономическа действителност на агентите на играчите изисква органите на управление на всички нива, в консултация с Комисията, да подобрят приложимите за агентите правила; в тази връзка призовава Комисията да подкрепи усилията на органите на управление на спорта за регулиране на условията за работа на агентите на играчите, ако е необходимо чрез представянето на предложение за директива относно агентите на играчите; подкрепя публично-частните партньорствата, които са представителни за спортните интереси, както и органите за борба с корупцията и които ще спомогнат за създаването на ефективни превантивни и рестриктивни стратегии за срещу корупцията;

101.  Отбелязва, че признаването на професионалните квалификации на агентите на играчите е уредено от Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации(14), съгласно която професията се регламентира от националните правила;

102.  Настоява за спазването на имиграционното законодателство във връзка с назначаването на млади чуждестранни таланти и призовава Комисията да се справи с проблема на трафика на деца в контекста на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета от 19 юли 2002 г. относно борбата срещу трафика на хора(15) и/или в контекста на приложението на Директива 94/33/ЕО на Съвета от 22 юни 1994 г. за закрила на младите хора на работното място(16);

103.  Призовава държавите-членки и спортните асоциации да сътрудничат за опазване на психическото и физическото здраве на младите хора чрез предоставяне на информация за приложимото законодателство, здравното застраховане за спортисти, определянето на минимални стандарти и обмена на най-добри практики;

104.  Призовава органите за управление на спорта и клубовете да се включат в борбата срещу трафика на хора чрез

105.  Приветства получената подкрепа за създаването на европейски комитети за социален диалог в спортния сектор; подкрепя усилията на работодателите и служителите в тази област и призовава Комисията да продължи открития диалог по този въпрос с всички спортни организации;

106.  Подчертава значението на насърчения от Комисията социален диалог като ценна платформа за стимулиране на социалните консултации и стабилните отношения между представителите на работодатели и служители и за гарантиране на правна сигурност и стабилност на договорите в спорта; в тази връзка приветства факта, че EPFL и Fifpro взаимно се признават като социални партньори и съвместно са поискали от Комисията официалното създаване на комитет за социален диалог на ЕС в сектора на професионалния футбол, като клубовете и УЕФА участват като равноправни партньори;

107.  Счита, че агентите на играчите трябва да играят роля в засиления диалог в спорта, който в комбинация с по-добро регламентиране и европейска лицензионна система за агентите, ще предотврати също и случаи на неправомерни действия от страна на агентите;

Финансиране на спорта в ЕС

108.  Изисква в бюджета за 2009 г. да се включи специална бюджетна линия за подготвителни действия в областта на спорта; като се има предвид, че член 149 от Договора за създаване на ЕО, както е изменен с Договора от Лисабон предвижда мерки за стимулиране в областта на спорта и като се има предвид, че специфичната програма на ЕС за финансиране на спорта няма да стане оперативна преди 2011 г., при условие че Договора от Лисабон бъде ратифициран от 27-те държави-членки, признава необходимостта от подготвяне на програмата посредством подготвителни действия от 2009 г. нататък;

109.  Призовава за започване на процеса на изпълнение на различните действия от плана за действие "Pierre de Coubertin";

110.  Приветства идеята за програма за политиката на спорта на ЕС, предвидена от Договора от Лисабон и очаква съответното предложение от страна на Комисията;

111.  Призовава Комисията да започне подготвителни действия в областта на социалното приобщаване и спорта, фокусирани върху проекти с европейска добавена стойност и настоятелно призовава Комисията да подкрепи проекти, които имат тази цел, като напр. инициативата за специални олимпийски игри на обединените спортове; настоятелно призовава Комисията да посвети част от всяко евентуално бъдещо подготвително действие в областта на спорта на въпроса за защита на малолетните и непълнолетните лица;

112.  Приканва Комисията и държавите-членки да вземат предвид възможността за създаване на програми за подкрепа на учащите се със специални физически нужди;

113.  Призовава Комисията и държавите-членки да предвидят, като част от стратегиите си за устойчиво развитие, финансиране за инфраструктура и проекти, свързани със спорта, в рамките на Европейския фонд за регионално развитие, както и възможността за достъп до новите инструменти за финансиране (между които JEREMIE (Съвместни европейски ресурси за финансиране на микро, малки и средни предприятия) и JESSICA (Съвместна европейска помощ за устойчиви инвестиции в градската среда));

114.  Настоятелно призовава Комисията целесъобразно да включи спорта в съществуващите политики на ЕС и в програмите за финансиране на ЕС, както и да докладва относно напредъка в тази област няколко пъти годишно;

o
o   o

115.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на европейските, международни и национални спортни федерации, както и на национални лиги и състезания.

(1) OВ L 180, 19.7.2000, стр. 22. (2) OВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16. (3) OВ С 200, 30.6.1997 г., стр. 252. (4) ОВ С 68 Е, 18.3.2004 г., стр. 605. (5) ОВ С 27 Е, 31.1.2008 г., стр. 232. (6) Приети текстове, P6_TA(2007)0503. (7) ОВ С 33 Е, 9.2.2006 г., стр. 590. (8) OВ C 291E, 30.11.2006 г., стр.143. (9) ОВ L 394, 30.12.2006 г., стр. 10. (10) ОВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22. (11) ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16. (12) Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. за изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (ОВ L 332, 18.12.2007 г., стр. 27). (13) OВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 19. (14) OВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22. (15) OВ L 203, 1.8.2002 г., стр. 1. (16) OВ L 216, 20.8.1994 г., стр. 12.

Декларация на Европейския парламент за микрокредитите

P6_TA(2008)0199 P6_DCL(2008)0002

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 116 от своя правилник,

A.   като има предвид, че микрокредитите са форма за отпускане на заеми в неголеми размери, достъпни за хората в неравностойно положение;

Б.   като припомня, че микрокредитите са позволили успешното разработване на самостоятелни проекти в областта на заетостта, улеснявайки същевременно подобряването на условията на живот, и че дават значителна възможност за еманципиране на жените;

В.   като има предвид, че микрокредитите са ключов инструмент в борбата срещу бедността, както и инструмент за постигане на Целите на хилядолетието;

1.  Изисква от Съвета и от Комисията да признаят значението на микрокредитите в рамките на Барселонския процес и на политиките за добросъседство и развитие;

2.  Приканва ги да оказват по-голяма подкрепа на проектите за микрофинасиране, както и да засилват програмите за подпомагане на жените в тези рамки;

3.  Призовава да се осигуряват човешки и икономически ресурси за проектите за микрокредити в развиващите се страни и в средиземноморските държави;

4.  Предлага да се създаде съвместна асоциация за микрокредитите, която да удостоверява надеждността на проектите;

5.  Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица, на Съвета и на Комисията: