Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно проект на коригиращ бюджет № 2/2008 на Европейския съюз за финансовата 2008 г., Раздел ІІІ - Комисия (9190/2008– C6-0192/2008 – 2008/2080(BUD))

P6_TA(2008)0225 A6-0188/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 272 от Договора за ЕО и член 177 от Договора за Евратом,

–   като взе предвид Регламент (ЕО, Eвратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности(1), и по-специално членове 37 и 38 от него,

–   като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2008 г., приет окончателно на 13 декември 2007 г.(2),

–   като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление(3),

–   като взе предвид предварителния проект на коригиращ бюджет № 2/2008 на Европейския съюз за финансовата 2008 г., представен от Комисията на 14 март 2008 г. (COM(2008)0150),

–   като взе предвид проекта на коригиращ бюджет № 2/2008, утвърден от Съвета на 14 май 2008 г. (9190/2008 – C6-0192/2008),

–   като взе предвид член 69 и Приложение ІV към своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по бюджети (A6-0188/2008),

A.   като има предвид, че проектът на коригиращ бюджет № 2 на общия бюджет за 2008 г. включва следните елементи:

Б.   като има предвид, че целта на проекта на коригиращ бюджет № 2/2008 е тези бюджетни корекции да бъдат официално внесени в бюджета за 2008 г.;

1.  Приема за сведение предварителния проект на коригиращ бюджет № 2/2008;

2.  Одобрява без изменения проекта на коригиращ бюджет № 2/2008;

3.  Припомня, че постави в резерв в бюджета за 2008 г. част от административните разходи, свързани със структурните фондове и развитието на селските райони, с цел ускоряване на одобрението на оперативните програми;

4.  Отбелязва, че според разпоредбите, които уреждат териториалните оперативни програми, те се разглеждат от Комисията в шестмесечен срок;

5.   отбелязва, че недостатъчното изпълнение през 2007 г. по функции 1б и 2 възлезе на 3 525 милиона евро, от които 1 491 милиона евро бяха пренесени за 2008 г., а 2 034 милиона евро следва да бъдат прехвърлени за следващи години съгласно точка 48 от Междуинституционалното споразумение;

6.  Отбелязва със задоволство, че всички оперативни програми на Европейския социален фонд са одобрени;

7.  Отбелязва, че някои оперативни програми на Европейския фонд за регионално развитие не са били разглеждани от Комисията;

8.  Изразява загриженост относно забавянето на одобрението на оперативни програми за развитие на селските райони - един от политическите приоритети на Парламента;

9.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1525/2007 (ОВ L 343, 27.12.2007 г., стр. 9). (2) ОВ L 71, 14.3.2008 г. (3) ОВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1. Споразумение, изменено с Решение 2008/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 6, 10.1.2008 г., стр.7).

Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно средносрочния преглед на индустриалната политика – принос към Стратегията за растеж и заетост на ЕС (2007/2257(INI))

P6_TA(2008)0226 A6-0167/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Средносрочен преглед на индустриална политика – принос към Стратегията за растеж и заетост на ЕС (COM(2007)0374), и придружаващия го работен документ (SEC(2007)0917),

–   като взе предвид заключенията на Съвета "Конкурентоспособност" от 22 и 23 ноември 2007 г.,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Малките и средните предприятия – ключ към засилен растеж и заетост. Средносрочен преглед на модерната политика по отношение на МСП" (COM(2007)0592),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Инициатива за водещи пазари в Европа" (COM(2007)0860),

–   като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2006 г. относно политическа рамка за засилване на производството на ЕС – към по-интегриран подход към индустриалната политика(1),

–   като взе предвид своята резолюция от 30 ноември 2006 г., озаглавена "Време за превключване на по-висока скорост – създаване на Европа на предприемачеството и растежа"(2),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A6-0167/2008),

А.   като има предвид, че средносрочният преглед на индустриалната политика от Комисията отразява напредъка, постигнат при прилагане на интегрирания подход към индустриалната политика към 2005 г., и определя мерките, които трябва да се вземат през следващите години;

Б.   като има предвид, че промишлеността в ЕС допринася за повече от 80 % от разходите за научноизследователска и развойна дейност на частния сектор и че новаторските продукти, които тя произвежда, представляват 73 % от износа на ЕС, като по този начин промишлеността играе важна роля за превръщането на ЕС в икономика, основана на знанието;

В.   като има предвид, че в сравнение с други региони като САЩ и Азия промишлеността в ЕС се адаптира все още сравнително бавно към променящите се пазарни условия и новото технологично развитие, което се дължи на силното регулиране на пазара;

Г.   като има предвид, че такива тенденции като глобализацията, технологичните промени и устойчивото развитие предлагат важни и все още неизползвани възможности за индустриалния сектор в ЕС;

1.  Приветства съобщението на Комисията относно прегледа на напредъка, постигнат при прилагане на интегрираната индустриална политика, и подчертава, че един проспериращ промишлен сектор е ключово условие за постигане на целите от Лисабон;

2.  Отбелязва напредъка, постигнат както с хоризонталните действия, така и с действията, специфични за сектора, и приветства новите инициативи в секторите преработка на хранителни продукти и електронно инженерство;

3.  Изразява съжаление относно слабата връзка между политиката на ЕС и националната политика в областта на промишлеността и подкрепя инициативите на Комисията и държавите-членки за засилване на тази връзка;

4.  Счита, че основната роля на индустриалната политика на ЕС е да създаде правилни рамкови условия за развитие на предприятия, индустриални инвестиции, новаторство и създаване на работни места, като обръща особено внимание на нуждите на малките и средни предприятия (МСП);

5.  Счита, че отворен и конкурентоспособен вътрешен пазар в областта на услугите и промишлеността допринася за възможностите за новаторство и подобрява конкурентоспособността на сектора; придържа се към възгледа, че политиката в областта на конкуренцията играе решаваща роля за гарантиране на възможността потребителите да се възползват от отворен европейски пазар;

6.  Подчертава значението на ефикасен режим за обществени поръчки за конкурентоспособността на европейската промишленост; счита, че възлагането на обществени поръчки преди пускането на пазара е важен инструмент за повишаване на иновационния характер на европейските предприятия; насърчава държавите-членки да преразгледат своите политики в областта на обществените поръчки в този контекст и призовава Комисията да насърчава обмена на най-добри практики в тази област;

7.  Приветства предложенията на Комисията относно консолидиране на европейския пазар на отбранително оборудване и подобряване на общата конкурентоспособност на отбранителната промишленост в ЕС;

8.  Насърчава Комисията да повиши пазарния контрол на веригата за доставки на промишлени и потребителски стоки, включително дистрибуторите и търговците на дребно, за да се гарантира, че на всички етапи на веригата за снабдяване са създадени условия за конкуренция;

9.  Призовава Комисията да увеличи усилията си за премахване на ненужните административни пречки, които затрудняват достъпа до вътрешния пазар, да опрости и подобри регулаторната среда, както и да намали административната тежест за предприятията, като гарантира, наред с другото, че се постига напредък в 13-те приоритетни области, определени от плана за действие на Комисията за намаляване на административната тежест, и като приложи втория пакет за "ускорени мерки" за отстраняване на административните пречки;

10.  Настоятелно призовава държавите-членки да постигнат напредък по отношение на определянето и постигането на амбициозни национални цели за намаляване на административната тежест, по-специално такива, които насърчават растежа и развитието на МСП, като например опростени изисквания за докладване и изключения;

11.  Насърчава Комисията да използва последователен подход към МСП във всички политики на ЕС чрез правилно прилагане на принципа "мисли първо за малките";

12.  Силно подкрепя инициативата за "Правен инструмент за малките предприятия" за Европа; счита, че тя следва да е под формата на законодателно предложение и да включва нови, конкретни инициативи за намаляване на регулаторната тежест за МСП чрез въвеждане на изключения, за улесняване на техния достъп до вътрешния пазар и до процедурите за обществени поръчки, както и за да се гарантира, че МСП имат адекватен достъп до финансовите източници и научноизследователска инфраструктура;

13.  Подчертава значението на Споразумението Базел ІІ(3) за оказване на влияние върху поведението на банките и готовността на банките да заемат средства на относително високорискови потребители, включително МСП; счита, че това развитие е средство за подкрепа на МСП при инвестирането в и изпълнението на стопански ориентирани изследвания;

14.  Приветства въведените от Комисията партньорски групи, като напр. CARS 21 и Групата на високо равнище за текстилния сектор; счита, че тези групи представляват важни форуми за засилване на индустриалната политика на ЕС;

15.  Подчертава спешната необходимост от създаване на общ за ЕС пазар за рисков капитал чрез премахване на съществуващите регулаторни и данъчни пречки пред инвестирането на рисков капитал в най-иновационните малки предприятия в Европа;

16.  Припомня значението на модерните системи за стандартизация и насърчава Комисията да ускори прилагането на стандарти за "нов подход", като същевременно зачита нуждите на МСП и засилва участието на представители на МСП;

17.  Счита, че целите на ЕС относно околната среда не следва да се разглеждат като заплаха за промишлеността, а като възможност за постигане на "предимство на изпреварващия ход" и за превръщане на промишлеността в ЕС в световен лидер в екологосъобразните и обществено приети технологии, продукти и услуги; подчертава обаче, че прилагането на нови технологии следва да се придружава от мерки за гарантиране на международната конкурентоспособност на европейските предприятия;

18.  Счита, че промишленото развитие е тясно свързано с наличието на ефикасна транспортна инфраструктура на европейско равнище, че правилно функциониращата транспортна инфраструктура създава предпоставки за развитието на индустриални зони, включително и извън градовете, както и че държавите-членки следва да могат да използват фондовете за регионално развитие за създаване на индустриални и технологични паркове в селските райони в близост до градски агломерации;

19.  Счита, че предложеният от Комисията план за действие относно устойчивата индустриална политика следва да създаде рамка за постепенно преминаване към нисковъглеродна и ефикасна по отношение на енергията и ресурсите промишленост, която да допринася за постигане на целите в областта на енергетиката и изменението на климата, формулирани от Европейския съвет на 8 и 9 март 2007 г.; счита, че инициативата за "водещ пазар" и Програмата за действие за стандартите биха могли да играят важна роля в това отношение;

20.  Подчертава особено нуждата от устойчиво и балансирано развитие в ЕС както в географски смисъл, така и по отношение на мащаба на проектите; счита, че истински балансираният подход е единственият начин за стимулиране на развитието на промишлеността в ЕС, за създаване на нови възможности за разкриване на работни места и за насърчаване на успешните региони в ЕС; счита, че "инициативата за клъстерите" може да изиграе ролята на здрав лост за новаторството и устойчивото регионално развитие;

21.  Приветства значителния принос на политиката за сближаване за гарантиране на конкуренцията в промишления сектор и насърчава държавите-членки да продължават да съсредоточават своите инвестиции, в рамките на Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд, върху областите, които насърчават растежа на човешкия капитал, научните изследвания, новаторството, предприемачеството, и върху помощта за МСП;

22.  Изтъква, че влиянието на законодателството в областта на опазване на околната среда върху международната конкурентоспособност на енергоемките промишлени отрасли в ЕС спешно следва да се вземе под внимание, за да се избегнат "изтичането на въглерод" и безработицата; в тази връзка настоятелно призовава Комисията активно да насърчава и подкрепя приемането на световни секторни споразумения, които могат да намалят влиянието на конкретни промишлени отрасли в целия свят върху околната среда, като същевременно осигуряват равнопоставеност;

23.  Подкрепя усилията на Комисията в действията ѝ за подлагане на всички нови законодателни предложения на интензивна и строга оценка на въздействието, която по-конкретно да анализира дали предложенията се отразяват неблагоприятно върху функционирането на вътрешния пазар или върху конкурентоспособността на европейската промишленост съгласно принципа на устойчивост;

24.  Обръща внимание на настоящите тенденции по отношение на достъпа до суровини; изтъква, че ЕС е изцяло зависим от вноса на няколко метала; призовава Комисията да предложи интегриран подход за осигуряване на устойчив достъп до суровини, който да подобри ефикасността на ресурсите и подкрепи разработването на добивни технологии; приканва Комисията и държавите-членки да подкрепят и ускорят осъществяването на проектите, обявени от Европейския съвет за проекти от общностен интерес за енергийната безопасност и диверсификацията на енергийните ресурси на ЕС,

25.  Припомня важната структурна промяна, предизвикана от прехвърлянето на заетост към услуги, свързани с промишлеността; следователно подкрепя планираната инициатива в областта на промишлеността и услугите, която ще анализира секторите на услугите и тяхното въздействие върху конкурентоспособността на промишлеността; насочва вниманието на Комисията по-специално към подобряване на качеството, производителността и стойността на услугите, предоставяни на промишлеността, в частност на стопанските услуги, базирани на високо ниво на познание;

26.  Приветства инициативата на Комисията за структурна промяна, която да улесни обмена на най-добри практики между държавите-членки; решително насърчава Комисията при прегледа на съобщението ѝ от 2005 г., озаглавено "Преструктуриране и заетост – прогнозиране и придружаване на преструктурирането с цел развиване на заетостта: ролята на Европейския съюз" (COM(2005)0120), да подкрепи създаването на широки партньорства на равнище ЕС, както и мрежи за обмен на информация и най-добри практики между експертите в държавите-членки;

27.  Обръща внимание на необходимостта от непрекъснато приоритетно инвестиране в образованието, обучението и научноизследователската дейност, както и на зависимостта на промишленото развитие и конкурентоспособността на продуктите от ЕС от качеството на човешките ресурси и глобалното новаторство за нови продукти;

28.  Подчертава факта, че новаторските продукти значително засилват конкурентното предимство на ЕС и представляват 73 % от износа на ЕС; въпреки това отбелязва, че ЕС все още изостава от Съединените щати и Япония в областта на новаторството, особено по отношение на научноизследователската и развойна дейност в стопанския сектор; следователно счита, че общностните програми за финансиране като Седмата рамкова програма за научноизследователско и технологично развитие и демонстрационни дейности и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, както и Европейския институт за иновации и технологии, следва да бъдат използвани максимално; в тази връзка приветства инициативата за водещи пазари и Програмата за действие за стандартите като приноси към отключването на пазарния потенциал на новаторските продукти и услуги в определени области с голямо обществено значение; настоятелно призовава Комисията да покаже своята ангажираност за по-добро регулиране в тази област и предупреждава да не се отдава предпочитание на определени технологични решения за сметка на други;

29.  Счита, че за да се стимулира новаторството в целия ЕС е много важно да се подкрепят дейностите, свързани с изобретения, и да се защитят продуктите на тези дейности; следователно изтъква значимостта на една прозрачна и опростена политика в областта на правата върху интелектуална собственост, чието практическо прилагане е гарантирано; призовава Съвета да предприеме действия, за да въведе възможно най-скоро общностен патент, и призовава Комисията да продължава да се бори с фалшифицирането и да работи за намиране на глобални решения в тази област, които да се основават предимно на европейски модели;

30.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 303 E, 13.12.2006 г., стp.646. (2) ОВ C 316 E, 22.12.2006 г., стp.378. (3) Международна конвергенция по отношение измерването на капитала и на капиталовите стандарти: подобрена рамка, Базелски комитет по банков надзор, юни 2004 г.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска фондация за обучение (преработка) (COM(2007)0443 – C6-0243/2007 – 2007/0163(COD))

P6_TA(2008)0227 A6-0131/2008

(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2007)0443),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 и член 150 от Договора за ЕО, съгласно които предложението е внесено от Комисията (C6-0243/2007),

–   като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове(1),

–   като взе предвид писмото от 24 януари 2008 г. на Комисията по правни въпроси, до Комисията по заетост и социални въпроси съгласно член 80 а, параграф 3 от своя правилник,

–   като взе предвид членове 80а и 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по заетост и социални въпроси (A6-0131/2008),

A.   като има предвид, че съгласно становището на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение не съдържа никакви изменения по същество освен тези, които са идентифицирани като такива в предложението, и че по отношение на непроменените разпоредби на съществуващите текстове, предложението се свежда до тяхната обикновена кодификация, без изменение на тяхната същност;

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е адаптирано към препоръките на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, и както е изменено по-долу;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в това предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 22 май 2008 г. с оглед приемането на Регламент (ЕО) № …/2008 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска фондация за обучение (преработка)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПEЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 150 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията║,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(3),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора(4),

като има предвид, че:

(1)  Регламент (ЕИО) № 1360/90 на Съвета от 7 май 1990 г. за създаване на Европейска фондация за обучение(5) неколкократно бе съществено изменен║. Тъй като предстоят последващи изменения, регламентът следва да бъде преработен от съображения за яснота.

(2)  На срещата си на 8 и 9 декември 1989 г. в Страсбург Европейският съвет призова Съвета да приеме в началото на 1990 г. необходимите решения за създаването на Европейска фондация за обучение за Централна и Източна Европа по предложение на Комисията. В тази връзка на 7 май 1990 г. Съветът прие Регламент (ЕИО) № 1360/90, с който създаде посочената фондация.

(3)  Съгласно решение, взето с общо съгласие на представителите на правителствата на държавите-членки на равнище държавни и правителствени ръководители в Брюксел на 29 октомври 1993 г.(6), седалището на фондацията е в Торино, Италия;

(4)  На 18 декември 1989 г. Съветът прие Регламент (ЕИО) № 3906/89(7) относно икономическата помощ за Република Унгария и Полската народна република, който предвижда помощ в различни области, в частност обучение, с цел подпомагане процеса на икономическа и социална реформа в Унгария и Полша.

(5)  Съветът впоследствие предостави такава помощ и на други държави от Централна и Източна Европа ║.

(6)  На 27 юли 1994 Съветът прие Регламент (ЕО) № 2063/94(8) за изменение на Регламент (ЕИО) № 1360/90 с цел включване в дейностите на Европейската фондация за обучение на държавите, които получават подпомагане съгласно Програма TACIS.

(7)  На 17 юли 1998 г. Съветът прие Регламент (ЕО) № 1572/98(9) за изменение на Регламент (ЕИО) № 1360/90 с цел включване в дейностите на Европейската фондация за обучение на средиземноморските държави и територии, които не са членки на ЕС, и които са бенефициери на финансови и технически мерки, придружаващи реформата на техните икономически и социални структури съгласно Програмата MEDA.

(8)  На 5 декември 2000 г. Съветът прие Регламент (ЕО) № 2666/2000(10) относно помощта за Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Съюзна република Югославия и Бивша югославска република Македония, изменящ Регламент (ЕИО) № 1360/90 с цел включване в дейностите на Европейската фондация за обучение на държавите от Западните Балкани, до които се отнася Регламент (ЕО) № 2666/2000.

(9)  Програми за външно подпомагане, свързани с държавите, обхванати от дейността на Европейската фондация за обучение, следва да бъдат заменени с нови инструменти на политиката в областта на външните отношения, главно с инструмента, създаден с Регламент (ЕО) № 1085/2006 на Съвета от 17 юли 2006 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП)(11) и инструмента, създаден с Регламент (ЕО) № 1638/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за определяне на общи разпоредби относно установяване на Европейски инструмент за съседство и партньорство║(12).

(10)  Посредством подкрепата си за развитие на човешкия капитал в контекста на политиката на външни отношение ЕС допринася за икономическото развитие в посочените държави, като предоставя необходимите умения за повишаване на производителността и заетостта и подпомага социалното сближаване чрез поощряване на участието на гражданите.

(11)  В контекста на усилията на посочените държави за реформа на техните икономически и социални структури, развитието на човешкия капитал има съществено значение за постигането на дългосрочна стабилност и благоденствие, и по-конкретно за постигането на социално-икономическо равновесие.

(12)  Европейската фондация за обучение би могла да има важен принос в контекста на политиката на външни отношение на ЕС за подобряване на развитието на човешкия капитал, по-конкретно за образованието и обучението в перспективата на ученето през целия живот .

(13)  За тази цел ще е необходимо Европейската фондация за обучение да се позовава на опита, придобит в Европейския съюз във връзка с образованието и обучението, в перспективата на ученето през целия живот, както и на институциите на ЕС, занимаващи се тези дейности .

(14)  В Общността и в трети държави, включително държавите, обхванати от дейността на Европейската фондация за обучение, съществуват регионални и/или национални, публични и/или частни институции, които могат да бъдат призовани да сътрудничат за ефективното предоставяне на помощ в областта на развитието на човешкия капитал, по-специално образованието и обучението в перспективата на ученето през целия живот.

(15)  Статутът и структурата на Европейската фондация за обучение следва да улеснят един гъвкав подход спрямо специфичните и различни изисквания на отделните държави, които ще се подпомагат, като позволява да осъществява функциите си в тясно сътрудничество със съществуващите национални и международни органи.

(16)  На Европейската фондация за обучение следва да се предостави правосубектност, като същевременно се поддържа тясна организационна връзка с Комисията и се съблюдават цялостните политически и оперативни отговорности на Общността и нейните институции.

(17)  Европейската фондация за обучение следва да поддържа тесни връзки с Европейския център за развитие на професионалното обучение, с Трансевропейската програма за сътрудничество във висшето образование (Темпус) и други схеми, създадени от Съвета за предоставяне на помощ в областта на обучението на държавите, обхванати от дейността й.

(18)  Европейската фондация за обучение следва да е отворена за участие на държави, които не са членки на Общността и които споделят ангажимента на Общността и държавите-членки за предоставяне на помощ на държавите, обхванати от дейността на Европейската фондация за обучение в областта на развитието на човешкия капитал, по-специално образованието и обучението в перспективата на ученето през целия живот съгласно споразумения, които ще се договорят между Общността и тези държави.

(19)  Комисията, Европейският парламент и всички държави-членки следва да бъдат представени в управителен съвет, с цел да контролират ефективно функционирането на фондацията. ▌

(20)  За да се гарантира пълната самостоятелност и независимост на фондацията, следва да й бъде предоставен самостоятелен бюджет, приходите в който да са предимно от вноска от Общността. Бюджетната процедура на Общността следва да е приложима доколкото се отнася до финансовото участие на Общността и всякакви други субсидии, платими от общия бюджет на Европейския съюз. Одитът на счетоводните отчети следва да се извършва от Сметната палата.

(21)  Фондацията е орган, създаден от Общностите по смисъла на член 185, параграф 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности(13) (по-долу наричан "финансовият регламент"), и следва съответно да приеме свои финансови правила.

(22)  Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002 на Комисията от 19 ноември 2002 г. относно рамковия финансов регламент за органите, посочени в член 185 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности(14), следва да се прилага за фондацията.

(23)  С цел да се бори с измами, корупция и други незаконни дейности, разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF)(15), следва да се прилагат без ограничения по отношение на фондацията.

(24)  Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията(16) следва да се прилага за фондацията.

(25)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни(17) следва да се прилага при обработката на лични данни от фондацията.

(26)  Доколкото целта на настоящия регламент, а именно помощта за трети държави в областта на развитието на човешкия капитал, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно могат да бъдат по-добре постигнати ║на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(27)  Настоящият регламент зачита основните права ▌, признати ▌в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-конкретно в член 43 от нея,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет и приложно поле

Държавите, посочени в букви а), б) и в) се наричат оттук нататък "държави партньори".

За целите на настоящия регламент "развитие на човешкия капитал" означава работа, която допринася за развитието на умения и квалификация през целия живот чрез подобряване на системите за професионално образование и обучение.

Член 2

Функции

Член 3

Общи разпоредби

1.  Фондацията има правосубектност. Във всяка държава-членка ѝ се предоставя най-широката възможна правоспособност, която се признава на юридически лица, съгласно техните закони; тя може, по-специално, да придобива или да се разпорежда с движимо и недвижимо имущество и да бъде страна в съдебни производства. Фондацията е с нестопанска цел.

2.  Седалището на фондацията е в Торино, Италия.

3.  Фондацията си сътрудничи с другите съответни органи на Общността с подкрепата на Комисията. Фондацията си сътрудничи, по-конкретно, с Европейския център за развитие на професионалното обучение ║в рамките на съвместна годишна работна програма, приложена към годишната работна програма на всяка от агенциите, с цел поощряване на синергията и взаимното допълване между дейностите на двете агенции.

4.  Представители на социалните партньори на европейско равнище, които вече активно участват в работата на институциите на Общността и на международните организации, които работят в областта на обучението, могат, когато е подходящо, да бъдат поканени да участват в работата на фондацията.

5.   ▌ Фондацията подлежи на административен контрол от страна на Европейския омбудсман, в съответствие с условията, определени в член 195 от Договора ║.

6.  Фондацията може да сключва споразумения за сътрудничество с други подходящи органи, работещи в областта на развитието на човешкия капитал в ЕС и в международен мащаб. Управителният съвет приема подобни споразумения въз основа на проект, представен от директора, след като Комисията се произнесе със становище. Работните методи, съдържащи се в проекта, трябва да са в съответствие със законодателството на Общността.

Член 4

Прозрачност

1.  Фондацията работи в условия на висока степен на прозрачност и в съответствие с разпоредбите на параграфи 2 и 4.

2.  В срок от шест месеца след сформиране на управителния съвет, фондацията оповестява публично:

3.  ▌Управителният съвет може да разрешава на представители на заинтересовани страни, в подходящи случаи, да присъстват в качеството на наблюдатели на заседания на органите на фондацията.

4.  За водените от фондацията документи се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1049/2001║.

Управителният съвет приема практическите ред и условия за прилагане на този регламент.

Член 5

Поверителност

1.  Без да се засягат разпоредбите на член 4, параграф 4, фондацията не разкрива пред трети лица поверителна информация, която е получила и за която е било поискано и обосновано поверително третиране.

2.  Членовете на управителния съвет и директора подлежат на изискването за поверителност, посочено в член 287 от Договора ║.

3.  Информацията, събрана от фондацията в съответствие с настоящия регламент, подлежи на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 45/2001.

Член 6

Средства за правна защита

Решенията, взети от фондацията съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, могат да бъдат предмет на жалба пред Омбудсмана или на иск пред Съда на Европейските общности съгласно условията, установени съответно в членове 195 и 230 от Договора.

Член 7

Управителен съвет

1.  Фондацията има управителен съвет, състоящ се от ▌ представители на държавите-членки според разпоредбите в Договора от Лисабон относно ротацията при назначаването на членове на Комисията, трима представители на Комисията, както и трима експерти, назначени от Европейския парламент. В допълнение, на заседанията на управителния съвет могат да присъстват като наблюдатели трима представители на държавите партньори. Представителите могат да бъдат замествани от заместници, назначени по същото време.

2.  ▌Държавите-членки и Комисията назначават собствените си представители и техните заместници в управителния съвет.

Представителите на държавите партньори се назначават от Комисията въз основа на списък с кандидати, предложен от тези държави, и въз основа на техния опит и експертни познания в областта на работа на фондацията.

Държавите-членки, Европейският парламент и Комисията ▌се стремят да постигнат балансирано представителство на мъже и жени в управителния съвет.

3.  Мандатът на представителите е пет години. Той може да се подновява еднократно.

4.  Управителният съвет се председателства от един от представителите на Комисията. Мандатът на председателя изтича при прекратяване на членството му в управителния съвет.

5.  Управителният съвет приема правилник за дейността си.

Член 8

Правила за гласуване и функции на председателя

1.  Всеки от представителите на държавите-членки ▌в управителния съвет има право на един глас. Представителите на Комисията имат общо един глас.

▌

Решенията на управителния съвет изискват мнозинство от две трети от членовете на съвета, имащи право на глас, освен в случаите, посочени в параграфи 2 и 3.

2.  Управителният съвет определя с единодушно решение на своите членове, имащи право на глас, правилата, уреждащи езиците на фондацията, като взима предвид необходимостта да се осигури достъп и участие в работата на фондацията на всички заинтересовани страни.

3.  Председателят свиква управителния съвет на заседание най-малко веднъж годишно. Допълнителни заседания могат да бъдат свиквани по искане на обикновено мнозинство на членовете на съвета, имащи право на глас.

Председателят е длъжен да информира управителния съвет за други дейности на Общността, свързани с тяхната работа, както и за очакванията на Комисията относно дейностите на фондацията през следващата година.

Член 9

Правомощия на управителния съвет

Член 10

Директор

1.  Директорът на фондацията се назначава от управителния съвет за срок от пет години въз основа на списък от най-малко трима кандидати, представен от Комисията ▌. Преди да бъде назначен, избраният от управителния съвет кандидат се поканва да направи изявление пред компетентната(те) комисия(и) на Европейския парламент и да отговори на въпроси, поставени от нейните/техните членове.

Управителният съвет, действащ по предложение на Комисията, като взема предвид доклада за оценка и само в случаите, когато това може да се обоснове със задълженията и изискванията на фондацията, може да продължи мандата на директора еднократно за не повече от три години.

Управителният съвет информира Европейския парламент за намерението си да продължи мандата на директора. В срок от един месец преди продължаването на този мандат, директорът може да бъде поканен да направи изявление пред компетентната(ите) комисия(и) на Европейския парламент и да отговори на въпроси, поставени от нейните/техните членове.

Ако мандатът не бъде продължен, директорът продължава да заема длъжността до назначаването на правоприемник.

2.  Директорът се назначава въз основа на лични качества, административни и управленски умения, експертни познания и опит в областта на работа на фондацията.

3.  Директорът е законния представител на фондацията.

4.  Директорът има следните функции и правомощия :

5.  Директорът се отчита за своите действия пред управителния съвет, който по предложение на Комисията може да отстрани директора от длъжност преди изтичане на съответния мандат.

Член 11

Обществен интерес и независимост

Членовете на управителния съвет и директорът действат с оглед на обществения интерес и независимо от всякакво външно влияние. За целта те ежегодно представят писмена декларация за ангажираност и писмена имуществена декларация║.

Член 12

Годишна работна програма

1.  Годишната работна програма съответства на предмета, обхвата и функциите на фондацията, посочени в членове 1 и 2 ║.

2.  Годишната работната програма се изготвя в рамките на четиригодишна работна програма в сътрудничество със службите на Комисията и съобразно приоритетите във външните отношения със съответните държави и региони, и въз основа на придобития в Общността опит в областта на образованието и обучението.

3.  Проектите и дейностите в годишната работна програма се придружават от прогноза на необходимите разходи и от разпределение на персонала и бюджетните средства.

4.  Директорът представя проекта на работната програма на управителния съвет, след като Комисията се е произнесла със становище по него.

5.  Управителният съвет приема проекта на годишната работна програма за следващата година най-късно до 30 ноември. Окончателното приемане на работната програма се извършва в началото на всяка година.

6.  При необходимост, програмата може да се приема през годината по същата процедура, за да се гарантира по-голяма ефективност на политиките на Общността.

Член 13

Годишен доклад за дейността

1.  Директорът докладва на управителния съвет за изпълнението на своите задължения под формата на годишен доклад за дейността.

2.  Докладът съдържа финансова и управленска информация, която посочва резултатите от дейностите с позоваване на годишната работна програма и набелязаните цели, рисковете, свързани с тези дейности, използването на предоставените ресурси и начина, по който работи системата за вътрешен контрол.

3.  Управителният съвет изготвя анализ и оценка за годишния доклад за дейността за предходната финансова година.

4.  Управителният съвет приема представения от директора годишен доклад за дейността и най-късно до 15 юни го изпраща, заедно със своя анализ и оценка, на компетентните служби на Европейския парламент, ║Съвета, ║Комисията, Сметната палата и Европейския икономически и социален комитет ║. Докладът ║се изпраща и на държавите-членки и за сведение на държавите партньори.

5.  Директорът представя годишния доклад за дейността на фондацията пред компетентните комисии на Европейския парламент и компетентните подготвителни служби на Съвета.

Член 14

Връзки с други действия на Общността

Комисията, в сътрудничество с управителния съвет, осигурява последователност и взаимно допълване между работата на фондацията и други действия на общностно равнище, както в рамките на Общността, така и за подпомагане на държавите партньори.

Член 15

Бюджет

1.  За всяка финансова година се изготвя прогноза за всички приходи и разходи на фондацията, която се включва в бюджета на фондацията, който съдържа щатно разписание, като всяка финансова година съответства на календарната година.

2.  Приходите и разходите в бюджета на фондацията са балансирани.

3.  Приходите на фондацията включват, без да се засягат други видове приходи, субсидия от общия бюджет на Европейския съюз, плащания, извършени като възнаграждение за предоставени услуги, както и финансови средства от други източници.

4.  Бюджетът също така включва подробни данни за всички средства, предоставени от самите държави партньори за проекти, които се подкрепят финансово от фондацията.

Член 16

Бюджетна процедура

1.  Всяка година управителният съвет, въз основа на проект, изготвен от директора, изготвя прогноза за приходите и разходите на фондацията за следващата финансова година. Тази прогноза, която включва проект на щатно разписание, се предава от управителния съвет на Комисията най-късно до 31 март.

2.  Комисията проучва прогнозата, като взема предвид предложените ограничения в размера на общата налична сума за външни действия, и включва в предварителния проект на общия бюджет ║средствата, които счита за необходими за щатното разписание, и размера на субсидията, която трябва да бъде отпусната от общия бюджет на Европейския съюз ║.

3.  Прогнозата се изпраща от Комисията на Европейския парламент и на Съвета (наричани по-долу "бюджетен орган") заедно с предварителния проект на общия бюджет ║.

4.  Бюджетният орган разрешава разходите за субсидиране на фондацията.

Бюджетният орган приема щатното разписание на фондацията.

5.  Бюджетът и щатното разписание се приемат от управителния съвет. Те стават окончателни след окончателното приемане на общия бюджет на Европейския съюз. При необходимост, се правят съответни корекции на бюджета и щатното разписание.

6.  Управителният съвет уведомява при първа възможност бюджетния орган за намерението си да осъществи проектите, които могат да имат значителни финансови последици за финансирането на бюджета на фондацията, и по-конкретно за проекти, свързани с недвижимо имущество, като например наемане или покупка на сгради. Той информира Комисията за това.

Когато бюджетният орган е уведомил за намерението си да се произнесе със становище, последното се изпраща на управителния съвет в срок от шест седмици, считано от датата на уведомлението за проекта.

Член 17

Изпълнение на бюджета и контрол

1.  Най-късно до 1 март след приключването на всяка финансова година счетоводителят на фондацията съобщава временния счетоводен отчет, заедно с отчета за управлението на бюджетното и финансовото управление за финансовата година, на счетоводителя на Комисията. Счетоводителят на Комисията консолидира временните счетоводни отчети на институциите и децентрализираните органи в съответствие с член 128 от финансовия регламент.

2.  Най-късно до 31 март, след приключването на всяка финансова година, счетоводителят на Комисията предоставя на Сметната палата временния счетоводен отчет на фондацията, към който е приложен доклад за бюджетното и финансово управление за съответната финансова година. Докладът за бюджетното и финансово управление за тази финансова година също се изпраща на Европейския парламент и на Съвета.

3.  Директорът изпълнява бюджета на фондацията.

4.  След получаване на забележките на Сметната палата относно временния счетоводен отчет на фондацията, съгласно член 129 от финансовия регламент, директорът изготвя окончателния счетоводен отчет на фондацията на своя отговорност и го представя за становище на управителния съвет.

5.  Управителният съвет се произнася със становище относно окончателния счетоводен отчет на фондацията.

6.  Директорът изпраща окончателния счетоводен отчет, заедно със становището на управителния съвет, на Европейския парламент, Съвета, Комисията и Сметната палата най-късно до 1 юли след приключването на всяка финансова година.

7.  Окончателният финансов отчет се публикува.

8.  Директорът на фондацията изпраща на Сметната палата отговор на нейните забележки най-късно до 30 септември. Той/тя изпраща този отговор и на управителния съвет.

9.  Директорът представя на Европейския парламент, по негово искане, всяка информация, необходима за безпрепятственото прилагане на процедурата за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за съответната финансова година, съгласно предвиденото в член 146, параграф 3 от финансовия регламент.

10.  Европейският парламент, по препоръка на Съвета, с квалифицирано мнозинство, преди 30 април на година N + 2, освобождава директора от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за година N.

11.  При необходимост, директорът предприема всички подходящи действия, които се изискват в забележките, придружаващи решението за освобождаване от отговорност.

Член 18

Европейски парламент и Съвет

Без да се засяга посочения по-горе контрол, и по-специално бюджетната процедура и процедурата по освобождаване от отговорност, Европейският парламент или Съветът може да поиска по всяко време ▌изслушване на директора по всеки въпрос, свързан с дейността на фондацията.

Член 19

Финансови правила

1.  Финансовите правила, приложими за фондацията, се приемат от управителния съвет след консултация с Комисията. Те не могат да се отклоняват от разпоредбите на Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002 ║, освен ако такива отклонения са конкретно необходими за функционирането на фондацията ║и с предварителното съгласие на Комисията.

2.  В съответствие с член 133, параграф 1 от финансовия регламент, фондацията прилага счетоводните правила, приети от счетоводителя на Комисията, за да може отчетите ѝ да бъдат консолидирани с тези на Комисията.

3.  Регламент (ЕО) № 1073/1999 се прилага за фондацията в своята цялост.

4.  Фондацията спазва Междуинституционалното споразумение от 25 май 1999 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Комисията на Европейските общности относно вътрешните разследвания, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF)(18). Управителният съвет ▌приема необходимите мерки за подпомагане на ║OLAF при извършването на такива вътрешни разследвания.

Член 20

Привилегии и имунитети

Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейските общности се прилага за фондацията.

Член 21

Правилник за служителите

Служителите на фондацията спазват правилника, който се прилага спрямо длъжностните лица и другите служители на Европейските общности.

По отношение на своите служители фондацията упражнява правомощията на орган по назначаването.

Управителният съвет приема, съгласувано с Комисията, необходимите правила за прилагане в съответствие с разпоредбите на член 110 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и член 127 от Условията за наемане на работа на други служители на Европейските общности.

Управителният съвет може да приема разпоредби, позволяващи командироване във фондацията на национални експерти от държавите-членки║.

Член 22

Отговорност

1.  Договорната отговорност на фондацията се урежда от законодателството, приложимото спрямо съответния договор.

2.  В случаите на извъндоговорна отговорност, фондацията, в съответствие с общите принципи на правото на държавите-членки, възстановява вредите, нанесени от фондацията или нейни служители при изпълнение на техните задължения.

Споровете свързани с обезщетяване на такива вреди са подведомствени на Съда на ЕО.

3.  Личната отговорност на служителите към фондацията се урежда от съответните разпоредбите, приложими за служителите на фондацията.

Член 23

Участие на трети държави

1.  Фондацията е отворена за участие на държави, които не са членки на Европейската общност и които споделят ангажимента на Общността и на държавите-членки за предоставяне на помощ в областта на развитието на човешкия капитал на държавите партньори, определени в член 1, при условия, които ще бъдат определени в споразумения между тях и Общността съгласно процедурата, предвидена в член 300 от Договора.

В споразуменията, наред с другото, се определят характерът и степента и подробните правила за участие на тези страни в работата на фондацията, включително разпоредби за финансово участие и служители. Тези споразумения не могат да предвиждат представителство на трети държави в управителния съвет с право на глас, нито да съдържат разпоредби, които не съответстват на правилника за служителите, посочен в член 21 ║.

2.  Управителният съвет може да преценява за необходимо участието на тези държави в ad hoc работни групи, без да е необходимо споразумение за това.

Член 24

Оценка

1.  В съответствие с член 25, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 2343/2002, фондацията извършва редовни предварителни и последващи оценки на своите дейности, когато последните са свързани със значителни разходи. Управителният съвет се информира за резултатите от тези оценки.

2.  На всеки четири години Комисията, след консултации с управителния съвет, извършва оценка на изпълнението на настоящия регламент, резултатите, постигнати от фондацията и нейните работни методи, в съответствие с целите, мандата и функциите, определени в регламента. Оценката се извършва от външни експерти. Комисията представя резултатите от оценката на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономическия и социален комитет.

3.  Фондацията предприема всички необходими действия за справяне с всеки проблем, възникнал в процеса на оценка.

Член 25

Преразглеждане

Вследствие на оценката, Комисията представя, при необходимост, предложение за преразглеждане на разпоредбите на настоящия регламент. В случай че Комисията счита, че съществуването на фондацията вече не е оправдано, съобразно възложените ѝ цели, тя може да предложи отмяна на настоящия регламент.

Член 26

Oтмяна

Регламенти (ЕИО) № 1360/90, (ЕО) № 2063/94, (ЕО) № 1572/98 и (ЕО) № 1648/2003, както и член 16 от Регламент (ЕО) № 2666/2000 ║,║ изброени в приложение I, се отменят.

Позоваването на отменените регламенти се тълкува като позоваване на настоящия регламент съобразно таблицата на съответствието в приложение II.

Член 27

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставен в

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Отменен регламент и последващи изменения

Регламент (ЕИО) № 1360/90 на Съвета от 7 май 1990 г.

(OВ L 131, 23.5.1990 г., стр. 1)

Регламент (ЕО) № 2063/94 на Съвета от 27 юли 1994 г.

(OВ L 216, 20.8.1994 г., стр. 9)

Регламент (ЕО) № 1572/98 на Съвета от 17 юли 1998 г.

(OВ L 206, 23.7.1998 г., стр. 1)

Член 16 от Регламент (ЕО) № 2666/2000 на Комисията от 5 декември 2000 г.

(OВ L 306, 7.12.2000 г., стр. 1)

Регламент (ЕО) № 1648/2003 на Съвета от 18 юни 2003 г.

(OВ L 245, 29.9.2003 г., стр. 22)

ПРИЛОЖЕНИЕ ІІ

Таблица на съответствието

(1) ОВ С 77, 28.3.2002 г., стр. 1 (2) OВ C ... (3) OВ C ... (4) Позиция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. (5) OВ L 131, 23.5.1990 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1648/2003 ║(ОВ L 245, 29.9.2003 г., стр. 22). (6) ОВ C 323, 30.11.1993 г., стр. 1. (7) ОВ L 375, 23.12.1989 г., стр. 11. (8) OВ L 216, 20.8.1994 г., стр. 9. (9) OВ L 206, 23.7.1998 г., стр. 1. (10) OВ L 306, 7.12.2000 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2112/2005. (ОВ L 344, 27.12.2005 г., стр. 23). (11) OВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 82. (12) OВ L 310, 9.11.2006 г., стр. 1. (13) OВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1525/2007 (ОВ L 343, 27.12.2007 г., стр. 9). (14) OВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 72. (15) ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 1. (16) ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43. (17) ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1. (18) ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 15.

Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно положението в Ливан

P6_TA(2008)0228 RC-B6-0271/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно Близкия Изток, и по-специално резолюцията от 16 януари 2003 г. относно сключването на Споразумението за асоцииране с Република Ливан(1), резолюцията от 10 март 2005 г. относно положението в Ливан(2), резолюциите си от 7 септември 2006 г.(3) и от 12 юли 2007 г.(4) относно положението в Близкия Изток, и позицията си от 29 ноември 2007 г. относно предложението за решение на Съвета за предоставяне на макрофинансова помощ на Ливан от страна на Общността(5),

–   като взе предвид Резолюции 1559 (2004 г.), 1636 (2005 г.), 1680 (2006 г.), 1701 (2006 г.) и 1757 (2007 г.) на Съвета за сигурност на ООН,

–   като взе предвид Евро-Средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Република Ливан, от друга страна(6) (Споразумението за асоцииране),

–   като взе предвид Решение 2007/860/EО на Съвета от 10 декември 2007 г. за предоставяне на макрофинансова помощ на Ливан от страна на Общността(7),

–   като взе предвид декларацията от 16 май 2008 г. на Върховния представител на ЕС Javier Solana относно положението в Ливан;

–   като взе предвид декларацията на председателството от името на Европейския съюз относно Близкия Изток от 14 март 2008 г.,

–   като взе предвид член 103, параграф 4 от своя правилник,

А.   изключително разтревожен от ескалирането на насилието в Ливан и дълбоко загрижен за институционалното положение в Ливан, възникнало след провала на президентските избори;

Б.   като има предвид, че при неотдавнашните жестоки сблъсъци между Хизбула и други милиции в Бейрут и други части на Ливан, в резултат на решенията, взети от ливанското правителство на 6 май 2008 г., и насилието, породено от уволнението на генерала, отговарящ за сигурността на летището, както и забраната на комуникационните системи на Хизбула, бяха убити десетки и ранени стотици граждани;

В.   като има предвид, че ливанското правителство, с цел прекратяване на боевете, отмени решенията, довели до проявата на насилие, и възложи разрешаването на кризата на ливанската армия;

Г.   като има предвид, че ливанският парламент не изпълняваше ролята си, възложена му от конституцията на страната дори и преди ноември 2007 г., когато мандатът на президента на Република Ливан изтече и като има предвид, че страната е в състояние на институционален колапс, който води до тежки последствия за функционирането на демокрацията;

Д.   като има предвид, че Хизбула е не само опозиционна политическа партия, но и въоръжена групировка, която контролира немалка част от територията на Ливан, включително и района, населен с шиитски общности;

Е.   като има предвид, че по инициатива на Лигата на Арабските държави на 15 май 2008 г. заинтересованите страни постигнаха споразумение за незабавно прекратяване на въоръжените сблъсъци, за възобновяване на националния диалог по въпросите за правителство на националното единство и новия закон за изборите, както и за възстановяване на нормалния живот и положение, така както са били преди скорошните инциденти;

Ж.   като има предвид, че настоящият политически застой в Ливан парализира нормалното функциониране на страната; като има предвид, че тази политическа криза представлява значителна заплаха за крехката стабилност в Ливан и в региона като цяло; като има предвид, че един стабилен, напълно независим, обединен и демократичен Ливан е от голямо значение за стабилността и мирното развитие на целия Близък Изток;

З.   като има предвид, че Ливан е страна със силни политически, икономически и културни връзки с Европа и важен партньор на Европейския съюз в Близкия Изток; като има предвид, че един суверенен и демократичен Ливан може да играе важна роля за развитието на силно Евро-Средиземноморско сътрудничество;

И.   като има предвид, че член 2 от Споразумението за асоцииране предвижда, че отношенията между страните, както и всички разпоредби на споразумението, следва да се основават на зачитането на демократичните принципи и основните права на човека, така както са записани във Всеобщата декларация за правата на човека, която служи като ориентир за провеждането на тяхната вътрешна и външна политика и представлява основен елемент от споразумението; като има предвид, че Съветът за асоцииране може да вземе необходимите мерки в рамките на редовния политически диалог, предвиден в споразумението, с оглед насърчаване на сътрудничеството между Европейския парламент и ливанския парламент;

Й.   като има предвид, че с Резолюция 1757 (2007 г.) на Съвета за сигурност на ООН се създава Международен съд за осъждане на виновниците за убийството на бившия министър-председател на Ливан Rafik Hariri и за други политически убийства в страната;

К.   като има предвид, че Ливан все още е изправен пред финансови и икономически предизвикателства; като има предвид, че на 4 януари 2007 г. ливанските власти приеха широка програма за социално-икономически реформи; като има предвид, че Европейският съюз предложи макрофинансова помощ в размер на 80 млн. евро, целяща подпомагане на националните усилия на Ливан за преструктуриране в периода след войната и за устойчиво възстановяване на икономиката, като по този начин се преодолеят финансовите пречки пред прилагането на икономическата програма на правителството;

Л.   като има предвид, че над 300 000 палестински бежанци все още живеят при мизерни условия в Ливан; като има предвид, че проявите на насилие и боевете с армията, които се проведоха в някои палестински бежански лагери изостриха допълнително обстановката в страната;

М.   като има предвид, че въпросът за териториалната цялост на фермите Шебаа все още не е разрешен;

1.  Приветства постигнатото в Доха споразумение относно избора на генерал Michel Sleiman за президент на републиката в близките дни, създаването на ново правителство на националното единство и приемането на закон за изборите; призовава страните по това споразумение да го спазят напълно; подчертава значението на положителната реакция на международната общност; поздравява ливанските партии за постигането на споразумението, както и Държавата Катар и Лигата на арабските държави за успешното им посредничество;

2.  Подчертава значението на стабилността, суверенитета, независимостта, единството и териториалната цялост на Ливан; изтъква, че политическата стабилност в Ливан следва да се изгради върху възстановяване на климата на доверие между всички страни, изоставяне на насилието и отхвърляне на външното влияние;

3.  Приветства позитивния начин, по който армията и службите за сигурност допринесоха за слагане край на неотдавнашните събития; приканва всички засегнати страни да подкрепят ливанската армия, така че тя да гарантира напълно функционирането, сигурността, закона и реда, суверенитета и стабилността в Ливан;

4.  Счита, че сигурността на страната и на всички ливанци зависи от разоръжаването на всички въоръжени групи особено Хизбула, както и от контрола върху трафика на оръжия към Ливан счита за жизнено важно целият внос на оръжие в Ливан да бъде насочен единствено към официалната ливанска армия; в тази връзка отново изразява своя призив към ливанското правителство, в сътрудничество с временните сили на ООН в Ливан (UNIFIL), да упражни пълен суверенитет и ефективен контрол върху границите и територията на страната; в тази връзка призовава всички страни да прекратят насилието, да приемат напълно правилата на демокрацията и да признаят всички демократично избрани държавни органи и институции, независимо от техния етнически, религиозен произход и политическа принадлежност;

5.  Припомня, че Споразумението за асоцииране представя възможност за политически диалог между Европейския парламент и Ливанския парламент, въз основа на установяването на политическо сътрудничество между двете институции;

6.  Отново подчертава значимостта на ролята на UNIFIL; счита, че е от основно значение ливанското правителство да упражнява пълен суверенитет и ефективен контрол върху границите и територията на страната по отношение на всички дейности, които попадат в юрисдикцията на държавата, по начин който гарантира сигурността на страната и нейните граждани;

7.  Отново призовава всички засегнати страни да подкрепят работата на международния трибунал, за да бъдат осъдени отговорните за убийството на бившия министър-председател Rafik Haririи за другите политически убийства в Ливан, и настоятелно призовава Сирия за пълно сътрудничество по този въпрос;

8.  Настоятелно призовава ливанските власти да положат всички усилия да сложат край на всякаква дискриминация срещу палестинските бежанци; отново призовава международната общност да засили сътрудничеството си за намиране на трайно решение;

9.  Призовава Сирия да се въздържа от всякаква намеса, която може да има негативно въздействие върху ливанските вътрешни работи и да играе конструктивна роля в усилията за установяване на стабилност в страната; призовава Иран и Сирия да играят конструктивна роля; призовава всички засегнати страни да спазват резолюции 1559 (2004) и 1701 (2006) на Съвета за сигурност на ООН с оглед зачитане на независимостта, суверенитета, сигурността и стабилността в Ливан и отново призовава за забрана на продажбата на оръжие на въоръжените милиции;

10.  Потвърждава подкрепата си за решимостта на Европейския съюз да подпомага Ливан в неговото икономическо реструктуриране; призовава Съвета и Комисията да продължават с усилията за подкрепа на реконструирането и икономическото възстановяване на Ливан, както и за установяване на тясно сътрудничество с гражданското общество в страната, с цел насърчаване на по-нататъшното й демократизиране;

11.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител по Общата външна политика и политика на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки, генералния секретар на ООН, генералния секретар на Арабската лига, специалния пратеник на Четворката за разрешаване на конфликта в Близкия изток, председателя на Евро-Средиземноморската парламентарна асамблея, правителството и парламента на Ливан, и на президента и правителството на Сирия, и на правителството и парламента на Иран.

(1) ОВ C 38 E, 12.2.2004 г., стр. 307. (2) ОВ C 320 E, 15.12.2005 г., стр. 257. (3) ОВ C 305 E, 14.12.2006 г., стр. 236. (4) Приети текстове, P6_TA(2007)0350. (5) Приети текстове, P6_TA(2007)0550. (6) ОВ L 143, 30.5.2006 г., стр. 2. (7) ОВ L 337, 21.12.2007 г., стр. 111.

Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно повишаването на цените на хранителните продукти в ЕС и в развиващия се страни

P6_TA(2008)0229 RC-B6-0217/2008

Европейският парламент,

–  като взе предвид, че тази година бележи 60-та годишнина от Всеобщата декларация за правата на човека, член 25, параграф 1 от която се отнася до правото на храна,

–  като взе предвид заключенията от Световната среща на върха по въпросите на прехраната от 1996 г. и целта за намаляване наполовина на броя на гладуващите до 2015 г.,

–  като взе предвид задълженията, предвидени в Международния пакт за икономически, социални и културни права на ООН и по-специално в член 11 от него относно правото на храна, по който държавите-членки на Европейския съюз са страни,

–  като взе предвид специалната сесия на Съвета на ООН по правата на човека относно „Отрицателното въздействие върху осъществяването на правото на храна от задълбочаването на световната продоволствена криза, причинена наред с другото от повишаването на цените на хранителните продукти“, която предстои да се проведе на 22 май 2008 в Женева,

–  като взе предвид Съвместната декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Европейската комисия, озаглавена „Европейският консенсус относно хуманитарна помощ“(1),

–  като взе предвид член 33 от Договора за ЕС,

–  като взе предвид текущия преглед на състоянието на Общата селскостопанска политика (ОСП),

–  като взе предвид неотдавнашните препоръки на Международната оценка на селскостопанските науки и технологии за развитие (IAASTD) относно световното производство на храни, инициирана и осъществена с подкрепата на Програмата на ООН за развитие, Организацията на Обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО), Световната банка и други органи на международната общност,

–  като взе предвид докладите на Междуправителствената експертна група по изменението на климата (МЕГИК),

–  като взе предвид текущите преговори в рамките на Кръга за развитие от Доха,

–  като взе предвид декларацията от Кигали от 22 ноември 2007 г. за благоприятстващи развитието споразумения за икономическо партньорство (СИП), приета от Съвместната парламентарна асамблея АКТБ - ЕС,

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2007 г. относно повишаването на цените на фуражите и храните(2),

–  като взе предвид член 103, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че след години на непроменливи или намаляващи цени на стоките, повишението на световните цени на пшеницата е достигнало 181 % за период от 36 месеца, считано до февруари 2008 г., цените на ориза са се повишили със 141 % от януари 2008 г. и общо световните цени на храните са се повишили с 83 %;

Б.  като има предвид, че поради повишението на цените целите за намаляване на бедността бяха отложени със 7 години, и като има предвид, че съгласно изчисленията на Световната банка над 100 милиона души в развиващия се свят биха могли да бъдат тласнати към още по-дълбока бедност при спираловидно повишаване на цените на храните;

В.  като има предвид, че 854 милиона души в света гладуват или страдат от недохранване (недостиг на храни), като всяка година допълнителни 4 милиона души стават част от тях; 170 милиона деца са недохранени и 5,6 милиона деца загиват годишно в резултат на недохранване;

Г.  като има предвид, че настоящата продоволствена криза е също така последица от повишени спекулации със селскостопански и хранителни стоки;

Д.  като има предвид, че съгласно ФАО разходите за храна представляват 60-80 % от разходите на потребителите в развиващите се страни и около 10-20 % в индустриализираните държави; като има предвид, че повишението на цените на храните се отразява най-тежко на домакинствата с ниски доходи;

Е.  като има предвид, че през последните десетилетия Световната банка, Международният валутен фонд и Световната търговска организация наложиха либерализация на търговията в развиващите се страни, за да бъде наложен доминиращ модел на широкомащабно и ориентирано към износ селско стопанство за сметка на устойчивото местно производство на храни и местните пазари на храни;

Ж.  като има предвид, че повишенията на цените изострят проблемите във връзка с достъпността, по-специално по отношение на лицата с ниски доходи или без доходи;

З.  като има предвид, че търсенето на храни се повишава, по-специално в страните с възникваща пазарна икономика като Китай и Индия, успоредно с увеличаването на световното население; като има предвид, че на планета, която според ФАО може да изхранва 12 милиарда души, като цяло няма недостиг на храни; като припомня, че реколтата от пшеница и ориз през 2007 г. беше много добра; като има предвид, че вероятно само 1,01 милиарда тона от реколтата от 2007 г. ще бъдат използвани за храна за човека, докато голяма част ще бъде използвана за фуражи за животни (760 милиона тона) и около 100 милиона тона – за производство на биогорива; като има предвид, че последните оценки предполагат, че световното производство на зърнени култури през 2008 г. следва да се повиши с 2,6 % до рекордните 2,164 милиарда тона; като има предвид обаче, че тези оценки зависят от благоприятни климатични условия;

И.  като има предвид, че много развиващи се страни не осъществяват своя потенциал за производство на храни; като има предвид, че инвестициите в селското стопанство, развитието на селските райони и обучението на земеделските стопани в развиващите се страни са недостатъчни и че международните финансови институции са изложили по-специално дребните земеделски стопани на несправедлива конкуренция, което е повишило тяхната бедност и уязвимост и е намалило капацитета им за производство на достатъчно храна;

Й.  като има предвид, че една от сериозните пречки за повишаване на селскостопанската продукция в развиващите се страни е фактът, че често дребните земеделски стопани нямат достъп до заеми или микрокредити за инвестиции в подобрени семена, торове и системи за напояване, както и необходимите инструменти за защита на културите, за да защитят реколтата си от вредители и заболявания, което понякога се дължи на факта, че те не са собственици на земята, която обработват, и следователно не разполагат с никаква допълнителна гаранция за заеми;

К.  като има предвид, че Световната програма по прехраната посочи, че до момента са получени твърди уверения само за 260 милиона щатски долара от необходимите 750 милиона щатски долари за покриване на потребностите през 2008 г.;

Л.  като има предвид, че влиянието на нарастващите цени на стоките се превръща в дестабилизиращ фактор в световната икономика и вече предизвика размирици в няколко държави;

М.  като има предвид, че повишаващите се цени на храните задълбочават необходимостта от интегриран политически отговор и всеобхватна стратегия за справяне с проблема с храните;

Право на храна

1.  Подчертава фундаменталния характер на правото на храна и необходимостта от подобряване на достъпа на всички хора по всяко време до храна, достатъчна за активен, здравословен живот; подчертава, че държавите имат задължението за защитават, зачитат и осъществяват това основно право на човека; изтъква, че фактът, че 2 милиарда души продължават да живеят в крайна бедност и 850 милиона човешки същества гладуват всеки ден, сочи системно нарушаване на правото на храна във вида, в който е залегнало в международното право в областта на правата на човека; следователно призовава за подходящи мерки за прилагане на разпоредбите на Всеобщата декларация за правата на човека по отношение на правото на храна; настоятелно призовава Съвета да осигури съгласуваност на всички свързани с храните национални и международни политики със задълженията съгласно правото на храна;

2.  Следователно призовава Съвета да увеличи ангажимента си към Целите на хилядолетието за развитие, като отново потвърди ангажиментите за финансиране и приеме на юнското заседание на Европейския съвет План за действие на ЕС по отношение на Целите на хилядолетието за развитие; счита, че този План за действие на ЕС следва да определи специфични етапи и действия с конкретни срокове в ключови области като образование, здравеопазване, води, селско стопанство, растеж и инфраструктура, които ще допринесат за осигуряване на постигането на Целите на хилядолетието за развитие до 2015 г. с оглед на преодоляването на глада, наред с други цели, до 2015 г.;

3.  Изразява загриженост относно последиците върху глада и бедността от спекулацията с хранителни стоки, включително хедж-фондове за стоки; приканва Комисията да анализира въздействието от спекулацията върху цените на храните и да предложи подходящи мерки въз основа на този анализ;

4.  Изтъква, че тази продоволствена криза е тясно и взаимно свързана с финансовата криза, при която финансовите инжекции за повишаване на ликвидността, направени от централните банки, за да се предотврати изпадането в неплатежоспособност, може да са повишили спекулативните инвестиции в суровини; призовава МВФ и Форума за финансова стабилност да извършат оценка на този „страничен ефект“ и да го вземат предвид, когато предлагат глобални решения;

5.  Припомня, че от тази криза най-много страдат най-малко облагодетелстваните слоеве от обществото, и следователно подчертава необходимостта от подходящи социални политики, за да се дадат повече права на бедното или онеправдано население и да се смекчат последиците от настоящата продоволствена криза;

Устойчиво производство на храни

6.  Подчертава, че снабдяването с храна на всички хора по света следва да има предимство пред всяка друга цел; подчертава, че храната следва да бъде достъпна на разумни цени, както се предвижда в член 33 от Договора за ЕС;

7.  Припомня необходимостта от осигуряване на вътрешна и световна регулация на селскостопанските пазари в интерес на потребителите, приходите на земеделските стопани, преработвателната промишленост и устойчива политика на ЕС по отношение на храните;

8.  Припомня, че главната цел на ОСП е да се гарантира стабилизация на пазара, сигурност на снабдяването и разумни цени за потребителите, и подчертава необходимостта от ОСП в периода след 2013 г., за да се гарантира устойчива политика на ЕС за храните при едновременно осигуряване на устойчивостта, сигурността и качеството на селскостопанските продукти;

9.  Подчертава, че разходите за суровини са относително незначителен компонент в общите разходи за производство на много хранителни продукти; призовава Комисията и държавите-членки да анализират различията между цените франко земеделското стопанство и цените, които се определят от големите търговци на дребно;

10.  Следователно призовава за оценка на въздействието на ролята на търговците на дребно в хранителната верига, тъй като цените на дребно на храните са се повишили непропорционално спрямо нивото на издръжка на живота; призовава търговците на дребно да предлагат справедлива цена на производителите, като същевременно предоставят на потребителите храни на разумни цени;

11.  Изтъква, че понастоящем зърнените запаси на ЕС биха стигнали само за 30 дни, и поставя въпроса дали нашите продоволствени запаси са на необходимото ниво, особено предвид възможни кризи; призовава Комисията да разработи стратегии за създаване на продоволствени запаси за предотвратяване на бъдещи кризи;

12.  Призовава за по-добро прогнозиране по отношение на селскостопанската продукция, за да се даде възможност за много по-ранно идентифициране на преобладаващите тенденции в световното снабдяване с храни;

13.  Подчертава, че трябва да се вземе под внимание положението във връзка с доходите на селскостопанските производители в ЕС; изтъква, че с повишаване на цените на фуражите, енергията, торовете и други суровини, и с повишаването на разходите за спазване на стандартите, селскостопанските производители трябва да получат значително увеличаване на приходите си, за да продължат да бъдат в състояние да задоволяват търсенето на храни; изтъква, че доходите на селскостопанските производители са се увеличили само слабо и че селскостопанските производители в определени държави-членки всъщност са отбелязали спад в доходите си;

14.  Изисква насърчаването на устойчиви селскостопански политики да бъде включено във всички инструменти в областта на политиките за разширяване и съседство;

15.  Призовава операторите от трети държави да бъдат подлагани на същото ниво на контрол, както производителите от ЕС, но признава нуждата от подпомагане на развиващите се страни, за да могат да спазят фитосанитарните изисквания на ЕС;

16.  Приветства решението на министрите на земеделието в ЕС да приемат предложението на Комисията за суспендиране на задълженията за оставяне на земи под угар за 2008 г. и отбелязва прогнозите на Комисията, че този ход ще освободи около 2,9 милиона хектара за зърнопроизводство и ще повиши реколтата през тази година с около 10 милиона тона;

17.  Призовава Комисията да извърши оценка на въздействието върху продоволствената сигурност на настоящите политики на ЕС в областта на ОСП, целите, свързани с възобновяемата енергия, помощта за развитие и международните търговски споразумения, за да подобри световната продоволствена сигурност;

18.  Подчертава, че е необходимо да се даде приоритет на храните пред горивата и че производството на биогорива следва да бъде свързано със сериозни критерии за устойчивост; отбелязва, че тези критерии трябва да бъдат спазени при постигането на предложените цели по отношение на биогоривата;

19.  Приема, че субсидиите на ЕС за културите, предназначени за производство на биогорива, вече не са оправдани, но подчертава с възможно най-голяма сила, че само 2-3 % от селскостопанската земя в ЕС се използва понастоящем за този вид производство, и че съобщенията в медиите, които обвиняват биогоривата за настоящата продоволствена криза, са преувеличени, що се отнася до ЕС; изразява съгласие обаче, че политиката в държави като например САЩ, за отделяне на повече земя за отглеждане на царевица с цел производство на биоетанол породи вторичен ефект върху цената и наличието на царевицата и други зърнени култури на световния пазар на храни;

20.  Въпреки това призовава Комисията и държавите-членки да положат повече усилия за насърчаване на използването и производството на биоенергия от второ поколение, което включва по-скоро преработване на тор и отпадъчни селскостопански вещества, отколкото използване на първични селскостопански продукти;

21.  Подчертава по-специално, че изключителен приоритет следва да се даде на събирането на общински отпадъци и селскостопански и горски остатъци и тяхното трансформиране в газ; изтъква, че това би позволило развитието на подходящи технологии и би дало време за изучаване на възможностите за съвместяване на производството на храни и енергия;

22.  Отбелязва със сериозна загриженост, че цената на смесените фуражи се е повишила със 75 евро за тон и продължава да се покачва поради постоянната липса на зърно за фураж, и че това представлява допълнителни разходи в размер на 15 милиарда евро за животновъдството в ЕС;

23.  Счита, че настоящата криза изисква незабавно и подробно обсъждане между институциите на ЕС и държавите-членки относно ролята, която може да играе съвременната биотехнология за осигуряване на устойчиво производство на хранителни продукти на разумни цени;

По-добри политики за развитие

24.  Счита, че действителната борба срещу глада налага световна политика за устойчиво развитие, така че да се позволи на развиващите се страни да произвеждат и снабдяват населението си с достатъчно вода и храна;

25.  Подкрепя развиващите се страни в усилия им да осигурят достъп до храна за местното им население; счита, че трябва да се укрепи допълнително жизнеспособното политическо пространство, което да позволи прилагането на национални правила и мерки за развитие на този сектор; счита, че Малави е положителен пример за развиваща се страна, в която производството на храна е нараснало двойно през последните три години и подчертава, че ЕС играе роля в подкрепата на това развитие; призовава Комисията да окаже съдействие, като информира за този опит, така че той да послужи за пример и на други развиващи се страни;

26.  Приканва държавите-членки на ЕС и международната общност да отговорят на извънредния призив за помощ, отправен от Световната програма по прехраната, като на неотложен въпрос и да я подкрепят да посрещне новите предизвикателства в борбата срещу глада; счита въпреки това, че зависимостта от операции по осигуряване на помощ с храни трябва да се намали и подчертава в тази връзка необходимостта от средносрочни и дългосрочни действия за предотвратяване на други вредни последици и за справяне с първопричините на тази криза;

27.  Приканва към спешно и съществено повишаване на инвестициите в селското стопанство, аквакултурата, развитието на селските райони и агробизнеса в развиващите се страни, като тези инвестиции да бъдат насочени преди всичко към бедните селскостопански производители и малките земеделски стопанства, които се основават на системи за производство на агроекологични хранителни продукти; припомня, че 75 % от бедното население по света живее в селски райони, но че само 4 % от официалната помощ за развитие (ОПР) е насочена към селското стопанство; следователно призовава Комисията и държавите-членки да разгледат по по-ефективен начин въпроса за селското стопанство в политиките си за развитие, да насърчават адаптацията на програмирането по Десетия Европейски фонд за развитие в тясно сътрудничество с развиващите се страни и да преразгледат стратегическите документи по страни с цел да се даде по-голям приоритет на селското стопанство; подчертава ролята на неправителствените организации и местните власти за намиране на новаторски решения в областта на селското стопанство в сътрудничество с населението на развиващите се страни и приканва Комисията и държавите-членки да подкрепят и насърчават плановете им;

28.  Подчертава необходимостта да се предостави на дребните селскостопански производители в бедни страни, които са предимно жени, достъп до земя, финансови услуги и кредити, семена, даващи висок добив, системи за напояване и торове; изтъква, че инвестициите в селскостопанския сектор следва да са насочени в по-голяма степен към напояването, пътищата в селските райони, научноизследователската дейност и експертните знания на местно равнище, обучението и обмена на най-добрите практики с цел развиване на устойчиви, ефективни системи за растителни култури, чиста питейна вода и образование, както и засилване на местното производство и търговия; призовава поради това Комисията да обръща по-голямо внимание на тези области в действията си и да подкрепи организациите на производителите, микрокредитите и други финансови услуги и увеличаване на инвестициите в селското стопанство;

29.  Приканва Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да проучи възможностите за незабавно създаване на фонд за гарантиране в подкрепа на националните схеми за микрокредитиране и отпускане на заеми и схеми за хеджиране на риска, като дейността на този фонд съответства на нуждите на местните производители на хранителни продукти, по-специално в по-бедните развиващи се страни;

30.  Подчертава необходимостта от сътрудничество по отношение на изменението на климата между ЕС и развиващите се страни, по-специално необходимостта от трансфер на технологии и изграждане на капацитет; подчертава, че темата за изменението на климата трябва да се включи във всички случаи на сътрудничество за развитие с участието на ЕС, подчертава, че някои обикновени предпазни мерки биха помогнали на селскостопанските производители да предпазват посевите от суша и други бедствия и призовава Комисията да разгледа тези мерки; призовава международната общност да увеличи усилия в борбата с опустиняването, влошаването на качеството на земите и със сушата, така че да се подобри продоволствената сигурност и достъпа до вода, по-специално в бедните страни;

31.  Подчертава важността на подходящи инвестиции в областта на научните изследвания с цел да се постигне оптимизиране на добивите във всички региони на света;

32.  Призовава по-специално да бъдат следени отблизо всички развития в областта на ГМО, както и общественият дебат по тази тема;

33.  Счита, че държавите трябва да имат право на продоволствена независимост и сигурност, и че имат право да защитават своите пазари от внос на субсидирани продукти; счита, че субсидирането на селскостопански продукти за износ дестабилизира местните пазари в развиващите се страни;

Честна международна търговия

34.  Счита, че отварянето на селскостопанските пазари следва да се извършва постепенно, в съответствие с напредъка в развитието на всяка отделна развиваща се страна, и да се основава на справедливи в социално отношение и щадящи околната среда търговски правила; отбелязва, че чувствителни продукти, които представляват основна необходимост за хората в развиващите се страни или са от особено значение за продоволствената сигурност и развитието на селските райони в развиващите се страни следва да бъдат изключени от пълното либерализиране, така че да се избегне нанасянето на непоправими щети на местните производители; подчертава, че ЕС трябва да насърчава преференциална и несиметрична система в търговските преговори с развиващите се страни с оглед да им се позволи да запазят някои инструменти за управлението на доставките и други инструменти за развитие в рамките на техните пазари; посочва, че най-слабо развитите страни имат неподлежащ на квоти и безмитен достъп до пазара в ЕС в рамките на споразумението „Всичко освен оръжия“;

35.  Подчертава, че при текущите преговори за Споразумение за икономическо партньорство (СИП), приоритет за Комисията трябва да е да се отговори на нуждите по отношение на развитието, изразени от страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ); припомня, че за да посрещне това предизвикателство, СИП трябва да се придружават от обещаното ново финансиране за Помощта за търговията (2 милиарда евро на година до 2010 г.) и от насърчаване на регионалната интеграция;

36.  Подчертава необходимостта от успешни, балансирани и справедливи резултати от преговорите от Кръга за развитие от Доха; подчертава, че резултатите от преговорите от Кръга Доха следва да дават положителни стимули за развиващите се страни да инвестират в селското си стопанство и производството на храни; приканва Комисията да подкрепи предложения за включване на действия относно цените на основните храни в текущия кръг от преговори в рамките на СТО;

37.  Отново призовава Комисията и Съвета да насърчават справедлива търговия и други етични схеми, които допринасят за повишаване на социалните и екологичните стандарти, като се подкрепят дребни и изолирани производители в развиващите се страни, намалява се неустойчивостта и се гарантират по-справедливи цени и доходи, и насърчава публичните власти в ЕС да интегрират честната търговия и критериите за устойчивост в своите търгове за обществени поръчки и политиките за покупки;

Насърчаване на демокрацията

38.  Подчертава, че настоящата продоволствена криза показва необходимостта от насърчаване на политическа стабилност, регионалната интеграция, демокрацията и правата на човека не само в рамките на ЕС, но и навсякъде по света; поради това призовава всички заинтересовани страни да насърчават човешките и демократичните ценности и правовата държава при обсъждане на настоящата продоволствена криза и справянето с проблемите, свързани с продоволствената сигурност в дългосрочен план;

o
o   o

39.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, Световната банка, Г-8, Генералния секретар на ООН и Общото събрание на ООН, съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея на страните от АКТБ и ЕС, както и на Панафриканския парламент.

(1) ОВ С 25, 30.1.2008 г., стр. 1. (2) Приети текстове, P6_TA(2007)0480.

Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно преговорите между Европейския съюз и Съединените американски щати по отношение на освобождаването от визови изисквания (отмяна на визовия режим)

P6_TA(2008)0230 B6-0233/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид членове 2, 6, 24 и 29 от Договора за Европейския съюз и членове 62, 63, 286 и 300 от Договора за Европейската общност, които представляват правната основа за Европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие, както и за преговорите на международно равнище с трети държави и организации,

–   като взе предвид декларациите на Съвета и Комисията от 6 март 2008 г. и 21 април 2008 г. до своята Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

–   като взе предвид членове 83 и 103, параграф 2 от своя правилник,

A.   като има предвид, че след влизането в сила на Договора от Амстердам през 1999 г. Съветът отговаря за създаването на правилата относно визите, включително списъка с трети държави, чиито граждани трябва да разполагат с виза или са освободени от изискването за виза (член 62, параграф 2, буква б), подточка (i) от Договора за Европейската общност);

Б.   като има предвид, че компетенциите на Общността по визовите въпроси включват условията, при които граждани на трети държави получават безвизов статус, и че тези условия трябва да гарантират еднакво третиране за всички граждани на ЕС не само по отношение на предоставянето или отказа за предоставяне на безвизов статус сам по себе си, но и по отношение на условията, при които такъв статус се дава или се отказва на различни държави-членки на ЕС от страна на трети държави;

В.   като има предвид, че от 2001 г. Съветът е освободил гражданите на САЩ от изискването за визи (1); като има предвид, че за съжаление подобно освобождаване от това изискване не се прилага за всички граждани на ЕС, тъй като САЩ все още запазват визовите изисквания за гражданите на някои държави-членки (понастоящем: България, Кипър, Чешката република, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния и Словакия), поради факта, че, наред с другото, процентът на отказите за издаване на виза, които се основават на непрозрачни критерии, надвишава, за повечето от тези държави 3% от подадените молби (а при определени условия - 10%);

Г.   като има предвид, че от 2005 г. може да се задейства механизъм за реципрочност на общностно равнище(2) след нотификация от страна на държава-членка, контакт между Комисията и съответната трета държава и доклад от Комисията до Съвета, който тогава може да вземе решение за "временно възстановяване на задължението за виза за гражданите на съответната трета държава";

Д.   като има предвид, че макар да е постигната реципрочност с няколко трети държави, това все още не е така по отношение на САЩ, поради което Комисията предложи през 2006 г. "временно възстановяване на задължението за виза за граждани на САЩ, които притежават дипломатически и служебни паспорти, за да се ускори напредъкът в посока към реципрочност"(3); като има предвид, при все това, че по това символично предложение не последваха мерки от страна на Съвета;

Е.   като има предвид, че няколко държави-членки продължиха своите преки двустранни контакти с администрацията на САЩ, независимо от ясните компетенции на Общността по този въпрос;

Ж.   като има предвид, че положението стана сложно от правна гледна точка, когато САЩ, на 3 август 2007 г., с приемането на раздел 711 от "Закона за прилагане на препоръките на Комисията "11 септември" от 2007 г." (Implementing Recommendations of the 9/11 Commission Act of 2007)(4), а именно "Закона от 2007 г. за безопасно пътуване и партньорство в борбата с тероризма" реформираха своя режим за премахване на визите, като добавиха седем мерки за подобряване на сигурността(5), така че всички държави-членки, които желаят да участват в Програмата за отмяна на визовия режим, да се съгласят да подпишат двустранен меморандум за разбирателство и неговите задължителни "правила за прилагане";

З.   като има предвид, че макар съдържанието на тези така наречени "правила за прилагане" все още да не е известно на институциите на ЕС, от меморандумите за разбирателство става ясно, че някои от новите "мерки за подобряване на сигурността" попадат в обхвата на компетенциите на Общността (като например тази, която се отнася до допълнителните бъдещи задължения по издаването на визи или "Електронната система за разрешаване на пътувания" (ESTA)), някои са в обхвата на компетенциите на ЕС (като например мерките във връзка с откраднати паспорти(6), данните от системата за регистрация на пътници (СРП) или данните от Шенгенското пространство, свързани с престъпността), като останалите мерки за подобряване на сигурността попадат в обхвата на изключителната компетенция на всяка една държава-членка (като например тези, които са свързани с досиетата за съдимостта на техните собствени граждани, или тези, които предвиждат присъствието на служители по сигурността по време на трансатлантическите полети);

И.   като има предвид, че за да се реши този въпрос и всички държави-членки да участват през 2009 г. в реформирания режим за отмяна на визите за САЩ, на 18 април 2008 г. Съветът взе решение за двустепенен подход, като:

Й.   като има предвид, че дори по отношение на въпроси, попадащи в обхвата на изключителната компетенция на държавите-членки, принципът на лоялно сътрудничество би могъл да бъде застрашен чрез двустранни споразумения, съдържащи различни условия по отношение на предоставянето на безвизов статус на гражданите на някои държави-членки, което би довело до различно третиране на гражданите в различните държави-членки в областта на визовите изисквания; като има предвид, че Комисията следва да гарантира принципа на лоялно сътрудничество;

K.   като има предвид, че за да се осигури по-висока степен на защита за гражданите на САЩ и ЕС от терористичната заплаха, трансатлантическото сътрудничество следва да подобри: a) откриването на заплахата чрез извършване на съвместни анализи и осъществяване на широк обмен на информация, включително обмен на най-добри практики, в рамките на стриктни мерки за защита на личните данни, б) координирането на действията на равнище ЕС и на трансатлантическо равнище, между правоохранителните и разузнавателните служби, като същевременно винаги се спазват принципът на правовата държава, основните права и неприкосновеността на личния живот, както и в) оперативният капацитет чрез по-тясно сътрудничество между правоохранителните и разузнавателните служби на ЕС и САЩ, основаващо се на задълбочаване на взаимното доверие между различните заинтересовани служби и органи;

Л.   като има предвид, че Министерството на вътрешната сигурност на САЩ възнамерява да въведе през януари 2009 г. процедури по биометричен контрол при при напускане на страната по въздух и море, че програмата за напускане на страната се счита за ключова разпоредба за ефективното управление на Програмата за отмяна на визовия режим, и че властите на САЩ не възнамеряват да разширят Програмата за отмяна на визовия режим за други техни съюзници, ако предложените процедури за напускане на страната не бъдат приложени до 30 юни 2009 г.

1.  Счита, че всяка форма на пряка или косвена дискриминация на европейски граждани, основана включително и на тяхната национална принадлежност, следва да бъде забранена не само в рамките на Европейския съюз, както е предвидено в член 12 от Договора за ЕО, но и извън Европейския съюз, най-вече когато тази дискриминация е вследствие на липса на координация при международните преговори между институциите на ЕС и държавите-членки;

2.  Отбелязва факта, че за първи път САЩ признаха компетенцията на Общността за провеждане на преговори във връзка с международни споразумения по визовата политика по време на срещата на тройката на ниво министри по въпросите на ПВР, проведена на 13 март 2008 г., като изразиха съгласието си в съвместна декларация да следват "двупистов" подход; отбелязва, че декларацията съдържа следните думи: "въпросите, които попадат в обхвата на националните отговорности, ще бъдат обсъждани с националните органи, докато тези, които попадат в обхвата на отговорността на ЕС, ще бъдат обсъждани с органите на ЕС"; счита, че в съответствие с посочената декларация САЩ отсега нататък следва да водят преговори:

3.  Отново подчертава, че всяко споразумение, сключено от ЕО/ЕС, следва да е съобразено с основните права и индивидуалните свободи, както е предвидено в член 6, параграф 2 от Договора за ЕС, включително правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, в съответствие с:

4.  Настоятелно призовава Комисията да включи в преговорите въпроса за изключването на европейски граждани с ХИВ от Програмата за отмяна на визовия режим и да осигури равно третиране на всички граждани на ЕС; споделя становището на Комисията, че не съществуват обективни причини за забрана за пътувания на лица, заразени с ХИВ (както беше обявено в отговора от 19 февруари 2008 г.на парламентарно запитване E-6038/07);

5.  Подкрепя предоставения от Съвета на Комисията мандат за водене на преговори по споразумение, осигуряващо отмяна на визите за всички граждани на ЕС, които влизат на територията на САЩ, както това вече се прилага по отношение на гражданите на САЩ, влизащи на територията на ЕС; призовава Комисията да информира компетентната парламентарна комисия след всяка среща в рамките на преговорите (ако е необходимо – поверително);

6.  Счита, че преговорите следва да приключат преди юни 2009 г., като дотогава не следва да се допуска никаква дискриминация между гражданите на ЕС;

7.  Споделя становището, че "червените линии" на Съвета следва да бъдат спазвани от държавите-членки(8) в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, предвиден в член 10 от Договора за ЕО, също така приложим и съгласно практиката на Съда на Европейските общности (C-105/03 или казуса "AETR" (22/70)), що се отнася до изпълнението на задълженията, предвидени в Договора за ЕС; подчертава особено факта, че:

8.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, Конгреса на САЩ и секретаря на САЩ по вътрешната сигурност.

(1) Вж. приложение II към Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета. (2) Вж. член 1, параграф 4 от консолидираната версия на Регламент (EО) № 539/2001. (3) Втори доклад относно визовата реципрочност, COM(2006)0568 от 3 октомври 2006 г. (4) Достъпен на: http://www.ise.gov/docs/nsis/Implementing911_Act.pdf. (5) Четири от тях са задължителни, например: (1) електронна система за разрешаване на пътувания (ESTA); (2) по-сериозни усилия по отношение на обмена на данни, свързани със сигурността; (3) изисквания за своевременно докладване за загубени и откраднати все още непопълнени или вече издадени паспорти; и (4) гаранции, че държавите, участващи в Програмата за отмяна на визовия режим, приемат репатрирането на техни граждани от Съединените щати. Има и три дискреционни фактора за повишена сигурност, които следва да се вземат под внимание при определянето на това, дали изискването за равнище от 3% на отказите за издаване на виза може да бъде отменено: (1) стандартите за сигурност по летищата; (2) програми за служители по въздушната сигурност; и (3) стандарти за националните документи за пътуване. (6) Виж Обща позиция 2005/69/ПВР на Съвета от 24 януари 2005 г. за обмен на някои данни с Интерпол (OВ L 27, 29.1.2005 г., стр. 61). (7) Споразумение "Открито небе" (ОВ L 134, 25.5.2007 г., стр. 4). (8) http://register.consilium.europa.eu/pdf/en/08/st10/st10126.en07.pdf

Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. за трагичното положение в Бирма

P6_TA(2008)0231 RC-B6-0244/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно Бирма,

–   като взе предвид заключенията от извънредното заседание на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 13 май 2008 г. относно хуманитарната ситуация в Бирма/Мианмар,

–   като взе предвид Резолюция 60/1 от 24 октомври 2005 г. на Общото събрание на ООН относно заключителния документ от Световната среща на високо равнище, чийто параграф 139 утвърди възможността от колективни сплотени действия срещу отделни държави, където "националните власти явно не успяват да защитят своето население от геноцид, военни престъпления, етническо прочистване и престъпления против човечеството",

–   като взе предвид член 103, параграф 4 от своя правилник,

A.   като има предвид, че на 2 и 3 май 2008 г. циклонът Наргис причини сериозни щети в южните райони на Бирма, включително в Рангун, главният град в страната, и в региона на делтата на река Irrawaddy, в които живее почти половината от населението на Бирма;

Б.   като има предвид, че държавните медии на Бирма съобщават за 77 738 загинали до този момент, като 55 917 се считат за изчезнали, а според независими наблюдатели и международни агенции за оказване на помощ загиналите са най-малко 100 000; като има предвид, че според оценките на ООН между 1,6 и 2,5 милиона души са пострадали сериозно и се нуждаят спешно от помощ;

В.   като има предвид, че управляващият Държавен съвет за мир и развитие пренебрегна предупрежденията и реагира изключително бавно в бедствената ситуация и при приемането на чуждестранна помощ: до този момент той е допуснал в страната само крайно малък брой доставки на международна хуманитарна помощ, като настоява помощите да бъдат разпределяни от военните, и забавя издаването на визи за експерти от ООН и други специалисти в областта на подпомагането при бедствия и логистиката;

Г.   като има предвид, че съобразно хуманитарното право предоставянето на хуманитарна помощ трябва да бъде неутрално и независимо;

Д.   като има предвид, че хунтата упорства за провеждането на референдума на 10 май 2008 г. въпреки тежкото положение, в което се намират десетки хиляди души, пострадали сериозно от опустошителния циклон, с изключение на най-засегнатите райони, където гласуването бе отложено за 24 май 2008 г. въпреки призива за отмяна или отлагане на референдума, отправен от заместник генералния секретар на ООН по хуманитарните въпроси;

Е.   като има предвид, че правителството на Бирма блокира международните усилия за оказване на помощ, като напълно игнорира обстоятелството, че липсата на чиста вода, храни и медицински грижи е възможно да предизвика инфекциозни болести, които значително да увеличат броя на жертвите;

Ж.   като има предвид, че етнически народности, особено карените, които вече са жертва на голяма дискриминация и лишения, са сериозно засегнати в района на делтата;

З.   като има предвид, че оперативните условия за доставянето на хуманитарна помощ вече бяха крайно ограничени, тъй като през февруари 2006 г.правителството на Бирма прие нови правила, които доведоха до сложни процедури, свързани с пътуването на и контрола върху чуждестранните служители;

И.   като има предвид, че два дни след циклона Европейската комисия предостави 2 милиона евро като помощ за задоволяване на основните потребности на оцелелите в зоната на бедствието; като има предвид, че понастоящем равнището на обещаната помощ от ЕС достига 17 милиона евро и би могло да надвиши 30 милиона евро, ако ръководителите на Бирма допуснат международна помощ;

Й.   като има предвид, че членът на Комисията, отговорен за развитието, не получи разрешение да пътува до най-засегнатите райони и исканията му за по-добър достъп на хуманитарните работници до района на делтата на река Irrawaddy бяха пренебрегнати;

K.   като има предвид, че няколко правителства, включително на държави-членки на ЕС, призоваха по отношение на Бирма да бъде приложен принципът "отговорност за защита", установен от ООН с цел да бъдат спасени жертвите на геноцид и престъпления против човечеството;

1.  Изразява искрените си съболезнования и съпричастността си към народа на Бирма и към многобройните жертви; изразява съчувствието си към всички, които страдат от последиците от бедствието;

2.  Остро осъжда неприемливо бавната реакция по отношение на тази сериозна хуманитарна криза от страна на властите в Бирма, които дават преимущество на запазването на властта си пред оцеляването на гражданите;

3.  Призовава по най-настойчив начин правителството на Бирма да даде приоритет на живота на населението и да допусне дейности по оказване на хуманитарна помощ в засегнатите от циклона райони, незабавно да издаде визи на хуманитарните работници, да позволи на ООН и на международни хуманитарни агенции да раздават помощи директно на нуждаещите се и да позволи на съседните страни да предоставят помощи по въздух и по море на жертвите, които не може да бъдат достигнати бързо по друг начин;

4.  Осъжда изкривените приоритети на режима за продължаване с неговия т.нар. референдум за нова конституция и отхвърля недостоверния му резултат в момент, когато голяма част от страната е опустошена и милиони души страдат от явлението, уместно описвано като "природно бедствие, превърнало се в причинена от хора катастрофа";

5.  Още веднъж изтъква, че суверенитетът на една нация е недопустимо да има предимство пред правата на човека на нейния народ, както са утвърдени в принципа на ООН "отговорност за защита"; призовава правителството на Обединеното кралство, което е председател на заседанията на Съвета за сигурност на ООН през май, да предприеме неотложни действия за включване на положението в Бирма в дневния ред на Съвета за сигурност; призовава Съвета да разгледа възможността за разрешаване на пратки помощ за Бирма, дори без съгласието на бирманската военна хунта;

6.  Приветства споразумението, постигнато на срещата на високо равнище на Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия (АСЕАН), Индия и Китай, проведена в Сингапур на 19 май 2008 г., да позволят на АСЕАН да координира международните усилия за оказване на хуманитарна помощ, както и решението за провеждане на международна донорска конференция в сътрудничество с ООН в Рангун на 25 май 2008 г., която да обедини помощта за жертвите;

7.  Призовава в тази връзка за неотложно учредяване на специален фонд под егидата на ООН, който да улесни ефективното разпределение на помощта в страната;

8.  Призовава настоятелно правителствата на Китай и Индия да използват своето влияние върху бирманските власти, за да отворят Бирма за незабавен достъп до всичката възможна хуманитарна помощ;

9.  Изтъква неотложното естество на помощта, която следва да бъде доставена на пострадалото население, тъй като метеорологичните условия в засегнатия район се влошават със започването на мусона, което създава допълнителна заплаха за бедстващите оцелели; счита за важно да се гарантира, че засегнатите селски стопани ще получат помощ, за да могат да засадят нова реколта ориз навреме и да се избегне още едно бедствие;

10.  Изразява подкрепа за усилията на ЕС, ООН, отделни държави и други международни и неправителствени организации, насочени към това екипите за хуманитарна помощ да получат достъп, и изтъква, че без пълно сътрудничество от страна на бирманските власти има съществена заплаха от още по-тежка трагедия; възлага много надежди на следващата мисия на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун, който е поканен за преговори с бирманските власти; призовава настоятелно генералния секретар на ООН да използва своето влияние върху бирманските власти, за да отворят Бирма за незабавен достъп до всичката възможна хуманитарна помощ;

11.  Счита, че ако бирманските власти продължат да възпрепятстват помощта да достигне до застрашеното население, те следва да бъдат подведени под отговорност за престъпления срещу човечеството пред Международния наказателен съд; призовава държавите-членки на ЕС да оказват натиск за резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която да отнесе случая до прокурора на МНС за разследване и преследване;

12.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, на специалния пратеник на ЕС за Бирма, на бирманския Държавен съвет за мир и развитие, на правителствата на държавите-членки на АСЕАН и АСЕМ, на междупарламентарното събрание АСЕАН – Мианмар, на г-жа Aung San Suu Kyi, на NLD, на генералния секретар на ООН, на върховния комисар на ООН по правата на човека, и на специалния докладчик на ООН по правата на човека за Бирма.

Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно природното бедствие в Китай

P6_TA(2008)0232 RC-B6-0242/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид заключенията на извънредното заседание на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 13 май 2008 г. и декларацията на Комисия относно положението в провинция Съчуан в Китай,

–   като взе предвид член 103, параграф 4 от своя правилник,

А.   като има предвид тежкото земетресение с магнитуд от 7,8 по скалата на Рихтер, което разтърси югозападната част на Китай на 12 май 2008 г.;

Б.   като има предвид, че при земетресението загинаха десетки хиляди души, по-специално в провинция Съчуан, и че много хора все още не са намерени;

В.   като има предвид, че географските условия в провинция Съчуан затрудняват провеждането на спасителните операции;

Г.   като има предвид, че китайското правителство използва извънредни ресурси и персонал, включително войници и медицински персонал, които работят в засегнатия район;

Д.   като има предвид, че Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец отправи спешен призив за предоставяне на помощ;

1.  Изразява искрените си съболезнования и съпричастността си към китайския народ и към многобройните жертви; изразява съчувствието си към всички, които са жертва на последиците от земетресението;

2.  Приветства навременната реакция в отговор на бедствието от страна на китайските органи чрез провежданата от тях извънредна операция;

3.  Отбелязва с признателност готовността на Китай да приеме чуждестранна помощ; призовава китайското правителство да улесни дейността на организациите за хуманитарна помощ и на доброволческите организации при разпределянето на помощта и да осигури достъп до помощта за всички нуждаещи се;

4.  Настоятелно приканва Съвета и Комисията да предоставят спешна помощ, техническо съдействие и помощ за възстановяване на засегнатия район;

5.  Подчертава неотложния характер на предоставянето на спешна първична хуманитарна помощ чрез програмата на ГД "Хуманитарна помощ" на Комисията, подсигурена със значителен и адекватен бюджет; отбелязва пристигането на експерт по хуманитарната помощ на Комисията в Ченгду за извършване на оценка на потребностите;

6.  Подкрепя приноса на държавите-членки чрез координирания от Комисията "механизъм за гражданска защита", както и приноса на международната общност към усилията за оказване на хуманитарна помощ;

7.  Приветства обстоятелството, че на китайските и чуждестранни средства за осведомяване се позволява да предоставят подробни и точни сведения за бедствието;

8.  Подчертава значението на доброто управление при предотвратяване и подготовка за възможни природни бедствия; призовава за разработване на технология за всеобхватна и ефективна система за ранно предупреждение за подготовка на населението за справяне със земетресения и други природни бедствия;

9.  Приветства усилията на членовете на международната общност да предоставят своите най-добри практики в работата по оказване на спешна гражданска хуманитарна помощ и хуманитарна помощ при бедствия, за да се помогне на Китай и китайския народ, засегнати от земетресението; призовава участващите организации да предоставят достатъчна финансова помощ за изпълнение на ангажиментите;

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите-членки и правителството на Китай.

Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. за оръжията със съдържание на (обеднен) уран и тяхното въздействие върху човешкото здраве и околната среда - към забрана за използването на подобни оръжия в световен мащаб

P6_TA(2008)0233 RC-B6-0219/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно вредното въздействие от използването на уран (включително обеднен уран) в конвенционалните оръжия,

–   като взе предвид речта на Генералния секретар на ООН по повод Международния ден за предотвратяване на експлоатацията на околната среда по време на война и въоръжени конфликти (6 ноември 2002 г.),

–   като взе предвид резолюцията A/RES/62/30 на Общото събрание на ООН от 5 декември 2007 г., в която се подчертава сериозното безпокойство за здравето във връзка с използването на оръжия със съдържание на обеднен уран,

–   като взе предвид член 108, параграф 5 от своя правилник,

A.   като има предвид, че в днешно време (обедненият) уран(ът) се използва широко в съвременните военни действия като боеприпаси за поразяване на бронирани цели в градска и селска среда и като бронева защита срещу ракетни и артилерийски нападения;

Б.   като има предвид, че откакто уранът беше използван от съюзническите сили в първата война срещу Ирак, съществува сериозно безпокойство по отношение на радиационната и химичната токсичност на фините уранови частици, освободени при поразяването на бронирани цели с подобни оръжия; като има предвид, че е изразено безпокойство и по отношение на замърсяването на почвите и подпочвените води от изстреляни снаряди, които не са достигнали целта си, и последиците от тях за цивилното население;

В.   като има предвид, че, въпреки че до момента липсват категорични научни доказателства за вредите от тези оръжия, съществуват множество свидетелства за вредните и често смъртоносни последици за военния персонал и цивилните лица;

Г.   като има предвид, че през последните няколко години е постигнат значителен напредък по отношение на разбирането за заплахите за околната среда и здравето, които поражда обедненият уран, и като има предвид, че е крайно време този напредък да бъде отразен в международните военни стандарти, в хода на тяхното развитие;

Д.   като има предвид, че използването на обеднен уран при военни действия противоречи на основните правила и принципи, постановени в писаното и в обичайното международно хуманитарно и екологично право;

1.  Настоятелно призовава държавите-членки да се придържат към параграф 1 от горепосочената резолюция на ООН и да представят доклад, който отразява вижданията им по отношение на последиците от използването на въоръжения и боеприпаси със съдържание на обединен уран;

2.  Препоръчва Върховният представител на ЕС да включи в предстоящия преработен вариант на Европейската стратегия за сигурност необходимостта да се обмисли сериозно полезността на неуправляемите боеприпаси в бъдеще, както и на касетъчните бомби, мините и други оръжия с неизбирателно действие, като напр. оръжията със съдържание на обеднен уран;

3.  Отправя искане до Съвета и Комисията да възложат изготвянето на научни проучвания върху използването на обеднен уран във всички региони, където са разположени европейски и международен военен и цивилен персонал;

4.  Настоятелно призовава държавите-членки, в рамките на бъдещите операции, да не използват оръжия със съдържание на обеднен уран в операции в рамкитена Европейската политика за сигурност и отбрана и да не разполагат военен и цивилен персонал в региони, за които не може да се гарантира, че не е бил използван или няма да се използва обеднен уран;

5.  Настоятелно призовава държавите-членки, Съвета и Комисията да предоставят пълна информация на своите военни и цивилни служители, които участват в мисии, както и на техните професионални организации, за вероятността обеднен уран да е бил използван или да се използва в региона на техните операции, и да предприемат достатъчни мерки за защита;

6.  Призовава държавите-членки, Съвета и Комисията да установят екологичен списък на замърсените с обеднен уран райони (включително площадките за изпитвания) и да окажат пълна подкрепа, включително и финансова, за проекти в помощ на жертвите и техните близки, както и за операции по почистване на засегнатите райони, в случай че се потвърди наличието на отрицателно въздействие върху човешкото здраве и околната среда;

7.  Отново отправя силен призив към всички държави-членки и НАТО да наложат мораториум върху използването на оръжия със съдържание на обеднен уран и да удвоят усилията си за постигане на забрана в световен мащаб, както и системно да прекратят производството и доставката на този вид оръжия;

8.  Призовава държавите-членки и Съвета да заемат водеща роля в работата за постигане на международен договор, чрез ООН или чрез "коалиция на желаещите", за установяване на забрана за разработването, производството, складирането, прехвърлянето, изпитването и използването на оръжия със съдържание на уран, както и за унищожаването и преработката на съществуващи запаси, в случай че са налице категорични научни доказателства за причинените от подобни оръжия вреди;

9.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, НАТО и Парламентарната асамблея на НАТО, ООН и Програмата на ООН за околната среда, Европейската организация на сдруженията на военнослужещи, Международния комитет на Червения кръст и на Световната здравна организация.

Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно проекта на регламент на Комисията за определяне на методи за изпитване съгласно Регламент (EО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH))

P6_TA(2008)0234 B6-0237/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид Регламент (EО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), който създаване на Европейска агенция по химикалите(1), и по-специално член 13 от него,

–   като взе предвид проекта на регламент на Комисията за определяне на методи за изпитване съгласно Регламент (EО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) (СМТ(2007)1792/7) (наричан по-долу "проект на регламент на Комисията"),

–   като взе предвид становището на комитета, посочен в член 133 на регламента REACH,

–   като взе предвид член 5а, параграф 3, буква б) от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията(2),

–   като взе предвид въпроса с искане за устен отговор B6-0158/2008, внесен от неговата Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

–   като взе предвид член 108, параграф 5 от своя правилник,

A.   като има предвид, че целите на проекта на регламент на Комисията има за цел:

Б.   като има предвид, че проектът на регламент на Комисията е от особено значение и за законодателството относно други сектори, например относно козметичните продукти(4) и пестицидите(5), тъй като свързаните с тях актове се позовават на методи за изпитване, включени в законодателството за химикалите;

В.   като има предвид, че общият брой животни, използвани за опитни и други научни цели в държавите-членки през 2005 г., възлизаше на приблизително 12 милиона(6), и че значителен процент от тези животни са били използвани за задължителни изпитвания;

Г.   като има предвид, че протоколът относно закрилата и хуманното отношение към животните, приложен към Договора от Амстердам, предвижда при изработването и осъществяването на политиките на Общността в областта на селското стопанство, транспорта, вътрешния пазар и научните изследвания, Общността и държавите-членки да държат изцяло сметка за изискванията за хуманно отношение към животните, като същевременно спазват законовите или административните разпоредби и съществуващите практики в държавите-членки, по-специално по въпросите, свързани с религиозните обреди, културните традиции и регионалното наследство;

Д.   като има предвид, че с цел да се избегнат изпитванията върху животни, Регламентът REACH предвижда изпитвания върху гръбначни животни за целите на регламента да се провеждат само в краен случай и по-специално, при определянето на токсичността за човека информацията да се събира по начини, различни от извършването на изпитвания върху гръбначни животни, когато това е възможно, посредством използването на алтернативни методи, например in vitro методи или количествени и качествени модели за взаимовръзка между структура и активност или от информация от структурно подобни вещества (групиране или асоцииране);

Е.   като има предвид, че Директива 86/609/ЕИО на Съвета от 24 ноември 1986 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно защитата на животните, използвани за опитни и други научни цели(7), предвижда да не се извършват опити с животни, ако има друг задоволителен научен метод за постигане на резултата, неводещ до използването на животно, който е подходящ и практически осъществим, и че се подбират опити, при които се използват минимален брой животни и животни с най-ниска степен на неврофизическа чувствителност, които причиняват най-малко болка, страдание, стрес или трайно увреждане и могат да доведат до най-задоволителни резултати;

Ж.   като има предвид, че Европейският център за утвърждаване на алтернативни методи (ECVAM) е утвърдил редица алтернативни методи през 2006/2007 г.(8), които обаче не са включени в проекта на регламент на Комисията;

З.   като има предвид, че освен това проектът на регламент на Комисията съдържа метод на изпитване върху животни, който е излишен, тъй като същият проект на регламент включва алтернативен метод за същата цел;

И.   като има предвид, че Комисията обосновава факта, че не са включени утвърдени алтернативни изпитвания, с твърдението, че те все още не са одобрени за включване в регулаторните изисквания;

Й.   като има предвид, че Комисията се съобразява със становището на ОИСР относно процедурата по регулаторно приемане за три от общо петте изпитвания;

К.   като има предвид, че разработването и публикуването на Насоките за провеждане на изпитвания, приети от ОИСР, обикновено отнема най-малко три години, тъй като компетентните институционални органи заседават само веднъж годишно, и че тези насоки не винаги се прилагат по един и същ начин от всички държави ‐ членки на ОИСР;

Л.   като има предвид, че Комисията е посочила недвусмислено, че винаги се опитва да действа първо в рамките на ОИСР; като има предвид, че това противоречи на законодателството на ЕС и на духа на Директива 76/768/ЕИО за козметичните продукти, която дава предимство на процеса в рамките на ЕС;

М.   като има предвид, че приоритетното значение, което предварително се отдава на процеса на регулаторно одобрение от ОИСР, в най-добрия случай предполага големи забавяния и може дори да възпрепятства прилагането на практика на даден алтернативен метод;

Н.   като има предвид, че изглежда, че няма достатъчно правила за един ефикасен предварителен анализ на регулаторното значение, преди даден алтернативен тест да получи научно утвърждаване от ECVAM;

О.   като има предвид, че основните понятия за утвърждаване и правно приемане не се използват по един и същи начин на национално, общностно и международно равнище и че законодателството на ЕС не предвижда определение за "утвърждаване" (или критерии за лицата/органите, извършващи утвърждаване) или за "регулаторно (или правно) приемане"(9);

П.   като има предвид, че съобщението на Комисията SEC (1991)1794 предоставя на ECVAM единствено относително малки правомощия за утвърждаване на алтернативни методи, въпреки високо ценените и важни резултати от дейността на ECVAM през последните години;

Р.   като има предвид, че утвърждаване се извършва и от други национални и международни органи и поради това следва да бъдат оценени и изяснени необходимостта от официално утвърждаване и видът утвърждаване/оценка, подходящ за всеки отрасъл/цел(10);

С.   като има предвид, че процедурата по вътрешно регулаторно приемане в Европейското бюро по химикалите (ЕБХ) след утвърждаване от ECVAM и преди започване на процедурата за евентуално включване на метод на изпитване в законодателството очевидно е нецелесъобразна;

Т.   като има предвид, че за условията, при които се вземат потенциално важни решения по реда на посочената процедура, като поставяне под въпрос на научното утвърждаване от ECVAM или прехвърлянето на утвърждаването и регулаторното приемане на равнището на ОИСР, следва да се взема решение за всеки отделен случай по прозрачен и отговорен начин на политическо равнище;

У.   като има предвид, че е неприемливо обстоятелството, че навременното включване на нови алтернативни методи, утвърдени от ECVAM, в проекта на регламент на Комисията все още не е възможно поради забавяния, причинени от непрозрачните, бавни, тромави и отчасти неподходящи процедури за регулаторното приемане на утвърдени алтернативни методи на изпитвания върху животни;

Ф.   като има предвид, че проблемите, идентифицирани в областта на законодателството за химикалите, по отношение на утвърждаването и регулаторното приемане на алтернативни методи за изпитване, може да се окажат дори от по-голямо измерение, когато се вземат предвид други промишлени отрасли;

1.  Се въздържа от противопоставяне на приемането на проекта на регламент на Комисията, предвид на официалния ангажимент, поет от Комисията в писмото й от 5 май 2008 г., да приеме следните правила с цел опростяване и ускоряване на вътрешните процедури на Комисията за утвърждаване и регулаторно приемане на нови алтернативни методи за изпитване:

2.  Подчертава, че усъвършенстването и ускоряването на вътрешните процедури се отнасят до цялостния процес от утвърждаване до регулаторното приемане без никакви пропуски;

3.  Призовава Комисията да осигури пълноценно участие на заинтересованите лица в цялостния процес от утвърждаване до регулаторното одобрение;

4.  Настоятелно призовава Комисията до края на 2008 г. да изготви предложение за първото адаптиране на регламента към техническия напредък като показател за изпълнението на ангажиментите, посочени в параграф 1;

5.  Призовава Комисията до края на 2008 г. да представи на Парламента доклад относно изпълнението на тези ангажименти;

6.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1. Поправка в ОВ L 136, 29.5.2007, стр. 3. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1354/2007 на Съвета (ОВ L 304, 22.11.2007 г., стр. 1). (2) OВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11). (3) (ОВ L 196, 16.8.1967 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Директива 2006/121/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 850-856). (4) Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметични продукти (ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 169). Директива, последно изменена с Директива 2008/42/ЕО на Комисията (ОВ L 93, 4.4.2008 г., стр. 13). (5) Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 230, 19.8.1991 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Директива 2008/45/ЕО на Комисията (ОВ L 94, 5.4.2008 г., стр. 21). (6) Пети доклад на Комисията относно статистическите данни за броя на животните, използвани за опитни и други научни цели в държавите-членки на Европейския съюз, COM (2007)0675 окончателен. (7) ОВ L 358, 18.12.1986, стр. 1. Директива, изменена с Директива 2003/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 230, 16.9.2003 г., стр. 32). (8) EpiDERM и EPISKIN (съобщение на ECVAM/ESAC от 27 април 2007 г.), Reduced Local Lymph Node Assay (съобщение на ECVAM/ESAC от 27 април 2007 г.), Bovine Corneal Opacity and Permeability (BCOP) and Isolated Chicken Eye (ICE) Tests (съобщение на ECVAM/ESAC от 27 април 2007 г.), Acute Toxicity for Fish (съобщение на ECVAM/ESAC от 21 март 2006 г.). (9) Европейско партньорство за алтернативни подходи към изпитвания върху животни, Първи годишен доклад за напредъка, декември 2006 г., стр. 19, http://ec.europa.eu/enterprise/epaa/conf_2006.htm (10) Европейско партньорство за алтернативни подходи към изпитвания върху животни, Първи годишен доклад за напредъка, декември 2006 г., стр. 19, http://ec.europa.eu/enterprise/epaa/conf_2006.htm

Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно нова стратегия на Европейския съюз за здравето на животните (2007-2013 г.) (2007/2260(INI))

P6_TA(2008)0235 A6-0147/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно нова стратегия на Европейския съюз за здравето на животните (2007-2013 г.) (COM(2007)0539) ("Съобщение относно стратегията за здравето на животните"), според която "Пo-добре превенция, отколкото лечение", както и работните документи на службите на Комисията (оценка на въздействието и резюме на оценката на въздействието), придружаващи гореспоменатото съобщение (SEC(2007)1189 и (SEC(2007)1190),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по земеделие и развитие на селските райони и становището на комисията по международна търговия (A6-0147/2008),

A.   като има предвид, че здравето на животните е тясно свързано със здравето на човека, поради възможността от пряко или непряко предаване на някои болести;

Б.   като има предвид, че здравето на животните е важно от икономическа гледна точка, тъй като болестите по животните намаляват тяхната производителност, водят до смърт, умъртвяване, и до последващи икономически загуби;

В.   като има предвид, че животните са живи, чувствителни същества и че тяхната защита и коректно отношение към тях е едно от предизвикателствата за културна и цивилизована Европа на 21-ви век;

Г.   като има предвид, че появата на масови заболявания при животните в много случаи може да доведе до значителни сътресения и социални проблеми в селските райони;

Д.   като има предвид, че благосъстоянието на животните е фактор, но не единствен такъв, който допринася за тяхното здраве и е обосновано от етични, социални, морални и икономически съображения и трябва да почива на здрава научна основа;

Е.   като има предвид, че търговският обмен е все по-глобализиран и че търговията с животински продукти нараства, както в ЕС, така и в международен план;

Ж.   като има предвид, че съществува необходимост от координирано сътрудничество по въпросите в областта на здравето на животните на европейско и световно равнище;

З.   като има предвид, че ефективността на дейностите, свързани със здравето на животните, зависи не само от взетите административни мерки, но също така и от съзнателното и отдадено сътрудничество между всички заинтересовани страни;

И.   като има предвид, че най-добрият начин за борба с болестите по животните е тяхното предотвратяване, съгласно принципите, които гласят "пo-добре превенция, отколкото лечение " и "по-добре ваксинация, отколкото ненужно умъртвяване";

Й.   като има предвид, че няма разлика в качеството на продукти, произхождащи от (неотложно) ваксинирани животни и продукти от неваксинирани животни, но пазарите в и извън ЕС може да не приемат продукти, произхождащи от (неотложно) ваксинирани животни, и че животновъдните стопани и другите оператори се нуждаят от достатъчно гаранции, че пазарите ще са готови да приемат тези продукти без понижаване на цените;

К.   като има предвид, че по-отворените граници и нарасналото търсене на храни в световен мащаб, световната търговия, мобилността на хората в световен мащаб, глобалното затопляне и нелегалната търговия водят до повишени рискове за здравето на животните;

1.  Приветства разработването на стратегически подход по отношение на политиката на ЕС за здравето на животните и подкрепя общите цели, задачи и принципи, посочени в съобщението относно стратегията за здравето на животните, които ще позволят на ЕС да засили своите механизми за превенция и готовност при появата на нови епизоотични болести;

2.  Приканва Комисията да представи план за действие, както е предвидено в съобщението относно стратегията за здравето на животните;

3.  Предупреждава Съвета и Комисията относно факта, че не е възможно да бъде спазен предвидения в съобщението относно стратегия за здравето на животните календар 2007-2013 г., тъй като неговото обсъждане все още продължава, а основното законодателство, което се изисква за неговото прилагане, няма да е налице до 2010 г. най-рано;

4.  В тази връзка призовава Комисията за повече амбиция и по-дългосрочен поглед при представянето на нейните законодателни предложения, което би позволило да се извлече полза от други дебати, които ще засегнат бюджетните средства и политическите приоритети на ЕС в бъдеще;

5.  Одобрява изразеното желание новата стратегия и политика да се изградят върху единна законодателна рамка относно здравето на животните на ЕС, съобразена с нормите и инструкциите на Световната организация за здравето на животните (OIE);

6.  Подчертава, че земеделските стопани, животновъдите и собствениците играят ключова роля за наблюдението, поддържането и стимулирането на здравето на селскостопанските животни, както и за превенцията и откриването на болести;

7.  Подчертава значението на участието на ветеринарните специалисти и специалистите по животновъдство, които следва да изпълняват водеща роля при разработването и предоставянето на специализирани и активни услуги като планиране в областта на здравето на животните; изразява своята загриженост относно обхвата на ветеринарни грижи в определени селски райони в ЕС;

8.  Подчертава освен това ролята на човека при разпространението на болести по животните, предизвикано от нарастващата мобилност;

9.  Изразява съгласие с целта на стратегията за здравето на животните, да се инвестира повече в превантивни мерки и в система за контрол, като така се намали вероятността от възникване на огнища на дадена болест; изразява съгласие с принципа "пo-добре превенция, отколкото лечение";

10.  Подчертава, че няма разлика между продукти, произведени от ваксинирани животни и тези от неваксинирани животни;

11.  Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че продуктите от ваксинирани животни (предпазна ваксинация) могат да се продават в рамките на ЕС;

12.  Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират приемане на продуктите от ваксинирани животни на международно ниво;

13.  Споделя визията и целта, определени в съобщението относно стратегия за здравето на животните, съгласно които "обширните консултации със заинтересованите страни" и "твърдият ангажимент за високи стандарти за здравето на животните" ще способстват както за установяването на приоритети, съвместими със стратегическите цели, така и за прегледа на елементите, които съставляват приемливите и целесъобразни норми;

14.  Приветства признаването, направено в съобщението относно стратегията за здравето на животните, че съществува решаваща взаимовръзка между здравето на животните и хуманното отношение към тях и очаква и двата въпроса да бъдат разглеждани като взаимосвързани в бъдещата политика;

15.  С интерес очаква резултатите от пилотния проект за пунктове за спиране на животни и разкритията на изследване, което да обхване нуждите и необходимите средства за подобряване на здравето на животните по време на транспорт и на престой в контролните пунктове;

16.  Приветства факта, че стратегията обхваща здравето на всички животни в ЕС, така че и безстопанствените домашни любимци, които не се посочват изрично в нея, се обхващат от нея доколкото съществува опасност те да пренасят болести върху други животни или върху хора;

17.  Приветства намерението на Комисията да приеме комуникационна стратегия относно риска, управлявана от заинтересованите страни и потребителите; посочва, че въпреки че европейската животновъдна продукция е по-сигурна от когато и да било и се подлага на строги проверки, възприятието на обществеността по този въпрос далеч не е задоволително, което в няколко предишни кризисни случаи вече създаде проблеми за пазара, поради загубата на доверие;

18.  Подкрепя "целевата група", определена и разгледана в съобщението относно стратегията за здравето на животните: собствениците на животни, представителите на ветеринарната професия, предприятията, участващи в хранителната верига, секторите на промишлеността, свързани със здравето на животните, групите за защита на интересите на животните, изследователите и преподавателите, управителните органи на спортни организации и организации за отдих, образователни съоръжения, потребителите, пътуващите, компетентните органи на държавите-членки и институциите на ЕС, и счита, че е необходимо представителите на зооинжeнерната професия да бъдат включени в нея;

19.  Подчертава, че стратегията за здраве на животните следва също така да включва дейността на кланиците, предприятията за транспорт на животни и производителите и доставчиците на фуражи, като същевременно отчита необходимостта от опростяване на административните процедури;

20.  Посочва, че стратегията за здраве на животните със своя подход на превенция би следвало да разработи необходимите законови и финансови мерки, за да контролира домашните и бездомните животни, както и да предотвратява разпространяването на зоонотични заболявания и проблеми със здравето на животните; стратегията следва да съдържа по-специално програми за ваксинация и други предохранителни мерки по отношение на болести, които се пренасят от бездомни кучета и котки, и по-специално там, където в момента не е възможна ваксинацията; настойчиво призовава Комисията да направи оценка на възможното икономическо и социално въздействие на разпространението на зоонотични заболявания и мобилността на гражданите и техните домашни любимци;

21.  Изтъква, че предложената стратегия може да доведе до положителни резултати, ако се определят ясни и прозрачни условия за финансиране на отделните мерки – нещо, което липсва в съобщението относно стратегия за здравето на животните; отправя критика към Комисията за това, че в горепосоченото съобщението не се посочват изискванията за финансиране за нейната политика;

22.  Подчертава, с оглед гарантирането на равни условия, необходимостта от поясняване на ролята на ЕС, държавите-членки и селскостопанския сектор при финансиране на мерки за здравето на животните – като например осигуряване на биологична безопасност в стопанствата, програми за ваксиниране, научни изследвания и по-високи стандарти за благосъстоянието на животните, и призовава Комисията да изясни тези въпроси в нейната стратегия за здравето на животните;

23.  Обръща внимание на факта, че общата политика за здраве на животните е сред най-интегрираните политики на ЕС, както и че по-голямата част от финансирането й следва да се поеме от бюджета на Общността, което не представлява пречка за ангажирането на финансовата отговорност на държавите-членки и селскостопанските производители;

24.  Признава, че пазарите в и извън ЕС въпреки това не винаги са готови да внасят месо от ваксинирани и защитени животни; подчертава, че животновъдни стопани и други участници на пазара се нуждаят от гаранции, че ще могат да пласират продукцията си без намаляване на цената; счита това за ключов проблем, който спешно трябва да бъде разрешен от Общността, за да се гарантира свободното движение на стоки;

25.  Посочва нарастващия проблем с резистентността на бактериите към антибиотици в няколко животновъдни сектора, което също може да доведе до проблеми, свързани с общественото здраве; следователно настойчиво призовава Комисията да представи анализ по този въпрос, като при необходимост го придружи с предложения в рамките на стратегията за здравето на животните;

26.  Изразява своето недоволство от заявленията, че отделните мерки ще се финансират от съществуващите фондове и призовава Комисията да пледира за повишаване на възможностите на настоящия ветеринарен фонд, подготвяйки своите аргументи за обсъждането на бюджета, което ще започне през 2009 г.;

27.  Посочва значението на съгласуването в целия ЕС на мерките в областта на здравето на животните и призовава Комисията да заеме по-активна координираща роля от досегашната;

28.  Обръща внимание на нарастващите рискове за здравето на животните като последица от нарастващата световна мобилност, нарастващото търсене на храни, нарастващата международна търговия и изменението на климата; и подчертава необходимостта от адекватна стратегия за ваксиниране в неотложни случаи, както за съществуващите, така и за възникващите болести;

Стълб 1 – Определяне на приоритети в намесата на ЕС

29.  Признава решаващото значение на профилирането и категоризацията на рисковете, включително определянето на допустимо равнище на риска за Общността и на съответния приоритет на действията за намаляване на риска; счита, че трябва да се положат усилия за ясно дефиниране на ситуациите, при които рискът от заболявания е увеличен и превишава допустимото равнище, както и последствията от това;

30.  Изтъква, че високата гъстота на отглеждане в системите на интензивно селскостопанско производство може да увеличи риска от разпространение на болести и да затрудни контрола на заболяванията, когато се прилагат неадекватни мерки за контрол на заболяванията, и че същото може да се случи в други системи на селско стопанство, ако мерките за контрол на болестите не се прилагат по съответния начин;

31.  Посочва значението на разстоянието между стопанствата, по отношение на контрола на епидемични заболявания;

32.  Признава, че ЕС има строги регламенти относно транспортирането на животни, които задоволяват необходимостта от високи стандарти за благосъстояние на животните и мерки за превенция и контрол на заболяванията; призовава тези високи стандарти да се прилагат цялостно от всички държави-членки; счита, че стандартите следва да се спазват от държавите, които изнасят животински продукти за ЕС с цел да се насърчават и гарантират високи стандарти за благосъстояние на животните и тяхното здраве като цяло; посочва потенциално увеличения риск при превозването на живи животни на големи разстояния, което може да предизвика разпространение на болести и затруднява контрола на заболяванията, когато се прилагат неадекватни мерки за превенция на заболяванията; във връзка с това счита, че спазването на санитарните разпоредби и тези за благосъстоянието на животните, отнасящи се до транспортирането на живи животни следва да подлежи на интензивен контрол и при необходимост да бъде затегнато; призовава за бързо въвеждане на интегрирана електронна европейска система за регистриране на животни, включително проследяване чрез GPS; счита, че за благосъстоянието на животните качеството на транспорта е по-важно от неговата продължителност;

33.  Изразява убеждение, че е необходимо също така да се обърне внимание на факта, че глобализацията, изменението на климата и движението на хора са фактори, които благоприятстват разпространението на болести по животните, което затруднява тяхното контролиране;

34.  Подчертава значението на една последователна комуникационна стратегия по отношение на общата стратегия за здравето на животните, която следва да включва тясно сътрудничество с всички заинтересовани организации в рамките на ЕС, на национално и местно равнище;

Стълб 2 – правна рамка на ЕС

35.  Споделя становището, че настоящата правна рамка на ЕС в областта на здравето на животните е сложна и фрагментирана и е необходимо да се опрости; счита, че доколкото това е възможно, основните правила относно действията в областта на здравето на животните следва да бъдат установени в един законодателен акт;

36.  Подчертава, също така, че замяната на съществуващите взаимосвързани и взаимозависими политически мерки с единна правна рамка, която обръща специално внимание на препоръките, стандартите и насоките на OIE, на Codex Alimentarius на Световната здравна организация/Организацията за прехрана и земеделие ("Codex"), следва да заеме централно място в стратегията, без да пренебрегва европейските принципи като прозрачност и участието на всички заинтересовани групи, като се избягва влошаване на здравните условия в ЕС;

37.  Изразява съгласие, че съществува необходимост да се гарантира, че неоснователните национални или регионални правила, свързани със здравето на животните, не представляват пречка за функционирането на вътрешния пазар и по-специално, че средствата, които се използват в случай на поява на заболяване, са пропорционални на съществуващата заплаха и да не се използват за неоснователна пазарна дискриминация, особено по отношение на продукти, произхождащи от ваксинирани животни;

38.  Счита, че правната рамка на ЕС следва да определя ясно и по съответно гъвкав начин задълженията в рискови ситуации на собствениците на животни, включително и на животни, отглеждани за нетърговски цели, така че да не се провокират неоправдани конфликти и спорове; счита, че ограничаването на болестите при дивите животни е важна част от стратегията за превенция;

39.  Изразява съгласие със заключенията на предварителното проучване за осъществимост от 25 юли 2006 г. относно възможностите за хармонизиране на схемите за споделяне на разходите при епидемични заболявания по селскостопанските животни, извършено от Civic Consulting в контекста на Оценката на политиката на Общността в областта на здравето на животните (ОПЗЖ) 1995-2004 г. и алтернативи за бъдещето, изготвена от името на Комисията и като част от пилотен проект за финансиране в случай на заразни болести по животните, въведен от Парламента в бюджета за 2004 г., в които се призовава за хармонизация на установените в държавите-членки системи за поделяне на разходите; освен това отбелязва, че тъй като споделянето на разходите върви ръка за ръка със споделяне на отговорността, такива системи изискват пълното участие и ангажираност на всички страни, включително на собствениците на животни и че следва да бъдат въведени нови механизми, така че да включват всички заинтересовани страни във вземането на решения относно значими въпроси на политиката;

40.  Признава необходимостта от преразглеждане на настоящия инструмент за съвместно финансиране, така че да може да се гарантира, че всички участници поемат своята отговорност и имат роля в откриването и изкореняването на болестите и да се предотврати нарушаване на конкуренцията между селскостопанските производители в различните държави-членки; призовава към категоризация на болестите по животните в рамките на бъдещите постановления за съвместно финансиране въз основа на естеството на мерките които трябва да се приложат за борба с тях, рисковете за общественото здраве и други външни последици; отбелязва, че компенсационните фондове на собствениците на животни, основаващи се на система на заделяне на средства, ще засилят личната и споделена отговорност;

41.  Напълно споделя становището, че системата за компенсации следва да не се ограничава до осигуряване на компенсации за собствениците на животни, които са били умъртвени поради поява на болест, но също така трябва да се съчетае с инициативи за предотвратяване на риска, основани на намаляване на вноските към национални или регионални фондове за здраве на животните, на селскостопанските производители, които предприемат допълнителни мерки за намаляване на риска, и на насърчаване на използването на (неотложни) ваксинации вместо ликвидиране, като има предвид, че това означава, че представлява гаранции за приходи на собственика на (неотложно) ваксинираните домашни животни; изразява становището, че същият принцип следва да се прилага също така спрямо държавите-членки, за да ги насърчава към действия за намаляване на риска;

42.  Признава, с оглед на напрегнатото положение на световния пазар на фуражи за животни, неотложната нужда на европейските селскостопански производители от висококачествени, безопасни, богати на протеини фуражи – освен рибно брашно – на поносими цени; същевременно подчертава значението от последователното прилагане на принципа за предпазните мерки при повторно въвеждане на животински протеини в състава на фуража – освен за преживните животни – и оттам в хранителната верига, в съответствие с мотото на новата стратегия за здравето на животните: "По-добре превенция, отколкото лечение"; следователно посочва необходимостта от решителни усилия за въвеждане на ефективни механизми за контрол и надзор с оглед на премахването на всички патогени при производството, а също така и за гарантиране на възможността за проследяване на източника и за избягване на замърсяване и смесване на различни видове месокостно брашно при вноса или производството на фуражи в държавите-членки;

43.  Приканва Комисията да направи сравнителен анализ на съществуващите в държавите-членки системи за компенсации и въз основа на това да разработи един рамков модел, обхващащ целия ЕС; призовава Комисията също така да създаде правна рамка за една ефективна система за разделение на разходите в държавите-членки, за да се гарантира, че преките разходи за изкореняването на болести по животните ще се финансира отчасти от сектора;

44.  Посочва необходимостта от засилване на участието на Общността по отношение на болестите от сериозно значение, с цел да се гарантира еднакво третиране и възможности, надхвърлящи финансовите възможности на засегнатите страни и производители;

45.  Приветства начинанието на Комисията да представи доклад, излагащ възможностите за ефективна система на финансови гаранции за операторите, работещи в сектора на фуражите;

46.  Изразява съгласие, че правната рамка на ЕС следва да предвижда разпоредба за подкрепа на възможността за покриване на непреки загуби, понесени не в резултат от мерки за изкореняване на болест; посочва, че непреките загуби в някои случаи могат да бъдат по-сериозни от преките и поради това тяхната компенсация следва да се предвиди в съответна разпоредба; ето защо изказва подкрепата си за повече изследвания и за подкрепа от страна на Общността на създаването на национални застрахователни инструменти от страна на животновъдните стопани; въпреки това отбелязва, че в определени случаи частното застраховане би могло да бъде по-ефикасен инструмент за справяне с такива загуби;

47.  Подчертава, че законодателството на ЕС вече до голяма степен се основава на съответствието със стандартите на OIE/Codex и че съществуват основателни причини за стремеж към пълно съответствие с тези стандарти, както и за това, ЕС да насърчава собствени стандарти в областта на здравето на животните с цел те да бъдат приети на международно равнище; следователно подкрепя евентуално членство на ЕС в OIE с оглед на повишаване на възможностите на ЕС за водене на преговори в рамките на OIE; освен това подчертава значението на гарантиране на приноса на заинтересованите страни на равнище OIE/Codex;

48.  Настоятелно призовава ЕС да отстоява своите високи стандарти за здраве и хуманно отношение към животните на международно равнище в рамките на Световната търговска организация, за да се повишат стандартите за здраве и хуманно отношение към животните в световен мащаб; признава, че производителите от ЕС имат по-високи разходи поради въведените по-високи стандарти на ЕС и че те трябва да бъдат защитени от внос на животински продукти, произведени съгласно по-занижени стандарти;

49.  Приветства предложените стъпки с цел стратегия за износа на равнището на Общността и подчертава, че Комисията следва да положи всички възможни усилия за подобряване достъпа до пазарите на трети страни и премахване на преградите пред износа;

Стълб 3 – По-добра превенция, надзор и готовност за действие при кризи

50.  Посочва необходимостта от подобряване на равнището на биологична безопасност в селските стопанства и от насърчаване на операторите да повишат стандартите, като се има предвид, че инфекциозните заболявания могат да засегнат както малки, така и големи селски стопанства, стопанства с животни за развлечение, зоологически градини, природни резервати, кланици и по време на превоз и транзит; счита, че мерки като изолиране на новодошлите животни, изолиране на болните животни или регулиране на движението на хора могат да имат значително влияние върху ограничаването на разпространението на болестите;

51.  Обръща внимание на факта, че отглеждането на животни на открито е специфичен белег на различни системи за производство и все още се среща често в някои региони или при определени видове животни; отчита, че тази практика има подкрепата на обществеността и на обществени фондове; обръща внимание, че тази практика може да противоречи на целите на биологичната сигурност; счита, че селскостопанските производители при осигуряването си срещу по-високия риск за здравето на животните, свързан с тези форми на отглеждане, следва да бъдат подкрепяни от обществото, а политическите цели в областта на здравето и защитата на животните следва да бъдат съгласувани;

52.  Посочва, че обучението на ръководителите и на заетите в стопанствата служители е съществено за благосъстояние и здраве на животните; поради това подкрепя насърчаването обучението и на допълнителни мерки за обучение;

53.  Очаква признаването на системи за управление на качеството при определяне равнището на риск, свързан с различните видове производствени системи; изразява убеждението, че методите на отглеждане, предпочитани от потребителите, които създават известни проблеми по отношение на биологичната сигурност (пасищно животновъдство), могат да бъдат направени по-сигурни чрез подходящо управление;

54.  Счита, че проследяването на продуктите въз основа на идентифициране и регистриране са особено важни при наблюдението на здравето на животните и превенцията на болестите и безопасността на храните; във връзка с това подкрепя действията, свързани със задължителното електронно и генетично (основано на ДНК) идентифициране и регистриране на животните на равнище ЕС, и въвеждането на всеобхватна и сигурна система за наблюдение на движението на животните, но обръща внимание на цената на подобна система, особено за стопанства, работещи с неблагоприятни от икономическа гледна точка структури; призовава Комисията да помогне на селскостопанските производители да се справят с високите разходи в резултат от снабдяването с необходимото оборудване, чрез създаване на възможност за държавите-членки да включат подобни мерки в своите програми за развитие на селските райони;

55.  Посочва големите различия между държавите-членки по отношение на количеството унищожен едър рогат добитък в резултат на неспазване на правилата на ЕС за идентифициране и регистриране; очаква обяснението на Комисията за тези различия в рамките на ЕС;

56.  Споделя становището, че по-добрата биологична сигурност е особено важна на границите, с оглед на факта, че ЕС е най-големият световен вносител на храни, включително животински продукти; счита че, поради риска от внасяне в ЕС на заразени или болни животни, ветеринарният и санитарен контрол на границите трябва да бъде изключително обстоен и строг, като следва да не се ограничава до проверката на документи, а да дава възможност да се установи дали животните са отглеждани при съблюдаване на нормите за благосъстояние на животните в съответствие със законодателството на ЕС;

57.  Подчертава значението на проверките на здравето на животните в рамките на трети страни и изисква увеличаване на финансовите средства за Службата по храните и ветеринарните въпроси на Комисията;

58.  Изразява становището, че ветеринарният и митнически контрол на границите на ЕС следва да бъде особено строг с цел предотвратяване на нелегалния внос и нелегалната търговия с животни и животински продукти, поради свързания с тях голям риск от разпространяване на болести; във връзка с това обръща внимание на необходимостта от подпомагане по отношение на организацията, обучението и финансите на ветеринарните служби при външните граници на ЕС, включително морските му граници, особено в новите държави-членки, трети страни, граничещи с ЕС, и развиващите се страни; освен това призовава Комисията и държавите-членки да изготвят подходящи комуникационни планове, за да информират гражданите относно рисковете, свързани с частния внос на животни и животински продукти;

59.  Призовава Съвета и Комисията да създадат механизми за гарантиране на по-добро съгласуване между митническите служби, ветеринарни служби и туристически оператори, което да улеснява сътрудничество между държавите-членки и с трети страни;

60.  Призовава Комисията значително да засили сътрудничеството си с развиващите се страни като им предостави техническо подпомагане, от една страна, за да им помогне да отговарят на ЕС санитарни стандарти, и от друга страна, за да намали риска от разпространение на болести по животните от тези страни към ЕС; счита, че при ветеринарното сътрудничество с трети страни следва да се даде приоритет на страните, граничещи с ЕС;

61.  Подчертава значението на ветеринарното наблюдение в кризисни ситуации и тяхното предотвратяване, що се отнася до осигуряването на ранно предупреждение и навременно откриване на свързани с животните заплахи; в тази връзка призовава Комисията да разгледа евентуално въвеждане на система за одит на стопанства за тези от тях, които не са редовно посещавани от ветеринарни специалисти;

62.  Подчертава необходимостта от осигуряване на ефективно обучение на икономическите оператори, членове на ветеринарната професия и техните помощници, контролни и други компетентни органи, което да позволи ранното откриване на свързани с животните заплахи, както и от актуализиране на минималните стандарти в областта на ветеринарното обучение, подкрепа на подобно обучение на равнище ЕС, както и от мерки за гарантиране, във възможно най-кратки срокове, на синхронизирането на съответните програми в училищата и факултетите; в тази връзка създаването на европейска система за акредитиране на ветеринарните училища би могло да спомогне за постигане на целта за висококачествено ветеринарно образование;

63.  Решително подкрепя действията за увеличаване на използването на неотложно ваксиниране (както принудително, така и защитно), които следва да доведат до по-ефективната превенция с цел овладяване на болестите като част от дейностите по тяхното изкореняване; обръща внимание на факта, че въвеждането на ефективна система за ваксинации изисква гаранции за доходите за собствениците на ваксинирани животни, които могат да се сблъскат с проблеми при продажбата на ваксинирани животни както и осигуряването на съответно финансово подпомагане, което да поощрява нейното прилагане, и гаранции, че продуктите от ваксинирани животни не се подлагат на ограничения; също така счита за необходимо разширяването на банките с ваксини на ЕС; освен това счита за необходимо да се приложат всички мерки, които биха могли да допринесат за намаляването на броя на умъртвените и отстранени здрави животни, напр. тестове, доказващи липсата на носители на болести и с това позволяващи нормалното клане;

64.  Подкрепя разработването на стратегии за ваксинация за всички подходящи видове животни и заболявания;

65.  Призовава Комисията и държавите-членки да предприемат мерки, за да гарантират недискриминирано разпространение на продукти, произхождащи от ваксинирани животни, чието отсъствие досега значително възпрепятства използването на ваксинирането като средство за борба с разпространението на заразни болести по животните; следователно призовава, наред с другото, за забрана на потребителското етикетиране на продукти, произхождащи от ваксинирани животни, ефективни обществено-комуникационни стратегии относно безопасността на продуктите, произхождащи от ваксинирани животни, и за сключване на конвенции относно свободното разпространение на продукти, произхождащи от ваксинирани животни, между правителства, организации на селскостопански производители, потребителски организации, търговци на едро и дребно;

66.  Счита, че във връзка с действията по време на заплаха от криза, от съществено значение е да се осигури наличието на специализирани знания и на хуманни средства за провеждане на необходимото умъртвяване на животни, които да им спестят ненужни страдания и да зачитат факта, че те са живи, чувствителни същества;

67.  Посочва, че лекарствата и ваксините за животни представляват част от здравето на животните и че в този смисъл трябва да се уредят наново компетенциите в рамките на Комисията;

Стълб 4 – Наука, иновация и изследвания

68.  Подчертава, че научните изследвания играят съществена роля в съвкупността от дейности за поддържане на здравето на животните, тъй като благодарение на тях се извършва напредък, по-специално в областта на наблюдаването на диагностицирането и контрола на болестите по животните, анализа на риска, разработването на ваксини и тестове и ефикасни методи на лечение, които трябва да се основават на научно познание; в тази връзка припомня внесеното от Парламента изменение на бюджета на ЕС за 2008 г. за увеличаване на бюджетните кредити за разработване на (маркерни) ваксини и методи за тестване; призовава Комисията да използва ефективно тези увеличени бюджетни кредити;

69.  Обръща внимание на необходимостта от по-подробни научни изследвания относно въздействието на фуражите върху здравето на животните и, косвено, върху човешкото здраве;

70.  Счита, че изследванията в областта на здравето на животните и тяхното благосъстояние, проведени в рамките на Седмата рамкова програма за изследвания, както и други изследвания, направени на национално и ЕС равнище, допринасят за по-ефективни действия в областта на здравето на животните;

71.  Посочва необходимостта от засилване на мрежата на референтните национални и общностни лаборатории, които се занимават с болестите по животните, като подчертава вече съществуващите мрежи, и изразява съгласие, че е необходимо прилагането на уеднаквени в научно отношение методи за тестване, които са съвместими с търговията, т.е. валидирани и приети от OIE и от търговските партньори от трети страни;

72.  Подчертава значението на обмена на научна информация в областта на здравето и благосъстоянието на животните и изтъква необходимостта от развитие на информационните платформи ERA-NET и Европейска технологична платформа за здравето на животните в световен мащаб; предимствата и недостатъците на нови и доразвити методи за диагностика (например полимеразна верижна реакция-PCR) трябва да бъдат популяризирани по-добре и използвани за благосъстоянието на животните и хората - с оглед на защитата на животните както и на снабдяването с безопасни храни в световен мащаб, особено в по-новите държави-членки;

73.  Подчертава значението на общуването с потребителите, за да се постигне разбиране за начините на разпространение и тежките последици от болестите по животните, а с това и тяхното значение за снабдяването с безопасни храни;

74.  Изразява твърдо убеждение, че клонирането на животни с икономическа цел трябва да бъде забранено;

75.  Изразява загриженост, че европейските стандарти биха могли да бъдат застрашени от вноса от трети страни, в които селскостопанските производители няма същите задължения по отношение на здравето и благосъстояние животните; призовава Комисията да проучи начини за предпазване от такава конкуренция от трети страни, включително и разглеждане на мерки, свързани с вноса, както и чрез поставяне на този въпрос на обсъждане на съответните форуми в рамките на СТО;

76.  Счита, че забавянето по отношение на предприемането на мерки, с които да се гарантира, че внасяното бразилско говеждо месо произхожда единствено от животни, които не са изложени на риск от заболяване от шап, подкопава общественото доверие в режима на ЕС относно здравето на животните;

77.  Призовава Комисията да гарантира, че изходът от преговорите в рамките на СТО не застрашава способността на европейските земеделски стопани да поддържат и повишават стандартите относно здравето и благосъстоянието на животните; счита, че възможността за подчиняване на вносните продукти на същите изисквания като европейските продукти е основен фактор при гарантирането на балансиран изход от преговорите;

78.  Призовава Комисията да гарантира, че в резултат на преговорите в рамките на СТО яйцата се обозначават като "чувствителен" продукт, с цел запазване на постигнатия напредък в областта на здравето и благосъстоянието на животните в тази област на селскостопанското производство;

79.  Изразява безпокойство относно увеличаващите се данни, които свързват разрастващата се международна търговия с живи птици и птичи продукти с развитието и разпространението на болести като например птичия грип; призовава Комисията да разгледа тези данни и при необходимост да представи подходящи предложения за политика;

80.  Приветства намерението на Комисията да зачита поетите в рамките на СТО ангажименти относно санитарните и фитосанитарните мерки, но счита, че това не следва да възпрепятства изрично допустимата съгласно Споразумението на СТО за приложение на санитарни и фитосанитарни мерки (ССФМ) възможност за въвеждане на мерки, водещи до по-високи стандарти на защита, когато това е достатъчно научно обосновано; в допълнение към това счита, че е важно да се съдейства за приемането на такива мерки на международно равнище с цел гарантиране на по-голяма конвергенция;

81.  Счита, че новото поколение споразумения за свободна търговия с Индия, Корея и страните от югоизточна Азия следва да съдържат балансирана глава, посветена на санитарните и фитосанитарните мерки, и на благосъстоянието на животните;

82.  Призовава Комисията да интегрира здравето и благосъстоянието на животните във всички свои програми за развитие с цел постигане на последователност с вътрешния подход и увеличаване на ползите от тези политики за страните партньори;

83.  Настоятелно призовава Комисията да подпише ветеринарни протоколи с потенциалните експортни пазари, като този на Китай;

o
o   o

84.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно стратегията на ЕС за третата среща на страните по Конвенцията от Орхус, която ще се проведе в Рига, Латвия

P6_TA(2008)0236 B6-0238/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид Конвенцията от Орхус за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси от 25 юни 1998 г. и предстоящата трета среща на страните (СС-3), която ще се проведе в Рига, Латвия, от 11 до 13 юни 2008 г.,

–   като взе предвид въпрос, изискващ устен отговор B6-0157/2008, от името на неговата Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

–   като взе предвид член 108, параграф 5 от своя правилник,

А.   като има предвид, че Конвенцията от Орхус влезе в сила на 30 октомври 2001 г.;

Б.   като има предвид, че конвенцията ще празнува своя десетгодишен юбилей през юни 2008 г.;

В.   като има предвид, че Конвенцията от Орхус беше ратифицирана от Европейската общност на 17 февруари 2005 г.(1) и е ратифицирана от всички държави-членки на Общността с изключение на една;

Г.   като има предвид, че понастоящем страните по Конвенцията от Орхус са 41;

Д.   като има предвид, че Парламентът и Съветът вече са приели три законодателни инструмента за прилагане на Конвенцията от Орхус(2), и като има предвид, че приемането на законодателен инструмент за достъпа до правосъдие по екологични въпроси е все още блокирано от Съвета(3);

Е.   като има предвид, че Конвенцията от Орхус има за цел да даде възможност на публичните власти и на гражданите да поемат индивидуална и колективна отговорност за опазване и подобряване на околната среда за благоденствието и благосъстоянието на настоящото и бъдещите поколения и така да насърчи устойчиво развитие;

Ж.   като има предвид, че Протоколът за регистри за изпускането и преноса на замърсители на околната среда(4) допринася за увеличаване на корпоративната отчетност, за намаляване на замърсяването и за насърчаване на устойчиво развитие;

1.  Настоятелно призовава ЕС да поеме водеща, прозрачна и конструктивна роля в преговорите и активно да допринася за дългосрочния стратегически план на Конвенцията, включително в създаването на възможно по-широк обхват на Конвенцията, така че устойчивото развитие във всичките му измерения да бъде обхванато от принципите на прозрачност, участие и отчетност;

2.  Счита, че СС-3 ще предостави добра възможност както за преглед на постигнатия до момента напредък, така и за размисъл относно бъдещите предизвикателства; счита, че осигуряването на ефективно прилагане на Конвенцията следва да бъде ключов приоритет в бъдеще;

3.  Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че решенията, взети на СС-3, способстват по-нататъшното прилагане и развитие на Конвенцията и че се създават синергии между Конвенцията от Орхус и съответните многостранни споразумения в областта на околната среда;

4.  Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки по-специално да се стремят да гарантират, че:

5.  Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да възобновят законодателната работа с цел приемане на законодателен инструмент, който прилага член 9 от Конвенцията в рамките на Европейския съюз, тъй като този последен останал стълб не е изцяло транспониран в правото на Общността; приветства плана на Комисията да организира конференция относно достъпа до правосъдие през юни 2008 г., за да се даде по-нататъшен тласък на законодателната дейност в рамките на Общността;

6.  Призовава Комисията и държавите-членки да засилят синергиите и връзките със съответни други международни организации и конвенции, и по-конкретно с Протокола от Картахена по биологична безопасност; въпреки това счита, че Конвенцията от Орхус е подходящият форум за дебатиране на хоризонтални принципи за достъп на обществеността до информация, участие и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда;

7.  Призовава Комисията да даде добър пример на публичните власти на държавите-членки чрез стриктно прилагане на Конвенцията от Орхус;

8.  Призовава държавите, които още не са сторили това, да ратифицират Конвенцията от Орхус и Протокола за регистри за изпускането и преноса на замърсители и да насърчават други държави извън Икономическата комисия за Европа на Обединените нации да станат страни по Конвенцията;

9.  Счита, че членовете на Европейския парламент, които са част от делегацията на ЕС, могат да имат съществен принос и следователно очаква, че в Рига те ще получат достъп до координационните заседания на ЕС без право на изказване;

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки и на Секретариата на Икономическата комисия за Европа на Обединените нации, с молба да бъде разпространена до всички държави - страни по конвенцията, които не са членки на ЕС.

(1) Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 г. за сключване от името на Европейската общност на Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси (OВ L 124, 17.5.2005 г., стр. 1). (2) Директива 2003/4/ЕО относно обществения достъп до информация за околната среда (OВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26); Директива 2003/35/ЕО за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда (OВ L 156, 25.6.2003 г., стр. 17), Регламент (ЕО) № 1367/2006 относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (OВ L 264, 25.9.2006 г., стр. 13). (3) Предложение за директива относно достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (COM(2003)0624). (4) Решение 2006/61/ЕО на Съвета от 2 декември 2005 г. за сключване, от името на Европейската общност, на Протокола на Икономическата комисия за Европа на ООН за регистри за изпускането и преноса на замърсители на околната среда (ОВ L 32, 4.2.2006 г., стр. 54). (5) Одобрени от името на Европейската общност с Решение 2006/957/ЕО на Съвета от 18 декември 2006 г. относно сключването, от името на Европейската общност, на изменение на Конвенцията относно достъпа да информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (ОВ L 386, 29.12.2006 г., стр. 46).

Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно последващите действия във връзка с Парижката декларация от 2005 г. за ефективността на помощите (2008/2048(INI))

P6_TA(2008)0237 A6-0171/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 177 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент, озаглавено "Кодекс за поведение на ЕС относно разделението на труда в областта на политиката за развитие" (COM(2007)0072),

–   като взе предвид своята резолюция от 23 май 2007 г. относно помощта на ЕС за търговия(1),

–   като взе предвид своята резолюция от 28 септември 2006 г. за повече и по-добро сътрудничество: пакет ефективност на помощите на ЕС през 2006 г.(2),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Помощта на ЕС: повече, по-добри и по-бързи резултати" (COM(2006)0087),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент, озаглавено "Увеличаване на въздействието от помощта на ЕС: обща рамка за изготвяне на стратегически документи за страните и съвместна многогодишна програма" (COM(2006)0088),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент, озаглавено "Финансиране за развитие и ефективност на помощта - предизвикателствата във връзка с увеличаване на помощта на ЕС 2006-2010 г." (COM(2006)0085),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент, озаглавено "Ускоряване на напредъка за постигане на Целите на хилядолетието за развитие – финансиране за развитие и ефективност на помощите" (COM(2005)0133),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, до Европейския парламент и до Европейския икономически и социален комитет, озаглавено "Последователност на политиката за развитие - ускоряване на напредъка към постигане на Целите на хилядолетието за развитие" (COM(2005)0134),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент, озаглавено "Превръщане на консенсуса от Монтерей в практика: приносът на Европейския съюз" (COM (2004)0150),

–   като взе предвид съвместната декларация на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и на Комисията, относно политиката за развитие на Европейския съюз: "Европейският консенсус" (Европейският консенсус за развитие), подписана на 20 декември 2005 г.(3),

–   като взе предвид Римската декларация за хармонизация, приета на 25 февруари 2003 г. след Форума на високо равнище относно хармонизацията в Рим, и Парижката декларация за ефективността на помощите (Парижка декларация), приета на 2 март 2005 г. след Форума на високо равнище за хармонизиране и съгласуване за ефективност на помощите в Париж (Парижки форум на високо равнище),

–   като взе предвид Резолюция A/RES/55/2 на Общото събрание на Организацията на Обединените нации (ООН) относно Декларацията на хилядолетието на ООН,

–   като взе предвид Консенсуса от Монтерей, приет на Международната конференция на ООН за финансиране на развитието, проведена на 21-22 март 2002 г.,

–   като взе предвид основните заключения и препоръки на Комитета за подпомагане на развитието (КПР) към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от партньорската проверка на Европейската общност за 2007 г.,

–   като взе предвид основните заключения на проучването от 2007 г., озаглавено "Ефективност на помощта на ЕС" и поръчано от неговата комисия по развитие,

–   като взе предвид доклада на ООН за 2007 г. относно Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по развитие (A6-0171/2008),

А.   като има предвид, че сегашната съсредоточеност върху ефективността на помощите е довела до заключението, че помощите за развитие не отговарят на очакванията в резултат на недостатъчната координация между донорите и наличието на прекалено много проекти и програми с различни процедури;

Б.   като има предвид, че тази ситуация на недостатъчни усилия води до ниски нива на собствен принос, по-неефективни програми и големи затруднения за развиващите се страни, създадени от изискванията на донорите, разделение между т. нар. "любимци" и "сираци" и пренебрегване на ключови сектори като здравеопазване, образование и програми, които включват въпросите за равенството между половете;

В.   като има предвид, че ЕС осигурява повече от половината от официалната помощ за развитие (ОПР) в света, че може да се превърне в най-ефективният донор и че следователно следва да поеме ролята на международен лидер за насърчаване на реформите, необходими за по-голяма ефикасност на помощта;

Г.   като има предвид, че ръководната цел на политиката за развитие на ЕС е премахването на бедността, в контекста на новата структура на помощите, насочена към постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР);

Д.   като има предвид, че икономическото и социалното развитие, заедно с опазването на околната среда, са взаимозависещи елементи, които вървят ръка за ръка с устойчивото развитие, в рамките на което се вписват нашите усилия за подобряване качеството на живот за всички, както е записано в параграф 36 от Пекинската декларация, приета на 15 септември 1995 г. на Четвъртата световна конференция за жените в Пекин;

Е.   като има предвид, че опазването на околната среда е издигнато на преден план сред приоритетите на ЕС и че следователно Комисията трябва да вземе предвид тази цел за всички политики, които води по отношение на развиващите се страни;

Ж.   като има предвид, че Комисията иска да бъде поддръжник на задачите, свързани с ефективността на помощите, по отношение на които тя има две тясно обвързани цели: і) да изпълни Парижката декларация и да подобри качеството на собствените си програми за подпомагане, и ii) да помогне на държавите-членки да изпълнят Парижката декларация и да подобрят ефективността си по отношение на помощите;

З.   като има предвид, че последните данни на ОИСР показват, че общо помощта от ЕС е намаляла значително през 2007 г.;

И.   като има предвид, че ангажиментите на ЕС да предоставя повече и по-добри помощи следва да включват увеличаване на ОПР до 0,56 % от брутния национален доход (БНД) до 2010 г., разработване на нови, по-предсказуеми и по-малко променливи механизми на помощите, заедно с насърчаване на по-добра координация и допълняемост, като се работи за съвместна многогодишна програма, основана на плановете и системите на страните-партньори, по-нататъшно необвързване на помощта и реформа на техническата помощ, за да се отговори на националните приоритети, като има предвид, че между 2006 и 2007 г. делът на европейския БНД, посветен на ОПР е намалял за първи път от 2000 г., като от 0,41 % е станал 0,38 %, и следователно ЕС трябва да удвои своите усилия за постигане на поставената цел в рамките на ЦХР, а именно – през 2015 г. 0,7 % от европейския БНД да бъдат посветени на ОПР;

Й.   като има предвид, че член 180 от Договора за ЕО, допълнен от член 188 Г, добавен с Договора от Лисабон, изисква "политиката на Съюза в областта на сътрудничеството за развитие и политиката на държавите-членки да се допълват и подсилват взаимно", като е необходимо държавите-членки и Съюзът да се стремят към засилена координация на донорите и по-добро разпределяне на задачите, което ще допринесе за по-голяма ефективност на помощите;

К.   като има предвид, че съществува риск амбициозните цели на Европейския консенсус за развитие, включително другите политически цели като миграцията и търговията, да намалят съсредоточеността върху развитието и да подкопаят консенсуса, постигнат в международните задачи, свързани с помощите за намаляване на бедността, като резултат от липсата на съгласуваност между различните политики на ЕС, и като напомня в тази връзка параграф 35 от Европейския консенсус за развитие, съгласно който "е важно политиките, които не са свързани с развитието, да подпомагат усилията на развиващите се страни за осъществяване на ЦХР";

Л.   като има предвид, че изтичането на мозъци е довело до критичен недостиг на здравни работници и друг квалифициран персонал от ключово значение в развиващите се страни, което от своя страна често възпрепятства ефективното предоставяне на помощ на място;

М.   като има предвид, че системата за помощите все повече се усложнява, което е видно от рязкото нарастване на броя на каналите за помощ, разпокъсването на притоците от помощи, нарастващото целево разпределяне на помощта, все по-засиленото участие на нововъзникващите икономики в тяхното сътрудничество с развиващите се страни, като се стига до разпокъсване на помощта и припокриване на дейностите на донорите на глобално, национално или секторно равнище;

Н.   като има предвид, че през следващите години едно от предизвикателствата за институциите ще бъде как най-добре да се интегрират 12–те нови държави-членки на ЕС като нововъзникнали донори, тъй като някои от тези донори смятат, че е трудно да се следват насоките за стандарти за развитие на сътрудничеството в системата за помощи, поддържани от КПР към ОИСР;

О.   като има предвид, че тази ситуация би могла да бъде пречка за ефективното обезпечаване на помощта;

П.   като има предвид, че сегашната система за разпределяне на помощите доста често не оправдава очакванията, като за много бедни страни и области с критично значение като например здравеопазване, образование, социално сближаване и равенство между половете, се отпускат малки помощи;

Р.   като има предвид, че ЕС се е посветил на решаването на въпроса за "осиротелите" или пренебрегнати държави и сектори в контекста на посочения по-горе Кодекс за поведение на ЕС относно разделението на труда в политиката за развитие, като започва да преглежда отпуснатите суми в ситуации на нестабилност;

С.   като има предвид, че Парламента, чрез механизма за проверка на Инструмента за развитие на сътрудничеството, установен с Регламент (ЕО) № 1905/2006(4) (Регламент за Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР)), и отделните държави-членки са изразили загриженост, че първоначалната цел за премахване на бедността не винаги е отразена при практическото предоставяне на помощта;

Т.   като има предвид, че много от проучванията са показали, че ефективното отчитане на използването на помощта, осъществявано с гражданско участие, е един от основните показатели за ефективността на помощта, но че по отношение на помощите все още липсва прозрачност и откритост, като има предвид, че тази липса на прозрачност затруднява достъпа до информация на правителствата, местните власти и гражданското общество в държавите бенефициери, както и че в този смисъл тя представлява значителна пречка пред по-доброто усвояване на помощта;

У.   като има предвид, че помощта често се разходва според собствените приоритети и програми на донорите, без да се полагат достатъчно усилия, за да се спази и следва националното планиране и приоритетите за развитие или националната бюджетна времева рамка, което затруднява много получателите на помощта при изготвянето на ефективен бюджет или планирането напред и затруднява парламентите, гражданското общество и останалите заинтересовани страни при контрола на притоците и ефективността на помощите;

Ф.   като има предвид, че използването на системите на държавите е ключов компонент на ефективността на помощите и се смята за важно средство за увеличаване на собствения принос на страните-партньори в разработването и осъществяването на политиката; като има предвид, че поради това използването на системите на държавите се очаква да засили националните стратегии за развитие на страните-партньори, както и рамките за изпълнение;

Х.   като има предвид, че съгласно неотдавнашно проучване относно мониторинга на Парижката декларация от ОИСР, липсата на продиктувана от търсенето техническа помощ е основен проблем за правителствата на развиващите се страни, тъй като голяма част от техническата помощ продължава да бъде ограничена и твърде скъпа и често е неефективна за изграждането на местния капацитет, предмет на член 31 от Регламента за ИСР;

Ц.   като има предвид, че ролята на националните парламенти е от първостепенно значение за повишаване на осведомеността и насърчаването на реформата на структурата на помощта, а именно чрез дебата и одобряването на рамките за развитие и бюджетите, разпределяне на средствата на свързаните с бедността сектори, насърчаване на разпределянето на задачите и търсене на отговорност от правителствата за изпълнението на целите на Парижката декларация;

Ч.   като има предвид, че местните власти са ключов участник в политиките за развитие, доколкото техните експертни познания и запознатостта им с нуждите на местно равнище им позволяват ежедневно да дават израз на очакванията на населението и да запълват пропастта, която го разделя от държавата;

Ш.   като има предвид, че гражданското общество играе съществена роля, както като партньор в политическия диалог относно ефективността и определянето на приоритетите на помощите, така и като "пазител" при контрола на държавните разходи;

Z.  Щ. като има предвид, че ИСР предвижда не повече от 15 % от тематичната кредитна линия в полза на неправителствените участници и местните власти да бъдат посветени на последните, и че това положително развитие, насочено към засилена ефективност на помощите, би следвало да се съпровожда от по-често прибягване към децентрализирано сътрудничество от страна на държавите-членки;

Ю.   като има предвид, че ЕС трябва да гарантира, че задачите, свързани с ефективността на помощите, определени на Третия форум на високо равнище относно ефективността на помощите, който ще се проведе през септември 2008 г. в Акра, са съсредоточени върху намаляване – и в дългосрочен план премахване – на бедността;

Я.   като има предвид, че както подобряването на качеството на помощите, така и увеличаването на тяхното количество, са от първостепенно значение за постигането на ЦХР и че ефективността на помощите не може да бъде претекст за неизпълнение на ангажиментите, поети от държавите-членки съгласно посочения по-горе консенсус от Монтерей;

АА.   като има предвид, че Европейският консенсус за развитие признава равенството на половете като самостоятелна цел и ангажира ЕС да засили подхода си по отношение на равенството на половете в сътрудничеството си за развитие, и че съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено "Равенство между половете и участие на жените в политическия и икономическия живот при сътрудничеството за развитие" (COM(2007)0100) задължава донорите от ЕС да гарантират ефективното изпълнение на стратегиите и практиките, които водят до действителни резултати по отношение на жените;

АБ.   като има предвид, че установяването на мира на местно, национално, регионално и световно равнище е възможно и е неделимо от напредъка на жените, тъй като те са изключително важен двигател не само за семейния живот и образованието на децата, но също така и за обществените инициативи, разрешаването на конфликти и насърчаването на устойчивия мир на всички равнища, както се посочва в параграф 18 от посочената по-горе Пекинска декларация;

1.  Призовава държавите-членки и Комисията заедно да направят всичко възможно, за да гарантират, че ЕС говори с един глас, да съгласуват предоставянето на помощите с приоритетите на страните-партньори и да направят усилията си по-съгласувани, прозрачни, предсказуеми и като цяло ефективни;

2.  Подчертава, че Комисията ще трябва да поддържа целостта на задачите, свързани с развитието с ясен фокус върху крайната цел за премахване на бедността, както и да подчертава ефективното прилагане на приоритетните политики, което включва фокусиране върху резултатите;

3.  Подчертава, че увеличението на цените на суровините изигра основна роля за настъпването на настоящата глобална продоволствена криза, която е в състояние да заличи всички предприети усилия за засилване ефективността на помощите, и изисква от Комисията и от всички държави-членки да подкрепят всяка мярка, която може да допринесе за стабилизиране на цените на суровините за развиващите се страни;

4.  Призовава Комисията да оказва помощ за интегрирането на новите членове в международни подходи с повишена координация по отношение на политиката за развитие и предоставянето на помощите с подходящите механизми, да работи съвместно с новите държави-членки за определяне на начина, по който ще постигнат договорените на Парижкия форум на високо равнище допълнителни цели на ЕС по отношение на ефективността на помощите, както и да проучва възможността оттук нататък за евентуални съвместни програмни дейности; напомня в тази връзка, че новите държави-членки са поели ангажимент да постигнат до 2010 г. целта от 0,17 % от БНД за ОПР, а до 2015 г. – 0,33 %, като техните предстоящи вноски трябва да засилят ролята на ЕС в областта на сътрудничеството за развитие;

5.  Признава ключовата роля на демократичния собствен принос и парламентарния контрол в развиващите се страни за гарантирането на ефективността на помощите, необходимостта ЕС да предостави на парламентите на развиващите се страни ресурси и подкрепа за развитието на капацитет с цел да се гарантира, че тези държави имат достатъчен капацитет за осъществяване на контрол и надзор на бюджета на техните правителства; признава и важността на факта, че по-доброто отчитане на резултатите пред Европейския парламент, гражданското общество и държавите-членки може да допринесе за изграждането на доверие в програмите на Общността, да повиши отчетността и да позволи по-стратегически форми на надзор; в тази връзка призовава Комисията да предложи нов показател за наблюдение на парламентарния контрол;

6.  Призовава Комисията и държавите-членки съвместно да определят показателите за отчитане на резултатите, адаптирани спрямо показателите на ЦХР, по-специално във връзка с бюджетното подпомагане, така че националните парламенти, местните власти и местното гражданско общество, както и Европейският парламент, да могат да проследяват резултатите от участието на ЕС;

7.  Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че политиките на ЕС и структурата на помощите поддържат принципа от Парижката декларация за насочено към резултатите управление, по-конкретно с цел постигане на резултати по отношение на ЦРХ, които е най-малко вероятно да бъдат изпълнени според доклада на ООН за 2007 г. относно Целите на хилядолетието за развитие, например по отношение на петата ЦРХ;

8.  Изисква от Комисията да изготви регистър на всички финансови инструменти, които е отпуснала в областта на доброто управление, без значение дали става дума за средства от Европейския фонд за развитие (ЕФР), ИСР, Стратегията ЕС-Африка или парите, предоставени на африканските правителства за целите на доброто управление, така че да се проверят тяхната съгласуваност и доброто управление на средствата;

9.  Призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят създаването и прилагането на новаторски механизми за финансиране, предназначени значително да допринесат за постигането на ЦХР в предвидените срокове; подчертава, че тези допълнителни средства не могат да заменят вече поетите ангажименти по отношение на ОПР;

10.  Подкрепя решението на Комисията да използва бюджетната подкрепа във все по-голяма степен, но същевременно насърчава Комисията да проучи допълнително предизвикателствата на този начин за оказване на помощ;

11.  Призовава държавите-членки и националните им парламенти да насърчават задачите, свързани с разделението на труда, най-вече както е установено в гореспоменатия Кодекс за поведение относно разделението на труда в политиката за развитие и да съставят годни за изпълнение планове относно начина, по който възнамеряват да ги приложат с оглед усъвършенстване на работата по европейската помощ, като същевременно гарантират, че тази програма се ръководи от страните-партньори, а не само от донорите;

12.  Подчертава, че разделението на труда следва да бъде ръководено от държавите, да се основава на принципите на Парижката декларация, да бъде насочено към постигането на резултати и да води до достатъчно финансиране на всички сектори във всяка страна-партньор;

13.  Подкрепя преразглеждането и разширяването на инициативата "донорски атлас" с оглед насърчаване на по-последователен междудържавен политически диалог сред европейските донори;

14.  Напомня, че поради корупция се отклоняват средства, предназначени за развитие, а това я прави основно препятствие за по-голямата ефективност на помощите; призовава Комисията да подобрява наблюдението на разпределянето на помощите за развитието и да насърчава бенефициерите на помощите да ратифицират и прилагат стриктно международните и регионалните споразумения, приложими в тази област;

15.  Призовава Комисията да осигури по-голяма отчетност, както и прозрачност на системите за обществен финансов мениджмънт на държавите, когато съществува гаранция, че помощите ще бъдат използвани по предназначените цели, за да се засилят едновременно собственият принос и намаляването на бедността;

16.  Изисква от Комисията и от Съвета да вземат конкретни мерки за борба с корупцията, по-специално като окажат подкрепа за инициативи на гражданското общество, предназначени за гарантиране на прозрачност при използването на предоставените от ЕС помощи, и като призоват всички държави-членки и страни-партньори да ратифицират Конвенцията на ООН срещу корупцията от 2003 г.;

17.  Подкрепя ролята на Комисията за координиране на сътрудничеството за развитие между държавите-членки на централно и на местно равнище и подчертава допълнителния принос на Комисията при поемането на водеща роля в политическия диалог между ЕС и страните-партньори на основата на общите ценности на ЕС като например утвърждаването на правата на човека и насърчаването на равенството между половете;

18.  Призовава Комисията да продължи да опростява процедурите, включително процесите на доставка на помощите, да продължи да децентрализира отговорността и да осигурява на делегациите достатъчен капацитет (персонал и умения), както и по целесъобразност да контролира или оказва влияние по отношение на процедурата по определяне и одобрение на тематичните и регионални бюджетни редове, за да изпълнят отговорностите си; подчертава важността да се предостави достатъчно развоен капацитет на бъдещата Европейската служба за външна дейност;

19.  Призовава също така от Комисията да насърчи редовните контакти и общата работа на своите делегации с гражданското общество и местните власти, така че по-добре да се вземат предвид нуждите и приоритетите на страните-партньори, като по този начин се благоприятства по-доброто усвояване на помощите, което е и основната цел на Парижката декларация;

20.  Подчертава необходимостта да се подобрят насоките и методологията за мониторинг на Парижката декларация с цел да се подобри колективното разбиране на програмата, установена от Парижкия форум на високо равнище и да се осигури непрекъснато събиране на информация относно показателите в основните държави, получаващи помощи; подчертава необходимостта да се гарантира, че държавите-донори изпълняват обещанията си за предоставяне на помощи и призовава държавите-членки да предоставят по-добър достъп до своите съответни данни, за да се подпомогне повишаването на прозрачността и отчетността при изготвянето на доклади относно помощите; следователно подчертава нуждата от прилагане на точни показатели за междинна оценка, като резултатите позволят коригирането и/или засилването на необходимите действия за постигане на поставените за 2010 г. цели;

21.  Подчертава необходимостта да се разработи средносрочен план за мониторинг, за да се преразгледа напредъка и да се насърчат ориентирани към действие мерки, които да засилят доверието в мониторинга на национално равнище, да се постигне съгласуване между усилията на мониторинга на национално и международно равнище и да се намали потенциалното дублиране на усилията при мониторинга на ангажиментите по Парижката декларация, поети от ЕС;

22.  Призовава Комисията да направи още по-ясни определенията относно разпределянето по сектори на ОПР, така че да се подобри съгласуваността на резултатите и да се намалят транзакционните разходи при управлението на данните на Комисията и на държавите-членки на национално равнище; призовава Комисията да гарантира, че няма разширяване на дефинициите за ОПР с цел включване на елементи, които не са част от помощите, като например разходите за военни цели;

23.  Призовава Комисията и държавите-членки, съгласно ангажимента, поет на световната среща на върха за социалното развитие, проведена в Копенхаген на 5-12 март 1995 г., да се съобразят с искането на организациите на гражданското общество поне 20 % от помощите за развитие да бъдат посветени на подобряването на основните обществени услуги като образование, здравеопазване, достъп до вода и санитарна инфраструктура;

24.  Призовава членовете на КПР към ОИСР – компетентният в тази област орган – да изготвят възможно най-бързо определение на сътрудничеството за развитие, което да е в състояние да доведе до окончателно прекратяване на отклоняването на помощите за цели, които нямат никаква връзка с развитието, тъй като отклоняването на средства е възможно единствено поради настоящото изключително широко официално определение на помощта за развитие;

25.  Призовава Комисията и държавите-членки напълно да освободят помощта си, по-специално техническата помощ, помощите под формата на хранителни продукти и помощта за транспорта на хранителни продукти, в съответствие с препоръката на КПР към ОИСР от 2001 г. за страните, които отговарят на условията за ЕФР, и с член 31 от Регламента за ИСР;

26.  Призовава Комисията и държавите-членки поетапно да премахнат ограниченията, свързани с политиката – особено ограниченията, характерни за икономическата политика, да подкрепят общото разбиране по отношение на ключови приоритети и да използват влиянието си, за да убедят Световната банка и Международния валутен фонд да подкрепят същата позиция; отправя специално искане стратегията "помощ за търговия" да бъде в полза на всички развиващи се страни, а не само на далите съгласие за по-голяма либерализация на своите пазари, особено в рамките на споразуменията за икономическо сътрудничество;

27.  Подчертава необходимостта международните финансови институции и държавите-донори да правят публично достъпни условията за предоставяне на помощите за развитие, така че да може да се упражни същински демократичен контрол от страна на парламентите, местните власти и гражданското общество;

28.  Подчертава нуждата помощите да се разпределят съгласно собствените приоритети и програми на партньорите и да се съобразяват с националните приоритети за планиране и развитие или с националната бюджетна времева рамка;

29.  Подчертава, че една по-добра координация между Комисията и държавите-членки следва да реши проблема със страните и секторите, които са били пренебрегнати, и подчертава значението на осъвременената и преработена версия на донорския атлас;

30.  Подчертава необходимостта от засилване на напредъка в постигане на ЦХРв областта на здравеопазването, в частност в ситуации на нестабилност и необходимостта ГД "Хуманитарна помощ" към Комисията и ГД "Развитие" да координират работата си по време на фазата на предоставяне на хуманитарна помощ, фазата на преход и фазата на развитие (връзка между помощ, възстановяване и развитие), както например е заявено в Европейския консенсус относно хуманитарната помощ(5);

31.  Подчертава необходимостта от задълбочаване на консултациите на Комисията с партньори от гражданското общество на централно и местно равнище чрез по-добре структурирани срещи по въпросите на политиката, стратегическото програмиране и ефективността на помощите, включително изискванията за покани за представяне на предложения, процедурите за плащане, финансовия контрол върху проектите, осъществяването на наблюдение и процесите на извършване на оценка; призовава правителствата-донори и правителствата-партньори да осигурят пълно и съдържателно участие на гражданското общество и местните власти при планирането, изпълнението, осъществяването на наблюдение и оценка на бюджетите и програмите за развитие и да подпомагат обстоятелствата, необходими за изпълнението на техните роли;

32.  Подчертава, че участието на жени и женски движения във формулирането и осъществяването на политика и програми, в изпълнението, осъществяването на наблюдение и оценката следва да се възприемат като неразделна част от осигуряването на истински принос, като се има предвид диспропорционалното въздействие на бедността върху жените;

33.  Подчертава необходимостта да се включват местните власти, както на държавите-членки, така и на партньорите от ЕС, в процеса на постигане на целите на Парижката декларация, по-специално при всички етапи на изготвяне, прилагане и оценка на политиките за развитие;

34.  Напомня определящата роля, която могат да играят членовете на различните диаспори за подобряване ефективността на европейските помощи, и призовава поради това Комисията и държавите-членки да ги включат в по-голяма степен в изготвянето и прилагането на европейските програми за развитие; подчертава, че включването на чужденци или на лица с чужд произход в партньорствата между ЕС и съответните страни на произход съставлява мощен двигател за интеграцията;

35.  Счита, че увеличаването на прозрачността на информацията относно притоците на хуманитарна помощ е от съществено значение за по-ефективното използване на помощите и подобряване на взаимната отчетност, както и за гарантирането на навременно достигане до обществеността на изчерпателна информация относно всички предоставени, разпределени и изплатени помощи, включително публикуването на надеждни програми по страни за ангажименти за предоставяне на помощи и за разходи за помощи; че следва да е налице автоматично, навременно и проактивно разгласяване от страна на държавите-членки и на партньорите на всички документи, свързани с планирането, изпълнението и оценката на стратегиите и проектите за предоставяне на помощи; и че това разгласяване следва да включва оповестяването на информация, която позволява на обществеността да участва във вземането на решения, при това на езици и под форми, подходящи за всички заинтересовани страни;

36.  Призовава Комисията и държавите-членки да постигнат напредък в тази област, като подкрепят установяването на счетоводни стандарти по отношение на изискванията относно предоставяната информация за външно подпомагане и като работят заедно с граждански организации, националните парламенти, местните власти и международни организации за установяването на добри практики за вписване на притоците помощ в националните бюджети;

37.  Призовава настоятелно Комисията и държавите-членки да приведат помощите си в съответствие със системите на държавите, като използват обща и секторна бюджетна подкрепа, която следва да се основава на план за сериозно намаляване на бедността, който засилва вътрешната отчетност и който е свързан с взаимния ангажимент за намаляване на бедността и за постигане на ЦХР, както и да се основава на спазването на правата на човека и засилването и подобряването на наблюдението, финансовото управление и отчетността;

38.  Подчертава необходимостта от увеличаващо се и предвидимо финансиране от страна на Комисията и държавите-членки под формата на многогодишни ангажименти за предоставяне на помощи (за 3 или повече години), които са основани на ясни и прозрачни критерии и на резултатите от усилията за премахване на бедността, включително специфичните резултати по сектори, съгласувани със страните-партньори, и осъществяването на тези ангажименти по график и по прозрачен начин, така че да се даде възможност за инвестиции в осигуряването на човешки ресурси, които са жизненоважни за подобряването на ефективността на помощите; приветства инициативите за сключване на договори по ЦХР с оглед осигуряването на по-предвидима форма на бюджетна подкрепа в дългосрочен план; въпреки това настоява, че в това се включва сериозен ангажимент от страна на страните-партньори за постигане на ЦХР и че е необходимо осъществяването на постоянно наблюдение с особено внимание върху резултатите; приветства договорите, отнасящи се до ЦХР, като един от вариантите за повишаване на предвидимостта на помощите;

39.  Отбелязва, че в повечето развиващи се страни, повечето от целите, поставени в рамките на ЦХР, няма да бъдат постигнати до 2015 г.; и призовава настоятелно държавите-членки да подготвят годишни програми за изпълнение на дадените обещания;

40.  Признава значението на определянето на целите по такъв начин, че постепенно да се достигне положение, при което 100 % от техническата подкрепа да бъде продиктувана от търсенето и съгласувана с националните стратегии на партньорите;

41.  Подчертава, че техническата помощ, подготвена съобразно нуждите, изразени от държавите-бенефициери и организациите на гражданското общество, а не според приоритетите на държавите-донори, следва да позволи едновременно увеличаване на капацитета на партньорите на ЕС и усвояването на местно равнище;

42.  Отбелязва, че реформата по отношение на помощите е само една от стъпките, които ЕС трябва да предприеме, като заедно с това да направи така, че неговите политики в областта на търговията, сигурността, миграцията, земеделието, рибното стопанство, енергетиката, околната среда, промените в климата и др. да са съгласувани с целите за развитие, за да бъдат в полза на развиващите се страни и да насърчат справедлива международна финансова и търговска система в подкрепа на развитието; напомня в тази връзка параграф 35 от Европейския консенсус за развитие, съгласно който "е важно политиките, които не засягат развитието, да подкрепят полаганите от развиващите се страни усилия за осъществяване на ЦХР";

43.  Напомня ангажиментите, поети от държавите, подписали Парижката декларация, за довеждане до успешен край на стратегическите оценки на околната среда на секторно и национално равнище; призовава в тази връзка Комисията да се придържа към тази цел, така че да оцени въздействието на своите политики, по-специално във връзка с промените в климата, опустиняването и биоразнообразието в развиващите се страни;

44.  Подчертава, че работата във връзка с ефективността на помощта трябва да се съпътства от по-добра осведоменост на гражданите на държавите-донори относно целите, условията за прилагане и получателите на помощите за развитие.

45.  Припомня, че Европейският консенсус за развитие признава равнопоставеността на половете като самостоятелна цел и съответно тя следва да бъде ключова област – предмет на обсъждане в контекста на ефективността на помощите;

46.  Признава, че програмите, които се отнасят до количеството и качеството на помощите са неразривно свързани и че с оглед постигането на целите за ефективност на помощите трябва да има траен ангажимент към съществуващите цели по отношение на количеството, така както са договорени от всички държави-членки на ЕС; в този смисъл призовава настоятелно Комисията и държавите-членки да препотвърдят ангажимента си за постигане на общата цел за ОПР от 0,56 % от БВД през 2010 г. и 0,7 % през 2015 г. по отношение на увеличаването на помощите и да създадат амбициозни многогодишни програми за измерване на постепенното увеличаване на бюджетите за помощи;

47.  Подчертава колко е важно да се обръща сериозно внимание на равнопоставеността на половете на всеки етап от изготвянето на програми, тяхното изпълнение, осъществяването на наблюдение и извършването на оценка;

48.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Комитета за подпомагане на развитието към ОИСР и националните парламенти на държавите-членки.

(1) ОВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 291. (2) ОВ C 306 E, 15.12.2006 г., стр. 373. (3) ОВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1. (4) Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на финансов инструмент за развитие на сътрудничеството (ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 41). (5) Съвместно изявление на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и на Комисията "Еврпейският консенсус относно хуманитарната помощ", подписан на 18 декември 2007 г. (ОВ C 25, 30.1.2008 г., стр. 1).

Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. за Судан и Международния наказателен съд (МНС)

P6_TA(2008)0238 RC-B6-0240/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно Судан,

–   като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд (МНС) и неговото влизане в сила на 1 юли 2002 г.;

–   като взе предвид приемането на Резолюция 1593 на Съвета за сигурност на ООН на 31 март 2005 г.,

–   като взе предвид заключенията на Съвета относно Судан/Чад от 11 декември 2007 г. и 30 януари 2008 г.,

–   като взе предвид декларацията на председателството от името на Европейския съюз, приета на 31 март 2008 г., във връзка с годишнината от отнасянето на положението в Дарфур/Судан до МНС,

–   като взе предвид присъждането на наградата "Сахаров" за 2007 г. на Salih Mahmoud Osman, судански адвокат - защитник на човешките права, който работи в района на Дарфур в Судан, за неговата дейност в опит да постигне справедливост за жертвите на гражданската война в Дарфур,

–   като взе предвид кампанията "Справедливост за Дарфур", подета от голяма група неправителствени организации с цел Судан да бъде принуден да сътрудничи с МНС и да се съобрази със заповедите за задържане на МНС,

–   като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

А.   като има предвид, че положението със сигурността в Дарфур остава изключително нестабилно и се стига до значителни сблъсъци между бунтовническите движения и правителствените сили, които оказват влияние върху хуманитарните операции;

Б.   дълбоко потресен от страданието на стотици хиляди мъже, жени и деца, които са били бити, убивани, изнасилвани, изселвани или измъчвани по друг начин в конфликта в Дарфур и като отбелязва, че ситуацията се влошава постоянно от 2003 г. насам и че безразборните въздушни атаки срещу цивилни граждани продължават;

В.   като има предвид, че според концепцията на ООН относно "отговорността за защита" в случаите, когато националните власти явно не успяват да защитят населението си, други поемат отговорността да осигурят необходимата защита;

Г.   като има предвид, че през март 2005 г. Съветът за сигурност на ООН отнесе въпроса за положението в Дарфур до МНС, след което беше започнато разследване;

Д.   като има предвид, че Судан е подписал Римския статут, който създаде МНС през 2002 г., но не го е ратифицирал;

Е.   като има предвид, че правителството на Судан, като член на ООН, е задължено да сътрудничи на МНС съгласно Резолюция 1593 (2005), която Съветът за сигурност прие в съответствие с правомощията си по Глава 7;

Ж.   дълбоко разтревожен от факта, че, от момента на издаване на заповедите за задържане, правителството на Судан многократно отказва да сътрудничи на МНС и реално е увеличило действията си на явно незачитане на МНС и международната общност;

З.   като има предвид, че през април 2007 г. МНС издаде две заповеди за задържане на бившия министър на вътрешните работи на Судан Ahmad Harun и бившия водач на милициите джанджауид Ali Muhammad Ali Abd-Al-Rahman, известен също така като "Ali Kushayb", по 51 обвинения във военни престъпления и престъпления срещу човечеството;

И.   като има предвид, че понастоящем Ahmad Harun е министър по хуманитарните въпроси и като такъв отговаря за благосъстоянието на жертвите на същите престъпления, в които е обвинен, а също така отговаря за връзките с мироопазващата мисия на ООН в Дарфур (UNAMID); като има предвид, че той също така беше повишен и оглави правителствена комисия, натоварена с изслушването на жалби, свързани с правата на човека; и като има предвид, че Ali Kushayb – който беше задържан в Судан по други обвинения по времето, когато заповедите бяха издадени - беше освободен от затвора през октомври 2007 г., въпреки че е издирван от МНС;

Й.   като има предвид, че през юни 2007 г. и отново през декември 2007 г. прокурорът докладва на Съвета за сигурност на ООН, че правителството на Судан не сътрудничи и не желае да сътрудничи на МНС и отбеляза, че не са предприети никакви стъпки за задържане и предаване на Ahmad Harun и Ali Kushayb;

К.   като отбелязва, че на 5 юни 2008 г. главният прокурор на МНС Luis Moreno-Ocampo ще докладва за седми път на Съвета за сигурност на ООН относно напредъка на разследванията си в Дарфур и относно сътрудничеството, предлагано от органите в Судан;

Л.   решен да окаже подкрепа на МНС в този решаващ момент от работата му и напълно убеден, че да се сложи край на безнаказаността за организаторите и извършителите на ужасяващи престъпления в Дарфур, е основен елемент от решаването на конфликта в Дарфур;

М.   като има предвид, че на 10 и 11 май 2008 г. бунтовници от Движението за справедливост и равенство (JEM) организираха нападение срещу Омдурман, в близост до Хартум, довело до поне 200 жертви;

Н.   като има предвид, че на 20 май 2008 г., след първа вълна от сблъсъци през седмицата преди това, започнаха ожесточени боеве между суданската армия и Суданската народна освободителна армия (SPLA), в Абией, богат на петрол град, за който спорят северните и южните части, довели до между 30 000 и 50 000 вътрешно разселени лица според ООН и все още неопределен брой пострадали;

O.   като има предвид, че на 4 май 2008 г. бойни самолети на суданската армия бомбардираха цивилни цели в Северен Дарфур, което причини смъртта на 12 цивилни лица;

П.   като има предвид, че към днешна дата се твърди, че в резултат на конфликта в Судан има около 300 000 жертви (неотдавнашни изчисления на ООН) и 2,5 милиона вътрешно разселени лица и бежанци, като несигурността в региона на Дарфур се увеличава;

Р.   като има предвид, че UNAMID все още разполага само с около 7 500 войници и по-малко от 2000 полицаи на място, от общо 26 000, за които е дадено разрешение;

1.  Твърдо осъжда постоянното нежелание на Судан да сътрудничи на МНС, да задържи и предаде на МНС Ahmad Harun и Ali Kushayb и да изпълнява своите задължения в съответствие с международното хуманитарно право, като по този начин демонстрира крещящо неуважение спрямо стотиците хиляди жертви и техните семейства и спрямо милионите хора, принудени да напуснат своите домове от началото на конфликта;

2.  Настоятелно призовава суданското правителство да ратифицира статута на МНС и да изпълни Резолюция 1593 (2005) на Съвета за сигурност на ООН, както и да сътрудничи безусловно на МНС и да полага усилия за пълно и ефективно разследване и наказателно преследване на военните престъпления и на престъпленията срещу човечеството, извършени в региона на Дарфур;

3.  Настоятелно призовава властите в Хартум да задържат и предадат двете заподозрени от МНС лица без допълнително забавяне, веднага да прекъснат цикъла на безнаказаност в Дарфур и да сътрудничат при бъдещите разследвания на МНС в Дарфур;

4.  Призовава Съвета по общи въпроси и външни отношения, заседаващ на 16 и 17 юни 2008 г., и Европейския съвет от 19 и 20 юни 2008 г. да обсъдят доклада на прокурора към МНС и да предприемат мерки за приемане на конкретно насочени наказателни мерки от страна на ЕС срещу група судански длъжностни лица с изяснена самоличност, които носят отговорност за отказа на Судан да сътрудничи на МНС, включително:

5.  Настоятелно призовава държавите-членки на ЕС и страните-кандидатки за членство в ЕС, които са представени в Съвета за сигурност на ООН, а именно Белгия, Франция, Италия, Обединеното кралство и Хърватия, да заемат принципна позиция по време на доклада на прокурора на 5 юни 2008 г., в съответствие с общата позиция на ЕС по МНС, и да реагират адекватно на заключенията на прокурора, като призоват Судан да изпълни незабавно Резолюция 1593 (2005) на Съвета за сигурност на ООН и исканията на МНС;

6.  Призовава всички останали държави, представени в Съвета за сигурност на ООН, също да подкрепят всяко искане за сътрудничество, представено от прокурора на МНС, от името на същия съд, като в частност призовава Китай, Русия, Южна Африка и Либия да изпълнят своите собствени думи съгласно Резолюция 1593 (2005) на Съвета за сигурност на ООН и да не създават затруднения за действията на Съвета за сигурност на 5 юни 2008 г.;

7.  Настоятелно призовава държавите-членки на ЕС и Съвета за сигурност на ООН да окажат натиск, за да се споменат конкретно безнаказаността и включването на заповедите за задържане на МНС в официалния мандат за предстоящото посещение на Съвета за сигурност на ООН в Хартум в края на май;

8.  Призовава Комисията и държавите-членки на ЕС да гарантират, че тяхната значителна помощ за Судан не се доставя чрез Министерството на хуманитарните въпроси на Ahmad Harun, като настоятелно призовава донорите да окажат официален натиск върху суданското правителство да свали Ahmad Harun от поста му;

9.  Призовава ЕС да упражни натиск над Китай, за да се присъедини към международните усилия за прекратяване на конфликта и да използва сериозното си влияние над правителството на Судан, базиращо се на ролята на Китай като основен доставчик на приходи за правителството на Судан, произхождащи от продажбата на петрол; настоятелно призовава Китай да престане да доставя оръжие на Судан;

10.  Призовава Африканския съюз и Арабската лига активно да се ангажират с проблемите на Дарфур, като принудят правителството на Судан да започне да сътрудничи на прокуратурата към МНС при настоящите и бъдещите разследвания, и призовава председателството на ЕС да включи сътрудничеството на Судан с МНС в дневния ред за политическия диалог и срещите на най-високо равнище с основни партньори като Китай, Съединените щати, Африканския съюз или Арабската лига;

11.  Призовава Съвета и Комисията да осведомяват редовно Европейския парламент относно настоящите им и бъдещи усилия, насочени към оказване на натиск над правителството на Судан да съдейства на МНС, и се ангажира да се информира по този въпрос и да използва всички налични възможности за повдигането му както със судански длъжностни лица, така и с други партньори;

12.  Осъжда нападенията на Омдурман, извършени на 10 и 11 май 2008 г. от бунтовниците от Движението за справедливост и равенство (JEM), както и въздушните бомбардировки в Северен Дарфур от 4 май 2008 г., при които бяха убити 12 души, а други 30 бяха ранени, като бяха разрушени училище, водоснабдителни съоръжения и пазар;

13.  Изразява сериозната си загриженост по отношение на подновените бойни действия между суданската армия и Суданската народна освободителна армия (SPLA) в Абией, които водят до увеличаване на хуманитарните нужди, затрудняват хуманитарните операции и евентуално биха могли да поставят в опасност мирното споразумение от 2005 г.;

14.  Осъжда всяко нарушение на мирните споразумения и споразуменията за прекратяване на огъня от която и да е страна и по-специално насилието върху цивилното население и обстрелването на хуманитарна помощ;

15.  Призовава властите в Судан, по-специално Правителството на националното единство, да предоставят пълна подкрепа за ефективното установяване на съвместната операция на Африканския съюз и ООН в Дарфур (UNAMID), и да подкрепят всички усилия за изграждането на стабилност и създаването на обстановка на сигурност;

16.  Подчертава отново, че не може да съществува траен мир без правосъдие по отношение на сериозните престъпления; призовава наблюдателите на мирните преговори от ЕС да изтъкнат колко важно е да се сложи край на безнаказаността за постигането на трайно зачитане на принципа на правовата държава и правата на човека в Судан;

17.  Призовава правителството на Судан и всички въоръжени групи да зачитат правата на човека и международното хуманитарно право, като се въздържат от всякакъв вид произволни нападения върху граждани, включително сексуално насилие върху жени,

18.  Призовава всички участващи в конфликта страни да се въздържат от набиране и използване на деца-войници на възраст под 18 години и призовава властите на Судан да защитават разселените деца, особено непълнолетните без придружител, съобразно съответните конвенции;

19.  Наред с това призовава всички трети страни да прекратят износа на оръжия към всички страни, които участват в конфликта в региона, и да поддържат зачитането на правата на човека и международния мир и сигурност в отношенията си със Судан;

20.  Изразява загриженост относно информация за масови арести в Хартум след нападението от бунтовници; припомня на правителството на Судан неговите задължения съобразно Африканската харта за правата на човека и народите, която гласи, наред с другото, че никой не може да бъде произволно арестуван или задържан и че всеки човек има правото на защита и съдебен процес в разумен срок;

21.  Настоятелно приканва специалния представител на ЕС за Судан, Pekka Haavisto, в съответствие с мандата му и общата позиция на ЕС относно МНС, да заеме активна позиция и използва всички съществуващи възможности за налагане, съвместно със судански участници в диалога и други партньори, на необходимостта от незабавно арестуване и предаване на Ahmad Harun и Ali Kushayb и сътрудничество с МНС, и приканва специалния представител да докладва редовно пред другите институции на ЕС относно развитието в това отношение;

22.  Изразява дълбока загриженост относно сериозния недостиг на ресурси на UNAMID и призовава държавите-членки на Африканския съюз и международната общност да увеличат своя принос, за да дадат възможност за незабавното разполагане на допълнителни войски и оборудване в Дарфур;

23.  Настоятелно приканва правителството на Судан да зачита поетия от него ангажимент по отношение на мораториума върху ограниченията и препятствията пред всички хуманитарни работници; подчертава, че ескалацията на насилието през последния месец оказа влияние и върху хуманитарните дейности, тъй като разбойнически действия и отвличания на самолети причиниха загуби на помощи, което наскоро принуди агенциите по храните да намалят наполовина храната за повече от три милиона нуждаещи се в Дарфур;

24.  Призовава ЕС и другите международни участници да прилагат подходящи мерки, насочени срещу извършителите на насилствени действия, които нарушават временното примирие или извършват нападения върху граждани, мироопазващи сили или хуманитарни операции, и да предприемат всички необходими действия, за да съдействат за прекратяването на безнаказаността;

25.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, специалния представител на ЕС за Судан, правителството на Судан, правителствата на държавите-членки на ЕС и членовете на Съвета за сигурност на ООН, институциите на Африканския съюз, институциите на Арабската лига и Прокурора към МНС.

Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно задържането на политически затворници в Беларус

P6_TA(2008)0239 RC-B6-0239/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид своите предишни резолюции относно положението в Беларус, и по-специално тази от 21 февруари 2008 г.(1),

–   като взе предвид декларацията на Европейската комисия от 21 ноември 2006 г. относно готовността на Европейския съюз да поднови своите отношения с Беларус и нейния народ в рамките на европейската политика на добросъседство (ЕПД),

–   като взе предвид декларацията на председателството на ЕС от 28 март 2008 г. относно Беларус,

–   като взе предвид изявлението на председателството на ЕС от 29 април 2008 г. относно възобновеното задържане и тормоз на политическите опоненти в Беларус,

–   като взе предвид изявлението на председателството на ЕС от 6 май 2008 г. относно неотдавнашното развитие на отношенията между Беларус и Съединените щати,

–   като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

А.   като има предвид, че двама беларуски активисти за демокрация, Андрей Ким и Сергей Парсюкевич, получиха сурови присъди за участие в мирни демонстрации на предприемачите на 10 и 21 януари 2008 г.;

Б.   като има предвид, че продължаващото задържане на Александър Козулин е още един пример за това как Беларус пренебрегва задължението си да зачита принципите и ангажиментите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), член на която е Беларус;

В.   като има предвид, че призова Съвета и Комисията да направят предложения за оказване на още по-силен натиск върху режима на Лукашенко в рамките на международни организации и поиска да бъде представен пълен пакет от конкретни, целенасочени санкции, които да накажат сурово извършителите на потисничество, без да причиняват допълнително страдание на гражданите на Беларус;

Г.   като има предвид, че осъди употребата на насилие и задържането на голям брой участници по повод Деня на свободата в Минск и в други беларуски градове на 25 март 2008 г.;

Д.   като има предвид, че решението на правителството на Беларус да обяви 10 дипломата на Съединените щати за персона нон грата и извършеното експулсиране на американския посланик в Беларус са неоправдани мерки, които вредят на интересите на народа на Беларус;

1.  Изразява дълбоко съжаление, че положението на демокрацията, правата на човека и правовата държава в Беларус не се подобрява; подчертава, че постоянните произволни арести на членове на гражданското общество и опозиционни активисти, по-специално неотдавнашното временно задържане на и делото срещу Александър Милинкевич, както и ограничителните мерки, наложени на независимите медии, противоречат на използваната напоследък реторика от правителството на Беларус относно желанието за подобряване на отношенията с Европейския съюз;

2.  Осъжда суровите присъди на Сергей Парсюкевич и Андрей Ким от 22 и 23 април 2008 г. в Минск за участието им в демонстрации на предприемачите на 10 януари 2008 г.; в същото време изразява дълбоко съжаление за честата употреба на прекомерна сила от страна на беларуските сили за сигурност и арестите на мирни граждани, събрали се в Минск на 25 март 2008 г., за да отбележат деветнадесетата годишнина от основаването на независима Беларуска народна република; призовава беларуските власти безусловно да се въздържат от употребата на всякакви форми на насилие срещу представителите на демократичната опозиция;

3.  Настойчиво призовава беларуските власти да освободят незабавно и безусловно оставащия политически затворник Александър Козулин, както и да прекратят използването на сплашване, тормоз, целеви арести и политически мотивирани съдебни преследвания срещу активистите на демократичната опозиция и на гражданското общество в Беларус;

4.  Отново заявява, че спазването на демократичните принципи е ключовият въпрос за нормализиране на отношенията с Беларус;

5.  Осъжда задържането на журналисти от независими медии, претърсванията в техните домове и конфискуването или унищожаването на екипировката им от тайните служби на Беларус (КГБ) и осъжда усилията на беларуските органи за нарушаване на свободата на медиите;

6.  Отправя искане към Съвета и Комисията да предоставят съществена подкрепа за жертвите на нарушения на правата на човека в Беларус; счита, че увеличената финансова помощ за организации на гражданското общество, и по-конкретно свободни медии, е необходима за насърчаване на правата на човека в страната;

7.  Напомня, че на 21 ноември 2006 г. Европейският съюз изрази своята готовност да поднови отношенията си с Беларус и с народа на Беларус в рамките на европейската политика на добросъседство, веднага щом правителството на Беларус демонстрира, че зачита демократичните ценности и основните права на беларуския народ;

8.  Подчертава, че за да може да влезе в същински диалог с ЕС, Беларус трябва да изпълни оставащите условия, изложени в неофициалния документ на Комисията, озаглавен "Какво Европейският съюз би могъл да даде на Беларус", които включват освобождаване на всички политически затворници, премахване на смъртното наказание, гаранции за свобода на медиите и свобода на изразяване, независимост на съдебната система и зачитане на демократичните ценности и на основните права на беларуския народ;

9.  Осъжда факта, че Беларус е единствената страна в Европа, в която все още има смъртно наказание, което противоречи на европейските и универсалните ценности;

10.  Изразява дълбоко съжаление по повод Закона за свободата на религията и религиозните организации от 2002 г., който противоречи на международните принципи на религиозна свобода и права на човека, включително на принципите, залегнали в Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), и отчита, че в резултат от този законодателен акт, дейността на много религиозни общности е била ограничена и техните водачи са подложени на постоянен тормоз, преследване, глоби и лишаване от свобода;

11.  Настоятелно призовава беларуските власти да приложат изцяло стандартите на ОССЕ при организиране на предстоящите парламентарни избори, насрочени за есента на 2008 г., и да създадат условия за свободни и честни избори; призовава правителството на Беларус да даде на представители на демократичната опозиция свободен достъп до районните избирателни комисии, да разреши регистрирането за изборите на всички кандидати и на техните наблюдатели, както и да не възпрепятства една всеобхватна и пълна международна мисия за наблюдение на изборите;

12.  Призовава беларуското правителство да спазва и осигурява защита на всички основни права на човека и да гарантира спазването от страна на Беларус на международните стандарти и по-специално на член 18 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП);

13.  Призовава правителството на Беларус да преразгледа Закона за свободата на религията и религиозните организации от 2002 г. и да възстанови процедурите, които гарантират зачитане на свободата на религията;

14.  Изказва своята солидарност с обединената демократична опозиция на Беларус и с всички граждани на Беларус, които се стремят към една независима, открита и демократична Беларус, основана на принципа на правовата държава; насърчава лидерите на опозицията да покажат единство и решителност в предстоящите парламентарни избори;

15.  Призовава Съвета и Комисията да предприемат по-нататъшни стъпки за улесняване и либерализиране на визовите процедури за беларуски граждани, тъй единствено такова действие може да спомогне за постигане на главната цел на политиката на ЕС спрямо Беларус, а именно улесняване и засилване на контактите между хората и демократизиране на тази страна; настойчиво ги призовава в тази връзка да обмислят възможността за намаляване на таксите за визи за беларуски граждани, влизащи на територията на Шенген, което е единственият начин да се предотврати все по-нарастващата изолация на Беларус и нейните граждани;

16.  Изразява съжаление по повод многократния отказ на беларуските власти да издадат входни визи на членове на Европейския парламент и на национални парламентаристи през последните няколко години; призовава беларуските власти да не създават допълнителни пречки пред делегацията на Европейския парламент за отношения с Беларус да посети страната с цел наблюдение на предстоящите общи избори и придобиване на непосредствени впечатления в Беларус;

17.  Изразява своята солидарност със Съединените щати и техните дипломатически служби и призовава правителството на Беларус да преразгледа решението си и да предприеме незабавни стъпки за нормализиране на отношенията между Беларус и Съединените щати въз основа на взаимноизгодно сътрудничество;

18.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, парламентите и правителствата на държавите-членки, на генералния секретар на Обединените нации, на Парламентарните асамблеи на ОССЕ и Съвета на Европа, както и на правителството на Беларус.

(1) Приети текстове, P6_TA(2008)0071.

Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно нарастващото напрежение в Бурунди

P6_TA(2008)0240 RC-B6-0241/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно Бурунди,

–   като взе предвид подробното споразумение за примирие от Дар-ес-Салаам между бурундийското правителство и Силите за национално освобождение (FNL), подписано на 7 септември 2006 г.,

–   като взе предвид плана за действие, приет в Кейптаун на 22 и 23 февруари 2008 г. ("планът за действие"),

–   като взе предвид декларацията на председателството от името на Европейския съюз от 23 април 2008 г относно нападенията над Буджумбура,

–   като взе предвид изявлението на председателя на Съвета за сигурност на ООН от 24 април 2008 г. относно положението в Бурунди,

–   като взе предвид докладите на генералния секретар на ООН относно Интегрираната служба на ООН в Бурунди,

–   като взе предвид доклада на организацията "Human Rights Watch" от април 2008 г., озаглавен "Всяка сутрин ме бият: полицейски произвол в Бурунди",

–   като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

A.   като има предвид, че от 17 април 2008 г. в Бурунди избухнаха и се водят бойни действия между правителствени войски и бунтовническите FNL, които принуждават хиляди цивилни лица да напускат домовете си и доведоха до смъртта на 50 бунтовници;

Б.   като има предвид, че след 14 години гражданска война в Бурунди все още не е установен траен мир, като същевременно конфликтът създаде критично положение от хуманитарна и социално-икономическа гледна точка, което застрашава стабилността в региона;

В.   като има предвид, че в последните две години международните усилия за установяване на мирно споразумение между бурундийското правителството и FNL, включително регионалната инициатива за мир в Бурунди, се оказаха неуспешни;

Г.   като има предвид, че преговорите между бурундийското правителство и FNL се провалиха през юли 2007 г., когато FNL напуснаха Съвместния механизъм за контрол и мониторинг, който беше създаден, за да наблюдава изпълнението на подробното споразумение за примирие;

Д.   като има предвид, че продължаващите набези на FNL се смятат от мнозина за последната пречка за трайната стабилност в Бурунди и че е необходимо политическо решение, за да се гарантира разоръжаването на FNL;

Е.   като има предвид, че в началото на май 2008 г. министрите на външните работи на Танзания и Уганда, които се срещнаха под егидата на Регионалната инициатива за мир в Бурунди, настоятелно приканиха водачите на FNL и други старши бунтовнически лидери да напуснат Танзания, където са разположени, и да отидат в Бурунди, за да участват в мирните преговори;

Ж.   като има предвид нападенията от август 2007 г. срещу жилищата на политически фигури, които не поддържаха или бяха престанали да поддържат президента на Бурунди Pierre Nkurunziza;

З.   като има предвид, че 46 членове на парламента на Бурунди, опасяващи се за физическата си неприкосновеност, изпратиха писмо до генералния секретар на ООН с искане за защита от страна на ООН;

И.   като има предвид, че Европейският съюз избра Бурунди за пилотна страна за осъществяване на плана за действие с приоритетна цел да ускори и подобри ефикасността на помощите, предоставени на развиващи се страни в критично положение;

Й.   като има предвид, че повече от 700 домакинства (около 3 500 души) в момента се намират под грижите на властите, като очакват храна и вещи от първа необходимост;

К.   като има предвид, че последните бойни действия са част от серия сблъсъци, които прокудиха още повече домакинства (35 000 души) от домовете им, с което броят на вътрешно разселените лица нарасна на повече от 100 000; като има предвид, че Танзания желае връщането на бурундийските бежанци в Бурунди и че Бурунди все още приема хиляди бежанци от Руанда и Конго;

Л.   като има предвид твърденията, че силите за сигурност на Бурунди са задържали незаконно около 200 лица, обвинени в подкрепа на бунтовниците от FNL;

М.   като има предвид, че на 2 май 2008 г. бурундийското правителството съобщи, че четирима бунтовнически бойци и един бурундийски войник са загинали в, както се твърди, засада, устроена от FNL;

Н.   като има предвид, че чувството за безнаказаност в Бурунди създаде обстановка, в която изтезанията от страна на полицията и силите за сигурност, както и незаконното задържане, са широко разпространени;

О.   като има предвид, че националната полиция в Бурунди, създадена от временното правителство през 2004 г., не е добре обучена и се състои от бивши бунтовници, войници и полицейски офицери;

П.   като има предвид, че УНИЦЕФ спомогна за демобилизацията на над 3 000 деца-бойци в Бурунди между 2004 и 2006 г.; като има предвид, че наскоро деца са избягали от център за демобилизация и са буйствали, а над 500 деца все още са в ръцете на FNL;

Р.   като има предвид, че Бурунди е третата страна, след Уганда и Етиопия, която участва в мироопазващата мисия на Африканския съюз в Сомалия с база в Могадишу (AMISOM), като изпраща 800 войници, независимо от собственото си критично положение;

1.  Изразява сериозна загриженост от неотдавнашните военни сблъсъци в Бурунди между националните отбранителни сили и FNL, които доведоха до невинни човешки жертви;

2.  Призовава всички страни да спазват подробното споразумение за примирие, да възобновят преговорите и да пристъпят незабавно към прилагането на Съвместния механизъм за контрол и мониторинг, установен след примирието;

3.  Настоятелно призовава по-специално FNL и техния водач Agathon Rwasa да се ангажират конструктивно с мирния процес;

4.  Призовава съседните на Бурунди държави да гарантират, че не служат за бази на бунтовническото движение, и приветства решението на Танзания да преустанови подслоняването на ръководителите на FNL;

5.  Призовава Комисията да подготви мерки за улесняване на социалната реинтеграция на бунтовниците от FNL след подписване на споразумение;

6.  Призовава Комисията да засили хуманитарната си помощ, включително в полза на бежанците и вътрешно разселените лица, и да не я намалява преди ефективното й заместване от осезаеми действия за развитие, за да се гарантира плавен преход между хуманитарните операции и политиките за развитие;

7.  Призовава дарителите да спазват своите ангажименти и да гарантират по-тясна координация нагоре по веригата, за да увеличат ефективността на помощта;

8.  Призовава Комисията да предложи бързо и значително увеличение на финансовите средства, които Европейският съюз отпуска на Бурунди, преди всичко във връзка с междинния преглед на десетия Европейски фонд за развитие;

9.  Призовава Комисията, с оглед нестабилността на страната и в рамките на изключително необходимия план за действие, да даде приоритетна подкрепа на:

10.  Настоява, с оглед неотложността на положението, да се наблегне на осезаеми действия, които са видни за хората на Бурунди;

11.  Призовава Комисията и държавите-членки да засилят присъствието си на територията на Бурунди;

12.  Призовава Комисията да насърчава действията на неправителствени организации и на местни органи в Европейския съюз, които имат за цел да подпомогнат местните органи и гражданското общество в Бурунди;

13.  Потвърждава отново подкрепата си за посредничеството на Южна Африка и за регионалните инициативи и заявява отново твърдото си решение да играе активна роля, като част от политическото управление, в процеса на отстраняване на пречките за изпълнение на плана за действие, и да подпомага всички усилия за подновяване на преговорите и консолидиране на мира в Бурунди; подкрепя също така усилията за посредничество от страна на Комисията на ООН за консолидиране на мира;

14.  Отбелязва по-голямата стабилност, която настъпи в Бурунди след влизане в сила на новата конституция, последвана от общи избори, но призовава за създаване на комисия за мир и помирение като мярка за изграждане на доверие, която ще спомогне за възстановяване на климата на доверие и стабилност сред различните заинтересовани страни; призовава правителствата на държавите-членки на ЕС да подкрепят тази инициатива във финансово и логистично отношение;

15.  Призовава бурундийското правителството да предприеме незабавни действия, за да гарантира зачитане на правовата държава, да пресече чувството за безнаказаност, да гарантира, че извършителите на престъпления се подвеждат под отговорност, и да подобри обучението на полицията;

16.  Приветства скорошното освобождаване на 232 деца, което е резултат от осеммесечните преговори с дисидентската фракция на FNL от, наред с другите, бурундийското правителство, гражданското общество и агенции на ООН;

17.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея на страните от АКТБ и ЕС, правителствата и парламентите на държавите-членки, Съвета за сигурност на ООН, Африканския съюз, и правителствата и парламентите на държавите от региона на Големите езера и Южна Африка.