Резолюция на Европейския парламент от 22 октомври 2008 г. относно Европейския съвет на 15 и 16 октомври 2008 г.
Европейският парламент,
– като взе предвид заключенията на председателството, изготвени след Европейския съвет на 15 и 16 октомври 2008 г.,
– като взе предвид доклада на Европейския съвет и изявлението на Комисията относно Европейския съвет на 15 и 16 октомври 2008 г.,
– като взе предвид заключенията на Съвета относно надзорната рамка и механизмите за финансова стабилност на ЕС, приети на 14 май 2008 г., и заключенията на Съвета от 3 юни 2008 г., 4 декември 2007 г. и 9 октомври 2007 г.относно свързани с тях въпроси
– като взе предвид член 103, параграф 4 от своя правилник,
А. като има предвид, че ЕС се намира в критично положение във връзка с финансовата криза, с предизвикателството, породено от изменението на климата, и с необходимостта от ясно институционално устройство;
Б. като има предвид, че настоящата финансова криза, която беше предизвикана от отпускането на рискови ипотечни кредити в САЩ и води своето начало наред с другото от годините на провеждане на крайно експанзивна парична политика от федералния резерв на САЩ, липсата на прозрачност на финансовите пазари, прекомерното влияние на финансовите институции, недостатъчният надзор над финансовите пазари, лошото качество на рейтинга и погрешните предположения за развитието на цените на недвижимите имоти, се разпространи по целия свят в резултат на нарастващо интегрираното естество на пазарите;
В. като има предвид, че иновациите във финансовите пазари може да бъдат полезни, но че такива финансови продукти трябва да бъдат регулирани и прозрачни, за да гарантират точния баланс между ефикасност и стабилност, и като има предвид, че финансовите пазари следва да бъдат в услуга на реалната икономика;
Г. като има предвид, че съществуващите инструменти не успяха да удържат въздействието на финансовата криза, така, че да сведат до минимум колективните разходи и за предотвратят риска, и като има предвид, че има потребност от гарантиране на последователен контрол на равнище ЕС върху все по-интегрираните европейски финансови пазари; като има предвид, че въпреки това, финансовата стабилност и управлението на кризи предполагат участието на по-широк кръг от субекти, а не само на надзорни органи;
Д. като има предвид, че заключенията на председателството, посветени на финансовата криза пропускат да се позоват на Европейския парламент в качеството му на съзаконодателен орган за прилагане на решенията на Европейския съвет;
Е. като има предвид, че парламентарните процедури по ратификацията на Договора от Лисабон са приключили в 24 държави-членки; като има предвид неотложната необходимост от институционалните реформи, предвидени в Договора от Лисабон, за да се гарантира гладкото и балансирано функциониране на Европейския съюз при пълен демократичен контрол;
Ж. като има предвид, че за важните политически събития през 2009 г. и по-специално за европейските избори и образуването на нова Европейска комисия е необходима яснота относно институционалните разпоредби, които ще се прилагат;
З. като има предвид, че ЕС играе важна роля на световната сцена по отношение на борбата с изменението на климата – както чрез лидерството му в международните преговори, така и чрез значителните намаления на емисии, с които той се ангажира, в 27 държави-членки; като има предвид, че тази връзка през Европейският съвет на 8 и 9 март 2007 г. пое задължение да се постигне намаление на емисиите на парникови газове от най-малко 20% до 2020 г., което да бъде увеличено до 30% в случай на цялостно международно споразумение;
И. като има предвид, че борбата с изменението на климата е съществен въпрос и цел за Европейския съюз и следва да бъде провеждана с последователен подход на международно равнище;
Й. като има предвид, че постигането на целите на стратегията от Лисабон и Гьотеборг и пакета от мерки за изменението на климата и енергетиката изисква дългосрочни инвестиции и като има предвид, че ролята на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) трябва да бъде допълнително разширена в това отношение;
Макроикономическо въздействие на световната финансова криза върху реалната икономика
1. Подчертава категорично колко е важно европейските макроикономически политики да отговорят бързо и при висока степен на координираност, за да възродят световния икономически растеж; отбелязва, въпреки това, че принципите на Пакта за стабилност и растеж не трябва да бъдат подкопавани и че държавите-членки следва да се стремят към фискална консолидация;
2. Изразява дълбоката си загриженост относно положението на финансовите пазари и призовава за още по-решителни координирани действия с цел възстановяване на доверието в пазарите;
3. Приветства заключенията на председателството, които приветстват мерките, за които Еврогруп взе решение на 12 октомври 2008 г., като първа важна и координирана стъпка за възстановяване на доверието в пазарите, за насърчаване на междубанковите заеми и за повишение на собствените средства на банките, така че те да могат да продължат да отпускат заеми на компании и на домакинства; изразява съгласие с факта, че тези мерки са били необходими за удържането на настоящата финансова криза;
4. Счита, че е от съществено значение държавите-членки да покажат своята категорична ангажираност и ефективно управление на кризата, за да възстановят стабилни пазарни условия, тъй като това е ключът към доверието; вярва, че първата по рода си среща между държавните и правителствени ръководители на държавите от еврозоната, които вземат решения в това си качество, изисква допълнително развитие;
5. Отбелязва, че последствията от кризата излизат извън рамките на финансовите пазари и по-специално засягат жизнеспособността на стопанския сектор, трудовата заетост, личните финанси и малки и средни предприятия (МСП), и че въздействието им би било непредвидимо, ако националните органи, Европейската централна банка (ЕЦБ) и други централни банки не бяха предприели мерки за възстановяване на доверието във финансовата система;
6. Подчертава необходимостта от предприемане на действия по отношение на финансовата стабилност и системния риск; настоятелно приканва Комисията и Съвета да вдъхнат нов живот на програмата от Лисабон и да приспособят до края на годината националните програми на държавите-членки за реформа в настоящия период на икономически сътресения, с оглед на защитата на работните места и доходите на гражданите на ЕС;
7. Убеден e в необходимостта на устойчива макроикономическа среда, ориентирана към растеж; припомня първостепенното значение на продължаващия достъп до кредити за граждани и МСП и на инвестициите в инфраструктури в ЕС, за да се избегне рязък спад на икономическия растеж и заетостта; подчертава потенциалната роля на ЕЦБ в тази връзка;
Стратегия за преодоляване на финансовата криза
8. Изразява своята решителност да подкрепя мерките, способни да възвърнат ликвидността на пазарите, така че стопанските субекти и частните лица отново да имат достъп до кредити; съзнава необходимостта от това данъкоплатците да бъдат уверени, че всички мерки, които ще бъдат предприети ще отчитат тяхната загриженост и отбелязва, че стабилизирането на положението във финансовата сфера е от критично значение за бъдещия икономически растеж; приканва държавите-членки да преразгледат функционирането на настоящите финансови системи, ако са сериозни относно намерението си да възстановят доверието във финансовите пазари и да се справят с финансовата криза в световен аспект;
9. Горещо приветства своевременната и всеобхватна реакция от страна на Комисията по отношение на прилагането на разпоредбите относно държавните помощи към мерките, предприети във връзка с финансовите институции; призовава Комисията, във връзка със строгия контрол върху извънредните мерки, да създаде интердисциплинарен екип, включващ експерти от ГД "Конкуренция", от надзорните органи, влизащи в състава на комитетите от ниво 3 (Комитета на европейските регулатори на ценни книжа, Комитета на европейските органи за банков надзор и Комитета на европейските органи за застрахователен надзор и надзор на схемите за професионални пенсии), и от Европейската система на централните банки, с цел да се обединят познанията и уменията и да се гарантира, че държавите-членки вземат добре премерени, непредубедени и висококачествени решения;
10. Оценява решението на Комисията да създаде група на високо равнище с цел да разработи надзорна структура, която е сигурна и устойчива и предвижда по-добра междусекторна и трансгранична интеграция и координация; подчертава значението на това тя да получи точен мандат, в рамките на кратък срок, и да се отчита пред Съвета, Комисията и Европейския парламент;
11. Одобрява създаването на "звено по въпросите на финансовата криза" и изисква от Съвета да постигне споразумение в по-кратък срок относно условията на неговото функциониране и сътрудничеството му с установената група на високо равнище; отправя сериозна критика за отсъствието на Парламента от това кризисно звено; подкрепя създаването на система за ранно предупреждение с по-големи правомощия, управлявана от Комисията и ЕЦБ, на която да са предоставени правомощия за координиране и изпълнение, в която следва да вземат участие комитетите на ниво 3;
12. Одобрява решението на Съвета да засили ролята на ЕИБ като заемодател и заемополучател;
13. Изразява загриженост за рисковете на финансовия пазар, предизвикани от размера на пакетите за държавна помощ и счита, че е от значение в интерес на данъкоплатците и бюджетите на държавите-членки всеки път, когато държавни средства са похарчени за спасяване на финансова институция, това да бъде съпътствано от публичен надзор, подобрение на управлението, ограничения във връзка с възнагражденията, засилена отчетност пред обществените органи и инвестиционни стратегии за реалната икономика;
Подобряване на регулирането
14. Призовава Съвета да действа съвместно с Парламента и призовава Комисията да използва своите правомощия на инициатор и да предложи мерки за укрепване на регулаторната и надзорна рамка на ЕС и на управлението на кризите на регулаторно равнище в ЕС;
15. Подчертава необходимостта от внимателно анализиране на причините за текущата финансова криза, в частност на адекватността на надзора и спазването на действащите правила; отново призовава за законодателни мерки, по-специално по отношение на регулирането и надзора на банките, ролята на агенциите за кредитен рейтинг, секюритизацията и надзора на секюритизацията, хедж-фондовете и други видове нови институции, ролята на съотношението между заемен и собствен капитал, изискванията за прозрачност, правилата за ликвидация, уреждането на сделки на извънборсовите пазари и механизмите за предотвратяване на кризи; приветства предложението на Комисията за увеличаване на минималната защита за банкови депозити и потвърждава своя ангажимент да анализира предложението бързо;
16. Отново посочва необходимостта от укрепване на процеса "Ламфалуси" , както беше изискано в резолюцията му от 9 октомври 2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно последващи мерки при процеса "Ламфалуси": бъдеща структура на надзора(1), включително надзора на най-големите трансгранични финансови групи от страна на колегии и предоставянето на ясен правен статус и по-големи прерогативи на комитетите на ниво 3, като средство за подобряване на надзора в ЕС и за подпомагане на международния диалог и координиране на политиката в тази област;
17. Изтъква, че криза, която излиза извън обсега на националните юрисдикции, не може да бъде овладяна самостоятелно от националните органи и че трансграничното сътрудничество при управлението на кризи и взаимното доверие между надзорните органи са от ключово значение; настоятелно приканва Комисията и компетентните национални органи да разработят съвместно подходящи предложения за ефективно управление на кризи, които да бъдат разгледани от Парламента; привлича вниманието на значимостта на факта, действията на ЕС да имат висока степен на координация при срещите на равнище G8 и изразява твърдо убеждение в ответна реакция от световен мащаб спрямо кризата, като се насърчи създаването на нов международен финансов ред, с реформата на институциите от Бретън Уудс;
18. Приветства инициативата за възможно най-бързо организиране на международна конференция за обсъждане на регулаторните и надзорните действия, които трябва да бъдат предприети в отговор на настоящата криза; изразява убеждението си, че ЕС трябва да играе водеща роля при обсъждането на бъдещето на международната финансова структура; призовава Европейският съвет и Комисията да се присъединят към Парламента в този процес;
19. Настоятелно приканва Комисията да внесе незабавно своето предложение за преразглеждане на Директива 2003/48/ЕО от 3 юни 2003 г. относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания(2);
Договорът от Лисабон
20. Изтъква отново факта, че зачита резултата от ирландския референдум и резултатите от процедурите по ратифициране в другите държави-членки и счита, че е възможно да се подходи по подходящ начин към проблемите, във връзка с които ирландските граждани са изразили загриженост, с цел да се гарантира намирането на решение, които е приемливо за всички преди европейските избори; изразява готовност да предложи на ирландското правителство и парламент всякаква помощ, която би била необходима с цел представяне на пакет от предложения, които ще формират по-широк, по-информиран консенсус в ирландското обществено мнение за бъдещето на Ирландия в рамките на един реформиран и укрепен Европейски съюз, който ще бъде приемлив за партньорите на Ирландия в ЕС;
21. Призовава Европейския съвет да определи на следващата си среща метод и график, които да направят възможно постигането на този резултат;
Енергетика и изменение на климата
22. Застъпва мнението, че целите на ЕС за периода след 2012 г. в областта на изменението на климата не следва да бъдат поставяни под въпрос вследствие на настоящата финансова криза; ангажира се да съдейства отблизо на Съвета и Комисията за намиране на ефективно и работещо споразумение относно пакета от мерки за изменението на климата и енергетиката възможно най-скоро; подчертава въпреки това, че за промишлеността на ЕС, за хората, заети в нея и за потребителите е от ключово значение мерките, предвидени за постигането на тези цели да бъдат подложени на подробна оценка с цел установяване на последиците им за отделните отрасли и за конкурентоспособността на предприятията на ЕС; припомня на Съвета, че това е процедура на съвместно вземане на решения, при която се изисква квалифицирано мнозинство;
23. Призовава Съвета да поддържа предложените амбициозни цели за постигане на задължителен 20 % дял на устойчивите възобновяеми енергийни източници в общото потребление на енергия в Общността и задължителен 10 % дял на енергия от устойчиви възобновяеми източници в транспортния сектор на всяка държава-членка до 2020 г.;
24. Отбелязва решението на Европейския съвет да премине към 30 % намаление на емисиите, в случай че бъде подписано международно споразумение, при условие че други развити държави се ангажират с подобни намаления на емисиите, а икономически по-напреднали развиващи се държави допринесат в необходимата степен, съобразно своите ангажименти и съответни възможности;
25. Припомня, че е съществено важно за промишлеността на ЕС да се въведат необходимите мерки за гъвкавост за секторите, които са най-силно изложени на опасността от преместване и загуба на конкурентноспособност;
26. Обръща внимание на факта, че улавянето и съхраняването на въглеродния диоксид имат потенциал да спомогнат за значимото намаляване на CO2 в енергийния сектор и промишлените инсталации и този факт е отчетен и от Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC); в тази връзка призова Съвета да гарантира предоставянето на необходимите средства, така че 12-те демонстрационни проекти, към които призовава, да могат да започнат да функционират до 2015 г.;
27. Припомня необходимостта от включване на предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на стандарти за емисиите от нови леки пътнически автомобили като част от цялостния подход на Общността за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства (COM(2007)0856) като едно от законодателните предложения в общия пакет относно изменението на климата и енергетиката;
Енергийна сигурност
28. Призовава за силен политически ангажимент за преминаване към икономика на ЕС с ниски емисии на въглерод, с увеличено използване на местни източници, децентрализирано енергопроизводство и мерки за енергоспестяване, насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници, енергийната ефективност и други енергийни източници с ниски емисии на въглерод, стремеж към разнообразяване на енергийните доставки и намаляване на зависимостта от вносни твърди горива, тъй като тази промяна е най-логичният отговор на високите цени на петрола; потвърждава приоритетната необходимост тези стратегически мерки да бъдат последвани от сериозни финансови ангажименти в научно-изследователската и развойна дейност;
29. Призовава Съвета и Комисията решително да следват препоръките на Парламента, целящи създаването на обща европейска външна политика в областта на енергетиката, по-специално чрез засилване на единството на ЕС при преговорите с доставчиците на енергия и транзитните държави и защита на интересите на ЕС като цяло, развитие на ефективна дипломация в областта на енергетиката, приемане на ефективни механизми за справяне с кризисни ситуации и гарантиране на разнообразяването на енергийните доставки; припомня необходимостта от приемане на стратегия за постигането на тази цел и на инструменти, необходими за нейното изпълнение; призовава за отделянето на специално внимание на изграждането на необходимите липсващи междусистемни връзки, особено в източната част на Европа;
30. Приветства призива на Съвета за укрепване и допълване на критичната инфраструктура; призовава Комисията да приведе в изпълнение трансевропейските енергийни мрежи и да изготви план от приоритетно значение относно междусистемните връзки, без да се забравят инфраструктурата за регазификация на втечнен природен газ и съоръженията за неговото складиране; приветства факта, че се обръща специално внимание на изолираните региони в ЕС; подчертава значението на допълнителното развитие на европейските междусистемни връзки и енергийна инфраструктура за осигуряване на по-голям дял на пазара за енергията от разположени в морето съоръжения за вятърна енергия; отбелязва, че трансграничните междусистемни връзки ще наложат прилагането на специални мерки, като например преференциалното финансиране или освобождаване от данъци; отбелязва, че доизграждането на липсващите звена в трансевропейските мрежи ще повиши сигурността на доставките и ще допринесе за доизграждането на вътрешния пазар;
31. Подчертава необходимостта от задълбочаване на сътрудничеството със съседните страни от Черноморския регион под формата на институционални и многостранни договорености, включително по въпроси, свързани със сигурността на енергийните доставки и транзитен пренос, и относно прозрачността на функционирането на пазара;
32. Изтъква, че сигурността на енергийните доставки представлява приоритет за Европейския съюз; подчертава в тази връзка, че разработването на съвместни проекти на ЕС за възобновяеми енергийни източници трябва да изпълнява ключова роля за обезпечаване на енергийните доставки, като същевременно се гарантира съответствие с целите от Лисабон и Гьотеборг;
33. Подчертава, че енергийната ефективност е не само най-рентабилният начин на намаляване на емисиите на парникови газове, но също така оказва пряко положително въздействие върху икономиката, чрез по-ниски сметки за енергия и повишена покупателна способност на потребителите за други стоки и услуги; призовава държавите-членки да ускорят прилагането на политиките за енергийна ефективност и съществуващото законодателство;
34. Счита, че пълноценното функциониране на вътрешния пазар е от първостепенно значение за сигурността на доставките; отбелязва, че енергийният пазар на ЕС все още не е изцяло завършен и че пълното му изграждане е жизненоважно; приветства призива за финализиране на законодателния пакет относно вътрешния енергиен пазар преди края на парламентарния мандат; призовава Съвета да открие преговори с Парламента по този пакет, основаващ се на политическото споразумение, постигнато на 10 октомври 2008 г. на заседанието на Съвета по енергетика;
Европейски пакт за имиграция и убежище
35. Приветства инициативата на френското председателство относно Европейския пакт за имиграция и предоставянето на убежище, тъй като той насърчава съгласуван и балансиран подход към миграцията, като има двойната цел да осигури законни канали на миграция, като същевременно се бори срещу нелегалната миграция; в тази връзка вярва, че една обща политика в областта на имиграцията следва да се основава на предположението, че мигрантите са отделни членове на обществото и потенциални граждани; освен това счита, че държавите-членки следва да се опитат да установят ясни и ефективни политики за социално включване и интеграция; следователно счита, че пактът трябва да бъде придружен от конкретни законодателни предложения;
36. Изразява съгласие със Съвета, че Европейският пакт за имиграция и убежище следва да предостави рамка за действие при следващи председателства;
Последващи действия след Европейския съвет от 1 септември 2008 г.
37. Счита, че конфликтите в Кавказ не могат да бъдат разрешени с военни способи и остро заклеймява всички прибягнали до сила и насилие, за да променят положението в грузинските отцепнически територии Южна Осетия и Абхазия;
38. Припомня несъразмерните военни действия на Русия в Грузия в началото на август 2008 г. и дълбокото ѝ навлизане в територията на Грузия, както и едностранното ѝ решение да признае независимостта на Южна Осетия и Абхазия;
39. Призовава Русия да зачита суверенитета и териториалната цялост на Грузия и неприкосновеността на нейните граници, както са признати от всички държави-членки на ЕС;
40. Подчертава, че ЕС трябва да преразгледа политиката си спрямо Русия ако Русия не спази ангажиментите си съгласно споразуменията от 12 август и 8 септември 2008 г.;
41. Приветства позицията на Съвета относно положението в Грузия; припомня ангажиментите, поети в рамките на споразуменията от 12 август и 8 септември 2008 г.; подчертава, че оттеглянето на руските войски от районите в непосредствена близост до Южна Осетия и Абхазия представлява съществена допълнителна стъпка; призовава за безопасното и своевременно завръщане на бежанците, придружено от разполагането на наблюдатели на ЕС в региона; изразява съжаление във връзка с провала на преговорите между Русия и Грузия в Женева на 15 октомври 2008 г.;
42. Изразява също така съжаление, че мисията от наблюдатели на Европейския съюз (EUMM ) в Грузия не е допусната до двете отцепнически територии, където Русия планира да изпрати редовни военни части от 7 600 души, които да заменят малките контингенти от руски миротворци, разположени в двете територии след споразуменията за прекратяване на огъня от 1992 до 1994 г.;
43. Очаква заключенията на международната конференция на донорите на средства относно Грузия от 22 октомври 2008 г.; приветства поетия от Комисията ангажимент да осигури силна политическа, финансова и практическа подкрепа на Грузия; призовава Комисията да предложи и бързо да приложи мерки, насочени към възстановяването на конфликтните зони и да засили хуманитарната помощ с оглед преселването и предоставянето на убежище преди зимата на хората, засегнати от войната;
44. Отбелязва, че всички останали въпроси трябва да бъдат решени на международната конференция в Женева, особено що се отнася до положението и бъдещето на Южна Осетия и Абхазия, и по-специално продължаващото руско военно присъствие в Ахалгори и Переви в Южна Осетия и прохода Кодори в Абхазия, и че докато това не стане, отношенията между ЕС и Русия не могат да бъдат напълно нормализирани;
45. Припомня на руските органи, че е важно да се гарантира спокойна и незастрашена работна среда на лица и НПО, занимаващи се със защита на правата на човека и гражданските права, съгласно ангажиментите на Русия към Съвета на Европа;
46. Призовава Съвета и Комисията да разгледат възможността за избирателно прилагане на Европейския инструмент за добросъседство и партньорство и на Европейския инструмент за демокрация и права на човека спрямо Беларус, чрез предоставяне на по-голяма подкрепа на гражданското общество в Беларус; изтъква, че демократичната опозиция в Беларус трябва да бъде изцяло ангажирана в диалога между ЕС и Беларус;
47. Призовава Съвета и Комисията да започнат истински диалог с властите в Беларус, който се основава на условен и постъпателен подход, снабден с ясни ориентири, срокове, клаузи за преразглеждане и адекватни финансови средства;
48. Приветства подкрепата, изразена от Европейския съвет за "Източното партньорство", което се разработва понастоящем от Комисията, с цел укрепване на връзките между Европейския съюз и неговите източни съседи; подчертава, че това партньорство трябва има конкретно и изпълнимо съдържание, особено по отношение на свободата на движение и свободната търговия, но също и достатъчно финансови средства в рамките на бюджета на ЕС;
o o o
49. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на парламентите на държавите-членки.