Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2008/2098(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0463/2008

Внесени текстове :

A6-0463/2008

Разисквания :

Гласувания :

PV 18/12/2008 - 6.9
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2008)0624

Приети текстове
PDF 338kWORD 129k
Четвъртък, 18 декември 2008 г. - Страсбург
План за действие на ЕС в областта на трудовата мобилност (2007–2010 г.)
P6_TA(2008)0624A6-0463/2008

Резолюция на Европейския парламент от 18 декември 2008 г. относно плана за действие на ЕС в областта на трудовата мобилност (2007–2010 г.) (2008/2098(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално членове 18, 136, 145, 149 и 150,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 6 декември 2007 г., озаглавено "Мобилността като средство за повече и по-добри работни места: План за действие на ЕС в областта на трудовата мобилност (2007–2010 г.)" (COM(2007)0773),

–   като взе предвид Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации(1),

–   като взе предвид Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки(2),

–   като взе предвид Решение 2241/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 година относно единна рамка на Общността за прозрачност на професионалните квалификации и умения (Европас)(3),

–   като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1408/71 от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността(4),

–   като взе предвид Регламент (ЕИО) № 574/72 от 21 март 1972 г. на Съвета за определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и техните семейства, които се движат в рамките на Общността(5),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 27 юни 2007 г., озаглавено "Към общи принципи на гъвкавата сигурност: За повече и по-добри работни места чрез гъвкавост и сигурност" (COM(2007)0359),

–   като взе предвид окончателния доклад от 25 януари 2007 г. относно изпълнението на плана за действие на Комисията по отношение на уменията и мобилността (COM(2007)0024),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 13 февруари 2002 г. относно плана за действие по отношение на уменията и мобилността (COM(2002)0072),

–   като взе предвид икономическото проучване на Европейския съюз за 2007 г., извършено от ОИСР:  Премахване на пречките пред географската мобилност на работещите, и по-специално глава 8 относно,

–   като взе предвид предложението на Комисията за препоръка на Съвета относно мобилността на младите доброволци в Европа (COM(2008)0424),

–   като взе предвид насоките на EURES за периода 2007-2010 г., приети през юни 2006 г.,

–   като взе предвид отчетния доклад на EURES за 2004-2005 г., представен от Комисията на 16 март 2007 г. и озаглавен "За единен европейски пазар на труда" (СОМ(2007)0116),

–   като взе предвид своята резолюция от 5 септември 2007 г., приета вследствие на въпроса, изискващ устен отговор, B6-0136/2007, относно доклада за дейността на EURES за 2004-2005 г.: "Към един интегриран европейски пазар на заетостта"(6),

–   като взе предвид резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета от 14 декември 2000 г. относно план за действие за мобилността(7),

–   като взе предвид своята резолюция от 23 май 2007 г. относно насърчаване осигуряването на достойни условия на труд за всички(8),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2008 г., озаглавено "Обновена социална програма: Възможности, достъп и солидарност в Европа на 21-ви век"(COM(2008)0412),

–   като взе предвид специалното проучване на Евробарометър № 261 от 2006 г. относно европейската политика по заетостта и социална политика, съгласно което гражданите на ЕС считат, че значението на мобилността нараства,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по култура и образование, на комисията по правата на жените и равенството между половете, и на комисията по петиции (A6-0463/2008),

А.   като има предвид, че правото на свободно движение и пребиваване е право, установено с член 18 и член 43 от Договора за ЕО, и като има предвид насърчаването на мобилността в областта на образованието и професионалното обучение, предвидено в членове 149 и 150;

Б.   като има предвид, че трудовата мобилност е ключов инструмент за постигане на целите на Лисабонската стратегия, но все още е на ниско равнище в ЕС, дори сред жените;

В.   като има предвид, че мобилността на работещите в ЕС, в съчетание със сигурност, е едно от основните права на граждани, произтичащи от Договора, и един от основните стълбове на европейския социален модел, както и едно от основните средства за постигане на целите на Лисабонската стратегия;

Г.   като има предвид, че законодателството на Общността в областта на съгласуването и прилагането на системите за социална сигурност следва, при необходимост, да бъде приспособено, за да отразява новите форми на мобилност и за да гарантира, че работниците мигранти в ЕС не са застрашени от изгубване на социалната защита;

Д.   като има предвид, че близо 2 % от гражданите в трудоспособна възраст понастоящем живеят и работят в друга държава-членка, а около 48% от всички мигранти в ЕС са жени;

Е.   като има предвид, че Комисията създаде експертен форум на високо равнище относно подобряване на мобилността на европейците, чиято главна цел е да определи мерките за стимулиране на мобилността на младежта, за подобряване на помощта за мобилността в областта на професионалното обучение и за подобряване на мобилността на хората на изкуството, на предприемачите и на доброволците;

Ж.   като има предвид, че въпросът за мобилността е важен елемент от обновена социална програма и че Програмата определя нейните възможности и налага принципите на достъп и солидарност;

З.   като има предвид, че динамичният пазар на труда отправя сериозни предизвикателства към работниците, особено към жените с деца, като ги принуждава да правят компромиси между професионален и семеен живот;

И.   като има предвид, че недостатъчната адаптираност на схемите за социална сигурност на държавите-членки създава на жените трудности по отношение например на бременността, отглеждането на деца и възможностите за кариера;

Й.   като има предвид, че свободното движение на работещи е и остава една от четирите основни свободи, закрепени от Договора; като има предвид, че бе направен значителен напредък в законодателството на Общността в областта на социалните услуги с цел да се гарантира свободата на движение, и това улесни мобилността на работниците в рамките на Европейския съюз; като има предвид, че трябва да бъдат отстранени всички останали административни и правни бариери, които възпрепятстват мобилността, като има предвид, че трябва да се положат още усилия за да се гарантира, че работниците знаят правата си и могат да ги отстояват;

К.   като има предвид, че тъй като гарантирането на мобилността е свързано с улесняване на всички потребности и дейности на работниците и техните семейства, в редица свои резолюции Парламентът посочи препятствията пред мобилността и пред правото на установяване на гражданите на Съюза извън техните страни на произход и предложи решения за премахването на тези препятствия;

Л.   като има предвид, че опитът показа, че разпознаването на препятствията и формулирането на предложения не са достатъчни за пълното премахване на препятствията пред свободното движение и мобилността; като има предвид, че в миналото в редица документи на институциите на ЕС бяха поставени тези проблеми и бяха предложени коригиращи мерки, които обаче не винаги бяха осъществени;

М.   като има предвид, че Парламентът констатира в тези случаи, че волята да се приложат необходимите мерки не винаги води до мерки, които са важни за гражданите в контекста на премахване на административните или правните пречки пред мобилността;

Н.   като има предвид, че Парламентът неколкократно изрази позицията си по този въпрос, засягащ пряко живота на гражданите на Съюза и в качеството си на институция, пряко и демократично избрана от гражданите, ще продължава да търси активно решения на всички проблеми, с които се сблъскват гражданите, когато упражняват правото си мобилност на територията на ЕС;

О.   като има предвид, че чувството на гражданите на държавите-членки за гражданство на Съюза черпи сили отчасти от възможността за трудова заетост в рамките на вътрешния пазар и, следователно, като има предвид, че движещата сила на мобилността следва да се състои не само от икономически интереси, но също така и от целта да се даде възможност на гражданите на Съюза да се определят повече като такива;

1.  Приветства инициативата на Комисията и отново потвърждава основното значение на мобилността, както в рамките на пазара на труда, така и между държавите-членки и регионите, с оглед укрепване на пазара на труда на ЕС и постигане на целите от Лисабон; подкрепя създаването на план за действие и изразява желание да бъде редовно информиран относно наблюдението на изпълнението на мерките, които се съдържат в него;

2.  Приветства намерението на Комисията да насърчава мобилност при справедливи условия, включително и като се противопоставя на незаконното наемане на работа и социалния дъмпинг;

3.  Приветства предложението на Комисията за препоръка на Съвета относно мобилността на младите доброволци в Европа, но изразява съжаление от факта, че Комисията не е предоставила на Парламента подходящо време за изразяване на становище относно предложението преди приемането на препоръката;

4.  Отбелязва, че една Европейска година на доброволците би била ефективен инструмент за прилагане на действията, които се съдържат в препоръката на Съвета относно мобилността на младите доброволци в Европа;

5.  Счита, че е необходимо ЕС да подкрепи включването на понятието за мобилност на работещите във всички политики на Общността, по-специално в тези, които се отнасят до изграждането на вътрешния пазар, защитата на работниците, правилата относно постоянно назначените работници и защитата срещу несигурна работа, което би могло да засегне мобилността в рамките на ЕС или борбата с дискриминацията; призовава Комисията да разглежда трудовата мобилност като приоритетна трансгранична политика, която обхваща всички съответни политики на ЕС и всички управленски нива в държавите-членки;

6.  Подчертава, че трудовата мобилност се базира на основния принцип на свободното движение на лицата в рамките на вътрешния пазар, както е посочено в Договора за ЕО;

7.  Призовава Комисията, с цел по-нататъшно насърчаване на трудовата мобилност, да изготви дългосрочна стратегия за мобилността, която да отчита изискванията на пазара на труда, икономическите тенденции и перспективите за разширяване на ЕС, тъй като единствено една дългосрочна стратегия може както да гарантира свободното движение на работници, без да се създават конфликти, така и да правилно да разглежда явлението "изтичане на мозъци";

8.  Призовава Комисията да отчете специфичните потребности на жените работнички от всички възрасти, които желаят да упражняват правото си на свободно движение, и да включи конкретни мерки за удовлетворяване на потребностите им в четирите области на Европейския план за действие в областта на трудовата мобилност;

9.  Настоятелно призовава Комисията да даде предимство на рационализирането на административните практики и административното сътрудничество, така че да се позволи разработването на съгласуваност между националните институции и органи, чието взаимодействие е от решаващо значение, когато се опитват да намерят ефикасно разрешение на проблемите между държавите-членки; в допълнение на това счита, че държавите-членки следва енергично да се заемат с всички правни и административни пречки, както и с ограниченията пред географската мобилност на европейско, национално, регионално и местно равнище, като например непризнаването на свързания с мобилността опит във връзка с перспективите за професионално развитие или със социалното и пенсионното осигуряване, особено в малките и средните предприятия;

10.  Счита, че при положение, че планът за действие на Комисията засяга основните аспекти на мобилността, е необходимо за се предприемат повече действия, по-специално що се отнася до заздравяване на връзките между образователните системи и пазара на труда, предоставянето на подходяща информация относно мобилността, съхраняването на придобитите езикови умения на работниците и семействата им, които се подготвят за мобилност чрез изучаването на чужди езици и не на последно място, в професионално обучение и в системите за обучение;

11.  Призовава държавите-членки активно да насърчават изучаването на чужди езици (особено за възрастни), като се има предвид, че езиковите бариери са сред основните препятствия, които все още съществуват пред мобилността на работниците и техните семейства;

12.  Счита, че държавите-членки следва да гарантират пълното спазване на правата на работниците и на колективните споразумения за гражданите, които решават да се установят в друга държава-членка, без да се проявява дискриминация между гражданите на държавата-членка и тези лица, които не са нейни граждани; вярва, че за тази цел съответните мерки на Комисията следва да се съсредоточат върху еднаквото третиране на работниците мигранти и предотвратяването на тяхното превръщане в евтина работна сила;

13.  С оглед създаване на по-здрави връзки между обучението и пазара на труда, настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да представят този въпрос пред комитетите за междуотраслов диалог; счита, че предприятията и професионалните отрасли биха могли да предоставят редовна информация относно професионалните сектори, които имат най-голяма степен на готовност за мобилност;

14.  Счита, че дългосрочната трудова мобилност във всички области може да изиграе решаваща роля в насърчаване на целите за икономически растеж и трудова заетост, определени в Лисабонската стратегия, ако бъде съчетана със запазването на социалната защита на работниците и на синдикалните права, в съответствие с традициите и обичаите в държавите-членки; вярва, че една повишена трудова мобилност в ЕС, в съчетание с подходящи условия на труд, програми за обучение и схеми за социална защита, може да представлява отговор на редица актуални тенденции и може значително да повиши усилията за това в контекста на предизвикателствата на глобалната икономика, на застаряващото население и бързото трансформиране на работните места; подчертава, че социалните, икономическите и екологичните аспекти на мобилността трябва да бъдат взети под внимание;

15.  Изразява убеденост, че гарантираната трудова мобилност е средство за укрепване на социалното и икономическо измерение на Лисабонската стратегия и следва да бъде създадена по най-добрия възможен начин за постигане на целите на обновената социална програма и за посрещане на редица предизвикателства, включително глобализацията, индустриалните промени, технологичния напредък, демографските промени и интеграцията на работниците мигранти; изразява също така убеждението си, че мобилността между професии и сектори (професионална мобилност) позволява на работници и служители да опреснят и приспособят знанията и уменията си към пазара на труда и по този начин да използват нови професионални възможности;

16.  Потвърждава отново, че трудовата мобилност е ключов инструмент за успешното функциониране на вътрешния пазар чрез целите на Лисабонската стратегия и осемте принципа, предложени в областта на гъвкавата сигурност в съобщението на Комисията от 27 юни 2007 г.; следователно призовава държавите-членки да вземат подходящи мерки за поставяне на акцент върху гъвкавата сигурност от една страна и за защита на сигурността на работниците от друга, като отчитат основните принципи на възможности, достъп и солидарност, посочени в обновената социална програма;

17.  Призовава държавите-членки и заинтересованите страни да разгледат и премахнат пречките пред мобилността на жените работнички, като предоставят, наред с останалото, справедлив достъп до квалифицирани работни места и висши длъжности, равно заплащане, гъвкаво работно време, съответстващи здравни услуги и услуги при отглеждане на деца, качествени образователни средства за деца, преносимост на пенсионни права, и като изкоренят стереотипите, основаващи се на пола;

18.  Препоръчва държавите-членки и регионалните и местни власти активно да насърчават специални програми за заетост, обучение, образование, дистанционно и езиково обучение, които да създадат за жените по-щадящ пазар на труда и да позволят съвместяване на професионалния и семейния живот;

19.  Призовава държавите-членки да включат както трудовата, така и географската мобилност като приоритет в техните национални програми за заетост и обучение през целия живот;

20.  Отбелязва със загриженост, че някои държави-членки налагат ограничения на пазара на труда по отношение на работещите с произход от новите държави-членки, въпреки че икономическите анализи и статистическите данни не оправдават тези ограничения и не подкрепят страховете на техните граждани и правителства; призовава Съвета да гарантира от страна на институциите на ЕС, по-специално Парламента, по-активно участие и да контролира по-отблизо процеса на разрешаване и обосноваване от страна на държавите-членки на преходни периоди за достъп на гражданите на новите държави-членки до техния пазар на труда още от първата година след приемането им;

21.  Подчертава, че мобилността на работниците не трябва да се възприема от някои работодатели като възможност за намаляване на заплащането, отслабване на социалната защита или, в по-общ план, за влошаване на условията на труд; настоятелно призовава държавите-членки да предприемат съответни мерки не само за премахване на всички форми на дискриминация, но и за гарантиране на възможно най-добри условия за дейностите на работниците мигранти и техните семейства;

22.  Отбелязва със загриженост някои инициативи, предприети от държави-членки за промяна на вътрешната правна рамка на имиграцията, но също така и що се отнася до тълкуването и прилагането на принципа на свободното движение на работещите, в противоречие с буквата и духа на действащите общностни разпоредби; призовава към незабавното прекратяване на такива практики и насърчава държавите-членки да въведат комплексни програми за интегриране на граждани на Съюза, които упражняват правото си на свободно движение на тяхна територия, в сътрудничество с държавите-членки на произход, когато това е необходимо;

23.  Призовава държавите-членки и Комисията да работят съвместно за разработване, осъществяване, наблюдение и оценка на програми за социална реинтеграция на граждани и техните семейства, които се завръщат в своите държави-членки на произход, след като са работили в друга държава-членка;

24.  Признава, че въпреки че мобилността може да спомогне за решаването на проблема с недостига на работна ръка в приемащата страна, тя може да доведе до недостиг на работна ръка в страните държавите на произход; припомня на Комисията и на държавите-членки, че във всяка държава неактивното население предлага значителен трудов потенциал, чието активизиране изисква в еднаква степен ресурси на ЕС и на държавите-членки;

25.  Обръща внимание на Комисията, че в ЕС все още съществуват многобройни административни и законови пречки пред трудовата мобилност, както и в областта на взаимното признаване на квалификациите за всяка степен и професионален опит; потвърждава отново своя ангажимент да намери решение на тези проблеми и призовава Комисията да наблюдава внимателно ограниченията, несъвместими със законодателството на Общността, и да предприема мерки срещу тях;

26.  Насърчава държавите-членки, преди прилагането на нови национални закони в областта на грижите и здравеопазването, както и в областта на социалните и данъчни системи, да извършат оценка на трансграничното въздействие, така че предварително да забележат проблеми, които ще се отразят на трудовата мобилност;

27.  Изразява становището, че трансграничните работници заемат специална позиция в областта на трудовата мобилност в Европа;

28.  Насърчава държавите-членки да ускорят процеса на прилагане на общата квалификационна рамка (Европейска квалификационна рамка - ЕКР); счита, че макар и хармонизирането на тази референтна система да се очаква през 2010 г., нейното ускорено прилагане във всички държави-членки може да намали пречките, пред които понастоящем се изправят работещите;

29.  Приветства инициативата на Комисията с оглед на мрежата на Европейския съюз за безопасност на пациентите (EUNetPaS), която е първоначална стъпка, насочена към насърчаване на държавите-членки и на заинтересованите страни в ЕС да повишават сътрудничеството в областта на безопасността на пациентите; въпреки това отбелязва, че на територията на ЕС все още се наблюдава многообразие на разпоредбите относно специалистите в областта на здравеопазването и призовава Комисията да насърчи държавите-членки и техните регулаторни органи, отговорни за специалистите в сферата на здравеопазването, да обменят информация и да създадат стандартизирана система за акредитиране на специалисти в областта на здравеопазването, за да бъде гарантирана безопасността на пациентите на територията на ЕС;

30.  Отбелязва, че липсата на обща рамка за сравнение, трансфер и признаване на професионалните квалификации на равнище ЕС е сериозно препятствие за транснационалната мобилност; приветства инициативата на Комисията за създаване на европейска кредитна система за професионално образование и обучение;

31.  Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че работодателите и представителите на професионалните отрасли вземат участие в най-кратък срок в прилагането на ЕКР, така че системата за признаване на квалификациите да може да влезе в сила на пазара на труда;

32.  Призовава Комисията, държавите-членки и социалните партньори да започнат разисквания с цел хармонизиране на скалата на заплащане с различните равнища на квалификация, посочени в ЕКР, така че трудовата мобилност да бъде гарантирана въз основа на равнището на заплатите, което съответства на уменията на работниците;

33.  Насърчава образователните органи да работят съвместно и активно върху взаимното признаване на квалификациите, придобити чрез формално, неформално и самостоятелно обучение, и професиите, които отговарят на определените от държавите-членки стандарти; счита, че е от основно значение държавите-членки да използват пълноценно ЕКР и да извършват подходящи последващи действия във връзка с нови инициативи, отнасящи се до Европейската кредитна система за професионално образование и обучение, така че класификацията на степените на националната образователна система и на програмата за обучение през целия живот да позволява на мобилните работници да продължават своето обучение; подкрепя ангажимента на Комисията за разработване на Европас с цел квалификациите да станат по-разбираеми за работодателите; подчертава значимостта на Euraxess Services;

34.  Изразява съжаление, че в някои държави-членки не се отдава достатъчно значение и не се отпуска достатъчно финансиране за разработването и прилагането на стратегии за обучение през целия живот; насърчава държавите-членки да използват по-активно финансирането, предоставяно от структурните фондове и по-специално от Европейския социален фонд, с цел разработване и прилагане на такива програми;

35.  Призовава Комисията да намали законодателните и административни пречки и подчертава необходимостта от допълнителен напредък в областта на признаване и натрупване на права за социалната сигурност и преносимост на пенсиите;

36.  Счита, че преносимостта на разпоредбите за социална сигурност се координира по-добре на основата на Регламент (ЕИО) № 1408/71 и Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване(9), както и на двустранни споразумения;

37.  Настоятелно призовава държавите-членки да прилагат изцяло Регламент (ЕИО) № 1408/71 и Регламент (ЕО) № 883/2004 (приложим от 2009 г.), както и свързаното с тях законодателство по въпроси в областта на социалното осигуряване и изплащането на всякакъв вид надбавки; призовава държавите-членки и Комисията незабавно да се заемат с повтарящите се проблеми, поставени в петициите, и оплакванията, свързани със социалното осигуряване, пенсиите и здравеопазването; подкрепя плановете на Комисията за въвеждането на електронна версия на европейската здравноосигурителна карта; предлага да се въведе също така електронна версия на формуляр E106;

38.  Призовава Комисията да преразгледа своята визова политика по отношение на участници от трети държави в признатите програми на ЕС за доброволци с цел да бъде въведен по-либерален визов режим, по-специално за доброволците от съседни на ЕС държави;

39.  По отношение на новите форми на мобилност, счита, че е необходимо да се разгледа съществуващото законодателство с оглед определяне дали е все още актуално и намиране на подходящи начини за адаптирането му към новите гъвкави условия на европейския пазар на труда, като се отчита не само необходимостта от запазване на правата на работниците, но и като се разгледат допълнителни проблеми, пред които могат да бъдат изправени работниците мигранти и техните семейства; същевременно вярва, че е необходимо да се направи анализ на реалната степен на прилагане във всички държави-членки на общностното законодателство относно свободното движение на работещите и относно правото на престой на работещите и техните семейства; счита, че, когато това е уместно, следва да бъдат изготвяни препоръки за подобряване на законодателната и оперативната рамка;

40.  Препоръчва да се проведе дискусия относно системата за социална сигурност, наред с останалото и във връзка с достъпа до здравни грижи и с факта, че мобилността на работещите може да доведе в някои случаи до загуба на социални придобивки; призовава Комисията да разгледа въпроса дали Регламент (ЕО) № 883/2004 за прилагане на Регламент (ЕИО) № 574/72 и съответните административни практики се нуждаят от приспособяване, за да отговори на променящите се модели и новите форми на трудова мобилност, включително краткосрочната трудова мобилност;

41.  Счита, че Комисията следва да проучи отрицателното въздействие на липсата на координация между данъчните споразумения и новия регламент за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004) върху мобилността;

42.  Подкрепя Комисията в плановете й за действие с оглед подобряване на предложението ѝ за директивата относно минималните изисквания за увеличаване на мобилността на работниците чрез подобряване на придобиването и запазването на допълнителни пенсионни права, тъй като със засиленото развитие на системите за професионално пенсионно осигуряване е необходимо да се търсят решения по отношение на преносимостта, които да са благоприятни за работниците; призовава съответно Комисията да внесе преразгледано предложение за директива относно преносимостта на професионалното пенсионно осигуряване;

43.  Счита, че мобилността на работници от двата пола със семейства (т.е с деца и роднини на издръжка) зависи до голяма степен от наличността и достъпността на услугите (като напр. грижи за децата и за лицата в третата възраст, образователни услуги, центрове за полагане на грижи през деня, специални услуги); счита същевременно, че трудовата мобилност следва да спомага за личното осъществяване и да подобрява качеството на живот и труд;

44.  Въпреки това счита, че предложението, с което се цели подобряване на обмена на информация и най-добри практики между националните органи и това, засягащо въвеждането на електронна версия на Европейската здравноосигурителна карта, следва да се осъществява с надлежна защита на личните данни; държавите-членки трябва да гарантират, че личните данни не се използват за други цели освен тези, които са свързани със социалното осигуряване, с изключение на случаите, когато заинтересованото лице предостави изрично своето съгласие; изисква допълнителна информация относно тази инициатива и относно начина, по който тя може да подобри трудовата мобилност; призовава Комисията да анализира и допринесе за възможността за установяване в близко бъдеще на единна европейска карта, която да съдържа цялата информация относно направените от нейния притежател вноски и за социалните права във всички държави-членки, където той е работил;

45.  Подкрепя дейностите на мрежата TRESS и вярва, че тя следва да продължава да проучва различните видове мобилност, за да ги адаптира към общностното законодателство; призовава Комисията да включи в тази мрежа работодатели и професионални съюзи, като припомня, че често те са тези, които помагат на работещите да уреждат формалностите, свързани със социалното осигуряване или за получаване на необходимите документи за работа; подчертава, че е необходимо базите с данни на EURES да бъдат лесно достъпни и трябва да бъдат редовно актуализирани, а също така трябва да бъде гарантиран възможно най-широк достъп до тях; счита, че мрежата EURES следва да работи в структурно и институционално сътрудничество с мрежата TRESS;

46.  Продължава да подкрепя приноса на мрежата EURES към насърчаване на трудовата мобилност в ЕС; препоръчва включването в услугите на EURES на информация относно специфичните интернет мрежи и портали в някои сектори и препоръчва също сътрудничеството на тази мрежа с други доставчици на информация, по-специално специализирани органи в държавите-членки, по отношение на перспективите за трудова заетост в Съюза, като се отделя особено внимание на националните органи по труда, които могат да предоставят пряко индивидуализирана информация на лицата, които търсят работа;

47.  Счита, че трансграничните проекти на EURES следва да дадат предимство на извършването на двустранни проучвания и семинари за трансграничното въздействие, така че Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социално осигуряване да може да влезе в сила ефективно и ефикасно;

48.  Подкрепя целите, обявени в третата част на плана за действие за трудовата мобилност, за засилване на институционалния капацитет на EURES; подчертава разнообразния характер на работната сила и необходимостта от услуги, адаптирани към всички категории работници, освен изброените в програмата на Комисията, по-специално възрастните лица и лицата с увреждания, които са в неблагоприятно положение, но които могат да бъдат използвани от гледна точка на пазара на труда, тези, които разполагат със специален правен статут в сравнение с другите работници, самостоятелно наетите лица, лицата, които отново започват работа след период на прекратяване и т.н.; посочва, че цялата информация в рамките на мрежата EURES следва да бъде достъпна за лицата с увреждания;

49.  Призовава държавите-членки, с помощта на техните органи по трудова заетост, с цел повишаване на мобилността, да предоставят за всички работници, включително тези, които възнамеряват да работят в чужбина, "магазини с едно гише", които да съдържат цялата необходима информация, така че работниците да могат да получават сведения от един източник относно работа в чужбина, административни дадености, социални права и правни условия;

50.  Подкрепя идеята за преобразуване на EURES в единен информационен портал на мобилността, който следва да функционира като централизиран център за подпомагане, от който потенциалните мобилни работници да могат да получават сведения относно всички аспекти на трудовата мобилност, не само относно свободни работни места, социално осигуряване, здравеопазване, пенсионно осигуряване и признаване на квалификации, но и относно езикови проблеми, жилищно настаняване, наемане на работа на съпрузи, образование за децата и интеграцията в държавата по местоживеене по принцип; изтъква, че при необходимост обхватът на EURES следва да бъде разширен в полза на гражданите от трети страни, включително и на гражданите, които все още не са придобили статут на дългосрочно пребиваващи;

51.  Изцяло подкрепя съществуващите информационни механизми, но в същото време предлага да бъдат проверени всички съответни интернет страници, портали и т.н. във връзка с ефективността и, ако е необходимо, да бъдат реорганизирани, хармонизирани или прегрупирани с цел да станат по-лесно достъпни за потребителите;

52.  Привлича вниманието върху въпроса за достъп до мрежата EURES за жителите на селски, островни, планински и отдалечени райони; призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че информацията, съхранявана в този портал, е достъпна също така за тези групи от населението;

53.  Счита, че допълнителният бюджет от 2 милиона евро, определен до 2013 г. за иновационни проекти в областта на мобилността, е твърде малък в сравнение с необходимостта от информиране на възможно най-много граждани на Съюза относно трудовата мобилност в Съюза, както и относно определените в различни програмни документи цели в подкрепа на трудовата мобилност в Съюза;

54.  Подчертава необходимостта от сравними и надеждни статистически данни относно потоците на мобилност на работници, студенти, преподаватели и научни изследователи с цел да се подобри информираността на Комисията относно мобилността, както и нейното наблюдение на гореспоменатия план за действие;

55.  Вярва, че понастоящем има недостиг на информация по отношение на ползите от работа в чужбина, свързани с професията и кариерата и по отношение на заетостта и условията на социална сигурност при работа в чужбина и също така по отношение на начина, по който това насърчава европейската културна интеграция; подкрепя Комисията в действията й за информиране на обществеността по тези въпроси;

56.  Насочва вниманието към програмата на Европейския парламент за практическо обучение на лица с увреждания, започнала през 2007 г., както и към програмата на Европейската комисия за практическо обучение на лица с увреждания, която ще започне през есента на 2008 г.; счита, че тези положителни мерки насърчават мобилността на лицата с увреждания и могат да спомагат съществено за тяхното интегриране в трудовия процес; призовава държавите-членки да подкрепят и насърчават съответните най-добри практики на национално, регионално и местно равнище;

57.  Обръща внимание на факта, че държавите-членки следва да насърчават и обменят добри практики и схеми на взаимно обучение по отношение на действия в областта на мобилността, финансирани от Кохезионния фонд и особено от Европейския социален фонд;

58.  Счита, че в допълнение към услугите в реално време следва да се проучат и въведат допълнителни средства за предоставяне на информация в държавите-членки и в регионите на ЕС с оглед на широкото разпространяване на информация относно трудовата мобилност в рамките на държавите-членки; счита, че следва да се създаде информационен център за трудова мобилност, свързан с EURES, с цел на работниците да се предоставят бързи справки по конкретни въпроси на националния език и поне на втори европейски език;

59.  Изразява настоящата си подкрепа за действия като изложения за работни места, европейски дни на осведоменост за възможностите за работа на територията на Съюза или европейското партньорство за трудовата мобилност; все пак счита, че бюджетът, отделен за тези дейности, е ограничен по отношение на целите на популяризиране на европейските дейности в тази област;

60.  Подчертава необходимостта от разграничаване на специфичната за хората на изкуството мобилност от мобилността на работниците в Съюза като цяло, по отношение на естеството на сценичните изкуства и на нередовния и непредвидим характер на тази дейност, породен от една специфичен режим на трудова заетост;

61.  Признава особения характер на някои професии в области като професиите в областта на културата или спорта, където мобилността - географска или професионална, е неделима част; призовава Комисията и държавите-членки да анализират внимателно тези обстоятелства и да приложат необходимите мерки, по-специално що се отнася до трудовите права на работещите в тези сектори, така че тяхната мобилност да не бъде възпрепятствана от административни пречки;

62.  Приветства факта, че в своя план за действие Комисията взема мерки за подобряване на положението на граждани на трети страни; препоръчва интегрираната политика за трудова мобилност да отчита винаги миграцията на граждани на трети страни;

63.  Подчертава необходимостта от тясно сътрудничество между националните власти, като се зачитат компетенциите на държавите-членки, с цел установяване и премахване на несправедливости в областта на правосъдието и данъчното облагане;

64.  Счита, че е от съществено значение да се повиши осведомеността по отношение на възможностите за внасяне на жалби и петиции относно пречки за трудовата мобилност и нарушения на съответното законодателство на Общността;

65.  Подкрепя и насърчава прилагането на понятието за равнопоставена мобилност и призовава Комисията да гарантира прилагането му, например като включва организациите на работещи и работодатели, с оглед предотвратяване на недеклариран труд и влошаване на условията за труд;

66.  Призовава предприятията да подпомагат мобилността на работниците, например посредством гъвкаво работно време или посредством работа от разстояние;

67.  Призовава Комисията да търси инструменти, посредством които да се премахнат комплексните пречки, които могат да попречат на работниците да приемат работа в чужбина, като например затруднения при намиране на работа за партньора или съпруга/съпругата, повишената цена на повторното настаняване, езикови пречки, обусловените от пола различия в заплащането, както и риска от загуба на някои данъчни ползи или невъзможността от участие към националната пенсионна схема, здравно застраховане или схеми за застраховане при безработица; подчертава значението на обучението през целия живот, при отдаване на особено значение на езиковото обучение, което е от съществено значение за задоволяване на променящите се изисквания на пазара на труда;

68.  Приветства намерението на Комисията да продължи да разработва своето предложение от 2005 г. и видоизмененото предложение от 2007 г. за изготвяне на директива относно минималните изисквания за повишаване на мобилността на работниците посредством подобряване на придобиването и съхранението на правата за допълнителни пенсии;

69.  Призовава Комисията и държавите-членки да улесняват мобилността на уязвимите групи от населението и да спомагат за премахването на препятствията, пред които те са изправени, посредством създаването на по-качествени работни места, воденето на борба срещу дискриминацията, справянето с новите форми на социално изключване, подкрепата за равенството на половете, подкрепата за семейството и ефективното гарантиране на достъп до работното място, до службите за жилищно настаняване и до транспортните средства;

70.  Подчертава, че жените с деца са мобилни в по-малка степен от мъжете и призовава за предприемане на съответни мерки за отстраняване на това неравновесие;

71.  Подкрепя SOLVIT като инструмент за бързо разрешаване на проблеми във вътрешния пазар и също така на проблеми, свързани с мобилността на работниците; препоръчва осигуряването на повече средства за SOLVIT;

72.  Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават програми за подкрепа на професионалната мобилност на младежта; вярва, че е необходимо тези програми да се основават на връзката между работодател и работник и следва да признават добавената стойност на придобития опит, знанията и уменията, включително езиковите умения, придобити извън страната на местожителство;

73.  Счита, че тъй като мобилността на студенти и на преподаватели е съществен елемент от трудовата мобилност, следва да се обръща повече внимание на инициативи като Болонския процес и Еразъм, Леонардо да Винчи и други програми при изпълнение на Плана за действие на ЕС в областта на трудовата мобилност (2007–2010 г.);

74.  Поздравява Комисията за нейната инициатива да предоставя консултации на всички страни, включени в насърчаването на трудовата мобилност в Съюза; вярва, че този диалог ще увеличи прозрачността, ще допринесе за свързването в мрежа и за обмена на най-добри практики и новаторски подходи за укрепване на мобилността и ускоряване на прилагането на една равнопоставена мобилност както и ще укрепи принципите и стойностите, придобити на тази основа;

75.  Признава приноса на програмите Комениус, Еразмус и Леонардо, които позволяват на младите хора да учат в чужбина, и подчертава тяхното значение от гледна точка на професионалната мобилност на един по-късен етап; призовава Комисията да проучи възможностите за разширяване на достъпа до програмите, като се отчитат специалните потребности на групите в необлагодетелствано положение;

76.  Призовава за силен ангажимент от страна на европейските училища и университети и на правителствата в значително увеличаване на трудовата мобилност, например чрез участието им в мрежата от заинтересовани страни, посочена от Комисията в нейното съобщение;

77.  Вярва, че следва да се укрепи сътрудничеството между частни или публични компании и образователни институции;

78.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22.
(2) ОВ L 158, 30.4.2004 г., 77.
(3) ОВ L 390, 31.12.2004 г, стр. 6.
(4) ОВ L 149, 5.7.1971 г., стр. 2.
(5) ОВ L 74, 27.3.1972 г., стр. 1.
(6) ОВ С 187 Е, 24.7.2008 г., стр. 159.
(7) ОВ С 371, 23.12.2000 г., стр. 4.
(8) ОВ С 102 Е, 24.4.2008 г., стр. 321.
(9) ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1.

Правна информация - Политика за поверителност