Европейският парламент,

–   като взе предвид член 192, алинея втора от Договора за ЕО,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 10 май 2005 г., озаглавено "Хагската програма: десет приоритета за следващите пет години. Партньорство за европейско обновяване в областта на свободата, сигурността и правосъдието" (COM(2005)0184),

–   като взе предвид сравнителното проучване на автентичните инструменти, осъществено за Комисията по правни въпроси,

–   като взе предвид членове 39 и 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси (A6-0451/2008),

А.   като има предвид, че в рамките на горепосоченото съобщение относно Хагската програма, Комисията подчерта като част от своите приоритети необходимостта да се гарантира истинско европейско пространство в рамките на гражданското правосъдие и по-специално по отношение на признаването и изпълнението на съдебните решения; както и че с цел повишаване на взаимното доверие в рамките на Европейския съюз споменатата програма посочи като основен приоритет през следващите години да се продължи да се прилага принципът на взаимно признаване, което е конкретно средство за защита на правата на гражданите и гаранция за трансграничното им прилагане в Европа;

Б.   като има предвид, че Хагската програма предвижда да се продължи да се изпълнява програмата за взаимно признаване като основен приоритет и че изпълнението трябва да приключи до 2011 г.;

В.   като има предвид, че движението на гражданите в рамките на Европейския съюз се увеличава непрекъснато; като има предвид следователно развитието на правните положения, свързани с две или повече държави-членки;

Г.   като има предвид, че Комисията призна в гореспоменатото съобщение относно Хагската програма, че в областта на гражданското правосъдие един от основните аспекти, върху които трябва да се съсредоточи вниманието, е признаването на публичните актове; както и че в този смисъл е необходимо и неотложно да се насърчава признаването и изпълнението на автентичните актове, съгласно определението в решението по делото Unibank(1);

Д.   като има предвид, че не би било задоволително в законодателството на Общността да се предприеме секторен и нееднороден подход по тези въпроси(2);

Е.   като има предвид необходимостта да се осигурява защита на европейските граждани в областта на техните семейни отношения и имуществени права зад граница;

Ж.   като има предвид, че предприятията имат все повече структури в чужбина и развиват дейност в рамките на Общността, която води до по-голямо движение на автентичните актове, свързани с учредяването и функционирането на предприятията;

З.   като има предвид, че е от съществено значение да се установи в Съюза ясна и цялостна правна рамка, която да гарантира на гражданите и на стопанските субекти сигурността и предвидимостта на правните положения и сделки, установени от оправомощени представители на публичните органи;

И.   като има предвид, че създаването на истинско европейско правно пространство при спорните производства се основава на трансграничното признаване на съдебните решения, постановени от съд или административен орган, а при безспорните производства – на трансграничното признаване на автентичните актове, съставени от съдебен орган или от оправомощени публични служители с цел да се удостовери автентичността на съдебните решения;

Й.   като има предвид, че действащите разпоредби в областта на взаимното признаване на съдебните решения се прилагат по отношение на автентичните актове, доколкото същите се съставят от публични органи;

К.   като има предвид, че основната характеристика на автентичния акт е неговата доказателствена сила, която е по-голяма в сравнение с доказателствената сила на частното споразумение, както и че тази доказателствена сила, която се признава от съдиите, му се придава законно в законодателството на държавите-членки поради доверието, с което се ползват актовете, съставени, в рамките на правните сделки, от оправомощен публичен служител или от публичен орган(3);

Л.   като има предвид, че предварителното условие, определящо доказателствената сила на автентичния акт е признаването на неговата автентичност, предвид факта, че той е съставен от публичен служител, упълномощен да съставя автентични актове, или от публичен орган; както и че взаимното доверие в правосъдието в държавите-членки е основание процедурите за проверка на автентичността да се прилагат в бъдеще само при възникване на сериозни съмнения относно неговата истинност;

М.   като има предвид, че спазването на законодателството на държавата-членка, на чиято територия е бил съставен актът за съответните цели, предполага увереността, че признаването на доказателствената му сила не означава, че поради факта, че е признат в държавата-членка, в която трябва да бъде представен, чуждестранният автентичен акт притежава по-голяма доказателствена сила в сравнение с националните автентични актове в тази държава-членка; като има предвид, че материалното приложно поле на искания регламент следва да включва основната част от гражданското и търговското право с изключение на някои ясно определени области;

Н.   като има предвид, че различията в структурата и организацията на системите на публичните регистри в областта на недвижимите имоти, както и различията в естеството и степента на влаганото обществено доверие налагат изключването на прехвърлянето на вещни права върху недвижим имот от евентуалния бъдещ инструмент на Общността предвид тясната връзка между начина на съставяне на автентичните актове, от една страна, и вписването в публичния регистър, от друга страна;

О.   като има предвид, че по отношение на признаването на съдебните решения в рамките на Съюза подобно изключване означава винаги когато се прибягва до съд по повод права върху недвижима собственост да се предоставят изключителни компетенции на съдилищата по вещноправни въпроси, а винаги когато се прибягва до съд относно законността на вписванията в публичния регистър – на съдилищата, на чиято територия се поддържа съответният публичен регистър(4);

П.   като има предвид, че понятието автентичен акт не съществува в системите на обичайното право, по-специално в английското и уелското право или в северните държави; както и че в Англия и Уелс съществуват адвокати, които изпълняват функциите на нотариус, както и нотариуси по професия, но че тези юристи нямат правото да съставят автентични актове и са оправомощени единствено да удостоверяват подписи и че следователно при приемането на всякакви законови разпоредби относно европейските автентични актове следва да се вземат мерки с оглед избягване на неясноти в тази област; като има предвид, че следователно трябва да бъдат взети всички необходими предпазни мерки, така че да не бъде възможно в държавите, чиито граждани нямат възможността да съставят автентични актове, актове от този вид да се използват за заобикаляне на процедурите, предвидени в правните системи на посочените държави (например процедурата за удостоверяване на завещание); като има предвид освен това, че с оглед повишаване на осведомеността сред юридическите професии в държавите-членки, в които автентичните актове не съществуват, Комисията следва да организира подходяща информационна кампания и че следва да се направи всичко необходимо, за да се гарантира, че юристите в държавите с обичайно право са запознати с работата на публичните служители от държавите с гражданскоправна система, както и с евентуалните преимущества за техните клиенти –по-специално по отношение на правна сигурност – при употребата на автентични актове при сделки, които последните биха желали да осъществяват в държави, в които този вид инструмент съществува; като има предвид, че по този начин се подчертава необходимостта, изразена нееднократно от Комисията по правни въпроси на Парламента, от изграждането на трансевропейски мрежи на практикуващи юристи, подготовката на информационни кампании и документи и установяването на общо образование, които Комисията се приканва да подкрепи;

Р.   като има предвид, че исканият регламент не може да бъде прилаган нито по отношение на въпросите за приложимото право, обект на други инструменти на Общността, нито по отношение на въпросите за правомощията, организацията и структурата на публичните органи и служители, включително процедурата по установяване на автентичността, които попадат в компетенцията на държавите-членки;

1.  Счита, че взаимното доверие в правните системи в рамките на Общността е основание в бъдеще да бъдат премахнати процедурите, свързани с установяването на истинността на автентичния акт при трансгранични въпроси; счита, че признаването на автентичен акт с оглед използването му в съответната държава-членка не може да бъде отказано, освен при наличие на сериозни и основателни съмнения относно неговата автентичност или в случаите, когато признаването противоречи на обществения ред на съответната държава-членка;

2.  Отправя искане към Комисията да му представи съгласно член 65, буква а) и член 67, параграф 5, второ тире от Договора за ЕО законодателно предложение за установяване на взаимното признаване и изпълнението на автентичните актове;

3.  Подчертава, че признаването не може да води до придаването на по-голяма сила на чуждестранния акт, отколкото на националния акт;

4.  Изразява желание исканият регламент да се прилага спрямо всички автентични актове в областта на гражданското и търговското право с изключение на актовете, свързани с недвижими имоти, и които трябва или могат да бъдат обект на вписване в публичен регистър;

5.  Уточнява, че исканият регламент не трябва да се прилага нито по отношение на въпросите за приложимото спрямо обекта на автентичния акт право, нито по отношение на въпросите за правомощията, организацията и структурата на публичните органи и служители, включително процедурата по установяване на автентичността;

6.  Отбелязва, че подробните препоръки, приложени към настоящата резолюция зачитат принципите на субсидиарност и пропорционалност, както и основните права на гражданите;

7.  Счита, че исканото предложение е без финансови последици;

8.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, както и приложените подробни препоръки, на Комисията и на Съвета, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) Решение на Съда на Европейските общности от 17 юни 1999 г. по дело C-260/97, Сборник 1999, стр. 3715. (2) Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета (ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1); Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета (ОВ L 338, 23.12.2003 г., стр. 1); Регламент (ЕО) № 805/2004 на Съвета (ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 15). (3) Заключения на генералния адвокат La Pergola от 2 февруари 1999 г. по гореспоменатото дело Unibank, точка 7. (4) Вж. член 22, точки 1 и 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001.

ПОДРОБНИ ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

1.  Взаимното доверие в правото в рамките на Общността е основание в бъдеще да бъдат премахнати процедурите, свързани с установяването на истинността на автентичния акт при трансгранични въпроси;

2.  Признаването на автентичен акт с оглед използването му в съответната държава-членка не може да бъде отказано, освен при наличие на сериозни и основателни съмнения относно неговата автентичност или в случаите, когато признаването противоречи на обществения ред на съответната държава-членка;

3.  Парламентът отправя искане към Комисията да му представи съгласно член 65, буква а) и член 67, параграф 5, второ тире от Договора за ЕО законодателно предложение за установяване на взаимното признаване и изпълнението на автентичните актове;

Актът, предмет на законодателното предложение, трябва да се прилага спрямо всички автентични актове в областта на гражданското и търговското право с изключение на актовете, свързани с недвижими имоти и които трябва или могат да бъдат обект на вписване в публичен регистър; той не трябва да се прилага нито по отношение на въпросите за приложимото спрямо обекта на автентичния акт право, нито по отношение на въпросите за правомощията, организацията и структурата на публичните органи и служители, включително процедурата по установяване на автентичността.