Резолюция на Европейския парламент от 18 декември 2008 г. относно положението в Зимбабве
Европейският парламент,
– като взе предвид предишните си резолюции относно Зимбабве, най-скорошната от които е тази от 10 юли 2008 г. относно положението в Зимбабве(1),
– като взе предвид Обща позиция 2008/135/ОВППС на Съвета от 18 февруари 2008 г. за подновяване на ограничителните мерки срещу Зимбабве(2), която поднови до 20 февруари 2009 г. ограничителните мерки срещу Зимбабве, наложени с Обща позиция 2004/161/ОВППС на Съвета от 19 февруари 2004 г.(3), Регламент (ЕО) № 1226/2008 на Комисията от 8 декември 2008 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 314/2004 на Съвета относно някои ограничителни мерки по отношение на Зимбабве(4), както и заключенията на Европейския съвет от 11-12 декември 2008 г. относно Зимбабве, в които беше изразена сериозна загриженост относно влошаващото се хуманитарно положение в Зимбабве,
– като взе предвид резолюцията относно ситуацията в Зимбабве, приета от Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС на 28 ноември 2008 г.,
– като взе предвид доклада на мисията на Панафриканския парламент за наблюдение на изборите относно хармонизираните избори, проведени в Република Зимбабве на 29 март 2008 г,
– като взе предвид резолюцията относно Зимбабве, приета на 11-ата среща на върха на Африканския съюз, която се проведе в Sharm el-Sheikh на 30 юни и 1 юли 2008 г.,
– като взе предвид споразумението от 15 септември 2008 г. между Африканския национален съюз на Зимбабве - Патриотичен фронт (ZANU-PF) и двете формации на Движението за демократични промени (MDC) относно преодоляването на предизвикателствата, пред които е изправена Зимбабве,
– като взе предвид Договора за създаване на Южноафриканска общност за развитие (ЮАОР) и протоколите към него, включително протокола на ЮАОР относно провеждането на избори,
– като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,
A. като има предвид, че Зимбабве се изправя пред хуманитарна криза от огромен мащаб, като 5,1 милиона души, почти половината от населението, са застрашени от глад; като има предвид, че появата на епидемия на холера в резултат на рухването на основните услуги, свързани с водоснабдяването и канализацията, е довело до смъртта на най-малко 783 души, като над 16 400 души са заразени с болестта в Зимбабве, и като има предвид, че над 300 000 души, които са в състояние на силно изтощение поради липсата на храна, са изложени на изключително висок риск от епидемията;
Б. като има предвид, че зимбабвийските органи са посочили ясно, че не са в състояние да сложат край на хуманитарната криза и че няма да прекратят жестоките репресии срещу своите политически противници; като има предвид, че съществува ясна връзка между хуманитарната криза и кризата в управлението на страната, предизвикана от факта, че Robert Mugabe не успя да проведе честни и ползващи се с доверие избори и не зачете политическото споразумение от 15 септември 2008 г. относно принципа на сформиране на правителство на национално единство с цел да се сложи край на кризата, постигнато въпреки опитите за посредничество на президента на Южна Африка Thabo Mbeki;
В. като има предвид, че според оценките инфлацията е от порядъка на няколко милиарда процента - най-високото равнище на инфлация в света - и като има предвид, че 80% от населението преживяват с по-малко от един щатски долар на ден, без достъп до стоки от първа необходимост като храна и вода;
Г. като има предвид, че според международната хуманитарна здравна организация "Лекари без граници" (Médecins Sans Frontières), най-малко 1,4 милиона души са изложени на риск от зараза с холера, ако разпространението на болестта не се ограничи чрез предприемане на мерки спрямо първопричините, довели до нея; като има предвид, че епидемията е достигнала Южна Африка и Ботсуана;
Д. като има предвид, че съчетанието от икономическа, политическа и социална криза има особено тежки последици за жените и момичетата и като има предвид, че те са изложени на най-висок риск от зараза с холера поради факта, че носят отговорността за полагане на грижи за болните вкъщи;
Е. като има предвид, че през последното десетилетие средната продължителност на живота в Зимбабве се е понижила от 60 години и за двата пола на 37 години за мъжете и 34 години за жените; като има предвид, че понастоящем в Зимбабве 1,7 милиона души са носители на вируса на ХИВ;
Ж. като има предвид, че зад политическата криза и критичните обстоятелства, свързани със здравето на населението, се крие задълбочаваща се криза, свързана с правата на човека в Зимбабве, чиято последна проява е безпрецедентната поредица от отвличания на защитници на правата на човека, като това на Jestina Mukoko, чието изчезване е част от систематичния тормоз и заплахи, на които са подлагани защитниците на правата на човека от лица, за които се подозира, че действат от името на зимбабвийските власти;
З. като има предвид, че според ЮНИЦЕФ едва 40% от учителите в страната работят, като едва една трета от учениците се явяват за занятия в училищата; като има предвид, че учителите, подобно на лекарите и медицинските сестри, периодично стачкуват и че те са били обект на жестоки репресии от страна на полицията заради факта, че са упражнили правото си да участват в мирни демонстрации;
И. като има предвид, че "старейшините", а именно бившият генерален секретар на ООН Kofi Annan, бившият президент на САЩ Jimmy Carter и видната защитничка на правата на жените и на децата Graça Machel, не бяха допуснати в Зимбабве;
Й. като има предвид, че редица африкански водещи фигури, включително архиепископ Desmond Tutu, президента на Ботсуана Ian Khama и министър-председателя на Кения Raila Odinga, са призовали г-н Mugabe да се оттегли от властта;
К. като има предвид, че на 8 декември 2008 г., по време на честването на 60-ата годишнина на Всеобщата декларация за правата на човека, президентът на Франция г-н Sarkozy, от името на ЕС, призова г-н Mugabe да се оттегли от властта, като посочи, че "гражданите на Зимбабве са заложници на г-н Mugabe" и че "гражданите на Зимбабве имат правото на свобода, сигурност и уважение";
Л. като има предвид, че Зимбабве вече почти отговаря на критериите за прилагане на декларацията, одобрена от срещата на върха на ООН през септември 2005 г., относно отговорността на международната общност да закриля хората, които са жертва на престъпления срещу човечеството;
1. Изразява дълбоката си загриженост във връзка с бедственото хуманитарно положение в Зимбабве, с епидемията от холера, с глада и с пълния отказ на режима на г-н Mugabe да предприеме положителни мерки в отговор на кризата; призовава Съвета и Комисията да потвърдят своя ангажимент към зимбабвийския народ посредством значима, дългосрочна програма за оказване на хуманитарна помощ;
2. Отбелязва, че Европейският съюз току-що е отпуснал помощ в размер на 10 млн. евро и призовава органите на управление на Зимбабве да премахнат всички ограничения, наложени на агенциите за хуманитарна помощ, и да гарантират, че хуманитарната помощ може да се доставя в съответствие с принципите на хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост;
3. Изказва силната си подкрепа за усилията на горепосочената делегация на "старейшините" за облекчаване на хуманитарната криза в Зимбабве; счита, че е напълно неприемливо, че режимът на Mugabe отказа да издаде входни визи за членовете на тази делегация, тъй като те искаха да използват своето влияние, за да увеличат своевременното и дългосрочното предоставяне на помощ за страната и по този начин да сложат край на ужасните страдания на населението на Зимбабве;
4. Строго осъжда продължаващото насилие от страна на режима на Mugabe срещу членове и поддръжници на Движението за демократични промени; изразява възмущението си във връзка с поредицата от отвличания на защитници на правата на човека и призовава за незабавното освобождаване на Jestina Mukoko, директор на Зимбабвийския проект за мир, на Zacharia Nkomo - брат на Harrison Nkomo, виден адвокат, работещ в областта на правата на човека, на Broderick Takawira, координатор на Зимбабвийския проект за мир в провинцията, на Pascal Gonzo, шофьор, работещ за Зимбабвийския проект за мир, както и на редица членове на Движението за демократични промени и представители на гражданското общество, и призовава за подвеждане под отговорност на извършителите на тези отвличания;
5. Приветства неотдавнашното разширяване на списъка на Съюза на лицата от режима на Mugabe, върху които е наложена забрана, и призовава и имената на други поддръжници на режима на Mugabe да бъдат добавени към него, включително името на Florence Chitauro, бивш високопоставен член на правителството от Африканския национален съюз на Зимбабве - Патриотичен фронт, която изглежда, че понастоящем живее в Лондон, отказва да осъди режима на Mugabe и пътува безпрепятствено до и от Зимбабве;
6. Призовава Съвета за сигурност на ООН да обсъди налагането на целенасочени санкции (забрани за пътуване и замразяване на средства и имущество) срещу г-н Mugabe и лицата, които активно участват в насилие или в нарушения на правата на човека; по-специално призовава Китай, Русия и Южна Африка да подкрепят предприемането на строги мерки срещу режима на Mugabe в рамките на Съвета за сигурност на ООН и да покажат пред правителствата на африканските страни, че те вече не са склонни да оказват каквато и да е подкрепа на режима на Mugabe;
7. Приветства позицията на правителствата на Кения, Ботсуана и Замбия и факта, че те изразиха критичното си отношение към г-н Mugabe, и изразява дълбокото си разочарование във връзка с това, че толкова много африкански правителства продължават да си затварят очите пред злините, причинявани от неговия режим;
8. Подчертава факта, че населението на Зимбабве има остра нужда от политически промени и осъжда отказа на г-н Mugabe да приложи споразумението за предоставяне на ключови министерства на партията на Morgan Tsvangirai, което той подписа на 15 септември 2008 г., или да въведе политически реформи;
9. Изразява дълбоката си загриженост във връзка с това, че отчаяната нужда на населението на Зимбабве от незабавни, радикални и демократични промени продължава да се сблъсква с потисническия, манипулационен и обслужващ единствено собствените си интереси режим на Mugabe;
10. Отправя спешен призив за оказване на по-силен натиск от страна на страните в Африка и на регионалните институции, включително ЮАОР, и по-специално от Африканския съюз в качеството му на гарант на споразумението от 15 септември 2008 г., както и от страна на видни представители на Африка, с цел да се постигне справедливо решение на ситуацията в Зимбабве въз основа на изборите, проведени през март 2008 г., както и за обективно наблюдение на прилагането на всяко едно политическо споразумение;
11. Призовава Съвета да насърчи Африканския съюз да разработи планове за активна намеса в извънредни ситуации с оглед на защитата на цивилното население на Зимбабве;
12. Призовава Съвета да продължава да бди във връзка с възможните последици за региона от преднамереното небрежно отношение и лошо управление от страна на Африканския национален съюз на Зимбабве - Патриотичен фронт, които дестабилизират Зимбабве;
13. Изразява дълбоката си загриженост във връзка с положението, в което се намират зимбабвийските бежанци в региона, и изразява съжаление във връзка с насилието срещу зимбабвийските бежанци в съседните страни; призовава Комисията да подкрепи съседните държави чрез прилагане на програми за предоставяне на финансова и материална помощ за бежанците;
14. Настоятелно приканва всички заинтересовани страни и международната общност да бъдат готови за подкрепят икономическото и социално възстановяване на Зимбабве след създаването на правителство, което действително да отразява волята на зимбабвийския народ във всяко едно отношение, и след като се установи наличието на осезаеми признаци за възстановяването на зачитането на демокрацията, правата на човека и принципа на правовата държава;
15. Призовава Съвета и държавите-членки да активизират дипломатическата си дейност в Африка с цел да осигурят активна подкрепа за осъществяването на промени в Зимбабве;
16. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, правителствата на страните от Г-8, правителствата и парламентите на Зимбабве и на Южна Африка, генералния секретар на Британската общност на нациите, генералния секретар на Организацията на обединените нации, председателите на Комисията и на Изпълнителния съвет на Африканския съюз, Панафриканския парламент, генералния секретар и правителствата на страните-членки на ЮАОР и нейния парламентарен форум.