Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 септември 2008 г. относно Общата позиция, приета от Съвета с оглед приемането на директива на Европейския парламент и на Съвета относно определянето на основните принципи, които уреждат разследването на произшествия в областта на морския транспорт и за изменение на Директива 1999/35/ЕО и Директива 2002/59/ЕО (5721/5/2008 – C6-0226/2008 – 2005/0240(COD))

P6_TA(2008)0444 A6-0332/2008

(Процедура на съвместно вземане на решение: второ четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид общата позиция на Съвета (5721/5/2008 – C6-0226/2008)(1),

–   като взе предвид своята позиция на първо четене(2) относно предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2005)0590),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид член 62 от своя правилник,

–   като взе предвид препоръката за второ четене на Комисията по транспорт и туризъм (A6-0332/2008),

1.  Одобрява общата позиция във вида, в който е изменена;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент приета на второ четене на 24 септември 2008 г. с оглед приемането на Директива 2008/.../ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно определянето на основните принципи, които уреждат разследването на произшествия в областта на морския транспорт и за изменение на Директива 1999/35/EC на Съвета и Директива 2002/59/EC на Европейския парламент и на Съвета

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(4),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора(5),

като имат предвид, че:

(1)  Следва да се поддържа висока степен на безопасност в областта на морския транспорт в Европа и да се полагат всички усилия за намаляване на броя на морските произшествия и инциденти.

(2)  Бързото провеждане на технически разследвания на морските произшествия подобрява безопасността на морския транспорт, като способства за предотвратяване на нови произшествия, причиняващи загуба на човешки живот, погиване на кораби и замърсяване на морската среда.

(3)  В резолюцията си от 21 април 2004 г. относно подобряването на морската безопасност(6), Европейският парламент прикани Комисията да представи предложение за директива относно разследването на произшествията в корабоплаването.

(4)  Член 2 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г. (║'UNCLOS") установява правото на крайбрежните държави да разследват причините за морските произшествия, възникнали в рамките на териториалните им морета, които биха могли да представляват риск за живота или за околната среда, включват издирващите и спасителни органи на крайбрежната държава или засягат по друг начин крайбрежната държава.

(5)  Член 94 от UNCLOS предвижда, че държавите на знамето започват разследване, провеждано от или пред лице или лица с необходимата квалификация, на определени нещастни случаи по море или навигационни произшествия произшествия, възникнали по време на плаване в открито море.

(6)  Правило I/21 от Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1 ноември 1974 г. (║ "SOLAS 74"), Международната конвенция за товарните водолинии от 5 април 1966 г. и Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 2 ноември 1973 г. установяват отговорностите на държавите на знамето по отношение на провеждането на разследвания на аварии и на предоставянето на резултатите от тях на Международната морска организация (ИМО).

(7)  Кодексът за прилагането на задължителните инструменти на ИМО, приложен към Резолюция А.973 (24) на Асамблеята на ИМО от 1 декември 2005 г. припомня задължението на държавите на знамето да гарантират, че разследванията във връзка с морската безопасност, се провеждат от лица с необходимата квалификация, компетентни по въпроси, отнасящи се до морски произшествия и инциденти. Този Кодекс освен това изисква държавите на знамето да имат готовност да предоставят за тази цел квалифицирани лица за провеждане на разследването, независимо от местоположението на произшествието или инцидента.

(8)  Следва да се вземе предвид Кодексът за разследване на морски произшествия и инциденти, приложен към Резолюция А.849 (20) от Асамблеята на ИМО 27 ноември 1997 г. (Кодекс за разследване на морски произшествия и инциденти на ИМО), който предвижда въвеждането на общ подход към разследването на безопасността при морските произшествия и инциденти и на сътрудничество между държавите при определяне на факторите, водещи до възникването на морски произшествия и инциденти. Също така следва да се вземат предвид Резолюцията A.861(20) на Асамблеята на ИМО от 27 ноември 1997 г. и Резолюция MSC.163(78) на Комитетът по морска безопасност на ИМО от 17 май 2004 г., които установяват определение на "устройствата за записване на данните от пътуване".

(9)  При провеждане на разследвания на безопасността при морски произшествия и инциденти, държавите-членки следва да вземат предвид "Насоките относно справедливото отношение към морските лица при морски произшествия", приложени към Резолюция LEG.3(91)) на Правния комитет на ИМО и Управителния орган на Международната организация на труда от 27 април 2006 г. ▌.

(10)  Директива 1999/35/EО на Съвета от 29 април 1999 г. относно система за задължителни прегледи за безопасна работа при редовни услуги от ро-ро фериботи и бързоходни пътнически плавателни съдове(7) изисква държавите-членки да определят, в рамките на съответните си правни системи, правен статус, който да даде възможност на тях и на други значително заинтересовани държави-членки да участват във, да си сътрудничат за или, въз основа на изискванията на Кодекса на ИМО за разследване на морски произшествия и инциденти, да провеждат разследвания на морски произшествия и инциденти, засягащи ро-ро фериботи и бързоходни пътнически плавателни съдове.

(11)  Директива 2002/59/EО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. относно създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация(8) изисква от държавите-членки да спазват Кодекса на ИМО за разследване на морски произшествия и инциденти и да гарантират, че резултатите от разследването се публикуват възможно най-скоро след приключването му.

(12)  Провеждането на разследвания на безопасността ║ при произшествия и инциденти, засягащи морски кораби или други плавателни съдове в пристанищни или други ограничени морски зони, е от изключително значение за постигането на резултати при установяването на обстоятелствата и причините за такива произшествия или инциденти. Поради това подобни разследвания следва да се провеждат от квалифицирани лица под контрола на независим орган или образувание, на които са предоставени трайни правомощия за вземане на решения, за да се избегне всякакъв конфликт на интереси.

(13)  Държавите-членки, съгласно тяхното законодателство по отношение на правомощията на органите, отговарящи за съдебното следствие, и по възможност в сътрудничество с тези органи, следва да гарантират, че на лицата, отговарящи за техническото разследване, се осигуряват възможно най-добри условия за изпълнение на задачите им.

(14)  Държавите-членки следва да гарантират, че правните им системи дават възможност на тях и на други значително заинтересовани държави-членки да участват във или провеждат разследвания на произшествия въз основа на разпоредбите от Кодекса на ИМО за разследване на морски произшествия и инциденти.

(15)  Дадена държава-членка може да делегира на друга държава-членка задачата за провеждане на разследване на безопасността, при морско произшествие или инцидент (║'разследване на безопасността") или конкретни задачи по провеждането на такова разследване, при взаимна договореност.

(16)  Държавите-членки следва да положат всички усилия да не таксуват разходите за потърсеното сътрудничество в рамката на разследванията на безопасността, включващи две или повече държави-членки. Когато се иска помощ от държава-членка, която не участва в разследването на безопасността, държавите-членки се договарят за възстановяване на направените разходи.

(17)  Съгласно правило V/20 от SOLAS 74 пътническите кораби и други кораби, различни от пътническите с бруто тонаж от 3 000 тона и повече, построени на или след 1 юли 2002 г., трябва да имат устройства за записване на данните от пътуване за подпомагане на разследванията на произшествия. Предвид значението на такова оборудване при създаването на политика за предотвратяване на произшествия с кораби, следва систематично да се изисква такова оборудване на борда на корабите, изпълняващи национални или международни рейсове, които акостират в пристанища на Общността.

(18)  Данните, получени от системата за записване на данните от пътуване, както и от други електронни устройства, могат да се използват както след морско произшествие или инцидент за разследване на причините, така и превантивно с цел придобиване на опит по отношение на обстоятелствата, които могат да доведат до подобни случаи. Държавите-членки следва да гарантират, че при наличието на такива данни те се използват целесъобразно и в двата случая.

(19)  Сигнали за бедствие, подадени от кораб, или информация от всякакъв друг източник за това, че даден кораб или хора на или от кораб са в опасност, или че вследствие на събитие, свързано с функционирането на кораб, съществува сериозен потенциален риск от нанасяне на щети на хората, на структурата на кораба или на околната среда, следва да бъдат разследвани или проучени по друг начин.

(20)  Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета(9) изисква Европейската агенция за морска безопасност (║'Агенцията") да работи съвместно с държавите-членки за разработване на технически решения и предоставяне на техническа помощ, свързана с прилагането на законодателството на Общността. В областта на разследванията на безопасността Агенцията има конкретната задача да подпомага сътрудничеството между държавите-членки и Комисията при разработването на обща методика за разследване на морски произшествия, съобразно договорените международни принципи, като надлежно отчита различните правни системи в държавите-членки.

(21)  В съответствие с Регламент (ЕО) № 1406/2002 Агенцията трябва да подпомага сътрудничеството при предоставянето на помощ, оказвана на държавите-членки по отношение на дейности, свързани с разследвания и при анализиране на изготвени вече доклади по разследвани произшествия.

(22)  Всички заключения, направени въз основа на анализите на готови доклади по разследвани произшествия, които могат да бъдат от полза за предотвратяването на бъдещи катастрофи и подобряването на морската безопасност в Европейския съюз, следва да бъдат взети предвид при разработването или изменението на общата методология за разследване на морски произшествия.

(23)  Държавите-членки и Общността следва надлежно да вземат под внимание препоръките за безопасност, произтичащи от разследването на безопасността.

(24)  Тъй като целта на разследването на безопасността е предотвратяване на морски произшествия и инциденти, неговите заключения и препоръки за безопасност не следва ║при никакви обстоятелства ║ да се използват при определяне на отговорност или на вина.

(25)  Тъй като целите на настоящата директива, а именно подобряване на морската безопасност в Общността и съответно намаляване на риска от бъдещи морски произшествия, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба или резултатите от настоящата директива, могат да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приема мерки съгласно принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(26)  Мерките, необходими за изпълнението на настоящата директива, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията(10).

(27)  По-специално на Комисията следва да се предостави правомощието да изменя настоящата директива, за да приложи последващите изменения на международните конвенции, протоколи, кодекси и резолюции, свързани с нея и да приема или изменя общата методика за разследване на морски произшествия и инциденти. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, включително чрез допълването ѝ с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

▌

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Предмет

1.  Целта на настоящата директива е подобряване на морската безопасност и предотвратяване на замърсяването от кораби, както и намаляване на риска от бъдещи морски произшествия, посредством:

2.  Разследванията на безопасността, предприети по смисъла на настоящата директива нямат за цел определяне на отговорност или вина. Държавите-членки обаче гарантират, че разследващият орган или образувание (║"разследващ орган") не се въздържа да докладва изцяло причините за произшествието или инцидента, в случай че от резултатите може да се направи заключение за вина или отговорност.

Член 2

Обхват

1.  Настоящата директива се прилага за морски произшествия, инциденти и сигнали за бедствие, които:

2.  Настоящата директива не се прилага за морски произшествия, инциденти и сигнали за бедствие, които включват единствено:

Член 3

Определения

2.  Следните понятия се разбират в съответствие с определенията, съдържащи се в Кодекса на ИМО за разследване на морски произшествия и инциденти:

е)   "значително заинтересована държава";

3.  Термините "тежко произшествие" и "по-леко произшествие" се разбират съгласно актуализираните определения, съдържащи се в Циркулярно писмо 953 на Комитета по морска безопасност на ИМО.

4.  Термините "ро-ро ферибот" и "бързоходен пътнически плавателен съд" се разбират по смисъла на определенията, съдържащи се в член 2 от Директива 1999/35/ЕО.

5.  "Устройство за записване на данните от пътуване" (║'VDR") се разбира в съответствие с определението, съдържащо се в Резолюция A.861 (20) на Асамблеята на ИМО и Резолюция MSC.163 (78) на Комитета по морска безопасност на ИМО.

6.  "Сигнал за бедствие" означава сигнал, подаден от кораб или информация от всякакъв друг източник за това, че даден кораб или хора на или от кораб са в опасност по море.

7.  "Препоръка за безопасност" означава всяко предложение, включително за целите на регистрацията и контрола, направено от:

Член 4

Статус на разследванията на безопасността

1.  Държавите-членки определят, според правните си системи, правния статус на разследванията на безопасността по такъв начин, че те да се извършват възможно най-ефективно и бързо.

2.  Правилата, които държавите-членки установяват, включват, съгласно посочената в член 10 рамка за постоянно сътрудничество, разпоредби, които да позволяват:

Член 5

Задължение за разследване

1.  Всяка държава-членка гарантира, че се провежда разследване на безопасността от посочения в член 8 разследващ орган при тежки или много тежки морски произшествия:

2.  В допълнение към разследването на тежки и много тежки произшествия, разследващият орган, посочен в член 8, след като е установил първоначалните обстоятелства по конкретния случай, решава дали да се проведе или не разследване на безопасността при по-леко произшествие, морски инцидент или сигнал за бедствие.

В своето решение разследващият орган взема предвид сериозността на произшествието или инцидента, вида на плавателния съд и/или на товара, засегнати от сигнала за бедствие, и всяко искане на издирващите и спасителни органи.

3.  Обхватът и практическите условия за провеждането на разследвания на безопасността, се определят от разследващия орган на водещата разследването държава-членка в сътрудничество с разследващите органи на другите значително заинтересовани държави по начин, който е най-резултатен за постигането на целите на настоящата директива според този разследващ орган, и с оглед на предотвратяването на бъдещи произшествия и инциденти.

4.  Разследванията на безопасността, следват ▌общата методика за разследване на морски произшествия и инциденти, разработена съгласно член 2, буква д), от Регламент (ЕО) № 1406/2002. Комисията приема или изменя тази методика за целите на настоящата директива.

Тази мярка, предназначена да измени несъществени елементи от настоящата директива, включително чрез допълването ѝ, се приема в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 19, параграф 3.

Комисията взема предвид заключенията от докладите по произшествията и препоръките за безопасност, съдържащи се в тях при изменението на общата методика. ▌

5.  Разследването на безопасността, започва възможно най-скоро след възникването на морското произшествие или инцидент и във всички случаи не по-късно от два месеца след възникването му.

Член 6

Задължение за известяване

Държавите-членки изискват, в рамките на правните си системи, разследващите им органи да бъдат незабавно известени от страна на отговорните органи или засегнатите страни относно възникването на всички произшествия, инциденти и сигнали за бедствие, попадащи в обхвата на настоящата директива.

Член 7

Ръководство на или участие в разследвания на безопасността

1.  ▌ В случаи на тежки или много тежки произшествия, които са от значителен интерес за две или повече държави-членки, тези държави-членки бързо се договарят за това, коя от тях ще е водещата разследването държава-членка. Ако те не могат да постигнат споразумение коя от тях да води разследването, Комисията взема решение по въпроса, основаващо се на становище на Агенцията, което се прилага незабавно.

2.  Независимо от параграф 1, всяка държава-членка продължава да носи отговорност за разследването на безопасността, и координацията заедно с други значително заинтересовани държави-членки до момента, когато или те се споразумеят, или Комисията реши коя от тях ще стане водеща разследването държава.

3.  Без да се засягат задълженията по настоящата директива и международното право, дадена държава-членка може, в зависимост от всеки конкретен случай, да делегира по взаимно съгласие на друга държава-членка задачата да ръководи разследване на безопасността или конкретните задачи по провеждането на такова разследване.

4.  Когато при морско произшествие, инцидент или сигнал за бедствие има засегнат ро-ро ферибот или бързоходен пътнически плавателен съд, процедурата по разследването на безопасността ║ се започва от държавата-членка, в чиито териториални води или вътрешни водни пътища, както са определени в UNCLOS са възникнали произшествието, инцидентът или сигналът за бедствие или, ако са възникнали в други води, от последната държава-членка, в която е бил даденият ферибот или плавателен съд. Тази държава-членка продължава да носи отговорност за разследването на безопасността, и за координацията с други значително заинтересовани държави-членки до момента, когато или те се споразумеят , или Комисията реши коя от тях ще стане водеща разследването държава.

Член 8

Разследващи органи

1.  Държавите-членки гарантират, че разследванията на безопасността се провеждат под отговорността на безпристрастен постоянен разследващ орган или образувание, на когото са предоставени необходимите правомощия и който е съставен от инспектори с подходяща квалификация ▌ в областта на морски произшествия и инциденти.

Въпросният разследващ орган е функционално независим, най-вече от националните органи, отговорни за годността за плаване, освидетелстването, контрола, екипажа, безопасността на плаването, поддръжката, контрола на морския трафик, държавния пристанищен контрол и експлоатацията на морските пристанища, от органи, провеждащи разследвания с цел установяване на отговорност или правоприлагане и, като цяло, от която и да е друга страна, чиито интереси биха могли да влязат в конфликт с поверената му задача.

Държавите-членки без излаз на море, които нямат нито кораби, нито други плавателни съдове, плаващи под тяхно знаме, определят независим координационен център за сътрудничество при разследването на безопасността съгласно член 5, параграф 1, буква в).

2.  Разследващият орган гарантира, че отделните лица, провеждащи разследвания, имат работни познания и практически опит в онези области, които спадат към обичайните им задължения при разследване. Освен това разследващият орган гарантира незабавен достъп до необходимите експертни ресурси, ако се налага.

3.  Поверените на разследващия орган дейности могат да бъдат разширени до събирането и анализа на данни, свързани с морската безопасност, в частност за превантивни цели, доколкото тези дейности не засягат неговата независимост или не включват отговорност по регулаторни, административни или стандартизационни въпроси.

4.  Държавите-членки, действащи в рамките на съответните си правни системи, гарантират, че провеждащите разследванията лица от техния разследващ орган или от всеки друг разследващ орган, на който са делегирана задачата за разследване на безопасността, където е уместно и в сътрудничество с органите, отговарящи за съдебното следствие, имат право:

5.  Разследващият орган е способен да реагира незабавно при известяване за произшествие и да получи необходимите ресурси за независимо изпълнение на функциите си. Провеждащите разследванията лица от негова страна придобиват статус, който им дава необходимите гаранции за независимост.

6.  Разследващият орган може да съчетае задачите, произтичащи от настоящата директива, с работата по разследване на случаи, които не са свързани с морски произшествия, при условие че подобни разследвания не застрашават независимостта му.

Член 9

Неразкриване на данни

Освен това, държавите-членки гарантират, че писмени свидетелски показания или друга информация, предоставени от свидетели в хода на разследвания на безопасността, не се предоставят на органите на трета държава, така че да се предотврати използването на такива показания и информация в наказателни разследвания във въпросните държави.

Член 10

Рамка за постоянно сътрудничество

1.  Държавите-членки, в тясно сътрудничество с Комисията, установяват рамка за постоянно сътрудничество, която дава възможност на съответните им органи, разследващи безопасността, да сътрудничат помежду си в степен, необходима за постигането на целта на настоящата директива ║.

2.  Процедурните правила на рамката за постоянно сътрудничество и необходимите дейности по организацията ѝ се определят съгласно посочената в член 19, параграф 2, процедура по регулиране.

3.  Съгласно рамката за постоянно сътрудничество, разследващите органи в държавите-членки се договарят по-конкретно при най-добрите условия на сътрудничество, за да:

4.  Всяка държава-членка, чиито съоръжения или служби са били, или при нормални обстоятелства биха били, ползвани от кораб непосредствено преди произшествие или инцидент, и която разполага с информация, относима към разследването на безопасността, предоставя тази информация на разследващия орган, провеждащ това разследване.

Член 11

Разходи

1.  Когато разследвания на безопасността засягат две или повече държави-членки, съответните дейности са безплатни.

2.  Когато се иска помощ от държава-членка, която не участва в дадено разследване на безопасността, държавите-членки се договарят за възстановяване на направените разходи.

Член 12

Сътрудничество със значително заинтересовани трети държави

1.  При разследванията на безопасността, държавите-членки си сътрудничат във възможно най-голяма степен с други значително заинтересовани трети държави.

2.  Значително заинтересованите трети държави, по взаимно съгласие, се допускат до разследването на безопасността, ръководено от държава-членка, съгласно на настоящата директива на който и да е етап от разследването.

3.  Сътрудничеството на държава-членка при разследване на безопасността, провеждано от значително заинтересована трета държава, не засяга установените с настоящата директива изисквания за провеждане и докладване на разследвания на безопасността. Когато значително заинтересована трета държава ръководи разследване на безопасността, което засяга една или повече държави-членки, държавите-членки могат да решат да не провеждат паралелно разследване на безопасността стига разследването на безопасността, ръководено от третата държава, да се провежда съгласно Кодекса за разследване на морските произшествия и инциденти на ИМО.

Член 13

Запазване на доказателствата

Член 14

Докладване на произшествия

1.  Разследванията на безопасността, провеждани съгласно на настоящата директива, приключват с публикуването на доклад във формат, определен от компетентния разследващ орган и съгласно съответните раздели на приложение І.

Разследващите органи може да решат, че разследване на безопасността, което не засяга сериозно или много сериозно морско произшествие и чиито констатации не биха спомогнали за предотвратяването на бъдещи произшествия и инциденти, приключва с опростен доклад, който се публикува.

2.  Разследващите органи полагат всички усилия, за да направят обществено достъпен посочения в параграф 1 доклад, и по-специално достъпен за целия морски сектор, който следва при необходимост да получава специфични заключения и препоръки, в срок от 12 месеца от деня на произшествието. Ако не е възможно да се представи заключителен доклад в рамките на този срок, публикува се междинен доклад в срок от 12 месеца от деня на произшествието.

3.  Разследващият орган от водещата разследването държава-членка изпраща копие на Комисията от заключителния, опростения или междинния доклад. Той взема предвид евентуалните забележки на Комисията ▌с цел подобряване качеството на доклада по най-резултатен за постигането на целите на настоящата директива начин.

4.  На всеки три години Комисията изпраща на Европейския парламент доклад, с който му предоставя информация и определя степента на прилагане и на спазване разпоредбите на настоящата директива, както и следващите стъпки, считани за необходими с оглед препоръките, изложени в този доклад.

Член 15

Препоръки за безопасност

1.  Държавите-членки гарантират, че направените от разследващите органи препоръки за безопасност се вземат надлежно предвид от адресатите и, където е уместно, се проследяват по съответния начин съгласно общностното и международното право.

2.  Където е уместно, разследващият орган или Комисията, подпомагани от Агенцията, дават препоръки за безопасност въз основа на абстрактния анализ на данните и резултатите от всички извършени разследвания на безопасността.

3.  Препоръките за безопасност по никакъв начин не определят отговорността или вината за дадено произшествие.

Член 16

Система за ранно предупреждение

Без да се засяга правото на разследващия орган на дадена държава-членка да дава ранно предупреждение, ако той прецени, на който е да е етап от разследването на безопасността, че са необходими спешни действия на общностно равнище с цел предотвратяване на риска от нови произшествия, незабавно информира Комисията за необходимостта да се даде ранно предупреждение.

Ако е необходимо, Комисията издава предупреждение към отговорните власти във всички други държави-членки, представителите от сектора на корабоплаването и всички други заинтересовани страни.

Член 17

Европейска база данни за морски произшествия

1.  Информацията за морските произшествия и инциденти се съхранява и анализира посредством европейска електронна база данни, създадена от Комисията, наречена европейска информационна платформа за морски произшествия (EMCIP).

2.  Държавите-членки нотифицират Комисията относно органите, упълномощени да имат достъп до базата данни.

3.  Разследващите органи на държавите-членки нотифицират Комисията относно морските произшествия и инциденти в съответствие с формата на приложение II. Също така те предоставят на Комисията данни, получени от разследванията на безопасността съгласно схемата на базата данни на EMCIP.

4.  Комисията и държавите-членки разработват схемата на базата данни и метод за нотификация на данните в рамките на подходящия срок.

Член 18

Справедливо отношение към морските лица

В съответствие с националното си право, държавите-членки прилагат съответните разпоредби от Насоките на ИМО относно справедливото отношение към морските лица при морски произшествия.

Член 19

Комитет

1.  Комисията се подпомага от Комитета по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), учреден с Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета(11).

2.  При позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6, от Решение 1999/468/ЕО се определя на два месеца.

3.  При позоваване на настоящия параграф, се прилагат член 5а, параграфи 1-4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Член 20

Правомощия за изменение

Комисията може да актуализира определенията в настоящата директива и позоваванията на актове на Общността и инструменти на ИМО, за да ги приведе в съответствие с влезлите в сила мерки на Общността или на ИМО, при спазване на ограниченията на настоящата директива.

Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, включително чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 19, параграф 3.

Съгласно същата процедура Комисията също така може да изменя приложенията.

Съгласно член 5 от Регламент (ЕО) № 2099/2002 измененията в Кодекса за разследване на морски произшествия и инциденти на ИМО може да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива.

Член 21

Допълнителни мерки

Разпоредбите на настоящата директива не възпрепятстват държавите-членки да предприемат допълнителни мерки за морска безопасност, които не са обхванати от настоящата директива, стига такива мерки да не са в нарушение на настоящата директива или по никакъв начин да не възпрепятстват постигането на нейната цел или целите на Съюза.

Член 22

Санкции

Държавите-членки установяват правила относно санкциите, приложими спрямо нарушения на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното изпълнение. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

Член 23

Изменения на съществуващи актове

1.  Член 12 от Директива 1999/35/ЕО се заличава.

2.  Член 11 от Директива 2002/59/ЕО се заличава.

Член 24

Транспониране

1.  Държавите-членки привеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до ...*(12). Те незабавно съобщават на Комисията текстовете на тези мерки и представят таблица на съответствието между тях и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.  Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното си законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 25

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 26

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в … на

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Съдържание на доклада от разследването на безопасността

Предговор

Тук се определя единствената цел на разследването на безопасността, така че препоръката за безопасност по никакъв начин не поражда презумпция за отговорност или вина и че, по отношение на съдържанието и стила, докладът не е изготвен с цел използването му в съдебно производство.

(Докладът следва да не се позовава на свидетелски показания, нито да свързва лице, позовано в доклада, с лице, дало показания в хода на разследването на безопасността.)

1.  Резюме

В тази част се описват основните факти, свързани с морското произшествие или инцидент: какво се е случило, кога, къде и как се е случило; описва се също така дали в резултат на това са възникнали смъртни случаи, телесни повреди, щети по кораба, товара, трети страни или околната среда.

2.  Фактическа информация

В тази част се включват няколко отделни раздела, в които се предоставя достатъчно информация, която разследващият орган определя като фактическа, потвърждава анализа и улеснява разбирането.

Тези раздели включват по-конкретно следната информация:

2.1  Данни за кораба

Знаме /регистър,

Идентификация,

Основни характеристики,

Собственост и управление,

Информация за конструкцията,

Минимално комплектоване с екипаж за сигурност,

Разрешен товар.

2.2  Информация за рейса

Посетени пристанища,

Вид на рейса,

Информация за товара,

Екипаж.

2.3  Информация за морското произшествие или инцидент

Вид морско произшествие или инцидент,

Дата и час,

Координати и местоположение на морското произшествие или инцидент,

Външни и вътрешни условия,

Експлоатация на кораба и участък от рейса,

Място на борда,

Информация за човешкия фактор,

Последствия (за хората, кораба, товара, околната среда, други).

2.4  Участие на бреговите власти и действия при аварийната ситуация

Кой е участвал,

Какви средства са използвани,

Колко бързо се е реагирало,

Какви действия са предприети,

Какви резултати са постигнати.

3.  Описание

В тази част морското произшествие или инцидент се възстановява последователно, в хронологичен ред на събитията преди, по време на и след морското произшествие или инцидент и участието на всеки фактор (т.е. лице, материал, среда, оборудване или външен фактор). Периодът, обхванат от описанието, зависи от развитието във времето на онези конкретни аварийни събития, които са непосредствено допринесли за морското произшествие или инцидент. Тук също така се включва всякаква информация, засягаща проведеното разследване, в това число и резултатите от изследванията или пробите.

4.  Анализ

В тази част се включват няколко отделни раздела, в които се предоставя анализ на всяко аварийно събитие, с коментар за резултатите от всякакви свързани изследвания или проби, извършени в хода на разследването на безопасността, и на всякакви действия по безопасността, които може вече да са били предприети с цел предотвратяване на морски произшествия.

Анализът и коментарът позволяват докладът да стигне до логични заключения, като се установят всички фактори, оказали влияние, включително свързаните с рискове, за които съществуващите предпазни средства, целящи предотвратяване на аварийното събитие, и/или онези, насочени към отстраняване или намаляване на последствията от него, се оказват или неадекватни, или липсващи.

5.  Заключения

В тази част се обобщават установените фактори, оказали влияние, и липсващите или неадекватни предпазни средства (материални, оперативни, символични или процедурни), за които следва да се предприемат действия по безопасност с цел предотвратяване на морски произшествия.

6.  Препоръки за безопасност

Когато е уместно, в тази част от доклада се включват препоръки за безопасност, произтичащи от анализа и заключенията и свързани с конкретни области, като законодателство, проектиране, процедури, инспекция, управление, здравеопазване и безопасност на работното място, обучение, ремонтна дейност, поддръжка, брегова помощ и действия при аварийна ситуация.

Препоръките за безопасност са адресирани към онези, които са компетентни да ги приложат, като корабособственици, ръководители, признати организации, морски власти, служби по движението на корабите, органи за реагиране при аварийни ситуации, международни морски организации и европейски институции, с цел предотвратяване на морски произшествия.

Тази част също съдържа междинни препоръки за безопасност, които евентуално са били направени, и всякакви мерки за безопасност, предприети в хода на разследването на безопасността.

7.  Допълнения

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ДАННИ ПРИ ИЗВЕСТЯВАНЕ ОТНОСНО МОРСКО ПРОИЗШЕСТВИЕ ИЛИ ИНЦИДЕНТ

(Част от европейската информационна платформа за морски произшествия)

Бележка: Подчертаните точки означават че следва да се предоставят данни за всеки кораб, ако в морското произшествие или инцидент участват повече от един кораб

01.  Отговорна държава-членка/лице за контакт

02.  Провеждащо разследването лице от държавата-членка

03.  Роля на държавата-членка

04.  Засегната брегова държава

05.  Брой значително заинтересовани държави

06.  Значително заинтересовани държави

07.  Известяващ орган

08.  Час на известяване

09.  Дата на известяване

10.  Име на кораба

11.  Номер по ИМО/позивни

12.  Знаме на кораба

13.  Вид морско произшествие или инцидент

14.  Вид на кораба

15.  Дата на морското произшествие или инцидент

16.  Час на морското произшествие или инцидент

17.  Координати ‐ географска ширина

18.  Координати ‐ географска дължина

19.  Местоположение на морското произшествие или инцидент

20.  Пристанище на отплаване

21.  Пристанище на местоназначение

22.  Система за разделно движение на кораби

23.  Участък от рейса

24.  Експлоатация на кораба

25.  Място на борда

26.  Човешки жертви:

Екипаж

Пътници

Други

27.  Тежки телесни повреди:

Екипаж

Пътници

Други

28.  Замърсяване

29.  Щети по кораба

30.  Щети по товара

31.  Други щети

32.  Кратко описание на морското произшествие или инцидент

(1) ОВ C 184 E, 22.7.2008 г., стр. 23. (2) ОВ C 74 E, 20.3.2008 г., стр. 546. (3) ОВ C 318, 23.12.2006 г., стp. 195. (4) ОВ C 229, 22.9.2006 г., стp. 38 . (5) Позиция на Европейския парламент от 25 април 2007 г. (OВ C 74 E, 20.3.2008 г., стр. 546), Обща позиция на Съвета от 6 юни 2008 г. (OJ C 184E, 22.7.2008 г., стр. 23) и Позиция на Европейския парламент от 24 септември 2008 г. (6) OВ C 104 E, 30.4.2004 г., стp. 730. (7) ОВ L 138, 01.06.1999 г., стр. 1. ║ (8) ОВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 10. (9) ОВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 1. ║ (10) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. ║ (11) ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1. ║ (12) * ОВ: 24 месеца от датата на влизане в сила на настоящата директива.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 септември 2008 г. относно общата позиция на Съвета с оглед приемане на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно отговорността на превозвачите на пътници по море в случай на произшествия (6389/2/2008 – C6-0227/2008 – 2005/0241(COD))

P6_TA(2008)0445 A6-0333/2008

(Процедура на съвместно вземане на решение: второ четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид общата позиция на Съвета (6389/2/2008 – C6-0227/2008) (1),

–   като взе предвид своята позиция на първо четене(2) относно предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2005)0592),

–   като взе предвид измененото предложение на Комисията (COM(2007)0645),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид член 62 от своя правилник,

–   като взе предвид препоръката за второ четене на Комисията по транспорт и туризъм (A6-0333/2008),

1.  Одобрява общата позиция във вида, в който е изменена;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент, приета на второ четене на 24 септември 2008 г. с оглед приемането на Регламент (ЕО) № …/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно отговорността на превозвачите на пътници по море в случай на произшествие

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(4),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора(5),

като имат предвид, че:

(1)  В рамките на общата транспортна политика е необходимо приемането на допълнителни мерки с цел подобряване на безопасността на морския транспорт. Тези мерки включват правила за отговорност за вреди, причинени на пътници, тъй като е важно да се гарантира подходяща степен на обезщетяване на пътниците, претърпели произшествия по море.

(2)  Протоколът от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г.беше приет на 1 ноември 2002 г. под егидата на Международната морска организация (ИМО). Общността и нейните държави-членки са в процес на вземане на решение за евентуалното им присъединяване към или ратифициране на този протокол.

(3)  Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г., изменена с протокола към нея от 2002 г. (по-долу наричана "Атинската конвенция"), се прилага единствено към международния транспорт. Разграничението между национален и международен транспорт бе премахнато в рамките на вътрешния пазар на услуги в областта на морския транспорт и следователно е уместно да се постигне еднакво равнище и еднакъв характер на отговорността както в международния, така и в националния транспорт в рамките на Общността.

(4)  Застрахователните договорености, изискуеми по Атинската конвенция, трябва да съответстват на финансовите възможности на корабособствениците и застрахователните дружества. Корабособствениците трябва да бъдат в състояние да управляват своите застрахователни договорености по икономически приемлив начин и по-специално в случая на малки корабни предприятия, извършващи национални транспортни услуги, трябва да се отчита сезонният характер на техните операции. Преходният период, предвиден за прилагането на настоящия регламент, трябва да бъде достатъчно дълъг, за да позволи да бъде приложена задължителната застраховка, предвидена от Атинската конвенция, без да се засегнат съществуващите застрахователни схеми.

(5)  Целесъобразно е превозвачът да бъде задължен да изплати авансово плащане в случай на смърт или телесна повреда на пътник, като авансовото плащане не представлява признаване на отговорност.

(6)   Преди пътуването пътниците следва да бъдат подходящо, пълно и разбираемо информирани за новите права, които им се предоставят.

(7)   Всяко изменение на Атинската конвенция ще бъде инкорпорирано в общностното законодателство, освен ако съответното изменение е изключено по реда на член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. за създаване на Комитет за морска безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК)(6).

(8)  На 19 октомври 2006 г. Правният комитет на ИМО прие Резерва и Насоки за прилагане на Атинската конвенция на ИМО (║'Насоки на ИМО"), с цел разглеждане на определени въпроси в рамките на Атинската конвенция, по-специално обезщетенията за вреди, свързани с тероризъм. Като такива, Насоките на ИМО могат да бъдат считани за lex specialis.

(9)  Настоящият регламент инкорпорира и придава обвързващ характер на части от Насоките на ИМО. За тази цел в разпоредбите на Насоките на ИМО, по-специално, глаголът "следва" трябва да се разбира във формата на съответния глагол в сегашно време.

(10)  Разпоредбите на Атинската конвенция (приложение I) и ║Насоките на ИМО (приложение II) следва да се тълкуват mutatis mutandis в контекста на законодателството на Общността.

(11)  Въпросите, обхванати от членове 17 и 17а на Атинската конвенция, са от изключителната компетентност на Общността, доколкото тези членове засягат правилата, установени с Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(7). Доколкото е така, тези две разпоредби ще съставляват част от правния ред на Общността, когато тя се присъедини към Атинската конвенция.

(12)  За целите на настоящия регламент изразът "или е регистриран в държава-членка" следва да се тълкува в смисъл, че държавата на знамето за целите на понятието за беърбоут чартърна регистрация е или държава-членка или договаряща страна по Атинската конвенция. Държавите-членки и Комисията следва да предприемат необходимите стъпки, за да приканят ИМО да разработи насоки относно понятието беърбоут чартърна регистрация.

(13)  За целите на настоящия регламент изразът "оборудване за подпомагане на двигателната способност" не следва да обхваща нито ║багаж, нито ║превозни средства по смисъла на член 8 от Атинската конвенция.

(14)  Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на реда и условията за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията(8).

(15)  По-специално, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да изменя настоящия регламент, с цел инкорпориране на последващите изменения на свързаните с него международни конвенции, протоколи, кодекси и резолюции. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, включително чрез допълването му с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/EО.

(16)  Европейска агенция за морска безопасност ("Агенцията"), създадена с Регламент (ЕО) №1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г.(9) следва да подпомага Комисията при подготовката и изготвянето на проекта на доклад за напредъка по отношение на действието на новите правила.

(17)  Поради необходимостта от по-засилени консултации между държавите-членки по въпросите на морската безопасност е жизненоважно да се направи повторна оценка на правомощията на Агенцията и по възможност да се обмисли разширяване на нейните правомощия.

(18)  Националните органи, по-специално пристанищните власти, играят основна и жизненоважна роля при определянето и управлението на различните рискове, свързани с морската безопасност.

▌

(19)  Тъй като целта на настоящия регламент, а именно установяването на единен набор от правила, уреждащи правата на морските превозвачи и техните пътници в случай на произшествие, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно могат, поради необходимостта от осигуряване на еднакви граници на отговорността при произшествие във всички държави-членки, да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

Освен това настоящият регламент разширява приложението на тези разпоредби до превоза на пътници по море в рамките на една държава-членка ▌и установява някои допълнителни изисквания.

Член 2

Приложно поле

Член 3

Отговорност и застраховане

1.  Режимът на отговорност по отношение на пътниците, личния им багаж и превозните им средства и правилата относно застраховката или друго финансово обезпечение се уреждат от настоящия регламент и от членове 1 и 1а, член 2, параграф 2, членове 3‐16, с изключение на член7, параграф 2, и членове 18, 20 и 21 от Атинската конвенция, съдържаща се в приложение I, както и от разпоредбите на Насоките на ИМО, съдържащи се в приложение II.

Член 7, параграф 2 от Атинската конвенция не се прилага за превоза на пътници, попадащ в приложното поле на настоящия регламент, освен ако Европейският парламент и Съветът изменят настоящия регламент за тази цел, като действат в съответствие с процедурата по член 251 от Договора.

2.  Насоките на ИМО, съдържащи се в приложение II, имат обвързващ характер.

Член 4

Обезщетение по отношение на оборудване за подпомагане на двигателната способност или на друго специално оборудване

В случай на погиване или повреда на оборудване за подпомагане на двигателната способност или на друго специално оборудване, използвано от пътник с намалена двигателна способност, отговорността на превозвача се урежда от член 3, параграф 3 от Атинската конвенция. Обезщетението съответства на възстановителната стойност на съответното оборудване или, когато е приложимо, на разходите, свързани с ремонта му.

▌

Член 5

Авансови плащания

Когато смъртта или телесната повреда на пътник е ║причинена от морски инцидент, ▌превозвачът, който действително е извършил целия превоз или част от него, по време на който е настъпил инцидентът, извършва авансово плащане, достатъчно за покриване на непосредствените икономически нужди, пропорционално на причинената вреда, в 15-дневен срок от установяване на самоличността на лицето, което има право на обезщетение. При смърт или при пълна и трайна инвалидност на пътника, или при телесни повреди, засягащи 75 % или повече от тялото на пътника, считани за много сериозни от клинична гледна точка, размерът на това плащане е не по-малко от 21 000 EUR.

Настоящият член се прилага и в случаите, когато превозвачът е установен в Общността.

Авансовото плащане не съставлява признание на отговорността и може да бъде приспаднато от всякакви последващи плащания, извършени на основата на настоящия регламент, но не може да бъде възстановено, освен в случаите, посочени в член 3, параграф 1 или член 6 от Атинската конвенция, или приложение А към Насоките на ИМО, или когато лицето, получило авансовото плащане, се окаже различно от лицето, имащо право на обезщетение.

Плащането или съответно получаването на авансовото плащане дава право на превозвача, фактическия превозвач или пътника да започнат съдебни действия за установяване на отговорност и вина.

Член 6

Информация, предоставяна на пътниците

Превозвачът и/или фактическият превозвач гарантират, че пътниците са получили подходяща, пълна и разбираема информация относно правата им по настоящия регламент преди отпътуването. Доколкото задължението за предоставяне на информация по настоящия член е изпълнено от превозвача или от фактическия превозвач, другият не е задължен да предоставя информация. Информацията се предоставя в подходяща, пълна и разбираема форма и в случай на предоставяне на информацията от туроператори, е в съответствие с член 4 от Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 г. относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки(10).

С цел спазване на това изискване за предоставяне на информация, превозвачът и фактическият превозвач могат да използват резюме на разпоредбите на настоящия регламент, изготвено от Комисията и направено обществено достояние.

Член 7

Доклад

До ..(11). Комисията съставя доклад за неговото прилагане, в който inter alia се отчитат икономическото развитие и развитията в рамките на международните форуми.

Този доклад може да бъде придружен от предложение за изменение на настоящия регламент или от проектопредложение, което да бъде внесено от страна на Общността на съответните международни форуми.

Член 8

Процедура

Мерките, предназначени да изменят несъществените елементи на настоящия регламент, свързани с включването на изменения на границите, предвидени в член 3, параграф 1, член 4а, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 8 от Атинската конвенция, и предприети, за да бъдат взети предвид решения, приети съгласно член 23 от Атинската конвенция и съответстващите актуализации на приложение І, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 9, параграф 2.

Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, свързани с отразяване на измененията на Насоките на ИМО, посочени в приложение ІІ, се приемат съгласно процедурата за регулиране с контрол, посочена в член 9, параграф 2.

Член 9

Процедура на комитет

1.  Комисията се подпомага от Комитета по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), създаден с Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г.║

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1 - 4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Член 10

Преходна разпоредба

По отношение на превоза по море в рамките на една държава-членка ▌, държавите-членки могат да решат да отложат прилагането на настоящия регламент до две години след началната дата на прилагането му за превоз с редовни фериботни линии, а за превоз с редовни фериботни линии в регионите, обхванати от член 299, параграф 2 от Договора, до четири години след началната дата на прилагане на настоящия регламент.

Член 11

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от датата на влизането в сила на Атинската конвенция за Общността.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в … на

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ І

РАЗПОРЕДБИ НА АТИНСКАТА КОНВЕНЦИЯ ОТНОСНО ПРЕВОЗА НА ПЪТНИЦИ И ЛИЧНИЯ ИМ БАГАЖ ПО МОРЕ ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ

(Консолидиран текст на Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г. и на протокола към нея от 2002 г.)

Член 1

Определения

В настоящата конвенция следните понятия имат посоченото по-долу значение:

1)   а) "превозвач" означава лице, което е сключило или от името на което е сключен договор за превоз, независимо дали превозът фактически се осъществява от това лице или от фактически превозвач;

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 септември 2008 г. относно общата позиция на Съвета с оглед приемане на директива на Европейския парламент и на Съвета относно държавния пристанищен контрол (преработка) (5722/3/2008 – C6-0224/2008 – 2005/0238(COD))

P6_TA(2008)0446 A6-0335/2008

(Процедура на съвместно вземане на решение: второ четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид общата позиция на Съвета (5722/3/2008 – C6-0224/2008)(1),

–   като взе предвид своята позиция на първо четене(2) относно предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2005)0588),

–   като взе предвид измененото предложение на Комисията (COM(2008)0208),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид член 62 от своя правилник,

–   като взе предвид препоръката за второ четене на Комисията по транспорт и туризъм (A6-0335/2008),

1.  Одобрява общата позиция във вида, в който е изменена;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент приета на второ четене на 24 септември 2008 г. с оглед приемането на Директива 2008/.../ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно държавния пристанищен контрол (преработена)

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПEЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(4),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора(5),

като имат предвид, че:

(1)  Директива 95/21/ЕО на Съвета от 19 юни 1995 г. относно държавен пристанищен контрол(6) е била неколкократно предмет на съществени изменения. Тъй като предстои да бъдат направени допълнителни изменения, тя следва да бъде преработена с оглед постигане на по-голяма яснота.

(2)  Общността е сериозно загрижена относно произшествията с кораби и замърсяването на моретата и крайбрежията на държавите-членки.

(3)  Общността е също така загрижена относно условията на живот и работа на борда ║.

(4)  Безопасността, предотвратяването на замърсяването и условията на живот и работа на борда на корабите могат да бъдат ефективно подобрени посредством драстично намаляване на броя на корабите, които са под стандартите, във водите на Общността, чрез стриктно прилагане на конвенциите, международните кодекси и резолюции.

(5)  За тази цел държавите-членки следва да положат усилия, така че да бъдат предприети необходимите стъпки за ратифициране на Конвенцията за морския труд от 2006 г. на Международната организация на труда, в правило 5.2.1 на която са включени разпоредби за задълженията на държавите относно пристанищата.

(6)  Държавите-членки следва да вземат необходимите мерки, за да адаптират националното си законодателство към разпоредбите за ограничаване на отговорността, включени в обобщения текст на Конвенцията от 1976 г. относно ограничаване на отговорността при морски искове на Международната морска организация, изменен с Протокола от 1996 г. (Конвенцията от 1996 г.). По отношение на решението на Съда на европейските общности по дело C-188/07(7), изглежда, че обезщетенията за трети страни за щети, причинени от отпадъци, спадат към принципа "замърсителят плаща", провъзгласен в Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците(8), и в Директива 2004/35/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети(9), и предоставящ право на обезщетение за съвкупността от всички причинени щети, включително при липса на пълно покритие, и надхвърлящ националните разпоредби за въвеждане на конвенциите.

(7)  Отговорността за мониторинг на спазването от страна на корабите на международните стандарти за безопасност, предотвратяване на замърсяването и за условията на живот и работа на борда на корабите, се носи основно от държавата на знамето. Като разчита, ако е уместно, на признати организации, държавата на знамето гарантира пълнотата и ефективността на проверките и прегледите, предприети с цел издаване на съответните свидетелства. Отговорността за поддръжката на изправността на корабите и тяхното оборудване след преглед в съответствие с изискванията на приложимите за корабите конвенции, се носи от корабното дружество. Независимо от това се наблюдава сериозен неуспех от страна на редица държави на знамето да изпълнят и да осигурят прилагането на международните стандарти. Занапред, като допълнителна предпазна мярка срещу морски транспорт, който е под стандартите, мониторингът за спазването на международните стандарти за безопасност, предотвратяване на замърсяването и за условията на живот и работа на борда на корабите, следва да бъде осигурен също така от държавата на пристанището, като същевременно се признава, че проверката по реда на държавния пристанищен контрол не представлява преглед и съответните протоколи от проверките нямат стойност на свидетелства за мореходност.

(8)  Наличието на хармонизиран подход за осигуряването на ефективно прилагане на тези международни стандарти от държавите-членки за корабите, плаващи във води под тяхната юрисдикция и използващи техни пристанища, следва да позволи да избягване на нарушаването на конкуренцията.

(9)  Корабната промишленост е изложена на опасност от терористични актове. Мерките за сигурност на превозите следва ефективно да се прилагат, а държавите-членки следва да следят активно за спазването на правилата за сигурност, като извършват проверки на сигурността.

(10)  Следва да се използва опитът, натрупан в рамките на Парижкия меморандум за разбирателство за държавния пристанищен контрол (Парижкия МР), подписан в Париж на 26 януари 1982 г.

(11)  Европейската агенция за морска безопасност (ЕАМБ), създадена с Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юни 2008 г.(10), следва да осигури необходимата подкрепа за гарантиране на съгласуваното и ефективно прилагане на системата за държавен пристанищен контрол. ЕАМБ следва по-специално да допринася за развитието и прилагането на базата данни за проверките, създадена съгласно настоящата директива, както и на хармонизирана схема на Общността за обучение и оценяване на компетентността на инспекторите, осъществяващи държавен пристанищен контрол от държави-членки.

(12)  Създаването на ефикасен режим за държавен пристанищен контрол следва да гарантира редовната проверка на всички кораби, които акостират на пристанище в Европейския съюз. Проверките следва да се съсредоточават върху кораби, които са под стандартите, докато корабите, отговарящи на критериите за качество, т.е. тези, за които са налице задоволителни данни от извършените проверки или които плават под знамето на държава, спазваща доброволната схема за одит на държавите-членки на Международната морска организация (ИМО), следва да бъдат възнаграждавани като се проверяват по-рядко. Тези нови разпоредби относно проверките следва да се включат в общностния режим за държавен пристанищен контрол веднага след определянето на различните му аспекти и въз основа на схема за поделяне на проверките, при която всяка държава-членка дава подходящ принос за осъществяването на целта на Общността за прилагане на всеобхватна схема за проверки. Освен това, държавите-членки следва да назначат и поддържат необходимия брой персонал, включително квалифицирани инспектори, като се отчитат обемът и характеристиките на трафика на плавателните съдове във всяко пристанище.

(13)  Установеният от настоящата директива режим за проверки отчита извършената работа в рамките на Парижкия МР. Тъй като всяко ново положение, произтичащо от Парижкия МР, следва да се съгласува на общностно равнище преди да започне да се прилага в рамките на ЕС, следва да се установи и поддържа тясна координация между Общността и Парижкия МР с оглед да се улесни постигането на възможно най-голямо сближаване.

(14)  Комисията следва ръководи и актуализира базата данни за проверките в тясно сътрудничество с Парижкия МР. Базата данни за проверките следва да включва данни от проверките на държави-членки и на всички държави-страни по Парижкия МР. Докато морската информационна система на Общността SafeSeaNet започне да функционира в пълна степен и да позволява автоматичен запис на данните в базата данни за проверките, отнасящи се до акостирането на корабите, държавите-членки следва да предоставят на Комисията информацията, необходима за гарантиране на правилното осъществяване на мониторинга по приложението на настоящата директива, по-специално по отношение на движението на кораби. Въз основа на предоставените от държави-членки данни от извършените проверки, Комисията следва да извлича от базата данни за проверките информация за рисковия профил на кораби, за кораби, подлежащи на проверка, както и за движението им, и следва определя задълженията на всяка държава-членка по отношение на извършването на проверки. Базата данни за проверките следва да може да си взаимодейства с други бази данни на Общността относно морската безопасност.

(15)  Държавите-членки следва да предприемат действия за преразглеждане на метода на съставяне на белия, сивия и черния списък на държавите на знамето в рамките на Парижкия МР, с цел да се гарантира неговата коректност, и по-специално начина, по който той третира държавите на знамето с малки флоти.

(16)  Правилата и процедурите за държавен пристанищен контрол, включително критериите за задържане на кораби, следва да бъдат хармонизирани, за да се осигури постоянно равнище на ефективност във всички пристанища, което също така би намалило радикално избирателното използване на някои крайни пристанища с оглед избягване на надлежни проверки.

(17)  Периодичните и допълнителните проверки следва да включват преглед на предварително установени области за всеки кораб, които се различават според вида на кораба, вида на проверката и заключенията от извършените предходни проверки по реда на държавния пристанищен контрол. В базата данни за проверките следва да се посочат елементите, които служат за определяне на рисковите области, подлежащи на контрол при всяка проверка.

(18)  Някои категории кораби представляват значителна заплаха за произшествия или замърсяване при достигане на определена експлоатационна възраст и поради това следва да бъдат обект на разширена проверка. Необходимо е да се определят елементите на такава разширена проверка.

(19)  Съгласно установения с настоящата директива режим за проверки интервалът между периодичните проверки на корабите зависи от техния рисков профил, който се определя от някои общи параметри и параметри, свързани с историята на кораба. За корабите с високорисков профил този интервал не следва да надвишава шест месеца.

▌

(20)  Някои кораби излагат на явен риск морската безопасност и морската среда поради своето лошо състояние, знаме и минали събития. Следователно на тези кораби следва да се отказва достъп до пристанища и места за заставане на котва в рамките на Общността, освен ако не бъде доказано, че те могат да бъдат използвани, без да представляват заплаха за общностните води. Следва да се установят ръководни насоки за определяне на процедурите, които да се прилагат при забрана за достъп и при отмяна на забраната за достъп. За целите на прозрачността, списъкът на корабите, на които е ║ отказан достъп до пристанища и места за заставане на котва в Общността, следва да бъде направен публично достояние.

(21)  За да се намали тежестта, която повтарящите се проверки създават за някои администрации и дружества, проверки съгласно Директива 1999/35/EО на Съвета от 29 април 1999 г. относно системата за задължителни прегледи за безопасна работа при редовни услуги от ро-ро фериботи и бързоходни пътнически плавателни съдове(11) на ро-ро фериботи или бързоходни пътнически плавателни съдове, извършени от приемащата държава, която не е държавата на знамето на плавателния съд, и които включват най-малко всичките елементи на разширената проверка, следва да се вземат предвид при изчисляването на рисковия профил на кораба, интервалите между проверките и изпълнението на ангажимента за провеждане на проверки от всяка държава-членка. Освен това Комисията следва да провери дали е уместно Директива 1999/35/ЕО да се измени в бъдеще с оглед подобряване на нивото на безопасност, необходимо за оперирането на ро-ро фериботи и бързоходни пътнически плавателни съдове до и от пристанища на държави-членки.

(22)  Несъответствието с разпоредбите на съответните конвенции следва да бъде поправено. Когато наблюдаваните неизправности представляват явна заплаха за безопасността, за здравето или за околната среда, корабите, които е необходимо да бъдат подложени на коригиращи действия, следва да бъдат задържани, до отстраняване на неизправностите.

(23)  Трябва да бъде предоставено право на обжалване на заповедите за задържане от компетентните органи, за да се избегнат неоснователните решения, които могат да доведат до ненужно задържане и закъснение.

(24)  Органите и инспекторите, които участват в дейности по осъществяване на държавен пристанищен контрол, не следва да имат конфликт на интереси нито с пристанището, където се провежда проверката, нито с проверяваните кораби или свързани с тях интереси. Инспекторите следва да имат необходимата квалификация и да преминат подходящо обучение, за да поддържат и повишават компетентността си за провеждане на проверки. Държавите-членки следва да си сътрудничат за разработването и насърчаването на хармонизирана схема на Общността за обучение и оценяване на компетентността на инспекторите.

(25)  Пилотите и пристанищните власти или органи следва да бъдат упълномощени да предоставят полезна информация за констатирани явни нередности на борда на корабите.

(26)  Следва да се провеждат разследвания по жалби на лица, които имат законен интерес относно условията на живот и труд на борда на корабите. Всеки жалбоподател следва да бъде информиран за предприетите действия вследствие на подадената от него жалба.

(27)  Между компетентните органи на държавите-членки и другите органи или организации е необходимо да има сътрудничество за осигуряване на ефективни последващи действия по отношение на корабите, показали неизправности, на които е било разрешено да продължат пътя си, и за обмен на информация за корабите, престояващи в дадено пристанище.

(28)  Тъй като базата данни за проверките е съществена част от държавния пристанищен контрол, държавите-членки следва да гарантират нейното обновяване предвид изискванията на Общността.

(29)  Публикуването на информация, отнасяща се до кораби и техните оператори или дружества, които не спазват международните стандарти за безопасност, здраве и опазване на морската среда, може да представлява ефективно възпиращо средство за товародателите срещу използването на тези кораби и стимул за техните собственици да предприемат коригиращи действия. По отношение на информацията, която да бъде предоставена, Комисията следва да установи тясно сътрудничество с Парижкия МР и да вземе предвид всяка публикувана информация, с цел да се избегне излишно дублиране. Държавите-членки следва да предоставят необходимата информация само веднъж.

(30)  Всички разходи за проверки на кораби, които дават основание за задържане или тези, възникнали при отмяна на отказ на достъп, следва да се поемат от корабособственика или оператора.

(31)  Мерките, необходими за изпълнението на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията(12).

(32)  По-специално на Комисията следва да се предостави правомощието да изменя настоящата директива, за да приложи последващите изменения на конвенциите, международните кодекси и резолюции, свързани с нея и да приема правила за изпълнение на разпоредбите на членове 7 и 9. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, включително чрез допълването й с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(33)  Тъй като целите на настоящата директива, а именно да се намали морския транспорт, който е под стандартите, във води под юрисдикцията на държавите-членки чрез подобряването на системата за проверки на Общността за мореходност на корабите и разработването на начини за предприемане на превантивни мерки в областта на замърсяването на моретата ‐ не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и може следователно, предвид техните мащаби и последици, могат по-добре да бъдат постигнати на общностно равнище, Общността може да предприеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(34)  Задължението за транспониране на настоящата директива в националното законодателство следва да се ограничи до разпоредбите, които внасят значителна промяна в сравнение с директива 95/21/ЕО. Задължението за транспониране на разпоредбите, които остават непроменени, произтича от същата директива.

(35)  Настоящата директива следва да не засяга задълженията на държави-членки, свързани със сроковете за транспониране в националното законодателство на директивите, посочени в приложение XV, част Б.

(36)  В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество(13), държавите-членки се насърчават да изготвят, за себе си и в интерес на Общността, свои собствени таблици, които, доколкото е възможно, илюстрират съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране и да ги направят обществено достояние.

(37)  С оглед да не се налага непропорционална административна тежест на държавите-членки без излаз на море, правилото de minimis следва да им позволява дерогация от разпоредбите на настоящата директива, което означава, че тези държави-членки, докато отговарят на определени критерии, не са задължени да транспонират настоящата директива.

(38)  За да се вземе предвид факта, че френските отвъдморски департаменти принадлежат към различна географска област, в голяма степен са страни по регионални меморандуми за държавен пристанищен контрол, различни от Парижкия МР, и имат много ограничени потоци на движение с вътрешната част на Европа, на въпросната държава-членка следва да бъде разрешено да изключи тези пристанища от системата за държавен пристанищен контрол, която се прилага в рамките на Общността,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Цел

Член 2

Определения

Член 3

Обхват

1.  Настоящата директива се прилага за всеки кораб и неговия екипаж, който акостира в пристанище или място за заставане на котва на държава-членка, за да участва във взаимодействието кораб/пристанище.

▌

Франция може да реши, че пристанищата по настоящия параграф не включват пристанища, разположени ║ в посочените в член 299, параграф 2 от Договора отвъдморски департаменти.

Когато държава-членка извършва проверка на кораб в свои териториални води ▌, но извън пристанище, такава процедура се счита за проверка за целите на настоящата директива.

Никоя от разпоредбите на настоящия член не засяга правата за намеса, с които разполага държава-членка по силата на съответните международни конвенции.

Държавите-членки без морски пристанища, ▌може при определени условия да се ползват с дерогация при прилагането на настоящата директива. В съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 31, параграф 3, Комисията приема мерките за прилагането на този механизъм за дерогация.

▌

2.  За кораби с бруто тонаж по-малко от 500 държавите-членки прилагат приложимите изисквания на съответната конвенция и предприемат необходимите действия в областите, непокрити от конвенцията, за да гарантират, че въпросните кораби не представляват явна опасност за безопасността, здравето или околната среда. При прилагане на настоящия параграф държавите-членки се ръководят от приложение 1 към Парижкия МР.

3.  При извършване на проверка на кораб, плаващ под знамето на държава, която не е страна по някоя от конвенциите, държавите-членки гарантират, че корабът и неговият екипаж не са третирани по по-благоприятен начин в сравнение с кораб, плаващ под знамето на държава, страна по въпросната конвенция.

4.  Риболовни кораби, военни кораби, спомагателни военни кораби, дървени кораби с елементарна конструкция, държавни кораби, използвани с нетърговска цел, и кораби за развлечение, които не извършват търговска дейност, се изключват от обхвата на настоящата директива.

Член 4

Правомощия за извършване на проверки

1.  Държавите-членки приемат всички необходими мерки, за да имат законно основание да извършват проверките, посочени в настоящата директива на борда на чужди кораби в съответствие с международното право.

2.  Държавите-членки поддържат подходящи компетентни органи, към които е зачислен необходимият брой персонал, включително чрез назначаване, по-специално квалифицирани инспектори, за проверяването на кораби, и вземат подходящи мерки, за да могат инспекторите да изпълняват задълженията си така, както е предвидено в настоящата директива, и по-специално за да се осигури присъствието им за извършване на проверките, изисквани съгласно настоящата директива.

Член 5

Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да адаптират националното си законодателство към разпоредбите за ограничаване на отговорността съгласно Конвенцията от 1996 г.

Принципът за обезщетение на трети страни за щети, причинени от отпадъци, спадащ към принципа "замърсителят плаща", провъзгласен в Директива 75/442/ЕИО и в Директива 2004/35/EО, предоставя право на обезщетение за съвкупността от всички причинени щети, включително при липса на пълно покритие, и надхвърля националните разпоредби за въвеждане на конвенциите.

Държавите-членки могат да запазят или да въведат разпоредби, които са по-строги от съдържащите се в настоящия член.

Член 6

Режим за проверки и годишни задължения за проверки

1.  Държавите-членки извършват проверките съгласно схемата за подбор, описана в член 12 и в разпоредбите на приложение I.

2.  За да изпълни годишните си задължения за проверки, всяка държава-членка:

3.  С оглед изчислението на дела на общия брой проверки, които годишно трябва да бъдат извършени в рамките на Общността и в региона на Парижкият МР, посочено в параграф 2, буква б) корабите, застанали на котва, не се вземат предвид, освен ако не е посочено друго от съответната държава-членка.

Член 7

▌Спазване на режима на Общността за проверки

Член 8

Обстоятелства, при които определени кораби не се проверяват

1.  При следните обстоятелства държава-членка може да реши да отложи проверката на кораб с приоритет І ▌:

В случай на отлагане, ако проверката не бъде извършена в съответствие с точки i) и ii), и ако не е регистрирана в базата данни за проверките, тя се счита за пропусната от държавата-членка, която я е отложила.

2.  При следните изключителни обстоятелства, проверка на кораби с приоритет I, която не е извършена по оперативни съображения ▌не се счита за пропусната, при условие че причината за неизвършването ѝ е регистрирана в базата данни за проверките и ако според преценката на компетентния орган извършването на проверката би застрашило безопасността на инспекторите, кораба или неговия екипаж, пристанището или морската среда.

▌

3.  В случай, че не е била извършена проверка на кораб, застанал на котва, тази проверка не се счита за пропусната при условие че, ако е приложима точка ii), причината за неизвършването ѝ е регистрирана в базата данни за проверките и ако:

4.  Мерките предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, чрез допълването й, свързани с правилата за изпълнение на настоящия член, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 31, параграф 3.

Член 9

Уведомление за пристигане на кораби

1.  Операторът, агентът или капитанът на кораб, който в съответствие с член 14 подлежи на разширена проверка и е с курс към пристанище или място за заставане на котва в държава-членка, уведомява за пристигането на кораба на първото пристанище или място за заставане на котва в Общността в съответствие с разпоредбите на приложение ІІІ.

2.  При получаване на уведомлението, посочено в параграф 1 от настоящия член и член 4 от Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. относно създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация(15), съответните пристанищни власти ▌предават тази информация на компетентния орган и на компетентните органи на пристанищата или местата за заставане на котва, последователно посетени в Общността.

3.  За целите на уведомленията, предвидени в настоящия член, се използват електронни средства ▌. Други средства се използват единствено в случай, че не са налични електронни средства.

4.  Процедурите и форматите, разработени от държави-членки с оглед прилагането на приложение ІІІ, са в съответствие с ▌Директива 2002/59/ЕО ▌.

Член 10

Рисков профил на корабите

1.  За всички кораби, акостиращи в пристанище или място за заставане на котва в държава-членка и регистрирани в базата данни за проверките, се изготвя рисков профил, който определя степента на приоритетност на проверката, интервалите между проверките и техния обхват.

2.  Рисковият профил на кораба се определя от съчетание от общи и свързани с историята на кораба рискови параметри, както следва:

3.  Комисията приема правилата за прилагане на настоящия член в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 31, параграф 3, като уточнява по-специално:

Член 11

Честота на проверките

Член 12

Подбор на корабите за проверка

Компетентният орган следи за това подборът на корабите за проверка да се извършва в зависимост от техния рисков профил, описан в приложение I, част І, както и при появата на първостепенни или непредвидени фактори в съответствие с приложение I, част ІІ, точки 2А и 2Б.

Член 13

Първоначални и задълбочени проверки

Държавите-членки следят за това подбраните за проверка кораби в съответствие с член 12 да бъдат подлагани на първоначална проверка или на задълбочена проверка, както следва:

1.  При всяка първоначална проверка на кораб компетентният орган следи инспекторът като минимум:

2.  В случаите, когато след извършването на проверка, посочена в параграф 1, недостатъците, които трябва да се отстранят в следващото пристанище на акостиране, са били регистрирани в базата данни за проверките, компетентният орган на това пристанище може да реши да не извършва посочените в параграф 1, букви а) и в) проверки.

3.  Задълбочена проверка, включително допълнителна проверка на съответствието с оперативните изисквания на борда на кораба, се извършва, когато след приключване на проверката, посочена в параграф 1, са налице ясни основания да се предполага, че състоянието на кораба или на неговото оборудване или екипаж не отговаря по същество на съответните изисквания на някоя от конвенциите.

"Ясни основания" са налице, когато инспекторът констатира обстоятелства, които, въз основа на неговата професионална преценка, дават основание за задълбочена проверка на кораба, неговото оборудване или екипаж.

Примери за "ясни основания" са посочени в приложение V.

Член 14

Разширени проверки

1.  Следните категории кораби отговарят на условията за разширена проверка в съответствие с приложение I, част ІІ, точки 3А и 3Б:

2.  Операторът или капитанът на кораба следи за това в експлоатационния график да е заложено достатъчно време за извършването на разширена проверка.

Без да се засягат контролните мерки, необходими с оглед на сигурността, корабът остава в пристанището до завършване на проверката.

3.  При получаване на предварително уведомление, изпратено от кораб, който отговаря на условията за периодична разширена проверка, компетентният орган уведомява кораба, в случай че разширена проверка няма да бъде извършена.

4.  Обхватът на разширената проверка, включително рисковите области, които да бъдат проверени, са установени в приложение VII.. Комисията приема, в съответствие с процедурата, посочена в член 31, параграф 2, мерките за прилагане на приложение VII.

Член 15

Насоки и процедури за безопасност и сигурност

1.  Държавите-членки следят за това техните инспектори да следват процедурите и насоките, уточнени в приложение VI.

2.  По отношение на проверките за сигурност, държавите-членки прилагат съответните процедури, предвидени в приложение VІ от настоящата директива към всички кораби, посочени в член 3, параграфи 1, 2 и 3 от Регламент (EО) № 725/2004, които акостират в техни пристанища, стига да не плават под знамето на държавата на пристанището, извършваща проверката.

3.  Разпоредбите на член 14 от настоящата директива относно разширените проверки се прилагат спрямо ро-ро фериботи и бързоходни пътнически плавателни съдове съгласно член 2, букви а) и б) от Директива 1999/35/ЕО.

Когато корабът е бил прегледан в съответствие с членове 6 и 8 от Директива 1999/35/ЕО от приемаща държава, която не е държавата на знамето на кораба, този специфичен преглед в зависимост от случая се регистрира в базата данни за проверките като задълбочена или като разширена проверка и се взема предвид за целите на членове 10, 11 и 12 от настоящата Директива, така също и за изчисление на степента, в която всяка държава-членка е изпълнила задължението си за проверка, доколкото са обхванати всички елементи от приложение VII.

Без да се засяга спирането от експлоатация на ро-ро ферибот или бързоходен пътнически плавателен съд, наложено съгласно член 10 от Директива 1999/35/ЕО, разпоредбите на настоящата директива, отнасящи се до отстраняването на неизправности, задържане и отказ на достъп, както и до последващите мерки след проверките, задържането и отказът на достъп се прилагат по целесъобразност.

4.  При необходимост Комисията може да приеме, в съответствие с процедурата, посочена в член 31, параграф 2, правилата за хармонизираното изпълнение на параграфи 1 и 2 от настоящия член.

Член 16

Мерки за отказ на достъп за някои кораби

1.  Държавата-членка гарантира, че всеки кораб, който отговаря на критериите, посочени в настоящия параграф, получава отказ на достъп до нейните пристанища или места за заставане на котва, освен в случаите, описани в член 21, параграф 6, ако този кораб:

За целите на настоящия параграф, определените от Парижкия МР списъци влизат в сила на 1 юли всяка година.

Заповедта за отказ на достъп се отменя само след изтичане на тримесечен срок, считано от датата на издаване на заповедта и когато са изпълнени условията, посочени в приложение VIII, параграфи 4 - 10.

Ако корабът получи повторен отказ на достъп, срокът се увеличава на 12 месеца. Всяко следващо задържане в пристанище на Общността е основание за постоянен отказ по отношение на кораба във всяко пристанище или място за заставане на котва на територията на Общността.

▌

2.  За целите на настоящия член държавите-членки спазват процедурите, посочени в приложение VІІI.

Член 17

Доклад до капитана за извършена проверка

При завършването на проверка, задълбочена проверка или разширена проверка инспекторът изготвя доклад в съответствие с приложение ІX. Копие от доклада от проверката се връчва на капитана на кораба.

Член 18

Жалби

Всички жалби подлежат на бърза първоначална оценка от компетентния орган. Тази оценка дава възможност да се определи дали една жалба е оправдана, конкретна и ясно обоснована.

В този случай компетентният орган предприема необходимите действия по жалбата. Той гарантира, по-специално, че капитанът и собственикът на кораба, както и всяко друго лице, пряко засегнато от жалбата, включително жалбоподателят, може да изрази позицията си.

Когато компетентният орган счита, че жалбата е явно неоснователна, той информира жалбоподателя за решението си и мотивите за това.

Самоличността на жалбоподателя, не се разкрива пред капитана или корабособственика на съответния кораб. Инспекторът гарантира поверителността при разпитването на членовете на екипажа.

Държавите-членки информират администрацията на държавата на знамето, с копие до Международната организация на труда (МОТ), ако е уместно, за жалбите, които не са явно неоснователни, и за предприетите последващи действия.

Член 19

Отстраняване на неизправностите и задържане

1.  Компетентният орган се уверява, че всяка потвърдена или открита при проверката неизправност е била или ще бъде отстранена в съответствие с конвенциите.

2.  Когато неизправностите представляват явна заплаха за безопасността, здравето или околната среда, компетентният орган на държавата на пристанището, в което е проверен корабът, прави необходимото корабът да бъде задържан или да бъде преустановена операцията, по време на която са били открити неизправностите. Заповедта за задържане или спирането на операция се отменя едва тогава, когато изчезне всякаква опасност или когато органът констатира, че, в зависимост от необходимите условия, корабът може да напусне пристанището или операцията може да бъде подновена, без да има риск за безопасността и здравето на пътниците или на екипажа, и за другите кораби, или без да представлява неразумна заплаха за морската среда.

3.  За да определи дали един кораб следва да бъде задържан или не, при извършване на професионалната си преценка инспекторът прилага критериите, посочени в приложение X.

4.  Ако от проверката става ясно,че корабът не е оборудван с устройство за записване на данните от пътуването, когато използването на такова устройство е задължително в съответствие с Директива 2002/59/ЕО, компетентният орган прави необходимото корабът да бъде задържан.

Ако тази неизправност не може да бъде отстранена лесно в пристанището на задържането, компетентният орган може или да разреши на кораба да се придвижи до най-близкия до пристанището на задържането ремонтен док, който е на разположение, и където корабът може да се поправи веднага, или да изиска неизправностите да бъдат отстранени за максимален срок от 30 дни в съответствие с насоките, разработени от Парижкия МР. За тази цел се прилагат процедурите, посочени в член 21.

5.  При изключителни обстоятелства, когато общото състояние на даден кораб явно е под стандартите, компетентният орган може да отложи проверката на въпросния кораб, докато отговорните страни не вземат необходимите мерки, за да може корабът да отговаря на съответните изисквания на конвенциите.

6.  В случай на задържане компетентният орган незабавно уведомява, в писмена форма и с приложен доклад от извършената проверка, администрацията на държавата на знамето или, когато това е невъзможно, консула или, в негово отсъствие, най-близкия дипломатически представител на тази държава, за всички обстоятелства, при които дадена намеса е била счетена за необходима. Освен това според случая се уведомяват и определените контрольори или признати организации, на които е възложено издаването на свидетелства за клас или задължителни свидетелства съгласно конвенциите.

7.  Настоящата директива не засяга допълнителните изисквания на конвенциите, отнасящи се до процедурите по уведомяване и докладване, свързани с държавния пристанищен контрол.

8.  При осъществяването на държавен пристанищен контрол съгласно настоящата директива се полагат всички възможни усилия, за да се избегне неправомерното задържане или забавяне на даден кораб. Ако даден кораб е задържан или забавен неправомерно, корабособственикът или операторът е в правото си да поиска обезщетение за всички понесени вреди и загуби. В случаите, когато бъде подадена жалба срещу неправомерно задържане или забавяне, тежестта на доказването им се носи от корабособственика или от оператора на кораба.

9.  За да се намали натовареността на пристанището, компетентният орган може да позволи на задържан кораб да бъде преместен в друга част на пристанището, ако това е безопасно. Въпреки това опасността от натоварване на пристанището не се взема под внимание, когато се взема решение за задържане или за отмяна на задържане.

В случай на издаване на заповед за задържане, компетентният орган уведомява за това пристанищните власти или органи при първа възможност.

Пристанищните власти или органи си сътрудничат с компетентния орган с оглед да се улесни приемането на задържаните кораби.

Член 20

Право на обжалване

1.  Корабособственикът или операторът на кораб или неговият представител в държавата-членка имат право да обжалват заповед за задържане или за отказ на достъп, издадена от компетентния орган. Обжалването не спира изпълнението на заповедта за задържане или за отказ на достъп.

2.  За тази цел държавите-членки въвеждат и запазват в сила подходящи процедури║ съобразно своето национално законодателство и си сътрудничат, по-специално за да могат да гарантират разглеждането на жалбите в разумен срок.

3.  Компетентният орган надлежно уведомява капитана на кораба, посочен в параграф 1, за правото му на обжалване и предвидения за това ред.

4.  Когато в резултат на обжалване или искане, направено от корабособственика или оператора на кораб или негов представител, се отмени или измени заповедта за задържане или за отказ на достъп:

Член 21

Последващи действия при проверки и задържания

1.  Когато неизправностите, посочени в член 19, параграф 2, не могат да бъдат отстранени в пристанището, където се провежда проверката, компетентният орган на тази държава-членка може да разреши на кораба да се придвижи директно до най-близкия до пристанището на задържането и подходящ за целта ремонтен док, където могат да се предприемат последващи действия според избора на капитана и съответните органи, стига да се спазват условията, определени от компетентния орган на държавата на знамето и възприети от тази държава-членка. Тези условия гарантират, че корабът е способен да достигне до съответната кораборемонтна работилница, без да представлява опасност за безопасността и здравето на пътниците или екипажа, сигурността на други кораби или неразумна заплаха за морската среда.

2.  Когато решението за изпращане на кораб в ремонтен док се дължи на неспазване на Резолюция А.744(18) на ИМО относно насоките за засилена програма за проверки при прегледа на превозвачи на насипни товари и петролни танкери, по отношение на корабната документация или във връзка със структурни недостатъци и неизправности на кораба, компетентният орган може да поиска необходимите измервания на дебелината да се извършат в пристанището на задържането, преди да бъде разрешено на кораба да отплава.

3.  При обстоятелствата, посочени в параграф 1, компетентният орган на държавата-членка на пристанището, където е осъществена проверката, уведомява компетентния орган на държавата, където се намира ремонтният док, страните, посочени в член 19, параграф 6, и всеки друг орган по целесъобразност, за всички условия на пътуването.

Компетентният орган на държава-членка, получател на това уведомление, информира органа, който го е уведомил, за взетите мерки.

4.  Държавите-членки предприемат мерки, за да бъде отказан достъп до всички пристанища или места за заставане на котва в Общността на корабите, посочени в параграф 1, които се отправят към открито море:

Този отказ важи докато корабособственикът или операторът не представи доказателство, удовлетворяващо компетентния орган на държавата-членка, в която са констатирани неизправностите по кораба, че корабът спазва напълно всички приложими изисквания на конвенциите.

5.  При обстоятелствата, посочени в параграф 4, буква а), компетентният орган на държавата-членка, в която са били констатирани неизправностите по кораба, сигнализира незабавно компетентните органи на всички останали държави-членки.

При обстоятелствата, посочени в параграф 4, буква б), компетентният орган на държавата-членка, в която се намира ремонтният док, сигнализира незабавно компетентните органи на всички останали държави-членки.

Преди да откаже влизане, държавата-членка може да поиска консултации с администрацията на знамето на съответния кораб.

6.  Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 4, достъпът до определено пристанище или място за заставане на котва може да бъде разрешен от съответния орган на държавата на пристанището в случай на форсмажорни обстоятелства или поради първостепенни съображения за безопасност, или за да се намали или сведе до минимум рискът от замърсяване, или за да се отстранят неизправностите, при условие че са били взети подходящи мерки, удовлетворяващи компетентния орган на тази държава-членка, от страна на корабособственика, оператора или капитана на въпросния кораб, за да се гарантира, че корабът може да влезе в пристанището при пълна безопасност.

Член 22

Професионална характеристика на инспекторите

1.  Проверките се осъществяват само от инспектори, които отговарят на критериите за квалификация, посочени в приложение ХI, и които са получили разрешение от компетентния орган да извършват държавен пристанищен контрол.

2.  Когато компетентният орган на държавата на пристанището не е в състояние да осигури необходимите професионални познания, инспекторът от този компетентен орган може да бъде подпомогнат от всяко лице, притежаващо необходимите познания.

3.  Компетентният орган, инспекторите, осъществяващи държавен пристанищен контрол, и лицата, които ги подпомагат, не трябва да имат никакъв търговски интерес нито към пристанището, в което се извършва проверката, нито към проверяваните кораби. Инспекторите не трябва също така да бъдат наемани от неправителствени организации, издаващи задължителни свидетелства и свидетелства за клас или осъществяващи необходимите прегледи при издаването на тези свидетелства на корабите, нито да работят за сметка на такива организации.

4.  Всеки инспектор притежава личен документ във формата на идентификационна карта, издадена от компетентния орган, за който работи, в съответствие с Директива 96/40/ЕО на Комисията от 25 юни 1996 г. за установяване на общ модел за идентификационна карта за инспектори, провеждащи държавен пристанищен контрол(16).

5.  Държавите-членки гарантират проверката на професионалната компетентност на инспекторите и това, че те отговарят на минималните критерии съгласно приложение XI, преди да им разрешат да извършват проверки, и на съответни интервали след това, предвид схемата за обучение, посочена в параграф 7.

6.  Държавите-членки гарантират, че инспекторите получават подходящо обучение във връзка с внесените изменения в режима за държавен пристанищен контрол, прилаган в Общността съгласно настоящата директива и измененията на конвенциите.

7.  Комисията разработва и насърчава, в сътрудничество с държавите-членки, хармонизирана схема на Общността за обучение и оценяване от държавите-членки на професионалните умения на инспекторите, осъществяващи държавен пристанищен контрол.

Член 23

Доклади на пилотите и на пристанищните власти

1.  Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че техните пилоти, ангажирани с привързването или отвързването на корабите от котва, или ангажирани на кораби, преминаващи транзитно или движещи се към пристанище, намиращо се в държава-членка, информират незабавно компетентните органи на държавата на пристанището или крайбрежната държава, според случая, за явни нередности, които са установили в хода на изпълнението на обичайните си задължения, които могат да се отразят неблагоприятно на безопасното плаване на кораба или да представляват заплаха за морската среда.

2.  Когато пристанищните власти или органи, при изпълнението на обичайните си задължения научат, че на даден кораб, намиращ се в тяхното пристанището, има явни нередности, които могат да се отразят неблагоприятно на безопасността на кораба или да представляват неразумна заплаха за морската среда, те информират незабавно за това компетентния орган на държавата на засегнатото пристанище.

3.  Държавите-членки изискват от пилотите и пристанищните власти или органи да докладват най-малко следната информация по електронен път, когато това е възможно:

4.  Държавите-членки следят за предприемането на подходящи последващи действия относно явни нередности, за които пилотите и пристанищните власти или органи са уведомили, и регистрират данните за предприетите действия.

5.  Комисията може да приеме, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 31, параграф 2, мерки за изпълнение на настоящия член, включително хармонизиран електронен формат и процедури за докладване на явни нередности от страна на пилотите и пристанищните власти или органи, както и на последващите действия, предприети от държавите-членки.

Член 24

База данни за проверките

1.  Комисията разработва, поддържа и обновява базата данни за проверките, като се опира на експертните познания и опит на Парижкия МР.

Базата данни за проверките съдържа цялата необходима информация за въвеждането на системата за проверки, създадена съгласно настоящата директива, и включва функционалните характеристики, изложени в приложение XII.

2.  Държавите-членки предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че информацията за действителния час на пристигане и на отплаване на всеки кораб, който акостира в тяхно пристанище, се предава в базата данни за проверките чрез националните системи за управление на морска информация, посочени в член 25, параграф 4 от Директива 2002/59/ЕО, в рамките на, съответно, един час от пристигането и три часа от отплаването му..

3.  Държавите-членки гарантират, че информацията, свързана с извършените проверки съгласно настоящата директива, се прехвърля в базата данни за проверките веднага щом са завършени докладите от извършените проверки или при отмяна на задържането.

Държавите-членки гарантират, че информацията, прехвърлена в базата данни за проверките, се потвърждава за целите на публикуване в рамките на 72 часа.

4.  Въз основа на предоставените от държавите-членки данни за проверките, Комисията е в състояние да извлича от базата данни всяка необходима информация, отнасяща се до прилагането на настоящата директива, по-специално информация за рисковия профил на корабите, за корабите, подлежащи на проверка, както и данни относно движението им, и във връзка със задължението на всяка държава-членка за извършване на проверки.

Държавите-членки имат достъп до цялата информация, регистрирана в базата данни за проверките, която е от значение за прилагането на процедурите за извършване на проверки на настоящата директива.

Държавите-членки и трети държави-страни по Парижкия МР получават достъп до всички данни, регистрирани от тях в базата данни, и до информация относно корабите, плаващи под тяхното знаме.

Член 25

Обмен на информация и сътрудничество

Член 26

Публикуване на информацията

Комисията предоставя и поддържа на публично достъпен уебсайт информацията, свързана с проверки, задържания и откази за достъп в съответствие с приложение XIІІ, като се опира на експертните познания и опит по Парижкия МР.

Член 27

Публикуване на списък на дружества с ниски или много ниски показатели

Комисията определя и публикува периодично на публично достъпeн уебсайт информация за дружествата, чиито показатели, с оглед определяне на рисковия профил на корабите, посочен в приложение I, част I, са били оценени като ниски или много ниски в течение на три или повече месеца.

Комисията приема, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 31, параграф 2, правилата за изпълнение на настоящия член, като гарантира, че те отчитат броя на корабите, притежавани от предприятията, и по-специално уточнява начините на публикуване.

Член 28

Възстановяване на разходите

1.  В случай че посочените в членове 13 и 14 проверки потвърдят или разкрият неизправности по отношение изискванията на дадена конвенция, които дават основание за задържането на даден кораб, всички разходи, свързани с проверките в течение на нормален счетоводен период се покриват от корабособственика или от оператора на кораба, или от неговия представител в държавата на пристанището.

2.  Всички разходи, свързани с проверките, извършени от компетентния орган на държава-членка съгласно разпоредбите на член 16 и член 21, параграф 4, са за сметка на корабособственика или на оператора на кораба.

3.  В случай на задържане на кораб всички разходи, свързани със задържането в пристанището, са за сметка на корабособственика или на оператора на кораба.

4.  Задържането се отменя едва след пълното плащането или предоставянето на достатъчна гаранция за възстановяването на тези разходи.

Член 29

Данни за мониторинг на изпълнението

Държавите-членки предоставят на Комисията информацията, посочена в приложение XІV, спазвайки честотата, установена във същото приложение.

Член 30

Мониторинг на спазването и изпълнението от страна на държавите-членки

За да се гарантира ефективното изпълнение на настоящата директива и да се осъществява мониторинг на цялостното функциониране на режима на Общността за държавен пристанищен контрол в съответствие с член 2, буква б), подточка i) от Регламент (ЕО) № 1406/2002, Комисията събира необходимата информация и осъществява посещения в държавите-членки.

Член 31

Процедура на комитет

1.  Комисията се подпомага от Комитета по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), създаден по силата на член 3 от Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г.(18).

2.  При позоваване на настоящият параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

3.  При позоваване на настоящия параграф, се прилагат член 5а, параграфи 1-4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Член 32

Процедура за изменение

Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 31, параграф 3.

Измененията на международните инструменти, посочени в член 2, могат да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива в съответствие с член 5 от Регламент (ЕО) № 2099/2002.

Член 33

Правила за изпълнение

При определяне на правилата за изпълнение, посочени в член 8, параграф 4, член 10, параграф 3, член 14, параграф 3, член 15, параграф 4, член 23, параграф 5 и член 27, в съответствие с процедурите, посочени в член 31, параграфи 2 и 3, Комисията следи специално тези правила да отчитат експертните познания и опит, придобити във връзка със системата за проверки в Общността и във връзка с Парижкия МР.

Член 34

Санкции

Държавите-членки установяват система от санкции, които се прилагат в случай на нарушаване на националните разпоредби, приети по силата на настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за да гарантират, че тези санкции се прилагат. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.

Член 35

Преразглеждане

Комисията преразглежда изпълнението на настоящата директива, по-специално с оглед еднаквото прилагане на общностния режим за проверки, не по-късно от 18 месеца от от ... (19). При преразглеждането, inter alia, се проучват изпълнението на установеното в член 6 общо задължение на Общността за извършване на проверки, броят на инспекторите, осъществяващи държавен пристанищен контрол във всяка държава-членка, броят на извършените проверки, както и изпълнението на задължението за годишни проверки от страна на всяка държавна-членка и за изпълнението на членове 7 и 8.

Комисията съобщава констатациите от преразглеждането съответно на Европейския парламент и на Съвета, и въз основа на това преразглеждане определя дали е необходимо да се предложи директива за изменение или допълнително законодателство в тази област.

Член 36

Изпълнение и нотифициране

1.  Държавите-членки привеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с членове […] и точки […] от приложения […] [членове или техни подразделения, както и точки от приложенията, които са били изменени по същество в сравнение с предишната директива] най-късно 18 месеца след датата, определена в член 38. Те веднага съобщават на Комисията текста на тези разпоредби, заедно с таблица за съответствието между тях и настоящата директива.

2.  Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват също декларация, че позоваванията на съществуващи законови, подзаконови и административни разпоредби на директивата, отменена с настоящата директива, се тълкуват като позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване и начинът, по който се формулира декларацията, се определят от държавите-членки.

3.  Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното си законодателство в областта, уредена с настоящата директива.

4.  Освен това Комисията редовно уведомява Европейския парламент и Съвета за напредъка по изпълнението на настоящата директива в държавите-членки.

Член 37

Отмяна

Директива 95/21/ЕО, изменена с директивите, изброени в приложение XV, част А, се отменя считано от ...(20)*, без да се засягат задълженията на държавите-членки, свързани със сроковете за транспониране в националното законодателство на директивите, посочени в приложение XV, част Б.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието, установена в приложение ХVІ.

Член 38

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Членове […] и точки […] от приложения […] [членове или техни подразделения, както и точки от приложенията, които не са изменени в сравнение с предишната директива], се прилагат от ...(21).

Член 39

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ І

ЕЛЕМЕНТИ НА РЕЖИМА НА ОБЩНОСТТА ЗА ДЪРЖАВНИ ПРИСТАНИЩНИ ПРОВЕРКИ

(посочени в член 6)

Режимът на Общността за държавни пристанищни проверки включва следните елементи:

I.  Рисков профил на корабите

Рисковият профил на даден кораб се определя чрез съчетание от следните общи параметри и параметри, свързани с историята на кораба:

1.  Общи параметри

a)  Вид кораб

За пътнически кораби, нефтени танкери, химикаловози, газовози и кораби за насипни товари, се смята, че представляват повишен риск.

б)   Възраст на кораба

За корабите на повече от 12 години се счита, че представляват повишен риск.

в)   Показатели на държавата на знамето

i)  Счита се, че корабите, плаващи под знамето на държава с голям брой задържания в рамките на ЕС и региона на Парижкият МР, представляват повишен риск.

ii)  Счита се, че корабите, плаващи под знамето на държава с малък брой задържания в рамките на ЕС и региона на Парижкият МР, представляват понижен риск.

iii)  Счита се, че корабите, плаващи под знамето на държава, която е била подложена на одит, и за която според случая е предаден план за коригиращи действия съгласно рамката и процедурите на доброволната система за одит на държавите-членки на ИМО, представляват понижен риск. Веднага след като са приети мерките по член 10, параграф 3, държавата на знамето на такъв кораб демонстрира, че спазва изискванията на Кодекса за прилагане на задължителните актове на ИМО.

г)   Признати организации

i)  Счита се, че корабите, на които са издадени свидетелства от признати организации с ниски или много ниски показатели за брой задържания в рамките на ЕС и в региона на Парижкият МР, представляват повишен риск.

ii)  Счита се, че корабите, на които са издадени свидетелства от признати организации с високи показатели за брой задържания в рамките на ЕС и в региона на Парижкият МР, представляват понижен риск.

iii)  Счита се, че корабите, на които са издадени свидетелства от организации, признати съгласно условията на Директива 94/57/EО, представляват понижен риск.

д)   Показатели на дружеството

i)  Счита се, че корабите на дружество с ниски или много ниски показатели, обусловени от броя неизправности и задържания на неговите кораби в рамките на ЕС и в региона на Парижкият МР, представляват повишен риск.

ii)  Счита се, че корабите на дружество с високи показатели, обусловени от броя неизправности и задържания на неговите кораби в рамките на ЕС и в региона на Парижкият МР, представляват понижен риск.

2.  Параметри, свързани с историята на кораба

i)  Счита се, че корабите, които са били задържани повече от един път, представляват повишен риск.

ii)  Счита се, че корабите, които по време на проверка/и, извършена/и през от посоченото в приложение II, представляват понижен риск.

iii)  Счита се, че корабите, които не са били задържани през периода, посочен в приложение II, представляват понижен риск.

При определянето на тези рискови профили се отдава по-голямо значение на параметрите, които се отнасят до вида кораб, показателите на държавата на знамето и показателите на признатите организации и на дружествата.

II.  Проверки на корабите

1.  Периодични проверки

Периодичните проверки се провеждат на предварително определени интервали от време. Тяхната честота се определя от рисковия профил на корабите. Интервалът между периодичните проверки на корабите с повишен риск не надвишава шест месеца. Интервалът между периодичните проверки на кораби с други рискови профили се увеличава с намаляването на риска.

2.  Допълнителни проверки

Корабите, за които се прилагат изброените по-долу първостепенни или непредвидени фактори, се подлагат на проверка, независимо от времето, изтекло след последната им периодична проверка. Необходимостта обаче от предприемане на допълнителна проверка въз основа на непредвидени фактори, се оставя на професионалната преценка на инспектора.

2.A.  2A. Първостепенни фактори

Корабите, за които се прилагат изброените по-долу първостепенни фактори, се подлагат на проверка, независимо от времето, изтекло след последната им периодична проверка:

–  Корабите, които са били спрени или извадени от техния клас поради съображения за безопасност след последната извършена проверка в Европейския съюз или в региона на Парижкият МР.

–  Корабите, които са били предмет на доклад или уведомление от страна на друга държава-членка.

–  Корабите, които не могат да бъдат открити в базата данни за проверките.

–  Корабите, които не отговарят на изискванията за съответните уведомления, посочени в член 9 от настоящата директива, в Директива 2000/59/ЕО, Директива 2002/59/ЕО и, ако е целесъобразно, в Регламент (ЕО) № 725/2004.

–  Корабите, за които е било съобщено, че притежават все още неотстранени неизправности, с изключение на корабите, чиито неизправности трябва да бъдат отстранени преди потеглянето.

–  Корабите, които:

2.B.  2Б. Непредвидени фактори

Корабите, за които се прилагат следните непредвидени фактори, могат да се подлагат на проверка, независимо от времето, изтекло след последната им периодична проверка. Решението за извършване на допълнителна проверка се оставя на професионалната преценка на компетентния орган.

–  Корабите, които:

–  Корабите, притежаващи свидетелства, издадени от призната преди това организация, чието признаване е било оттеглено след последната проверка в Европейския съюз или в региона на Парижкия МР.

–  Корабите, за които е било съобщено от пилотите или от пристанищните власти или органи, че имат явни нередности, които могат да се отразят неблагоприятно на безопасното плаване на корабите или да представляват заплаха за околната среда, съгласно член 23 от настоящата директива.

–  Корабите, които не отговарят на изискванията, свързани със съответните уведомления, посочени в член 9 от настоящата директива, в Директива 2000/59/ЕО и Директива 2002/59/ЕО и, ако е уместно, в Регламент (ЕО) № 725/2004.

–  Корабите, които са били предмет на доклад или жалба от капитана, член на екипажа или всяко лице или организация, имащи законен интерес от безопасната експлоатация на кораба, условията на живот и работа на борда или предпазването от замърсяване, освен ако засегнатата държава-членка не определи доклада или жалбата като явно неоснователни.

–  Корабите, които вече са били задържани преди повече от три месеца.

–  Корабите, за които е било съобщено, че притежават все още неотстранени неизправности, с изключение на корабите, чиито неизправности е трябвало да бъдат отстранени до 14 дни след потеглянето, или за неизправности, които е трябвало да бъдат отстранени преди потеглянето.

–  Корабите, за които е било съобщено за наличие на проблеми по отношение на техния товар, по-специално вредни и опасни товари.

–  Корабите, които са били в експлоатация по начин, създаващ опасност за лицата, имуществото или околната среда.

–  Корабите, за които се знае от сигурен източник, че техните параметри на риск се различават от записаните и чието ниво на риск следователно е повишено.

3.  Схема за подбор

3.A.  3A. Корабите с приоритет I се проверяват по следния начин:

a)  Разширена проверка се извършва на:

б)   Първоначална проверка или, по целесъобразност, задълбочена проверка, се извършва на:

в)   В случай на първостепенен фактор:

3.B.  3Б. Ако компетентният орган избере за проверка кораб с приоритет ІІ, се прилага следната схема за подбор:

a)   засилена инспекция се извършва на:

б)   първоначална инспекция или, по целесъобразност, по-подробна инспекция се извършва на:

в)   В случай на непредвиден фактор:

ПРИЛОЖЕНИЕ II

СТРУКТУРА НА РИСКОВИЯ ПРОФИЛ НА КОРАБ

(посочена в член 10, параграф 2)

КВРП са кораби, които отговарят на критериите за общ сбор от 5 или повече точки по скалата за оценка.

КНРП са кораби, които отговарят на всички критерии за нискорискови параметри.

КСРП са кораби, които не са нито КВРП, нито КНРП.

ПРИЛОЖЕНИЕ ІІІ

УВЕДОМЯВАНЕ

(посочено в член 9, параграф 1)

Информация, която трябва да бъде предоставена в съответствие с член 9, параграф 1:

ПРИЛОЖЕНИЕ ІV

СПИСЪК НА СВИДЕТЕЛСТВА И ДОКУМЕНТИ

(посочен в член 13, параграф 1)

1.  Международно свидетелство за тонаж (1969 г.).

2.  – Свидетелство за безопасност на пътнически кораб;

–  Свидетелство за безопасност на конструкцията на товарен кораб;

–  Свидетелство за безопасност на оборудването на товарен кораб;

–  Свидетелство за радиобезопасност на товарен кораб;

–  Свидетелство за освобождаване, включително списък на товарите, когато е уместно;

–  Свидетелство за безопасност на товарен кораб.

3.  Международно свидетелство за сигурност на кораб (ISSC).

4.  Документ за непрекъснат запис на историята на кораба.

5.  Международно свидетелство за годност за превозване на втечнени газове в наливно състояние;

Свидетелство за годност за превозване на втечнени газове в наливно състояние.

6.  Международно свидетелство за годност за превоз на опасни химикали в наливно състояние;

Свидетелство за годност за превоз на опасни химикали в наливно състояние.

7.  Международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване с нефт.

8.  Международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване при превозване на вредни течни вещества в наливно състояние.

9.  Международно свидетелство за товарните водолинии (1966 г.);

Mеждународно свидетелство за освобождаване по товарните водолинии.

10.  Регистър на течните горива, части I и II.

11.  Регистър на товара.

12.  Документ за минималното безопасно комплектоване с екипаж.

13.  Свидетелства и всички други документи, издавани в съответствие с разпоредбите на STCW.

14.  Медицински свидетелства (вж. Конвенция на МОТ № 73, отнасяща се до медицинските прегледи за моряците).

15.  Таблица с условията за работа на борда на кораба (Конвенция на МОТ № 180 и STCW 95).

16.  Записи с работното време и времето за почивка на моряците (Конвенция на МОТ № 180).

17.  Информация за устойчивост.

18.  Копие от Документа за съответствие и Свидетелството за управление на безопасността, издадени в съответствие с Международния кодекс за управление на безопасната експлоатация на корабите и предотвратяване на замърсяване (SOLAS 74, глава ІХ).

19.  Свидетелства за здравината на корпуса и машинното оборудване на кораба, издадени от съответната призната организация (изискват се само ако корабът поддържа своя клас при призната организация).

20.  Документ за съответствие със специалните изисквания за кораби, превозващи опасни товари.

21.  Свидетелство за безопасност на високоскоростен плавателен съд и разрешително за експлоатация на високоскоростен плавателен съд.

22.  Специален списък или манифест на опасните товари или подробен товарен план.

23.  Корабен дневник по отношение на записите за проведени тестове и учебни тревоги и на записите за проверка и поддръжка на спасителните средства и противопожарните уреди и съоръжения.

24.  Свидетелство за безопасност на кораб със специално предназначение.

25.  Свидетелство за безопасност на плаваща платформа за сондаж в открито море.

26.  За нефтени танкери записът от системата за наблюдение и контрол на разтоварване на нефт за последния преход с баласт.

27.  Списък на екипажа, противопожарен план, а за пътнически кораби ‐ също така план за борба с авариите.

28.  Авариен план в случай на замърсяване с нефт на борда на кораба.

29.  Папки с доклади за извършени прегледи (за кораби за насипни товари и нефтени танкери).

30.  Доклади за предишни проверки по реда на държавен пристанищен контрол.

31.  За пътнически ро-ро кораби, информация за максималното съотношение А/А.

32.  Документ за разрешение за превоз на зърно.

33.  Ръководство за укрепване на товара.

34.  План за управление на отпадъците и дневник за отпадъци.

35.  Система за подпомагане на капитани на пътнически кораби при вземане на решения.

36.  План за съдействие при спасителни операции за пътнически кораби, които плават по редовни маршрути.

37.  Списък на оперативните ограничения за пътнически кораби.

38.  Наръчник на кораба за насипни товари.

39..  План за товарене и разтоварване за кораби за насипни товари.

40.  Свидетелство за наличието на застраховка или друго финансово обезпечаване на гражданската отговорност за щети от замърсяване с нефт (Международна конвенция за гражданската отговорност за щети при замърсяване с нефт, 1992 г.).

41.  Свидетелства, които се изискват съгласно Директива 2008/XX/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от ... относно гражданската отговорност и финансовите гаранции на корабособствениците.

42.  Свидетелства, които се изискват съгласно Директива 2008/XX/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от ... [за изменение Директива 2002/59/ЕО за установяване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация и на режим на гражданска отговорност и финансови гаранции на корабособствениците].

43.  Свидетелство, което се изисква съгласно Регламент (ЕО) № XXXX/2008 относно отговорността на пътническите превозвачи по море и вътрешни водни пътища в случай на произшествие(22).]

44.  Международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване на въздуха.

45.  Международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване с канални нечистотии.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ПРИМЕРИ ЗА "ЯСНИ ОСНОВАНИЯ"

(посочени в член 13, параграф 3)

A.  Примери за ясни основания за задълбочена проверка

1.  Кораби, определени в приложение I, част II, раздели 2A и 2Б.

2.  Регистърът на течните горива не е бил воден правилно.

3.  При разглеждането на свидетелствата и на другите документи са били установени неточности.

4.  Има данни, че членовете на екипажа не са в състояние да покрият изискванията, свързани с комуникацията на борда съгласно член 17 от Директива 2001/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 г относно минималната степен на обучение на морските лица (23).

5.  Свидетелство е получено чрез измама или лицето, което притежава свидетелство, не е същото, на което първоначално е било издадено това свидетелство.

6.  На кораба има капитан, офицер или моряк, който притежава свидетелство, издадено от страна, която не е ратифицирала STCW.

7.  Налице са доказателства за това, че безопасността или указанията на ИМО са били нарушени при товарене или други операции, напр. съдържание на кислород, надхвърлящо максималното предписано равнище, в проводите, отвеждащи инертния газ до товарните танкове.

8.  Капитанът на нефтен танкер не е представил запис за изхвърлянията, установени в рамките на системата за надзор и проверка за последния преход с баласт.

9.  Няма актуализиран списък на екипажа или членовете на екипажа не знаят какви са техните задължения при възникване на пожар или при заповед за напускане на кораба.

10.  Издаване на фалшиви сигнали за бедствие, които не са последвани от надлежни процедури за отмяна.

11.  Липса на основно оборудване или договорености, каквито се изискват от конвенциите.

12.  Изключително нехигиенични условия на борда на кораба.

13.  Доказателство от общото впечатление и наблюденията на инспектора за това, че е налице сериозно влошаване или неизправности на корпуса или структурата, които могат да изложат на риск структурната цялост на кораба, както и цялостната му водонепропускливост или устойчивостта му на атмосферни влияния.

14.  Информация или доказателство за това, че капитанът или екипажът не са запознати със съществени операции на борда на кораба, свързани с неговата безопасност или с предотвратяване на замърсяването, или че тези операции не са били изпълнени.

15.  Няма таблица с правилата за работа на борда на кораба или записи с отработеното време и ползваната почивка от моряците.

Б.   Примери за ясни основания за контрол на сигурността на корабите

1.  Инспекторът може да обяви наличието на ясни основания за допълнителни мерки за контрол на сигурността по време на първоначалната проверка на държавен пристанищен контрол, както следва:

2.  В случай че са налице описаните по-горе ясни основания, инспекторът незабавно информира компетентния орган по сигурността (освен ако инспекторът не е също така надлежно упълномощен служител по сигурността). След това компетентният орган по сигурността решава какви допълнителни контролни мерки са необходими, като взема предвид нивото на сигурност в съответствие с правило № 9 от SOLAS 74, глава XI.

3.  Ясните основания, различни от горепосочените, са от компетенцията на надлежно упълномощения служител по сигурността.

ПРИЛОЖЕНИЕ VІ

ПРОЦЕДУРИ ЗА КОНТРОЛ НА КОРАБИТЕ

(посочени в член 15, параграф 1)

Приложение 1, "Процедури при държавен пристанищен контрол", към Парижкия МР и следните инструкции, издадени в съответствие с Парижкия МР, в тяхната осъвременена версия:

–  Instruction 33/2000/02: Operational Control on Ferries and Passenger Ships (Инструкция 33/2000/02: Оперативен контрол на фериботи и пътнически кораби),

–  Instruction 35/2002/02: Guidelines for PSCOs on Electronic Charts (Инструкция 35/2002/02: Насоки за служителите, извършващи държавен пристанищен контрол, относно електронните навигационни карти),

–  Instruction 36/2003/08: Guidance for Inspection on Working and Living Conditions (Инструкция 36/2003/08: Напътствия за проверка на условията на работа и живот),

–  Instruction 37/2004/02: Guidelines in Compliance with STCW 78/95 Convention as Amended (Инструкция 37/2004/02: Насоки за съответствие с Конвенция STCW 78/95 в изменения ѝ вид),

–  Instruction 37/2004/05: Guidelines on the Inspection of Hours of Work/Rest (Инструкция 37/2004/05: Насоки за проверка на работното време/времето за почивка),

–  Instruction 37/2004/10: Guidelines for Port State Control Officers on Security Aspects (Инструкция 37/2004/10: Насоки за служителите, извършващи държавен пристанищен контрол, по въпросите на сигурността),

–  Instruction 38/2005/02: Guidelines for PSCO's Checking a Voyage Data Recorder (VDR) (Инструкция 38/2005/02: Насоки за служителите, извършващи държавен пристанищен контрол и проверка на устройството за записване на данните от пътуването(VDR)),

–  Instruction 38/2005/05: Guidelines on MARPOL 73/78 Annex I (Инструкция 38/2005/05: Насоки за MARPOL 73/78 приложение I),

–  Instruction 38/2005/07: Guidelines on Control of the Condition Assessment Scheme (CAS) of Single Hull Oil Tankers (Инструкция 38/2005/07: Насоки за контрола на схемата за оценяване на състоянието на еднокорпусни нефтени танкери),

–  Instruction 39/2006/01: Guidelines for the Port State Control Officer on the ISM-Code (Инструкция 39/2006/01: Насоки за служителя, извършващ държавен пристанищен контрол във връзка с Кодекс - ISM),

–  Instruction 39/2006/02: Guidelines for Port State Control Officers on Control of GMDSS (Инструкция 39/2006/02: Насоки за служителите, извършващи държавен пристанищен контрол, във връзка с контрола на GMDSS),

–  Instruction 39/2006/03: Optimisation of Banning and Notification Checklist (Инструкция 39/2006/03: Оптимизация на контролния лист за възбрана и уведомяване),

–  Instruction 39/2006/10: Guidelines for PSCOs for the Examination of Ballast Tanks and Main Power Failure Simulation (black-out test)(Инструкция 39/2006/10: Напътствия за служителите, извършващи държавен пристанищен контрол на баластни танкове и симулация на авария на основното захранване (тестване с прекъсване на захранването)),

–  Instruction 39/2006/11: Guidance for Checking the Structure of Bulk Carriers (Инструкция 39/2006/11: Насоки за проверка на структурата на корабите за насипни товари),

–  Instruction 39/2006/12: Code of Good Practice for Port State Control Officers (Инструкция 39/2006/12: Кодекс на добрата практика за служителите, извършващи държавен пристанищен контрол),

–  Instruction 40/2007/04: Criteria for Responsibility Assessment of Recognised Organisations (R/O) (Инструкция 40/2007/04: Критерии за оценка на отговорността на признати организации (R/O)),

–  Instruction 40/2007/09: Guidelines for Port State Control Inspections for Compliance with Annex VI of MARPOL 73/78 (Инструкция 40/2007/09: Насоки за служителите, извършващи държавен пристанищен контрол за съобразяване с Приложение VІ на MARPOL 73/78).

ПРИЛОЖЕНИЕ VІІ

РАЗШИРЕНИ ПРОВЕРКИ НА КОРАБИ

(посочени в член 14)

Освен това, според тяхната практическа осъществимост или евентуални ограничения, свързани с безопасността на хората, кораба или пристанището, разширената проверка включва проверката на специфични елементи на рисковите области, в зависимост от вида на проверявания плавателен съд, съгласно установеното в член 14, параграф 3.

ПРИЛОЖЕНИЕ VІІІ

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ОТКАЗА НА ДОСТЪП ДО ПРИСТАНИЩА И МЕСТА ЗА ЗАСТАВАНЕ НА КОТВА В ОБЩНОСТТА

(посочени в член 16)

1.  Ако са изпълнени условията, описани в член 16, параграф 1, компетентните пристанищни власти, където корабът е задържан за трети път, уведомяват писмено капитана на кораба, че ще бъде издадена заповед за отказ на достъп, която ще се приложи веднага след като корабът напусне пристанището. Мярката за отказ на достъп се прилага веднага след като корабът напусне пристанището, след отстраняване на неизправностите, довели до задържането.

2.  Компетентните власти изпращат копие от заповедта за отказ на достъп до администрацията на държавата на знамето, съответната призната организация, останалите държави-членки, както и до останалите страни, подписали Меморандума за разбирателство, до Комисията и секретариата на Парижкия МР. Компетентният орган незабавно актуализира също така базата данни за проверките с информация относно отказа на достъп.

3.  За да бъде отменена заповедта за отказ на достъп, корабособственикът или операторът на кораба трябва да отправи официално искане до компетентния орган на държавата-членка, която е наложила мярката за отказ на достъп. Към искането се прилага документ от администрацията на държавата на знамето, издаден след посещение на борда на кораба от контрольор, който е надлежно упълномощен от администрацията на държавата на знамето, от който става ясно, че корабът напълно съответства на приложимите разпоредби на конвенциите. Администрацията на държавата на знамето представя на компетентния орган доказателство за това, че е било направено посещение на кораба.

4.  Искането за отмяна на заповедта за отказ на достъп трябва също да бъде придружено, по целесъобразност, от документ на класификационното дружество, което е дало клас на кораба след посещение на борда на кораба от контрольор от класификационното дружество, от който се вижда, че корабът е в съответствие със стандартите за клас, утвърдени от въпросното дружество. Класификационното дружество представя на компетентния орган доказателство за това, че е било направено посещение на кораба.

5.  Заповедта за отказ на достъп може да се отмени само след като изтече срокът, посочен в член 16 от настоящата директива, и след повторна проверка на кораба, осъществена в одобрено пристанище. Ако одобреното пристанище се намира в държава-членка, по искане на компетентните власти, издали заповедта за отказ на достъп, компетентните власти на тази държава-членка могат да разрешат на кораба да влезе в одобреното пристанище, за да осъществи повторната проверка. В такива случаи, до отмяната на заповедта за отказ на достъп до пристанището, не могат да се извършват никакви товарно-разтоварни операции.

6.  Ако задържането, довело до издаване на заповед за отказ на достъп, включва като причина структурни неизправности на кораба, компетентният орган, издал заповедта за отказ на достъп, може да изиска някои пространства, включително товарни пространства и танкове, да бъдат на разположение за проверка по време на повторната проверка.

7.  Повторната проверка се извършва от компетентния орган на държавата-членка, който е издал заповедта за отказ на достъп, или от компетентния орган на крайното пристанище със съгласието на компетентния орган на държавата-членка, издал заповедта за отказ на достъп. Компетентният орган може да изиска предизвестие до 14 дни за повторната проверка. Представя се доказателство, удовлетворяващо държавата-членка, че корабът отговаря напълно на приложимите изисквания на конвенциите.

8.  Повторната проверка се състои от разширена проверка, която трябва да обхване най-малко съответните елементи, фигуриращи в приложение VII.

9.  Всички разходи за тази разширена проверка ще се поемат от корабособственика или оператора на кораба.

10.  Ако резултатите от разширената проверка удовлетворяват държавата-членка в съответствие с приложение VII, заповедта за отказ на достъп трябва да бъде отменена и корабното дружество да бъде уведомено за това писмено.

11.  Компетентният орган уведомява също така за своето решение в писмена форма администрацията на държавата на знамето, съответното класификационно дружество, останалите държави-членки, останалите страни, подписали Парижкия МР, Комисията и секретариата на Парижкия МР. Компетентният орган трябва също така незабавно да актуализира базата данни за проверките с информация относно отмяната на отказа на достъп.

12.  Информацията, отнасяща се до корабите, на които е отказан достъп до пристанищата на Общността, трябва да бъде на разположение в базата данни за проверките и публикувана в съответствие с разпоредбите на член 26 и приложение XIІІ.

ПРИЛОЖЕНИЕ ІХ

ДОКЛАД ЗА ИЗВЪРШЕНА ПРОВЕРКА

(посочен в член 17)

Докладът за извършена проверка трябва да включва най-малко следните елементи.

I.  Общи положения

1.  Компетентен орган, изготвил доклада

2.  Дата и място на извършената проверка

3.  Име на проверения кораб

4.  Знаме

5.  Вид кораб (съгласно посоченото в свидетелството за управление на безопасността)

6.  ИМО идентификационен номер

7.  Позивни

8.  Бруто тонаж (gt)

9.  Инертен тонаж (където е относимо)

10.  Година на построяване, определена според датата, фигурираща в свидетелствата за безопасност на кораба

11.  Класификационно дружество или класификационни дружества, както и всяка друга организация според случая, коя(и)то е (са) издала(и) свидетелства за клас на този кораб, ако има такива

12.  Признатата организация или организации и/или всяка друга страна, издала/и свидетелства за клас на този кораб в съответствие с приложимите конвенции от името на държавата на знамето

13.  Име и адрес на корабното дружество или оператора

14.  Име и адрес на наемателя, отговорен за избора на кораба и вида наемане за корабите, превозващи наливни или насипни товари

15.  Крайна дата на изготвяне на доклада за извършена проверка

16.  Забележка, посочваща, че подробната информация, отнасяща се до проверка или задържане, може да бъде публикувана.

II.  Информация, отнасяща се до проверката

1.  Свидетелства, издадени в изпълнение на съответните конвенции, орган или организация, който/която е издал(а) съответното(ите) свидетелство(а), с посочване на датата на издаване и на изтичане на валидността

2.  Отсеци или възли на кораба, които са били подложени на проверка (в случай на задълбочена или разширена проверка)

3.  Пристанище и дата на последния междинен, годишен или подновителен преглед и име на организацията, която е осъществила прегледа

4.  Вид проверка (проверка, задълбочена проверка, разширена проверка)

5.  Характер на неизправностите

6.  Взети мерки.

III.  Допълнителна информация в случай на задържане

1.  Дата на мярката за задържане

2.  Дата на отмяна на мярката за задържане

3.  Характер на неизправностите, служещи като основание за мярката за задържане (позоваване на конвенции, ако е приложимо)

4.  Посочване, ако е приложимо, дали е налице отговорност на признатата организация или на всеки друг частен субект, извършил прегледа по отношение на неизправностите, които, самостоятелно или взети заедно, са довели до задържане

5.  Взети мерки.

ПРИЛОЖЕНИЕ X

КРИТЕРИИ ЗА ЗАДЪРЖАНЕ НА КОРАБ

(посочени в член 19, параграф 3)

ВЪВЕДЕНИЕ

Преди да определи дали констатираните по време на дадена проверка неизправности оправдават задържането на съответния кораб, инспекторът е длъжен да приложи критериите, посочени в точки 1 и 2 по-долу.

Точка 3 съдържа примери за неизправности, които могат сами по себе си да оправдаят задържането на засегнатия кораб (вж. член 19, параграф 4).

1.  ОСНОВНИ КРИТЕРИИ

Когато прави професионална преценка относно това дали корабът следва да бъде задържан или не, инспекторът трябва да прилага следните критерии:

Времеви режим:

Корабите, които не са годни да излязат в открито море, трябва да бъдат спрени при тяхната първа проверка, независимо от времето, през което корабът ще остане в пристанището.

Критерий:

Корабът се задържа, ако неизправностите са достатъчно сериозни, за да се наложи връщане на инспектор на кораба, за да се убеди, че те са отстранени преди корабът да отплава.

Необходимостта инспекторът да се завърне на кораба е мярка, която зависи от сериозността на неизправностите. Това обаче не налага такова задължение във всички случаи. Това предполага, че органът е длъжен да провери по един или друг начин, за предпочитане чрез допълнително посещение, че неизправностите са били отстранени преди отпътуването.

2.  ПРИЛАГАНЕ НА ОСНОВНИТЕ КРИТЕРИИ

Ако отговорът на една от тези оценки е отрицателен, като се отчетат всички установени неизправности, трябва категорично да се предвиди задържане на кораба. Съчетание от по-малко сериозни неизправности може също да бъде основание за задържането на кораба.

3.  С цел подпомагане на инспектора при прилагането на настоящите насоки, по-долу следва списък на неизправностите, групирани в зависимост от съответните конвенции и/или кодекси, за които се смята, че са дотолкова сериозни, че могат да доведат до задържане на съответния кораб. Този списък не претендира за изчерпателност.

3.1.  Общи положения

Липсата на валидни свидетелства и документи, изисквани според съответните правни инструменти. Във всеки случай, корабите, плаващи под знамето на държава, която не е страна по съответната конвенция или която не прилага друг съответен акт, нямат право да притежават свидетелствата, предвидени от Конвенцията или от друг приложим правен инструмент. Следователно липсата на изискваните свидетелства не следва да представлява сама по себе си достатъчно основание за задържането на тези кораби; във всеки случай, при прилагането на клаузата "не по-благоприятно третиране", се изисква съобразеност по същество с предписанията, преди корабът да може да отплава.

3.2.  Области, попадащи в обхвата на Конвенция SOLAS 74

1.  Неизправност на задвижването и други основни машини, както и на електрическите инсталации.

2.  Недостатъчна чистота на машинното отделение, прекомерно количество нефто-водна смес в сантините, изолация на тръбопроводи, включително изпускателни тръби в машинното отделение, замърсени с нефтени продукти, неизправност на сантинните помпи.

3.  Неизправност на аварийния генератор, осветлението, акумулаторите и превключвателите.

4.  Неизправност на главната и спомагателната рулева машина.

5.  Липса, недостатъчен капацитет или значително износване на личните спасителни средства, спасителните съдове и устройствата за спускането им на вода.

6.  Липса, несъответствие с изискванията или значително износване на системата за откриване на пожари, алармите за пожар, противопожарното оборудване, стационарната уредба за гасене на пожари, вентилационните клапани, противопожарните клапани, устройствата за бързо затваряне до степен, която не им позволява да изпълняват своето предназначение.

7.  Липса, значително износване или неизправност на системата за противопожарна защита на товарната палуба на танкерите.

8.  Липса, несъответствие или значително износване на светлини, маркери или звукови сигнали.

9.  Липса или неизправност на радиооборудването за комуникация при бедствие и за безопасност.

10.  Липса или неизправност на навигационно оборудване, като се вземат под внимание разпоредбите на правило V/16.2 от Конвенция SOLAS 74.

11.  Липса на изрядни навигационни карти и/или други подходящи навигационни публикации, необходими за осъществяване на предстоящото пътуване, като се отчита фактът, че вместо картите може да бъде използван одобреният вид система за изобразяване на електронни карти и информация (ECDIS), функционираща въз основа на официални данни.

12.  Липса на противоексплозионна вентилация за отвеждане на дима от товарните помпени помещения.

13.  Сериозна неизправност по отношение на изискванията за експлоатация, описани в раздел 5.5 от приложение 1 към Парижкия МР.

14.  Числеността, съставът или сертифицирането на екипажа не съответстват на документа за надлежно комплектоване с екипаж.

15.  Невъзможност за изпълнение на програмата за задълбочен преглед в съответствие с Конвенция SOLAS 74, глава XI, правило 2.

3.3.  Области, попадащи в обхвата на Кодекс IBC

1.  Превоз на вещество, което не е вписано в свидетелството за годност или липса на информация за товара.

2.  Липсващи или повредени предпазни устройства за високо налягане.

3.  Електрически инсталации, които не са конструктивно безопасни или не са съобразени с изискванията на Кодекса.

4.  Наличие на източници на възпламеняване в опасни участъци.

5.  Нарушаване на специалните изисквания.

6.  Превишаване на максимално допустимото количество товар за танк.

7.  Недостатъчна термична защита за чувствителни продукти.

3.4.  Области, попадащи в обхвата на Кодекс IGC

1.  Превоз на вещество, което не е вписано в свидетелството за годност или липса на информация за товара.

2.  Липса на затварящи устройства за помещенията за жилищни или служебни помещения.

3.  Пропусклива преграда за газ.

4.  Дефектен люк за въздух.

5.  Липсващи или повредени бързо затварящи се клапани.

6.  Липсващи или повредени предпазни клапани.

7.  Електрически инсталации, които не са конструктивно безопасни или не са съобразени с изискванията на Кодекса.

8.  Неработещи вентилатори в района на товарните помещения.

9.  Неработещи аларми за налягане на товарните танкове.

10.  Повредена система за откриване на газ и/или система за откриване на токсични газове.

11.  Превоз на вещества, които следва да бъдат химически стабилизирани и за които няма валидно свидетелство за инхибитор.

3.5.  Области, попадащи в обхвата на Конвенцията за товарните водолинии

1.  Обширни участъци на повреда или корозия, корозия на обшивката и наложени от тях усилвания в палубите и корпуса, засягащи мореходността или устойчивостта на местни натоварвания, освен ако не са били осъществени подходящи временни ремонтни дейности, позволяващи на кораба да осъществи преход до пристанище, където да бъде извършен окончателен ремонт.

2.  Установена недостатъчна устойчивост.

3.  Липса на достатъчна и надеждна информация в одобрен вид, позволяваща бързо и лесно на капитана да организира товаренето и баластирането на своя кораб, така че да поддържа достатъчен запас от устойчивост на всеки етап и при различни условия на пътуването и да се избегне формирането на недопустимо натоварване на конструкцията на кораба.

4.  Липса, значително износване или неизправност на затварящи устройства, съоръжения за затваряне на люковете и водонепропускливи врати.

5.  Свръхнатоварване.

6.  Липса на товарна маркировка или невъзможност тя да бъде разчетена.

3.6.  Области, попадащи в обхвата на MARPOL, приложение I

1.  Липса, значително износване или неизправност на съоръженията за филтриране на нефто-водните смеси, системата за следене и контрол на изхвърлянето на нефтени продукти или алармената система с праг от 15 ррm.

2.  Остатъчната вместимост на резервоара за утайки и/или тежки фракции е недостатъчна за предвиденото пътуване.

3.  Няма регистър на течните горива.

4.  Монтирано непозволено отклонение за изхвърляне на отпадъци.

5.  Липсваща или несъответстваща на правило 13 G(3)(б) от MARPOL 73/78 папка с докладите за извършени прегледи.

3.7.  Области, попадащи в обхвата на MARPOL 73/78, приложение II

1.  Липса на наръчника P&A.

2.  Товарът не е категоризиран.

3.  Няма регистърна книга за товара.

4.  Превоз на нефтоподобни вещества, без да са спазени изискванията или без съответно изменено свидетелство.

5.  Монтирано непозволено отклонение за изхвърляне на отпадъци.

3.8.  Области, попадащи в обхвата на MARPOL 73/78, приложение V

1.  Липса на план за управление на отпадъците.

2.  Няма дневник за отпадъците.

3.  Екипажът на кораба не е запознат с изискванията относно изхвърлянето/унищожаването на отпадъците от плана за управление на отпадъците.

3.9  Области, попадащи в обхвата на Конвенцията STCW ║ и Директива 2001/25/EО.

1.  Членове на екипажа не притежават свидетелство, не притежават подходящо свидетелство, не притежават валидно разрешение или не могат да представят документно доказателство за това, че са подали молба за утвърждаване от администрацията на държавата на знамето.

2.  Доказателство за това, че дадено свидетелство е било получено чрез измама или лицето, което притежава това свидетелство, не е същото, на което това свидетелство първоначално е било издадено.

3.  Неспазване на приложимите предписания за безопасно комплектоване на кораба с екипаж, определени от администрацията на държавата на знамето.

4.  Несъответствие на организирането на навигационна или машинна вахта с изискванията, определени за кораба от администрацията на държавата на знамето.

5.  Липса в състава на вахтата на лице със съответната квалификация за работа с оборудването, което е от съществено значение за безопасното корабоплаване, радиокомуникациите, свързани с безопасността или предотвратяването на замърсяване на морската среда.

6.  Непредставяне на доказателство за професионална квалификация за изпълнение на задълженията, възложени на членовете на екипажа във връзка с безопасността на кораба и предотвратяването на замърсяване.

7.  Невъзможност да бъдат осигурени за първата вахта в началото на пътуването и за последващите вахти лица, които са достатъчно отпочинали и по всякакъв друг начин годни за вахта.

3.10.  Области, попадащи в обхвата на конвенциите на МОТ

1.  Недостатъчно количество храна за преход до следващото пристанище.

2.  Недостатъчно количество питейна вода за преход до следващото пристанище.

3.  Силно занижени хигиенни условия на борда.

4.  Липса на отопление в жилищните помещения на кораб, опериращ в райони, където температурите могат да бъдат изключително ниски.

5.  5 Недостатъчна вентилация в жилищните помещения на кораба.

6.  Прекомерно количество отпадъци, блокиране на коридори или жилищни помещения с оборудване или товар или други небезопасни условия в тях.

7.  Видимо доказателство за това, че членовете на екипажа, които са на вахтена служба или друго дежурство за първата вахта или последващите вахти, са изморени.

3.11  Области, не изискващи задържане, но изискващи например спиране на товарно-разтоварните операции

Отклонение от правилното функциониране (или поддръжка) на системата за инертен газ, двигателите или машините, свързани с товара, се оценява като достатъчно основание за спиране на товарно-разтоварните операции.

ПРИЛОЖЕНИЕ XI

МИНИМАЛНИ КРИТЕРИИ ЗА ИНСПЕКТОРИТЕ

(посочени в член 22, параграфи 1 и 5)

1.  Инспекторите трябва да имат подходящи теоретични знания и практически опит с кораби и тяхната експлоатация. Те трябва да са компетентни по отношение на изпълнението на изискванията на конвенциите и съответните процедури при държавен пристанищен контрол. Тези знания и компетентност по отношение на изпълнението на международните изисквания и изискванията на Общността трябва да се придобиват чрез документирани програми за обучение.

2.  Инспекторите трябва най-малко:

3.  Инспекторът трябва:

4.  Инспекторите, посочени в точка 2, буква а), трябва да са придобили не по-малко от пет години плавателен стаж, включително плавателен стаж съответно като офицер на палуба или в машинно отделение, или като инспектор на държавата на знамето или като помощник-инспектор на държавен пристанищен контрол. Този стаж включва най-малко две години плавателен стаж като офицер на палуба или в машинно отделение.

5.  Инспекторите трябва да могат да общуват устно и писмено с членовете на екипажите на езика, който обикновено най-много се използва на море.

6.  Инспекторите, които не отговарят на изброените по-горе критерии, също се одобряват, ако са били наети от компетентния орган на държава-членка в сектора на държавния пристанищен контрол към датата на приемане на настоящата директива.

7.  В случаите, когато в дадена държава-членка проверките, посочени в член 15, параграфи 1 и 2, са извършени от инспектори по държавен пристанищен контрол; тези инспектори притежават подходяща квалификация, която включва достатъчен теоретически и практически опит в областта на морската сигурност. Обикновено това включва:

ПРИЛОЖЕНИЕ ХІІ

ФУНКЦИОНАЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА БАЗАТА ДАННИ ЗА ПРОВЕРКИТЕ

(посочени в член 24, параграф 1)

1.  Базата данни за проверките включва най-малко следните функционални характеристики:

2.  Базата данни за проверките притежава способността да се приспособява към бъдещи промени и да осъществява взаимен обмен с други общностни бази данни, свързани с морската безопасност, включително SafeSeaNet, която предоставя информация за действителни акостирания на корабите в пристанищата на държави-членки, както и, по целесъобразност, със съответните национални информационни системи.

3.  Осигурява се вътрешна хипервръзка от базата данни за проверките към информационната система Equasis. Държавите-членки насърчават инспекторите да правят справки в публичните и частни бази данни, отнасящи се до проверките на кораби, достъпни чрез информационната система Equasis.

ПРИЛОЖЕНИЕ ХІІІ

ПУБЛИКУВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ, СВЪРЗАНА С ПРОВЕРКИ, ЗАДЪРЖАНИЯ И ОТКАЗ НА ДОСТЪП ДО ПРИСТАНИЩА НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ

(посочени в член 26)

1.  Информацията, публикувана в съответствие с член 26, трябва да включва следните данни:

2.  По отношение на задържаните кораби, информацията, публикувана в съответствие с член 26, трябва също така да включва следните данни:

ПРИЛОЖЕНИЕ ХІV

ДАННИ, КОИТО СЕ ПРЕДОСТАВЯТ В РАМКИТЕ НА МОНИТОРИНГ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО

(посочени в член 29)

1.  Всяка година държавите-членки трябва да предоставят на Комисията следните данни, отнасящи се за изтеклата година, най-късно до 1 април.

1.1.  Брой инспектори, работещи от тяхно име в рамките на държавния пристанищен контрол.

Информацията трябва да бъде предоставяна на Комисията, като се следва моделът в таблицата по-долу (1) (2).

(1) Когато проверките, извършвани в рамките на държавния пристанищен контрол, представляват само част от работата на инспекторите, общият брой инспектори трябва да бъде превърнат в брой, равен на броя на инспекторите на пълно работно време. Когато един и същи инспектор работи на повече от едно пристанище или в повече от един географски район, приложимото съответствие в непълно работно време трябва да се отчита във всяко пристанище.

(2) Тази информация трябва да бъде предоставена на национално равнище и за всяко от пристанищата на въпросната държава-членка. За целите на настоящото приложение под пристанище следва да се разбира индивидуално пристанище или географският район, обслужван от един инспектор или екип от инспектори, обхващащ, по целесъобразност, повече от едно индивидуално пристанище.

1.2.  Общ брой индивидуални кораби, посетили пристанища на национално равнище. Този брой представлява броят на корабите, които попадат в обхвата на настоящата директива и са влезли в техните пристанища на национално равнище, отчетен еднократно.

2.  Държавите-членки трябва:

ПРИЛОЖЕНИЕ ХV

Част А

ОТМЕНЕНА ДИРЕКТИВА С НЕЙНИТЕ ПОСЛЕДВАЩИ ИЗМЕНЕНИЯ

(съгласно член 36)

Част Б

СРОКОВЕ ЗА ТРАНСПОНИРАНЕ В НАЦИОНАЛНОТО ПРАВО

(посочени в член 37)

ПРИЛОЖЕНИЕ XVI

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

(посочена в член 37)

(1) ОВ C 184 E, 22.7.2008 г., стр. 11. (2) ОВ C 74 E, 20.3.2008 г., стр. 584. (3) ОВ C 318, 23.12.2006 г., стр. 195. (4) ОВ C 229, 22.09.2006 г., стp. 38. (5) Позиция на Европейския парламент от 25 април 2007 г. (ОВ С 74 Е, 20.3.2008 г., стр. 584), Обща позиция на Съвета от 6 юни 2008 г. (ОВ С 198 Е, 5.8.2008 г., стр. 1) и Позиция на Европейския парламент от 24 септември 2008 г. (6) ОВ L 157, 7.7.1995 г., стр. 1. ║ (7) Решение от 24 юни 2008 г. (Commune de Mesquer) – все още непубликувано в Сборника на съдебната практика на СЕО. (8) ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 39. (9) ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56. (10) ОВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 1. ║ (11) OВ L 138, 1.6.1999 г., стp. 1. ║ (12) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. ║ (13) ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1. (14) ОВ L 129, 29.4.2004 г., стр. 6. (15) ОВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 10. (16) ОВ L 196, 7.8.1996 г., стр. 8. (17) ОВ L 332, 28.12.2000 г., стр. 81. ║ (18) ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1. ║ (19) * Датата, посочена в член 36, параграф 1. (20) ** ОВ: Датата на влизане в сила на настоящата директива. (21) * Датата на влизане в сила на настоящата директива. (22) Включването на точки 41║, 42 и 43 зависи от приемането на съответното законодателство, съдържащо се в третия пакет мерки за морска безопасност. (23) ОВ L 136, 18.5.2001 г., стр. 17. ║

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 септември 2008 г. относно общата позиция на Съвета с оглед приемане на директива на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби и за съответните дейности на морските администрации (преработена) (5724/2/2008 – C6-0222/2008 – 2005/0237A(COD))

P6_TA(2008)0447 A6-0331/2008

(Процедура на съвместно вземане на решение: второ четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид общата позиция на Съвета (5724/2/2008 – C6-0222/2008),(1)

–   като взе предвид своята позиция на първо четене(2) относно предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2005)0587),

–   като взе предвид член 251, параграф 2, от Договора за ЕО,

–   като взе предвид член 62 от своя правилник,

–   като взе предвид препоръката за второ четене на Комисията по транспорт и туризъм (A6-0331/2008),

1.  Одобрява общата позиция във вида, в който е изменена;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент, приета на второ четене на 24 септември 2008 г. с оглед приемането на Директива 2008/.../ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно спазването на задълженията на държавата на знамето и относно общите правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби и за съответните дейности на морските администрации (преработена версия)

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПEЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (3),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(4),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (5),

като имат предвид, че:

(1)  Директива 94/57/ЕО на Съвета от 22 ноември 1994 г. относно общи правила и стандарти за оправомощените организации за инспектиране и преглед на кораби и за съответните действия на морските администрации(6) е била неколкократно съществено изменяна. Тъй като предстои да бъдат внесени допълнителни изменения, тя следва да бъде преработена с оглед постигането на по-голяма яснота.

(2)  Предвид характера на разпоредбите на Директива 94/57/ЕО изглежда подходящо разпоредбите й да бъдат преработени в два отделни нормативни акта на Общността, а именно директива и регламент.

(3)  В своята резолюция от 8 юни 1993 г. относно обща политика по морска безопасност(7), Съветът поставя за цел отстраняването от водите на Общността на всички плавателни съдове, които не отговарят на стандартите, и дава приоритет на общностните действия, насочени към осигуряване на ефективно и еднообразно прилагане на международните правила, като се изготвят общи стандарти за класификационните организации, определени като организации за проверка и преглед на кораби ("признати организации").

(4)  Безопасността и предотвратяването на замърсяването на моретата могат да бъдат ефективно подобрени чрез строго прилагане на международни конвенции, кодекси и резолюции, като същевременно се подпомага постигането на целта за свободно предоставяне на услуги.

(5)  Контролът за спазването от корабите на единните международни стандарти за безопасност и предотвратяване на замърсяването на моретата е отговорност на държавите на знамето и на пристанищните държави.

(6)  Държавите-членки са отговорни за издаването на международни свидетелства за безопасност и предотвратяване на замърсяването, предвидени в конвенции като Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1 ноември 1974 г. (SOLAS 74), Международната конвенция за товарните водолинии от 5 април 1966 г. и Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 2 ноември 1973 г. (MARPOL), както и за прилагането на посочените конвенции.

(7)  В съответствие с тези конвенции всички държави-членки могат да упълномощават в различна степен признати организации, които да удостоверяват това съответствие, както и да им делегират правомощието по издаване на съответните свидетелства за безопасност и предотвратяване на замърсяването.

(8)  В световен мащаб, голям брой от съществуващите признати организации не осигуряват нито задоволително прилагане на правилата, нито необходимата надеждност, когато действат от името на националните администрации, тъй като не разполагат с ▌подходящи структури и опит, които да им позволят да изпълняват задачите си с висок професионализъм.

(9)  Освен това тези признати организации изготвят и прилагат правила за проектиране, строеж, поддръжка и проверка на кораби, както и носят отговорност за проверката на кораби от името на държавите на знамето и за удостоверяването дали същите кораби отговарят на изискванията на международните конвенции за издаване на съответните сертификати. За да могат да изпълняват по задоволителен начин това задължение, организациите имат нужда от пълна независимост, високоспециализирана техническа компетентност и строго управление на качеството.

(10)  Признатите организации следва да бъдат в състояние да предлагат услугите си на цялата територия на Общността и да се конкурират помежду си, като същевременно осигуряват еднакво ниво на безопасност и опазване на околната среда. Поради това следва да се създадат единни професионални стандарти за дейностите им, които да се прилагат по еднакъв начин в Общността.

(11)  Издаването на свидетелство за радио безопасност на товарен кораб може да бъде възложено на частни структури, които разполагат с достатъчно опит и квалифициран персонал.

(12)  Държава-членка може да ограничи броя на признатите организации, които упълномощава, съгласно своите нужди въз основа на обективни и прозрачни основания, подлежащи на контрол от страна на Комисията в съответствие с процедура на комитет.

(13)  Тъй като настоящата директива следва да гарантира свободното предоставяне на услуги в Общността, Комисията следва да има право да преговаря с онези трети държави, в които са установени някои от признатите организации, за еднакво третиране на признатите организации със седалище в Общността.

(14)  Необходимо е сериозно ангажиране на националните администрации в прегледите на кораби и издаването на съответните свидетелства, за да се осигури пълно съответствие с международните правила за безопасност, дори ако държавите-членки разчитат на признати организации, които не са част от администрацията им за изпълнението на законоустановени си задължения. Поради това е целесъобразно да се установят тесни работни взаимоотношения между администрациите и упълномощените от тях признати организации, което може да наложи признатите организации да имат местно представителство на територията на държавата-членка, от името на която изпълняват задълженията си.

(15)  Различията в режимите на имуществена отговорност между признатите организации, които работят от името на държавите-членки, биха представлявали трудност за правилното изпълнение на настоящата директива. С цел да се допринесе за разрешаването на този проблем, е целесъобразно на общностно равнище да се постигне известна степен на хармонизация в областта на отговорността, която произтича от морско произшествие, причинено от призната организация, като това е установено по съдебен ред, включително при разрешаване на спорове чрез арбитражни производства.

(16)  Мерките, необходими за прилагане на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията(8).

(17)  По-специално, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за изменение на настоящата директива, с цел включване на последващи изменения на свързаните с нея международни конвенции, протоколи, кодекси и резолюции. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, включително чрез допълването ѝ с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(18)  Независимо от това държавите-членки следва да разполагат с възможността да спрат действието на упълномощаването на призната организация поради причини, свързани със сериозно застрашаване на безопасността или околната среда. Комисията следва незабавно да реши, в съответствие с процедура на комитет, дали национална мярка, предприета с горепосочената цел, следва да бъде отменена.

(19)  Държавите-членки следва периодично да извършват оценка на резултатите от работата на признатите организации, които действат от тяхно име, като предоставят на Комисията и на всички останали държави-членки точна информация относно резултатите от тяхната работа.

(20)  От държавите-членки, когато действат като пристанищни власти, се изисква да повишат безопасността и да предотвратят замърсяването във водите на Общността посредством приоритетни проверки на кораби, които притежават свидетелства от организации, които не изпълняват общите критерии, като по този начин се гарантира, че плаващи под знаме на трета държава кораби не се третират по по-благоприятен начин.

(21)  Към настоящия момент не съществуват еднообразни международни стандарти по отношение на корпус, машини, електрически инсталации и инсталации за контрол, които да бъдат спазвани от всички кораби по време на техния строеж и целия им експлоатационен живот. Такива стандарти могат да бъдат установените съгласно правилата на признати организации или равностойните стандарти, които ║да бъдат приети от националните администрации в съответствие с процедурата, установена в Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. относно определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество(9).

(22)  Доколкото целта на настоящата директива, а именно установяване на мерките, които държавите-членки да предприемат в отношенията си с действащите в Общността организации, които отговарят за проверката, прегледа и освидетелстването на кораби, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба на действието, може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(23)  Задължението за транспониране на настоящата директива в националното законодателство следва да се ограничи до онези разпоредби, които представляват съществена промяна в сравнение с Директива 94/57/ЕО. Задължението за транспониране на неизменените разпоредби произтича от посочената директива.

(24)  С настоящата директива не следва да се засягат задълженията на държавите-членки, свързани със сроковете за транспониране в националното законодателство на директивите, посочени в приложение I, част Б.

(25)  В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (10), държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Общността, свои собствени таблици, които илюстрират, доколкото е възможно, съответствието между настоящата директива и мерките за транспонирането ѝ, както и да ги направят обществено достояние.

(26)  Мерките, които трябва да бъдат спазвани от признатите организации, са установени в Регламент (ЕО) № …/… на Европейския парламент и на Съвета от ... (11) [относно общи правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби](12) ║,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Член 2