Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 9 октомври 2008 г. - Брюксел
Да общуваме на тема Европа в партньорство
 Протокол към споразумението ЕО/Швейцария относно свободното движение на хора (участие на България и Румъния) ***
 Създаване на Европейска информационна система за данните за съдимост (ECRIS) *
 Борба с недекларирания труд
 Насърчаване на социалното включване и борбата с бедността
 Споразумение между Европейската общност и Украйна във връзка със запазването на ангажименти в областта на търговията с услуги *
 Фондация на Комитета по международни счетоводни стандарти
 Положението в Беларус
 Временно прекратяване на кръга от преговори "Доха" на Световната търговска организация и бъдеще на Програмата за развитие от Доха
 Използване на символите на Съюза в Парламента (нов член 202а)
 Недостиг на вода и сушите в Европейския съюз
 Управлението на Арктика
 Прилагане на социалното законодателство, свързано с автомобилния транспорт
 Последващи мерки при процеса "Ламфалуси": бъдеща структура на надзора
 Заедно за здраве: Стратегически подход за ЕС (2008-2013 г.)

Да общуваме на тема Европа в партньорство
PDF 292kWORD 51k
Решение
Приложение
Решение на Европейския парламент от 9 октомври 2008 г. относно одобрението на съвместната декларация "Да общуваме на тема Европа в партньорство" (2007/2222(ACI))
P6_TA(2008)0463A6-0372/2008

Европейският парламент,

-   като взе предвид член 255 от Договора за ЕО,

-   като взе предвид своята резолюция от 13 март 2002 г.относно съобщението на Комисията относно нова рамка за сътрудничество по отношение на дейностите, свързани с информационната и комуникационната политика на Европейския съюз(1),

-   като взе предвид своята резолюция от 10 април 2003 г. относно информационна и комуникационна стратегия на Европейския съюз(2),

-   като взе предвид своята резолюция от 12 май 2005 г. относно прилагането на информационна и комуникационна стратегия на Европейския съюз(3),

-   като взе предвид своята резолюция от 16 ноември 2006 г. относно Бялата книга за европейската комуникационна политика(4),

-   като взе предвид решението на Председателския съвет от 25 септември 2008 г.,

-   като взе предвид предложението за съвместна декларация "Да общуваме на тема Европа в партньорство",

–   като взе предвид член 120, параграф 1 и член 43, параграф 1 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по конституционни въпроси (A6-0372/2008),

А.   като има предвид, че комуникацията е важен елемент както на представителната демокрация, така и на демокрацията на участието;

Б.   като има предвид, че един от силните демократични елементи на ЕС е свързан със структурите на комуникация на европейско равнище, които свързват институциите с гражданите;

В.   като има предвид, че придобитият опит от предходни европейски избори и референдуми подсказва, че вероятността да вземат участие е по-голяма за лицата, които са информирани и проявяват интерес към въпросите на ЕС, за разлика от лицата, които не са толкова добре информирани; като има предвид, че това беше отново потвърдено от извършеното проучване след референдума в Ирландия;

Г.   като има предвид, че комуникацията по въпросите на Европейския съюз изисква политически ангажимент на всички равнища от страна на институциите на ЕС и държавите-членки;

1.  Одобрява съвместната декларация "Да общуваме на тема Европа в партньорство", приложена към настоящото решение и решава да приложи декларацията към своя правилник; призовава декларацията да бъде публикувана в Официален вестник на Европейския съюз;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение и приложението към него на Съвета и Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Да общуваме на тема Европа в партньорство

Цели и принципи

1.  Европейският парламент, Съветът и Европейската комисия отдават изключително голямо значение на подобряването на комуникацията по въпросите на ЕС, с цел да се даде възможност на европейските граждани да упражняват правото си на участие в демократичния живот на Съюза, в който решенията се вземат при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост и възможно най-близко до гражданите, като се зачитат принципите на плурализма, участието, откритостта и прозрачността.

2.  Трите институции изявяват желанието си да насърчават сближаването на становищата относно комуникационните приоритети на Европейския съюз като цяло, да популяризират добавената стойност, която носи възприемането на подход на ЕС спрямо комуникацията по европейските въпроси, да улеснят обмена на информация и най-добри практики, да постигнат единодействие между институциите при осъществяване на дейности по комуникацията, свързани с тези приоритети, както и да подпомагат, когато е необходимо, сътрудничеството между институциите на ЕС и държавите-членки.

3.  Трите институции отчитат, че комуникацията по въпросите на Европейския съюз изисква политически ангажимент от страна на институциите на ЕС и на държавите-членки и че държавите-членки имат отговорност да комуникират с гражданите по въпросите на ЕС.

4.  Трите институции смятат, че информационните и комуникационните дейности по европейските въпроси следва да предоставят на всички достъп до обективна и разнообразна информация относно Европейския съюз, както и да дадат възможност на гражданите да упражняват правото си да изразяват своето мнение и да участват активно в обществения дебат по въпросите на ЕС.

5.  Трите институции насърчават зачитането на многоезичието и културното многообразие при осъществяването на действия в областта на информацията и комуникацията.

6.  Трите институции поемат политически ангажимент да постигнат посочените по-горе цели. Те насърчават останалите институции и органи на ЕС да подкрепят усилията им и, при желание, да дадат своя принос към този подход.

Партньорски подход

7.  Трите институции отчитат значението на партньорството между държавите-членки и институциите на ЕС в посрещането на комуникационните предизвикателства по въпросите на ЕС, за да се гарантира, на подходящо ниво, ефективното общуване с възможно най-широк кръг от обществеността и нейното обективно информиране.

Те изразяват желание да постигнат единодействие с националните, регионалните и местните органи, както и с представителите на гражданското общество.

За тази цел институциите биха искали да насърчат възприемането на прагматичен партньорски подход.

8.  Във връзка с това те припомнят ключовата роля на междуинституционалната група по информация (МГИ), която служи на институциите като рамка на високо равнище за насърчаване на политическия дебат относно свързаните с ЕС информационни и комуникационни дейности, с цел насърчаване на единодействието и взаимното допълване. За тази цел МГИ, която се председателства съвместно от представители на Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия с участието като наблюдатели на Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет, заседава по принцип два пъти годишно.

Рамка за съвместна работа

Трите институции възнамеряват да сътрудничат на следната основа:

9.  При зачитане на индивидуалната отговорност на всяка институция на ЕС и на държавите-членки за техните собствени комуникационни стратегии и приоритети, трите институции веднъж годишно ще определят, в рамките на МГИ, ограничен брой общи комуникационни приоритети.

10.  Тези приоритети ще се основават на комуникационните приоритети, определени от институциите и органите на ЕС в съответствие с техните вътрешни процедури, и ще допълват, когато е необходимо, стратегическите виждания и усилия на държавите-членки в тази област, като вземат предвид очакванията на гражданите.

11.  Трите институции и държавите-членки ще положат усилия да насърчават необходимата подкрепа за комуникацията във връзка с определените приоритети.

12.  Службите, които отговарят за комуникацията в държавите-членки и в институциите на ЕС, следва да са във връзка помежду си, за да осигурят успешното изпълнение на общите комуникационни приоритети, както и на други дейности, свързани с комуникацията на ЕС, при необходимост въз основа на подходящи административни договорености.

13.  Институциите и държавите-членки се приканват да обменят информация относно други комуникационни дейности по въпросите на ЕС, по-специално относно комуникационните дейности, предвидени от институциите и органите в различните сектори, когато те водят до информационни кампании в държавите-членки.

14.  Комисията се приканва в началото на всяка година да докладва на другите институции на ЕС относно основните постижения в изпълнението на общите комуникационни приоритети от предходната година.

15.  Тази политическа декларация е подписана на [дата].

(1) ОВ C 47 E, 27.02.2003 г., стр. 400.
(2) ОВ C 64 E, 12.03.2004 г., стр. 591.
(3)3 ОВ C 92 E, 20.04.2006 г., стр. 403.
(4) ОВ C 314 E, 21.12.2006 г., стр. 369.


Протокол към споразумението ЕО/Швейцария относно свободното движение на хора (участие на България и Румъния) ***
PDF 269kWORD 36k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 9 октомври 2008 г. относно проекта за решение на Съвета за сключването от името на Европейската общност и нейните държави-членки на протокол към Споразумението между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга, относно свободното движение на хора във връзка с участието на Република България и Румъния като договарящи страни след присъединяването им към Европейския съюз (9116/2008 – C6-0209/2008 – 2008/0080(AVC))
P6_TA(2008)0464A6-0343/2008

(Процедура на одобрение)

Европейският парламент,

–   като взе предвид проекта за решение на Съвета (9116/2008),

–   като взе предвид протокола към Споразумението между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга, относно свободното движение на хора във връзка с участието на Република България и Румъния като договарящи страни след присъединяването им към Европейския съюз (8689/2008),

–   като взе предвид протокола към Споразумението между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга, относно свободното движение на хора във връзка с участието на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република като договарящи страни след присъединяването им към Европейския съюз(1),

–   като взе предвид Споразумението между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга, относно свободното движение на хора(2),

–   като взе предвид искането за одобрение, внесено от Съвета съгласно член 300, параграф 3, алинея втора, във връзка с член 300, параграф 2, алинея първа, второ изречение и член 310 от Договора за ЕО (C6-0209/2008),

–   като взе предвид член 6, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г.,

–   като взе предвид член 75 и член 83, параграф 7 от своя правилник,

–   като взе предвид препоръката на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A6-0343/2008),

1.  Дава своето одобрение за сключване на протокола;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на Конфедерация Швейцария.

(1) OВ L 89, 28.3.2006 г., стр. 30
(2) OВ L 114, 30.4.2002 г., стр. 6


Създаване на Европейска информационна система за данните за съдимост (ECRIS) *
PDF 393kWORD 74k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 9 октомври 2008 г. относно предложението за решение на Съвета относно създаване на Европейска информационна система за съдимост (ECRIS) в изпълнение на член 11 от Рамково решение 2008/XX/ПВР (COM(2008)0332 – C6-0216/2008 – 2008/0101(CNS))
P6_TA(2008)0465A6-0360/2008

(Процедура на консултация)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията (COM(2008)0332),

–   като взе предвид член 31 и член 34, параграф 2, буква в) от Договора за ЕС,

–   като взе предвид член 39, параграф 1 от Договора за ЕС, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C6-0216/2008),

–   като взе предвид членове 93 и 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A6-0360/2008),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Призовава Комисията да измени съответно предложение си съгласно член 250, параграф 2 от Договора за ЕО;

3.  Призовава Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

4.  Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

5.  В случай че предложението не бъде прието преди влизането в сила на Договора от Лисабон, изразява решимост да разгледа всяко такова бъдещо предложение чрез неотложна процедура в тясно сътрудничество с националните парламенти;

6.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за решение
Съображение 6 а (ново)
(6а) Настоящото решение се основава на принципите, вече установени от Рамково решение 2008/XX/ПВР на Съвета относно организацията и съдържанието на обмена на информация, получена от регистрите за съдимост, между държавите-членки, като допълва и прилага тези принципи от техническа гледна точка.
Изменение 2
Предложение за решение
Съображение 9
(9)  С цел да осигури взаимно разбиране и прозрачност на общата категоризация, всяка държава-членка следва да предаде списък с националните наказуеми деяния и санкции, попадащи във всяка категория, посочена в съответната таблица, както и списък на националните наказателни съдилища. Такава информация следва да е достъпна за националните съдебни органи, по-специално по налични електронни канали.
(9)  С цел да осигури взаимно разбиране и прозрачност на общата категоризация, всяка държава-членка следва да предаде списък с националните наказуеми деяния и санкции, попадащи във всяка категория, посочена в съответната таблица, заедно с кратко описание на съставните елементи на наказуемото деяние, както и списък на националните наказателни съдилища. Такава информация следва да е достъпна за националните съдебни органи, по-специално по налични електронни канали.
Изменение 3
Предложение за решение
Съображение 9 а (ново)
(9а) Референтните таблици, съдържащи се в приложения А и Б, по никакъв начин нямат за цел да хармонизират видовете наказуеми деяния или санкциите, посочени в тях, които ще продължават да бъдат уреждани от националното право.
Изменение 4
Предложение за решение
Съображение 13
(13)  И за двете референтни таблици за категориите наказуеми деяния и санкции, както и на техническите стандарти, използвани за обмена на информация, следва да се изисква постоянно преразглеждане и редовни актуализации. Изпълнителните правомощия в това отношение са делегирани на Комисията, подпомагана от комитета. Регулаторната процедура съгласно правото на Общността следва да се прилага mutatis mutandis за приемането на мерките, необходими за изпълнението на настоящото решение.
(13)  И за двете референтни таблици за категориите наказуеми деяния и санкции, както и на техническите стандарти, използвани за обмена на информация, следва да се изисква постоянно преразглеждане и редовни актуализации.
Изменение 5
Предложение за решение
Съображение 14
(14)  Рамково решение 2008/XX/ПВР относно защитата на лични данни, обработвани в рамката на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси следва да се прилага в контекста на компютъризирания обмен на информация, получена от регистрите за съдимост на държава-членка.
(14)  В този контекст е от първостепенно значение приемането във възможно най-кратки срокове на Рамково решение 2008/XX/ПВР относно защитата на лични данни, обработвани в рамката на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, което предвижда подходящо равнище на защита на данните и включва обработката на лични данни на национално равнище.
Изменение 6
Предложение за решение
Член 3 – параграф 5
5.  С цел да осигури ефикасна работа на ECRIS, Комисията предоставя услуги по обща подкрепа и мониторинг.
5.  С цел да осигури ефикасна работа на ECRIS, Комисията предоставя услуги по обща подкрепа и мониторинг и проверява дали мерките, посочени в член 6, се прилагат правилно.
Изменение 7
Предложение за решение
Член 5 – параграф 1 – буква а
а) списъка на националните наказуеми деяния във всяка от категориите, посочени в таблицата на наказуемите деяния в приложение А. Списъкът съдържа наименованието или правната класификация на наказуемото деяние и позоваване на приложимата правна разпоредба. Той може също да съдържа кратко описание на съставните елементи на наказуемото деяние;
а) списъка на националните наказуеми деяния във всяка от категориите, посочени в таблицата на наказуемите деяния в приложение А. Списъкът съдържа наименованието или правната класификация на наказуемото деяние и позоваване на приложимата правна разпоредба. Той също съдържа кратко описание на съставните елементи на наказуемото деяние;
Изменение 8
Предложение за решение
Член 5 – параграф 1 – буква а – алинея 1 а (нова)
Писменият превод на описание на национално наказуемо деяние от оригиналния език, на който е внесено, е задача и отговорност единствено на всяка отделна държава-членка, отправила искане за превод, и не се извършва от ECRIS. При приключване на превода ECRIS предлага възможност той да бъде добавен в базата от данни.
Изменение 9
Предложение за решение
Член 6 – уводна част
Следните изпълнителни мерки се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 7:
При необходимост и в съответствие с член 34, параграф 2, буква в) и член 39 от Договора за ЕС, Комисията предлага на Съвета да приеме всички необходими мерки за гарантиране на оптимално функциониране на ECRIS и нейната оперативна съвместимост с националните системи, например:
Изменение 10
Предложение за решение
Член 7
Член 7
Процедура на комитета
заличава се
1.  Когато е направено позоваване на настоящия член, Комисията се подпомага от регулаторен комитет, съставен от представители на държавите-членки и председателстван от представител на Комисията ("комитетът").
2.  Комитетът приема процедурните си правила.
3.  Представителят на Комисията предава на комитета проект на мерките, които трябва да бъдат взети. Комитетът представя своето становище по проекта в срок, който председателят може да определи в зависимост от спешността на въпроса. Становището се приема с мнозинството, предвидено в член 205, параграфи 2 и 4 от Договора за създаване на Европейската общност, когато става въпрос за решения, които Съветът трябва да приеме по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки в комитета са с тежестта, определена в горепосочения член. Председателят не гласува.
4.  Комисията приема предвидените мерки, ако те съответстват на становището на Комитета.
5.  Когато предвидените мерки не съответстват на становището на комитета или при липса на становище, Комисията без забавяне внася в Съвета предложение относно мерките, които трябва да бъдат взети, и уведомява Европейския парламент за това.
6.  Съветът може да действа с квалифицирано мнозинство по предложението в срок от три месеца от датата на сезиране на Съвета.
Ако в този срок Съветът е показал с квалифицирано мнозинство, че се противопоставя на предложението, Комисията го преразглежда. Тя може да внесе в Съвета изменено предложение, повторно да внесе предложението си или да представи законодателно предложение въз основа на Договора.
Ако след изтичането на този срок Съветът не е приел предложения изпълнителен акт, нито е показал, че се противопоставя на предложените изпълнителни мерки, предложеният изпълнителен акт се приема от Комисията.

Борба с недекларирания труд
PDF 345kWORD 123k
Резолюция на Европейския парламент от 9 октомври 2008 г. относно засилване на борбата с недекларирания труд (2008/2035(INI))
P6_TA(2008)0466A6-0365/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид Съобщението на Комисията от 24 октомври 2007 г., озаглавено "Засилване на борбата срещу недекларирания труд" (COM(2007)0628),

–   като взе предвид своята резолюция от 21 септември 2000 г. относно съобщението на Комисията относно недекларирания труд(1),

–   като взе предвид резолюцията на Съвета и на представителите на държавите-членки, приета на заседанието на Съвета от 22 април 1999 г., относно код на поведение за по-ефикасно сътрудничество между органите на държавите-членки в борбата срещу транснационалните злоупотреби със социално-осигурителни помощи и вноски и срещу недекларирания труд, както и в областта на временното транснационално наемане на работници(2),

–   като взе предвид Директива 1999/85/ЕО на Съвета от 22 октомври 1999 г. за изменение на Директива 77/388/ЕИО по отношение на възможността за въвеждане с експериментална цел на намалена ставка на ДДС за някои високо трудоемки услуги(3),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 14 януари 2003 г., озаглавено "Бъдещето на европейската стратегия за заетостта (ЕСЗ) - Стратегия за пълна заетост и по-добри работни места за всички" (COM(2003)0006),

–   като взе предвид Решение 2003/578/ЕО(4) и Решение 2005/600/ЕО(5) на Съвета от 22 юли 2003 г. и 12 юли 2005 г. относно насоките за политиките на заетостта на държавите-членки и по-специално насоки № 9 и 21,

–   като взе предвид резолюцията на Съвета относно превръщането на недекларирания труд в законна трудова дейност(6),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 25 януари 2006 г. до пролетния Европейски съвет "Време за превключване на по-висока скорост - Ново партньорство за растеж и заетост" (COM(2006) 0030),

–   като взе предвид Решение 2006/702/ЕО на Съвета от 6 октомври 2006 г. относно стратегическата ориентация на Общността по отношение на сближаването(7),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 8 февруари 2006 г., озаглавено "Доклад за функционирането на преходните споразумения, заложени в Договора за присъединяване от 2003 г. (за периода 1 май 2004 г. - 30 април 2006 г.)" (COM(2006)0048),

–   като взе предвид своята резолюция от 23 май 2007 г. за насърчаване на осигуряването на достойни условия на труд за всички(8),

–   като взе предвид своята резолюция от 11 юли 2007 г. за осъвременяване на трудовото законодателство с цел посрещане на предизвикателствата на 21-ви век(9),

–   като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2006 г. относно прилагането на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници(10),

–   като взе предвид представеното от Комисията предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за прилагане на санкции срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава (COM(2007)0249),

–   като взе предвид своята резолюция от 29 ноември 2007 г. относно общите принципи на гъвкавата сигурност(11),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 24 октомври 2007 г. относно резултатиа от общественото допитване относно Зелената книга на Комисията "Модернизиране на трудовото законодателство за посрещане на предизвикателствата на ХХІ век" (COM(2007)0627),

–   като взе предвид интегрираните насоки за растеж и работни места (2008-2010 г.) (COM(2007)0803),

–   като взе предвид програмата за достоен труд на Международната организация на труда (МОТ),

–   като взе предвид основните стандарти за труда на МОТ, както конвенциите и препоръките на последната относно администрацията и инспектирането на труда, които представляват международен репер за гарантиране прилагането на законовите разпоредби по отношение на условията на труд и защита на работниците,

–   като взе предвид Конвенция № 143 и допълнителните разпоредби на МОТ относно работниците-мигранти (1975 г.), които предвиждат предприемането на всички необходими и подходящи мерки за премахване на незаконното движение на мигранти с цел намиране на работа и на незаконното наемане на мигранти; и като все предвид също така разпоредбите за прилагане на административни, граждански и наказателни санкции по отношение на незаконната заетост на работниците-мигранти,

–   като взе предвид препоръката на Съвета от 22 декември 1995 г. относно хармонизирането на инструментите за борба с незаконната имиграция и незаконното наемане на работа(12),

–   като взе предвид препоръката на Съвета от 27 септември 1996 г. относно борбата с незаконното наемане на работа на граждани на трета държава(13),

–   като взе предвид заключенията на неофициалната среща на министрите по въпросите на заетостта и социалните въпроси в Берлин от 18 до 20 януари 2007 г. относно "добрата работа";

–   като взе предвид доклада на Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (EUROFOUND) относно борбата срещу недекларирания труд в Европейския съюз(14),

–   като взе предвид член 136 и член 145 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по заетост и социални въпроси, както и становищата на Комисията по икономически и парични въпроси, Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и Комисията по правата на жените и равенството между половете (A6-0365/2008),

A.   като има предвид, че недекларираният труд е сложно явление, което все още се разраства в някои държави-членки, тъй като то се влияе от множество икономически, социални, институционални, регулаторни и културни фактори;

Б.   като има предвид, че недекларираният труд е особено обезпокояваща и трайна характеристика на трудовия пазар в Европа, която може да застраши икономиките на държавите-членки и финансовата устойчивост на европейския социален модел, явявайки се пречка за икономическия растеж и за бюджетните и социални политики; като има предвид, че той е също така отговорен за изкривявания на конкуренцията на вътрешния пазар, тъй като създава нелоялна конкуренция по отношение на други държави и предприятия;

В.   като има предвид, че недекларираният труд е главният фактор в основата на социалния дъмпинг и вследствие на това е една от ключовите теми за модернизиране на трудовото законодателство на Общността;

Г.   като има предвид, че трудът осигуровки създава нелоялна конкуренция между работниците с осигуровки и тези без такива и че това води до по-нататъшно подкопаване на правата на работниците;

Д.   като има предвид, че секторите, които са най-засегнати от недекларирания труд са тези с висока трудоемкост, като земеделието, строителството, домакинските, хотелиерски и ресторантьорски услуги, които се характеризират с трудова несигурност и неблагоприятни условия на заплащане;

Е.   като има предвид, че недекларираният труд се благоприятства също така от промишлената реорганизация във вериги от подизпълнители, което води до увеличаване на самостоятелно заетите работници, които понякога са недекларирани;

Ж.   като има предвид, че недекларираният труд бива допълнително насърчаван от високото равнище на безработица, бедност и временна и несигурна трудова заетост, тъй като при тези обстоятелства работниците се принуждават да правят компромиси със своите права – по отношение на социалните осигуровки и другите си права;

З.   като има предвид, че между нелегална имиграция и недеклариран труд съществува връзка и, че това е още една причина държавите-членки и Комисията да продължат да обсъждат общ подход към имиграцията и възможността за разкриване на повече легални пътища за миграция в Европейския съюз на търсещи работа граждани на трети държави;

И.   като има предвид, че при имигрантите, или поне онези от тях, които се намират в положение на нелегалност, съществува по-голяма вероятност да станат недекларирани работници и да работят при лоши условия;

Й.   като има предвид, че незаконно наетите на работа граждани на трети страни са в по-уязвимо положение, защото, ако бъдат заловени, най-вероятно е да бъдат върнати в страната, от която произхождат;

K.   като има предвид, че много държави-членки са изправени пред хроничен недостиг на работна ръка, способна и желаеща да извършва често неквалифицирана работа, например в земеделския или градинарския сектор;

Л.   като има предвид, че хората, които изпълняват домакински услуги често не декларират своя труд и, че голям брой от тези работници са мигранти, много от които са в положение на нелегалност и много от които са жертви на експлоатационен трафик и робски труд;

М.   като има предвид, че недекларираният труд не влиза в данъчната основа и подкопава финансирането и разпределението на социалното благоденствие и обществените услуги, като същевременно ограничава способността на държавите-членки да предлагат социални услуги;

Н.   като има предвид, че недекларираният труд лишава осигурителните фондове от ценни източници на финансови постъпления;

O.   като има предвид, че засегнатите от упражняването на недеклариран труд работници не разполагат със социални осигуровки и не са осигурени за заболявания и злополуки и поради това са изложени на значителна степен на риск и финансови загуби;

П.   като има предвид, че при упражняване на недеклариран труд не може да се осъществи проверка на спазването на необходимата трудова и здравна защита на работното място и, че това излага работниците на висока степен на риск за тяхното здраве и дава възможност на работодателите да не поемат отговорност;

Р.   като има предвид, че за ефикасна борба срещу нелегалния и незаконен труд е от съществено значение да се засилят механизмите за надзор и санкции, като се осигури съгласуваната намеса на службите по инспекциите на труда, данъчните администрации и социалните партньори;

С.   като има предвид, че недекларираният труд има отрицателно въздействие върху всички стълбове на Лисабонската стратегия: пълна заетост, качество и производителност на труда и социално сближаване;

1.  Приветства подхода на Комисията и призовава също за подновяване на борбата срещу недекларирания труд и "сивата" икономика, която - макар и в различна степен сред държавите-членки - нанася щети на икономиката, оставя работниците без защита, наврежда на потребителите, намалява данъчните приходи и води до нелоялна конкуренция между предприятията;

2.  Изразява дълбока загриженост по повод размерите на недекларирания труд, който в някои държави-членки се равнява на или надхвърля 20 % от БВП;

3.  Призовава държавите-членки да обмислят засилването на стимулите за редовната заетост, което може да включва повишаване на размера на доходи, освободен от данъци, както и по отношение на работодателите, съкращаване на несвързаните със заплати разходи, съпътстващи легалната заетост;

4.  Изразява задоволство относно инициативата на Комисията, която поставя недекларираният труд сред политическите приоритети на ЕС, като изискващ значителни действия на общностно и на национално равнище;

5.  Насърчава държавите-членки да продължат да провеждат реформи на данъчната система и на системата за социална сигурност и по този начин да намалят тежестта на данъчното облагане върху работната сила;

6.  При все това констатира, че политическите насоки, очертани на равнището на Общността, по отношение на недекларирания труд, срещат затруднения да се превърнат в ясно определени правни и институционални инструменти, водещи до конкретни мерки в отделните държави-членки;

7.  Отбелязва значителната асиметрия между инструментите, които Общността може да използва за прилагане на политиките в областта на качеството на труда и инструментите за прилагане на политиките, целящи гарантиране на свободата на пазара;

8.  Счита, че действията за борба срещу недекларирания труд изискват всеобхватен подход, който да обхваща въпроси, свързани с мониторинг и контрол, икономическата и социалната рамка и секторното и териториално развитие, и включва съгласувани действия на няколко нива, както и участието на всички заинтересовани страни (публични органи, социални партньори, предприятия и работници);

9.  Отбелязва взаимовръзката между забавянето в икономическото и производствено развитие и разпространението на недекларирания труд; счита, че е целесъобразно борбата срещу недекларирания труд да бъде включена в икономическите политики и политиките в областта на трудовата заетост в рамките на Лисабонската стратегия; счита освен това, че за да може стратегията срещу недекларирания труд да бъде ефективна и да дава положителни резултати, е необходимо да се проведат точни проучвания, анализиращи определящите макроикономическите фактори и връзката между пазарите, производствените модели и широкото разпространение на недекларирания труд;

10.  Във връзка в това призовава за по-оперативни и целенасочени европейски действия в борбата с недекларирания труд, за да се гарантира, че модернизирането на трудовото законодателство в Европейския съюз не се свежда само до чисто теоретично равнище, а че се осъществява чрез ефективни и висококачествени политики, както и за да се гарантира, че подобряване на качеството на работното място може да бъде постигнато за всички случаи в съответствие с целта "достойна работа";

11.  Счита, че премахването на недекларирания труд зависи в голяма степен от ефективността на трудовите стандарти, данъчното облагане и разпоредбите за социална сигурност, което предполага необходимост от насърчаване на ресурсите и действията на различните национални органи, отговорни по тези въпроси, както и от необходимост да се подобри координацията и потока на информация между тях;

12.  Призовава за приемане на стратегия за борба срещу недекларирания труд, основаваща се на интензивна и ефективна координация и административно сътрудничество между правителствените изпълнителни агенции, инспекциите по труда и социалните партньори, органите за социална сигурност и данъчните органи;

13.  Подчертава, че в националните законодателства съществуват различни определения на недекларирания труд и че въвеждането на едно общо определение би спомогнало за премахване на несигурността по отношение на статистическите проучвания, отразяващи това явление; отбелязва в тази връзка, че определението, използвано в доклада на Комисията, което разграничава законни и незаконни дейности, може да се използва за изходна точка, като се има предвид, че значимостта на това явление е качествено и количествено различна в различните държави-членки;

14.  Отбелязва, че мерките, въведени за борба срещу недекларирания труд, допринасят също и за прозрачността по отношение на нередностите при декларирани трудови правоотношения в рамките на законни договори;

15.  Призовава настоятелно държавите-членки за по-добро изпълнение на съществуващото трудово право и трудови стандарти за борба с недекларирания труд; смята, че ЕС следва да играе по-важна роля при насърчаването на повече и по-добро сътрудничество и координация между националните трудови и социални инспектори;

16.  Отбелязва, че премахването на сивата икономика не може да се осъществи без прилагане на подходящи механизми за стимулиране; счита, че държавите-членки следва да докладват, в рамките на таблото за резултатите от Лисабонската стратегия, относно осъществения напредък в резултат на ограничаването на размера на сивата икономика;

17.  Призовава Комисията да представи предложения за разработване на общо приемливи методи за отчитане на недекларирания труд, въз основа на база данни с разбивка по пол и по сектори, предвид значително различаващата се степен, в която мъжете и жените са заети в многобройни сектори с недеклариран труд, и следващите от това непреки последици върху разликата в трудовото възнаграждение на жените и мъжете;

18.  Настоятелно подчертава обстоятелството, че е от съществено значение да се създаде платформа на общностно равнище за събирането на необходимата информация в тясно сътрудничество с държавите-членки, с оглед създаване на надеждна база данни за недекларирания труд в рамките на ЕС при надлежно отчитане на измерението на пола и по-специално положението на жените;

19.  Подчертава, че по отношение на недекларирания труд жените не са в преобладаващо съотношение, но имат по-голям дял от мъжете в някои сектори на заетост, считани за "традиционно женски", например услугите за домакинството, хотелиерството, ресторантьорството, здравните грижи, за които са характерни по-ниско равнище на квалификация, несигурност на работното място, по-ниско заплащане и слаба или никаква социална защита, което много често ги поставя в особено уязвимо положение;

20.  Призовава Комисията да разгледа възможността за създаване на бази данни относно различните подходи и методики, използвани за измерване на недекларирания труд от държавите-членки, като целящи на споделянето на добри практики и познания, както и оценяване на изпълнимостта и възможността за прехвърляне на прилаганите практики;

21.  Призовава Комисията да изготви политики, които да предвиждат както общи мерки, така и секторни мерки, за да се противодейства на недекларирания труд с пълното участие на социалните партньори и по-специално по отношение на най-засегнатите сектори, като хотелиерството и ресторантьорството, земеделското производство, услугите за домакинството и строителството; обръща внимание на Комисията и на държавите-членки относно особеното положение на сектора на помощните услуги в домакинства с лица, нуждаещи се от грижи, който се характеризира с висока концентрация на жени, които са гражданки на трети страни и които в много случаи са незаконно пребиваващи в ЕС;

22.  Отбелязва, че недекларирания труд може да бъде предотвратен чрез признаване на национали стандарти и условия за безопасност на работното място, установени в двустранни и тристранни споразумения между държавите-членки и между социалните партньори, както и че това усилие бива подпомагано с помощта на сътрудничеството и обмена на информация между социалните партньори.

23.  Призовава държавите-членки към намаляване на икономическата привлекателност на недекларирания труд посредством гарантиране, че техните системи за данъчно облагане и социална защита са възможно най-опростени, прозрачни и достъпни, с ефективни политики за създаване на повече и по-добри работни места;

24.  Призовава Комисията да предложи на държавите-членки рамков статут за съпрузи или членове на семейството, които помагат в семейните предприятия с оглед да се гарантира задължителното им членство в схема за социална сигурност, както Парламентът вече призова в своята резолюция от 21 февруари 1997 г. относно положението на съпругите и съпрузите, които помагат на самонаети лица(15);

25.  Подчертава, че функционирането на семейството само по себе си представлява семейно предприятие и че следва да се обмисли признаването на нетипичния семеен труд и включването му в система на социално осигуряване;

26.  Вярва, че всяка реформа на икономическите и данъчните системи и на системите за социална защита в държавите-членки от тяхна страна следва да бъде интегрирана и да взема предвид основните причини за недеклариран труд;

27.  Призовава държавите-членки да предвидят значителни стимули за тези, които се ангажират с преобразуването на недекларирания труд в законна икономическа дейност, и вярва, че в този контекст нетипичните договори могат да спомогнат от една страна за извеждането на хората от нелегалната трудова заетост и от друга страна за увеличаване на стабилността на труда;

28.  Призовава държавите-членки да предвидят сурови санкции за работодателите, които, въпреки предоставените стимули, продължават да използват недеклариран труд;

29.  Насърчава държавите-членки да използват политическите инструменти, с които разполагат, като съчетават превантивни действия и санкции, имащи за цел преобразуването на недекларирания труд в редовна заетост, и когато това е възможно, да координират използването на тези инструменти с цел да се постигне по-голяма съгласуваност в целия вътрешен пазар;

30.  Отбелязва важната роля, която са изиграли социалните партньори в много от държавите-членки, в борбата с недекларирания труд и призовава Комисията и държавите-членки да предоставят повече подкрепа и поощрение за организациите на работодателите и на профсъюзите в тази борба; отбелязва със загриженост, че работниците, упражняващи недеклариран труд, често установяват, че не са защитени от важно законодателство в областта на здравето и безопасността, от законодателството за минималното заплащане и нямат право да членуват в профсъюзи; призовава по-специално за по-добро прилагане във всички държави-членки на съществуващото законодателство за минимално заплащане и призовава тези държави-членки, които понастоящем не са приели достойно минимално заплащане, да предвидят приемането на такава, чрез договаряне със социалните партньори и в съответствие с установената национална практика;

31.  Призовава за оценката и насърчаването на нови мерки за редовна заетост съвместно със социалните партньори на подходящо равнище въз основа на опита, придобит в някои държави-членки, за да се позволи на лицата, които участват в недекларирани дейности, да узаконят дейността си, като се следват най-добрите съществуващи нормативни практики, които са дали доказателства за своята ефикасност;

32.  Насочва вниманието към съществуващата в Белгия, Германия и Франция схема на ваучери за услуги, която позволява на домакинствата да закупуват услуги за дома на по-ниска цена, но въпреки това гарантира, че вноските за социално осигуряване и данъците се заплащат посредством тези ваучери;

33.  Изразява своята твърда убеденост, че узаконяването на недекларираните трудови правоотношения трябва винаги да включва също и задължението за заплащане на осигурителни вноски, като държавите-членки биха могли да предприемат стъпки за улесняване на необходимите плащания от страна на работодателите;

34.  Приканва държавите-членки да разгледат възможността за прилагане на специфични за отделните сектори подходи при предприемането на политически действия относно узаконяване на недекларирания труд;

35.  Приветства инициативата на Комисията да заведе дело в Съда на Европейските общности срещу тези държави-членки, които все още не са въвели в своите законодателства автоматичното признаване на квалификациите, получени в новите държави-членки; призовава държавите-членки да изпълнят, без забавяне, своите задължения;

36.  Призовава тези държави-членки, които са приложили преходни разпоредби по отношение на свободата на движение на работници в Съюза, да отворят своя пазар на труда за работници от всички нови държави-членки, предвид факта, че ограниченията, дори само частични, на достъпа до пазара на труда, освен че противоречат на основополагащите принципи на Европейския съюз и на европейския дух, водят до увеличаване на използването на недеклариран труд и до пораждане на териториален дисбаланс; в този контекст счита, че е от съществено значение да се прилага принципът на равно третиране на правата на работниците и да се противодейства на нелоялната конкуренция и социалния дъмпинг;

37.  Счита, че в случая на работници, ползващи се от правото на свобода на движение, недекларираният труд може да се дължи на непознаване на съответните разпоредби; поради това призовава държавите-членки да проведат обществени кампании, имащи за цел повишаването на осведомеността по тази тема сред работниците и работодателите;

38.  Счита, че опростяването или намаляването на административните тежести и процедури, особено за малките и средни предприятия, би намалило използването на недеклариран труд и би насърчило стопанската дейност в Съюза;

39.  Приканва съответните национални органи да насърчат използването на електронното правителство и електронната регистрация и да обменят добри практики с цел да ограничат разходите и сложността на регистрационните и административните процедури за предприятията, по-специално за малките и средни предприятия, например чрез намаляване на броя на данъчните формуляри, чрез използването на вписване на единни данни, единни фишове за заплата и обслужване на едно гише;

40.  Счита, че трябва непосредствено да се въведат ефективни проверки "на място" и санкции и да се предостави на държавите-членки достатъчна свобода на действие, така че да могат да ограничават размера на недекларирания труд;

41.  Изразява искане дружествата-възложители да носят обща отговорност съвместно с дружествата-подизпълнители, с които са свързани посредством договор за пряко подизпълнение, за всички нередности от тяхна страна;

42.  Подчертава, че броят случаи на недеклариран труд в рамките на подизпълнителските вериги би могъл да бъде намален чрез система от национални разпоредби, изискващи от възложителите и предприемачите да действат отговорно и коректно;

43.  Призовава държавите-членки, социалните партньори и другите основни действащи лица на пазара на труда да насърчат използването на корпоративната социална отговорност (КСО) и други сходни подходи в борбата с недекларирания труд;

44.  Призовава държавите-членки да използват новаторски методи, основаващи се на показатели и стандарти, специфични за различните стопански сектори, с оглед на борбата срещу недекларирания труд и подкопаването на данъчната система; призовава Комисията да подкрепи обмена на най-добри практики сред държавите-членки в рамките на борбата срещу недекларирания труд;

45.  Посочва, че политика, основана изключително на санкции, ако не е придружена от по-добра координация между държавите-членки, би могла да концентрира недекларирания труд в по-слабо структурираните държави и в икономиките, които са в по-малка степен регулирани;

46.  Горещо препоръчва сключването на споразумение на регионално, национално и местно равнище за постепенното и посекторно справяне с явлението незаконен труд и за насърчаване на мерки, които осигуряват ефективни решения в полза на обществото като цяло;

47.  В тази връзка приканва Комисията да предложи на държавите-членки и на социалните и икономически участници в борбата срещу недекларирания труд "пакт за деклариране на недекларирания труд", за да се позволи постепенното узаконяване на недекларираните дейности; счита, че в този пакт следва да се предвиди ограничен преходен период, през който не се прибягва до санкции, при изтичането на който обаче влизат в сила механизми за по-строг режим на санкции;

48.  Призовава за по-голяма намеса при недекларираното наемане от страна на всички предприятия, независимо от това, къде се развива дейността, и отбелязва, че Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции би могло да подобри положението(16);

49.  Призовава за по-голямо и по-ефективно зачитане на правото на труд и на съществуващите норми в областта на заетостта, като един от начините за насърчаване на програмата за достойна работа и прилагането на правото на Общността, по-специално разпоредбите на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги(17), от първия ден на командироването, въз основа на съответно тълкуване на самата директива, което да обърне настоящите тенденции към тълкуването ѝ по начин, който приравнява третирането на работниците към минималните основни стандарти;

50.  Призовава Комисията да преразгледа Директива 96/71/ЕО, и по-специално да засили административното сътрудничество и обмена на информация между компетентните национални органи (инспекции по труда, данъчни органи, социалноосигурителни организации), за да се възпрепятства полагането на недеклариран труд и да се разреши това положение;

51.  Препоръчва по-тесни връзки между националните инспекции по труда и мерки за насърчаване на обмена на най-добри практики на равнище на Общността в отговор на недекларирания труд;

52.  Призовава държавите-членки да въведат по-строги процедури за инспекции и да затегнат проверките, които са били отслабени в редица държави;

53.  Изразява надежда, че Европейският съюз може да играе по-голяма роля в насърчаването на по-добро и по-задълбочено сътрудничество и координация между инспекциите по труда, посредством укрепване на икономическите и технологични ресурси на службите за инспекции, засилване на мерките за сътрудничество между инспекциите по труда и разработване на информационни и комуникационни системи за общо ползване, в съответствие със законодателството за защита на данните; в този контекст призовава Комисията да проучи доколко е осъществимо създаването на някакъв вид постоянна структура на Общността за презгранично сътрудничество, която би обединила усилията на държавите-членки в борбата срещу недекларирания труд;

54.  Призовава за задълбочаване на сътрудничеството и обмена на информация между държавите-членки с оглед изучаване на явлението недеклариран труд, като се посочат както получените, така и неочакваните резултати;

55.  Приканва Комисията да обсъди дали системите, установени с Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар(18), включително единните гишета за комплексно обслужване, биха могли да бъдат полезни и оперативни в борбата срещу недекларирания труд;

56.  Приветства създаването на комитет на високо равнище за съдействие на държавите-членки при установяването и обмена на добри практики по отношение на контрола и подобряването на законодателството за командированите работници;

57.  Застъпва се за по-решителни действия по въпроса за труда без социални осигуровки и мерки за насърчаване на сътрудничеството и обмена на мнения и най-добри практики от страна на синдикатите в ЕС;

58.  Счита, че е необходимо да се повиши осведомеността както на работодателите и на работниците, така и на потенциалните потребители на недеклариран труд, а също така и на всички социални организации относно рисковете и разходите, свързани с недекларирания труд и ползите от неговото отстраняване или узаконяването му;

59.  Призовава Комисията и държавите-членки да проведат информационна кампания, насочена към работодателите и работниците и целяща да привлече вниманието към приложимите минимални норми и разпоредби на Общността и към неблагоприятните последици от недекларирания труд за публичните финанси, националните системи за социална сигурност, лоялната конкуренция, икономическите показатели и самите работници;

60.  Призовава за постоянни кампании, касаещи предотвратяването на недекларирания труд, с инициативи за информиране и повишаване на осведомеността на Общностно, национално и местно равнище, в които да вземат участие социалните партньори, публичните органи, търговските камари и службите по заетостта, училищата, местните органи и различните служби за контрол и санкциониране;

61.  Счита, че подобни постоянни кампании следва да съпътстват различните мерки, приети с цел поставяне на основите на култура на законност и насърчаване на качествен труд, както и на култура на законна стопанска дейност и призовава държавите-членки, съответните национални органи и структурите на гражданското общество да обединят усилията си и да създадат условия на нетърпимост към недекларираната трудова заетост, както и условия за промяна на общественото мнение в тази връзка;

62.  Подчертава, че държавите-членки следва да насочат повече обществени ресурси за повишаване на обществената осведоменост, наред с другото, от Европейския социален фонд или Програмата на Общността за заетост и социална солидарност – PROGRESS; предлага в рамките на дейностите за повишаване на осведомеността да се подчертават санкциите, разходите, рисковете, свързани с недекларирания труд, и ползите от декларирания труд, като това повишаване на информираността е в съзвучие с основните цели на Лисабонската стратегия за растеж и трудова заетост; приканва социалните партньори да изпълняват активна роля в този процес;

63.  Призовава всички държави-членки да подпишат Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства;

64.  Счита, че за да се води борба срещу явлението недеклариран труд, са необходими местни и Общностни инструменти за програмиране, които същевременно позволяват да се преследват политиките за икономическа и социална подкрепа и развитие и да се предприемат мерки за надзор и санкциониране;

65.  Призовава Комисията да разгледа възможността борбата срещу недекларирания труд да бъде придружена от финансови политики, които я подкрепят в регионален и местен план;

66.  Призовава Комисията да изработи пилотен инструмент за държавите-членки, като почерпи опит от добрите практики, съществуващи в някои държави-членки, и от модели като разработения по проекта 2 Plus в Люксембург (съфинансиран от Европейския социален фонд в рамките на програмата Цел 3), който цели да се регулира недекларираният труд, като отпадне интересът към него, посредством:

   значително опростяване на административните процедури за работодателя, като същевременно се осигури социално осигуряване за работниците,
   атрактивно за работодателя данъчно облагане, включително приспадане на разходите, свързани, наред с останалото, с работата в близост,
   освобождаване от данъчно облагане за всеки труд, полаган срещу възнаграждение, чийто размер е по-нисък от определена от държавата-членка сума;

67.  Счита, че за борбата срещу явлението "недеклариран труд" би било желателно да се проучи и оцени възможността за използване на държавни помощи, освободени от задължението за уведомяване, посредством широко тълкуване на израза "създаване на работни места" и значението на "създаване на законни работни места": отбелязва, че недекларираният труд не е равнозначен на истинско работно място и следователно всеки стимул за осигуряване на неговата законност би могъл да представлява "подпомагане на създаването на заетост";

68.  Насочва вниманието към изобщо по-слабото положение на жените на пазара на труда, което често е последица от семейни задължения, които правят достъпа до официалния пазар на труда по-труден и благоприятстват приемането на ниско платен и недеклариран труд, като по този начин се нарушава правото на достоен труд – право, което решително се защитава от Международната организация на труда, по-специално по отношение на жените домакини, нелегалните имигрантки и жените, които в някои случаи съвместяват ниско платена дейност с недекларирана дейност; подчертава отрицателните последствия от това за перспективите за развитие на професионалната кариера и придобиване на пенсия от жените, но също така и за правилното функциониране на пазара на труда и възможностите за финансиране на системите за социална сигурност;

69.  Счита, че прилагането на политика, чрез която да стане възможно признаването за трудов стаж на отпуска за бременност и раждане и отпуските за отглеждане на дете и продължаването на изплащането на трудово възнаграждение по време на тези отпуски, би намалило отрицателните последствия от семейните задължения и би помогнало за развитието на професионалната кариера на жените, а също за доброто функциониране на пазара на труда;

70.  Призовава за финансиране на проекти за изследвания в областта на здравето и безопасността на труда, както и за дейности за насърчаване с цел превенция и разпространяване на култура на здраве и безопасност на работното място, като се обръща специално внимание на секторите, в които съществува по-висок риск от трудови злополуки и в които най-често се среща недеклариран труд; счита, че е целесъобразно да се проучи връзката между трудовите злополуки и недекларирания труд въз основа на данните за злополуки с летален изход;

71.  Счита, че подходящата политика в областта на образованието е първата крачка в борбата срещу недекларирания труд;

72.  Препоръчва сключване на пакт на национално, регионално и местно равнище, с участие на социални организации и обединения на работодателите, с цел той да представлява ангажимент за наблюдение и поетапно елиминиране на недекларирания труд;

73.  Приветства усилията на Европейската комисия за предвиждане на санкции за работодателите на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, но въпреки това изразява съжаление относно липсата на мерки срещу експлоатацията на законно пребиваващите граждани на трети държави в Съюза;

74.  Подчертава значителното въздействие върху недекларирания труд на предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета, с която се въвеждат санкции срещу работодатели на незаконно пребиваващи в Европейския съюз граждани на трети държави и изразява загриженост относно факта, че се подготвят репресивни мерки още преди да е изготвена обща рамка за норми и политики относно законен достъп до пазара на труда;

75.  Отбелязва напредъка, съдържащ се в предложението за директива на Съвета относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешително за пребиваване и работа на територията на държава-членка и относно общ набор от права на работници от трети страни, които законно пребивават в държава-членка (COM(2007)0638), но въпреки това изразява съжаление относно дългия път, който предстои да бъде извървян преди гарантирането на правата, предоставени в членове 27 - 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз;

76.  Призовава държавите-членки да вземат мерки, за да облекчат особената уязвимост на имигрантите в ситуации на недеклариран труд;

77.  Счита, че въпросът относно наемането на работа на имигранти в незаконно положение представлява сложен проблем, който обаче не може да бъде разрешен само посредством санкциониране на работодателите, а изисква многосекторни мерки с широк обхват; по-специално счита, че е необходимо да се осигури спазването на насоките на МОТ, съгласно които работниците мигранти следва да получат подкрепа, с цел да се осигури зачитането на техните права;

78.  Счита, че борбата срещу недекларирания труд изисква всестранен подход, който да взема под внимание нуждата от гарантиране и насърчаване на правата на работниците мигранти, независимо дали са законно или незаконно работещи, които са обект на експлоатация от страна на работодателите;

79.  Счита, че борбата срещу недекларирания труд, полаган от незаконни имигранти, не може да бъде водена по ефикасен начин без откриването на канали за законна миграция, чрез които да се осигури необходимата за ЕС работна ръка от трети страни, независимо дали е високо или по-ниско квалифицирана;

80.  Счита, че борбата срещу нарастващата сива икономика и по-специално срещу експлоатацията на незаконни работници мигранти може да се основе, освен върху политика на репатриране, и върху инструменти и механизми за превенция и борба срещу експлоатацията на работниците мигранти, като взема предвид признаването и зачитането на основните права на човека;

81.  Призовава всички държави-членки без отлагане да подпишат и ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа за действие срещу трафика на хора;

82.  Призовава държавите-членки да определят или засилят съответните законодателни мерки за насърчаване на мигрантите, станали жертва на експлоатация, да предоставят сведения относно своето положение, което би допринесло за по-ефикасна борба срещу недекларирания труд;

83.  Насърчава осъществяването на процедури за комбинирани финансови, фискални и трудовоправни проверки с цел борба срещу недекларирания труд;

84.  Приканва Комисията да насърчава административното сътрудничество и обмена на добри практики в рамките на борбата срещу сивата икономика на равнището на Общността;

85.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ С 146, 17.5.2001 г., стр. 102.
(2) ОВ С 125, 6.5.1999 г., стр. 1.
(3) ОВ L 277, 28.10.1999 г., стр.34.
(4) ОВ L 197, 5.8.2003 г., стр. 13.
(5) ОВ L 205, 6.8.2005 г., стр. 21.
(6) ОВ С 260, 29.10.2003 г., стр. 1.
(7) ОВ L 291, 21.10.2006 г., стр. 11.
(8) ОВ С 102 E, 24.04.2008, стр. 321.
(9) ОВ C 175 E, 10.07.08, стр. 401.
(10) ОВ C 313 E, 20.12.2006 г., стр. 452.
(11) Приети текстове, P6_TA(2007)0574.
(12) ОВ C 5, 10.1.1996 г., стр. 1.
(13) ОВ C 304, 14.10.1996 г., стр. 1.
(14) http://www.eurofound.europa.eu/pubdocs/2008/13/en/1/ef0813en.pdf.
(15) ОВ C 85, 17.3.1997 г., стр. 186.
(16) ОВ L 76, 22.3.2005 г., стр. 16.
(17) ОВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1.
(18) ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36.


Насърчаване на социалното включване и борбата с бедността
PDF 445kWORD 173k
Резолюция на Европейския парламент от 9 октомври 2008 г. относно насърчаването на социалното включване и борбата с бедността, включително детската бедност в ЕС (2008/2034(INI))
P6_TA(2008)0467A6-0364/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Модернизиране на социалната закрила за по-голяма социална справедливост и икономическо сближаване: стремеж към активно приобщаване на хората, които са най-отдалечени от пазара на труда" (COM(2007)0620),

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно консултацията във връзка с действията на равнище ЕС за насърчаване на активното приобщаване на хората, които са най-отдалечени от пазара на труда (COM(2006)0044) и обобщения доклад на службите на Комисията относно резултатите от консултацията,

–   като взе предвид Препоръка на Съвета 92/441/ЕИО от 24 юни 1992 г. за общите критерии относно достатъчните средства и социалното подпомагане в системите за социална закрила(1) и Препоръка на Съвета 92/442/ЕИО от 27 юли 1992 г. относно уеднаквяване на целите и политиките за социална закрила(2),

–   като взе предвид становището на Комисията относно справедливото заплащане на труда (COM(1993)0388),

–   като взе предвид националните програми за реформа в рамките на Лисабонската стратегия, националните доклади относно стратегиите за социална закрила и социално приобщаване 2006-2008 г. и преработките от 2007 г., както са представени от държавите-членки,

–   като взе предвид съвместния доклад относно социалната закрила и социалното включване за 2008 година COM(2008)0042) и съвместния доклад относно заетостта, 2007/2008, както е приет от Съвета на 13 и 14 март 2008 г.,

–   като взе предвид доклада на работната група на Комитета по социална закрила относно детската бедност и състоянието на децата в ЕС от януари 2008 г.,

–   като взе предвид Международния пакт за икономически, социални и културни права, приет от Организацията на Обединените нации през 1966 г.,

–   като взе предвид членове 3, 16, 18, 23, 25, 26 и 29 от Всеобщата декларация за правата на човека,

–   като взе предвид резолюциите на Общото събрание на ООН A/RES/46/121, A/RES/47/134, A/RES/47/196, A/RES/49/179 и A/RES/50/107,

–   като взе предвид документите на Икономическия и социален съвет на Обединените нации E/CN.4/Sub.2/1996/13, E/CN.4/1987/NGO/2, E/CN.4/1987/SR.29 и E/CN.4/1990/15, E/CN.4/1996/25 и E/CN.4/Sub.2/RES/1996/25,

–   като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (КПДЖ), приета през 1979 г.,

–   като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие на ООН от 2000 г., най-вече премахването на бедността и глада (първа цел), постигането на всеобщо основно образование (втора цел), равните възможности за мъжете и жените (трета цел) и защитата на околната среда (седма цел),

–   като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. и Факултативния протокол относно търговията с деца, детска проституция и детска порнография към нея,

–   като взе предвид Международната конвенция на ООН за защита правата на всички работници-мигранти и членовете на техните семейства от 1990 г.,

–   като взе предвид Международния план за действие на ООН във връзка с остаряването от 2002 г.,

–   като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания от 2006 г. и факултативния протокол към нея,

–   като взе предвид Конвенции № 26 и № 131 на МОТ относно определянето на минималното работно заплащане,

–   като взе предвид дневния ред на ООН и МОТ относно достойните условия на труд,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Насърчаване на достойни условия на труд за всички: приносът на ЕС за осъществяването на програмите за достойни условия на труд в целия свят" (COM(2006)0249), и резолюцията на Парламента от 23 май 2007 г. относно насърчаване осигуряването на достойни условия на труд за всички(3),

–   като взе предвид заключенията от Неофициалното заседание на министрите по заетостта и социалните въпроси в Берлин от 18 до 20 януари 2007 г. относно "добрата работа",

–   като взе предвид членове 34, 35 и 36 от Хартата на основните права на Европейския съюз, които определят правото на социална помощ и помощ за жилище, висока степен на закрила на човешкото здраве и достъп до услугите от общ икономически интерес,

–   като взе предвид Хартата на Общността за основните социални права на работниците от 1989 г. и преразгледаната Европейска социална харта на Съвета на Европа от 1996 г.,

–   като взе предвид препоръките на европейските социални партньори, съдържащи се в доклада "Ключови предизвикателства пред европейските пазари на труда: съвместен анализ на европейските социални партньори" от 18 октомври 2007 г.,

–   като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход(4) и резолюцията на Европейския парламент от 28 април 2005 г. относно положението на ромите в Европейския съюз(5),

–   като взе предвид Директива 2000/78/EО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(6),

–   като взе предвид своята резолюция от 5 юни 2003 г. относно прилагането на отворения метод на координация(7),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Преглед на постигнатото в областта на социалната действителност - междинен доклад до Европейския съвет през пролетта на 2007 г." (COM(2007)0063) и резолюцията на Парламента от 15 ноември 2007 г. относно постигнатото в областта на социалната действителност(8),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Към стратегия на ЕС за правата на детето" (COM (2006)0367) и резолюцията на Парламента от 16 януари 2008 г.(9), и по-специално параграфи от 94 до 117 от нея,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Подновен ангажимент за социална Европа − засилване на отворения метод на координация в сферите на социалната закрила и социалното приобщаване" (COM(2008)0418),

–   като взе предвид предложението на Комисията за Решение на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване (2010 г.), (COM(2007)0797), и позицията на Парламента, приета на 17 юни 2008 г.(10),

–   като взе предвид своята декларация от 22 април 2008 г. за премахване на уличната бездомност(11),

–   като взе предвид заключенията и препоръките, включени в ключовото проучване на генералния секретар на ООН от 2006 г. относно насилието над деца, съгласно които икономическото неравенство и социалната изолация са сред рисковите фактори, обуславящи малтретирането на деца,

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет, озаглавено "Нова европейска програма за социално действие", от 9 юли 2008 г.,

–   като взе предвид становището на Комитета на регионите, озаглавено "Активно приобщаване", от 18 юни 2008 г.,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Към Европейска харта за правата на потребителите на енергия" (COM(2007)0386),

–   като взе предвид членове 136-145 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по заетост и социални въпроси и становището на Комисията по правата на жените и равенството между половете (A6-0364/2008),

А.   като има предвид, че Европейският съвет в Ница от 7 до 9 декември 2000 г. постави пред ЕС целта за постигане на решително и измеримо намаляване на бедността и социалната изолация до 2010 г.; като има предвид, че постигнатият напредък за осъществяване на тази цел следва да бъде подобрен;

Б.   като има предвид, че Европейският съвет в Лисабон от 23 и 24 март 2000 г. постигна споразумение да изкорени детската бедност в Европа до 2010 г.;

В.   като има предвид, че Европейският съвет в Ница от 7 до 9 декември 2000 г. призова държавите-членки да гарантират последващи действия във връзка с препоръката от 1992 г. системите за социална закрила да осигуряват определен минимум гарантирани средства;

Г.   като има предвид, че Препоръка на Съвета 92/441/ЕИО признава основното право на човек да разполага с достатъчни ресурси и социална помощ, така че да живее по начин, съвместим с човешкото достойнство;

Д.   като има предвид, че Хартата на Общността за основните социални права на работниците от 1989 г. признава правото на работниците на "справедливо заплащане на труда"; като има предвид, че през 1993 г. Парламентът и Комисията разгледаха необходимостта от координирани политики относно минималното заплащане на труда, така че да се приложи правото на работниците да се ползват от заплащане, което да им позволи да имат приличен жизнен стандарт;

Е.   като има предвид, че в началото на ангажимента на Съюза за борба с бедността и социалната изолация през 2001 г. 55 милиона души в Съюза живееха, застрашени от бедност поради ниски доходи (15 % от населението на ЕС-15); като има предвид, че през 2005 г. тези стойности достигнаха до 78 милиона (16 % от населението на ЕС-25);

Ж.   като има предвид, че продължаващата разлика в заплащането на жените и мъжете поставя жените в по-слаба позиция при справянето с бедността;

З.   като има предвид, че при липса на всякакви социални помощи, рискът от бедност в Съюза, особено за жените, би се увеличил от 16 % на 40 %, или на 25 %, като се изключат пенсиите;

И.   като има предвид, че професионалните кариери на жените, които са по-кратки, търпят по-бавно развитие и са по-зле платени, също така оказват въздействие върху риска от обедняване, особено при жените над 65 години (21 % или 5 процентни пункта повече, отколкото при мъжете);

Й.   като има предвид, че децата и младите хора съставляват почти една трета от населението на Съюза и че 19 милиона деца са застрашени от бедност, като много от тях са отделени от семействата си поради бедността на тези семейства; като има предвид, че съществува сложна връзка между бедността, родителските грижи и благосъстоянието на децата при различните социални условия, в това число и закрилата на децата от всякакви форми на злоупотреба;

К.   като има предвид, че в частност крайната бедност и социалната изолация представляват нарушение на всички права на човека;

Л.   като има предвид, че значителна част от населението на Съюза продължава да живее в социална изолация, тъй като всеки пети човек обитава жилище под стандартите и всеки ден около 1,8 милиона души търсят подслон в специалните приюти за бездомни хора, 10 % живеят в домакинства, в които всички са безработни, дългосрочната безработица доближава 4 %, 31 милиона работници – или 15 % – получават крайно ниски заплати, 8 % от работниците – или 17 милиона – живеят в бедност поради ниски доходи независимо от това, че са заети, делът на преждевременно напускащите училище е над 15 %, а "цифровото разделение" все още съществува (44 % от населението на ЕС не разполага с интернет или не притежава компютърни умения);

М.   като има предвид, че бедността и неравенството засягат в прекомерна степен жените; като има предвид, че средните доходи на жените достигат едва 55 % от доходите на мъжете; като има предвид, че жените са често и в прекомерна степен засегнати от бедност в напреднала възраст; като има предвид, че невъзможността за получаване на достъп до висококачествени услуги увеличава изключително много риска от бедност за жените;

Н.   като има предвид, че регионалните и местните органи вече носят значителна отговорност за предоставянето на услуги от общ интерес и помощи, но в същото време са зависими от ограниченията, налагани от публичните бюджети;

О.   като има предвид, че инвестирането в децата и младите хора подпомага увеличаването на икономическия просперитет за всички и разчупването на затворения кръг на лишенията, и като има предвид, че е от съществено значение да се предотвратяват проблемите и да се предприемат мерки възможно най-бързо след установяването им, за да се запазят житейските възможности на децата;

П.   като има предвид, че бедността и безработицата са свързани с лошото здравословно състояние и ограничения достъп до здравни грижи, което се дължи на фактори като непълноценно хранене, лоши условия на живот в необлагодетелстваните райони, неподходящи жилищни условия и стрес;

Р.   като има предвид, че последиците от неравенството, бедността, социалната изолация и липсата на перспективи са взаимосвързани и изискват прилагането на съгласувана стратегия от страна на всяка държава-членка, съсредоточена не само върху доходите и богатството, но и върху въпроси като достъпа до трудова заетост, образование, здравеопазване, до информационното общество, култура, транспорт и перспективи за бъдещите поколения;

С.   като има предвид, че съгласно статистическите данни на Европейския съюз за доходите и условията на живот (ЕU-SILC) за периода 2000–2005 г. неравенството на доходите в Съюза (коефициент S80/S20) забележително нарасна от 4,5 на 4,9, което означава, че през 2005 г. доходите на 20-те % най-заможни граждани на Съюза са близо 5 пъти по-високи в сравнение с доходите на останалите 80 % от населението;

Т.   като има предвид, че лишаването от свобода без адекватни процедури за реабилитация и обучение често води единствено до задълбочаване на социалната изолация и до безработица;

У.   като има предвид, че хората с увреждания съставляват 16 % от цялото активно население на Съюза (Евростат 2002 г.); като има предвид, че навсякъде в Съюза равнището на безработица при хората с увреждания, в това число и при тези с психически увреждания, някои възрастни хора и хората от етническите малцинства, остава неприемливо високо; като има предвид, че 500 000 хора с увреждания все още живеят, настанени в големи специализирани заведения от затворен тип;

По-холистичен подход към активното социално приобщаване

1.  Приветства подхода на Комисията към активното социално приобщаване; счита, че всеобщата цел на политиките на активно социално приобщаване трябва да бъде прилагането на основните права, така че на хората да се позволи да живеят достойно и да участват в обществото и в пазара на труда;

2.  Счита, че политиките на активно социално приобщаване трябва да оказват съществено влияние върху изкореняването на бедността и социалната изолация, едновременно по отношение на работещите лица ("работещите бедни") и на лицата, които не са в платена заетост; изразява своето съгласие с Комисията, че един по-холистичен подход към активното социално приобщаване следва да се основава на следните общи принципи:

   a) достатъчна за предотвратяване на социалната изолация подкрепа за доходите: в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност държавите-членки следва да определят схеми за минимални доходи, съответни обезщетения и социална помощ, които да бъдат лесно достъпни и да предоставят достатъчни ресурси, и следва да ги съчетаят със стратегически план за политики на активно приобщаване, така че да изведат хората от бедността и да предотвратят социалната изолация (като се отбележи, че политиките на активно приобщаване включват по-голяма степен на справедливост на системите на социална закрила и също предоставят конкретни мерки за закрила (напр. реабилитация, обучение, консултиране, грижи за децата, жилищно настаняване, езиково обучение за имигранти и помощни услуги) с цел да се позволи на хората да водят достоен живот);
   б) връзка към пазари на труда, които насърчават интеграцията: политиките на активно приобщаване следва да се стремят да поощряват стабилни и сигурни висококвалифицирани работни места, да повишават привлекателността на работните места, да създават качествени работни места и да насърчават качеството на трудовата заетост, да осигуряват във висока степен безопасни и здравословни условия на труд, да повишават производителността и активната подкрепа за хората в най-неравностойно положение, да осигуряват конкретни мерки и услуги за подпомагане с цел да се увеличи трудовата пригодност и да подпомагат оставането на хората на пазара на труда, да развиват предприемаческата дейност и да предоставят помощ при търсене на работа, висококачествено образование, професионално обучение, допълнително обучение и обучение през целия живот, индивидуални консултации, специална помощ и субсидирана заетост, когато е абсолютно необходимо, за уязвимите групи, като например работниците с увреждания;
   в) връзка към подобрен достъп до качествени услуги: достъпността, включително финансова, откритостта, прозрачността, общовалидността и качеството на основните услуги (социални услуги, услуги от общ (икономически) интерес) трябва да се подобрят, така че да се насърчи социалното и териториалното сближаване, да се гарантират основните права и да се осигури достоен живот, по-специално на уязвимите и необлагодетелстваните групи в обществото, като например хората с увреждания, възрастните хора, семействата с един родител и многодетните семейства, а услугите следва да се планират по начини, които отчитат потребностите на различните групи; по-нататъшната приватизация на обществените и социални услуги трябва да бъде избегната, освен ако на всички граждани не се гарантира качество и достъпност, включително финансова;
   г) равнопоставеност на половете, борба с дискриминация и активно участие: политиките на активно приобщаване трябва да гарантират насърчаването на равенство между мъжете и жените и да допринасят за премахването на всички форми на дискриминация във всички гореспоменати аспекти на активното социално приобщаване; активно участие: доброто управление, участието и интегрирането на всички заинтересовани участници следва да се насърчи чрез пряко включване на засегнатите от бедността, социалната изолация и неравенството, както на национално, така и на европейско равнище – и в частност на хората, живеещи в условия на крайна бедност – както и на социалните партньори, неправителствените организации и медиите в развитието, управлението, прилагането и оценката на стратегиите;

3.  Счита, че Препоръка на Съвета 92/441/ЕИО се нуждае от разширяване и актуализация в съответствие с резултатите от анализа на социалната действителност в Съюза и предложения холистичен подход към активно приобщаване, както и че в тази препоръка следва надлежно да се отчете появата на нови социални рискове, свързани с демографските промени и икономиката, основана на знанието и на услугите;

4.  Подкрепя становището на Комисията, че по-холистичният подход към активно приобщаване следва също така да постави специално ударение върху изкореняването на детската бедност, премахването на неравенството по отношение на достъпа до здравно обслужване и до постиженията в областта на здравеопазването, преодоляването на бедността и социалната изолация, свързани с обществените и частни пенсионни схеми и пенсионирането, както и върху осигуряването на подобаващи висококачествени дългосрочни грижи;

Гарантиране на достатъчни доходи за осигуряване на достоен живот за всички

5.  Подчертава, че повечето държави-членки в ЕС-27 имат национални схеми за минимални доходи, но няколко държави-членки нямат такива; насърчава държавите-членки да предоставят схеми за гарантиран минимален доход за социално приобщаване и настоятелно ги призовава да обменят най-добри практики; признава, че когато се предоставя социално подпомагане, държавите-членки са задължени да гарантират, че гражданите разбират и са в състояние да получат полагащите им се плащания;

6.  Изразява своето голямо съжаление, че някои държави-членки изглежда не зачитат Препоръка на Съвета 92/441/ЕИО, която признава основното право на човек да разполага с достатъчни ресурси и социална помощ, така че да живее по начин, съвместим с човешкото достойнство;

7.  Изразява съгласие с Комисията, че социалното подпомагане в повечето държави-членки вече се намира под равнище, което превръща бедността в риск; настоява, че основната цел на схемите за подпомагане на доходите трябва да бъде да се изведат хората от бедността и да им се позволи да живеят достойно; призовава Комисията да разгледа дали необвързаният с условия основен доход за всички би могъл да бъде ефективен инструмент за борба с бедността;

8.  Призовава Комисията да представи подробен доклад за това дали предоставяните социални услуги в държавите-членки (наред с другото, схеми за минимални доходи и съответни обезщетения, обезщетения за безработица, инвалидност и пенсии на преживял съпруг(а), задължителни и допълнителни пенсионни схеми, обезщетения при преждевременно пенсиониране) осигуряват доходи над прага на бедност за Съюза, равен на 60 % от съответния национален среден доход;

9.  Предлага Комисията да разгледа създаването на общ метод за изчисляване на минималната сума за живот и на разходите за живот (потребителска кошница от стоки и услуги), за да гарантира съпоставимо измерване на прага на бедност и да определи критерия за необходима социална намеса;

10.  Изтъква, че рискът от крайно обедняване е по-голям при жените, отколкото при мъжете; посочва, че постоянната тенденция на феминизация на бедността в съвременните европейски общества показва, че настоящата рамка на системите за социална закрила и широкият обхват на социални и икономически политики и политики по отношение на заетостта в Съюза не са предвидени да удовлетворят потребностите на жените или да се справят с различията в тяхната работа; подчертава факта, че бедността сред жените и тяхната социална изолация в Европа изискват конкретни и разнородни политики, които са диференцирани по отношение на половете;

11.  Заявява, че проектите за осигуряване на достатъчен минимален доход са основна предпоставка за един Европейски съюз, основан на социална справедливост и равни възможности за всички; приканва държавите-членки да гарантират осигуряването на достатъчен минимален доход за периоди на безработица или периоди между две работи, като специално внимание се обърне на групите жени с допълнителни отговорности;

12.  Призовава Съвета да постигне споразумение за цел на ЕС за схеми за минимални доходи и схеми с плащане на вноски за заместване на доходите, предоставящи подпомагане на доходите в размер най-малко 60 % от съответния национален среден доход и освен това за график за постигане на целта във всички държави-членки;

13.  Счита, че жените, особено възрастните, са изложени на риск от бедност в по-голяма степен, отколкото мъжете, защото системите за социално осигуряване често се основават на принципа за непрекъснатост на платената трудова заетост; призовава за индивидуално право на достатъчен минимален доход, независещ от социалноосигурителните вноски по време на трудовата заетост;

14.  Счита, че бедността, която засяга вече заетите лица, не отразява справедливи условия на труд и призовава усилията да се концентрират към коригиране на това положение по такъв начин, че трудовите възнаграждения като цяло, и по-специално минималната работна заплата – уредени от закон или резултат на колективна договореност – да са такива, че да се избегне бедността при трудещите се и да се осигури достоен стандарт на живот;

15.  Призовава Съвета да постигне споразумение за цел на ЕС за минимална работна заплата (уредена със закон, колективни договорености на национално, регионално или секторно равнище), съгласно което възнаграждението трябва да бъде в размер най-малко 60 % от съответната (национална, отраслова и т.н.) средна работна заплата и освен това да постигне споразумение за график за постигането на целта от всички държави-членки;

16.  Отбелязва, че схемите за минимални доходи следва да се допълват от пакет помощни мерки за улесняване на социалната интеграция, като пакет, включващ инструменти за социална интеграция например за жилищно настаняване и подпомагане на образованието, обучението, преквалифицирането и обучението през целия живот, както и добро икономическо управление и схеми за подпомагане на доходите, които да допринасят за покриване на разходите за отделните лица и домакинствата, така че да се гарантира удовлетворяването на жизнените потребности и нуждата от обучение през целия живот, особено за несемейни лица, семейства с един родител и многодетни семейства;

17.  Призовава държавите-членки да анализират своите често сложни и заплетени схеми за подпомагане на доходите, независимо от конкретното им естество (схеми за минимални доходи и свързани обезщетения, схеми с плащане на вноски за заместване на доходите или други) с оглед подобряване на достъпността, ефективността и ефикасността им;

18.  Счита, че държавите-членки следва да предоставят целеви допълнителни обезщетения на групите в неравностойно положение (като например хората с увреждания или хронични заболявания, самотните родители или многодетните семейства), които да покриват допълнителни разходи във връзка с, наред с другото, разходите за лични асистенти, употребата на специфични съоръжения и за медицински и социални грижи, и които наред с другото да създадат поносими равнища на цените на лекарствените средства за социалните групи в неравностойно положение; подчертава необходимостта от осигуряване на достойни пенсии за инвалидност и прослужено време;

19.  Признава неравенството при разпределението на доходите сред самостоятелно заетите лица и факта, че една четвърт от самостоятелно заетите лица живеят под границата на бедността и следователно е нужно на частната инициатива да се предоставя повече институционална помощ, за да не попада в капана на бедността;

Изкореняване на детската бедност: от анализ към целеви политики и прилагане

20.  Подчертава важността на холистичния подход по отношение на материалната сигурност и благосъстояние на децата, основан на насочената към правата на детето перспектива на Конвенцията на ООН за правата на детето, така че семействата, най-вече многодетните, да могат да се ползват от достатъчни доходи, за да осигурят за децата си подходящи условия на живот и прехрана, както и достъп до висококачествени здравни, социални и образователни услуги, с оглед на тяхното хармонично развитие както във физически, така и в личностен аспект; признава обаче, че основните нужди на децата следва да имат приоритет пред финансовите съображения на държавите-членки;

21.  Призовава институциите на ЕС, държавите-членки и организациите награжданското общество да гарантират, че участието на децата винаги е организирано съобразно основните принципи за безопасно и смислено участие;

22.  Обръща внимание на следните измерения на холистичния подход:

   a) признаване на факта, че децата и младите хора са граждани и независими приносители на права, така, както са част и от своите семейства;
   б) гарантиране, че децата се отглеждат с достатъчно средства за посрещане на всички аспекти на детските емоционални, социални, физически, образователни и познавателни нужди, като се предоставя по-специално помощ за родители и семейства, живеещи в крайна бедност, така че последните да могат да си набавят ресурсите за изпълнение на своите отговорности, като по този начин се предотврати изоставянето или настаняването в домове за отглеждане на деца от родители в затруднено материално положение;
   в) предоставяне на достъп до услуги и възможности, които са необходими за всички деца, така че да се укрепи тяхното настоящо и бъдещо добро състояние; да се обърне също така специално внимание на деца, нуждаещи се от специална помощ (етнически малцинства, имигранти, бездомни деца и деца с увреждания), за да им се позволи да достигнат пълния си потенциал и да се избегнат ситуации на уязвимост, по-специално случаите на бедност в повече от едно поколение, като се гарантира, че децата имат достъп до образование и здравеопазване;
   г) позволяване на децата да участват в обществото, включително при вземането на съобразени с възрастта им решения, които пряко засягат техния социален, развлекателен, спортен и културен живот;
   д) предоставяне на финансова помощ за многодетните семейства, за да се насърчи преустановяването на демографския спад, както и помощи за самотните родители, които отглеждат едно или повече деца, заедно с мерки за улесняване на тяхното навлизане или завръщане на пазара на труда, като припомня, че подобни случаи са все по-широкоразпространени и че трудностите, пред които са изправени самотните родители в подобни обстоятелства са далеч по-големи от тези, пред които са изправени семействата с двама родители;
   е) признаване на ролята на семействата за благосъстоянието и развитието на децата;
   ж) подчертава колко е важно да се подкрепя събирането на бездомните деца, децата, жертви на трафик, и непридружените непълнолетни лица със семействата им, като във всеки случай се взема предвид интереса на детето; подчертава, че събирането следва да бъде придружено от специални мерки за социална реинтеграция в случаите, когато социално-икономическото положение е принудило детето да се включи в незаконни дейности с цел осигуряване на доход, които дейности са вредни за физическото и моралното му развитие, като проституция и търговия с наркотици; призовава за съвместни координирани действия за справяне с дълбоките причини за крайната изолация и бедност на бездомните деца и техните семейства, за подобряване на достъпа им до качествени услуги и за борба с организираната престъпност; призовава Съвета да постигне споразумение за общоевропейски ангажимент за премахване на детската бездомност до 2015 г., на основата на резолюцията на Парламента от 16 януари 2008 г., относно стратегия на ЕС за правата на детето;
   з) призовава държавите-членки да признаят, че порочният кръг от крайна бедност, уязвимост, дискриминация и социална изолация излага децата, и по-конкретно бездомните деца, на особен риск, и че са необходими диференцирани и индивидуални действия за справяне с множеството лишения; настоятелно призовава държавите-членки да насърчат съвместно действие на равнище ЕС, за да спрат трафикът и проституцията на деца, детската наркомания, насилието срещу деца и младежката престъпност;

23.  Призовава Комисията да разгледа въпроса с детската бедност и социалната изолация в по-широк контекст на определянето на политиките на ЕС, като например имиграцията, уврежданията, дискриминацията, защитата на децата от всички форми на малтретиране и злоупотреба, личните асистенти на деца и възрастни, равенството между мъже и жени, семейното подпомагане, активната социална интеграция, грижите в ранна детска възраст и образованието, обучението през целия живот и съвместяването на професионален, непрофесионален и семеен живот;

24.  Призовава Комисията и държавите-членки да прилагат ефективно принципа на равно заплащане на труда с еднаква социална стойност и да извършат конкретен анализ и реформа на системите за социална защита и да разработят насоки на ЕС за реформа на системите за социална защита от гледна точка на равенството между половете, включваща индивидуализиране на правото на социална сигурност, приспособяване на социалната защита и услуги към променящата се структура на семействата и гарантиране, че системите за социална защита противодействат по-добре на несигурното положение на жените и удовлетворяват потребностите на най-уязвимите групи жени;

25.  Призовава Комисията да подобри сравнителния анализ и наблюдението на отворения метод на координация, да установи общи показатели и да събира сравними висококачествени данни и дългосрочни статистики относно положението на децата, които да покриват всички аспекти на един холистичен подход за борба с детската бедност и социалната изолация, в това число жилищно настаняване на децата и семействата, така че да може да се наблюдава състоянието на децата;

26.  Насърчава Евростат да установи връзка със съвкупността от показатели, разработвани по поръчка на Агенцията на Европейския съюз за основните права за контрол на въздействието на дейността на ЕС върху правата и доброто състояние на децата; посочва, необходимостта от общи усилия от страна на Комисията, Агенцията на ЕС за основните права и държавите-членки за работа в сътрудничество с компетентните агенции на ООН, международни организации и изследователски центрове за подобряване събирането на сравними статистически данни за положението на децата в Съюза, необходимост, посочена в гореспоменатата резолюция от 16 януари 2008 г. призовава държавите-членки да предприемат всички възможни мерки за спазване на препоръката на Комитета за социална закрила, изразена в Доклада относно бедността и доброто състояние на децата в Европа, приет на 17 януари 2008 г., в която се подчертава, че държавите-членки следва да преразгледат различните източници на данни, налични на национално и регионално ниво, относно децата в уязвимо положение;

27.  Призовава държавите-членки да създадат системи за превенция с цел разкриване на критични ситуации като например когато родителите са изправени пред опасността да загубят своя дом, когато децата са внезапно спрени от училище или когато през своето детство родителите са били обект на злоупотреби. призовава държавите-членки да следват активна политика, насочена към предотвратяване на преждевременното напускане на училище посредством механизми за подпомагане на рисковите групи;

28.  Призовава държавите-членки, които все още не са го направили, да предоставят на своите местни органи правото да създадат и управляват системи за подпомагане на изпаднали в трудно положение деца, така че да се гарантира максимална ефективност;

29.  Подкрепя становището на Комисията, че постигането на равновесие между целите, насочени към разнообразието в съвременните семейни структури и целите, насочени към правата на детето, води до най-добри резултати в борбата с детската бедност;

30.  Призовава Комисията да насърчава балансирана смесица от политики, обезпечена със съответните ресурси и основана на ясни цели и задачи, и която отчита спецификата на националния контекст и се съсредоточава към ранна намеса;

31.  Призовава държавите-членки да засилят процеса на взаимно обучение и наблюдението на успешни и неуспешни политики за борба с детската бедност и социалната изолация;

32.  Подчертава значението на интегрираните, цялостни политики относно семейството, които надхвърлят въпросите на активната интеграция и се насочват към всички аспекти на благосъстоянието на децата и семействата, както и към изкореняване на детската бедност и социалната изолация в Съюза;

33.  Призовава държавите-членки да обменят най-добри практики относно участието на децата и да насърчават включването на децата при вземането на решения, свързани с тяхното собствено бъдеще, тъй като това е най-добрият начин да се разбере тяхната гледна точка;

34.  Приветства ангажимента на Комисията и на държавите-членки във връзка с Конвенцията на ООН за правата на детето; призовава Комисията и държавите-членки да установят ясна връзка между дневния ред, свързан с правата на детето, и дневния ред, свързан с борбата с детската бедност и изолация, тъй като детската бедност и лишения са нарушение на основните права на човека; насърчава също така държавите-членки при разработването на своите стратегии за социална интеграция да вземат под внимание препоръките на комитета по Конвенцията в отговор на докладите за изпълнението, изготвени от държавите, страни по Конвенцията, както и на алтернативните доклади на неправителствените организации;

35.  Изтъква, че самотните родители не трябва да бъдат поставени в по-неизгодно положение в сравнение с двойките с деца по отношение на услуги и изплащане на обезщетения;

36.  Призовава държавите-членки да разработят национални стратегии за намаляване и премахване на детската бедност въз основа диференциран подход, който взема предвид колебанията в равнищата на бедност според различните региони и възрастови групи;

37.  Призовава държавите-членки да гарантират, че всички деца и семейства, в това число засегнатите от бедност и социална изолация, имат достъп до висококачествени социални грижи и че службите, които ги предоставят, ясно осъзнават въздействието на бедността върху семействата, в това число повишените рискове и последиците от злоупотребата с деца и малтретирането им;

Политики на заетост за пазари на труда, които позволяват социална интеграция

38.  Изразява своето съгласие с Комисията, че наличието на работа е най-добрият начин да се избегне бедността и социалната изолация, но не винаги е гаранция за това, тъй като според официалните статистики 8 % от трудещите се в Съюза са изложени на риск от бедност; в тази връзка призовава Комисията и държавите-членки ефективно да прилагат Директива 2000/78/ЕО;

39.  Призовава държавите-членки да прилагат по-ефективно съществуващото законодателство на Общността в областта на заетостта и социалните въпроси;

40.  Посочва, че 20 милиона души в Съюза, повечето от тях жени, са засегнати от бедност при трудова заетост, или иначе казано 6 % от цялото население и 36 % от работещите са изложени на риск от бедност при наличие на работа; призовава държавите-членки да се споразумеят за законодателство за минималното трудово възнаграждение като неразделна част от активното приобщаване;

41.  Подчертава, че делът на работещите на непълен работен ден в Съюза е 31 % за жените и 7,4 % за мъжете; подчертава, че работата на непълен работен ден за жените често пъти е маловажна и странична, недобре заплатена и с недостатъчна социална защита; посочва, че поради това жените са изложени на по-голям риск от бедност, особено когато остареят, защото пенсиите от работа на непълен работен ден много често не са достатъчни за независим живот;

42.  Счита, че за активното приобщаване към пазара на труда се налагат специфични мерки за най-необлагодетелстваните групи:

   i) подкрепа за личностното развитие, чрез образование, обучение, включително през целия живот, усвояване на способности за оценка и работа с информационни технологии, както и семейна стабилност, социална интеграция и приобщаване преди започване на работа; признаването на собствената отговорност за интеграция в обществото е от голямо значение и следва да бъде стимулирано;
   ii) предоставяне на максимален достъп до информация и индивидуални пътища за осигуряване на сигурна и стабилна, висококвалифицирана трудова заетост съобразно нуждите и възможностите на хората; премахване на пречките пред хората, които навлизат или се завръщат на пазара на труда, като особено внимание се обърне на семействата с един родител и се насърчи постепенното пенсиониране с цел повишаване на доходите на възрастните хора и избягване на тяхното обедняване;
   iii) мерки за подпомагане, насърчаващи заетостта и способността за задържане на пазара на труда (например възможности за обучение на работното място и за обучение през целия живот); развиване на предприемачески дух, както и организация на труда, която да позволява на маргинализираните да започнат работа и да съвместят работата с усилията да се справят със социалните несгоди (например липса на подслон, отговорности във връзка с оказването на грижи или здравословни проблеми);
   iiii) наблюдение на прекратяването на трудова дейност от лицата в пенсионна възраст, в интерес на освобождаването на работни места;

43.  Счита, че политиките, насочени към повишаване заплащането на труда, следва да разгледат проблема във връзка с "капана" на ниското заплащане и с цикъла на ниското заплащане/липсата на заплащане за най-нисшите стъпала на пазара на труда, където индивидите могат да избират между несигурни, нископлатени, нискокачествени, слабо продуктивни работни места или безработица и/или бездействие; подчертава, че нуждата от гъвкавост при обезщетенията за безработица и социалните придобивки следва да бъде разгледана приоритетно; счита, че социално-осигурителните системи следва активно да мотивират хората да търсят нови възможности за работа, като в същото време насърчават готовността за промени чрез намаляване загубата на приходи и предлагане на възможности за образование и обучение; призовава органите, отговорни за разработването на политики, да използват концепцията за гъвкавост и сигурност в своите политики за повишаване на заплащането на труда;

44.  Призовава държавите-членки да преосмислят "политиките в полза на трудовата заетост", които се основават на прекомерно ограничаващи критерии и завишени условия за получателите на помощи и заставят хората да заемат работни места с ниско качество, които не осигуряват подобаващ жизнен стандарт;

45.  Предлага постигането на баланс между личната отговорност на лицата и предоставяната социална помощ, така че всеки един да може да живее достойно и да участва в обществения живот;

46.  Подчертава позицията на Съвета, че активните политики на пазара на труда следва да насърчават "качествената работа", да засилват социалната мобилност и да водят до редовна, добре заплатена и правно обезпечена трудова заетост с подобаваща социална закрила и достойни условия на труд и заплащане;

47.  Подчертава потенциала на социалната икономика, социалните предприятия, сектора от дейности с нестопанска цел и сектора на публичната заетост за предоставянето на субсидирани възможности за заетост и работна среда за уязвими групи, които следва да бъдат проучени и изцяло подкрепяни от държавите-членки и политиките на Общността (Европейския социален фонд, Регионалния и Кохезионния фондове и др.);

48.  Изразява съгласие с Комисията, че за онези, които не могат да се трудят поради различни причини (като сериозни увреждания, старост или нетрудоспособност, въздействие на постоянна или потомствена бедност и/или дискриминация, отговорност за семейството или за хора, нуждаещи се от грижи, или бедност на местността или региона), политиките на активна интеграция трябва да предоставят подпомагане на приходите и поддържащи мерки за избягване на бедността и социалната изолация и да дават възможност на тези хора за достоен живот и участие в обществото;

49.  Призовава държавите-членки да намалят данъчната тежест не само върху лицата с по-ниски доходи, но и върху лицата със средни доходи, за да се предотврати попадането на работниците в капана на ниското възнаграждение и да се възпре прибягването до недеклариран труд;

50.  Обръща внимание на социалните промени в Европа, които изменят социалния модел на домакинствата; призовава тези промени да бъдат взети предвид с оглед премахване на пречките за достъп до пазара на труда за неработещите партньори при съжителство на семейни начала без брак;

51.  Счита, че социалната икономика и социалните предприятия трябва да предоставят достойни условия на труд и заплащане, а също и да насърчават равенството между половете и антидискриминационните политики (като намаляване на разликата в заплащането за мъже и жени, спазване на колективните договори, плащане на минимални заплати и гарантиране на равно третиране);

52.  Отбелязва, че въпреки похвалните мерки за по-голямо участие във висшето образование държавите-членки следва да бъдат насърчавани да въвеждат и поддържат обучение в работни условия; призовава държавите-членки да разработват последователни политики по отношение на стажовете, които да предвиждат минимални гаранции и достойно заплащане, като освен това се противопоставят на сегашната тенденция за прикриване на работни места под формата на неплатени професионални стажове;

53.  Призовава Комисията и държавите-членки да разработят последователен подход, в рамките на образователните системи в ЕС, по отношение на процеса на професионално ориентиране, въз основа на сходни формули за обучение, които да дадат възможност на младите хора да получат обучение в професионално ориентирани области, избрани от тях, като част от професионалното им развитие; отбелязва, че системите за обучение следва да се основават на взаимното признаване на дипломите и удостоверенията за професионална квалификация, като следва да включват езиково обучение, с оглед на премахването на пречките пред общуването в рамките на Европейския съюз; счита, че мерките, свързани с преквалифициране, следва да постигнат баланс между емоционалното и професионалното благополучие, така че професионалната преквалификация да не се възприема като недостатък или пречка пред професионалното развитие;

54.  Обръща внимание върху необходимостта от насърчаване на активното участие на младите хора, възрастните хора и имигрантите във всички усилия за създаване на пазар на труда, насърчаващ интеграцията; призовава Съвета, Комисията и държавите членки да изготвят пакет от спешни мерки за борба срещу недекларирания труд, принудителния детски труд и неправомерната експлоатация на работници и да намерят решение за подвеждащото смесване на икономическата миграция с търсенето на убежище, както и смесването на същите с нелегалната имиграция; призовава държавите-членки да предложат законодателство с цел предотвратяване на експлоатацията на уязвими работници от страна на недобросъвестни работодатели и да подпишат и ратифицират Конвенцията на ООН за защита на правата на всички работници-мигранти и членовете на техните семейства;

Предоставяне на качествени услуги и гарантиране на достъп за уязвими и необлагодетелствани групи от населението

55.  Приветства становището на Комисията, че уредените със закон и допълващите схеми за социална сигурност, здравните услуги и социалните услуги от общ интерес трябва да играят превантивна и сближаваща обществото роля, да улесняват социалното приобщаване и да гарантират основните права; отбелязва нуждата да се гарантира развитието на висококачествени, достъпни, включително и финансово, дългосрочни грижи за хората в нужда, както и подкрепа за лицата, полагащи съответните грижи; призовава държавите-членки да открият и да се насочат към решаването на проблемите на лицата, полагащи грижи, които често пъти са принудени да останат извън пазара на труда;

56.  Изразява съгласие с Комисията, че всички услуги от общ интерес, включително мрежовите индустриални сектори като транспорт, телекомуникации, енергетика и други комунални и финансови услуги, следва да играят важна роля в осигуряването на социално и териториално сближаване и да допринасят за активното приобщаване;

57.  Подчертава, че достъпът до стоки и услуги следва да бъде право на всеки гражданин на ЕС, поради което приветства предложението на Комисията за хоризонтална директива, която допълва Директива 2000/78/EО и в чийто обхват са включени всички форми на дискриминация на основанията за дискриминация, посочени в член 13 от Договора за ЕО, като тя следва да подпомогне борбата с дискриминацията в области на живота извън трудовата заетост, включително дискриминация, основаваща се на увреждания, възраст, религия или убеждения и сексуална ориентация; същевременно счита, че следва да се постигне допълнителен напредък по отношение на прилагането на съществуващите директиви за борба с дискриминацията в Общността;

58.  Поощрява държавите-членки да обмислят въвеждането на социални тарифи за уязвимите групи от населението, например в областта на енергетиката и обществения транспорт, както и улеснения за получаване на микрокредити, така че да се насърчава активно приобщаване, а също така и безплатно здравно обслужване и образование за лицата, които изпитват материални затруднения;

59.  Насърчава Комисията и държавите-членки да увеличат задълженията за предоставяне на универсални услуги (например в сектора на телекомуникациите и пощенските услуги) с цел да укрепят достъпността и приемливостта на цената на основни услуги, а също и да увеличат целенасочените задължения за обществените услуги, насочени към справяне с проблемите на уязвимите и необлагодетелствани групи в обществото;

60.  Призовава Съвета да постигне споразумение за всеобщ ангажимент в ЕС за слагане край на съществуването на бездомни хора до 2015 г., като призовава за създаването от страна на държавите-членки на интегрирани политики за гарантиране на достъп до качествени жилища на приемлива цена за всички; настоятелно призовава държавите-членки да разработят "зимен план за спешни действия" като част от по-широка стратегия за справяне с проблема, свързан с бездомните хора, а също така и да създадат агенции, които да се занимават с предоставянето на жилища и достъпа до тези жилища, що се отнася до групи, подложени на дискриминация; предлага да се събират съпоставими данни за броя на бездомните лица и лошите жилища; призовава Комисията да разработи рамкова дефиниция на ЕС за бездомността и да представя ежегодно актуализирани сведения относно предприетите действия и постигнатия напредък в държавите-членки по отношение на премахването на бездомността;

61.  Настоятелно призовава държавите-членки да намалят детската бедност с 50 % до 2012 г., измервайки това намаление с помощта на показатели, които не са само икономически, като първи ангажимент по пътя към изкореняването на детската бедност в ЕС, както и да отпускат достатъчно средства с оглед постигането на тази цел; счита, че показателите, използвани за измерване на това намаление, следва специално да отчитат децата в семейства, живеещи в условия на крайна бедност;

62.  Подчертава важността на насърчаването на интегрирани услуги, които отговарят на множеството измерения на бедността и социалната изолация, обръщайки внимание, например, на връзката между бедността и бездомността, насилието, физическото и психическото здраве, равнището на образованост, социалната интеграция и интеграцията в общността, липсата на достъп до информационни технологии и инфраструктура и разрастването на "цифровата пропаст";

63.  Призовава държавите-членки да приемат подход "здраве във всички политики" и да разработят интегрирани социални и здравни политики за борба с неравенството в предоставянето на здравно обслужване, превенцията и резултатите от здравеопазването, по-специално доколкото става въпрос за уязвимите групи и за тези, които са най-трудно достъпни;

64.  Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават доброволческите дейности, както и да спомагат за социалната интеграция на лицата, които са загубили връзка с пазара на труда или вече не участват в него;

65.  Приветства съсредоточаването на Комисията върху по-добрата достъпност (наличие и приемлива цена) и по-доброто качество на услугите (включване на потребителите, наблюдение, оценка на изпълнението, добри условия на труд, равенство в политиките за назначаване на служители и предоставяне на услуги, координация и интеграция на услуги и адекватна физическа инфраструктура);

66.  Призовава държавите-членки да подобрят координацията на публичните услуги, по-специално връзките между услугите за деца и услугите за възрастни; настоятелно призовава държавите-членки да въведат програми за подпомагане на родителите в различни области, където бедността води до липса на познания, що се отнася до възпитанието на децата, и да гарантират, че телефонните линии в помощ на децата са обезпечени с достатъчно ресурси; набляга на това, че публичните услуги за деца и семейства трябва да гарантират, че са осигурени правилните структури, стимули, системи за управление на изпълнението, финансиране и работна сила, както и че работещите на първа линия имат необходимите умения, знания и увереност да предлагат по-добра превенция и ранна намеса, като освен това услугите трябва да откликват на нуждите на потребителите, по-специално на тези от уязвими семейства;

67.  Призовава държавите-членки да придадат по-голямо значение на обстоятелството, че намаляването на помощите за определени услуги, като например пари за храна, безплатни учебни материали и училищен транспорт, както и за важни, свързани със свободното време и извънучилищни, образователни възможности, би могло да доведе до непосредствена социална изолация, в частност за децата от социално уязвими семейства; подчертава необходимостта държавите-членки да осигурят равни възможности за интеграцията на всички деца посредством активна спортна политика в училищата и достъп до информационни технологии; призовава Комисията да включи услугите за децата, като например грижи за децата, училищен транспорт и хранене в училищата, в списъка на социалните услуги от общ интерес;

68.  Приветства деинституционализацията на хората с увреждания, но отбелязва, че това изисква насърчаване на предоставянето, в рамките на Общността, на комплексни висококачествени услуги, свързани с подпомагане и полагане на грижи, които подкрепят самостоятелния живот, правото на личен асистент, правото на контрол над собствения бюджет и пълното участие в обществения живот;

69.  Подчертава необходимостта държавите-членки да стимулират разработването и прилагането на комплексни местни, регионални и национални стратегии по отношение на застаряването на населението;

70.  Смята, че следва да се предприемат повече действия на равнище държави-членки и на равнище ЕС, за да се установи, изследва и реши въпросът с домашното насилие и малтретирането на деца и стари хора;

71.  Призовава държавите-членки да разработят по-конструктивен подход към политиката по отношение на наркотиците, като се даде приоритет по-скоро на образованието и лечението на зависимостта, отколкото на наказателните санкции;

72.  Призовава държавите-членки да дадат приоритет на мерките, насочени към общественото здравеопазване, чиято цел е да се справят пряко с неравенството, което съществува в степента на здравеопазването и достъпа до здравно обслужване в много общности на етнически малцинства;

73.  Отбелязва, че във всички държави-членки злоупотребата с алкохол и наркотици може да доведе до престъпност, безработица и социална изолация; следователно смята за неприемлив факта, че за много хора единственият начин да получат достъп до такова лечение и консултации минава през системата на затворите;

74.  Подчертава, че съществуват много форми на увреждания, включително двигателни проблеми, нарушения в зрението или слуха, проблеми с психическото здраве, хронични заболявания и затруднения при учене; изтъква факта, че хората с множество увреждания имат изключителни проблеми, както и хората, подложени на многостранна дискриминация;

75.  Призовава за дестигматизация на хората с психически увреждания и с проблеми при ученето, за насърчаване на психическото здраве и благосъстояние, за превенция на психическите разстройства, както и за заделяне на повече средства за лечение и грижи;

76.  Призовава държавите-членки да прилагат законодателството срещу трафика на хора и дискриминацията, и по-специално да подпишат, ратифицират и прилагат Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора;

77.  Настоятелно призовава всички държави-членки да гарантират политика на предоставяне на убежище, основана на зачитането на правата на човека, в съответствие с Конвенцията на ООН за статута на бежанците и другите съответни закони относно правата на човека, като същевременно насочват усилията си към прекратяване на зависимостта на търсещите убежище от отпусканите им помощи, като им позволят да работят, както и да обмислят създаването на повече канали за легална имиграция;

Подобряване координацията на политиките и участието на съответните заинтересовани страни

78.  Изразява своето съжаление, че Съвместният доклад на Комисията относно социалната закрила и социално приобщаване от 2008 г. не предоставя достатъчно стратегически поглед върху изкореняването на бедността и преодоляването на социалната изолация;

79.  Изразява съгласие с Комисията, че подходът на активното приобщаване трябва да насърчава интегриран процес на изпълнение на европейско, национално, регионално и местно равнище, с участието на всички съответни действащи лица (социални партньори, неправителствени организации, местни и регионални органи и др.), а също така да предвижда активното участие на самите лица в неравностойно положение при разработването, управлението, прилагането и оценяването на стратегиите;

80.  Подчертава необходимостта от общ пакет от мерки на европейско равнище с оглед предотвратяването и санкционирането на всякакъв вид малтретиране на малцинства, хора с уреждания и възрастни граждани, в контекста на конкретни действия за повсеместно понижаване на уязвимостта на тези социални групи, включително в материален аспект;

81.  Призовава Съвета и Комисията да дадат нов тласък на ясния стратегически поглед върху изкореняването на бедността и насърчаването на социалното приобщаване в контекста на Социалната програма за периода 2008–2012 г.; призовава за по-ясен ангажимент в следващия цикъл на отворения метод на координация, в областта на социалната закрила и социалното приобщаване, за динамична и ефективна стратегия на Общността, която да постави значими цели и да доведе до създаването на ефективни инструменти и до наблюдение, съсредоточено върху борбата с бедността, социалната изолация и неравенството; призовава Съвета и Комисията да се заемат с решаването на проблемите, свързани с различните процеси на координация (Лисабонската стратегия, Стратегията на ЕС за устойчиво развитие, Отворения метод на координация в областта на социалната закрила и социалното приобщаване), по начин, който да предвижда ясен ангажимент за премахване на бедността и насърчаване на социалното приобщаване по всички тези политики;

82.  Призовава Комисията, Комитета за социална закрила и държавите-членки да изработят конкретни цели за равенство между половете, с оглед на борбата с бедността и социалната изолация, включително политически действия за подпомагане на групите жени, изправени пред по-висок риск от бедност и социална изолация, като например нетрадиционни семейства и семейства с един родител, жени – имигранти, жени – политически бежанци, жени от етнически малцинства, както и възрастни жени и жени с увреждания;

83.  Насърчава социалните партньори да продължат усилията си, започнали вече със Съвместния анализ на социалните партньори и работната им програма за периода 2006–2008 г., насочени към интеграцията на хората в неравностойно положение на трудовия пазар; счита, че от една страна е необходимо по-добро управление за координиране на дейностите на социалните партньори, свързани с пазара на труда, а от друга – по-широк граждански диалог (с НПО и др.) относно социалното приобщаване отвъд трудовата заетост;

84.  Подкрепя гледната точка на Комисията за това, че що се отнася до Препоръка 92/441/EИО и отворения метод на координация в областта на социалната закрила и социалното приобщаване, са необходими подходящи показатели и комплексни национални системи за събиране и анализ на данни (например статистически данни за средния чист доход, домашното потребление, равнището на цените, минималните работни заплати, схемите за минималните доходи и съответните помощи); счита, че наблюдението и извършването на оценки на прилагането на стратегии за социално приобщаване и на докладите за напредъка на държавите-членки следва да демонстрират дали основното право на достатъчно средства и социално подпомагане, даващо възможност на хората да живеят достоен живот, се спазва във всяка държава-членка, а освен това и на регионално равнище;

85.  Приветства съобщението на Комисията, озаглавено "Подновен ангажимент за социална Европа – засилване на отворения метод на координация в сферите на социалната закрила и социалното приобщаване" (COM(2008)0418), в което се предлага да се засили социалният отворен метод на координация, като се подобрят неговата видимост и работни методи и се засили взаимодействието му с други политики; специално приветства предложенията на Комисията за определяне на цели за намаляване на бедността (като цяло, детската бедност, бедността при трудова заетост и постоянната дългосрочна бедност), за минимално равнище на дохода, осигуряван чрез пенсии, както и за достъп до здравно обслужване и за качество на същото (намаляване на детската смъртност, подобряване на здравето, увеличаване на продължителността на живота и т.н.);

86.  Призовава държавите-членки да предприемат ефективни мерки за постигане на целите от Барселона относно услугите, свързани с отглеждане на деца; призовава Комисията и държавите-членки да изготвят препоръки относно това, как да се задоволи нуждата от услуги, свързани с полагане на грижи, в Европа (по-специално организирането и финансирането на услуги за отглеждане на деца и за полагане на грижи за други лица в зависимо положение), включително определяне на конкретни цели и показатели, целящи осигуряване на улеснения за отглеждане на деца за 90 % от децата, в рамките на Европейския съюз, от раждането им до задължителната възраст за започване на училище, както и достатъчно ниво на предоставяните услуги, свързани с полагане на грижи за други зависими лица, до 2015 г.; подчертава факта, че всички услуги следва да отговарят на критериите за приемлива цена, достъпност и добро качество, така че отглеждането на деца и грижите за зависими лица да не представляват особен "риск от обедняване" за жените;

87.  Подчертава, че хората, намиращи се най-далече от пазара на труда, следва да се възползват в по-голяма степен от програми на Общността като Европейския социален фонд и инициативата EQUAL; призовава Комисията да извърши оценка на приноса на структурните фондове за целите на отворения метод на координация, въз основа на показателите за социално приобщаване, и да насърчи прилагането на разпоредбите на новия регламент за Европейския социален фонд и използването на финансиране по програма "Прогрес" за подпомагане на мерките за активно приобщаване и за проучване на възможностите за отпускане, по предназначение, на средства от Европейския социален фонд, или за определяне на конкретен бюджет за инициатива на Общността в тази област; смята, че това също така ще благоприятства създаването на мрежи от добри практики в борбата срещу бедността и ще поощри обмена на опит между държавите-членки;

88.  Призовава Комисията и държавите-членки да се ангажират с ефективни действия, предприети в контекста на Европейската година на борбата с бедността и социалната изолация, които следва да представляват съществена част от дългосрочните усилия за борба с бедността;

89.  Призовава Комисията да подкрепи важното и сигурно участие на децата във всички въпроси, които ги засягат, като се гарантират на всички деца равни възможности за участие;

o
o   o

90.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Комитета за социална закрила.

(1) ОВ L 245, 26.8.1992 г., стр. 46.
(2) ОВ L 245, 26.8.1992 г., стр. 49.
(3) OВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 321.
(4) ОВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22.
(5) OВ C 45 E, 23.2.2006 г., стр. 129.
(6) ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.
(7) OВ C 68 E, 18.3. 2004 г., стр .604.
(8) Приети текстове, P6_TA(2007)0541.
(9) Приети текстове, P6_TA(2008)0012.
(10) Приети текстове, P6_TA(2008)0286.
(11) Приети текстове, P6_TA(2008)0163.


Споразумение между Европейската общност и Украйна във връзка със запазването на ангажименти в областта на търговията с услуги *
PDF 260kWORD 31k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 9 октомври 2008 г. относно предложението за решение на Съвета относно сключването на Споразумението под формата на размяна на писма между Европейската общност и Украйна във връзка със запазването на ангажименти в областта на търговията с услуги, съдържащи се в Споразумението за партньорство и сътрудничество (COM(2008)0220 – C6-0202/2008 – 2008/0087(CNS))
P6_TA(2008)0468A6-0337/2008

(Процедура на консултация)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението за решение на Съвета (COM(2008)0220),

–   като взе предвид член 71, параграф 1 и член 80, параграф 2 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид член 300, параграф 3, алинея първа от Договора за ЕО, съгласно която Съветът се е консултирал с него (C6-0202/2008),

–   като взе предвид член 51 и член 83, параграф 7 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по международна търговия (A6-0337/2008),

1.  Одобрява сключването на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на Украйна.


Фондация на Комитета по международни счетоводни стандарти
PDF 287kWORD 48k
Резолюция на Европейския парламент от 9 октомври 2008 г. относно Фондацията на Комитета по международни счетоводни стандарти: преразглеждане на устава, публична отчетност и предложения за промяна на състава на IASB
P6_TA(2008)0469B6-0450/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 8 юли 2008 г.. по-специално относно управлението на Международния съвет по счетоводни стандарти (IASB),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти(1),

–   като взе предвид резолюцията си от 24 април 2008 г. относно Международните стандарти за финансова отчетност (IFRS) и управлението на Съвета по международни счетоводни стандарти (IASB)(2),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1358/2007 на Комисията от 21 ноември 2007 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1725/2003 относно приемането на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 8(3) относно оповестяване на информация за оперативни сегменти, и резолюцията на Парламента от 14 ноември 2007 г. относно проекта на регламент на Комисията(4),

–   като взе предвид резолюцията си от 14 ноември 2007 г. относно проекта на регламент на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) № 809/2004, по отношение на счетоводните стандарти, в съответствие с които се съставя историческата информация, съдържаща се в проспектите, и относно проекта на решение на Комисията за използване на информация от емитенти на ценни книжа от трети страни, изготвена в съответствие с международно приетите счетоводни стандарти(5),

–   като взе предвид резолюцията си от 24 октомври 2006 г. относно счетоводните стандарти, използвани от емитенти от трети страни, и съответствието им с IFRS, както е посочено в проекта на мерки за прилагане на Директивата за проспектите и Директивата за прозрачността(6), в която се излагат условията, при които Европейския съюз е приел процеса на конвергенция и еквивалентност между приетия от Европейския съюз IFRS и общоприетите счетоводни принципи (GAAP) на САЩ,

–   като взе предвид доклада на Фондацията на Комитета по международни счетоводни стандарти (IASCF), озаглавен "Преразглеждането на устава - публична отчетност и предложения за промяна на състава на IASB", от юли 2008 г.,

–   като взе предвид Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията(7),

–   като взе предвид член 108, параграф 5 от своя правилник,

А.   като има предвид, че от емитентите в ЕС се изисква да прилагат международните счетоводни стандарти за консолидираните си финансови отчети;

1.  Отбелязва, че IASCF е предложила да се създаде група за мониторинг; счита че тази група за мониторинг следва да има правото да препоръчва кандидати за попечители и да отговаря за одобряването на избора на попечители след съгласуван процес на издигане на кандидатури;

2.  Призовава за това, мониторинговата група да бъде включена в създаването на работна програма за IASB, за да се гарантира прозрачността и отчетността; признава, че последващия процес на създаване на счетоводни стандарти следва да остане незасегнат от ненужна намеса и да бъде завършен при пълно консултиране с всички заинтересовани страни, включително инвеститорите;

3.  Изразява своето съмнение дали е желателно създаването на група за мониторинг на този етап, преди да е стартирала втората фаза на процеса на консултация относно прегледа на управлението на IASB, и без ясен обзор на отношенията, които да се установят между групата за мониторинг и IASCF в устава на последната;

4.  Счита, че групата за мониторинг следва да отразява равновесието между най-важните валутни сфери в света, културното разнообразие, интересите на развитите и нововъзникващите икономики и международните институции, за които има счетоводни изисквания пред публичните органи, и които играят активна роля в насърчаването на прозрачността на финансовата отчетност и развитието на ефективното функциониране на капиталовите пазари, а също така и гарантирането на избягването на цикличността и осигуряване на стабилност на финансовите пазари и предотвратяване на системни рискове; счита, че Базелският комитет по банков надзор следва да бъде част от групата за мониторинг; отбелязва с одобрение предложението групата за мониторинг от самото начало да включва:

   - отговорния член на Комисията,
   - председателя на Комитета за развиващи се пазари към Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO),
   - председателя на Техническия комитет към IOSCO (или заместник-председателя или определения за председател на комисията по ценни книжа в случаите, когато председателя на регулаторен орган по ценни книжа от ЕС, председателят на японския надзорен орган по финансови услуги (Japan Financial Services Agency) или председателят на Комисията по ценни книжа и борси на САЩ (US Securities and Exchange Commission) е същевременно и председател на Техническия комитет към IOSCO),
   - председателя на японския надзорен орган (Japan Financial Services Agency),
   - председателя на Комисията за ценни книжа и борси на САЩ (US Securities and Exchange Commission), и
   - председателя на Базелския комитет по банков надзор;

5.  Изразява съжаление от факта, че не са проведени консултации с Европейския парламент относно създаването на Международна консултативна група по счетоводна отчетност;

6.  Счита, че регулаторните органи за финансовите пазари в ЕС също следва да бъдат представени в групата за мониторинг ; подчертава, че никоя организация не бива да бъде представена в групата за мониторинг с повече от един представител;

7.  Подчертава комплексната институционална рамка на групата за мониторинг; подчертава необходимостта тя има на разположение ефективни механизми за сътрудничество, за да гарантира нейната оперативност и изпълнение на основните й отговорности; настоява в тази връзка, членовете на групата за мониторинг да имат достатъчно правомощия, за да е гарантирано, че ще могат да носят политическа отговорност;

8.  Изразява загриженост относно това, че някои от предложените членове на групата за мониторинг не изискват от местните емитенти да прилагат IFRS; счита, че членството в групата може да стане ефективно само след като се поеме ангажимент, IFRS да бъдат въведени като вътрешен стандарт; подчертава, че никоя страна не бива да бъде представена в групата за мониторинг с повече от един представител;

9.  Приема за сведение, че IASCF предвижда увеличение на членовете на IASB от 14 на 16; счита това увеличение за приемливо, тъй като то може да доведе до по-добро равновесие в IASB, по-специално ако предложението на IASCF е насочено към това да се гарантира успоредни действия към повечето важни световни валутни сфери;

10.  Призовава да се сключи меморандум за разбирателство между Парламента, Съвета и Комисията, така че да се определят условията за асоцииране на законодателите към работата на групата за мониторинг, ако такава група е създадена на този етап;

11.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, Европейската централна банка и Комитета на европейските регулаторни органи по ценни книжа, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ L 243, 11.9.2002 г.,стр. 1.
(2) Приети текстове, P6_TA(2008)0183.
(3) ОВ L 304, 22.11.2007 г., стр. 9.
(4) Приети текстове, P6_TA(2007)0526.
(5) Приети текстове, P6_TA(2007)0527.
(6) OJ C 313E, 20.12.2006, p. 116.
(7) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.


Положението в Беларус
PDF 283kWORD 62k
Резолюция на Европейския парламент от 9 октомври 2008 г. относно положението в Беларус след парламентарните избори, проведени на 28 септември 2008 г.
P6_TA(2008)0470RC-B6-0527/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид предходните си резолюции относно положението в Беларус, и по-специално тази от 22 май 2008 г.(1),

–   като взе предвид декларацията на Европейската комисия от 21 ноември 2006 г. относно готовността на Европейския съюз да поднови своите отношения с Беларус и с нейния народ в рамките на Европейската политика на добросъседство (ЕПД),

–   като взе предвид декларацията на председателството на Съвета от 26 август 2008 г. от името на ЕС във връзка с освобождаването на Сергей Парсюкевич и Андрей Ким,

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 15-16 септември 2008 г. относно Беларус,

–   като взе предвид предварителните резултати от мисията от 29 септември 2008 г. на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за наблюдаване на изборите в Беларус,

–   като взе предвид изявлението на председателството на Съвета на Европейския съюз относно парламентарните избори в Беларус на 30 септември 2008 г.,

–   като взе предвид член 103, параграф 4 от своя правилник,

А.   като има предвид, че след като между 16 и 20 август 2008 г. беларуските власти освободиха политическите затворници Александр Козулин, Сергей Парсюкевич и Андрей Ким, в Беларус понастоящем няма други международно признати политически затворници, които да са лишени от свобода;

Б.   като има предвид, че ЕС отчита освобождаването на политическите затворници като значима стъпка от страна на Беларус в посока приемане на основните ценности на демокрацията, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава и като има предвид, че това беше едно от предусловията за преразглеждане на ограничителните мерки, които понастоящем се прилагат по отношение на някои водещи политически фигури в Беларус, както и за постепенното възобновяване на отношенията с Беларус;

В.   като има предвид, че на 10 юли 2008 г. президентът Александър Лукашенко призова публично за открито и демократично провеждане на изборите и че той отново отправи този призив по време на телевизионно предаване на 29 август 2008 г., като обеща, че изборите ще бъдат безпрецедентни по отношение на честното им провеждане;

Г.   като има предвид, че демократичното провеждане и плуралистичният аспект на парламентарните избори, запланувани за 28 септември 2008 г., бяха считани от ЕС за още една възможност за Беларус да покаже, че зачита демократичните стойности и европейските стандарти;

Д.   като има предвид, че в този контекст ЕС приветства разполагането на наблюдатели на Офиса за демократични институции и човешки права на ОССЕ, подчерта значението на осигуряването на ефективен достъп на тези наблюдатели до всички етапи на избирателния процес, в това число до преброяването на гласовете, и подчерта по-специално значението на зачитането на правата на опозицията, едновременно по отношение на участието в изборите и на достъпа до комисиите за наблюдение на изборите и средствата за масово осведомяване;

Е.   като има предвид, че в случай на гладко протичане на изборите ЕС бе подготвен да започне преразглеждането на ограничителните мерки спрямо лидерите на Беларус, както и да предприеме положителни и конкретни мерки, които да доведат до постепенно възстановяване на отношенията с Беларус;

Ж.   като има предвид, че не бяха предприети действия във връзка с искането от страна на Обединените демократични сили на Беларус правителството да участва в открит диалог относно избирателния процес; като има предвид, че кандидатите на опозицията изразиха загриженост по отношение на справедливото провеждане на изборите, като се позоваха на своята липса на доверие по отношение на процеса на гласоподаване и очакваното провеждане на преброяването на гласовете;

З.   като има предвид, че мисията на ОССЕ за наблюдение на изборите заяви в предварителните си заключения, че независимо от някои незначителни подобрения, изборите от 28 септември 2008 г., проведени в обстановка на строг контрол, с едва доловима кампания и белязани от липсата на прозрачност при преброяването на гласовете и събирането на резултатите от различните избирателни секции, в края на краищата не отговарят на международно признатите демократични стандарти;

И.   като има предвид, че опозицията, която не спечели нито едно от общо 110 места, заяви, че изборите са фарс, изразявайки опасението, че "флиртът" на президента Лукашенко с демокрацията е приключил и призова ЕС и САЩ да не признават резултатите от изборите;

Й.   като има предвид, че председателят на беларуската Централна избирателна комисия – Лидия Ярмошина, обяви изборите за "свободни и честни";

К.   като има предвид, че приблизително 800 поддръжници на опозицията са протестирали в Минск, късно през деня на изборите;

1.  Изразява задоволство от факта, че бяха освободени политическите затворници Александр Козулин, Сергей Парсюкевич и Андрей Ким; продължава да очаква, въпреки това, те да се ползват с всички граждански права, които са гарантирани на гражданите на Беларус от Конституцията на Република Беларус;

2.  Изразява съжаление, че очакваният от ЕС значителен напредък за интересите на народа на Беларус по отношение на развитието на демокрацията в Беларус не се осъществи и че независимо от някои незначителни подобрения, парламентарните избори в Беларус от 28 септември 2008 г. в края на краищата не бяха в съответствие с международните стандарти;

3.  Счита, че избраният в Беларус парламент е със съмнителна легитимност по отношение на демократичния избор;

4.  Изразява загриженост във връзка с факта, че проведеният на 28 септември 2008 г. в Минск митинг на опозицията е окачествен от Министерството на вътрешните работи като грубо нарушение на обществения ред, както и във връзка със съобщенията, че информация относно митинга ще бъде изпратена до главната прокуратура за проверка на законноста; призовава властите на Беларус да зачитат основните права на свобода на събранията и свобода на словото, както е предвидено от Конституцията на Беларус;

5.  Изтъква, че докато ЕС е отбелязал неотдавнашното освобождаване на някои активисти на демократичната опозиция и е имал надежда за подобрение в организирането на изборите, наблюдаващата се от дълго време неспособност да се организират свободни и честни избори ще бъде допълнителна пречка за Беларус и ще продължава да бъде сериозно предизвикателство за отношенията между Беларус и Европейския съюз;

6.  Призовава правителството на Беларус да потвърди своите изявления относно волята да подобри сътрудничеството с ЕС и да създаде по-благоприятни условия за започване на разговори между ЕС и Беларус;

7.  В тази връзка призовава правителството на Беларус да положи усилия за провеждане в бъдеще на истински демократични избори в съответствие с международните демократични стандарти, като въведе промени в изборното законодателство и практика, като:

   a) създаване на честни условия и възможности за всички кандидати да проведат истинска предизборна кампания;
   б) гарантиране, че всички партии, които участват в изборите, са представени в избирателните комисии на всички равнища, по-специално на равнище местни избирателни комисии;
   в) гарантиране, че процедурата по гласуване изключва всички съмнения по отношение на възможности за измама в тази връзка;
   г) премахване на системата за ранно гласуване или поне гарантиране, че гласовете, подадени по тази система, са обект на отделна процедура, различна от тази за нормално подадените гласове, и че резултатите от ранното гласуване се записват отделно в избирателните протоколи;

8.  Настоятелно призовава правителството на Беларус да зачита правата на човека, като:

   a) извърши необходимите промени в Наказателния кодекс на Беларус, като отмени членове 193, 367, 368 и 369-1, някои от които, и по-специално член 193, са цитирани от "Амнести интернешънъл" и с които често се злоупотребява като средство за репресия;
   б) се въздържа от заплашване с наказателно преследване на студенти, изключени от университет поради техните граждански убеждения и принудени да продължат своето образование в чужбина, в това число за неотбиване на военната служба в Беларус;
   в) премахне всички пречки пред регистрирането на НПО в Беларус;
   г) подобри отношението към и зачитането на националните малцинства, в това число признаването на легитимно избрания Съюз на поляците в Беларус, начело на който стои Анжелика Борис, на културата, църквите, образователната система и историческото и материално наследство,
  

за да се прекрати самоналожената изолация на Беларус от останалата част на Европа и с цел да се подобрят значително отношенията между ЕС и Беларус;

9.  Припомня, че на 21 ноември 2006 г. Европейският съюз изрази своята готовност да възобнови отношенията си с Беларус и с нейния народ в рамките на европейската политика на добросъседство, веднага след като беларуското правителство покаже, че затича демократичните ценности и основните права на беларуския народ;

10.  Призовава Съвета и Комисията да продължат диалога с Беларус и да разработят политика по отношение на нея, която да бъде обвързана със строги положителни условия, основаващи се на постепенен подход, съдържащ критерии, срокове, клауза за преразглеждане и подходящи финансови средства;

11.  Призовава Съвета и Комисията да обсъдят възможността за избирателно преразглеждане и евентуално спиране на съществуващите ограничителни мерки, с цел да се осигурят предимства за обикновените граждани и да се насърчи развитието на свободно общество;

12.  Призовава Съвета и Комисията да не отменят забраната за издаване на визи на лица, които са пряко замесени в нарушения на нормите за демократични избори и на правата на човека; призовава да се обсъди възможността за частично спиране за срок от шест месеца на тази санкция за други държавни служители, при условие че през този период бъде изменен преди пълното му прилагане налагащият ограничения Закон за средствата за масово осведомяване, приет в края на юни 2008 г.;

13.  Призовава Съвета и Комисията да предприемат допълнителни мерки за улесняване и либерализиране на визовите процедури за беларуски граждани, тъй като подобно действие е от решаващо значение за постигане на главната цел на политиката на ЕС спрямо Беларус, а именно улесняване и активизиране на контактите между хората и демократизиране на тази страна; настойчиво ги призовава в тази връзка да обмислят възможността за понижаване на таксите за издаване на визи за беларуски граждани, влизащи в Шенгенското пространство, което е единственият начин да се предотврати нарастващата изолация на Беларус и на нейните граждани; призовава беларуските органи на управление да преустановят своята практика на издаване на изходни визи за гражданите, по-специално за децата и студентите;

14.  Призовава Съвета и Комисията да обсъдят възможността за избирателно прилагане спрямо Беларус на Европейския инструмент за съседство и партньорство(2) и на Европейския инструмент за правата на човека и демокрацията(3), като предоставят по-силна подкрепа на гражданското общество в Беларус и по-специално като увеличат финансовата си подкрепа за независимите средства за масово осведомяване, за неправителствените организации и за беларуските студенти, следващи в чужбина; приветства финансовата подкрепа, оказвана от Комисията на беларуския Европейски хуманитарен университет в изгнание във Вилнюс (Литва); призовава Съвета и Комисията да приканят беларуското правителство в знак на добра воля и на положителна промяна да позволи на Европейския хуманитарен университет в изгнание във Вилнюс да се завърне по законен път в Беларус и да се установи отново в Минск, при подходящи за своето бъдещо развитие условия; призовава Съвета и Комисията да предоставят финансова подкрепа на независимия беларуски телевизионен канал "Белсат";

15.  Призовава Съвета и Комисията да разгледат мерките за подобряване на стопанската обстановка, търговията, инвестициите, енергийната и транспортната инфраструктура и трансграничното сътрудничество между ЕС и Беларус, с цел да се окаже принос за благоденствието и благосъстоянието на беларуските граждани, както и за възможностите те да поддържат контакти и да пътуват безпрепятствено до ЕС;

16.  Изразява съжаление във връзка с решението на беларуските органи да откажат неколкократно през последните две години издаването на входни визи за членове на Европейския парламент и на националните парламенти; призовава белоруските органи на управление да не създават допълнителни пречки за посещение на страната от делегацията на Европейския парламент за връзки с Беларус;

17.  Приветства волята на беларуския народ да защитава независимостта и териториалната цялост на страната;

18.  Приветства подхода, прилаган досега от беларуските органи на управление, въпреки оказвания върху тях огромен натиск, да не признават едностранно обявената независимост на Южна Осетия и на Абхазия;

19.  Осъжда факта, че Беларус е единствената страна в Европа, в която все още е в сила смъртното наказание, в разрез с европейските ценности;

20.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, на парламентите и правителствата на държавите-членки, на генералния секретар на Организацията на обединените нации, на парламентарните асамблеи на ОССЕ и на Съвета на Европа, на секретариата на Общността на независимите държави и на парламента и правителството на Беларус.

(1) Приети текстове, P6_TA(2008)0239.
(2) OВ L 310, 9.11.2006 г., стр. 1.
(3) OВ L 386, 29.12.2006 г., стр. 1.


Временно прекратяване на кръга от преговори "Доха" на Световната търговска организация и бъдеще на Програмата за развитие от Доха
PDF 270kWORD 41k
Резолюция на Европейския парламент от 9 октомври 2008 г. относно временното прекратяване на кръга от преговори "Доха" на Световната търговска организация и бъдещето на Програмата за развитие от Доха
P6_TA(2008)0471RC-B6-0521/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид Министерската декларация от Доха на Световната търговска организация (СТО) от 14 ноември 2001 г.,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно Програмата за развитие от Доха,

–   като взе предвид заключителния документ от годишната сесия на Парламентарната конференция по въпросите на СТО за 2008 г., приета с консенсус на 12 септември 2008 г. в Женева,

–   като взе предвид член 103, параграф 4 от своя правилник,

А.   като има предвид, че срещата на министерско равнище в рамките на СТО имаше за цел приключването на кръга от преговори за развитие "Доха", спрели в края на юли 2008 г.;

B.  Б като има предвид провала на преговорите в Женева през юли 2008 г.; като има предвид, че по определени въпроси беше постигнат известен напредък, но други въпроси, важни за постигането на споразумения по всички условия, не бяха уредени в рамковото споразумение;

В.   като има предвид, че интересите на развиващите се страни и най-вече на най-слабо развитите страни, както и, че ангажиментът от страна на всички членове на СТО към кръга от преговори за развитие "Доха" следва да бъдат в центъра на преговорите;

Г.   като има предвид, че един евентуален неуспех за приключване на кръга от преговори за развитие "Доха" би допринесъл към настоящата икономическа несигурност в световен план и би могъл да постави под съмнение надеждността на многостранната търговска система, което да доведе до преминаване към двустранни и регионални търговски споразумения;

1.  Изразява дълбоко разочарование и загриженост относно безизходното положение, възникнало на срещата на министерско равнище на СТО, състояла се през юли 2008 г.;

2.  Отново заявява безрезервната си ангажираност с многостранния подход към търговската политика и с такава СТО, която е способна да гарантира цялостен, амбициозен и балансиран резултат за международната търговия въз основа на пълното зачитане на Целите на хилядолетието за развитие на Организацията на обединените нации;

3.  Убеден е, че успешно приключване на кръга от преговори "Доха" би могло да е стабилизиращ фактор в настоящата обстановка, която се характеризира с икономическа и финансова криза;

4.  Счита, че, независимо какъв ще е напредъкът по Програмата за развитие от Доха, СТО трябва последователно и спешно да се занимава, заедно с други международни организации, с новите глобални предизвикателства, в които търговията играе роля, като например продоволствената сигурност, енергията, помощта за търговията и изменението на климата;

5.  Напълно осъзнава трудностите на принципа на единния ангажимент; признава постигнатия до момента напредък в преговорите, който следва да представлява важна и солидна основа за следващата среща с оглед на по-нататъшното провеждане на кръга от преговори "Доха" и на постигане на успешен резултат;

6.  Призовава ЕС и САЩ, както и Г20, в качеството им на нови основни икономически участници, да поемат своите отговорности в текущите преговори, да зачитат напълно духа на кръга от преговори "Доха" и да положат всички усилия за постигането на споразумение във възможно най-кратки срокове; отново подчертава, че е важно да се прави разграничение между развиващи се страни и страни с възникваща пазарна икономика;

7.  Призовава Индия и САЩ да намерят политическо решение на въпроса за условията за прилагане на специални защитни механизми, за да се гарантира справедливо равновесие между будещите безпокойство въпроси, свързани с търговията, и тези, свързани с продоволствената сигурност, така че преговорите в Женева относно Програмата за развитие от Доха да могат да продължат по други нерешени въпроси;

8.  Призовава развитите и по-напредналите развиващи се страни да последват инициативата на ЕС "Всичко, освен оръжия", която гарантира 100% безмитен и освободен от квоти пазарен достъп за най-слабо развитите страни; подчертава също така значението на Помощта за търговия;

9.  Счита, че в преговорите по Програмата за развитие от Доха следва да се дава приоритет на нуждите на развиващите се и особено на най-слабо развитите страни, като развитието е в основата на всички съображения;

10.  Счита, че трудностите по отношение на Програмата за развитие от Доха подчертават необходимостта от незабавно уреждане, след завършването на кръга от преговори "Доха", на въпроса за реформата на СТО с цел повишаване на нейната ефективност, прозрачност и демократична легитимност, както и по-добрата отчетност, прозрачност, представителност и интеграция на организацията в по-широкообхватната система на световното управление; счита, че парламентаристите трябва да упражняват дори по-строг и ефективен контрол в областта на международната търговия;

11.  Отново подчертава необходимостта от целенасочена техническа помощ и изграждане на капацитет, за да се помогне на развиващите се страни да се включат ефективно в Програмата за развитие от Доха;

12.  Призовава Комисията и Съвета да изготвят споразумение в духа на Лисабонския договор, за да се гарантира пълноценно участие на Парламента в международните търговски преговори, които води ЕС;

13.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки и на генералния директор на СТО.


Използване на символите на Съюза в Парламента (нов член 202а)
PDF 354kWORD 44k
Решение на Европейския парламент от 9 октомври 2008 г. за добавяне в Правилника за дейността на нов член 202а относно използването на символите на Съюза в Парламента (2007/2240(REG))
P6_TA(2008)0472A6-0347/2008

Европейският Парламент,

–   като взе предвид резолюцията си от 11 юли 2007 г. относно свикването на Междуинституционалната конференция(1), по-специално параграф 23 от нея,

–   като взе предвид писмото на своя председател от 12 септември 2007 г.,

–   като взе предвид значението на символите за приобщаването на гражданите към Европейския съюз и за изграждането на европейска идентичност, която допълва националната идентичност на държавите-членки,

–   като взе предвид факта, че символите се използват повече от 30 години от всички европейски институции и бяха официално одобрени от Европейския съвет през 1985 г.(2),

–   като взе предвид членове 201 и 202 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по конституционни въпроси (A6-0347/2008),

1.  Решава да внесе в своя правилник долупосоченото изменение;

2.  Решава, че настоящото изменение влиза в сила в деня след неговото приемане;

3.  Възлага на своя председател да предаде за сведение настоящото решение на Съвета и на Комисията.

Текст в сила   Изменение
Изменение 1
Правилник за дейността на Европейския парламент
Дял XIII – Разни – Член 202а (нов)
Член 202а
Символите на Съюза
1.  Парламентът признава и приема следните символи на Съюза:
– знамето, на което е изобразен кръг, съставен от дванадесет златни звезди върху син фон;
– химна, основан на "Ода на радостта" от Девета симфония на Лудвиг ван Бетовен;
– девиза "Единство в многообразието".
2.  Парламентът чества Деня на Европа на 9 май.
3.  Знамето се издига във всички сгради на Парламента и по повод на официални събития. Знамето се използва във всички заседателни зали на Парламента.
4.  Химнът се изпълнява при откриването на всяко учредително заседание и на други тържествени заседания, по-специално за приветстване на държавни или правителствени ръководители или за посрещане на нови членове след разширяване.
5.  Девизът се възпроизвежда върху официалните документи на Парламента.
6.  Бюрото разглежда допълнителното използване на символите в рамките на Парламента. Бюрото определя реда и условията за прилагане на настоящия член.

(1) OВ C 175 E, 10.7.2008 г., стр. 347.
(2) Европейски съвет в Милано, състоял се на 28 и 29 юни 1985 г.


Недостиг на вода и сушите в Европейския съюз
PDF 317kWORD 104k
Резолюция на Европейския парламент от 9 октомври 2008 г. относно посрещането на предизвикателствата, свързани с недостига на вода и сушите в Европейския съюз (2008/2074(INI))
P6_TA(2008)0473A6-0362/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 18 юли 2007 г., озаглавено "Посрещане на предизвикателствата, свързани с недостига на вода и сушите в Европейския съюз" (COM(2007)0414) ("съобщението"),

–   като взе предвид Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите(1) (Рамкова директива за водите (РДВ),

–   като взе предвид доклада за оценка на въздействието и изследванията, изготвени от Института за европейска политика в областта на околната среда (IEEP) и Европейската агенция за околна среда (ЕАОС),

–   като взе предвид резолюцията си от 4 септември 2003 г. относно съобщението на Комисията относно управление на водите в развиващите се страни и приоритети на сътрудничеството на ЕС за развитие(2),

–   като взе предвид своята резолюция от 18 май 2006 г. относно природните бедствия (горски пожари, суши и наводнения) – селскостопански аспекти(3),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на Комисията по регионално развитие и Комисията по земеделие и развитие на селските райони (A6-0362/2008),

A.   като има предвид, че въпросът с недостига на вода и сушите не се ограничава географски до Европейския съюз, а има международно отражение и е глобален проблем; като има предвид, че вече съществуват международни конфликти за вода, като опасността от тях се наблюдава все по-често;

Б.   като има предвид, че водата е от съществено значение за живота и е общо благо, което не бива да се свежда до обикновена стока; като има предвид, че гарантирането на равен достъп до вода за всички, включително за бъдещите поколения, следва да е ръководен принцип на всяка политика за водите;

В.   като има предвид, че недостигът на вода и сушите представляват сериозно предизвикателство със значими социално-икономически последици и последици за околната среда в ЕС; като има предвид, че цялостното икономическо въздействие на сушата на равнище ЕС за последните 30 години се оценява на 100 млрд. евро;

Г.   като има предвид, че недостигът на вода и сушите вече засягат различни части на ЕС, като около една пета от населението на ЕС живее в страни, изпитващи проблеми по отношение на водните си ресурси;

Д.   като има предвид, че опустиняването, което засяга страните от Общността в различна степен, води до обедняване на природната околна среда и до деградация на почвите и загуба на тяхното земеделско качество;

Е.   като има предвид, че явленията недостиг на вода и засушаване не са еднакво интензивни във всички региони на ЕС, а се проявяват най-осезаемо в по-южните държави-членки;

Ж.   като има предвид, че са налице значителни регионални различия в начина, по който се проявяват проблеми, произтичащи от недостига на вода и сушата; като има предвид, че най-добре би било мерките за справяне с тези проблеми да се основават на регионален подход;

З.   като има предвид, че през последните 30 години недостигът на вода и сушите зачестяват и се засилват и изменението на климата вероятно ще влоши положението, като доведе до нарастване на хидрологичните бедствия в и извън ЕС, с вероятно отражение както върху качеството, така и върху количеството на водните ресурси;

И.   като има предвид, че тенденциите в използването на водата са неустойчиви, като ЕС продължава да разхищава 20 % от водата си поради неефикасност;

Й.   като има предвид, че с интензивната суша, придружавана от слаби превалявания, се увеличава опасността от горски пожари, както стана ясно от опустошителните пожари, които наскоро засегнаха Южна Европа;

К.   като има предвид, че не съществува цялостна надеждна научно-техническа оценка на количеството на водата; като има предвид, че наличната информация на регионално равнище и относно сезонните промени е много ограничена;

Л.   като има предвид, че недостигът на вода може да бъде в резултат на естествени причини, човешки дейности или взаимодействие между тези два фактора, както поради прекомерно потребление на природните ресурси, така и поради влошаване на качеството на водата; като има предвид, че неправилната употреба на водата е една от причините за опустиняването;

М.   като има предвид, че туризмът увеличава още повече търсенето на вода, особено през летния период и в крайбрежните райони на Южна Европа;

Н.   като има предвид, че повишаването на осведомеността и предоставянето на достатъчна информация на гражданите под различни форми, например посредством информиране и образователни кампании, е от ключово значение за обуславянето на промяна в поведението и практиките, както и за появата на култура на пестене и ефективно използване на вода;

О.   като има предвид, че общественото водоснабдяване е основна обществена услуга, свързана с общественото здраве, което не бива да търпи сътресения;

П.   като има предвид, че недостигът на вода и засушаването са сложен проблем на околната среда и като такъв следва да бъдат регулирани в тясна връзка с други въпроси на околната среда и като се вземат предвид тези други въпроси;

Р.   като има предвид, че земеделието като производителен сектор изпитва осезаемо последствията от недостига на вода и сушите, като същевременно играе важна роля за устойчивото управление на наличните водни ресурси;

С.   като има предвид, че многофункционалното земеделие в ЕС играе важна роля за запазване на ландшафта, на биоразнообразието и на чистотата на водите и следователно се нуждае от финансова подкрепа за определени мерки, както и от научно експертно мнение в областта на управлението на водите;

Т.   като има предвид, че недостигът на вода и сушите са значителен фактор за увеличението на цените на земеделските суровини; като отчита необходимостта от гарантиране на стабилно снабдяване на населението с хранителни продукти;

У.   като има предвид, че в земеделието са необходими големи количества вода и тъй като по тази причина то зависи от снабдяването с вода, земеделието трябва да бъде включено като отговорен участник в интегрираните регионални системи за управление на водите с оглед на балансирано ползване на водите, прекратяване на разхищаването им, приспособено планиране на ландшафта и културите, както и предпазване на водите от замърсяване;

Ф.   като има предвид, че сушите също така благоприятстват разпространението на определени фитосанитарни вредители и това води до значително намаляване на реколтата;

Х.   като има предвид, че Четвъртият доклад на Комисията за икономическото и социално сближаване (COM(2007)0273) определя изменението на климата, и по-специално засушаването и недостига на вода, като едно от новите предизвикателства със значими териториални последици, които до момента са засегнали 11 % от населението и 17 % от територията на ЕС и с които политиката на сближаване трябва да се справи;

1.  Приветства съобщението и подкрепя първия предложен набор от политически възможности за действие, но изразява съжаление, че неговият обхват е ограничен само до равнището на ЕС и държавите-членки; припомня, че недостигът на вода и сушите са проблем с международно измерение и че трябва да се предприемат съответните действия;

2.  Подчертава, че междурегионалното и трансгранично естество на речните басейни може да има сериозни трансгранични последици за регионите нагоре и надолу по течението и че е необходимо държавите-членки, както и регионалните и местните органи на управление да си сътрудничат по въпроса за недостига на вода и сушите, като се осигури устойчиво и справедливо използване на водните ресурси; счита, че спецификата на проблема с недостига на водата и сушите изисква координирано действие на равнище ЕС и държавите-членки, както и на равнището на регионалните и местните органи на управление;

3.  Изразява съжаление, че Комисията се ограничава до насърчаване на общи цели, като предлага единствено ограничен брой точни мерки и никакъв конкретен график за тяхното изпълнение в региони, застрашени от недостиг на вода и суши; изразява съжаление за липсата на реалистични цели и времеви ограничения за постигането им, както и за липсата на акцентиране върху необходимостта от тясно сътрудничество с органите на национално, регионално и местно управление; призовава Комисията да представи текуща програма, по-конкретно доклад за напредъка през 2009 г. и преглед и развитие на стратегията на Европейския съюз;

4.  Подчертава значението на регионите като движеща сила за технологичните иновации в областта на водите, като се има предвид, че водната ефективност ще бъде все по-важен фактор за конкурентноспособността; затова настоятелно призовава регионалните органи на управление да разглеждат възможности за национално и международно междурегионално сътрудничество, обмен на информация и стратегически партньорства с оглед организиране на ефективно регионално управление на водите;

5.  Призовава регионалните и местните органи на управление да се възползват от големите възможности, предоставяни от Структурните фондове, и да инвестират в подобряването или подновяването на съществуващата инфраструктура и технологии (и по-специално в регионите, където се разхищават водни ресурси поради течове във водопроводните тръби), в това число по-специално в чистите технологии, които улесняват ефективното използване на водата и могат да се свържат към интегрираното управление на водните ресурси, по-специално за справяне с предизвикателството на водната ефективност (по отношение на спестяването и повторното използване на вода) за целите на потреблението в секторите на промишлеността и селското стопанство, както и в местните домакинства;

6.  В тази връзка счита, че отделянето на финансови средства за инфраструктура следва да бъде свързано с мерките по изпълнение, с цел подобряване на управлението и снабдяване с качествена вода съобразно съществуващите потребности;

7.  Припомня, че при управлението на водни ресурси следа да се предпочита подход, основаващ се на търсенето; въпреки това изразява становището, че ЕС следва да приеме всеобхватен подход при управлението на водните ресурси, съчетаващ мерки за управление на търсенето, мерки за оптимизиране на наличните ресурси във водния цикъл и мерки за създаване на нови ресурси, и че подходът трябва да включва екологични, социални и икономически съображения;

8.  Отбелязва, че следва също да се разгледат мерки, свързани със снабдяването, с оглед постигане на най-ефективно от икономическа и екологична гледна точка решение, оптимизиране равновесието между снабдяване и търсене и гарантиране на непрекъснато обществено водоснабдяване, включително в условия на суша, в съответствие с принципа за устойчиво развитие; изразява становището, че следва да бъдат насърчавани действия за установяване на ефективна йерархия на използването на водата и че изграждането на съоръжения за пренасяне на вода на големи разстояния не следва да бъде решение на проблема с недостига на вода; въпреки това подчертава значението, което свързаните със снабдяването мерки могат да имат върху най-засегнатите от недостиг на вода и засушаване райони, като тези мерки могат да бъдат традиционни възможности, като изграждане на инфраструктура за регулиране на речните корита или алтернативни и новаторски решения, като например устойчиво повторно използване на отпадъчни води или обезсоляване;

9.  Подчертава приноса на европейските земеделски стопани в борбата срещу ерозията на почвата и опустиняването и изисква признаването на съществената роля на европейския производител за запазването на растителната покривка в засегнатите от продължителните суши и региони или в регионите, застрашени от навявания на пясък; подчертава специалното благотворно влияние на трайните насаждения, овощните градини и лозята, пасищата, тревните площи и горските насаждения за прихващането на вода;

10.  Подчертава важността на въпроса за управлението на водите в планинските райони и призовава Комисията да подтикне местните и регионални органи на управление към насърчаване на дух на солидарност между потребителите в долната и горната част на реките;

11.  Припомня връзката между изменението на климата, недостига на вода и сушите, и интегрираната грижа за територията, насочена към запазване и съхраняване на местните водни ресурси, и изразява дълбока загриженост относно евентуалното въздействие върху общественото здраве; призовава за отчитане на тяхното въздействие върху водните ресурси при изготвянето на политики за борба с изменението на климата: изисква да се проведе задълбочено проучване на взаимните връзки между разработването на биогорива и наличието на водни ресурси; също така призовава за извършване на особена оценка на инсталациите с голямо потребление на водни ресурси; подчертава необходимостта от включване на въпроса с водата във всички области на политиката и от създаване на истински интегриран подход при разглеждането му, включително всички финансови и правни инструменти на ЕС; подчертава, че всички политически равнища (национално, регионално и местно) следва да бъдат включени в този процес;

12.  Счита, че следва да се направи връзка между недостига на вода и засушаването и изменението на климата, както и свързаните с тях специфични стратегии, като се вземе предвид, че притесненията относно адаптирането към изменението на климата трябва да бъдат включени като приоритетни при прилагането на РДВ;

13.  Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да признаят, че обезлесяването и неограничената урбанизация допринасят за увеличаването на недостига на вода; призовава държавите-членки и компетентните органи да вземат предвид съображенията, свързани с ползването на водата, при планирането на земеползването, и най-вече по отношение на развитието на икономически дейности в чувствителни речни басейни, в това число островните региони и най-отдалечените региони; подчертава, че при всяко водоснабдяване, независимо от целта на потреблението на водата, трябва да се спазва принципа за справедлива цена на водата, като с това се насърчава по-специално по-ефективното използване на водата от предприятията;

14.  Подчертава, че в рамките на преразглеждането на приоритетите на бюджета на Общността следва да се отдаде по-голямо значение на дейностите, свързани с околната среда, и по-специално на политиките за борба срещу последствията от изменението на климата, сред които са засушаването и недостигът на вода, и да се гарантира осигуряване на необходимите допълнителни средства;

15.  Изисква от Комисията да вземе предвид междуотрасловата връзка между социалното и икономическото въздействие на изменението на климата върху използването на земята и енергийните разходи, свързани с изменението на климата; насърчава ЕС да провежда всички оценки на водна ефективност по обективни и икономически показатели;

16.  Признава, че недостигът на вода и сушите влияят пряко на икономическото, социалното и териториалното сближаване; счита, че този аспект следва да бъде разгледан по подходящ начин при разработването на бъдещата политика на сближаване, като за целта се осигурят всички необходими бюджетни мерки и други инструменти;

17.  Посочва, че икономическото състояние, конкурентоспособността и възможностите за развитие на даден регион се определят от сложните въпроси, свързани с околната среда, споменати в съобщението;

18.  Признава значението на РДВ като рамка за постигане на "добър статус" на всички европейски води, насърчаване на междурегионалното сътрудничество, устойчивото използване на водата и опазването на наличните водни ресурси, като същевременно се допринася за смекчаване на последиците от наводненията и сушите, и призовава Комисията и всички държави-членки цялостно да приложат разпоредбите й и да гарантират, че мерките срещу недостига на вода и сушата нямат отрицателно въздействие върху целите за качество на водата;

19.  Подчертава необходимостта от изясняване на определението "продължително засушаване" (в контекста на РДВ) и следствията от него за постигане на свързаните с околната среда цели на РДВ по време на периоди на суша и след подобни периоди; изтъква, че недостигът на вода и засушаването са свързани, но различни, и за тях следва да се приемат отделни стратегии;

20.  Подчертава, че съществува тясна връзка между засушаване, ерозия на почвата, опустиняване и горски пожари;

21.  Счита, че планът за управление на речни басейни, който се изисква съгласно Рамковата директива за водите, следва също да включва управление на суши и други хидрометеорологични бедствия и да въведе управление на кризи, пригодено към конкретните потребности на речните басейни, застрашени от недостиг на вода и суши, включително трансгранично съгласуване, обществено участие и системи за ранно предупреждение, действащи на различни равнища, т.е. европейско, национално, регионално и местно; изтъква необходимостта да се избягва поставянето на пречки пред естественото течение на реките, в усилие за намаляване на наводненията, и насърчава по-широкообхватна оценка на въздействието, що се отнася до преграждането на естествените течения на водния поток;

22.  Подчертава ролята на горите за водния цикъл и значението на уравновесеното съотношение между гори, ливади и ниви за устойчивото управление на водите; подчертава по-конкретно ролята на почвите с високо биологично съдържание и на адаптираното сеитбообращение; предупреждава, че повишеното потребление на земя е заплаха за селското стопанство, за сигурността на хранителните доставки и за устойчивото управление на водите;

23.  Изтъква, че опустиняването е пряко свързано с икономиката на горското стопанство; призовава за използване в по-голяма степен на залесяването като средство за задържане и облекчаване на прекомерния отток на подпочвени и повърхностни води и за борба с деградацията и ерозията на почвата;

24.  Препоръчва механизмите за гражданска защита на Общността да предвидят намеса в кризисни ситуации, предизвикани от крайна суша;

25.  Изтъква необходимостта от повторна оценка на наличните количества подпочвени води в ЕС и на правилата за тяхното използване, като основната цел е да се осигури рационално ползване на подпочвените водни ресурси в съответствие с потребностите на съответните отделни държави;

26.  Отбелязва, че съобщението не успява да разреши проблемите, породени в многобройни региони в резултат на непречистването на отпадните води;

27.  Подчертава, че не следва да се забравя необходимостта от опазване на подпочвените водни ресурси, за да могат те да бъдат включени в цялостното управление на водните ресурси;

28.  Призовава Съвета, държавите-членки и регионалните и местни органи на управление, доколкото се засягат други специфични политики, да вземат предвид разгледаните в съобщението въпроси, за да се избегнат евентуални отрицателни въздействия върху опазването на водните ресурси;

29.  Подчертава, че световният опит показва, че отклоняването на реки причинява непоправими щети на екологичните и хидроморфологични условия и може да доведе до преместването на хора и предприятия, което нарушава процеса на социално и икономическо сближаване; призовава държавите-членки да предотвратяват влошаването на състоянието на своите речни басейни и да спазват стриктно изискванията, посочени в членове 1 и 4 от Рамковата директива за водите, и призовава Комисията да предоставя средства на ЕС само за проекти, които напълно отговарят на тези изисквания;

30.  Призовава настоятелно Съвета да приеме незабавно решение относно предложението за регламент за създаване на Фонд за солидарност на ЕС (COM(2005)0108), за да се определят по-добре критериите и събитията, за които може да се кандидатства за финансиране, включително суши, с цел да се противодейства по-ефективно, гъвкаво и бързо на щетите, причинени от природни бедствия, като има предвид също така, че Парламентът прие своето становище още на 18 май 2006 г.(4);

31.  Приветства факта, че пестенето на вода е най-важният приоритет на Комисията в отговор на недостига на вода и сушите; в тази връзка настоятелно призовава Комисията да осигури, че използването на структурните фондове не противоречи на този приоритет, да включи устойчивото управление на водите като критерий, на който проектите трябва да отговарят, както и да получи доказателства за пестенето на вода и изпълнението на изискванията на Рамковата директива за водите от страна на регионалните и местните органи на управление, преди да им се отпускат средства от структурните фондове;

32.  Счита, че е необходимо, в случаите когато дадено речно корито преминава през повече от една държава-членка, да се установи междурегионално и транснационално сътрудничество с цел интегрирано управление на речните корита, по-специално във връзка със селското стопанство;

33.  Припомня, че почти 20 % от водата в ЕС се губи поради липса на водна ефективност и подчертава необходимостта от големи инвестиции за подобряване на техническия напредък във всички стопански отрасли (с акцент върху най-интензивното ползване на вода и отраслите с най-значителен потенциал за пестене на вода); отбелязва, че лошото управление на водите е проблем, който влияе на недостига на вода и може да има повече отрицателни последици по време на суша, но не я причинява, тъй като засушаването е естествено природно явление;

34.  Предлага на Комисията – като се има предвид, че проблемът с недостига на вода и сушите е тясно свързан с комплекса от въпроси около разточителната употреба на вода – критерият икономично ползване на вода да се включи в системата от условия за отпускане на субсидии от фондовете на ЕС;

35.  Насърчава ЕС да подкрепи технологията, обмена на добри практики и новаторството, които са по-малко водо- и енергоемки и са насочени към подобряване на ефикасността при използването на водата;

36.  Призовава Комисията, като има предвид, че загубите причинени от течове в обществената мрежа за водоснабдяване в градовете могат да надвишават 50 %, да разгледа възможността за насърчаване на мрежи от градове, които поддържат устойчивото потребление на водата, с цел обмен на добри практики като например повторна употреба, спестяване на вода и подобрена водна ефективност, както и съвместно провеждане на пилотни и демонстрационни проекти; също така призовава местните органи да подобрят остарелите водоснабдителни мрежи;

37.  Подчертава, че 40 % от водата, която се използва в ЕС, би могла да се спести; призовава за конкретни мерки и финансови стимули за насърчаване на по-ефикасно и устойчиво използване на водата; също така призовава за повсеместно монтиране на устройства за измерване на водното потребление за насърчаване на спестяването, повторната употреба и ефикасното и рационално използване на водата; насърчава най-засегнатите държави-членки да използват част от своите структурни фондове за проекти за подобряване на ползването и пестенето на вода; насърчава органите, управляващи речни басейни, да пристъпят към анализ на разходите и ползите от алтернативни мерки за управление на водите във всички отрасли;

38.  Подчертава необходимостта от борба с разхищаването и от уравновесяване на употребата на водата, по-специално посредством повторна употреба, като се вземе предвид многостранна стойност на водата: в биологичен, социален, екологичен, символичен, културен аспект и по отношение на ландшафта и туризма;

39.  Припомня, че в член 9, параграф 1 от Рамковата директива за водите се определя, че "държавите-членки се съобразяват с принципа за възвращаемост на разходите за водни услуги (...) и особено в съответствие с принципа "замърсителят плаща" и гарантират, че до 2010 г. "водните ценови стратегии ... осигуряват адекватни мотивации за ефективното използване на водните ресурси от ползвателите (...) [и] адекватен принос във възстановяването на разходите за водни услуги на различните ползватели на вода (...)";

40.  Счита, че докато политиките за управление на водите трябва да се основават на принципа "замърсителят плаща", те също така следва да се придружават от мерки за преустановяване на значителните загуби вследствие на дефектно оборудване и неподходящи култури и селскостопански системи;

41.  Подчертава, че в някои държави може да бъде постигнат голям напредък по отношение на по-ефикасното използване на водата в селскостопанския отрасъл; изразява надежда, че при прегледа на състоянието на общата селскостопанска политика този проблем ще бъде взет под внимание и ще бъдат предложени конкретни действия за насърчаване на по-устойчиво използване на водата чрез стимули за активизиране на най-добрите налични практики и технологии, по-специално подпомагане на развитието на селските райони, посредством кръстосано спазване, прилагане на принципите "замърсителят плаща" и "ползвателят плаща", и програмите за развитие на селските райони; счита, че Европейският съюз следва да подкрепя мерки за подобряване на управлението на водите в селското стопанство, като насърчава модернизиране на напоителните системи за намаляване на потреблението на вода и подпомагане на научноизследователската дейност в тази област;

42.  Подчертава ролята на програмите за околната среда в рамките на втория стълб на общата селскостопанска политика за създаването на стимули за селскостопански практики за опазване на устойчивостта и чистотата на водните ресурси;

43.  Подчертава, че производството на биогорива ще увеличи търсенето на големи количества вода и че са необходими тясно наблюдение на въздействието от използването на биогорива и редовно извършване на преглед на политиките на национално равнище и на равнище Европейски съюз по отношение на биогоривата;

44.  Изтъква, че ключовите потребители на вода (като например електроцентралите) не консумират водата, а я изпускат обратно във водния цикъл, след като я използват за своите процеси; изтъква, че по този начин, като увеличават температурата на водата, те имат силно въздействие върху наличността на повърхностни води, върху екологичните системи и общественото здраве; подчертава необходимостта тези въздействия да бъдат взети под внимание;

45.  Припомня, че потребителите играят основна роля за постигане на устойчиво потребление на водни ресурси в ЕС, следователно призовава ЕС да започне обществена информационна и образователна кампания с цел да се повиши осведомеността на хората относно въпроса с водата и да бъдат насърчени да предприемат конкретни действия;

46.  Посочва на Комисията, че чрез разработването на ефективна политика на ценообразуване на водата, която отразява истинската стойност на водата, може да насърчи потребителите да я използват по-икономично;

47.  Подчертава водещата роля на регионалните и местни органи и на организациите на гражданското общество при кампании за повишаване на осведомеността и при организиране на образователни дейности;

48.  Призовава Комисията, регионите и градовете на държавите-членки да насърчават развитието на култура на спестяване на вода в рамките на ЕС чрез популяризиране на събирането на дъждовна вода и провеждането на кампании за повишаване на осведомеността на обществеността относно спестяването на вода, например чрез подходящи образователни програми; призовава Комисията да насърчава обмена на добри практики между региони, градове и организации на гражданското общество, като насочва вниманието към мерки за спестяване на вода (включително пречистване на дъждовни и отпадни води), повишаване на водната ефективност и управление на риска от засушаване;

49.  Счита за целесъобразно насърчаването на кампании за информиране, повишаване на осведомеността и обучение на производителите, така че те да допринасят ефективно за устойчивото управление на водните ресурси;

50.  Счита, че система за етикетиране на водното потребление на продуктите, по подобие на вече съществуващата система за енергийна ефективност, би била подходящ инструмент за постигане на по-устойчиво потребление на вода, но подчертава, че:

   а) такава система следва да бъде доброволна, и
   б) съществуващите етикети и схеми за етикетиране следва да бъдат взети предвид, така че да се избегне объркване у гражданите с твърде много информация;

51.  Настоятелно призовава критериите за резултатите по отношение на водата да бъдат по целесъобразност включени в стандартите за строителството на сгради;

52.  Насърчава всички заинтересовани страни да разработят доброволна схема за етикетиране на устойчивото управление на водата и да изготвят доброволни програми за спестяване на водата в различните стопански отрасли (например селско стопанство, туризъм, промишленост);

53.  Счита, че водата трябва да продължи да бъде обществено благо и основен елемент от суверенността на страните, достъпна за всички на справедлива "социална и екологична цена", като се отчитат специфичното положение във всяка страна и различните съществуващи селскостопански модели, както и социалната роля на селското стопанство;

54.  Призовава Комисията да разгледа финансирането през 2009 г. на пилотен проект, предназначен да включи научни изследвания, проучвания и наблюдение на разработването на превантивни дейности за спиране на опустиняването и образуването на степи в Европа, като по този начин се предотвратяват ерозията, вятърната ерозия, селскостопанските загуби и обедняването на биологично разнообразие, повишава се опазването на почвата и нейното плодородие и способност да задържа вода и да съхранява въглерод; потвърждава необходимостта да се съберат надеждни и прозрачни данни, така че политиката да бъде истински ефективна;

55.  Приветства учредяването на Европейската обсерватория за сушите и на системата за ранно предупреждение; подчертава значението на обширна дискусия за нейните основни цели, бюджет и организация;

56.  Призовава Комисията да насърчи започването на дейността на Европейската обсерватория за сушите в рамките на Европейската агенция за околна среда и подчертава, че тя следва да работи за допълване на националните данни със стандартна регионална и местна сезонна информация за валежите и междуотрасловото потребление, за да се подпомогне правилното и стратегическо вземане на решения;

57.  Подчертава значението на богатата на хумус почва, на адаптираната система на сеитбообращение и на балансираното съчетание от гори, пасища и земеделска земя за устойчивото управление на водите; предупреждава, че повишеното потребление на земя е заплаха за селското стопанство, за сигурността на хранителните доставки и за устойчивото управление на водите;

58.  Призовава Комисията да окаже подкрепа на държавите-членки за повторно залесяване на райони, които са били засегнати от периодични засушавания и пожари, при отчитане на техните био-климатични и екологични характеристики, и изразява надежда, че на възстановяването на ландшафта в селските и градските райони ще бъде отдадена особена важност, като надлежно се вземат предвид специфичните местни особености;

59.  Счита, че недостигът на вода и периодичната суша засилват бедствения характер на пожарите и тяхната критичност, като увеличават уязвимостта и риска от унищожаване на редица характерни горски видове в страните от Южна Европа, за които горите често съставляват основен природен ресурс;

60.  Посочва, че при планирането на европейския селскостопански модел следва да се отчитат все по-честите и по-осезаеми рискове за околната среда, както и явленията недостиг на вода и засушаване, и също така, че в тази връзка основен елемент на общата селскостопанска политика следва да стане един ефективен механизъм за управление на кризи;

61.  Счита, че значимостта на горите и на селскостопанското производство за околната среда трябва да бъде преосмислена в контекста на изменението на климата, тъй като е от безусловно ключово значение да се уравновеси нарастването на емисиите на парникови газове с увеличение на горското покритие, чиято функция като поглътител на въглерод трябва да бъде взета под внимание при всички политики за намаляване на емисиите на парникови газове;

62.  Подкрепя ангажимента на Комисията да продължи да подчертава предизвикателството, свързано с недостига на вода и сушите на международно равнище, по-конкретно чрез Конвенцията за борба с опустиняването и Рамковата конвенция по изменение на климата на Организацията на обединените нации;

63.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.
(2) ОВ С 76 Е, 25. 3.2004 г., стр. 430.
(3) ОВ C 297 E, 7.12.2006 г., стр. 363.
(4) ОВ C 297 E, 7.12.2006 г., стр. 331.


Управлението на Арктика
PDF 282kWORD 54k
Резолюция на Европейския парламент от 9 октомври 2008 г. относно управлението на Арктика
P6_TA(2008)0474RC-B6-0523/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид Международната полярна година (от март 2007 г. до март 2009 г.),

–   като взе предвид Осмата конференция на парламентаристите от арктическия регион, проведена във Феърбанкс, Аляска, от 12 до 14 август 2008 г.,

–   като взе предвид тази есен съобщението на Комисията относно арктическата политика очакваното през есента на 2008 г.,

–   като взе предвид предходните си резолюции относно Северното измерение от 16 януари 2003 г.(1), 17 ноември 2003 г.(2), 16 ноември 2005 г.(3) и 16 ноември 2006 г.(4),

–   като взе предвид заключенията в Доклада за оценка на въздействието върху климата в Арктика от 2005 г.,

–   като взе предвид член 108, параграф 5 от своя правилник,

А.   като има предвид, че Комисията на 10 октомври 2007 г. публикува Съобщение на, озаглавено "Интегрирана морска политика за Европейския съюз" (COM(2007)0575), ("Синята книга");

Б.   като има предвид, че на 14 март 2008 г. на Върховния представител и Комисията издадоха политически документ до Европейския съвет, озаглавен "Изменение на климата и международна сигурност";

В.   като има предвид, че геополитическото и стратегическо значение на арктическия регион нараства, както символично беше показано със забождането на руското знаме на морското дъно под северния полюс през август 2007 г.;

Г.   като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (UNCLOS), която все още не е ратифицирана от сената на САЩ, и при формулирането на чиито разпоредби не са отчетени настоящото състояние на изменение на климата и уникалните последици от топенето на ледовете в Арктическо море;

Д.   като има предвид последната конференция на парламентаристите от арктическия регион, която събра на едно място представители от Европейския парламент, Канада, Дания, Гренландия, Исландия, Финландия, Норвегия, Швеция, Русия и Съединените щати, които обсъдиха въпросите за морската безопасност, здравеопазването, защитата на околната среда и устойчивото развитие;

Е.   като има предвид, че районът на Арктика понастоящем все още не се управлява от никакви специални многостранни норми и разпоредби, защото никога не се е очаквало да стане плавателен воден път, нито пък район, използван за търговски цели;

Ж.   като има предвид, че морският трафик в арктическите води показателно е нараснал през последните години, вследствие на повишения интерес в крайбрежното сондиране и все по-честото преминаване на туристически кораби, както и перспективите, които се откриват от Северозападния пролив;

З.   като има предвид, че арктическият регион може да съдържа близо 20 % от световните неоткрити запаси на нефт и газ;

И.   като има предвид Декларацията от Илулисат, приета от страните "A5" (Дания, Канада, Норвегия, Руската федерация и САЩ) през май 2008 г.;

Й.   като има предвид, че Комисията, че Комисията взе пълноправно участие в Конференцията относно "Арктика: наша обща грижа", организирана от Северния съвет на министрите в Илулисат (Гренландия) на 9 и 10 септември 2008 г., и като взе предвид, заключенията на председателя по отношение на тази конференция;

К.   като има предвид, че гореспоменатата конференция относно Арктика също така насочи своето внимание върху изменението на климата в региона, въздействието му върху коренните населения и възможното адаптиране към последиците от него;

Л.   като има предвид, че степента на глобално затопляне в арктическия регион е много по-голяма отколкото в останалия свят, с покачване на температурите от 2° С през последните 100 години, сравнено със средно покачване от 0.6° С за останалия свят;

М.   като има предвид, че промените в климатичните условия в Арктика вече са такива, че инуитите, например, вече не могат да ловуват по техния традиционен начин, тъй като ледът е твърде тънък, за да издържи техните шейни, а животни като полярните мечки, моржовете и лисиците са застрашени от това да видят как голяма част от техните местообитания изчезват;

Н.   като има предвид, че в рамките на ЕС има три арктически нации и сред нейните близки съседи, участващи във вътрешния пазар посредством споразумението за ЕИП, има още две арктически нации, което означава, че ЕС и неговите асоциирани държави съставляват повече от половината от членовете на Арктическия съвет;

1.  Изразява дълбока загриженост от отражението на изменението на климата върху устойчивостта на живота на коренното население в района, както по отношение на общата среда (топене на ледената покривка и на дълбоко замръзналата земя, покачване на морското равнище и наводнения), така и по отношение на естествените местообитания (отстъпващата ледена покривка създава проблеми за хранителните навици на полярните мечки), и подчертава, че всички международни решения, свързани с тези въпроси, трябва да се вземат с пълноправното участие на всички народи и нации от района на Арктика, като същевременно са съобразени с тях;

2.  Припомня, че през 20-и век температурата на въздуха в Арктика нарасна с около 5° C и че това увеличение е десет пъти по-бързо от наблюдаваната средна температура на повърхността в света; подчертава, че за следващите 100 години се прогнозира допълнително затопляне с около 4-7° C в Арктика; счита, следователно, че времето за диагнози е приключило и сега е време за действие;

3.  Подчертава, че арктическите видове и общества са развили много специфичен метод за приспособяване към суровите условия, които съществуват на полюсите, което по този начин ги е направило изключително уязвими към драматични промени в тези условия; изразява силна загриженост за моржовете, полярните мечки, тюлените и други морски бозайници, които разчитат на морския лед за почивка, хранене, лов и размножаване и които са особено застрашени от изменението на климата;

4.  Приветства заключителното изявление, прието от Осмата конференция на парламентаристите от арктическия регион във Феърбанкс на 14 август 2008 г.;

5.  Приветства факта, че Далечният север е част от политиката на Европейския съюз "Северно измерение", но е убеден, че информираността за значението на Арктика в световен контекст трябва да бъде допълнително повишена чрез провеждане на самостоятелна политика на ЕС в Арктика;

6.  Подчертава значението на Арктика за глобалния климат в това отношение и се надява, че настоящата подкрепа за изследователски дейности в региона ще продължи и след приключването на Международната полярна година;

7.  Очаква с голям интерес предстоящото съобщение на Комисията относно политиката в района на Арктика и изразява надежда, че то ще положи основата на една сериозна политика за Арктика в ЕС; призовава Комисията да разгледа най-малко следните въпроси в своето съобщение:

   a) състоянието на изменението на климата в района и приспособяването към него;
   б) възможни варианти на политиката, които вземат под внимание коренното население и неговия поминък;
   в) необходимостта от сътрудничество с нашите съседи от района на Арктика по трансгранични проблеми и в частност - морската безопасност; и
   г) възможностите за бъдеща трансгранична политическа или правна структура, която би могла да осигурява опазването на околната среда и устойчивото системно развитие на района или да осъществява посредничество при политически различия по отношение на ресурси и плавателни водни пътища в Далечния север;

8.  Призовава Европейската комисия да включи в своя дневен ред политиката в областта на енергетиката и сигурността в района на Арктика и да предложи по-специално в бъдещото си съобщение във връзка с района подходящи теми и методи на съвместна работа за Европейския съюз и арктическите странив областите, свързани с изменението на климата, устойчивото развитие, сигурността на енергийните доставки и морската безопасност;

9.  Обръща внимание на факта, че арктическият регион, поради своето въздействие върху световния климат и своята уникална околна среда, заслужава специално внимание при определяне на позицията на ЕС за предстоящата. в Копенхаген COP 15 Рамкова конвенция относно изменението на климата, която ще се проведе през 2009 г;

10.  Счита, че морското движение в района (за туристически цели и свързано със сондажи в крайбрежната зона) не е предмет на нищо, което да наподобява минималните международни правила за безопасност, които преобладават в други международни води - както от гледна точка на защита на човешкия живот, така и по отношение на околната среда, и настоятелно призовава Комисията да следи за извършването на подходящи изменения на разпоредбите на Международната морска организация (ИМО) във възможно най-кратък срок;

11.  Подчертава външните аспекти на енергийната политика и ролята на Арктика във формулиране на енергийната политика за Европа, както беше предложено от Европейския съвет през март 2007 г.;

12.  Подкрепя Арктическия съвет при опазване на арктическия регион като регион на слабо напрежение, отворен за международно сътрудничество в изследванията, така че да се позволи потенциалът му като бъдещ енергиен доставчик да бъде изцяло развит в рамка за устойчива околна среда;

13.  Продължава да изразява загриженост особено във връзка с продължаващото състезание за природни ресурси на Арктика, което може да доведе до заплахи за сигурността за ЕС и до цялостна международна нестабилност;

14.  Настоятелно призовава Комисията да вземе активна роля в Арктика като поне, като първа стъпка, придобие "статус на наблюдател" в Арктическия съвет, и счита, че Комисията следва да създаде специално арктическо бюро;

15.  Счита, че Комисията следва да бъде подготвена за откриването на международни преговори с цел приемане на международен договор за опазването на Арктика, по подобие на Договора за Антарктика, допълнен с Протокола от Мадрид от 1991 г. , но като вземе предвид основната разлика, свързана с факта, че Арктика е населена, както и съответните права и потребности на народите и нациите от района на Арктика; въпреки това счита, че като начало такъв договор би могъл поне да обхване ненаселената зона, която не е обект на претенции, в центъра на Арктическия океан;

16.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите-членки, Норвегия, Исландия, Русия, Канада и Съединените щати, както и на регионалните партньори за сътрудничество.

(1) OВ C 38 E, 12.2.2004 г., стр. 283.
(2) OВ C 87 E, 7.4.2004 г., стр. 411.
(3) OВ C 280 E, 18.11.2006 г., стр. 73.
(4) OВ C 314 E, 21.12.2006 г., стр. 258.


Прилагане на социалното законодателство, свързано с автомобилния транспорт
PDF 320kWORD 68k
Резолюция на Европейския парламент от 9 октомври 2008 г. относно прилагането на социалното законодателство, свързано с автомобилния транспорт (2008/2062(INI))
P6_TA(2008)0475A6-0357/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид доклада на Комисията до Съвета и Европейския парламент от 23 май 2007 г. относно последиците от изключването на самостоятелно заетите водачи от обхвата на Директива 2002/15/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 март 2002 г. за организацията на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт (COM(2007)0266),

-   като взе предвид двадесет и третия доклад на Комисията от 12 октомври 2007 г. за изпълнението през 2003-2004 г. на Регламент (ЕИО) № 3820/85 относно хармонизирането на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (COM(2007)0622),

-   като взе предвид Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета от 20 декември 1985 година относно хармонизирането на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт(1),

-   като взе предвид Директива 2002/15/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 година за организацията на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт(2),

-   като взе предвид Регламент (ЕО) № 561/2006 от 15 март 2006 г. на Европейския парламент и на Съвета относно хармонизирането на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета(3),

-   като взе предвид Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно минималните условия за изпълнение на Регламенти (ЕИО) № 3820/85 и (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт, и за отмяна на Директива 88/599/ЕИО на Съвета(4),

-   като взе предвид решението от 24 септември 2004 г. по съединени дела C-184/02 и C-223/02, Кралство Испания и Република Финландия срещу Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз(5), в което Съдът на Европейските общности реши самостоятелно заетите водачи да не могат да бъдат постоянно изключени от обхвата на Директива 2002/15/ЕО,

-   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент, озаглавено "За Европа в движение. Устойчива мобилност за нашия континент – средносрочен преглед на Бялата книга за транспорта, публикувана през 2001 г. от Европейската комисия"(6),

-   като взе предвид писмата на председателя на комисията по заетост и социални въпроси до члена на Европейската комисия Vladimir Spidla и заместник-председателя Jacques Barrot от 21 юни 2007 г. и 29 юни 2007 г., както и отговора на заместник-председателя Jacques Barrot от 3 октомври 2007 г.,

-   като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, озаглавен "Въздействието на директивата за работното време върху сключването на колективни трудови договори в сектора на автомобилния транспорт"(7),

-   като взе предвид член 45 от своя правилник,

-   като взе предвид доклада на Комисията по заетост и социални въпроси и становището на Комисията по транспорт и туризъм (A6-0357/2008),

А.   като има предвид, че някои държави-членки не са предоставили в рамките на определения срок необходимите съобразно Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета данни относно дейностите по контрол и прилагане за периода 2003-2004 г., поради което докладът на Комисията относно изпълнението на този регламент за горепосочения период - (СOM(2007)0622) - бе представен със закъснение от година и половина;

Б.   като има предвид, че средният брой на установените нарушения остана непроменен, въпреки че общият брой на регистрираните нарушения в някои държави-членки се е увеличил значително, при което като цяло нарушенията по отношение на прекъсванията и времето за почивка са се увеличили, а нарушенията по отношение на периодите на кормуване са намалели;

В.   като има предвид, че следващият двугодишен доклад ще трябва за първи път да съдържа информация относно изпълнението на Директива 2002/15/ЕО;

Г.   като има предвид, че правилното прилагане на правилата в областта на работното време, времето за управление на МПС и за почивка както на транспортните работници, така и на самостоятелно заетите водачи, е от общ интерес;

Д.   като има предвид, че целта на Директива 2002/15/ЕО е определянето на минималните изисквания по отношение на организацията на работното време, за да се подобри защитата на здравето и безопасността на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт, както и да се подобри пътната безопасност и да се създадат еднакви условия за конкуренция;

Е.   като има предвид, че Директива 2002/15/ЕО влезе в сила на 23 март 2002 г. и че държавите-членки разполагаха с тригодишен срок, който изтече на 23 март 2005 г., за прилагане на нейните разпоредби, като въпреки това повечето държави-членки не успяха да транспонират директивата през този преходен период от три години;

Ж.   като има предвид, че две години след изтичането на предвидения преходен период за транспониране на Директива 2002/15/ЕО някои държави-членки все още не са транспонирали всички нейни разпоредби;

З.   като има предвид, че от приложното поле на Директива 2002/15/ЕО най-малко до 23 март 2009 г. се изключват самостоятелно заетите водачи;

И.   като има предвид, че в доклада на Комисията относно последиците от изключването на самостоятелно заетите водачи от обхвата на Директива 2002/15/ЕО се посочват предимствата и недостатъците, свързани както с тяхното включване, така и изключване, без обаче да се правят окончателни заключения;

Й.   като има предвид, че Парламентът няколкократно е посочвал значението на това да се прекратят злоупотребите в сектора, изразяващи се в недействително класифициране на голяма част от служителите като самостоятелно заети водачи;

К.   като има предвид, че е важно да се премахнат несъответствията между държавите-членки и да се способства за гарантиране на лоялна конкуренция в сектора на автомобилния транспорт чрез включването на самостоятелно заетите водачи;

Л.   като има предвид, че е важно да се запази последователността на обхвата на Регламент (ЕИО) № 3820/85 по отношение на продължителността на периодите на кормуване и на почивка, без да се прави разграничение между водачите;

М.   като има предвид, че ограничаването на работното време за сектора на автомобилния транспорт би имало много по-широко положително въздействие върху пътната безопасност, ако се включат и самостоятелно заетите водачи;

Н.   като има предвид, че включването на самостоятелно заетите водачи няма да ограничи тяхната способност или необходимостта да изпълняват административни или управленски дейности в тяхното дружество, тъй като за целите на Директива 2002/15/ЕО работното време се свежда до дейностите, пряко свързани с автомобилния транспорт;

О.   като има предвид, че социалните партньори, представени в Европейския икономически и социален комитет, като цяло са постигнали съгласие относно включването на самостоятелно заетите работници, с цел да се осигури равно третиране на всички работници в сектора, да не се допуска нелоялна конкуренция и да се насърчат по-добрите условия на труд;

П.   като има предвид, че Съдът на Европейските общности е постановил недвусмислено, че член 71 от Договора за ЕО е подходящо и достатъчно правно основание за прилагането на Директива 2002/15/ЕО към самостоятелно заетите работници именно поради това, че допринася за целите, свързани с пътната безопасност и със сближаването на условията за конкуренция;

Р.   като има предвид, че в горепосочените съобщение и доклад на Комисията относно последиците от изключването на самостоятелно заетите водачи от обхвата на Директива 2002/15/ЕО отразяват все още съществуващата загриженост относно закъсненията при транспонирането и прилагането на Директива 2002/15/ЕО в някои държави-членки, както и на други разпоредби на социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт;

С.   като има предвид, че въпреки че някои държави-членки все още не са транспонирали Директива 2002/15/ЕО, двугодишните доклади по прилагането следва да се представят съгласно предвидения в директивата график;

1.  Изразява съжаление относно все още големите различия в прилагането и изпълнението на Регламент (ЕИО) № 3820/85; установява, че държавите-членки трябва да засилят усилията си за гарантиране на ефективното и хармонизирано изпълнение на подобрените социални разпоредби;

2.  Изразява загрижеността си относно недостатъците и закъсненията по отношение на транспонирането и прилагането на Директива 2002/15/ЕО в някои държави-членки; изисква такива държави-членки бързо да предоставят разяснения и коментари относно причините за неприлагането, придружени от изброяване на евентуалните пречки, които продължават да съществуват;

3.  Посочва, че Директива 2002/15/ЕО установява "минимални изисквания" и нейното транспониране не трябва да води до по-ниско равнище на защита за работниците или до занижено прилагане на по-благоприятни условия в определени държави-членки, произтичащи от общото трудово законодателство или колективни споразумения;

4.  Призовава държавите-членки да ускорят процеса на транспониране и да действат максимално прилежно при прилагането на социалното законодателство, свързано с автомобилния транспорт, за да се обхванат правилно общите интереси, свързани с пътната безопасност, здравето и безопасността на водачите, както и за да се предостави ясна рамка за лоялна конкуренция;

5.  Призовава Комисията да изготвя докладите по прилагането, които се изискват съгласно Директива 2002/15/ЕО, в предвидените двугодишни срокове, въпреки факта, че някои държави-членки все още не са транспонирали тази директива в националното си право;

6.  Изразява загриженост поради постоянния висок среден брой на нарушенията, включително и в превоза на пътници, и очаква от държавите-членки по-добро прилагане на разпоредбите; призовава държавите-членки да дадат тласък на съвместните инициативи за насърчаване на обмена на информация и служители, при извършване на съгласувани проверки;

7.  Призовава Комисията да бъде максимално строга спрямо нарушенията от държавите-членки на общностното право по отношение на социалните разпоредби в областта на автомобилния транспорт, да предвиди принудителни мерки в случай на неспазване на разпоредбите и да действа превантивно и при необходимост по съдебен ред, с цел да гарантира щателно изпълнение на законодателството на Общността;

8.  Призовава Комисията, в съответствие с процедурата по комитология, установена в Регламент (ЕО) № 561/2006, в срок до октомври 2008 г. да предложи насоки за единното дефиниране и класифициране на нарушенията;

9.  Призовава Комисията съответно да вземе предвид в официалната оценка на въздействието социалното измерение на пътната безопасност и на безопасността и здравето на водачите и другите ползватели на пътя, с оглед на всички други съображения и законодателното предложение за изменение на Директива 2002/15/ЕО, съобразно член 2, параграф 1 от нея;

10.  Призовава Комисията в горепосочената официална оценка на въздействието да вземе предвид тежките условия на труд на водачите на камиони, пътуващи в Европа, предизвикани от недостатъчния достъп до подходящи места за почивка, въпреки факта, че член 12 от Регламент (ЕО) № 561/2006 имплицитно признава значението на достатъчния брой сигурни и безопасни места за почивка за професионални водачи по пътната мрежа на ЕС; следователно призовава Комисията да предприеме последващи действия по пилотния проект по инициатива на Европейския парламент за сигурни и безопасни места за паркиране, като вземе предвид мерките, препоръчани в становището на Европейския икономически и социален комитет относно "Европейската политика в областта на безопасността по пътищата и на професионалните водачи - сигурни и безопасни места за паркиране"(8);

11.  Призовава Комисията в горепосочената официална оценка на въздействието да вземе в пълна степен предвид становището и мотивите на Парламента в полза на пълното включване на самостоятелно заетите водачи в приложното поле на Директива 2002/15/ЕО;

12.  Призовава Комисията в горепосочената официална оценка на въздействието да разгледа общественото мнение в рамките на транспортния сектор относно възможността да се включат самостоятелно заетите водачи и счита, че ще възникнат изключителни затруднения при правното разграничаване на недействителните самостоятелно заети водачи и при предприемането на наказателни мерки срещу тях, без да се забравят практическите и бюрократични трудности, които трябва да се преодолеят, за да се гарантира, че тази категория няма да се използва повсеместно с цел избягване на ограниченията върху продължителността на работния ден;

13.  Призовава Комисията да представи достатъчно предварително съответните инициативи, за да може на 23 март 2009 г. Директива 2002/15/ЕО и всички нейни елементи да влязат в сила и да се разшири нейният обхват, така че в него да бъдат включени самостоятелно заетите работници;

14.  Призовава Комисията да гарантира спешното приключване на оценките на въздействието, с оглед извършването, без допълнително забавяне, на обективен анализ на евентуалните промени, които следва да бъдат разгледани;

15.  Призовава Комисията да направи преглед на процедурите за проверка на движението по пътищата във всяка държава-членка и да изпрати на Европейския парламент доклад по този въпрос; призовава Комисията, в случай че бъдат забелязани процедури на проверка, които ограничават свободното движение на стоки или хора, да направи преглед на съществуващото законодателство и да предложи изменения, с цел осигуряване на единни процедури на проверка на движението по пътищата;

16.  Призовава държавите-членки и Комисията да представят значително по-бързо данните и базираните върху тях доклади за изпълнението, за да може да се пристъпи незабавно към корекции от правен характер, които може да се окажат необходими въз основа на анализа на транспонирането;

17.  Счита, че статистиката относно нарушенията потвърждава убеждението му, че съществува спешна необходимост от правни адаптации; с оглед на влязлата в сила през май 2006 г. Директива 2006/22/EО и влезлия в сила през април 2007 г. Регламент (ЕО) № 561/2006 изразява увереност, че ще се постигне по-стриктно и единно прилагане на разпоредбите;

18.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.

(1) OВ L 370, 31.12.1985 г., стр. 1.
(2) OВ L 80, 23.3.2002 г., стp.35.
(3) OВ L 102, 11.4.2006 г., стр. 1.
(4) OВ L 102, 11.4.2006 г., стр. 35.
(5) Сборник [2004] I-7789.
(6) OВ С 161, 13.7.2007 г., стр. 89.
(7) http://www.eurofound.europa.eu/docs/eiro/tn0704039s/tn0704039s.pdf.
(8) OВ С 175, 27.7.2007 г., стр. 88.


Последващи мерки при процеса "Ламфалуси": бъдеща структура на надзора
PDF 498kWORD 122k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 9 октомври 2008 г. съдържащ препоръки към Комисията относно последващи мерки при процеса "Ламфалуси": бъдеща структура на надзора (2008/2148(INI))
P6_TA(2008)0476A6-0359/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид Четвъртата директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г. приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества(1),

–   като взе предвид Седмата директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г. приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно консолидираните счетоводни отчети(2),

–   като взе предвид Директива 86/635/ЕИО на Съвета от 8 декември 1986 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции(3),

–   като взе предвид Директива 91/674/ЕИО на Съвета от 19 декември 1991 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на застрахователните предприятия(4),

–   като взе предвид Директива 94/19/EО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити(5),

–   като взе предвид Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 г. относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции(6),

–   като взе предвид Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат(7),

–   като взе предвид Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти(8),

–   като взе предвид Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар(9),

–   като взе предвид Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (преработена)(10),

–   като взе предвид Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (преработена)(11),

–   като взе предвид измененото предложение на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета относно животозастраховането предприемането и осъществяването на застрахователна и презастрахователна дейност ("Платежоспособност ІІ")(преработена), (COM(2008)0119),

–   като взе предвид Съобщението на Комисията от 27 септември 2004 г. относно превенцията и борбата с корпоративни и финансови нарушения (COM(2004)0611),

   като взе предвид Препоръката на Комисията 2004/913/ЕО от 14 декември 2004 г. за насърчаване на подходящ режим за възнаграждение на директорите на листнати дружества(12),

   като взе предвид резолюциите си от 11 юли 2007 г. относно политика в областта на финансовите услуги (2005–2010 г.) – Бяла книга(13), от 4 юли 2006 г. относно консолидирането на сектора на финансовите услуги(14), от 28 април 2005 г. относно настоящото състояние на интеграцията на финансовите пазари на ЕС(15) и от 21 ноември 2002 г. относно правилата за осъществяване на пруденциален надзор в Европейския съюз(16),

–   като взе предвид доклада на Форума за финансова стабилност от 7 април 2008 г. относно подобряването на пазарната и институционална издръжливост,

–   като взе предвид заключенията на Съвета относно надзорната рамка на ЕС и механизмите за финансова стабилност, приети на 14 май 2008 г. и заключенията на Съвета относно свързани въпроси след неговите срещи на 3 юни 2008 г., на 4 декември 2007 г. и на 9 октомври 2007 г.,

–   като взе предвид член 192, втори параграф от Договора за ЕО,

–   като взе предвид членове 39 и 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по икономически и парични въпроси (A6-0359/2008),

А.   като има предвид текущия преглед на Директиви 2006/48/EО и 2006/49/EО и очакваното предложение относно агенциите за кредитен рейтинг;

Б.   като има предвид, че Комисията не взе под внимание редицата искания на Парламента, включително отправените в гореспоменатите резолюции и като има предвид, че в приложението е изложен списък с препоръки относно възможността да се подобри функционирането на надзора на финансовите пазари;

В.   като има предвид, че финансовият надзор не е в синхрон с пазарната интеграция и че еволюцията на финансовите пазари на световно равнище изисква осъвременяване на съществуващите системи за регулиране и надзор с цел по-доброто справяне със системните рискове, осигуряването на финансова стабилност, постигането на целите на Европейския съюз и допринасянето за подобрено световното финансово управление;

Г.   като има предвид, че всички предложения за законодателство, направени от Парламента следва да се основават на принципи и че препоръките, отправени в приложението следва да бъдат разработени при консултации с надзорните органи, участниците на финансовите пазари и другите релевантни организации;

Д.   като има предвид нарастващия брой пан-европейски образувания, чиито дейности обхващат няколко държави-членки; като има предвид, че взаимовръзките на много национални органи доведоха до увеличаване на сложността и до размиване на отговорността особено по отношение на пруденциалния надзор на макроравнище и управлението на кризи;

Е.   като има предвид настоящата финансова криза, която беше предизвикана от рисковите ипотечни кредити в САЩ и производните продукти, и се разпространи в цял свят поради все по-интегрирания характер на пазарите, засилвайки индикациите, че съществуващите механизми за регулиране и надзор на финансовия пазар не са достатъчно съгласувани нито на равнище ЕС, нито на международно равнище; като има предвид, че следователно една реформа на механизмите за регулиране и надзор на финансовите пазари е навременна;

Ж.   като има предвид, че кризата доведе до кредитен натиск, който наложи по-високи цени на кредитите за много участници на пазара; като има предвид, че икономическият растеж и равнището на заетост търпят спад поради настоящата нестабилност на финансовите пазари;

З.   като има предвид, че посредничеството на капиталовите пазари и новите видове финансови инструменти донесоха предимства, но също така породиха нови източници на системен риск на световно равнище;

И.   като има предвид, че моделът "създаване-разпространение" (originate-to-distribute) увеличи конкуренцията и доведе до разпределяне на риска; като има предвид, че този модел също така намали стимулите за оценка и наблюдение на риска и в някои случаи доведе до провал при добросъвестната проверка (дю дилиджънс);

Й.   като има предвид, че неподходящи практики като неадекватно управление на риска, безотговорно отпускане на заеми, прекомерна задлъжнялост (ливъридж), слаб дю дилиджънс и внезапното изтегляне на ликвидност представляват значителни рискове за финансовите институции и могат да застрашат финансовата стабилност;

К.   като има предвид, че иновативни техники, предназначени да намалят риска на микроравнище и които сами по себе са в съответствие с настоящата нормативна уредба, биха могли да доведат до концентрация на риска и до системен риск;

Л.   като има предвид, че регулаторният арбитраж с негативни последици, следва да бъде предотвратен;

М.   като има предвид, че нарастващият презграничен характер на банковото дело в Европа и необходимостта да се отговори п координиран начин на неблагоприятни сътресения, както и необходимостта от ефективно справяне със системните рискове, изискват намаляването, в най-голяма възможна степен, на различията между националните уредби на държавите-членки; като има предвид необходимостта да се направи крачка напред отвъд вече проведените проучвания на Комисията в това отношение и да се измени Директива 94/19/ЕО колкото е възможно по-скоро, за да се предостави еднакво ниво на защита на банковите депозити в целия Европейски съюз с цел запазването на финансовата стабилност и доверието на вложителите и избягването на изкривяване на конкуренцията;

Н.   като има предвид, че трябва да се осигурят адекватни равнища на прозрачност по отношение на обществото, инвеститорите и надзорните органи;

О.   като има предвид, че схемите за изплащане на възнаграждения, които отразяват индивидуалните и корпоративните резултати, следва да не възнаграждават прекомерното поемане на риск в краткосрочен план за сметка на необходимите в дългосрочен план резултати и предпазливост;

П.   като има предвид, че трябва да се обърне внимание и да се осъществява наблюдение на конфликти на интереси, които могат да възникнат в резултат на бизнес модела, използван от финансови институции, агенции за кредитен рейтинг, дружества за одит и дружества, предоставящи правни услуги;

Р.   като има предвид, че грешките, допуснати от агенциите за кредитен рейтинг по отношение на комплексни структурирани продукти и погрешното схващане на значението на рейтинга от страна на участниците на пазара създадоха значими отрицателни външни фактори и несигурност на пазарите; като има предвид, че процедурите на агенциите за кредитен рейтинг се нуждаят от преразглеждане;

С.   като има предвид, че решенията по отношение на саморегулирането, които бяха предложени от агенциите за кредитен рейтинг все още не са изпробвани и вероятно са недостатъчни, за да отговорят на централната роля, която те имат във финансовата система;

Т.   като има предвид, че интегрирането на пазара, макар че като цяло е благотворно, следва да бъде съпътствано от подходящо интегриран подход по отношение на надзора, който също така да избягва ненужната бюрокрация и да е в съответствие с политиките за по-добро регулиране;

У.   като има предвид, че Комисията следва да направи изчерпателна оценка на въздействието на дадено законодателно предложение;

Ф.   като има предвид, че Европейският съюз се нуждае от по-последователни и по-ефективни, съответно прилагани, но не и твърде обременяващи регулация и надзор, за да се намали рискът от бъдещи финансови кризи и за да се осигурят условия на равнопоставеност през граница и между всички участници на пазара; като има предвид, че Европейският съюз следва да има водеща международна роля, както и да засили последователното изпълнение и сближаване на собствената си нормативна уредба и надзор;

Х.   като има предвид, че е необходимо обширно преразглеждане на настоящия регулаторен режим и на механизмите за надзор в ЕС, заедно с мерки за подобряване на световното сътрудничество в областта на надзора като се обхване рамката за капиталова адекватност, прозрачността и управлението като ключови предпоставки за ефективни механизми за регулиране и надзор по координиран начин;

Ц.   като има предвид, че подходът в областта на надзора следва да бъде адаптиран към спецификите на дейността и нейните аспекти, които вече са регулирани; като има предвид, че целите на надзора на финансовия пазар и на пруденциалния надзор на определени институции варират;

Ч.   като има предвид, че бъдещите предложения следва да вземат предвид преговорите по предложението за директива "Платежоспособност II" и преразглеждането на Директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО;

Ш.   като има предвид, че сътрудничеството в областта на надзора е необходимо да вземе предвид измерението на надзора, свързано с трети държави при надзора на международни групи, тъй като повечето, ако не всички, основни финансови групи в Европейския съюз имат интереси в трети държави;

Z.  Щ. като има предвид, че след заключенията на Съвета от 3 юни 2008 г., от 4 декември 2007 г. и от 9 октомври 2007 г., вече се подготвя основна работна програма, за да се направят целеви подобрения в механизмите за сътрудничество в областта на надзора на равнище ЕС; като има предвид, че обширни работни програми са в ход както в Европейския съюз, така и по света с цел да се установят причините за нестабилност на пазара и да се реагира по подходящ начин;

АА.   като има предвид, че до есента на 2008 г. следва да бъде създадена "група на мъдрите", която да обедини различните заинтересовани страни, като надзорни органи, регулаторни органи, представители на отрасъла и да изработи дългосрочна концепция относно надзора; като има предвид, че тази група следва да бъде натоварена с разработването на модел и пътна карта за по-радикална реформа в дългосрочен план по посока на пълна институционална интеграция; като има предвид, че освен архитектурата на финансовия надзор, тази група би могла да разглежда и въпроси като например единен набор от правила за финансов надзор, схема за гарантиране на депозити и общ режим за несъстоятелност, които са равносилни на интегрирана финансова система и система за надзор;

1.  Отправя искане към Комисията да му представи, на основание член 44, член 47, параграф 2, член 55, член 95, член 105, параграф 6, член 202, член 211 или член 308 от Договора за ЕО и преди 31 декември 2008 г., законодателно предложение или предложения, което/които да обхваща/т въпросите, разгледани в подробните препоръки по-долу;

2.  Удостоверява, че препоръките зачитат принципа на субсидиарност и основните права на гражданите;

3.  Преценява, че, по целесъобразност, финансовите последици на исканото предложение или предложения следва да бъдат поети от бюджетни средства на ЕС;

4.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и придружаващите я подробни препоръки съответно на Комисията, Съвета както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА:

ПОДРОБНИ ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИЗИСКАНОТО(ите) ПРЕДЛОЖЕНИЕ(я)

1.  Препоръка 1 - основни предпоставки за ефективни механизми за регулиране и надзор

Европейският парламент счита, че законодателният(те) акт(ове), който/които ще бъде(ат) приет(и), следва да има(т) за цел да регулира(т):

1.1.  Мерки за подобряване на регулаторната рамка на ЕС по отношение на финансовите услуги

Рамка за капиталова адекватност, по-специално:

   а) преразглеждане на нормите за капиталови изисквания като се засилят разпоредбите относно управлението на риска, ликвидността и експозициите по последователен и, по целесъобразност, антицикличен начин за образувания, които извършват дейност на финансовите пазари и осигуряване на подходящи капиталови изисквания за всички образувания, които извършват дейност на финансовите пазари, като се вземе предвид системния риск;
   б) повишаване на устойчивостта на рамката за капиталова адекватност с цели справяне с дезинтеграция на финансовия пазар, като същевременно се зачитат отговорностите на националните органи;
   в) гарантиране, че правилата са антициклични доколкото е възможно;
   г) реформиране на рамката, за да се подобри управлението на риска; осигуряване адекватността на математическите модели и, по целесъобразност, разширяване на спектъра от сценарии и честотата на тестовете за стрес;
   д) осигуряване на подходящи капиталови изисквания за комплексните финансови продукти и дериватите;
   е) осигуряване на разкриване на задбалансови позиции, структурирани инвестиционни средства и на всички инструменти за подпомагане на ликвидността и изискване за съответна оценка на рисковете, които те представляват, така че участниците на пазара да са осведомени за тяхното съществуване и за начина им на функциониране.

1.2.  Мерки за подобряване на прозрачността

   а) секюритизация: насърчаване на прозрачността, яснотата и предоставянето на данни относно комплексните финансови продукти и процеса на секюритизация, като се вземат предвид инициативите на отрасъла в тази област; гарантиране, че процесът на секюритизация и определяне на кредитния рейтинг не води до неоправдано увеличаване на общата стойност на секюритизираните продукти, надвишаваща стойността на базисните активи;
   б) комплексни финансови продукти: гарантиране, че агенциите за кредитен рейтинг използват последователна и подходяща терминология за определяне на рейтинга, която разяснява каква е разликата между тези продукти особено от гледна точка на волатилността, комплексността и уязвимостта по отношение на пазарния стрес, като същевременно отчита необходимостта инвеститорите да разработят процедури за оценка на качеството на структурираните продукти, без да разчитат единствено на рейтинги;
  в) счетоводни правила, оценка и ценообразуване:
   i) осигуряване на подходяща счетоводно третиране на инструментите за секюритизация, чрез които се извършват съществени операции, така че дружествата и финансовите институции да не могат изкуствено да отчитат задбалансово съществени инвестиционни средства със специална цел или структурирани инвестиционни средства и др;
   ii) гарантиране, че правилата за оценка и стандартите за определяне на цена за комплексните финансови продукти са подходящи, по-специално в контекста на IAS 39 и са разработени в сътрудничество с IASB и други компетентни международни организации;
   г) нерегулирани пазари: увеличаване на прозрачността на извънборсовите пазари ("over-the-counter") по отношение на ликвидността им, вземане под внимание на основните източници на системен риск (т.е. риск от концентрация на насрещната страна) и, когато е целесъобразно, насърчаване на участниците на пазара да уреждат извънборсовите сделки в клирингови къщи.

1.3.   Мерки в областта на управлението

   а) секюритизация: изискване първоначалните създатели да оценяват наблюдават риска и да гарантират прозрачността на дълговите ценни книжа или на ипотечните облигации, за да позволят на инвеститорите да извършат адекватен дю дилиджънс;
   б) схеми за възнаграждение: гарантиране, че финансовите институции разкриват политиката си на определяне на възнаграждението, включително опциите за придобиване на акции, по-специално заплащането и пакетите за изплащане на възнаграждения на директорите; гарантиране, че всички транзакции, включващи членове на управителните органи могат да бъдат ясно идентифицирани във финансовите отчети; гарантиране, че органите за пруденциален надзор включват в оценката си за управлението на риска влиянието на схемите за възнаграждение и бонуси както и данъчното облагане, за да се гарантира, че те съдържат балансирани стимули и не насърчават поемането на прекомерни рискове;
   в) режим на корпоративна отговорност: гарантиране, че се въвеждат режими на отговорност, предвиждащи подходящи глоби и други санкции за неспазване на законодателството, уреждащо финансовите услуги, които позволяват лицата, заемащи изпълнителни длъжности във финансови институции, да бъдат временно или окончателно лишени от правото да работят във всички или в съответните сфери на финансовия сектор в случаи на нарушаване на задълженията си или на противозаконна търговия;
   г) агенции за кредитен рейтинг: мерки по отношение на, например, конфликт на интереси, системи за гарантиране на качеството и надзор, съвместими с разгледаните препоръки на Форума за финансова стабилност, Международната организация на комисиите по ценни книжа, Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа и Експертната група по европейските пазари на ценни книжа относно потенциалните подобрения в процесите на определяне на кредитния рейтинг, като по целесъобразност се ползва опита от надзора, извършван от одиторите; следва да се обърне особено внимание на: прозрачност на методите за определяне на кредитния рейтинг, на прогнозите и стрес тестовете; възможност надзорните органи да поискат "одитна следа" на кореспонденцията на първоначалния създател и агенцията за кредитен рейтинг и да бъдат уведомени в случай на сериозни основания за загриженост по отношение на моделите; гарантиране, че агенциите за кредитен рейтинг осигуряват по-пълна информация относно особените характеристики на комплексните дългови продукти, продукти свързани с ипотеки и традиционни дългови инструменти, както и че агенциите за кредитен рейтинг използват различни символи за определянето на рейтинга на комплексните дългови продукти, продуктите свързани с ипотеки и традиционните дългови инструменти; насърчаване на прозрачността на агенциите за кредитен рейтинг, осигуряване на по-голяма прозрачност по отношение на методите и критериите във връзка с определени рейтинги на комплексни дългови продукти, продукти свързани с ипотеки и традиционни дългови инструменти.

2.  Препоръка 2 – Финансова стабилност и мерки по отношение на системния риск

Европейският парламент счита, че законодателният(те) акт(ове), който/които ще бъде(ат) приет(и), следва да има(т) за цел да регулира(т):

   а) финансовата стабилност и системния риск: създаване на бази данни, сценарии в перспектива, политики по отношение на пруденциалния надзор на макро равнище и за финансовата стабилност, както и система за ранно предупреждение и да се гарантира, че Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и Комитета за банков надзор (КБН) към ЕСЦБ имат активна роля в тяхното иницииране, разработване и действие; гарантиране, че надзорните органи на ЕС и централните банки предоставят на ЕЦБ, чрез КБН, съответната непублична и поверителна актуализирана единна микропруденциална/и информация/данни, с цел да й дадат възможност да изпълни тази функция и да предотврати системния риск;
  б) Механизми за превенция, управление и решаване на кризи в ЕС: По-специално:
  i) засилване, когато е необходимо, на механизмите за превенция и управление на кризите на равнище ЕС, включително:
   - мониторинг и оценка на системните финансови рискове на равнище ЕС;
   - създаване на система за ранно предупреждение и на механизъм за ранна намеса на равнище ЕС с цел справяне с нестабилни предприятия, когато е засегната презгранична финансова група от ЕС или когато е застрашена финансовата стабилност на ЕС; този механизъм следва да e добре формулиран, ясен, с потенциал за бързо действие и да е в съответствие с правилата на ЕС за предоставяне на държавна помощ;
   - улесняване на презграничното прехвърляне на средства в рамките на дадена група при екстремни ситуации, като се вземат предвид интересите на кредиторите на отделните образувания от групата и като се вземе предвид Директива 2001/24/ЕО;
   - презгранично управление на кризите и изясняване на правилата за предоставяне на държавна помощ в случаи на презгранична криза;
   ii) засилване на механизмите за решаване на кризи, като се подобрят правилата на ЕС по отношение на процедурите по ликвидация и предвиждане на механизми за поделяне на тежестта между съответните държави-членки в случаи на обявяване в несъстоятелност в рамките на презгранични финансови групи;
   в) обезпечаване на спешното преразглеждане на правилата на ЕС за гарантиране на депозитите за да избегнат произволни равнища на гаранциите в държавите-членки, които могат допълнително да повишат волатилността и да подронят финансовата стабилност вместо да повишат сигурността и доверието на вложителите; те също така следва да осигурят равни условия за финансовите институции; правилата на ЕС за гарантиране на депозитите следва да се изменят, за да се подпомогне по-нататъшното разработване на ex-ante схеми, финансирани с вноски от финансовите институции; равнището на възстановяване, следва да бъде значително увеличено и следва в разумен срок да се осигури възможност за възстановяване на средства на клиентите на дребно в случай на нестабилност на финансова институция, включително в ситуации от презграничен характер.
   г) насърчаване на подобни правила за гарантиране на застраховките, като се отчита разликата в характера на застрахователния и банковия сектор;
   д) осигуряване на разнообразие на пазара и насърчаване на институциите с финансиране или задължения за дълъг срок, да разнообразят пазара и рисковете за ликвидността.

3.  Препоръка 3 – Надзорна рамка

Европейският парламент счита, че законодателният(те) акт(ове), който/които ще бъде(ат) приет(и), следва да има(т) за цел да регулира(т), рационализира(т), интегрира(т) и допълва(т) настоящата система за надзор по следния начин:

3.1.   Надзор на големи презгранични финансови групи:

   а) до 31 декември 2008 г. регламент ще предвиди изисквания колегиуми на надзорните органи за най-големите презгранични финансови групи или холдингови дружества, които извършват дейност в ЕС. Регламентът следва да съдържа ясни критерии за определяне на презграничните финансови групи или холдингови дружества, за които тези колегиуми ще бъдат задължителни. В случаите на значимо участие на трета държава, следва да се избягват отделните паралелни структури и надзорните органи на третата държава биха могли да бъдат поканени да участват доколкото е разумно и осъществимо;
   б) колегиумите ще се състоят от представители на националните надзорни органи, които се занимават с пруденциалния надзор. Регламентът следва да съдържа ясни принципи за националните надзорни органи, които трябва да бъдат представени в задължителните колегиуми, като се вземе предвид пазарния дял на групата в дадена държава-членка, обемът на презграничните операции, обемът и стойността на активите, за да се отрази значимостта на дейностите на групата като се гарантира, че ще бъдат представени всички държави-членки, в които предприятието-майка, дъщерните предприятия и по-големите клонове осъществяват дейност и като се отчете също така необходимостта от участие на надзорни органи от трети държави, когато е разумно и осъществимо. Следва да се обърне специално внимание на предизвикателствата, пред които са изправени надзорните органи в условията на бързо развиващи се икономики. С оглед постигане на интеграция на оперативно равнище, консолидиращият надзорен орган трябва да има изцяло ръководна роля по отношение на процесите в рамките на колегиума, т.е. консолидиращият надзорен орган трябва да бъде основна точка за контакт за финансовата група, като се гарантира делегиране на задачи и отговорности между членовете на колегиума;
   в) по принцип колегиумите се председателстват от консолидиращия надзорен орган от държавата-членка, където е централното управление или основното представителство за ЕС на презграничната финансова група или холдингово дружество. Консолидиращият надзорен орган осигурява седалище и основната част от персонала на секретариата;
   г) осигурява събиране, обмен и достъп до съответната информация между членовете на колегиума и между всички ангажирани надзорни органи в рамките на ЕС и насърчава мерките за оптимизиране на обмена на информация с надзорни органи от трети държави;
   д) колегиумите ще решават, по целесъобразност, въз основа на системата на гласуване с квалифицирано мнозинство, основана на принципи и цели, които ще осигурят последователност, честно и подходящо отношение, равни условия.

3.2.  Конфигурация на надзора на равнище ЕС: Комитети на ниво 3 от процеса "Ламфалуси"

   а) до 31 декември 2008 г. по силата на регламент ще бъде подсилен и изяснен статута и отчетността на комитетите на ниво 3 от процеса "Ламфалуси", като им се даде правен статут съизмерим с техните задължения и ще се координира и рационализира дейността на различните надзорните органи за сектора, ще се подсилят техните задачи и ще се осигури подходящият персонал и ресурси;
   б) в допълнение към консултативни задачи комитетите на ниво 3 от процеса "Ламфалуси" ще получат задача (както и инструменти и ресурси) да осигуряват и да насърчават активно сближаване на практиките на надзор и равнопоставеност при прилагането и въвеждането в сила на законодателството на ЕС. Националните надзорни органи следва да поемат ангажимент за изпълнението на задачите и решенията на комитетите на ниво 3 от процеса "Ламфалуси". Това следва да бъде включено в мандатите на националните надзорни органи и като техните мандати трябва да бъдат по-добре съгласувани помежду си;
   в) комитетите на ниво 3 от процеса "Ламфалуси" следва да представят годишен план за работа. Парламентът, Съветът и Комисията следва да одобрят годишните планове за работа и докладите на комитетите;
   г) комитетите на ниво 3 от процеса "Ламфалуси" могат да вземат решения въз основа на честна и подходяща система за гласуване с квалифицирано мнозинство, която отчита относителния дял на финансовия сектор и брутния вътрешен продукт на всяка държава-членка, както и системното значението на финансовия сектор за държавата-членка; подобна процедура следва да бъде разработена както за решения по въпроси относно сближаването на надзорните практики, така и по отношение на становища до Комисията относно законодателство и регулиране.
  д) комитетите на ниво 3 от процеса "Ламфалуси" следва:
   i) да разработват процедури за предоставяне на данни при презгранични ситуации;
   ii) да предоставят препоръки по специфични (макро) въпроси, свързани с надзорните практики;
   iii) да предоставят насоки за да осигуряват съгласуваност и рационализиране на надзорните практики на колегиумите;
   iv) да разработват процедури, за да посредничат при конфликти, които могат да възникнат между членовете на даден колегиум;
   v) да изготвят общи стандарти за отчетност и изисквания за предоставяне на данни за групи, за предпочитане в универсален формат като например разширения език за бизнес отчетност (XBRL);
   vi) да представляват ЕС в международни надзорни органи за сектора като например Международната организация на комисиите за ценни книжа;
   vii) да създадат за всеки от колегиумите периодичен процес на експертен преглед, за да се осигури конвергенция на процесите, свързани с колегиумите. Прегледът с участието на експерти следва да бъде установен като съвместна група на комитетите на ниво 3 от процеса "Ламфалуси" и КБН, като последният задава перспективата за благоразумие на макроравнище, което е решаващо за осигуряването на тясно сътрудничество между надзорните органи и централните банки и за ефективното управление на кризисни ситуации;
   е) председателите на комитетите на ниво 3 от процеса "Ламфалуси" следва да се срещат редовно, за да засилят междусекторното сътрудничество и съгласуваността между трите комитета на ниво 3 от процеса "Ламфалуси". Когато е възможно следва да се използва медиация за решаване на спорове като на първия етап с медиаторите се определят от страните по конкретния спор. Ако това не бъде направено, група, същояща се от председателите на комитетите на ниво 3 от процеса "Ламфалуси", съвместно с независим председател и заместник-председател, следва да получат правомощия да провеждат медиация и когато е необходимо да се намесват с цел решаването на спорове между надзорните органи в рамките на колегиумите и комитетите на ниво 3 от процеса "Ламфалуси", отговарящи за отделните отрасли. Председателят и заместник-председателят на тази координационна група на комитетите на ниво 3 от процеса "Ламфалуси" следва да бъдат посочени от Комисията и одобрени от Парламента за срок от пет години;
  ж) заедно те следва:
   i) да осъществяват координация между комитетите на ниво 3 от процеса "Ламфалуси";
   ii) да осигуряват общи данни и статистическа информация;
   iii) да си сътрудничат с КБН и ЕЦБ, за да координират въпроси, свързани с финансовата стабилност;
   iv) когато е необходимо, да въвеждат подходящи мерки за преодоляване на конфликти, които могат да възникнат между националните и/или секторните надзорни органи, които участват в колегиумите или между комитетите на ниво 3 от процеса "Ламфалуси";
   v) да насърчават занапред европейска култура на надзор, която е солидна и устойчива и осигурява по-добра междусекторна и презгранична интеграция и координация;
   з) да разработват структура на надзора, която е стабилна и устойчива и осигурява по-добра междусекторна и презгранична интеграция и координация;

3.3.  Механизми на ЕС за финансовата стабилност:

   а) до 31 декември 2008 г., предложение ще предвиди изисквания за механизми за контрол на финансовата стабилност на равнище ЕС. Тези механизми следва да гарантират ефективното събиране и анализ на макро- и микро-пруденциална информация с оглед ранно идентифициране на потенциални рискове за финансовата стабилност, интегрирани с работата по въпросите на финансовата стабилност на световно равнище. Тези механизми следва да дадат възможност на надзорните органи на ЕС и на централните банки да реагират бързо и да създадат сила за бързо реагиране в случаи на кризи със системно въздействие за Европейския съюз;
   б) контролните механизми следва да са насочени в най-голяма степен към укрепване на хоризонталните връзки между макроикономическия надзор и надзора на финансовите пазари. В това отношение е необходимо засилване на ролята на ЕЦБ. Следва да се разработят процедури за сътрудничество и споделяне на информация между комитетите на ниво 3 от процеса "Ламфалуси" и ЕСЦБ/КБН;
  в) конкретните въпроси, които подлежат на разглеждане, следва да включват:
   i) установяване на подходяща система за събиране и обмен на надзорни данни;
   ii) анализ и обработване на данните;
   iii) разработване на процедури за предоставяне и събиране на поверителни данни;
   iv) осигуряване на ранно предупреждение за развития, които могат да застрашат стабилността на финансовата система;
   v) механизми за сила за бързо реагиране в случаи на заплаха за финансовата стабилност;
   vi) представляване на ЕС в международни организации на надзорните органи като например Форума за финансова стабилност и определяне на насрещен орган на ЕС за надзорните органи от други части на света.

(1) ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр. 11.
(2) ОВ L 193, 18.7.1983 г., стр. 1.
(3) ОВ L 372, 31.12.1986 г., стр. 1.
(4) ОВ L 374, 31.12.1991 г., стр. 7.
(5) ОВ L 135, 31.5.1994 г., стр. 5.
(6) ОВ L 125, 5.5.2001 г., стр. 15.
(7) ОВ L 35, 11.2.2003 г., стр. 1.
(8) ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1.
(9) ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 38.
(10) ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1.
(11) ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 201.
(12) ОВ L 385, 29.12.2004 г., стр. 55.
(13) ОВ C 175E, 10.7.2008 г., .стр. 392.
(14) ОВ C 303E, 13.12.2006 г., .стр. 110.
(15) ОВ C 45E, 23.2.2006 г., .стр. 140.
(16) ОВ C 25E, 29.1.2004 г., .стр. 394.


Заедно за здраве: Стратегически подход за ЕС (2008-2013 г.)
PDF 327kWORD 103k
Резолюция на Европейския парламент от 9 октомври 2008 г. относно Бялата книга, озаглавена "Заедно за здраве: Стратегически подход за ЕС 2008-2013 г." (2008/2115(INI))
P6_TA(2008)0477A6-0350/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 152 и членове 163 - 173 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид Бялата книга на Комисията от 23 октомври 2007 г., озаглавена "Заедно за здраве: Стратегически подход за ЕС 2008-2013 г." (COM(2007)0630),

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 5-6 декември 2007 г. относно Бялата книга на Комисията, озаглавена "Заедно за здраве: Стратегически подход за ЕС 2008-2013 г.",

–   като взе предвид становището на Комитета на регионите от 9 април 2008 г. относно Бялата книга "Заедно за здраве: Стратегически подход за ЕС 2008-2013 г."(1),

–   като взе предвид Решение № 1350/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. за създаване на втора Програма за действие на Общността в областта на здравето (2008‐2013 г.)(2),

–   като взе предвид Заключенията на Съвета от 1-2 юни 2006 г. относно общите ценности и принципи в системите на здравеопазване в Европейския съюз(3),

–   като взе предвид Решение 2004/513/EО на Съвета от 2 юни 2004 г. относно сключването на Рамковата конвенция на Световната здравна организация (СЗО) за контрол на тютюна(4),

–   като взе предвид Заключения на Съвета от 1-2 юни 2006 г. относно здравето на жените(5),

–   като взе предвид Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007-2013 г.)(6),

–   като взе предвид Бялата книга на Комисията от 30 май 2007 г. относно "Стратегия за Европа по отношение на храненето, наднорменото тегло и здравословните проблеми, свързани със затлъстяването" (COM(2007)0279),

–   като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2006 г. за предпазване на европейските здравни работници от инфекции, пренасяни по кръвен път, причинени от убождане с медицински игли(7),

–   като взе предвид насоките на Световната здравна организация (СЗО) в рамките на стратегията относно "Здраве за всички през ХХІ век",

–   като взе предвид резолюцията си от 22 април 2008 г. относно донорството и трансплантацията на органи: политически действия на равнище ЕС(8),

–   като взе предвид резолюцията си от 10 април 2008 г. относно борбата срещу рака в разширения Европейски съюз(9),

–   като взе предвид резолюцията си от 15 януари 2008 г. относно стратегията на Общността за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007–2012 г.(10),

–   като взе предвид резолюцията си от 12 юли 2007 г. относно мерки за борба със сърдечносъдовите заболявания(11),

–   като взе предвид резолюцията си от 6 септември 2006 г. относно подобряването на психичното здраве на населението – към стратегия за психично здраве в Европейския съюз(12),

–   като взе предвид резолюцията си от 23 февруари 2005 г. относно Европейския план за действие в областта на околната среда и здравето 2004‐2010 г.(13),

–   като взе предвид декларацията си от 27 април 2006 г. относно диабета(14),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, и становищата на Комисията по заетост и социални въпроси и Комисията по правата на жените и равенството между половете (A6-0350/2008),

А.   като има предвид, че здравето е едно от най-ценните блага, като има предвид, че нашата цел е здраве за всички, и като има предвид, че трябва да гарантираме високо равнище на здравеопазването;

Б.   като има предвид, че съгласно член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз е забранена всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, а съгласно член 35 от нея всеки има право на достъп до здравна профилактика и медицински грижи, и се гарантира висока степен на закрила на човешкото здраве;

В.   като има предвид, че положителното въздействие на развитието на здравеопазването е увеличаването на продължителността на живота на все повече и повече хора;

Г.   като има предвид, че все по-голяма заплаха за здравето в Европейския съюз и извън него представляват увеличаващият се процент на случаи на рак и диабет, на сърдечносъдови и психични заболявания, на проблеми с наднорменото тегло и затлъстяването, също така непълноценното и неправилното хранене, случаите на ХИВ/СПИН, лошото качество на околната среда и повторното появяване на някои заболявания, свързани с увеличаващите се социални неравенства, както и новите предизвикателства, като по този начин се увеличава потребността от превенция, официално и неофициално здравеопазване и здравни грижи, както и от рехабилитация след заболяване;

Д.   като има предвид новите заплахи за здравето, чиито измерения са трансгранични, като пандемиите, новите щамове на заразни болести, тропическите болести и биологичния тероризъм, както и последствията от изменението на климата и глобализацията, особено по отношение на водата, храната, нарастващата бедност и миграцията, а също така и вече съществуващите заплахи, като например замърсяването на околната среда, които стават все по-сериозни;

Е.   като има предвид, че солидарните здравни системи са съществен елемент от Европейския социален модел, и социалните и здравни услуги изпълняват задача от общ интерес, като по този начин допринасят значително за социалната справедливост и социалното сближаване;

Ж.   като има предвид, че процесите на застаряване на населението променят и щамовете на болестите, като увеличават потребността от официално и неофициално здравеопазване и здравни грижи, и оказват натиск върху устойчивостта на системите на здравеопазването, следователно е необходимо да се отдели специално внимание за подпомагане на научните изследвания и иновациите както в обществения, така и в частния сектор, и са необходими силни политики в подкрепа на първите етапи в човешкия живот, особено в някои държави-членки;

З.   като има предвид, че съществуват сериозни различия в здравеопазването както между, така и в рамките на държавите-членки;

И.   като има предвид, че гражданите очакват все повече общи и ефективни действия в областта на здравеопазването;

Й.   като има предвид, че същевременно следва да се зачита компетентността на държавите-членки в областта на здравеопазването и свободата им да решават какви здравни услуги е целесъобразно да предоставят, при строго спазване на принципа на субсидиарността, включително зачитане на различните системи за управление и на специфичните подходи, избрани от държавите-членки при интегрирането на общественото и частното предоставяне на здравни услуги;

К.   като има предвид, че в случаи на опасения от етичен характер, остава в рамките на компетентността на държавите-членки да решат дали дадена услуга е здравна услуга или не;

Л.   като има предвид, че здравословните и безопасни условия на труд са област на здравеопазването, в която ЕС има ясни правомощия за действие;

М.   като има предвид, че съществуват области, в които държавите-членки не могат да действат сами ефективно, и като има предвид, че ЕС се ангажира с обща здравна политика, с която може да осигури добавена стойност (например информация и обмен на добри практики);

Н.   като има предвид, че инвестициите в здравеопазването са от ключово значение за човешко развитие и че оказват косвено въздействие върху различните сектори на икономиката;

О.   като има предвид, че липсва яснота относно броя на различните насоки на работа и работни програми в областта на здравеопазването;

П.   като има предвид, че възможностите за превенция на заболяванията остават неизползвани;

Р.   като има предвид, че с увеличаването на резистентността спрямо антибиотиците, същите стават все по-безполезни; като има предвид, че степента на резистентност варира в различните части на ЕС в резултат на различното отношение към използването и контрола върху антибиотиците (3 до 4 пъти по-голяма употреба на антибиотици в някои държави-членки отколкото в други); като има предвид, че резистентността спрямо антибиотици е европейски проблем, тъй като честите движения на хора, включително туризмът, увеличават риска от разпространяването на резистентни бактерии, и следователно нецелесъобразната употреба на антибиотици следва да бъде контролирана и следва да се насърчава благоразумното им прилагане; като има предвид, че Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията е подходящата агенция за координация на тези дейности;

С.   като има предвид, че 40 % от разходите за здравеопазване са свързани с нездравословен начин на живот (свързан, например, с употреба на алкохол или тютюн, липса на движение, или оскъдно хранене);

Т.   като има предвид, че ефективната грижа за здравето и безопасността на работното място може да възпрепятства трудови злополуки, да ограничи появата на професионални заболявания, както и да намали броя на лицата с трайни увреждания по професионални причини;

У.   като има предвид, че Директива 2004/37/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа(15), не защитава по адекватен начин гражданите на ЕС от експозиция на токсични за репродукцията вещества по време на работa;

Ф.   като има предвид, че непълноценното хранене, което засяга значителен брой от гражданите на ЕС, включително 40 % от пациентите в болници и между 40 % и 80 % от по-възрастните хора в домовете за възрастни хора, струва на европейските здравни системи почти толкова, колкото и проблемите със затлъстяването и наднорменото тегло;

Х.   като има предвид, че върху здравето оказват влияние не само алкохолът, тютюнопушенето, липсата на движение, спазването на диети и подобни външни фактори, следователно трябва да се обръща повече внимание на психосоматичното измерение на много заболявания, както и на по-дълбоките причини за нарастващия брой на хората, страдащи от депресия и други психични разстройства;

Ц.   като има предвид, че държавите-членки следва и занапред да насърчават подпомагането на хората, страдащи от хронични заболявания и/или от увреждания, така че да имат възможност да се интегрират максимално в обществото;

Ч.   като има предвид, че в редица държави-членки нарастващото търсене на услуги, свързани със здравните грижи, създава неотложна нужда от предприемане на активни действия за наемане и задържане на работа на специалисти в сферата на здравеопазването, и от предоставяне на услуги за подкрепа на близките и приятелите, които полагат безвъзмездна грижа за лица на издръжка;

Ш.   като има предвид, че в Европейската здравна стратегия следва да се обърне повече внимание на грижите в дългосрочен план и с използване на нови технологии, на грижите за лица, страдащи от хронични заболявания, на осигуряването на здравни грижи по домовете за възрастни лица и лица с физически и умствени увреждания, и услуги за лицата, които се грижат за тях, и също като има предвид, в тази връзка, че следва да се върви към постигане на съвместни действия между здравните и социалните служби;

1.  Приветства горепосочената Бяла книга на Комисията относно здравна стратегия на ЕС за периода 2008 - 2013 г. и подкрепя ценностите, принципите, стратегическите задачи и специфичните действия, заложени в нея;

2.  Призовава Комисията да извърши преглед на настоящата дейност в областта на здравеопазването, за да определи кои насоки в работата създават стойност за Общността и държавите-членки; като част от тази работа призовава Комисията да определи кои методи и практики на работа имат добавена стойност за работата на държавите-членки в областта на здравеопазването и кои подлежат на по-добра координация;

3.  Счита, че, като се има предвид съществуването на нови заплахи за здравето, е необходимо здравеопазването да се разглежда като ключов политически въпрос в Лисабонската стратегия, което включва необходимостта да се осигури на гражданите достъп до достойни и възможно най-качествени здравни грижи, за да се гарантира здрава и конкурентоспособна работна сила;

4.  Изразява съжаление, че Бялата книга не поставя конкретни количествени и измерими цели, осъществяването на които би могло да доведе до видими резултати, и препоръчва да бъдат приети такива цели;

5.  Подчертава, че здравеопазването се нуждае от подкрепата на ефективни политики във всички области и на всички равнища в държавите-членки и ЕС ("Здравеопазването във всички политики"), и на световно равнище;

6.  Подчертава основното значение на признаването на правото на мъжете и жените да играят по-значителна роля по отношение на въпросите, които засягат тяхното здраве и грижите за него, също така и правото на децата на безусловна здравна защита, въз основа на общите принципи на универсалност, равнопоставеност и солидарност;

7.  Отбелязва, че според СЗО хроничните заболявания, и по-специално мозъчните инсулти и сърдечните заболявания, все повече изпреварват по ръст инфекциозните заболявания;

8.  Препоръчва, като част от усилията за профилактика на болестите, да се разпространи широко практиката за осъществяване на оценки на въздействието върху здравето, предвид факта, че е възможно да се преценят здравните последици от решенията на компетентните за органи на различните равнища, включително местните и регионалните органи, и националните парламенти;

9.  Подчертава, че плановете за действие следва да обръщат внимание особено на причините за някои заболявания и на необходимостта от намаляване и превенция на епидемиите и пандемиите; подчертава, че също така съществуват проблеми, свързани с пола, като рака на простатата при мъжете и рака на маточната шийка при жените, и че за тези заболявания следва да се разработят специфични политики;

10.  Препоръчва мандатът на ECDC да се разшири така, че да обхваща и незаразните болести;

11.  Предлага Комисията да определи за приоритетна задача намаляването на неравенства в здравеопазването, които могат да бъдат избегнати, между и в рамките на държавите-членки, както и между отделните социални групи, включително мъжете, както и лицата, страдащи от проблеми с психическото здраве; освен това, призовава държавите-членки да приложат изцяло подобни законодателни актове на Общността, като например Директивата за прозрачността(16);

12.  Подчертава, че действията, насочени към намаляване на неравенствата в здравеопазването, следва да включват целенасочено популяризиране, образоване на обществото и програми за превенция;

13.  Счита, че следва да се увеличат значително усилията в посока превенция на заболяванията и провеждане на кампании за ваксинация, при наличието на ефективни продукти; затова приканва Комисията да изготви амбициозен план за превантивни действия за целия 5-годишен период; изразява съгласие, че средствата, изразходвани за здравеопазване, не са само разходи, но и инвестиция, която би могла да бъде оценена от гледна точка на годините живот в добро здраве като част от лисабонските структурни показатели;

14.  Изтъква факта, че здравето е състояние на цялостно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на заболявания или физически и психически недостатъци;

15.  Подчертава, че достъпът до надеждна, независима и съпоставима информация относно здравословното поведение, заболяванията и възможностите за лечение, е предусловие за ефективна стратегия за превенция на заболяванията;

16.  Подчертава, че стремежът към превенция на заболяванията не трябва да води до създаване на атмосфера в обществото, която да доведе до предотвратяване на раждането на деца с хронични заболявания или увреждания; призовава Комисията да насърчи реалното подпомагане за родителите на деца с хронични заболявания и/или увреждания;

17.  Освен това изтъква, че с цел насърчаване на инвестициите в здравеопазването, е жизненоважно да бъде извършена оценка на ефективността на инвестициите до настоящия момент и да бъдат публикувани резултатите от нея;

18.  Изтъква значението на осъществяването на добре организирани, всеобхватни и ефективни програми за скрийнинг, които да улеснят ранното откриване и незабавното лечение на болестите, като по този начин спомогнат за намаляване на смъртността и броя на заболяванията;

19.  Счита, че правото на гражданите на достъп до здравни грижи и отговорността им за собственото им здраве следва да бъдат основни, като се има предвид, че ЕС налага високи стандарти в здравеопазването и безопасността на храните през целия живот на хората и призовава за по-нататъшни инвестиции в научните изследвания в областта на здравната грамотност, за да се определят подходящи стратегии за вземане на мерки по този въпрос сред различните групи население; насърчава всички групи в обществото да водят здравословен начин на живот;

20.  Подчертава, че понятието "здравословен начин на живот" (т.е. да се следва здравословен режим на хранене, да не се злоупотребява с наркотици и да се извършва достатъчна физическа дейност) следва да бъде допълнено с психо-социално измерение (т.е. балансиран подход към работата и семейния живот); подчертава, че здравословният начин на живот включва добро психическо и физическо здраве, и че това също са важни фактори за поддържането на конкурентоспособна икономика;

21.  Очаква Комисията да обърне специално внимание на въпроса за устойчивия характер на здравните системи, и в този контекст също така на ролята и отговорността на фармацевтичната промишленост;

22.  Приветства намерението на Комисията да се определят основни здравни ценности и да се създаде система от здравни показатели (на национално и поднационално равнище), и да се насърчават програми, насочени към формирането на здравна култура, и програми за превенция на здравните проблеми;

23.  Подчертава, че забраната на употребата на човешкото тяло и негови части с цел финансова облага, както е посочено в член 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, следва да бъде считана за определящ принцип в областта на здравеопазването, особено в областта на трансплантирането и донорството на клетки, тъкани и органи;

24.  Приветства намерението в духа на "Здраве за всички" да се популяризира здравната профилактика и превенцията на заболявания сред всички възрастови групи; подчертава необходимостта да се изтъкнат ключови въпроси, свързани със здравето, като храненето, затлъстяването, недохранването, физическата активност, консумацията на алкохол, наркотици и тютюн, и рисковете за околната среда, в съответствие с принципите на равнопоставеност между мъжете и жените, като се предостави подкрепа за здравословен начин на живот и в процеса на остаряване, и намаляване на тежестта, която представляват хроничните заболявания;

25.  Настоятелно призовава Комисията да възприеме по-холистичен подход към храненето и да превърне неправилното хранене, наравно със затлъстяването, в ключов приоритет в областта на храненето и здравето, като го включва при всяка възможност във финансирани от Общността научноизследователски инициативи и партньорства на равнище ЕС;

26.  Призовава Комисията и държавите-членки, в рамките на стратегията на ЕС в областта на здравните грижи, да работят за развитие на насоките за общо определение за инвалидност, което може да включва лица, страдащи от хронични заболявания или рак, и, междувременно, що се отнася до държавите-членки, които още не са го направили, да предприемат действия възможно най-бързо, за да включат тези лица в националните си определения за инвалидност;

27.  Освен това изисква да се даде приоритет на предоставянето на гаранции, че лицата с увреждания имат равен достъп до здравни грижи и че за тази цел е осигурено необходимото финансиране;

28.  Настоява за ефективни мерки за борба с резистентността спрямо антибиотици, включително мерки антибиотиците да се продават само с рецепта, насоки за намаляване на честотата, с която се изписват антибиотици, за да се ограничи до случаи, когато употребата на антибиотик е наистина необходима, усилия за подобряване на маркер тестовете с цел да се насърчи по-предпазливото използване на антибиотици и по целесъобразност хигиенни правила; призовава за специално внимание, което да се обърне на резистентната спрямо метицилин бактерия Staphylococcus aureus (MRSA); изтъква, че Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията следва да осъществява наблюдение и да оценява прилагането на насоките и правилата;

29.  Обръща вниманието на Комисията и държавите-членки върху необходимостта да се подкрепят изследванията и да се насърчат профилактиката, ранната диагностика и подходящото лечение на хронични заболявания, с цел на болните да се осигурят грижи и качество на живот;

30.  Признава също така жизненоважната роля, която играят в здравеопазването и в предоставянето на здравни грижи лицата, полагащи грижи, и следователно изисква да се обърне внимание на политиките, които подкрепят лицата, полагащи грижи, и защитават тяхното здраве, успоредно със здравето на тези, за които се грижат;

31.  Отбелязва, въпреки това, че за да се улесни мобилността на специалистите в областта на здравеопазването и да се гарантира безопасността на пациента в ЕС, е съществен обменът между държавите-членки и между техните съответни регулаторни органи на информация за специалисти в сферата на здравеопазването;

32.  В рамките на здравната стратегия на ЕС приканва за по-ефективен обмен на най-добри практики в ЕС във всички области на осигуряването на здравни грижи, по-конкретно във връзка с програмите за скрийнинг, диагностицирането и лечението на сериозни заболявания като рака;

33.  Счита, че Европейският съюз следва да предприеме по-нататъшни мерки, за да защити здравните работници от нещастни случаи и нараняване на работното място, когато има научно или медицинско доказателство за такава необходимост;

34.  Настоятелно призовава Комисията да включи веществата, токсични за репродукцията, в предстоящото си предложение за изменение на Директива 2004/37/ЕО;

35.  Одобрява действията, за които се призовава в горепосочената резолюция от 15 януари 2008 г. и призовава Комисията да зачита становището на Парламента и да вземе мерките, за които се призовава, както и да предложи необходимите инициативи, които следва да включват:

   поставяне на цели за намаляване на професионалните заболявания;
   предложение за директива относно опорно-двигателните нарушения;
   предложение за преразглеждане на Директива 2004/37/ЕО;
   мерки за справяне с нарастващия проблем с насилието, причинено от трета страна;

36.  Изразява съжаление, че въпреки нееднократните и конкретни искания на Парламента, Комисията все още не е предложила изменение на Директива 2000/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 година относно защита на работниците от рисковете, свързани с експозицията на биологични агенти при работа(17), така че да се преодолеят сериозните опасности за здравните работници, произтичащи от работата с игли и медицински остриета; призовава Комисията да ускори приключването на оценката на въздействието чрез тръжна процедура (2007/S 139-171103) и призовава за приемането на подходящо изменение достатъчно време преди края на настоящия парламентарен мандат., в съответствие с горепосочената резолюция от 6 юли 2006 г.;

37.  Счита, че лошото прилагане на законодателството на Общността в областта на околната среда има неблагоприятен ефект и върху здравословното състояние на гражданите на ЕС;

38.  Подчертава, че понякога гражданите на ЕС са изправени пред здравни проблеми, като например свързаните със замърсяването на въздуха, които представляват голяма заплаха за здравето, като засягат нормалното развитие на децата и водят до намаляване на продължителността на живота в ЕС(18);

39.  Счита, че за успешното извършване на превенция на заболяванията е от ключово значение да се предприемат действия за насърчаването на здравословния начин на живот в семейството, в училище, в болниците, в различните видове домове за полагане на грижи, на работното място и на местата за отдих; също и на доброто психическо здраве; признава, че семейството е от изключително значение за установяването на модел за "здравословен начин на живот", който често се следва на по-късни етапи от живота;

40.  Насочва вниманието на Комисията и държавите-членки към член 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето, в който законодателните органи са призовани да разглеждат интересите на децата като първостепенно съображение, като един от начините е да се да се предприемат необходимите мерки във връзка с отпуска по майчинство и родителския отпуск, здравната защита и достъпа до здравни грижи по време на майчинство, като се вземе предвид в частност въздействието, което имат присъствието и обичта на родителите, както и кърменето, върху умственото и физическото развитие на новородените;

41.  Подчертава необходимостта от подобряване на здравните грижи и информацията за бременни жени и кърмачки относно опасностите, свързани с употребата на алкохол, наркотични вещества и тютюнопушене, по време на бременността и кърменето;

42.  Подчертава необходимостта от увеличаване на обществената осведоменост в областта на репродуктивното и сексуалното здраве, с цел да се предотвратят нежелани бременности и разпространението на болести, предавани по полов път, и да се намалят социалните и здравословните проблеми, причинени от безплодието;

43.  Подкрепя действията по отношение на специфични видове болести и счита, че с оглед по-голямата им ефективност е необходимо да се намерят подходящи методи за работа и организация, за да се подобри междуинституционалното сътрудничество;

44.  Призовава Комисията и държавите-членки да разгледат възможния принос на интегрираните социални и здравни политики (предоставяне на подходящи в социален аспект здравни услуги) за изграждането на модерен подход към популяризирането и опазването на здравето, особено по отношение на най-уязвимите групи от населението, като например децата и несамостоятелните лица;

45.  Счита, че ЕС следва все повече да съсредоточава усилията на научноизследователските си програми върху важни, но често пъти пренебрегвани групи пациенти, като например страдащите от психически проблеми и мъжете;

46.  Приканва Комисията и държавите-членки да продължат да проучват, в рамките на стратегията на ЕС за здравеопазването, взаимодействието между научнотехническите изследвания, особено по отношение на нови видове изследвания в недостатъчно финансирани области на медицината, от една страна, и развитието на нови медицински сектори и лечения, от друга, с цел предоставяне на достъп за всички до тези лечения, тъй като те могат да имат много положително влияние върху състоянието на общественото здраве на гражданите на ЕС и за увеличаване ефективността на системата;

47.  Приветства предложения от Комисията подход за ефективна борба срещу фалшифицирането на лекарства и насърчава Комисията да подкрепи изготвянето на международна конвенция по този въпрос или прилагането на допълнителен протокол към Конвенцията от Палермо за организираната престъпност;

48.  Призовава Комисията и държавите-членки да създадат центрове за високи постижения за всяка важна група заболявания, които центрове следва да служат като референтни институции, информационни центрове и центрове за предоставяне на насоки на пациентите и техните семейства, лекарите, работниците в сферата на здравеопазването, промишлеността и други;

49.  Изтъква, че регионалните и местните здравни органи в много държави-членки често са отговорни за планирането, управлението, функционирането и развитието на здравния сектор, и често носят и финансовата отговорност за сектора, както и че те познават в детайли и разбират сектора на здравеопазването и са изключително важни партньори при формулирането и изпълнението на здравната политика;

50.  Призовава Комисията и държавите-членки да разгледат признатия положителен ефект, който балнеолечението има за възстановяването след болест и за опазването на здравето на хората;

51.  Призовава Комисията да подкрепи развитието на е-здравеопазване (електронно здравеопазване), на новите технологии в областта на здравните грижи и насочените към потребителите нововъведения в медицинските уреди;

52.  Приветства предложението на Комисията да се създаде структуриран механизъм за сътрудничество на равнище ЕС и да се установи по-тясно сътрудничество със заинтересованите страни, с участието на гражданското общество; подчертава необходимостта да се включат в партньорство организациите на работодателите и на работниците;

53.  Призовава държавите-членки, съвместно с регионалните и местните органи, да използват механизмите за сътрудничество, за да подобрят обмена на най-добри практики; призовава Комисията да подходи активно при изработването на насоки и препоръки, които да се основават на подобни добри практики;

54.  Изразява съгласие, че действията съгласно стратегията на ЕС за здравеопозването трябва да бъдат подкрепени чрез съществуващите финансови инструменти до края на текущата финансова рамка (2007-2013 г.) без допълнителни последици за бюджета;

55.  Призовава Комисията да препоръча на държавите-членки, когато определят национални здравни стратегии, да включват приоритети, които трябва да се следват в другите проекти, насочени и извън сферата на общественото здравеопазване;

56.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ С 172, 5.7.2008 г., стр. 41.
(2) ОВ L 301, 20.11.2007 г., стр. 3.
(3) ОВ C 146, 22.06.2006 г., стр. 1.
(4) ОВ L 213, 15.06.2004 г., стр. 8.
(5) ОВ C 146, 22.06.2006 г., стр. 4.
(6) Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. (ОВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1).
(7) ОВ C 303E, 13.12.2006 г., стр. 754.
(8) Приети текстове, P6_TA(2008)0130.
(9) Приети текстове, P6_TA(2008)0121.
(10) Приети текстове, P6_TA(2008)0009.
(11) ОВ C 175, 10.07.2008 г., стр. 561.
(12) ОВ C 305E, 14.12.2006 г., стр. 148.
(13) ОВ C 304 Е, 01.12.2005 г., стр. 264.
(14) ОВ C 296 Е, 06.12.2006 г., стр. 273.
(15) ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 50. Поправена версия в ОВ L 229, 29.6.2004 г., стр. 23.
(16) Директива 89/105/ЕИО от 21 декември 1988 г. относно прозрачността на мерките, регулиращи цените на лекарствени продукти за употреба от човека и включването им в обхвата на националните системи за здравно осигуряване (ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 8).
(17) ОВ L 262, 17.10.2000 г., стр. 21.
(18) "Околната среда в Европа: четвърта оценка" - Европейска агенция за околната среда (10 октомври 2007 г.).

Правна информация - Политика за поверителност