Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2008/2153(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0505/2008

Внесени текстове :

A6-0505/2008

Разисквания :

Гласувания :

PV 13/01/2009 - 6.6
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2009)0006

Приети текстове
PDF 418kWORD 139k
Вторник, 13 януари 2009 г. - Страсбург
Обща селскостопанска политика и глобално осигуряване на прехраната
P6_TA(2009)0006A6-0505/2008

Резолюция на Европейския парламент от 13 януари 2009 г. относно Общата селскостопанска политика и глобално осигуряване на прехраната (2008/2153(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 33 на Договора за ЕО,

–   като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2007 г. относно повишаване на цените на фуражите и хранителните продукти(1), както и резолюцията си от 22 май 2008 г. за повишаването на цените на хранителните продукти в ЕС и развиващите се страни(2),

–   като взе предвид своята резолюция си от 29 ноември 2007 г. относно напредък на селското стопанство в Африка ‐ Предложение относно развитието на селското стопанство и продоволственото осигуряване в Африка(3),

–   като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и Съвета за създаване на инструмент за бързи ответни мерки във връзка с покачващите се цени на храните в развиващите се страни (COM(2008)0450),

–   като взе предвид Съобщението на Комисията от 20 май 2008 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите - Справяне с предизвикателствата на нарастващите цени на хранителните стоки - Насоки за действия на ЕС (COM(2008)0321),

–   като взе предвид заключенията на Световната среща на върха по въпросите на храните, проведена в Рим от 13 до 17 ноември 1996 г. и поставената на нея цел да се намали наполовина броят на гладуващите до 2015 г.,

–   като взе предвид Становището относно перспективите на развитие на световното селско стопанство през 2008-2017, публикувано от Организацията за прехрана и земеделие на Организацията на обединените нации (ФАО) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР),

–   като взе предвид препоръките на Международната оценка на селскостопанските науки и технологии за развитие (IAASTD),

–   като взе предвид резултатите от проверката на състоянието на Общата селскостопанска политика,

–   като взе предвид продължаващите преговори в рамките на Световната търговска организация (СТО) от така наречения "кръг от преговори от Доха",

–   като взе предвид Парижката декларация от 2 март 2005 г. относно ефективността на помощите,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по земеделие и развитие на селските райони и становищата на Комисията по развитие, комисията по външни работи, комисията по международна търговия и Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A6-0505/2008),

A.   като има предвид, че за пръв път от седемдесетте години на двадесети век светът е изправен пред остра продоволствена криза, предопределена както от наличието на структурни, дълготрайни фактори, така и от други обстоятелства, при което цените на царевицата се увеличиха тройно от 2006 г. насам и само за две години цените на пшеницата нараснаха с повече от 180 %, а общото увеличение в цените на хранителните продукти е около 83 %;

Б.   като има предвид значителното, непредвидено увеличение на цените, настъпило през относително кратък период от време – между септември 2006 г. и февруари 2008 г. – и че освен това световните цени на другите хранителните продукти почти се удвоиха през последните две години и се очаква да останат високи, въпреки наблюдавания на настоящия етап спад на цените на някои зърнени култури, както се вижда от пазара на фючърси;

В.   като има предвид, че покачването на цените на фуражите води до увеличаване на производствените разходи, което от своя страна поражда риск от спад на производството на продукти на животновъдството, за които съществува и се предвижда засилване на търсенето, най-вече в развиващите се икономики;

Г.   като има предвид, че ФАО и ОИСР прогнозират, че макар и да се очаква спад в цените на стоките в сравнение с изминалата година, те няма да паднат до нивата си отпреди 2006 г., като при това драстичните колебания в цените на стоките могат да останат отчетливо и редовно явление на световните пазари, и като има предвид, че цените на храните не означават автоматично и по-високи доходи за земеделците, основната причина за което е нарастването на производствените им разходи, а също и наблюдаваното непрекъснато увеличаване на разликата между производителските и потребителските цени;

Д.   като има предвид, че световните хранителни запаси са намалели до критично ниски нива – от количество, достатъчно за една година след Втората световна война до количество, което стига само за 57 дни през 2007 г. и само за 40 дни през 2008 г.;

Е.   като има предвид, че тези и други фактори имаха непосредствени и сериозни последици за значителен брой хора, като има предвид, че в глобален мащаб кризата с цените на хранителните продукти тласна милиони хора към бедност и глад, и че този развой на нещата предизвика бунтове и безредици по цял свят, дестабилизирайки още повече отделни страни и цели региони, и като има предвид, че дори резервите на ЕС са изчерпани до такава степен, че в момента програмата за осигуряване на прехраната в извънредни ситуации не разполага с никакви хранителни запаси, които да разпредели;

Ж.   като има предвид, че според съществуващите изчисления на организациите за борба с глада по света понастоящем всеки пети човек в развиващите се страни страда от недохранване и хроничен глад и ежедневно над 30 000 деца по света умират от глад и бедност;

З.   като има предвид, че селското стопанство е източник на заетост и поминък за повече от 70 % от работната сила в развиващите се страни, а в много африкански страни и над 80%, и следователно политиките за развитие на селските райони са от първостепенно значение за ефективната борба с бедността и глада;

И.   като има предвид, че жените в развиващите се страни произвеждат между 60 и 80 % от хранителните продукти и половината от световното производство на храни, и като има предвид изключително важната роля на жените за прехраната на семейството, както и факта, че жените получават по-трудно достъп до земя и средства за производство отколкото мъжете, и следователно трябва да им се оказва съответна помощ и подкрепа;

Й.   като има предвид, че сегашната криза се отразява най-болезнено на домакинствата с ниски доходи както в Европейския съюз, така и в развиващите се страни, където делът на разходите за храна на едно домакинство възлизат между 60 % и 80 % от общия доход, за разлика от ЕС, където средната стойност на тези разходи представлява по-малко от 20 %;

К.   като има предвид, че Парламентът и Съветът нееднократно са призовавали за решителни мерки за разрешаване на глобалния проблем, като по-конкретно се осигури необходимото финансиране на производствените разходи в селското стопанство и съдействие при използването на пазарно-базирани инструменти за управление;

Л.   като има предвид, че Европейският съюз си остава основен производител на храни, с дял от 17 % от световното производство на пшеница, 25 % от световното производство на мляко, 20 % от световното производство на свинско месо и 30 % от световното производство на говеждо месо, но и че също така представлява голям вносител на земеделски продукти с равнище на снабдяване, което значително надминава прага на самозадоволяване при много основни селскостопански продукти;

М.   като има предвид, че Европейският съюз е водещ в установяване на стандартите за хранителните продукти на най-високо равнище, като се съсредоточава върху въвеждането на система за проследяване на храните от производството до потребителите, за гарантиране на безопасността на произведените в ЕС храни;

Н.   като има предвид, че Европейският съюз също така играе водеща роля по отношение на инициативите за защита на околната среда, които целят опазването на природните ресурси, но от друга страна натоварват селскостопанските производители в ЕС с допълнителни разходи;

О.   като има предвид , че Европейският съюз е най-големият донор на средства за развитие и хуманитарна помощ, но че в световен мащаб, и по-конкретно по отношение на помощите от Европейския съюз, делът им, предназначени за селското стопанство постоянно намалява от 80-те години на ХХ век;

П.   като има предвид, че по традиция ЕС финансира около 10 % от сътрудничеството за развитие по света в допълнение към вноските на държавите-членки; като има предвид, че това се потвърждава от приноса чрез инструментите на ЕС в момента (около 1,8 милиарда евро: 1 милиард евро чрез новия фонд за бързи ответни мерки във връзка с повишението на цените на храните в развиващите се страни и останалите средства чрез фондовете за развитие и хуманитарна помощ, достъпни в момента);

Р.   като има предвид, че в условията на натиск върху природните ресурси търсенето на хранителни продукти в глобален мащаб се очаква да нарасне двойно до 2050 г., и че производство на храни ще трябва да се увеличи;

С.   като има предвид, че според ФАО, за да се гарантира продоволственото осигуряване за население, което през 2050 г. ще достигне 9 милиарда жители, е достатъчно да се инвестират 30 милиарда евро годишно;

Т.   като има предвид, че досега международните и регионалните споразумения се оказват недостатъчни за нормализирането на пазарните и търговските доставки, и неотдавнашното покачване на цените на хранителните продукти би трябвало да послужи на правителствата по цял свят като предупреждение, че не трябва да приемат селскостопанското производство за даденост;

1.  Потвърждава, че глобалното продоволствено осигуряване е изключително спешен въпрос за Европейския съюз и изисква незабавни, трайни действия за осигуряване на храна за гражданите на ЕС и другите хора по света; счита, че е необходимо да бъдат оползотворени всички селскостопански продукти и хранителни култури по света; подчертава, че потребителите трябва да имат достъп до храни на разумни цени, като в същото време на селскостопанските производители се осигури задоволителен стандарт на живот;

2.  Подчертава значението на ОСП като средство да се осигури производството на храни в Европейския съюз и изразява убеждението, че гражданите на ЕС се радват на осигурено снабдяване с храни още от въвеждането й през 1962 г., заедно с опазване и подобряване на околната среда в селските райони и стандарти на ЕС за производството на храни, които са най-високите в целия свят; подчертава необходимостта от това селското стопанство на Общността да продължава да играе същата роля и за в бъдеще;

3.  Отбелязва, обаче, че през последните 25 години в резултат от реформите, проведени съгласно ОСП, се наблюдава спад в селскостопанското производство в Европейския съюз с изместване на ударението от количеството към пазарно-ориентираната качествена продукция; изразява убеждението си, че тази промяна в политиката е довела до загуба на потенциални пазарни възможности за производителите в ЕС, като все повече се разчита на вноса на хранителни продукти от страни извън ЕС, произведени по съвсем различни производствени стандарти, като по този начин селскостопанските продукти на ЕС са изложени на неравни конкурентни условия;

Положение и причини

4.  Посочва, че преди последното повишаване на цените на хранителните продукти, над 860 милиона души по света са страдали от хроничен глад; отбелязва, че според прогнозите на Световната банка покачването на цените може да тласне още 100 милиона души към много по-голяма бедност;

5.  Приема становището на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО), че страните, които са чисти вносителки на храни, са засегнати най-тежко от увеличаващите се цени на хранителните продукти, и че много от тези страни са най-слабо развитите в света; отново потвърждава факта, че бедността и зависимостта от вноса на храни са основните причини за несигурност в продоволственото осигуряване; взема предвид факта, че всъщност на международните пазари се търгува само малък процент от храните, произведени в световен мащаб, в нарастваща степен от малък брой страни износителки;

6.  Отбелязва, че реколтите от зърнени храни от първа необходимост през 2007 и 2008 г. са добри; отбелязва, че непосредственият проблем с несигурността в продоволственото осигуряване през 2007 г. се дължеше на спада в снабдяването и увеличението на цените на основни стоки; изразява дълбоката си загриженост във връзка с ниските нива на глобалния резерв от храни, който в момента може да осигури на света зърно, което би било достатъчно за по-малко от 40 дни;

7.  Подчертава, че удовлетворяването на жизнените потребности на населението, по-специално по отношение на храни и вода, е чест източник на конфликти; отбелязва, че увеличаването на световното население, за което се прогнозира да нарасне с още 3 милиарда души до 2050 г., ще засили това напрежение във всички райони на света; вследствие на това призовава този геостратегически фактор да бъде взет предвид при изготвянето на бъдещите селскостопански политики;

8.  Отбелязва със загриженост нарастващите производствени разходи в селското стопанство (повишаване на цените на торовете, семената и др.), което се изразява в увеличаване на разходите, което не е еднакво компенсирано за всички селскостопански производители (най-вече в отрасъла на животновъдството), като по този начин се намали потенциалното увеличение на приходите на селскостопанските производители, станало възможно чрез увеличението на цени на стоките и храните, и по този начин отнемат стимула за увеличаване на производството; изразява тревогата си, че драстичното повишение на производствените цени може да доведе до намаляване на потреблението и до потенциалното свиване на производството, което ще задълбочи продоволствената криза в ЕС и в света;

9.  Отбелязва, че през настоящия сезон на стоковите пазари се наблюдава рязко намаляване на цените, което предизвиква загриженост сред производителите и подрива доверието сред селскостопанските производители;

10.  Подчертава значението на задълбочения анализ на повишаващите се цени на храните, който взема предвид покачващите се цени на енергията за крайните потребители, по-многобройните климатични явления и нарастващото търсене на енергия, дължащо се на увеличаването на населението в световен план и призовава Комисията да проучи допълнително връзката между високите цени на храните и растящите цени на енергията, и по-специално на горивата; подчертава по-нататък, че трябва да се предприемат мерки за намаляване на зависимостта на селското стопанство от изкопаеми енергийни източници посредством по-ефективно използване на енергията и разработването на енергоспестяващи системи за селскостопанско производство;

11.  Призовава за предприемането на политически мерки за предотвратяване на такива драстични и вредни колебания в цените, които отчитат необходимостта да бъде осигурен задоволителен начин на живот за производителите; изразява убеждението си, че системата за единно плащане на стопанство дава възможност на селскостопанските производители да сменят производството си в зависимост от нуждите на пазара, но може би е недостатъчна, за да се справи с резките колебания на пазарните цени;

12.  Обръща внимание на по-дългосрочните структурни причини, отразили се върху увеличението на цените на селскостопанските стоки в последно време, включително непрекъснато повишаване на търсенето в световен мащаб и дълготрайно намаляване на инвестициите в продуктивното земеделие; отбелязва, че сред тези фактори нарастването на цените на енергията, и по-конкретно цената на петрола, оказа голямо въздействие върху световното селскостопанско производство (дължащо се на увеличените производствени и транспортни разходи) и върху възникването на продоволствени кризи в бедните държави (поради цената на транспорта на храните във вътрешността на тези страни);

13.  Отбелязва, че през 2007 г. 2 % от производството на зърно на ЕС е изразходвано за биогорива, в сравнение с това 25 % от царевицата, произведена в САЩ през същата година, е използвана за производството на етанол; призовава за оценка в световен мащаб на тази тенденция и влиянието й върху цените на храните, както и за координиране на политиката на световно равнище, за да не се изложи на риск осигуряването на хранителни продукти поради стремежа към използване на възобновяеми енергийни източници; изисква също така в международните и регионалните споразумения да се включват ангажименти предоставяните субсидии за производство на биогорива да не излагат на риск продоволственото осигуряване на планетата и да бъдат в съответствие с правилата, за да не нарушават конкуренцията между търговските партньори; въпреки това изисква твърд ангажимент от страна на Европейския съюз за стимулиране на биогоривата второ поколение;

14.  Подчертава необходимостта да се постигне равновесие по отношение на производството на биогорива и биоенергия от една страна, и необходимия на световно равнище запас от храни, от друга; отбелязва, че нарастването на производството на биогорива и биоенергия може да окаже положително въздействие в земеделския и хранителен сектор, които в момента са засегнати от високите цени на суровините, необходими за преработвателната промишленост, като торове, горива и т.н.; счита, че развитието на източниците на възобновяема енергия представляват подходяща икономическа и социална алтернатива за развитие на селските райони, както и устойчив подход за опазване на околната среда, още повече, ако се имат предвид целите на ЕС за енергията от възобновяеми източници за 2020 г.; подчертава, че е уместно да бъдат предприети мерки за преодоляване на отрицателните последици, които увеличеното производство на енергийни продукти може да окаже върху биоразнообразието, цените на храните и начините на обработка на земята;

15.  Отбелязва, че Европейският съюз допринесе значително за увеличаването на доставките на селскостопански стоки, като премахна субсидиите, плащани за изваждане на земя от производството;

16.  Обръща внимание на бързо променящите се хранителни навици на потребителите, особено в страните с бързо развиваща се икономика, които се ориентират към по-голяма консумация на месо и протеини, а това изисква повече зърно; отбелязва също така повишаването на реалните доходи в страни като Китай и Индия, което ще продължи да определя търсенето на селскостопански продукти и преработени храни;

17.  Изразява убеждението си, че нарастващата пазарна концентрация на търговията на дребно с храни трябва да се наблюдава, за да не се допускат случаи на монополизъм, тъй като действията на големите търговци на дребно може би не винаги са в интерес на производителите, преработвателите и потребителите;

18.  Призовава да бъдат приети алтернативни решения за възстановяване на равновесието в полза на малките производители, които не са в състояние да преговарят с големите вериги за търговия на дребно; подчертава, че въпреки че на равнище на ЕС съществува антимонополна законодателна рамка, която възпрепятства големите производители да злоупотребяват с доминиращата си позиция на пазара на ЕС, все още не съществува специфична нормативна база, която да позволи борба с монополистичните практики, прилагани от някои от големите магазини от рода на супермаркети и хипермаркети;

Реакции на ЕС

19.  Изразява убеждението си, че ОСП би трябвало да продължава да бъде крайъгълния камък на политиката на ЕС за продоволствено осигуряване както сега, така и след 2013; счита, че във връзка с продоволственото осигуряване в дългосрочен план от съществено значение са функциониращите екосистеми, плодородните почви, устойчивите водни ресурси и селско стопанство, имащо многостранен характер; счита също, че е от съществено значение ОСП съвместно с други политики на Общността, да участва по-активно в осигуряваното на хранително равновесие по света;

20.  Изразява твърдото си убеждение, че в ОСП все пак трябва да бъдат внесени промени, за да се реагира на проблемите с продоволственото осигуряване; изразява разочарованието си, че със законодателните си предложения от май 2008 г. за проверка на състоянието на ОСП Комисията не е отговорила в пълна степен на предизвикателството; изразява несъгласие с премахването на всички мерки за управление на пазара и съкращаването на помощите за селските стопани;

21.  Във връзка с прегледа на бюджета за 2008-2009 г. призовава за стабилно и постоянно равнище на разходите на ЕС и на държавите-членки за ОСП, като се гарантират справедливи доходи за селскостопанските производители; припомня, че селскостопанските производители имат нужда от условия на устойчива политика, за да могат да правят планове за бъдещето; изтъква, че основният принцип на подобна политика е създаването на предпазна мрежа за доходите срещу рисковете и кризите, предизвиквани от неблагоприятни природни явления или от изкривявания на пазара и необичайно дълготраен и всеобхватен спад на цените; посочва по този повод факта, че селското стопанство генерира значителна добавена стойност както за националните икономики, така и за икономиката на ЕС;

22.  Посочва, че пазарът сам по себе си не може да гарантира сигурни доходи на производителите, от което те имат нужда, за да продължат селскостопанската си дейност, поради високата цена за спазването на стандартите на Съюза за производството на хранителни продукти, безопасността на храните, опазване на околната среда и хуманно отношение към животните; приветства, обаче, засилената пазарна ориентация на ОСП; от друга страна изразява съжаление, че целите на реформите от 2003 г. за по-високи пазарни цени и по-малко бюрокрация за селскостопанските производители не бяха напълно постигнати;

23.  Вярва, че множеството правила за "кръстосано спазване" демотивират производителите и че когато това е възможно, тези правила следва да се опростяват; в тази връзка приветства инициативите на Комисията за опростяване;

24.  Изразява силното си безпокойство, че предложеното законодателство на ЕС (например за продуктите за растителна защита) може да има драматични последици, защото ще ограничи средствата, с които разполагат селскостопанските производители за осигуряване на максимални добиви, и на практика е възможно да доведе до рязко намаляване на производството на селскостопански продукти в ЕС; призовава за внимателна оценка на последиците – особено във връзка с продоволственото осигуряване – на всички предложени мерки;

25.  Настоятелно призовава Комисията да разгледа въздействието, което инициативите за смекчаване на последиците от изменението на климата оказват върху селското стопанство; счита, че селското стопанство трябва да допринесе за борбата с изменението на климата, но все пак то трябва също така да получи на разположение средства, за да се противопостави на последиците от изменението на климата в ролята си на един от икономическите сектори, оказващи най-силно влияние върху климата, така че тези инициативи да не намаляват селскостопанската продукция в ЕС, което би довело до нейното заместване чрез вноса на такива продукти;

26.  Изразява убеждението си, че трябва да се изследват системите на ЕС и другите международни системи за наблюдение на производството и пазара и да осигурят по-бързи механизми за определяне на тенденциите; изразява убеждението си, че е необходим режим на глобална инвентаризация на храните и глобална система за хранителните резерви, като смята, че ЕС следва да заеме водеща позиция в усилията за разработване на такава система; настоява Европейската комисия да работи съвместно с глобалните си партньори и да излезе с предложение в това отношение;

27.  Призовава за осигуряване на ефективни застраховки, които да предоставят защита както от значителни колебания на цените и доходите, така и от свързани с времето въздействия върху производството;

28.  Приканва Комисията да проучи ефективна система на ЕС за контрол на пазара, която да може да отчита промените и тенденциите на цените на селскостопанските продукти и производствените разходи; твърди, че тази система трябва да осигурява прозрачност и да позволява презгранични съпоставки между еднородни продукти;

29.  Счита за целесъобразно да се създаде в рамките на ФАО международна обсерватория на цените на селскостопанските продукти, на вложените материали и на хранителните стоки, така че да е възможно проследяването на тези данни на международно равнище;

30.  Отбелязва, че изкривяващите търговията елементи от селскостопанската политика на ЕС, които се отразяват негативно на селскостопанските производители в развиващите се страни, са отстранени чрез последователни реформи на ОСП, но търговските отношения продължават да бъдат неравнопоставени и трябва да бъдат положени още усилия за изграждане на по-справедлива система;

31.  Отбелязва, обаче, че реформите в политиката на ЕС, целящи да се отговори на изискванията на СТО, доведоха до отклоняване на предвидените от ОСП помощи от свързаните с производството плащания, отмяна на мерки за управление на пазара и отваряне на пазарите, с което потребителите и производителите все повече биват изложени на рисковете на нестабилния световен пазар; изисква в политиките на ОСП да се включи клауза за продоволствено осигуряване, а в търговските споразумения - съответни ангажименти на партньорите с цел регулиране на търговията, които да не излагат на опасност продоволственото осигуряване на планетата; призовава Комисията, в рамките на преговорите на СТО, да се застъпи за квалифициран достъп до пазара, който гарантира, че високите стандарти на селското стопанство на ЕС по отношение на околната среда, както и правото на всяка държава-членка на продоволствено осигуряване, няма да бъдат подкопани от евтин внос;

32.  Отбелязва, че ЕС напредва в изпълнението на задълженията си за отмяна на възстановяването на суми при износ до 2013 г., и че въз основа на прегледа на състоянието на ОСП, ще продължи реформирането на инструментите за подпомагане на пазара в съответствие със споразуменията със СТО;

33.  Счита, че инструментът за финансиране на бързите ответни мерки във връзка с увеличаващите се цени на храните в развиващите се страни е необходимата първа стъпка за справяне с належащите нужди на онези, които са най-засегнати от продоволствената криза; подчертава обаче, че това е еднократна мярка за насочване на средства от бюджетен ред 4 от общия бюджет на ЕС към дребното селско стопанство в най-силно засегнатите страни, които ще имат нужда от подкрепа чрез по-нататъшни инвестиции; счита, че Комисията следва да проверява начина на изразходването на средствата и да гарантира, че те се изразходват за устойчиви цели там, където има най-голяма необходимост, като редовно докладва пред Парламента; освен това изисква Парламентът да осъществява редовен надзор върху изпълнението чрез процедурата по регулиране с контрол;

34.  Призовава Комисията да повиши ефективността на сегашните програми, предназначени за гарантиране на продоволственото осигуряване в Европа и света; призовава за ефективност на Тематичната програма за осигуряване на прехраната (2007-2010), за която в момента се предвиждат 925 милиона евро за целия период на изпълнение; приветства предложението за увеличаване на бюджетните средства, предназначени за раздаване на помощи във вид на храна на най-уязвимите лица в Общността (MDP), представена от Комисията на 17 септември 2008 г.; призовава Комисията да приеме цялостна стратегия по въпросите на продоволственото осигуряване, която да внася съгласуваност между всички политики на Общността;

35.  Изразява безпокойството си от настоящата световна финансова криза, която може да доведе до намаляване на финансовите средства за селското стопанство; призовава Комисията да анализира отражението на финансовата криза върху селскостопанския сектор и да обсъди предложения за осигуряване на стабилността на сектора, включително чрез достъпа до заеми и кредитни гаранции;

36.  Посочва едно изследване, според което в по-голямата си част потребителите не са наясно с жизненоважните ползи от ОСП по отношение на продоволственото осигуряване и приемливите цени на хранителните продукти(4); призовава за възприемане на политика за информираност на гражданите и нов ангажимент за опростяване, в резултат на които те ще познават по-добре инструментите и преимуществата, предлагани от ОСП; предлага да се обясни на общественото мнение каква би била цената за гражданите, ако нямаше Обща селскостопанска политика;

37.  Счита, че ОСП следва да има значима роля в политиките на Европейския съюз в областта на външните отношения и развитието, със специален акцент върху външната политика в областта на продоволственото осигуряване; счита, че освен да гарантира производството на хранителни продукти в ЕС, ОСП може да допринесе за посрещане на увеличеното търсене на хранителни продукти в световен план;

38.  Отбелязва, че въоръжените конфликти влияят много негативно на производството и достъпа до храна; изразява своята загриженост относно сериозните последствия от склонността към конфликти по отношение на продоволственото осигуряване, напр. под формата на масови миграции, парализиране на селскостопанското производство, пагубен ефект върху жизненоважна инфраструктура;

39.  Счита, че е от решаващо значение да се избягва разрушителна конкурентна надпревара по отношение на средствата за прехрана, които са в ограничени количества; поради това призовава за по-ефективна координация на техническо равнище между ЕС и неправителствени организации, ФАО и други международни агенции, както и с ООН на политическо равнище, с цел да се насърчават справедливи условия за достъп до световните източници на прехрана и да се увеличи производството на храна в развиващи се страни с ключово значение, като същевременно се вземат предвид критериите за биологично разнообразие и устойчиво развитие;

40.  Настоятелно призовава ЕС да помага на страни, изправени пред заплахата от конфликт, да развиват стабилна собствена селскостопанска политика, която се основава на лесен достъп до суровини, качествено образование и адекватно финансиране, както и на надеждна инфраструктура; счита, че помощта на ЕС следва да е насочена към подобряване на самозадоволяването с храни при развиващите се страни, получаващи такава помощ, което ще подобри регионалната продоволствена сигурност и достъпа до хранителни продукти за най-бедните слоеве на обществото;

41.  Отбелязва, че някои икономики в растеж може да планират да наемат големи парцели земя в по-бедни части на Африка и Азия с цел да отглеждат земеделски култури и да ги превозват обратно до своите пазари, за да подобрят собствената си продоволствена сигурност; счита, че съвместно с ФАО, Европейският съюз трябва да се отнася сериозно към този феномен и да го приема като основна заплаха за продоволственото осигуряване и ефективната селскостопанска политика в засегнатите страни;

Селското стопанство в развиващите се страни

42.  Подчертава, че сегашните предизвикателства, свързани с храните, налагат да се увеличи производството на храни, за да се върви в крак с нарастващото търсене, като същевременно се подобрява качеството, намаляват се разходите и се гарантира по-голяма устойчивост; счита, че за да се постигне тази цел, е задължително да се преосмислят цялостно обществените политики с оглед подобряване на методите за производство, управлението на запасите и регулирането на международните пазари;

43.  Подчертава нуждата от повече средносрочни и дългосрочни действия за развитие на селското стопанство и производството на храни в развиващите се страни, и по-конкретно тези в Африка, като се отчитат горепосочените препоръки на Международната оценка на селскостопанските науки и технологии за развитие (IAASTD) на ООН; изразява становището, че селскостопанското развитие може да послужи за начало на широко икономическо развитие на дадена страна;

44.  Счита, че Европейският фонд за развитие следва да се концентрира повече върху селското стопанство, и по-специално върху малките земеделски стопанства и допълнителната преработка на продуктите на място, тъй като по-голямата част от бедното население в света живее в селските райони, които зависят изключително от селскостопанското производство; освен това счита, че следва да се работи за определяне на правила за търговията със селскостопански продукти, които ще гарантират доставките на храни за всички държави; изразява убеждението си, че на развиващите се страни следва да се осигурят търговски преимущества за поощряване на укрепването на националното производство; призовава Комисията да вземе предвид тези съображения по време на преговорите със СТО, както и при договаряне на споразумения за икономическо партньорство с развиващите се страни;

45.  Счита, че една от сериозните пречки за увеличаване на селскостопанското производство в развиващите се страни е липсата на достъп до заеми и микрокредити за дребните селскостопански производители, необходими за инвестиции в подобрен посевен материал, торове и напоителни системи; освен това подчертава проблема с кредитните гаранции, които в повечето случаи не са налични; призовава Европейската инвестиционна банка да потърси начин и да предложи програми за местните производители на хранителни продукти в развиващите се страни, като се издадат банкови гаранции, улесняващи достъпа до кредити и микрокредити;

46.  Потвърждава отново убеждението си, че е необходимо създаването на регионално интегрирани пазари на селскостопанска продукция; припомня на африканските, карибските и тихоокеанските (АКТБ) държави за успеха на селскостопанската интеграция в Европа и стабилността, която тя осигурява в продължение на повече от 50 години; във връзка с това насърчава регионалните икономически общности на държавите от АКТБ да задълбочат своята дейност в областта на селското стопанство и призовава развиващите се страни да премахнат търговските бариери помежду си;

47.  Освен това подчертава обстоятелството, че селското стопанство трябва да се трансформира от система за осигуряване на прехраната в създаваща заетост селска икономика; също така счита, че за да се развият здрави селскостопански отрасли, следва особено да се акцентира върху мерки за подпомагане на млади селскостопански производители в развиващите се страни; вярва, че ЕС следва да засили сътрудничеството и да подкрепи усилията за модернизиране на хранителните вериги в развиващите се страни, като ги прави по-ефективни; освен това счита, че ЕС следва да подкрепя инициативи като програмата за общи семена, започната от Африканския съюз и неговите национални и регионални партньори;

48.  Счита, че в контекста на ефективната политика на развитие на самите развиващи се страни е необходимо тези страни да придобият национална и обща регионална стратегия за селскостопанско развитие, с ясни мерки за подкрепа на производителите и продуктите; счита, че в този контекст помощта на ЕС за развитие няма да бъде фрагментирана, а ще представлява част от въпросната съвместно финансирана национална или обща регионална стратегия за селскостопанско развитие;

49.  Настоява за създаването на постоянен фонд за продоволствено осигуряване на най-бедните групи от населението на земята по бюджетен ред 4 от общия бюджет на ЕС като допълнение към другите мерки за развитие, финансирани от ЕС;

50.  Приветства световните инициативи като специалната група на ООН на високо равнище за борба със световната криза в продоволственото снабдяване и счита, че ЕС следва да координира работата си с нея; подчертава значението на незадължителните насоки за подкрепа на напредъка в осъществяването на правото на подходяща храна в контекста на сигурността на националното продоволствено снабдяване, приети от ФАО през ноември 2004 г.; предлага освен това, за да има храна в наличност, световна програма, чрез която участниците поемат ангажимент да поддържат продоволствен резерв, както и по-добра система за съхраняване на основни материали, необходими за производството (протеини, торове, семена, пестициди), за предпочитане чрез действащи лица от частния сектор, включително кооперативи на селскостопански производители;

51.  Взима предвид ангажиментите на Европейския съюз към развиващите се страни, както и настоящите и бъдещите задължения към СТО; изисква мерките на ЕС за подкрепа да допринасят за постигане на целите, посочени в Декларацията от Мапуто на африканските правителства от 2002 г.; призовава държавите-членки да изпълняват задълженията си за постигане на целите на хилядолетието за развитие, като по-конкретно всяка от тях отделя 0,7 % от брутния си национален продукт за подпомагане на развитието; счита обаче, че качеството на подпомагането на развитието е по-важно от изразходваните за него суми;

52.  Изразява съжаление за намаляването на помощите за развитие на селското стопанство и селските райони, които възлизаха на 17 % през 1980 г. и стигнаха до едва 3 % през 2006 г.; настоява Комисията да направлява и наблюдава доколко допринася финансовата помощ от страна на ЕС за ориентираното към селско стопанство развитие и да вземе всички възможни мерки, така че правителствата да изпълняват поетия от тях ангажимент, отделяйки по 10 % от националния бюджет за аграрния сектор (като например определи конкретни цели за националните селскостопански политики);

53.  Потвърждава, че за страните от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ) селското стопанство предлага повече възможности от други сектори за създаване на растеж за бедното население в селските райони, като същевременно допринася осезаемо за постигането на първата цел на хилядолетието за развитие, а именно премахване на крайната бедност и глада, и подчертава как поради тази причина незабавните действия и насърчаването на по-големи инвестиции в селското стопанство и развитието на селските райони са от решаващо значение;

54.  Подчертава, че развитието на селското стопанство трябва да се основава най-вече на правото на храна и правото за производство на храни, така че всички хора да имат право на безопасна, питателна и съобразена с културните традиции храна, произвеждана чрез екологични и устойчиви методи в рамките на самостоятелна структура на селското стопанство;

55.  Призовава ЕС да признае правото на развиващите се страни на независимост по отношение на храните и да ги подкрепи с целеви мерки, като на първо място се използват и развият съществуващите структури и ресурси - например семена за посев, торове и средства за производство, както и да насърчи регионалната интеграция;

56.  Призовава ЕС отново да постави селското стопанство в центъра на своята програма за развитие, като отдаде специално предимство на програмите за развитие на селското стопанство, които включват ясни цели за намаляване на бедността и постижими цели, и по-специално мерки за насърчаване на дребните земеделски стопанства и производството на храни за местните пазари чрез използване на биологичното разнообразие, като се обърне специално внимание на изграждането на капацитет за дребните земеделски производители и жените;

57.  Призовава ЕС да обедини усилията си с държавите-членки, правителствата на страните от АКТБ, международните организации, банките за регионално развитие и частните фондации, неправителствените организации и местните органи на управление, с цел по-ефективно включване в регионалните програми на нови проекти и програмни мерки срещу покачващите се цени на храните;

58.  Призовава за приемането на мерки за подобряване на обучението, с цел осигуряване на възможност за младите хора да следват във висши учебни заведения за селскостопански науки, включително и обучение за изпълнение на санитарните и фитосанитарните стандарти на ЕС, както и за създаване на работни места за лицата, завършили образование в областта на селскостопанските науки, като целта е да се намали бедността и миграцията на хора от селските към градските райони и да се избегне миграцията, свързана с "изтичането на мозъци" от развиващите се страни към развитите страни;

59.  Подчертава "Кодекса за добро поведение за предотвратяване и управление на кризата с хранителните продукти" за 2008 г. на Мрежата за предотвратяване на кризата с хранителните продукти и изисква прилагането, и съответно спазването на тези правила за поведение в рамките на Общата селскостопанска политика; подкрепя и изисква включването на гражданското общество и насърчаване интересите на жените, кооперативните стопанства на дребните земеделски стопани и групите производители за гарантиране на продоволственото осигуряване и самозадоволяването с хранителни продукти;

60.  Изразява сериозната си загриженост във връзка с факта, че в много случаи бюджетите за военните и отбраната са много по-големи, отколкото за селското стопанство и прехраната;

61.  Счита, че дребните селскостопански производители са крайъгълният камък на селскостопанското развитие; изтъква някои от най-тежките проблеми, пред които са изправени дребните селскостопански производители в развиващите се страни, например достъп до пазари, земя, образование, финансиране, необходими за производството материали и технологии; отново потвърждава значението на развитието на селскостопанската инфраструктура и инвестирането в малки стопанства и традиционни, не изискващи влагането на много материали методи на производство, които са съобразени с местните условия;

62.  Отбелязва, че липсата на търговия с храни е съществен фактор за световното производство на храни и че според ФАО, въпреки че световното производство на ориз се е увеличило през 2007 г., търговията с ориз е спаднала през същата година;

63.  Освен това вярва, че нерегулираната либерализация на търговията със селскостопански продукти ще доведе до по-нататъшно нарастване на цените на храните и дори до още по-голяма нестабилност на цените; подчертава, че правилата на световната търговия не трябва в никакъв случай да подкопават правото на страните или регионите да подпомагат земеделието си с оглед гарантиране на продоволственото осигуряване на населението им;

64.  Вярва, че политиките за отваряне на пазара за селскостопански продукти в рамките на СТО и двустранните споразумения за свободна търговия значително са допринесли за загуба на продоволствено осигуряване в много развиващи се страни и в контекста на настоящата световна криза на доставките на храни; призовава Комисията съответно да оцени отново подхода си за свободен пазар за търговия със селскостопански стоки;

65.  Призовава големите страни износителки на храни (Бразилия, Аржентина, Тайланд и т.н.) да действат като надеждни доставчици на основни хранителни продукти и да избягват ограничения на износа, които биха могли да имат пагубни последствия, особено за бедни развиващи се страни, които внасят храни;

66.  Изразява безпокойството си от настоящата световна финансова криза, която може да доведе до намаляване на финансовите средства за публична помощ за развитие; приканва Комисията да анализира въздействието на финансовата криза върху сектора на помощта за развитие и да продължи да обмисля предложения, които целят да подпомагат селското стопанство в най-бедните страни;

67.  Отбелязва, че световната продоволствена криза е сред големите заплахи за мира и сигурността в света; в тази връзка приветства новите усилия на Комисията да проучи начините за справяне с въпроса за продоволственото осигуряване в глобален план; призовава държавите-членки да подкрепят подобни инициативи на национално и на местно равнище;

Научноизследователска и развойна дейност

68.  Отново потвърждава ангажимента за инвестиции в технологиите и нововъведенията в селското стопанство и производство;

69.  Подчертава значението на финансирана с публични средства изследователска дейност, която е в полза на продоволственото осигуряване и не обслужва едностранно интересите на промишлеността; призовава за инвестиции не само за изследователската дейност в областта на нови отделни технологии, а също и за всеобхватни селскостопански системи, които способстват за продоволствено осигуряване в дългосрочен план; в тази връзка подчертава новаторската роля, която би могла да изиграе в тази област например, една европейска технологична платформа за изследователска дейност в областта на екологичното селско стопанство;

70.  Подчертава значението на научноизследователската дейност, а също така и на трансфера на познанията, натрупани в резултат на тази дейност, към селскостопанските производители чрез създаване на ефективни служби за консултации в областта на селското стопанство, особено в развиващите се страни; призовава за засилване на научноизследователската дейност и обогатяване на познанията в областта на селското стопанство;

71.  Изразява загриженост, че поставянето в ЕС на ударение върху "кръстосаното спазване" може да се отрази негативно върху свързаните със селскостопанското производство изследвания и препоръки; изтъква необходимостта и от двете;

72.  Призовава за ускорена научноизследователска и развойна програма в областта на устойчивото и енергийно ефективно селско стопанство, което е съобразено с местните условия; насърчава държавите-членки да подпомагат изследванията, чието практическо приложение е насочено към увеличаване на продуктивността в селското стопанство; отчита загрижеността на потребителите в ЕС;

Устойчиво световно селско стопанство

73.  Изразява загриженост по повод на промените в атмосферните условия, дължащи се на изменението на климата, вследствие на които, както се прогнозира, засушаването и наводненията ще бъдат по-чести, отразявайки се негативно върху добивите и предсказуемостта на глобалното селскостопанско производство;

74.  Изразява загриженост, че изпълнението на мерките, предложени за по-нататъшно намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС може да повлияе неблагоприятно върху производството на храни в Европа и особено върху скотовъдството;

75.  Признава, че селскостопанският сектор, който създава значителна част от общото количество емисии CO2, се нуждае от по-добра енергийна ефективност;

76.  Счита, че масовото навлизане на биогорива и производството на биоенергия биха могли да окажат положително въздействие върху сектора на селското стопанство и преработката на хранителни продукти, който е засегнат от неблагоприятното въздействие на по-високите цени на суровини като торове, пестициди и дизела, както и от разходите за транспорт и преработка;

77.  Признава, че селскостопанският сектор обезпечава прехраната на по-голяма част от населението в много развиващи се страни, и следователно насърчава тези страни да разработят механизъм за стабилни и прозрачни селскостопански политики, които ще осигурят дългосрочно планиране и устойчиво развитие;

78.  Призовава Комисията да наблюдава отблизо резултатите от увеличеното производство на биоенергия в ЕС и в трети държави по отношение на промените в използването на земята, цените на хранителните стоки и достъпа до хранителни продукти;

79.  Повтаря отново, че стимулите за устойчиво отглеждане на култури за производство на енергия следва да не застрашават производството на храни;

80.  Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават изследванията и развитието, с цел предотвратяване и адаптиране към изменението на климата, включително, наред с другото, научните изследвания в областта на следващо поколение биогорива и в частност използването на високодобивни култури за производство на енергия, щадящи околната среда изкуствени торове, които са възможно най-ефективни, нови селскостопански технологии с минимален отрицателен ефект върху ползването на земята, разработването на нови растителни типове, които са резистентни на изменението на климата и свързаните с това заболявания и научни изследвания в областта на начините за използване на отпадъците в селското стопанство;

81.  Счита, че са необходими допълнителни изследвания в областта на селското стопанство, за да се увеличи устойчивата производителност на стопанствата, и призовава държавите-членки да се възползват изцяло от възможностите, които предлага Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания и технологично развитие и демонстрационни дейности в това отношение, както и да приемат мерки за подобряването на селскостопанската продукция по устойчив и енергийно-ефективен начин;

o
o   o

82.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и Комисията.

(1) OВ C 263E, 16.10.2008 г., стр. 621.
(2) Текстовете приети, P6_TA(2008)0229.
(3) ОВ С 297Е, 20.11.2008 г., стр. 201.
(4) Agri Aware TNS/Mrbi изследване, проведено в Ирландия, август 2008 г.

Правна информация - Политика за поверителност