Европейският парламент,

–   като взе предвид Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, подписан на 13 декември 2007 г.,

–   като взе предвид Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност,

–   като взе предвид своята резолюция от 20 февруари 2008 г. относно Договора от Лисабон(1),

–   като взе предвид множеството си резолюции, в които се засягат въпроси, свързани с гражданското общество, приети през текущия парламентарен мандат,

–   като взе предвид семинара с участието на представители на организации на гражданското общество, организиран от Комисията по конституционни въпроси и проведен на 3 юни 2008 г.,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по конституционни въпроси (A6-0475/2008),

А.   като има предвид, че тясното сътрудничество на институциите на ЕС и на държавите-членки с гражданското общество на европейско, национално, регионално и местно равнище е предпоставка за изграждането на демократичен Европейски съюз, близък до гражданите;

Б.   като има предвид, че готовността на институциите на ЕС и на националните, регионалните и местните органи на управление за диалог и сътрудничество с гражданите и организациите на гражданското общество е основна предпоставка за ангажирането на гражданите в законотворческия процес и в процеса на управление на всички равнища;

В.   като има предвид, че Договорът от Лисабон укрепва правата на европейските граждани по отношение на Европейския съюз, като улеснява участието на гражданите и на сдруженията, представляващи гражданското общество, в дебатите относно "ЕС на гражданите";

Г.   като има предвид, че сега действащите разпоредби, които бяха включени и в Договора от Лисабон, създават необходимата правна рамка за развитието на гражданския диалог на европейско равнище; като има предвид обаче, че практиката по прилагането им не винаги е задоволителна;

Д.   като има предвид, че гражданското общество в 27 държави-членки е на различно ниво на развитие, в различна степен се възползва от механизмите на демокрацията на участието, от възможността за участие в законотворческия процес и в диалога с националните, регионалните и местните органи на управление;

Е.   като има предвид, че понятието "гражданско общество" се отнася за многобройни неправителствени организации и организации с нестопанска цел, учредени от граждани по тяхна собствена воля, които заемат определено място в обществения живот, като изразяват интересите, идеите и идеологическите убеждения на своите членове или други граждани въз основа на различни етични, културни, политически, научни, религиозни и благотворителни съображения;

Ж.   като има предвид, че въпросът за представителността на организациите на гражданското общество е спорен, както и че активността и ефективността, с които някои организации популяризират възгледите си, не винаги съответства на тяхната представителност;

З.   като има предвид съществуващите различия в подхода на отделните институции на ЕС към гражданския диалог;

1.  Оценява приноса на Европейския съюз в развитието на гражданския диалог, както на европейско равнище, така и на национално, регионално и местно равнище в държавите-членки;

2.  Подчертава, че гражданското общество играе важна роля в процеса на европейска интеграция, като представя позициите и исканията на гражданите на ЕС пред европейските институции; изтъква значението на експертните познания, които гражданското общество може да предостави на институциите и подчертава важността и значението на информационните функции и функциите по популяризиране на гражданския диалог, по-специално в областта на насърчаването и пропагандирането на действията и намеренията на ЕС, в изграждането на мрежа за европейско сътрудничество и в укрепването на европейската идентичност сред гражданското общество;

3.  Подчертава, че ако Европейският съюз желае да постигне своите политически цели и намерения, то той се нуждае от по-широк публичен дебат, по-ефективен граждански диалог и по-силно политическо съзнание;

4.  Подчертава особената си привързаност към гражданския диалог и значението, което се отдава на този диалог в Договора от Лисабон, в който му се признава ранг на първостепенен принцип във всички области на дейност на Европейския съюз;

5.  Приветства укрепването на представителната демокрация и демокрацията на участието, произтичащо от въвеждането в Договора от Лисабон на т.нар. "гражданска инициатива", с която се дава възможност един милион граждани от няколко държави-членки да приканят Европейската комисия да внесе законопроект;

6.  Призовава институциите на ЕС, както и националните, регионалните и местните органи на управление на държавите-членки, да използват възможно най-пълно съществуващите правни рамки и каталога от добри практики с цел развитие на диалога с гражданите и организациите на гражданското общество; счита по-специално, че информационните офиси на Парламента във всяка държава-членка следва да играят активна роля в насърчаването, организацията и управлението на форуми, които се провеждат поне веднъж годишно с участието на Парламента и на представители на гражданското общество в съответната държава-членка и подчертава важността на редовното участие на тези форуми на неговите членове, както от съответната държава-членка, така и от други държави-членки;

7.  Призовава институциите на Европейския съюз да включат в гражданския диалог всички заинтересовани представители на гражданското общество; счита, че от ключово значение в този контекст да бъде чут гласът на младите хора в Европа, които ще формират "утрешния Европейски съюз" и ще носят отговорност за него;

8.  Призовава институциите на ЕС да гарантират, че всички граждани на ЕС, включително: жените и мъжете, възрастните и младите хора, жителите на градските и на селските райони - ще получат възможност за активно участие в гражданския диалог без дискриминация и въз основа на равни права, и по-специално, че членовете на езиковите малцинства ще имат възможността да използват своите родни езици на такива форуми; счита, че функционирането на Европейския съюз в тази област следва да спомага за осъществяването на принципа на равенството между жените и мъжете и да представлява пример за пропагандирането на този принцип както в държавите-членки, така и извън ЕС;

9.  Призовава институциите на Европейския съюз да приемат в рамките на междуинституционално споразумение задължителни насоки за определяне на представителите на гражданското общество, методите за организиране на консултациите и тяхното финансиране в съответствие с "Общите принципи и минималните стандарти за консултации със заинтересованите страни"(2); посочва, че за целта всички институции на ЕС следва да поддържат актуални регистри на всички релевантни неправителствени организации, независимо от това, дали дейността им се извършва в държавите-членки, и/или се фокусира върху институциите на ЕС;

10.  Призовава институциите на Европейския съюз да превърнат гражданския диалог в обичайна задача на всички генерални дирекции на Комисията, всички работни групи на Съвета и всички комисии на Европейския парламент, като отчитат принципите на прозрачността и запазват пълно равновесие между публичния и частния сектор;

11.  Призовава институциите на Европейския съюз да предприемат по-тясно сътрудничество за изграждане на европейски граждански диалог и насърчаване на активна европейска позиция сред гражданите на ЕС с цел осигуряване на по-добра комуникация, протичане на информацията и координация на действията им в областта на консултациите с обществото; отбелязва, че във връзка с това са препоръчителни редовни срещи между представители на гражданското общество и членовете на ЕК на форуми, провеждани в държавите-членки, като начин за намаляване на т.нар. отдалеченост на ЕС от гражданите на Европа;

12.  Призовава Съвета на Европейския съюз да улесни и опрости достъпа до неговите разисквания, което се възприема като условие sine qua non за установяване на истински диалог с гражданското общество;

13.  Подчертава значението на развитието на европейска комуникационна политика в областта на осигуряване на нови инструменти и начини за комуникация с гражданите на ЕС (като се използват Интернет, електронни технологии и аудиовизуални техники);

14.  Призовава да бъдат продължени досегашните, изпитани инициативи на ЕС, които имат за цел разширяване на участието на гражданското общество в процеса на европейка интеграция, като напр.: Europe by Satelite, Гражданска агора, тематични граждански форуми (напр. Your Europe) и т.н.;

15.  Подчертава значението на професионалните проучвания на европейското обществено мнение от гледна точка на идентифицирането и разбирането на потребностите и очакванията на гражданите на ЕС по отношение на функционирането на Европейския съюз; настоятелно призовава както институциите на ЕС, така и гражданското общество в държавите-членки, да имат предвид тези очаквания при взаимодействието и дебатите помежду им;

16.  Призовава националните, регионалните и местните органи на управление на държавите-членки да подкрепят гражданския диалог, по-специално в онези държави и региони и в онези области, в които той все още не е напълно развит или не е достатъчно въведен; освен това призовава тези органи да насърчават активно развитието на регионалното взаимодействие на гражданското общество между отделните държави-членки и трансграничните инициативи; счита, че следва също така да бъде проучена възможността за изграждане на групи от държави-членки като средство за насърчаване на обмена на идеи и опит в рамките на ЕС;

17.  Призовава представителите на европейското общество да се включат активно в гражданския диалог и в разработването на европейски програми и политики, давайки по този начин възможност за влияние върху процесите на вземане на решения;

18.  Насърчава гражданите на ЕС да вземат по-широко участие в европейските дебати и дискусии, както и да участват в наближаващите избори за Европейски парламент;

19.  Посочва, че за осъществяването на диалога с гражданите на всички равнища: европейско, национално, регионално и местно, са необходими съответните финансови средства, и призовава заинтересованите страни и субектите, отговарящи за неговата организация, да осигурят подходящо финансиране;

20.  Подчертава, че освен диалога с гражданското общество, също така необходим е открит, прозрачен и редовен диалог на Съюза с църквите и религиозните общности, както е предвидено в Договора от Лисабон;

21.  Препоръчва на институциите на ЕС да предоставят съвместно информация за представителността и областта на дейност на организациите на гражданското общество в Европа, напр. чрез удобна за потребителя база данни с публичен достъп;

22.  Призовава Комисията да отправи ново предложение към европейските сдружения, така че европейските организации на гражданското общество да могат да се опират на обща правна основа;

23.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на парламентите на държавите-членки, на Съвета, на Комисията и на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите.

(1) Приети текстове, P6_TA(2008)0055. (2) Вж. съобщение на Комисията от 11 декември 2002 г., озаглавено "Към утвърждаване на културата на консултации и диалог – Общи принципи и минимални стандарти за консултации на Комисията със заинтересованите страни" (COM(2002)0704).