Резолюция на Европейския парламент от 13 януари 2009 г. относно Общата политика в областта на рибарството и екосистемния подход към управлението на риболова (2008/2178(INI))
Европейският парламент,
– като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г.,
– като взе предвид Регламент (EО) № 2371/2002 на Съвета oт 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (ОПОР)(1),
– като взе предвид съобщение на Комисията, озаглавено "Ролята на общата политика в областта на рибарството за въвеждането на eкосистемен подход за управлението на морската среда" (COM(2008)0187),
– като взе предвид заключенията на Съвета по земеделие и рибарство от 29 и 30 септември 2008 г. относно горепосоченото съобщение на Комисията,
– като взе предвид член 45 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на Комисията по рибно стопанство (A6-0485/2008),
A. като има предвид, че във всеки географски район всички живи организми (хора, растения, животни и микроорганизми), тяхното физическо обкръжение (като например почва, вода, въздух) и естествените цикли, които ги поддържат, са взаимосвързани;
Б. като има предвид, че развитието, взаимодействията и промените в рамките на такива екосистеми оказват непосредствено и често нежелателно или непредвидено въздействие върху други елементи както вътре в, така и извън системата и също така че развитие извън системата може да има непосредствено влияние върху самата система;
В. като има предвид, че екосистемният подход към риболова дава понастоящем най-добрата основа за глобална система на управление и вземане на решения, която отчита всички релевантни елементи и заинтересовани страни, техните изисквания и нужди, както и с бъдещите въздействия върху системата и нейните взаимодействия;
Г. като има предвид, че риболовът във водите на изключителната икономическа зона на всяка държава-членка е важен за нейния суверенитет и независимост, по-специално по отношение на храните;
Д. като има предвид, че нашето познаване на океаните и на факторите, които оказват влияние върху тях, все още е ограничено, но въпреки това за нас е достатъчно да знаем, че много рибни запаси, както търговски, така и нетърговски, са изчерпани в ЕС и на други места, и че въпреки че това се дължи на много фактори, в повечето случаи основната причина е свръхуловът на риба;
Е. като има предвид, че научното изследване относно устойчивостта на рибните ресурси предполага отхвърлянето на всички предположения, основани на предубеждения, и следователно, предложението за анализ на оценката на рибните ресурси, основан на екосистемния подход, ще бъде действително основано на екосистемния подход само ако се базира на потвърдени научни данни;
Ж. като има предвид, че такъв един екосистемен подход трябва да бъде динамичен и гъвкав по отношение на процеса на търсене на информация и вземане на решения, поради необходимостта от непрекъснато приспособяване, обусловена от появата на нови научни познания и взаимовръзки;
З. като има предвид, съгласно съобщението на Комисията COM(2008)0670,озаглавено "Доклади за 2006 г. на държавите-членки относно действия, които сериозно нарушават общата политика в областта на рибарството", че сериозните и пораждащи загриженост нарушения по отношение на риболова продължават да са често явление въпреки опитите за намаляване на капацитета на флота на Общността;
И. като има предвид, че оценката на рибните ресурси се занимава с устойчивостта на запасите, и като има предвид, че това е от основно значение за риболовната дейност и че опазването на тази устойчивост е важно за държавите-членки;
Й. като има предвид, че основната цел на политиката в областта на рибарството, приета от всички държави, участващи в световната среща на високо равнище по въпросите на устойчивото развитие, проведена в Йоханесбург през 2002 г., е да се получи максимален устойчив улов на риба;
К. като има предвид, че рязкото намаляване на доходите в риболовната индустрия се дължи на изчерпване на много от рибните запаси с търговска стойност, което доведе до необходимостта от налагане на ограничения на риболовната дейност и стагнацията/спада в цените при първоначална продажба, съпроводено с показателно увеличение при производствените фактори (дизел и петрол), ситуация, която е още по-неблагоприятна в държави, в които тези разходи са по-високи, по-специално поради липсата или неадекватността на мерките в подкрепа на индустрията в сравнение с мерките, приети от други държави;
Л. като има предвид, че Комисията е предложила да се проведе обсъждане на възможна реформа на ОПОР;
1. Приветства споменатото по-горе съобщение на Комисията за екосистемен подход за управлението на морската среда и подчертава, че тази инициатива представлява принос за гарантиране на експлоатирането на рибните ресурси по начин, който ще създаде устойчиви условия от социална, екологична и икономическа гледна точка;
2. Подчертава необходимостта, такъв екосистемен подход към управлението на рибното стопанство да води до създаването на динамична и гъвкава система за управление, взаимно обучение и научни изследвания, която да включва други променливи величини, които е възможно да се появят в бъдеще вследствие на влияние на непредвидени фактори или на други научни дисциплини в бъдещето;
3. В тази връзка призовава Комисията да включи в предложението си методи и инструменти, които да дават възможност за взаимен обмен на информация и данни и за непрекъснат процес на учене за всички заинтересовани страни, така че всички те да бъдат в състояние да развиват по-нататък екосистемния подход с цел да се покаже и докаже ползата за всички;
4. Посочва, че риболовът е основна дейност за гарантиране на прехраната и оцеляването на хората и счита, че това е първоначалната цел на всяка политика в областта на рибарството;
5. Обръща внимание на ключовото значение на риболовния сектор в някои крайбрежни общности на ЕС от икономическа, социална и културна гледна точка;
6. Отново заявява, че ОПОР следва да подпомага модернизацията на риболовната индустрия, като защитава нейната социално-икономическа жизнеспособност и устойчивостта на рибните ресурси и като гарантира снабдяването на обществеността с риба и независимостта и сигурността на храните, запазването на работните места и подобряването на условията на живот на рибарите;
7. Счита, че всяка политика в областта на рибарството следва да взема предвид множество аспекти – социален, екологичен и икономически, които изискват цялостен и балансиран подход, който е несъвместим с визия, която създава йерархия между тях в съответствие с предварително определяне на приоритети;
8. Подчертава, че като има предвид своите собствени цели, ОПОР не трябва да бъде подчинена на други общностни политики, които са били определени след това; напротив, счита, че тези последващи политики трябва да защитават и включват целите на политиката в областта на рибарството;
9. Посочва, че продължителното развитие на даден крайбрежен район създава необходимост от увеличаване на взаимодействието между неговите екологични, естествени и човешки компоненти и от подобряване на качеството на живот на рибарските общности; отново потвърждава, че една политика в областта на рибарството трябва да започва от принципа на взаимозависимост между благополучието на рибарските общности и устойчивостта на екосистемите, от които те са неразделна част;
10. Подчертава, в този контекст, че е необходимо да се признае специфичния характер и значението на дребния крайбрежен риболов и непромишления риболов;
11. Следователно подчертава, че стремежът да се удовлетворят хранителните нужди на всяка държава-членка, защитаването на жизнеспособността на стратегическата риболовна индустрия и риболовни общности и запазването на устойчивостта на морските екосистеми не са несъвместими цели;
12. Счита, че за поддържане на приемливо ниво на рибните запаси в целия свят, трябва да бъдат определени горни граници и по отношение на броя дни, за които на рибарите е разрешено да престояват в морето;
13. Посочва, че прилагането на екосистемен подход за управлението на морската среда налага мултидисциплинарни и междусекторни действия, които обхващат различните мерки и политики, които имат въздействие върху морските екосистеми, като се отива отвъд и над тези, приети в областта на рибарството, без които не би било възможно постигането на целите на този подход;
14. Отново потвърждава необходимостта от проучване и приемане на мерки във връзка с многообразието от фактори, които имат дълбоко въздействие върху устойчивостта на морските екосистеми и състоянието на рибните ресурси и следователно върху риболовната дейност, като например бреговото и крайбрежното замърсяване, промишлени и селскостопански отпадни води, промени в теченията на реки, дълбоководно драгиране, пристанищна дейност, морски транспорт и туризъм;
15. Подчертава, че има съществени различия между различните морски зони и съответните им рибни ресурси, и също така между различните флоти и използваните риболовни уреди и тяхното въздействие върху екосистемите, което изисква мерки за управление на рибарството, като например технически изменения на мрежите, затваряне на определени риболовни зони и намаляване на риболовното усилие, които са разнообразни, специфични и адаптирани към всеки случай;
16. Подчертава необходимостта от прилагане на механизми за субсидиране или обезщетяване на рибари, засегнати от икономическите и социални последици от многогодишните планове за възстановяване и управление и мерки за защита на екосистемите;
17. Посочва, че необходимото постепенно прилагане на глобален, интердисциплинарен и междусекторен подход при управлението на морската среда изисква това научно знание да бъде постоянно подобрявано и задълбочавано, за да гарантира приемането на мерки, базирани на потвърдени научни данни;
18. Обръща внимание на необходимостта, Комисията да включи риболовния сектор в истинска вътрешно-секторна програма за опазване на морската среда, в съответствие с разпоредбите на "Рамковата директива за морската стратегия"(2), екологичния стълб на новата европейска морска политика;
19. Подчертава, че научното изследване в областта на рибарството е важен инструмент за управлението на рибарството, който е незаменим при установяването на факторите, оказващи влияние върху риболовните ресурси, като извършва количествена оценка и развива модели, които правят възможно предвиждането на тяхното развитие, но също така и за подобряване на риболовните уреди, плавателни съдове и на условията на труд и безопасност на рибарите във връзка с техните знания и опит;
20. Предлага да бъдат проведени научни изследвания, способни да разпознаят преразпределението на морските видове, използвани от риболова, поради въздействието на неотдавнашната промяна на физическите и химичните параметри на водите вследствие на изменението на климата; счита, че тези изследвания следва да служат като база за актуализиране на редица съществуващи планове за възстановяване на рибните запаси, като например Плана за възстановяване на запасите от австралийска мерлуза и норвежки омар в крайбрежната част на Иберийския полуостров;
21. Обръща внимание на необходимостта от разработване на изследователски проекти в областта на аквакултурите с цел попълване на запасите от най-застрашените видове;
22. В тази връзка счита, че е необходимо да се инвестира в обучение за човешки ресурси, да предоставят адекватни финансови средства и да се подпомага сътрудничеството между различните публични органи в държавите-членки;
23. Посочва, че научните изследвания следва да отчитат социалните, свързаните с околната среда и икономическите компоненти на риболова; счита, че е от съществено значение да се оцени влиянието на различните системи/инструменти за управление на рибарството върху заетостта и доходите в риболовните общности;
24. Посочва, че тъй като риболовът е дейност, която използва самовъзстановяващ се ресурс, първата и основна задача на управлението на риболова е (пряко или косвено) да контролира общото усилие по риболов по начин, който да постигне целта на споменатата по-горе среща на високо равнище в Йоханесбург през 2002 г.;
25. Настоятелно призовава Комисията да преразгледа настоящата система за общ допустим улов (ОДУ) и квоти като основен инструмент за управление на морските ресурси, както и ефективността му при съществуващите понастоящем ограничения за риболова;
26. Настоятелно призовава Комисията да проучи и предложи по-отворени системи за контрол и надзор по отношение на разтоварването на улов, нелегалния улов и изхвърляне в морето на страничен улов;
27. Счита горепосочените мерки за фундаментални за точна оценка на състоянието на рибните ресурси от страна на компетентните научни органи;
28. Признава, че съществуващите инструменти за управление на рибарството, основани на общите допустими улови (ОДУ), оказват пряко въздействие върху уловите и непряко въздействие върху риболовното усилие; подчертава обаче, че е необходимо управление на риболовното усилие, за да се осигури по-ефективното действие на този метод; настоятелно призовава Комисията да проучи различните инструменти за управление на рибните ресурси, докато гарантира, че настоящите инструменти остават непроменени до намирането на алтернативно решение, което ще гарантира по-ефективното използване на рибните ресурси;
29. Подчертава, че разпределението на ОДУ по флоти и риболовни уреди, при спазване на принципа на относителна стабилност, попада в рамките на изключителната компетентност на всяка държава-членка; счита, че разпределението на квотите във всяка държава-членка следва да отчита вида уреди (тралове и други) и съответните улови;
30. Изразява своята дълбока загриженост за възможността от извършването на каквито и да е промени в ОПОР, които насърчават концентрацията на риболовна дейност, по-специално по отношение на правото на достъп до ресурси;
31. Посочва, че намаляването и концентрацията на квотите между ограничен кръг оператори не означава непременно намаляване на риболовното усилие, а единствено концентрация на експлоатацията на риболовен ресурс;
32. Приветства положителната дискриминация по отношение на помощта за обновяване на флотата в някои най-отдалечени региони на ЕС и счита, че от основно значение е тази помощ да бъде запазена след изтичане на настоящата финансова рамка 2007‐2013 г., за да бъде възможно да се осигури, дори и по-късно, устойчив и екологосъобразен начин на риболов;
33. Счита за жизнено важно да поддържа ограничението на достъпа до зоната, попадаща в териториалните води в рамките на поне 12 мили, като начин за подпомагане на устойчивостта на крайбрежните морски екосистеми, традиционните риболовни дейности и оцеляването на рибарските общности; призовава това ограничение да бъде постоянно по своя характер;
34. Призовава зоната, която съответства на изключителните икономически зони на най-отдалечените региони да се счита постоянно за "зона с изключителен достъп" с цел да се гарантира устойчивостта на морските екосистеми, риболовната дейност и местните риболовни общности;
35. Счита, че е недостатъчно риболовното усилие да се измерва по единен начин, без да се взема предвид разнообразието на флотите и уредите; счита, че контролирането на риболовното усилие следва да отчита различните видове, различните риболовни уреди и установеното въздействие на уловите върху запасите от всеки вид;
36. Счита, че акцентът, поставен на риболовното усилие въз основа kw/ден е полезен само в случая на риболовни операции с тралове, но не е подходящ за други уреди;
37. Счита, че ограниченията на зоните (затворени или защитени зони, като например защитените морски зони) изискват мултидисциплинарна научна основа, която да ги подкрепя, по-специално по отношение на въздействието на различните дейности и фактори, които имат действително въздействие върху екосистемите и по отношение на реалните ползи, предлагани от тяхното създаване, което би следвало да включва специфични задълбочени изследвания на тяхното екологично и социално‐икономическо въздействие върху риболовните общности;
38. Отбелязва, че ограничения на риболовния капацитет са били осъществени основно чрез насърчаване на бракуването на плавателни съдове, но не са били прилагани единно в различните държави-членки; следователно подчертава, че адаптирането на различните национални флоти към рибните ресурси трябва да отчита намаляването на риболовното усилие, което вече е осъществено;
39. Счита, че политика, която насърчава безразборното бракуване на плавателни съдове без да отчита специфичните особености на флотите, рибните ресурси, нуждите по отношение на потреблението във всяка държава-членка и социално-икономическото въздействие, е неподходяща и необоснована;
40. Поради това счита, че една от първите задачи, които трябва да бъдат осъществени в областта на управлението на рибарството, е да се направи научна оценка на това дали съществуват каквито и да е прекомерни големи флоти и прекомерно експлоатирани ресурси и кои са те, така че да могат да бъдат приети подходящи специфични мерки;
41. Отбелязва, че методът на предпазливост по отношение на управлението на рибарството се определя в Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета като "отсъствието на меродавни научни данни не трябва да служи за претекст за неприемане или за отлагане приемането на управленчески мерки, целящи опазването на видовете-обект на риболов, на свързаните или зависещи от тях видове, на останалите видове и на тяхната околна среда";
42. Отново потвърждава значението на наблюдението на управлението на рибарството, което попада в компетентността на държавите-членки;
43. Призовава за подкрепа за въвеждането и модернизацията на собствените средства за надзор, наблюдение и контрол на държавите-членки на техните изключителни икономически зони, като се има предвид борбата срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, повишаването на морската безопасност и запазването на морските екосистеми;
44. Счита за особено важно прилагането на мерките, които вече са взети срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов и призовава държавите-членки да засилят механизмите си за контрол;
45. Настоятелно призовава Комисията да предложи мерки, които подчиняват вносните рибни продукти, пуснати на вътрешния пазар, на същите изисквания, приложими за рибните продукти в различните държави-членки;
46. Отново заявява нуждата от постоянно подобряване на риболовните уреди с цел да се усъвършенства тяхната избирателност, което ще бъде важен фактор за намаляването на нежелания съпътстващ улов и неговото въздействие върху околната среда; призовава Комисията да разработи конкретни политически инструменти за насърчаване на рибарите да предприемат всички достъпни за тях мерки с цел максимално възможно намаляване на страничния улов;
47. Счита, че въвеждането на уреди на промишлени тралове е довело до увеличаване на смъртността при риболова, което е предизвикало необходимостта от въвеждане на отделен контрол на този уред, например чрез поддържането на ограниченията, наложени на риболовните зони (близост до брега или разстояние от брега);
48. Настоятелно призовава Комисията да насърчава екологосъобразни риболовни практики чрез използване на по-селективни техники за риболов, които намаляват страничния улов и разхода на гориво по време на риболовните сезони;
49. Призовава Комисията да осъществи напредък при първа възможност във връзка с екологична процедура по сертифициране на рибата, с цел насърчаване на по-чистия и екологосъобразен риболов;
50. Подчертава, че включването на риболовната промишленост в създаването, прилагането и оценяването на различните мерки на ОПОР е жизнено важно за приемането на по-подходящи и ефективни политики;
51. Посочва, че регионалните консултативни съвети могат да играят важна роля в процеса на вземане на решения в областта на ОПОР, тъй като те включват рибари и изследователи, които отговарят за оценката на рибните ресурси; счита, че тяхната дейност трябва да бъде финансирана по правилен начин;
52. Подчертава, че в рамките на регионалната политика и на политиката на добросъседство следва да бъде засилено сътрудничеството с флотите, които не са от Общността и които експлоатират споделяни рибни запаси, с цел гарантиране на жизнеспособността на тези запаси;
53. Подчертава необходимостта от оказване на подкрепа на групи от рибари и на професионални организации, които са подготвени да споделят отговорността за прилагането на ОПОР (съвместно управление);
54. Призовава за по-голяма децентрализация на ОПОР, която да позволи включването на рибарите, техните представителни организации и общностите на рибарите в ОПОР и управлението на рибарството, като същевременно осигури спазване на минимални стандарти, последователни и единни за цялата Общност;
55. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и парламентите на държавите-членки.
Директива 2008/56/EО на Европейския парламент и Съвета от 17 юни 2008 г. относно създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) OВ L 164, 25.6.2008 г., стр.19).