Европейският парламент,

–   като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2003 г. за по-добро законотворчество(1), сключено между Парламента, Съвета и Комисията,

–   като взе предвид Директива 2002/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година за изменение на Директива 76/207/ЕИО за прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишаване, и условията на труд(2),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на Комисията по заетост и социални въпроси (A6-0491/2008),

А.   като има предвид, че принципите на демокрацията и на правовата държава, които са залегнали в Договора за ЕО, дават възможност на законодателя да осъществява мониторинг на прилагането на приетото от него законодателство;

Б.   като има предвид, че задачата на Парламента, като съзаконодател, по отношение на мониторинга на прилагането на Директива 2002/73/ЕО е усложнена поради малкото информация, предоставяна от Комисията; като има предвид, че поради тази причина до компетентните комисии на националните парламенти и органите по въпросите на равенството бяха изпратени писма с искане за информация, на които отговориха 27 национални парламента и 16 органа по въпросите на равенството;

В.   като има предвид, че Директива 2002/73/ЕО е важен крайъгълен камък в процеса към постигане на равенство между жените и мъжете и на борба с дискриминацията на основание на пол в обществото като цяло;

Г.   като има предвид, че Директива 2002/73/ЕО даде определения така на "пряка дискриминация", "непряка дискриминация" и "тормоз" и "сексуален тормоз", забрани дискриминацията срещу жени, свързана с бременност или отпуск по майчинство, и която предвиди правото на завръщане на работното място или на равностойна позиция след отпуск по майчинство, родителски отпуск или отпуск за осиновяване, когато тези права са признати от държавите-членки;

Д.   като има предвид, че държавите-членки поеха редица задължения във връзка с транспонирането на Директива 2002/73/ЕО до 5 октомври 2005 г., включително:

Е.   като има предвид, че едно бавно или некачествено прилагане на Директива 2002/73/ЕО носи риска да застраши постигането на целите на Лисабонската стратегия и разгръщането на пълния потенциал на социалния и икономически капацитет на ЕС;

Ж.   като има предвид, че много държави-членки срещнаха затруднения при транспонирането на Директива 2002/73/ЕО, особено при въвеждането в законодателството на конкретни и подходящи мерки за подобряване на равенството между половете и за намаляване на дискриминацията по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишаване, и условията на труд;

З.   като има предвид, че в тези области следва да бъде взета предвид политиката за равнопоставеност;

И.   като има предвид задълбочаването на дискриминацията по полов признак в други социални и политически аспекти вследствие на постоянната разлика в заплащането на мъжете и жените, особено между така наречените "женски" и "мъжки" икономически сектори;

Й.   като има предвид, че икономическата независимост на жените е от основно значение за тяхната еманципация, и следователно трудовата заетост с гарантирани права е гаранция за тяхното лично развитие и социална интеграция, и че следователно законодателството относно равното третиране следва да бъде подобрено;

1.  Призовава Комисията да осъществява внимателен мониторинг на транспонирането на Директива 2002/73/ЕО, както и спазването на законодателството, установено с това транспониране, и да продължи да оказва натиск върху държавите-членки; подчертава необходимостта от предоставяне на достатъчно средства за постигане на тези цели;

2.  Припомня точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество и в частност ангажимента на Съвета да насърчава държавите-членки да изготвят и да направят обществено достояние таблици, които илюстрират съответствието между директивите и националните мерки за транспониране; счита, че наличието на таблици за съответствие би облекчило задачата на Комисията да осъществява мониторинг на транспонирането на Директива 2002/73/ЕО;

3.  Отбелязва, че едно близко сътрудничество между компетентните комисии на националните парламенти и Европейския парламент при осъществяването на мониторинга на транспонирането и прилагането на законодателството в областта на равенството между половете би доближило идеята за равенство между половете до лицата, които определят политиките, и гражданите;

4.  Високо оценява големия брой подробни отговори, получени за кратко време от националните парламенти и органи по въпросите на равенството относно актуалното състояние на процеса на прилагане и свързаните с това проблеми;

5.  Изразява съжаление, че докладът на Комисията до Европейския парламент и Съвета, който трябва да бъде изготвен въз основа на информация, изпратена от държавите-членки към края на 2005 г., все още не е налице;

6.  Изразява съжаление от факта, че законодателствата в няколко държави-членки не са възприели по достатъчно ясен и категоричен начин определенията за пряка и непряка дискриминация, тормоз и сексуален тормоз;

7.  Загрижен е, че в някои държави-членки обхватът на забранените форми на дискриминация не е достатъчно широк, за да е в съответствие с Директива 2002/73/ЕО; припомня, че забранените форми на дискриминация засягат както частния, така и държавния сектор;

8.  Изразява съжаление от факта, че някои национални законодателства нарушават принципа за ефективни, пропорционални и възпиращи санкции чрез определяне на максимални размери на обезщетението или компенсацията на жертвите на дискриминация;

9.  Обръща внимание върху факта, че по-неблагоприятно третиране на жена, свързано с бременност или отпуск по майчинство, представлява дискриминация; изразява съжаление от факта, че някои държави-членки не са признали изрично правото на завръщане на същото работно място или на равностойна позиция след отпуск по майчинство;

10.  Призовава държавите-членки да гарантират пълно, коректно и ефективно транспониране и адекватно прилагане на всички разпоредби на Директива 2002/73/ЕО;

11.  Приветства усилията на онези държави-членки, които са разширили или засилили изискванията на Директива 2002/73/ЕО, и особено инициативите, които са въвели защита срещу дискриминация в нови сектори на обществото;

12.  Изисква от държавите-членки да предприемат стъпки за насърчаване на работодателите да поощряват такива условия на труд, които предотвратяват сексуалния тормоз и тормоза въз основа на пола, и да въведат специални процедури за превенция на подобно поведение;

13.  Настоятелно призовава държавите-членки да развият капацитета и да осигурят достатъчно средства за органите за насърчаване на равно третиране и равни възможности за жените и мъжете, предвидени в Директива 2002/73/ЕО, и припомня изискването, съдържащо се в директивата, за гарантиране на независимостта на тези органи;

14.  Отбелязва различните подходи при прилагането на член 8а от Директива 2002/73/ЕО, което подчертава необходимостта от сътрудничество и обмен на добри практики между държавите-членки; счита, че както мрежата от национални органи за равенство между половете към Комисията, така и EQUINET (европейската мрежа на националните органи по въпросите на равенството) са важни инструменти за укрепване на това сътрудничество и насърчаване на еднообразното прилагане на общностното право в областта на равното третиране на жените и мъжете;

15.  Приветства намерението на Комисията да проведе проучване относно организацията на органите по въпросите на равенството през 2009 г.; приканва Комисията и държавите-членки да направят оценка доколко гражданите на ЕС познават услугите, предлагани от органите по въпросите на равенството, и да започнат информационни кампании за популяризиране на тези органи;

16.  Обръща внимание на факта, че жените познават слабо правата съгласно Директива 2002/73/ЕО, ако се съди по малкия брой започнати производства и подадени жалби в областта на равенството между половете; призовава държавите-членки, професионалните съюзи, работодателите и неправителствените организации (НПО) да увеличат своите усилия за информиране на жените относно възможностите, които стоят пред жертвите на дискриминация съгласно националното законодателство, което е в сила от 2005 г.;

17.  Отбелязва, че доверието на жертвите на дискриминация в съдебната защита е ограничено; призовава държавите-членки да гарантират, че помощта, която се предоставя, е независима и леснодостъпна, да укрепят гаранциите за жертвите на дискриминация и да осигурят съдебна защита на лицата, които защитават или представят доказателства от името на лице, попадащо под защитата на Директива 2002/73/ЕО;

18.  Призовава Комисията да проучи дали държавите-членки гарантират, че жертвите и сдруженията и организациите, които имат законен интерес от спазването на Директива 2002/73/ЕО, не са възпрепятствани от правни или други пречки, например твърде кратки срокове, за да започнат съдебно производство във връзка с нарушение на правилата за защита срещу дискриминация и на равните права или, в случая на жертвите, да изискват зачитане на всичките им права съгласно Директива 2002/73/ЕО с други административни процедури;

19.  Признава положителния ефект за предотвратяването и оценяването на наличието на дискриминационни практики, който може да бъде получен от близкото сътрудничество между органите по въпросите на равенството и инспекторите по труда; призовава държавите-членки да наблегнат върху подготовката на инспекторите по труда с оглед на новите задължения, получени в резултат на транспонирането на Директива 2002/73/ЕО, както и върху новосъздадените инструменти, като например прехвърляне на тежестта на доказване;

20.  Подчертава съществената роля на НПО при предоставяне на помощ на жертвите на дискриминация; изисква от публичните органи да заделят средства за проекти за посредничество и помощ, които са по-сложни за осъществяване от кампаниите за разпространение на информация;

21.  Подчертава практическото значение на надеждни, сравними и достъпни количествени и качествени показатели, както и разбити по пол статистически данни, за гарантиране на прилагането на директивата и последващите действия; настоятелно призовава органите по въпросите на равенството да увеличат усилията си за провеждане на независими проучвания, публикуване на независими доклади и отправяне на препоръки по всеки въпрос, свързан с дискриминацията; припомня ролята на Европейския институт за равенство между половете, на когото е възложена задачата да събира и анализира информация относно равенството между половете, да повишава осведомеността на гражданите на ЕС относно равенството между половете и да разработва методологични инструменти в подкрепа на интегрирането на равенството между половете;

22.  Отбелязва необходимостта от насърчаване на диалога между социалните партньори с цел прилагане на принципа на равното третиране чрез мониторинг на практиките на работните места, чрез колективни трудови договори, кодекси за поведение, изследователска дейност и обмен на опит и добри практики;

23.  Приканва държавите-членки да насърчават работодателите да предоставят редовно на работниците и служителите и на техните представители информация относно въпросите, свързани със зачитането на принципа на равно третиране на жените и мъжете;

24.  Приканва държавите-членки да насърчават работодателите да предоставят редовно на работниците и служителите и на техните представители информация относно въпросите, свързани с половете;

25.  Подчертава необходимостта от разработване на национални механизми с цел мониторинг на прилагането на принципа за равно заплащане и за връщане на работа след отпуск по майчинство, родителски отпуск или отпуск за полагане на грижи за зависими членове на семейството;

26.  Отбелязва, че продължава да съществува разлика в трудовото възнаграждение, като заплащането на жените е средно с 15 % по-ниско от това на мъжете, че от 2000 г. до 2006 г. тази разлика е намаляла едва с 1 %, както и че процентът на жените на ръководни постове все още е много по-нисък от този на мъжете; подчертава необходимостта от разработване на национални механизми с цел мониторинг на прилагането на принципа за равно заплащане и призовава Комисията да възобнови планирането на мерки за подкрепа за тази цел, при надлежно спазване на принципа на субсидиарност;

27.  Подчертава необходимостта да се насърчават инициативи, които допринасят за установяването и прилагането в предприятията на политики в областта на човешките ресурси и позитивни мерки, които насърчават равенството между половете, приканва държавите-членки да включат в националните си законодателства изискването предприятията да разработват и изпълняват годишни корпоративни планове по въпросите на равенството и да гарантират балансирано представителство на половете в корпоративните органи на управление;

28.  Напомня на държавите-членки за значението на активното прилагане на интегрирането на равенството между половете и загрижеността за осигуряване на по-голямо равновесие между личния и професионалния живот при разработването и прилагането на закони;

29.  Подчертава необходимостта от борба срещу специфичните пречки, с които се сблъскват жените и момичетата с увреждания и родителите на деца с увреждания по отношение на равния достъп до образование и до пазара на труда, както и необходимостта от адаптиране на мерките, така че въпросите за равенството между половете да бъдат включени във всички политики в съответствие със специфичните потребности на тези групи;

30.  Отбелязва необходимостта да се гарантира по-голяма гъвкавост по отношение на родителския отпуск, особено за родителите на деца с увреждания;

31.  Призовава държавите-членки да премахнат дискриминацията срещу момичетата и младите жени, които преминават от училищната система към обучението и от обучението към професионалния живот, посредством целенасочени мерки, а също и при реинтеграцията на пазара на труда след приключването на отпуск за гледане на дете или грижи за роднини; посочва необходимостта от обществени детски заведения, медицински услуги и грижи за възрастните хора; привлича вниманието на държавите-членки към ангажимента, който те са поели във връзка с тези въпроси на срещата на върха в Барселона през 2002 г.;

32.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и националните парламенти и на националните органи по въпросите на равенството.

(1) ОВ С 321, 31.12.2003 г., стр.1. (2) ОВ L 269, 05.10.2002 г., стр.15.