Европейският парламент,

–   като взе предвид предходните си резолюции за Близкия изток и по-специално резолюцията от 16 ноември 2006 г. относно положението в ивицата Газа(1), резолюцията от 12 юли 2007 г. относно Близкия Изток(2), резолюцията от 11 октомври 2007 г. относно хуманитарното положение в ивицата Газа(3) и резолюцията от 21 февруари 2008 г. относно положението в ивицата Газа(4),

–   като взе предвид Резолюции 242 от 22 ноември 1967 г. (S/RES/242(1967)), 338 от 22 октомври 1973 г. (S/RES/338(1973)) и 1860 от 8 януари 2009 г. (S/RES/1860(2009)) на Съвета за сигурност на ООН,

–   като взе предвид Четвъртата женевска конвенция от 12 август 1949 г. относно защитата на цивилните лица по време на война,

–   като взе предвид отлагането на гласуването относно одобрението за по-засилено участие на Израел в програмите на ЕО,

–   като взе предвид Декларацията на Европейския съюз от 30 декември 2008 г. относно положението в Близкия Изток,

–   като взе предвид член 103, параграф 4 от своя правилник,

A.   като има предвид, че на 27 декември 2008 г. Израел започна военна офанзива в ивицата Газа в отговор на ракетните атаки, извършвани от Хамас в южен Израел, откакто Хамас пое контрола над ивицата Газа и след нарушаването на примирието и отказа да бъде подновено споразумението за прекратяване на военните действия;

Б.   като има предвид, че според последните доклади до този момент в резултат на израелската операция са загинали около хиляда души в Газа, много от които жени и деца, а хиляди са ранени, разрушени са къщи, училища и други ключови обекти от гражданската инфраструктура, поради използването на сила от страна на израелската армия;

В.   като има предвид, че контролно-пропускателните пунктове от и към Газа са затворени от осемнайсет месеца и че ембаргото върху движението на лица и стоки засегна всекидневния живот на жителите и допълнително парализира икономиката в ивицата Газа и ограничи каквото и да е съществено подобрение на положението в Западния бряг, като има предвид, че ембаргото, наложено на ивицата Газа; представлява колективно наказание, което е в разрез с международното хуманитарно право;

Г.   като има предвид, че подобряването на условията на живот на палестинците, живеещи в ивицата Газа и Западния бряг, заедно с възобновяването на мирния процес и създаването на функциониращи палестински институции в Газа, е ключов аспект от усилията за постигане на справедлив и траен мир между израелци и палестинци;

Д.   като има предвид, че значителната финансова подкрепа на Европейският съюз за палестинците има важно значение за стремежа да се предотврати хуманитарна катастрофа в ивицата Газа и Западния бряг, като има предвид, че Европейският съюз продължава да предоставя хуманитарна помощ в ивицата Газа, включително чрез Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток (UNWRA);

1.  Приветства приемането на Резолюция 1860 на Съвета за сигурност на ООН от 8 януари 2009 г. и изразява съжаление, че до този момент както Израел, така и "Хамас" не са изпълнили искането на ООН за спиране на военните действия; призовава за незабавно и трайно прекратяване на военните действия, което следва да включва преустановяване на ракетните атаки от страна на Хамас срещу Израел и край на военните действия на Израел в Газа;

2.  Изразява съгласие с необходимостта от спешно осигуряване, както изисква Резолюция 1860 на Съвета за сигурност на ООН, на мерки и гаранции в Газа, за да се поддържа трайно прекратяване на военните действия, което включва същевременно изтегляне на израелските войски, перманентно отваряне на контролно-пропускателните пунктове, вдигането на блокадата и предотвратяването на незаконния трафик на оръжия и муниции;

3.  Призовава за примирие, постигнато чрез преговори, което следва да се гарантира от механизъм, определен от международната общност, координиран от Четворката и Лигата на арабските държави, който би могъл да включи разполагане на многонационално присъствие при ясен мандат, с цел да се възстанови сигурността и да се осигури спазване на примирието за населението на Израел и Газа като се обърне специално внимание на наблюдението на границата между Газа и Египет, което предполага важна роля за Египет; призовава Съвета да увеличи натиска, за да бъде спряно настоящото насилие; насърчава дипломатическите усилия, предприети досега от международната общност, особено от Египет и Европейския съюз;

4.  Изразява шока си от страданието на цивилното население в Газа; изразява силно съжаление особено от факта, че по време на атаките бяха засегнати граждански цели и обекти на ООН; изразява съчувствието си към цивилното население, засегнато от насилието в Газа и южен Израел;

5.  Настоятелно призовава израелските органи да разрешат безпрепятствен достъп на хуманитарна помощ до ивицата Газа и да гарантират непрекъснат и адекватен поток от помощи по хуманитарните коридори; настоятелно призовава израелските органи да предоставят на международната преса възможност да следи събитията на място;

6.  Призовава Израел да изпълни задълженията си съгласно международното право и международното хуманитарно право; призовава "Хамас" да прекрати ракетните атаки и да поеме своята отговорност като се ангажира с политически процес, насочен към възстановяването на диалога между самите палестинци и към сътрудничество при настоящия преговорен процес;

7.  Призовава за по-силна и по-единна политически позиция от страна на Европейския съюз и приканва Съвета да използва възможността за сътрудничество с новата администрация на САЩ, с цел прекратяване на конфликта чрез постигане на споразумение, основано на принципа за съществуването на две държави и насочено към изграждането на нова мирна регионална структура на сигурност в Близкия изток;

8.  Подчертава голямото значение на подновяването на усилията за помирение между всички части на палестинското общество въз основа на споразумението от Мека от 8 февруари 2007 г., което предполага приемането на предишните споразумения, включително правото на Израел да съществува; и подчертава в тази връзка необходимостта от постоянна географска връзка между ивицата Газа и Западния бряг и от тяхното мирно и трайно политическо обединение;

9.  Подчертава, че само реален напредък, осъществен по пътя към мира и съществено подобряване на положението в Западния бряг и Газа може да укрепи легитимността на Палестинската автономна власт;

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител по Общата външна политика и политика на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки, генералния секретар на ООН, пратеника на Четворката за Близкия изток, президента на Палестинската автономна власт, Палестинския законодателен съвет, израелското правителство, Кнесета, правителството и парламента на Египет и на генералния секретар на Лигата на арабските държави.

(1) ОВ C 314 E, 21.12.2006 г., стр.324. (2) ОВ C 175 E, 10.7.2008 г., стр. 579. (3) ОВ C 227 E, 4.9.2008 г., стр. 138. (4) Приети текстове: P6_TA(2008)0064.