Европейският парламент,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно Иран, и по-специално резолюциите относно правата на човека,

–   като взе предвид 3-та междупарламентарна среща, проведена между Европейския парламент и Меджлиса (Парламента) на Ислямска република Иран в Брюксел на 4 и 5 ноември 2008 г., и доклада относно тази среща,

–   като взе предвид Декларацията на Председателството на Съвета от 22 декември 2008 г. от името на Европейския съюз относно затварянето от иранската полиция на Центъра за защита на правата на човека (CDHR), ръководен от иранската адвокатка Shirin Ebadi, носител на Нобеловата награда за мир за 2003 г.,

–   като взе предвид изявленията на Председателството на Съвета от 31 декември 2008 г. относно заплахите по адрес на г-жа Ebadi,

–   като взе предвид изявлението на генералния секретар на Организацията на обединените нации (ООН) от 3 януари 2009 г. относно тормоза и преследването на г-жа Shirin Ebadi и нейната сигурност и безопасност,

–   като взе предвид предишните резолюции на Общото събрание на ООН, и по-специално Резолюция 63/191 от 18 декември 2008 г. относно състоянието на правата на човека в Ислямска република Иран,

–   като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН от 1 октомври 2008 г. относно състоянието на правата на човека в Ислямска република Иран,

–   като взе предвид Декларацията на ООН за правозащитниците, приета на 9 декември 1998 г.,

–   като взе предвид Всеобщата декларация на ООН за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, както и Международния пакт за икономически, социални и културни права, по които Иран е страна,

–   като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

А.   като има предвид, че общото състояние на правата на човека в Иран продължава да се влошава от 2005 г. насам във всички области и отношения, и по-конкретно във връзка с упражняването на гражданските права и политическите свободи, въпреки че Иран се е ангажирал да насърчава и защитава правата на човека и основните свободи по силата на различни международни инструменти в тази сфера;

Б.   като има предвид, че на 21 декември 2008 г. полицейски служители и длъжностни лица на силите за сигурност затвориха CDHR, ръководен от г-жа Shirin Ebadi, и то по време на подготовката за отбелязването на 60-та годишнина от обявяването на Всеобщата декларация на ООН за правата на човека;

В.   като има предвид, че на 29 декември 2008 г. в кабинета на г-жа Shirin Ebadi в Техеран беше извършен обиск и бяха иззети документи и компютри; като има предвид, че на 1 януари 2009 г. враждебно настроени тълпи демонстрираха пред дома и кабинета й, скандирайки лозунги срещу г-жа Ebadi, скъсаха табелата на нейната кантора и нашариха сградата с надписи със спрей;

Г.   като има предвид, че са налице все повече доказателства, че преследването на г-жа Shirin Ebadi от иранските власти се е засилило поради влизането й във връзка със служители на ООН по правата на човека и поради факта, че тези служители на ООН са използвали информация, предоставена от центъра на г-жа Shirin Ebadi, за съставянето на доклада на ООН от 2 октомври 2008 г. относно състоянието на правата на човека в Иран;

Д.   като има предвид, че г-жа Shirin Ebadi е получила смъртни заплахи след решението да поеме защитата на седемте водачи на бахайската религиозна общност, групово арестувани през май 2008 г.; като има предвид, че CDHR също така беше отправил протест срещу властите, изключващи студенти от университетите;

Е.   като има предвид, че официалната иранска телеграфна агенция (IRNA) разпространи през август 2008 г. невярна информация, че дъщерята на г-жа Shirin Ebadi, Narges Tavasolian, е приела бахайската вяра - твърдение, което може да доведе до сериозни последици, тъй като бахаите са жестоко преследвани в Иран;

Ж.   като има предвид, че членовете на друг реномиран център по правата на човека в Иран, Организацията за права на човека в Кюрдистан (HROK) са също така сериозно тормозени от властите и са под постоянна заплаха от задържане под стража; като има предвид по-специално, че нейният основател Mohammad Sadiq Kaboudvand беше осъден на 10 години лишаване от свобода по обвинение, че "е действал против националната сигурност, като е основал HROK";

З.   като има предвид, че правителството и властите на Иран имат неотменно задължение да закрилят защитниците на правата на човека; и като има предвид, че горепосочената декларация на Организацията на обединените нации относно защитниците на правата на човека, приета от Общото събрание с консенсус през 1998 г., гласи, че всички държави "вземат всички необходими мерки, за да гарантират закрилата [на защитниците на правата на човека] с помощта на компетентните органи срещу всяка форма на насилие, заплахи, възмездие, негативна дискриминация де факто или де юре, натиск или каквито и да е други произволни действия" вследствие на тяхното законно усилие да насърчат правата на човека;

1.  Категорично осъжда репресията, преследването и заплахите по адрес на г-жа Shirin Ebadi, и затварянето на CDHR в Техеран, и изразява сериозна загриженост относно засиленото преследване на защитници на правата на човека в Иран; изтъква, че нахлуването на иранските сили за сигурност в CDHR е част от по-широк опит за заставяне на иранската правозащитна общност да мълчи;

2.  Изразява сериозна загриженост, че продължаващите преследвания, заплахи и нападки срещу г-жа Shirin Ebadi не само застрашават безопасността и сигурността й, но също така излагат на опасност всички ирански активисти на гражданското общество и защитници на правата на човека;

3.  Изтъква, че затварянето на CDHR е не само нападение срещу г-жа Shirin Ebadi и защитниците на правата на човека в Иран, но и срещу цялата международна правозащитна общност, в която тя е изтъкната и водеща фигура;

4.  Призовава настоятелно иранските власти да прекратят репресията, преследването и заплахите по адрес на г-жа Shirin Ebadi, да гарантират безопасността и сигурността й, и да дадат разрешение за отваряне на CDHR; призовава иранските власти да позволят на CDHR, HROK и други правозащитни сдружения да извършват безпрепятствено своята дейност;

5.  Призовава иранските власти да спазват своите международни ангажименти за права на човека, и по-конкретно за зачитане на правото на мирни събрания, залегнало в Международния пакт за граждански и политически права, подписан и ратифициран от Иран;

6.  Още веднъж изразява загриженост относно преследването и лишаването от свобода в Иран на граждани, които се занимават със защита на правата на човека и водят кампании срещу смъртното наказание, в резултат на което често биват обвинявани в така наречени дейности срещу националната сигурност; приканва също Иран да прекрати тормоза, сплашването и преследването на политически опоненти и защитници на правата на човека, включително като освободи лицата, лишени от свобода произволно или поради политическите им възгледи, и да сложи край на безнаказаното нарушаване на правата на човека;

7.  Най-остро осъжда трите убийства с камъни, извършени в Машхад в края на декември 2008 г. и потвърдени от съдебния говорител, и призовава иранските власти да спазват обявения мораториум и неотложно да въведат законодателство за премахване на това жестоко наказание;

8.  Изразява сериозна загриженост за влошаващото се здравословно състояние на Mohammad Sadiq Kaboudvand след лишаването му от свобода; счита, че той е лишен от свобода заради убежденията си и призовава за неговото незабавно и безусловно освобождаване, както и предоставяне на здравни грижи;

9.  Изразява искрено съжаление относно практиката на изключване, която все още се прилага спрямо студентите, за да бъдат наказани за организирането на открити обществени дебати, и приканва властите да освободят всички, които са били арестувани по повод последния национален студентски празник, 6 декември 2008 г., в Университета "Шираз";

10.  Отправя призив към иранските власти да изпълнят изискването към правителството да зачита религиозните малцинства и незабавно да освободят бахайските водачи Fаriba Kamalabadi, Jamaloddin Khanjani, Afif Naeimi, Saeid Rasaie, Mahvash Sabet, Behrouz Tavakkoli и Vahid Tizfahm, тъй като те са лишени от свобода единствено заради вярата си;

11.  Призовава настоятелно Съвета и Комисията да продължават проучването на състоянието на правата на човека в Иран и да представят на Парламента през първата половина на 2009 г. всеобхватен доклад по въпроса, и да продължават да поставят на обсъждане конкретни случаи на нарушаване на правата на човека;

12.  Подчертава, че евентуалното бъдещо сключване на споразумение за сътрудничество и търговия между Иран и ЕС зависи също от същественото подобряване на състоянието на правата на човека в Иран;

13.  Призовава Председателството на Съвета и дипломатическите представители на държавите-членки в Иран неотложно да предприемат съгласувани действия по гореизложените основания за тревога;

14.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на Съвета по правата на човека към ООН, на председателя на съдебната система на Иран, както и на правителството и на Парламента на Ислямска република Иран.