Резолюция на Европейския парламент от 4 февруари 2009 г. за репатрирането и заселването на затворници от лагера в Гуантанамо
Европейският парламент,
– като взе предвид международните, европейските и националните актове относно правата на човека и основните свободи, както и относно забраната на произволните задържания, насилствените изчезвания и изтезанията, като Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 10 декември 1984 г.,
– като взе предвид трансатлантическото сътрудничество между Съединените щати и Европейския съюз и неговите държави-членки, по-специално в областта на борбата срещу тероризма,
– като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2006 г. относно положението на затворниците в Гуантанамо(1),
– като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2006 г. относно Гуантанамо(2),
– като взе предвид своята препоръка до Съвета от 10 март 2004 г. относно правото на задържаните в Гуантанамо на справедлив процес(3),
– като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2002 г. относно задържаните в лагера в залива Гуантанамо(4),
– като взе предвид резолюциите на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа,
– като взе предвид доклада на Комисията на ООН по правата на човека от 15 февруари 2006 г.,
– като взе предвид изявленията на специалните докладчици на ООН,
– като взе предвид заключенията и препоръките на Комитета срещу изтезанията на ООН относно Съединените щати,
– като взе предвид изявлението на председателя на Европейския парламент от 20 януари 2009 г.,
– като взе предвид изявлението на Комисаря на Съвета на Европа по правата на човека от 19 януари 2009 г.,
– като взе предвид изявлението на координатора на ЕС в борбата срещу тероризма,
– като взе предвид изявленията на члена на Комисията, отговарящ по въпросите на свободата, сигурността и правосъдието, както и на председателството на ЕС,
– като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2007 г. относно предполагаемото използване от ЦРУ на европейски държави с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници (доклад Fava)(5) и действията на Съвета на Европа по същия въпрос,
– като взе предвид член 103, параграф 4 от своя правилник,
A. като има предвид, че вследствие на терористичните нападения от 11 септември 2001 г., Съединените щати създадоха строго охраняван лагер в залива Гуантанамо (Куба) през януари 2002 г., където са задържани лица, заподозрени в терористична дейност;
Б. като има предвид, че затворниците в лагера в залива Гуантанамо са лишени от основни права на човека, включително правото на справедлив процес, както и че са подложени на сурови методи на разпит, като симулиране на давене, което е равносилно на изтезание и жестоко, нечовешко или унизително отношение;
В. като има предвид, че в поредица от съдебни решения, издадени от съдилища в САЩ, включително от Върховния съд, се признават частични и ограничени права, включително възможността за достъп до граждански съдилища на САЩ;
Г. като има предвид, че в списък, публикуван от властите на САЩ, се посочват 759 бивши и настоящи затворници в Гуантанамо; като има предвид, че 525 затворници са били освободени, а 5 са починали по време на лишаването им от свобода; като има предвид, че в момента в Гуантанамо се намират 250 затворници, като:
–
някои от задържаните, които остават в Гуантанамо, единствено защото не могат да се завърнат в страна, която е безопасна за тях, като срещу тях не е повдигано и няма да бъде повдигано обвинение за каквото и да е престъпление от властите на САЩ;
–
за други задържани се счита, че подлежат на наказателно преследване,
–
трети се считат за потенциално опасни, но Съединените щати не възнамеряват да възбудят наказателно преследване срещу тях;
Д. като има предвид, че прибягването до изтезания и други незаконни средства означава, че получените по този начин "доказателства" са недопустими в съда, което прави невъзможно завеждането на дело и издаването на присъда за терористична дейност;
Е. като има предвид, че според властите на САЩ 61 бивши затворници от залива Гуантанамо са се включили в терористична дейност след тяхното освобождаване;
1. Приветства с голямо задоволство решението на президента на САЩ, Барак Обама, за закриване на лагера за задържане в залива Гуантанамо, както и други постановления в тази връзка, които бележат важна промяна в политиката на Съединените щати спрямо съблюдаването на хуманитарното и международно право; насърчава администрацията да предприеме следващи стъпки в тази насока;
2. Припомня, че основната отговорност във връзка с целия процес на закриване на лагера в Гуантанамо и бъдещето на затворниците принадлежи на САЩ; твърди, при все това, че отговорността за съблюдаването на международното право и основните права принадлежи на всички демократични страни, по-специално на ЕС и неговите държави-членки, които заедно съставляват общност, основана на ценности;
3. Приканва САЩ да гарантират, че затворниците в Гуантанамо разполагат с човешки права и основни свободи, въз основа на международното право и конституционното право на САЩ, както и че:
–
всяко задържано лице, срещу което САЩ имат достатъчно доказателства, е незабавно и надлежно привлечено към съдебна отговорност чрез справедлив и открит процес, воден от компетентен, независим и справедлив съд, и в случай на осъждане изтърпява своята присъда в САЩ,
–
всяко задържано лице, срещу което не е повдигнато обвинение и което избира доброволно да бъде репатрирано, се завръща в своята родна страна възможно най-бързо и експедитивно,
–
на всяко задържано лице, срещу което няма да бъде повдигнато обвинение, но което не може да бъде репатрирано поради реална опасност от преследване в своята страна, се предоставя възможността за достъп до територията на САЩ, на хуманитарна закрила в пределите на континенталната територия на САЩ, както и за обезщетение;
4. Призовава държавите-членки, в случай на искане от страна на администрацията на Съединените щати, към сътрудничество с цел намиране на решения, към готовност за приемането на затворници от Гуантанамо в ЕС, с оглед по-пълно прилагане на международното право, като по този начин се обезпечи, като приоритет, справедливо и хуманно отношение към всички тях; припомня, че държавите-членки са задължени да си оказват лоялно сътрудничество, когато се консултират взаимно относно възможни последици за обществената сигурност в ЕС;
5. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, Върховния представител по ОВППС, парламентите на държавите-членки, генералния секретар на НАТО, генералния секретар и председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, генералния секретар на ООН и на президента и Конгреса на Съединените американски щати.