Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2008/2246(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0023/2009

Внесени текстове :

A6-0023/2009

Разисквания :

Гласувания :

PV 19/02/2009 - 5.6
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2009)0061

Приети текстове
PDF 426kWORD 72k
Четвъртък, 19 февруари 2009 г. - Брюксел
Прилагането на Директива 2002/14/ЕО за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност
P6_TA(2009)0061A6-0023/2009

Резолюция на Европейския парламент от 19 февруари 2009 г. относно прилагането на Директива 2002/14/EО за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност (2008/2246(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид членове 136 до 145 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид декларацията на държавните или правителствените ръководители от 9 декември 1989 г. относно Хартата на Общността за основните социални права на работниците и по-специално членове 17 и 18 от нея,

–   като взе предвид Европейската социална харта на Съвета на Европа, преразгледана през 1996 г., и по-специално член 21 от нея,

–   като взе предвид Хартата на основните права на Европейския Съюз, приета на 7 декември 2000 г в Ница и подписана официално от държавните или правителствени ръководители на 27-те държави-членки в Европейския парламент през декември 2007 г., и по-специално член 27 от нея,

–   като взе предвид Конвенция 135 на Международната организация на труда (МОТ) за защита на представителите на работниците и служителите в предприятията и предоставените им възможности, приета на 23 юни 1971 г. и по-специално член 5 от нея,

–   като взе предвид Директива 94/45/ЕО на Съвета от 22 септември 1994 г. за създаване на Европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение(1),

–   като взе предвид Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на колективните уволнения(2),

–   като взе предвид Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности(3),

–   като взе предвид Регламент (EО) №: 2157/2001 на Съвета от 8 октомври 2001 година относно Устава на Европейското дружество (SE)(4),

–   като взе предвид Директива 2001/86/EО на Съвета от 8 октомври 2001 г. за допълнение на Устава на европейското дружество по отношение на участието на заетите лица(5),

–   като взе предвид Директива 2002/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност(6) и съвместната декларация на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията относно представителството на работниците (7),

–   като взе предвид Директива 2003/72/ЕО на Съвета от 22 юли 2003 г. за допълване на Устава на Европейското кооперативно дружество относно участието на работниците и служителите(8),

–   като взе предвид своята резолюция от 10 май 2007 г. за засилване на европейското законодателство в областта на информирането и консултирането на работниците (9),

–   като взе предвид предложението на за директива на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение (преработена версия) (COM(2008)0419) и на анекса към него (SEC(2008)2166),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 17 март 2008 г. относно прегледа на прилагането на Директива 2002/14/ЕО в ЕС (COM(2008)0146) и придружаващия го работен документ (SEC(2008)0334),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по заетост и социални въпроси и становищата на Комисията по икономически и парични въпроси и Комисията по правни въпроси (A6-0023/2009),

А.   като има предвид, че транспонирането на Директива 2002/14/EО от страна на отделни държави-членки е забавено и че някои държави-членки са се ограничили да възпроизведат определени аспекти на нейните минимални приложими разпоредби;

Б.   като има предвид, че сегашната финансова криза ще даде отражение върху икономиката на ЕС, което ще се изрази в преструктуриране, сливане и делокализиране на предприятията на равнище ЕС;

В.   като има предвид, че целта на Директива 2002/14/ЕО е да създаде обща правна рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите относно бъдещето на предприятията, в които те са наети, както и за ефективно консултиране на работниците и служителите, за да се реагира предварително на бъдещото икономическо развитие на съответното предприятие;

Г.   като има предвид, че информирането и консултирането на работниците и служителите представляват ключови елементи в социалното пазарно стопанство и не следва да бъдат разглеждани като пречка за икономическото развитие на предприятията;

Д.   като има предвид, че в Европейския съюз има 23 милиона предприятия с персонал под 250 работници и служители (които представляват 99 % от предприятията и осигуряват работа на над 100 милиона души) и че институциите на ЕС следва да гарантират и да подобрят правото на работниците и служителите на информиране и консултиране с тях;

Прогресивно засилване на информирането и консултациите с работниците и служителите в рамките на Съюза

1.  Отчита, че транспонирането на Директива 2002/14/EО в отделни държави-членки закъснява значително и, следователно, оценката на транспонирането изисква допълнително време; подчертава обаче, че в някои държави-членки, където не е съществувала обща система за информиране и консултации с работниците, въздействието от тази директива е очевидно;

2.  Настойчиво призовава държавите-членки, които все още не са транспонирали правилно Директива 2002/14/EО, да направят това във възможно най-кратки срокове;

3.  Счита, че инициативите на Комисията в тази насока, осъществявани в тясно сътрудничество със съответните националните органи на държавите-членки и със социалните партньори, следва да позволят допълнително изясняване и разрешаване на проблемите, възникващи във връзка с тълкуването на Директива 2002/14/EО и съответствието на разпоредите за прилагане;

4.  Установява, че в своите национални мерки за транспониране на Директива 2002/14/EО отделни държави-членки не са взели предвид определени категории млади работници, жените, работещи на непълен работен ден, или работници на краткосрочен договор; при тези обстоятелства насърчава държавите-членки да приспособят своите разпоредби относно изчисляването на броя на наетите работници и служители в предприятията към духа и буквата на директивата, т.е. това изчисляване винаги да се извършва въз основа на реалния брой на работниците, без никакви други условия;

5.  Счита за желателно държавите-членки, като зачитат своите национални практики, да предвидят по-точно условията и ограниченията, свързани с член 6 от Директива 2002/14/ЕО относно поверителната информация, и вземат под внимание:

   а) продължителността на това задължение след изтичане на мандата на въпросните представители на работниците;
   б) критериите и случаите за законния интерес на предприятието да пази в тайна такава поверителна информация или риска от накърняване на интереса на предприятието, в случай че тази информация бъде разпространена;

6.  Приканва държавите-членки при осъществяване на техните мерки за транспониране да следят за:

   а) даване на точно определение на термина "информация", което не предоставя възможност на работодателя за каквото и да е свободно тълкуване и е в съответствие с Директива 2002/14/EО, т.е. дава право на представителите на работниците да проучат предоставените данни, а не да се ограничат да изчакват приключването на процедурата по информиране, в случай че решенията на предприятията имат преки последици по отношение на работниците;
   б) включване на позовавания на член 4, параграф 2, букви а), б) и в) от Директива 2002/14/ЕО, във връзка със съдържанието на информацията;
   в) изискване информацията да се предоставя своевременно преди консултирането;
   г) гарантиране на цялостното спазване на задълженията, произтичащи от член 4 от Директива 2002/14/ЕО, отнасящи се до правото на информиране и консултиране, и с цел да се постигне споразумение по смисъла на член 4, параграф 4, буква д);
   д) включване също така на професионалните съюзи, представени в предприятието, с оглед заздравяване на социалния диалог;

7.  Насърчава държавите-членки, които не разполагат с ефикасни, пропорционални и възпиращи санкции, предвидени в член 6, параграф 3, за случаи на неспазване на нормите, уреждащи упражняването на правото на работниците и служителите да бъдат информирани и консултирани, да въведат такива санкции;

8.  Приканва всички държави-членки, които не разполагат със система за защита на представителите на работниците и служителите, да създадат такава;

9.  Предлага държавите-членки, в които защитата на представителите на работниците традиционно се гарантира от споразумение, договорено между профсъюзните организации и организациите на работодателите, да предвидят допълнителна защита в случай на провал на преговорите;

Осъществяване и подобряване на мерките за транспониране на Директива 2002/14/EО

10.  Счита за необходимо да определи и да предостави на разположение на държавите-членки класификация с възможни санкции, които те биха могли да предприемат по отношение на работодатели, нарушаващи правото на работниците и служителите на информиране и консултиране, посочено в разпоредбите на Директива 2002/14/EО;

11.  Подчертава, че субсидиарността не може да бъде изтъквана като аргумент в полза на неизпълнение на задължението на държавите-членки да определят достатъчно високи санкции, които да разубедят работодателите да нарушават Директива 2002/14/EО;

12.  Припомня правния принцип, установен с решението на Съда на Европейските общности на 8 юни 1994 г.(10), според който държавите-членки, в чиито процедурни и институционални системи има пропуски в това отношение, се задължават да установят подходящи административни и правни средства за защита, както и адекватни, ефективни, пропорционални и разубеждаващи санкции за работодатели, които не спазват задълженията си за информиране и консултиране с работниците;

13.  Призовава държавите-членки, в очакване на преразглеждане на Директива 2002/14/EО, да черпят опит от съдебната практика на Съда на Европейските общности при определянето на административни или съдебни процедури за защита и на санкции за работодатели, които не спазват задълженията си за информиране и консултиране с работниците;

14.  Счита за необходимо при прилагането на приетите от държавите-членки мерки по транспониране да бъде запазена автоматичността на правото на информиране и консултиране с представителите на работниците в съответствие с правилното тълкуване на Директива 2002/14/ЕО;

15.  Счита за необходимо да се определят начините на изпълнение на мандата на представителя на работниците, така че той да бъде изпълняван в рамките на работния ден и да бъде възнаграждаван съответно;

16.  Счита за необходимо да се гарантират на представителите на работниците и служителите в публичната администрация и в държавния и финансовия сектор същите права на информиране и консултиране, които се предоставят на останалите работници;

17.  Счита за необходимо да се преразгледа възможността за прибягване до пряко консултиране, в случаите, в които съществува структура на изборно или профсъюзно представителство, като по този начин се избягва намесата на работодателя чрез пряко консултиране по въпроси, попадащи в обхвата на колективните преговори, водени от профсъюзите, като въпросите, отнасящи се до работното възнаграждение;

18.  Призовава да се разгледа въпросът относно необходимостта от промяна на прага по отношение на броя на наетите работници и служители от предприятието или организацията, над който се прилага Директива 2002/14/ЕО, така че от приложното ѝ поле да не се изключват микропредприятията;

19.  Посочва на държавите-членки, че ако възникнат съмнения по отношение на точното определение на термина "предприятие" в Директива 2002/14/EО, в тази област съществува обширна съдебна практика на Съда на Европейските общности и приканва държавите-членки да се позовават на нея при мерките по транспонирането, като по този начин ще се избегне необходимостта от започването на производство по неизпълнение срещу тях;

20.  Приканва настоятелно Комисията в най-кратки срокове да предприеме мерки за гарантиране на правилното транспониране на Директива 2002/14/EО от страна на държавите-членки, като същевременно се прегледат всички отделни пунктове, в които са отбелязани пропуски или които пораждат проблеми, като например националните разпоредби и практики, приложими към изчисляването на броя на наетите работници и служители в предприятията, използването на специфичните разпоредби, предвидени в член 3, параграфи 2 и 3, както и гаранциите, които следва да се прилагат във връзка с клаузата за поверителност, предвидена в член 6; призовава Комисията да започне процедури за нарушение срещу държавите-членки, които не са транспонирали директивата или са я транспонирали неправилно;

21.  Приканва Комисията да представи доклад за оценка относно резултатите от прилагането на Директива 2002/14/ЕО по отношение на засилването на социалния диалог, на способността за прогнозиране и превенция и на капацитета за заетост на пазара на труда, както и по отношение на способността за избягване на административни, правни и финансови трудности в малките и средни предприятия, като при необходимост се добавят към доклада подходящи предложения;

22.  Приветства предложението за регламент на Съвета относно статута на Европейското частно дружество (COM(2008)0396), което отчита специфичните потребности на малките предприятия;

23.  Призовава Комисията, която наблюдава сливанията и поглъщанията, да се погрижи разпоредбите на националното и общностното право в областта на информирането и консултирането с работниците да се спазват при вземането на решения за сливане и поглъщане;

24.  Счита, че информация, която с разкриването си може да причини сериозни икономически щети на предприятието, следва да се разглежда при условия на абсолютна поверителност до вземане на окончателно решение относно основни икономически въпроси, отнасящи се до предприятието (напр. под формата на деклариране на намерение);

25.  Призовава Комисията да препоръчва редовно подобряването на правото на информиране и консултиране с работници и служители и да го поставя на дневния ред на европейския социален диалог – както на междуотраслово, така и на отраслово равнище;

26.  Призовава Комисията да насърчава социалните партньори за предприемане на стъпки за положително въздействие по проактивен начин върху прилагането на национално равнище, например чрез разпространение на най-добри практики;

27.  Призовава Комисията във възможно най-кратък срок да поеме инициативи за засилване на ефективната култура на сътрудничество между социалните партньори в Европейския съюз в областта на информирането и консултирането с работниците, при отчитане на естеството на темите, както и характеристиките и размера на предприятията;

28.  Отбелязва със задоволство, че в споразумението, сключено между Сдружението на корабособствениците от Европейската общност (ESCA) и Европейската федерация на транспортните работници (ETF) във връзка с Морската трудова конвенция от 2006 г., се споменава консултирането по различни въпроси, като например когато съществува опасност за здравето и безопасността на работниците и при случаите на преждевременно прекратяване на трудовите договори;

29.  Приветства инициативата на Комисията да се позове в своето съобщение от 10 октомври 2007 г., на "повторното оценяване на регулаторната социална рамка за повече и по-добри работни места в областта на мореплаването в ЕС" (COM(2007)0591), на Директива 2002/14/EО и я приканва при това повторно оценяване да преразгледа във всички негови подробности въпроса относно възможността за дерогация по отношение на прилагането на член 3, параграф 3 от Директива 2002/14/EО;

30.  Призовава Комисията да разгледа въпроса относно изискванията за координиране на Директиви 94/45/ЕО, 98/59/ЕО, 2001/23/ЕО, 2001/86/ЕО, 2002/14/ЕО, 2003/72/ЕО и Регламент (ЕО) № 2157/2001, така че да се проучи възможността за евентуални изменения с цел премахване на противоречията и застъпването между тези законодателни актове; счита, че евентуалните изменения следва да се направят едновременно;

o
o   o

31.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) OВ L 254, 30.9.1994 г., стр. 64.
(2) OВ L 225, 12.8.1998 г., стр. 16.
(3) OВ L 82, 22.3.2001 г., стр. 16.
(4) OВ L 294, 10.11.2001 г., стр. 1.
(5) OВ L 294, 10.11.2001 г., стр. 22.
(6) OВ L 80, 23.3.2002 г., стр. 29.
(7) OВ L 80, 23.3.2002 г., стр. 34.
(8) OВ L 207, 18.8.2003 г., стр. 25.
(9) OВ C 76 E, 27.3.2008 г., стр. 138.
(10) Решение от 8 юни 1994г., Комисията/Обединеното кралство (C-382/92, Сборник 1994 г.,стр. I-2435); решение от 8 юни 1994 г., Комисията/Обединеното кралство (C-383/92, Сборник 1994г.,стр. I-2479).

Правна информация - Политика за поверителност