Европейският парламент,

–   като взе предвид Конференцията на високо равнище на ЕС "Заедно за психичното здраве и благоденствие", която се проведе в Брюксел на 12-13 юни 2008 г. и с която се учреди Европейският пакт за психичното здраве и благоденствие,

–   като взе предвид Зелената книга на Комисията, озаглавена "Подобряване на психичното здраве на населението - Към стратегия на Европейския съюз за психичното здраве" (COM(2005)0484),

–   като взе предвид своята резолюция от 6 септември 2006 г. относно подобряването на психичното здраве на населението - Към стратегия на Европейския съюз за психичното здраве(1),

–   като взе предвид декларацията на европейската министерска конференция на Световната здравна организация (СЗО) от 15 януари 2005 г. относно посрещане на предизвикателствата пред и намиране на решения за психичното здраве в Европа,

–   като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 19-20 юни 2008 г., които подчертаха необходимостта от премахването на неравнопоставеността в областта на здравеопазването и продължителността на живота между и в рамките на държавите-членки, и изтъкнаха важната роля на действията за превенция на най-тежките хронични незаразни болести,

–   като взе предвид резолюцията си от 15 януари 2008 г. относно стратегията на Общността за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007–2012 г.(2),

–   като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на инвалидите,

–   като взе предвид член 2, 13 и 152 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A6-0034/2009),

А.   като има предвид, че психичното здраве и благоденствие са в основата на качеството на личния и обществения живот, и представляват ключов фактор за целите на ЕС в рамките на Лисабонската стратегия и обновената стратегия за устойчиво развитие, както и че превенцията, откриването, интервенцията и третирането на психичните нарушения навреме намалява значително личните, икономически и социални последици от тях;

Б.   като има предвид, че различни стратегически документи на ЕС изтъкват значението на психичното здраве за постигането на тези цели и очакват своето приложение;

В.   като има предвид, че добавената стойност на стратегията на Общността по отношение на психичното здраве се състои главно в превенцията и в насърчаването на човешките и гражданските права на лицата, засегнати от психични нарушения;

Г.   като има предвид, че проблемите, свързани с психичното здраве, са широко разпространени в Европа, като един на всеки четирима граждани имат такива проблеми поне веднъж в живота си, а на непреките последици от тези проявления са изложени много повече хора, като същевременно стандартът за грижи, свързани с психичното здраве, се различава значително между отделните държави-членки, особено между старите държави-членки и някои от новите държави-членки;

Д.   като има предвид, че спецификата на мъжете и жените трябва да се взема под внимание, когато се разглежда темата за психичното здраве, и като има предвид, че жените страдат повече от мъжете от психични нарушения и че мъжете извършват самоубийство по-често от жените;

Е.   като има предвид, че самоубийствата остават сериозна причина за преждевременна смърт в Европа, с над 50 000 случая на година в ЕС, като в девет от десет от тях самоубийството е предшествано от проявени психични нарушения, често депресия; като има предвид освен това, че процентът на самоубийствата и на опитите за самоубийство сред задържаните е по-висок от този сред населението като цяло;

Ж.   като има предвид, че набелязването на политики за предотвратяване на депресията и самоубийствата е тясно свързано със защитата на човешкото достойнство;

З.   като има предвид, че макар депресията да представлява едно от най-често срещаните и сериозни нарушения, мерките за борба с нея остават неадекватни, както и че едва няколко държави-членки прилагат програми за превенция;

И.   като има предвид, че въпреки това все още се наблюдава неразбиране и липсват инвестиции за насърчаване на психичното здраве и за превенция на психичните нарушения, както липсва и подкрепа за научните изследвания в тази област и за хората с проблеми, свързани с психичното здраве;

Й.   като има предвид, че финансовото бреме от проблемното психично здраве се изчислява за обществото между 3 % и 4 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на държавите-членки и че разходите, произтичащи от психичните нарушения в ЕС, достигнаха 436 млрд. евро през 2006 г., а по-голяма част от тези разходи са направени извън сектора на здравеопазването, главно поради системни отсъствия от работа, неработоспособност и предсрочно пенсиониране, като оценката на разходите в много случаи не включва допълнителното финансово бреме на коморбидността, от която са по-уязвими хората с проблеми, свързани с психичното здраве;

К.   като има предвид, че социално-икономическото неравенство може да увеличи броя на проблемите, свързани с психичното здраве, и процентът на хората с проблемно психично здраве е по-висок при уязвимите и маргинализирани групи като безработни, имигранти, затворници и бивши затворници, лица, употребяващи психотропни вещества, инвалиди, и лица с хронични заболявания, както и че са необходими специфични действия и подходящи политики за благоприятстване на тяхната интеграция и социално включване;

Л.   като има предвид, че се наблюдават значителни различия между и в рамките на държавите-членки, що се отнася до психичното здраве, включително по отношение на областите на лечението и социалната интеграция;

М.   като има предвид, че, в сравнение с останалото население, хората с проблеми, свързани с психичното здраве, са изложени на по-голям риск да развият физическо заболяване и е по-малко вероятно да получат лечение на тези психически заболявания;

Н.   като има предвид, че въпреки еднакво важната роля и взаимозависимостта на физическото и психичното здраве, психичното остава често недиагностицирано или подценявано, и не получава съответстващо лечение;

О.   като има предвид, че в повечето държави-членки се наблюдава преход от дългосрочни институционализирани грижи към подпомагане за живот в обществото, като обаче това се извършва без подходящо планиране и отпускане на средства, без механизми за контрол и често със съкращения на бюджетни разходи, заплашващи с повторна институционализация хиляди граждани с психични заболявания;

П.   като има предвид, че през 2008 г. беше създадена Европейската платформа за психично и физическо здраве, обединяваща представители на високо равнище на ключови организации;

Р.   като има предвид, че основите на психичното здраве за цял живот се полагат през първите години от живота на индивида и психичните заболявания са често срещани сред хората в млада възраст, при които навременното диагностициране и лечение е от най-голямо значение;

С.   като има предвид, че застаряването на населението на ЕС означава по-често проявяване на дегенеративни нарушения на нервната система;

Т.   като има предвид, че дискриминацията и социалното изключване, на които са обект хората с проблеми, свързани с психичното здраве, и техните семейства, представляват не само следствие от психичните нарушения, но и от стигматизирането, изолирането и социалното изключване на тези хора, и са рискови фактори, възпрепятстващи търсенето на помощ и лечение;

У.   като има предвид, че Европейският съюз определи 2010 г. за Европейска година за борба с бедността и със социалното изключване;

Ф.   като има предвид, че проучванията разкриват нови данни за медицинските и социалните измерения на психичното здраве, но все още има значителни празнини в познанието, от тази гледна точка е неуместно да се възпрепятстват усилията за научни (публични или частни) изследвания чрез често несъразмерно административно бреме, или пък чрез твърде строги ограничения по отношение на използваните образци за разработване на безопасни и ефикасни лекарства;

Х.   като има предвид, че нарушенията на способността за учене (психична инвалидност) имат много от характеристиките и пораждат същите потребности като психичните нарушения;

Ц.   като има предвид, че е от съществено значение да се подобри значително обучението на медицинските специалисти, които срещат хора, страдащи от психични заболявания, включително на практикуващите медици и членовете на съдебното тяло;

Ч.   като има предвид, че нарушенията на психичното здраве са на първо място сред причините за морбидност у човека;

1.  Приветства Европейския пакт за психичното здраве и благоденствие, и признаването на психичното здраве и благоденствие за основен приоритет за действие;

2.  Изразява твърда подкрепа за призива за сътрудничество и съвместни действия между органите на ЕС и на държавите-членки, регионалните и местни органи на властта, и социалните партньори, в пет приоритетни области за насърчаване на психичното здраве и благоденствие на населението, включващи всички възрастови групи и различни полове, етнически произход и социалноикономически групи, за борба със стигмата и социалното изключване, за стимулиране на превантивните действия и самопомощта, за осигуряване на подкрепа и адекватно лечение на хората с проблеми, свързани с психичното здраве, техните семейства и грижещите се за тях; подчертава, че това сътрудничество трябва да се провежда при пълно спазване на принципа на субсидиарност;

3.  Призовава държавите-членки да изградят съзнание за важната роля, която играе доброто психично здраве, особено сред специалистите в сектора на здравеопазването, но също и сред целевите групи, като родители, учители, кадри в сферата на социалните и правни услуги, работодатели, лица, полагащи грижи, и особено най-общо сред широката общественост;

4.  Приканва държавите-членки, в сътрудничество с Комисията и Евростат, да подобрят осведомеността по въпросите на психичното здраве, както и за връзката му с годините здравословен живот, чрез създаване на механизми за обмен и разпространение на информация по ясен, лесно достъпен и разбираем начин;

5.  Приканва Комисията да предложи общи показатели за подобряване на сравнимостта на данните и улесняване на обмена на най-добри практики и сътрудничеството между държавите-членки за насърчаване на психичното здраве;

6.  Счита, че трябва да се постави акцент върху превенцията на проблемното психично здраве чрез социални интервенции, особено сред най-уязвимите групи; подчертава, че в случаите, когато превенцията е недостатъчна, следва да се насърчава и улеснява недискриминационен достъп до терапевтично лечение, като хората с проблеми, свързани с психичното здраве, следва да имат пълен достъп до информация относно новаторски форми на лечение;

7.  Приканва ЕС да използва наличните възможности за финансиране по 7-та рамкова програма за повече научноизследователска дейност в областта на психичното здраве и благоденствие, и взаимовръзката между проблемите на психическото и физическото здраве; приканва държавите-членки да проучат възможностите за финансиране на инициативи, отнасящи се до психичното здраве, от Европейския социален фонд и от Европейския фонд за регионално развитие;

8.  Призовава държавите-членки да използват най-рационално наличните общностни и национални средства за стимулиране на дейността по въпроси, свързани с психичното здраве, и организиране на програми за повишаване на осведомеността и обучение за всички лица на ключови позиции, за насърчаване на навременното диагностициране, незабавната интервенция и правилното третиране на проблемите, свързани с психичното здраве;

9.  Приканва Комисията да проведе и да публикува проучване за услугите, свързани с психичните заболявания, и политиките за насърчаване на психичното здраве в целия ЕС;

10.  Призовава държавите-членки да приемат резолюция 46/119 на ООН за защита на лица с психична болест и за подобряване на психичноздравната помощ, изготвена от комисията по правата на човека на ООН и приета от Общото събрание на ООН през 1991 г.,

11.  Призовава държавите-членки да гарантират на хората с проблеми, свързани с психичното здраве, правото на равноправен, пълен и адекватен достъп до образование, обучение и заетост, в съответствие с принципите за обучение през целия живот, и да им гарантират помощ, съответстваща на потребностите им;

12.  Изтъква, че се изисква ясно и дългосрочно планиране за предоставяне на висококачествени, ефикасни, достъпни и универсални услуги, предназначени за амбулаторни и стационарни пациенти, страдащи от психични нарушения, както и за приемането на критерии за контрол от независими органи; изисква по-добро сътрудничество и комуникация между специалистите по първични здравни грижи и специалистите по психично здраве, с цел ефективно третиране на проблемите, свързани с психичното и физическото здраве, като се насърчава холистичен подход, отчитащ цялостния профил на хората, както от гледна точка на физическото, така и на психичното им здраве;

13.  Призовава държавите-членки да въведат наблюдение на проблемите, свързани с психичното здраве, в общите здравни услуги, както и на здравословните проблеми в услугите, свързани с психичното здраве; освен това приканва държавите-членки да създадат всеобхватен модел на грижи;

14.  Изисква от Комисията да събере и опише случаите на пациенти със странични лекарствени ефекти в насоките на Европейската агенция по лекарствата (ЕМЕА);

15.  Изисква от Комисията да разшири правомощията на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), така че да включват психичното здраве;

16.  Приканва Комисията да осигури разпространяването на резултатите от тематичните конференции, които ще се проведат във връзка с прилагането на Европейския пакт, и да излезе с предложение за "Европейски план за действие за научни изследвания за психичното здраве и благоденствие на гражданите";

17.  Поощрява създаването на платформа на ЕС за психичното здраве и благоденствие за прилагането на Европейския пакт, състояща се от представители на Комисията, на председателството на Съвета, на Парламента, на СЗО, както и на потребителите на тези услуги, на хората с проблеми, свързани с психичното здраве, техните семейства и полагащите грижи за тях, НПО, фармацевтичната индустрия, академичните среди и други заинтересовани участници, като същевременно изразява съжаление относно неприемането на директива на европейско равнище, както се препоръчваше в гореспоменатата резолюция на Европейския парламент относно Зелената книга на Комисията за психичното здраве;

18.  Приканва Комисията да запази като своя дългосрочна цел предложението за Европейска стратегия за психичното здраве и благоденствие;

19.  Призовава държавите-членки да разработят съвременно законодателство за психичното здраве, в което да се осигурява спазване на международните задължения в областта на правата на човека - равенство и премахване на дискриминацията, неприкосновеност на личния живот, автономия, телесна цялост, право на информация и участие - и да се кодифицират и утвърждават основните принципи, ценности и цели на политиката за психичното здраве;

20.  Призовава за приемане на общоевропейски насоки за определяне на инвалидността, в съответствие с разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на инвалидите;

Превенция на депресиите и самоубийствата

21.  Призовава държавите-членки да прилагат интердисциплинарни програми за превенция на самоубийствата, особено сред младите хора и юношите, като стимулират здравословния начин на живот, намаляват рисковите фактори, като например лесния достъп до лекарства, наркотици, вредни химични вещества, и злоупотребата с алкохол; счита, че е особено необходимо да се гарантира предоставянето на лечение за хората, които са извършили опит за самоубийство, както и на психотерапевтично лечение за семействата на хората, извършили самоубийство;

22.  Приканва държавите-членки да създадат регионални информационни мрежи, свързващи специалистите от сферата на здравеопазването, потребителите на техните услуги, и изобщо хората с проблеми, свързани с психичното здраве, и техните семейства, учебни заведения и работни места, заедно с местни организации и обществеността, с цел намаляване на депресивните и самоубийствените поведения;

23.  Изисква повишаване на осведомеността за единния европейски номер за спешни повиквания 112, за случаи на опит за самоубийство или психична криза, с цел бърза намеса и оказване на спешна медицинска помощ;

24.  Призовава държавите-членки да въведат курсове за специфично обучение на общопрактикуващите лекари и на работещите в сферата на психиатричните услуги, включително лекари, психолози и медицински сестри, в областта на превенцията и лечението на депресивни състояния, както и на идентифициране на риска от самоубийство и на начините за неговото управление;

Психично здраве сред младите и в образованието

25.  Призовава държавите-членки да оказват подкрепа на училищния персонал за създаване на здравословна атмосфера и изграждане на връзки между училището, родителите, доставчиците на здравни услуги и обществото, с цел насърчаване на социалната интеграция на младите;

26.  Призовава държавите-членки да организират програми за подкрепа за родителите, особено семействата в неравностойно положение, и да насърчават разкриването на длъжности за съветници по въпросите на психичното здраве във всяко средно училище, които да помагат на младите хора по отношение на техните социални и емоционални потребности, като се обръща специално внимание на програми за превенция, като например за повишаване на самочувствието и управление на кризи;

27.  Подчертава необходимостта от планиране на системи на здравеопазването, които да се отзовават на потребността от специализирани услуги, свързани с психичното здраве на децата и юношите, като отчитат прехода от дългосрочни институционализирани грижи към подпомагане за живот в обществото;

28.  Подчертава необходимостта от ранно откриване и лечение на проблемите, свързани с психичното здраве, сред уязвимите групи, като се обръща особено внимание на непълнолетните;

29.  Предлага психичното здраве да се включи в образователните програми на всички специалисти в сферата на здравеопазването и да се предвиди непрекъснато образование и обучение в тази област;

30.  Призовава държавите-членки и Европейския съюз да работят съвместно за повишаване на информираността относно влошаването на състоянието на психичното здраве на децата на емигрантите, и да въведат училищни програми, насочени към подпомагане на тези млади хора да преодолеят психологическите проблеми, свързани с отсъствието на техните родители;

Психично здраве на работното място

31.  Заявява, че работното място играе ключова роля за социалната интеграция на хората с проблеми, свързани с психичното здраве, и иска подкрепа за тяхното наемане и задържане на работа, за реабилитацията и реинтеграцията им на пазара на труда, с особено внимание върху интеграцията на най-уязвимите групи, включително етнически малцинствените общности;

32.  Призовава държавите-членки да насърчават изследването на условията на труд, които може да доведат до повишаване случаите на психични заболявания, особено сред жените;

33.  Призовава държавите-членки да насърчават и осъществяват специални курсове за лица с проблеми, свързани с психичното здраве, които да вземат предвид техните способности и потенциал с цел да улеснят тяхното интегриране на пазара на труда, както и да разработят програми за повторно интегриране на работното място; изтъква същевременно необходимостта от подходящо обучение на работодатели и служители за справяне със специфичните потребности на хората с проблеми, свързани с психичното здраве;

34.  Призовава работодателите да насърчават здравословна работна атмосфера, отдавайки внимание на намаляването на работния стрес, на причините за проявяване на психични нарушения на работното място и за тяхното преодоляване;

35.  Призовава Комисията да изисква от предприятията и публичните органи да публикуват годишни доклади относно своята политика и работа за психичното здраве на техните служители, на същия принцип, както докладват за физическото здраве и безопасността на труда;

36.  Насърчава работодателите да приемат в рамките на своята стратегия за здраве и безопасност на работното място програми за стимулиране на емоционалното и психично здраве на работниците, да предоставят възможности за помощ, които да са поверителни и нестигматизиращи, както и да въведат политики за недопускане на тормоз; приканва Комисията да публикува такива програми в интернет с цел разпространение на положителни модели;

37.  Иска от държавите-членки да гарантират, че хората, имащи право на помощи за болест или инвалидност поради проблеми, свързани с психичното здраве, не са лишени от правото на достъп до пазара на труда, и че не губят привилегиите, произтичащи от инвалидността/заболяването си, с намирането на работа;

38.  Изисква от държавите-членки пълно и ефективно прилагане на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(3),

Психично здраве за възрастните

39.  Приканва държавите-членки да приемат подходящи мерки за подобряване и стабилизиране на високо качество на живот за възрастните хора и да поощряват стареенето в добро здраве и активност чрез участие в социалния живот, включително разработване на гъвкави схеми за пенсиониране;

40.  Подчертава необходимостта от насърчаване на научни изследвания за превенцията и грижите при дегенеративни нарушения на нервната система, и други свързани с възрастта психични заболявания, като по отношение на бъдещите действия или предложения на Комисията, настоява за необходимостта от разграничаване на болестта Алцхаймер и сродните й дегенеративни нарушения на нервната система от останалите форми на психични заболявания;

41.  Насърчава създаването на съвместими помежду им научни изследвания и политики в областта на психичното здраве и благоденствие;

42.  Изтъква необходимостта от оценка на коморбидността при възрастните хора и на потребността от обучение на здравния персонал за подобряване на познанията за нуждите на възрастните с хора с проблеми, свързани с психичното здраве;

43.  Призовава Комисията и от държавите-членки в рамките на метода на открита координация на социалната закрила и интеграция да предприемат мерки за подкрепа на персонала, който полага грижи, и да разработят насоки за лечението и дългосрочните грижи, като допринасят за превенцията на случаите на малтретиране на възрастни хора и за техния достоен живот в подходяща среда;

Борба със стигмата и социалното изключване

44.  Призовава да се организират действия за информиране на обществеността в средствата за масова информация, интернет, училищата и работните места, за стимулиране на психичното здраве, за подобряване на познанията за най-честите симптоми на депресията и тенденциите към самоубийство, за дестигматизиране на психичните нарушения и насърчаване на търсенето на най-добрата и най-ефикасна помощ, както и за активна интеграция на хората с проблеми, свързани с психичното здраве;

45.  Подчертава решаващата роля на средствата за масова информация за промяна в схващанията за психичните заболявания и призовава за разработване на европейски насоки за отговорно представяне на психичното здраве в средствата за масова информация;

46.  Приканва държавите-членки да подкрепят и насърчават ролята на представителните организации на хората с проблеми, свързани с психичното здраве, и на полагащите грижи за тях, за да се улесни участието им в процеса на провеждане и прилагане на политики, както и на всички етапи на научноизследователската дейност в областта на психичното здраве;

47.  Счита, че дестигматизирането на психичните заболявания включва прекратяване на употребата на инвазивни и нехуманни практики, като тези, основаващи се на модела на принудителен надзор;

48.  Счита, че е необходимо да се насърчават и подкрепят дейности за психологическа и социална рехабилитация посредством малки публични, частни или смесени центрове за настаняване, осигуряващи грижи през деня или непрекъснато, които да предлагат размер и модел от семеен тип и да са разположени в населените места, с цел да се благоприятства интеграцията на пациентите по време на всички фази на процеса на лечение и рехабилитация;

49.  Приветства предложението на Комисията за нова директива срещу дискриминацията на основата на религия или убеждения, инвалидност, възраст или сексуална ориентация, която директива да излиза и извън областта на заетостта, и изисква незабавното приемане на горепосочената директива за ефективна закрила от дискриминация на хората с проблеми, свързани с психичното здраве;

50.  Призовава всички държави-членки да ратифицират незабавно Хагската конвенция от 13 януари 2000 г. относно международната защита на пълнолетните лица;

o
o   o

51.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки и на офиса на СЗО за Европа.

(1) ОВ C 305 Ε, 14.12.2006 г., стр. 148. (2) Приети текстове, P6_TA(2008)0009. (3) ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.