Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2009 г. относно бюджетния контрол на средствата на ЕС в Афганистан (2008/2152(INI))

P6_TA(2009)0023 A6-0488/2008

Европейският парламент,

-   като взе предвид своите предходни резолюции относно Афганистан и по-специално резолюцията си от 8 юли 2008 г.(1),

-   като взе предвид конференциите в Бон през 2001 г., в Токио през 2002 г. и в Берлин през 2004 г., по време на които ООН, ЕС и международната общност поеха ангажимент да предоставят на Афганистан международна помощ в размер над 8 000 000 000 EUR; като взе предвид конференцията в Лондон през 2006 г., по време на която беше подписан "Пактът за Афганистан",

-   като взе предвид националната стратегия за развитие, която беше приета в началото на 2008 г. от афганистанското правителство и която се явява също така стратегия за намаляване на бедността в страната,

-   като взе предвид конференцията в Париж от 12 юни 2008 г., по време на която страните донори обещаха да отпуснат помощ в размер над 21 000 000 000 USD на Афганистан,

-   като взе предвид ангажиментите, поети от ЕС по време на горепосочената конференция в Париж относно ефективността на помощта за Афганистан, както и кодекса на ЕС за поведение относно допълняемостта и разпределението на труда в политиката за развитие, приет през 2007 г.,

-   като взе предвид своята резолюция от 22 април 2008 г., съдържаща забележките, които са неразделна част от решението относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2006 г., раздел ІІІ - Комисия(2) и по-специално параграфи 181-200 (външни дейности, хуманитарна помощ и развитие),

-   като взе предвид стратегическия документ за страна за периода 2003-2006 г., приет от Комисията в съгласие с Парламента, който поставя ударение върху стабилността и намаляването на бедността,

-   като взе предвид стратегическия документ за страна за периода 2007-2013 г. и многогодишната индикативна програма (МИП) за периода 2007-2010 г., приети от Комисията в съгласие с Европейския парламент, като МИП предвижда сума в размер на 610 000 000 EUR за Ислямска република Афганистан за финансовите години 2007 до 2010,

-   като взе предвид мисията на своята делегация, която посети Афганистан между 26 април и 1 май 2008 г., за да се запознае с условията, при които се прилага общностната и международната помощ, както и доклада вследствие на тази мисия,

-   като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности(3) и по-специално член 53 от него,

-   като взе предвид членове 285-287 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно Сметната палата, както и членове 310-325 от същия договор относно финансовите разпоредби, които ще влязат в сила след приключването на процеса по ратифициране на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейски съюз и на Договора за създаване на Европейската общност,

-   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1073/1999 г. на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF)(4),

−   като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и целите, посочени в Декларацията на хилядолетието, приета от ООН на 8 септември 2000 г. и подписана от 189 държави,

−   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на финансов инструмент за развитие на сътрудничеството (Инструмент за сътрудничество за развитие – ИСР)(5),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

-   като взе предвид доклада на Комисията по бюджетен контрол и становищата на Комисията по външни работи, Комисията по развитие и Комисията по бюджети (A6-0488/2008),

А.   като има предвид, че Афганистан е почти постоянно в състояние на конфликт или война от няколко десетилетия, като централното правителство, освен че е изправено пред проблемите на трафика на наркотици и широко разпространена корупция на всички административни равнища, е хронично и постоянно засегнато от слабостта на своите структури, както и от липсата на капацитет, експертен опит и достатъчни средства, тъй като приходите в държавния бюджет покриват едва 30 % от общите разходи;

Б.   като има предвид, че тежкото положение, пред което е изправен Афганистан, налага бързо подобрение на управлението чрез развиването на по-силна държавна власт, способна да осигури на своето население сигурност и правова държава, както и да създаде необходимите условия за устойчиво развитие на страната;

В.   като има предвид, че в сегашния климат на глобално забавяне на икономическия растеж е особено важно да се гарантира ефективен контрол на финансирането от страна на ЕС на сътрудничеството за развитие;

Г.   като има предвид, че в член 25, параграф 1, буква б) от ИСР се определят условията за предоставяне на бюджетно подпомагане на страните партньори;

Д.   като има предвид, че отчетността, прозрачността и управлението с оглед на резултатите са сред основните принципи, ръководещи сътрудничеството за развитие съгласно няколко международни конвенции, включително Парижката декларация относно ефективността на помощите ("Парижката декларация");

Е.   като има предвид, че в Афганистан 90 % от публичните средства са от международни помощи, което показва високите равнища както на потребностите, така и на зависимостта от помощите в страната,

Разпределение на помощта на ЕС

1.  Подчертава, че ЕС е един от основните донори на помощ за развитие и хуманитарна помощ за Афганистан; припомня, че Комисията, която разполага с делегация в Кабул от 2002 г., е отпуснала в периода между 2002 и 2007 г. обща помощ в размер 1 400 000 000 EUR (от които 174 000 000 EUR за хуманитарна помощ), като приблизително 1 150 000 000 EUR са вече изплатени, което се явява много висок процент на изплащане на средства, равняващ се на 81,5 %;

2.  Отбелязва, че помощта на Съюза се състои от преки и непреки помощи и че между 2002 и 2007 г. пряката помощ на Общността, която съставлява 70 % (970 000 000 EUR) от общата стойност, е била предоставена от службите на Комисията под формата на споразумения за финансиране с афганистанската държава, на договори с фирми за услуги, доставки и строителни работи или на споразумения за отпускане на субсидии, сключени с международни организации или европейски или местни неправителствени организации, докато непряката помощ се управлява по същество от ООН (13 % от средствата) и от Световната банка (17 % от средствата);

Приоритетни области за помощта

3.  Припомня, че стратегическият документ за страна (СДС) на Комисията за периода 2003-2006 г. за Афганистан, целеше да създаде необходимите условия за устойчиво развитие и намаляване на бедността и беше насочен към следните приоритети: реформа на публичната администрация (212 000 000 EUR); борба срещу трафика на наркотици (95 000 000 EUR); продоволствено осигуряване (203 000 000 EUR); инфраструктура (90 000 000 EUR); здравеопазване (50 000 000 EUR); бежанци (38 000 000 EUR); и дейности по разминиране (47 200 000 EUR); за периода 2007-2013 г. СДС за Афганистан предлага две дългосрочни приоритетни цели, а именно устойчиво развитие и борба срещу бедността;

4.  Отбелязва, че с оглед на осъществяването на въпросните две дългосрочни приоритетни цели за периода 2007-2013 г., областите, в които е необходимо съсредоточаване при разпределението на помощта, са управлението, развитието на селските райони и здравеопазването, като социалната защита, регионалното сътрудничество и дейностите по разминиране се определят като допълнителни области за подпомагане;

5.  Припомня, че равенството между половете и правата на жените се считат за жизненоважни въпроси както в националната стратегия за развитие на афганистанското правителство, така и в СДС за периода 2007-2013 г., който посочва, че измерението, свързано с равнопоставеността на половете, ще бъде неразделна част от планирането в гореспоменатите три области на съсредоточаване;

6.  С цел да увеличи размерът на отпусканите средства за двете дългосрочни приоритетни цели на ЕС в Афганистан, устойчивото развитие и борбата срещу бедността, призовава Комисията в процеса на изготвяне на многогодишната индикативна програма (МИП) за периода 2010-2013 да направи промени в схемата за разпределение на средствата на Общността между трите области на съсредоточаване и трите допълнителни области, като преразпределението да подпомага и развитието на инфраструктурата и алтернативните начини за препитание, които допринасят за намаляването на бедността и улесняват прехода от икономика, основаваща се на опиума, към алтернативна икономическа и социална система; поради това настоятелно призовава Комисията да увеличи размера на отпусканите средства за здравеопазване, образование и инфраструктура; също така припомня ангажимента на ЕС по отношение на постигането на ЦХР;

Използване на средства на ЕС - текущо състояние

7.  Припомня, че проведените срещи в рамките на посещението на гореспоменатата делегация на Европейския парламент в Афганистан откроиха два основни проблема при разпределението на международната помощ: слабият капацитет на страната за усвояване на помощта от икономическа и административна гледна точка, като и лошата координация между донорите и афганистанските органи;

8.  Счита, че липсата на координация отразява слабите правителствени структури и липсата на подходяща стратегия на правителствено равнище; счита, че не може да се отрече отговорността на афганистанските органи и политически ръководители по отношение на общото положение на нещата в страната, независимо дали става въпрос за липсата на стратегическа ориентация или за управлението на предоставените значителни суми; отбелязва също така, че големият брой донори и техният стремеж да направят дейността си видима за обществото могат често да водят до изолирани национални стратегии или до припокриване в дейността на различни национални министерства; счита, че тази липса на координация насърчава корупцията и вреди на възстановяването на страната;

9.  Припомня, че Споразумението за Афганистан, сключено между Ислямска република Афганистан и международната общност по време на конференцията в Лондон през 2006 г., е взаимно обвързващата рамка за възстановяване и изграждане на държавни структури в Афганистан;

10.  Изразява загриженост относно лошото качество на администрирането на финансовата помощ от страна на централната администрация на Афганистан и липсата на прозрачност при управлението на тази помощ; счита, че е от първостепенна важност МИП за периода 2010-2013 г. надлежно да вземе под внимание конкретните резултати от борбата срещу корупцията и да приспособи помощта на ЕС в съответствие с тях;

11.  Счита, че правителството на Афганистан трябва да превърне въвеждането на правова държава и борбата срещу корупцията и трафика на наркотици в един от приоритетите си; счита, че не би могъл да бъде постигнат никакъв траен напредък в Афганистан без наличието на подходящо управление;

12.  Отбелязва при все това, че въпреки тези структурни слабости, волята на международната общност и на правителството на Афганистан са позволили да се подобри жизненото равнище на населението;

13.  Припомня, че при посещението си делегацията на Парламента направи положителна оценка на вариантите, избрани при отпускането на помощ от ЕС чрез действията на Комисията;

14.  Счита по-специално, че след падането на режима на талибаните, в секторите на здравеопазването, образованието и инфраструктурата (особено пътната инфраструктура) са налице обнадеждаващи резултати, значително е намаляла детската смъртност (от 22 % през 2001 г. на 12,9 % през 2006 г.), повече афганистански граждани имат пряк достъп до основни здравни услуги (65 % през 2006 г. спрямо 9 % през 2001 г.), и са налице първите положителни признаци за развитие в областта на образованието и инициативите, насочени към равенство между половете;

15.  Припомня особено жестоката дискриминация, на която са били подложени жените в Афганистан при режима на талибаните и следователно осъжда всички правни, културни и религиозни практики, които дискриминират жените, като ги изключват от обществения и политическия живот и ги изолират в ежедневието; настоятелно призовава Комисията да се бори с тези практики във всичките си дейности в областта на развитието в тази страна;

16.  Подчертава значението на борбата с всички форми на детски труд, трафик на деца и насилие срещу деца и на подобряването на социалната закрила на малолетните и непълнолетните в Афганистан; призовава за програми, които да насърчават децата да посещават училище и включват възможността за плащане на училищни такси, както и програми за осигуряване на храна в училищата;

17.  Отбелязва усилията на Комисията да представи по-ярко значението на своите дейности пред афганистанските партньори; въпреки това изказва съжаление относно почти пълната липса на подкрепа от страна на държавите-членки за усилията на Комисията по открояване на проекти;

18.  Счита, в светлината на правните разпоредби относно мониторинга на пряката и непряката помощ на Общността, съдържащи се в споразуменията, подписани от ЕС относно управлението на помощта на Общността, отпускана посредством доверителни фондове с повече от един донор (MDTF), че Комисията разполага с достатъчен набор от правни средства, за да защищава финансовите интереси на ЕС в Афганистан; очаква тя да изготви списък по категории на нередностите, установени на място;

19.  Отбелязва, че по силата на същите разпоредби Европейската сметна палата (ЕСП) може също така да осъществява проверки по отношение на съответните международни организации;

20.  Припомня, че агенциите на ООН и Световната банка разполагат с усъвършенствани системи на управление, съпоставими с тази на Комисията, които разполагат със специализирани органи в областта на финансовото управление, вътрешен одит, проверки, външен одит, мониторинг на пазарите и средства за борба с измамите и нередностите;

21.  Приветства неотдавнашното подобряване на сътрудничеството между ООН, наред с други международни организации, и институциите на Европейския съюз по отношение на мониторинга на финансирането на сътрудничеството за развитие; призовава в близко бъдеще процесът на подобряване да стане още по-задълбочен;

22.  Подчертава необходимостта от засилен контрол на осъществяването на сътрудничеството на ЕС за развитие; призовава ООН и други международни организации, които управляват средства на ЕС, да си сътрудничат в пълна степен с ЕСП и с Европейската служба за борба с измамите (OLAF), както и с Обединената инспекционна група на ООН;

23.  Подкрепя усилията на Комисията да подпомогне Афганистан и приветства нейния дългосрочен ангажимент към тази държава; счита, че Комисията следва да работи в по-тясно сътрудничество с ООН и Световната банка, включително посредством сътрудничество между Комисията, ЕСП, OLAF и съответните агенции на ООН, за да се гарантира, че приносът на Комисията към доверителните фондове с повече от един донор се управлява по прозрачен начин; настоятелно призовава Комисията да информира адекватно Парламента;

24.  Подчертава необходимостта да се подобри координацията на донорите в Афганистан под ръководството на Мисията на ООН за подпомагане в Афганистан и счита, че Европейската комисия следва да засили координацията на помощта сред държавите-членки, с цел да се подобри ефективността и да се увеличи видимостта на помощта на ЕС;

Препоръки
Координация и видимост на международната помощ

25.  Счита, че са необходими допълнителни усилия в областта на международното съдействие, за да се подкрепи прилагането на афганистанската национална стратегия за развитие и за да се въведе постепенно по-добра координация и по-ефикасни методи при осъществяването на приоритетите за развитие, определени от самите афганистанци; настоява властите в Кабул да играят по-важна роля при изпълнението на проекти за развитие и в борбата срещу корупцията, по-специално чрез подобряване на управлението на публичните финанси и чрез обучение на одитори, особено на равнище министерства и на местно равнище;

26.  Настоява Комисията да се заеме с тревожните проблеми в координацията по отношение на финансовата помощ на ЕС за Афганистан не само между държавите-членки и самата нея, но и между отделните държави-членки; призовава Комисията да разработи стратегия с включване на донорите и афганистанските органи за подобряване на координацията и комуникацията между тях;

27.  Подчертава голямото значение на координирането на донорите в Афганистан и по-специално на хармонизирането на процедурите въз основа на системите в страната; настоява тези и други мерки за ефективност на помощите, посочени в Парижката декларация, да бъдат приложени в пълна степен в Афганистан;

28.  Припомня, че ефективността на помощта е основен принцип на политиката на ЕС за развитие; с оглед на това подчертава важността на програмата на Комисията за ефективността на помощта и отбелязва заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения, приети на 26 май 2008 г., във връзка с ефективността на помощта на ЕС в Афганистан;

29.  Като отбелязва намерението да се прехвърли финансирането на основни здравни услуги от Комисията към афганистанското министерство на здравеопазването, подчертава, че всяко увеличено финансиране, което преминава през афганистанското правителство, трябва да бъде придружавано от мерки за изграждане на капацитет и от ясни критерии за очакванията, включително специфична подкрепа за демократичното управление на поднационално равнище;

30.  Поставя под нъпрос доколко е уместно насочването на средства чрез основния бюджет на афганистанското правителство ("бюджетна подкрепа") посредством доверителни фондове с повече от един донор с вноски от общностния бюджет, когато се счита, че Афганистан все още не изпълнява изискванията на ЕС за пряко участие в програма за бюджетна подкрепа; счита, че когато подобни изисквания бъдат изпълнени, бюджетната подкрепа следва да се предоставя по сектори;

31.  Обръща внимание на изискването по член 25, параграф 1, буква б) от ИСР програмите за бюджетно подпомагане да бъдат съпроводени от подкрепа за усилията на страните партньори да разработят възможности за парламентарен контрол и капацитет за одит и да увеличат прозрачността и обществения достъп до информация; изтъква, че дейността в тази област следва също се осъществява при предоставяне на бюджетна подкрепа от други донори или от доверителни фондове с повече от един донор и подчертава важната роля, която могат да играят организациите на гражданското общество по отношение на мониторинга на подобна бюджетна подкрепа;

32.  Подчертава значението на извършването на оценка на общностното сътрудничество в Афганистан, според изискванията на член 33 от ИСР, и необходимостта оценките да имат солидна основа, да обхващат координацията на донорите и да включват аспекти на входящи дейности и верига на резултатите (резултат, последствия, въздействие); призовава за това констатациите от оценяването да бъдат използвани при изготвянето на последващите действия в областта на сътрудничеството;

33.  Счита, че е от съществено значение, като се има предвид колко е важна помощта от Общността в контекста на международната помощ като цяло, да се подобри видимостта на действията на ЕС, както на място, така и в очите на европейската общественост; счита, че ЕС трябва също така да играе ключова роля в отношенията с афганистанското правителство, националните и регионални административни структури и международната общност на донорите в сферите на диалога, на предоставянето на насоки и на подкрепата при вземане на решения; изразява надежда, че Комисията ще постави началото на общ процес на размисъл относно бъдещото управление на пряката помощ от афганистанските органи;

34.  Призовава афганистанското правителство да гарантира, че приетият наскоро национален план за действие за жените в Афганистан (NAPWA), ще получи достатъчно финансиране и ще бъде прилаган съвместно с гражданското общество и организациите на жени; успоредно с това призовава Комисията да гарантира, че действията й за подпомагане на равенството между половете ще бъдат прозрачни и съгласувани с подобни действия на останалите донори за Афганистан; в тази връзка приканва Комисията да представи доклад, който да разгледа до каква степен равенството между половете към момента е вземано предвид при планирането на финансовата помощ, отпускана от ЕС в световен мащаб;

Приоритетни области за помощта

35.  Насърчава Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, да се намеси по-решително за разрешаване на ключовите проблеми на ежедневието, здравеопазването, сигурността и достъпа до обществени услуги и основно образование;

36.  Счита, че приоритетите, очертани в СДС за периода 2007–2013 г., са в съответствие с нуждите на афганистанското общество; подчертава необходимостта да се обърне специално внимание на реформата на наказателноправната система, включително полицията, практиките на задържане и съдебната власт, като се гарантира зачитането на правата на човека, особено правата на жените и децата, и на борбата срещу бедността, включително развитието на селските райони и разрешаването на приоритетния проблем, свързан с производството на опиум; приветства намерението на Комисията да се насочи към въпросите на управлението, и призовава за даване на свеж импулс на преходното правосъдие в съответствие с плана за действие на афганистанското правителство за мир, справедливост и помирение;

37.  Подчертава необходимостта от увеличаване на помощта за развитие за Афганистан и същевременно подобряване на нейната ефективност; отново подчертава, че помощта следва да доведе до увеличаване на местния капацитет и трябва да бъде справедливо разпределена на територията на страната в съответствие с установените социално-икономически потребности; отбелязва отправените в същия дух препоръки на Парижката конференция и на доклада на органа за съгласуване на помощта за Афганистан (Agency Coordinating Body For Afghan Relief); призовава своята комисия по бюджетен контрол да включи оценка на степента, до която финансирането за Полицейската мисия на ЕС в Афганистан е било използвано правилно и ефективно;

38.  Обръща внимание на две особени предизвикателства, които трябва да бъдат спешно разрешени, а именно развитието на селското стопанство, за да бъде предотвратена една евентуална хуманитарна криза, която би влошила и без това лошото положение по отношение на сигурността, и разработването на политики и програми за разрешаване на значителните социални и здравни проблеми, предизвикани от наркотичната зависимост, и които са насочени по-специално към жените и техните семейства;

Контрол върху средствата на ЕС

39.  Очаква от Комисията да засили своя контрол върху ефективността на управлението на финансовата помощ на ЕС и по-специално върху собствения си принос в доверителните фондовете с повече от един донор;

40.  Призовава Комисията да предоставя на Парламента годишен доклад с оценка на ефективността и въздействието на помощта, аргументирана декларация за уверение, разделена по видове помощи, относно законосъобразността и редовността на финансираните и съфинансираните операции, както и информация относно дела на контролираните разходи по видове помощи, относно типовете установени нередности и относно предприетите мерки;

41.  Обръща внимание на Регламент (ЕО) № 1073/1999 и настоява всяка информация за измами или сериозни нередности, които имат последствия за средства на ЕС, да бъде спешно изпращана на OLAF;

42.  Настоява Комисията и OLAF да поемат инициативи с оглед засилване на оперативните контакти с отдела за борба с измами и корупция (Integrity Department) на Световната банка, по-специално в сферата на финансирането посредством доверителни фондове с повече от един донор, и призовава да се обърне особено внимание на провеждането на повече съвместни разследвания, евентуално координирани с агенциите на ООН;

43.  Изразява дълбока загриженост относно рисковете, на които са изложени служителите, работещи за сътрудничество за развитие в Афганистан, откроени от смъртта на четирима служители през август 2008 г.; счита, че сигурността на цивилните хуманитарни работници е застрашена от размиването на разграничението между военни и цивилни участници поради използването на военни провинциални екипи за възстановяване, които осъществяват свързани с развитието дейности в различните провинции; следователно призовава за повторно установяване на ясно разграничение между военен и цивилен персонал;

44.  Счита, че влошаването на сигурността води до сериозни затруднения за персонала на делегацията на Комисията в Кабул и също така повишава административните разходи за изпълнението на проекти, подкрепяни от Комисията; следователно призовава Комисията да увеличи персонала на тази делегация, като назначи повече и по-компетентни служители, които са в състояние да извършват всички необходими наблюдения, одити и контрол, като се взема предвид обстановката в Афганистан;

45.  Призовава за адекватно финансиране на разноските по сигурността в проектите на Комисията, за да се гарантира, че хуманитарните работници са защитени и че легитимното управление на сигурността не отклонява парични средства от задачите на проектите и тяхното осъществяване;

46.  Приветства забележителните постижения на персонала на делегацията на Комисията в Кабул и призовава за съществено засилване на сегашните мерки за сигурност, както и за подобряване на условията на труд на този персонал;

Помощ за изграждане на капацитет на афганистанската администрация

47.  Приветства усилията на органите на Афганистан да подобрят управленските си и финансови механизми, което би довело до собствена ангажираност от афганистанска страна, но счита, че е необходимо да се направи по-съгласувано усилие, с цел процесът да придобие устойчивост; подчертава, че е необходимо институциите на Афганистан да продължат борбата срещу корупцията и да въведат ефективни политики за подобряване на социалните условия и условията на живот, образованието и здравеопазването за населението, както и за особено внимание към включването на маргинализираните групи и жените във вземането на решения;

48.  Счита, че е от съществено значение да се засилят още повече действията и програмите, които имат за цел подобряване на доброто управление и ефективността на афганистанската администрация, както и борбата с всички форми на корупция; отбелязва усилието, направено от ЕС за борба с корупцията в афганистанската администрация, чрез предоставяне на част от съответния бюджетен ред за обучението и възнагражденията на служителите, и призовава Комисията да насърчава програмите за обучение за персонала от администрацията и полицията;

49.  Призовава в Афганистан да бъдат организирани програми за обучение, подобни на тези, провеждани от OLAF и EuropeAid за служители в африканските държави по темата "защита и оптимизация на обществените средства - сътрудничество между националните и международни институции";

50.  Призовава международната общност да настоява пред афганистанското правителство за по-високи стандарти на прозрачност при разпределението на фискални ресурси на провинциите, окръзите и местните органи с по-добро участие на тези формирования в прилагането на националните политики за развитие; призовава афганистанското правителство да информира по подходящ начин афганистанския парламент за използването на международната помощ;

51.  Настоятелно призовава Комисията, държавите-членки и афганистанското правителство да гарантират, че техните програми и дейности, особено на местно ниво, са изцяло съгласувани с националната стратегия за развитие на Афганистан и с ангажиментите, поети от всички страни по време на Парижката конференция;

52.  Като признава значението на провинциалните екипи за възстановяване и дейността на афганистанските сили за сигурност, въпреки това признава, че съществува предизвикателство пред ефективността на помощта, когато става въпрос за насърчаване на развитието в Афганистан с помощта на гражданско-военни институции, и призовава за максимално участие на афганистанските неправителствени организации и на организациите на гражданското общество, на афганистанското правителство и на международните агенции;

53.  Изразява съжаление, че отношенията между недържавните участници (НДУ) и правителството на Афганистан не винаги се развиват гладко и призовава да се положат всички усилия за подобряването им; също така посочва необходимостта от установяване на строго определение за НДУ с нестопанска цел на национално равнище след консултация със самите НДУ;

54.  Насърчава всяка инициатива, която има за цел да сближи междупарламентарните делегации на Европейския парламент и на двете камари на афганистанския парламент (Wolesi Jirga и Meshrano Jirga), с оглед стимулиране на доброто управление на парламентарно равнище;

55.  Припомня инициативата на Парламента, в рамките на бюджета за 2008 г., да подкрепя изграждането на демокрацията с парламенти от трети държави и изразява решимост да използва съответните ресурси по такъв начин, че да подобри способността на афганистанския парламент да законодателства, да осъществява контрол върху изпълнителната власт и да бъде изцяло представителен за афганистанския народ;

56.  Подчертава необходимостта от приоритетна подкрепа за развитие на политическите партии, за създаване на групи по определени въпроси в рамките на националното събрание, гражданското общество и медиите; счита, че международната общност е задължена да финансира избирателния бюджет, изцяло или отчасти, и да предостави помощ за изпълнението на всички разпоредби на афганистанския избирателен закон, включително на тези, свързани с проверката на кандидатите;

57.  Призовава Комисията и афганистанското правителство, с оглед на предстоящите президентски и парламентарни избори, които трябва да се проведат в Афганистан съответно през 2009 г. и 2010 г., да продължават да насърчават и предоставят подходящо финансиране за дейности, които стимулират политическата еманципация на жените, по-специално на регионално равнище, като се има предвид, че при последните избори за съвети на провинциите нямаше достатъчно жени кандидати, които да заемат определените за жени 124 места в провинциалните съвети;

58.  Счита, че Комисията трябва да увеличи средствата за борбата с трафика на наркотици и препоръчва общността на донорите да положи всички необходими усилия да гарантира, че въвеждането на заместващи култури позволява на производителите да получават достатъчни приходи, за да се откажат окончателно от отглеждането на мак;

59.  Припомня препоръката си до Съвета от 25 октомври 2007 г. относно производството на опиум за медицински цели в Афганистан(6), която се противопоставя, в рамките на интегрираните програми за развитие, на фумигацията като средство за премахване на мака в Афганистан и предлага съдействие от страна на Европейския парламент при обсъждането на възможностите и осъществимостта на научен пилотен проект, озаглавен "Мак за медицината";

o
o   o

60.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, както и на правителството и парламента на Ислямска република Афганистан.

(1) Приети текстове, P6_TA(2008)0337. (2) Приети текстове, P6_TA(2008)0133. (3) ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1. (4) ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 1. (5) ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 41. (6) ОВ С 263 Е, 16.10.2008 г., стр. 651.

Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2009 г. относно транспонирането и прилагането на Директива 2002/73/EО за прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишаване, и условията на труд (2008/2039(INI))

P6_TA(2009)0024 A6-0491/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2003 г. за по-добро законотворчество(1), сключено между Парламента, Съвета и Комисията,

–   като взе предвид Директива 2002/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година за изменение на Директива 76/207/ЕИО за прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишаване, и условията на труд(2),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на Комисията по заетост и социални въпроси (A6-0491/2008),

А.   като има предвид, че принципите на демокрацията и на правовата държава, които са залегнали в Договора за ЕО, дават възможност на законодателя да осъществява мониторинг на прилагането на приетото от него законодателство;

Б.   като има предвид, че задачата на Парламента, като съзаконодател, по отношение на мониторинга на прилагането на Директива 2002/73/ЕО е усложнена поради малкото информация, предоставяна от Комисията; като има предвид, че поради тази причина до компетентните комисии на националните парламенти и органите по въпросите на равенството бяха изпратени писма с искане за информация, на които отговориха 27 национални парламента и 16 органа по въпросите на равенството;

В.   като има предвид, че Директива 2002/73/ЕО е важен крайъгълен камък в процеса към постигане на равенство между жените и мъжете и на борба с дискриминацията на основание на пол в обществото като цяло;

Г.   като има предвид, че Директива 2002/73/ЕО даде определения така на "пряка дискриминация", "непряка дискриминация" и "тормоз" и "сексуален тормоз", забрани дискриминацията срещу жени, свързана с бременност или отпуск по майчинство, и която предвиди правото на завръщане на работното място или на равностойна позиция след отпуск по майчинство, родителски отпуск или отпуск за осиновяване, когато тези права са признати от държавите-членки;

Д.   като има предвид, че държавите-членки поеха редица задължения във връзка с транспонирането на Директива 2002/73/ЕО до 5 октомври 2005 г., включително:

Е.   като има предвид, че едно бавно или некачествено прилагане на Директива 2002/73/ЕО носи риска да застраши постигането на целите на Лисабонската стратегия и разгръщането на пълния потенциал на социалния и икономически капацитет на ЕС;

Ж.   като има предвид, че много държави-членки срещнаха затруднения при транспонирането на Директива 2002/73/ЕО, особено при въвеждането в законодателството на конкретни и подходящи мерки за подобряване на равенството между половете и за намаляване на дискриминацията по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишаване, и условията на труд;

З.   като има предвид, че в тези области следва да бъде взета предвид политиката за равнопоставеност;

И.   като има предвид задълбочаването на дискриминацията по полов признак в други социални и политически аспекти вследствие на постоянната разлика в заплащането на мъжете и жените, особено между така наречените "женски" и "мъжки" икономически сектори;

Й.   като има предвид, че икономическата независимост на жените е от основно значение за тяхната еманципация, и следователно трудовата заетост с гарантирани права е гаранция за тяхното лично развитие и социална интеграция, и че следователно законодателството относно равното третиране следва да бъде подобрено;

1.  Призовава Комисията да осъществява внимателен мониторинг на транспонирането на Директива 2002/73/ЕО, както и спазването на законодателството, установено с това транспониране, и да продължи да оказва натиск върху държавите-членки; подчертава необходимостта от предоставяне на достатъчно средства за постигане на тези цели;

2.  Припомня точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество и в частност ангажимента на Съвета да насърчава държавите-членки да изготвят и да направят обществено достояние таблици, които илюстрират съответствието между директивите и националните мерки за транспониране; счита, че наличието на таблици за съответствие би облекчило задачата на Комисията да осъществява мониторинг на транспонирането на Директива 2002/73/ЕО;

3.  Отбелязва, че едно близко сътрудничество между компетентните комисии на националните парламенти и Европейския парламент при осъществяването на мониторинга на транспонирането и прилагането на законодателството в областта на равенството между половете би доближило идеята за равенство между половете до лицата, които определят политиките, и гражданите;

4.  Високо оценява големия брой подробни отговори, получени за кратко време от националните парламенти и органи по въпросите на равенството относно актуалното състояние на процеса на прилагане и свързаните с това проблеми;

5.  Изразява съжаление, че докладът на Комисията до Европейския парламент и Съвета, който трябва да бъде изготвен въз основа на информация, изпратена от държавите-членки към края на 2005 г., все още не е налице;

6.  Изразява съжаление от факта, че законодателствата в няколко държави-членки не са възприели по достатъчно ясен и категоричен начин определенията за пряка и непряка дискриминация, тормоз и сексуален тормоз;

7.  Загрижен е, че в някои държави-членки обхватът на забранените форми на дискриминация не е достатъчно широк, за да е в съответствие с Директива 2002/73/ЕО; припомня, че забранените форми на дискриминация засягат както частния, така и държавния сектор;

8.  Изразява съжаление от факта, че някои национални законодателства нарушават принципа за ефективни, пропорционални и възпиращи санкции чрез определяне на максимални размери на обезщетението или компенсацията на жертвите на дискриминация;

9.  Обръща внимание върху факта, че по-неблагоприятно третиране на жена, свързано с бременност или отпуск по майчинство, представлява дискриминация; изразява съжаление от факта, че някои държави-членки не са признали изрично правото на завръщане на същото работно място или на равностойна позиция след отпуск по майчинство;

10.  Призовава държавите-членки да гарантират пълно, коректно и ефективно транспониране и адекватно прилагане на всички разпоредби на Директива 2002/73/ЕО;

11.  Приветства усилията на онези държави-членки, които са разширили или засилили изискванията на Директива 2002/73/ЕО, и особено инициативите, които са въвели защита срещу дискриминация в нови сектори на обществото;

12.  Изисква от държавите-членки да предприемат стъпки за насърчаване на работодателите да поощряват такива условия на труд, които предотвратяват сексуалния тормоз и тормоза въз основа на пола, и да въведат специални процедури за превенция на подобно поведение;

13.  Настоятелно призовава държавите-членки да развият капацитета и да осигурят достатъчно средства за органите за насърчаване на равно третиране и равни възможности за жените и мъжете, предвидени в Директива 2002/73/ЕО, и припомня изискването, съдържащо се в директивата, за гарантиране на независимостта на тези органи;

14.  Отбелязва различните подходи при прилагането на член 8а от Директива 2002/73/ЕО, което подчертава необходимостта от сътрудничество и обмен на добри практики между държавите-членки; счита, че както мрежата от национални органи за равенство между половете към Комисията, така и EQUINET (европейската мрежа на националните органи по въпросите на равенството) са важни инструменти за укрепване на това сътрудничество и насърчаване на еднообразното прилагане на общностното право в областта на равното третиране на жените и мъжете;

15.  Приветства намерението на Комисията да проведе проучване относно организацията на органите по въпросите на равенството през 2009 г.; приканва Комисията и държавите-членки да направят оценка доколко гражданите на ЕС познават услугите, предлагани от органите по въпросите на равенството, и да започнат информационни кампании за популяризиране на тези органи;

16.  Обръща внимание на факта, че жените познават слабо правата съгласно Директива 2002/73/ЕО, ако се съди по малкия брой започнати производства и подадени жалби в областта на равенството между половете; призовава държавите-членки, професионалните съюзи, работодателите и неправителствените организации (НПО) да увеличат своите усилия за информиране на жените относно възможностите, които стоят пред жертвите на дискриминация съгласно националното законодателство, което е в сила от 2005 г.;

17.  Отбелязва, че доверието на жертвите на дискриминация в съдебната защита е ограничено; призовава държавите-членки да гарантират, че помощта, която се предоставя, е независима и леснодостъпна, да укрепят гаранциите за жертвите на дискриминация и да осигурят съдебна защита на лицата, които защитават или представят доказателства от името на лице, попадащо под защитата на Директива 2002/73/ЕО;

18.  Призовава Комисията да проучи дали държавите-членки гарантират, че жертвите и сдруженията и организациите, които имат законен интерес от спазването на Директива 2002/73/ЕО, не са възпрепятствани от правни или други пречки, например твърде кратки срокове, за да започнат съдебно производство във връзка с нарушение на правилата за защита срещу дискриминация и на равните права или, в случая на жертвите, да изискват зачитане на всичките им права съгласно Директива 2002/73/ЕО с други административни процедури;

19.  Признава положителния ефект за предотвратяването и оценяването на наличието на дискриминационни практики, който може да бъде получен от близкото сътрудничество между органите по въпросите на равенството и инспекторите по труда; призовава държавите-членки да наблегнат върху подготовката на инспекторите по труда с оглед на новите задължения, получени в резултат на транспонирането на Директива 2002/73/ЕО, както и върху новосъздадените инструменти, като например прехвърляне на тежестта на доказване;

20.  Подчертава съществената роля на НПО при предоставяне на помощ на жертвите на дискриминация; изисква от публичните органи да заделят средства за проекти за посредничество и помощ, които са по-сложни за осъществяване от кампаниите за разпространение на информация;

21.  Подчертава практическото значение на надеждни, сравними и достъпни количествени и качествени показатели, както и разбити по пол статистически данни, за гарантиране на прилагането на директивата и последващите действия; настоятелно призовава органите по въпросите на равенството да увеличат усилията си за провеждане на независими проучвания, публикуване на независими доклади и отправяне на препоръки по всеки въпрос, свързан с дискриминацията; припомня ролята на Европейския институт за равенство между половете, на когото е възложена задачата да събира и анализира информация относно равенството между половете, да повишава осведомеността на гражданите на ЕС относно равенството между половете и да разработва методологични инструменти в подкрепа на интегрирането на равенството между половете;

22.  Отбелязва необходимостта от насърчаване на диалога между социалните партньори с цел прилагане на принципа на равното третиране чрез мониторинг на практиките на работните места, чрез колективни трудови договори, кодекси за поведение, изследователска дейност и обмен на опит и добри практики;

23.  Приканва държавите-членки да насърчават работодателите да предоставят редовно на работниците и служителите и на техните представители информация относно въпросите, свързани със зачитането на принципа на равно третиране на жените и мъжете;

24.  Приканва държавите-членки да насърчават работодателите да предоставят редовно на работниците и служителите и на техните представители информация относно въпросите, свързани с половете;

25.  Подчертава необходимостта от разработване на национални механизми с цел мониторинг на прилагането на принципа за равно заплащане и за връщане на работа след отпуск по майчинство, родителски отпуск или отпуск за полагане на грижи за зависими членове на семейството;

26.  Отбелязва, че продължава да съществува разлика в трудовото възнаграждение, като заплащането на жените е средно с 15 % по-ниско от това на мъжете, че от 2000 г. до 2006 г. тази разлика е намаляла едва с 1 %, както и че процентът на жените на ръководни постове все още е много по-нисък от този на мъжете; подчертава необходимостта от разработване на национални механизми с цел мониторинг на прилагането на принципа за равно заплащане и призовава Комисията да възобнови планирането на мерки за подкрепа за тази цел, при надлежно спазване на принципа на субсидиарност;

27.  Подчертава необходимостта да се насърчават инициативи, които допринасят за установяването и прилагането в предприятията на политики в областта на човешките ресурси и позитивни мерки, които насърчават равенството между половете, приканва държавите-членки да включат в националните си законодателства изискването предприятията да разработват и изпълняват годишни корпоративни планове по въпросите на равенството и да гарантират балансирано представителство на половете в корпоративните органи на управление;

28.  Напомня на държавите-членки за значението на активното прилагане на интегрирането на равенството между половете и загрижеността за осигуряване на по-голямо равновесие между личния и професионалния живот при разработването и прилагането на закони;

29.  Подчертава необходимостта от борба срещу специфичните пречки, с които се сблъскват жените и момичетата с увреждания и родителите на деца с увреждания по отношение на равния достъп до образование и до пазара на труда, както и необходимостта от адаптиране на мерките, така че въпросите за равенството между половете да бъдат включени във всички политики в съответствие със специфичните потребности на тези групи;

30.  Отбелязва необходимостта да се гарантира по-голяма гъвкавост по отношение на родителския отпуск, особено за родителите на деца с увреждания;

31.  Призовава държавите-членки да премахнат дискриминацията срещу момичетата и младите жени, които преминават от училищната система към обучението и от обучението към професионалния живот, посредством целенасочени мерки, а също и при реинтеграцията на пазара на труда след приключването на отпуск за гледане на дете или грижи за роднини; посочва необходимостта от обществени детски заведения, медицински услуги и грижи за възрастните хора; привлича вниманието на държавите-членки към ангажимента, който те са поели във връзка с тези въпроси на срещата на върха в Барселона през 2002 г.;

32.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и националните парламенти и на националните органи по въпросите на равенството.

(1) ОВ С 321, 31.12.2003 г., стр.1. (2) ОВ L 269, 05.10.2002 г., стр.15.

Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2009 г. за положението в ивицата Газа

P6_TA(2009)0025 RC-B6-0051/2009

Европейският парламент,

–   като взе предвид предходните си резолюции за Близкия изток и по-специално резолюцията от 16 ноември 2006 г. относно положението в ивицата Газа(1), резолюцията от 12 юли 2007 г. относно Близкия Изток(2), резолюцията от 11 октомври 2007 г. относно хуманитарното положение в ивицата Газа(3) и резолюцията от 21 февруари 2008 г. относно положението в ивицата Газа(4),

–   като взе предвид Резолюции 242 от 22 ноември 1967 г. (S/RES/242(1967)), 338 от 22 октомври 1973 г. (S/RES/338(1973)) и 1860 от 8 януари 2009 г. (S/RES/1860(2009)) на Съвета за сигурност на ООН,

–   като взе предвид Четвъртата женевска конвенция от 12 август 1949 г. относно защитата на цивилните лица по време на война,

–   като взе предвид отлагането на гласуването относно одобрението за по-засилено участие на Израел в програмите на ЕО,

–   като взе предвид Декларацията на Европейския съюз от 30 декември 2008 г. относно положението в Близкия Изток,

–   като взе предвид член 103, параграф 4 от своя правилник,

A.   като има предвид, че на 27 декември 2008 г. Израел започна военна офанзива в ивицата Газа в отговор на ракетните атаки, извършвани от Хамас в южен Израел, откакто Хамас пое контрола над ивицата Газа и след нарушаването на примирието и отказа да бъде подновено споразумението за прекратяване на военните действия;

Б.   като има предвид, че според последните доклади до този момент в резултат на израелската операция са загинали около хиляда души в Газа, много от които жени и деца, а хиляди са ранени, разрушени са къщи, училища и други ключови обекти от гражданската инфраструктура, поради използването на сила от страна на израелската армия;

В.   като има предвид, че контролно-пропускателните пунктове от и към Газа са затворени от осемнайсет месеца и че ембаргото върху движението на лица и стоки засегна всекидневния живот на жителите и допълнително парализира икономиката в ивицата Газа и ограничи каквото и да е съществено подобрение на положението в Западния бряг, като има предвид, че ембаргото, наложено на ивицата Газа; представлява колективно наказание, което е в разрез с международното хуманитарно право;

Г.   като има предвид, че подобряването на условията на живот на палестинците, живеещи в ивицата Газа и Западния бряг, заедно с възобновяването на мирния процес и създаването на функциониращи палестински институции в Газа, е ключов аспект от усилията за постигане на справедлив и траен мир между израелци и палестинци;

Д.   като има предвид, че значителната финансова подкрепа на Европейският съюз за палестинците има важно значение за стремежа да се предотврати хуманитарна катастрофа в ивицата Газа и Западния бряг, като има предвид, че Европейският съюз продължава да предоставя хуманитарна помощ в ивицата Газа, включително чрез Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток (UNWRA);

1.  Приветства приемането на Резолюция 1860 на Съвета за сигурност на ООН от 8 януари 2009 г. и изразява съжаление, че до този момент както Израел, така и "Хамас" не са изпълнили искането на ООН за спиране на военните действия; призовава за незабавно и трайно прекратяване на военните действия, което следва да включва преустановяване на ракетните атаки от страна на Хамас срещу Израел и край на военните действия на Израел в Газа;

2.  Изразява съгласие с необходимостта от спешно осигуряване, както изисква Резолюция 1860 на Съвета за сигурност на ООН, на мерки и гаранции в Газа, за да се поддържа трайно прекратяване на военните действия, което включва същевременно изтегляне на израелските войски, перманентно отваряне на контролно-пропускателните пунктове, вдигането на блокадата и предотвратяването на незаконния трафик на оръжия и муниции;

3.  Призовава за примирие, постигнато чрез преговори, което следва да се гарантира от механизъм, определен от международната общност, координиран от Четворката и Лигата на арабските държави, който би могъл да включи разполагане на многонационално присъствие при ясен мандат, с цел да се възстанови сигурността и да се осигури спазване на примирието за населението на Израел и Газа като се обърне специално внимание на наблюдението на границата между Газа и Египет, което предполага важна роля за Египет; призовава Съвета да увеличи натиска, за да бъде спряно настоящото насилие; насърчава дипломатическите усилия, предприети досега от международната общност, особено от Египет и Европейския съюз;

4.  Изразява шока си от страданието на цивилното население в Газа; изразява силно съжаление особено от факта, че по време на атаките бяха засегнати граждански цели и обекти на ООН; изразява съчувствието си към цивилното население, засегнато от насилието в Газа и южен Израел;

5.  Настоятелно призовава израелските органи да разрешат безпрепятствен достъп на хуманитарна помощ до ивицата Газа и да гарантират непрекъснат и адекватен поток от помощи по хуманитарните коридори; настоятелно призовава израелските органи да предоставят на международната преса възможност да следи събитията на място;

6.  Призовава Израел да изпълни задълженията си съгласно международното право и международното хуманитарно право; призовава "Хамас" да прекрати ракетните атаки и да поеме своята отговорност като се ангажира с политически процес, насочен към възстановяването на диалога между самите палестинци и към сътрудничество при настоящия преговорен процес;

7.  Призовава за по-силна и по-единна политически позиция от страна на Европейския съюз и приканва Съвета да използва възможността за сътрудничество с новата администрация на САЩ, с цел прекратяване на конфликта чрез постигане на споразумение, основано на принципа за съществуването на две държави и насочено към изграждането на нова мирна регионална структура на сигурност в Близкия изток;

8.  Подчертава голямото значение на подновяването на усилията за помирение между всички части на палестинското общество въз основа на споразумението от Мека от 8 февруари 2007 г., което предполага приемането на предишните споразумения, включително правото на Израел да съществува; и подчертава в тази връзка необходимостта от постоянна географска връзка между ивицата Газа и Западния бряг и от тяхното мирно и трайно политическо обединение;

9.  Подчертава, че само реален напредък, осъществен по пътя към мира и съществено подобряване на положението в Западния бряг и Газа може да укрепи легитимността на Палестинската автономна власт;

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител по Общата външна политика и политика на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки, генералния секретар на ООН, пратеника на Четворката за Близкия изток, президента на Палестинската автономна власт, Палестинския законодателен съвет, израелското правителство, Кнесета, правителството и парламента на Египет и на генералния секретар на Лигата на арабските държави.

(1) ОВ C 314 E, 21.12.2006 г., стр.324. (2) ОВ C 175 E, 10.7.2008 г., стр. 579. (3) ОВ C 227 E, 4.9.2008 г., стр. 138. (4) Приети текстове: P6_TA(2008)0064.

Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2009 г. относно положението в Африканския рог

P6_TA(2009)0026 B6-0033/2009

Европейският парламент,

–   като взе предвид своите предишни резолюции относно държавите от Африканския рог,

–   като взе предвид доклада от мисията в Африканския рог, одобрен от неговата комисия по развитие на 8 декември 2008 г.,

–   като взе предвид член 103, параграф 2 от своя правилник,

А.   като има предвид, че нерешените гранични конфликти между Етиопия и Еритрея и между Еритрея и Джибути влияят отрицателно на мира и сигурността в Африканския рог; като има предвид, че положението в Сомалия се е влошило и се е превърнало в една от най-тежките световни хуманитарни кризи и кризи в сферата на сигурността; като има предвид, че положението в Судан е значителен рисков фактор за сигурността в региона;

Б.   като има предвид, че Етиопия и Еритрея сложиха край на войната, като подписаха постигнатите с международно посредничество "Алжирски споразумения", предвиждащи мисия за мироопазваща операция на ООН (UNMEE) и създаване на комисия за границата между Етиопия и Еритрея (КГЕЕ), но все още съществуват различия между двете страни относно изпълнението на споразуменията и на решението на комисията за границата; като има предвид, че мандатът на UNMEE трябваше да бъде прекратен на 31 юли 2008 г., тъй като Еритрея създаваше пречки за мисията, а Етиопия беше отказала да приложи решението на КГЕЕ във връзка със спорната област Badme;

В.   като има предвид, че през юни 2008 г. ескалира насилието на границата между Еритрея и Джибути в Ras Doumeira, което доведе до 35 жертви и десетки ранени; като има предвид, че на 12 юни 2008 г. Съветът за сигурност на ООН призова и двете страни да се ангажират с прекратяване на огъня и да възстановят предишното положение; като има предвид, че настоящата ситуация е спокойна, но като се има предвид близостта между войските, има риск от ескалация;

Г.   като има предвид, че на 29 октомври 2008 г. цел на самоубийствени бомбени нападения станаха етиопската търговска мисия, комплекс на ООН и президентския дворец в столицата на Сомалиленд, Харгейса, и едновременно с това бяха извършени нападения в Bossaso в сомалийския регион Puntland, във връзка с което са арестувани няколко лица;

Д.   като има предвид, че през ноември 2008 г. в Джибути се проведе нов кръг преговори в Джибути, който доведе до подписване на споразумение за съвместно управление между представители на Преходното федерално правителство (TFG) на Сомалия и опозицията от Алианса за ново освобождение на Сомалия (ARS-D), като и двете страни обявиха публично, че подкрепят създаването на анкетна комисия за разследване на нарушенията на правата на човека в Сомалия;

Е.   като има предвид, че на конференция, проведена на 29 октомври 2008 г. в Найроби с представители на преходните федерални институции и членове на Преходния федерален парламент, Междуправителственият орган за развитие (IGAD) прие план от седем точки за подкрепяне на мирния процес в Сомалия и създаде механизъм за наблюдаване на изпълнението му;

Ж.   като има предвид, че от ноември 2008 г. Етиопия поетапно изтегля войските си от Могадишу и всички други места в Сомалия, където те все още са разположени; като има предвид, че мисията на Африканския съюз в Сомалия (AMISOM), която от март 2007 г. е предимно ограничена в рамките на Могадишу, понастоящем ще остане сама на място;

З.   като има предвид, че Преходното федерално правителство (TFG) на Сомалия за четири години не успя да състави правителство на широка основа; като има предвид, че в резултат на неотдавнашната оставка на президента Abdullahi съществува реална опасност съперничещите си групировки да започнат отново бойни действия;

И.   като има предвид, че пиратството е друго основно предизвикателство пред сигурността в региона на Африканския рог; като има предвид, че борбата срещу пиратството не може да бъде спечелена само с военни средства, а зависи основно от успеха при насърчаване на мира, развитието и изграждането на държавни структури в Сомалия; като има предвид, че поради пиратството Световната програма по прехраната бе принудена да прекрати доставките на хранителни помощи за Сомалия, което влоши вече нестабилната хуманитарна ситуация;

Й.   като има предвид, че на 8 декември 2008 г. ЕС даде начало на морската си операция EU NAVFOR Сомалия (или Операция Atalanta), целяща да предпази морските конвои на Световната програма по прехраната и други търговски кораби, плаващи във водите край Сомалия;

К.   като има предвид, че неизпълнението на всестранното мирно споразумение (ВМС) между Севера и Юга в Судан би могло да доведе до разцепване, което е вероятно да бъде съпроводено от военен конфликт за дялове от петрола в пограничния регион; като има предвид, че подобно разцепване най-вероятно би довело до цялостен разпад на държавата, при който Дарфур и източната част биха потърсили независимост и биха се разразили междуетнически боеве, подхранвани допълнително от включването на съседните държави, включително Еритрея;

Л.   като има предвид, че Джибути продължава да се сблъсква с огромни предизвикателства и положението на тази държава става тревожно вследствие на световната криза с храните; като има предвид, че Ogaden, сомалийският регион на Етиопия, страда от тежка суша и контролираната от правителството хранителна помощ, предназначена за неговите жители, не достига до тях въпреки неотдавнашния напредък в доставките на хранителни помощи от Световната програма по прехраната (СПП) в този регион, като се има предвид, че все още има сведения за забавяния поради необходимостта от разрешение от военните да се пътува в сомалийския регион;

М.   като има предвид, че положението с правата на човека, правовата държава, демокрацията и управлението във всички държави от Африканския рог е повод за голяма загриженост за ЕС в продължение на дълги години; като има предвид, че съществуват правдоподобни сведения за произволни арести, насилствен труд, мъчения и малтретиране на затворници, както и за преследвания на журналисти и политически репресии в региона;

Н.   като има предвид, че сред нарушенията на правата на човека в Сомалия е и отвличането на две италиански монахини католички, Maria Teresa Olivero и Caterina Giraudo;

О.   като има предвид, че мажоритарната изборна система, силно неблагоприятна за опозиционните партии, която беше приложена по време на парламентарните избори през 2008 г., е повод за безпокойство по отношение на Джибути, където опозиционната партия Движение за демократично обновяване (MRD) беше забранена през юли 2008 г. под недоказания по никакъв начин предлог, че е подкрепяла нападение на Еритрея срещу Джибути, докато лидерите на Съюза на работниците в Джибути/Генералния съюз на работниците в Джибути (UDT/UGTD) още не са възстановени на работните си места след като бяха уволнени по причини, свързани с тяхната профсъюзна дейност;

П.   като има предвид, че сред неправителствените организации (НПО) и опозиционните кръгове съществува атмосфера на страх, че правителственият контрол се увеличава и политическата свобода намалява с наскоро приетия закон за пресата и закон за регистрация на партиите в Етиопия; като има предвид, че законът за НПО (Прокламацията за регистрация и регулация на благотворителните организации и сдруженията), приет от етиопското правителство и ратифициран от парламента, би могъл сериозно да ограничи дейностите на международните и етиопски асоциации, които работят в полза на равенството, справедливостта, правата на човека и разрешаването на конфликти;

Регионална сигурност

1.  Призовава правителството на Етиопия официално да признае демаркацията по координати на картата между Еритрея и Етиопия, изготвена от комисията за границата, за окончателна и обвързваща; призовава правителството на Еритрея да се съгласи на диалог с Етиопия, който би се отразил процеса на оттегляне на войски от границата и физическа демаркация в съответствие с решението на комисията за границата, както и нормализиране на отношенията между двете държави, включително повторно отваряне на границата за търговия; призовава международната общност и ЕС да окажат натиск и върху двете страни за преодоляване на настоящата безизходица;

2.  Призовава Съвета да номинира специален представител/пратеник на ЕС в региона на Африканския рог;

3.  Призовава Съвета и Комисията да продължат усилията си в рамката на регионалното политическо партньорство за мир, сигурност и развитие в Африканския рог, за да определят проекти от общ интерес, които биха могли да дадат импулс за функционално сътрудничество между Еритрея и Етиопия, като например в сферата на снабдяването с енергия, трансграничната търговия и пристанищата;

4.  Призовава правителството на Еритрея да преразгледа настоящото временно прекратяване на членството на страната в Междуправителствения орган за развитие; призовава ръководствата на Африканския съюз и на Междуправителствения орган за развитие да продължат да ангажират Еритрея и да поощряват правителството да се присъедини отново към регионалните и подрегионалните усилия за сътрудничество;

5.  Призовава правителството на Еритрея да се съгласи да покани, съвместно с правителството на Джибути, независима мисия за установяване на фактите, която да разгледа ситуацията в Ras Doumeira; призовава и двете страни да използват диалог и дипломатически средства за възстановяването на взаимоотношенията между двете държави;

6.  Призовава Съвета и Комисията да продължат да подпомагат институционалното изграждане в Сомалия, прилагането на мирното споразумение от Джибути и усилията на Междуправителствения орган за развитие в рамките на мирния процес; настоятелно призовава да бъде подсилена AMISOM и да бъдат разположени стабилизиращите сили на ООН своевременно, в момента, в който политическите условия и сигурността позволяват това;

7.  Осъжда все по-честите нападения срещу хуманитарни работници през последните няколко месеца, които сериозно ограничиха операциите по предоставяне на помощи и допринесоха за влошаване на хуманитарната ситуация в Сомалия; призовава координатора на ООН за хуманитарната помощ за Сомалия да договори хуманитарен достъп независимо от мирния процес от Джибути, по отделни географски райони, да ускори доставките на храни и да облекчи бедствената хуманитарна ситуация;

8.  Подчертава, че с оглед слабостта на участието на Европейския съюз и международната общност за постигането на споразумението между Севера и Юга в Судан, сега е от съществено значение да се продължат всички усилия с оглед на изпълнението му и да се поддържа необходимият натиск; следователно призовава Съвета и международната общност да засилят подкрепата си за изпълнението на всестранното мирно споразумение в Судан между Севера и Юга и да се осигури пълното разгръщане на Мисията на ООН и Африканския съюз в Дарфур (UNAMID) в Дарфур;

9.  Призовава Съвета и Комисията да продължат своята подкрепа за Междуправителствения орган за развитие и неговите усилия да разработи план за интеграция за региона и да укрепи институциите в региона;

Продоволствена сигурност и развитие

10.  Призовава правителството на Еритрея да си сътрудничи по-тясно с международните организации за оценяване на ситуацията с продоволствената сигурност, за да даде възможност за по-навременна и точна намеса;

11.  Призовава правителството на Еритрея да даде на Комисията безпрепятствен достъп до проектите, финансирани от Комисията, и да повиши откритостта си за техническа помощ за съвместно договорени проекти и програми; призовава го също да адаптира Прокламацията за НПО с оглед улесняване на финансовите изисквания за НПО, които искат да участват в дейности по развитието в Еритрея;

12.  Призовава правителството на Етиопия да предостави пълен достъп на хуманитарните организации до региона на Ogaden в Сомалия и да осигури всички необходими условия за достигане на помощта до лицата, за които е предназначена, в целия регион;

13.  Призовава Комисията да продължи да подпомага регионалните реакции на трансграничните предизвикателства чрез Регионалното партньорство на ЕС за мир, сигурност и развитие и в частност регионалното управление на водните ресурси като съществен елемент на продоволствената сигурност;

14.  Призовава Комисията да се увери, че никоя от програмите й за подпомагане, включително "пари в брой срещу работа", не се изпълнява с принудителен труд;

Права на човека, демокрация и управление

15.  Призовава правителството на Еритрея да направи публична декларация относно местонахождението на затворниците и здравословното им състояние и да предяви обвинения и незабавно да изправи пред съд всички политически затворници и задържани журналисти, или веднага да ги освободи безусловно;

16.  Призовава правителството на Еритрея изцяло да зачита правата на човека и основните свободи, включително свободата на сдружаване, свободата на изразяване, свободата на медиите и свободата на съвестта;

17.  Изразява дълбока загриженост за продължаващото лишаване от свобода в Еритрея на шведско-еритрейския журналист Dawit Isaak, който е държан в затвор от арестуването му през септември 2001 г. досега без съд и присъда, и иска незабавното освобождаване на Dawit Isaak и други лишени от свобода журналисти;

18.  Призовава ЕС да преразгледа подхода си към Еритрея, ако няма напредък по спазването на съществените елементи на Споразумението от Котону (член 9), по-конкретно по отношение на въпросите на основните права на човека (достъп за Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) до затвори, освобождаване на затворниците "G11");

19.  Призовава Преходното федерално правителство на Сомалия да осъди отвличането на двете италиански монахини католички и да предприеме действия за ускоряване на тяхното освобождаване и за предотвратяване на по-нататъшни отвличания;

20.  Призовава органите на Джибути да защищават политическите права на опозиционните партии и независимите организации за права на човека, включително да гарантират изцяло свобода на печата, свобода на събиранията и свобода на изразяването; подчертава необходимостта от съдържателен диалог между правителството и опозицията, който да доведе до адаптирането на изборния закон по начин, позволяващ по-справедливо представяне на съществуващите политически партии в парламента; призовава органите на Джибути да позволят на опозиционната партия MRD да възобнови дейността си и да възстановят на работните им места всички лидери на профсъюза UDT/UGTD, уволнени поради причини, свързани с работата им за профсъюза;

21.  Призовава правителството на Джибути да предприеме стъпки за осигуряване на по-добра правна и практическа защита на правата на профсъюзите, в съответствие със съответните основни конвенции на Международната организация на труда (МОТ);

22.  Изразява съжаление, че парламентът на Етиопия е ратифицирал Прокламацията за регистрация и регулация на благотворителните организации и сдруженията; призовава тя да бъде значително адаптирана, за да се гарантират основните принципи на правата на човека; призовава този закон да се прилага по неограничаващ начин и настоява Комисията да наблюдава отблизо неговото прилагане;

23.  Настоятелно призовава етиопските власти да преразгледат закона за пресата и закона за регистрация на партиите, както и състава на Изборната комисия, за да осигурят гарантирането на политическите права на опозиционните партии; настоятелно призовава етиопските власти да разследват твърденията за тормоз и произволни арести на представители на опозиционни организации и организации на гражданското общество и да изправи отговорните за това пред съда;

24.  Изразява негодувание от лишаването от свобода на Birtukan Midekssa, лидер на опозиционната партия Единство за демокрация и справедливост (UDJ), и иска нейното незабавно и безусловно освобождаване;

25.  Призовава етиопските органи бързо да обработят искането за регистрация на Националната асоциация на учителите в Етиопия (NTA) в съответствие със съответните закони и правилници и да престанат да преследват членове на тази асоциация;

26.  Призовава правителствата на Етиопия, на Еритрея и на Джибути, както и Съвета, в съответствие с член 8 и Приложение VІІ от преразгледаното Споразумение от Котону, съвместно да се споразумеят да задълбочат политическия диалог относно правата на човека, демократичните принципи и правовата държава, включително и гореспоменатите въпроси, с оглед на дефиниране на стандарти и постигане на осезаеми резултати и напредък на място;

27.  Отчита, че през 2009 г. в Судан трябва да се проведат избори, но отбелязва, че не все още не са изменени законите, ограничаващи свободата на изразяване и организиране за индивиди, политически партии и медии, които са в противоречие с всестранното мирно споразумение и с временната национална конституция, нито пък е сформирана Национална комисия за права на човека; подчертава, че отмяната на тези закони и заместването им със законодателство, което е в съответствие с всестранното мирно споразумение и с временната национална конституция, както и създаването на Национална комисия за права на човека са необходими условия за среда, в която могат да се проведат свободни и честни избори;

o
o   o

28.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителствата на държавите-членки, председателя на Комисията на Африканския съюз, изпълняващия длъжността председател на Асамблеята на Африканския съюз, генералния секретар на Африканския съюз, Панафриканския парламент, правителствата и парламентите на държавите от Междуправителствения орган за развитие и съпредседателите на Парламентарната асамблея на страните от АКТБ и ЕС.

Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2009 г. относно стратегията на ЕС спрямо Беларус

P6_TA(2009)0027 RC-B6-0028/2009

Европейският парламент,

–   като взе предвид предходните си резолюции относно положението в Беларус, и по-специално тази от 9 октомври 2008 г. относно положението в Беларус след парламентарните избори от 28 септември 2008 г.(1),

–   като взе предвид декларацията на Председателството от името на Европейския съюз относно Обща позиция 2008/844/ОВППС на Съвета от 10 ноември 2008 година за изменение на Обща позиция 2006/276/ОВППС относно ограничителните мерки срещу някои длъжностни лица на Беларус(2),

–   като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни работи относно Беларус от 13 октомври 2008 г. за отмяна на забраната върху политическите контакти с беларуските власти и за временна отмяна за срок от шест месеца на забраната за издаване на визи на държавни служители от Беларус, включително на президента Александър Лукашенко,

–   като взе предвид публикувания от Съвета Годишен доклад за 2008 г. относно правата на човека от 27 ноември 2008 г. (14146/2008),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 3 декември 2008 г. относно инициативата "Източно партньорство" (СОМ(2008)0823),

–   като взе предвид окончателния доклад на мисията на Службата за демократични институции и права на човека (СДИПЧ) на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за наблюдение на изборите от 27 ноември 2008 г. относно парламентарните избори в Беларус от 28 септември 2008 г.,

–   като взе предвид член 103, параграф 4 от своя правилник,

А.   като има предвид, че в горепосочените си заключения от 13 октомври 2008 г. Съветът потвърди надеждите за постепенно възстановяване на връзките с Беларус и готовността си да развие диалог с беларуските власти и с други политически сили в страната, с цел насърчаване на истински напредък към демокрация и зачитане на правата на човека;

Б.   като има предвид, че за да насърчи диалога с беларуските власти и приемането на положителни мерки за укрепване на демокрацията и зачитането на правата на човека, Съветът взе решение ограниченията за пътуване, наложени на определени беларуски правителствени служители, с изключение на тези от тях, които имат отношение към изчезването на лица през 1999 г. и 2000 г. и на председателя на Централната избирателна комисия, няма да се прилагат за период от шест месеца, който може да бъде продължен;

В.   като има предвид, че в отговор на положителните стъпки, предприети от Беларус, Комисията вече започна засилен диалог с тази страна в области като енергетика, околната среда, митници, транспорт и безопасност на храните и потвърди готовността си да разшири още обхвата на тези технически преговори, които са от полза и за двете страни;

Г.   като има предвид, че мисията на ОССЕ/СДИПЧ за наблюдение на изборите заяви в окончателния си доклад, че независимо от някои незначителни подобрения, изборите от 28 септември 2008 г., проведени в обстановка на строг контрол, с едва видима кампания и белязани от липса на прозрачност при преброяването на гласовете и събирането на резултатите от различните избирателни секции, в края на краищата не са отговорили на международно признатите демократични стандарти; като има предвид, че Лидия Ярмошина, председател на централната избирателна комисия, призна, че изборите от септември 2008 г. не са получили "пълно и безусловно признание от европейските партньори, че отговарят на международните стандарти" и поради това "крайната цел" на изборите не е била постигната;

Д.   като има предвид, че Комисията започна инициативата "Източно партньорство", за да засили сътрудничеството с редица източноевропейски държави, като това включва Беларус при изпълнение от страна на тази държава на определени критерии, свързани с демокрацията, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава;

Е.   като има предвид, че министърът на външните работи на Беларус Сергей Мартинов декларира, че "Беларус има позитивно отношение към участието в инициативата "Източно партньорство" и добави, че Беларус смята да участва в тази инициатива;

Ж.   като има предвид, че беларуските власти наложиха едногодишна присъда "ограничаване на свободата" на опозиционния активист Александър Баразенка заради неговата роля в демонстрация, проведена през януари 2008 г.;

З.   като има предвид, че беларуските власти отказват на все по-голям брой протестантски и римокатолически свещеници и монахини правото да проповядват и преподават вярата си;

1.  Приветства решението на беларуските власти да регистрират движението "За свобода", оглавявано от бившия кандидат за президент на Беларус Александър Милинкевич; изразява надежда, че правителството на Беларус ще подобри условията за регистрация и дейност на други неправителствени групи, включително политически партии и организацията за правата на човека "Наша вясна";

2.  Приветства решението на беларуските власти да разрешат отпечатването и разпространението на двата независими вестника, Народная воля и Наша нива; същевременно изтъква, че 13 независими вестника все още очакват регистрация; приветства решението на правителството на Беларус да обсъди международните стандарти по отношение на медиите в интернет и да се консултира с Асоциацията на журналистите в Беларус по тези въпроси; изразява надежда, че ще бъдат създадени подходящи условия за работата и на други независими медии в Беларус, включително възможности за реклама;

3.  Отбелязва готовността на Беларус да обсъди подробно препоръките на ОССЕ/СДИЧП относно подобряване на избирателния закон; счита това за важна и обнадеждаваща стъпка от страна на Беларус и очаква нейното бързо изпълнение, както и допълнителни стъпки, съответстващи на очакванията на ЕС;

4.  Приветства освобождаването на политическите затворници в Беларус, но изразява съжаление от факта, че Александър Казулин, Сергей Парсюкевич и Андрей Ким не се ползват от всички граждански права, които са гарантирани на гражданите на Беларус от Конституцията на Република Беларус, и, както в случая с Александър Баразенка, който беше задържан седмици наред в очакване на процеса във връзка с неговото участие в демонстрация от януари 2008 г., критикува също така факта, че други активисти са подложени на различни форми на ограничения на свободата;

5.  Приветства решението на беларуските власти временно да отменят забраната за пътуване за редица жертви на чернобилската катастрофа, за да им се позволи да участват в програми за отдих и възстановяване, и изразява надежда, че в дългосрочен план може да се намери структурно решение; настоятелно призовава чешкото председателство като приоритет да договори с беларуските власти споразумение, обхващащо целия ЕС, с което да се позволи на децата да пътуват от Беларус до всяка държава-членка на ЕС, която организира такива програми за възстановяване;

6.  Изтъква, че с цел значително подобряване на отношенията с ЕС, Беларус следва 1) да стане държава без политически затворници, 2) да гарантира свободата на изразяване на медиите, 3) да продължи да си сътрудничи с ОССЕ относно реформата на избирателния закон, 4) да подобри условията за дейност на неправителствените организации (НПО) и 5) да гарантира свободата на събранията и политическото сдружаване;

7.  Настоятелно призовава правителството на Беларус да зачита правата на човека като:

8.  Подчертава, че демократичната опозиция трябва да бъде част от процеса на постепенно възстановяване на връзките с Беларус;

9.  Призовава Съвета и Комисията да предприемат допълнителни мерки за либерализиране на визовите процедури за беларуски граждани, тъй като подобно действие е от решаващо значение за постигане на главната цел на политиката на ЕС спрямо Беларус, а именно активизиране на контактите между хората, които на свой ред улесняват демократизирането на страната; в тази връзка настоятелно ги призовава да обмислят възможността за понижаване на таксите за издаване на визи за беларуски граждани, влизащи в Шенгенското пространство, и за опростяване на процедурата за тяхното получаване;

10.  Призовава Съвета и Комисията да разгледат възможността за избирателно прилагане на Европейския инструмент за съседство и партньорство(3) и на Европейския инструмент за права на човека и демокрация(4) спрямо Беларус, чрез предоставяне на повече подкрепа на гражданското общество в Беларус, да призоват настоятелно правителството на Беларус в знак на добра воля и на положителна промяна да позволи на беларуския "Европейски хуманитарен университет" в изгнание във Вилнюс (Литва) да се завърне по законен път в Беларус и да се установи отново в Минск, при подходящи за своето бъдещо развитие условия, да предоставят финансова подкрепа за независимия беларуски телевизионен канал "Белсат" и да призоват правителството на Беларус официално да регистрира "Белсат" в Беларус;

11.  В тази връзка призовава Съвета и Комисията да разгледат мерки за подобряване на стопанската обстановка, търговията, инвестициите, енергийната и транспортната инфраструктура и трансграничното сътрудничество между ЕС и Беларус, с цел да се окаже принос за благоденствието и благосъстоянието на беларуските граждани и да се увеличат техните възможности да поддържат контакти с и да пътуват безпрепятствено до ЕС;

12.  Призовава Съвета и Комисията да разгледат възможността за участието на Европейката инвестиционна банка в инвестиции в беларуската инфраструктура за транзитен енергиен пренос; подчертава значението на участието на европейски дружества в приватизационния процес в Беларус;

13.  Призовава беларуските власти да спазват стриктно международните стандарти и изисквания за безопасност по време на изграждането на нова атомна централа; призовава Беларус да ратифицира допълнителния протокол към Общото споразумение на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) за предпазните мерки; призовава Комисията да наблюдава и да докладва на Европейския парламент и на държавите-членки относно спазването от страна на Беларус на препоръките на МААЕ и изискванията на Конвенцията за ядрената безопасност и Договора за неразпространение и относно последиците, които би могла да има експлоатацията на атомната централа върху съседните държави-членки на ЕС;

14.  Изразява съжаление във връзка с многократните решения на беларуските власти през последните няколко години да отказват издаването на входни визи за членове на Европейския парламент и на националните парламенти; призовава белоруските власти да не създават допълнителни пречки, които служат за възпрепятстване на делегацията на Европейския парламент за връзки с Беларус да посети страната;

15.  Приветства подхода, прилаган досега от беларуските власти, въпреки оказвания върху тях огромен натиск, да не признават едностранно обявената независимост на Южна Осетия и на Абхазия;

16.  Осъжда факта, че, в разрез с ценностите на ООН, Беларус е единствената държава в Европа, в която все още е в сила смъртното наказание;

17.  Призовава беларуските власти да зачитат свободата на вероизповеданието; осъжда факта, че европейски граждани, включително свещеници, неведнъж са били изгонени от Беларус, което противоречи на процеса на изграждане на доверие с ЕС;

18.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на парламентите и правителствата на държавите-членки, на генералния секретар на Организацията на обединените нации, на парламентарните асамблеи на ОССЕ и на Съвета на Европа, на секретариата на Общността на независимите държави и на парламента и правителството на Беларус.

(1) Приети текстове, P6_TA(2008)0470. (2) ОВ L 300, 11.11.2008 г., стр. 56. (3) Регламент (ЕО) № 1638/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за определяне на общи разпоредби относно установяване на Европейски инструмент за съседство и партньорство (ОВ L 310, 9.11.2006 г., стр. 1). (4) Регламент (ЕО) № 1889/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света (ОВ L 386, 29.12.2006 г., стр. 1).

Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2009 г. за Сребреница

P6_TA(2009)0028 RC-B6-0022/2009

Европейският парламент,

–   като взе предвид резолюцията си от 7 юли 2005 г. относно Сребреница(1),

–   като взе предвид Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки от една страна, и Босна и Херцеговина от друга страна, подписано в Люксембург на 16 юни 2008 г. и перспективата за членство в ЕС, предоставена на всички страни от Западните Балкани на срещата на високо равнище на ЕС в Солун през 2003 г.,

–   като взе предвид член 103, параграф 4 от своя правилник,

А.   като има предвид, че през юли 1995 г. босненският град Сребреница, който в този момент беше изолиран анклав, обявен с резолюция на Съвета за сигурност на Обединените нации от 16 април 1993 г. за защитена зона, беше превзет от сръбската военна полиция под командата на генерал Ратко Младич и под ръководството на тогавашния президент на Република Сръбска, Радован Караджич;

Б.   като има предвид, че през дните на кръвопролитие след превземането на Сребреница, повече от 8000 мюсюлмани – мъже и момчета, потърсили сигурност в тази зона под закрилата на Силите за защита на ООН (UNPROFOR), бяха екзекутирани от босненските сръбски сили под командата на генерал Младич и от паравоенни части, включително части на сръбската военна полиция, навлезли в територията на Босна от Сърбия; като има предвид, че близо 25 000 жени, деца и възрастни хора бяха депортирани насилствено, което превръща това събитие в най-голямото военно престъпление в Европа след края на Втората световна война;

В.   като има предвид, че тази трагедия, обявена от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) за акт на геноцид, се разигра в града, обявен от ООН за "сигурно убежище" и по тази причина представлява символ на безсилието на международната общественост да се намеси в конфликта и да защити цивилното население;

Г.   като има предвид многобройните нарушения на Женевските конвенции, извършени от босненските сръбски сили срещу цивилното население на Сребреница, включително депортирането на хиляди жени, деца и възрастни хора и масовите изнасилвания на жени;

Д.   като има предвид, че въпреки изключителните усилия, положени до днес за откриване и ексхумация на останките от масовите и индивидуални гробове и за разпознаване на труповете на жертвите, проведените разследвания до ден днешен не позволяват да се направи пълно реконструиране на събитията в и около Сребреница;

Е.   като има предвид, че не може да съществува действителен мир без правосъдие и като има предвид, че пълното и неограничено сътрудничество с МНТБЮ остава основно изискване за по-нататъшното продължаване на процеса на интеграция в ЕС на страните от Западните Балкани;

Ж.   като има предвид, че генерал Радислав Кръстич от босненската сръбска армия е първият обвиняем, обявен за виновен от МНТБЮ в подпомагане и подстрекаване към геноцид в Сребреница, но като има предвид, че най-известният обвиняем – Ратко Младич – все още е на свобода, четиринадесет години след трагичните събития, и като има предвид, че трябва да се приветства предаването на Радован Караджич на Международния наказателен трибунал за бишва Югославия;

З.   като има предвид, че установяването на възпоминателен ден е най-добрият начин за отдаване на почит на жертвите на клането и предаване на ясно послание за бъдещите поколения;

1.  Възпоменава и почита всички жертви на извършените по време на войните в бивша Югославия зверства; изразява съболезнованията и солидарността си със семействата на жертвите, от които голяма част живеят, без да са получили окончателно потвърждение относно съдбата на техните роднини; признава, че неспирното страдание се засилва още повече от неуспешните опити за подвеждане под наказателна отговорност на виновните;

2.  Призовава Съда и Комисията да отбележат по подобаващ начин годишнината на геноцида в Сребреница-Поточари, като подкрепят признаването от страна на Европейския парламент в целия ЕС на 11 юли за възпоменателен ден на геноцида в Сребреница и да призоват всички страни на Западните Балкани да последват примера;

3.  Призовава за полагане на по-нататъшни усилия за подвеждане под отговорност на останалите издирвани, изразява пълната си подкрепа за значимата и трудна дейност на МНТБЮ и подчертава, че предаването на правосъдието на отговорните за кръвопролитията в и около Сребреница е важна стъпка към мир и стабилност в региона и подчертава в тази връзка, че трябва да се обърне по-голямо внимание на процесите на национално равнище за военни престъпления;

4.  Подчертава значението на помирителния процес като част от процеса на европейска интеграция; изтъква важната роля на религиозните общности, медиите и образователната система в този процес, така че гражданите от всички етнически общности да преодолеят напрежението от миналото и да започнат мирно и искрено съжителство в интерес на трайния мир, стабилността и икономическия растеж; настоятелно призовава всички държави да предприемат по-нататъшни усилия за преодоляване на трудното и мъчително минало;

5.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителствата на държавите-членки, правителството и парламента на Босна и Херцеговина и нейните автономни общности и на правителствата и парламентите на държавите от Западните Балкани.

(1) ОВ С 157 Е, 6.7.2006 г., стр. 468.

Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2009 г. относно Иран: случаят на Shirin Ebadi

P6_TA(2009)0029 RC-B6-0036/2009

Европейският парламент,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно Иран, и по-специално резолюциите относно правата на човека,

–   като взе предвид 3-та междупарламентарна среща, проведена между Европейския парламент и Меджлиса (Парламента) на Ислямска република Иран в Брюксел на 4 и 5 ноември 2008 г., и доклада относно тази среща,

–   като взе предвид Декларацията на Председателството на Съвета от 22 декември 2008 г. от името на Европейския съюз относно затварянето от иранската полиция на Центъра за защита на правата на човека (CDHR), ръководен от иранската адвокатка Shirin Ebadi, носител на Нобеловата награда за мир за 2003 г.,

–   като взе предвид изявленията на Председателството на Съвета от 31 декември 2008 г. относно заплахите по адрес на г-жа Ebadi,

–   като взе предвид изявлението на генералния секретар на Организацията на обединените нации (ООН) от 3 януари 2009 г. относно тормоза и преследването на г-жа Shirin Ebadi и нейната сигурност и безопасност,

–   като взе предвид предишните резолюции на Общото събрание на ООН, и по-специално Резолюция 63/191 от 18 декември 2008 г. относно състоянието на правата на човека в Ислямска република Иран,

–   като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН от 1 октомври 2008 г. относно състоянието на правата на човека в Ислямска република Иран,

–   като взе предвид Декларацията на ООН за правозащитниците, приета на 9 декември 1998 г.,

–   като взе предвид Всеобщата декларация на ООН за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, както и Международния пакт за икономически, социални и културни права, по които Иран е страна,

–   като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

А.   като има предвид, че общото състояние на правата на човека в Иран продължава да се влошава от 2005 г. насам във всички области и отношения, и по-конкретно във връзка с упражняването на гражданските права и политическите свободи, въпреки че Иран се е ангажирал да насърчава и защитава правата на човека и основните свободи по силата на различни международни инструменти в тази сфера;

Б.   като има предвид, че на 21 декември 2008 г. полицейски служители и длъжностни лица на силите за сигурност затвориха CDHR, ръководен от г-жа Shirin Ebadi, и то по време на подготовката за отбелязването на 60-та годишнина от обявяването на Всеобщата декларация на ООН за правата на човека;

В.   като има предвид, че на 29 декември 2008 г. в кабинета на г-жа Shirin Ebadi в Техеран беше извършен обиск и бяха иззети документи и компютри; като има предвид, че на 1 януари 2009 г. враждебно настроени тълпи демонстрираха пред дома и кабинета й, скандирайки лозунги срещу г-жа Ebadi, скъсаха табелата на нейната кантора и нашариха сградата с надписи със спрей;

Г.   като има предвид, че са налице все повече доказателства, че преследването на г-жа Shirin Ebadi от иранските власти се е засилило поради влизането й във връзка със служители на ООН по правата на човека и поради факта, че тези служители на ООН са използвали информация, предоставена от центъра на г-жа Shirin Ebadi, за съставянето на доклада на ООН от 2 октомври 2008 г. относно състоянието на правата на човека в Иран;

Д.   като има предвид, че г-жа Shirin Ebadi е получила смъртни заплахи след решението да поеме защитата на седемте водачи на бахайската религиозна общност, групово арестувани през май 2008 г.; като има предвид, че CDHR също така беше отправил протест срещу властите, изключващи студенти от университетите;

Е.   като има предвид, че официалната иранска телеграфна агенция (IRNA) разпространи през август 2008 г. невярна информация, че дъщерята на г-жа Shirin Ebadi, Narges Tavasolian, е приела бахайската вяра - твърдение, което може да доведе до сериозни последици, тъй като бахаите са жестоко преследвани в Иран;

Ж.   като има предвид, че членовете на друг реномиран център по правата на човека в Иран, Организацията за права на човека в Кюрдистан (HROK) са също така сериозно тормозени от властите и са под постоянна заплаха от задържане под стража; като има предвид по-специално, че нейният основател Mohammad Sadiq Kaboudvand беше осъден на 10 години лишаване от свобода по обвинение, че "е действал против националната сигурност, като е основал HROK";

З.   като има предвид, че правителството и властите на Иран имат неотменно задължение да закрилят защитниците на правата на човека; и като има предвид, че горепосочената декларация на Организацията на обединените нации относно защитниците на правата на човека, приета от Общото събрание с консенсус през 1998 г., гласи, че всички държави "вземат всички необходими мерки, за да гарантират закрилата [на защитниците на правата на човека] с помощта на компетентните органи срещу всяка форма на насилие, заплахи, възмездие, негативна дискриминация де факто или де юре, натиск или каквито и да е други произволни действия" вследствие на тяхното законно усилие да насърчат правата на човека;

1.  Категорично осъжда репресията, преследването и заплахите по адрес на г-жа Shirin Ebadi, и затварянето на CDHR в Техеран, и изразява сериозна загриженост относно засиленото преследване на защитници на правата на човека в Иран; изтъква, че нахлуването на иранските сили за сигурност в CDHR е част от по-широк опит за заставяне на иранската правозащитна общност да мълчи;

2.  Изразява сериозна загриженост, че продължаващите преследвания, заплахи и нападки срещу г-жа Shirin Ebadi не само застрашават безопасността и сигурността й, но също така излагат на опасност всички ирански активисти на гражданското общество и защитници на правата на човека;

3.  Изтъква, че затварянето на CDHR е не само нападение срещу г-жа Shirin Ebadi и защитниците на правата на човека в Иран, но и срещу цялата международна правозащитна общност, в която тя е изтъкната и водеща фигура;

4.  Призовава настоятелно иранските власти да прекратят репресията, преследването и заплахите по адрес на г-жа Shirin Ebadi, да гарантират безопасността и сигурността й, и да дадат разрешение за отваряне на CDHR; призовава иранските власти да позволят на CDHR, HROK и други правозащитни сдружения да извършват безпрепятствено своята дейност;

5.  Призовава иранските власти да спазват своите международни ангажименти за права на човека, и по-конкретно за зачитане на правото на мирни събрания, залегнало в Международния пакт за граждански и политически права, подписан и ратифициран от Иран;

6.  Още веднъж изразява загриженост относно преследването и лишаването от свобода в Иран на граждани, които се занимават със защита на правата на човека и водят кампании срещу смъртното наказание, в резултат на което често биват обвинявани в така наречени дейности срещу националната сигурност; приканва също Иран да прекрати тормоза, сплашването и преследването на политически опоненти и защитници на правата на човека, включително като освободи лицата, лишени от свобода произволно или поради политическите им възгледи, и да сложи край на безнаказаното нарушаване на правата на човека;

7.  Най-остро осъжда трите убийства с камъни, извършени в Машхад в края на декември 2008 г. и потвърдени от съдебния говорител, и призовава иранските власти да спазват обявения мораториум и неотложно да въведат законодателство за премахване на това жестоко наказание;

8.  Изразява сериозна загриженост за влошаващото се здравословно състояние на Mohammad Sadiq Kaboudvand след лишаването му от свобода; счита, че той е лишен от свобода заради убежденията си и призовава за неговото незабавно и безусловно освобождаване, както и предоставяне на здравни грижи;

9.  Изразява искрено съжаление относно практиката на изключване, която все още се прилага спрямо студентите, за да бъдат наказани за организирането на открити обществени дебати, и приканва властите да освободят всички, които са били арестувани по повод последния национален студентски празник, 6 декември 2008 г., в Университета "Шираз";

10.  Отправя призив към иранските власти да изпълнят изискването към правителството да зачита религиозните малцинства и незабавно да освободят бахайските водачи Fаriba Kamalabadi, Jamaloddin Khanjani, Afif Naeimi, Saeid Rasaie, Mahvash Sabet, Behrouz Tavakkoli и Vahid Tizfahm, тъй като те са лишени от свобода единствено заради вярата си;

11.  Призовава настоятелно Съвета и Комисията да продължават проучването на състоянието на правата на човека в Иран и да представят на Парламента през първата половина на 2009 г. всеобхватен доклад по въпроса, и да продължават да поставят на обсъждане конкретни случаи на нарушаване на правата на човека;

12.  Подчертава, че евентуалното бъдещо сключване на споразумение за сътрудничество и търговия между Иран и ЕС зависи също от същественото подобряване на състоянието на правата на човека в Иран;

13.  Призовава Председателството на Съвета и дипломатическите представители на държавите-членки в Иран неотложно да предприемат съгласувани действия по гореизложените основания за тревога;

14.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на Съвета по правата на човека към ООН, на председателя на съдебната система на Иран, както и на правителството и на Парламента на Ислямска република Иран.

Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2009 г. относно държавния преврат в Гвинея

P6_TA(2009)0030 RC-B6-0037/2009

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

A.   като има предвид завземането на властта от група офицери на 23 декември 2008 г., след смъртта на президента Lansana Conté;

Б.   като има предвид, че Lansana Conté, навремето офицер, завзе властта със сила и през 1984 г. след смъртта на своя предшественик, президента Sékou Touré, като остана на власт в продължение на 24 години;

В.   като има предвид, че армията не следва да има никакво място в управлението на нациите;

Г.   като има предвид, че мандатът на Националното събрание изтече преди две години, като оттогава не са провеждани законодателни избори;

Д.   като има предвид, че вземането на решения относно политическото, икономическото и социалното бъдеще на Гвинея принадлежи на гвинейския народ и неговите представители, както и че двегодишният срок, предложен от военната хунта за организирането на избори е прекалено дълъг;

Е.   като има предвид, че Икономическата общност на западноафриканските държави и Африканският съюз осъдиха държавния преврат и решиха да прекратят участието на Гвинея в тяхната дейност;

Ж.   като има предвид, че основните опозиционни партии и междусиндикалната организация, които предизвикаха стачките от юни 2006 г. и януари 2007 г., приеха за сведение завземането на властта, но че председателят на Националното събрание призовава за възстановяване на конституционната законност;

З.   като има предвид, че според Световната банка всеки втори гвинеец живее с еквивалента на 1 долар на ден, а доходът на глава от населението продължава да намалява от обявяването на независимостта до днес, въпреки значителните хидравлични и минни ресурси на тази страна;

И.   като има предвид, че Transparency International класира Гвинея сред най-корумпираните страни в Африка;

Й.   като има предвид, че превратът се случва във влошен социален и икономически контекст и че развитието е най-добрата гаранция за успех на демокрацията;

К.   като има предвид, че в няколко градове в Гвинея бяха неколкократно организирани демонстрации в знак на протест срещу повишението на цените и недостига на основни хранителни продукти;

Л.   като има предвид, че равносметката по отношение на правата на човека на бившия президент Lansana Conte е доста обезпокоителна и включва използване на прекомерна сила от военните и полицията срещу цивилни, произволни задържания и задържания в затвор без процес, нарушения срещу свободата на изразяване;

М.   като има предвид, че е важно да се отдаде пълно внимание на предложенията на политическите парти, синдикатите и организациите на гражданското общество с цел започване на национален диалог с оглед постигането на мирен и демократичен преход, както и определяне на график за президентски и законодателни избори;

Н.   като има предвид, че решенията, взети от военната хунта, както и назначенията, по-специално в правителството, не спазват основните правила на правовата държава;

О.   като има предвид назначението на Kabiné Komara, заемал преди това ръководна длъжност в Африканската банка за внос и износ, за министър-председател и като констатира, че по време на събитията през февруари 2007 г. той присъства в списъка на кандидати за поста, предложен от синдикатите;

P.  П. като има предвид произволните арести на военни и цивилни, заемащи ръководни длъжности,

1.  Осъжда завземането на властта от група офицери и отправя искане за организирането в срок от няколко месеца на свободни и прозрачни законодателни и президентски избори, при спазване на международните норми със съдействието на Африканския съюз и Икономическата общност на западноафриканските държави и подкрепата на ЕС и под управлението на преходно цивилно правителство;

2.  Призовава за вътрешен национален диалог в Гвинея с участието на всички политически партии, професионални съюзи и организации на гражданското общество с цел създаване на условия за демократичен преход;

3.  Призовава хунтата да спазва правото на свобода на убеждение и изразяване, правото на сдружение и по-специално правото на мирни събрания, така както са посочени във Всеобщата декларация за правата на човека;

4.  Осъжда арестите и задържането без обвинения на военни и цивилни лица и отправя искане за тяхното незабавно освобождаване, ако срещу тях не може да бъде повдигнато никакво сериозно обвинение;

5.  Приема за сведение политическите ангажименти, поети от новите гвинейски ръководители относно по-специално радикалната борба срещу корупцията и установяването на демократична и прозрачна система в Гвинея; отправя искане за спазването на въпросните ангажименти;

6.  Приветства Африканския съюз и Икономическата общност на западноафриканските държави за решенията им да прекратят участието на Гвинея в дейността им докато страната не разполага с демократично избрани правителство и парламент;

7.  Отправя искане за започването на политически диалог между ЕС и преходните органи на управление, завзели властта в Гвинея, в рамките на членове 8 и 96 от Споразумението от Котону;

8.  Отправя искане към Европейската комисия да бъде в готовност да замрази всякаква друга помощ извън хуманитарна и продоволствена, и да проучи възможността, при отсъствие на демократичен преход, за прилагане на санкции, насочени срещу представителите на силите, завзели властта;

9.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, на Съвета за сигурност на ООН, на институциите на Африканския съюз, на Икономическата общност на западноафриканските държави , на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС, както и на гвинейските органи на държавно управление.

Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2009 г. относно свободата на печата в Кения

P6_TA(2009)0031 RC-B6-0038/2009

Европейският парламент,

–   като все предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

–   като взе предвид предходните си резолюции относно Кения,

–   като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

–   като взе предвид член 115, параграф 5, от своя правилник,

A.   като има предвид, че на 2 януари 2009 г. президентът Kibaki одобри Законопроекта за съобщенията в Кения (2008 г.) (изменение), с който се изменя Законът за съобщенията в Кения от 1998 г.;

Б.   като има предвид, че законът от 2008 г., в настоящия си вид, не зачита правата, свързани със свободата на изразяване и свободата на печата, залегнали във Всеобщата декларация за правата на човека и намерили отражение в други международни конвенции, подписани и ратифицирани от Кения, включително Африканската харта за правата на човека и народите;

В.   като има предвид, че основните две точки, които представляват проблем, са точки 88 и 46; като има предвид, че точка 88 предоставя на министъра на информацията значителни правомощия за нахлуване в помещенията на организации за масово осведомяване, в случай че това средство за масово осведомяване е счетено за заплаха за националната сигурност, и за извеждане от експлоатация на оборудване, предназначено за разпръскване на радио- и телевизионен сигнал; като има предвид, че точка 46 предоставя на държавата правото да регулира съдържанието, което ще се излъчва и публикува, съответно посредством електронни и печатни средства за масово осведомяване;

Г.   като има предвид, че според официално съобщение в печата, публикувано от Сдружението на журналистите от Източна Африка (EAJA), законът от за средствата за масово осведомяване 2008 г. би въвел пряка цензура над същите, осъществявана от правителството;

Д.   като има предвид, че министър-председателят Odinga се е присъединил към широкоразпространената опозиция, противопоставяща се на законодателството; като има предвид, че неотдавна официални лица от Оранжевото демократично движение (ОДД) са провели кризисни разговори, поддържайки твърдението, че президентът не се е допитал до министър-председателя относно закона;

Е.   като има предвид, че според Националната комисия по правата на човека в Кения утвърждаването на закона от президента показва, че Голямата коалиция не работи в хармония;

Ж.   счита, че свободата на изразяване е основно човешко право, както се посочва в член 19 от Всеобщата декларация за правата на човека;

З.   като има предвид, че преди една година, след изпълнени с нарушения президентски избори в Кения, улични демонстрации доведоха до безредици и етнически сблъсъци, които се разпространиха в цялата страна, като повече от 1000 души бяха убити, а други 350 000 останаха без домове;

1.  Изразява съжаление относно подписването на Закона за съобщениятя в Кения (изменение) от страна на президента Kibaki, който е пропуснал да вземе предвид при подписването му широкоразпространените резерви по отношение на този закон;

2.  Приветства, при все това, направения неотдавна от президента Kibaki ход, свързан с преразглеждане на закона, както и жеста му, що се отнася до вземането под внимание на изменения към предложеното законодателство, представени от членове на средствата за масово осведомяване;

3.  Отново заявява своя ангажимент по отношение на свободата на печата и основните права, свързани със свободата на изразяване, информиране и сдружаване; подчертава, че достъпът до информация, представяща разнообразни гледни точки, е от съществено значение за предоставянето на права на гражданите;

4.  Призовава кенийското правителство да започне консултации със заинтересованите страни, с цел изграждане на консенсус относно това, как да се регулира по по-добър начин секторът на комуникациите, без да се накърнява свободата на печата; призовава президента Kibaki и министър-председателя Odinga да сторят всичко, което е по силите им, за да гарантират, че осъвремененият текст на новия закон ще бъде съвместим с принципите на свободата на изразяване и информиране;

5.  Подчертава, че е необходимо да се търси решение на въпроса, свързан с културата на безнаказаност в Кения, за да бъдат лицата, отговорни за насилието преди една година, след провеждането на изборите, подведени под съдебна отговорност; призовава да се създаде независима комисия, съставена от местни и международни експерти в областта на правото, с цел провеждане на разследвания и преследване по съдебен път; отбелязва, че президентът Kibaki и министър-председателят Odinga теоретично са се съгласили да бъде създадена такава комисия, но тя все още не е сформирана;

6.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите-членки, правителството на Кения, съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея на страните от АКТБ и ЕС, Източноафриканската общност, както и на председателя на Комисията и Изпълнителния съвет на Африканския съюз.