Европейският парламент,

–   като взе предвид Бялата книга на Комисията от 2 април 2008 г., озаглавена "Исковете за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила на Европейската общност" (СOM(2008)0165) (Бяла книга),

–   като взе предвид своята резолюция от 25 април 2007 г. относно Зелената книга относно исковете за вреди при нарушаване на антитръстовите правила на ЕО(1),

–   като взе предвид Съобщението на Комисията от 13 март 2007 г., озаглавено "Стратегия на ЕС за политика за защита на потребителите 2007-2013 г.": Увеличаване на правата на потребителите, повишаване на тяхното благосъстояние, осигуряване на ефективната им защита" (COM(2007)0099),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата за защита на конкуренцията, предвидени в членове 81 и 82 от Договора(2), Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 г. относно водените от Комисията производства съгласно член 81 и 82 от Договора за ЕО(3) и Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 г. за контрола върху концентрациите между предприятията (Регламент на ЕО за сливанията)(4),

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно имунитета срещу глоби и за намаляването на техния размер при картели(5), както и Регламент (ЕО) № 622/2008 на Комисията от 30 юни 2008 г. относно провеждането на процедури за постигане на споразумение при дела за картели(6),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по икономически и парични въпроси и становищата на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и Комисията по правни въпроси (A6-0123/2009),

A.   като има предвид, че политиката в областта на конкуренцията повишава икономическия потенциал на Европейския съюз и значително допринася за постигането на целите на Лисабонската стратегия;

Б.   като има предвид, че Съдът на Европейските общности в свое решение определи, че отделни лица и предприятия могат да поискат обезщетение за вреди, настъпили поради нарушаване на правилата за конкуренция, с цел гарантиране на пълното действие на член 81 от Договора;

В.   като има предвид, че исковете за обезщетения за вреди са само един от елементите на една ефективна система за правоприлагане от страна на частни лица, и като има предвид, че алтернативните механизми за разрешаване на спорове като ефикасна алтернатива на механизмите за получаване на колективно обезщетение предлагат справедливо и бързо извънсъдебно решаване и следва да бъдат насърчавани;

Г.   като има предвид, че въпросите, разгледани в Бялата книга, се отнасят до всички категории претърпели вреди лица, всички видове нарушения на разпоредбите на членове 81 и 82 от Договора за ЕО и всички икономически сектори;

Д.   като има предвид, че всяко предложение в полза на създаването на механизъм за колективно обезщетение за нарушаване на правилата на Общността за конкуренцията следва да допълва, а не да заменя алтернативни форми на защита, които вече съществуват в някои държави-членки (например, представителни искове и "дела, представляващи прецедент");

Е.   като има предвид, че частноправните искове за обезщетение за вреди трябва да са насочени към пълно компенсиране на претърпените вреди и че трябва да се съблюдават принципите, които възпрепятстват неоснователно обогатяване, като забраняват многократното обезщетяване както и като избягват наказателни обезщетения;

Ж.   като има предвид, че, въпреки че налагането на конкурентното право от Комисията и националните органи за защита на конкуренцията се квалифицира като публично право и въпреки че частните искове за обезщетение за вреди, предявени пред националните съдилища са рядкост, някои държави-членки са взели или ще вземат мерки, за да улеснят за частни лица предявяването на искове за обезщетение за вреди в случаите на нарушаване на правилата за конкуренция на ЕО;

З.   като има предвид, че предявяването на частноправни искове за обезщетение за вреди следва да допълва и подпомага прилагането на конкурентното право от страна на съответните органи, а не да го заменя, поради което трябва да се увеличи персоналният и финансов капацитет на органите за защита на конкуренцията, за да могат по-ефективно да преследват нарушенията в правилата на Общността за конкуренция;

И.   като има предвид, че, независимо от начина на разрешаване на даден спор, е изключително важно да бъдат установени процедури и предпазни мерки с цел да се гарантира справедливо отношение към всички страни, като същевременно се избягват злоупотребите със системата, каквито е имало в други правни системи, по-конкретно в САЩ;

Й.   като има предвид, че Комисията следва да спазва принципите на субсидиарност и пропорционалност по отношение на всяко предложение, което не попада в изключителната компетентност на Общността;

1.  Приветства Бялата книга и подчертава, че правилата на ЕО за конкуренцията и по-конкретно тяхното ефективно прилагане изискват лицата, претъпели вреди от нарушения на правилата на ЕО за конкуренцията да имат право на обезщетение за нанесените вреди;

2.  Констатира, че Комисията досега не е изложила, на каква правна основа ще се опират предложените от нея мерки и счита, че трябва да се обмисли определянето на правна основа за предложената намеса в националното процесуално право и правото в областта на вреди от извъндоговорна отговорност;

3.  Счита, че някои пречки за ефективното обезщетяване на лицата, претърпели вреди вследствие на нарушения на правилата на ЕО за конкуренция, като масови или разпръснати вреди, диспропорции в информацията и други проблеми при налагането на исковете за обезщетение за вреди съществуват не само в конкурентното право на ЕО, но и в други области, като напр. при отговорността на производителя и други искове, свързани с потребителите;

4.  Припомня, че отделните потребители, а също и малките предприятия, особено тези, които са претърпели спорадични и с относително ниска стойност вреди, често са възпирани от предявяване на индивидуални искове за обезщетение поради свързаните с това разноски, забавяния, несигурност, рискове и тежести; в този контекст подчертава, че колективните средства за защита, които позволяват обединяване на индивидуалните искове за обезщетение на вреди от нарушаване на правила на ЕО за конкуренция, и засилва способността на увредените за получаване на достъп до правосъдие, представлява важно средство за възпиране; в тази връзка приветства предложенията на Комисията за установяване на механизми за подобряване на колективните средства за защита, като същевременно се избягват прекомерен брой съдебни спорове;

5.  Посочва, че Генералната дирекция "Здравеопазване и потребители" на Комисията в края на 2008 г. публикува резултатите от две проучвания по въпросите на колективните механизми за защита в държавите-членки и евентуалните пречки за вътрешния пазар, които се явяват в резултат от различията в законодателството на държавите-членки; посочва още, че Комисията публикува Зелена книга за възможните опции за действия в областта на законодателството за защита на потребителите и е обявила предстоящото публикуване на още една книга за политиката през 2009 г. подчертава, че мерките на равнище на Общността не би следвало да доведат до произволно и ненужно разпокъсване на националното процесуално право и поради това следва внимателно да се обмисли, дали и доколко следва да се избере хоризонтален или интегриран подход, за да се улеснят извънсъдебните споразумения и предявяването на искове за обезщетение на вреди; поради това призовава Комисията да започне проверка на евентуалната правна основа и възможността да се процедира по хоризонтален или интегриран начин, не непременно чрез хоризонтален инструмент, и междувременно да се въздържа от представянето на какъвто и да било механизъм за предявяване на колективен средства за защита от лицата, претърпели вреди от нарушения на правото на ЕО за конкуренция, без да е позволила на Парламента да участва в приемането му в хода на процедурата по съвместно вземане на решение;

6.  Отбелязва, че исковете за обезщетения на вреди от нарушенията на правото на ЕО за конкуренция следва да бъдат разглеждани последователно с други нарушения доколкото е възможно, счита, че хоризонтален или интегриран подход би могъл да обхване процесуалните правила, общи за механизмите за колективни средства за защита в различни правни области и подчертава, че този подход не бива да отлага или предотвратява разработването на предложения и мерки, определени като необходими за пълното прилагане на правото на ЕО за конкуренция; освен това отбелязва по-задълбочения анализ на гражданско-правните средства за защита във връзка с конкурентното право и модерната мрежа на органите за защита на конкуренцията и на Европейската мрежа по конкуренция, и счита поне по отношение на някои въпроси, че това оправдава бързите действия, като се вземе предвид, че някои от предвидените мерки могат да бъдат разширени до области, които не са свързани с правото за конкуренция; счита, че такива секторни мерки биха могли вече да бъдат предложени с оглед специфичните особености и трудности, с които се сблъскват лицата, претърпели вреди от нарушения на правото на ЕО за конкуренция;

7.  Отбелязва, че за ответниците е желателно постигането на окончателно споразумение, с оглед на намаляването на несигурността и прекомерния икономически ефект, който може да се отрази върху служителите, доставчиците, подизпълнителите и други добросъвестни страни; призовава за оценка и евентуално въвеждане на процедура за извънсъдебни споразумения за масови искове, която може да бъде инициирана или от страните преди предявяването на иск или по нареждане на съда, пред който е предявен искът; счита, че такава процедура следва да има за цел разрешаването спора по извънсъдебен ред, след получаването на одобрение съдебен орган на споразумение, което може да бъде обявено за задължително за всички претърпели вреди лица, които са участвали в процедурата; подчертава, че тази процедура не трябва да води до неоправдано удължаване на производството, нито да насърчава несправедливото уреждане на исковете; призовава Комисията да потърси начини за постигане на по-голяма сигурност, включително като прецени, дали от евентуални последващи ищци следва по принцип да може да се очаква да се възползват от обезщетение, не по-голямо от резултата от такава извънсъдебна процедура;

8.  Счита, че на преките или косвени клиенти в хода на единичен или последващ иск за предявяване на техните претенции следва да е на разположение възможността за индивидуален, колективен или представителен иск, който би могъл да бъде предявен под формата на "иск, представляващ прецедент", но, с цел да се избегнат многократните искове във връзка с едно и също нарушение от една и съща страна, изборът на един такъв иск следва да попречи на тази страна да участва в друг процес, независимо дали едновременно или впоследствие; счита, че в случай че отделните страни предявят отделни искове, следва да се направи опит за съединяване тези искове или за разглеждането им при определена последователност;

9.  Изразява становището, че за да се избегне злоупотреба с процесуални права, държавите-членки следва да предоставят на разположение правото за предявяване на представителни искове на признати представителни структури като Омбудсмана или на квалифицирани организации като сдружения на потребителите, съгласно член 3 от Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите(7), и че следва по предимно да се обмисли оправомощяване аd-hoc за такива представителни искове на търговски сдружения, които се занимават с предявяване на искове за обезщетения за вреди от страна на предприятия;

10.  Изисква, само ясно определена ограничена група от лица да имат право да участват в колективни искове за обезщетение, и определянето на членовете на тази група в случай на колективен иск с право на участие, както и определянето на членовете в случай на представителен иск, внесени от квалифицирани организации, които са били оправомощени предварително или за конкретен случай, трябва да стане в ясно определен период без излишно забавяне, като се спазва съществуващото законодателство, което предвижда по-късна дата; подчертава, че трябва да бъдат компенсирани само действително претърпените вреди; подчертава, че случай на успешен иск, търсеното обезщетение трябва да бъде изплатено на определения кръг от лица или на посочени от тях трети лица, а квалифицираната организация може да получава само компенсация за разноските, които е направила за предявяването на иска, като не може пряко или косвено да бъде посочена като лице за получаване на обезщетението за вреди;

11.  Подчертава, че в случай на успешно предявен единичен иск не е изключено последващо производство за нарушаване на правилата на ЕО за конкуренция; подчертава още веднъж, че за да се насърчат предприятията да обезщетяват лицата, претърпели вреди в резултат на незаконни действия, възможно най-бързо и ефикасно, органите за защита на конкуренцията се призовават да вземат предвид подобни обезщетения, вече изплатени или предстоящи за изплащане, при определянето на размера на глобите, които да бъдат наложени на предприятието нарушител; отбелязва, че това все пак не бива да пречи нито на правото на увреденото лице на пълна компенсация за претърпените вреди, нито на необходимостта да се поддържа възпиращата цел на глобите, и че това не бива да води до продължителна несигурност за предприятията в процеса на постигане на споразуменията; призовава Съвета и Комисията изрично да включат в Регламент (ЕО) № 1/2003 принципите за налагане на глоби и допълнително да усъвършенстват и конкретизират тези принципи, с цел те да съответстват на общите правни принципи;

12.  Отбелязва, че на предварителен етап следва да се извърши prima facie оценка на предимствата на колективния иск и подчертава, ищците по колективни искове за обезщетения не бива да бъдат поставени в по-изгодно или по-неизгодно положение от индивидуалните ищци; призовава в рамките на колективните механизми за защита да се прилага принципът, съгласно който страната, която предявява иск, трябва да предостави доказателства по иска, ако приложимото национално законодателство не предвижда облекчения в доказателствената тежест или не улеснява достъпа до информация и доказателства, намиращи се у ответника;

13.  Призовава от Комисията да се изиска, в хода на последващи разследвания да позволи на лицата претърпели вреди от нарушения на правилата на ЕО за конкуренция да получат достъп до информацията, необходима за предявяване на иск за обезщетение за вреди и подчертава, че член 255 от Договора за ЕО и Регламент (ЕО) № 1049/2001 предвиждат право на достъп до документи на институциите, които могат да откажат достъп само при условията, посочени в този регламент и по-специално в член 4 от него; поради това счита, че Комисията трябва да тълкува Регламент (ЕО) № 1049/2001 съответно, или да предложи неговото изменение; подчертава, че когато органите предоставят достъп до документите, трябва да се обръща особено внимание на защитата на търговската и дружествената тайна на ответника или на трети страни и отбелязва, че са необходими насоки по отношение на обработването на заявления за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер;

14.  Изразява становището, че националният съдебен орган не следва да бъде обвързан от решението на национален орган за защита на конкуренцията на друга държава-членка, без това да засяга задължителната сила на решенията, приети от член на Европейската мрежа по конкуренция, в приложение на членове 81 и 82 от Договора по същия въпрос; отбелязва, че обучението и програмите за обмен следва да водят до конвергенция на решенията, така че приемането на решения на друг органи за защита на конкуренцията да се превърне в норма;

15.  Подчертава, че виновно действие трябва винаги да бъде предпоставка за предявяване на иск за обезщетение за вреди и следователно нарушението на правилата на ЕО за конкуренция трябва да е било извършено поне по небрежност, освен ако не оборима или необорима презумпция за вина в случай на нарушение на правилата на ЕО за конкуренция, като се гарантира последователно и хармонизирано прилагане на правото в областта на конкуренцията;

16.  Приветства факта, че обезщетението е насочено към възстановяване на загубите и на пропуснатите ползи заедно с допълнителните такси и лихвите и изисква определянето на понятието за вреди по отношение на колективните механизми за защита на равнище на Общността;

17.  Приветства дейността на Комисията при разработването на една незадължителна рамка с насоки за определяне на размера на вредите, която би било полезно да включва насоки относно информацията, която се изисква за извършване на изчисленията и тяхното прилагане към механизмите за използване на алтернативни способи за разрешаване на спорове, когато това е възможно;

18.  Отбелязва, че разработването на общ подход на Общността по отношение на прехвърляне на надвзетите суми и одобрява, че по принцип възражението трябва да бъде доказано от нарушителя, като в този случай националните съдебни органи могат да използват утвърдени национални правила за установяване на причинно-следствената връзка и определянето на отговорността, за да се достигне до справедливо решение в отделния случай; препоръчва да се предложат насоки за размера, до който непреките купувачи, и по-конкретно последният непряк купувач, може да се основават на оборимата презумпция, че незаконните допълнителни такси са прехвърлени изцяло на нивото на този непряк купувач;

19.  Приветства факта, че в случай на продължителни и повторни нарушения срокът на давност следва да започне да тече от момента на преустановяване на нарушението или когато от увреденото лице е разумно да се очаква да знае за нарушението, като се взема по-късната от двете дати; подчертава, че разпоредбите относно срока на давност също така служат на правната сигурност и следователно в случай, че не е предявен публично-правен или частно-правен иск, трябва да важи един срок на давност от пет години; в допълнение приветства факта, че за единични искове продължителността на срока на давност следва да бъде определян в съответствие с националното право и изисква това да важи и в случаите на последващи искове; отбелязва, че разпоредбите на държавите-членки, уреждащи спирането или прекъсването на давността не трябва да бъдат незасегнати;

20.  Приветства факта, че държавите-членки следва да определят свои собствени правила относно разпределянето на разноските; счита че, държавите-членки трябва сами да преценят, дали да гарантират, че неравномерното разпределение на ресурсите между ищеца и ответника в съдебното производство не представлява пречка за предявяването на добре обосновани искове за обезщетения за вреди и отбелязва, че достъпът до правосъдие трябва също така да бъде балансиран със засилени мерки за предотвратяване на злоупотреби под формата на, например, необосновани, злонамерени или "изнудвачески" искове;

21.  Отбелязва, че прилагането на програмата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер допринася решително за разкриване на картели и по този начин изобщо прави възможно предявяването на частно-правни искове за обезщетения за вреди и призовава за проучване на начини за поддържане на привлекателността на програмата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер; подчертава, че въпреки значението на програмата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, се противопоставя категорично на пълното освобождаване на съдействащия свидетел от солидарна отговорност, тъй като това противоречи на системата и накърнява интересите на много лица, претърпели вреди от нарушения н правилата на ЕО за конкуренция;

22.  Призовава Комисията, с оглед да не се подкопава, а да се благоприятства правото на лицата, претърпели вреди, да предявяват искове за обезщетение на вреди, на първо място да избягва да прекратява производствата, свързани с картели и конкуренция, като доведе по-значителните от тях до подходящ край с еднозначно решение;

23.  Изрично отбелязва, Парламентът трябва да участва във всеки проект на законодателство в областта на колективните средства за защита чрез процедурата за съвместно вземане на решения;

24.  Призовава всяко законодателно предложение да бъде предшествано от независим анализ на разходите и ползите;

25.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки и на социалните партньори на общностно равнище.

(1) ОВ С 74 Е, 20.3.2008 г., стр. 653. (2) OВ L 1, 4.1.2003 г., стp. 1. (3) ОВ L 123, 27.4.2004 г., стр. 18. (4) ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1. (5) ОВ C 298, 8.12.2006 г., стр. 17. (6) ОВ L 171, 1.7.2008 г., стр. 3. (7) ОВ L 166, 11.6.1998, стр. 51.