Европейският парламент,

–   като взе предвид петициите получени във връзка с предмета на настоящата резолюция, особено петиция 0609/03,

–   като взе предвид правото на петиции, предвидено в член 194 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид член 192, параграф 1 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по петиции и становището на Комисията по правни въпроси (A6-0082/2009),

A.   като има предвид, че процесът на внасяне на петиции предоставя на европейските граждани и на лицата, пребиваващи в ЕС, средство за получаване на извънсъдебно удовлетворение по повод на техните жалби, когато те засягат въпроси, произтичащи от областите на дейност на Европейския съюз;

Б.   като има предвид, че член 6, параграф 1 от Договора за Европейския съюз гласи, че "Съюзът се основава на принципите на свободата, демокрацията, зачитането на правата на човека и на принципа на правовата държава, които са общи принципи за държавите-членки";

В.   като има предвид, че в член 6, параграф 2 от Договора за ЕС Съюзът се задължава да зачита основните права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС);

Г.   като има предвид, че всички граждани на държави, подписали Европейската конвенция за правата на човека, или лица, пребиваващи в такива държави, които считат, че човешките им права са били нарушени, следва да се обърнат към Европейския съд по правата на човека в Страсбург, имайки предвид, че преди да се заведе дело в този съд, трябва да са били изчерпани всички средства за правна защита на национално ниво, както е определено в член 35 от Европейската конвенция за правата на човека;

Д.   като има предвид, че член 7 от Договора за ЕС предвижда процедури, чрез които Съюзът да може да реагира на нарушения на принципите, посочени в член 6, параграф 1, и да търси решения;

Е.   като има предвид, че член 7 от Договора за ЕС предоставя на Парламента и право да отправя обосновано предложение до Съвета за решаване на въпроса, дали е налице ясен риск от сериозно нарушение от страна на държава-членка на ценностите, на които се основава Съюзът;

Ж.   като има предвид, че член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз гарантира зачитането на личния и семейния живот, включително жилищата на гражданите, и като има предвид, че член 8 от ЕКЗПЧОС предоставя същите права и пояснява, че "[н]амесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите"; като има предвид, че Парламентът, Съветът и Комисията са се ангажирали да съблюдават Хартата във всичките си дейности;

З.   като има предвид, че правото на частна собственост, признато като основно право на европейските граждани в член 17 от Хартата на основните права, който предвижда, че "[в]секи има право да притежава, да ползва, да се разпорежда и да завещава имущество, което е придобил законно", че "[н]икой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществен интерес, в случаите и при условията, предвидени със закон, срещу справедливо обезщетение, изплатено своевременно за неговата загуба" и че "[п]олзването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес";

И.   като има предвид, че член 18 от Договора за ЕО гласи, че "[в]секи гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите-членки, при спазване на ограниченията и условията, предвидени в настоящия договор, и на мерките, приети за неговото осъществяване";

Й.   като има предвид, че съгласно член 295 Договорът за ЕО "по никакъв начин не засяга разпоредбите в държавите-членки, отнасящи се до системата на собственост върху имущество"; като има предвид, че според съдебната практика на Съда на Европейските общности тази разпоредба просто признава правото на държавите-членки да определят правилата за системата на собственост върху имущество; като има предвид, че съдебната практика на Съда на Европейските общности е потвърдила, че компетентността на държавите-членки в това отношение винаги трябва да се прилага в съответствие с основните принципи на общностното право, включващи свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали (вж. решението от 22 юни 1976 г. по дело C-119/75 "Terrapin срещу Terranova" [1976 г.]. ССП 1039;

К.   като има предвид, обаче, че Съдът на Европейските общности е последователен в становището си, че въпреки че правото на собственост представлява част от общите принципи на общностното право, то не е абсолютно право и трябва да се разглежда във връзка с неговата социална функция, и като има предвид, че съответно упражняването на това право може да бъде ограничено, при условие че въпросните ограничения на практика съответстват на цели от общ интерес, преследвани от Общността, и не представляват непропорционална и нетърпима намеса, която накърнява същината на гарантираните права (вж. решението от 10 декември 2002 г. по дело C-491/01 "British American Tobacco (Investments) и Imperial Tobacco" [2002 г.] ССП I-11453);

Л.   като има предвид, че въпреки тази съдебна практика Съдът на Европейските общности е последователен в становището си, че в случаите, когато националните разпоредби попадат извън приложното поле на общностното право, няма юрисдикция на Общността, която да направи оценка на съвместимостта на тези разпоредби с основните права, чието спазване гарантира Съдът (вж. например разпореждането от 6 октомври 2005 г. по дело C-328/04 Vajnai [2005 г.] ССП I-8577), параграфи 12 и 13);

M.   като има предвид, че параграф 1 на член 1 от първия Допълнителен протокол към ЕКЗПЧОС гласи, че "[в]сяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост" и че "[н]икой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право"; като има предвид, че параграф 2 от същия член гласи, че "[п]редходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на собствеността в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби"; и като има предвид, че в периода на ратификация на горепосочения протокол Испания изрази резерва по отношение на член 1 с оглед на член 33 от испанската конституция, който гласи следното: "Признава се правото на частна собственост и наследяване. 2. Социалната функция на тези права определя обхвата на тяхното съдържание в съответствие със закона. 3. Никой не може да бъде лишен от своята собственост и своите права, освен поради основателни причини, свързани с обществена полза или обществен интерес, и при подходящо обезщетение в съответствие със закона.";

Н.   като има предвид, че Парламентът счита, че принуждаването за отказ от законно придобита частна собственост без регламентирана процедура и съответни компенсации и задължението да се плащат произволни разходи за непоискано и често ненужно инфраструктурно развитие съставляват нарушение на основните права на човека съгласно ЕКЗПЧОС и въз основа на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (вж. например делото "Aka срещу Турция"(1));

O.   като има предвид, че през 2008 г. испанските органи издадоха инструкции във връзка с изпълнението на Закона за крайбрежната ивица от 1988 г., пренебрегван в продължение на редица години, през които бяха нанесени широкомащабни екологични щети на крайбрежните зони на Испания; като има предвид, че дори настоящите инструкции не съдържат ясни мерки за прилагането, които да бъдат следвани от съответните органи на местно и регионално управление, и като има предвид, че много нови получени петиции свидетелстват за ретроактивното съдържание на инструкциите и произволното разрушаване и унищожаване на законно придобита собственост на лица, техните права на собственост и правоспособността им да прехвърлят тези права чрез наследяване;

П.   като има предвид, че с оглед на настоящото положение на демаркационната линия пострадалите са си изградили силното впечатление, че тя е определена произволно за сметка на чуждестранните собственици, например на остров Форментера;

Р.   като има предвид, че Законът за крайбрежната ивица влияе непропорционално върху отделните собственици на имоти, чиито права следва да бъдат в пълна степен зачетени, и същевременно недостатъчно върху истинските виновници за разрушаването на крайбрежната ивица, които в много случаи носят отговорност за прекомерно жилищно строителство в крайбрежните зони, включително на ваканционни селища, и които е трябвало да са наясно, че във всички случаи действат в противоречие с разпоредбите на горепосочения закон;

С.   като има предвид, че в хода на текущия парламентарен мандат комисията по петиции, действайки в отговор на значителния обем внесени петиции, е провела подробни разследвания, докладвала е три пъти за степента на злоупотреба със законни права на граждани на ЕС по отношение на тяхна законно придобита собственост в Испания и е описала подробно своите опасения във връзка с влошаването на устойчивото развитие, опазването на околната среда, качеството на водите и водоснабдяването, процедурите за възлагане на обществени поръчки за жилищно строителство и недостатъчния контрол върху процедурите за жилищно строителство от страна на много местни и регионални органи в Испания(2), като тези въпроси в момента са предмет на съдебни производства както в Испания, така и пред Съда на ЕО;

Т.   като има предвид, че съществуват множество примери, свързани със случаи, в които всяко ниво на властта, от централната власт до автономната и местна власт, е носило отговорност за привеждането в действие на модел за неустойчиво развитие, който е довел до изключително сериозни последици за околната среда, както и до икономически и социални последици;

У.   като има предвид, че Парламентът е получил много петиции от частни лица и от различни организации, представляващи граждани на ЕС, които съдържат жалби относно различни аспекти на градоустройствената дейност, и е отбелязал, че много от въпросите, повдигнати в петициите, отнасящи се до увеличаващото се застрояване, не представляват нарушения на общностното законодателство, както доказват съобщенията до държавите-членки, и следва да бъдат уредени, като се прибегне до всички възможни средства за правна защита, съществуващи в съответните държави-членки;

Ф.   като има предвид, че са налице все повече доказателства, че съдебните органи в Испания са започнали да реагират на предизвикателството, произтичащо от прекомерното жилищно строителство в много крайбрежни райони, в частност чрез разследване и подвеждане под отговорност на определени корумпирани местни служители, които със своите действия са улеснявали безпрецедентното и нерегулирано жилищно строителство, накърняващо правата на гражданите на ЕС и водещо до необратимо влошаване на биоразнообразието и екологичната цялост на много региони в Испания; като има предвид, че въпреки това Парламентът е отбелязал, в отговор на подобни обвинения, че производствата са недопустимо тромави и че присъдите, произнесени по много от делата, не могат да бъдат прилагани по начин, който да осигури някакво удовлетворение за пострадалите от такива злоупотреби, и като има предвид, че това е засилило впечатлението, споделяно от много пострадали граждани на ЕС, които не са граждани на Испания, за бездействието и/или пристрастността на испанското правосъдие; като има предвид, че при все това си струва да се отбележи, че съществува и възможност да се обжалва пред Европейския съд по правата на човека, щом бъдат изчерпани националните средства за правна защита;

Х.   като има предвид, че тази широкоразпространена дейност, подпомагана от безотговорни местни и регионални органи чрез неподходящо и понякога неоправдано законодателство, което в много случаи действа в противоречие с целите на няколко европейски законодателни акта, е била изключително вредна за облика на Испания и за нейните по-широки икономически и политически интереси в Европа, както и небрежното прилагане на действащите закони в областта на градоустройственото планиране и опазването на околната среда в испанските автономни области спрямо някои дейности, свързани със застрояване, а също така и появата на сериозни случаи на корупция, произтичащи от подобна злоупотреба;

Ц.   като има предвид, че регионалните омбудсмани често са предприемали действия, при много трудни обстоятелства, за да защитят интересите на гражданите на ЕС в случаи, свързани със злоупотреби с жилищно строителство, въпреки че в някои автономни области регионалните органи на управление понякога са имали възможността въобще да не вземат под внимание техните усилия;

Ч.   като има предвид, че член 33 от испанската конституция се позовава на правото на частна собственост, и като има предвид, че съществуват различни тълкувания на този член, особено по отношение на разпоредбата за имущество за обществено ползване, в противовес на правата на физическите лица върху техните законно придобити домове и жилища; като има предвид, че няма произнесено решение относно прилагането на законите за поземлената собственост в автономна област Валенсия;

Ш.   като има предвид, че член 47 от испанската конституция предвижда, че всички испански граждани имат право на нормално и подходящо жилище, и възлага на публичните органи задачата да насърчават необходимите условия и да установяват съответните правила, за да се упражнява това право ефективно, както и да регулират ползването на земите в общ интерес, с цел предотвратяване на спекулация;

Z.  Щ. като има предвид, че националното правителство на Испания има задължение да прилага Договора за ЕО и да защитава и гарантира пълното прилагане на европейското право на своя територия, независимо от вътрешната организация на политическите органи, установена от конституцията на Кралство Испания;

AA.   като има предвид, че Комисията, действайки съгласно правомощията, предоставени й съгласно член 226 от Договора за ЕО, е образувала производство срещу Испания в Съда на Европейските общности по дело, свързано с прекомерните злоупотреби с жилищно строителство, които са настъпили в Испания и които пряко засягат прилагането от страна на валенсианските органи на директивата за обществените поръчки(3);

AБ.   като има предвид, че Комисията, по искане на парламентарната комисия по петиции, е започнала разследване на над 250 проекта за жилищно строителство, които са получили отрицателно становище от компетентните органи по водите и по речните басейни, като следователно проектите може да се реализират в нарушение на Рамковата директива за водите(4), особено в Андалусия, Кастилия-Ла Манча, Мурсия и Валенсия;

AВ.   като има предвид, че много от тези проекти за застрояване са отдалечени от консолидираните градски зони и изискват съществени разходи по отношение на основни услуги, като електроснабдяване и водоснабдяване и пътна инфраструктура; като има предвид, че в инвестициите в тези проекти често е включен елемент на финансиране от ЕС;

AГ.   като има предвид, че в много документирани случаи на проблеми с жилищно строителство в Испания Комисията не е успявала да действа достатъчно убедително, не само по отношение на прилагането на принципа на предпазните мерки, основополагащ за правото в областта на опазването на околната среда, но също и поради небрежното й тълкуване на актове на компетентни местни и регионални органи, които имат задължителна правна сила, като "временното одобрение" на интегриран градоустройствен план от местен орган;

AД.   като има предвид, че целта на директивата за стратегическа оценка на въздействието върху околната среда(5), чийто член 3 изрично обхваща туризма и урбанизацията, е да осигури високо равнище на опазване на околната среда и да допринесе за интегрирането на екологичните съображения в подготовката и приемането на планове и програми с оглед насърчаване на устойчиво развитие; и като има предвид, че рамковата директива за водите изисква държавите-членки да предотвратяват влошаването на териториалните си води и да насърчават устойчивото използване на своите ресурси от прясна вода;

AЕ.   като има предвид, че многократните проучвателни мисии на комисията по петиции са показали, че тези цели изглежда често се разбират погрешно от някои местни и регионални органи (не само в крайбрежните райони) при предлагане или договаряне на обширни програми за застрояване; като има предвид, че повечето градоустройствени планове, оспорени от петиции, включват прекласифицирането на земеделска земя в земя в регулация ‐ със значителна икономическа изгода за агента за недвижими имоти и инвеститора; и като има предвид, че съществуват и много случаи на защитена земя или земя, която следва да е защитена поради своето чувствително биоразнообразие, която се изважда от списък със защитени зони или се прекласифицира, или въобще не е включена в такъв списък, именно за да се позволи жилищно строителство на съответната територия;

AЖ.   като има предвид, че такива фактори утежняват злоупотребите, от които са потърпевши хиляди граждани на ЕС, които, в резултат от плановете на агентите за недвижими имоти, не само са загубили своята законно придобита собственост, но също са били принудени да заплатят произволните разходи за нежелани и често ненужни и неоправдани инфраструктурни проекти, пряко засягащи техните права на собственост, чийто краен резултат е финансов и емоционален крах за много семейства;

AЗ.   като има предвид, че хиляди европейски граждани, при различни обстоятелства, добросъвестно са закупили имущество в Испания с помощта на местни адвокати, специалисти по планиране и градоустройство и архитекти единствено за да осъзнаят по-късно, че са станали жертви на злоупотреба с жилищно строителство от безскрупулни местни органи, като в резултат на това тяхната собственост е застрашена от разрушаване, тъй като жилищата им са определени за незаконно построени и оттам за непродаваеми и без пазарна стойност;

AИ.   като има предвид, че агентите за недвижими имоти в държавите-членки, като например Обединеното кралство, и други доставчици на услуги, свързани с пазара на недвижими имоти в Испания, продължават да предлагат имоти в нови зони на застрояване дори когато при всички случаи са наясно с факта, че съществува явна възможност въпросните проекти да не бъдат завършени или построени;

AЙ.   като има предвид, че естествените средиземноморски островни и крайбрежни зони на Испания са били обект на значително разрушаване през последното десетилетие, тъй като циментови и бетонни постройки са обхванали тези територии по начин, който е засегнал не само уязвимата крайбрежна природна среда ‐ голяма част от която на думи е защитена съгласно директивите за местообитанията(6)/Натура 2000 и птиците(7), като проекти за застрояване в Кабо де Гата (Алмерия) и в Мурсия, ‐ но и социалната и културна дейност в много области, което съставлява трагична и необратима загуба за тяхната културна идентичност и наследство, както и за тяхната екологична цялост, като всичко това се дължи основно на липсата на планиране, изготвено на ниво над общинското, или на регионални насоки относно планирането, които да поставят разумни ограничения върху разрастването на жилищното строителство и застрояването, определени въз основа на изрични критерии за екологична устойчивост, както и на алчността и спекулативното поведение на някои местни и регионални органи и представители на строителната индустрия, които са успели да извлекат от своите дейности в тази насока огромни печалби, повечето от които са били изнесени извън държавата(8);

AК.   като има предвид, че този модел на растеж има отрицателни последици и за сектора на туризма, поради унищожителното му въздействие върху качествения туризъм, тъй като руши местните ценности и поощрява прекаленото разрастване на градските зони;

AЛ.   като има предвид, че това е модел, който ограбва паметници на културата и руши ценностите и необикновените особености на идентичността, които са от основно значение за културното многообразие на Испания, като се унищожават археологически обекти, сгради и места, представляващи интерес от гледна точка на културата, както и природната среда и ландшафтът около тях;

AМ.   като има предвид, че строителната индустрия, която реализира значителни печалби през годините на бърз икономически растеж, се е превърнала в основна жертва на настоящия крах на финансовите пазари, който сам по себе си е частично породен от спекулативни начинания в жилищния сектор, и като има предвид, че това засяга не само самите дружества, които сега са изправени пред несъстоятелност, но също и десетките хиляди работници в строителната индустрия, които в момента са изправени през безработица, в резултат от неустойчивите политики за жилищно строителство, които бяха водени и на които те сега също са станали жертви;

1.  Призовава испанското правителство и органите на управление в засегнатите области да извършат цялостно преразглеждане и да преработят цялото законодателство, засягащо правата на частна собственост, вследствие на масовата урбанизация, с цел слагане на край на злоупотребите с правата и задълженията, предвидени в Договора за ЕО, Хартата на основните права, ЕКЗПЧОС и относимите директиви на ЕС, както и в други конвенции, по които ЕС е страна;

2.  Призовава испанските органи да отменят всички правни форми, поощряващи спекулацията, като например агентите по урбанизация;

3.  Счита, че компетентните регионални органи следва временно да преустановят и да преразгледат всички нови планове за застрояване, които не съблюдават строгите критерии за екологична устойчивост и социална отговорност и не гарантират спазването на законното право на собственост върху законно придобито имущество, и да спрат и отменят всички съществуващи строежи, при които критериите, установени в законодателството на ЕС, особено по отношение на възлагането на поръчки за жилищно строителство и съгласуваността с разпоредбите за водите и околната среда, не са били спазени или прилагани;

4.  Изисква от испанските органи да гарантират, че нито един административен акт, който би принудил гражданин да отстъпи законно придобита частна собственост, не използва като правно основание закон, приет след датата на изграждане на въпросния имот, тъй като това би накърнило принципа за липса на обратно действие на административните актове, който е общ принцип на общностното право (виж решението на Съда на ЕО от 29 януари 1985 г. по дело 234/83 Gesamthochschule Duisburg [1985 г.] ССП 327), и би подкопало гаранциите, предоставящи на гражданите правна сигурност, доверие и законно обосновани очаквания за защита в съответствие със законодателството на ЕС;

5.  Призовава испанските органи да развиват култура на прозрачност, целяща осведомяване на гражданите относно управлението на почвите и насърчаване на ефективни механизми за информиране и ангажиране на обществеността с участие в тези процеси;

6.  Настоятелно призовава испанското правителство да проведе публичен дебат, с участието на всички административни органи, който да включи обстойно проучване, посредством създаване на работна комисия по въпросите на градоустройственото развитие в Испания, и да даде възможност за предприемане на законодателни мерки срещу спекулацията и неустойчивото развитие;

7.  Настоятелно призовава компетентните национални и регионални органи да установят функциониращи съдебни и административни механизми, включващи регионалните омбудсмани, които да разполагат с правомощия да осигурят начини за ускоряване изплащането на обезщетенията и компенсациите за лицата, пострадали вследствие на злоупотреба с жилищно строителство в резултат на прилагането на разпоредбите на съществуващото законодателство;

8.  Изисква компетентните финансови и търговски органи, обвързани със строителната и жилищната индустрия, да работят съвместно с политическите органи в търсенето на решения за проблемите, произтичащи от едромащабното застрояване, което е засегнало многобройни граждани на ЕС, избрали да се възползват от разпоредбите на Договора за ЕС и упражнили своето право на установяване съгласно член 44 в държава-членка, която не е тяхната страна на произход;

9.  Настоятелно призовава компетентните национални, регионални и местни органи да гарантират справедливо разрешаване на многото текущи дела на граждани на ЕС, чиито къщи не са завършени в резултат от незадоволително планиране и координиране между институциите и строителните дружества;

10.  Изтъква, че ако засегнатите страни не постигнат задоволителен резултат в испанските съдилища, те ще трябва да обжалват пред Европейския съд по правата на човека, като се вземе предвид, че предполагаемите нарушения на основното право на собственост не са част от компетенциите на Съда на ЕО;

11.  Призовава институциите на ЕС да предоставят консултации и помощ, ако бъдат помолени за това от испанските органи, с цел осигуряване на средства за ефективно преодоляване на разрушителното въздействие на масовото жилищно строителство върху живота на гражданите, в рамките на надлежно кратък, но разумен срок;

12.  Призовава Комисията същевременно да гарантира строго съблюдаване на прилагането на законодателството на Общността и на целите, установени в директивите, за които се отнася настоящата резолюция, така че да може да се гарантира тяхното спазване;

13.  Изразява дълбоката си загриженост и тревога по отношение на факта, че правните и съдебните органи в Испания са срещнали трудности при справянето с въздействието на масовото жилищно строителство върху живота на хората, както свидетелстват хилядите писма с изложени случаи, постъпили в Парламента и неговата компетентна комисия по този въпрос;

14.  Счита за тревожен факта, че изглежда сред вносителите на петиции е широкоразпространена липсата на доверие в испанската съдебна система като ефективно средство за получаване на обезщетение и справедливост;

15.  Изразява загриженост поради липсата на правилно транспониране на Директивата относно изпирането на пари(9), което понастоящем е предмет на производство за нарушение на Договора и което е ограничило прозрачността и преследването по съдебен път на незаконното циркулиране на финансов капитал, включително инвестиции в някои едромащабни проекти за застрояване;

16.  Застъпва становището, че лицата, които добросъвестно са закупили собственост в Испания, само за да установят, че сделката е обявена за незаконна, следва да имат правото да получат подходящо обезщетение с помощта на испанските съдилища;

17.  Счита, че ако частни лица, които са закупили собственост в Испания, знаейки, че има вероятност въпросната сделка да е незаконна, могат да бъдат задължени да поемат разходите, свързани с поетия от тях риск, то същото аналогично трябва да важи a fortiori за специалистите в тази област; следователно счита, че строителни предприемачи, сключили договори, за чиято незаконност е трябвало да знаят, следва да нямат право на обезщетение за планове, изоставени поради това, че не отговарят на изискванията на националното и европейското законодателство, като следва да нямат автоматично право да им бъдат възстановени плащания, които вече са направени към общините, когато те са извършени със знанието, че е вероятно сключеният договор да е незаконен;

18.  Счита, въпреки всичко, че липсата на яснота, прецизност и сигурност по отношение на правата на частна собственост, предвидени в съществуващото законодателство, и липсата на каквото и да е правилно и последователно прилагане на законите в областта на околната среда са основната причина за много проблеми, свързани с жилищното строителство, като това, съчетано с известна немарливост в съдебния процес, не само е утежнило проблема, но също е породило всеобща форма на корупция, чиято основна жертва отново е гражданинът на ЕС, а също така е причинило и значителни загуби за испанската държава;

19.  Подкрепя заключенията, до които е достигнал омбудсманът на област Валенсия (Síndica de Greuges), институция, която справедливо се слави със своята защита на основните права на гражданите, в които се посочва, че е възможно правата на собствениците да са били засегнати, без значение дали вследствие на недооценяването им от строителния предприемач, или от това, че понякога тези собственици е трябвало да заплащат прекомерно големи разходи по строителството, определени едностранно от строителния предприемач;

20.  Счита, че е необходимо е да се гарантират достъпът до информация и участието на гражданите в процеса на строителството още от самото му начало, като и че на разположение на гражданите следва да се предоставя информация за околната среда, изложена по ясен, прост и разбираем начин;

21.  Счита, че не е било предоставено определение, с правилно уточнени граници на обхвата му, относно понятието "общ интерес", било то в съществуващото законодателство за застрояването, или от страна на съответните органи, като този термин се използва за одобряване на проекти, които са неустойчиви от екологична гледна точка, а в някои случаи и за заобикаляне на отрицателни оценки и доклади за въздействието върху околната среда, изготвени от съответните съюзи по хидрография;

22.  Отчита и подкрепя усилията на испанските органи да опазят крайбрежната околна среда и при възможност да я възстановят по начин, позволяващ запазването на биоразнообразието и възобновяването на местните растителни и животински видове; в този специфичен контекст ги призовава да преразгледат и при необходимост да преработят Закона за крайбрежната ивица, като неотложен въпрос, за да защитят правата на законните собственици на домове и на хората, които притежават малки парцели земя в крайбрежни зони, които не оказват отрицателно въздействие върху крайбрежната околна среда; подчертава, че такава защита не бива да се предоставя на проекти, които са планирани като спекулативни рискови начинания и не спазват приложимите директиви на ЕС в областта на околната среда; поема ангажимент да разгледа получените на тази тема петиции в контекста на отговорите, предоставени от компетентните испански органи;

23.  Изразява загриженост във връзка с положението с градоустройственото планиране в община Марбея в Андалусия, където десетки хиляди домове, които са построени незаконно, вероятно в нарушение на законодателството на ЕС в областта на опазването на околната среда и общественото участие, политиката в областта на водите и обществените поръчки, предстои да бъдат узаконени с нов общ план за града, което ще доведе до липса на правна сигурност и гаранции за купувачите на домове, собствениците на имоти и гражданите като цяло;

24.  Отдава дължимото и напълно подкрепя дейностите на регионалните омбудсмани ("síndics de greuges") и техните служители, както и на по-усърдните прокурори ("fiscales"), които са положили значителни усилия, за да възстановят прилагането от страна на засегнатите институции на правилните процедури по отношение на тези въпроси;

25.  Също така изразява похвала към вносителите на петиции, техните сдружения и сдруженията на местните общности, включващи десетки хиляди испански и други граждани, които насочиха вниманието на Парламента към тези въпроси и спомогнаха за гарантирането на основните права на своите съседи и на всички други, засегнати от този сложен проблем;

26.  Припомня, че Директивата за оценка на въздействието върху околната среда(10) и Директивата за стратегическа оценка на въздействието върху околната среда(11) налагат задължение за консултация със заинтересованите страни на етап, когато плановете се установяват и изготвят, а не ‐ както толкова често е ставало в случаи, отнесени до вниманието на Парламента ‐ след като плановете са били фактически договорени от местния орган; в същата връзка припомня, че всяка значителна промяна на съществуващи планове също трябва да съблюдава тази процедура и че плановете също така трябва да са текущи и да не са статистически неточни или остарели;

27.  Също така припомня, че Комисията е оправомощена съгласно член 91 от Регламент (ЕО) № 1083/2006(12) да спира плащанията по структурно финансиране, а съгласно член 92 – да спира такова финансиране в полза на съответната държава-членка или регион, както и да предприема коригиращи мерки по отношение на проекти, получаващи финансиране, които впоследствие са определени като не напълно съвместими с правилата, уреждащи прилагането на съответните законодателни актове на ЕС;

28.  Припомня също, че Парламентът, в качеството си на бюджетен орган, също може да реши да постави в резерв финансиране, предназначено за политики на сближаване, ако счете това за необходимо, с цел убеждаване на дадена държава-членка да преустанови извършването на сериозни нарушения на правилата и принципите, които тя е задължена да съблюдава съгласно Договора или в резултат на прилагането на законодателството на ЕС, до момента, в който проблемът бъде разрешен;

29.  Отново повтаря заключенията, изложени в неговите предишни резолюции, като поставя под въпрос методите за назначаване на агенти за недвижими имоти и често прекомерните правомощия, предоставяни на специалисти по планиране и градоустройство и на строителни предприемачи от някои местни органи, за сметка на общините и гражданите, които разполагат с жилища в района;

30.  Отново призовава местните органи да се допитват до гражданите и да ги включват в градоустройствените проекти с цел насърчаване на справедливо, прозрачно и устойчиво градоустройствено развитие, когато това е необходимо, в интерес на местните общности, а не само в интерес на строителните предприемачи, агентите за недвижими имоти и други икономически интереси;

31.  Призовава органите, които отговарят за градоустройственото развитие, да разширят процесите, свързани с провеждане на консултации по отнасящите се до него въпроси, така че да включат в тях собствениците на имоти, с потвърждение за получаване, винаги когато се променя класификацията на техните имоти, както и да предложат на местните органи да издават преки, лични покани по време на процедурите по обжалване на план за регулация или прекласифициране на терени;

32.  Остро осъжда незаконната практика на някои строителни предприемачи да използват уловки за подкопаване на законното право на собственост на гражданите на ЕС чрез намеса в системата за регистрация на земята и кадастралните уведомления и призовава местните органи да установят подходящи законни предпазни мерки срещу тази практика;

33.  Потвърждава, че когато е необходимо изплащането на компенсации за загуба на имот, те следва да бъдат предоставени в подходящ размер и в съответствие със законодателството и съдебната практика на Съда на Европейските общности и на Европейския съд по правата на човека;

34.  Припомня, че Директивата за нелоялните търговски практики(13) задължава всички държави-членки да осигурят подходящи средства за получаване на съдебна и правна защита за потребителите, които са станали жертва на такива практики, и да гарантират въвеждането на подходящи санкции за противодействие на подобни практики;

35.  Отново призовава Комисията да започне информационна кампания, насочена към гражданите на ЕС, които купуват недвижимо имущество в държава-членка, различна от тяхната собствена;

36.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителството и парламента на Кралство Испания, както и на правителствата и парламентите на неговите автономни области, на националния и регионалните омбудсмани на Испания и на вносителите на петиции.

(1) Решение от 23 септември 1998 г.; вж. също така резолюцията на Парламента от 21 юни 2007 г. относно резултатите от проучвателната мисия в областите Андалусия, Валенсия и Мадрид, проведена от името на комисията по петиции (ОВ C 146 E, 12.6.2008 г., стр. 340). (2) Вж. гореспоменатата резолюция от 21 юни 2007 г. и резолюцията от 13 декември 2005 г. относно твърденията за нарушаване на Закона за поземлената собственост в област Валенсия, или "Ley Reguladora de la Actividad Urbanistica" (LRAU – закон за дейностите, свързани със застрояване), и неговото отражение върху европейските граждани (петиции 609/2003, 732/2003, 985/2002, 1112/2002. 107/2004 и други) (ОВ C 286 E, 23.11.2006 г., стр. 225). (3) Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114). (4) Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1). (5) Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (ОВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30). (6) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. относно опазването на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7). (7) Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. относно опазването на дивите птици (ОВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1). (8) Вж. последните доклади, публикувани от испанската централна банка, Greenpeace и Transparency International. (9) Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15); Директива 2006/70/EО на Комисията от 1 август 2006 г. относно установяването на мерки за прилагане на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на определението "видни политически личности" и техническите критерии за процедурите по опростена проверка на клиентите и за изключения поради финансова дейност на случайна или много ограничена база (OВ L 214, 4.8.2006 г., стр. 29). (10) Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40). (11) Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (ОВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30). (12) Регламент (EO) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд (ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 25). (13) Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22).