Законодателна резолюция на Европейския парламент от 3 февруари 2009 г. относно предложението за решение на Съвета за подновяване на Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейската общност и правителството на Съединените американски щати (COM(2008)0581 – C6-0392/2008 – 2008/0184(CNS))

P6_TA(2009)0032 A6-0006/2009

(Процедура на консултация)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението за решение на Съвета (COM(2008)0581),

–   като взе предвид Решение № 1982/2006/EO на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007‐2013 г.)(1),

–   като взе предвид член 170 и член 300, параграф 2, алинея първа от Договора за ЕО,

–   като взе предвид член 300, параграф 3, алинея първа от Договора за ЕО, съобразно която Съветът се е консултирал с него (C6-0392/2008),

–   като взе предвид член 51, член 83, параграф 7, и член 43, параграф 1, от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A6-0006/2009),

1.  Одобрява подновяването на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на Съединените американски щати.

(1) OВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 3 февруари 2009 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване на Споразумение, целящо подновяване действието на Споразумението за сътрудничество в областта на науката и технологиите между Европейската общност и правителството на Руската федерация (COM(2008)0728 – C6-0456/2008 – 2008/0209(CNS))

P6_TA(2009)0033 A6-0005/2009

(Процедура на консултация)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението за решение на Съвета (COM(2008)0728),

–   като взе предвид Решение № 1982/2006/EO на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007‐2013 г.)(1),

–   като взе предвид член 170 и член 300, параграф 2, алинея първа от Договора за ЕО,

–   като взе предвид член 300, параграф 3, алинея първа от Договора за ЕО, съобразно която Съветът се е консултирал с него (C6-0456/2008),

–   като взе предвид член 51, член 83, параграф 7, и член 43, параграф 1, от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A6-0005/2009),

1.  Одобрява сключването на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на Руската федерация.

(1) OВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 3 февруари 2009 г. относно дивата природа в Европа (2008/2210(INI))

P6_TA(2009)0034 A6-0478/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. относно опазването на дивите птици(1) (Директива за птиците),

–   като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. относно опазването на естествените местообитания и на дивата флора и фауна(2) (Директива за местообитанията),

–   като взе предвид екологичната мрежа на Европейския съюз от специални защитени територии, установени от двете гореспоменати директиви, наречена мрежа "Натура 2000",

–   като взе предвид резултата от деветото заседание на Конференцията на страните (КС 9) по Конвенцията за биологично разнообразие,

–   като взе предвид доклад № 3/2008 на Европейската агенция за околна среда "Европейските гори – условия на екосистемата и устойчива употреба",

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A6-0478/2008),

A.   като има предвид, че ефективната защита и, при необходимост, възстановяването на последните зони на дива природа в Европа са жизненоважни за спиране на загубата на биологично разнообразие до 2010 г.;

Б.   като има предвид, че целта да се спре загубата на биоразнообразие до 2010 г. няма да бъде постигната и че вече се усеща отрицателното социално и икономическо въздействие от загубата на биоразнообразие и влошаването на екосистемните услуги;

В.   като има предвид, че ЕС следва да надгражда върху текущите постижения като "Натура 2000" и да разработи значително подсилена и амбициозна нова политическа рамка за биологичното разнообразие след 2010 г.;

Г.   като има предвид, че директивите за птиците и местообитанията предоставят стабилна и приложима рамка за опазване на природата, включително зоните на дива природа, от вредни дейности;

Д.   като има предвид, че целите на политиката на ЕС за биологично разнообразие и на директивите за птиците и местообитанията все още далеч не са интегрирани в достатъчна степен в отрасловите политики, като тези за селско стопанство, регионално развитие, енергетика или транспорт;

Е.   като има предвид, че зоните на дива природа осигуряват важни запаси от въглерод, чието опазване е важно както за биологичното разнообразие, така и за опазването на климата;

Ж.   като има предвид, че въздействието на нахлуващите несвойствени видове върху биологичното разнообразие съставлява особено опасна заплаха за зоните на дива природа, като ранното установяване на такива нахлуващи видове може да не е възможно и могат да настъпят значителни екологични и икономически щети преди да има възможност за предприемане на действия;

Определение и картографиране

1.  Призовава Комисията да даде определение за дива природа; определението следва да включи такива аспекти като екосистемни услуги, консервационна стойност, изменение на климата, устойчиво използване;

2.  Призовава Комисията да предостави мандат на ЕИП и други релевантни европейски органи за картографиране на последните зони на дива природа в Европа с оглед установяване на настоящото разпределение, равнището на биоразнообразие на различните райони и покритието на все още незасегнатите зони, както и на зоните, в които човешката дейност е минимална (разделени на основни видове местообитания: зони на дива природа в гори, сладководни и морски басейни);

3.  Призовава Комисията да проведе проучване на стойността и ползите от опазване на дивата природа; проучването следва да е насочено по-специално към проблемите на екосистемните услуги, равнището на биоразнообразие в зоните на дива природа, приспособяването към изменението на климата и устойчивия природен туризъм;

Развиване на зоните на дива природа

4.  Призовава Комисията да разработи стратегия за дивата природа в ЕС, съгласувана с Директивата за птиците и Директивата за местообитанията, като се използва подход, базиран на екосистемите, идентифицират се застрашените видове и биотопи и се установят приоритети;

5.  Призовава Комисията и държавите-членки да развиват зоните на дива природа; подчертава необходимостта от осигуряване на специално финансиране за намаляване на разпокъсаността, внимателно управление на зоните за възстановяване на дивата природа, разработване на механизми и програми за обезщетение, повишаване на осведомеността, постигане на разбираемост и въвеждане в мониторинга и измерването на благоприятното състояние на съхранение на свързани с дивата природа концепции, като например ролята на свободните естествени процеси и структурните елементи, получени в резултат на тези процеси ; счита, че работата следва да се извършва в сътрудничество с местното население и другите заинтересовани лица;

Насърчителна дейност

6.  Призовава Комисията и държавите-членки да си сътрудничат с местните неправителствени организации, заинтересованите лица и местното население за популяризиране на ценността на дивата природа;

7.  Призовава държавите-членки да предприемат и подкрепят информационни кампании за повишаване на осведомеността сред обществото относно дивата природа и нейната значимост и да развиват разбирането, че опазването на биоразнообразието може да бъде съвместимо с икономическия растеж и заетостта;

8.  Призовава държавите-членки да обменят опит по отношение на най-добрите практики и натрупани знания по отношение на зоните на дива природа, като създадат група от ключови европейски експерти с цел проучване на концепцията за дивата природа в Европейския съюз и включване на проблемите на дивата природа в европейския дневен ред;

9.  Предвид добре документираните вреди, които туризмът е нанесъл и продължава да нанася върху голяма част от най-ценното природно наследство на Европа, призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че дори когато е фокусиран върху запознаването на посетителите с местообитанията и дивите видове в зоните на дива природа, туризмът се осъществява изключително отговорно, като се използва в максимална степен опитът, натрупан в и извън Европа, по отношение на минимизирането на неговото въздействие и където това е подходящо, въз основа на член 6 от Директивата за естествените местообитания; следва да бъдат взети предвид моделите, при които до зоните на дива природа в по-голямата им част достъпът е забранен (извън разрешените научни изследвания), но една ограничена част от тях е отворена за устойчив туризъм от високо качество, основан на опита от дивата природа и носещ икономически ползи на местните общности;

По-добро опазване

10.  Призовава Комисията и държавите-членки да обърнат специално внимание на ефективното опазване на зоните на дива природа;

11.  Призовава Комисията да установи непосредствените опасности, свързани със зоните на дива природа;

12.  Призовава Комисията да разработи подходящи препоръки, които да дадат насоки на държавите-членки на ЕС относно най-добрите подходи за гарантиране на опазването на естествените местообитания;

13.  Призовава Комисията и държавите-членки да защитават зоните на дива природа по-добре чрез по-ефективно и по-последователно прилагане на директивите за птиците и местообитанията, рамковата директива в областта на политиката за водите(3) и рамковата директива за морската стратегия(4), с по-добро финансиране за избягване на унищожаването на тези зони от вредни, неустойчиви дейности;

14.  Приветства преразглеждането на директивата за птиците и директивата за местообитанията с оглед, където това е необходимо, те да бъдат приспособени с цел по-добро опазване на застрашените видове и биотопи;

15.  Призовава Комисията да приеме инициативата Wild Europe, партньорство на няколко организации за съхранение на природата, включително Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN), Световна комисия по защитени територии към IUCN (IUCN-WCPA), Световния фонд за дива природа (WWF), Birdlife International и PAN Parks, със силен интерес към териториите с дива природа или зоните с почти дива природа;

Дивата природа и "Натура 2000"

16.  Призовава Комисията, в сътрудничество със заинтересованите лица, да разработи насоки за защита, управление, устойчиво използване, наблюдение и финансиране на зоните на дива природа в рамките на мрежата "Натура 2000", по-специално по отношение на настъпващите предизвикателства, като изменението на климата, незаконния дърводобив и нарастващото търсене на храни;

17.  Изразява дълбока загриженост за европейската политика в областта на биоразнообразието поради недостига на финансиране за управлението на мрежата "Натура 2000"; в този контекст призовава Комисията да подготви съфинансиране от страна на Общността за управлението на обектите в държавите-членки, както е предвидено в директивата за местообитанията;

18.  Призовава Комисията да отреди специална роля и по-строга защита за зоните на дива природа в мрежата "Натура 2000";

19.  Счита, че политиката за развитието на селските райони и интегрирането на опазването на околната среда в селскостопанския сектор на ЕС трябва да бъдат засилени; преценява обаче, че Фондът за развитие на селските райони е недостатъчен за финансиране на съхраняването на биоразнообразието и дивата природа от гледна точка на ресурсите, изготвянето на програмите и експертните познания;

20.  Призовава Комисията да гарантира, че мрежата "Натура 2000" ще бъде допълнително укрепена, за да се превърне в последователна и функционираща екологична мрежа, в която е отредено централно място на зоните на дива природа; подчертава необходимостта от съгласувани политики в такива сектори, като общата селскостопанска политика, транспорта, енергетиката, бюджета, с цел да не се подкопават целите на "Натура 2000" по съхранението;

Нахлуващи несвойствени видове

21.  Призовава Комисията и държавите-членки да работят съвместно за разработване на стабилна нормативна уредба относно нахлуващите несвойствени видове, която да обхваща както екологичните, така и икономическите въздействия, произтичащи от такива видове, и специфичната уязвимост на зоните на дива природа спрямо тази заплаха;

Дива природа и изменение на климата

22.  Призовава Комисията да осъществява наблюдение и оценка на въздействието на изменението на климата върху дивата природа;

23.  Призовава Комисията и държавите-членки да установят съхранението на дивата природа като приоритет в тяхната стратегия с цел противодействие на изменението на климата;

24.  Призовава Комисията, в контекста на изменението на климата, да предприеме изследване и да представи насоки за това, в кои случаи и по какъв начин с човешка намеса може да се управлява дивата природа с цел тя да бъде съхранена;

o
o   o

25.  Изразява своята силна подкрепа за укрепване на политиките и мерките, свързани с дивата природа;

26.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1. (2) ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7. (3) Директива № 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (OВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1). (4) Директива № 2008/56/EO Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (OВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19).

Решение на Европейския парламент от 3 февруари 2009 г. относно искане за снемане на имунитета на Miloslav Ransdorf (2008/2176(IMM))

P6_TA(2009)0035 A6-0008/2009

Европейският парламент,

–   като взе предвид искането за снемане на имунитета на Miloslav Ransdorf, предадено от компетентния орган на Чешката република на 16 юни 2008 г. и обявено в пленарно заседание на 9 юли 2008 г.,

–   като изслуша Miloslav Ransdorf съгласно член 7, параграф 3 от своя правилник,

–   като взе предвид член 10 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности от 8 април 1965 г. и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

–   като взе предвид решенията на Съда на Европейските общности от 12 май 1964 г. и от 10 юли 1986 г.(1),

–   като взе предвид член 27, параграф 4 от Чешката конституция,

–   като взе предвид член 6, параграф 2 и член 7 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси (A6-0008/2009),

A.   като има предвид, че Miroslav Ransdorf е член на Европейския парламент, който беше избран в резултат на шестите преки избори, проведени от 10 до 13 юни 2004 г., и като има предвид, че пълномощията му бяха проверени от Парламента на 14 декември 2004 г.(2);

Б.   като има предвид, че съгласно член 10 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности от 8 април 1965 г., по време на сесиите на Европейския парламент неговите членове се ползват на територията на тяхната собствена държава с имунитета, предоставян на членовете на националните парламенти; като има предвид, че не може да има позоваване на имунитета, когато член на Парламента бъде заловен на местопрестъплението; и като има предвид, че няма пречка за Европейския парламент да упражни правото си на снемане на имунитета на негов член;

В.   като има предвид, че съгласно член 27, параграф 4 от Чешката конституция, срещу член на Парламента или сенатор не може да бъде възбуждано наказателно преследване без съгласието на камарата, на която е член, и в случай на отказ от страна на съответната камара, наказателното преследване се изключва завинаги;

1.  Реши да снеме имунитета на Miloslav Ransdorf;

2.  Възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на съответните органи на Чешката република.

(1) Дело 101/63, Wagner с/у Fohrmann и Krier, ССП 1964 г. и Дело 149/85, Wybot с/у Faure и други, ССП 1986 г., стр. 2391. (2) ОВ С 226 Е, 15.9.2005 г., стр. 51.

Резолюция на Европейския парламент от 3 февруари 2009г. относно дневен ред за устойчивото бъдеще на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията (2008/2134(INI))

P6_TA(2009)0036 A6-0501/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 11 януари 2007 г., озаглавено "Дневен ред за устойчивото бъдеще на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията" (COM(2007)0869),

–   като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и Съвета от 25 юни 2008 г. за изменение на Регламенти (ЕО) № 549/2004, (ЕО) № 550/2004, (ЕО) № 551/2004 и (ЕО) № 552/2004 с цел подобряване функционирането и устойчивостта на европейската авиационна система (COM(2008)0388),

–   като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и Съвета от 25 юни 2008 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 216/2008 в областта на летищата, управлението на въздушното движение и аеронавигационното обслужване и за отмяна на Директива 2006/23/ЕО на Съвета (COM(2008)0390),

–   като взе предвид Директива 2008/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел включване на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността(1),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за определяне на рамката за създаването на Единно европейско небе(2), Регламент (ЕО) № 550/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за осигуряването на аеронавигационно обслужване в единното европейско небе(3) и Регламент (ЕО) № 551/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 година относно организацията и използването на въздушното пространство в единното европейско небе(4),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност(5) (Регламент за EASA),

–   като взе предвид Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета от 18 януари 1993 г. относно общите правила за разпределяне на слотовете на летищата в Общността(6) (Регламент за разпределяне на слотовете),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 375/2007 на Комисията от 30 март 2007 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1702/2003 за определяне на правила за прилагане на сертифициране за летателната годност и за опазване на околната среда на въздухоплавателни средства и свързани с тях продукти, части и оборудване, както и за сертифициране на проектантски и производствени организации(7),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 376/2007 на Комисията от 30 март 2007 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2042/2003 относно поддържане на летателната годност на въздухоплавателните средства и авиационните продукти, части и устройства и за одобряване на организациите и персонала, изпълняващ тези задачи(8),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 219/2007 на Съвета от 27 февруари 2007 г. за създаване на Съвместно предприятие за разработване на ново поколение Европейска система за управление на въздушното движение (SESAR)(9),

–   като взе предвид Проекта за рентабилни малки въздухоплавателни средства (CESAR), финансиран по Шестата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 25 юни 2008 г. относно Единно европейско небе II: към по-устойчива и по-добре функционираща авиация (COM(2008)0389),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 24 януари 2007 г., озаглавено "План за действие по отношение на капацитета, ефективността и безопасността на летищата в Европа" (COM(2006)0819),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до от 30 април 2008 г. за прилагането на Регламент (ЕИО) № 95/93 относно общите правила за разпределяне на слотовете на летищата в Общността, изменен (COM(2008)0227),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 15 март 2007 г., озаглавено "Състояние на проекта за изграждане на европейска система от ново поколение за ръководство на въздушното движение (SESAR)" (COM(2007)0103),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по транспорт и туризъм и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A6-0501/2008),

A.   като има предвид, че авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията обхващат разнообразни въздухоплавателни дейности; като има предвид, че терминът обхваща всички граждански въздухоплавателни дейности, различни от търговските въздушни превози, а също и граждански въздухоплавателни услуги, изпълнявани при поискване и срещу заплащане;

Б.   като има предвид, че този сектор обхваща и разнообразни дейности с висока стойност, като например специализирани авиационни услуги (въздушно картографиране, селскостопански полети, противопожарни полети, наблюдение на движението по пътищата), обучение по пилотиране и развлекателни полети;

В.   като има предвид, че понастоящем липсват данни и статистическа информация за авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията;

Г.   като има предвид, че авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията са най-бързо развиващият се сегмент на гражданското въздухоплаване в Европа; като има предвид, че авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията допълват редовните въздушни превози, предлагани от търговските авиокомпании и по този начин носят конкретни социални и икономически ползи, като например повишаване на мобилността на гражданите, производителността на стопанството и регионалното сближаване;

Д.   като има предвид, че авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията имат нарастващо икономическо значение, по-специално за европейското самолетостроене, което постоянно увеличава своя дял на световния пазар и има значителен потенциал за по-нататъшен растеж;

Е.   като има предвид, че политиката на ЕС в областта на въздухоплаването традиционно се фокусира върху търговското въздухоплаване, като не обръща нужното внимание на неговото нарастващо въздействие върху авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията;

Ж.   като има предвид, че правилата, предназначени да регламентират работата на сложни търговски въздухоплавателни средства, може да наложат непропорционално финансово и регулаторно бреме на операторите на малки частни въздухоплавателни средства; следователно, като има предвид, че регулаторните подходи на "универсалния модел" и единното прилагане на правилата в различните сектори на въздухоплаването са се оказали неподходящи в определени отношения;

З.   като има предвид, че достъпът до въздушното пространство и аеродрумите е основен проблем за авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията, тъй като е налице все по-растяща разлика между търсенето и капацитета; като има предвид, че авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията все повече ще се конкурират с по-широкия авиационен сектор за достъп до въздушното пространство и аеродрумите;

1.  Силно приветства съобщението на Комисията относно авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията, тъй като то представя сериозен анализ на проблемите, засягащи сектора, и посочва определен брой подходящи подхода за отговаряне на специфичните нужди на този сектор в рамките на постоянен диалог между всички заинтересовани страни;

Пропорционално регламентиране и субсидиарност

2.  Подчертава необходимостта от отчитане на интересите и особеностите на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията при разработването на бъдещи инициативи на политиката в областта на въздушния транспорт, с оглед на укрепването на тяхната конкурентоспособност; в тази връзка призовава Комисията да гарантира прилагането на принципите на пропорционалността и субсидиарността при разработването и изпълнението както на съществуващото, така и на бъдещото законодателство в областта на въздухоплаването;

3.  Припомня на Комисията необходимостта от системно извършване на сегментирана оценка на въздействието, за да се предвиди диференциране на нормативната уредба, засягаща различни категории предприятия и потребители на въздушното пространство, ако това е необходимо и дотолкова, доколкото не излага на риск безопасността;

4.  Призовава Комисията, когато приема мерки за прилагане, отнасящи се до авиационната безопасност, да осигури тяхната пропорционалност и съразмерност спрямо сложността на съответната категория въздухоплавателно средство и експлоатация;

5.  Приветства неотдавнашното адаптиране на стандартите за техническо обслужване на въздухоплавателните средства, които не се използват в търговското въздухоплаване, и по-специално за въздухоплавателни средства, които не са класифицирани като "сложни моторни въздухоплавателни средства", като добър пример за пропорционално регулиране;

6.  Счита, че известна гъвкавост на етапа на изпълнение би била желателна що се отнася до авиацията с общо предназначение; вярва, че това би могло да се постигне чрез делегиране на определени надзорни правомощия на асоциациите и организациите за въздушни спортове и развлекателни полети, при упражняване на надзор от съответните авиационни органи и при условие че не съществува конфликт на интереси;

7.  Приканва Комисията да проучи възможността за определяне на опростени процедури за сигурност процеси за проверка на пътниците на бизнес авиацията, без да се накърнява тяхната сигурност и безопасност по какъвто и да е начин;

8.  Предлага Комисията да улесни обмена на най-добри практики в областта на мерките по сигурност на територията на малките и средни по размер летища;

Капацитет на летищата и въздушното пространство

9.  Посочва, че авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията все по-трудно получават достъп не само до основните летища, но и до регионалните летища, тъй като нарастващото търсене от страна на търговското въздухоплаване подлага на напрежение наличността на слотовете и стоянките за самолети;

10.  Настоява Комисията и държавите-членки, чрез техните летищни органи, да разрешат тези проблеми чрез прилагане на мерки за оптимизиране използването на съществуващия капацитет посредством по-добро планиране и развитие на съвременните технологии, както е предвидено в Плана за действие на Комисията по отношение на капацитета, ефективността и безопасността на летищата в Европа ("План за действие на Комисията");

11.  Очаква становището на Общностната обсерватория за капацитета на летищата относно разработването на мерки за подобряване на капацитета на европейската мрежа от летища и очаква обсерваторията да играе важна роля при изпълнението на Плана за действие на Комисията;

12.  Вярва, че хеликоптерът може да бъде важно средство за придвижване на къси разстояния между летища и настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да го включат в стратегиите за повишаване на капацитета;

13.  Насърчава държавите-членки и регионалните и местните органи да инвестират в модернизацията и изграждането на малки и средни летища, които са от голямо значение за авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията;

14.  Насърчава държавите-членки да инвестират в специфична инфраструктура, необходима за операциите и престоя на самолетите от авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията;

15.  Насърчава държавите-членки, а също така регионалните и местните органи да включват всички заинтересовани страни в процесите на консултация с цел предназначаване, ако това е целесъобразно, на потенциални или вече съществуващи летища специално за целите на авиацията с общо предназначение и на бизнес авиацията; що се отнася до изведени от експлоатация военни летища, в процеса на консултации следва да бъдат включени и военните органи;

16.  Счита за жизнено важно разделянето на зони на въздушното пространство в близост до малките и средни летища да бъде подходящо за авиацията с общо предназначение и за бизнес авиацията и всяка промяна на тези зони да бъде предшествана от консултации със съответните ползватели;

17.  Подчертава, че на бизнес авиацията следва да бъде предоставен, когато това е възможно, подходящ достъп до основните летища, така че тя да може да свързва регионите на Европа с нейните икономически центрове и призовава настоятелно и спешно Комисията да проучи и до края на 2009 г. да изготви доклад до Парламента относно необходимостта от адаптиране на съответните разпоредби на действащия регламент за разпределяне на слотовете;

18.  Подчертава необходимостта от разработване на европейско равнище на хармонизиран подход за гарантиране на съгласуването между летищните слотове и плановете на полетите, призовава Комисията да предложи подходящи мерки и да насърчава участието в тази дейност на европейските координатори на летища;

19.  Очаква, че въвеждането на система на управление на въздушното движение с модерни и новаторски технологии в рамките на съвместния проект SESAR (проект за изграждане на европейска система от ново поколение за ръководство на въздушното движение) ще допринесе за преодоляване на фрагментирането на европейското въздушно пространство и прогнозираното му претоварване и значително ще увеличи капацитета на въздушното пространство, което ще е от полза за всички потребители на въздушното пространство, включително авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията;

20.  Подчертава обаче, че програмата SESAR трябва напълно да отчита особеностите на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията и да донесе реални ползи на сектора, без да налага излишно бреме върху него;

21.  Счита, че една от целите трябва да бъде предоставянето на достъп на всички, които осъществяват полети съгласно правилата за визуален полет, до информация за трафика и метеорологична и аеронавигационна информация, които да са лесни за използване и с добро съотношение разходи - ефективност;

22.  Настоява законодателството относно "Единно европейско небе" и SESAR да не водят до непропорционални и прекалено скъпо струващи технически изисквания за малките въздухоплавателни средства, осъществяващи полети по правилата за визуален полет, като същевременно признава изцяло, че всяко въздухоплавателно средство, което използва контролирано въздушно пространство, трябва да разполага с оборудване, осигуряващо подходящо равнище на безопасност, като например уреди за определяне на местоположението;

Устойчивост на околната среда

23.  Счита, че авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията имат по-слабо въздействие върху околната среда по отношение на емисиите на CO2 и шума в сравнение с търговското въздухоплаване;

24.  Счита за необходимо обаче емисиите да се намалят посредством допълнително подобряване на екологичните показатели на по-малките въздухоплавателни средства, като се използват по-чисти горива и се насърчават научните изследвания, технологичното развитие и новаторството; в тази връзка подчертава важността на такива инициативи като "Чисто небе" и CESAR;

25.  Отбелязва, че по-голямата част от авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията остава извън обхвата на Директивата за включване на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове;

26.  Счита, че проблемът с шума трябва да се разрешава на национално и местно равнище в съответствие с принципа на субсидиарност и че картографирането на шума е едно от средствата за предоставяне на балансирана методология за гарантиране на развитието на летищата без създаване на значително шумово замърсяване за местните жители;

Други въпроси

27.  Счита, че тези, които взимат политически решения, трябва да разполагат с подходящи данни и статистическа информация за авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията, за да могат напълно да разбират сектора и следователно да са в състояние да го регламентират по подходящ начин; поради това призовава Комисията и Евростат да разработят и приложат системен подход за събирането и обмена на международни и европейски данни;

28.  Приветства поясняването на правните определения от страна на Комисията, включително определението на частична собственост, и припомня, че на този въпрос е обърнато внимание в преразгледания регламент за EASA и в правилата за прилагане му, които в момента се изготвят;

29.  Призовава Комисията да вземе подходящи мерки за улесняване на достъпа до световните пазари на самолетостроителната промишленост на ЕС в областта на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията;

30.  Счита, че е необходимо интересите на авиацията с общо предназначение и на бизнес авиацията да бъдат взети предвид при разработването на външната политика на ЕС в областта на авиацията, по-специално що се отнася до трансатлантическите полети;

31.  Призовава Комисията да засили подкрепата за научноизследователските и развойни дейност и новаторството в областта на въздухоплаването, по-специално от страна на МСП, които проектират и строят въздухоплавателни средства за авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията;

32.  Счита за важно насърчаването на авиацията за развлекателни и спортни цели, а също и на европейските аероклубове, които са важен източник на професионални умения за целия сектор на въздухоплаването;

33.  Призовава Комисията да отчита важната роля, която този сектор на авиацията играе и може да продължи да играе в развитието на професионалното обучение на пилотите;

34.  Приканва Комисията да докладва на Парламента до края на 2009 г. относно постигнатия напредък по отношение на повдигнатите в този доклад въпроси;

o
o   o

35.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) OВ L 8, 13.1.2009 г., стр. 3. (2) OВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 1. (3) OВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 10. (4) OВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 20. (5) OВ L 79, 19.3.2008 г., стр. 1. (6) OВ L 14, 22.1.1993 г., стр. 1. (7) OВ L 94, 4.4.2007 г., стр. 3. (8) OВ L 94, 4.4.2007 г., стр. 18. (9) OВ L 64, 2.3.2007 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 3 февруари 2009 г. относно доставки на развойни продукти: Насърчаване на иновациите с цел обезпечаване устойчивостта и високото качество на обществените услуги в Европа (2008/2139(INI))

P6_TA(2009)0037 A6-0018/2009

Европейският парламент,

–   като взе предвид Съобщението на Комисията от 14 декември 2007 г. "Доставки на развойни продукти: Насърчаване на иновациите с цел обезпечаване устойчивостта и високото качество на обществените услуги в Европа" (COM(2007)0799) ("Съобщението на Комисията"),

–   като взе предвид Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки(1),

–   като взе предвид Директива 2004/17/EО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги(2),

–   като взе предвид тълкувателното съобщение на Комисията относно прилагането на правото на Общността в областта на обществените поръчки и концесии по отношение на институционализирани публично-частни партньорства (ИПЧП)(3),

–   като взе предвид всички приложими правила за конкуренция относно държавните помощи и права върху интелектуална собственост,

–   като взе предвид Съобщението на Комисията от 21 декември 2007 г. относно инициатива за водещи пазари в Европа (COM(2007)0860), както и консултацията на Комисията относно създаването на мрежи за обществени поръчки в подкрепа на тази инициатива,

–   като взе предвид Съобщението на Комисията от 25 юни 2008 г. "Мисли първо за малките!" – "Small Business Act" за Европа (COM(2008)0394), както и работния документ на Комисията от 25 юни 2008 г. относно европейския кодекс за най-добри практики, улесняващи достъпа на МСП до договори за възлагане на обществени поръчки (SEC(2008)2193),

–   като взе предвид Съобщението на Комисията от 13 септември 2006 г. "Да приложим знанието на практика: Широкообхватна иновационна стратегия за ЕС" (COM(2006)0502) и резолюцията на Европейския парламент от 24 май 2007 г.(4),

–   като взе предвид работния документ на Комисията от 23 февруари 2007 г. "Ръководство за справяне с новаторските решения в областта на обществените поръчки: 10 елемента на добрата практика" (SEC(2007)0280),

–   като взе предвид доклада на независимата експертна група относно научно-изследователската и развойна дейност и иновациите "Създаване на иновационна Европа"(5) (доклада Aho),

–   като взе предвид становището на Комитета на регионите относно доставките на развойни продукти: Насърчаване на иновациите с цел обезпечаване устойчивостта и високото качество на обществените услуги в Европа(6),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на Комисията по правни въпроси (A6-0018/2009),

А.   като има предвид, че Лисабонската стратегия призовава държавите-членки да увеличат инвестициите в научно-изследователска и развойна дейност до 3% от БВП – ключов ангажимент за насърчаване на иновациите и основаната на знанието икономика;

Б.   като има предвид, че в доклада Aho обществените поръчки се посочват като стратегически инструмент за постигането на тази цел;

В.   като има предвид, че Комисията и държавите-членки трябва да подпомогнат създаването на необходимата експертиза за най-добро оползотворяване на препоръките в съобщението на Комисията;

Г.   като има предвид, че в момента Комисията не разполага с налични инструменти за насърчаване на пилотни проекти за доставки на развойни продукти и инициативата за това е изцяло в ръцете на държавите-членки;

1.  Приветства съобщението на Комисията и подкрепя предложения модел за разпределяне на рисковете/ползите от доставките на развойни продукти като един от двигателите на иновациите;

2.  Одобрява доклада Aho и по-специално мнението, че държавите-членки следва да използват обществените поръчки за насърчаване търсенето на иновационни стоки чрез подобряване на качеството и достъпността на обществените услуги;

3.  Отбелязва, че въпреки съществуването на многобройни европейски научноизследователски програми, техните резултати още не са оползотворени от публични органи чрез обществени поръчки;

4.  Отбелязва вниманието, което вече е отделено на доставките на развойни продукти, по-специално в САЩ, Китай и Япония, които активно разработват този потенциал посредством редица инструменти на обществената политика, като проектът за оценка на изпълнението при придобивания в областта на отбраната (DAPA) в САЩ;

5.  Счита, че доставките на развойни продукти представляват един недостатъчно използван двигател, задвижен от иновациите растеж в ЕС със значителен потенциал за постигане на високо качество и лесна достъпност на обществените услуги като например здравеопазване и транспорт, както и справяне със социалните предизвикателства на климатичните промени, устойчивата енергия и застаряващото население;

6.  Изразява съжаление, че голям брой публични органи не осъзнават потенциала на доставките на развойни продукти и все още не действат като "интелигентни потребители";

7.  Счита, че оптималните ползи от тази инициатива ще се реализират само ако възлагащите органи включат иновациите като една от целите в тяхната програма за обществени поръчки;

8.  Отбелязва, че доставките на развойни продукти могат да се извършват в рамките на съществуващата правна рамка на Директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО, които изключват услугите за научно-изследователска и развойна дейност извън обхвата си(7), освен ако предоставяните услуги не бъдат изцяло заплатени от възлагащия орган и ползите от тях не бъдат единствено за възлагащия орган;

9.  Настоятелно призовава държавите-членки да направят внимателен преглед на националното си законодателство, за да се гарантира, че при доставките на развойни продукти публични органи не са ограничени посредством несъществуващо, невярно или ненужно сложно транспониране на съответното освобождаване и от ненужно обстойни национални изисквания за възлагане на обществена поръчка и модели за обществени поръчки;

10.  Въпреки характерния подход, възприет при доставките на развойни продукти, отбелязва, че добрите принципи на доставки следва да продължават да се прилагат, а именно прозрачност и конкурентоспособност, за да се гарантира, че интегрираните крайни продукти задоволяват нуждите на потребителите;

11.  Подкрепя съобщението на Комисията, което предоставя възможна идейна основа за доставките на развойни продукти и изпълнението им, но счита, че съществуват някои несъответствия по отношение на начина на прилагане на предложената процедура, по-специално на местно и регионално равнище;

12.  Счита, че що се отнася до местните и регионалните органи, все още не съществува достатъчно информация относно продължаващите да съществуват пречки, които ги възпрепятстват да осъществяват доставките на развойни продукти с цел да насърчават истински иновационни решения в обществен интерес;

13.  Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да работят заедно, за да се гарантира, че възлагащите органи в местните, регионални и други органи извън централната администрация развиват необходимата експертиза за осъществяване на иновационни доставки;

14.  Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да предоставят на местните и регионалните възлагащи органи насоки и инструменти за обучение, които показват по какъв начин могат да се използват доставките на развойни продукти в областта на научно-изследователска и развойна дейност;

15.  Следователно приветства инициативата на Комисията за финансиране на добри практики и обучение в сферата на доставките на развойни продукти в работната програма за 2009 г. на Седма рамкова програма;

16.  Приветства горепосочения работен документ на Комисията относно 10-те елемента на добрата практика за иновационни решения в областта на обществените поръчки, както и по-общите дейности на Pro Inno Europe в подкрепа на иновациите; призовава Комисията да изготви подобно ръководство за най-добри практики относно доставките на развойни продукти;

17.  Счита, че доставките на развойни продукти имат много голям потенциал като крачка напред към вграждането на иновационни форми на обществени поръчки, но признава необходимостта от специализирани умения за обществени поръчки, както и от спонсориране от страна на държавите-членки, в партньорство с предприятия, университети и образователни центрове, на свързани с обучение дейности за разработването на инструменти за управление;

18.  Призовава компетентната генерална дирекция на Комисията да си сътрудничи с всяка друга при съставянето на изчерпателен, лесен за разбиране, но правно недвусмислен справочник, написан на всички официални езици, с практически примери, показващи как съответните правни принципи могат на практика да бъдат прилагани правилно, по-специално за използване от страна на малки и средни предприятия (МСП) и възлагащи органи;

19.  Настоятелно призовава Комисията в справочника да предостави по-специално практически примери за разпределяне на рисковете и ползите в съответствие с пазарните условия; в допълнение на това счита, че правата върху интелектуалната собственост трябва да бъдат безусловни в компаниите, които участват в доставки на развойни продукти, тъй като САЩ и Япония работят въз основа на този модел, който насърчава много компании да се включат в процедурите за доставки на развойни продукти;

20.  Отбелязва по-специално значението за успеха на доставките на развойни продукти от разработване на модел за разпределяне на рисковете/ползите според пазарните условия и получаването на права върху интелектуална собственост в участващите предприятия;

21.  Призовава държавите-членки и Комисията да определят в иновационната политика средносрочни и дългосрочни предизвикателства за обществото, които да бъдат решени чрез технологични решения, разработени посредством доставки на развойни продукти; изразява мнение, че такива решения биха могли да включват конкурси за проект и фондове като американския Driverless Vehicle Challenge;

22.  Счита, че прехвърлянето на знания между иновационни в технологическо отношение университети, изследователски центрове и възлагащи органи съставлява неделима част от успешните доставки на развойни продукти;

23.  Отбелязва, че европейските иновационни агенции като например VINNOVA в Швеция, Tekes във Финландия, Senternovem в Нидерландия и Innovation Norway са неделима част от прехвърлянето на знания между бъдещи клиенти и изследователи; чрез насърчаване на сътрудничеството между страните, включени в научноизследователска и развойна дейност, те съдействат за разбирането на доставките на развойни продукти; следователно насърчава държавите-членки да разглеждат работата на тези агенции като отправна точка за дейността им;

24.  Отбелязва значението на технологичните платформи на ЕС при предоставянето на рамка за определяне на приоритетите на научноизследователска и развойна дейност и при свързването на готовите за разработване иновации с нуждите на бъдещите клиенти; отбелязва също така, че технологичните платформи могат да приравнят ранното развитие на пазара на нови технологии с нуждите на публичните органи; следователно призовава Комисията да гарантира по-добро участие на технологичните платформи в доставките на развойни продукти;

25.  Приветства инициативата на Комисията за водещи пазари като силен катализатор за използването на доставките на развойни продукти в подкрепа на иновациите с оглед създаване на ключови мащабни пазарни, като отбелязва по-конкретно инициативата за създаване на мрежи за обществени поръчки в подкрепа на инициативата за водещи пазари;

26.  Приветства усилията на Комисията за по-добър достъп до обществени поръчки на МСП в ЕС в европейския кодекс за най-добри практики на Small Business Act;

27.  Приветства разяснението на Комисията, че процедурите за доставки на развойни продукти могат да се провеждат от възлагащите органи по време на всички етапи от разработването и разгръщането на нов продукт или услуга, а не само за фундаментални научни изследвания; отбелязва, че този всеобхватен подход насърчава достъпа на МСП до обществени поръчки;

28.  Приветства предложението на Комисията за изясняване на ролята на публичните органи при насърчаването на научноизследователска и развойна дейност и стимулирането на иновациите посредством дейностите им, свързани с доставки; подчертава, че политиките на доставки на държавите-членки не следва да бъдат твърде установени, при положение, че доставките на развойни продукти на практика могат да бъдат организирани по различен начин, така че да отговарят на специфичните проекти и нужди, като същевременно са в съответствие с правилата на Общността;

29.  Счита, че концепцията за доставки на развойни продукти е важна, но се опасява, че ще бъде безуспешна при включването й в МСП, докато не се разбере ясно как трябва да функционират доставките на развойни продукти, по-специално в трансграничен контекст; посочва, че основният принцип на доставките на развойни продукти, по-специално фактът, че публични органи не запазват всички ползи, които произтичат от научно-изследователската и развойна дейност, а всяка компания запазва правата на собственост по отношение на новите идеи, които създава, гарантира, правна сигурност и защита на идеите на участващите сфери на дейност;

30.  Признава, че МСП могат да се възползват от доставките на развойни продукти посредством разпределяне на риск (предвид техните по-ограничени възможности за инвестиции), постепенен растеж (в размер и опит) по време на всеки етап от процеса на научно-изследователска и развойна дейност и рационализирания процес на предлагане на цена в сравнение с традиционните обществени поръчки;

31.  Призовава Комисията да консолидира тези стратегии в една политика за обществени поръчки с цел да се насърчат иновациите посредством обществени поръчки, доставки на развойни продукти, развитие на водещи пазари и разрастване на МСП посредством обществени поръчки;

32.  Счита, като част от една консолидирана стратегия за насърчаване на иновациите посредством доставки на развойни продукти, че обществените кампании биха осигурили по-добър климат на възлагащите органи да инвестират повече в дейности за насърчаване на иновациите с по-дългосрочна възвращаемост на инвестициите; в тази връзка подпомага възможностите за създаване на контакти между местните, регионални и национални публични органи по отношение на доставките на развойни продукти;

33.  Счита, че доставките на развойни продукти могат да работят по-ефективно, ако съществуват достатъчно стимули публичните органи да навлязат в пазарите на научноизследователска и развойна дейност и доставчиците да бъдат включени в правителствени проекти; следователно отбелязва, че финансовите стимули са изключително важни за разбирането на доставките на развойни продукти и че в някои държави-членки те вече съществуват, където съществена част от разходите за първата доставка на развойни продукти може да се поеме от централния орган;

34.  Счита, че в обхвата на програмите на Общността за стимулиране на иновациите трябва да се обмислят финансови стимули за публичните органи в ЕС с цел съвместно предприемане на доставки на развойни продукти от иновационните технологии на водещите пазари и други области от общ европейски интерес;

35.  Отбелязва, че такива пилотни действия на Общността биха имали полза от един автоматичен преглед на Комисията и широко оповестяване на практическия опит и клаузите в договорите, даващи възможност на доставчиците да се позовават на добри прецеденти, които също биха могли да се използват в едно ръководство за най-добрите практики;

36.  Установява необходимостта от европейски пилотен проект в контекста на доставките на развойни продукти, за да покаже с пример подход за прилагане, който гарантира максимална правна сигурност и защита на сферите на дейност, по-специално за МСП, които по определение са най-неустойчивите страни в сравнение с възлагащите органи и големите предприятия, които в повечето случаи са включени в публичните доставки;

37.  Отбелязва, че укрепването на доставките на развойни продукти остава един от начините сред голяма част от държавите-членки за по-голямо участие в иновациите и научно-изследователската дейност; поради тази причина призовава държавите-членки да насърчават иновациите чрез ангажиране на всички участници, включително университети, научно-изследователски институти и други органи, които участват в насърчаването на икономическото развитие, така че публичните органи да се ангажират по-добре с иновационата инициатива; счита, че това ангажиране следва да бъде включено в последователна стратегия за научно-изследователска дейност, иновации и развойна дейност;

38.  Препоръчва на Комисията и на държавите-членки, с цел насърчаване на конкуренцията да се подкрепи използването на електронни системи за обществени поръчки и да се стимулира създаването на динамични процедури за улесняване на процеса на доставки на развойни продукти;

39.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114. (2) ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 1. (3) ОВ C 91, 12.4.2008 г., стр. 4. (4) ОВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 455. (5) http://ec.europa.eu/invest-in-research/action/2006_ahogroup_en.htm. (6) ОВ C 325, 19.12.2008 г., стр. 44. (7) Член 16, буква е) от Директива 2004/18/ЕО и член 24, буква д) от Директива 2004/17/ЕО.

Резолюция на Европейския парламент от 3 февруари 2009 г. относно втория стратегически преглед на енергийната политика (2008/2239(INI))

P6_TA(2009)0038 A6-0013/2009

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 13 ноември 2008 г., озаглавено "Втори стратегически енергиен преглед ‐ План за действие на ЕС за енергийна сигурност и солидарност" (COM(2008)0781), ("Съобщение относно втория стратегически преглед на енергийната политика"),

–   като взе предвид Зелената книга на Комисията от 13 ноември 2008 г., озаглавена "Към сигурна, устойчива и конкурентоспособна европейска енергийна мрежа" (COM(2008)0782),

–   като взе предвид доклада на Комисията от 13 ноември 2008 г. относно въвеждането на програмата за трансевропейски енергийни мрежи през периода 2002‐2006 г. (COM(2008)0770),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 13 ноември 2008 г. относно Директива 2004/67/ЕО от 26 април 2004 г. относно мерките за гарантиране сигурността на снабдяването с природен газ (COM(2008)0769),

–   като взе предвид предложението на Комисията от 13 ноември 2008 г. за директива на Съвета относно налагане на задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти (COM(2008)0775),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 13 ноември 2008 г., озаглавено "Енергийна ефективност - как да се постигне двадесетпроцентната цел" (COM(2008)0772),

–   като взе предвид предложението но Комисията от 13 ноември 2008 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно енергийните характеристики на сградите (преработена версия) (COM(2008)0780),

–   като взе предвид предложението на Комисията от 13 ноември 2008 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно посочването на консумацията на енергия и други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, на етикети и в стандартна информация за продуктите (преработена версия) (COM(2008)0778),

–   като взе предвид предложението на Комисията от 13 ноември 2008 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други съществени параметри (COM(2008)0779),

–   като взе предвид предложението на Комисията от 26 ноември 2008 г. за директива на Съвета за създаване на общностна рамка за ядрена безопасност (COM(2008)0790),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 13 ноември 2008 г., озаглавено "Европа може допълнително да пести енергия чрез комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия" (COM(2008)0771),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 13 ноември 2008 г., озаглавено "Вятърна енергия от разположени в морето инсталации: необходими действия за постигане на целите на енергийната политика за 2020 г. и за последващи периоди" (COM(2008)0768),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 13 ноември 2008 г., озаглавено "Актуализиране на примерната ядрена програма в контекста на втория стратегически енергиен преглед" (COM(2008)0776),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 10 януари 2007 г., озаглавено "Ограничаване на глобалното изменение на климата до 2 градуса по Целзий - пътят до 2020 година и след това" (COM(2007)0002),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 23 януари 2008 г., озаглавено "20% - 20% до 2020 година: Възможностите на Европа пред климатичните промени" (COM(2008)0030),

–   като взе предвид предложението на Комисията от 23 януари 2008 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници (COM(2008)0019),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2008 г., озаглавено "Европейски план за икономическо възстановяване" COM(2008)0800),

–   като взе предвид своята позиция от 4 април 2006 г. относно общата позиция на Съвета за приемането на Решението на Европейския парламент и на Съвета за определяне на насоките за трансевропейските енергийни мрежи и за отмяна на Решение 96/391/ЕО и Решение № 1229/2003/ЕО(1),

–   като взе предвид своята резолюция от 10 май 2007 г. относно оценка на Евратом: 50 години европейска политика за ядрена енергия(2),

–   като има предвид своята резолюция от 25 септември 2007 г. относно пътната карта за възобновяемите енергийни източници в Европа(3),

–   като взе предвид своята резолюция от 26 септември 2007 г. "Към обща европейска външна политика в областта на енергетиката"(4),

–   като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2007 г. относно конвенционалните енергийни източници и енергийни технологии(5),

–   като взе предвид своята резолюция от 31 януари 2008 г. по плана за действие за енергийна ефективност: реализиране на потенциала(6),

–   като взе предвид своята резолюция от 13 март 2008 г. относно Световния фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия(7),

–   като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2008 г. относно европейски стратегически план за енергийните технологии(8),

–   като взе предвид своята позиция от 18 юни 2008 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/54/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия(9),

–   като взе предвид своята позиция от 9 юли 2008 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/55/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ(10),

–   като взе предвид своята позиция от 18 юни 2008 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1228/2003 относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия(11),

–   като взе предвид своята позиция от 9 юли 2008 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1775/2005 относно условия за достъп до газопреносни мрежи(12),

–   като взе предвид своята позиция от 18 юни 2008 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно създаването на Агенция за сътрудничество между енергийните регулатори(13),

–   като взе предвид своята резолюция от 18 ноември 2008 г. относно подпомагането на ранни демонстрационни дейности за устойчиво развито производство на електроенергия от изкопаеми горива(14),

–   като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет от 8‐9 март 2007 г.,

–   като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет от 13‐14 март 2008 г.,

–   като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет от 15‐‐16 октомври 2008 г.,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на Комисията по външни работи (A6-0013/2009),

A.   като има предвид, че е всяка европейска енергийна политика трябва неразделно и едновременно да преследва три основни цели, а именно ‐ сигурност на доставките и солидарност между държавите членки, борба срещу изменението на климата, включително силна ангажираност за изпълнение на собствените цели на Съюза, и конкурентоспособност;

Б.   като има предвид, че за постигането на гореспоменатите три цели е необходима пълна промяна на парадигмата на енергийната политика, която същевременно да доведе до решения, които отчитат социалните, природозащитни и икономически опасения, както и свързаните със заетостта;

В.   като има предвид, че зависимостта на Европейския съюз от конвенционални енергийни източници и от ограничен брой производители на енергия представлява сериозен риск за стабилността, благополучието и сигурността на енергийните доставки;

Г.   като има предвид, че повишаването на енергийната ефективност трябва да играе централна роля в намаляването на зависимостта от вноса на енергия и в борбата срещу изменението на климата;

Д.   като има предвид, че понастоящем търсенето на енергия в Европейския съюз продължава да расте в повечето сектори, като същевременно потенциалът за енергийна ефективност остава до голяма степен неоползотворен;

Е.   като има предвид, че ЕС към днешна дата внася 50 % от енергията, която консумира, и че този дял би могъл да стигне до 70 % през 2030 г.;

Ж.   като има предвид, че рисковете, които застрашават сигурността на доставките в ЕС, се увеличават от липсата на визия за една икономика, основана на трезв подход към потреблението на енергия, и ниското равнище на инвестициите, особено на местно и регионално равнище, водещо във всички сектори на енергетиката до ситуация, при която капацитетът е достигнал своя предел или е недостатъчен, от което най-вече произтича необходимостта от обновяване на електроцентралите до 2030 г. с прогнозиран размер на инвестицията от 900 млрд. евро;

З.   като има предвид, че спадът на цените на петрола и газа има отрицателен ефект върху планираните инвестиции, което налага подкрепа за всички големи инфраструктурни проекти, които допринасят за вноса на значителни количества газ в Европа, за разнообразяване на източниците и маршрутите и за предотвратяване на рисковете на транзита;

И.   като има предвид, че настоящата икономическа криза допълнително утежнява инвестирането в енергийната инфраструктура;

Й.   като има предвид, че независимо от това, че сценарият на Комисията предвижда намаляване на търсенето на конвенционални източници през следващите две десетилетия, Европа трябва да подкрепи всички планирани инвестиции в нов внос на енергийна инфраструктура; като има предвид, че това ще гарантира безопасен преход към новата европейска енергийна система, очакван през 2020 г.;

К.   като има предвид, че след 2030 г., за да намали значителния риск от недостиг на изкопаеми горива в световен мащаб, ЕС ще трябва да е развил и програмирал нови конкурентоспособни, устойчиви и с ниски емисии на CO2 енергийни технологии и същевременно значително да е намалил консумацията си на енергия;

Л.   като има предвид, че Съюзът спешно трябва да развие големи мрежови инвестиции и да завърши изграждането на вътрешния енергиен пазар, и като има предвид, че инициативи, гледащи напред в бъдещето, като тези за оператор на европейската преносна система и за създаването на единна eвропейска газопреносна мрежа, следва да бъдат насърчавани;

М.   като има предвид, че енергийният сектор и инвестициите в енергийна инфрастуктура се нуждаят от стабилна регулаторна рамка и по-тясно сътрудничество между националните регулатори;

Н.   като има предвид, че разработването на енергийни мрежи представлява лост за съществено подобряване на сигурността на доставките, на която следва да се отдели подобаващо място сред приоритетите на европейската енергийна политика;

О.   като има предвид, че електрическият и газовият сектор се нуждаят от стабилна и предсказуема регулаторна рамка, поради което е необходимо предоставянето на широки правомощия на Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори (Агенцията), с цел допринасяне за хармонизиране на националните регулаторни рамки и за избягване на несигурността до която може да доведе процедурата по комитология;

П.   като има предвид, че за да се допринесе за целите на гарантиране на сигурността на доставките, местните конвенционални енергийни източници на Съюза трябва да се експлоатират в държавите-членки, в които се намират съобразно националното и общностното законодателство в областта на опазването на околната среда;

1.  Призовава държавите-членки да възприемат този стратегически преглед като основа за енергийната политика на Европа и амбициозен план за действие за периода 2010 - 2012 г.;

2.  Потвърждава определената за 2020 г. тройна цел за намаляване с 20% на емисиите на парникови газове - с 30% в случай на постигане на международно споразумение за намаляване на потреблението на енергия с най-малко 20%, и за най-малко 20 % дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия; призовава Европейския съюз и държавите-членки да се превърнат в енергийно най-ефективната икономика за да допринесат активно за постигането на целта за ограничаване на глобалното изменение на климата до 2 градуса по Целзий; призовава Европейския съюз и държавите-членки да намалят емисиите си от парникови газове с най-малко 80% до 2050 г.; призовава Комисията, след консултация със заинтересованите страни, да подготви енергийни сценарии, които да илюстрират възможните начини за постигане на посочените цели и да представят съпътстващите ги технически и икономически хипотези;

3.  Твърдо счита, че намаляването на потреблението на енергия е абсолютен приоритет за постигането на целите за устойчиво развитие, иновациите, създаване на нови работни места и конкурентоспособност, и че то също така представлява едно изключително ефикасно и евтино средство за подобряване на енергийната сигурност;

4.  Призовава Комисията и държавите-членки да направят целта за 20% намаление на потреблението на енергия до 2020 г. правно обвързваща за държавите-членки и да предложат и изпълнят последователни мерки за нейното постигане;

5.  Призовава държавите-членки да си поставят като цел повишаването на енергийната ефективност с 35% и увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници с 60% до 2050 г.;

6.  Призовава Комисията да подкрепи всички планирани инвестиции в нов внос на енергийна инфраструктура и възобновяеми енергийни технологии, с цел решаване на проблема с намаляващите цени на петрола и газа, което има отрицателно въздействие върху планираните инвестиции;

Европейска енергийна политика

7.  Призовава държавите-членки да говорят в един глас предвид нарастващите рискове, застрашаващи Европейския съюз в областта на енергийната сигурност; отбелязва, че в момента техните действия не съответстват на това желание; счита за абсолютно наложително, в името на сигурността на доставките, солидарността и ефективността на преговорите за определяне на международната нормативна рамка, Комисията да предложи на Парламента и на Съвета да изготвят Европейска енергийна политика, която да зачита съответните отговорности и компетентност на Европейския съюз и на държавите-членки: международни отношения, енергийна ефективност, борба срещу изменението на климата, по-нататъшно развитие на вътрешния пазар, водене на преговори за сключване на международни договори, прогнози за бъдещето и диалог с производителите и транзитиращите страни, изследвания в областта на енергетиката и диверсифициране на енергийните доставки;

8.  Призовава Комисията да допринесе за това Европа да говори на един глас с производителите от трети страни чрез развитието на ползотворна взаимозависимост и да подкрепи укрепването на търговските позиции на дружествата на ЕС по отношение на държавните дружества на трети държави;

9.  Смята, че енергийната солидарност трябва да се превърне в голяма европейска кауза на европейско, регионално и двустранно равнище и че нарушението на доставките на енергия за една държава-членка засяга доставките за Европейски съюз като цяло;

10.  Подчертава значението на местните инициативи в борбата срещу изменението на климата; одобрява мерките, целящи насърчаване на енергийната ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници, като програмите за финансиране по линия на политиката на сближаване, политиката на зелено данъчно облагане или приноса на "Конвента на кметовете", и подкрепя в тази връзка идеята за "Съвет на островите" за разпространение на най-добрите практики и развитие на високо енергийно ефективни общности и градове, използващи възобновяеми енергийни източници;

11.  Счита, че една подходяща Европейска енергийна политика трябва да се основава на балансирано съчетаване на енергийни източници, включващо използването на невъглеродни енергийни източници и изкопаеми горива с най-ниски въглеродни емисии и на нови технологии, които позволяват значително намаляване на емисиите на парникови газове от твърди изкопаеми горива;

12.  Смята, че държавите-членки следва да разработят национални стратегии за борба срещу енергийната бедност на тяхна територия;

13.  Смята, че разпределението на задачите между предприятията и вземащите политически решения, според което предприятията носят отговорността за сигурността на доставките, е доказало своите предимства и поради това следва да бъде запазено по принцип; призовава вземащите политически решения в бъдеще да приемат повече съпътстващи мерки за търговските дейности, предвид усложняващата се глобална обстановка;

14.  Припомня ангажиментите, поети от държавите-членки при подписването на Договора от Лисабон, да се борят срещу изменението на климата и да бъдат солидарни в условията на енергийна криза;

15.  Счита, че ратифицирането на Договора от Лисабон ще даде нов тласък на всички усилия за създаване на обща Европейска енергийна политика;

Сигурност на доставките

16.  Приветства Плана за действие на Европейския съюз за енергийна сигурност и солидарност;

Насърчаване на необходимата инфраструктура за нуждите на ЕС

17.  Отбелязва значителното закъснение в изграждането на приоритетни транспортни и енергийни мрежи от общоевропейски интерес; подчертава, че това ниско равнище на инвестициите забавя пълноценното функциониране на вътрешния пазар и води до достигането на пределния капацитет на всички сектори на енергетиката и дори до недостатъчен капацитет; отбелязва също така, че промишлеността е само частично отговорна за това и призовава държавите-членки по-добре да ангажират своите граждани, на първо място като ги информират за нуждите от нова инфраструктура и от енергийни проекти; призовава следователно националните регулаторни органи да направят възможното в рамките на своите компетенции, за да се ускорят инвестициите;

18.  Отбелязва, че новата вълна от инвестиции трябва да бъде ориентирана към бъдещето и да взема предвид промените в начините на потребление и производство на енергия, както и необходимостта от съчетаване на децентрализираните енергийни системи с големи възобновяеми източници;

19.  Отбелязва, че Европейският съвет определи цел за постигане на 10%-но равнище на взаимосвързаност на мрежите за газ и електричество на държавите-членки;

20.  Приветства идеята за увеличаване на европейското финансиране с цел насърчаване инвестициите в мрежите; отбелязва с интерес предложението на Комисията за отпускане - в рамките на Европейския план за икономическо възстановяване от 2008 г. - на 5 милиарда евро неизползвани бюджетни средства за 2008/2009 г. за изграждането на нови енергийни връзки; призовава Парламента да вземе активно участие в процеса на вземане на решения във връзка със съставянето на крайния списък от проекти; счита, че Европейската инвестиционна банка следва да играе по-голяма роля при предоставянето на средства за енергийна ефективност, възобновяеми източници на енергия и научноизследователски и развойни проекти;

21.  Призовава Комисията и държавите-членки да работят активно за повишаване на броя на операторите на енергийния пазар и по-конкретно да приемат мерки за насърчаване на производството на енергия от малки и средни предприятия (МСП) и за тяхното навлизане на пазара;

22.  Подчертава значението на развитието на връзки между преносните мрежи за природен газ и електроенергия, които преминават през Централна и Югоизточна Европа, в посока север–юг, напомняйки че мрежите в прибалтийския регион следва да бъдат развити и интегрирани в западноевропейската мрежа; подчертава необходимостта от отделяне на специално внимание на развитието на Балтийски план за свързване на енергийните системи, обхващащ природния газ, електроенергията и съхранението на енергия през 2009 г.; подкрепя също така изграждането на връзки с острови, и отдалечени и изолирани райони в Европейския съюз;

23.  Поради същите причини настоява за изграждането на връзки с югозападна Европа, и по-специално между Иберийския полуостров и северна Франция;

24.  Припомня, че вече съществуват трансгранични връзки между няколко страни; посочва, че регионални инициативи като напр. Петстранният форум са разработили практически и приложими решения, които тласкат напред интеграцията на вътрешния пазар; насърчава тези инициативи да продължат успешната си работа;

25.  Призовава Комисията да предложи адекватни мерки за насърчаване на взаимното свързване и развитие на електрическите мрежи, за да се позволи оптимизирано интегриране и балансиране на променливото производство на възобновяема енергия на сушата и в открито море;

26.  Приветства намерението да се представи план за крайбрежна мрежа в Северно море, за да се използва огромния потенциал на вятърната енергия там; приветства в тази връзка създаването на европейска "супермрежа" чрез свързването на мрежовите инфраструктури в Северно море с тези от средиземноморския и балтийския район;

27.  Призовава Комисията и държавите-членки да осигурят подходяща законова уредба и да позволят недискриминативен достъп, до нова инфраструктура, напр. до енергийната мрежа в Северно море;

28.  Смята, че ЕС трябва да продължи значително и възможно най-бързо да диверсифицира и да увеличава сигурността на енергийните източници; призовава Комисията и Чешкото председателство да представят нов, амбициозен и далновиден план за диверсификация на следващия Европейски съвет;

29.  Изразява подкрепата си за проекти за разнообразяване на източниците и пътищата за доставка, и по-специално развитието на южен газопреносен коридор, включващ проектите Набуко, междусистемния газопровод Турция-Гърция-Италия и Южен поток; подчертава необходимостта да се работи с държавите, имащи отношение към тези проекти, най-вече в Каспийския район; счита, че в дългосрочен план е особено важно, когато политическите условия позволяват това, доставките от други страни в региона, като Узбекистан и Иран, да съставляват допълнителен важен източник на доставки за Европейския съюз;

30.  Изразява също така своята подкрепа за завършването на проекта Медгаз на Алжир, Испания и Франция за доставка на алжирски природен газ за континентална Европа, считан от Европейската комисия за проект от общоевропейски интерес в Приоритетния план за взаимно свързване за по-нататъшно диверсифициране на пътищата на доставка на природен газ за Европа;

31.  Подкрепя с оглед намаляването на вътрешния добив на природен газ и на промените в енергийната смес на много държави-членки бързото изпълнение на всички запланувани към сегашния момент инфраструктурни проекти, свързани с природния газ или електроенергийната инфраструктура, за да се гарантира и за в бъдеще задоволяване на търсенето;

32.  Счита, че отношенията и партньорството с ключови доставчици на енергия, транзитиращи страни и страни потребители са важни и трябва да бъдат задълбочени; въпреки това изтъква, че задълбочаването на тези отношения и партньорства при никакви обстоятелства не следва да е за сметка на основополагащите ценности на Съюза, в частност по отношение на зачитането на човешките права; в тази връзка подчертава, че изграждането на доверие и по-задълбочени и правно обвързващи взаимоотношения между Европейския Съюз и страните производители и транзитиращите страни следва да върви ръка за ръка с насърчаването и зачитането на демокрацията, правата на човека и правовата държава; призовава за разработването и приемането на политики и конкретни мерки за тази цел;

33.  В тази връзка призовава за тристранен договор между ЕС, Русия и Украйна относно транзитирането на природен газ от Русия за ЕС, който да гарантира сигурността на доставките през следващите години;

34.  Призовава Комисията да засили усилията си за намиране на решение на все още нерешените открити въпроси относно условията за транзитиране на природен газ през Турция по газопровода Набуко;

35.  Счита, че всички държави-членки следва да имат достъп - пряко или чрез други държави-членки, въз основа на механизъм за солидарност - до достатъчен капацитет за втечнен природен газ в Европейския съюз, състоящ се от съоръжения за втечняване в страните производителки, терминали за втечнен природен газ и инсталации, позволяващи регазификация на втечнения газ на кораби; счита, че проектите за изграждане на нови терминали за втечнен природен газ следва да се разглеждат като проекти от европейски интерес поради ключовия им принос за диверсификацията на пътищата за доставка;

36.  Призовава Комисията да даде пълната си подкрепа за инвестиции за изграждането на стратегически съоръжения за съхранение на газ, като важен елемент от европейската енергийна сигурност;

37.  Счита, че капацитетът за нефтопреработка представлява важен допълнителен фактор за осигуряване на енергийната сигурност на Съюза; затова е важно да се подобри равнището на прозрачност на баланса на потреблението и производството, във връзка с капацитета за нефтопреработка, необходим за задоволяване на европейските потребности, и по-специално като се имат предвид безпокойствата във връзка с бъдещите наличности на дизелово гориво;

38.  В съответствие с европейския принцип за енергийна солидарност, призовава за гарантиране на сигурността на доставките и на енергията за прибалтийския регион в условията на икономическа рецесия;

Вътрешен енергиен пазар

39.  Призовава Комисията и държавите-членки да определят стратегически насоки за продължителен период от време, същевременно насърчавайки частните промишлени предприятия да участват в тяхното прилагане, постигайки равновесие между пазарни механизми и регулаторни мерки;

40.  Подчертава необходимостта от създаване на ясна и стабилна правна рамка чрез финализиране преди края на мандата на настоящия Парламент през 2009 г. на преговорите относно законодателния пакет за вътрешния енергиен пазар; подкрепя създаването на независимата Агенция, както е предвидено в гореспоменатото предложение на Комисията за регламент за създаване на Агенцията, която да разполага с широки и независими правомощия в областта на сигурността на доставките и мрежите; приканва държавите членки да подкрепят изпълнението на третия енергиен пакет, и по-специално да започнат да си сътрудничат помежду си с цел насърчаване на регионална и двустранна солидарност с оглед гарантиране на сигурност на доставки на вътрешния пазар;

41.  Приканва държавите-членки и Комисията да създадат големи мрежови инвестиции и да завършат вътрешния енергиен пазар посредством ориентирани към бъдещото инициативи като тези за оператор на европейската преносна система и създаването на единна eвропейска газопреносна мрежа;

42.  Призовава Комисията да изтегли напред във времето и да насрочи за 2020 г. постигането на целта за разработване и завършване на интелигентна взаимосвързана електроенергийна мрежа, като важен елемент за постигането на целите, определени за 2020 г.;

43.  Призовава държавите членки да си сътрудничат за изготвянето на европейски стратегически план, така че да се прогнозират за дългогодишен период необходимите инвестиции за удовлетворяване на бъдещите нужди от производство на електроенергия на базата на проучвания на перспективите за енергийни нужди в средносрочен план; счита, че следва да се предвиди подготвянето на примерен многогодишен план за газовия сектор, за да се очертае обща панорама на потребностите от инвестиции в европейски мащаб;

44.  Призовава държавите-членки и съответните заинтересовани страни да консултират и координират бъдещи планове за трансгранични инфраструктурни инвестиции (мрежи, тръбопроводи, електроцентрали и др.) със съответните страни във всички държави, които биха могли да бъдат засегнати от планирани инвестиции, за да се използват наличните ресурси по най-добрия начин; счита, че създаването на Инфраструктурна координационна група на европейско равнище би подпомогнало усилието за координиране и би допълнило изработването на 10-годишен план за развитие на мрежите, както е предложено в пакета за вътрешния енергиен пазар;

45.  Подчертава, че завършването на вътрешния енергиен пазар ще може да се счита за успех, само ако бъдат премахнати бариерите пред инвестициите и ако се изградят физически връзки, свързващи всички държави-членки към обща енергийна мрежа, и ако този пазар в крайна сметка позволява да се избегне нестабилността на цените на енергията и да се гарантира справедлив пазар за всички производители и електрически мрежи, както и достъп и интеграция на нови енергийни производители и технологии; подчертава, че наскоро преразгледаната директива 2003/87/EО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността(15), дава възможност за оценка на разходите за CO2 по ясен и предвидим начин;

Външни отношения за нуждите на енергията

46.  Приветства Съобщението относно втория стратегически преглед на енергийната политика и в частност нейните предложения относно външна енергийна политика, които до голяма степен са в съответствие с гореспоменатата резолюция от 26 септември 2007 г. изразява разочарование относно липсата на подробни предложения и отново подчертава необходимостта от по-нататъшно увеличаване на усилията на Съюза за разработване на последователна и ефективна обща европейска външна политика в областта на енергетиката с подновен акцент върху страните производители на енергия;

47.  Призовава Комисията да подкрепи включването на така наречената "клауза за енергийна сигурност" в споразуменията за търговия, асоцииране, партньорство и сътрудничество с държави-производителки и транзитиращи държави, които следва да предвиждат кодекс за поведение и забрана на прекъсване на доставките поради търговски спорове и да конкретизират мерки, които да бъдат предприети в случай на едностранно прекъсване на доставките или всякаква едностранна промяна на договорните условия или на условията на доставка от страна на някой от партньорите;

48.  Напомня, че Европейският съюз, дори и с помощта на амбициозни и строго прилагани планове за енергийна ефективност и икономии на енергия, вероятно пак ще бъде зависим в средносрочен план от доставки на изкопаемите енергийни източници от трети страни; поради това призовава за по-активен диалог със страните производителки, както и с тези които осъществяват транзит и други страни потребителки, и в по-общ план за засилено международното сътрудничество за по-голяма прозрачност на световните енергийни пазари и за осигуряване на устойчивото развитие;

49.  Подчертава значението на дългосрочните договори за доставка за развитието на трайни и основаващи се на доверие отношения между държавите производителки и държавите купувачи, както и значението им за осигуряване на необходимите инвестиции нагоре и надолу по веригата;

50.  Приканва Европейския Съюз да си сътрудничи със страните от средиземноморския район и Северна Африка, предвид големия потенциал на тези страни в областта на енергийните източници и съществените възможности за развитие на африканския континент; счита, по-специално, че следва да се проучва и насърчава използването на слънчевата енергия и енергията на вятъра; призовава за включването на общи цели за възобновяемите енергии и енергийна ефективност в рамките на инициативата "Барселонски процес - Съюз за Средиземноморието";

51.  Приканва Европейския съюз да си сътрудничи със страните от Близкия изток предвид големия потенциал на тези страни в областта на енергийните източници;

52.  Подкрепя намерението за договаряне на широкообхватно ново споразумение, което да замени Споразумението от 1997 г. за партньорство и сътрудничество с Русия, включително глава Енергетика, която следва напълно да зачита принципите на Договора за енергийната харта и протоколите към него за транзита; отбелязва, че Русия е подписала, а Украйна е ратифицирала Договора за енергийната харта; припомня, че наред с другото той предвижда механизъм за решаване на спорове, който включва решаване на търговски спорове и спорове, свързани с транзита между съответните страни по договора;

53.  Подчертава необходимостта от включване на Украйна в европейската система за постоянен диалог с Русия, поради ключовата роля, която Украйна играе в качеството си на транзитираща страна;

54.  С цел гарантиране на сигурността на енергийните доставки, настоятелно призовава Комисията да обмисли разширяване на Договора за Енергийна общност между Европейския съюз и Югоизточна Европа с цел включване на трети страни и създаване на нови регионални енергийни пазари със страните съседки по модела на югоизточноевропейската енергийна общност със съседни страни, включително например Евросредиземноморската енергийна общност;

55.  Подчертава необходимостта от включване на Турция в европейската система за постоянен диалог с региона на Каспийско море‐Кавказ, поради ключовата роля, която тя може да играе в качеството си на транзитираща страна; същевременно припомня ангажиментите на Турция като страна кандидатка за привеждане на законодателството в съответствие с достиженията на правото на Общността;

56.  Подчертава геополитическото значение на региона на Черно море за енергийната сигурност на Съюза и за диверсификацията на източниците на доставка на енергия;

57.  Призовава държавите-членки да продължат да задълбочават енергийните връзки с държавите от Латинска Америка в рамките на настоящите и бъдещи споразумения за асоцииране и сътрудничество;

58.  Призовава държавите-членки да използват еврото като способ за структуриране на международните финансови отношения, така че да се намали нестабилността на цените, произтичаща от фактурирането на покупките на нефт и природен газ; приканва Европейския съюз да разгледа по-обстойно въпроса за чуждестранните инвестиции в европейския енергиен сектор като прилага клаузата за реципрочност; счита, че докато не бъде гарантирана реципрочност по отношение на достъпа до пазара, Европейският съюз следва, както предложиха Парламентът и Комисията, да прилага ефективна клауза за трети държави относно придобиването на преносна система или оператор на преносна система;

59.  Призовава Комисията да анализира различни пътища за намаляване на нестабилността на цените на петрола и природния газ; посочва по-специално ролята на прозрачността и на достатъчния капацитет за резервен добив, както и на стимулиращото действие на финансовите спекулации върху образуването на пазарната цена; отхвърля използването на стратегическите петролни запаси за ограничаването на колебанията в цените поради икономически съображения;

60.  Призовава държавите-членки да засилят и координират своите действия по отношение на обезпечаването на пътищата за снабдяване, в частност морски такива;

61.  Призовава държавите-членки да определят най-добрите практики на международно равнище и да засилят технологичното сътрудничество с тези страни с цел използване на чуждия опит в съответната област; в частност, призовава държавите-членки да засилят сътрудничеството си в областта на технологиите с Япония, чиято икономика е изцяло зависима от вноса на енергия и която е развила една от най-ефективните енергийни системи в света;

62.  Отбелязва, че увеличаващото се потребление на енергия и парниковите емисии на Китай представляват огромно предизвикателство пред целите в областта на околната среда и сигурността на енергийните доставки; призовава за по-голямо сътрудничество между ЕС и Китай с цел да се насърчи трансферът на нисковъглеродни технологии, по-специално енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници; подчертава изключителната важност на разработването и разполагането на системи за улавяне и съхраняване на въглеродния двуокис (CCS) в Китай, имайки предвид значението на въглищата за китайската икономика;

63.  Отбелязва значението на енергийния диалог между ЕС и ОПЕК и насърчава Комисията да засили енергийния диалог с Норвегия;

Механизми за противодействие на кризите посредством управлението на запасите от нефт и природен газ

64.  Приветства намерението на Комисията да преразгледа Директива 2006/67/ЕО от 24 юли 2006 г. относно налагане на задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти (кодифицирана версия)(16) и предлага публикуването на седмична, а не както досега месечна информация, за да се придаде по-голяма прозрачност на пазара и за да се избегне една несъразмерна реакция спрямо положението в Америка;

65.  Отбелязва непроявяването на солидарност от страна на държавите-членки що се отнася до увеличаването на количествата природен газ за засегнатите държави-членки по време на неотдавнашната газова криза между Украйна и Русия; настоятелно приканва Съвета и Комисията да създадат механизъм за солидарност в съответствие с Договора от Лисабон, който да даде възможност на ЕС да действа ефикасно, бързо и последователно в кризисни ситуации, предизвикани от прекъсване на доставки, повреда на инфраструктура от ключово значение или друго събитие;

66.  Приветства в светлината на гореспоменатата газова криза, която засегна територия на Съюза, намерението на Комисията да подобри рамката на Директива 2004/67/EО на Съвета от 26 април 2004 г. относно мерките за гарантиране сигурността на снабдяването с природен газ(17) и призовава Комисията да предложи изменения на тази директива преди края на 2009 г. съгласно гореспоменатото си съобщения COM(2008)0769;

67.  Подчертава, че ключовите елементи при преразглеждането на Директива 2004/67/EО на Съвета следва да включват задължителни и ефективни планове за действие в извънредни ситуации на национално равнище и на равнище ЕС, които наред с другото предвиждат общо обявяване на извънредна ситуация, разпределение на наличните доставки и инфраструктурен капацитет сред засегнатите държави, координирано изпращане, задействане на извънредни мерки в незасегнатите или по-малко засегнатите държави с цел увеличаване на наличните количества газ на засегнатите пазари, като се използват всички възможни средства, като например прекъсваеми договори, преминаване към друго гориво, черпене от запаси и гъвкаво снабдяване; счита, че подобряването на функционирането на пазара чрез по-голяма прозрачност и увеличаване на наличните количества газ на пазара е от основно значение; призовава Европейския съюз и неговите държави-членки да развият капацитет за съхраняване на природен газ с бързо освобождаване;

68.  Предлага информационните технологии да бъдат по-добре използвани за пълно или частично изключване в случай на криза и счита по повод на това, че под контрола на регулатора би могло да се въведе механизъм, който да позволява намаляването на потреблението на базата на колективно решение;

Енергийна ефективност

69.  Счита, че подобряването на енергийната ефективност с поне 20 % до 2020 г. е основният приоритет за постигане на целите за устойчиво развитие и конкурентоспособност и също така представлява най-ефикасното и евтиното средство за подобряване на енергийната сигурност; следователно призовава Комисията и държавите-членки незабавно да приемат правно обвързваща цел за енергийна ефективност от поне 20% до 2020 г.; призовава Комисията и държавите-членки да провеждат по-интензивни кампании по засилване на обществения интерес и да направят достъпна информацията с практическа насоченост относно решенията, които трябва да бъдат приети, както и да насърчават образователни програми и програми за обучение в областта на енергетиката в училищата и университетите в целия Съюз;

70.  Подчертава важността на строгото и своевременно прилагане и изпълнение на законодателството в областта на икономията на енергия и енергийната ефективност от страна на държавите-членки и Комисията; подчертава значението на приемането на задължителни мерки за възлагането на обществени поръчки на равнището на Общността и на национално равнище, за да се стимулира търсенето на новаторски продукти и услуги, които ще увеличат енергийната ефективност; следователно призовава за амбициозен подход в предстоящото законодателство, свързано с икономията на енергия енергийната ефективност (и по-специално в областта на строителството, промишлеността и транспорта, градоустройството и електрическите уреди);

71.  Приветства намерението на Комисията да наблюдава внимателно напредъка при комбинираното производство на топло- и електроенергия и призовава Комисията да предложи допълнителни мерки за подкрепа като част от прегледа на Плана за действие за енергийна ефективност през 2009 г.; напомня на Комисията, че приоритетните цели на комбинираното производство на топло- и електроенергия са пестене на първична енергия, разходна ефективност и сигурност на доставките, независимо от използваната технология; счита, че на пазара трябва да се предостави възможността за разработване и избиране на най-ефективните технологии; препоръчва разработване на стратегия за насърчаване и финансиране на инфраструктури като отоплителни и охладителни мрежи, използвайки местни ресурси като геотермална енергия, комбинирано произведена топлоенергия и т.н.;

72.  Подкрепя международното партньорство за сътрудничество в областта на енергийната ефективност, за увеличаване нивото на унифициране на стандартите и за насърчаване на амбициозните глобални цели;

73.  Призовава към по-ефективна употреба на нефта, най-вече в областта на транспорта, където е концентрирана основната част от употребата на този енергоизточник; отправя искане за приемането на амбициозни цели в средносрочен план (2020 г.) в областта на горивната ефективност на превозните средства, насърчавайки същевременно държавите-членки да търсят алтернативни горива и задвижващи технологии, например електродвигатели, за транспорт на стоки и пътници, особено в градските зони; счита, че преминаването в значителна степен към видове транспорт с по-малко отрицателно въздействие върху околната среда, като например преминаване от ползването на собствен към ползването на обществен транспорт, следва да бъде ключов елемент от стратегията на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове в сектора на транспорта;

74.  Счита, че един новаторски подход към превозните средства от страна на европейския автомобилостроителен отрасъл би спомогнал за възвръщане на международните пазари, особено от производителите от Азия;

75.  Изразява съжаление, че делът на железопътния транспорт в превоза на стоки в Европа съставлява едва 10%; призовава държавите-членки да използват по-ефективно железопътния и водния транспорт; призовава за полагането на решителни усилия за създаване на оптимална система от връзки между железопътния, водния и сухопътния транспорт;

76.  Подчертава колко е важно да се приеме необходимата комбинация от политически мерки, така че да се подобри енергийната ефективност както на съществуващите, така и на новите електроуреди;

По-добро използване на местните енергийни източници и най-добрите технологии на ЕС

77.  Счита, че възобновяемите енергоизточници, каквито са вятърът, биогазът, слънчевата енергия, водата, биомасата, геотермалната енергия и морските ресурси, са най-важните потенциални източници на енергия за ЕС, които могат да допринесат за стабилизирането на цените на енергията и за борба с увеличаващата се енергийна зависимост, и приветства инициативата за съобщение относно премахването на пречките пред възобновяемите енергии; подчертава, в този контекст, че новите инициативи не следва да водят до отлагане на съществуващи проекти;

78.  Счита, че експлоатирането на местни изкопаеми ресурси, в частност газовите находища на сушата и по крайбрежието, може да допринесе за повишаването на енергийната независимост на Европа и трябва да се развива, когато има възможност за това, в съответствие с националното и европейското законодателство в областта на околната среда; призовава държавите-членки и Комисията да намерят правилния регулаторен баланс между опазването на околната среда и производствените възможности на територията на ЕС, както на сушата, така и по крайбрежието;

79.  Припомня, че предвид постоянно променливото естество на възобновяемите източници на енергия, е важно да се насърчава капацитета за взаимна свързаност на електрическите системи на равнището на Съюза, като се отдели специално внимание на най-изолираните държави-членки и региони в рамките на енергийния пазар на Съюза, с оглед предоставяне на необходимите средства на държавите-членки за постигане на целта за 20% възобновяеми източници на енергия до 2020 г.;

80.  Призовава Комисията, държавите-членки и местните власти към революционно развитие на връзките между селското стопанство и енергийния сектор посредством план, предвиждащ оборудването на покривите на селскостопанските инсталации с устройства за акумулиране на възобновяема енергия, като например фотоволтаични панели; призовава държавите-членки и местните органи да осигурят стимули на местно равнище за използването на употребявани масла и устойчиви местни ресурси от биомаса;

81.  Настоятелно призовава Комисията да представи доклад пред Парламента, като посочи техническите бариери и стандарти, които пречат на инвестициите на МСП в производството на енергия и на използването от тях на съществуващите мрежи за разпределение на тази произведена енергия;

82.  Призовава Комисията да направи още по-приоритетна научноизследователската и развойна дейност за съхраняване на електроенергия, свързване на разпределени производствени мощности посредством ИКТ (виртуални електроцентрали) интелигентни мрежи и увеличаване на капацитета на инфраструктурата, за да се позволи приоритетно свързване на възобновяема енергия;

83.  Призовава Комисията да предефинира европейската политика за подпомагане на развитието, като интегрира един нов енергиен стълб; по повод на това счита, че проектите за електроцентрали за слънчева енергия в северната част на африканския континент трябва на първо място да бъдат предназначени за местните нужди;

84.  Напомня, че каменните и лигнитните въглища остават важна преходна съставна част от енергоснабдяването и от сигурността на доставките на Съюза поради големите вътрешни запаси, като алтернатива на нефта и природния газ; подчертава обаче, че при тях емисиите от CO2 са по-високи отколкото при други първични енергийни източници; призовава поради това за намаляване на тези емисии посредством модернизация на електроцентралите чрез въвеждане на технологии за улавяне и съхраняване на въглерод (ССS) и в този контекст призовава Комисията да прецени всички финансови възможности за изграждане на 12 демонстрационни проекта до 2015 г.;

85.  Признава, че съвместното изгаряне на биомаса в съвременните въглищни електроцентрали вече постига ефективност от 45%, а в рамките на комбинираното производство на топло- и електроенергия може да бъде постигната ефективност от 90%; следователно призовава Комисията и държавите-членки да създадат стимули за засилено използване на биогенни горивни материали в електроцентралите, основани върху използването на изкопаеми горива;

86.  Подкрепя анализа на Комисията, според който е важно да се запази дела на ядрената енергия в енергийния микс и за тази незабавно да се насърчи създаването на хармонизирана регулаторна и икономическа рамка, улесняваща необходимите инвестиционни решения; призовава Комисията да изготви специална пътна карта за инвестициите в ядрени технологии; счита за наложително започването на обществен дебат за безопасното използването на този източник на енергия, без да се предрешава неговия изход; призовава Комисията да насърчава, като неразделна част от европейската политика на добросъседство, приемането от страна на съседни държави на достиженията на европейското право в областта на ядрената безопасност, когато в тези страни се планира изграждането на нова атомна електроцентрала или модернизиране на стара такава;

87.  Припомня значението на ядрената енергия, която се произвежда в 15 от 27-те държави-членки и се използва от още по-голям брой от тях, и която покрива около една трета от нуждите на Европейския съюз от електроенергия; припомня също така, че понастоящем се изграждат шест нови реактора в четири държави-членки;

88.  Подчертава конкурентоспособността на ядрената енергетика, която поради незначителния дял на урановото гориво в производствените разходи е в значителна степен независима от колебанието колебанията на цените на горивата;

89.  Подчертава, че европейската ядрена индустрия е лидер на световно равнище във всички технологии на ядрения цикъл, по-специално в обогатяването на уран, което допринася в значителна степен за сигурността на доставките на Съюза;

90.  Приветства позицията на Комисията за подкрепа на ядрената енергия в общ план; въпреки това посочва, че въпросите, свързани с окончателното съхранение на отработеното ядрено гориво, не намират адекватно отражение въпреки тяхното огромно значение за общественото мнение; призовава заинтересованите държави-членки да положат още по-големи усилия за решаване на въпросите с окончателното съхранение на отработеното ядрено гориво и по-специално във връзка със силно радиоактивните отпадъци;

91.  Счита за изключително важно гражданите на Съюза да бъдат уверени, че ядрената енергия се използва безопасно и прозрачно в Съюза на възможно най-високото технологично ниво на безопасност, особено по отношение на управлението на ядрените отпадъци; приветства гореспоменатото предложение на Комисията за директива на Съвета за създаване на рамка на Общността за безопасността на ядрените съоръжения; приканва Съвета и Комисията да разработят съвместно с Международната агенция за атомна енергия модели и процедури, които да не позволяват на използването на ядрена енергия за мирни цели да води до разпространение на ядрени оръжия;

92.  Подчертава, че нито в преразгледаната си Примерна ядрена програма, нито в Стратегическия си преглед Комисията не е изследвала вероятното развитие на ядрената технология до 2050 г., както се предлага в референтния документ за Технологичната платформа за устойчиво развита ядрена енергия, както и отреденото място на проекта ITER за контролиран ядрен синтез;

Към 2050 г.

93.  Призовава Комисията и държавите-членки да изградят европейска енергийна политика, която да позволи масово пренасочване към енергийно ефективни технологии с ниска степен на въглеродна интензивност, за да се отговори на нуждите за потребление на енергия; подчертава, че ако енергийната ефективност и икономията на енергия, както и стремежът към развитие на възобновяеми източници продължават да бъдат приоритет, до 2050 г. задоволяването на нуждите от енергия от източници с ниски емисии ще стане възможно;

94.  Припомня на Комисията и държавите-членки, че управлението на прехода в посока към високоефективна енергийна система ще изисква системен подход, основаващ се на взаимодействие между различни сектори; подчертава, че е изключително важно да се извърши оценка на всички мерки въз основа на приноса им за намаляването на емисиите на CO2; смята, че за тази цел разработването на местни комплексни решения следва да бъде приоритет;

95.  Счита дългосрочните предизвикателства, свързани с енергетиката и изменението на климата, пред които са изправени светът и Европа, за уникална възможност да се създадат условия за развитието на нови стопански модели в икономиката, с цел да се подпомогнат нововъведенията и предприемачеството в областта на екологично чистите технологии;

96.  Призовава Комисията да извърши проучванията за осъществимост на проектите за изграждане на платформи с вятърни турбини в Северно море, както и на проекта за централи за слънчева енергия в Африка;

97.  Одобрява, в рамките на стратегическия план за енергийни технологии, изготвянето на политическа програма за 2030 г. и на пътна карта за енергийна политика до 2050 г.; за целта призовава Комисията да направи оценка на развитието на състава на енергийния микс при няколко различни сценария, в светлината на развитието на търсенето на енергия, на потенциалните енергийни източници, на влиянието върху околната среда, на прогнозираната цена на енергията и на CO2;

98.  Призовава Комисията да гарантира, че пътната карта ще позволява насочването на изследователската и развойна дейност в областта на енергийните технологии, както и на образованието, в посока към намаляване на разходите за възобновяемите източници на енергия и за съхраняването на енергия, към успешното въвеждане на ядрените реактори от четвърто поколение и улавянето и съхраняването на въглерод и най-вече към намирането на алтернатива на нефтените продукти за нуждите на транспорта, поставяйки същевременно акцент върху слънчевата енергия, чийто източник е неизчерпаем;

99.  Напомня за необходимостта от трайно насърчаване на изследователската дейност в областта на преобразуването на ядрените отпадъци и ядрения синтез като източник на енергия в много дългосрочен план;

o
o   o

100.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на парламентите и правителствата на държавите-членки.

(1) ОВ С 293 Е, 02.12.2006 г., стр. 114. (2) ОВ С 76 Е, 27.03.2008 г., стр. 114. (3) ОВ С 219 Е, 28.08.2008 г., стр. 82. (4) ОВ С 219 Е, 28.08.2008 г., стр. 206. (5) ОВ С 263 Е, 16.10.2008, стр. 424. (6) Приети текстове, P6_TA(2008)0033. (7) Приети текстове, P6_TA(2008)0096. (8) Приети текстове, P6_TA(2008)0354. (9) Приети текстове, P6_TA(2008)0294. (10) Приети текстове, P6_TA(2008)0347. (11) Приети текстове, P6_TA(2008)0295. (12) Приети текстове, P6_TA(2008)0346. (13) Приети текстове, P6_TA(2008)0296. (14) Приети текстове, P6_TA(2008)0545. (15) OВ L 275, 25.10.2003, стр. 32. (16) ОВ L 217, 8.8.2006 г., стр. 8. (17) ОВ L 127, 29.4.2004 г., стр. 92.

Резолюция на Европейския парламент от 3 февруари 2009 г. относно преодоляването на дискриминацията на основание пол и солидарност между поколенията (2008/2118(INI))

P6_TA(2009)0039 A6-0492/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 2, член 3, параграф 2 и член 141 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид резолюцията на Съвета и на министрите на труда и социалната политика от заседанието на Съвета, състояло се на 29 юни 2000 г., относно балансираното участие на жените и мъжете в професионалния и семейния живот(1),

–   като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2000 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено "Към Европа за всички възрасти ‐ насърчаване на благоденствието и солидарността между поколенията"(2),

–   като взе предвид своята резолюция от 9 март 2004 г. относно съчетаването на професионалния, семейния и личния живот(3),

–   като взе предвид Европейския младежки пакт, приет от Европейския съвет на 22 и 23 март 2005 г. в Брюксел,

–   като взе предвид своята резолюция от 23 март 2006 г. относно демографските предизвикателства и солидарността между поколенията(4),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 12 октомври 2006 г., озаглавено "Демографското бъдеще на Европа: да превърнем предизвикателството във възможност" (COM(2006) 0571),

–   като взе предвид своята резолюция от 19 юни 2007 г. относно правната рамка за мерките за съвместяване на семейния живот с периода на обучение за младите жени в Европейския съюз(5),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 10 май 2007 г., озаглавено "Насърчаване на солидарността между поколенията" (COM(2007)0244),

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията, озаглавено "Насърчаване на солидарността между поколенията"(6),

–   като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2007 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз - 2007 г.(7),

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен "Демографското бъдеще на Европа: факти и цифри"(SEC(2007)0638),

–   като взе предвид своята резолюция от 21 февруари 2008 г. относно демографското бъдеще на Европа(8),

–   като взе предвид своята резолюция от 3 септември 2008 г. относно равенството между жените и мъжете - 2008 г.(9),

–   като взе предвид член 45 от правилника,

–   като взе предвид доклада на Комисията по правата на жените и равенството между половете (A6-0492/2008),

A.   като има предвид, че жените и мъжете са равнопоставени по отношение на човешкото достойнство, правата и задълженията;

Б.   като има предвид, че равното третиране на жените и мъжете е основен принцип на правото, който като такъв трябва да се взема предвид и да се съблюдава при тълкуването и прилагането на законовите разпоредби;

В.   като има предвид, че продължават да съществуват значителни разлики между жените и мъжете във всички други аспекти, свързани с качеството на професионалната среда, като например съвместяването на професионалния и личния живост, и като има предвид, че процентът на заетост на жените с деца, изискващи грижи, е едва 62,4 %, докато за мъжете той е 91,4 %; като има предвид, че 76,5 % от работещите на непълно работно време са жени;

Г.   като има предвид, че Лисабонската стратегия цели интегрирането на 60% процента от жените в трудоспособна възраст на пазара на труда; като има предвид, че количествените и качествени цели на Лисабонската стратегия и новите интегрирани насоки за растеж и заетост(10), по-конкретно по отношение на заетостта на жените и възрастните хора, са обусловени от съзнанието, че от гледна точка на устойчивостта е недопустимо да се допуска разхищение на тези ресурси и техния потенциал, както и че е застрашена стабилността на пенсионните схеми и схемите за социална закрила;

Д.   като има предвид, че принципът за равно третиране на жените и мъжете предполага отсъствието на каквато и да е пряка или непряка дискриминация по полов признак, и по-специално поради майчинство, изпълняване на семейни задължения или семейно положение;

Е.   като има предвид данните, цитирани в горепосоченото съобщение на Комисията от 12 октомври 2006 г., според които раждаемостта е по-висока в страните или регионите с висок процент на женска заетост, в които са налице системи за социална закрила;

Ж.   като има предвид, че трите основни предизвикателства пред Европейския съюз – демографските изменения, глобализацията и изменението на климата изискват солидарност между поколенията на основата на широкообхватен пакт както между поколенията, така и половете;

З.   като има предвид, че в основата на договора между половете, поколенията и народите трябва да стои възможността за организиране на собствения професионален и личен живот, т.е. за съвместяване на икономическите и производствени потребности на професионалния труд с възможността за избор на време и ангажименти в рамките на набор от нормативно и договорно определени права и отговорности;

И.   като има предвид, че общата отговорност на поколенията изисква активен подход от страна на публичните органи и включване на всички социални партньори, за да се гарантира предоставянето на качествени услуги от общ интерес и наличието на подходящи и адекватни системи за социални грижи и социално осигуряване;

Й.   като има предвид, че присъствието на жените на пазара на професионалния труд е свързано с културни промени и реформи, насочени към провеждането на политики за съвместяване на професионалния, семейния и личния живот и политики на преразпределение на ролите; като има предвид, че тези политики засягат различни, но дълбоко взаимно свързани аспекти, които варират от временното намаляване на работното време до създаването на мрежа за предоставяне на услугата "личен асистент", като се мине през преобразуването на трудов договор в договор за работа на непълен работен ден и използването на отпуските (отпуск по майчинство, бащинство, родителски или семеен отпуск);

К.   като има предвид, че демографските промени оказват значително въздействие върху личния и професионалния живот на хората; че недостигът на услуги, ниските равнища на заплащане, бавното интегриране на пазара на професионалния труд, дългата поредица от срочни трудови договори и недостатъчните стимули за младите двойки са сред причините, поради които младите хора отлагат създаването на семейство и раждането на деца; че липсата на гъвкава организация на труда и трудностите при повторното интегриране след период на грижи за дома затрудняват свободния избор на жената за съвместяване на професионалния и семейния труд, като например избора за редуването на тези два вида труд;

Л.   като припомня, че преодоляването на дискриминацията по полов признак засяга обикновено и най-вече не само жените-майки, но също така и мъжете-бащи; като отбелязва, че каквото и да е политическо действие в тази област не би трябвало вече да е насочено единствено към жените и че европейските и националните политики следва занапред да вземат под внимание потребностите и способностите на мъжете-бащи в тази област;

М.   като има предвид, че във връзка с домашния труд е необходимо да се започне процес на размисъл относно понятието за дискриминация, свързана с използването на отпуски по майчинство, бащинство, родителски и семейни отпуски, за да се установи дали това са форми на дискриминация, свързани с пола; като има предвид, че на европейско равнище е необходимо да се даде определение на понятието "множествена дискриминация";

Н.   като припомня, че понятието за солидарност между поколенията не се ограничава единствено до грижите за децата, но засяга също така и отговорностите към възрастните и зависимите хора, като допринася за зачитането на човешкото достойнство и предаването му на бъдещите поколения;

О.   като има предвид, че голямата бедност не трябва да представлява основание за дискриминация във връзка със солидарността между поколенията и че най-бедните семейства също поддържат връзки и извършват дейности, свързани със солидарност между поколенията;

П.   като има предвид, че лице, което посвещава времето и способностите си на отглеждането и възпитанието на деца или грижите за възрастен човек, трябва да получи признание от страна на обществото и че тази цел би могла да се постигне, като на това лице се предоставят съответни права, по-специално в областта на социалното и пенсионното осигуряване;

Р.   като има предвид, че възпитателната роля на родителите към децата, отношението на децата към възрастните и зависими лица и ролята на жените и мъжете, които полагат грижи за възрастни и зависими лица, са от основно значение за подобряване на общото благосъстояние и трябва да бъдат признати като такива от междусекторните политики, включително за мъжете и жените, които свободно са избрали да се посветят изцяло или частично на тази дейност;

С.   като има предвид, че от октомври 2003 г. Европейската комисия започна процес на консултация със социалните партньори относно съвместяването на професионалния, семейния и личния живот, която консултация достигна до своя втори етап и се ръководи от важността на прилагането на политики и инструменти, позволяващи съчетаване на качествен труд с отговорностите на жените и мъжете, свързани с домашния труд;

Т.   като има предвид ключовата роля на мъжете за постигането на действително равенство;

У.   като има предвид принципа на гъвкава сигурност, прилаган спрямо жените, така както е посочен в резолюцията на Европейския парламент от 29 ноември 2007 г. относно общите принципи на гъвкавата сигурност(11), и като има предвид, че в по-голямата част от европейските региони организацията на работното време очевидно не улеснява много лицата, които имат деца, и че служителите с деца имат по-малки шансове да заемат длъжности с гъвкаво работно време от тези без деца(12);

Ф.   като има предвид, че съвместяването на професионалния, личния и семейния живот може да бъде постигнато единствено, ако в икономически и социален план съответните лица са реално свободни да избират и се ползват с подкрепата, осигурена чрез вземането на политически и икономически решения на европейско и национално равнище, без от това да произтичат вреди и при наличието на необходимата инфраструктура;

Х.   като има предвид, че по-специално за жените-майки съществува опасност да бъдат принудени да работят на непълно работно време, избор, който често им е налаган поради липсата на достъпни структури за гледане на деца, както и наличието на риск от отказ за преобразуване на договор за работа на пълен работен в договор за работа на непълен работен ден, което води до затруднения или прави невъзможно съвместяването на професионалния, семейния и личния живот;

1.  Подчертава, че принципът на солидарност между поколенията е един от структурните елементи на европейския социален модел; призовава за прилагане на активен подход от публичните органи на всички равнища, с оглед спазването на този принцип, както и за включване на всички социални организации в осигуряването на висококачествени социални услуги от общ интерес за семействата, младите хора и всички лица, които не могат да се грижат сами за себе си;

2.  Подчертава, че политиките в областта на здравеопазването и предоставянето на услуги по полагане на грижи за лица са тясно свързани с постигането на равенство между жените и мъжете; изразява критично отношение към липсата в повечето държави-членки на достъпни и висококачествени услуги на разумна цена, което е свързано с факта, че работата по полагането на грижи за лица не е равномерно разпределена между жените и мъжете, което на свой ред има преки неблагоприятни последици върху възможностите на жените да участват във всички аспекти на социалния, икономическия, културния и политическия живот;

3.  Подчертава, че наличието на достъпни детски заведения, които предлагат добро качество на услугите и имат работно време, удобно за родителите и децата, както и на достъпни заведения за полагане на качествени грижи за възрастните хора и други зависими лица, трябва да стоят в основата на социалния модел на ЕС и да бъдат ключови фактори за улесняване достъпа на жените до пазара на труда и до платена трудова заетост, като се използват техните способности, за да се постигне икономическа независимост;

4.  Припомня на държавите-членки техните ангажименти, договорени на заседанието на Европейския съвет в Барселона през 2002 г., за премахване на пречките пред равното участие на жените и мъжете на пазара на труда и осигуряване до 2010 г. на детски заведения за 90% от децата между тригодишна възраст и задължителната училищна възраст, както и за най-малко 33% от децата до тригодишна възраст; призовава държавите-членки да си поставят подобни цели за осигуряване на структури за полагане на грижи за възрастни и болни роднини;

5.  Посочва големите разлики между мъжете и жените във връзка с разпределението на домашните и семейните отговорности, което принуждава основно жените да изберат гъвкаво работно време или дори напълно да се откажат от трудова заетост, което се отразява върху кариерното развитие на жените, върху запазващата се разлика в заплащането между жените и мъжете и върху натрупването на пенсионни права;

6.  Изразява опасения, че предложението на чешкото председателство за определяне на грижите за децата като "пълноценна алтернатива на професионалната кариера" е насочено към традиционното разделение на труда между мъжете и жените, т.е. традиционното разбиране, че мъжете работят на пълно работно време, като за посрещане на техните лични нужди се грижат "невидимите ръце" (жените), като организират работата в семейството и дома;

7.  Изразява силна загриженост относно факта, че особено в период на икономическа рецесия предложението на чешкото председателство принуждава жените да се откажат от работата си, за да последват "естествения" си път, т.е. да се грижат за деца и други зависими лица; настоятелно призовава Съвета и държавите-членки да положат всички усилия, за да постигнат целите от Барселона, свързани с полагането на грижи за децата;

8.  Подчертава, че пълното включване на единия или двамата родители в процеса на трудова заетост с достойно заплащане може да спомогне за избягване на бедността сред работещите и да допринесе за воденето на борба срещу риска от бедност в домакинствата с един родител, при които процентът на бедност е много по-висок (32%);

9.  Изтъква, че пенсионните схеми в държавите-членки все още предвиждат единствено производни права за голям брой жени, въз основа на трудовия стаж на техните съпрузи, в резултат на което болшинството възрастни хора, живеещи в бедност, са жени;

10.  Призовава държавите-членки да обърнат внимание на структурните фактори, допринасящи за неравенството в пенсионните схеми, в това число организацията на грижите и съчетаването на професионалния и личния живот, неравенствата на пазара на труда, разликите в заплащането между жените и мъжете и пряката дискриминация по отношение на пенсиите по втория и третия стълб;

11.  Призовава Комисията да представи предложение за нова директива относно специалните права и гаранции във връзка със съчетаването на професионалния и семейния живот в случаи, когато в семейството има зависими членове (деца, възрастни хора и лица с увреждания);

12.  Изисква изследователските структури и организации да инвестират повече и по-добре в аспектите, свързани с екологичното подобрение на продуктите, предназначени за деца или лица, които не могат да се грижат сами за себе си, или по-общо - за домакинска употреба;

13.  Приканва Евростат да разработи мерки за представяне на статистически данни относно грижите за децата и зависимите лица, класифицирани по полов признак;

14.  Приканва Комисията да представи конкретни инициативи за официално признаване на уменията, придобити при дейности, свързани с отглеждане на деца, грижи за зависими лица и управление на домакинството, така че тези умения да се вземат под внимание при повторното интегриране на пазара на труда; припомня, че според най-добрите традиции на националния опит, свързан със системите за балансиране на търсенето и предлагането на труд, оценката на интердисциплинарните умения представлява основна част от т.нар. "оценка на уменията";

15.  Призовава Комисията да проведе кампания за повишаване на обществената осведоменост и да стартира пилотни проекти, насочени към улесняване на балансираното участие на жените и мъжете в професионалния и семейния живот;

16.  Призовава държавите-членки да разгледат възможността за гъвкаво работно време за родителите (в резултат на свободен избор) и детските заведения, за да се помогне както на жените, така и на мъжете да съчетаят по-успешно професионалния и семейния си живот;

17.  Призовава Комисията да следи добрите практики в държавите-членки по отношение на лицата, полагащи грижи за близки хора, и да разпространява въпросните добри практики във всички държави-членки, за да се покаже важната роля на тези лица за солидарността между поколенията и се насърчи прилагането на стратегия за тях в държавите-членки;

18.  Приканва държавите-членки да подкрепят и насърчават оперативните програми, стартирани от Комисията във връзка с Европейския алианс за семействата; призовава Комисията да развива по-интензивно инструменти за систематизиране на обмена на добри практики и изследванията в тази област;

19.  Приканва обществените органи да предприемат необходимите мерки, за да могат работещите майки и бащи да се ползват от подкрепата на политиките за съвместяване на професионалния, семейния и личния живот и да имат достъп до съответните инструменти;

20.  Приканва държавите-членки да подкрепят режимите за отпуск (родителски отпуск, отпуск при осиновяване, солидарен отпуск), приложими за лицата, желаещи да прекъснат професионалната си дейност, за да се грижат за зависимо лице;

21.  Счита, че е необходима намеса за подобряване на режима на отпуск по майчинство, по бащинство и за отглеждане на деца, като се обърне внимание на отпуските, ползвани от работещи бащи, предвид обстоятелството, че във всички държави-членки малък процент от мъжете използват определените за тях отпуски;

22.  Подчертава факта, че всяко лице, което желае да прекъсне официалната си професионална дейност или да работи на намалено работно време, за да се посвети на дейност, свързана със солидарността между поколенията, следва да може да премине към гъвкаво работно време; поради това призовава малките и средни предприятия да проявяват по-добра воля за сътрудничество, а обществените органи - по-голяма финансова гъвкавост при бюджетните прогнози за държавните помощи;

23.  Призовава Комисията, в сътрудничество с държавите-членки и социалните партньори, да извърши преглед на политиките за съчетаване на семейния и професионалния живот, по-специално като:

24.  Приветства предложението в Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г.относно някои аспекти на организацията на работното време(13), да бъде включен отделен член, посветен на съвместяването на професионалния и личния живот, и отбелязва необходимостта от включването на такава разпоредба при регламентирането на продължителността на работната седмица и дежурствата;

25.  Призовава държавите-членки да гарантират, че всяко лице, прекъснало временно професионалната си дейност, за да се посвети на образованието на децата или грижите за възрастни или зависими лица, може да се интегрира отново на пазара на труда и запазва правото си да заеме отново старата си длъжност и правото на професионално развитие;

26.  Изтъква, че собствените доходи на жените и платената трудова заетост си остават ключов фактор за тяхната икономическа независимост и за по-голямото равенство между жените и мъжете в обществото като цяло;

27.  Подчертава факта, че солидарността към възрастните хора трябва да се повиши, но на нея също така трябва да се отговори със солидарност към децата и младите хора, като възрастните хора предават своята мъдрост, умения и опит, а младите поколения от своя страна предават своята енергия, динамичност, жизнерадост и надежда;

28.  Счита, че солидарността между поколенията ще се насърчи чрез прилагане на внимателни данъчни политики (под формата на прехвърляне, приспадане и освобождаване от данъци), на мерки за насърчаване на активното население, на политики за развитие на умения, интегрирани мрежи за услуги по полагане на грижи за деца, възрастни лица, лица с увреждания и зависими лица, като се оценява тяхното положително или отрицателно въздействие върху вземането на определени решения и върху съвместяването на професионалния, семейния и личния живот;

29.  Припомня на Комисията и на държавите-членки, че е необходимо да се приемат положителни мерки в полза на жените и мъжете, по-специално за улесняване връщането им на работа след период, посветен на семейството (възпитание на деца и/или грижи за родител, който е болен или има увреждане), като се насърчават политики за (ре)интеграция на пазара на труда, за да могат те да възвърнат своята финансова независимост;

30.  Приканва държавите-членки да насърчават прилагането на данъчна политика, която отчита финансовите задължения на домакинството, и по-специално разходите за гледане на деца, възрастни хора и зависими лица, посредством въвеждането на данъчен режим или система за данъчни облекчения;

31.  Призовава държавите-членки да преразгледат своите данъчни системи и да определят данъчни ставки, основани на индивидуалните права, и следователно изисква индивидуализиране на пенсионните права, както и на правата, свързани със социално-осигурителните схеми;

32.  Призовава институциите и държавите-членки, с оглед прилагане на принципа за равенството между жените и мъжете, да приемат конкретни мерки в полза на жените, за да се премахнат положения на фактическо неравенство между жените и мъжете; счита, че мерки от този род, които следва да се прилагат докато дадената ситуация съществува, трябва да бъдат разумни и при всички случаи пропорционални на преследваната цел;

33.  Отправя искане към националните и местни органи на управление да разработят програми, които да са насочени към младите хора и да включват измерението за връзка между поколенията, така че младото поколение да разбере, че настоящето равнище на просперитет и благосъстояние се дължи на усилията на предходните поколения и трудностите, които те е трябвало да преодолеят;

34.  Призовава институциите на ЕС и всички държавни органи на управление да отчитат надлежно принципа за равенство между жените и мъжете при приемането и въвеждането на нормативни разпоредби, при определянето на обществените политики и осъществяването на всички техни дейности;

35.  Призовава медиите да прилагат положителен и последователен подход към отношенията между поколенията, чрез разглеждането на теми, интересуващи отделните поколения, дискусии между различните възрастови групи и като цяло да отразяват положително ролята на по-възрастните поколения в обществото;

36.  Изтъква, че е от съществено значение принципът за равно третиране и равни възможности да бъде взет предвид във всички икономически и социални политики и политики, свързани със заетостта, тъй като това допринася за предотвратяване на сегрегацията на работното място и за премахване на разликите в заплащането, както и за насърчаване на предприемачеството сред жените и увеличаване на стойността на работата, извършвана от жени, включително и домакинската работа;

37.  Счита, че предвид промените в семейния модел и постепенното навлизане на жените на пазара на труда, е от съществено значение да се реформира традиционната система за оказване на грижи за зависимите лица; препоръчва държавите-членки да разширят и допълнят мерките за защита, предприемани от техните социални служби, така че да се гарантира равенство при упражняването на правото на утвърждаване на личната независимост, както и че действително се полагат грижи за зависимите лица;

38.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Европейския икономически и социален комитет, както и на парламентите и на националните статистически органи на държавите-членки, Международното бюро по труда, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Програмата на ООН за развитие.

(1) ОВ C 218, 31.7.2000 г., стр. 5. (2) ОВ C 232, 17.8.2001 г., стр. 381. (3) ОВ C 102, 28.4.2004 г., стр. 492. (4) ОВ C 292, 1.12.2006 г., стр. 131. (5) ОВ C 146, 12.06.2008 г., стр. 112. (6) ОВ C 120, 16.05.2008 г., стр. 66. (7) ОВ C 219, 28.08.2008 г., стр. 324. (8) Приети текстове, P6_TA(2008)0066. (9) Приети текстове, P6_TA(2008)0399. (10) Вж. съобщението на Комисията от 11 декември 2007 г., озаглавено "Интегрирани насоки за растеж и заетост (2008-2010 г.)" (COM(2007)0803). (11) ОВ C 297 E, 20.11.2008 г., стр. 174. (12) Евростат, Животът на мъжете и жените в Европа, 2008 г., стр. 89. (13) ОВ L 299, 18.11.2003 г., стр. 9.

Препоръка на Европейския парламент от 3 февруари 2009 г. до Съвета относно борбата срещу сексуалната експлоатация на деца и детската порнография (2008/2144(INI))

P6_TA(2009)0040 A6-0012/2009

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението за препоръка до Съвета, внесено от Roberta Angelilli от името на групата UEN, относно борбата срещу сексуалната експлоатация на деца и детската порнография (B6-0216/2008),

–   като взе предвид член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз, която утвърждава правото на децата на закрила и грижи,

–   като взе предвид член 34 от Конвенцията на ООН за правата на детето от 20 ноември 1989 г. и Факултативния протокол към нея от 25 май 2000 г. относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография ("Факултативния протокол"),

–   като взе предвид Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета от 22 декември 2003 г. относно борбата срещу сексуалната експлоатация на деца и детската порнография(1) ("рамково решение"),

–   като взе предвид доклада на Комисията от 16 ноември 2007 г. въз основа на член 12 от Рамковото решение на Съвета от 22 декември 2003 г. за борба със сексуалната експлоатация на деца и детската порнография (COM(2007)0716) ("доклад на Комисията"),

–   като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие от 13 юли 2007 г. ("Конвенция на Съвета на Европа"),

–   като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2008 г. относно стратегия на ЕС за правата на детето(2),

–   като взе предвид констатациите от "Пакта от Рио де Жанейро за предотвратяване и премахване на сексуалната експлоатация на деца", приет на 25-28 ноември 2008 г. на Третия световен конгрес срещу сексуалната експлоатация на деца и юноши,

–   като взе предвид член 114, параграф 3 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на Комисията по правата на жените и равенството между половете (A6-0012/2009),

A.   като има предвид, че Конвенцията на Съвета на Европа, подписана от двадесет държави-членки на ЕС, е първият международен правен инструмент, който обявява различните форми на сексуална злоупотреба с деца за престъпления, включително злоупотребата, извършена, наред с другото, чрез употреба на сила, принуда или заплаха дори в рамките на семейството;

Б.   като има предвид, че седем държави-членки все още не са подписали Конвенцията на Съвета на Европа, а осем държави-членки все още не са ратифицирали Факултативния протокол;

В.   като има предвид, че използването на нови технологии от деца непрекъснато нараства, и като има предвид, че все по-голяма част от социалния живот на децата и младите хора се осъществява в онлайн среда, където се използват прогресивни технологии и средства за комуникация, които непрекъснато се развиват; като има предвид, че като последица от това интернет все по-често се използва от потенциални и реални извършители на сексуални престъпления за подготовка на сексуални злоупотреби с деца, по-специално чрез сприятеляване с цел сексуална злоупотреба и детска порнография;

1.  Отправя към Съвета следните предложения:

o
o   o

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета и, за сведение, на Комисията и на държавите-членки.

(1) ОВ L 13, 20.1.2004 г., стр. 44. (2) Приети текстове, P6_TA(2008)0012.

Декларация на Европейския парламент относно възстановяването на излъчването за Китай на NTDTV посредством Eutelsat

P6_TA(2009)0041 P6_DCL(2008)0086

Европейският парламент,

–   като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, подписана и провъзгласена на 7 декември 2000 г., която защитава свободата и плурализма на медиите,

–   като взе предвид член 116 от своя Правилник,

A.   като има предвид, че основа на Европейския съюз и негова дефиниция е придържането към принципите на свобода, демокрация, зачитане на правата на човека, основните права и принципа на правовата държава;

Б.   като има предвид, че свободата на словото, особено по отношение на медиите, в това число Интернет, е силно ограничена в Китай;

В.   като има предвид, че NTDTV е телевизия с нестопанска цел и е единствената независима телевизионна станция на китайски език, която излъчва в Китай от 2004 г.;

Г.   като има предвид, че от 16 юни 2008 г., няколко седмици преди началото на Олимпийските игри, Eutelsat преустанови излъчването в Китай на NTDTV, като бяха цитирани технически причини и не беше дадено друго обяснение;

1.  Призовава Eutelsat да възстанови без отлагане излъчването на NTDTV в Китай и да даде обяснение за прекъсването;

2.  Призовава Комисията и държавите-членки да вземат необходимите мерки, за да подпомогнат възстановяването на излъчванията на NTDTV в Китай и да подкрепят достъпа до нецензурирана информация за милиони китайски граждани;

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица, съответно на Съвета, Комисията и държавите-членки: