Законодателна резолюция на Европейския парламент от 5 февруари 2009 г. относно предложението за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни (COM(2008)0431 – C6-0313/2008 – 2008/0131(CNS))

P6_TA(2009)0046 A6-0004/2009

(Процедура на консултация)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2008)0431),

–   като взе предвид членове 36 и 37 от Договора за ЕО, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C6-0313/2008),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (A6-0004/2009),

1.  Одобрява текста на Съвета, във вида, в който е изменен;

2.  Отправя покана към Комисията да внесе съответните изменения в предложението си, съгласно член 250, параграф 2 от Договора за ЕО;

3.  Отправя покана към Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

4.  Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения текст, подложен на процедурата на консултация;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Текст, предложен от Комисията   Изменение Изменение 1 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1 Регламент (ЕО) № 3/2008 Член 9 – параграф 1 1.  При липса на програми за прилагане на вътрешния пазар за едно или няколко от действията за информиране, упоменати в член 2, параграф 1, буква б), предложени в съответствие с член 6, параграф 1, всяка от заинтересованите държави-членки съставя въз основа на насоките, установени в член 5, параграф 1, програма и спецификации към нея и избира чрез публичен търг орган за изпълнението на програмата, която тя се задължава да съфинансира. 1.  При липса на програми за прилагане на вътрешния пазар за едно или няколко от действията за информиране, упоменати в член 2, параграф 1, буква б), предложени в съответствие с член 6, параграф 1, всяка от заинтересованите държави-членки съставя въз основа на насоките, установени в член 5, параграф 1, след като са оценили необходимостта и възможностите за развитие на тези програми в съответната държава или държави-членки, и след консултация с асоциациите и професионалните организации, действащи в съответния отрасъл, програма и спецификации към нея и избира чрез публичен търг орган за изпълнението на програмата, която тя се задължава да съфинансира. Изменение 2 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1 Регламент (ЕО) № 3/2008 Член 9 – параграф 2 – алинея 1 (2)  При липса на програми за прилагане на вътрешния пазар за едно или няколко от действията за информиране, упоменати в член 2, параграф 1, букви а), б) и в), предложени в съответствие с член 6, параграф 1, всяка от заинтересованите държави-членки съставя въз основа на насоките, установени в член 5, параграф 2, програма и спецификации към нея и избира чрез публичен търг орган за изпълнението на програмата, която тя се задължава да съфинансира. 2.  При липса на програми за прилагане на вътрешния пазар за едно или няколко от действията за информиране, упоменати в член 2, параграф 1, буква б), предложени в съответствие с член 6, параграф 1, всяка от заинтересованите държави-членки съставя въз основа на насоките, установени в член 5, параграф 2, след като са оценили необходимостта и възможностите за развитие на тези програми в съответната държава или държави-членки, и след консултация с асоциациите и професионалните организации, действащи в съответния отрасъл, програма и спецификации към нея и избира чрез публичен търг орган за изпълнението на програмата, която тя се задължава да съфинансира. Изменение 3 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1 Регламент (ЕО) № 3/2008 Член 9 – параграф 2 – алинея 2 Органът, избран от засегнатата държава-членка или засегнатите държави-членки да изпълнява програмата, може да бъде международна организация, по-специално в случаите, в които програмата се отнася до насърчаване на сектора на зехтина и трапезния зехтин в трети страни. Органът, избран от засегнатата държава-членка или засегнатите държави-членки да изпълнява програмата, може да бъде международна организация, по-специално в случаите, в които програмата се отнася до насърчаване на сектора на зехтина и трапезния зехтин или до вина, ползващи се със защитено наименование за произход или със защитено географско указание в трети страни. Изменение 4 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1 Регламент (ЕО) № 3/2008 Член 9 – параграф 3 – точка в в) оценка на съотношението качество/разходи за програмата. в) оценка на съотношението разход/ефикасност за програмата. Изменение 5 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1 а (нов) Регламент (ЕО) № 3/2008 Член 13 – параграф 2 – алинеи 1 и 2 Член 1 а В член 13, параграф 2 алинеи първа и втора от Регламент (ЕО) № 3/2008 се заменят със следното: "2. Финансовото участие на Общността в одобрените програми, посочени в членове 8 и 9, не превишава 60 % от действителните разходи за програмите. В случаите на програми за информиране и насърчаване, със срок от две или три години, участието, за всяка година от прилагането им, не трябва да надвишава тази максимална граница." Посоченият в първа алинея процент е 70 % за действията за насърчаване на плодове и зеленчуци, предназначени предимно за деца в училищните заведения на Общността.

Резолюция на Европейския парламент от 5 февруари 2009 г. относно прилагането в Европейския съюз на Директива 2003/9/ЕО за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище: посещения на комисия LIBE от 2005 г. до 2008 г. (2008/2235(INI))

P6_TA(2009)0047 A6-0024/2009

Европейският парламент,

–   като взе предвид Директива 2003/9/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище(1) ("Директива за приемането"),

–   като взе предвид Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 г. относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки(2) ("Директива за процедурата"),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) №°343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна(3) ("Регламент Дъблин II"),

–   като взе предвид доклада на Комисията от 26 ноември 2007 г. за прилагането на Директива 2003/9/ЕО от 27 януари 2003 г. за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище (COM(2007)0745),

–   като взе предвид Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), и по-конкретно членове 5 и 8 от нея,

–   като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето,

–   като взе предвид докладите на делегациите на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Италия (Лампедуза), Испания (Сеута и Мелила, Канарски острови), Франция (Париж), Малта, Гърция, Белгия, Обединеното кралство, Нидерландия, Полша, Дания и Кипър,

–   като взе предвид своята резолюция от 14 април 2005 г. относно Лампедуза(4),

–   като взе предвид своята резолюция от 6 април 2006 г. относно бежанските лагери в Малта(5),

–   като взе предвид предложението за директивата за приемането на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище в държавите-членки (преработена версия)(COM(2008)0815) ("предложение за преработка") и предложението за преразглеждане на Регламент Дъблин ІІ (COM (2008)0820), представени съвместно от Комисията на 3 декември 2008 г.,

–   като взе предвид доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A6-0024/2009),

A.   като има предвид, че Директивата за приемането за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище, е основен елемент от първата фаза на общия европейски режим за предоставяне на убежище;

Б.   като има предвид, че Директивата за приемането се прилага за лица, търсещи убежище и за бежанци;

В.   като има предвид, че основните права като правото на достоен живот, защитата на семейния живот, достъпът до медицинско обслужване и правото на обжалване на съдебно решение трябва винаги да бъдат гарантирани;

Г.   като има предвид, че Директивата за приемането и Директивата за процедурата задължават държавите-членки да предоставят на лицата, търсещи убежище, писмена информация за техните права, както и за организациите, които осигуряват помощ; и че, като се имат предвид сложността на процедурите и късите срокове, особено при случаите на ускорена процедура, за лицата, търсещи убежище, е от първостепенно значение да получат подходящ юридически съвет, при необходимост да имат достъп до преводач и да получат решенията, които ги засягат на език, който по разумна преценка се предполага, че разбират;

Д.   като има предвид, че е важно да се гарантира, че процедурите за предоставяне на убежище (по-специално критериите за уважаване или отхвърляне на молба за убежище) са ясни, справедливи, ефективни и съразмерни, с цел да се гарантира ефективен достъп до убежище;

Е.   като има предвид, че член 7 от Директивата за приемането предоставя на лицата, търсещи убежище, право на свободно движение в държавата-членка, в която са подали молба за убежище, но че това право може да бъде ограничавано от държавите-членки;

Ж.   като има предвид, че Директивата за приемането за условията на приемане се прилага за лица, търсещи убежище и за бежанците, но че в редица посетени центрове лицата, търсещи убежище и незаконните имигранти биват задържани на едно и също място;

З.   като има предвид, че Конвенцията за правата на детето защитава правата на всички малолетни, включително на тези, които се намират извън страната им на произход, и че Директивата за приемането задължава държавите-членки да отчитат специфичното положение на малолетните, като им предоставят специфични права като правото на образование;

И.   като има предвид, че не всички държави-членки поддържат центрове за приемане на всички или на голяма част от лицата, търсещи убежище, като предпочитат алтернативи на местно равнище и като има предвид, че Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП все още не е проучила този аспект от практиката на държавите-членки;

Й.   като има предвид, че за целите на настоящата резолюция "задържане" означава административна процедура с временен характер;

К.   като има предвид, че задържането е временна административна мярка, която се различава от задържането при углавно престъпление;

Л.   като има предвид, че по време на някои от посещенията си членовете на ЕП са установили многократно, когато това е било необходимо поради лошите условия в отделен център, че условията за задържане в някои от тях са непоносими от гледна точка на хигиена, липса на достатъчно пространство, налично оборудване и че задържаните лица не са системно информирани за причините за тяхното задържане, за техните права и за напредъка при разглеждането на техните молби;

Общи забележки и процедури за предоставяне на убежище

1.  Изразява съжаление, че някои от извършените посещения са показали, че съществуващите директиви се прилагат лошо или изобщо не се прилагат от определени държави-членки; изисква Комисията да предприеме необходимите мерки, за да се гарантира транспонирането в националното законодателство и не само формалното спазване на директивите;

2.  Подчертава, че принципите на Хартата за основните права на Европейския съюз и на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, като правото на достоен живот, защитата на семейния живот, достъпа до медицинско обслужване и правото на ефективно обжалване на мярката за задържане, следва да се прилагат при всякакви обстоятелства и независимо от статута на съответния гражданин на трета страна; следователно не може да приеме, че дадено лице не се третира съобразно с тях единствено поради факта, че е незаконен имигрант;

3.  Изразява съжаление във връзка с многобройните недостатъци по отношение на равнището на условията за приемане, които се дължат основно на факта, че по отношение на определянето на условията за приемане на национално равнище понастоящем Директивата за приемането предоставя на държавите-членки широки възможности за действие по собствено усмотрение; по тази причина приветства горепосоченото предложение за преработка;

4.  Изразява задоволство относно съдържанието на предложението за преработка, внесено от Комисията, и приветства обявената цел да се осигурят по-високи стандарти в отношението към лицата, търсещи убежище, за да се гарантира достойно равнище на живот и да се позволи по-голяма хармонизация на националните разпоредби, отнасящи се до условията на приемане;

5.  Изразява задоволство от предложението на Комисията да разшири приложното поле на Директивата за приемането спрямо субсидиарната защита, за да се гарантира еднакво спазване на правата, произтичащи от всички форми на международна защита;

6.  Призовава държавите-членки да проявяват по-голяма солидарност с държавите, които са най-засегнати от предизвикателствата на имиграцията, като тази солидарност да не се изразява само в оказване на техническа и/или финансова помощ; изисква Комисията да проучи възможността да предложи европейски инструмент за солидарност, целящ облекчаване на тежестта, породена от големия брой бежанци, приети от държави-членки с външни граници, който да се основава на принципа на зачитането на желанията на лицата, търсещи убежище, и да осигури по-висока степен на защита;

7.  Изисква Комисията в сътрудничество с Парламента да въведе система за постоянни посещения и проверки; изразява желание Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да продължи своите посещения, за да се гарантира спазването на общностното право в областта на условията за приемане и на процедурите за връщане и да се организира ежегодна дискусия в Европейския парламент в рамките на пленарната сесия относно резултатите от тези посещения;

Приемане

8.  Изразява съжаление, че капацитетът на откритите центрове за настаняване, създадени от някои държави-членки, е недостатъчен и изглежда не отговаря на потребностите на мигрантите;

9.  Изисква лицата, търсещи убежище, и имигрантите да бъдат приемани с предимство в откритите центрове за настаняване, по примера на държавите-членки, в които такива вече съществуват, вместо в затворени структури;

10.  Припомня задължението на държавите-членки да гарантират достъп до процедурите за искане на убежище;

11.  Настоятелно призовава държавите-членки да прилагат Директивата за приемането за всички лица, търсещи убежище, от момента, в който те изразят желанието си да получат защита в дадена държава-членка, дори и ако все още не са подали официално молба за убежище;

12.  Настоятелно призовава Комисията да припомни на държавите-членки, че отказът или преразглеждането в посока занижаване на условията за приемане по причини, различни от посочените в Директивата за приемането е или следва да бъде строго забранено;

13.  Счита, че основните условия за приемане като предоставянето на храна, подслон и спешно медицинско обслужване следва да не се отказват никога, тъй като подобен отказ може да представлява нарушение на основните права на лицето, търсещо убежище;

14.  Счита за необходимо да се намери справедливо равновесие между скоростта на процедурите, обработката на натрупалите се досиета и справедливото разглеждане на всеки индивидуален случай – особено случаите на ускорени процедури;

Достъп до информация и право на превод

15.  Констатира, че информацията относно процедурите е до голяма степен в писмена форма, сроковете са твърде кратки и всичко това може да създаде проблем при разбирането на информацията и да се превърне в пречка за действителното упражняване от лицата, търсещи убежище, на техните права при подаване на молбите; изисква на лицата, търсещи убежище, да се предоставят брошури на основните международни езици и на езиците, говорени от значителен брой лица, търсещи убежище и от имигранти в съответната държава-членка, в които да се обясняват всички техни права; изисква държавите-членки да предвидят също така информация и с помощта на други средства, включително в устна форма, по телевизията или в интернет;

16.  Изразява своето безпокойство от липсата на подходящо подготвени преводачи в някои от посетените центрове, включително по време на официални разговори; настоятелно призовава държавите-членки да осигурят публични и безплатни преводачески услуги, при необходимост, по телефона или по интернет;

17.  Насърчава държавите-членки да се обърнат за финансова подкрепа към Европейския фонд за бежанци, с цел да се подобри достъпът до информация и по-специално да се увеличи броят на езиците, на които се предоставя информацията, или нейните носители; призовава Комисията да осигури разпространението в държавите-членки на сведения относно наличните в тази сфера финансови инструменти и относно съществуващите най-добри практики по отношение на използването им;

Правна помощ

18.  Изразява съжаление, че достъпът до безплатна правна помощ изглежда ограничен за лицата, търсещи убежище и за задържаните незаконни имигранти, и че тази помощ се свежда понякога до предоставянето на списък с имена на адвокати, което означава, че лицата, които не разполагат с достатъчни финансови средства, остават без такава помощ;

19.  Припомня, че е изключително трудно да се осигури подходяща правна помощ за задържани лица предвид затруднената комуникация с външния свят и специфичния характер на съответното законодателство;

20.  Отбелязва, че постоянният достъп до правна помощ се затруднява, когато задържаните лица се преместват в различни центрове за приемане или за административно задържане;

21.  Приветства Висшия комисариат на ООН за бежанците и представителите на неправителствени организации (НПО) за извършената работа по оказване на правна помощ, но счита, че НПО не могат да заместят държавите при изпълнение на техните отговорности;

22.  Настоятелно приканва държавите-членки да осигурят безплатен достъп до правна помощ и/или представляване във всички случаи, когато лицата, търсещи убежище не могат да поемат съответните разходи;

Достъп до здравни грижи

23.  Изразява съжаление, че в повечето от посетените центрове за задържане лицата, търсещи убежище, и мигрантите се оплакват системно от недостатъчни и неподходящи медицински грижи, от затруднения да посетят лекари или да разговарят с тях, както и от липсата на специални грижи (особено за бременни жени и лицата, пострадали от изтезания) и подходящи лекарства;

24.  Изисква държавите-членки да разширят медицинското обслужване, предлагано понастоящем на лицата, търсещи убежище и на мигрантите, така че то да не се ограничава само до спешни случаи, както и да предоставят психологични консултации и грижи за психичното здраве; припомня, че правото на здраве и медицински грижи е сред водещите основни права на човека;

Достъп до заетост

25.  Приветства предложението на Комисията за отстраняване на пречките, съществуващи по отношение на достъпа до пазара на труда и да позволи достъп до трудова заетост след изтичането на период от шест месеца след подаване на заявление за международна защита;

26.  Изисква държавите-членки да не налагат законови или административни ограничения, които да възпрепятстват достъпа до трудова заетост;

Помощ, оказвана от НПО

27.  Признава огромната работа, извършена от сдруженията при оказване на помощ на лицата, търсещи убежище, и на незаконните мигранти;

28.  Призовава държавите-членки да извлекат поуки от добрите практики по отношение на ефективната подготовка за пазара на труда, разработени в рамките на програмата EQUAL за лицата, търсещи убежище;

29.  Изисква държавите-членки да гарантират на лицата, търсещи убежище, и на незаконните мигранти достъп до помощ за защита на техните права, от инстанции, които са независими от националните органи, включително по време на задържането; изисква от държавите-членки да предоставят на гражданското общество законови гаранции за право на достъп до местата за задържане на чужденци без законови или административни пречки;

30.  Призовава държавите-членки в никакъв случай да не прибягват до задържане на лица, търсещи убежище, като има предвид, че те са уязвими и се нуждаят от защита;

Задържане

31.  Изразява съжаление, че някои държави-членки все по-често прибягват до мярката задържане; подчертава, че при никакви обстоятелства дадено лице не следва да бъде задържано единствено поради причината, че търси международна закрила; подчертава, че задържането трябва да бъде последна, съразмерна мярка, за възможно най-кратък срок, и единствено в случаите, когато други, по-малко принудителни, мерки не могат да бъдат приложени и въз основа на индивидуална оценка на всеки отделен случай;

32.  Припомня, че член 5 от ЕКЗПЧОС дава право на възражение срещу ограничаваща свободата мярка; изисква всички задържани граждани на трета държава да могат да упражняват това право;

33.  Изразява безпокойство относно затворническите условия, при които се задържат незаконните мигранти и лицата, търсещи убежище, въпреки че не са извършили престъпление; изисква тези лица да бъдат задържани в отделни сгради, за предпочитане такива със свободен достъп, за да се гарантира тяхната закрила и осигуряването на помощ;

34.  Изразява загриженост относно лошото състояние и липсата на хигиена в някои центрове за задържане; припомня, че задължението за достойно приемане трябва да се прилага и спрямо задържани лица; изисква всички центрове, които не отговарят на нормите, да бъдат закрити в най-кратки срокове;

35.  Отбелязва, че достъпът до медицински грижи, и по-специално до психологически грижи, често е затруднен, тъй като някои центрове за задържане се намират в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода; призовава държавите-членки да гарантират наличие на подходящо денонощно медицинско обслужване в центровете за задържане, включително психологически грижи;

36.  Призовава държавите-членки да подобрят контактите на задържаните лица с външния свят, включително като позволят редовни посещения, подобрят достъпа до телефонна връзка и предоставят всеобщ безплатен достъп до интернет при определени условия, както и до средствата за масова информация във всички центрове за задържане;

37.  Изисква от държавите-членки да публикуват годишен доклад за броя на затворените центрове, мястото, където са разположени, броя на задържаните лица и начина на работа на тези центрове;

38.  Изисква от държавите-членки да гарантират редовен контрол на затворените центрове и на положението на лицата в тези центрове чрез създаването на национален омбудсман, отговарящ за тези места;

Малолетни лица без придружител и семейства

39.  Припомня, че върховният интерес на детето трябва да се намира в центъра на всяко решение или мярка, отнасящи се до малолетни лица, съгласно Конвенцията за правата на детето; припомня необходимостта да бъдат взети мерки и да се приложат необходимите средства за защита на непридружените малолетни лица, независимо дали са бежанци или не;

40.  Призовава държавите-членки да обмислят създаването на независими официални органи, които да наблюдават действащите стандарти и условия в затворените центрове, както и въвеждането на система за извършване на официални проверки, чиито доклади по въпроса да се публикуват;

41.  Призовава задържането на малолетни лица, търсещи убежище, да бъде по принцип забранено; а задържането на малолетни лица заедно с техните родители да бъде изключителна мярка и да има за цел гарантиране на върховния интерес на детето;

42.  Призовава държавите-членки, които още не са направили това, да подпишат и да ратифицират безрезервно Конвенцията за правата на детето;

43.  Призовава държавите-членки да гарантират спазването на Общата забележка № 8(2006) от 2 март 2007 г. на Комитета на ООН по правата на детето за правото на децата за закрила срещу телесни наказания и други жестоки и унизителни форми на наказания, включително в рамките на семейството, особено когато малолетните лица са задържани;

44.  Припомня, че всички малолетни лица имат право на образование, независимо дали в тяхната страна на произход или извън нея; изисква държавите-членки да гарантират това право, включително когато малолетното лице е задържано; изисква достъпът до образование да се осъществява непосредствено в общността, по подходящ начин, съответстващ на оценката на нивото на познания на децата, без същевременно да се изключва въвеждането на преходни модели, позволяващи придобиването на езиковите познания, необходими за редовно обучение, с цел да се осигури по-добро интегриране на децата и на техните семейства;

45.  Припомня, че малолетните лица имат право на подходящи развлечения, отговарящи на тяхната възраст, и изисква държавите-членки да гарантират това право, включително когато децата са задържани;

46.  Изисква държавите-членки да гарантират, че малолетните лица без придружител и семействата се настаняват в отделни квартири, дори когато са задържани, така че да се осигури подходящ личен и семеен живот, в съответствие с разпоредбите на член 8 на ЕКЗПЧОС, както и среда на закрила за децата;

47.  Изразява желание всички лица, които работят с малолетни лица и малолетни лица без придружител, да имат специализирана подготовка, отговаряща на положението на децата; счита за важен приноса, който биха могли да предоставят НПО, специализирани в тази област;

Малолетни лица без придружител

48.  Изисква за всяко малолетно лице без придружител да се назначава независим законен настойник, който да се грижи за неговата закрила както в зоните за чакане като например летища и гари, така и на цялата територия на държавата-членка; изисква ясно определяне на компетентността и ролята на законния настойник;

49.  Призовава Комисията и държавите-членки да въведат проактивно задължение за издирване на членове на семейството, включително за организации като Червения кръст и Червения полумесец;

50.  Изразява своето безпокойство по повод на изчезването на малолетни лица без придружител; изисква от държавите-членки да събират данни и статистическа информация съгласно член 4, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 862/2007/EО(6) относно установяването на самоличността на малолетните лица без придружител и оказваната им помощ, с цел водене на борба срещу това явление; счита, че най-добрият начин да се предотврати изчезването на малолетни лица е при тяхното посрещане те да се поемат от подходящи структури, където да могат да получат и съответстващо на възрастта им обучение (образование, професионално обучение и т.н);

51.  Изисква Комисията и държавите-членки да създадат хармонизиран и надежден механизъм за установяване на самоличността на малолетни лица без придружител, като използват най-нови технологии като например биометрични данни, както и общи правила относно оспорване на възрастта; в тази връзка припомня, че по време на производство за оспорване на възрастта, съгласно предохранителния принцип, съответното лице трябва да се счита за малолетно до приключване на производството, и следователно да се третира като такова, и че в случаите, при които е налице съмнение относно възрастта на малолетното лице, това да бъде в негова полза;

Семейства

52.  Призовава държавите-членки да разгледат алтернативни на задържането мерки, а ако е целесъобразно, и да докажат, преди да се пристъпи към задържане на семейства, включващи малолетни лица, че разгледаните алтернативни възможности не са ефективни;

53.  Изразява желание семействата, които са подали молба за убежище, да имат достъп до семейните служби, до детските служби, както и до специализирани медицински грижи в рамките на закрилата на децата;

Уязвими лица

54.  Изисква от Комисията да определи задължителни общи норми за идентифициране на уязвимите лица, по-специално пострадалите, вследствие на изтезания или търговия с хора, лицата, нуждаещи се от специализирани медицински грижи, бременните жени и малолетните лица;

55.  Счита, че всяко уязвимо лице, поради особеното си положение, не трябва да бъде задържано, тъй като това има съществено отражение върху неговото състояние;

56.  Настоятелно приканва държавите-членки да гарантират специализирана помощ за уязвимите лица и за лицата, пострадали от изтезания и търговия с хора, особено психологическа помощ, за да се гарантира тяхната закрила; изисква персоналът, който се намира в контакт с уязвими лица, включително персоналът, който разглежда молба за убежище и силите на реда, да имат специална подготовка;

Дъблинска система

57.  Изразява безпокойство от увеличаването на броя на задържаните лица в рамките на Дъблинската система и от почти системното прилагане на мерки за лишаване от свобода в някои държави-членки; изразява желание тези лица да не бъдат задържани, когато няма риск от бягство и когато този риск не е доказан от държавата-членка;

58.  Изразява съжаление, че някои държави-членки ограничават достъпа на лицата, за които важи Дъблинската система, до нормите за приемане; изисква Комисията да определи ясно, че Директивата за приемането се прилага и спрямо тези лица, за да се гарантира, че същите могат да упражняват целия комплекс от права;

o
o   o

59.  Възлага на своя Председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ L 31, 6.2.2003 г., стр. 18. (2) ОВ L 326, 13.12.2005 г., стр. 13. (3) ОВ L 50, 25.2.2003 г., стр. 1. (4) ОВ C 33 Е, 9.2.2006 г., стр. 598. (5) ОВ С 293 Е, 2.12.2006 г., стр. 301. (6) Регламент (ЕО) № 862/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно статистиката на Общността за миграцията и международната закрила (ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 23).

Резолюция на Европейския парламент от 5 февруари 2009 г. относно засилването на ролята на европейските малки и средни предприятия в международната търговия (2008/2205(INI))

P6_TA(2009)0048 A6-0001/2009

Европейският парламент,

–   като взе предвид Европейската харта за малките предприятия, приета на Съвета на Европейския съюз в Санта Мария да Фейра на 19 и 20 юни 2000 г.,

–   като взе предвид заключенията на председателството на Съвета на Европейския съюз относно Лисабонската стратегия, приети в Лисабон на 23 и 24 март 2000 г.,

–   като взе предвид Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микропредприятия, малки и средни предприятия(1),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 21 януари 2003 г., озаглавено "С мисъл за малките предприятия в една разширяваща се Европа" (COM(2003)0026),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 10 ноември 2005 г., озаглавено "Изпълнение на Лисабонската програма на Общността – Съвременна политика за МСП за растеж и заетост" (COM(2005)0551),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 4 октомври 2006 г., озаглавено "Глобална Европа: конкуренция на световно ниво – Принос към стратегията за растеж и заетост на ЕС" (COM(2006)0567),

–   като взе предвид своята резолюция от 22 май 2007 г. относно "Глобална Европа – външни аспекти на конкурентоспособността"(2),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 4 октомври 2007 г., озаглавено "Малките и средните предприятия – ключ към засилен растеж и заетост. Средносрочен преглед на модерната политика по отношение на МСП" (COM(2007)0592),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 18 април 2007 г., озаглавено "Глобална Европа: тясно сътрудничество за осигуряване на достъп до пазари за европейските износители" (COM(2007)0183),

–   като взе предвид доклада за общественото допитване относно стратегията на ЕС за достъп до пазарите, представен от Комисията (ГД "Търговия") на 28 февруари 2007 г.,

–   като взе предвид окончателния доклад на експертната група относно подпомагането на интернационализацията на малките и средни предприятия (МСП), публикуван от Комисията (ГД "Предприятия и промишленост", Насърчаване на конкурентоспособността на МСП) през декември 2007 г.(3),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 25 юни 2008 г., озаглавено "Мисли първо за малките!" ‐ "Small Business Act" за Европа" (COM(2008)0394),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 6 декември 2006 г., озаглавено "Глобална Европа: Инструменти за търговска защита на ЕО в променящата се световна икономика - Зелена книга за допитване до обществеността" (COM(2006)0763),

–   като взе предвид своята резолюция от 28 септември 2006 г. относно икономическите и търговски отношения на ЕС с Индия(4),

–   като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2006 г. относно годишния доклад на Комисията до Европейския парламент относно мерките срещу дъмпинга, срещу субсидиите и за защита, прилагани от трети страни спрямо Общността (2004 г.)(5),

–   като взе предвид своята резолюция от 4 април 2006 г. относно оценката на преговорите от Доха след министерската конференцията на СTO, проведена в Хонг Конг(6),

–   като взе предвид своята резолюция от 12 октомври 2006 г. относно икономическите и търговските отношения между ЕС и Меркосур с оглед на сключването на междурегионално споразумение за асоцииране(7),

–   като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2006 г. относно трансатлантическите икономически отношения между ЕС и САЩ(8),

–   като взе предвид своята резолюция от 13 октомври 2005 г. относно перспективите за търговските отношения между ЕС и Китай(9),

–   като взе предвид своята резолюция от 6 септември 2005 г. относно текстилните изделия и конфекцията след 2005 г.(10),

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 14 ноември 2006 г., придружаващ съобщението на Комисията, озаглавено "Икономически реформи и конкурентоспособност: ключови послания от Доклада за европейската конкурентоспособност за 2006 г. (SEC(2006)1467),

–   като взе предвид заключенията на председателството, приети от Европейския съвет в Брюксел, състоял се на 23 и 24 март 2006 г.(7775/1/2006),

–   като взе предвид своята резолюция от 15 март 2006 г. относно приноса на Европейския съвет, състоял се през пролетта на 2006 г., във връзка с Лисабонската стратегия(11),

–   като взе предвид декларацията, приета с единодушие на 2 декември 2006 г. в рамките на годишната сесия на Парламентарната конференция за СTO,

–   като взе предвид своята резолюция от 24 април 2008 г., озаглавена " Към реформа на Световната търговска организация"(12),

–   като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2006 г. относно обозначаване на произхода(13),

–   като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 12 февруари 2007 г. относно Споразумението за държавни поръчки на СТО и МСП,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по международна търговия и становищата на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A6-0001/2009),

А.   като има предвид, че МСП в Европейския съюз, дефинирани като предприятия, които имат по-малко от 250 работници или служители и чийто оборот не надвишава 50 млн. EUR, наброяват 23 милиона предприятия (99% от общия брой) и осигуряват 75 милиона работни места (70%) в Европейския съюз;

Б.   като има предвид, че над 96% от МСП в Европейския съюз имат по-малко от 50 служители и под 10 млн. EUR годишен оборот, което ограничава техните възможности за износ на стоки и услуги извън националните граници, поради високите постоянни разходи, свързани с международната търговия;

В.   като има предвид, че поради това техните международни резултати са структурно слаби, въпреки че 8% от МСП в Европейския съюз изнасят стоки извън своите национални граници, а почти 3% от МСП считат износа на стоки извън Европейския съюз за свой приоритет; като има предвид, че за разлика от тях десетте водещи предприятия в Европейския съюз реализират 96% от износа и преките чуждестранни инвестиции на Европейския съюз;

Г.   като има предвид, че прогнозираният икономически растеж в трети държави се очаква да бъде по-висок, отколкото на вътрешния пазар, което ще доведе до нови възможности за износ за МСП;

Д.   като има предвид, че МСП ще се сблъскват с все по-силна конкуренция в рамките на Европейския съюз от страна на конкуренти от трети държави;

Е.   като има предвид, че откритият пазар и лоялната конкуренция са най-добрите средства за осигуряване на възможности за МСП в глобализираната икономика;

Ж.   като има предвид, че международните предприятия са с доказана по-голяма способност за въвеждане на иновации; като има предвид, че участието на международните пазари и иновациите са важни стимули за конкурентоспособност и растеж и че те са от решаващо значение за постигане на целите на Лисабонската стратегия по отношение на растежа и работните места;

З.   като има предвид, че интернационализацията води до конкурентоспособност и растеж и допринася за разрастването на стопанските предприятия, и следователно повишава равнището на заетост, и като има предвид, че МСП създават 80% от новите работни места в Европейския съюз;

И.   като има предвид, че МСП трябва да се справят с конкретни проблеми при започване на процеса на интернационализация като например тяхната липса на международен опит, трудния достъп до финансиране, недостига на опитни човешки ресурси и твърде сложната международна нормативна уредба, както и че тези трудности им пречат да извършат необходимите структурни промени с цел да могат да се възползват от интернационализацията;

Й.   като има предвид, че на МСП, заети в международната търговия, е отредена ролята да обновят икономическата среда на Европейския съюз, така че да се превърнат в следващата генерация големи предприятия, от които се нуждае Европейският съюз, за да достигне целта 3% от БВП да се отделят за научноизследователска и развойна дейност;

К.   като има предвид, че пазарите, които са най-близки по отношение на географското си разположение и култура, т.е. в региони, граничещи със Съюза, като Средиземноморския регион и Западните Балкани, са от основен интерес за МСП в Европейския съюз;

Л.   като има предвид, че конкурентоспособността зависи също и от възможността за гарантиране на МСП на подходяща защита срещу нелоялни търговски практики; като има предвид, че промишленото производство в Европа е важен сектор за икономическия растеж и заетостта;

Многостранната рамка и СТО

1.  Подчертава необходимостта системата на СТО да отчита в по-голяма степен ролята и интересите на МСП; припомня, че МСП се нуждаят от ясна и функционална международна нормативна рамка;

2.  Призовава Комисията да предвиди в хода на преговорите в рамките на СТО опростени правила конкретно за МСП в зоните за свободна търговия, както и специални клаузи относно потребностите на МСП;

3.  Приканва Комисията и държавите-членки да преразгледат своите приоритети в рамките на многостранните отношения, като подкрепят премахването на тарифните и нетарифните бариери и насърчават международната търговия посредством подходящи мерки за опростяване и хармонизиране на стандартите;

4.  Смята, че е необходимо системата на международния търговски обмен да бъде по-малко обременяваща за МСП и да се разгледа възможността за създаване на система от международни арбитражни съдилища с ускорени процедури и ниски разходи, с цел да се позволи на МСП да избегнат закъсненията и трудностите, свързани с уреждането на спорове с данъчните или търговските органи в някои трети държави;

5.  Призовава Комисията и държавите-членки да полагат активни усилия за постигането на многостранно глобално споразумение в областта на "улесняването на търговията", което да позволява на МСП от Европейския съюз, наред с другото, да се възползват пълноценно от глобализацията и от отварянето на пазарите на трети държави;

6.  Подкрепя по-специално заемането на твърда позиция в рамките на преговорите относно процедурите за улесняване на търговията, с цел понижаване на разходите, свързани с митническите процедури, които могат да достигат до 15 % от стойността на търгуваните стоки, посредством прозрачност и опростяване на процедурите, хармонизиране на международните стандарти, ефикасност на регистрацията на произхода на стоките и модернизиране на митническите проверки;

7.  Подчертава значението за МСП на приключването на преговорите по всички глави от кръга от преговори за развитие от Доха;

Съобщението относно глобална Европа

8.  Подкрепя усилията на Комисията да предостави на Европейския съюз една глобална стратегия, която да обхваща всички външни аспекти на европейската конкурентоспособност и да допринесе за гарантиране на цялостното постигане на целите на Лисабонската стратегия, но отбелязва със съжаление липсата на конкретни инициатива в полза на МСП, които осигуряват две трети от работните места в Европейския съюз; приканва Комисията и Съвета да предприемат незабавно мерки във връзка с този пропуск, като определят амбициозни, но реалистични цели за защита на интересите на МСП и като предоставят необходимите средства и ресурси за тяхното постигане; отбелязва значението на приемането на ефективен регламент за търговските бариери като допълнителен инструмент за тази цел;

9.  Счита, че реципрочната либерализация на търговията е необходима за МСП и с оглед на това счита, че Комисията следва да даде ясен отговор във връзка със затрудненията при износа, с които се сблъскват МСП от Европейския съюз, като уточни чрез кои национални или европейски инструменти Европейският съюз би могъл да помогне на МСП да подобрят своите резултати на световните пазари;

Реформа на инструментите за търговска защита (ИТЗ)

10.  Приветства решението на Комисията да оттегли предложенията за реформа на ИТЗ, изложени в горепосочената "Зелена книга за допитване до обществеността";

11.  Споделя становището, че реформите, предложени от Комисията, не само не биха били благоприятни за външната конкурентоспособност на промишлеността на Европейския съюз, но биха нанесли допълнителна сериозна вреда на промишлените сектори на Европейския съюз, застрашени от незаконно субсидирани чуждестранни продукти или такива, ползващи се неправомерно с предимство поради дъмпингови практики; подчертава, че системата от ИТЗ трябва да запази характера си на процедура, наподобяваща съдебните процедури и основаваща се на обективни и реални оценки, за да осигури предсказуемост и правна сигурност;

12.  Счита, че поради липсата на международно признати правила относно конкуренцията, европейската система от ИТЗ представлява най-добрият отговор за гарантиране на равни условия за всички участници и заема становището, че предприятията от Европейския съюз, по-специално МСП, имат нужда от ефективен механизъм за борба с нелоялните търговски практики;

13.  Подчертава, че системата от ИТЗ служи за защита на интересите на производителите и служителите от накърняване, причинено от дъмпинг или незаконни субсидии; с оглед на значението на ИТЗ, призовава Комисията да подобри прозрачността и предсказуемостта на разследванията и достъпа до тях, по-специално за МСП, както и да ускори и опрости процедурите;

14.  Препоръчва Комисията и държавите-членки да развият информационни и образователни дейности за МСП с цел да ги насърчат да използват ИТЗ; счита, че Комисията, въпреки своята неутрална позиция, следва да предоставя целева помощ на МСП във всички етапи на разследванията за защита на търговията; в тази връзка счита, че е необходимо да се подобрят услугите за МСП, предлагани от информационното бюро в рамките на системата от ИТЗ;

15.  Изразява съжаление във връзка с това, че досега само ограничен брой разследвания се отнасят до промишлени сектори с висока концентрация на МСП; приканва Комисията да внесе незабавно всички необходими корекции в настоящата практика с цел да гарантира по-ефикасна защита на правата на МСП и техния улеснен достъп до защитните мерки, предлагани от ИТЗ;

16.  В тази връзка смята, че понятието "част от общото производството в Общността", включено в Регламента за търговските бариери(14), вече предоставя възможности за внасянето на жалби от МСП, но въпреки това призовава Комисията да гарантира, че професионалните секторни сдружения, в които МСП са най-многобройни, могат да ги представляват пълноправно пред Комисията, без да се променя настоящият праг;

17.  Призовава Комисията да реагира по подходящ и бърз начин срещу трети държави, които използват произволно ИТЗ, по-специално що се отнася до мерки, които засягат МСП в Европейския съюз;

Права на интелектуална собственост (ПИС) и обозначения за произход

18.  Подчертава, че МСП се нуждаят от ефективна защита на ПИС като предпоставка за разработването на нови технологии, за да могат да предприемат дейности в международен план; поради това изтъква, че установяването на опростена и ефикасна система за защита на ПИС е ключов инструмент за насърчаване на интернационализацията на МСП;

19.  Припомня, че нарушенията на ПИС, които засягат МСП в Европейския съюз, са се увеличили значително през последните години и че фалшифицирането не засяга единствено големите промишлени предприятия, но също и МСП, които са успели да създадат качествени и конкурентоспособни продукти и за които фалшифицирането има тежки последици, които в някои случаи могат да застрашат самото им съществуване;

20.  Призовава Комисията и държавите-членки да се ангажират с подновена енергия за предотвратяването и борбата с фалшифицирането, чрез подходящи вътрешни политики и чрез международни инициативи, както многостранни (например Търговското споразумение за борба с фалшифицирането), така и двустранни (нови споразумения за икономическо сътрудничество с трети държави), които да отчитат надлежно въздействието на фалшифицирането върху МСП; подчертава, че за МСП защитата на географските указания и на патентните права е равностойна на защитата на търговските марки и на авторските права, ако не и по-важна от нея; призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че високите норми за защита на данните в Европейския съюз не се нарушават от тези мерки;

21.  Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават МСП да използват инструментите, например патентите, за да защитават своя ноу-хау и да се предпазват от имитации и фалшификации;

22.  Призовава Комисията и държавите-членки също така да упражняват контрол и да реагират в случаите на нарушаване на ПИС, както и да приканят своите търговски партньори към по-строго спазване на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуална собственост (TRIPS) и националните разпоредби, които защитават интелектуалната собственост;

23.  Призовава Комисията и държавите-членки да подобрят контрола върху вноса, упражняван от митническите органи, с цел осигуряване на по-ефективно равнище на защита срещу продукти, нарушаващи ПИС на предприятията в Европейския съюз;

24.  Изразява съжаление относно закъснялото въвеждане на общностната система за маркиране на произхода за някои стоки, произхождащи от страни извън Европа (например текстил и обувки)(15), и изразява загриженост във връзка с това явно нарушаване на правата на потребителите в Европейския съюз; призовава държавите-членки и Комисията и държавите-членки да премахнат незабавно всички пречки, които са възпрепятствали досега влизането в сила на тази разпоредба, и да изтъкват европейския произход на подобни продукти, който често се възприема от потребителите като гаранция за качество, безопасност и спазване на високи производствени стандарти;

Стратегия за достъп до пазарите на трети държави

25.  Изтъква, че улесняването на достъпа на МСП до международните пазари може да допринесе за създаването на нови и за защитата и добавянето на стойност към вече съществуващите работни места, за съхраняването и обмена на ноу-хау и на спецификата на индустрията на Европейския съюз и за предоставянето на държавите-членки на гаранция за стабилен и траен икономически растеж;

26.  Приветства усилията, полагани понастоящем от Комисията за осигуряване на достъпа на МСП до пазарите в трети страни; призовава Комисията и държавите-членки да гарантират успешната работа на екипите на Европейския съюз за достъп до пазарите в трети държави, по-специално в страните с бързо развиващи се икономики, с участието на съответните професионални организации;

27.  Приканва Комисията и държавите-членки да подобрят разпространението на информация относно пазарите в трети страни, по-специално като създадат отдели в услуга на МСП, и да рационализират базата данни за достъп до пазара, като по този начин осигуряват улеснен достъп до нея, особено за МСП;

28.  Призовава Комисията да опрости базата данни за достъп до пазара, за да може извършването на справки в нея да бъде по-достъпно за МСП; освен това призовава Комисията да предприеме действия за популяризиране на подобни бази данни;

29.  Счита, че екипите за достъп до пазарите, създадени от делегациите на Комисията в трети държави, следва да бъдат укрепени, и че към тях следва да се създаде бюро, което е натоварено конкретно да следи въпросите, свързани с МСП, и чийто състав включва специалисти по въпроси, свързани с предприятията;

30.  Подкрепя създаването в рамките на ключови пазари, каквито са Индия и Китай, на европейски бизнес центрове, които да си сътрудничат с националните търговски палати и с представителите на предприятията, за да се даде възможност на МСП да намерят партньори със съответните умения, за да могат да навлязат на местните пазари;

31.  Счита, че за да постигне успех, стратегията за достъп до пазара се нуждае също от подкрепа под формата на предоставяне на информация и от по-голямото влияние на националните търговски палати извън Европейския съюз; подкрепя двустранните програми, които благоприятстват конкретно достъпа на МСП до пазарите в трети държави, като се има предвид успехът на Al Invest (Латинска Америка), Medinvest (Средиземноморски регион) и Proinvest (държави от АКТБ);

32.  Подчертава, че стандартизацията може да способства за иновации и конкурентоспособност, като улеснява достъпа до пазари и създава условия за постигане на оперативна съвместимост; насърчава Комисията да активизира действията си за утвърждаване на европейските стандарти в международен план;

Европейският "Small Business Act", конкурентоспособността и международната търговия

33.  Изразява задоволство относно инициативата на Комисията за приемането на "Small Business Act" – важна възможност за ефективно адаптиране на всички политики на Европейския съюз с оглед на потребностите на МСП; в тази връзка счита, че е необходимо пълното участие на държавите-членки и на институциите на Европейския съюз, за да се гарантира прилагането на принципа "Мисли първо за малките";

34.  Отбелязва, че съществуват силно конкурентоспособни МСП в Европейския съюз, които са световни лидери във високоспециализирани пазарни ниши и следователно представляват движеща сила за прилагането на Лисабонската стратегия;

35.  Смята, че интернационализацията на МСП е първостепенна цел на търговската политика и следва да бъде крайъгълен камък на европейския "Small Business Act", който ще представлява стабилна, единна, обвързваща и глобална рамка на политиките на Комисията за МСП;

36.  Счита, че, за да се насърчи участието на МСП на пазарите в трети държави, те следва да разполагат със служители, които конкретно се занимават с въпросите на интернационализацията, а това се наблюдава рядко; приканва Комисията и държавите-членки, с цел да преодолеят тази пречка, да насърчават създаването на консорциуми за услуги, предназначени да подпомагат МСП в процеса на интернационализация;

37.  Насърчава укрепването на всички политики в областта на иновациите и създаването на МСП; подкрепя създаването на европейски центрове за конкурентоспособност, които са достъпни за МСП и които могат да постигнат достатъчна критична маса, за да съществуват при условията на международната конкуренция; подкрепя също разширяването на обхвата и актуализирането на програмите, които предоставят на МСП достъп до средствата за международно развитие, както и всички мерки, предназначени да намалят техните фиксирани оперативни разходи; припомня, че Единният европейски патент и Уставът на европейското дружество следва да бъдат приети възможно най-скоро, за да се насърчи преминаването към търговска дейност извън пазара на Общността;

38.  Счита, че политическата и финансовата помощ за насърчаване на иновациите, свързани с продуктите и процесите, подобряването на достъпа до финансиране и на фискалните аспекти, както и сътрудничеството за осъществяване на изследвания и на трансфер на технологии са средства от ключово значение за увеличаване на производителността на МСП, която стои в основата на всяка успешна стратегия за интернационализация на МСП;

39.  Счита, че политиките по отношение на вътрешния пазар следва да са насочени към подобряване на положението на МСП в Европейския съюз чрез създаване на благоприятна за тези предприятия стопанска среда и чрез гарантиране на способността им да се възползват изцяло от възможностите, предоставяни от вътрешния пазар; освен това счита, че в съответните случаи тези политики следва също да предоставят по-важна роля на МСП в международен мащаб;

40.  Призовава Комисията да разгледа начините, по които вътрешният пазар може допълнително да подпомогне предприятията в Европейския съюз по отношение на международната конкуренция;

41.  Приветства възложения и подписан от Комисията договор за извършване на проучване относно интернационализацията на МСП; счита, че проучването ще предостави подробен обзор на състоянието на интернационализация на МСП в Европейския съюз; призовава Комисията да предприеме ефективни мерки за улесняване на ефективността на МСП в глобализирания свят;

42.  Отбелязва колко е важно наличието на предприемачи със знания и умения за посрещане на предизвикателствата пред международната търговска дейност; следователно призовава Комисията и държавите-членки да увеличат предлагането на програми за обучение на предприемачи във връзка с глобализираната търговска среда (като например мрежата "Enterprise Europe" или схемата "Gateway to China"); призовава за активизиране на сътрудничеството между МСП и университетите, с цел подобряване на изследванията и иновациите; призовава Комисията да разгледа възможността за създаване на специална програма на Европейския съюз за обмен на млади предприемачи на основата на програмите "Еразъм" и "Леонардо да Винчи";

43.  Приветства организирането на "Европейска седмица на МСП" през май 2009 г. и предлага това събитие да се използва за предоставяне на информация на МСП относно способите за развиване на техния износ извън Европейския съюз;

Споразумения за свободна търговия

44.  Приканва Комисията да оценява все по-внимателно въздействието, което новото поколение споразумения за свободна търговия, договорени с трети страни, може да има върху МСП от Европейския съюз и да го взема предвид при воденето на преговори;

45.  Споделя становището, че Комисията следва да се стреми към сключването на споразумения за свободна търговия или други търговски споразумения, които биха били благоприятни за европейската икономика като цяло и за МСП в частност, или които предвиждат равностойни търговски отстъпки, освен по отношение на най-слабо развитите страни;

46.  Подчертава значението на насърчаването на икономическите и търговските отношения между Европейския съюз и трети държави, които са членове на ЦЕФТА, и призовава Комисията да обръща специално внимание на МСП в търговските си отношения с тези държави;

47.  Препоръчва Комисията да гарантира постоянен контрол над тези споразумения и да се намесва незабавно в случай на незачитане на задълженията, поети от партньорите;

48.  Подчертава значението, което имат за МСП най-близките по отношение на географското си разположение пазари, и призовава Комисията в рамките на търговските отношения с тези страни да обръща специално внимание на МСП; в тази връзка посреща със задоволство споменаването на Средиземноморската инициатива за развитие на предприятията, съдържащо се в декларацията от срещата на върха в Париж от 13 юли 2008 г. относно Съюза за Средиземноморието;

49.  Отбелязва важната роля на МСП по отношение на трансфера на технологии, свързани с изменението на климата, както и значението на активното участие на МСП в помощта за развитие;

Възлагане на обществени поръчки

50.  Припомня, че обществените поръчки са един от най-обещаващите сектори за европейската икономика, и в частност за МСП; изразява загриженост във връзка с постоянните ограничения в множество трети страни, които отказват да гарантират на предприятията в Европейския съюз аналогичен достъп до техните процедури за възлагане на обществени поръчки или често прилагат норми, които са недостатъчно прозрачни и справедливи;

51.  Смята, че МСП в Европейския съюз следва да имат същото равнище на предимства и възможности по отношение на възлагането на обществени поръчки в основните индустриализирани страни (сред които Съединените щати, Канада и Япония), като това в рамките на Европейския съюз; следователно призовава Комисията да предостави на МСП в Европейския съюз по-добър достъп до пазари за обществени поръчки в трети държави и равни условия на конкуренция в секторите на обществените поръчки, включително чрез прилагане на принципа на реципрочност, ако това е необходимо;

52.  Счита, че е необходимо да се предприемат добре обмислени и ефикасни действия от страна на Европейския съюз за осигуряване на равни права за предприятията в Европейския съюз и по-специално за МСП;

53.  Изисква от Комисията да представи реалистични и конструктивни предложения с оглед на евентуалното бъдещо предоговаряне и на укрепването на споразумението на СТО за държавните поръчки;

54.  Счита, че обществените поръчки следва да представляват ключова глава във всички двустранни и регионални търговски преговори, водени от Европейския съюз, с цел да се постигне балансирано отваряне на пазарите за обществени поръчки;

55.  Приветства предложението на Комисията, съдържащо се в нейното съобщение относно глобална Европа, за прилагане на целенасочени ограничения по отношение на възлагането на европейски обществени поръчки спрямо тези страни, които не предоставят достъп до възлаганите от тях обществени поръчки; приканва Комисията да информира Парламента относно резултатите, които са постигнати до момента, и относно инициативите, които смята да предприеме, за да осигури по-добър достъп за МСП от Европейския съюз до възлагането на обществени поръчки в трети държави;

Селскостопански продукти и географски указания

56.  Припомня значението на достъпа до селскостопанските пазари за МСП в Европейския съюз от този сектор и приканва Комисията, в рамките на бъдещите многостранни и двустранни търговски преговори, да не се отказва от тарифните защитни мерки, с които все още се ползва секторът, а да гарантира, че по-известните и по-конкурентни европейски селскостопански продукти не са неправомерно санкционирани от антиконкурентни практики, приведени в изпълнение от други членове на СТО; счита, че трябва да се постигне значителен напредък по отношение на географските указания, с оглед на постигането на балансирани резултати по отношение на селското стопанство в рамките на кръга от преговори от Доха;

57.  Подкрепя инициативите на Комисията, целящи създаване на по-ясна и по-балансирана международна референтна рамка в областта на географските указания; счита, че честото използване на наименованията и географските указания на много селскостопански хранителни продукти в ущърб, по-специално, на МСП в Европейския съюз е неприемливо; настоятелно призовава Комисията и държавите-членки решително да се намесят по отношение на страните, които използват нетарифни бариери, за да защитят неправомерно своите собствени пазари;

58.  Подкрепя създаването на многостранен международен регистър на географските указания, който да даде възможност на МСП да защитят своите географски указания по лесен и икономичен начин; счита, че е необходимо да се допълни и разшири списъкът със защитени географски указания с всички продукти на Европейския съюз, които поради своето естество или местоположение или начин на производство гарантират на МСП в Европейския съюз "сравнително предимство" спрямо подобни продукти от трети страни;

59.  Настоятелно призовава другите членове на СТО да гарантират пълен достъп на продуктите на Европейския съюз, защитени с географски указания, като, при необходимост, изтеглят от търговската мрежа националните продукти, които неправомерно използват тези наименования, или като най-малкото предоставят пълен достъп на защитените географски указания на Европейския съюз и защитените наименования за произход, които вече са навлезли в употреба или са се превърнали в общи наименования;

Подкрепа за интернационализацията на МСП

60.  Счита, че националните или регионални програми за подпомагане на интернационализацията на МСП са много полезно средство за получаване на добри резултати; изисква те да продължават да бъдат съфинансирани чрез средства от Европейския фонд за регионално развитие и повече финансови средства да бъдат отделени за транснационалните проекти за сътрудничество, разработени от секторни сдружения, с цел да се подпомогне износът и възможността за интернационализация на МСП, съвместно да се отворят нови пазари и да се разработят общи пазарни стратегии в трети страни;

61.  Подчертава необходимостта от подобряване на достъпа до финансиране, и особено до микрокредитиране, за МСП; счита, че инструментите на Общността като Европейския инвестиционен фонд, Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации и инициативата за съвместни европейски ресурси за финансиране на микро-, малки и средни предприятия ("JEREMIE") могат да спомогнат за разработването на по-добра рамка за достъп до финансиране за МСП, които планират своята интернационализация;

62.  Счита, че създаването на съвместни предприятия или други споразумения за партньорство между МСП следва да бъдат насърчени като стратегия за проникване на нови пазари, разработване на проекти за преки инвестиции в трети страни и участие в търгове; призовава Комисията да мобилизира средства, особено чрез целта за европейско териториално сътрудничество, и да насърчава транснационално сътрудничество между МСП в Европейския съюз;

Заключителни съображения

63.  Счита, че развитието и интернационализацията на МСП от Европейския съюз изисква особено внимание и подкрепа в рамките на определянето на търговската политика на Европейския съюз;

64.  Призовава Комисията и държавите-членки да оказват пълна подкрепа на МСП в условията на настоящата финансова криза, като гарантират непрекъсваемост на отпусканите за тях кредити с оглед подобряване на тяхното развитие;

65.  Приканва Комисията и държавите-членки да сътрудничат помежду си с оглед определяне на последователна и амбициозна политика, която да даде възможност на МСП в Европейския съюз да се развиват по хармоничен начин и с по-висок темп на растеж, да завладяват нови пазари и, най-общо, да увеличат своите възможности за износ и присъствието си на международната сцена;

66.  Изисква от Комисията и от държавите-членки да гарантират посредством подходяща политическа и финансова подкрепа развитието на МСП в Европейския съюз по отношение на тяхната модернизация и на обучаването на техния ръководен персонал и работници; в тази връзка силно подчертава значението на постоянното обучение на ръководителите на МСП, като се създадат благоприятни условия за осъществяването на подобни дейности; счита, че е наложително Европейският съюз да поеме изцяло защитата на наследените знания, традиции и професионални умения, които МСП са успели да съхранят и да обогатят;

67.  Счита, че трябва да се гарантира по-добра координация както в рамките на Общността, между Комисията, държавите-членки и другите заинтересовани страни; изисква да бъде своевременно информиран относно всички бъдещи инициативи в областта на външната конкурентоспособност на МСП и да има тясно участие във всички бъдещи инициативи, които Европейския съюз може да предприеме;

o
o   o

68.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на правителствата и парламентите на членовете на СТО, както и на СТО.

(1) ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36. (2) ОВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 128. (3) http://ec.europa.eu/enterprise/entrepreneurship/support_measures/internationalisation/report_internat.pdf (4) ОВ C 306 E, 15.12.2006 г., стр. 400. (5) ОВ C 313 E, 20.12.2006 г., стр. 276. (6) ОВ C 293 E, 2.12.2006 г., стр. 155. (7) ОВ C 308 E, 16.12.2006 г., стр. 182. (8) ОВ C 298 E, 8.12.2006 г., стр. 235. (9) ОВ C 233 E, 28.9.2006 г., стр. 103. (10) ОВ C 193 E, 17.8.2006 г., стр. 110. (11) ОВ C 291 E, 30.11.2006 г., стр. 321. (12) Приети текстове, P6_TA(2008)0180. (13) ОВ C 303 E, 13.12.2006 г., стр. 881. (14) Регламент (ЕО) № 3286/94 от 22 декември 1994 г. за установяване на процедури на Общността в областта на общата търговска политика с оглед гарантиране упражняването от Общността на правата, които са ѝ предоставени съгласно правилата за международна търговия, по-специално тези, които са установени под егидата на Световната търговска организация (ОВ L 349, 31.12.1994 г., стр. 71). (15) Предложение за регламент на Съвета относно обозначаването на страната на произход за определени стоки, внасяни от трети страни (COM(2005)0661).

Резолюция на Европейския парламент от 5 февруари 2009 г. относно международната търговия и интернет (2008/2204(INI))

P6_TA(2009)0049 A6-0020/2009

Европейският парламент,

–   като взе предвид точка 18 относно търговията с продукти на информационните технологии (известна също като Споразумение за информационни технологии) от Министерската декларация от първата сесия на Министерската конференция на Световната търговска организация (СТО), приета в Сингапур на 13 декември 1996 г.,

–   като взе предвид Министерската декларация от Женева относно глобалната електронна търговия от втората сесия на Министерската конференция на СТО, приета на 20 май 1998 г.,

–   като взе предвид заключенията на Европейските общности относно "Проблеми с класификацията и Работната програма за електронна търговия", представени пред СТО на 9 май 2003 г.,

–   като взе предвид точка 46 относно електронната търговия от Министерската декларация от Хонконг относно Работната програма от Доха от шестата сесия на Министерската конференция на СТО, приета на 18 декември 2005 г.,

-   като взе предвид предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2002/38/ЕО относно периода за прилагане на споразуменията за данък добавена стойност, приложими спрямо услугите в областта на радио и телевизионното излъчване и някои доставяни по електронен път услуги и доклада на Комисията до Съвета относно Директива 2002/38/ЕО на Съвета от 7 май 2002 година за изменение и временно изменение на Директива 77/388/EИО по отношение на споразуменията за данък добавена стойност, приложими спрямо услугите в областта на радио и телевизионното излъчване и някои доставяни по електронен път услуги (COM(2006)0210),

–   като взе предвид Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар ("Директива за електронната търговия")(1),

-   като взе предвид Регламент (ЕО) № 792/2002 на Съвета от 7 май 2002 г. за временно изменение на Регламент (ЕИО) № 218/92 относно административното сътрудничество в областта на косвеното данъчно облагане (ДДС) във връзка с допълнителните мерки по отношение на електронната търговия(2),

-   като взе предвид Решение № 70/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно безкнижна среда в митниците и търговията(3),

–   като взе предвид своята позиция от 24 септември 2008 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2002/21/ЕО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, Директива 2002/19/ЕО относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях и Директива 2002/20/ЕО относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги(4), Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива относно неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации )(5) и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (Регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите)(6),

-   като взе предвид своята резолюция от 14 май 1998 г. относно съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите относно европейската инициатива в областта на електронната търговия(7),

-   като взе предвид своята резолюция от 21 юни 2007 г. за доверието на потребителите в цифровата среда(8),

-   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по международна търговия и становищата на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика, на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и на Комисията по култура и образование (A6-0020/2009),

А.   като има предвид, че повече от половината от гражданите на ЕС и близо 1,5 млрд. души по целия свят имат достъп до интернет; като има предвид, че един от всеки трима граждани на ЕС извършва онлайн покупки, но само 30 млн. души практикуват трансгранично пазаруване в Европейския Съюз;

Б.   като има предвид, че според СТО електронната търговия се определя като "производството, рекламирането и разпространението на продукти посредством телекомуникационни мрежи";

В.   като има предвид, че може да бъде направено разграничение между доставката на съдържание върху физически носител и дигитално кодирано съдържание, предавано по електронен път и затова независимо от физически носител, през фиксирани или безжични мрежи;

Г.   като има предвид, че електронната търговия може да се осъществява под формата на сделки между предприятия, между предприятие и потребител или между потребители; като има предвид, че търговията посредством използването на интернет платформи промени коренно начина, по който хората търгуват стоки и услуги, създавайки нови възможности, в частност за малките и средни предприятия (МСП), за достигане до нови клиенти отвъд границите на собствените им държави;

Д.   като има предвид, че запазването на открития характер на интернет е предпоставка за неговото непрекъснато развитие, както и за това на икономиката като цяло и на глобалната търговия, които все повече се "задвижват" от интернет технологии;

Е.   като има предвид, че МСП могат да извличат специфична полза от електронната търговия от гледна точка на достъпа до външни пазари; като има предвид, обаче, че цялостното развиване на тези нови методи за електронна търговия все още е изправено пред разнообразни пречки по отношение на тяхното практическо приложение;

Ж.   като има предвид, че свободният поток от информация е от съществено значение за улесняване на електронната търговия и че глобалната икономика на 21-ви век се гради върху отворена и сигурна мрежа, позволяваща разпространение на и достъп до интернет информация;

З.   като има предвид, че информационните и комуникационните технологии (ИКТ) сега са навсякъде в икономиката и че нови платформи и мрежи се разработват и демонстрират; като има предвид наличието на необходимост от отворени стандарти, които са от значение за новаторството, конкуренцията и ефективния потребителски избор;

И.   като има предвид, че напредващото развитие на новата "дигитализирана" търговска среда вече предоставя нови възможности за традиционни и модерни търговски сделки, подобрява позицията на потребителя в търговската верига и води до изцяло нови бизнес модели в отношенията потребител-производител, и ще продължи да прави това и в бъдеще;

Й.   като има предвид, че интернет предоставя на потребителите възможността да взимат по-добри информирани решения по отношение на качеството и цените, в сравнение с традиционните средства на закупуване, и като има предвид, че рекламата в интернет е станала важно средство за улесняване на трансграничната търговия за предприятия от всякакъв размер, но в частност за МСП, като им предоставя възможности да достигат нови клиенти;

К.   като има предвид, че нарастващата употреба на интернет за целите на търговията е свързана със значими възможности, но също така и с някои предизвикателства;

Л.   като има предвид, че дружествата, които предоставят услуги за съдържание, следва да се насърчават да въвеждат нови и иновативни бизнес модели, обхващащи възможностите, предлагани от интернет и електронната търговия;

М.   като има предвид, че технологията и икономиката ще направляват законовите решения при условие, че съвкупността от намиращите се в сила в момента законови рамки са очевидно неадекватни;

Н.   като има предвид, че електронната търговия като цяло разчита на закрила на интелектуалната собственост, и като има предвид, че една сигурна и предвидима законова среда за закрила на правата върху интелектуална собственост, както и за изключения и ограничения, е необходима за насърчаване на иновациите в сферата на технологията и преноса/разпространението на технологии;

O.   като има предвид, че е било установено, че съгласно националното законодателство на важни търговски партньори на Европейския съюз за предоставяне на услуги за електронна търговия най-напред е необходимо получаването на телекомуникационен лиценз, което води до пораждане на ненужно задължение, особено с оглед на сложните процедури, които се прилагат за издаване на такива лицензи;

П.   като има предвид, че ролята на електронната търговия сред членовете на СТО нарасна бързо в сфери като банковото дело, телекомуникационния сектор, компютърната индустрия, рекламната индустрия, дистрибуцията и експресните пощенски услуги; като има предвид, че броят на държавите, които не налагат ограничения на трансграничния достъп в подобни сфери, е вече значителен; като има предвид, че изтекоха десет години от стартирането на Работната програма СТО за електронната търговия;

Р.   като има предвид, че принципите на СТО на недискриминация, прозрачност и постепенно либерализиране трябва да бъдат прилагани по начин, който да взима под внимание бързината и интерактивността на интернет, методите за електронно плащане, отпадането на елементите на посредничество, нарастващото интегриране на стопанските функции в системата онлайн, по-голямата гъвкавост на стопанските организации, както и повишената фрагментарност на деловия свят;

1.  Изтъква благоприятното влияние на интернет върху различните фактори и етапи на трансграничната и международната търговия със стоки и услуги през последните две десетилетия; подчертава, че присъщият на електронната търговия международен характер изисква проявата на разбиране и сътрудничество в световен мащаб;

2.  Признава, че иновациите и креативността в онлайн търговията благоприятстват разработването на нови модели на търговия, каквато е например търговията между потребители; изтъква, че онлайн пазарите функционират като нови посредници с оглед улесняването на обмена, повишаването на достъпа до информация на много ниска цена и разширяване на обсега на взаимоотношенията между предприятия като цяло;

3.  Счита, че МСП и младите предприемачи, частично или изцяло занимаващи се с дейности в сферата на онлайн търговията, наистина намират сравнително евтина от административна и търговска гледна точка платформа, от която да рекламират, чрез съобразена с аудиторията реклама в интернет, и продават своите стоки и услуги на една световно разрастваща се клиентела, като по този начин заобикалят някои търговски бариери, част от които са остарели и проникват в досега отдалечени и затворени пазари;

4.  Потвърждава, че проблемите по отношение на гарантирането на качеството и безопасността на продуктите, поради липса на обичайните практики за контрол, прилагани на етап разпространение на онлайн търговията трябва да се разрешават по новаторски начини, като потребителско оценяване на търговците и коментари между самите потребители;

5.  Призовава за подробен анализ на въздействието на онлайн търговията върху традиционните търговски практики и дейности, с цел набелязване и последващо избягване на потенциални неблагоприятни последствия;

6.  Отбелязва със загриженост, че често потребители и търговци, които използват информационни и комуникационни технологии, често са подложени на дискриминационно отношение в сравнение с потребители и търговци, които действат на пазара извън интернет;

7.  Приветства факта, че потребителите се ползват от достъпа до почти неограничен набор от стоки и услуги, благодарение на ефективното премахване на географските, свързаните с разстоянието и пространствените ограничения, както и от възможността за прозрачна и обективна информация, сравнението между цените, наличието на съобразена с аудиторията онлайн реклама и удобството на "търсенето и купуването" онлайн двайсет и четири часа в денонощието за всеки, свързан с интернет у дома, на работното място или другаде;

8.  Отбелязва, че нововъзникващия дигитален пазар на нематериални стоки и услуги вече е по-голям от традиционната търговия и снабдяване и освен това е създал нов набор от търговски понятия и икономически величини, както например дигиталната недвижима собственост (имена на домейн) и достъпа до информация (търсачки);

9.  Счита, че незаконните дейности, каквито са фалшифицирането, пиратството, измамите, пробивът на защитата при провеждането на онлайн сделки и нарушаването на личното пространство на гражданите, не бива да се приписват на естеството на средството, а следва да се разглеждат като аспекти на незаконните търговски дейности, които съществуват в материалния свят отпреди и са улеснени и подсилени от предоставените многобройни технологични възможности, появяващи се основно, когато средството не функционира на основата на спазване на правилата в сила с цел възползване от режим на управлявана отговорност; подчертава необходимостта от създаването на механизми за приемане и засилване на необходимите и подходящи изпълнителни мерки и на по-ефективна и съгласувана координация, което ще позволи борбата с и елиминирането на съществуващото незаконно онлайн поведение, особено с оглед на случаите, включващи сериозни рискове за общественото здраве, като напр. фалшиви лекарства, без да се засяга развитието на международната електронна търговия;

10.  Подкрепя безусловното зачитане на обществения морал и етичните норми на държавите и населението, но изразява съжаление във връзка с все по-неправомерното прибягване до цензура по отношение на онлайн услуги и продукти, което играе ролята на прикрита търговска бариера;

11.  Признава необходимостта от отворени стандарти и тяхната значимост за новаторството, конкуренцията и ефективния потребителски избор; предлага търговските споразумения, сключени от Европейската Общност, да насърчават широката и отворена употреба на интернет за електронна търговия, при условие че потребителите имат достъп до и използват услуги и дигитални продукти по свой избор, освен ако последните не са забранени от националното законодателство;

12.  Счита, че размерът на увеличението на трансграничните сделки, трудността да се идентифицира естеството, произходът и местоназначението на сделките, както и липсата на одитни пътеки и опорни точки, поставят под въпрос териториалния характер на данъчните режими; отбелязва, че съществуват възможности за рационализиране на данъчната администрация, заместване на документацията на хартия с обмен на електронни данни и електронно попълване на данъчни декларации, както и за автоматизация на процедурите по събиране на данъците;

13.  Подчертава необходимостта от обучение на потребителите и предприятията и необходимостта от организиране от страна на медиите на осведомителни кампании във връзка с перспективите за развитие, правата и задълженията на всички заинтересовани страни в международната търговия по интернет;

14.  Изразява съжаление във връзка със зачестилите случаи на онлайн измами и кражби, както на лични данни, така и на пари; счита, че липсата на доверие в сигурността и безопасността на сделките и плащанията представлява най-голямата заплаха за бъдещето на електронната търговия; призовава Комисията да разследва причините и да удвои своите усилия за създаване на механизми за укрепване на доверието на търговските дружества и физическите лица в международните системи за електронни разплащания, както и да установи подходящи средства за разрешаване на спорове, свързани с незаконни търговски практики;

15.  Подчертава, че сигурността и надеждността на трансакциите, свързани с културните стоки или услуги онлайн, са от първостепенно значение;

16.  Отбелязва, че доверието зависи не само от простите, надеждни и сигурни начини на използване на интернет, но също така, наред с другото, от качеството на стоките и услугите, и от наличието на подходящи начини за обезщетение;

17.  Подчертава необходимостта от регулаторно сътрудничество, което да позволи на международната електронна търговия да реализира пълния си потенциал; счита, че е необходим един нов, модерен подход спрямо проблематичните области в електронната търговия, за да се гарантира, че потребителите се ползват от защита на личния живот, както и от по-ниските разходи и новите възможности за търговия, произтичащи от интернет;

18.  Счита, че дискусията относно настоящите и бъдещите предизвикателства на световната интернет търговия следва да се проведе в духа на взаимна подкрепа и структурирано сътрудничество, основано на системи от институционализирани правила между взаимосвързани заинтересовани страни, което дава възможност за съвременен и всеобхватен процес на управление с участие на различните заинтересовани страни, както бе илюстрирано по време на форума за управление на интернет; отбелязва, че съществуващите в момента начини на управление на интернет се отличават с хибридното си естество, лишено от функционални и регулаторни йерархизирани инструменти за направление;

19.  Изразява съжалението си във връзка с липсата на какъвто и да било напредък по време на преговорите на СТО по важния въпрос за класификацията на така наречените "дигитализирани продукти", във връзка с факта, че Програмата за развитие от Доха възлага провеждането на конкретни преговори по въпросите на електронната търговия и че няма постигнат напредък за установяването на постоянен мораториум на СТО върху митата върху електронните предавания; отбелязва, че все още има несигурност по отношение на правилното митническо оценяване на дигиталните продукти и все още липсва съгласие за това какви правила и задължения (Общо споразумение за митата и търговията, Общо споразумение за търговия с услуги или Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост) следва да бъдат прилагани за доставяните по дигитален път продукти;

20.  Приветства отправеното към СТО предложение на Комисията за осъвременяване и разширяване на гореспоменатата Декларацията на министрите относно СИТ, определящо кратки срокове, с цел да се даде допълнителен стимул на търговията с тези продукти, да се привлекат повече участници, да се превъзмогнат нетарифните бариери и да се отговори на нарастващите предизвикателства на технологичното развитие и сближаване; при все това изразява съжаление по отношение на разнородните тълкувания на СИТ от страните по него и призовава Комисията да изпълни изцяло текста и духа на текущото СИТ, както и да подкрепи един модерен и реалистичен подход към бъдещо споразумение в съответствие с търсенето на повече продукти на информационните технологии, освободени от вносни мита;

21.  Приветства вече постигнатия напредък в рамките на Общото споразумение за търговия с услуги (GATS), договорите за интернет на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), Комисията на ООН по международно търговско право, значителната работа на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и широкообхватната политическа рамка, приета на неотдавнашната министерска среща на ОИСР в Сеул през 2008 г., и Световната среща на високо равнище за информационното общество в Женева през декември 2003 г. и в Тунис през ноември 2005 г.;

22.  Признава значението на конвенцията на Организацията за образование, наука и култура на ООН (ЮНЕСКО) за защитата и насърчаването на различието на културните изкази като основен инструмент за гарантиране на запазването на освобождаването на културата в международните търговски сделки със стоки и услуги от културно и творческо естество в международната рамка на СТО; призовава Съвета и Комисията да прилагат експедитивно конвенцията както във вътрешните, така и във външните политики на Европейския съюз;

23.  Подчертава, че двустранните и регионални споразумения за свободна търговия не могат да дадат задоволително решение за широкомащабния достъп до пазарите; при все това призовава Европейския съюз систематично да включва в неговите двустранните и регионални търговски споразумения изрични разпоредби по отношение на широко и отворено използване на интернет за търговия със стоки, услуги, както и открити информационни потоци, като се въздържа от налагане или поддържане на ненужни бариери за трансгранични информационни потоци и чрез прилагане на принципите на недискриминационно, прозрачно и възможно най-малко рестриктивно от търговска гледна точка регулиране на интернет сделките; подкрепя полаганите от Европейския съюз усилия за установяване на диалог за сътрудничество по регулаторните въпроси, като част от неговите двустранни споразумения с търговски партньори от трети страни; призовава институциите на Европейския съюз и държавите-членки, при постигането на тези споразумения, да са в готовност да допринасят към този диалог за сътрудничество;

24.  Призовава Комисията да преразгледа приложимостта на търговските инструменти, за да се хармонизира и отвори употребата на радиочестотния спектър с цел насърчаване на мобилния достъп до интернет услуги за стимулиране на новаторство, растеж и конкуренция;

25.  Подчертава, че е необходимо да се насочи вниманието към това, предоставянето на онлайн услуги, включително електронна търговия, да не се подлага на ненужни местни процедури за разрешение (както в ЕС, така и в държавите на нашите търговски партньори), които биха довели до фактическа пречка за предоставянето на такива услуги;

26.  Счита, че в контекста на международните обществени поръчки, където новите технологии дават възможност за трансгранична електронна търговия, нови форми, като например комбинирани търгове за консорциуми от МСП и публикуване и рекламиране на тръжни процедури в интернет, дават възможност за значителен растеж в областта на поръчките не само в Европейския съюз, но и в световен мащаб, като по този начин насърчават трансграничната електронна търговия;

27.  Припомня, че сключването на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането трябва да осигури баланс между ефективното прилагане на правата на интелектуална собственост и защитата на основните права на потребителите, както и да допринесе за по-нататъшното новаторство, потока от информация и използването на легитимни услуги в електронна търговия;

28.  Призовава Комисията да провежда информационни и образователни кампании като използва традиционни и интернет средства, за да повиши осведомеността на потребителите за техните права с цел да увеличи доверието им в онлайн търговията;

29.  Изразява неодобрението си по отношение на фрагментацията на онлайн пазара на ЕС, която е резултат от регулаторни разпоредби, позволяващи или изискващи географско разпределяне на пазара, регулаторни разпоредби, спиращи или възпрепятстващи онлайн доставянето на стоки и услуги, договорни ограничения, налагани на дистрибуторите, правна несигурност, липса на доверие от страна на потребителите в сигурността на системите за плащане, високи такси за достъп до интернет и всякакви ограничения по отношение на възможните опции за доставка;

30.  Призовава Комисията да публикува на своя интернет сайт информация относно правата на потребителите при международна търговия по интернет, като се съсредоточи по-специално върху въпросите, свързани с договорите, защитата на потребителите срещу нелоялни търговски практики, защита на личните данни и авторското право;

31.  Счита, че регулаторните несъвършенства на онлайн пазара на ЕС възпрепятстват развитието на стабилна и силна европейска онлайн индустриална и търговска среда, което има за резултат незадоволителни нива на участие от страна на европейските потребители в европейски и международни търговски сделки и пречи на креативността и иновациите в търговската дейност; изразява съжаление във връзка с факта, че броят на установените в ЕС компании, предоставящи единствено онлайн услуги е крайно малък;

32.  Отбелязва предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно правата на потребителите (COM(2008)0614), която се очаква да доведе до по-голяма степен на правна сигурност, прозрачност и защита за нарастващия брой потребители, които пазаруват по интернет, по-специално по отношение на доставките, прехвърлянето на риска, съответствието с договора и търговските гаранции;

33.  Припомня, че доверието, особено за потребителите и за МСП, е от жизнено значение за пълноценното използване на възможностите на търговията по интернет, както се подчертава в неговата резолюция от 21 юни 2007 г.;

34.  Призовава Комисията и държавите-членки да използват всяка възможност да допринасят за укрепване на доверието чрез участие в съответните международни форуми, като например СТО, и да се стремят към постигането на световни стандарти и норми, отразяващи най-добрите европейски практики;

35.  Призовава Комисията да подобри правната съвместимост на интернет услугите чрез разработването на образци за лицензи и други правни решения, съвместими с юрисдикциите, при които частното право не е било хармонизирано, в частност за доброволно обезщетение за патенти при международни онлайн стандарти, и да разпространява съществуващите европейски достижения за правна съвместимост, като средство за намаляване на разходите по сделките и на правната несигурност за онлайн доставчиците;

36.  Призовава Комисията, ако е целесъобразно в съответствие с ОИСР, да проведе подробно проучване, включващо изготвяне на статистика за международната електронна търговия;

37.  Призовава Комисията да разработи цялостна стратегия за премахване на пречките за осъществяване на електронна търговия, които все още засягат МСП (достъп до ИКТ, разходи за разработване и поддръжка на системи за електронен бизнес, липса на доверие, липса на информация, правна несигурност при транснационални спорове и т.н.), както и препоръки за политика, включващи предоставяне на стимули за МСП за повишено участие в онлайн търговията със стоки и услуги; в тази връзка насърчава създаването на база данни, предназначена за предоставяне на помощна информация и насоки за управление на новите и неопитни участници в онлайн търговията, както и провеждането на сравнителен икономически анализ на ползите от електронната търговия и онлайн рекламата за МСП, и на проучвания на казуси на успешно търгуващи в интернет МСП в ЕС;

38.  Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават МСП да работят "онлайн" и да организират платформи за споделяне на информация и обмяна на най-добри практики и препоръчва Комисията и държавите-членки да насърчават обществените поръчки по електронен път, като полагат големи усилия за осигуряване на електронна достъпност;

39.  Приветства инициативата на Комисията за откриване на обществен диалог посредством своя "тематичен документ", озаглавен "Възможности при стоките и услугите онлайн" и посредством създаването на група съветници, които да сътрудничат за представянето на доклад върху съответните въпроси;

40.  Посочва, че интернет е донесъл нов подход при производството, потреблението и разпространението на културни продукти и услуги, които могат да допринесат за междукултурното разбирателство на базата на свободен и справедлив достъп до нови ИКТи зачитане на културното и езиковото разнообразие;

41.  Подчертава, че културните и художествени продукти и услуги имат както икономическа, така и културна стойност и че е важно да се запази това разбирателство в международните търговски преговори и споразумения , както и чрез глобалните мрежи посредством прилагането на конвенцията на ЮНЕСКО по правно задължителен начин;

42.  Настоятелно призовава Съвета и Комисията да гарантират, че европейските културни индустрии се възползват в максимална степен от новите възможности, предлагани от онлайн търговията, в частност аудиовизуалните, музикални и издателски сектори, докато същевременно предоставят ефективна защита срещу незаконния трафик и пиратството; това все пак не трябва засяга политиката на Общността, ясно формулирана в мандата за преговори, за въздържане от правене на предложения или приемане на искания за либерализиране на аудиовизуалния и културния сектор;

43.  Счита, че интернет се превръща в най-ефикасното средство за преодоляване на пропастта между Севера и Юга по отношение на търговията; счита, че интернет отваря нови търговски канали, свързващи по-слабо развитите и други развиващи се страни с напреднали и централни търговски системи, като по този начин увеличава потоците им на износ и заобикаля неудобствата на традиционните пазарни практики;

44.  Счита, че участието на най-слабо развитите и на други развиващи се страни в международната търговия посредством интернет следва да бъде подкрепяно чрез повече инвестиции, най-вече в основни инфраструктури, каквито са телекомуникационните мрежи и устройствата за достъп; подчертава необходимостта от евтини и по-качествени доставки на интернет услуги; признава, че либерализацията в областта на електронните съобщения е довела до повишени инвестиции в инфраструктура, подобрено обслужване и нововъведения;

45.  Признава, че в много държави потребителите осъществяват достъп до интернет през мобилни устройства;

46.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1. (2) ОВ L 128, 15.5.2002 г., стр. 1. (3) ОВ L 23, 26.1.2008 г., стр. 21. (4) Приети текстове, P6_TA(2008)0449. (5) ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37. (6) ОВ L 364, 9.12.2004 г., стр. 1. (7) ОВ C 167, 1.6.1998 г., стр. 203. (8) OВ C 146 E, 12.6.2008 г., стр. 370.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 5 февруари 2009 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара и използването на фуражи (COM(2008)0124 – C6-0128/2008 – 2008/0050(COD))

P6_TA(2009)0050 A6-0407/2008

(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2008)0124),

–   като взе предвид член 251, параграф 2, член  37 и член 152, параграф 4, буква б) от Договора за ЕО, съгласно които предложението е внесено от Комисията (C6-0128/2008),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (A6-0407/2008),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Отбелязва декларациите на Комисията, приложени към него;

3.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

4.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 5 февруари 2009 г. с оглед приемането на Регламент (ЕО) № …/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара и използването на фуражи, за изменение на Регламент (ЕО) №1831/2003, за отмяна на Директиви 79/373/EИО, 80/511/EИО, 82/471/EИО, 83/228/EИО, 93/74/EИО, 93/113/EО и 96/25/EО, както и на Решение 2004/217/EО

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента на първо четене съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕО) № .../2009.)

ПРИЛОЖЕНИЕ

Декларации на Комисията относно:

1.  Преразглеждане на приложение IV:

За да адаптира приложение IV (относно допустимите отклонения при етикетиране на съдържанието на фуражни суровини и комбинирани фуражи) съгласно член 11 от регламента към научното и техническо развитие, Комисията и нейните служби предвиждат да извършват преглед на горепосоченото приложение IV. В тази връзка Комисията ще разгледа също така някои фуражни суровини, чието съдържание на влага надвишава 50 %.

2.  Етикетиране за добавките:

Комисията ще проучи дали принципите за информиране чрез етикетирането на фуражите биха могли да се прилагат и по отношение на добавките и премиксите, разрешени съгласно Регламент (ЕО) № 1831/2003 относно добавки за използване при храненето на животните.

3.  Тълкуване на израза "спешни случаи, свързани с човешкото здраве, здравето на животните или околната среда", посочен в съображение 17, член 5 и член 7

"Комисията счита, че изразът "спешни случаи, свързани с човешкото здраве, здравето на животните или околната среда" може да включва спешни ситуации, предизвикани, наред с другото, от небрежност, умишлена измама и престъпни действия."

Резолюция на Европейския парламент от 5 февруари 2009 г. относно въздействието на споразуменията за икономическо партньорство (СИП) върху развитието (2008/2170(INI))

P6_TA(2009)0051 A6-0513/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (Споразумението от Котону)(1),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) №980/2005 на Съвета от 27 юни 2005 г. за прилагане на схема на общи тарифни преференции (2),

–   като взе предвид Регламент (EО) № 1528/2007 на Съвета от 20 декември 2007 г. за прилагане на режима за продукти с произход от определени страни, които са част от групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), предвидени в споразуменията, установяващи или водещи до установяване на споразуменията за икономическо партньорство(3),

–   като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 10 и 11 април 2006 г. относно споразуменията за икономическо партньорство и "Помощ за търговията" от 16 октомври 2006 г., и заключенията на Европейския съвет от 15 и 16 юни 2006 г.,

–   като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 15 май 2007 г. относно споразуменията за икономическо партньорство,

–   като взе предвид заключенията на 2870-то заседание на Съвета по външни отношения на ЕС от 26 и 27 май 2008 г. относно споразуменията за икономическо партньорство,

–   като взе предвид резолюцията на Съвета на министрите на АКТБ-ЕС, приета в Адис Абеба на 13 юни 2008 г.,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2006 г., озаглавено "Съобщение за изменение на директивите за воденето на преговори по споразуменията за икономическо партньорство с държавите и регионите от АКТБ" (COM(2006)0673),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 27 юни 2007 г., озаглавено "От Кайро до Лисабон – Стратегическото партньорство между ЕС и Африка" (COM(2007)0357),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 23 октомври 2007 г. относно споразуменията за икономическо партньорство COM(2007)0635),

–   като взе предвид Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), и по-специално член XXIV от него,

–   като взе предвид Декларацията на хилядолетието на ООН от 8 септември 2000 г., която посочва Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) като критерии за премахване на бедността, съвместно определени от международната общност,

–   като взе предвид декларацията от Втората конференция на африканските министри, отговарящи за интеграцията, приета в Кигали, Руанда, на 26-27 юли 2007 г.,

–   като взе предвид доклада, представен от г-жа Christiane Taubira, член на френския парламент, на 16 юни 2008 г.: "Les Accords de Partenariat Economique entre l'Union européenne et les pays ACP. Et si la Politique se mêlait enfin des affaires du monde?",

–   като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея на държавите от АКТБ и ЕС от 19 февруари 2004 г. относно споразуменията за икономическо партньорство: проблеми и перспективи(4),

–   като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея на държавите от АКТБ и ЕС от 23 ноември 2006 г. относно прегледа на преговорите относно споразуменията за икономическо партньорство (СИП)(5),

–   като взе предвид декларацията от Кигали за благоприятни за развитието споразумения за икономическо партньорство, одобрена от Съвместната парламентарна асамблея на държавите от АКТБ и ЕС на 20 ноември 2007 г.(6),

–   като взе предвид декларацията относно СИП на държавните ръководители на страните от АКТБ, приета в Акра на 3 октомври 2008 г.,

–   като взе предвид своята резолюция от 26 септември 2002 г., съдържаща препоръки към Комисията във връзка с воденето на преговори за споразуменията за икономическо партньорство с държавите и регионите от АКТБ(7),

–   като взе предвид своята резолюция от 17 ноември 2005 г. относно стратегия за развитие за Африка(8),

–   като взе предвид своята резолюция от 23 март 2006 г. относно влиянието на споразуменията за икономическо партньорство(9) върху развитието (СИП),

–   като взе предвид своята резолюция от 28 септември 2006 г. за по-голямо и по-добро сътрудничество: пакет за ефективност на помощите на ЕС през 2006 г.(10),

–   като взе предвид своята резолюцията от 23 май 2007 г. относно споразуменията за икономическо партньорство(11),

–   като взе предвид своята резолюция от 23 май 2007 г. относно помощта на ЕС за търговия(12),

–   като взе предвид своята резолюция от 20 юни 2007 г. относно Целите на Хилядолетието за развитие - междинна равносметка (13),

–   като взе предвид своята резолюция от 29 ноември 2007 г. относно напредък на селското стопанство в Африка ‐ Предложение относно развитието на селското стопанство и продоволственото осигуряване в Африка(14),

–   като взе предвид своята резолюцията от 12 декември 2007 г. относно споразуменията за икономическо партньорство(15),

–   като взе предвид своята резолюция от 22 май 2008 г. относно последващите действия във връзка с Парижката декларация от 2005 г. за ефективността на помощите(16),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по развитие (A6-0513/2008),

A.   като има предвид, че член 36, параграф 1 от Споразумението от Котону съдържа съгласие от страна на Европейския съюз и държавите от АКТБ да сключват "търговски споразумения, съвместими със Световната търговска организация (СТО), които постепенно премахват бариерите пред търговията между тях и засилват сътрудничеството във всички области, отнасящи се до търговията";

Б.   като има предвид, че Съветът прие директивите за водене на преговори за СИП с държавите от АКТБ на 12 юни 2002 г., а преговорите с групата държави от АКТБ на теми от общ интерес започнаха през същата година и бяха последвани от отделни преговори с шест региона (Карибите, Западна Африка, Източна и Южна Африка, Южноафриканската общност за развитие минус (SADC minus) и Тихия океан);

В.   като има предвид, че петнадесетте държави-членки на Карибския форум на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (CARIFORUM) парафираха споразумение за икономическо партньорство с ЕС и неговите държави-членки на 16 декември 2007 г.;

Г.   като има предвид член 231 от споразумението за икономическо партньорство (СИП), което създава парламентарна комисия CARIFORUM- ЕО;

Д.   като има предвид, че 18 африкански държави, от които 8 попадат в групата на най-слабо развитите държави, са парафирали етапни споразумения за икономическо партньорство през ноември и декември 2007 г., докато 29 други държави от АКТБ, от които три не спадат към групата на най-слабо развитите държави, не са парафирали споразумение за икономическо партньорство, и като има предвид, че Южна Африка вече е подписала Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество, което представлява режим на търговия с ЕС, съвместим с изискванията на СТО;

Е.   като има предвид, че Папуа-Нова Гвинея и Фиджи, две от държавите на АКТБ, които не са в групата на най-слабо развитите държави, парафираха междинно СИП на 23 ноември 2007 г., докато останалите тихоокеански държави от АКТБ (шест, който спадат към най-слабо развитите страни и седем, които не попадат в тази категория) не са парафирали СИП;

Ж.   като има предвид, че нито едно от споразуменията, парафирани през 2007 г., не е подписано, но всички те трябваше да бъдат подписани до края на 2008 г.;

З.   като има предвид, че от 1 януари 2008 г. ЕС прилага режима за внос на продукти с произход от държавите от АКТБ, които са парафирали СИП или етапни СИП, съгласно предвиденото в тези споразумения(17);

И.   като има предвид, че държавите от Африканския и Тихоокеанския регион продължават преговорите с Комисията за сключване на пълнообхватни споразумения за икономическо партньорство;

Й.   като има предвид, че всички страни многократно са потвърдили, главно чрез резолюции на Европейския парламент, както и чрез документи на Съвета и Комисията, че СИП трябва да бъдат инструменти за развитие с оглед насърчаване на устойчивото развитие, регионалната интеграция и намаляване на бедността в държавите от АКТБ;

K.   като има предвид, че разходите за приспособяване, произтичащи от СИП, ще окажат значително въздействие върху развитието на държавите от АКТБ, които, макар и да е трудно да бъдат предвидени, ще се изразяват в пряко въздействие под формата на загуба на приходи от мита и разходи за нормативна реформа и въвеждането ѝ в действие, необходима, за да се постигне съответствие с широкия спектър от норми, предвидени в СИП и косвено въздействие под формата на необходими разходи за приспособяване или социална подкрепа в областта на трудовата заетост, повишаване на квалификацията, производството, диверсификацията на износа и реформата в управлението на публичните финанси;

Л.   като има предвид, че 21 държави от АКТБ са заделили определени средства за съпътстващите СИП мерки в своите Национални индикативни програми (НИП) за 10-ия Европейски фонд за развитие (ЕФР), като някои от тях все още не са подписали СИП;

М.   като има предвид, че специално предвидените средства във всички НИП за мерки, свързани със СИП, съставляват едва 0,9% от общата сума на НИП (пакети А); като има предвид, че освен това са налице значителни мерки, косвено подкрепящи СИП, като например регионална интеграция и инфраструктура, както и "Помощ за търговията";

Н.   като има предвид, че въздействието на СИП върху развитието ще произтече от техните последици по отношение на:

О.   като има предвид, че е от изключително важно значение да се насърчава и подкрепя търговията в рамките на и между регионите на държавите от АКТБ, и между държавите от АКТБ и други развиващи се държави (юг-юг), което ще има важни положителни последици за развитието на държавите от АКТБ и ще намали тяхната зависимост;

П.   като има предвид, че горепосочените заключения на Съвета по общи въпроси и външни отношения на 26 - 27 май 2008 г. подчертаха необходимостта от гъвкав подход като същевременно се гарантира адекватен напредък и призоваха Комисията да използва гъвкавост и асиметричност, съвместими с правилата на СТО, за да отчетат различните потребности и равнища на развитие на държавите и регионите от АКТБ;

Р.   като има предвид, че населенията на държавите от АКТБ са най-сериозно засегнати от световната финансова и продоволствената криза, която заплашва да унищожи постигнатите резултати по пътя към осъществяването на Целите на хилядолетието за развитие;

1.  Настоятелно призовава Съвета, Комисията и правителствата на държавите-членки на ЕС и на държавите от АКТБ да положат всички усилия за възстановяването на атмосферата на доверие и конструктивен диалог, доколкото тя е била нарушена в хода на преговорите и да признаят държавите от АКТБ като равностойни партньори в процеса на преговори и изпълнение;

2.  Настоятелно призовава държавите-членки да спазват ангажиментите си за увеличаване на официалната помощ за развитие (ОПР), дори в този момент на световна финансова криза, което ще позволи да се увеличи "Помощта за търговията" и да се установят съпътстващи мерки под формата на регионални пакети от помощ за търговията с оглед прилагане на СИП, което способства за положителното въздействие на СИП върху развитието; подчертава факта, че подписването на СИП не е наложено като предварително условие за получаване на средства от фондовете "Помощ за търговия";

3.  Настоява, че СИП са инструмент за развитие, който следва да отразява както националните, така и регионалните интереси и потребности на държавите от АКТБ, за да се намали бедността, да се постигнат ЦХР и да се зачитат основните права на човека като правото на храна или правото на достъп до основни обществени услуги;

4.  Припомня на Съвета и на Комисията, че както сключването на СИП, така и отказването от СИП не следва да води до положение, при което държава от АКТБ може да се окаже в по-неблагоприятно положение от положението, в което се е намирала съгласно търговските разпоредби на Споразумението от Котону;

5.  Настоятелно призовава Комисията и държавите от АКТБ да използват по най-добрия начин наличното финансиране за "Помощ за търговията" с оглед оказване на подкрепа за процеса на реформи в съществени за икономическото развитие области; да се подобри инфраструктурата, когато това е необходимо, тъй като предлаганите от СИП възможности могат да се използват изцяло единствено ако се въведат силни съпътстващи мерки за държавите от АКТБ; да се компенсират нетните загуби от митнически приходи и да се насърчава данъчната реформа, така че да не се намаляват публичните инвестиции в социалните сектори; да се инвестира в производствената верига, за да се диверсифицира производството за износ; да се произвеждат за износ повече продукти с по-голяма добавена стойност; и да се инвестира в обучение и подкрепа за малките производители и износители, за да отговарят на санитарните и фитосанитарните изисквания;

6.  Подчертава, че при СИП, сключени с отделни държави от АКТБ или с група държави, която не включва всички държави в рамките на един регион, има риск от подкопаване на регионалната интеграция; призовава Комисията да преформулира подхода си като вземе предвид риска и да гарантира, че сключването на СИП не застрашава регионалната интеграция;

7.  Подчертава, че увеличаването на ОПР, обещано от държавите-членки, следва приоритетно да служи за удвояване усилията за постигането на Целите на хилядолетието за развитие в рамките на държавите от АКТБ, най-сериозно засегнати от последиците от световната финансова и продоволствена криза, която застраши и ежедневно застрашава постигнатите резултати в посока осъществяване на тези цели;

8.  Подчертава също така, че всички споразумения следва да спазват асиметрията в полза на държавите от АКТБ, както по отношение на набора от съответните продукти, така и по отношение на преходните периоди и че държавите от АКТБ следва да дадат конкретни гаранции за защитата на чувствителните сектори, определени от държавите от АКТБ;

9.  Подчертава, че мерките за подкрепа, свързани със СИП, трябва да отчитат значението, по отношение на развитието на държавите от АКТБ, на регионалната интеграция и икономическите отношения с други развиващи се държави;

10.  Настоятелно призовава Комисията да предостави на представителите, водещи преговорите от страна на АКТБ, достатъчно време да преценят споразумението и да представят предложения, преди да приемат съответното споразумение, като се взема предвид графикът на СТО;

11.  Подчертава, че СИП следва да включват клауза за преразглеждане, предвиждаща извършване на преразглеждане 5 години след тяхното подписване, с която официално трябва да бъдат обвързани националните парламенти, Европейския парламент и гражданското общество; този срок следва да позволи извършването на задълбочена оценка на въздействието на СИП върху икономиките и регионалната интеграция на държавите от АКТБ, както и да позволи осъществяването на адекватно преориентиране;

12.  Счита, че всяко търговско споразумение между АКТБ и ЕС, което засяга жизнения стандарт на населението, следва да бъде резултат от открито и публичено обсъждане при пълното участие на националните парламенти на държавите от АКТБ;

13.  Настоятелно призовава правителствата на държавите от АКТБ да извършат необходимите реформи, за да се осъществява добро управление, по-конкретно в областта на публичната администрация, като например управлението на публичните финанси, събирането на мита, системата на данъчни приходи, борбата срещу корупцията и лошото управление;

14.  Подчертава необходимостта от по-строги разпоредби в СИП по отношение на мониторинга и оценката, които ще определят въздействието на СИП върху развитието на страната и на региона и върху целите за намаляване на бедността, а не само СИП равнищата на съответствие;

15.  Подчертава, че има необходимост от увеличаване на прозрачността при проговорите и техните резултати, за да се даде възможност за обществено наблюдение с контрол от страна на вземащите политически решения, парламентаристите и представителите на гражданското общество;

16.  Счита, че регионалните стратегически документи на ЕФР и регионалните индикативни програми следва да съдържат важна, системна и добре обмислена подкрепа за прилагането на СИП, като се отчитат необходимите процеси на реформи, които биха довели до успех на СИП;

17.  Настоятелно призовава Комисията, в партньорство с държавите от АКТБ, да включи в СИП и междинните СИП показатели за развитие, които се определят в зависимост от приоритетите и за периодите, приети с решение на всеки регион, за да се измери социалното и икономическото въздействие на СИП върху ключовите сектори;

18.  Подчертава, че е от ключово значение горите, биологичното разнообразието и местното население или населението, зависимо от горите да не бъдат излагани на риск; във връзка с това подчертава, че на държавите от АКТБ следва да бъде позволено да прилагат нормативна уредба, ограничаваща износа на дървен материал и други непреработени суровини, както и да им бъде позволено да използват тези закони, за да защитават горите, дивата природа и местната промишленост;

19.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителствата на държавите-членки и на държавите от АКТБ, Съвета на АКТБ-ЕС и Съвместната парламентарна асамблея на АКТБ-ЕС.

(1) ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3. (2) ОВ L 169, 30.6.2005 г., стр. 1. (3) ОВ L 348, 31.12.2007 г., стр. 1. (4) ОВ C 120, 30.4.2004 г., стр. 16. (5) ОВ C 330, 30.12.2006 г., стр. 36. (6) ОВ C 58, 1.3.2008 г., стр. 44. (7) ОВ C 273, 14.11.2003 г., стр. 305. (8) ОВ C 280, 18.11.2006 г., стр. 475. (9) ОВ C 292, 1.12 2006 г., стр. 121. (10) ОВ C 306, 15.12 2006 г., стр. 373. (11) ОВ C 102, 24.4.2008 г., стр. 301. (12) OВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 291. (13) OВ C 146 E, 12.6.2008 г., стр. 232. (14) ОВ С 297 Е, 20.11.2008 г., стр. 201. (15) ОВ С 323 Е, 18.12.2008 г., стр. 361. (16) Приети текстове, P6_TA(2008)0237. (17) Регламент (EО) № 1528/2007 на Съвета от 20 декември 2007 година за прилагане на режима за продукти с произход от определени страни, които са част от групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), предвидени в споразуменията, установяващи или водещи до установяване на споразуменията за икономическо партньорство (OВ L 348, 31.12.2007 г., стp. 1).

Резолюция на Европейския парламент от 5 февруари 2009 г. относно Косово и ролята на ЕС

P6_TA(2009)0052 B6-0063/2009

Европейският парламент,

–   като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации, подписан на 26 юни 1945 г.,

–   като взе предвид Резолюция № 1244 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации от 10 юни 1999 г. (S/RES/1244(1999),

–   като взе предвид ръководните принципи за решаване на въпроса за статута на Косово, приети от Контактната група на 7 октомври 2005 г.,

–   като взе предвид своята резолюция от 29 март 2007 г. относно бъдещето на Косово и ролята на ЕС(1),

–   като взе предвид Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА), подписано на 19 декември 2006 г. в Букурещ,

–   като взе предвид окончателния доклад на специалния пратеник на ООН относно бъдещия статут на Косово и подробното предложение за статута на Косово от 26 март 2007 г.,

–   като взе предвид Съвместно действие 2008/124/ОВППС на Съвета от 4 февруари 2008 г. относно мисията на Европейския съюз в областта на върховенството на закона в Косово, EULEX KOSOVO(2),

–   като взе предвид Съвместно действие 2008/123/ОВППС на Съвета от 4 февруари 2008 г. за назначаване на специален представител на Европейския съюз в Косово(3),

–   като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 18 февруари 2008 г.,

–   като взе предвид писмата, изпратени на 12 юни 2008 г.от генералния секретар на ООН до президента на Сърбия и до президента на Косово относно преструктурирането на мисията на ООН за временна администрация на Косово (ЮНМИК),

–   като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН до Съвета за сигурност от 12 юни 2008 г.относно мисията на ООН за временна администрация на Косово (S/2008/354),

–   като взе предвид донорската конференция за Косово, която се проведе в Брюксел на 11 юли 2008 г.,

–   като взе предвид техническото споразумение между ЮНМИК и EULEX относно предаването на активите, подписано на 18 август 2008 г.,

–   като взе предвид Резолюция № 63/3, приета от Общото събрание на ООН на 8 октомври 2008 г. (A/RES/63/3), чрез която то реши да се обърне към Международния съд за консултативно становище по въпроса дали едностранното обявяване на независимост от страна на Косово е в съответствие с международното право,

–   като взе предвид изявлението на председателя на Съвета за сигурност на ООН от 26 ноември 2008 г. (S/PRST/2008/44), чрез което Съветът за сигурност единодушно одобри доклада на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун относно ЮНМИК (S/2008/692) и даде разрешение за разполагането на мисията EULEX на цялата територия на Косово,

–   като взе предвид член 103, параграф 2 от своя правилник,

A.   като има предвид, че на 17 февруари 2008 г. Парламентът на Косово обяви независимостта на Косово и пое ангажимент да спазва подробното предложение за статута на Косово на специалния пратеник на ООН Martti Ahtisaari;

Б.   като има предвид, че сръбското правителство прие конструктивен подход и участва в надлеждни преговори с оглед на постигането на споразумение; като има предвид, че въпреки неблагоприятните обстоятелства сръбското правителство се придържа към проевропейската си позиция;

В.   като има предвид, че подробното предложение за статута е залегнало в Конституцията на Косово и в други закони; като има предвид, че 25 държави, по искане на лидерите на Косово, създадоха Международна направляваща група за Косово, чиято първостепенна цел е пълното прилагане на подробното предложение за статута; като има предвид, че Международната направляваща група назначи международен граждански представител, подпомаган от Международната гражданска служба в Косово в съответствие с подробното предложение за статута; като има предвид, че това означава, че Косово се управлява самостоятелно, като същевременно остава под наблюдение по отношение на осъществяването, наред с другото, на мерките за защита и насърчаване на правата на малцинствата;

Г.   като има предвид, че до този момент 54 държави, включително 22 от 27-те държави-членки на ЕС, са признали независимостта на Косово;

Д.   като има предвид, че 27-те държави-членки на ЕС изпратиха специален представител на Европейския съюз в Косово, Pieter Feith, който също така изпълнява функциите на международен граждански представител; като има предвид, че международният граждански представител осъществява контрол върху пълното изпълнение на подробното предложение за статута, а специалният представител на ЕС предлага подкрепа и консултации от страна на ЕС във връзка с политическия процес в Косово;

Е.   като има предвид, че регионалната стабилност на Западните Балкани представлява приоритет за Европейския съюз, който именно по тази причина създаде мисията EULEX; като има предвид, че EULEX вече достигна първоначалния си оперативен капацитет на цялата територия на Косово и съответно пое своите отговорности в областта на съдебните органи, полицията, затворите и митниците, включително определени изпълнителни функции, с цел да извършва наблюдение върху компетентните институции в Косово и да им предоставя насоки и консултации във всички области, свързани с по-широкото прилагане на принципа на правовата държава;

Ж.   като има предвид, че като разполага своите сили и на територията на Косово на север от реката Ибър, EULEX допринася за постигане на целта, по която всички страни постигнаха съгласие, а именно да се прилага принципът на правовата държава и да се създаде единна съдебна система на цялата територия на Косово, както и да се гарантира еднакъв достъп до правосъдие за всички граждани;

Ролята на Европа

1.  Приветства успешното разполагане на EULEX на цялата територия на Косово, включително в частта, разположена на север от реката Ибър, в съответствие с доклада на генералния секретар на ООН и с последващото изявление на председателя на Съвета за сигурност на ООН от 26 ноември 2008 г., посочено по-горе;

2.  Подчертава поетия от Европейския съюз ангажимент за спазване на международното право и за изпълняване на водеща роля за гарантиране на стабилността в Косово и на Западните Балкани като цяло; напомня за неговата готовност да подпомага икономическото и политическото развитие на Косово, като предлага ясни перспективи за членство в ЕС, каквито вече съществуват за региона като цяло;

3.  Насърчава държавите-членки, които все още не са признали независимостта на Косово, да направят това;

4.  Напомня за своята резолюция от 29 март 2007 г., посочена по-горе, в която ясно отхвърля възможността за разделянето на Косово;

5.  Отбелязва, в тази връзка, че както беше съобщено от специалния представител на генералния секретар на ООН за ЮНМИК в Косово, Lamberto Zannier, от 9 декември 2008 г. насам ЮНМИК вече не разполага с правомощия в областта на полицията и митниците и скоро ще прехвърли на EULEX всичките си останали правомощия в областта на правосъдието, като по този начин се гарантира, че Косово функционира съгласно единна нормативна рамка;

6.  Призовава международната общност да окаже пълна подкрепа на EULEX и да улесни поемането от EULEX на всички съответни задачи на ЮНМИК на цялата територия на Косово в областта на митниците, полицията и съдебните органи;

7.  Очаква, че EULEX ще функционира в съответствие с мандата на ЕС с оглед на насърчаването на стабилното развитие на Косово и на гарантирането на прилагането на принципа на правовата държава за всички общности в цяло Косово; в тази връзка подчертава, че EULEX защитава интересите на всички етнически малцинства в Косово, тъй като ще разглежда, наред с другото, жалбите относно дискриминацията, тормоза и насилието на етническа основа, както и многобройните неразрешени имуществени въпроси;

8.  Посреща със задоволство факта, че сръбското правителство даде своето съгласие за разполагането на силите на EULEX - най-значимата от досегашните мисии в рамките на европейската политика за сигурност и отбрана, както и неговата готовност да сътрудничи с нея; насърчава Сърбия да продължи да следва тази конструктивна линия на поведение, която е в съответствие със стремежа на страната да се присъедини към ЕС;

9.  Приветства в тази връзка решението, прието в рамките на преходните мерки, съгласувани от ООН и сръбското правителство, за назначаване на висш полицейски служител от сръбската общност в Косово, който да работи в полицейската служба в Косово, но да докладва пряко на EULEX, като първа стъпка в рамките на усилията за гарантиране на подходящо представителство на всички малцинства в полицията в Косово;

10.  Счита, че преходните мерки, договорени от ООН и сръбското правителство, ще трябва да се преразгледат с оглед на развитието на събитията в района, след като EULEX достигне пълния си оперативен капацитет;

11.  Настоятелно призовава EULEX да предприеме незабавни действия във връзка с големия брой съдебни дела, които са под международно наблюдение, като даде приоритет на делата, свързани с междуетническо насилие, военни престъпления и корупция по високите етажи на властта, за да допринесе за утвърждаването на принципа на правовата държава;

12.  Счита, че въвеждането на добре функционираща програма за защита на свидетелите е крайно необходимо за ефективното завеждане на съдебни искове срещу правонарушителите по високите етажи на властта в Косово, по-специално що се отнася до военните престъпления;

13.  Призовава Съвета и Комисията да координират своята дейност, за да гарантират последователността на външната дейност на Съюза и прилагането на посоченото по-горе Съвместно действие 2008/124/ОВППС; поради това призовава ръководителя на мисията EULEX KOSOVO M.Yves de Kermabon и специалния представител на ЕС да работят в тясно и ежедневно сътрудничество един с друг; освен това настоятелно призовава общността на държавите от ЕС да предприемат колективни и координирани действия, като полагат по-големи усилия за насърчаване на участието на косовските сърби в политическия, икономически и социален живот на Косово, и отправя искане към специалния представител на ЕС да гарантира, че правителството на Косово незабавно ще предприеме реални стъпки в тази насока, включително чрез специфични мерки за икономическото развитие на района на Митровица, след като в него се възстанови зачитането на принципа на правовата държава;

14.  Приканва върховния представител на Съюза за общата външна политика и политика на сигурност да покаже ясно своята подкрепа за европейската мисия в Косово (EULEX KOSOVO) и да посети страната възможно най-скоро;

15.  Приветства ангажимента от страна на Комисията да използва всички налични инструменти на Общността, по-специално предприсъединителния инструмент, за да насърчи социално-икономическото развитие на Косово, да увеличи прозрачността, ефективността и демокрацията в правителството и обществото на Косово и да работи в посока постигане на мир и стабилност в Косово и целия регион; приветства, с оглед на това, намерението на Комисията да представи предпроектно проучване, което ще разгледа начините за засилване на социално-икономическото и политическото развитие на Косово и изразява увереност, че проучването ще се базира на сериозен диалог с косовските органи и ще бъде съчетано с подновения им политически ангажимент да провеждат необходимите реформи;

16.  Счита, че Комисията следва да обърне неотложно внимание на подкрепата за местни проекти, които улесняват помирението между различните общности и поощряват по-голямото движение на хора;

17.  Счита, че проектите, насочени, например, към възстановяването на гробища, разрушени при вандалски прояви, при пряко ангажиране на участници на местно равнище биха имали значителна символична стойност за общностите в Косово и биха допринесли за по-добър междуетнически климат; призовава Комисията и специалният представител на ЕС да гарантират, че подобни инициативи заемат важно място в дневния ред на правителството на Косово;

18.  Изразява становището освен това, че създаването на мултиетнически European University College, в допълнение към съществуващите университетски центрове в Прищина и Митровица, както и на културни, социални и здравни обществени структури, грижещи се специално за сръбската общност в централната част на Косово, биха били сериозен стимул за насърчаването на интеграцията на сръбската общност в Косово; следователно призовава Комисията, при тясно сътрудничество с правителството на Косово, да предприеме незабавни действия с оглед на изпълнението на този проект;

19.  Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да подпомогнат правителството на Косово при решаването на въпроса с острия недостиг на персонал в ключови сектори на публичната администрация, да подкрепят обучението на държавни служители и да окажат съдействие при подобряването на съобщителната инфраструктура, за да се осигури гладко протичане на работата на администрацията, и да укрепят връзките между органите на Косово и гражданското общество;

Управление на Косово

20.  Приветства подобреното положение по отношение на сигурността в Косово; подкрепя усилията на косовската полиция да постигне амбициозно равнище на професионализъм и надеждност; в тази връзка подчертава изключително важната необходимост от мултиетнически полицейски сили във всички райони на Косово; следователно приветства връщането на някои сръбски служители в косовските полицейски сили и настоятелно призовава властите на Косово да подкрепят повторната интеграция на служители на полицията, които предстои да се върнат;

21.  Подчертава необходимостта от децентрализирано управление, както е предвидено в подробното предложение за статута на Косово; подчертава, че децентрализацията не е само в интерес на сръбската общност, но ще е от полза за всички граждани на Косово, тъй като ще доведе до по-голяма прозрачност в управлението и до доближаването му до гражданите;

22.  Отново заявява значението на силното гражданско общество, което би заздравило демократичните принципи, които са в основата на управлението в Косово; настоятелно призовава в тази връзка правителството на Косово да подкрепи мирното движение на граждани и развитието на свободни медии без каквато и да е политическа намеса;

23.  Подчертава необходимостта да се изпълняват разпоредбите за защита на малцинствата, залегнали в конституцията на Косово, и счита, че пълното упражняване на правата на малцинствата е от първостепенно значение за стабилността на Косово и на региона като цяло;

24.  Настоятелно призовава правителството на Косово да продължи да спазва ангажимента си да насърчава атмосферата на мир, толерантност и междукултурен и междурелигиозен диалог сред всички общности в Косово, а именно на албанци, сърби, роми, ашкали, египтяни, горани, турци и бошняци, и да създаде подходящи условия за завръщане на бежанците в Косово, включително чрез инвестиции на косовското правителство в създаването на възможности за трудова заетост, инфраструктура и предоставянето на основни услуги в съответните области и да гарантира, че малцинствата могат да се ползват от горепосочените мерки;

25.  Изразява загриженост във връзка с критиките, изразени от генералния секретар на ООН в неговия доклад относно ЮНМИК, посочен по-горе, относно преразглеждането на критериите за подбор на получатели на финансиране за връщане, предложено от косовското министерство на общностите и завръщането; напомня на косовското правителство, че в светлината на рязкото намаляване на броя на завръщанията, ограничените налични средства следва да продължат да бъдат насочвани изключително към улесняване на завръщането в Косово на разселени лица;

26.  Настоятелно призовава международните и местни власти да уредят правния статут на роми, ашкали и египтяни без гражданство, живеещи в Косово, включително правата им на собственост; призовава органите да подобрят положението на тези общности като им гарантират равен достъп до всеобщата система за качествено образование, а когато е възможно, до образование на родния им език, като им дадат достъп до пазара на труда и до здравеопазване, като им предоставят адекватни хигиенни и жилищни условия и като им осигурят участие в социалния и политическия живот;

27.  Изразява дълбока загриженост от тежкото лошо здравословно състояние на ромските семейства в бежанските лагери Osterode и Cesmin Lug; счита, че това е пряко свързано с неподходящото разположение на тези лагери, които се намират върху силно токсични отпадни пясъци от оловните мини в Трепча; приветства първоначалните постъпки на Комисията пред правителството на Косово и настоятелно призовава Комисията да продължи да полага усилия, за да гарантира спешното преместване на засегнатите семейства;

28.  Приканва държавите-членки да възприемат сдържан и внимателен подход по отношение на принудителното репатриране на лица, принадлежащи към етнически малцинства, преди всичко косовски сърби и косовски роми, които живеят в Западна Европа в продължение на много години, и да приложат съпътстващи мерки за социално-икономическата интеграция на засегнатите лица;

29.  Подчертава, че зачитането на културното разнообразие е в основата на европейския проект; подчертава, че разбирането на мултиетническото измерение на религиозното и културно наследство е необходимо условие за мира и стабилността в региона; следователно настоятелно призовава всички заинтересовани страни да се включат в техническия диалог относно закрилата, опазването, възстановяването и популяризирането на културното и религиозно наследство и културната идентичност в Косово;

30.  Отбелязва конституцията на Косово, в която равенството между жените и мъжете е ясно признато, но отбелязва и факта, че жените не са достатъчно ангажирани в политическото, икономическото и социалното развитие на Косово и че те са в неблагоприятна позиция от гледна точка на възможностите за образование и трудова заетост; призовава следователно правителството на Косово да инициира и приложи, с подкрепата на Комисията, мерки за гарантиране на равни възможности за жените, тяхното адекватно представителство в институциите на Косово и участието им в икономическия, социалния и политическия живот на страната; призовава правителството на Косово освен това да предприеме ефективни мерки за справяне с домашното насилие над жени;

31.  Настоява, че академичният обмен трябва да бъде подкрепян и поощряван чрез програми като "Еразмус Мундус", за да се насърчават гражданите на Косово да получат квалификации и опит в рамките на ЕС, с очакването, че широкото образование ще им помогне да допринесат за демократичното развитие на страната;

32.  Настоятелно призовава Косово и Сърбия да се ангажират с конструктивен диалог по въпроси от общ интерес и да допринасят за регионалното сътрудничество;

33.  Подчертава необходимостта от решителност и прозрачност в процеса на приватизация, за да се избегне впечатлението за непотизъм и корупция;

34.  Изразява загриженост във връзка с икономическото положение в Косово и неблагоприятното влияние, което оказват бавният темп на реформи, корупцията и организираната престъпност върху икономиката и надеждността на косовските институции; подчертава необходимостта правителство на Косово да направи автентичен опит допълнително да гарантира прозрачност и отчетност и да засили връзките между равнището на политиката и гражданското общество; призовава правителството на Косово да използва както публичните средства, така и средствата, набрани от международни донори, по прозрачен и подлежащ на отчетност начин и настоятелно призовава Комисията да помогне на Косово да се доближи до европейските стандарти в областта на отчетността на публичния сектор и икономическата прозрачност; счита това за същностно с оглед на създаването на привлекателна атмосфера за инвестиции и стопанско развитие;

35.  Подчертава значението на пълното икономическо сътрудничество на регионално равнище и задължението да се съблюдават и прилагат изцяло разпоредбите на Централноевропейското споразумение за свободна търговия;

36.  Препоръчва на органите на Косово да инвестират във възобновяеми енергийни източници и да се стремят да осъществяват сътрудничество на регионално равнище в тази област;

37.  Изразява сериозна загриженост относно енергийния недостиг в Косово и изразява разбиране, че е необходимо този проблем да бъде решен; въпреки това изразява силно безпокойство във връзка с плана на правителството да изгради голяма електрическа централа, захранвана с лигнитни въглища, в гъсто населен район; настоятелно призовава правителството на Косово да вземе предвид въздействието, което ще окаже новата електрическа централа, работеща с лигнитни въглища, върху околната среда, общественото здраве и върху използването на оскъдни ресурси като вода и земя и да се придържа към европейските стандарти в областта на околната среда и европейската политика по отношение на изменението на климата;

38.  Изисква международния граждански представител (МГП) да наблюдава разпускането на Корпуса за защита на Косово и създаването на Косовски сили за сигурност (КСС) под прекия надзор на КФОР; настоятелно призовава правителството на Косово да обезпечи цялостен граждански надзор над КСС; счита, че не може да се осъществи преразглеждане на споразумението, подписано в Куманово между НАТО и сръбското правителство, докато не се гарантират пълна стабилност и сигурност и докато не се изяснят отношенията между Сърбия и Косово;

o
o   o

39.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителството на Косово, правителството на Сърбия, на ръководителя на мисията на ЮНМИК, ръководителя на мисията на EULEX KOSOVO, на специалния представител на Европейския съюз, на членовете на Международната направляваща група за Косово и на Съвета за сигурност на ООН.

(1) ОВ C 27 E, 31.1.2008 г., стр. 207. (2) ОВ L 42, 16.2.2008 г., стр. 92. (3) ОВ L 42, 16.2.2008 г., стр. 88.

Резолюция на Европейския парламент от 5 февруари 2009 г. относно търговските и икономическите отношения с Китай (2008/2171(INI))

P6_TA(2009)0053 A6-0021/2009

Европейският парламент,

–   като взе предвид механизма за икономически и търговски диалог на високо равнище между ЕС и Китай, по който се проведе заседание за първи път в Пекин на 25 април 2008 г.,

–   като взе предвид заключенията от Десетата среща на върха между Китай и ЕС, състояла се в Пекин на 28 ноември 2007 г.,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "ЕС – Китай: По-близки партньори, нарастващи отговорности" (COM (2006)0631) и придружаващия го работен документ, озаглавен "Политически документ относно търговията и инвестициите между ЕС и Китай: Конкуренция и партньорство" (COM(2006)0632),

–   като взе предвид решението, взето на Четвъртата министерска конференция на Световната търговска организация (СТО), проведена в Доха, Катар на 9-14 ноември 2001 г., относно приемането на Китай в СТО, което влезе в сила на 11 ноември 2001 г., и на Китайски Тайпей, което влезе в сила на 1 януари 2002 г.,

–   като взе предвид резолюциите си относно Китай, и по-специално своята резолюция от 7 септември 2006 г. относно отношенията между ЕС и Китай(1) и от 13 октомври 2005 г. относно перспективите за търговски отношения между ЕС и Китай(2),

–   като взе предвид проучването на Комисията от 15 февруари 2007 г., озаглавено "Бъдещи възможности и предизвикателства в търговските и инвестиционните отношения между ЕС и Китай за периода 2006–2010 г.",

–   като взе предвид своята резолюция от 10 юли 2008 г. относно положението в Китай след земетресението и преди олимпийските игри(3),

–   като взе предвид осмия годишен доклад "Преговорна позиция за европейски бизнес в Китай за 2008/2009 г." на Търговската камара на Европейския съюз в Китай,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по международна търговия и становищата на комисията по външни работи, Комисията по развитие, комисията по икономически и парични въпроси, Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A6-0021/2009),

А.   като има предвид, че търговията между ЕС и Китай значително нарасна от 2000 година, и като има предвид, че EС е най-големият търговски партньор на Китай от 2006 г. насам, а Китай е вторият по големина търговски партньор на ЕС от 2007 г. насам;

Б.   Като има предвид, че ускореното развитие и членството в СТО водят, наред със съществените ползи, до по-голяма отговорност на Китай в изпълнението на цялостна и положителна роля в глобалния икономически ред, включително в Международния валутен фонд (MВФ) и групата на Световната банка;

В.   Като има предвид, че въпреки постоянния растеж двустранната търговия между Китай и ЕС, който регистрира търговски дефицит с Китай в размер на 160 млрд. евро за 2007 г., остава небалансирана;

Г.   Като има предвид, че финансовите и макроикономическите дисбаланси и намаляването на вътрешното търсене и износа са в основата на настоящата финансова и икономическа криза, която засяга и Китай;

Д.   Като има предвид, че достъпът до китайския пазар е усложнен поради водени от държавата политики в областта на промишлеността, нарушаване на патентни права и неясни стандарти и режим на съгласуване, което води до технически и нетарифни бариери за търговия спрямо дружествата в ЕС;

Е.   Като има предвид, че производители на стоки и услуги в ЕС са висококонкурентни на световните пазари и като има предвид, че един свободен и справедлив достъп до китайския пазар би позволил на дружества от ЕС да увеличат износа и присъствието си на този пазар, както и да се подобри качеството и услугите, предоставяни на китайските потребители;

Ж.   Като има предвид, че през 2007 г. износът на ЕС за Китай се увеличи с 18,7 %, достигайки 231 милиарда евро;

З.   Като има предвид, че мащабът на производство на фалшифицирани и пиратски стоки в Китай остава на тревожно високо равнище и че 60% от фалшифицираните стоки, конфискувани от митническите органи на ЕС, са произведени в Китай; като има предвид, че производството на такива стоки често се извършва в предприятия, които произвеждат стоки и за редовния пазар и които не съблюдават както трудовите права, така и изискванията за безопасни и здравословни условия на труд, и представляват опасност за потребителите и, в случая на химикали, за околната среда като цяло;

Общи положения

1.  Подчертава, че търговията между ЕС и Китай се разшири изключително много и представлява единственото най-голямо предизвикателство за търговските отношения на ЕС;

2.  Подчертава, че търговските отношения на Европа с Китай следва да се основават на принципите на реципрочност и лоялна конкуренция и търговия в съответствие с нашите общи ценности и придържането към правилата на СТО, като същевременно се вземат предвид устойчиво развитие, спазване на екологичните ограничения, както и принос в изпълнението на глобалните цели при предотвратяване на изменението на климата;

3.  Счита, че в качеството си на една от движещите сили за световния растеж, Китай следва да играе цялостна роля с оглед гарантирането на устойчиво и балансирано развитие на световния икономически ред;

4.  Призовава Комисията да продължи политиката на обвързаност и диалог с Китай; приветства техническата помощ за търговия, предоставена на Китай от Комисията; счита, че такава помощ е от жизненоважно значение за подпомагане на успешната интеграция на Китай в световната икономика и, в частност, за изпълнение на задълженията и ангажиментите на Китай в рамките на СТО и подобряване на социалните и екологичните условия;

5.  Подчертава, че с оглед разрешаването на настоящата финансова и икономическа криза е необходимо безпрецедентно сътрудничество между ЕС и Китай; счита, че това е чудесна възможност Китай и ЕС заедно да покажат чувство за отговорност и да поемат ролята си в разрешаването на тази криза;

6.  Застъпва становището, че развиването на търговските отношения с Китай трябва да се осъществява успоредно с развиването на истински, плодотворен и ефективен политически диалог, който да обхваща широка гама от теми; счита, че правата на човека следва да бъдат съществена и неразделна част от отношенията между ЕС и Китай; призовава Комисията да настоява за засилване на клаузата за правата на човека при преговорите с Китай за ново Споразумение за партньорство и сътрудничество (СПС);

7.  Изразява убеждението, че днешната отворена система за търговия би могла да стимулира стопанската дейност между Китай и развиващите се страни с възможни предимства и за двете страни и че тя би могла да представлява безпрецедентна възможност за икономически растеж и за тяхната интеграция в световната икономика, при условие че търговските политики съответстват на целите за развитие и че икономическият растеж се изразява в намаляване на бедността;

8.  Насърчава Комисията да се стреми към откритост в търговията на ЕС с Китай; счита, че Европейският съюз и държавите-членки следва да продължат да предлагат отворен и справедлив достъп за износа на Китай и да реагират предварително на предизвикателството на конкуренцията; в допълнение счита, че Китай следва да отвърне чрез засилване на своята обвързаност с икономическата откритост и пазарната реформа;

9.  Настоятелно призовава Китай да играе активна роля в СТО, съразмерна на неговата икономическа и търговска значимост, с цел насърчаване на благоприятното развитие на глобалната търговия в рамките на силна и прозрачна рамка от правила;

10.  Приветства участието на Китай в срещата на Г-20, проведена на 15 ноември 2008 г. във Вашингтон, която следва да проправи пътя на страната към нейното окончателно участие в световните икономически и финансови дела с последващо поемане на основни отговорности на глобално равнище;

11.  Подчертава, че протекционизмът не може да бъде ответната реакция на Европа спрямо разрастването на търговските отношения между ЕС и Китай; счита, че Европейският съюз и държавите-членки следва да се стремят по-активно към постигане на допълнителен напредък по Лисабонската програма за реформи с цел развиване и консолидиране на области на сравнително предимство в глобалната икономика и за насърчаване на новаторството и професионалното обучение;

12.  Отбелязва, че с оглед на справянето с настоящата икономическа криза е бил представен мащабен китайски план за възстановяване за растеж и заетост; подчертава, че мерките за подпомагане трябва да бъдат временни, следва да отговарят на правилата на СТО и да не нарушават лоялната конкуренция;

13.  Приветства инвестициите в ЕС на китайските държавни инвестиционни фондове и държавни предприятия, които допринасят за създаването на заетост и растеж и за взаимната полза и балансираност на инвестиционните потоци; припомня обаче липсата на прозрачност на китайските финансови пазари и подчертава значението на въвеждането, най-малкото, на Етичен кодекс, за да се гарантира прозрачността на инвестиционните операции на Китай на пазарите на ЕС, призовава Европейския съюз и Китай да поддържат своите пазари еднакво отворени за инвестиции и да въведат разпоредби относно прозрачността;

Достъп до пазара

14.  Приветства факта, че след присъединяването на Китай към СТО растящ брой сектори на промишлеността в държавата са били отворени за външни инвеститори; въпреки това изразява загриженост, че в същото време в някои сектори са били ограничени или възпрепятствани чужди инвестиции и са били въведени дискриминационни мерки срещу чуждестранни дружества – особено по отношение на презграничните сливания и придобивания;

15.  Счита, че протекционистичните практики, прекомерната бюрокрация, подценяването на китайския ренминби, субсидии в различни форми и липсата на подходящо и съгласувано равнище на правоприлагане на правата на интелектуална собственост в Китай възпрепятстват цялостния достъп до този пазар за много дружества от ЕС;

16.  Призовава Китай допълнително да отвори своите пазари за стоки и услуги, и да продължи с икономическите реформи с цел установяване на стабилна, предсказуема и прозрачна правна рамка за дружествата от ЕС, особено за малки и средни предприятия (МСП);

17.  Призовава Комисията да обсъди китайския проектозакон за пощите с правителството на Китай, тъй като този проектозакон съдържа разпоредба, която би затруднила чуждестранните експресни услуги; счита, че е необходима балансирана регулаторна рамка за пощенските и експресните услуги, за да се продължи политиката на Китай за подкрепа на чуждите инвестиции и лоялната конкуренция в сектора на експресните доставки;

18.  Изразява удовлетворение от стъпките, предприети от китайските власти за намаляване на административните пречки на национално равнище, и напредъка в областта на електронното правителство за предоставяне на достъп на обществеността до законодателните актове, но отбелязва, че е необходим допълнителен напредък с цел осигуряване на свободен и равнопоставен достъп до китайския пазар за чуждестранни дружества;

19.  Изтъква, че допълнителното отваряне на достъпа до китайския пазар ще предостави възможности за дружества от ЕС в множество области като машиностроене, химикали, автомобилния сектор, фармацевтиката и информационните и комуникационните технологии (ИКТ), проекти по Механизма за чисто развитие, селското стопанство, строителството и при финансовите, застрахователните и телекомуникационните услуги, както и при услугите на дребно;

Бариери, стандарти

20.  Отбелязва, че нетарифните бариери представляват значителна пречка за дружествата от ЕС в Китай, както и за китайските дружества и дружествата от държави, които не са членки на ЕС, в Европейския съюз, особено за МСП;

21.  Призовава Китай да приеме международни стандарти за продукти и услуги с оглед насърчаване на допълнителна търговия между Китай и други държави; приветства факта, че Китай засилва своето участие в международни стандартизиращи органи и счита, че това следва да се насърчава и да се допълни с участието на ЕС в китайските органи, определящи стандартите; подчертава важността на съгласуването на китайския внос с европейските стандарти за хранителни и нехранителни продукти;

Суровини

22.  Изразява съжаление по повод продължаващата употреба на нарушаващи търговията ограничения за износ, като например таксите върху износа на суровини от страна на китайското правителство; призовава Комисията да настоява за отстраняване на всички съществуващи ограничения за износ във всички двустранни преговори с Китай; подчертава, че отстраняването на тези ограничения за износ е съществен елемент от лоялната търговия между ЕС и Китай; подчертава, че ще оценява всички бъдещи търговски споразумения с Китай в това отношение;

Държавна помощ

23.  Изразява загриженост във връзка с факта, че продължаващата държавната намеса в индустриалната политика и изричните дискриминационни ограничения, като неограничени държавни средства за финансиране на износ и ограничения на равнището на чуждестранна собственост в някои сектори, създават пречки на китайския пазар за дружествата от ЕС;

Обществени поръчки

24.  Призовава Китай да се присъедини към Споразумението за държавните поръчки (GPA), съгласно ангажимента си от 2001 г., и да започне конструктивни преговори по отварянето на своите пазари на обществени поръчки и, на фона на евентуалния успешен изход от тези преговори, да прилага прозрачни, предсказуеми и справедливи процедури при възлагане на обществени поръчки, за да е възможно равнопоставеното участие на чуждестранни дружества; призовава Китай да предостави незабавен достъп на дружествата от ЕС, които са установени и извършват дейност в Китай;

Валута

25.  Приветства определеното покачване в стойността на китайския ренминби, осъществено през тази година; настоятелно приканва Китай да продължи да позволява на китайския ренминби да покачва стойността си, с цел неговата цена на международните финансови пазари, в частност спрямо еврото, да отразява по-точно икономическото положение на Китай; настоятелно призовава Китай да държи по-голяма част от своите валутни резерви в евро;

Присъствие/помощ от страна на ЕС

26.  Приветства напредъка, извършен по отношение на установяването на Център на ЕС в Пекин, който да помага на МСП, и по отношение на превръщането на бюджетния ред, предназначен за финансиране на Центъра, в постоянен, с цел гарантиране на неговото бъдеще; подчертава необходимостта да се гарантира, че този Център има ясен мандат, който избягва създаването на дублиращи се структури и води до създаване на взаимодействие със съществуващите публични и частни институции от държави-членки на ЕС; приветства работата, извършена от Бюрото за защита на интелектуалната собственост на МСП на китайския пазар за предоставянето на информация и обучение на европейски МСП от ЕС относно защитата и прилагането на правата на интелектуална собственост в Китай;

27.  Подчертава важността на подпомагането в частност на МСП за преодоляване на пречките за достъп до пазара; призовава Комисията и държавите-членки да гарантират успешното функциониране на екипите на ЕС за достъп до пазара в Китай;

Енергетика, устойчива енергия

28.  Призовава ЕС и Китай да предприемат стъпки за насърчаване на търговията на екологосъобразни стоки и услуги, растежа на инвестициите в устойчиви проекти и инфраструктура и за насърчаване на развитието на индустрия, която допринася за намаляване на въглеродните емисии;

29.  Подчертава възможностите, които бързо развиващия се сектор на възобновяеми енергийни източници в Китай предоставя на европейския бизнес сектор на възобновяеми енергийни източници; призовава Китай да подобри достъпа до пазара в тази област;

30.  Призовава за засилено сътрудничество между ЕС и Китай с оглед насърчаването на трансфера на нисковъглеродни технологии, по-специално по отношение на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници; изтъква ключовото значение на разработването и разпространението на технологии за улавяне и съхранение на въглерод в Китай, имайки предвид значението на въглищата за неговата икономика; призовава Комисията да проучи начините за допълнително подпомагане на обмена на най-добри практики с Китай в областта на устойчивото развитие;

Финансови услуги

31.  Изразява безпокойство, че инвестирането в Китай все още е ограничено за дружества от ЕС, особено в банковия и застрахователния сектор, поради тежки и дискриминационни лицензионни разходи и правила, изискващи образуването на съвместни предприятия с китайски дружества; призовава Китай незабавно да обърне внимание на тези проблеми;

32.  Счита, че силно развитите, ликвидни, отворени, прозрачни и добре регулирани финансови пазари са способни да благоприятстват икономическия растеж, че секторите на ценните книжа, банковото дело и застраховането в Китай са недостатъчно развити и насърчава Китай да вземе пълноценно участие в световния дебат за подобряването на регулаторната и надзорна рамка за финансовите пазари;

33.  Подчертава значението на ангажираността на Китай и сътрудничеството му с MВФ във връзка с разработването на международен Етичен кодекс за държавните инвестиционни фондове, който вероятно ще доведе до по-висока степен на прозрачност;

34.  Призовава Комисията възможно най-скоро да направи оценка на въздействието на финансовата и икономическата криза върху съответните сектори на европейската промишленост и услуги, които играят решаваща роля за определянето на експорт-импортните отношения между ЕС и Китай; изисква тази оценка да бъде изпратена на Парламента веднага щом се открои ясна тенденция;

Свободна и лоялна търговия
Антидъмпинг/статут на пазарна икономика

35.  Счита, че постоянният диалог между търговските органи може да спомогне за предотвратяване и разрешаване на търговските спорове; отбелязва обаче, че ефективното и ефикасно използване на инструментите за търговска защита допринася за гарантирането на справедливи условия на търговия между Китай и ЕС, като се има предвид нарастването на антидъмпинговите дела, заведени срещу китайски производители;

36.  Счита, че в много области китайската икономика все още не отговаря на критериите за пазарна икономика; призовава Комисията да работи с китайското правителство за преодоляване на бариерите пред получаването на статут на пазарна икономика и да предостави този статут на Китай единствено, когато страната изпълни изискванията;

Права на интелектуална собственост и фалшификации

37.  Отбелязва с безпокойство, че макар и в Китай да има напредък по отношение на усъвършенстването на законодателството относно интелектуалната собственост, ефективното прилагане на правата на интелектуална собственост остава в голяма степен проблематично;

38.  Призовава Китай да полага повече усилия за коригиране на липсата на прилагане и изпълнение на законодателството относно правата на интелектуална собственост; подчертава важността на хармонизирането на централната и регионалната търговска политика и регулирането в Китай и единното му прилагане в цялата държава;

39.  Изразява безпокойство по отношение на мащаба на производство на фалшифицирани и пиратски стоки в Китай, което остава на тревожно високо равнище; призовава Комисията, в сътрудничество с китайските органи на национално и регионално равнище, да продължи своята борба срещу фалшифицирането;

40.  Изразява силното си безпокойство по отношение на увеличаващия се брой патенти за полезни модели и дизайни в Китай, които често са копия или незначителни модификации на съществуващи европейски технологии, без да допринасят за реални иновации;

41.  Счита, че тъй като Китай се насочва в по-голяма степен към иновациите, защитата на правата върху интелектуалната собственост по най-добрия начин защитава интересите на Китай; в същото време счита, че разпоредбите, изискващи иновациите да бъдат регистрирани изключително и само в Китай, ще ограничат сериозно стопанските дейности, ще попречат на Китай да се възползва от иновациите, както и могат да доведат до обезценяване на марката "Произведено в Китай";

Митници

42.  Приветства подписването на съвместен план за действие в областта на митническото правоприлагане по отношение на правата на интелектуална собственост, насочен към засилване на митническото сътрудничество при конфискации на фалшифицирани стоки и прилагане на конкретни мерки за намаляване на продажбите на фалшифицирани стоки; призовава Комисията да проведе преговори с Китай във връзка с поставяните от него условия, за да вземе участие в Търговското споразумение за борба с фалшифицирането;

43.  Изисква от Комисията да засили сътрудничеството с китайските органи по Споразумението за митническо сътрудничество, насочено към улесняване на търговията;

44.  Изисква от Комисията, като продължение на Меморандума за разбирателство от 2005 г. за текстилните изделия, да продължи да обсъжда развитията в търговския диалог между ЕС и Китай в областта на текстила и в механизма за икономически и търговски диалог на високо равнище; призовава Комисията да следи отблизо вноса на текстилни изделия с произход от Китай;

Социално въздействие и въздействие върху околната среда

45.  Изразява своите сериозна загриженост по отношение на високите равнища на замърсяване, причинени от китайската индустрия, и на нарастващата употреба на природни ресурси, в частност такива, добивани от изчерпаеми източници; разбира отговорността, която Европа споделя за съществуващото положение, като се има предвид, че голям дял от китайското промишлено производство е собственост на европейски фирми или е по поръчка на европейски фирми и търговци на дребно с цел потребление в Европа;

46.  Отбелязва, че последните години на висок икономически растеж в Китай не са донесли ползи за всички сегменти на китайското население и че социалната пропаст между богати и бедни никога не е била толкова голяма, колкото сега;

47.  Приветства дейността на Китай в областта на опазването на околната среда в контекста на подготовката на Олимпийските игри през 2008 г.; призовава китайското правителство да допринесе активно за успеха на Конференцията за климата на Обединените нации (СОР 15), която ще бъде проведена от 30 ноември до 11 декември 2009 г. в Копенхаген като насърчи финансовия си сектор да се подготви за въвеждането на международна схема за търговия с квоти за емисии;

48.  Настоятелно приканва Китай да вземе участие в COP 15 и да поеме отговорностите си, като допринесе със своя глобален дял в намаляването на емисиите на парникови газове и в борбата с изменението на климата;

49.  Настоятелно приканва китайските органи да предприемат конкретни стъпки за възприемане и насърчаване на употребата на технологии и практики за намаляване на емисиите на парникови газове; отбелязва, че насърчаването на зелени бизнес технологии ще бъде от съществено значение, ако китайското правителство има желание да поддържа икономически растеж, като същевременно опазва своята околна среда; признава, че не може да се очаква от Китай да изисква от своето население да поеме тежестта на ограничаването на емисиите на парникови газове, без западните страни да предприемат някакви действия;

50.  Изразява загриженост във връзка с детския труд в Китай; призовава Комисията да засегне този проблем възможно най-скоро, и призовава китайското правителство да положи максимални усилия за премахване на причините, довели до това явление с оглед неговото изкореняване;

51.  Настоятелно приканва Китай да ратифицира ключови конвенции на Международната организация на труда (МОТ), и по-специално Конвенция № 87 относно свободата на сдружаване и защитата на правото на организиране, а също и Международния пакт за граждански и политически права, който Китай е подписал, но все още не е ратифицирал;

52.  Приветства осъщественото от Китай въвеждане в националното законодателство на международните стандарти за финансова отчетност (МСФО); насърчава Китай да продължи да възприема МСФО, като в същото време обезпечи прилагането им на практика; изисква от Комисията да проследи отблизо приемането и прилагането на МСФО в Китай;

53.  Призовава европейските предприятия, извършващи дейност в Китай, да прилагат най-високите международни стандарти и най-добрите практики за корпоративна социална отговорност по отношение на работниците и околната среда;

54.  Изразява загриженост във връзка с условията на труд и правата на заетите лица в Китай; призовава Китай да подобри условията на труд, така че те да достигнат равнището на задължителните стандарти на МОТ;

55.  Призовава Европейския съюз и Китай да си сътрудничат относно стандартите за леки автомобили, камиони, тежкотоварни превозни средства, авиация и търговски флот, за намалят емисиите на парникови газове и за да направят тези стандарти по-щадящи за климата;

56.  Призовава за сътрудничество в областта на регистрацията, оценката, разрешаването на химически вещества (REACH) между ЕС и Китай;

57.  Изразява загриженост по отношение на скорошната вълна от злополуки, предизвикани от опасни китайски продукти, и в частност тези, включващи детски играчки, храни и лекарства; приветства решителността на китайското правителство да се справи с този проблем; призовава Комисията да засили подкрепата и координирането с китайските органи в тази област;

58.  Строго осъжда смъртните присъди, постановени от китайските власти за някои от лицата, замесени в отравянето на детско мляко на прах с меламин;

59.  Приветства усилията, които Комисията положи в тази област посредством новата система за докладване веднъж на три месеца относно мерките за контрол, които Китай прилага, за откриване на източника на опасните стоки, оповестени в рамките на системата Rapex-Китай, като по този начин се повишава безопасността на европейския потребител;

60.  Подчертава значението на тристранните контакти между Комисията и администрациите на САЩ и Китай с цел подобряване на управлението на безопасността на продуктите в световен мащаб; в тази област; счита, че ще бъде изключително полезно възможно най-бързо да се даде конкретна форма на предложението на Комисията за създаване на съвместна работна група по въпросите на безопасността на продуктите и вноса в рамките на Трансатлантическия икономически съвет;

Следващи стъпки

61.  Отбелязва, че китайското общество се е променило в голяма степен през последните 30 години и че траен напредък може да бъде постигнат единствено с бавни темпове; счита, че демокрацията изисква ефективно гражданско общество, което на свой ред е подкрепено от търговски и икономически отношения с ЕС; следователно счита, че "промяната чрез търговия" е начин да се подпомогне превръщането на Китай в отворено и демократично общество, благоприятстващо всички негови сектори; изразява съжаление във връзка с факта, че засилването на икономическите и търговските взаимоотношения между ЕС и Китай не е съпроводено от значителен напредък по отношение на диалога за правата на човека; счита, че са необходими по-нататъшни реформи, по-специално в областта на околната среда и социалната сфера, с оглед гарантиране на цялостен и траен напредък;

62.  Изразява съжаление относно отлагането от страна на Китай на срещата на високо равнище между ЕС и Китай, която трябваше да се проведе на 1 декември в Лион по повод настоящата финансова и икономическа криза, и подчертава изключителното значение на провеждането на конструктивен диалог относно изменението на климата, както и на взаимното разбиране по основните търговски проблеми в един изключително важен момент за световната икономика; изразява надежда, че такава среща на високо равнище ще се проведе възможно най-скоро;

63.  Призовава Китай да продължи да допринася цялостно към усилията, които ускоряват преговорите по Програмата за развитие от Доха;

64.  Подчертава, че новото Споразумение за партньорство и сътрудничество между ЕС и Китай следва да има за цел установяване на свободна и лоялна търговия въз основа на прилагането на разпоредби за правата на човека, както и за социални въпроси и въпроси, свързани с околната среда и с устойчивото развитие;

65.  Приветства установяването на механизма за икономически и търговски диалог на високо равнище като форум за допълнително развитие на отношенията между ЕС и Китай на стратегическо равнище и счита, че важен елемент от този процес се изразява във факта, че механизмът води до задоволително разрешаване на търговските дисбаланси; призовава Комисията да бъде по-амбициозна по отношение на механизма за икономически и търговски диалог на високо равнище, като назначи един от заместник-председателите на новата Европейска комисия, избрана през 2009 г., за координиращ комисар, оглавяващ делегацията по механизма за икономически и търговски диалог на високо равнище на ЕО;

66.  Призовава Комисията да гарантира, че всички съществуващи споразумения с Китай в областта на научноизследователската и развойна дейност действат ефективно за насърчаване на сътрудничеството в тази област; препоръчва усилията в областта на научноизследователската и развойна дейност да бъдат насочвани между ЕС и Китай по по-стратегически и по-подходящ начин от гледна точка на технологичните достижения, потребностите на обществото, екологичните бедствия и бъдещото икономическо развитие; призовава двете страни да улеснят трансфера на технологии и техническо ноу-хау, като улеснят програмите за обмен на изследователи и научни работници;

67.  Приветства сближаването между Китай и Тайван; счита Тайван, който е четвъртият по големина търговски партньор на ЕС в Азия, за икономически и търговски субект; подкрепя участието на Тайван като наблюдател в съответните международни организации, когато за участието не се изисква качеството на държава, напр. в МОТ;

68.  Призовава за засилено сътрудничество между европейски и китайски университети и повишена мобилност на учени, изследователи и студенти между ЕС и Китай;

69.  Подкрепя продължаващото развитие на сътрудничеството между ЕС и Китай в областта на космическите изследвания, приложения и технологии; счита, че тясното сътрудничество е от съществено значение за съвместното съществуване на програмите "Компас" и "Галилео", по-конкретно с оглед осигуряването на тяхната съвместимост в интерес на потребителите в глобален мащаб;

70.  Настоятелно призовава Комисията и китайското правителство заедно да проучат начини за развиване на парламентарно измерение на работата на механизма за икономически и търговски диалог на високо равнище, с цел достигане до по-широка общност от заинтересовани страни и за даване на гласност на техните тревоги;

71.  Подкрепя усилията, положени от Комисията за установяване на благоприятна бизнес среда за МСП чрез приемане на Съобщението, озаглавено "Мисли първо за малките – "Small Business Act" за Европа" (COM(2008)0394), и в тази връзка приветства намерението за започване на проект "Gateway to China" със специален акцент върху установяването на програма за обучение на ръководни кадри в Китай за насърчаване на достъпа на европейски МСП до китайския пазар до 2010 г.;

72.  Призовава Китай да насърчава сътрудничеството между китайските университети и МСП от ЕС с цел новаторството в МСП в Китай да нарасне, като по този начин се създадат повече работни места и се подобрят търговските и икономическите резултати; също така призовава Китай да насърчава сътрудничеството между двете страни, за да подобри и увеличи щадящите климата техники за свеждане до минимум на емисиите на парникови газове, причинени от МСП от ЕС в Китай;

73.  Призовава Комисията да насърчава сътрудничеството между стопанските субекти, да популяризира сайта на базата данни за достъп до пазари и да подобри механизмите за уреждане на спорове;

74.  Насърчава осъществяването на програми, предназначени да разширят търговските взаимоотношения между Китай и ЕС, като например програмата за обучение на изпълнителни кадри; призовава Комисията да увеличи техническата помощ за Китай с цел прилагане на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и да подобри митническото сътрудничество;

75.  Счита, че ЕС и Китай стават все по-взаимозависими един от друг и че сложността и значението на отношенията между ЕС и Китай изискват по-голяма координация между държавите-членки и с Комисията; припомня на Китай, че трябва да изпълни задълженията си, произтичащи от международните споразумения, очаква ефикасен и ориентиран към резултатите диалог с Китай по въпросите на глобалните предизвикателства; подкрепя стратегическото партньорство между ЕС и Китай; настоятелно призовава Комисията да увеличи прозрачността при преговорите по сключването на Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Китай;

76.  Счита, че Изложението през 2010 в Шанхай, Китай ще бъде добра възможност за стопанския сектор на ЕС от гледна точка на видимост, мрежа и представяне на китайската публика и китайският бизнес сектор; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че бизнес секторът на ЕС ще има щанд на Изложението през 2010;

77.  Призовава Комисията да подкрепи създаването на Бизнес съвет между Китай и ЕС, по подобие на Бизнес съвета между Съединените щати и ЕС;

o
o   o

78.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, както и на правителството на Китайската народна република и Националния народен конгрес на Китай.

(1) OВ C 305 Е, 14.12.2006 г., стр. 219. (2) OВ C 233 Е, 28.9.2006 г., стр. 103. (3) Приети текстове, P6_TA(2008)0362.

Резолюция на Европейския парламент от 5 февруари 2009 г. за Шри Ланка

P6_TA(2009)0054 RC-B6-0074/2009

Европейският парламент,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно Шри Ланка от 18 май 2000 г.(1), 14 март 2002 г.(2) и 20 ноември 2003 г.(3), резолюцията си от 13 януари 2005 г.(4) относно бедствието цунами в Индийския океан, и резолюцията си от 18 май 2006 г.(5) относно положението в Шри Ланка,

–   като взе предвид решението на Съвета на Европейския съюз от 29 май 2006 г.(6) да забрани официално организацията "Тигри за освобождение на Тамил Илам" (LTTE),

–   като взе предвид изявлението на Председателството на Европейския съюз от 17 август 2006 г. относно Шри Ланка,

–   като взе предвид Декларацията от Токио за възстановяване и развитие на Шри Ланка от 10 юни 2003 г., която обвърза донорската подкрепа с напредъка на мирния процес,

–   като взе предвид Споразумението за прекратяване на огъня, подписано между правителството на Шри Ланка и LTTE и влязло в сила на 23 февруари 2002 г.,

–   като взе предвид Декларацията от Осло от декември 2002 г., с която правителството на Шри Ланка и LTTE се споразумяха да намерят решение, основаващо се на федерална структура в рамките на обединена Шри Ланка,

–   като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

A.   като има предвид, че от началото на правителствената военна офанзива през октомври 2008 г. LTTE се изтеглиха в северната част, принуждавайки мирното население да се изсели по-навътре в контролираната от тях територия и оставяйки стотици убити, а около 250 000 души мирно население са заложници в смъртоносните престрелки между армията на Шри Ланка и сепаратистите LTTE в района на Мулаитиву;

Б.   като има предвид, че Шри Ланка е опустошавана от въоръжения бунт на LTTE (Тамилските тигри) и реакциите на правителството вече 25 години, като това е причинило смъртта на над 70 000 души;

В.   като има предвид, че мирното население в освободените райони се нуждае от хуманитарна помощ, и докато правителствените агенции вече могат да се откликнат на нуждите му, други хиляди мирни граждани в районите, където конфликтът продължава, са все още изложени на голяма опасност и остават лишени от блага от първа необходимост;

Г.   като има предвид нарастващата тревога от бомбардирането на болница и нейните помещения, предоставяли убежище на национални кадри на ООН в обезопасена зона, при което много мирни граждани бяха убити или ранени;

Д.   като има предвид, че съгласно Амнести Интернешънъл, както правителствените сили, така и LTTE са нарушили военното право, като са изселвали мирни жители и са ги възпрепятствали да намерят безопасно убежище;

Е.   като има предвид, че Международната мисия за свобода на печата в Шри Ланка отбелязва три тенденции в отразяването на конфликта: липса на достъп до печат и независим информационен поток в зоната на конфликта, нападения и сплашване на журналисти, отразяващи конфликта, и самоналагане на цензура от страна на медиите;

Ж.   като има предвид, че от началото на 2009 г. убийството на старши редактор Lasantha Wickramatunga и нападението над популярен независим телевизионен канал доведоха до парализиране на медийното общество;

З.   като има предвид, че поне 14 журналисти са убити, а още повече са отвлечени или задържани от 2006 г. насам и "Репортери без граници" класират Шри Ланка на 165-то място от общо 173 страни по показател свобода на печата през 2008 г.;

И.   като има предвид, че следва да бъде гарантирана първостепенната важност на това човешките права и хуманитарните норми да бъдат зачитани от всички страни в конфликта, не само като незабавен отговор на влошаващото се положение, но и като крайъгълен камък на справедливото и трайно разрешаване на конфликта;

Й.   като има предвид, че съпредседателите от Токио (Норвегия, Япония, САЩ и ЕС) съвместно призоваха LTTE да обсъдят с правителството на Шри Ланка условията за прекратяване на вражеските действия, в това число за сваляне на оръжията, отказ от насилието и приемане на предложението на правителството на Шри Ланка за амнистия и за участие като политическа партия в процес за постигане на справедливо и трайно политическо решение;

К.   като има предвид, че съпредседателите от Токио съвместно призоваха правителството на Шри Ланка и LTTE да обявят временно прекратяване на огъня, за да позволят болните и ранените да бъдат евакуирани и мирното население да получи хуманитарна помощ;

1.  Изразява увереност, че неотдавнашният развой може да послужи за превратна точка на кризата в Шри Ланка, подкрепя изявлението на съпредседателите от Токио и се надява, че мирът и стабилността скоро ще надделеят в тази страна;

2.  Вярва, че военна победа над LTTE, както предвижда правителството на Шри Ланка, няма да премахне необходимостта от намиране на политическо решение за гарантиране на траен мир;

3.  Призовава правителството и LTTE да спазват военното право, да сведат до минимум щетите за мирното население по време на военни операции и незабавно да позволят на хилядите мирни жители, попаднали в клопка в зоната на конфликта, безопасно преминаване и достъп до хуманитарна помощ;

4.  Приветства обещанието на правителството на Шри Ланка да гарантира пълно, открито и прозрачно разследване на всички предполагаеми нарушения на свободата на печата, така че да отговори на създаваните представи за безнаказаност и безразличие пред убийствата и нападенията на журналисти в Шри Ланка;

5.  Изтъква необходимостта от оценка от международни наблюдатели на хуманитарните нужди на един милион души, попаднали в клопка в район Уани, и от гаранции за правилно разпределение на храните и останалата хуманитарна помощ, особено с оглед на това, че бойните действия се доближават до мирно население в клопка;

6.  Отново осъжда покъртителната злоупотреба с деца, каквато представлява наемането им за войници - нещо, което е военно престъпление - и призовава всички бунтовнически групи да прекратят тази практика, да освободят набраните вече деца и да излязат с принципна декларация, че няма да набират повече деца за в бъдеще;

7.  Призовава настоятелно правителството спешно да обърне внимание на обезвреждането на противопехотните мини, наличието на които може да бъде сериозна пречка пред физическото и икономическо възстановяване; във връзка с това приканва правителството на Шри Ланка да предприеме изключително положителната стъпка да се присъедини към Договора от Отава (Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване);

8.  Приветства ангажимента на правителството на Шри Ланка за значително включване във властта на ниво провинции, което ще позволи на населяваните предимно от тамили, както и на други райони, да упражняват по-голям контрол над собственото си управление в пределите на обединена държава; призовава правителството бързо да изпълни това, като гарантира равни права на всички граждани на Шри Ланка;

9.  Призовава Съвета, Комисията и правителствата на държавите-членки да удвоят усилията си да съдействат за настъпване на траен и справедлив мир в Шри Ланка и за възстановяване на безопасността и благоденствието;

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на генералния секретар на Обединените нации, на правителството на Норвегия и на другите съпредседатели на донорската конференция от Токио, на президента и правителството на Шри Ланка и на другите страни в конфликта.

(1) ОВ C 59, 23.2.2001 г., стр. 278. (2) ОВ C 47 E, 27.2.2003 г., стр. 613. (3) ОВ C 87 E, 7.4.2004 г., стр. 527. (4) ОВ C 247 E, 6. 10.2005 г., стр. 147. (5) ОВ С 297 Е, 7.12.2006 г., стр. 384. (6) Решение на Съвета 2006/379/EО от 29 май 2006 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания и за отмяна на Решение 2005/930/EО (ОВ L 144, 31.5.2006 г., стр. 21).

Резолюция на Европейския парламент от 5 февруари 2009 г. относно положението на бежанците от Бирма в Тайланд

P6_TA(2009)0055 RC-B6-0073/2009

Европейският парламент,

–   като взе предвид Конвенцията на ООН от 1951 г. за статута на бежанците и протокола от 1967 г. към нея,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно Бирма,

–   като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

A.   като има предвид, че бе докладвано, че между 18 и 30 декември 2008 г. около 1000 души от общността рохингия в лодки са били заловени от военната флота в тайландски териториални води и впоследствие са били изтеглени в международни води, без да им се предостави навигационно оборудване или достатъчно храна и вода; като има предвид, че мнозина от хората от тези лодки липсват и съществуват опасения, че са се удавили, докато някои от тях са били спасени от бреговата охрана на Индонезия и Индия;

Б.   като има предвид, че рохингия, предимно мюсюлманска етническа общност в западната част на Бирма, е подложена на системни, упорити и повсеместни нарушения на правата на човека от страна на господстващия военен режим, включително чрез погазване на гражданските права, налагане на строги ограничения върху свободата на движение и произволни арести;

В.   като има предвид, че през последните години хиляди бирманци са избягали от родината си поради репресията и повсеместния глад, и са рискували живота си, за да достигнат до Тайланд и други държави от югоизточна Азия; като има предвид, че Тайланд се превръща все повече в транзитна дестинация за бежанците от Бирма;

Г.   като има предвид, че тайландските органи на властта са отхвърлили подобни обвинения и че министър-председателят Abhisit Vejjajiva обеща обстойно разследване;

Д.   като има предвид, че Агенцията на ООН за бежанците изрази своята загриженост във връзка със сведенията за малтретиране на бежанците от Бирма и получи достъп до някои от 126-те лица от общността рохингия, които все още са задържани от тайландските органи на властта;

Е.   като има предвид, че според твърденията на тайландските органи мигрантите, заловени в териториалните води на Тайланд, са били незаконни икономически мигранти;

1.  Изразява неодобрение във връзка с докладваните случаи на нехуманно отношение към бежанците от общността рохингия и приканва настоятелно правителството на Тайланд в качеството му на уважаван член на международната общност, добре известен с гостоприемството си по отношение на бежанците, да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира, че нищо не застрашава живота на бежанците от общността рохингия и че отношението към тях ще бъде в съответствие с хуманитарните стандарти;

2.  Строго осъжда непрестанното преследване на лица от общността рохингия от страна на правителството на Бирма, което носи първостепенна отговорност за окаяното състояние на бежанците; изисква възстановяване на бирманското гражданство на лицата от общността рохингия, незабавно да бъдат премахнати наложените ограничения върху свободата им на движение и правото им на образование, на встъпване в брак, преустановяване на преследването поради религиозни подбуди, разрушаването на джамии и други храмове, както и преустановяване погазването на правата на човека в цялата страна, както и целенасоченото обричане на бедност, произволно данъчно облагане и изземване на земите;

3.  Призовава правителството на Тайланд да не връща в Бирма бежанците от общността рохингия и лицата, поискали убежище, в това число лицата, пристигнали с лодки, където техният живот ще бъде застрашен или където може да бъдат подложени на мъчения;

4.  Приветства изявлението на тайландския министър-председател Abhisit Vejjajiva, че ще бъде поведено разследване относно предполагаемото малтретиране от страна на военните на поискалите убежище лица от общността рохингия и отправя искане за провеждане на задълбочено и безпристрастно разследване, при пълна прозрачност, с цел установяване на фактите и предприемане на подходящите действия срещу лицата, отговорни за малтретирането на бежанците от Бирма;

5.  Приветства сътрудничеството на тайландското правителство с Върховния комисар на ООН за бежанците и призовава за незабавен и пълен достъп до всички пристигнали с лодки задържани лица от общността рохингия , за да може да установи сам степента на нуждата им от защита; същевременно призовава правителството на Тайланд да подпише Конвенцията на ООН от 1951 г. за статута на бежанците и протокола от 1967 г. към нея;

6.  Подчертава, че въпросът, свързан с лицата от лодките, който засяга Тайланд и други държави, е основно от регионално естество; има положително отношение към усилията на тайландското правителство да засили сътрудничеството между съседите в региона с цел разрешаване на въпроса, свързан с лицата от общността рохингия; в тази връзка приветства проведената на 23 януари 2009 г. среща между постоянния секретар за външните работи на Тайланд Virasakdi Futrakul и посланиците на Индия, Индонезия, Бангладеш, Малайзия и Бирма; и призовава членовете на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия, и по-специално тайландското председателство и съответните международни организации да работят в посока намиране на решение на този останал дълго неразрешен проблем;

7.  Призовава държавите-членки на ЕС да заздравят общата позиция на ЕС, която предстои да бъде подновена през април, за да се намери разрешение на ужасяващата дискриминация срещу лицата от общността рохингия;

8.  Счита, че изпращането на мисия на Европейския парламент в Бирма е от ключово значение, като се има предвид положението, свързано с правата на човека, което продължава да не отбелязва подобрение, и вярва, че международният натиск върху режима следва да бъде засилен;

9.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите-членки, правителството на Кралство Тайланд, правителството на Бирма, генералния-секретар на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия, Върховния комисар на ООН за бежанците и на генералния секретар на ООН.

Резолюция на Европейския парламент от 5 февруари 2009 г. за отказа за екстрадиция на Cesare Battisti от Бразилия

P6_TA(2009)0056 RC-B6-0076/2009

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението за препоръка до Съвета относно стратегическото партньорство между Европейския съюз и Бразилия (B6-0449/2008), внесено от Véronique De Keyser от името на Групата на европейските социалисти,

–   като взе предвид рамковото споразумение за сътрудничество между Европейската общност и Федеративна република Бразилия,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 30 май 2007 г., озаглавено "Към стратегическо партньорство между ЕС и Бразилия" (COM(2007)0281),

–   като взе предвид случая на лицето с италианско гражданство Cesare Battisti, за чиято екстрадиция от Бразилия Италия е отправила искане и предаването на който се отказва от страна на бразилските власти,

–   като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

A.   като има предвид, че Cesare Battisti беше осъден задочно, с окончателни присъди, постановени от италиански съдилища, за четири убийства и за участие във въоръжена групировка, грабеж, притежание на огнестрелно оръжие и актове на въоръжено насилие;

Б.   като има предвид бягството на Cesare Battisti във Франция през 1990 г. и окончателното решение от 2004 г. на Държавния съвет на Франция и Касационния съд да разрешат предаването му на италианските власти;

В.   като има предвид, че след това решение Cesare Battisti се укриваше, до момента на арестуването му в Бразилия през март 2007 г.;

Г.   като има предвид, че Cesare Battisti внесе жалба в Европейския съд по правата на човека срещу предаването му на Италия и като има предвид, че тази жалба беше обявена за недопустима през декември 2006 г.;

Д.   като има предвид, че на 17 януари 2009 г. правителството на Бразилия предостави на Cesare Battisti политическо убежище, и като има предвид, че поради тази причина беше даден отказ за екстрадицията му, с мотив, че италианската съдебна система не предоставя достатъчно гаранции по отношение на зачитането на правата на лишените от свобода лица;

Е.   като има предвид, че предоставянето на политическо убежище следва да се извършва при спазване на разпоредбите на международното право;

Ж.   като има предвид, че настоящото решение може да бъде изтълкувано като знак за недоверие спрямо Европейския съюз, който е основан, наред с другото, на принципа на зачитане на основните права и върховенството на закона, което включва правата на лишените от свобода лица, и като има предвид, че тези принципи се споделят от всички държави-членки;

З.   като има предвид, че икономическите, търговските и политическите отношения между Бразилия и Европейския съюз са отлични и се намират в подем, и се основават, наред с другото, на споделени принципи като зачитане на правата на човека и върховенството на закона;

И.   като има предвид, че Бразилия, с пълната подкрепа на всички държави-членки на ЕС, поема водеща роля на международно равнище, и като има предвид, че участието й в срещата на Г-20 във Вашингтон през ноември 2008 г., както и бъдещото й участие в подобни срещи са знак за тази нарастваща отговорност в световен мащаб;

1.  Отбелязва, че е образувано съдебното производство и че бразилските власти следва да се произнесат с окончателно решение по случая през следващите няколко седмици;

2.  Изразява доверието си, че при преразглеждането на решението относно екстрадицията на г-н Battisti ще бъде взета под внимание присъдата, постановена от държава-членка на ЕС при пълното спазване на принципа на правовата държава в Европейския съюз;

3.  Изразява надеждата си, че в контекста на тези съображения, бразилските власти ще излязат с решение, което се основава на общите принципи, споделяни между Бразилия и Европейския съюз;

4.  Посочва, че партньорството между Европейския съюз и Федеративна република Бразилия се основава на взаимното разбиране, че и двете страни ще поддържат върховенството на закона и основните права, включително правото на защита и правото на честен и справедлив процес;

5.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Комисията, на Съвета, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на правителството на Бразилия, на президента на Федеративна република Бразилия, на председателя на бразилския Конгрес и на председателя на Парламента на Меркосур.