Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2008/2184(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0186/2009

Внесени текстове :

A6-0186/2009

Разисквания :

PV 01/04/2009 - 22
CRE 01/04/2009 - 22

Гласувания :

PV 02/04/2009 - 9.8
CRE 02/04/2009 - 9.8
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2009)0203

Приети текстове
PDF 409kWORD 108k
Четвъртък, 2 април 2009 г. - Брюксел
Право на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки
P6_TA(2009)0203A6-0186/2009

Резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 г. относно прилагането на Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки (2008/2184(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 18 от Договора за ЕО и член 45 от Хартата за основните права на Европейския съюз ("Хартата за основните права"),

–   като взе предвид Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки(1),

–   като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2007 г. относно прилагането на Директива 2004/38/ЕО(2), с което Комисията се призовава да представи незабавно оценка на състоянието на приложение и на точността на транспониране на директивата от държавите-членки, заедно с необходимите предложения, и на компетентната комисия се възлага да направи оценка на проблемите, установени при транспонирането на директивата, като се подчертаят най-добрите практики и мерките, които могат да доведат до форми на дискриминация сред гражданите на ЕС, както и да разгледат въпроса за свободата на движение,

   като взе предвид резолюцията си от 4 декември 2003 г. относно приемането на мерки, отнасящи се до репатрирането на тленни останки(3),

–   като взе предвид работния документ на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи от 13 юни 2008 г.(4), въпросника, изпратен на националните парламенти на държавите-членки, и получените отговори,

–   като взе предвид доклада относно посещението на закритите центрове за задържане на търсещи убежище и имигранти в Белгия от делегация на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи(5),

–   като взе предвид резолюцията си от 5 февруари 2009 г. относно прилагането в Европейския съюз на Директива 2003/9/ЕО за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище: посещения на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи от 2005 до 2008 г.(6),

–   като взе предвид своята резолюция от 10 юли 2008 г. относно преброяването на ромите в Италия на етническа основа(7), становището на правната служба на Парламента относно съвместимостта на утежняващите обстоятелства за граждани на ЕС, пребиваващи неправомерно в друга държава-членка на ЕС, и доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи от посещение на делегация в Италия,

–   като взе предвид доклада на Комисията от 15 февруари 2008 г., озаглавен "Пети доклад за гражданството на Съюза" (1 май 2004 г. – 30 юни 2007 г.)" (COM(2008)0085),

–   като взе предвид 25-тия годишен доклад на Комисията от 18 ноември 2008 г. относно наблюдението на прилагането на правото на Общността (2007) (COM(2008)0777),

–   като взе предвид резолюцията си от 2 април 2009 г. относно проблемите и перспективите, свързани с европейското гражданство(8),

–   като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основни права, озаглавен "Хомофобията и дискриминацията в държавите-членки на ЕС въз основа на сексуалната ориентация",

–   като взе предвид доклада на Комисията от 10 декември 2008 г. относно прилагането на Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки (COM(2008)0840) (Доклада на Комисията),

–   като взе предвид заключенията на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 27 ноември 2008 г. относно "Свободното движение на лица: неправомерно упражняване и злоупотреби с правото на свободно движение",

–   като взе предвид решенията на Съда на Европейските общности, свързани с гражданството на ЕС и със свободното движение на хора, като C-127/08 (делото Metock), C-33/07 (делото Jipa) и C-524/06 (делото Huber),

–   като взе предвид проекта за междинен доклад, озаглавен "Сравнително проучване на прилагането на Директива 2004/38/ЕО относно правото на гражданите на Европейския съюз и на членове на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки", изискан от комисията по правни въпроси на Парламента и изготвен от Европейската служба за граждански действия (ECAS),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на Комисията по външни работи (A6-0186/2009),

А.   като има предвид, че съгласно горепосочения Пети доклад за гражданството на Съюза, от 1 януари 2006 г. приблизително 8,2 милиона граждани на ЕС са упражнили правото си на постоянно пребиваване в друга държава-членка и като има предвид, че милиони граждани на ЕС пътуват всяка година в границите на Съюза;

Б.   като има предвид, че свободата на движение е присъща част от концепциите за правата на човека и за гражданството на ЕС и представлява едно от основните права и свободи, признати на гражданите на ЕС с Договорите;

В.   като има предвид, че Директива 2004/38/ЕО прилага принципите, заложени в Договорите, като гарантира на гражданите на ЕС възможността да се движат свободно в границите на Съюза заедно с членовете на техните семейства, независимо от това, от коя държава произхождат;

Г.   като има предвид, че на държавите-членки бе наложено изискването да транспонират Директива 2004/38/ЕО до 30 април 2006 г., и като има предвид, че Комисията трябваше да представи своя доклад относно прилагането на директивата до 30 април 2008 г.;

Д.   като има предвид, че почти пет години след приемането на Директива 2004/38/ЕО информацията за нейното транспониране и практическо приложение вече е на разположение, макар и с известно закъснение спрямо сроковете, установени в директивата;

Е.   като има предвид, че Парламентът многократно е изразявал загриженост относно начина, по който някои държави-членки прилагат свободата на движение;

Ж.   като има предвид, че наскоро бе установен конструктивен диалог между Комисията, Парламента и някои държави-членки;

З.   като има предвид, че този диалог даде възможност националното законодателство да бъде изменено в известна степен, така че да е в съответствие със законодателството на ЕО;

И.   като има предвид, че съгласно доклада на Комисията транспонирането на Директива 2004/38/ЕО е като цяло разочароващо, тъй като нито една държава-членка не е транспонирала директивата ефективно и правилно в нейната цялост, нещо повече, нито един член от директивата не е транспониран ефективно и правилно от всички държави-членки;

Й.   като има предвид, че в доклада на Комисията, освен много други, се установяват две основни повтарящи се нарушения на основни права на гражданите на Съюза, по-специално правото на влизане и пребиваване на членове на семейството от трети държави и изискването към граждани на ЕС заедно със заявленията за пребиваване на такива членове да представят допълнителни документи, като разрешителни за работа и доказателства за приемливи условия на настаняване, които не са предвидени в Директива 2004/38/ЕО;

К.   като има предвид, че Комисията е получила до този момент над 1 800 индивидуални оплаквания, 40 запитвания от Парламента и 33 петиции, и че на тази основа са регистрирани 115 жалби и са започнати 5 производства за нарушения поради неправилно прилагане на Директива 2004/38/ЕО;

Л.   като има предвид, че в своя доклад Комисията застъпва становището, че не е необходимо да се изменя Директива 2004/38/ЕО на този етап, но трябва да бъдат положени всички усилия да се постигне правилното й прилагане чрез създаване на група от експерти, събиране на информация, данни и най-добри практики въз основа на въпросник и чрез издаване през 2009 г. на насоки относно проблематичните въпроси, така че да се гарантира пълното и правилно прилагане;

М.   като има предвид, че редица национални парламенти са отговорили на въпросника на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи(9), а в някои държави-членки и двете парламентарни камари са отговорили на въпросника(10);

Н.   като има предвид, че представителите на националните парламенти имаха освен това възможността да изразят своите гледни точки на заседанието на съвместния комитет относно напредъка в областта на свободата, сигурността и правосъдието, проведено на 19 и 20 януари 2009 г.;

О.   като има предвид, че правната служба на Парламента, с която Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи е провела консултация по този проблем, е излязла със заключението, че съответните разпоредби на правото на Общността не позволяват на националното законодателство да счита за общо утежняващо обстоятелство по отношение на престъпление или нарушение факта, че съответното лице е гражданин на държава-членка, незаконно пребиваващ на територията на друга държава-членка;

П.   като има предвид, че в решенията на Съда на ЕО относно свободата на движение и по-специално делата Metock, Jipa и Huber бяха потвърдени следните принципи:

   гражданин/гражданка на държава извън Общността, който/която е съпруг/а на гражданин/гражданка на ЕС и придружава или се присъединява към този/тази гражданин/гражданка, може да се възползва от разпоредбите на директивата, независимо от това, кога и къде е сключен бракът, и без да е необходимо предварително законно пребиваване(11),
   въпреки че член 18 от Договора за ЕО и член 27 от Директива 2004/38/ЕО не изключват приемането на национално законодателство, позволяващо правото на гражданин на държавата-членка за пътуване в друга държава-членка да бъде ограничавано, по-специално въз основа на предходно репатриране от последната държава-членка поради "незаконно пребиваване" в нея, при условие че извършеното от този гражданин деяние представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха за един от основните интереси на обществото и че предвидената рестриктивна мярка е подходяща за постигането на целта, която преследва, и не излиза извън рамките на необходимото за постигането й, и че националният съд е този, който трябва да установи дали това е така в случая, разглеждан от него(12),
   член 12, параграф 1 от Договора за ЕО трябва да бъде тълкуван в смисъл, че той изключва установяването от държава-членка, с цел борба с престъпността, на система за обработка на личните данни, предназначена специално за граждани на ЕС, които не са граждани на тази държава-членка(13);

Р.   като има предвид, че съгласно цитирания по-горе доклад относно закрити центрове за задържане на нелегални имигранти в Белгия "задържането на граждани на ЕС в центрове за задържане на граждани на трети държави, които са нелегални имигранти, е шокиращо и несъразмерно, по-специално ако е вярно, че то може да бъде наложено само поради извършване на просто административно нарушение. Цифрите, предоставени от белгийските органи, предизвикват тревога в това отношение";

С.   като има предвид, че в горепосочените заключения от 27 ноември 2008 г. Съветът по правосъдие и вътрешни работи е изискал от Комисията да изготви през първата половина на 2009 г. тълкувателно изявление, представящо насоки относно действието на Директива 2004/38/ЕО, и да обсъди всички други подходящи и необходими мерки;

Т.   като има предвид, че въз основа на информацията, събрана най-вече чрез отговорите, дадени от националните парламенти на въпросника на Парламента, която за съжаление не е изчерпателна и не покрива всички държави-членки, и в допълнение към доклада на Комисията, бяха установени следните основни проблеми:

   рестриктивното тълкуване от държавите-членки на понятието "членове на семейството" (член 2), на "всякакви други членове на семейството" и на "партньор" (член 3), по-специално по отношение на партньори от един и същи пол, и тяхното право на свободно движение съгласно Директива 2004/38/ЕО(14),
   налагат се неоправдани административни усложнения по отношение на влизането и постоянното пребиваване на членове на семейството от трети държави(15),
   тълкуването от страна на държавите-членки на "достатъчно средства" съгласно член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/38/ЕО често е неясно, тъй като повечето държави-членки изискват представяне на доказателства за притежаването на достатъчни средства; понятието "неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава-членка", както и това, дали и в кои случаи се взема решение за отстраняване на гражданин на ЕС, който се е превърнал в неприемлива тежест (член 14, съображение 10), също така несигурно е в много държави-членки(16),
   тълкуването от много държави-членки на израза "сериозни/императивни основания, свързани с обществения ред или обществената сигурност", както и това, в кои случаи и на какви основания това тълкуване може да бъде основа за решение за експулсиране (членове 27 и 28) се различават в отделните държави-членки, не са ясни и могат да доведат до злоупотреба (насочване към граждани на определена държава-членка) или съответствието им с Директива 2004/38/ЕО (например механизмите за автоматично експулсиране) е съмнително(17),
   често от гражданите на ЕС неоснователно се изисква да представят на органите на приемащата държава-членка допълнителни документи, които не са предвидени в Директива 2004/38/ЕО(18),
   законодателството и практиката по отношение на злоупотребата с права и на фиктивните бракове,

У.   като има предвид, че в някои държави-членки съществуват важни различия по отношение на документите за самоличност между гражданите на дадена държава-членка и граждани на ЕС от друга държава-членка, за които се оказва трудно да докажат положението си на граждани на ЕС, пребиваващи в тази държава-членка, като така на практика сериозно се затруднява упражняването на правата им и интегрирането им в обществения и стопански живот;

Ф.   като има предвид, че неудовлетворителното транспониране на Директива 2004/38/ЕО относно прилагането на член 18 от Договора за ЕО от държавите-членки следва да бъде осъдено, и като има предвид, че тази ситуация води ако не до подкопаването на ефективността и необходимостта от самата директива, то до сериозното неприлагане на едно от ключовите права, на които се основава ЕС и които са предоставени на гражданите на ЕС от Договорите;

Х.   като има предвид, че съгласно съобщението на Комисията от 18 ноември 2008 г. относно въздействието от свободното движение на работници в контекста на разширяването на ЕС (COM(2008)0765), на първия етап (1 януари 2007 г. – 31 декември 2008 г.) от преходния режим мобилните работници от държавите, които се присъединиха към ЕС през 2004 и 2007 г. са оказали положително въздействие върху икономиките на държавите-членки;

Ц.   като има предвид, че четири държави-членки от ЕС-15 не отвориха своите пазари на труда за работници от държавите-членки от ЕС-8;

Ч.   като има предвид, че единадесет държави-членки са уведомили Комисията за решението си да продължат да прилагат ограничения на своите пазари на труда по отношение на гражданите на Румъния и България, считано от 1 януари 2009 г.;

Прилагане на Директива 2004/38/ЕО

1.  Призовава държавите-членки да зачитат духа и буквата на член 18 от Договора за ЕО и член 45 от Хартата на основните права, предоставящи на гражданите на ЕС основното право на свободно движение, като спешно започнат пълното прилагане на Директива 2004/38/ЕО, незабавно преразгледат и изменят законодателството и административните практики, които са в противоречие с правото на ЕС, по-специално на основата на доклада на Комисията и на съдебната практика на Съда на ЕО; отбелязва, че няколко разпоредби в законодателството на повечето държави-членки противоречат на буквата и духа на директивата, като подкопават правото на свободно движение и правото на гражданство на ЕС, както и че националните административни практики много често представляват съществена пречка за това гражданите да упражняват правата си;

2.  Призовава държавите-членки да приложат изцяло правата, предоставени съгласно член 2 и член 3 от Директива 2004/38/ЕО, не само по отношение на съпрузи от различни полове, но също така и към регистрирани партньори, членове на домакинството и партньори, включително двойки от един и същи пол, признати от държава-членка, независимо от националността и без да се засяга непризнаването им съгласно гражданското право от друга държава-членка, въз основа на принципите на взаимно признаване, равенство, недискриминация, зачитане на достойнството, на частния и семейния живот; призовава държавите-членки да имат предвид, че директивата налага задължение за признаване на свободата на движение на всички граждани на ЕС (включително партньори от един и същи пол), без да налага признаването на бракове между лица от един и същи пол; във връзка с това призовава Комисията да издаде точни насоки, като допълнително се позове на анализа и заключенията, съдържащи се в доклада на Агенцията по основните права, и да осъществява мониторинг по посочените въпроси;

3.  Призовава Комисията да представи подходящи предложения, в рамките на Стокхолмската програма, с цел да се гарантира свободно движение без дискриминация на основанията, изброени в член 13 от Договора за ЕО, като се позове на анализа и заключенията, съдържащи се в доклада на Агенцията за основните права;

4.  Призовава държавите-членки при прилагането на правото на свободно движение и пребиваване да не налагат на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, включително членове на техните семейства от трети държави, необосновани административни усложнения, които не са изрично предвидени в Директива 2004/38/ЕО, тъй като това е в противоречие с правото на ЕО и представлява необоснована пречка пред упражняването на свободите, предоставени непосредствено от Договора за ЕО и независещи от изпълнението на административните процедури; обръща внимание на държавите-членки, че тяхно задължение е да опростяват административните практики, свързани с упражняването на правото на свободно движение, и ги призовава да следят всички административни и съдебни решения, основаващи се на член 3, параграф 2 от директивата, и да докладват за тях; припомня на държавите-членки за задължението им да улесняват влизането на тяхна територия на членове на семействата на граждани на ЕС, които са граждани на трета държава, с цел да им се позволи да водят нормален семеен живот в приемащата държава-членка;

5.  Призовава държавите-членки, в които се издават такива документи, да уеднаквят формата на личните документи за самоличност на своите граждани и на гражданите на ЕС от други държави-членки, независимо от разликите, които трябва да бъдат отбелязани в тези документи(19);

6.  Приканва Комисията да извърши внимателна оценка на това, дали законодателството и практиката на държавите-членки не нарушават правата, предоставени на гражданите на ЕС от Договора за ЕО и директивата, дали не налагат неприемлива тежест върху граждани на ЕС и техните семейства, ограничавайки косвено правото им на свободно движение, по-специално по отношение на понятията "достатъчни средства", "неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава-членка", "(сериозни/императивни) основания, свързани с обществения ред и обществената сигурност", дали са въведени по правилен начин необходимите материални и процедурни гаранции и съдебна и други видове защита срещу експулсиране и дали те функционират; припомня, че всяко ограничаване на основното право на свободно движение трябва да бъде тълкувано точно;

7.  Отбелязва, че граждани на определени държави-членки и етнически общности изглежда са взети на прицел в някои държави-членки, и подчертава, че тези държави-членки трябва да изпълняват Директива 2004/38/ЕО, без да се допуска дискриминация между гражданите на ЕС и членовете на техните семейства въз основа на някоя от причините, изброени в член 21 от Хартата на основните права; призовава Комисията, Съвета и всички държави-членки да гарантират по-специално липсата на прояви на дискриминация въз основа на националност, раса или етническа принадлежност както в законодателството, така и в практиката, и да осъществяват мониторинг по този проблем;

8.  Отбелязва, че мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, следва да бъдат в съответствие с принципа на пропорционалност и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице; това лично поведение трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото; в това отношение призовава държавите-членки да преглеждат систематично сигналите на национално равнище за намерение да се откаже влизане на тяхна територия на граждани на ЕС и членове на техните семейства(20); припомня, че изключенията, свързани с обществения ред, не могат да се прилагат в услуга на икономически цели или общи превантивни цели;

9.  Отбелязва, че не всички държави-членки са въвели член 35 от Директива 2004/38/ЕО, който им позволява да приемат необходимите мерки за отказ, прекратяване или оттегляне на правото на свободно движение в случаи на злоупотреба с права или на измама, като фиктивни бракове, при условие че тези мерки са съразмерни и недискриминационни и че са спазени процедурните гаранции, и обръща внимание на възможностите, предвидени в този член;

10.  Призовава Комисията да наблюдава спазването в практиката на член 24 от Директива 2004/38/ЕО относно еднаквото третиране и забраната за дискриминация, основана на националност, във връзка със съображения 20 и 31 от тази Директива и член 21 от Хартата за основните права, с който на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства при преместване в друга държава-членка се предоставя правото на еднакво третиране с граждани на тази държава-членка по всички въпроси, попадащи в полето на действие на Договора за ЕО, и призовава държавите-членки да предприемат необходимите стъпки за възможно най-бързо преодоляване на недостатъците и незабавно прекратяване на нарушенията на правото на ЕС;

11.  Призовава за отмяна или преразглеждане на преходния режим, който все още предвижда определени ограничения на свободата на движение на работници, граждани на държавите-членки, присъединили се към ЕС на 1 май 2004 г. и на 1 януари 2007 г., ограничения, представляващи съществена вредна дискриминация между гражданите на ЕС; призовава клаузата за предимство да се прилага за всички граждани на Съюза, както и да се завърши изграждането на единния пазар;

12.  Призовава Комисията и държавите-членки да разгледат при прилагането на Директива 2004/38/EО потенциалните дискриминационни последствия от социално-осигурителните разпоредби и достъпа до услуги от общ интерес, които биха могли да представляват пречки за свободното движение;

13.  Призовава Комисията да определи стратегия, с която да гарантира свободното движение на граждани на и работници от ЕС, както и достъпа им до пазара на труда на приемащите държави-членки, да разпространяват информация за положителните постижения и въздействия на свободното движение на граждани и работници за приемащите държави-членки и за ЕС и призовава Комисията да започне изследване с цел установяване на настоящия и бъдещ недостиг на работна ръка в ЕС, както и на потенциалния принос на пълния достъп до пазара на труда на ЕС за работници от всички държави-членки за устойчивото икономическо развитие;

14.  Призовава Комисията и държавите-членки да преразгледат предвидените в Директива 2004/38/ЕО ограничения и действащи срокове, свързани с правата на свободно движение, както е посочено в член 39 от директивата, и да анализират въздействието от премахването на съществуващата понастоящем дискриминация между гражданите на ЕС по отношение на пълното упражняване на предоставените им от Договора право на свободно движение и права, произтичащи от гражданството на ЕС;

Методология за гарантиране на изпълнението

15.  Отбелязва, че това незадоволително транспониране на Директива 2004/38/ЕО показва неспособността на Комисията да осигури съгласуваното и своевременно спазване на директивата от страна на държавите-членки, както и да обработи множеството жалби от граждани във връзка с прилагането на директивата;

16.  Подкрепя подхода, предложен от Комисията, който се основава на непрекъснатия и всестранен мониторинг на изпълнението на Директива 2004/38/ЕО, на подпомагането на държавите-членки за гарантиране на пълно и правилно прилагане на директивата чрез изготвяне през първата половина на 2009 г. на насоки и чрез започването на производства за нарушения срещу държавите-членки в случаите, когато националното законодателство и/или практики е в противоречие с директивата; изисква от Комисията да разработи и представи пред Парламента съгласувана, ефективна и прозрачна политика за прилагане, която да гарантира прилагането на правата на свободно движение; счита, че липсата на човешки и финансови ресурси, заделени в рамките на Комисията за транспонирането и прилагането на директивата, представлява сериозна пречка за способността на Комисията да осъществява убедително мониторинг на прилагането на директивата във всички държави-членки и следователно за единството на закона по този толкова важен за гражданите на ЕС въпрос;

17.  Призовава държавите-членки да започнат процедури по изпълнение на насоките до края на 2009 г., така че да приспособят националните законодателства и практики, призовава ги също така да предоставят насоките на всички компетентни органи и да наблюдават изпълнението им;

18.  Призовава Комисията да разработи насоки с общи критерии за определяне на минималната сума, за която се счита, че представлява "достатъчни средства", и да разясни на каква основа държавите-членки следва да вземат предвид "личното положение на въпросното лице" съгласно член 8, параграф 4 от Директива 2004/38/EО;

19.  Призовава Комисията да разработи в своите насоки механизъм за еднакво тълкуване на нормативните категории "обществен ред", "обществена сигурност" и "обществено здраве" и да изясни по какъв начин вземането предвид на съображения като срок на пребиваване, възраст, здравословно състояние, семейно и финансово положение, социална и културна интеграция и връзки със страната на произход са релевантни за решението за експулсиране, предвидено в член 28, параграф 1 от Директива 2004/38/EО;

20.  Признава ограниченията по отношение на репатрирането на тленни останки на граждани на ЕС и призовава Комисията да предложи кодекс за поведение, към който държавите-членки биха могли да се придържат, за да се гарантира, че това е естествена последица от свободата на движение на гражданите;

21.  Призовава Комисията да увеличи финансовите средства и да създаде специален бюджетен ред за подпомагане на национални и местни проекти, насочени към интегрирането на граждани на Съюза и членове на техните семейства, както е определено в членове 2 и 3 от Директива 2004/38/EО, пребиваващи в друга държава-членка;

22.  Изисква от Комисията да определи краен срок за изпълнението на насоките, след който да се започват съответните производства за нарушения, изисква също така Комисията да се ангажира напълно и да се информира редовно относно развитието на процеса;

23.  Призовава Комисията да създаде система за взаимна оценка по отношение на свободното движение на хора, която оценка да се извършва от групи от експерти, определени от държавите-членки и от Парламента, подпомагани от Комисията и от Генералния секретариат на Съвета, на основата на посещения на място и без да се нарушават правомощията, предоставени на Комисията от Договорите;

24.  Призовава Комисията да изиска от държавите-членки периодични доклади, съдържащи статистически данни във връзка със свободата на движение, например относно броя на случаите, в които е било отказано право на влизане и пребиваване, и на случаите на експулсиране и причините за тях;

25.  Призовава държавите-членки да съдействат на своите граждани, които пребивават в други държави-членки, като им предлагат цялата необходима информация относно свободата на движение в консулските си и дипломатически мисии;

26.  Призовава Комисията да провери дали в държавите-членки съществуват системи за обработка на лични данни, специфични за граждани на Съюза, които не са граждани на тази държава-членка, както и дали те съдържат само тези данни, които са необходими за прилагането на Директива 2004/38/ЕО и националното законодателство по нейното транспониране; призовава я и да провери дали подобни системи съществуват с цел борба с престъпността, като призовава държавите-членки, които имат такива системи, да ги преразгледат, в съответствие с делото "Huber";

27.  Призовава държавите-членки, които имат закони, несъвместими с делото "Metock", спешно да ги преразгледат, като приканва Комисията да започне съдебна процедура срещу тях, в случай че те не изпълнят горепосоченото;

28.  Приветства намерението на Комисията да повиши осведомеността на гражданите на ЕС относно техните права съгласно Директива 2004/38/ЕО и да разпространи опростен наръчник за гражданите на ЕС, като използва във възможно най-голяма степен интернет, и припомня на държавите-членки техните задължения съгласно член 34 от директивата да информират гражданите относно техните права във връзка със свободата на движение; във връзка с това призовава държавите-членки да създадат офиси за информация и помощ във връзка с правото на свободно движение;

o
o   o

29.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77.
(2) OВ C 282 E, 6.11.2008 г., стр. 428.
(3) OВ C 89 E, 14.4.2004 г., стр. 162.
(4) PE407.933v01-00.
(5) PE404.465v02-00.
(6) Приети текстове, P6_TA(2009)0047.
(7) Приети текстове, P6_TA(2008)0361.
(8) Приети текстове, P6_TA(2009)0204.
(9) Австрия, Белгия, Кипър, Чешката република, Гърция, Испания, Италия, Литва, Латвия, Полша, Румъния, Словения, Словакия.
(10) Белгия, Чешката република и Румъния.
(11) Дело "Metock".
(12) Дело "Jipa".
(13) Дело "Huber".
(14) Италия, Кипър, Полша и Словакия не признават бракове на партньори от един и същи пол като основание за признаване на право на свободно движение, Полша и Словакия не признават регистрирани партньорства, дори ако са легализирани в друга държава-членка; информацията по този въпрос, предоставена от Комисията, Агенцията за основни права и неправителствените организации, дава допълнителни доказателства за правната несигурност по този въпрос.
(15) В няколко оплаквания и петиции, адресирани до институциите на ЕС, вносителите им подчертават факта, че някои държави-членки не са склонни да признават изцяло правата на членове на семейството от трети държави; като пример, законодателството на Обединеното кралство, Литва и Полша изключват влизането без виза на членове на семейство, които не са граждани на ЕС. Правните и административни пречки, които засягат членовете на семейството от трети държави, са изключително проблематични; законодателството на Обединеното кралство не позволява на членовете на семейството, които не са граждани на ЕС и чиито карти за пребиваване са издадени от друга държава, да влизат в страната без виза, а административните практики на Обединеното кралство са такива, че големите забавяния и обемната документация при обработката на заявленията за карти за пребиваване на членовете на семейството, които са граждани на трети държави, също представляват съществена пречка за упражняването на правата на свободно движение; в Естония гражданите на трети държави също имат проблеми при опит да влязат в страната с издадена от друга държава-членка карта за пребиваване и членовете на семейството, които са граждани на трети държави и кандидатстват за виза, също е трябвало да платят таксата за виза; в Италия гражданите на трети държави, които кандидатстват за събиране на семейството, ще бъдат задължени да докажат законния произход на своите икономически средства, чийто размер не може да бъде по-нисък от годишната социална помощ.
(16) Например италианското законодателство, според което от граждани на ЕС се изисква до докажат, че разполагат с достатъчно средства.
(17) Например член 235 от италианския наказателен кодекс предвижда експулсиране на неграждани на държавата, осъдени на 2 или повече години лишаване от свобода.
(18) В някои случаи (Гърция) компетентните органи съгласно националното право могат да изискат свидетелство за съдимост от гражданин на ЕС, подаващ заявление за регистрация, докато в други държави-членки (например в Испания и Белгия) на граждани на други държави-членки се издават специални лични карти и карти за постоянно пребиваване; в някои други държави-членки (Испания) в допълнение към удостоверението за регистрация на гражданите на ЕС се издава идентификационен номер на чужденец, необходим за започване на работа или за регистриране в системата за социална сигурност; в Италия от гражданите на ЕС се изисква да докажат "законността" на притежаваните средства.
(19) Административните практики, които не съответстват на правото на ЕС, оказват значително отрицателно влияние върху правата на гражданите. Като пример, поради разпространението на различни карти за самоличност и карти за пребиваване в държавите-членки упражняването на правото на гражданите на ЕС на свободно движение е станало объркващо и неприятно; в Испания, освен удостоверението за регистрация, на гражданите на ЕС се издава и личен номер на чужденеца, който е необходим за работа или регистрация в испанската социално-осигурителна система, Франция също поддържа неясен доброволен документ за пребиваване, в допълнение към издаваното на гражданите на ЕС удостоверение за регистрация, а в държави-членки като Чешката република, Швеция и Белгия органите изискват допълнителни документи при издаването на карти за пребиваване или налагат условия, които не са посочени в директивата.
(20) Естонското и унгарското законодателство не предвиждат изрично изключването на икономически цели при издаване на заповед за експулсиране. В унгарското и румънското законодателство липсва указание за изключването на предишни наказателни присъди и общи превантивни цели.

Правна информация - Политика за поверителност