Европейският парламент,

–   като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално Дял V от нея, озаглавен "Гражданство",

–   като взе предвид доклада на Комисията от 15 февруари 2008 г. , озаглавен "Пети доклад за гражданството на Съюза (1 май 2004 г. – 30 юни 2007 г.)" (COM(2008)0085),

–   като взе предвид Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки(1) (Директива за свободното движение),

–   като взе предвид становището по собствена инициатива на Комитета на регионите от 9 октомври 2008 г. относно права на гражданите: насърчаване на основните права и на правата, произтичащи от европейското гражданство(2),

–   като взе предвид член 45 и член 112, параграф 2 от правилника,

–   като взе предвид доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, Комисията по правни въпроси, Комисията по конституционни въпроси и Комисията по правата на жените и равенството между половете (A6-0182/2009),

А.   като има предвид, че общият пазар и икономическата интеграция се доближават до реално завършване, въпреки че правното основание за гражданството на Съюза е все още на етап на разработван;

Б.   като има предвид, че член 17 от Договора за ЕО, въведен с Договора от Маастрихт, гласи, че "всяко лице, което притежава гражданство на държава-членка, е гражданин на Съюза" и че този принцип беше развит допълнително от Договора от Амстердам, който посочва, че "гражданството на Съюза допълва, а не замества националното гражданство";

В.   като има предвид, че следователно гражданството на Съюза е допълнение към гражданството на държавите-членки и като такова предоставянето му е регулирано от всяка държава-членка на основата на собствените ѝ закони, които се различават в отделните държави-членки;

Г.   като има предвид, че идентичността на гражданин на Съюза може да се основава единствено на националната идентичност и че вниманието на Комисията следва да се насочи към факта, че лицата, които живеят в дълбока бедност, и онези с ниско равнище на образование – включително ромите – нямат достъп до такова количество информация, което би могло да ги мотивира да се осведомяват относно европейските въпроси; като има предвид, че все по-голямото изключване на тези групи от европейските общества обезценява както тяхното национално гражданство, така и гражданството на Съюза;

Д.   като има предвид обаче, че без да се засягат правомощията на отделните държави-членки да определят начините за придобиване или загуба на гражданство, Европейският съвет, проведен в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г., одобри "целта да се предостави възможност на законно пребиваващите от дълго време граждани на трети държави да получат националността на държавата-членка, в която пребивават";

Е.   като има предвид, че всички граждани на Съюза имат право да гласуват и да бъдат избирани в местните и европейски избори в държавата-членка на местопребиваване при същите условия, както и гражданите на тази държава-членка;

Ж.   като има предвид, че предоставянето на правото да избират и да бъдат избирани на местни избори в държавата-членка на местопребиваване е от основно значение за гражданите на Съюза с оглед на създаване на чувство за действителна принадлежност към съответната държава-членка;

З.   като има предвид, че в някои държави-членки правото, предоставено на гражданите на Съюза съгласно член 19 от Договора за ЕО, да гласуват и да се кандидатират в местни и европейски избори понастоящем е подкопано до такава степен, че граждани на Съюза с националност на друга държава-членка не се допускат до членство в политически партии в държавата-членка, където те би трябвало да упражняват това право;

И.   като има предвид, че възможността да се обърне към Комисията по петиции на Парламента и към Европейския омбудсман е важно извънсъдебно средство за правна защита, с което разполагат гражданите на Съюза;

Й.   като има предвид, че разширяването на Европейския съюз доведе до значително увеличаване на броя на гражданите на Съюза, пребиваващи извън държавата-членка на произход;

К.   като има предвид, че член 20 от Договора за ЕО – макар и за съжаление ограничен до случай, в който гражданин на държава-членка на ЕС се намира на територията на трета държава, в която тази държава-членка няма представителство – дава право на всеки гражданин на Съюза на закрила от страна на дипломатическите и консулските представителства на всяка държава-членка, която има пълноправно представителство във въпросната трета държава; като има предвид, че това право не може да се упражнява подобаващо поради липса на ясни и обвързващи практически правила и протоколи, които да се използват от консулските органи;

Л.   като има предвид, че въпреки че същият този член 20 от Договора за ЕО налага на държавите-членки задължението да "вземат необходимите мерки и започнат преговори за осигуряване на тази защита", факт е, че досега беше приет само един задължителен акт, а именно Решение 95/553/ЕО(3), което влезе в сила през 2002 г. и се състои само от една страница, която не съумява да създаде напълно развита система за подпомагане и облекчаване на страданията на гражданите на Съюза в кризисни ситуации в чужбина;

М.   като има предвид, че особено при кризисни ситуации и лично страдание ефективната консулска и дипломатическа защита, предоставени извън територията на Европейския съюз от всички държави-членки без разлика на всички граждани на Съюза, биха допринесли значително за положителната оценка от страна на тези граждани на предимствата на тяхната принадлежност към Европейския съюз;

1.  Приветства факта, че Договорът от Лисабон прави възможно един милион граждани на Съюза от различни държави-членки колективно да приканят Комисията да представи законодателни предложения и счита, че подобно законно право значително ще повиши информираността за гражданството на Съюза сред европейците; припомня, че прозрачността и демократичното участие трябва да се постигат посредством разнообразие от форми на партньорство между ЕС и държавите-членки, регионалните и местните институции, социалните партньори и гражданското общество; призовава Комисията да подготви прозрачни и лесно разбираеми процедури за прилагане на "гражданската инициатива", така че гражданите на Съюза да могат ефективно да предлагат законодателни мерки веднага след влизане в сила на Договора от Лисабон; като се надява, че няма да е нужно да се стигне до това, подчертава, че Комисията следва да включи това право на инициатива в своите политики независимо от окончателния статус на Договора;

2.  Отбелязва, че правото на гражданите на Съюза да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки не може да се разглежда изолирано от другите права и основни принципи на Европейския съюз, като например свободното движение на работници и свободното предоставяне на услуги; във връзка с това призовава държавите-членки да премахнат съществуващите бариери, установени съгласно договорите за присъединяване, и да дадат възможност на всеки гражданин да упражнява всичките си права;

3.  Препоръчва в контекста на основните принципи на Договора за ЕО - свободно движение, недискриминация и граждански права - Комисията да продължи да използва всички налични средства, за да може възможно най-скоро да се премахнат оставащите преходни споразумения, наложени на новите държави-членки;

4.  Изразява загриженост от слабото изпълнение на настоящите директиви, по-конкретно на Директивата за свободно движение, което причинява много проблеми във връзка със свободното движение и други права на гражданите на Съюза, и призовава всички страни цялостно и точно да транспонират и изпълнят достиженията на правото на Общността;

5.  Призовава Комисията да изготви списък на пречките, пред които са изправени гражданите на Съюза, желаещи да се възползват пълно и безпрепятствено от свободното движение на хора и от други установени преимущества на гражданите на Съюза, и я приканва да включи данните в таблица за проследяване на резултатите, така че да се гарантира предприемането на обстойни и ефективни мерки спрямо тези пречки;

6.  В светлината на резултатите от Флаш Евробарометър 213 (проучване на Евробарометър от 2007 г.), според което едва 31% от запитаните се смятат за добре информирани относно своите права на граждани на Съюза, счита, че е от жизненоважно значение да се приеме ефективен подход към информацията и комуникацията, насочен към осведомяване на гражданите на Съюза за техните права и задължения и подпомагане на активното им участие в процеса на вземане на решения в ЕС, като по този начин се позволи действително упражняване на демокрацията на участието;

7.  Отбелязва със съжаление, че Петият доклад за гражданството на Съюза не съдържа конкретни предложения относно упражняването на правата на гражданите и задължението на държавите-членки да гарантират тези права на практика; изисква шестият доклад да съдържа повече инициативи в това отношение;

8.  Изразява огорчението си от факта, че Комисията не съумя да се допита до гражданското общество при изготвянето на Петия доклад и очаква, че такова допитване ще бъде проведено при подготовката на шестия доклад, както беше обещано от Комисията;

9.  Призовава Комисията да преразгледа своята програма "Европа за гражданите", за да подобри комуникацията със средностатистическия гражданин на Съюза и да гарантира широко разпространение; отбелязва, че докато структурната подкрепа за разположени в Брюксел мозъчни тръстове и изследователски институти е важна, подобни организации не правят много за информиране на други лица, освен вече информираните; призовава Комисията да пренасочи финансирането си към регионални и местни организации на гражданското общество и организации на социални партньори, които не са разположени в Брюксел, и да въведе в бъдеще програми, подобни на много успешната програма "Младежта в действие 2007 - 2013 г.", за да помага на местните и регионални органи да информират пребиваващите на тяхна територия лица за правата им на граждани на Съюза; тъй като предложенията за многоезичие не следва да се ограничат до главните официални езици или езиците на държавите-членки, призовава държавите-членки да разпространяват информация относно гражданството на Съюза също така на регионалните езици и езиците на малцинствата;

10.  Предвид, наред с другото, малкия брой жители на Съюза, пребиваващи в държава-членка, различна от тяхната собствена, които упражняват правото си да гласуват или да се кандидатират в европейски или местни избори по местопребиваване, както и практическите пречки, с които потенциалните гласоподаватели се сблъскват твърде често в упражняването на правата си, счита, че изборите за Европейски парламент през 2009 г. следва да бъдат разглеждани като възможност за изготвянето и прилагането на общоевропейски план за действие, предназначен да развие европейската идентичност на гражданите на Съюза и да повиши осведомеността им по отношение на техните права;

11.  Призовава за по-широко участие на жените в политическия живот и процеса на вземане на решения, така че да се насърчава европейската интеграция; затова счита, че те трябва да са обект на по-ясно очертани кампании за повишаване на осведомеността, като целта е да се даде възможност на жените да упражняват в пълна степен правата си на граждани на Съюза и да бъдат по-активни в политическите групи, в политическия живот и в рамките на дейностите на местните органи на държавата-членка на местопребиваване;

12.  Изтъква необходимостта от стартиране на по-добри и по-ефективни информационни кампании, които популяризират сред младите хора правата, свързани с гражданството на Съюза, като например въвеждане на "граждански програми" в училищата и университетите, с оглед подготвянето на по-младото поколение за активно гражданство;

13.  Счита, че държавите-членки следва да включват европейското измерение в учебните програми на началните и прогимназиалните училища;

14.  Призовава европейските университети да вземат всички финансови мерки в рамките на възможностите си за увеличаване на процента студенти, които участват в обмен по програмата "Еразъм";

15.  Призовава Комисията да предложи допълнителни консолидирани и изяснени директиви, които подобряват свободното движение и другите права на гражданите на Съюза в други сфери, включително в сферата на професионалната мобилност, преносимостта на пенсиите и социалните права и взаимното признаване на степени и професионални квалификации;

16.  Припомня, че ще бъде възможно изцяло да се упражнява правото на свободно движение и пребиваване на територията на ЕС единствено ако наред с другите мерки се създаде ефективна система за признаване на професионалните квалификации; поради това настоятелно призовава Комисията и държавите-членки, в рамките на съответните им компетентност, да позволяват на по-голям брой граждани на Съюза, получили професионални квалификации в една държава-членка, да имат достъп до съответната професия в друга държава-членка и да упражняват тази професия при същите условия като гражданите на тази държава-членка;

17.  Призовава държавите-членки да преразгледат своите закони за гражданството и да проучат възможностите за улесняване на получаването на гражданство и възползване от пълни права за лица с чуждо гражданство, като по този начин ще се преодолее дискриминацията между гражданите на една държава и лицата с чуждо гражданство, по-специално за граждани на Съюза;

18.  Счита, че би било желателно да се насърчава обмен на опит в областта на системите за натурализация, съществуващи в различните държави-членки, с оглед постигане на по-тясна координация по отношение на критериите и процедурите за достъп до гражданство на Съюза, без да се засягат правомощията на отделните държави-членки да определят начините за придобиване и загуба на гражданство, така че да се ограничат случаите на дискриминация, свързани с различните правни системи;

19.  19 Счита, че лицата без гражданство, които пребивават постоянно в държавите-членки, са в уникално положение в рамките на Европейския съюз; изразява загриженост, че някои държави-членки налагат за тях неоправдани изисквания или изисквания, които може да не са строго необходими за получаване на гражданство; в това отношение призовава тези държави-членки систематично да постигнат справедливи решения на основата на препоръките на международни организации; счита, че лицата без гражданство, които пребивават постоянно в държавите-членки, следва да имат право да гласуват в местните и европейските избори;

20.  Напомня на държавите-членки, на местните органи и на имигрантите, че всички точки от Общите основни принципи на Съвета за политика на интеграция на имигрантите в Европейския съюз (14615/04) трябва да се прилагат еднакво;

21.  Счита, че интеграцията на имигрантите е основна предпоставка, за да упражняват правата си в държавата-членка на местопребиваване; поради това призовава държавите-членки да изпълнят в кратки срокове и изцяло препоръките, посочени в съобщението на Комисията от 1 септември 2005 г., озаглавено "Обща програма за интегрирането на граждани на трети страни в Европейския съюз" (COM(2005)0389);

22.  Счита, че ЕС и държавите-членки споделят отговорността за насърчаването на включването на ромите като граждани на Съюза с оглед предоставяне на възможност на ромското население да се възползва напълно от стимулите, предоставяни от ЕС за всички инициативи, които целят насърчаване на неговите права и интегрирането на ромските общности, независимо дали в областта на образованието, заетостта или гражданското участие;

23.  Посочва, че гражданството на Съюза включва задължения, а не само права; обръща особено внимание върху задължението да се спазват законите на държавата, в която съответният гражданин на Съюза пребивава, и да се уважават културите на другите;

24.  Подчертава, че проблемите на езиковите или комуникационни умения не следва да се използват като основание за отказ на достъп до социални права, на които дадено лице може да има право като пребиваващо в държава-членка, включително правото на социални помощи, предоставяни от национални или местни органи;

25.  Призовава Комисията да проучи ролята и поведението на националните служби за закрила на децата, за да гарантира, че се зачитат принципите на равенство и недискриминация между граждани на Съюза; подчертава, че следва да се позволява на родителите да говорят на децата си на майчиния език и че националността или езикът не следва да бъдат използвани за основание да се отказва на родители достъп до децата им;

26.  Повтаря призива си към държавите-членки да зачитат правото на гражданите на Съюза да пътуват в рамките на ЕС или с валидна национална лична карта, или с валиден паспорт, и да не ограничават подобно движение поради основания, свързани със сигурността, или други основания, особено в сферата на въздухоплаването и мореплаването;

27.  Призовава държавите-членки и местните органи да вземат по-нататъшни мерки за улесняване движението на гражданите на Съюза между държави-членки, особено по отношение на практически въпроси като издаване на документи за пребиваване и разрешителни за работа, прехвърляне на регистрации на превозни средства, признаване на лични застраховки и такива за превозни средства, издадени в друга държава-членка, прехвърляне на медицински досиета, ясни правила за възстановяване на медицински разноски, както и много други дейности, които често не се извършват подобаващо въпреки усилията за хармонизирането им на равнище ЕС; също така призовава Комисията да събере цялата съответна информация и да предостави на гражданите на Съюза достъп до нея;

28.  Препоръчва да бъде завършено Европейското пространство на правосъдие, за да се осигури възможност за ефективна защита на трансграничните аспекти на гражданството, свързани с личния и семеен живот, посредством общи правила в областта на международното частно право; за тази цел настоятелно призовава Комисията да разработи последователен подход и да представи необходимите законодателни предложения;

29.  Призовава Комисията да предостави финансиране, за да се обучават местните и регионални държавни служители в държавите-членки, които се занимават с мигрантите в рамките на ЕС, по основите на приложимото в съответните сфери законодателство на ЕО, и да се подпомагат администраторите да отговарят на въпроси относно възможни разлики и конфликти между национално законодателство и законодателството на ЕО; в това отношение приветства мрежата за решаване на проблеми онлайн SOLVIT, предоставена от Комисията, и призовава тя да бъде допълнително укрепвана и насърчавана; изразява надежда, че посредством увеличаване на човешките и финансовите ресурси държавите-членки ще допринесат за поддържането на националните SOLVIT центрове; настоятелно призовава местните и регионалните органи и държавите-членки да си сътрудничат в обмена на добри практики и в откриването на ефективни начини за разрешаване на въпроса относно положението на мигрантите в рамките на Общността;

30.  Счита, че информационната служба Europe Direct следва да се популяризира сред всички граждани и препоръчва за тази цел Комисията да координира медийна кампания на равнище ЕС; призовава Комисията да наблюдава разпространението на уебсайтове, свързани с информационната служба Europe Direct и SOLVIT, и да концентрира основна информация и контакти върху специални справочни уебсайтове;

31.  Призовава Комисията да изготви Европейска харта на правата на потребителите с цел да се предостави на гражданите лесен достъп до информация относно най-често срещаните проблеми;

32.  Приветства представения от Комисията "План за действие относно интегриран подход към предоставяне на услуги за подпомагане на граждани и предприятия във връзка с единния пазар" (SEC(2008)1882), за да се избегне разпокъсването на звената за контакт, и в съответствие с подчертаното в Директивата за услугите(4) насърчава създаването на единни звена за контакт за услуги и стоки във всяка държава-членка;

33.  Припомня на държавите-членки и на местните органи, че концепцията за гражданство на Съюза включва принципа на недискриминация на всички граждани на Съюза, а не само на гражданите на определена държава-членка; настоятелно призовава Комисията да доразвие своя анализ на положението на мигрантите в ЕС и да предприеме подходящи действия, за да гарантира, че те реално имат права като граждани на Съюза;

34.  Припомня, че правото на свободно движение е един от стълбовете на гражданството на Съюза, и поради тази причина намира за силно обезпокоителен факта, че нито една държава-членка все още не е приложила изцяло и правилно Директивата за свободното движение;

35.  Приветства инициативата на Комисията да насърчава запознаване с новите правила, посочени в Директивата за свободното движение, включително публикуването на "Ръководство как да извлечем най-много ползи от Директива 2004/38/ЕО", но изразява съжаление поради факта, че 16 000 копия на Ръководството, публикувани на 19 езика, представляват твърде малко количество в сравнение с общия брой лица, които живеят в ЕС; призовава Комисията да гарантира, че тази информация е широко достъпна за местните и регионалните органи, които са първите източници на информация за много граждани, а също така и поради обстоятелството, че точно на местно равнище се срещат най-много проблеми и нарушения на правата на гражданите на Съюза;

36.  Подчертава, че правото на свободно движение и пребиваване, което е неотменна част от гражданството на Съюза, има огромно въздействие върху семейния живот и решенията на жените по отношение на техния образователен и професионален избор; поради това приканва Комисията да вземе предвид специфичните нужди на жените в тази сфера;

37.  Припомня разпоредбите на Директивата за свободното движение, които дават на гражданите на Съюза правото да пребивават в друга държава-членка, стига да не са в тежест на системата на социално подпомагане; отбелязва при все това, че държавите-членки следва да се съобразяват с решенията на Съда на Европейските общности(5), които тълкуват за целите на тази директива значението на израза "достатъчно средства";

38.  Призовава Комисията да извърши внимателни проверки дали законодателствата и практиките, които се прилагат в отделните държави-членки, не нарушават правата, които Договорът и Директивата за свободното движение предоставят на гражданите на Съюза, по-специално по отношение на понятията "достатъчно средства", "неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава–членка", "сериозни основания, свързани с обществения ред или обществената сигурност" и "наложителни основания, свързани с обществената сигурност"; приканва Комисията да се увери също така, че съществуват процедурни гаранции на практическо ниво, както и механизми за правна защита, и че е възможно мерките за експулсиране да се обжалват пред компетентен съд; припомня, че всяко ограничаване на основното право на свободно движение трябва да се тълкува в тесен смисъл;

39.  Призовава държавите-членки при прилагане на правото на свободно движение да не обременяват гражданите на Съюза и членовете на техните семейства с административни процедури, които са ненужни, доколкото не са предвидени в Директивата за свободното движение, влизат в противоречие с правото на Общността и биха възпрепятствали упражняването на някое право, което, при абстрахиране от прилаганите административни процедури, е посочено в Договора за ЕО; припомня на държавите-членки, че тяхно задължение е да улесняват административните процедури, свързани с упражняване на правото на свободно движение;

40.  Призовава държавите-членки да не приемат законодателни актове, които налагат несъразмерни или дискриминиращи санкции по отношение на граждани на Съюза, като например задържането в случай на експулсиране от територията на приемащата държава-членка, признаването като утежняващи обстоятелства на факта, че гражданин на Съюза, който е извършил закононарушение, е пребивавал преди това незаконно на територията на друга държава-членка, или автоматично експулсиране на гражданин на Съюза вследствие получена наказателна присъда;

41.  Приветства със задоволство намерението на Комисията да включи в Стокхолмската програма мерки, насочени към разрешаването на проблемите, пред които се изправят гражданите на Съюза по време на своя жизнен цикъл в ЕС; призовава Комисията в тази рамка да предложи подходящи мерки, включително в областта на гражданското право, за окончателно прилагане на принципа на равно третиране не само по отношение на стоки, капитали и услуги, но също така и по отношение на лица, без дискриминация, както е посочено в член 13 от Договора за ЕО, тъй като настоящото положение представлява пречка пред свободното движение и е в противоречие с общоевропейските ценности равенство и липса на дискриминация;

42.  Подчертава, че гарантирането на правото на гражданите да избират и да бъдат избирани на местни избори в държавата-членка на местопребиваване е абсолютно необходимо предварително условие за всяка ефективна политика за интегриране на имигрантите;

43.  Призовава държавите-членки да гарантират, че всички граждани на Съюза, които пребивават в държава-членка, различна от своята собствена, разполагат с цялата необходима информация относно правото им да гласуват на местни и европейски избори;

44.  Изразява съжаление относно малкия брой граждани на Съюза, пребиваващи в държави, различни от своите собствени, които се възползват от правото си да гласуват или да бъдат избирани на европейските или местни избори по местопребиваване; отбелязва практическите препятствия, които твърде често срещат потенциалните гласоподаватели при упражняване на правата си; настоятелно призовава Комисията, държавите-членки и местните органи с оглед на предстоящите през 2009 г. европейски избори да поставят начало на общоевропейски ефективни информационни кампании относно избирателните права на гражданите на Съюза и да дават практически съвети как те да бъдат упражнявани на местно равнище;

45.  Призовава държавите-членки да стартират в националните и местните медии, включително в телевизията, радиото и в Интернет, информационни кампании на официалните езици на ЕС за информиране на гражданите на Съюза за тяхното право да гласуват и да се кандидатират в избори, както и относно процедурите за регистриране, които следва да бъдат възможно най-опростени;

46.  Приветства инициативата на Комисията за изменение на Директива 93/109/EО на Съвета от 6 декември 1993 г. за определяне на условията и реда за упражняване на правото да избират и да бъдат избирани в избори за Европейски парламент от граждани на Съюза, пребиваващи в държава-членка, на която не са граждани(6), чрез предприемане на мерки за намаляване на разходите на кандидатите и на държавите-членки;

47.  Призовава за провеждане на необходимите реформи на европейските изборни процедури във всички държави-членки с оглед по-голямата степен на уеднаквяване на тези процедури и намирането на начини за насърчаване на активно гражданство на Съюза и призовава за провеждане на съответните информационни кампании веднага щом тези реформи приключат;

48.  Отбелязва, че съществуват значителни разлики за граждани на Съюза, които живеят в държава-членка, различна от тяхната собствена, по отношение на правата за гласуване в национални парламентарни избори в държавата-членка на произход; изразява неодобрение от факта, че много граждани на Съюза по този начин се оказват лишени от право на глас както в държавата-членка на произход, така и в държавата-членка на приемане; настоятелно призовава държавите-членки да си сътрудничат, за да дадат възможност на гласоподавателите, пребиваващи извън съответната държава-членка на произход, да упражняват пълните си избирателни права в държавата-членка на местопребиваване, като предоставят достатъчен брой избирателни секции, които обхващат цялата територия и улесняват регистрирането на гласоподавателите; призовава държавите-членки също така да приемат необходимите законови разпоредби, за да се гарантира правото на глас за всички граждани на Съюза, преминаващи през държава-членка, различна от държавата-членка на произход, в момента на провеждане на национални парламентарни избори;

49.  Счита, че появата и развитието на политически партии на европейско равнище представлява най-ефикасният инструмент за подкрепа на правото на гражданин на Съюза, пребиваващ в държава-членка, различна от държавата, чиято националност има, да бъде избиран; изразява надежда в тази връзка за укрепването на европейските партии, не на последно място и чрез увеличена финансова подкрепа;

50.  Призовава Комисията, Съвета и държавите-членки да подобрят действителната ефективност на член 19 от Договора за ЕО, като гарантират, че всички граждани на Съюза имат право да членуват в политически партии в държавите-членки, където пребивават;

51.  Счита, че гражданството на Съюза гарантира едни и същи права на всички негови граждани, независимо дали мястото им на пребиваване е в Съюза или в трета държава; настоятелно призовава Комисията да анализира положението на гражданите на Съюза, пребиваващи извън територията на ЕС, и да предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че правата им, които им дава гражданството, са ефективни;

52.  Припомня, че на основание член 20 от Договора за ЕО гражданите на Съюза на територията на трета държава, където държавата-членка, чиито граждани са те, няма представителство, имат право на закрила от дипломатическите и консулските представителства на всяка държава-членка при същите условия, както и гражданите на тази държава, и подчертава значението на подобна разпоредба като принцип, доколкото тя е предназначена да признае външното измерение на гражданството на Съюза;

53.  Приветства представянето от Комисията на план за действие за периода 2007-2009 г. в нейното съобщение от 5 декември 2007 г. "Ефективна консулска закрила в трети държави: приносът на Европейския съюз" (COM(2007)0767); призовава държавите-членки и Комисията към по-нататъшно прилагане на препоръките от Зелената книга на Комисията от 28 ноември 2006 г. относно дипломатическата и консулска закрила на граждани на Съюза в трети държави (COM(2006)0712) и тези от резолюциите на Парламента по същата тема от 11 декември 2007 г.(7);

54.  Призовава държавите-членки, които още не са сторили това, да отпечатват член 20 от Договора за ЕО вътре в националните си паспорти заедно с националната информация, както бе поискано от доклада Barnier и от заключенията на Съвета от 15 юни 2006 г.; призовава Комисията да предостави на службите за издаване на паспорти във всяка държава-членка брошура, излагаща тези права и общо описание на мерките в подкрепа на член 20 от Договора за ЕО; отправя искане подобна брошура да се раздава на лицата, които получават нови паспорти; призовава Комисията да създаде уебстраница на сайта "Европа", където да се публикува практическа информация относно консулската защита и да се улеснява достъпът до съобщения със съвети за пътуване от държавите-членки, както беше предложено в плана за действие на Комисията за 2007 г.;

55.  Настоятелно призовава Комисията да създаде безплатен европейски телефонен номер, който да бъде посочван в паспорта заедно с член 20 от Договора за ЕО и чрез който гражданите на Съюза да могат в спешни случаи да получат нужната информация на родния си език относно консулските служби на държавите-членки, за да им бъде оказано необходимото съдействие;

56.  Призовава Комисията и Съвета да приемат допълнителни директиви и други мерки за укрепване на достиженията на правото на Общността в сферата на дипломатическата и консулската закрила и да приведат в действие правнообвързващи правила за прилагане на член 20 от Договора за ЕО;

57.  Призовава Съюза да предприеме по-нататъшни мерки за защита на своите граждани в трети държави, включително действия за предотвратяване на прилагането на смъртно наказание на гражданин на Съюза;

58.  Призовава държавите-членки да спазват подобаващо член 20 от Договора за ЕО и във връзка с това да установят помежду си необходимите правила и да започнат преговори за осигуряване на защита на гражданите на Съюза извън Европейския съюз, като се обърне особено внимание на одобряването на задължителни протоколи за действията, които трябва да се предприемат от страна на консулските служби в трети държави в случай на спешност, заплаха за безопасността или хуманитарна криза;

59.  Приветства приетите наскоро от Съвета насоки за прилагането на понятието за водеща държава(8) в случай на сериозна криза и призовава за по-широко тълкуване на член 20 от Договора за ЕО относно дипломатическата и консулска закрила, предоставяна понастоящем на граждани на Съюза;

60.  Призовава Комисията да продължи да преговаря за безвизов режим на пътуване до трети държави от името на всички държави-членки и граждани на Съюза; отбелязва несправедливостта на ситуацията, при която за някои граждани на Съюза се изисква виза, докато други могат да пътуват по национални програми за безвизов режим;

61.  Счита, че правото на петиция като основно право на гражданите на Съюза най-малкото изисква от Комисията да предоставя достатъчно аргументи, за да обясни защо не следва определена препоръка на Парламента;

62.  Призовава Съвета и Комисията да развият по-тясно сътрудничество с Комисията по петиции на Парламента и с Европейския омбудсман, така че всеки гражданин на Съюза да може да упражнява по-ефективно правата си;

63.  Приветства създаването на Агенция за основните права на Европейския съюз и приемането на Решение на Съвета 2007/252/ЕО от 19 април 2007 г. за създаване за периода 2007‐2013 г. на специална програма "Основни права и гражданство" като част от общата програма "Основни права и правосъдие"(9) , чиято цел е насърчаване развитието на европейско общество, основаващо се върху зачитането на основните права, включително правата, произтичащи от гражданството на Съюза;

64.  Призовава националните парламенти да се ангажират все повече в развитието на пространството на свобода, сигурност и правосъдие; сътрудничеството между националните парламенти и институциите на ЕС следва да улеснява адаптирането на националното законодателство и практики при прилагането на правото на ЕС и да подобри комуникацията с гражданите, като ги осведомява за правата, свързани със статуса на граждани на Съюза;

65.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) OВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77. (2) OВ C 325, 19.12.2008 г., стр. 76. (3) Решение на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета от 19 декември 1995 г. относно закрилата на гражданите на Европейския съюз, осигурявана от дипломатическите и консулските представителства (ОВ L 314, 28.12.1995 г., стр. 73). (4) Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стp. 36). (5) Наред с други дела: C-424/98, Комисия срещу Италианска република и C-184/99, Grzelczyk, (6) OВ L 329, 30.12.1993 г., стр. 34. (7) OВ C 323 E, 18.12.2008 г., стр. 120. (8) OВ C 317, 12.12.2008 г., стp. 6. (9) OВ L 110, 27.4.2007 г., стр. 33.