Резолюция на Европейския парламент от 26 март 2009 г. относно Бяла книга относно исковете за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила на Европейската общност (2008/2154(INI))

P6_TA(2009)0187 A6-0123/2009

Европейският парламент,

–   като взе предвид Бялата книга на Комисията от 2 април 2008 г., озаглавена "Исковете за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила на Европейската общност" (СOM(2008)0165) (Бяла книга),

–   като взе предвид своята резолюция от 25 април 2007 г. относно Зелената книга относно исковете за вреди при нарушаване на антитръстовите правила на ЕО(1),

–   като взе предвид Съобщението на Комисията от 13 март 2007 г., озаглавено "Стратегия на ЕС за политика за защита на потребителите 2007-2013 г.": Увеличаване на правата на потребителите, повишаване на тяхното благосъстояние, осигуряване на ефективната им защита" (COM(2007)0099),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата за защита на конкуренцията, предвидени в членове 81 и 82 от Договора(2), Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 г. относно водените от Комисията производства съгласно член 81 и 82 от Договора за ЕО(3) и Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 г. за контрола върху концентрациите между предприятията (Регламент на ЕО за сливанията)(4),

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно имунитета срещу глоби и за намаляването на техния размер при картели(5), както и Регламент (ЕО) № 622/2008 на Комисията от 30 юни 2008 г. относно провеждането на процедури за постигане на споразумение при дела за картели(6),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по икономически и парични въпроси и становищата на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и Комисията по правни въпроси (A6-0123/2009),

A.   като има предвид, че политиката в областта на конкуренцията повишава икономическия потенциал на Европейския съюз и значително допринася за постигането на целите на Лисабонската стратегия;

Б.   като има предвид, че Съдът на Европейските общности в свое решение определи, че отделни лица и предприятия могат да поискат обезщетение за вреди, настъпили поради нарушаване на правилата за конкуренция, с цел гарантиране на пълното действие на член 81 от Договора;

В.   като има предвид, че исковете за обезщетения за вреди са само един от елементите на една ефективна система за правоприлагане от страна на частни лица, и като има предвид, че алтернативните механизми за разрешаване на спорове като ефикасна алтернатива на механизмите за получаване на колективно обезщетение предлагат справедливо и бързо извънсъдебно решаване и следва да бъдат насърчавани;

Г.   като има предвид, че въпросите, разгледани в Бялата книга, се отнасят до всички категории претърпели вреди лица, всички видове нарушения на разпоредбите на членове 81 и 82 от Договора за ЕО и всички икономически сектори;

Д.   като има предвид, че всяко предложение в полза на създаването на механизъм за колективно обезщетение за нарушаване на правилата на Общността за конкуренцията следва да допълва, а не да заменя алтернативни форми на защита, които вече съществуват в някои държави-членки (например, представителни искове и "дела, представляващи прецедент");

Е.   като има предвид, че частноправните искове за обезщетение за вреди трябва да са насочени към пълно компенсиране на претърпените вреди и че трябва да се съблюдават принципите, които възпрепятстват неоснователно обогатяване, като забраняват многократното обезщетяване както и като избягват наказателни обезщетения;

Ж.   като има предвид, че, въпреки че налагането на конкурентното право от Комисията и националните органи за защита на конкуренцията се квалифицира като публично право и въпреки че частните искове за обезщетение за вреди, предявени пред националните съдилища са рядкост, някои държави-членки са взели или ще вземат мерки, за да улеснят за частни лица предявяването на искове за обезщетение за вреди в случаите на нарушаване на правилата за конкуренция на ЕО;

З.   като има предвид, че предявяването на частноправни искове за обезщетение за вреди следва да допълва и подпомага прилагането на конкурентното право от страна на съответните органи, а не да го заменя, поради което трябва да се увеличи персоналният и финансов капацитет на органите за защита на конкуренцията, за да могат по-ефективно да преследват нарушенията в правилата на Общността за конкуренция;

И.   като има предвид, че, независимо от начина на разрешаване на даден спор, е изключително важно да бъдат установени процедури и предпазни мерки с цел да се гарантира справедливо отношение към всички страни, като същевременно се избягват злоупотребите със системата, каквито е имало в други правни системи, по-конкретно в САЩ;

Й.   като има предвид, че Комисията следва да спазва принципите на субсидиарност и пропорционалност по отношение на всяко предложение, което не попада в изключителната компетентност на Общността;

1.  Приветства Бялата книга и подчертава, че правилата на ЕО за конкуренцията и по-конкретно тяхното ефективно прилагане изискват лицата, претъпели вреди от нарушения на правилата на ЕО за конкуренцията да имат право на обезщетение за нанесените вреди;

2.  Констатира, че Комисията досега не е изложила, на каква правна основа ще се опират предложените от нея мерки и счита, че трябва да се обмисли определянето на правна основа за предложената намеса в националното процесуално право и правото в областта на вреди от извъндоговорна отговорност;

3.  Счита, че някои пречки за ефективното обезщетяване на лицата, претърпели вреди вследствие на нарушения на правилата на ЕО за конкуренция, като масови или разпръснати вреди, диспропорции в информацията и други проблеми при налагането на исковете за обезщетение за вреди съществуват не само в конкурентното право на ЕО, но и в други области, като напр. при отговорността на производителя и други искове, свързани с потребителите;

4.  Припомня, че отделните потребители, а също и малките предприятия, особено тези, които са претърпели спорадични и с относително ниска стойност вреди, често са възпирани от предявяване на индивидуални искове за обезщетение поради свързаните с това разноски, забавяния, несигурност, рискове и тежести; в този контекст подчертава, че колективните средства за защита, които позволяват обединяване на индивидуалните искове за обезщетение на вреди от нарушаване на правила на ЕО за конкуренция, и засилва способността на увредените за получаване на достъп до правосъдие, представлява важно средство за възпиране; в тази връзка приветства предложенията на Комисията за установяване на механизми за подобряване на колективните средства за защита, като същевременно се избягват прекомерен брой съдебни спорове;

5.  Посочва, че Генералната дирекция "Здравеопазване и потребители" на Комисията в края на 2008 г. публикува резултатите от две проучвания по въпросите на колективните механизми за защита в държавите-членки и евентуалните пречки за вътрешния пазар, които се явяват в резултат от различията в законодателството на държавите-членки; посочва още, че Комисията публикува Зелена книга за възможните опции за действия в областта на законодателството за защита на потребителите и е обявила предстоящото публикуване на още една книга за политиката през 2009 г. подчертава, че мерките на равнище на Общността не би следвало да доведат до произволно и ненужно разпокъсване на националното процесуално право и поради това следва внимателно да се обмисли, дали и доколко следва да се избере хоризонтален или интегриран подход, за да се улеснят извънсъдебните споразумения и предявяването на искове за обезщетение на вреди; поради това призовава Комисията да започне проверка на евентуалната правна основа и възможността да се процедира по хоризонтален или интегриран начин, не непременно чрез хоризонтален инструмент, и междувременно да се въздържа от представянето на какъвто и да било механизъм за предявяване на колективен средства за защита от лицата, претърпели вреди от нарушения на правото на ЕО за конкуренция, без да е позволила на Парламента да участва в приемането му в хода на процедурата по съвместно вземане на решение;

6.  Отбелязва, че исковете за обезщетения на вреди от нарушенията на правото на ЕО за конкуренция следва да бъдат разглеждани последователно с други нарушения доколкото е възможно, счита, че хоризонтален или интегриран подход би могъл да обхване процесуалните правила, общи за механизмите за колективни средства за защита в различни правни области и подчертава, че този подход не бива да отлага или предотвратява разработването на предложения и мерки, определени като необходими за пълното прилагане на правото на ЕО за конкуренция; освен това отбелязва по-задълбочения анализ на гражданско-правните средства за защита във връзка с конкурентното право и модерната мрежа на органите за защита на конкуренцията и на Европейската мрежа по конкуренция, и счита поне по отношение на някои въпроси, че това оправдава бързите действия, като се вземе предвид, че някои от предвидените мерки могат да бъдат разширени до области, които не са свързани с правото за конкуренция; счита, че такива секторни мерки биха могли вече да бъдат предложени с оглед специфичните особености и трудности, с които се сблъскват лицата, претърпели вреди от нарушения на правото на ЕО за конкуренция;

7.  Отбелязва, че за ответниците е желателно постигането на окончателно споразумение, с оглед на намаляването на несигурността и прекомерния икономически ефект, който може да се отрази върху служителите, доставчиците, подизпълнителите и други добросъвестни страни; призовава за оценка и евентуално въвеждане на процедура за извънсъдебни споразумения за масови искове, която може да бъде инициирана или от страните преди предявяването на иск или по нареждане на съда, пред който е предявен искът; счита, че такава процедура следва да има за цел разрешаването спора по извънсъдебен ред, след получаването на одобрение съдебен орган на споразумение, което може да бъде обявено за задължително за всички претърпели вреди лица, които са участвали в процедурата; подчертава, че тази процедура не трябва да води до неоправдано удължаване на производството, нито да насърчава несправедливото уреждане на исковете; призовава Комисията да потърси начини за постигане на по-голяма сигурност, включително като прецени, дали от евентуални последващи ищци следва по принцип да може да се очаква да се възползват от обезщетение, не по-голямо от резултата от такава извънсъдебна процедура;

8.  Счита, че на преките или косвени клиенти в хода на единичен или последващ иск за предявяване на техните претенции следва да е на разположение възможността за индивидуален, колективен или представителен иск, който би могъл да бъде предявен под формата на "иск, представляващ прецедент", но, с цел да се избегнат многократните искове във връзка с едно и също нарушение от една и съща страна, изборът на един такъв иск следва да попречи на тази страна да участва в друг процес, независимо дали едновременно или впоследствие; счита, че в случай че отделните страни предявят отделни искове, следва да се направи опит за съединяване тези искове или за разглеждането им при определена последователност;

9.  Изразява становището, че за да се избегне злоупотреба с процесуални права, държавите-членки следва да предоставят на разположение правото за предявяване на представителни искове на признати представителни структури като Омбудсмана или на квалифицирани организации като сдружения на потребителите, съгласно член 3 от Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите(7), и че следва по предимно да се обмисли оправомощяване аd-hoc за такива представителни искове на търговски сдружения, които се занимават с предявяване на искове за обезщетения за вреди от страна на предприятия;

10.  Изисква, само ясно определена ограничена група от лица да имат право да участват в колективни искове за обезщетение, и определянето на членовете на тази група в случай на колективен иск с право на участие, както и определянето на членовете в случай на представителен иск, внесени от квалифицирани организации, които са били оправомощени предварително или за конкретен случай, трябва да стане в ясно определен период без излишно забавяне, като се спазва съществуващото законодателство, което предвижда по-късна дата; подчертава, че трябва да бъдат компенсирани само действително претърпените вреди; подчертава, че случай на успешен иск, търсеното обезщетение трябва да бъде изплатено на определения кръг от лица или на посочени от тях трети лица, а квалифицираната организация може да получава само компенсация за разноските, които е направила за предявяването на иска, като не може пряко или косвено да бъде посочена като лице за получаване на обезщетението за вреди;

11.  Подчертава, че в случай на успешно предявен единичен иск не е изключено последващо производство за нарушаване на правилата на ЕО за конкуренция; подчертава още веднъж, че за да се насърчат предприятията да обезщетяват лицата, претърпели вреди в резултат на незаконни действия, възможно най-бързо и ефикасно, органите за защита на конкуренцията се призовават да вземат предвид подобни обезщетения, вече изплатени или предстоящи за изплащане, при определянето на размера на глобите, които да бъдат наложени на предприятието нарушител; отбелязва, че това все пак не бива да пречи нито на правото на увреденото лице на пълна компенсация за претърпените вреди, нито на необходимостта да се поддържа възпиращата цел на глобите, и че това не бива да води до продължителна несигурност за предприятията в процеса на постигане на споразуменията; призовава Съвета и Комисията изрично да включат в Регламент (ЕО) № 1/2003 принципите за налагане на глоби и допълнително да усъвършенстват и конкретизират тези принципи, с цел те да съответстват на общите правни принципи;

12.  Отбелязва, че на предварителен етап следва да се извърши prima facie оценка на предимствата на колективния иск и подчертава, ищците по колективни искове за обезщетения не бива да бъдат поставени в по-изгодно или по-неизгодно положение от индивидуалните ищци; призовава в рамките на колективните механизми за защита да се прилага принципът, съгласно който страната, която предявява иск, трябва да предостави доказателства по иска, ако приложимото национално законодателство не предвижда облекчения в доказателствената тежест или не улеснява достъпа до информация и доказателства, намиращи се у ответника;

13.  Призовава от Комисията да се изиска, в хода на последващи разследвания да позволи на лицата претърпели вреди от нарушения на правилата на ЕО за конкуренция да получат достъп до информацията, необходима за предявяване на иск за обезщетение за вреди и подчертава, че член 255 от Договора за ЕО и Регламент (ЕО) № 1049/2001 предвиждат право на достъп до документи на институциите, които могат да откажат достъп само при условията, посочени в този регламент и по-специално в член 4 от него; поради това счита, че Комисията трябва да тълкува Регламент (ЕО) № 1049/2001 съответно, или да предложи неговото изменение; подчертава, че когато органите предоставят достъп до документите, трябва да се обръща особено внимание на защитата на търговската и дружествената тайна на ответника или на трети страни и отбелязва, че са необходими насоки по отношение на обработването на заявления за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер;

14.  Изразява становището, че националният съдебен орган не следва да бъде обвързан от решението на национален орган за защита на конкуренцията на друга държава-членка, без това да засяга задължителната сила на решенията, приети от член на Европейската мрежа по конкуренция, в приложение на членове 81 и 82 от Договора по същия въпрос; отбелязва, че обучението и програмите за обмен следва да водят до конвергенция на решенията, така че приемането на решения на друг органи за защита на конкуренцията да се превърне в норма;

15.  Подчертава, че виновно действие трябва винаги да бъде предпоставка за предявяване на иск за обезщетение за вреди и следователно нарушението на правилата на ЕО за конкуренция трябва да е било извършено поне по небрежност, освен ако не оборима или необорима презумпция за вина в случай на нарушение на правилата на ЕО за конкуренция, като се гарантира последователно и хармонизирано прилагане на правото в областта на конкуренцията;

16.  Приветства факта, че обезщетението е насочено към възстановяване на загубите и на пропуснатите ползи заедно с допълнителните такси и лихвите и изисква определянето на понятието за вреди по отношение на колективните механизми за защита на равнище на Общността;

17.  Приветства дейността на Комисията при разработването на една незадължителна рамка с насоки за определяне на размера на вредите, която би било полезно да включва насоки относно информацията, която се изисква за извършване на изчисленията и тяхното прилагане към механизмите за използване на алтернативни способи за разрешаване на спорове, когато това е възможно;

18.  Отбелязва, че разработването на общ подход на Общността по отношение на прехвърляне на надвзетите суми и одобрява, че по принцип възражението трябва да бъде доказано от нарушителя, като в този случай националните съдебни органи могат да използват утвърдени национални правила за установяване на причинно-следствената връзка и определянето на отговорността, за да се достигне до справедливо решение в отделния случай; препоръчва да се предложат насоки за размера, до който непреките купувачи, и по-конкретно последният непряк купувач, може да се основават на оборимата презумпция, че незаконните допълнителни такси са прехвърлени изцяло на нивото на този непряк купувач;

19.  Приветства факта, че в случай на продължителни и повторни нарушения срокът на давност следва да започне да тече от момента на преустановяване на нарушението или когато от увреденото лице е разумно да се очаква да знае за нарушението, като се взема по-късната от двете дати; подчертава, че разпоредбите относно срока на давност също така служат на правната сигурност и следователно в случай, че не е предявен публично-правен или частно-правен иск, трябва да важи един срок на давност от пет години; в допълнение приветства факта, че за единични искове продължителността на срока на давност следва да бъде определян в съответствие с националното право и изисква това да важи и в случаите на последващи искове; отбелязва, че разпоредбите на държавите-членки, уреждащи спирането или прекъсването на давността не трябва да бъдат незасегнати;

20.  Приветства факта, че държавите-членки следва да определят свои собствени правила относно разпределянето на разноските; счита че, държавите-членки трябва сами да преценят, дали да гарантират, че неравномерното разпределение на ресурсите между ищеца и ответника в съдебното производство не представлява пречка за предявяването на добре обосновани искове за обезщетения за вреди и отбелязва, че достъпът до правосъдие трябва също така да бъде балансиран със засилени мерки за предотвратяване на злоупотреби под формата на, например, необосновани, злонамерени или "изнудвачески" искове;

21.  Отбелязва, че прилагането на програмата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер допринася решително за разкриване на картели и по този начин изобщо прави възможно предявяването на частно-правни искове за обезщетения за вреди и призовава за проучване на начини за поддържане на привлекателността на програмата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер; подчертава, че въпреки значението на програмата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, се противопоставя категорично на пълното освобождаване на съдействащия свидетел от солидарна отговорност, тъй като това противоречи на системата и накърнява интересите на много лица, претърпели вреди от нарушения н правилата на ЕО за конкуренция;

22.  Призовава Комисията, с оглед да не се подкопава, а да се благоприятства правото на лицата, претърпели вреди, да предявяват искове за обезщетение на вреди, на първо място да избягва да прекратява производствата, свързани с картели и конкуренция, като доведе по-значителните от тях до подходящ край с еднозначно решение;

23.  Изрично отбелязва, Парламентът трябва да участва във всеки проект на законодателство в областта на колективните средства за защита чрез процедурата за съвместно вземане на решения;

24.  Призовава всяко законодателно предложение да бъде предшествано от независим анализ на разходите и ползите;

25.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки и на социалните партньори на общностно равнище.

(1) ОВ С 74 Е, 20.3.2008 г., стр. 653. (2) OВ L 1, 4.1.2003 г., стp. 1. (3) ОВ L 123, 27.4.2004 г., стр. 18. (4) ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1. (5) ОВ C 298, 8.12.2006 г., стр. 17. (6) ОВ L 171, 1.7.2008 г., стр. 3. (7) ОВ L 166, 11.6.1998, стр. 51.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 март 2009 г. относно предложението за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1290/2005 относно финансирането на Общата селскостопанска политика и Регламент (ЕО) № 1234/2007 за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти ("Общ регламент за ООП") по отношение на разпределянето на храна на най-нуждаещите се лица в Общността (COM(2008)0563 – C6-0353/2008 – 2008/0183(CNS))

P6_TA(2009)0188 A6-0091/2009

(Процедура на консултация)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2008)0563),

–   като взе предвид член 37 от Договора за ЕО, съгласно който Съветът се е консултирал с Парламента (C6-0353/2008),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по земеделие и развитие на селските райони и становището на Комисията по регионално развитие (A6-0091/2009),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Призовава Комисията да промени съответно своето предложение съгласно член 250, параграф 2 от Договора за ЕО;

3.  Призовава Съвета да уведоми Парламента, ако възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента;

4.  Изисква Съвета отново да се допита до Парламента, ако възнамерява съществено да измени предложението на Комисията;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Текст, предложен от Комисията   Изменение Изменение 1 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 1 (1)  Регламент (ЕИО) № 3730/87 на Съвета от 10 декември 1987 г. относно определяне на общи правила за снабдяването с храна от интервенционни складове на определени организации и за разпределянето Й сред най-нуждаещите се лица в Общността, впоследствие отменен и включен в Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета, осигури надежден източник за разпределяне на храна на най-нуждаещите се лица в Общността в продължение на две десетилетия. (1)  Регламент (ЕИО) № 3730/87 на Съвета от 10 декември 1987 г. относно определяне на общи правила за снабдяването с храна от интервенционни складове на определени организации и за разпределянето й сред най-нуждаещите се лица в Общността, впоследствие отменен и включен в Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета, осигури надежден източник за разпределяне на храна на най-нуждаещите се лица в Общността в продължение на две десетилетия и оказа положителен принос за сближаването на регионите в ЕС чрез намаляването на икономическите и социални различия между регионите с различна степен на развитие. Изменение 2 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 2 (2)  Целите на Общата селскостопанска политика (ОСП), посочени в член 33, параграф 1 от Договора, включват стабилизиране на пазарите и гарантиране, че доставяните продукти достигат до потребителите на разумни цени. През годините плановете за разпределяне на храни, изпълнявани по схемата спомогнаха за постигане и на двете цели и като намалиха несигурността на прехраната за най-нуждаещите се лица в Общността утвърдиха като основно средство, което допринесе за осигуряване на широка наличност от храни в рамките на Европейския съюз, като същевременно доведоха до намаляване на интервенционните складове. (2)  Целите на Общата селскостопанска политика (ОСП), посочени в член 33, параграф 1 от Договора, включват стабилизиране на пазарите и гарантиране, че доставяните продукти достигат до потребителите на разумни цени. През годините плановете за разпределяне на храни, изпълнявани по схемата спомогнаха за постигане и на двете цели и като намалиха несигурността на прехраната за най-нуждаещите се лица в Общността утвърдиха като основно средство, което допринесе за осигуряване на широка наличност от храни в рамките на Европейския съюз, като същевременно доведоха до намаляване на интервенционните складове. Новата схема на Общността за хранителни помощи за най-нуждаещите се лица следва да продължи да гарантира целите на ОСП и да спомага за постигането на целите за сближаване чрез обезпечаване на балансирано и хармонично устойчиво развитие за всички региони. Изменение 3 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 5 (5)  Настоящата схема за разпределяне на храна разчита на разпределянето на продукти от интервенционните складове на Общността, които временно биват допълвани посредством закупуване на храни на пазара. Обаче последователните реформи на ОСП и благоприятното развитие на производствените цени доведоха до постепенно намаляване на интервенционните складове, както и на разнообразието от налични продукти. В следствие на това закупуването на пазара следва да се превърне също в постоянен източник на доставки за схемата и да допълни интервенционните складове, когато не са налични подходящи такива. (5)  Настоящата схема за разпределяне на храна разчита на разпределянето на продукти от интервенционните складове на Общността, които временно биват допълвани посредством закупуване на храни на пазара. Обаче нарастващото напрежение на световния пазар на земеделски суровини и постепенното премахване на инструментите за ориентиране на производството и запасяването, прилагани по време на последователните реформи на ОСП, намалиха продоволствената независимост на Съюза както по отношение на количеството, така и по отношение на разнообразието на наличните продукти, както и неговата способност да отговаря на хранителните потребности на най-нуждаещите се лица или на всяка една продоволствена или спекулативна криза в международен мащаб. ЕС обаче не може внезапно да прекрати програма, която вече е започната. Вследствие на това закупуването на пазара следва да се превърне също в постоянен източник на доставки за схемата и да допълни интервенционните складове, когато не са налични подходящи такива. Закупуването на храни на пазара следва да се извършва на конкурентна основа, като при това се насърчава закупуването на продукти с произход от Общността. Изменение 4 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 6 (6)  Схемата на Общността не може да бъде единствения отговор на растящите нужди от хранителни помощи в Общността. Националните политики, изпълнявани от публичните администрации и участието на гражданското общество са еднакво необходими за осигуряване на прехраната за най-нуждаещите се лица. Схемата на Общността със силен сплотяващ ефект може все пак да послужи като образец за разпределяне на храна на най-нуждаещите се лица, да спомогне за създаване на полезни взаимодействия и да поощри публичните и частни инициативи, насочени към укрепване на осигуряването на прехраната за нуждаещите се лица. В допълнение предвид разпръснатото географско разположение на намалелите интервенционни складове в държавите-членки, схемата би спомогнала за тяхното най-правилно използване. Затова схемата на Общността не следва да нарушава подобни национални политики. (6)  Схемата на Общността не може да бъде единственият отговор на растящите нужди от хранителни помощи в Общността. Националните политики, изпълнявани от публичните администрации, и участието на гражданското общество са еднакво необходими за осигуряване на прехраната за най-нуждаещите се лица. Схемата на Общността със силен сплотяващ ефект може все пак да послужи като образец за разпределяне на храна на най-нуждаещите се лица, по-специално в по-слабо развитите региони, да спомогне за създаване на полезни взаимодействия и да поощри публичните и частни инициативи, насочени към укрепване на осигуряването на прехраната за нуждаещите се лица. В допълнение, предвид разпръснатото географско разположение на намалелите интервенционни складове в държавите-членки, схемата би спомогнала за тяхното най-правилно използване. Затова схемата на Общността не следва да нарушава подобни национални политики. Изменение 5 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 7 (7)  С цел да се възползва изцяло от кохезионното измерение на схемата на Общността и да се подсилят полезните взаимодействия, създадени по този начин, както и с цел да се осигури правилно планиране, следва да се създаде разпоредба за това държавите-членки да съфинансират програмата за разпределяне на храна. Следва да бъде предвиден максимален размер на съфинансиране от страна на Общността и финансовият принос на Общността следва да бъде добавен към списъка с допустими мерки за финансиране от страна Европейския фонд за гарантиране на земеделието, посочен в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета. По-висок размер на съфинансиране следва да се прилага през първите години на прилагане на преразгледаната схема с цел да се гарантира постоянно значително използване на предоставените средства и постепенното задействане на съфинансирането с цел плавно промяна избягване на риск от прекъсване на схемата, дължащо се на възможна липса на средства. заличава се Изменение 7 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 9 (9)  Опитът показа, че са желателни някои подобрения в управлението на тази схема, по-специално предоставяне посредством многогодишни програми на държавите-членки и на определени организации на по-дългосрочна перспектива. Затова Комисията следва да изготви тригодишни планове за изпълнение на схемата, които се основават на исканията на държавите-членки, които изпращат до Комисията, както и на друга информация, която тя счита за уместна. Държавите-членки следва да основат своите искания по отношение на хранителните продукти за разпределяне в рамките на тригодишния план за национални програми за разпределяне на храна, като посочат своите цели и приоритети за разпределяне на храна за най-нуждаещите се лица. Комисията следва да определи обективна методология за разпределяне на наличните средства. (9)  Опитът показа, че са желателни някои подобрения в управлението на тази схема, по-специално предоставяне посредством многогодишни програми на държавите-членки и на определени организации на по-дългосрочна перспектива. Затова Комисията следва да изготви тригодишни планове за изпълнение на схемата, които се основават на исканията на държавите-членки, които изпращат до Комисията, както и на друга информация, която тя счита за уместна. Държавите-членки следва да основат своите искания по отношение на хранителните продукти за разпределяне в рамките на тригодишния план за национални програми за предоставяне на хранителни помощи, като посочат своите цели и приоритети за разпределяне на храна за най-нуждаещите се лица. Комисията следва да определи обективна методология за разпределяне на наличните средства. В извънредни ситуации, когато броят на нуждаещите се лица е по-висок от предвиденото, държавите-членки могат да поискат от Комисията преразглеждане на плана. Изменение 8 Предложение за регламент – акт за изменение Член 2 – параграф 1 Регламент (ЕО) № 1234/2007 Член 27 – параграф 1 1.  Предоставят се продукти от интервенционните складове или закупени на пазара хранителни продукти, за да може храната да бъде разпределена на най-нуждаещите се лица в Общността посредством организации, определени от държавите-членки. 1.  Предоставят се продукти от интервенционните складове или закупени на пазара хранителни продукти с произход от Общността, като се предпочитат пресни хранителни продукти, произведени на място, за да може храната да бъде разпределена на най-нуждаещите се лица в Общността посредством организации, определени от държавите-членки. Хранителни продукти се закупуват на пазара само когато не са налице интервенционни складове, подходящи за схемата за разпределяне на храна. Хранителни продукти с произход от Общността се закупуват на пазара само когато не са налице интервенционни складове, подходящи за схемата за разпределяне на храна. Изменение 9 Предложение за регламент – акт за изменение Член 2 – параграф 1 Регламент (ЕО) № 1234/2007 Член 27 – параграф 2 2.  Държавите-членки, които желаят да участват в схемата уведомяват Комисията за национални програми за разпределяне на храна, които съдържат искания за количествата от хранителни продукти за разпределяне в рамките на тригодишен период и друга подходяща информация. 2.  Държавите-членки, които желаят да участват в схемата, уведомяват Комисията за национални програми за предоставяне на хранителни помощи, които съдържат подробности за техните основни характеристики и цели, засегнатите организации, исканията за количествата от хранителни продукти за разпределяне в рамките на тригодишен период и друга подходяща информация. Изменение 10 Предложение за регламент – акт за изменение Член 2 – параграф 1 Регламент (ЕО) № 1234/2007 Член 27 – параграф 3 – алинея 2 В тригодишния план се посочва годишното финансово разпределяне от страна на Общността по държави-членки и минималния годишен финансов принос на държавите-членки, определен от Комисията в съответствие с методология, посочена в правилата за изпълнение, приети в съответствие с член 43, буква ж). Разпределянето за втората и третата година от програмата са показателни. Държавите-членки, които участват в схемата потвърждават всяка година исканията, посочени в параграф 2. Всяка следваща година Комисията решава въз основа на тези потвърждения относно окончателното разпределяне в рамките на заделените бюджетни кредити. В тригодишния план се посочва годишното финансово разпределяне от страна на Общността по държави-членки, определено от Комисията в съответствие с методология, посочена в правилата за изпълнение, приети в съответствие с член 43, буква ж). Разпределянето за втората и третата година от програмата е индикативно. Държавите-членки, които участват в схемата, потвърждават всяка година исканията, посочени в параграф 2. Всяка следваща година Комисията решава въз основа на тези потвърждения относно окончателното разпределяне в рамките на заделените бюджетни кредити. Изменение 11 Предложение за регламент – акт за изменение Член 2 – параграф 1 Регламент (ЕО) № 1234/2007 Член 27 – параграф 4 - алинея 3а (нова) Тези организации поставят информационна табела на мястото на разпределяне, съответно стикер в случай на подвижни пунктове за разпределяне, на които се посочва, че организациите са получатели по програмата на Общността за разпределяне на хранителни помощи. Това съобщение е средство за уведомяване на бенефициерите, че получават подкрепа от Общността. Изменение 12 Предложение за регламент – акт за изменение Член 2 – параграф 1 Регламент (ЕО) № 1234/2007 Член 27 – параграф 5 – буква б б) редовно и своевременно информират Комисията относно промени, които оказват въздействие върху изпълнението на програмите за разпределяне на храна. б) информират Комисията относно промени, които оказват въздействие върху изпълнението на програмите за разпределяне на храна. Изменение 13 Предложение за регламент – акт за изменение Член 2 – параграф 1 Регламент (ЕО) № 1234/2007 Член 27 – параграф 6 – алинея 1 – буква б б) разходите за хранителните продукти, закупени на пазара. б) разходите за хранителните продукти, закупени на пазара, в рамките на конкурентна процедура. Изменение 14 Предложение за регламент – акт за изменение Член 2 – параграф 1 Регламент (ЕО) № 1234/2007 Член 27 – параграф 6 – алинея 2 – буква б б) разходи за транспорт за хранителни продукти и административни разходи за посочените организации, пряко свързани с изпълнението на схемата. б) разходи за транспорт и съхраняване на хранителни продукти и административни разходи за посочените организации, пряко свързани с изпълнението на схемата. Изменение 15 Предложение за регламент – акт за изменение Член 2 – параграф 1 Регламент (ЕО) № 1234/2007 Член 27 – параграф 6 а (нов) 6а. Държавите-членки определят горна граница за общата сума на разходите за транспорт и съхранение и административните разходи (включително разходите за комуникация), съответстваща на определен процент от стойността на закупените или заменени продукти, като при необходимост се вземат предвид местните особености. Държавите-членки разпределят финансовата рамка между тези три разходни позиции. Неизползваните средства от тази рамка могат да бъдат предназначени за закупуване на хранителни продукти. Изменение 16 Предложение за регламент – акт за изменение Член 2 – параграф 1 Регламент (ЕО) № 1234/2007 Член 27 – параграф 7 – алинея 1 7.  Общността съфинансира допустимите разходи по схемата. 7.  Общността финансира допустимите разходи по схемата. Изменение 17 Предложение за регламент – акт за изменение Член 2 – параграф 1 Регламент (ЕО) № 1234/2007 Член 27 – параграф 7 – алинея 2 – уводна част Размерът на съфинансиране от страна на Общността не надвишава: заличава се Изменение 18 Предложение за регламент – акт за изменение Член 2 – параграф 1 Регламент (ЕО) № 1234/2007 Член 27 – параграф 7 – алинея 2 – буква а а) за тригодишния план, който започва на 1 януари 2010 г. 75 % от допустимите разходи или 85 % от допустимите разходи в държавите-членки, допустими за финансиране по Кохезионния фонд за периода 2007‐2013 г. според посоченото в приложение І към Решение 2006/596/ЕО на Комисията*; * ОВ L 243, 6.9.2006 г., стр. 47. заличава се Изменение 19 Предложение за регламент – акт за изменение Член 2 – параграф 1 Регламент (ЕО) № 1234/2007 Член 27 – параграф 7 – алинея 2 – буква б б) за следващите тригодишни планове 50 % от допустимите разходи или 75 % от допустимите разходи в държавите-членки, допустими за финансиране по Кохезионния фонд за определена година според посоченото в приложение І към Решение 2006/596/ЕО на Комисията и в следващи решения. заличава се Изменение 20 Предложение за регламент – акт за изменение Член 2 – параграф 3 Регламент (ЕО) № 1234/2007 Член 184 – параграф 9 "(9) Най-късно до 31 декември  г. до Европейския парламент и Съвета относно прилагането на схемата за разпределяне на храна на най-нуждаещите се лица в Общността, предвиден в член 27 заедно с подходящи предложения от всякакъв вид." "(9) Най-късно до 31 декември 2011 г. до Европейския парламент и Съвета относно прилагането на схемата за разпределяне на храна на най-нуждаещите се лица в Общността, предвиден в член 27, заедно с предложение за решение относно продължаването на схемата след настоящия период на финансиране и при необходимост други подходящи предложения от всякакъв вид."

Резолюция на Европейския парламент от 26 март 2009 г. относно споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия (2008/2135(INI))

P6_TA(2009)0189 A6-0131/2009

Европейският парламент,

–   като взе предвид Съвместния план за действие за стратегическо партньорство между Индия и ЕС от 7 септември 2005 г. и по-специално раздела относно развитието на търговията и инвестициите, както и неговата преработена версия,

–   като взе предвид съвместната декларация от Четвъртата бизнес среща на Върха между ЕС и Индия, проведена на 29 ноември 2003 г., и по-специално съвместната инициатива на ЕС и Индия за засилване на търговията и инвестициите,

–   като взе предвид заключенията от Деветото заседание на кръглата маса Индия-ЕС в Hyderabad на 18-20 септември 2005 г.,

–   като взе предвид доклада на групата на високо равнище ЕС-Индия относно търговията от Седмата среща на високо равнище между ЕС и Индия, проведена в Хелзинки на 13 октомври 2006 г.,

–   като взе предвид съвместната декларация от Деветата среща на високо равнище между ЕС и Индия, проведена в Марсилия на 29 септември 2008 г.,

–   като взе предвид съвместната декларация от Деветата бизнес среща на високо равнище между ЕС и Индия, проведена в Париж на 30 септември 2008 г.,

–   като взе предвид решението на Световната търговска организация (СТО) по отношение на Споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост (ТРИПС) и общественото здраве, прието на 29 ноември 2005 г.,

–   като взе предвид своята позиция от 1 декември 2005 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на принудителни лицензи за патенти, свързани с производството на фармацевтични продукти за износ в държавите с проблеми в областта на общественото здраве(1),

–   като взе предвид Меморандума за разбирателство относно двустранно сътрудничество между Службата на генералния контрольор по въпросите на патентите, дизайните и търговските марки и Европейската патентна служба, подписан на 29 ноември 2006 г.,

–   като взе предвид насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно многонационалните предприятия, както и Тристранната декларация на Международната организация на труда (МОТ) относно многонационалните предприятия и социалната политика,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 22 март 2006 г., озаглавено "Прилагане на партньорството за растеж и работни места: Да направим Европа отличен пример по въпросите на корпоративната социална отговорност" (COM(2006)0136),

–   като взе предвид статистическата информация на ОИСР относно трудовата заетост 2008/2007 г.,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 5 февруари 2008 г., озаглавено "Специално място за децата във външните действия на ЕС" (COM(2008)0055),

–   като взе предвид споразумението от 2004 г. между САЩ и Индия: "Следващата стъпка към стратегическо партньорство" и Споразумението за използване на ядрената енергия за мирни цели, договорено по време на посещението на президента George W. Bush в Индия на 2 март 2006 г.,

–   като взе предвид своята резолюция от 4 април 2006 г. относно оценката на кръга преговори от Доха след Министерската конференция на СТО в Хонконг(2),

–   като взе предвид Министерската декларация от Четвъртата сесия на Министерската конференция на СТО, приета на 14 ноември 2001 г. в Доха, и по-специално параграф 44 относно специалното и диференцираното третиране (СДТ),

–   като взе предвид срещата на високо равнище по въпросите на енергетиката между ЕС и Индия, проведена в Ню Делхи на 6 април 2006 г.,

–   като взе предвид Третата среща по въпросите на енергетиката между ЕС и Индия, проведена на 20 юни 2007 г.,

–   като взе предвид своята резолюция от 29 септември 2005 г. относно отношенията между ЕС и Индия: Стратегическо партньорство(3),

–   като взе предвид проучването относно клаузите за правата на човека и демокрацията в международните споразумения на ЕС, поръчано от парламентарната подкомисия по правата на човека(4),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 4 октомври 2006 г., озаглавено "Глобална Европа: Конкурентоспособност в световен мащаб. Принос към стратегията на ЕС за растеж и работни места" (COM(2006)0567),

–   като взе предвид доклада на Комисията за 2007 г. относно изземванията на фалшифицирани стоки на външните граници на ЕС, извършени от митническите органи, публикуван на 19 май 2008 г.,

–   като взе предвид качествения анализ на евентуално споразумение за свободна търговия (ССТ) между ЕС и Индия, извършен от Центъра за анализ на регионална интеграция в Съсекс,

–   като взе предвид икономическия анализ на икономическото въздействие от евентуално споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия, поръчан от Центъра за прогнозни проучвания и международни данни (CEPII) и от Центъра за инициативи и европейски изследвания за Средиземноморския регион (CIREM), от 15 март 2007 г.,

–   като взе предвид доклада за глобалния анализ и междинния проектодоклад относно оценката на въздействието на ССТ между Европейския съюз и Република Индия върху устойчивостта на търговията, извършена от ECORYS,

–   като взе предвид своята резолюция от 28 септември 2006 г. относно икономическите и търговските отношения на Европейския съюз с Индия(5),

–   като взе предвид своята резолюция от 12 юли 2007 г. относно споразумението ТРИПС и достъпа до лекарствени продукти(6),

–   като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2006 г. относно клаузата за правата на човека и демокрацията в споразуменията на Европейския съюз(7),

–   като взе предвид своята резолюция от 1 февруари 2007 г. относно състоянието на човешките права на далитите в Индия(8),

–   като взе предвид своята резолюция от 22 май 2007 г. за Глобална Европа ‐ външни аспекти на конкурентоспособността(9),

–   като взе предвид своята резолюция от 4 септември 2008 г. относно търговията с услуги(10),

–   като взе предвид своята резолюция от 10 юли 2008 г. относно твърденията за масови гробове в индийската част на Кашмир(11),

–   като взе предвид своята резолюция от 24 септември 2008 г. относно подготовката на срещата на високо равнище между ЕС и Индия (Марсилия, 29 септември 2008 г.)(12),

–   като взе предвид стратегическия документ за Индия за 2007–2013 г.,

–   като взе предвид посещението на делегация на Европейския парламент (съставена от членове на парламентарната Комисия по международна търговия) в Ню Делхи през ноември 2008 г.,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по международна търговия и становищата на Комисията по външни работи и на Комисията по развитие (A6-0131/2009),

A.   като има предвид, че Европейският съюз следва да продължи да дава приоритет на основаната на правила многостранна търговска система, установена от СТО, която предлага най-добрите перспективи за лоялна и справедлива международна търговия чрез установяване на подходящи правила и гарантиране спазването на тези правила;

Б.   като има предвид, че успешно и балансирано осъществяване на Плана за развитие от Доха (ПРД) е от ключово значение както за Европейския съюз, така и за Индия и, като има предвид, че това споразумение не изключва двустранно споразумение СТО+, което може да има допълващ характер по отношение на многостранните правила;

В.   като има предвид, че политическите отношения с Индия се основават на стратегическото партньорство от 2004 г., на съвместния план за действие от 2005 г., приет на срещата на високо равнище ЕС-Индия през септември 2005 г. и преразгледан на Деветата среща на високо равнище ЕС-Индия в Марсилия, и на споразумението за сътрудничество от 1994 г.; като има предвид, че ССТ следва да се основава и разширява на базата на сътрудничеството, което вече е предвидено в член 24 от споразумението за сътрудничество;

Г.   като има предвид, че Европейският съюз е най-големият източник на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в Индия с инвестиции, възлизащи на 10,9 милиарда (10 900 000 000) евро, инвестирани през 2007 г.; и като има предвид, че Европейският съюз е допринесъл за 65% от целия приток на ПЧИ в Индия през 2007 г.; като има предвид, че ПЧИ от Индия в Европейския съюз са нараснали от 500 милиона евро през 2006 г. до 9,5 милиарда евро през 2007 г.;

Д.   като има предвид, че през 2000 г. Индия беше 17-тият по важност търговски партньор на Европейския съюз, а през 2007 г. се класира на девето място; като има предвид, че между 2000 и 2006 г. търговията на ЕС с Индия със стоки е нараснала с около 80%;

Е.   като има предвид, че търговският режим на Индия и нейната регулаторна среда са все още относително рестриктивни; като има предвид, че през 2008 г. Световната банка постави Индия на 122-ро място (от 178 икономики) по отношение на условията за осъществяване на стопанска дейност;

Ж.   като има предвид, че в Доклада за човешкото развитие на Програмата за развитие на ООН за 2007/2008 г. Индия заема 128-мо място по индекса на човешко развитие (от 177 държави), като 35% от населението на Индия живее с по-малко от 1 щатски долар на ден и 80% - с по-малко от 2 щатски долара на ден; като има предвид, че Индия заема 62-ро място по индекса на човешка бедност за развиващи се държави измежду 108 развиващи се държави, за които индексът е изчислен; като има предвид, че Индия е с един от най-високите проценти на използване на детски труд;

З.   като има предвид, че икономическото неравновесие между отделните щати на Индия и следователно неравномерното разпределение на благата и националния доход изискват приемането на разумни допълващи икономически политики, включително данъчна хармонизация и насочване на усилията за изграждане на капацитет в най-бедните щати, като им се предостави възможност да използват фондове;

И.   като има предвид, че Индия е най-големият единичен бенефициер по схемата на Общата система за преференции (GSP); като има предвид, че преференциалният внос в Европейския съюз от Индия достигна стойност от 11,3 милиарда евро през 2007 г. в сравнение с 9, 7 милиарда евро през 2006 г.;

Й.   като има предвид, че и двете страни отново потвърждават своя ангажимент за тарифни отстъпки, допълнителна либерализация на установяването и търговията с услуги;

К.   като има предвид, че е необходимо достъпът до пазара да бъде придружен от прозрачни и адекватни правила и стандарти с цел да се гарантират ползите от либерализацията на търговията;

Л.   като има предвид, че достъпът до пазара е възпрепятстван от нетарифни бариери пред търговията (НБТ) като изисквания за здраве и безопасност или технически пречки, количествени ограничения, процедури за оценка на съответствието, механизми за търговска защита, митнически процедури, вътрешно данъчно облагане и неуспешно възприемане на международни норми и стандарти;

M.   като има предвид, че следва да се обърне още повече внимание на елементите за признаване, подходяща и ефективна защита, прилагане и налагане на правата върху интелектуалната собственост, включително патенти, търговски марки или марки за услуги, авторски и сродни права, географски указания (включително марки за произход), промишлен дизайн и топология на интегрални схеми;

Н.   като има предвид, че Индия е един от основните източници на фалшифицирани медикаменти, иззети от митническите служби на държавите-членки (30% от общия обем); като има предвид, че медикаментите под необходимия стандарт или фалшифицираните такива благоприятстват лекарствената резистентност и увеличават заболеваемостта и смъртността;

О.   като има предвид, че член 1, параграф 1 от Споразумението за сътрудничество разпорежда съблюдаване на човешките права и демократичните принципи; като има предвид, че това съставлява съществен елемент от ССТ;

П.   като има предвид, че според индекса на глада в световен мащаб за 2008 г. Индия заема 66-то място от общо 88 държави (развиващи се държави и държави в преход); като има предвид, че индексът на глада в Индия показва, че нито един щат в Индия не попада в категорията "ниско равнище на глад" или "средно равнище на глад"; като има предвид, че дванадесет щата попадат в категорията "тревожно равнище", а четири щата - Пенджаб, Керала, Харияна и Асам - попадат в категорията "сериозно равнище";

Р.   като има предвид, че ССТ следва да включва ангажименти за социални и екологични стандарти и устойчиво развитие, както и ефективно прилагане на международно договорени стандарти в социалната и екологичната област като необходимо условие за подкрепа насърчаването на достойни условия на труд чрез ефективно прилагане в страната на основните трудови норми, установени от МОТ;

С.   като има предвид, че Индия не е подписала Договора за неразпространение на ядреното оръжие; като има предвид, че Групата на ядрените доставчици вдигна ембаргото върху ядрената търговия на Индия, а Споразумението за ядрено сътрудничество между Съединените щати и Индия беше одобрено от Конгреса на САЩ;

Т.   като има предвид, че на Деветата среща на върха ЕС-Индия в Марсилия беше подписано хоризонтално споразумение относно услугите за въздушен превоз и Индия зае 11-то място по отношение на пътническия трафик между ЕС и държави, които не са членки на ЕС; като има предвид, че Европейският съюз и Индия приеха преработен съвместен план за действие, който разширява обхвата на стратегическото партньорство от 2005 г. в нови области, както и като има предвид, че в Индия беше създаден Европейски център за бизнес и технологии;

Общи положения

1.  Счита, че ССТ следва да е балансирано и съвместимо с правилата и задълженията в рамките на СТО; счита, че успехът на Програмата за развитие от Доха остава търговски приоритет на Европейския съюз и че преговорите с Индия относно ССТ по този начин допълват многостранните правила;

2.  Припомня, че стратегическото партньорство между Европейския съюз и Индия се основава на общи принципи и споделени ценности, както е отразено в споразумението за сътрудничество от 1994 г. и в съвместния план за действие от 2005 г.; новото основаващо се на конкурентоспособност ССТ следва да допълва споразумението за сътрудничество от 1994 г., с което да е законово и институционално свързано;

3.  Приветства резултата от деветата среща на върха ЕС-Индия и преработения съвместен план за действие, насърчава преговарящите страни да продължат консултациите с ключовите заинтересовани страни; припомня обещанието на Европейския съюз и Индия за ускоряване на преговорите по ССТ и за съществен и ефективен напредък за ранното сключване на амбициозно и балансирано, широкообхватно споразумение за търговия и инвестиции; изразява разочарование по отношение на бавното темпо на преговорите; призовава двете страни да сключат обширно, амбициозно и балансирано ССТ до края на 2010 г.;

4.  Насърчава федералното правителство на Индия и правителствата на отделните щати да синхронизират политиките и процедурите с цел максимално увеличаване на потенциалните изгоди;

5.  Насочва вниманието, въз основа на взаимното допълване на двете икономики, към бъдещия потенциал за увеличение на търговията и инвестициите между ЕС и Индия и възможностите за развиване на стопанска дейност в резултат на ССТ; счита, че ССТ между ЕС и Индия като цяло е печелившо и за двете страни, но препоръчва извършването на оценка на съществуващите особености на отделните сектори; наред с това подчертава, че ССТ следва да гарантира, че разрастването на двустранната търговия носи ползи за най-широк кръг хора и допринася за постигането от страна на Индия на Целите на хилядолетието за развитие, включително за предотвратяването на влошаване на околната среда;

6.  Насърчава страните също да предприемат мерки по отношение на евентуалните недостатъци на ССТ и начините, по които човешкото развитие и равнопоставеността на половете могат да бъдат неблагоприятно засегнати от бързото отваряне на пазарите;

7.  Изисква Комисията да включи амбициозна глава за устойчиво развитие като съществена част от ССТ, която да подлежи на стандартен механизъм за уреждане на спорове;

Търговия със стоки

8.  Приветства резултатите от много симулации за свободна търговия, които показват, че ССТ би увеличило общия износ и внос както за Европейския съюз, така и за Индия; подчертава, че при настоящия среден растеж се очаква двустранната търговия да надхвърли 70,7 милиарда евро до 2010 г. и 160, 6 милиарда евро до 2015 г.;

9.  Отбелязва, че средните тарифи, прилагани в Индия, намаляха до равнища, които понастоящем са съпоставими с тези в други страни в Азия, в частност, средната тарифа, прилагана в Индия понастоящем, е 14,5% в сравнение със средна тарифа от 4,1% в Европейския съюз;

10.  Счита за важно, че ССТ потвърждава разпоредбите на споразумението за техническите пречки пред търговията и санитарното и фитосанитарното споразумение; в тази връзка призовава Комисията да обърне внимание на неуредените въпроси като хуманното отношение към животните;

11.  Отбелязва, че Индия е загрижена по отношение на липсата на хармонизиране на микробиологичните норми в Европейския съюз, последиците от REACH, скъпоструващи сертификати за износ на плодове за Европейския съюз и скъпоструващи процедури за оценка на съответствието за маркировка "EО", и подчертава, че тези въпроси трябва да бъдат уредени в ССТ; призовава и двете страни да гарантират, че регулирането и нетарифните бариери се уреждат по начин, който не възпрепятства цялостната търговия; призовава Европейския съюз и Индия да работят в по-тясно сътрудничество в рамките на различните работни групи за постигане на по-прозрачна рамка за технически разпоредби и стандарти; наред с това, призовава Комисията да предостави техническа помощ с цел да подпомогне индийските производители в техните усилия да постигнат стандартите на ЕС, в частност по отношение на здравните, екологичните и социалните аспекти на производството, като по този начин печелят и двете страни;

12.  Признава, че режимът на стандартите в Индия все още се развива; призовава индийската служба за стандартизация и Централната организация за контрола на стандартите при лекарствените продукти да повиши своите стандарти в съответствие с международните стандарти и да увеличи прозрачността при формулирането на стандарти чрез подобряване на процедурите за тестване и сертифициране, изразява загриженост относно прилагането и мониторинга на санитарните и фитосанитарните мерки и стандарти; призовава Комисията да предостави адекватна подкрепа за засилване на капацитета и увеличаване на квалифицираните човешки ресурси в рамките на индийските регулаторни органи;

13.  Подчертава, че ССТ следва да включва задължителен механизъм за уреждане на спорове между страните, разпоредби относно посредничество в областта на нетарифните бариери, относно антидъмпингови и изравнителни мерки, както и обща клауза за изключенията, основана на членове XX и XXI от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ);

Търговия с услуги, установяване

14.  Признава, че услугите са най-бързо развиващият се сектор на индийската икономика; отбелязва, че Индия има дръзки интереси в либерализацията на начини на предоставяне 1 и 4 по Общото споразумение за търговията с услуги (ГАТС); отбелязва, че Европейският съюз би желал да приключи либерализацията на достъпа до пазара и националното третиране при начин на предоставяне 3 за повечето услуги;

15.  Посочва, че либерализирането на услугите по никакъв начин не трябва да уврежда правото на регулирани услуги, включително обществени услуги;

16.  Отбелязва, че според Федерацията на индийските търговско-промишлени палати се очаква двустранната търговия с услуги да надхвърли 246,8 милиарда евро до 2015 г., към момента на прилагане на ССТ с услуги;

17.  Отбелязва, че търговията с услуги между Европейския съюз и Индия е сравнително небалансирана; ЕС изнася 1,5 % от своите услуги за Индия, а Индия - за ЕС съответно 9,2% от общия си износ;

18.  Насърчава Индия да разработи подходящо законодателство в областта на защитата на данните, което би позволило на Индия да получи статута на държава с необходимото равнище на защита, което да позволи прехвърлянето на лични данни от Европейския съюз въз основа на и в съответствие със законодателството на ЕС;

19.  Отбелязва, че Индия е петият по големина пазар на телекомуникационни услуги в световен мащаб и че пазарът на телекомуникации отбеляза растеж в размер на 25% годишно през последните пет години; приветства намаляването на ограниченията за чуждестранна собственост в телекомуникационния сектор, но изразява съжаление, че във вътрешната политика все още съществуват ограничения; следователно призовава за облекчения на ограничения режим на издаване на лицензии за доставчиците на услуги и за отстраняване на несигурността при тарифните политики и свързаните с тях режими, и подчертава необходимостта да се заменят старите закони, уреждащи функционирането на сектора с ново далновидно законодателство, което включва закони в областта на електронната търговия и нов лицензионен режим; счита, че секторите на телекомуникациите и информационните технологии са основните двигатели на индийската икономика и че Индия трябва да се превърне в център за производство в областта на телекомуникациите чрез създаване на улеснения за специфичните за сектора на телекомуникациите Специални икономически зони (СИЗ); изтъква, че съществуват огромни възможности в производствения сектор;

20.  Във връзка със сателитния сектор, призовава Индия да се включи в диалог и да отвори своя пазар за компании от Европейския съюз, за да:

21.  Приветства обещанието на Индия да даде възможност на чуждестранни юридически кантори да работят в Индия, тъй като това отваряне ще донесе значителни ползи за индийската икономика и за юридическата професия, както и за европейските юридически кантори, които имат експертен опит в областта на международното право, както и за техните клиенти; призовава Комисията да проучи с индийските органи възможността и обхвата на либерализация на правните услуги в ССТ;

22.  Отбелязва, че пълната цел на ССТ не може да бъде постигната без ангажираност по начин на предоставяне 4; изтъква, че националната и в рамките на ЕС акредитация на професионалните квалификации, споразуменията за взаимно признаване и изискванията за лицензи в рамките на професионалните услуги носят големи ползи както в ЕС, така и в Индия, и тези въпроси лесно биха могли да бъдат обхванати от ССТ; при все това, изисква обстоен анализ за отделните държави-членки;

23.  Насърчава Индия постепенно да либерализира банковия и застрахователния сектор;

24.  Насърчава Индия да гарантира, че предстоящият преработен проектозакон за пощите няма да намали съществуващите в момента възможности за достъп до пазара за доставчиците на експресни услуги, и призовава Комисията да изиска от Индия изцяло да спази ангажиментите в областта на експресните услуги, както и за самообслужването на летищата за експресните товарни превозвачи, с оглед защитата на възможности за достъп до пазара и за в бъдеще;

25.  Изисква от Индия по-отворен подход при издаването на многократни визи с валидност от минимум една година за граждани, представители на деловите среди и политици от държави-членки;

Инвестиции

26.  Призовава Комисията да включи в ССТ глава относно инвестициите, която би могла да предвиди създаването на единично информационно звено за инвеститори;

27.  Приветства създаването на Европейския център за бизнес и технологии в Ню Делхи, чиято цел е укрепване на сътрудничеството в деловата сфера и в областта на технологиите между Индия и държавите-членки;

28.  Припомня, че за да носят инвестициите ползи, е необходимо да са съпътствани от добре обмислени правила и разпоредби; в тази връзка потвърждава своята резолюция от 13 март 2007 г. относно корпоративната социална отговорност: ново партньорство(13); следователно призовава Комисията да се застъпи за включването в ССТ на правила за транснационалните компании, за да се гарантира, че инвеститорите спазват задължителните стандарти на МОТ, спогодбите в областта на социалната политика и околната среда и международните споразумения, с оглед постигане на баланс между икономическия растеж и по-високите социални и екологични стандарти;

29.  Припомня, че въпреки че главите от ССТ в областта на инвестициите често са били съпътствани от ангажименти за либерализиране на движението на капитала и отхвърляне на контрола върху капитала, към такива клаузи следва да се подхожда извънредно предпазливо, като се има предвид значението на контрола върху капитала - особено за развиващите се държави - за смекчаване на въздействието на финансовата криза; призовава Европейския съюз да насърчи по-високата степен на корпоративна отговорност сред установените в Индия чужди предприятия в рамките на международните форуми и същевременно призовава за постигане на споразумение с индийското правителство относно създаването на ефективна система за наблюдение на правата на работниците в местни и чужди компании, установени в Индия;

30.  Призовава Комисията да включи в ССТ глава относно инвестициите като негова съществена част и така да направи възможно много по-гладкото протичане на процеса на взаимно инвестиране на пазарите чрез насърчаване и защита на инвестиционните сделки, съчетано с проучване на непосредствените възможности; предлага такова споразумение за инвестициите да предвиди създаването на единично информационно звено за инвеститори от двете икономики, което да им разяснява разликите между правилата и практиките на инвестиране и да им предоставя информация относно всички правни аспекти;

Обществени поръчки

31.  Изразява съжаление, че Индия не желае да включи възлагането на обществени поръчки в ССТ; призовава Комисията да преговаря за ефективни и прозрачни системи за възлагане на обществени поръчки; призовава Индия да прилага прозрачни и справедливи процедури при възлагането на обществени поръчки и да предостави достъп до системата на обществените поръчки за предприятия на Общността;

Търговия и конкуренция

32.  Насърчава прилагането на новото индийско законодателство в областта на конкуренцията; счита, че Европейския съюз следва да включи членове 81 и 82 от Договора за ЕО в ССТ, за да гарантира изпълнението на ангажиментите в областта на политиката за конкуренцията;

Политика в областта на правата на интелектуална собственост, промишлеността и търговията

33.  Приветства категоричния ангажимент на Индия за строг режим по отношение на правата на интелектуална собственост и прилагане на разпоредбите за гъвкавост на ТРИПС, с цел изпълнение на задълженията й в областта на общественото здраве, особено във връзка с достъпа до медикаменти; насърчава неговото строго прилагане и изпълнение; призовава Комисията и заинтересованите индийски органи да координират действията си, за да предприемат ефективни мерки в областта на борбата срещу фалшифицирането и, по-специално, фалшифицирането на лекарства;

34.  Призовава Европейския съюз и Индия да гарантират, че поетите в рамките на ССТ ангажименти не възпрепятстват достъпа до основни медикаменти, докато Индия развива своя капацитет от обща към основана на научноизследователска дейност промишленост;

35.  Призовава Европейския съюз и Индия да подкрепят мерки и инициативи, като например наградни фондове, патентни пулове и други алтернативни механизми, за да се подкрепи достъпа до и нововъведенията при медикаментите, особено за пренебрегвани болести;

Търговия и устойчиво развитие

36.  Отчита, че съществена глава относно развитието е важна част от всяко ССТ и че по отношение на нея трябва да се прилага стандартният механизъм за уреждане на спорове;

37.  Призовава Европейския съюз и Индия да гарантират, че търговията и ПЧИ не са насърчавани за сметка на влошаване на стандартите в областта на околната среда или основното законодателство и стандартите в областта на труда, професионалното здраве и безопасността, като същевременно се гарантира съответния мониторинг на спазването на тези стандарти;

38.  Призовава към ратифициране и ефективно прилагане на основните конвенции на МОТ;

39.  Изразява загриженост относно използването на детски труд в Индия, който е много често експлоатиран при условия, които не са безопасни и здравословни; изисква от Комисията да обърне внимание на този въпрос в хода на преговорите относно ССТ и изисква от индийското правителство да положи максимални усилия си за премахване на причините, за да се сложи край на това явление;

40.  Признава въвеждането на нов индийски закон за детския труд през 2006 г. , с който се забранява на деца под 14 години да работят като домашни прислужници или на сергии за продажба на храна, и призовава Европейския съюз да продължи да насърчава Индия да ратифицира Конвенция 182 на МОТ относно най-тежките форми на детския труд, както и Конвенция 138 относно минималната възраст за приемане на работа и Конвенция 98 относно правото на организиране и на колективно договаряне, което би представлявало положителна стъпка към премахването на детския труд;

41.  Подчертава, че Европейският съюз следва да окаже натиск върху индийското правителство да предприеме действия във връзка с въпроса за робския труд, който засяга милиони хора – предимно от общността на далитите и адивасите - в Индия (местни племена и население); отбелязва, че съществува убеждение, че към този проблем не се подхожда по подходящ начин поради липсата на административна и политическа воля;

42.  Настоятелно призовава Европейския съюз да включи разпоредба в своето споразумение за свободна търговия (ССТ), която гарантира, че фирми от ЕС, които се възползват от специалните икономически зони, не могат да бъдат освобождавани от зачитането на основните трудови права и други трудови права, основаващи се върху конвенции на МОТ, ратифицирани от Индия;

43.  Подчертава, че клаузите за правата на човека и демокрацията съставляват основен елемент от ССТ; изразява загриженост по отношение на продължаващото преследване на религиозни малцинства и защитници на правата на човека в Индия, както и по отношение на текущото положение в областта на правата на човека и сигурността в управляваните от Индия части на Кашмир;

44.  Призовава Съвета, Комисията и Индия да гарантират, че ССТ не е в ущърб на групи в неравностойно положение като далитите и адивасите и че потенциалните ползи от ССТ ще достигнат всички членове на обществото;

45.  Приветства ангажиментите, поети от Европейския съюз и Индия за сътрудничество в областта на ядрените изследвания за мирни цели; отбелязва, че Индия не е страна по Договора за неразпространение на ядреното оръжие, като Групата на ядрените доставчици (ГЯД) е предоставила дерогация; призовава Индия да подпише Договора за неразпространение на ядреното оръжие;

Роля на Европейския парламент

46.  Очаква Съветът и Комисията да представят ССТ за одобрение от страна на Парламента съгласно член 300, параграф 3 от Договора за ЕО;

47.  Призовава Съвета и Комисията да потвърдят ангажимента на Индия за провеждане на преговори за ССТ с Европейския съюз с новото индийско правителство след предстоящите общи избори;

Други съображения

48.  Отбелязва рязкото нарастване на инфлацията в Индия; признава, че за да може Индия да остане конкурентоспособна като търговски партньор на Европейския съюз с нарастващо значение, ще са необходими значителни инвестиции в инфраструктурата и мащабно увеличаване на капацитета за производство на енергия; приветства плана на правителството да се изразходват 500 млрд. щатски долара в тази област през следващите пет години и призовава частни и обществени организации да оказват пълно съдействие в този огромен проект;

49.  Приветства откриването от министър председателя на Индия на нова железопътна линия в Srinagar, която свързва Baramulla и Qazigund и създава хиляди нови работни места за местните хора; счита, че подобни икономически инициативи ще увеличат перспективите за по-богато и мирно бъдеще на хората от Кашмир;

50.  Приветства напредъка на Индия в превръщането ѝ не само в бенефициер на помощ за развитие, но и в донор;

51.  Оценява напредъка в сътрудничеството в областта на научните изследвания и развитието, включително чрез финансираната от Srinagar рамкова програма; приветства големия брой индийски студенти, които се обучават в европейски университети чрез програмата "Еразмус Мундус";

52.  Счита, че ако икономическото сътрудничество между Европейския съюз и Индия се основава на системата на Съюза от универсални ценности, това сътрудничество може да се превърне в примерен модел за сътрудничество с други азиатски страни;

53.  Приветства предприемането на специални действия за културно сътрудничество между ЕС и Индия в периода 2007-2009 г., по-специално в областта на образованието, обмена на студенти, обучението и междукултурния диалог;

54.  Изразява загриженост във връзка с нарастващите цени на стоките в световен мащаб и тяхното въздействие върху най-бедното население, включително в Индия, като те представляват предизвикателство пред устойчивия растеж и увеличават неравенството в световен мащаб; приканва Европейския съюз и Индия да координират всеобхватна стратегия с оглед на комплексното справяне с този проблем;

55.  Приветства факта, че Индия постигна значителен напредък по отношение на началното образование за всички, премахването на бедността и предоставянето на достъп до чиста питейна вода; но отбелязва, че Индия все още изостава по отношение на по-голямата част от ЦХР в области като детската смъртност, здравословното състояние на майките, недохранването при децата и ограничаването на случаите на малария, туберкулоза и ХИВ/СПИН; изразява загриженост, че при далитите и адивасите (местни племена и народи) се наблюдава най-слаб напредък по отношение на постигането на Целите на хилядолетието за развитие и те продължават да се сблъскват с дискриминация по отношение на достъпа до жилищното настаняване, образованието, заетостта, здравеопазване и други услуги;

56.  Отбелязва, че въпреки устойчивия икономически растеж, все още съществуват огромни различия, като над 800 млн. души преживяват с по-малко от 2 щатски долара на ден; изразява особена загриженост във връзка с положението на населението в зоните в неблагоприятно положение, по-специално жените, децата, маргинализираните групи и жертвите на дискриминация, като например далитите и адивасите, и населението в селските райони; подчертава необходимостта да се гарантира, че ССТ няма да ограничава правомощията, необходими на индийското правителство за справяне с бедността и неравенството; призовава Съвета и Комисията да работят заедно с индийското правителство за подобряване на положението на тези групи и за проучване на бъдещото сътрудничество по отношение на техния принос за преустановяване на дискриминацията въз основа на пол и каста, като се позовава на горецитираната си резолюция относно състоянието на правата на далитите в Индия;

57.  Подчертава, че увеличаващото се разрушаване на околната среда в Индия е постоянно задълбочаващ се проблем с непредвидими последствия за икономиката, обществото и околната среда и по-специално за огромния брой индийци, които живеят в бедност, и следователно подчертава необходимостта от продължаване на сътрудничеството между Srinagar и Индия в тази област;

58.  Изразява своето впечатление от въздействието, което икономическият растеж оказва върху развитието в някои райони на Индия, и призовава Комисията да подкрепи научните изследвания и главните модели и националните и местните политики, които са в основата на подобно въздействие, за да се улесни трансрегионалното предаване на знания и най-добри практики;

59.  Приветства поетия от Индия ангажимент за повишаване на дела на публичните разходи за здравеопазване и насърчава тази тенденция с оглед на гарантиране на необходимия достъп до ефективно здравно обслужване, особено в селските райони;

60.  Счита, че Европейският съюз трябва да отделя специално внимание на сектора на МСП в Индия и следователно предлага във всички програми за сътрудничество в развитието между Европейския съюз и Индия МСП да бъдат укрепвани посредством мерки за подпомагане на финансирането на местни и основаващи се на пазара проекти, предложени от гражданите;

61.  Приветства разпространяването на микрокредитирането в Индия, което получи признание като ефективен начин за създаване на развитие, предизвикано от най-ниско равнище;

o
o   o

62.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки и на Индия.

(1) ОВ C 285 E, 22.11.2006 г., стр. 79. (2) ОВ C 293 E, 2.12.2006 г., стр. 155. (3) ОВ C 227 E, 21.9.2006 г., стр. 589. (4) DGExP/B/PolDep/Study/2005/06. (5) ОВ C 306 E, 15.12.2006 г., стр. 400. (6) ОВ C 175 E, 10.7.2008 г., стр. 591. (7) ОВ C 290 E, 29.11.2006 г., стр. 107. (8) ОВ C 250 E, 25.10.2007 г., стр. 87. (9) ОВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 128. (10) Приети текстове, P6_TA(2008)0407. (11) Приети текстове, P6_TA(2008)0366. (12) Приети текстове, P6_TA(2008)0455. (13) ОВ C 301 E, 13.12.2007 г., стр. 45.

Резолюция на Европейския парламент от 26 март 2009 г. относно социалната отговорност на подизпълнителите в производствените вериги (2008/2249(INI))

P6_TA(2009)0190 A6-0065/2009

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 31, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–   като взе предвид членове 39, 49, 50 и 137 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид Директива 94/45/EО на Съвета от 22 септември 1994 г. за създаване на Европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение(1),

–   като взе предвид Директива 2002/14/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност(2),

–   като взе предвид предложението за Директива на Европейския парламент и Съвета за прилагане на санкции срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава(COM(2007)0249),

–   като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2006 г. относно прилагането на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници(3) и своята резолюция от 11 юли 2007 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги(4),

–   като взе предвид Основните насоки на ОИСР за многонационалните предприятия,

–   като взе предвид тристранната декларация на Международната организация на труда (МОТ) за принципите относно многонационалните предприятия и социалната политика,

–   като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2005 г. относно социалните измерения на глобализацията(5),

–   като взе предвид своята резолюция от 13 март 2007 г. относно корпоративната социална отговорност: ново партньорство(6),

–   като взе предвид своята резолюция от 23 май 2007 г. за насърчаване осигуряването на достойни условия на труд за всички(7),

–   като взе предвид своята резолюция от 9 октомври 2008 г. относно засилване на борбата с недекларирания труд(8),

–   като взе предвид своята резолюция от 11 юли 2007 г. за осъвременяване на трудовото законодателство с цел посрещане на предизвикателствата на 21-ви век (9),

–   като взе предвид решението на Съда на Европейските общности от 12 октомври 2004 г. по Дело C-60/03 Wolff & Müller(10),

–   като взе предвид проучването "Отговорност при процесите на възлагане на работа на подизпълнители в сектора на строителството в Европа", извършено от Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по заетост и социални въпроси (A6-0065/2009),

А.   като има предвид, че възлагането на работа на подизпълнители може да се разглежда като неразделна част от стопанската дейност;

Б.   като има предвид, че безпрецедентният темп на стопанска дейност през последния четвърт век изигра основна роля за повишаването на равнищата на заетост в повечето икономики на Европейския съюз, и като има предвид, че това развитие помогна на големи и малки предприятия и също така насърчи предприемачеството;

В.   като има предвид, че глобализацията и произтичащата от нея повишена конкуренция водят до промени в начините, по които предприятията се организират, в това число относно възлагането на нестратегически дейности на външни изпълнители, създаването на мрежи и по-честото прибягване до възлагане на работа на подизпълнители;

Г.   като има предвид, че в резултат на сложността на връзките между дружествата майки и техните дъщерни дружества и между главните изпълнители и подизпълнителите става все по-трудно да се схващат ясно разнообразните структури, дейности и политики, както и отговорностите или задълженията на различните участници в производствената верига;

Д.   като има предвид, че тези промени са довели до значителни последици за трудовите взаимоотношения и понякога затрудняват ясното определяне на раздела на правото, приложим към взаимоотношенията между разнообразните елементи на производствената верига, и като има предвид, че в следствие на това, ценообразуването и разпределението на труда вече не се уреждат от регулаторната рамка на съответния сектор;

Е.   като има предвид, че производственият процес в няколко сектора понастоящем приема формата на фрагментирана производствена верига, която се е удължила и разширила, верига, която е едновременно логистична (хоризонтална и вертикална) и верига на стойността с икономически и производителни характеристики, отделни продукти или задачи, често възлагани за "външно" изпълнение на малки дружества или самостоятелно заети лица, и като има предвид, че ефектът за счетоводните отчети на дружеството се изразява в заместване на преките разходи за труд с разходи за подизпълнители, услуги или доставчици въз основа на фактури и "търговски договори за услуги";

Ж.   като има предвид, че подизпълнителите често са противопоставяни едни на други и като има предвид, че поради тази причина служителите, както на възложителя, който отправя покана за участие в търг, така и на подизпълнителите, са подложени на натиск по отношение на условията на труд;

З.   като има предвид, че в миналото Парламентът е изтъквал проблемите, свързани с недействителните самостоятелно заети лица, и като има предвид, че този проблем съществува и при подизпълнителите;

И.   като има предвид, че договарянето с подизпълнители и възлагането на дейности за изпълнение на юридически самостоятелни дружества не води до независимост, както и че с изключение на специализираните подизпълнители, извършващи високотехнологични или други високоспециализирани дейности, дружествата, които се намират на по-ниско стъпало от веригата на стойността, често не са в състояние да действат при равни условия с главните изпълнители;

Й.   като има предвид, че, въпреки че възлагането на работа на подизпълнители има много положителни аспекти и позволи повишаването на производствения капацитет, то също така генерира някои икономически и социални диспропорции сред работниците и може да доведе до понижаване на условията на труд, което буди загриженост;

K.   като има предвид, че възлагането на работа на подизпълнители може да се извършва и от посредници, предприятия, които се занимават само с осигуряване на работна ръка или агенции за временна заетост, например, които понякога функционират като т. нар. дружества – пощенски кутии, и като има предвид, че в много случаи договорът, който се сключва, е само един или че се наемат работници само за тази конкретна цел; като има предвид, че такива практики хвърлят светлина върху бързо променящия се характер на строителната промишленост и други сектори, в които трудовоправните взаимоотношения често са несигурни;

Л.   като има предвид, че в един трансграничен контекст проблемите, свързани с това несигурно положение се изострят, например когато работниците бъдат командировани в трета държава-членка;

М.   като има предвид, че трудовоправните взаимоотношения в сектора на строителството бяха преформулирани и, в същото време, беше намалена пряката социална отговорност на "главния изпълнител", тъй като се използва външна работна сила, като се използват подизпълнители и агенции за подбор на персонал, което превърна осигуряването на евтина, често неопитна работна сила в неразделна част от наемането на подизпълнители на по-долните равнища;

Н.   като има предвид, че някои сектори, по-специално строителството, са особено податливи на злоупотреби в своите често много сложни вериги от подизпълнители;

О.   като има предвид, че трябва да се гарантира, че за всички служители трябва да се прилага основният принцип на равно заплащане за еднакъв труд на едно и също място, независимо от правното им положение и естеството на техните договори, и че трябва да бъде гарантирано практическото прилагане на този принцип;

1.  Призовава публичните органи и всички заинтересовани лица и организации да положат максимални усилия за повишаване на равнището на осведоменост на работниците за техните права съгласно различните инструменти (като например трудово законодателство, колективни трудови договори, кодекси за поведение), които уреждат техните трудовоправни взаимоотношения и условията на труд в предприятията, в които работят, както и на договорните взаимоотношения във веригите от подизпълнители;

2.  Призовава Комисията да повиши осведомеността за добрите практики, съществуващите указания и стандарти и практиките за социална отговорност сред предприятията, без значение дали са главни изпълнители или подизпълнители;

3.  Отново приканва Комисията да внесе предложение за прилагане на програмата за осигуряване на достойни условия на труд спрямо работници в предприятия подизпълнители и по-специално, за съблюдаване на основните стандарти в сферата на труда, социалните права, обучението на работниците и служителите и равното третиране,

4.  Изтъква важното значение на предприятията подизпълнители в производствените вериги, използващи нови технологии с цел подобряване на качеството на производството и работните места;

5.  Призовава националните публични органи да приемат или доразвият правни разпоредби, които изключват от участие в обществени поръчки предприятия, за които е установено, че са нарушили трудовото законодателство, колективните трудови договори или кодексите за поведение;

6.  Приветства приемането на транснационална законова рамка, за която се споразумяха отделните многонационални предприятия и световните федерации на профсъюзите, чието предназначение е да защитава стандартите в сферата на труда в многонационалните предприятия и техните подизпълнители и дъщерни дружества в различните държави и която определя правното положение на зависимия работник и осигурява социална защита, независимо от условията на конкретния трудов договор;

7.  Отбелязва решението по делото Wolff & Müller, в което Съдът на Европейските общности постанови, че националната схема за отговорност в Германия не нарушава общностното законодателство, а напротив, целта ѝ е да гарантира защита на работниците и служителите, командировани в чужбина;

8.  Отбелязва резултатите от обществената консултация относно зелената книга на Комисията, озаглавена "Осъвременяване на трудовото законодателство с цел посрещане на предизвикателствата на 21-ви век"(COM(2006)0708); в тази връзка, насърчава намерението на Комисията да предприеме необходимите мерки за изясняване на правата и задълженията на страните, участващи във веригите от подизпълнители, за да не се допусне работниците да бъдат лишени от възможността да се възползват ефективно от своите права;

9.  Приветства факта, че осем държави-членки (Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Германия, Италия, Нидерландия и Испания) са откликнали на проблемите, свързани със задълженията на подизпълнителите в качеството им на работодатели, като са създали национални схеми за отговорност; насърчава останалите държави-членки да обсъдят въвеждането на подобни схеми; същевременно изтъква факта, че прилагането на правилата в трансграничните процеси на възлагане на работа на подизпълнители е особено трудно в случаите, когато съществуват различия между системите на държавите-членки;

10.  Подчертава, че проучването на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд посочва, че стесняването на обхвата на отговорността, като например ограничаването до един единствен елемент на веригата, е една от причините за неефективност на споразуменията;

11.  Подчертава особените предизвикателства, пред които са изправени малките предприятия; призовава факторите, отговорни за създаването на политиките, за съответни средства, чрез които да се повиши осведомеността сред малките предприятия;

12.  Напомня на всички заинтересовани лица, че в своята резолюция от 26 октомври 2006 г. относно командироването на работници, Парламентът призова Комисията да регламентира солидарната отговорност на предприятията – основни изпълнители или главни възложители, за да се справи със злоупотребите при възлагането на работа на подизпълнители и възлагането на дейности на трансгранични работници, и да създаде прозрачен и конкурентен вътрешен пазар за всички компании;

13.  Отново отправя призив към Комисията да създаде ясно дефиниран общностен правен инструмент, който въвежда солидарната отговорност на общностно равнище, като в същото време зачита различните правни системи, съществуващи в държавите-членки и принципите на субсидиарност и пропорционалност;

14.  Призовава Комисията да даде ход на оценка на въздействието относно добавената стойност и приложимостта на инструмент на общностно равнище за верижната отговорност като средство за повишаване на прозрачността в процесите на възлагане на работа на подизпълнители и осигуряване на по-добро прилагане на общностното и националното законодателство; подчертава, че подобна оценка следва да покрива повече от един сектори;

15.  Изразява убеденост, че един общностен инструмент за верижната отговорност би бил от полза не само за работниците и служителите, но и за органите на държавите-членки, работодателите и особено МСП в борбата им срещу сивата икономика, той като ясните и прозрачни общностни правила ще изтласкат от пазара участниците със съмнителна репутация и по този начин ще подобрят функционирането на вътрешния пазар;

16.  Отбелязва, че всички мерки, които осведомяват работниците и служителите за техните права и които ги подкрепят в упражняването на тези права, допринасят значително за укрепването на корпоративната социална отговорност; призовава държавите-членки да гарантират, като основен принцип, че служителите са осведомени относно своите права; в тази връзка, счита, че социалните партньори носят специална отговорност в тази връзка;

17.  Призовава Комисията да увеличи усилията си за насърчаване на по-голямо и по-добро сътрудничество и координация между националните административни органи, инспекторатите, правителствените изпълнителни агенции, органите за социално осигуряване и данъчните органи; призовава, освен това, държавите-членки да въведат по-строги процедури за инспекция и да насърчават по-тесни взаимоотношения между националните инспекторати по труда, като по този начин позволят по-голямо сътрудничество и координация между тях; призовава Комисията да разработи стандарти за качество за инспекторатите по труда и да извърши технико-икономическо проучване за възможните условия за създаване на общностна мрежа на инспекторатите по труда;

18.  Подчертава необходимостта от повече стимули за дружествата добросъвестно да полагат всички възможни разумни усилия за елиминиране на нарушенията на трудовото законодателство от страна на подизпълнителите, като например системи за сертифициране и кодекси за поведение, включително и като докладват на властите и прекратяват договори с подизпълнител, който участва в незаконна практика, за да избегнат възможността да бъдат подведени под солидарна отговорност за съответното нарушение;

19.  Приканва и двете страни в сектора да поемат водеща роля в насърчаването на съвместни действия по възлагане на работа на подизпълнители, от една страна, за специфични единични задачи, а от друга, за ограничаване на мултиплицирането на такива дейности; приветства изготвянето на рамкови споразумения, които определят социалната отговорност и задълженията във веригата, като допълнение към необходимото регулиране;

20.  Също така предупреждава за установени конфликти и припокриване, както и дублиране на разпоредби в трудовото законодателство, кодексите за поведение, стандартите и указанията, приети от публични органи, и действащите колективни трудови договори; поради тази причина подчертава необходимостта от това предприятията да съблюдават приоритетно кодексите за поведение, стандартите и указанията, изготвени на равнището на наднационални организации (ОИСР, МОТ), или на национално или секторно равнище;

21.  Припомня на всички заинтересовани страни, и в частност на работодателите, за техните задължения по отношение на информирането, консултирането и участието на работниците, особено за задълженията, предвидени в общностните и националните правни инструменти;

22.  Предлага правната уредба на национално равнище да гарантира хармоничното съчетаване на семейния и професионалния живот за работниците в предприятия – подизпълнители в производствените вериги, както и директивите относно отпуск по майчинство и бащинство да бъдат прилагани ефективно;

23.  Призовава Комисията да гарантира ефективното спазване на Директива 96/71/ЕО, включително, ако е необходимо, чрез започване на процедури по нарушения; освен това призовава както Комисията, така и държавите-членки да приемат мерки, насочени към подобряването на достъпа на командированите работници до информация, засилването на координацията и административното сътрудничество между държавите-членки, в това число изясняване на ролята на бюрата за връзка на държавите-членки, и разрешаването на проблемите с трансграничното прилагане, които възпрепятстват ефективното прилагане на Директива 96/71/ЕО;

24.  Подчертава, че е възможно да бъдат взети по-ефективни мерки за борба с потенциалните отрицателни социални последици от възлагането на работа на подизпълнители с помощта на по-засилен социален диалог между организациите на работодателите и профсъюзите;

25.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ L 254, 30.9.1994 г., стр. 64. (2) ОВ L 80, 23.3.2002 г., стр. 29. (3) ОВ C 313 E, 20.12.2006 г., стр. 452. (4) ОВ C 175 E, 10.7.2008 г., стр. 411. (5) ОВ C 280 E, 18.11.2006 г., стр. 65. (6) ОВ C 301E, 13.12.2007 г., стр. 45. (7) ОВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 321. (8) Приети текстове, P6_TA(2008)0466. (9) ОВ C 175 E, 10.7.2008 г., стр. 401. (10) Дело С-60/03 Wolff & Müller [2004] ECR I-9553.

Резолюция на Европейския парламент от 26 март 2009 г. относно цените на хранителните стоки в Европа (2008/2175(INI))

P6_TA(2009)0191 A6-0094/2009

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 33 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 9 декември 2008 г., озаглавено "Цени на хранителните стоки в Европа" (COM(2008)0821),

–   като взе предвид проучването на Парламента от 20 октомври 2007 г., озаглавено "Несъответствията между цените на производителите и цените, заплащани от потребителите",

–   като взе предвид проучването на Комисията от 28 ноември 2006 г, озаглавено "Конкурентоспособност на европейската хранително-вкусова промишленост. Икономическа и правна оценка",

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2008 г., озаглавено "Справяне с предизвикателствата на нарастващите цени на хранителните стоки - Насоки за действия на ЕС" (COM(2008)0321),

–   като взе предвид своята Декларация от 19 февруари 2008 г. относно проучването и коригирането на злоупотребите на големи супермаркети, опериращи в Европейския съюз, с тяхното положение(1),

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет, от 7 април 2005 г., озаглавено "Големите дистрибутори на дребно - Тенденции и въздействие върху селскостопанските производители и потребителите(2),

–   като взе предвид Зелената книга на Комисията от 22 януари 1997 г., озаглавена "Вертикалните ограничения в политиката за конкуренция на ЕО (СОМ(1996)0721),

–   като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2007 г. относно повишаване на цените на фуражите и храните(3),

–   като взе предвид текущия преглед на състоянието на Общата селскостопанска политика (ОСП),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (A6-0094/2009),

A.   като има предвид, че Европейският съюз и светът неотдавна преживяха голяма неустойчивост в цените на храните с отчасти значително повишаване на цените и неясно въздействие върху селскостопанския сектор, като някои спечелиха от повишението на цените, а други – преди всичко селски стопанства за отглеждане на добитък и предприятия от хранително-преработвателната промишленост – претърпяха много по-големи загуби;

Б.   като има предвид, че се наблюдава и значително увеличаване на разходите в селскостопанското производство в резултат на повишаване на цените на средствата за производство, като например торове и средства за растителна защита, и като има предвид, че макар и понастоящем цените на селскостопански продукти да са намаляха в кратки срокове, това не е свързано с намаляване на съответните производствени разходи до същия мащаб и за същия период;

В.   като има предвид, че спадът в цените на селскостопанските продукти, който не е придружен от спад в производствените разходи, води до неустойчиво финансово състояние на селскостопанските производители, много от които се отказват от производство поради слаба рентабилност;

Г.   като има предвид, че в отделни държави-членки е установено, че големите производители са определили много различни цени за едни и същи продукти;

Д.   като има предвид, че в Европейския съюз са установени значителни различия в цените, що се отнася до разликата между потребителските цени и цените на производителите, които в някои случаи не могат да бъдат обяснени с разходите за преработка, дистрибуция и продажба на продуктите;

Е.   като има предвид, че при анализа на цените и тяхното развитие трябва да се вземе под внимание цялата верига на доставка; като има предвид, че хранително-вкусовият сектор е фрагментиран, а веригата на доставката е сложна, състояща се от голям брой посредници;

Ж.   като има предвид, че определени големи предприятия, занимаващи се с преработка, са придобили пазарни дялове през последните години;

З.   като има предвид, че през последните години се наблюдават значителни промени в конкурентната структура на веригата на доставка на хранителни стоки и повишаване на нивото на концентрация както на производителите на храни, така и на търговците на едро и на дребно;

И.   като има предвид, че според доказателствата навсякъде в Европейския съюз големите супермаркети използват своята покупателна сила, като принудително намаляват до неустойчиви нива цените за доставчиците и им налагат нелоялни условия; като има предвид, че навсякъде в ЕС големите търговци на дребно бързо се превръщат в "портиери", като контролират достъпа на селскостопанските производители и другите доставчици до потребителите в ЕС;

Й.   като има предвид, че потребителските цени в ЕС са средно до пет пъти по-високи от цените франко селското стопанство; като има предвид, че селскостопанските производители в Европа преди петдесет години са получавали приблизително половината от цената на дребно на хранителните продукти, а днес това съотношение, придружено от една значително повишена степен на преработка на храните, драстично е намаляло до много по-ниски нива;

К.   като има предвид, че макар и финансирането на ОСП действително да е допринесло през годините за осигуряване на ниски цени за потребителите, следва да се отбележи, че потребителските цени продължават да са високи, респективно не се понижават въпреки спада на цените в областта на селското стопанство;

Л.   като има предвид, че една висока степен на самостоятелно доставяне за Европа представлява стратегически смислен интерес и че в тази връзка трябва да се положат усилия за постигане на силна позиция на европейските първични производители в качеството им на наши доставчици на хранителни продукти;

М.   като има предвид, че неравновесието по отношение на силата на договаряне между селскостопанските производители и останалите участници по веригата на доставка води до оказване на силен натиск върху маржовете на производителите в селскостопанския сектор;

1.  Счита, че в съответствие с Договора за ЕО е в интерес на европейската общественост да се поддържа адекватно ниво на производствените и потребителските цени и да се гарантира лоялна конкуренция, особено по отношение на стратегически стоки, като селскостопанските и хранителни продукти;

2.  Счита, че благодарение на конкуренцията потребителите могат да получават хранителни стоки на конкурентни цени, но на селскостопанските производители трябва да се гарантират стабилни доходи посредством цени, с които се покриват производствените разходи, и разумно възнаграждение за техния труд, не на последно място за да се гарантира сигурна доставка на храни с добро качество;

3.  Счита, че поредица от фактори влияят на механизма за пренос на цените и на разликата между цените на производителите и потребителските цени; посочва сред тези фактори пазарното поведение на участниците по веригата на доставка, в т. ч. производители, търговци на едро и дребно, дела на неселскостопанските разходи (като електроенергия и труд), законодателната и регулаторна рамка, нетрайния характер на продуктите, степента на преработка, търговия и манипулация на продуктите или покупателните предпочитания на потребителите;

4.  Счита, че сред факторите, които оказват най-силно влияние върху механизма за пренос на цените и разликата между цените на производителите и потребителските цени, определяща роля имат увеличаващата се концентрация по цялата верига на доставка на храни, степента на усъвършенстване на продукта и увеличаване на цените при други външни фактори, оказващи влияние върху разходите, както и спекулирането със селскостопански търговски стоки; поради тази причина отново подчертава важността на инструментите за регулиране на пазара, които в съществуващата среда са по-необходими от всякога;

5.  Изразява съгласие с Комисията, че тенденциите в търсенето и предлагането, както и недостатъците във функционирането на веригата на доставка на хранителни стоки, в значителна степен допринасят за повишаването на цените на храните; подчертава обаче, че съществена роля има също така спекулирането на финансовите пазари, което доведе до нарушения в ценообразуващия механизъм;

6.  Приканва Комисията възможно най-скоро да започне изследване, под формата на проучване, относно разпределението на маржовете във веригата на производство и дистрибуция, както беше предвидено в бюджета за 2009 г. в хода на бюджетната процедура въз основа на предишно предложение на комисията по земеделие и развитие на селските райони; счита това за първа стъпка към насърчаване на прозрачността в тази верига;

7.  Изразява съжаление относно постепенното премахване на мерките на ЕС за намеса на селскостопанския пазар, защото това решително допринася за резките изменения в цените; счита, че е необходимо да се въведат нови инструменти за упражняване на контрол на пазара, за да се гарантира стабилност в дохода на производителите и разумни цени за потребителите;

8.  Счита, че в рамките на ОСП са необходими инструменти за управление на пазара, с цел да се стабилизират селскостопанският сектор и пазарът за селскостопански храни и да се поддържа устойчиво селскостопанско производство в ЕС на разумни цени, като се избегнат "скокове" в крайните цени и факторите на производство;

9.  Счита, че сравнението между ЕС и САЩ, което Комисията привежда по отношение на производителността, е уместно, но при все това не може безусловно да се приема за основа на действителната производителност в хранително-вкусовия сектор в ЕС (преди всичко селскостопанско производство и преработка); подчертава, че селскостопанският и хранително-вкусов сектор на ЕС се различава от този на САЩ както според видовете стоки и областите, които обхваща, така и по отношение на съществуващите условия и действащите правила;

10.  Счита, че трябва да се насърчава укрепването на конкурентоспособността и новаторството в първичния селскостопански сектор, защото по този начин ще се създадат повече възможности за първичните производители да разнообразят управлението на предприятията си и да намалят зависимостта си от други звена на веригата на производство и дистрибуция;

11.  Счита, че концентрацията на предлагането на селскостопанска продукция, която се осъществява посредством организации на производителите, кооперативи или други подобни структури, би дала възможност за промяна на баланса на силата в рамките на веригата на хранителните стоки чрез укрепване на позицията на селскостопанските производители при договаряне, придаване на по-голяма добавена стойност на продуктите и приближаване на дистрибуционните канали до потребителите;

Несъвършенства на пазара на хранителни стоки

12.  Насочва внимание към факта, че добри резултати от силна пазарна сила се постигат най-вече в сектора на селскостопанските храни предвид липсата на ценова еластичност на селскостопанското предлагане, от една страна, и потребителското търсене, от друга;

13.  Проявява загриженост относно дадени търговски практики, като например продажба на стоки под тяхната себестойност, с цел повишаване на броя на посещенията в супермаркетите; подкрепя забраната за продажба на храни под тяхната себестойност и подкрепя държавите-членки, които вече са въвели подобни мерки; изразява желание да се предприемат повече европейски действия срещу подобни агресивни ценообразуващи мерки, както и други антиконкурентни практики, като например обвързване на продукти или други злоупотреби с господстващо положение на пазара;

14.  Счита, че ценообразуването под нивото на себестойността, което не е рентабилно само по себе си за никое предприятие, може да се прилага единствено от големи (диференцирани) предприятия за кратък период от време, и то само за да се отстранят конкуренти от пазара; счита, че в дългосрочен план подобна практика няма да е от полза нито за потребителите, нито за пазара като цяло;

15.  Изразява тревога и от други случаи на използване на пазарна сила от страна на търговския сектор, включително извънредно дълги срокове за плащане, такси за включване на артикули, разпределяне на отстъпки, заплахи за отпадане на артикули от списъка, отстъпки с обратна сила за вече продадени стоки, неоправдани вноски за рекламните разходи на търговците на дребно или изискване за изключително предлагане;

16.  Подчертава, че в някои държави-членки се наблюдава тенденция към еднаква концентрация на покупките и продажбите, като по този начин се засилва изкривяващият ефект върху пазара;

17.  Подчертава, че предвид реформата в ОСП, и по-конкретно отделянето, решенията на селскостопанските производители за това какво да произвеждат ще се влияят повече от сигналите на пазара, които не трябва да бъдат засягани от прекомерна концентрация в търговията на дребно; счита, че е възможно нарастването на вноса на храни в ЕС да доведе до намаление на цените на селскостопанските продукти;

18.  Насочва внимание към факта, че търговците на дребно могат да се възползват от етикети като "продукти на лоялната търговия", за да увеличат маржовете на печалбата си; поради това призовава да се развие стратегия за рамка и изграждане на лоялна търговия в целия ЕС, за да се ограничи тази търговска практика и да се контролира използването на подобни етикети;

19.  Признава, че в краткосрочен план влиянието на концентрацията на пазара на различните нива от веригата на доставка на хранителни стоки може да доведе до по-ниски цени на храните, но в средносрочен и дългосрочен план следва да се вземат мерки, за да се гарантира, че това не вреди на свободната конкуренция, не изтласква малките производители от пазара и не ограничава избора на потребителите;

20.  Насочва внимание към факта, че голяма част от МСП в хранително-вкусовия сектор са изключително уязвими, особено ако зависят до голяма степен от едно голямо предприятие; отбелязва, че големите предприятия по веригата на доставка на хранителни стоки често използват съревнованието за най-ниски цени между няколко доставчици и, за да останат в бизнеса, малките дружества трябва да съкращават разходите и маржовете, което води до намаляване на плащанията за селскостопанските производители, намаляване на достъпа на МСП до пазара и каналите за дистрибуция, по-малко работници и продукти с по-ниско качество за потребителите;

21.  Изразява тревога от нарасналите спекулации с храни на финансовите пазари; призовава Комисията да започне проучване по този въпрос; очаква заключенията на Групата на високо равнище по въпросите на конкуренцията в селскостопанската и хранително-вкусовата промишленост и насърчава тази група да предложи ефективни мерки за справяне с пазарните неравновесия;

22.  Запазва резервите си относно заключенията на Комисията, според които спекулациите на финансовите пазари не са изиграли съществена роля в процеса на ценообразуване; счита, че Комисията следва да предприеме инициативи за засилване на наблюдението на фючърсните пазари за основни селскостопански стоки;

23.  Счита, че Комисията понастоящем се ограничава до едностранен прочит на наличните данни, като не отчита възможните последствия от спекулативните инвестиции в пазарите на фючърси, като например:

24.  Подчертава, че, за разлика от оценката на Комисията, е налице по-належаща необходимост от разглеждане на нови регулаторни разпоредби относно пазарите на фючърси, тъй като има признаци, че спекулирането вече създава проблеми при ценообразуването на основни хранителни стоки и следователно за пазарите и производствените предприятия, които зависят от тях;

25.  Счита, че през последните пет години Комисията е подобрила своя надзор върху картелите както чрез по-добро законодателство в областта на конкуренцията, така и чрез прилагане на съществуващото законодателство; счита, че мерки, като например заявления за освобождаване от или намаляване на отговорност, производство за постигане на споразумение и прилагане на информационни технологии в правораздаването, са допринесли значително; въпреки това счита, че трябва да бъдат направени подобрения по отношение на тяхното съдържание и на прилагането им от държавите-членки;

26.  Насочва вниманието на отговорния за конкуренцията член на Комисията към горепосочената декларация на Парламента относно проучването и коригирането на злоупотребите на големи супермаркети, опериращи в Европейския съюз, с тяхното положение; изразява разочарование, че Комисията не е обърнала внимание на този призив; настойчиво призовава в тази връзка за проучване на концентрацията на пазара и сформирането на картели в търговията на дребно, както и за налагане на санкции при нарушения;

27.  Призовава Комисията да представя в годишните си доклади анализи на разликите между цените на производителите и цените, заплащани от потребителите, разликите между цените в отделните държави-членки и разликите между цените на различните селскостопански стоки;

28.  Отбелязва, че големите предприятия получават ясни и добре известни икономически ползи (икономии от мащаба и обхвата), които водят до по-ниски разходи и следователно до по-ниски цени; подчертава обаче, че мерките за подобряване на веригата на доставка на хранителни стоки следва да насърчават създаването на оперативни схеми (например, клъстери, мрежи и междуотраслови организации), за да може селскостопанският сектор да се възползва от тези предимства, с цел да устои на натиска върху маржовете на печалбата, упражняван от предприятията от следващите етапи на веригата;

29.  Изразява дълбока загриженост относно факта, че в прегледа на основните практики, които създават проблеми в областта на конкуренцията по веригата на доставка на хранителни стоки, горепосоченото съобщение на Комисията относно цените на хранителните стоки в Европа не споменава злоупотребата с господстващо положение на пазара, което се наблюдава както в търговията на дребно, така и до известна степен в търговията на едро; счита, че антиконкурентните практики, прилагани от предприятия с голям пазарен дял, като например сключване на споразумения, предоставящи изключителни права, или задължения за обвързване на стоки, представляват сериозно отстъпление по отношение на лоялната конкуренция във веригата на доставка на хранителни стоки;

Роля на Европейския съюз
Реакция спрямо пазарните неравновесия

30.  Подкрепя решението на Комисията да предложи ефикасна система на ЕС за наблюдение на пазара, която да бъде в състояние да регистрира тенденциите в цените и разходите за суровини по цялата верига на доставка; счита, че тази система следва да гарантира прозрачност и да позволява трансгранична съпоставка между сходни стоки; счита, че тази система трябва да бъде създадена в тясно сътрудничество с Евростат и националните статистически органи, както и следва да работи заедно с мрежата от Европейски потребителски центрове; насочва вниманието към принципа, че допълнителните разходи и тежести следва да са в рамките на разумни граници;

31.  Призовава Комисията да създаде общностна правна рамка, която да включва, наред с други мерки, задълбочено преразглеждане на Директива 2000/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 г. относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки(4) и да насърчава баланса в отношенията между различните участници във веригата на доставка на хранителни стоки, като предотвратява всички практики на злоупотреба и насърчава по-справедливо разпределение на маржовете на печалбата;

32.  Призовава органите, компетентни в областта на конкуренцията на национално равнище и на равнище ЕС да проучат и направят оценка на потребителските цени в целия Европейски Съюз, за да се гарантира спазването на правилата за конкуренция и да се определи отговорността на различните участници, които образуват веригата на стойността; подчертава, че намаляванията на цените трябва да достигат до потребителите в кратки срокове, докато увеличенията трябва да достигат по-бързо до производителите;

33.  Заявява, че по-голяма прозрачност по отношение на структурата на разходите може да бъде постигната чрез създаване на европейска база данни, която е лесно достъпна за гражданите и съдържа референтни цени на стоките и суровините, наред с информация от целия Европейски съюз за разходите за електроенергия, заплати, наеми, данъци и такси; призовава Комисията да изготви планове за такава електронна система въз основа на съществуващите национални модели, като например френския "observatoires des prix"; наред с това счита за необходимо да се създаде в сътрудничество с Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО) международен център за наблюдение на цените на селскостопанските стоки, суровините и храните с цел по-добро наблюдение на тези данни на международно равнище;

34.  Приканва отделните участници във веригата на производство и дистрибуция да работят заедно за развитието на "най-добри практики" и "сравнителни таблици" за насърчаване на прозрачността на цените на селскостопанските стоки;

35.  Призовава властите на държавите-членки и Комисията да направят подробно изследване и анализ на преноса на цените и маржовете, които се начисляват между франко селското стопанство и крайната цена за потребителите, както и анализ на местоположението и броя на супермаркетите, техния оборот и специфични разходи за логистика и електроенергия; приканва органите на държавите-членки и Комисията да проучат дали критериите за определяне на господстващо положение на даден пазар все още са подходящи, като се има предвид развитието на пазара на дребно; призовава за повторно създаване на работна група на Комисията по въпросите на веригата на доставка на хранителни стоки, която да работи заедно с националните органи, компетентни в областта на конкуренцията;

36.  Отбелязва, че една от причините за разликата в цената на производителя и цената при продажба е липсата на равновесие във веригата на доставка на хранителни стоки и че въпреки това ЕС не разполага с адекватни мерки за поощряване на организациите на производителите, чрез кооперативи или други структури, с цел насърчаване концентрацията на предлагането; приканва Комисията да разработи мерки както в ОСП, така и в другите области на политиките на ЕС, с цел да насърчи тези организации, което ще доведе до подобрена организация на пазара и засилване на позициите на производителите при договаряне по отношение на останалите членове на веригата на доставка на хранителни стоки;

37.  Предлага засилване на сътрудничеството, координирано от Комисията, чрез открития метод на координация по отношение на наблюдението на производствените разходи и търговията, между националните органи, компетентни в областта на конкуренцията, които имат важна роля според законодателството на Общността по отношение на наблюдението на конкуренцията на всички нива на веригата на доставка на хранителни стоки, за да се гарантира правилно функциониране на вътрешния пазар;

38.  Счита, че, тъй като търговията на дребно се влияе преди всичко от националните правни, стопански, политически и културни фактори, е целесъобразно, в рамките на Европейската мрежа за конкуренция, да се осъществява по-голям обмен на информация и, ако е необходимо, координация между държавите-членки за разследване на антиконкурентни практики от дружества, които оперират на вътрешно равнище в ЕС;

39.  Призовава, в рамките на Стратегията от Лисабон, за подкрепа на национални планове за намаляване и преустановяване на неоснователни регулаторни намеси в търговията на дребно, които ограничават конкуренцията и гладкото функциониране на веригата на доставка на хранителни стоки в ущърб на потребителите;

40.  Счита, че следва да се прилага програма за освобождаване от или намаляване на отговорността както на национално равнище, така и на равнище на ЕС, като по този начин компетентните органи за защита на конкуренцията ще могат да научават за повече случаи на антиконкурентни практики;

41.  Посочва, че освен правилата на Общността за конкуренцията, на равнище на ЕС съществуват много други политики, регулиращи търговията на дребно, които включват, наред с другото, правилата на единния пазар и законодателството на Общността за защита на потребителите; подчертава, че всички тези политики са съгласувани и следва да се координират централно на равнище на ЕС, за да се постигнат възможно най-добри резултати по отношение на потребителските цени;

42.  Подчертава факта, че на сегашната криза с хранителните продукти следва да се отговори и на национално равнище; призовава за създаване на международна мрежа около ФАО, за да се гарантират достатъчно запаси от хранителни стоки в световен мащаб;

43.  Призовава Комисията да проведе преговори за споразумение със Световната търговска организация (СТО), с което селското стопанство да получи достатъчна свобода за действие, за да може да продължи да се конкурира с трети държави; счита, че включването на фактори от нетърговски характер е от изключително значение за запазването и поддържането на производствените стандарти на ЕС;

44.  Призовава за създаване и съхранение на равнище ЕС на резерв от определени основни хранителни стоки, като антикризисна мярка, по подобие на запаса от нефтени продукти;

45.  Призовава за въвеждане на механизми за борба срещу спекулирането на финансовите пазари със селскостопански стоки и финансови инструменти въз основа на тези стоки; подкрепя намерението на Комисията да проучи какви мерки биха могли да се предприемат за намаляване на нестабилността на цените на пазарите за селскостопански стоки;

46.  Призовава за предприемане на мерки в подкрепа на сътрудничеството между малките селскостопански производители, за да могат да се конкурират с големите производители, преработватели и търговци на дребно; счита, че държавите-членки и Европейският съюз трябва да гарантират наличието на различни форми на търговия и да избягват цялостна либерализация на пазара на храни, която би довела до допълнителна концентрация; приканва Комисията да разработи Зелена книга относно укрепване на организациите на производителите, ефективните подходи, ориентирани към цялостната верига, и пазарната сила на големите търговци на дребно;

47.  Призовава Комисията да засили надзора върху вноса на хранителни стоки, особено по отношение на спазването на европейските норми в областта на хигиената и опазването на околната среда, за да не бъдат излагани потребителите от ЕС на по-висок риск при вноса;

48.  Счита за необходимо насърчаването на по-голяма концентрация на селскостопанското предлагане посредством подкрепа на различни законни форми на сдружаване, с цел да се балансира силата във веригата за доставка на хранителни стоки, да се даде добавена стойност на продукцията на селскостопанските производители и да се засилят позициите им при договаряне спрямо другите участници в търговията;

49.  Призовава за повторно създаване на европейска служба за консултации на производителите на храни, която да предоставя съвети на селскостопанските производители и организациите на производителите относно дистрибуцията на продуктите, пазара на дребно и възможностите за производство на конкретни продукти;

50.  Призовава за създаване на гореща телефонна линия за потребителите и селскостопанските производители, където могат да се съобщават случаи на злоупотреби и да се получава информация за съпоставими продукти и цени от целия ЕС; счита, че тя следва да бъде създадена и да функционира в рамките на националните европейски потребителски центрове;

51.  Приветства въвеждането на индекс за развитие на пазарите на дребно, като средство за по-добро наблюдение на вътрешния пазар и предоставяне на повече информация на потребителите;

52.  Изразява загриженост относно влиянието на посредниците върху крайните потребителски цени; приканва Комисията да започне анализ на веригата на доставка, за да разбере по-добре ролята на отделните участници във веригата при формирането на цените;

Приближаване на производителите до потребителите

53.  Призовава за създаване на политики, които насърчават по-широки и по-преки контакти между производителите и потребителите, като например наскоро приетата програма на ЕС за плодове в училищата, тъй като това може да предостави на производителите по-важна роля на пазара, като същевременно предлага на потребителите по-добър и по-богат избор на стоки; една такава политика би била създаването и насърчаването на възможности за директно предлагане на стоки от техните производители;

54.  Приканва Комисията да предприеме мерки за улесняване на обединяването и съвместната работа между организациите на производителите, като например кооперативите, като по този начин се избягват бюрократични тежести и други ограничения, за да могат те, като по-големи единици, да се адаптират към условията на доставяне, които се изискват от глобализирания пазар;

55.  Счита, че по-богатата и по-добра информация за потребителите е от изключително значение за създаване на атмосфера на доверие в системата и че следва да се положат всички усилия за образоването и правилното информиране на потребителите, както и предоставянето им с неутрална информация;

56.  Настоява в информацията за потребителите да се подчертаят усилията на производителите от ЕС за спазване на общностните правила относно опазването на околната среда, безопасността на храните и защита на животните;

57.  Подчертава, че политиката за защита на потребителите обхваща не само цените, но и гаранциите за многообразие и качество на хранителните стоки; поради тази причина предлага Комисията да провери при какви условия се наблюдава загуба на качество и разнообразие на стоките във веригата на доставка на хранителни стоки, и преди всичко в търговията на дребно;

58.  Подчертава добавената стойност на местните магазини за търговия на дребно, които имат съществен принос за скъсяване на разстоянието между производители и потребители и също така повишават качеството на живот в селските райони, като създават възможности за работа и засилват съществуващите социални връзки;

59.  Счита, че следва широко да се насърчава използването на нови технологии и интернет; подчертава, че новите технологии могат да се използват за предоставяне на повече информация за мястото, цената и характеристиките на различните видове продукти; счита, че това може да отговори по-добре на търсенето в специфични ниши и да предложи по-богат избор на потребителите; подкрепя използването на европейските фондове за развитие на селските райони и на конкурентоспособността и кохезионните фондове за по-лесен достъп на производителите до пазара чрез съвременните технологии и интернет;

60.  Призовава за предприемане на мерки, които да дадат по-голям стимул на идеята за "местни храни", по-специално мерки за реклама на и информиране на потребителите за специалните свойства на тези продукти и свързаните с тяхната употреба здравословни и стопански ползи, както и мерки в подкрепа на традиционните пазари и традиционните форми на търговия, при които производители и потребители се срещат непосредствено;

61.  Призовава за по-силна подкрепа за екологичното селскостопанско производство от страна на Европейския съюз и държавите-членки; освен това призовава за амбициозна политика от финансови стимули, с цел да се насърчи този вид селскостопанско производство и потребителите да могат да получат висококачествени продукти на разумни цени;

62.  Настоятелно призовава за засилване на сътрудничеството между производителите чрез следване на традиционния формат на организациите на производителите или чрез въвеждане на нови форми на сътрудничество при търговските дейности на селскостопанските производители;

63.  Призовава за по-голямо насърчаване на диференцирането на селскостопанските продукти като търговска концепция, което предоставя възможност за различни цени в съответствие с качеството;

64.  Изразява загриженост от факта, че в горепосоченото съобщение на Комисията относно цените на хранителните стоки в Европа силната позиция при договаряне на производителите на хранителни стоки за сметка на търговците на дребно, произтичаща от силна търговска марка или диференциране на продукта, придобива непропорционално негативно значение в сравнение с други, много по съществени фактори, като слаба конкуренция или олигополистични/монополистични практики; счита, че създаването на една силна търговска марка или съответно диференцирането на продукта, представлява законна практика и че само злоупотребата с положение, което е следствие от тези практики, представлява нелоялна практика;

65.  Призовава за засилване и модернизиране на политиките на Европейския съюз за защита на наименованията за произход и географските указания, както и на други видове означения, които правят разграничение между селскостопанските стоки; в тази връзка приветства дебата, започналия с публикуването на 15 октомври 2008 г. на Зелената книга относно качеството на селскостопанските продукти: продуктови стандарти, изисквания към селскостопанското производство и схеми за качество (СОМ(2008)0641);

66.  Счита за необходимо по-подробно проучване на варианта за специален етикет върху европейските селскостопански стоки въз основа на съществуващите модели; счита, че този етикет следва да гарантира спазването на производствените норми на ЕС, като например справедливо третиране на участниците на пазара по цялата верига на производство и дистрибуция; счита, че един такъв етикет ще подейства като стимул за потребителите, като насърчи потреблението на европейски стоки и по този начин подкрепи производителите в Общността;

67.  Настоятелно призовава Комисията да направи оценка на разходите, които производителите трябва да понесат, за да спазят европейските изисквания за опазване на околната среда, и на степента, до която тези норми се различават между държавите-членки, и съответно дали са по-строги от нормите за вносните стоки;

o
o   o

68.  Възлага на своя председател да предаде настоящата позиция съответно на Съвета и Комисията.

(1) Приети текстове, P6_TA(2008)0054. (2) ОВ C 255, 14.10.2005 г., стр. 44. (3) ОВ C 263E, 16.10.2008 г., стр. 621. (4) ОВ L 200, 8.8.2000 г., стр. 35.

Резолюция на Европейския парламент от 26 март 2009 г. относно въздействието на засиленото жилищно строителство в Испания върху индивидуалните права на европейските граждани, върху околната среда и прилагането на правото на ЕС, въз основа на получените петиции (2008/2248(INI))

P6_TA(2009)0192 A6-0082/2009

Европейският парламент,

–   като взе предвид петициите получени във връзка с предмета на настоящата резолюция, особено петиция 0609/03,

–   като взе предвид правото на петиции, предвидено в член 194 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид член 192, параграф 1 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по петиции и становището на Комисията по правни въпроси (A6-0082/2009),

A.   като има предвид, че процесът на внасяне на петиции предоставя на европейските граждани и на лицата, пребиваващи в ЕС, средство за получаване на извънсъдебно удовлетворение по повод на техните жалби, когато те засягат въпроси, произтичащи от областите на дейност на Европейския съюз;

Б.   като има предвид, че член 6, параграф 1 от Договора за Европейския съюз гласи, че "Съюзът се основава на принципите на свободата, демокрацията, зачитането на правата на човека и на принципа на правовата държава, които са общи принципи за държавите-членки";

В.   като има предвид, че в член 6, параграф 2 от Договора за ЕС Съюзът се задължава да зачита основните права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС);

Г.   като има предвид, че всички граждани на държави, подписали Европейската конвенция за правата на човека, или лица, пребиваващи в такива държави, които считат, че човешките им права са били нарушени, следва да се обърнат към Европейския съд по правата на човека в Страсбург, имайки предвид, че преди да се заведе дело в този съд, трябва да са били изчерпани всички средства за правна защита на национално ниво, както е определено в член 35 от Европейската конвенция за правата на човека;

Д.   като има предвид, че член 7 от Договора за ЕС предвижда процедури, чрез които Съюзът да може да реагира на нарушения на принципите, посочени в член 6, параграф 1, и да търси решения;

Е.   като има предвид, че член 7 от Договора за ЕС предоставя на Парламента и право да отправя обосновано предложение до Съвета за решаване на въпроса, дали е налице ясен риск от сериозно нарушение от страна на държава-членка на ценностите, на които се основава Съюзът;

Ж.   като има предвид, че член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз гарантира зачитането на личния и семейния живот, включително жилищата на гражданите, и като има предвид, че член 8 от ЕКЗПЧОС предоставя същите права и пояснява, че "[н]амесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите"; като има предвид, че Парламентът, Съветът и Комисията са се ангажирали да съблюдават Хартата във всичките си дейности;

З.   като има предвид, че правото на частна собственост, признато като основно право на европейските граждани в член 17 от Хартата на основните права, който предвижда, че "[в]секи има право да притежава, да ползва, да се разпорежда и да завещава имущество, което е придобил законно", че "[н]икой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществен интерес, в случаите и при условията, предвидени със закон, срещу справедливо обезщетение, изплатено своевременно за неговата загуба" и че "[п]олзването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес";

И.   като има предвид, че член 18 от Договора за ЕО гласи, че "[в]секи гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите-членки, при спазване на ограниченията и условията, предвидени в настоящия договор, и на мерките, приети за неговото осъществяване";

Й.   като има предвид, че съгласно член 295 Договорът за ЕО "по никакъв начин не засяга разпоредбите в държавите-членки, отнасящи се до системата на собственост върху имущество"; като има предвид, че според съдебната практика на Съда на Европейските общности тази разпоредба просто признава правото на държавите-членки да определят правилата за системата на собственост върху имущество; като има предвид, че съдебната практика на Съда на Европейските общности е потвърдила, че компетентността на държавите-членки в това отношение винаги трябва да се прилага в съответствие с основните принципи на общностното право, включващи свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали (вж. решението от 22 юни 1976 г. по дело C-119/75 "Terrapin срещу Terranova" [1976 г.]. ССП 1039;

К.   като има предвид, обаче, че Съдът на Европейските общности е последователен в становището си, че въпреки че правото на собственост представлява част от общите принципи на общностното право, то не е абсолютно право и трябва да се разглежда във връзка с неговата социална функция, и като има предвид, че съответно упражняването на това право може да бъде ограничено, при условие че въпросните ограничения на практика съответстват на цели от общ интерес, преследвани от Общността, и не представляват непропорционална и нетърпима намеса, която накърнява същината на гарантираните права (вж. решението от 10 декември 2002 г. по дело C-491/01 "British American Tobacco (Investments) и Imperial Tobacco" [2002 г.] ССП I-11453);

Л.   като има предвид, че въпреки тази съдебна практика Съдът на Европейските общности е последователен в становището си, че в случаите, когато националните разпоредби попадат извън приложното поле на общностното право, няма юрисдикция на Общността, която да направи оценка на съвместимостта на тези разпоредби с основните права, чието спазване гарантира Съдът (вж. например разпореждането от 6 октомври 2005 г. по дело C-328/04 Vajnai [2005 г.] ССП I-8577), параграфи 12 и 13);

M.   като има предвид, че параграф 1 на член 1 от първия Допълнителен протокол към ЕКЗПЧОС гласи, че "[в]сяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост" и че "[н]икой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право"; като има предвид, че параграф 2 от същия член гласи, че "[п]редходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на собствеността в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби"; и като има предвид, че в периода на ратификация на горепосочения протокол Испания изрази резерва по отношение на член 1 с оглед на член 33 от испанската конституция, който гласи следното: "Признава се правото на частна собственост и наследяване. 2. Социалната функция на тези права определя обхвата на тяхното съдържание в съответствие със закона. 3. Никой не може да бъде лишен от своята собственост и своите права, освен поради основателни причини, свързани с обществена полза или обществен интерес, и при подходящо обезщетение в съответствие със закона.";

Н.   като има предвид, че Парламентът счита, че принуждаването за отказ от законно придобита частна собственост без регламентирана процедура и съответни компенсации и задължението да се плащат произволни разходи за непоискано и често ненужно инфраструктурно развитие съставляват нарушение на основните права на човека съгласно ЕКЗПЧОС и въз основа на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (вж. например делото "Aka срещу Турция"(1));

O.   като има предвид, че през 2008 г. испанските органи издадоха инструкции във връзка с изпълнението на Закона за крайбрежната ивица от 1988 г., пренебрегван в продължение на редица години, през които бяха нанесени широкомащабни екологични щети на крайбрежните зони на Испания; като има предвид, че дори настоящите инструкции не съдържат ясни мерки за прилагането, които да бъдат следвани от съответните органи на местно и регионално управление, и като има предвид, че много нови получени петиции свидетелстват за ретроактивното съдържание на инструкциите и произволното разрушаване и унищожаване на законно придобита собственост на лица, техните права на собственост и правоспособността им да прехвърлят тези права чрез наследяване;

П.   като има предвид, че с оглед на настоящото положение на демаркационната линия пострадалите са си изградили силното впечатление, че тя е определена произволно за сметка на чуждестранните собственици, например на остров Форментера;

Р.   като има предвид, че Законът за крайбрежната ивица влияе непропорционално върху отделните собственици на имоти, чиито права следва да бъдат в пълна степен зачетени, и същевременно недостатъчно върху истинските виновници за разрушаването на крайбрежната ивица, които в много случаи носят отговорност за прекомерно жилищно строителство в крайбрежните зони, включително на ваканционни селища, и които е трябвало да са наясно, че във всички случаи действат в противоречие с разпоредбите на горепосочения закон;

С.   като има предвид, че в хода на текущия парламентарен мандат комисията по петиции, действайки в отговор на значителния обем внесени петиции, е провела подробни разследвания, докладвала е три пъти за степента на злоупотреба със законни права на граждани на ЕС по отношение на тяхна законно придобита собственост в Испания и е описала подробно своите опасения във връзка с влошаването на устойчивото развитие, опазването на околната среда, качеството на водите и водоснабдяването, процедурите за възлагане на обществени поръчки за жилищно строителство и недостатъчния контрол върху процедурите за жилищно строителство от страна на много местни и регионални органи в Испания(2), като тези въпроси в момента са предмет на съдебни производства както в Испания, така и пред Съда на ЕО;

Т.   като има предвид, че съществуват множество примери, свързани със случаи, в които всяко ниво на властта, от централната власт до автономната и местна власт, е носило отговорност за привеждането в действие на модел за неустойчиво развитие, който е довел до изключително сериозни последици за околната среда, както и до икономически и социални последици;

У.   като има предвид, че Парламентът е получил много петиции от частни лица и от различни организации, представляващи граждани на ЕС, които съдържат жалби относно различни аспекти на градоустройствената дейност, и е отбелязал, че много от въпросите, повдигнати в петициите, отнасящи се до увеличаващото се застрояване, не представляват нарушения на общностното законодателство, както доказват съобщенията до държавите-членки, и следва да бъдат уредени, като се прибегне до всички възможни средства за правна защита, съществуващи в съответните държави-членки;

Ф.   като има предвид, че са налице все повече доказателства, че съдебните органи в Испания са започнали да реагират на предизвикателството, произтичащо от прекомерното жилищно строителство в много крайбрежни райони, в частност чрез разследване и подвеждане под отговорност на определени корумпирани местни служители, които със своите действия са улеснявали безпрецедентното и нерегулирано жилищно строителство, накърняващо правата на гражданите на ЕС и водещо до необратимо влошаване на биоразнообразието и екологичната цялост на много региони в Испания; като има предвид, че въпреки това Парламентът е отбелязал, в отговор на подобни обвинения, че производствата са недопустимо тромави и че присъдите, произнесени по много от делата, не могат да бъдат прилагани по начин, който да осигури някакво удовлетворение за пострадалите от такива злоупотреби, и като има предвид, че това е засилило впечатлението, споделяно от много пострадали граждани на ЕС, които не са граждани на Испания, за бездействието и/или пристрастността на испанското правосъдие; като има предвид, че при все това си струва да се отбележи, че съществува и възможност да се обжалва пред Европейския съд по правата на човека, щом бъдат изчерпани националните средства за правна защита;

Х.   като има предвид, че тази широкоразпространена дейност, подпомагана от безотговорни местни и регионални органи чрез неподходящо и понякога неоправдано законодателство, което в много случаи действа в противоречие с целите на няколко европейски законодателни акта, е била изключително вредна за облика на Испания и за нейните по-широки икономически и политически интереси в Европа, както и небрежното прилагане на действащите закони в областта на градоустройственото планиране и опазването на околната среда в испанските автономни области спрямо някои дейности, свързани със застрояване, а също така и появата на сериозни случаи на корупция, произтичащи от подобна злоупотреба;

Ц.   като има предвид, че регионалните омбудсмани често са предприемали действия, при много трудни обстоятелства, за да защитят интересите на гражданите на ЕС в случаи, свързани със злоупотреби с жилищно строителство, въпреки че в някои автономни области регионалните органи на управление понякога са имали възможността въобще да не вземат под внимание техните усилия;

Ч.   като има предвид, че член 33 от испанската конституция се позовава на правото на частна собственост, и като има предвид, че съществуват различни тълкувания на този член, особено по отношение на разпоредбата за имущество за обществено ползване, в противовес на правата на физическите лица върху техните законно придобити домове и жилища; като има предвид, че няма произнесено решение относно прилагането на законите за поземлената собственост в автономна област Валенсия;

Ш.   като има предвид, че член 47 от испанската конституция предвижда, че всички испански граждани имат право на нормално и подходящо жилище, и възлага на публичните органи задачата да насърчават необходимите условия и да установяват съответните правила, за да се упражнява това право ефективно, както и да регулират ползването на земите в общ интерес, с цел предотвратяване на спекулация;

Z.  Щ. като има предвид, че националното правителство на Испания има задължение да прилага Договора за ЕО и да защитава и гарантира пълното прилагане на европейското право на своя територия, независимо от вътрешната организация на политическите органи, установена от конституцията на Кралство Испания;

AA.   като има предвид, че Комисията, действайки съгласно правомощията, предоставени й съгласно член 226 от Договора за ЕО, е образувала производство срещу Испания в Съда на Европейските общности по дело, свързано с прекомерните злоупотреби с жилищно строителство, които са настъпили в Испания и които пряко засягат прилагането от страна на валенсианските органи на директивата за обществените поръчки(3);

AБ.   като има предвид, че Комисията, по искане на парламентарната комисия по петиции, е започнала разследване на над 250 проекта за жилищно строителство, които са получили отрицателно становище от компетентните органи по водите и по речните басейни, като следователно проектите може да се реализират в нарушение на Рамковата директива за водите(4), особено в Андалусия, Кастилия-Ла Манча, Мурсия и Валенсия;

AВ.   като има предвид, че много от тези проекти за застрояване са отдалечени от консолидираните градски зони и изискват съществени разходи по отношение на основни услуги, като електроснабдяване и водоснабдяване и пътна инфраструктура; като има предвид, че в инвестициите в тези проекти често е включен елемент на финансиране от ЕС;

AГ.   като има предвид, че в много документирани случаи на проблеми с жилищно строителство в Испания Комисията не е успявала да действа достатъчно убедително, не само по отношение на прилагането на принципа на предпазните мерки, основополагащ за правото в областта на опазването на околната среда, но също и поради небрежното й тълкуване на актове на компетентни местни и регионални органи, които имат задължителна правна сила, като "временното одобрение" на интегриран градоустройствен план от местен орган;

AД.   като има предвид, че целта на директивата за стратегическа оценка на въздействието върху околната среда(5), чийто член 3 изрично обхваща туризма и урбанизацията, е да осигури високо равнище на опазване на околната среда и да допринесе за интегрирането на екологичните съображения в подготовката и приемането на планове и програми с оглед насърчаване на устойчиво развитие; и като има предвид, че рамковата директива за водите изисква държавите-членки да предотвратяват влошаването на териториалните си води и да насърчават устойчивото използване на своите ресурси от прясна вода;

AЕ.   като има предвид, че многократните проучвателни мисии на комисията по петиции са показали, че тези цели изглежда често се разбират погрешно от някои местни и регионални органи (не само в крайбрежните райони) при предлагане или договаряне на обширни програми за застрояване; като има предвид, че повечето градоустройствени планове, оспорени от петиции, включват прекласифицирането на земеделска земя в земя в регулация ‐ със значителна икономическа изгода за агента за недвижими имоти и инвеститора; и като има предвид, че съществуват и много случаи на защитена земя или земя, която следва да е защитена поради своето чувствително биоразнообразие, която се изважда от списък със защитени зони или се прекласифицира, или въобще не е включена в такъв списък, именно за да се позволи жилищно строителство на съответната територия;

AЖ.   като има предвид, че такива фактори утежняват злоупотребите, от които са потърпевши хиляди граждани на ЕС, които, в резултат от плановете на агентите за недвижими имоти, не само са загубили своята законно придобита собственост, но също са били принудени да заплатят произволните разходи за нежелани и често ненужни и неоправдани инфраструктурни проекти, пряко засягащи техните права на собственост, чийто краен резултат е финансов и емоционален крах за много семейства;

AЗ.   като има предвид, че хиляди европейски граждани, при различни обстоятелства, добросъвестно са закупили имущество в Испания с помощта на местни адвокати, специалисти по планиране и градоустройство и архитекти единствено за да осъзнаят по-късно, че са станали жертви на злоупотреба с жилищно строителство от безскрупулни местни органи, като в резултат на това тяхната собственост е застрашена от разрушаване, тъй като жилищата им са определени за незаконно построени и оттам за непродаваеми и без пазарна стойност;

AИ.   като има предвид, че агентите за недвижими имоти в държавите-членки, като например Обединеното кралство, и други доставчици на услуги, свързани с пазара на недвижими имоти в Испания, продължават да предлагат имоти в нови зони на застрояване дори когато при всички случаи са наясно с факта, че съществува явна възможност въпросните проекти да не бъдат завършени или построени;

AЙ.   като има предвид, че естествените средиземноморски островни и крайбрежни зони на Испания са били обект на значително разрушаване през последното десетилетие, тъй като циментови и бетонни постройки са обхванали тези територии по начин, който е засегнал не само уязвимата крайбрежна природна среда ‐ голяма част от която на думи е защитена съгласно директивите за местообитанията(6)/Натура 2000 и птиците(7), като проекти за застрояване в Кабо де Гата (Алмерия) и в Мурсия, ‐ но и социалната и културна дейност в много области, което съставлява трагична и необратима загуба за тяхната културна идентичност и наследство, както и за тяхната екологична цялост, като всичко това се дължи основно на липсата на планиране, изготвено на ниво над общинското, или на регионални насоки относно планирането, които да поставят разумни ограничения върху разрастването на жилищното строителство и застрояването, определени въз основа на изрични критерии за екологична устойчивост, както и на алчността и спекулативното поведение на някои местни и регионални органи и представители на строителната индустрия, които са успели да извлекат от своите дейности в тази насока огромни печалби, повечето от които са били изнесени извън държавата(8);

AК.   като има предвид, че този модел на растеж има отрицателни последици и за сектора на туризма, поради унищожителното му въздействие върху качествения туризъм, тъй като руши местните ценности и поощрява прекаленото разрастване на градските зони;

AЛ.   като има предвид, че това е модел, който ограбва паметници на културата и руши ценностите и необикновените особености на идентичността, които са от основно значение за културното многообразие на Испания, като се унищожават археологически обекти, сгради и места, представляващи интерес от гледна точка на културата, както и природната среда и ландшафтът около тях;

AМ.   като има предвид, че строителната индустрия, която реализира значителни печалби през годините на бърз икономически растеж, се е превърнала в основна жертва на настоящия крах на финансовите пазари, който сам по себе си е частично породен от спекулативни начинания в жилищния сектор, и като има предвид, че това засяга не само самите дружества, които сега са изправени пред несъстоятелност, но също и десетките хиляди работници в строителната индустрия, които в момента са изправени през безработица, в резултат от неустойчивите политики за жилищно строителство, които бяха водени и на които те сега също са станали жертви;

1.  Призовава испанското правителство и органите на управление в засегнатите области да извършат цялостно преразглеждане и да преработят цялото законодателство, засягащо правата на частна собственост, вследствие на масовата урбанизация, с цел слагане на край на злоупотребите с правата и задълженията, предвидени в Договора за ЕО, Хартата на основните права, ЕКЗПЧОС и относимите директиви на ЕС, както и в други конвенции, по които ЕС е страна;

2.  Призовава испанските органи да отменят всички правни форми, поощряващи спекулацията, като например агентите по урбанизация;

3.  Счита, че компетентните регионални органи следва временно да преустановят и да преразгледат всички нови планове за застрояване, които не съблюдават строгите критерии за екологична устойчивост и социална отговорност и не гарантират спазването на законното право на собственост върху законно придобито имущество, и да спрат и отменят всички съществуващи строежи, при които критериите, установени в законодателството на ЕС, особено по отношение на възлагането на поръчки за жилищно строителство и съгласуваността с разпоредбите за водите и околната среда, не са били спазени или прилагани;

4.  Изисква от испанските органи да гарантират, че нито един административен акт, който би принудил гражданин да отстъпи законно придобита частна собственост, не използва като правно основание закон, приет след датата на изграждане на въпросния имот, тъй като това би накърнило принципа за липса на обратно действие на административните актове, който е общ принцип на общностното право (виж решението на Съда на ЕО от 29 януари 1985 г. по дело 234/83 Gesamthochschule Duisburg [1985 г.] ССП 327), и би подкопало гаранциите, предоставящи на гражданите правна сигурност, доверие и законно обосновани очаквания за защита в съответствие със законодателството на ЕС;

5.  Призовава испанските органи да развиват култура на прозрачност, целяща осведомяване на гражданите относно управлението на почвите и насърчаване на ефективни механизми за информиране и ангажиране на обществеността с участие в тези процеси;

6.  Настоятелно призовава испанското правителство да проведе публичен дебат, с участието на всички административни органи, който да включи обстойно проучване, посредством създаване на работна комисия по въпросите на градоустройственото развитие в Испания, и да даде възможност за предприемане на законодателни мерки срещу спекулацията и неустойчивото развитие;

7.  Настоятелно призовава компетентните национални и регионални органи да установят функциониращи съдебни и административни механизми, включващи регионалните омбудсмани, които да разполагат с правомощия да осигурят начини за ускоряване изплащането на обезщетенията и компенсациите за лицата, пострадали вследствие на злоупотреба с жилищно строителство в резултат на прилагането на разпоредбите на съществуващото законодателство;

8.  Изисква компетентните финансови и търговски органи, обвързани със строителната и жилищната индустрия, да работят съвместно с политическите органи в търсенето на решения за проблемите, произтичащи от едромащабното застрояване, което е засегнало многобройни граждани на ЕС, избрали да се възползват от разпоредбите на Договора за ЕС и упражнили своето право на установяване съгласно член 44 в държава-членка, която не е тяхната страна на произход;

9.  Настоятелно призовава компетентните национални, регионални и местни органи да гарантират справедливо разрешаване на многото текущи дела на граждани на ЕС, чиито къщи не са завършени в резултат от незадоволително планиране и координиране между институциите и строителните дружества;

10.  Изтъква, че ако засегнатите страни не постигнат задоволителен резултат в испанските съдилища, те ще трябва да обжалват пред Европейския съд по правата на човека, като се вземе предвид, че предполагаемите нарушения на основното право на собственост не са част от компетенциите на Съда на ЕО;

11.  Призовава институциите на ЕС да предоставят консултации и помощ, ако бъдат помолени за това от испанските органи, с цел осигуряване на средства за ефективно преодоляване на разрушителното въздействие на масовото жилищно строителство върху живота на гражданите, в рамките на надлежно кратък, но разумен срок;

12.  Призовава Комисията същевременно да гарантира строго съблюдаване на прилагането на законодателството на Общността и на целите, установени в директивите, за които се отнася настоящата резолюция, така че да може да се гарантира тяхното спазване;

13.  Изразява дълбоката си загриженост и тревога по отношение на факта, че правните и съдебните органи в Испания са срещнали трудности при справянето с въздействието на масовото жилищно строителство върху живота на хората, както свидетелстват хилядите писма с изложени случаи, постъпили в Парламента и неговата компетентна комисия по този въпрос;

14.  Счита за тревожен факта, че изглежда сред вносителите на петиции е широкоразпространена липсата на доверие в испанската съдебна система като ефективно средство за получаване на обезщетение и справедливост;

15.  Изразява загриженост поради липсата на правилно транспониране на Директивата относно изпирането на пари(9), което понастоящем е предмет на производство за нарушение на Договора и което е ограничило прозрачността и преследването по съдебен път на незаконното циркулиране на финансов капитал, включително инвестиции в някои едромащабни проекти за застрояване;

16.  Застъпва становището, че лицата, които добросъвестно са закупили собственост в Испания, само за да установят, че сделката е обявена за незаконна, следва да имат правото да получат подходящо обезщетение с помощта на испанските съдилища;

17.  Счита, че ако частни лица, които са закупили собственост в Испания, знаейки, че има вероятност въпросната сделка да е незаконна, могат да бъдат задължени да поемат разходите, свързани с поетия от тях риск, то същото аналогично трябва да важи a fortiori за специалистите в тази област; следователно счита, че строителни предприемачи, сключили договори, за чиято незаконност е трябвало да знаят, следва да нямат право на обезщетение за планове, изоставени поради това, че не отговарят на изискванията на националното и европейското законодателство, като следва да нямат автоматично право да им бъдат възстановени плащания, които вече са направени към общините, когато те са извършени със знанието, че е вероятно сключеният договор да е незаконен;

18.  Счита, въпреки всичко, че липсата на яснота, прецизност и сигурност по отношение на правата на частна собственост, предвидени в съществуващото законодателство, и липсата на каквото и да е правилно и последователно прилагане на законите в областта на околната среда са основната причина за много проблеми, свързани с жилищното строителство, като това, съчетано с известна немарливост в съдебния процес, не само е утежнило проблема, но също е породило всеобща форма на корупция, чиято основна жертва отново е гражданинът на ЕС, а също така е причинило и значителни загуби за испанската държава;

19.  Подкрепя заключенията, до които е достигнал омбудсманът на област Валенсия (Síndica de Greuges), институция, която справедливо се слави със своята защита на основните права на гражданите, в които се посочва, че е възможно правата на собствениците да са били засегнати, без значение дали вследствие на недооценяването им от строителния предприемач, или от това, че понякога тези собственици е трябвало да заплащат прекомерно големи разходи по строителството, определени едностранно от строителния предприемач;

20.  Счита, че е необходимо е да се гарантират достъпът до информация и участието на гражданите в процеса на строителството още от самото му начало, като и че на разположение на гражданите следва да се предоставя информация за околната среда, изложена по ясен, прост и разбираем начин;

21.  Счита, че не е било предоставено определение, с правилно уточнени граници на обхвата му, относно понятието "общ интерес", било то в съществуващото законодателство за застрояването, или от страна на съответните органи, като този термин се използва за одобряване на проекти, които са неустойчиви от екологична гледна точка, а в някои случаи и за заобикаляне на отрицателни оценки и доклади за въздействието върху околната среда, изготвени от съответните съюзи по хидрография;

22.  Отчита и подкрепя усилията на испанските органи да опазят крайбрежната околна среда и при възможност да я възстановят по начин, позволяващ запазването на биоразнообразието и възобновяването на местните растителни и животински видове; в този специфичен контекст ги призовава да преразгледат и при необходимост да преработят Закона за крайбрежната ивица, като неотложен въпрос, за да защитят правата на законните собственици на домове и на хората, които притежават малки парцели земя в крайбрежни зони, които не оказват отрицателно въздействие върху крайбрежната околна среда; подчертава, че такава защита не бива да се предоставя на проекти, които са планирани като спекулативни рискови начинания и не спазват приложимите директиви на ЕС в областта на околната среда; поема ангажимент да разгледа получените на тази тема петиции в контекста на отговорите, предоставени от компетентните испански органи;

23.  Изразява загриженост във връзка с положението с градоустройственото планиране в община Марбея в Андалусия, където десетки хиляди домове, които са построени незаконно, вероятно в нарушение на законодателството на ЕС в областта на опазването на околната среда и общественото участие, политиката в областта на водите и обществените поръчки, предстои да бъдат узаконени с нов общ план за града, което ще доведе до липса на правна сигурност и гаранции за купувачите на домове, собствениците на имоти и гражданите като цяло;

24.  Отдава дължимото и напълно подкрепя дейностите на регионалните омбудсмани ("síndics de greuges") и техните служители, както и на по-усърдните прокурори ("fiscales"), които са положили значителни усилия, за да възстановят прилагането от страна на засегнатите институции на правилните процедури по отношение на тези въпроси;

25.  Също така изразява похвала към вносителите на петиции, техните сдружения и сдруженията на местните общности, включващи десетки хиляди испански и други граждани, които насочиха вниманието на Парламента към тези въпроси и спомогнаха за гарантирането на основните права на своите съседи и на всички други, засегнати от този сложен проблем;

26.  Припомня, че Директивата за оценка на въздействието върху околната среда(10) и Директивата за стратегическа оценка на въздействието върху околната среда(11) налагат задължение за консултация със заинтересованите страни на етап, когато плановете се установяват и изготвят, а не ‐ както толкова често е ставало в случаи, отнесени до вниманието на Парламента ‐ след като плановете са били фактически договорени от местния орган; в същата връзка припомня, че всяка значителна промяна на съществуващи планове също трябва да съблюдава тази процедура и че плановете също така трябва да са текущи и да не са статистически неточни или остарели;

27.  Също така припомня, че Комисията е оправомощена съгласно член 91 от Регламент (ЕО) № 1083/2006(12) да спира плащанията по структурно финансиране, а съгласно член 92 – да спира такова финансиране в полза на съответната държава-членка или регион, както и да предприема коригиращи мерки по отношение на проекти, получаващи финансиране, които впоследствие са определени като не напълно съвместими с правилата, уреждащи прилагането на съответните законодателни актове на ЕС;

28.  Припомня също, че Парламентът, в качеството си на бюджетен орган, също може да реши да постави в резерв финансиране, предназначено за политики на сближаване, ако счете това за необходимо, с цел убеждаване на дадена държава-членка да преустанови извършването на сериозни нарушения на правилата и принципите, които тя е задължена да съблюдава съгласно Договора или в резултат на прилагането на законодателството на ЕС, до момента, в който проблемът бъде разрешен;

29.  Отново повтаря заключенията, изложени в неговите предишни резолюции, като поставя под въпрос методите за назначаване на агенти за недвижими имоти и често прекомерните правомощия, предоставяни на специалисти по планиране и градоустройство и на строителни предприемачи от някои местни органи, за сметка на общините и гражданите, които разполагат с жилища в района;

30.  Отново призовава местните органи да се допитват до гражданите и да ги включват в градоустройствените проекти с цел насърчаване на справедливо, прозрачно и устойчиво градоустройствено развитие, когато това е необходимо, в интерес на местните общности, а не само в интерес на строителните предприемачи, агентите за недвижими имоти и други икономически интереси;

31.  Призовава органите, които отговарят за градоустройственото развитие, да разширят процесите, свързани с провеждане на консултации по отнасящите се до него въпроси, така че да включат в тях собствениците на имоти, с потвърждение за получаване, винаги когато се променя класификацията на техните имоти, както и да предложат на местните органи да издават преки, лични покани по време на процедурите по обжалване на план за регулация или прекласифициране на терени;

32.  Остро осъжда незаконната практика на някои строителни предприемачи да използват уловки за подкопаване на законното право на собственост на гражданите на ЕС чрез намеса в системата за регистрация на земята и кадастралните уведомления и призовава местните органи да установят подходящи законни предпазни мерки срещу тази практика;

33.  Потвърждава, че когато е необходимо изплащането на компенсации за загуба на имот, те следва да бъдат предоставени в подходящ размер и в съответствие със законодателството и съдебната практика на Съда на Европейските общности и на Европейския съд по правата на човека;

34.  Припомня, че Директивата за нелоялните търговски практики(13) задължава всички държави-членки да осигурят подходящи средства за получаване на съдебна и правна защита за потребителите, които са станали жертва на такива практики, и да гарантират въвеждането на подходящи санкции за противодействие на подобни практики;

35.  Отново призовава Комисията да започне информационна кампания, насочена към гражданите на ЕС, които купуват недвижимо имущество в държава-членка, различна от тяхната собствена;

36.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителството и парламента на Кралство Испания, както и на правителствата и парламентите на неговите автономни области, на националния и регионалните омбудсмани на Испания и на вносителите на петиции.

(1) Решение от 23 септември 1998 г.; вж. също така резолюцията на Парламента от 21 юни 2007 г. относно резултатите от проучвателната мисия в областите Андалусия, Валенсия и Мадрид, проведена от името на комисията по петиции (ОВ C 146 E, 12.6.2008 г., стр. 340). (2) Вж. гореспоменатата резолюция от 21 юни 2007 г. и резолюцията от 13 декември 2005 г. относно твърденията за нарушаване на Закона за поземлената собственост в област Валенсия, или "Ley Reguladora de la Actividad Urbanistica" (LRAU – закон за дейностите, свързани със застрояване), и неговото отражение върху европейските граждани (петиции 609/2003, 732/2003, 985/2002, 1112/2002. 107/2004 и други) (ОВ C 286 E, 23.11.2006 г., стр. 225). (3) Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114). (4) Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1). (5) Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (ОВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30). (6) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. относно опазването на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7). (7) Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. относно опазването на дивите птици (ОВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1). (8) Вж. последните доклади, публикувани от испанската централна банка, Greenpeace и Transparency International. (9) Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15); Директива 2006/70/EО на Комисията от 1 август 2006 г. относно установяването на мерки за прилагане на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на определението "видни политически личности" и техническите критерии за процедурите по опростена проверка на клиентите и за изключения поради финансова дейност на случайна или много ограничена база (OВ L 214, 4.8.2006 г., стр. 29). (10) Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40). (11) Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (ОВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30). (12) Регламент (EO) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд (ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 25). (13) Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22).

Резолюция на Европейския парламент от 26 март 2009 г. относно състоянието на трансатлантическите отношения след изборите в САЩ (2008/2199(INI))

P6_TA(2009)0193 A6-0114/2009

Европейският парламент,

-   като взе предвид своите предходни резолюции относно трансатлантическите отношения, по-конкретно двете резолюции от 1 юни 2006 г. относно подобряване на отношенията между ЕС и САЩ в рамките на Споразумението за трансатлантическо партньорство(1) и относно трансатлантическите икономически отношения между ЕС и САЩ(2), както и резолюцията от 25 април 2007 г. относно трансатлантическите отношения(3) и най-скорошната си резолюция от 5 юни 2008 г. относно срещата на върха между ЕС и САЩ(4),

-   като взе предвид Трансатлантическата декларация относно отношенията между ЕС и САЩ от 1990 г. и Новата трансатлантическа програма (НТП) от 1995 г.,

-   като взе предвид резултата от срещата на върха между ЕС и САЩ на 10 юни 2008 г. в Бърдо,

-   като взе предвид заключенията от неформалната среща на Съвета на ЕС по общи въпроси от 8 януари 2009 г. относно приоритетните области за трансатлантическо сътрудничество под чешкото председателство (икономическо и финансово сътрудничество, енергийна сигурност, подготовка за Конференцията на ООН за изменението на климата и засилен диалог по отношение на Близкия Изток, Афганистан и Иран),

-   като взе предвид общите декларации от 64-я Трансатлантически законодателен диалог през май 2008 г. в Любляна и 65-я Трансатлантически законодателен диалог през декември 2008 г. в Маями,

-   като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 11 и 12 декември 2008 г.,

-   като взе предвид декларацията от срещата на върха на Северноатлантическия съвет в Букурещ на 3 април 2008 г.,

-   като взе предвид своите резолюции относно подхода на ЕС спрямо, наред с другото, Средния изток, Афганистан, Иран и Ирак, относно ООН и Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и относно енергийната сигурност,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по външни работи и становищата на Комисията по международна търговия и Комисията по икономически и парични въпроси (A6-0114/2009),

A.   като има предвид, че встъпването в длъжност на новия президент на САЩ открива нова епоха в историята на Съединените щати, беше прието с големи очаквания по света и има потенциал да даде нов тласък на трансатлантическото партньорство;

Б.   като има предвид, че Европейският съюз се превръща във все по-важен участник на световната сцена и че след влизането в сила на Лисабонския договор с неговите инструменти за външна политика ЕС ще може да изпълнява по-силна и по-последователна роля на международната сцена;

В.   като има предвид, че според проучванията повечето европейци подкрепят идеята, че ЕС следва да изпълнява по-значима роля на световната сцена; като има предвид, че повечето европейци и американци считат, че ЕС и САЩ следва да се справят в партньорство с международните заплахи;

Г.   като има предвид, че много европейци очакват от новата администрация на САЩ поведение на сътрудничество в международната област и укрепване на отношенията между ЕС и САЩ на основата на взаимно зачитане и взаимно разбиране на ограниченията и приоритетите на всеки от партньорите;

Д.   като има предвид, че трансатлантическите отношения трябва да останат крайъгълен камък на външните действия на Съюза;

Е.   като има предвид, че трансатлантическото партньорство се основава на споделени ключови ценности като демокрация, права на човека, правова държава и многостранност, както и на общи цели като открити и интегрирани икономики и устойчиво развитие, като има предвид, че тази основа продължава да е солидна въпреки някои различия през последните години;

Ж.   като има предвид, че ЕС и САЩ изпълняват ключови роли в световната политика и икономика, споделят отговорността за насърчаването на мира, зачитането на правата на човека и стабилността, както и за справянето с различни световни опасности и предизвикателства като дълбоката финансова криза, изкореняването на бедността и изпълнението на ЦХР, изменението на климата, енергийната сигурност, тероризма и разпространението на ядрени оръжия;

З.   като има предвид, че във все по- глобалния, сложен и променящ се свят е в интерес на двамата партньори, ЕС и САЩ, заедно да оформят международната среда и да се изправят в съюз срещу общите заплахи и предизвикателства въз основа на международното право и многостранни институции, по-конкретно системата на ООН, и да поканят други партньори, които да сътрудничат в това усилие;

И.   като има предвид, че е необходимо да се привлекат нови партньори в отговорността за световния ред, тъй като, както тогавашният кандидат за президент Barack Obama заяви в Берлин през юли 2008 г., "никоя нация, независимо колко е голяма и силна" не може сама да се справи със световните предизвикателства;

Й.   като има предвид, че с оглед значението на техните отношения и тяхната отговорност за международния ред, както и с оглед промените, които настъпват при двамата партньори и в света, е необходимо партньорството им да се основава на солидна и актуална основа като ново споразумение за партньорство;

К.   като има предвид, че трансатлантическото партньорство и НАТО са абсолютно необходими за колективната сигурност;

Л.   като има предвид, че работата на Трансатлантическия икономически съвет (ТИС) е необходимо да продължи, за да се постигне целта за истински, интегриран трансатлантически пазар; като има предвид, че е необходимо общо ръководство, за да се извърши решителна реформа на международните икономически институции в условията на текущата криза;

М.   като има предвид, че брутният вътрешен продукт (БВП) на ЕС и САЩ представлява повече от половината от световния БВП; като има предвид, че двамата партньори имат най-голямото в света двустранно търговско и инвестиционно партньорство, като според Комисията почти 14 милиона работни места в ЕС и САЩ зависят от трансатлантическите търговски и инвестиционни връзки;

Двустранни институционални въпроси

1.  Поздравява Barack Obama за избирането му за президент на Съединените американски щати; припомня неговия недвусмислен ангажимент за трансатлантическо партньорство, поет в произнесената от него реч в Берлин през юли 2008 г., в която той заяви, че "Америка няма по-добър партньор от Европа" и добави, че сега е моментът двамата партньори да се обединят, за да посрещнат заедно предизвикателствата на 21-и век; отново отправя поканата си към президента Obama да произнесе реч пред пленарния състав на Европейския парламент по време на първото си официално посещение в Европа;

2.  Призовава Съвета, държавите-членки на ЕС и Комисията да повишат съгласуването и последователността на политиката на ЕС спрямо новата администрация на САЩ;

3.  Изразява убеденост, че отношенията между ЕС и САЩ са най-важното стратегическо партньорство за ЕС; счита, че съгласуваните действия на ЕС и САЩ за справяне със световните предизвикателства, при същевременно зачитане на нормите на международното право и укрепване на многостранния подход, са от основно значение за международната общност; настоятелно призовава чешкото председателство на Съвета и Комисията да установят с новата администрация на САЩ обща програма за краткосрочни и дългосрочни цели както по отношение на двустранни въпроси, така и световни и регионални въпроси и конфликти;

4.  Горещо приветства предстоящата среща на върха в Прага на 5 април 2009 г. между президента Obama и държавните и правителствени ръководители на 27-те държави-членки на ЕС, и изразява надежда, че тази среща ще предостави силен стимул за укрепване на трансатлантическите отношения и за създаването на общ дневен ред;

5.  Подчертава, че настоящият импулс следва да се използва и за подобряване и подновяване на уредбата на трансатлантическите отношения; настоява за необходимостта от замяна на действащата НТП от 1995 г. с ново Споразумение за трансатлантическо партньорство, което да осигурява по-стабилна и по-съвременна основа за отношенията;

6.  Счита, че е целесъобразно преговорите за новото споразумение да започнат веднага след влизането в сила на Лисабонския договор, за да могат да приключат преди  г.;

7.  Изразява убеденост, че ТИС, в качеството на компетентен орган за засилване на икономическата интеграция и регулаторното сътрудничество, следва да бъде включен в новото споразумение; приветства факта, че ТИС се консултира от различни заинтересовани страни, в т.ч. представители на бизнеса, и изисква да се предостави сравнима роля на представителите на профсъюзите от двете страни на Атлантическия океан;

8.  Препоръчва два пъти годишно да се провеждат срещи на върха между ЕС и САЩ, за да се осигуряват стратегически насоки и тласък на партньорството, и тези срещи да започнат да упражняват задоволителен надзор върху изпълнението на предварително поставените цели;

9.  Счита, че с новото споразумение следва да се създаде орган за системна консултация и координация на високо равнище в областта на външната политика и политиката за сигурност; препоръчва този орган да се председателства от Върховния представител/заместник-председател на Комисията, от страна на ЕС, и държавния секретар, от страна на САЩ, и да заседава най-малко веднъж на три месеца, без това да възпрепятства осъществяването на неофициални контакти; предлага този механизъм да бъде наречен Трансатлантически политически съвет (ТПС);

10.  Отново потвърждава, че новото споразумение следва да превърне сегашния Трансатлантически законодателен диалог в трансатлантическа асамблея, служеща като форум за парламентарен диалог, определяне на цели и съвместен контрол на прилагането на споразумението, както и за съгласуване на работата на Европейския парламент и Конгреса на САЩ по въпроси от общ интерес, включително тясно сътрудничество между комисии и докладчици от двете страни; счита, че тази асамблея следва да провежда пленарни заседания два пъти годишно и да се състои от равен брой членове на Европейския парламент и членове на двете камари на конгреса на САЩ; счита, че асамблеята би могла да създаде работни групи, които да подготвят пленарните заседания; отново заявява, че в рамките на тази асамблея следва да се създаде реципрочна законодателна система за ранно предупреждение; счита, че следва да се създаде управителен комитет, който да отговаря за повишаване на сътрудничеството между законодателните комисии и докладчиците на Европейския парламент и Конгреса на САЩ относно нормативни актове, които са от значение за по-нататъшната интеграция на трансатлантическия пазар, и по-конкретно работата на ТИС;

11.  Счита, че трансатлантическата асамблея следва да бъде информирана от ТИС и ТПС за тяхната дейност, включително правото да провежда изслушвания на представители на тези съвети, и че асамблеята следва да може да отправя предложения до двата съвета и до срещите на върха между ЕС и САЩ; изисква, освен засилване на ролята на парламентарните представители в рамките на ТИС, двамата съпредседатели на асамблеята да бъдат канени да участват в откриването на заседанията на двата съвета и на срещите на върха между ЕС и САЩ;

12.  Приканва Конгреса на САЩ, в сътрудничество с Европейския парламент, да обмисли възможността за създаване на служба за връзка с Конгреса на САЩ в Брюксел;

13.  Приканва генералния секретар на Европейския парламент спешно да пристъпи към изпълнение на решението на Бюрото от 11 декември 2006 г. относно разполагането във Вашингтон на длъжностно лице като служител за връзка;

14.  Подчертава предимствата на съвместна програма за обмен на персонал и приканва генералния секретар на Европейския парламент да проучи заедно със секретариата на Камарата на представителите и Сената на САЩ възможностите за постигане на съвместен меморандум за обмен на персонал, подобен на меморандума, договорен между Европейския парламент и Секретариата на ООН;

15.  Подчертава, че трансатлантическото партньорство трябва да се подкрепя от дълбоко разбиране от страна на гражданските общества на двамата партньори; настоява на необходимостта от увеличаване на обмена на студенти, представители на академичната общност и други участници в гражданското общество от двете страни, за да се гарантира, че днешните и бъдещите поколения постигат взаимно разбирателство и ще останат ангажирани с това партньорство; счита, че за тази инициатива следва да се предостави подкрепа от бюджета на ЕС за 2010 г. и от бюджетите на съответните институции на САЩ, за да се гарантира нейното ефективно развитие;

16.  Горещо приветства нарастващото присъствие на организациите на американците в Брюксел, и по-специално техния ангажимент към Европейския съюз и неговите институции и засиленото партньорство между ЕС и САЩ; подчертава, че е необходимо европейските организации да проявят подобен ангажимент да работят във Вашингтон, с цел подобряване на имиджа на ЕС и на европейските перспективи по трансатлантически и световни въпроси сред политическата общност на САЩ; съзнава, че европейските институции често не са в състояние да осигурят същите ресурси като техните американски партньори; затова предлага да се осигури финансиране и то да се предоставя приоритетно за организирани от европейски организации проекти, които са насочени към повишаване на информираността и разбирането на европейските проблеми и перспективи в Съединените щати;

17.  Призовава ЕС и САЩ да укрепят своето сътрудничество в областта на културата и да продължат да подкрепят и насърчават взаимните изгоди от културния обмен;

18.  Подчертава важността на по-тясното сътрудничество в космическите програми, по-специално между Европейската космическа агенция (ESA) и НАСА;

Световни предизвикателства

19.  Настоятелно призовава двамата партньори да използват ефективен многостранен подход, като привличат нови партньори в дух на споделена отговорност за световния ред, зачитане на нормите на международното право и общите проблеми; настоява ЕС и САЩ да засилят техните усилия за изпълнение на програмата за реформа на ООН, включително реформата на Съвета за сигурност на ООН и на други многостранни форуми в рамките на световната структура;

20.  Призовава двамата партньори да насърчават зачитането на правата на човека по света като ключов елемент на тяхната политика; подчертава необходимостта от интензивно съгласуване в областта на предохранителната и кризисната дипломация, както и при съгласуваното и ефикасно реагиране в случаи на масови епидемии и хуманитарни кризи; призовава новата администрация на САЩ да ратифицира и да се присъедини към Римския статут на Международния наказателен съд; отново отправя своя призив за премахване на смъртното наказание;

21.  Призовава двамата партньори решително да допринесат за постигането на ЦХР, особено в Африка, където положението не трябва да се застрашава от икономическата криза, и да проучат възможности за съгласувани действия в тези области; призовава двамата партньори да спазват своя ангажимент за изразходване на 0,7% от техния БВП за сътрудничество за развитие;

22.  Призовава двамата партньори съвместно да ръководят многостранните усилия, започнали на конференцията във Вашингтон на 15 ноември 2008 г., за разрешаване на настоящата финансова и икономическа криза и за извършване на реформи на международната финансова система, Световната банка и МВФ, включвайки и нововъзникващите икономически сили, като същевременно оказват отпор на протекционизма и насърчават успешното приключване на кръга от Доха в рамките на СТО;

23.  Приветства силния ангажимент на новия президент на САЩ за справяне с изменението на климата; настоятелно призовава ЕС и САЩ да поемат водеща роля и да постигнат амбициозно споразумение за периода след  г. на конференцията в Копенхаген, която следва да се проведе през 2009 г., като ангажират всички емитиращи газ държави и ги задължат със задължителни за изпълнение средносрочни и дългосрочни цели;

24.  Призовава за по-тясно сътрудничество между ЕС и САЩ в областта на енергетиката; настоятелно призовава ефективното съгласуване на техните подходи спрямо страните производителки и увеличаването на разнообразието на доставки, ресурси и пренос да се считат за приоритет; застъпва се за по-тясно научно и технологично сътрудничество в областта на енергетиката и енергийната ефективност;

25.  Обръща внимание на доклада на Националния разузнавателен съвет (НРС), озаглавен "Световни тенденции до 2025 г.: преобразен свят", и, предвид необходимостта от дългосрочно стратегическо мислене по въпроси в областта на различни политики в рамките на институциите на ЕС, настоятелно призовава чешкото (от януари до юни 2009 г.) и шведското председателство (от юни до декември 2009 г.) да се стремят да установят система за анализ, сходна на използваната от НРС, за да се определят дългосрочните тенденции от гледна точка на ЕС, като се работи в тясно сътрудничество с Европейския институт за изследване на сигурността (ЕИИС); изразява убеденост, че тази стъпка ще улесни диалога по главните стратегически въпроси, които дългосрочно стоят (не се отнася до българския текст) пред трансатлантическото партньорство;

Регионални въпроси

26.  Подчертава, че мирното уреждане на конфликта в Близкия изток е от жизнено важно значение и приветства факта, че това ще бъде един от най-неотложните приоритети на новата администрация на САЩ; призовава администрацията на САЩ да работи в тясна координация с ЕС и да участва в Четворката; приветства бързото назначаване на специален пратеник на САЩ за Близкия изток в лицето на бившия сенатор George Mitchell; подчертава, че двамата партньори следва да се стремят да ускорят преговорите въз основа на пътната карта и постигнатите договорености на конференцията в Анаполис, с цел решение за двете държави; настоятелно призовава двамата партньори да работят в тясно сътрудничество, за да помогнат за превръщането на настоящото неустойчиво прекратяване на огъня в региона на ивицата Газа в трайно прекратяване, като същевременно приобщят регионалните участници и способстват за постигане на целите, определени в Резолюция 1860 на Съвета за сигурност на ООН от 8 януари 2009 г. (S/RES/1860(2009)), като незабавна хуманитарна помощ за населението в Газа и осигуряване предотвратяването на незаконния трафик на оръжия и муниции, и вдигането на блокадата на Газа; призовава трансатлантическите партньори да подкрепят усилията за междупалестинско помирение и посочва, че е важно да се подобрят условията на живот на палестинците на територията на Западния бряг и ивицата Газа, включително възстановяването на ивицата Газа;

27.  Настоятелно призовава ЕС и САЩ да работят заедно за обновяване на стратегиите за насърчаване усилията за укрепване на зачитането на правата на човека и демокрацията в Близкия изток, въз основа на тяхната икономическа и "мека" сила в региона;

28.  Подчертава, че в Афганистан са застрашени ценностите, сигурността и доверието в трансатлантическата общност; настоятелно призовава ЕС, САЩ, НАТО и ООН да представят нова обща стратегическа концепция, която всестранно да обединява компонентите на международния ангажимент, за да се повиши сигурността във всички региони, да се укрепи афганистанските правителствени и местни институции и да се помогне на изграждането на нации и постигането на благоденствие в тясно сътрудничество със съседните държави; счита, че крайната цел трябва да бъде постепенно прехвърляне на отговорността за сигурността и стабилността в ръцете на афганистанските органи; припомня резолюция 1833 (2008) на Съвета за сигурност на ООН от 22 септември 2008 г. (S/RES/1833(2008)), която насърчава всички афганистански страни и групи конструктивно да участват в политически диалог и да избягват прибягването до насилие;

29.  Призовава ЕС и САЩ да разработят обща стратегия за Пакистан, насочена към укрепване на демократичните институции в тази държава, принципа на правовата държава и нейната способност да се бори срещу тероризма, като същевременно се насърчава участието на Пакистан в отговорността за стабилността в региона, включително сигурността по афганистанската граница, и пълен правителствен контрол в граничните провинции и племенни райони на Пакистан; приветства назначаването на Richard Holbrooke за общ специален пратеник за пакистанско-афганистанския регион;

30.  Подчертава, че иранската ядрена програма застрашава системата за неразпространение на ядрени оръжия и стабилността в региона и света; приветства направеното от президента Obama изявление, че ще бъде обмислено осъществяването на преки контакти с иранската страна и подкрепя общо преследваната от двамата партньори цел за намиране на решение чрез преговори с Иран след двойствената стратегия на диалог и санкции, съгласувано с другите членове на Съвета за сигурност и Международната агенция за атомна енергия; счита, че всички евентуално подети инициативи от един от партньорите относно Иран трябва да бъдат тясно съгласувани между тях в дух на доверие и прозрачност; призовава трансатлантическите партньори, колкото е възможно по-скоро, да дефинират общ подход към Иран, без да чакат да се наложи този въпрос да бъде разглеждан по неотложност;

31.  Приветства ратифицирането на споразумението между САЩ и Ирак относно присъствието на американски военни части в Ирак; подчертава готовността на ЕС да продължи да помага за възстановяването на Ирак, като по-конкретно се съсредоточава върху принципа на правовата държава, зачитането на правата на човека, укрепването на държавните институции и подкрепата за икономическото развитие на Ирак и неговата реинтеграция в световната икономика; призовава партньорите да продължат да работят, чрез съгласувани усилия, с иракското правителство и ООН, за да се повиши степента на стабилност и национално помирение и да се способства за единството и независимостта на Ирак;

32.  Настоятелно призовава двете страни тясно да съгласуват политиките си спрямо Русия; като съзнава значението на Русия в качеството й на съседна страна, взаимната й зависимост от ЕС и ролята й на важен участник на регионално и световно равнище, подчертава, че е важно да се изгради конструктивно сътрудничество с Русия относно предизвикателствата, заплахите и възможностите от взаимен интерес, включително въпросите на сигурността, разоръжаването и неразпространението на ядрени оръжия при условия на зачитане на демократичните принципи, стандартите за права на човека и нормите на международното право; в тази връзка подчертава необходимостта от повишаване на взаимното доверие между трансатлантическите партньори и Русия и от засилване на сътрудничеството в рамките на Съвета на НАТО и Русия; призовава двамата трансатлантически партньори тясно да съгласуват подхода си спрямо всяка реформа на европейската структура на сигурност, като съблюдават принципите на ОССЕ и подкрепят последователността на НАТО; счита, че е необходимо развитието на тази структура, която включва и международни споразумения като Договора относно конвенционалните сили в Европа, да бъде предмет на диалог с Русия, както и с други нечленуващи в ЕС държави-членки на ОССЕ;

33.  Приветства неотдавнашните изявления на вицепрезидента на САЩ Joe Biden по време на Европейската конференция по въпросите на сигурността в Мюнхен, в които той посочи, че САЩ ще продължат консултациите със своите партньори в НАТО и с Русия относно ракетната отбранителна система на САЩ, и добави, че новата администрация ще обмисли разходите и ефикасността на системата; отбелязва наличието на известни сигнали от страна на Русия, че би спряла осъществяването на плановете за разполагане на ракети с близък обхват "Искандер" в Калининград;

34.  Призовава ЕС и САЩ да разработят обща стратегия относно шестте източноевропейски страни (Молдова, Украйна, Грузия, Армения, Азербайджан и Беларус), обхванати от Европейската политика за добросъседство, с цел постигане на значителни и дълготрайни резултати в изпълнението на новото Източно партньорство и Черноморското взаимодействие;

35.  Настоятелно призовава двамата партньори да обърнат специално внимание на Латинска Америка, и по-специално на нейните регионални организации, като съгласуват усилията за насърчаване на укрепването на демокрацията, зачитането на правата на човека, доброто управление, борбата срещу бедността, засилване на социалното сближаване, пазарните икономики, прилагането на принципа на правовата държава, включително борбата срещу организираната престъпност и трафика на наркотици, и подкрепяне на регионалната интеграция, както и сътрудничеството във връзка с изменението на климата;

36.  Препоръчва и насърчаването на общ подход спрямо други големи геополитически участници като Китай, Индия или Япония, както и спрямо различните кризи и проблеми в Африка на юг от Сахара;

Отбрана, оръжеен контрол и въпроси на сигурността

37.  Подчертава значението на НАТО като крайъгълен камък на трансатлантическата сигурност; приветства решението на Европейския съвет през декември 2008 г. за укрепване на стратегическото партньорство между ЕС и НАТО и призовава двамата партньори да ускорят създаването на група на високо равнище между ЕС и НАТО с оглед подобряване на сътрудничеството между двете организации; предлага да се проведат дискусии относно стойността на евро-атлантическата стратегия за сигурност, които биха могли да дефинират общи безпокойства и интереси, свързани със сигурността;

38.  Подчертава нарастващото значение на европейската политика за сигурност и отбрана и необходимостта от подобряване на гражданските и военните способности на Европа; приветства признаването от срещата на върха на НАТО през април 2008 г. в Букурещ на стойността, която има повишаването на европейската отбранителна способност за укрепване на трансатлантическата сигурност;

39.  Приканва ЕС и САЩ да възприемат обща стратегия на всички международни форуми, по-конкретно ООН, относно разоръжаването по отношение на оръжията за масово унищожение и конвенционалното въоръжение; настоятелно призовава новата администрация на САЩ отново да се ангажира с Русия в областта на контрола на оръжията и разоръжаването, продължавайки настоящите двустранни споразумения между двете страни; подчертава необходимостта от по-тясно сътрудничество, за да се гарантира напредък в периода до конференцията за преглед на Договора за неразпространение на ядреното оръжие през 2010 г., и приветства ангажимента на новия президент на САЩ за ратифициране на Договора за пълна забрана на ядрените опити;

40.  Подчертава, че е важно да се укрепи трансатлантическото сътрудничество в борбата срещу тероризма на основата на пълно зачитане на нормите на международното право и правата на човека, и на подкрепата на ролята на ООН в борбата срещу тази заплаха; посочва необходимостта от тясно сътрудничество, когато е изложен на опасност животът на заложници;

41.  Приветства решението на президента на САЩ Barack Obama за закриване на затвора в залива Гуантанамо, както и други свързани правителствени постановления относно провеждането на законосъобразни разпити и относно затворите на ЦРУ, и насърчава администрацията на САЩ да закрие всички места за задържане извън Съединените щати, които не отговарят на нормите на международното право, и изрично да се преустанови политиката на извънредно предаване на задържани лица; призовава държавите-членки, в случай на искане от страна на администрацията на САЩ, да оказват сътрудничество при намирането на индивидуални за всеки случай решения на въпроса с приемането на някои затворници от Гуантанамо в ЕС, като се зачита задължението за лоялно сътрудничество, изразяващо се във взаимни консултации във връзка с възможните последици за обществената сигурност в ЕС;

42.  Подчертава значението на бързото влизане в сила на споразуменията между ЕС и САЩ за екстрадиция и правна помощ, и настоятелно призовава държавите-членки, които все още не са ги ратифицирали, да направят това възможно най-скоро; подчертава, че ефективното прилагане на тези споразумения изисква висока степен на взаимно доверие, градящо се на основата на пълно спазване от всички страни по споразуменията на задълженията за зачитане на правата на човека, правото на защита и правото на справедлив процес, както и нормите на националното и международното право;

43.  Подчертава, че обменът на данни и информация е ценен инструмент в международната борба срещу тероризма и трансграничната престъпност, но подчертава, че това трябва да се осъществява в рамките на съответна нормативна уредба, като се гарантира подходяща защита на гражданските свободи, включително правото на личен живот, и следва да се основава на международно споразумение с обвързваща правна сила, съобразно договореното на срещата на върха между ЕС и САЩ през 2008 г.;

44.  Приветства наскоро извършеното разширяване на обхвата на програмата за премахване на визовия режим, в който бяха включени още седем държави-членки на ЕС; въпреки това, настоятелно призовава САЩ да премахне визовия режим за оставащите пет държави-членки и да третира еднакво всички граждани на ЕС на основата на пълна взаимност; изисква Комисията приоритетно да разгледа този въпрос с новата администрация на САЩ;

45.  Счита, че е необходимо и тясно сътрудничество между ЕС и САЩ в областта на правосъдието и вътрешните работи с оглед постепенно изграждане на трансатлантическо пространство на свобода, сигурност и правосъдие;

Икономически и търговски въпроси

46.  Настоятелно призовава партньорите да използват пълния потенциал на ТИС с оглед преодоляване на пречките за икономическа интеграция и постигане на обединен трансатлантически пазар до 2015 г.; изисква Европейската комисия, въз основа на проучването, одобрено и финансирано от Европейския парламент в рамките на неговия бюджет за 2007 г., да изработи подробна пътна карта на съществуващите пречки, които е необходимо да се отстранят с цел постигане на тази поставена като цел дата;

47.  Подчертава, че е важно ТИС да се използва и като рамка за макроикономическо сътрудничество между двамата партньори, и насърчава компетентните парични институции за засилят своето съгласуване;

48.  Приветства напредъка, постигнат през последните месеци в развитието на трансатлантическата икономическа интеграция; счита, по-специално, че подобреното сътрудничество в области като инвестиране, счетоводни стандарти, регулаторни въпроси, безопасността на внесени стоки и прилагането на правата на интелектуална собственост, вече е довело да съществен напредък и трябва да продължи;

49.  В същото време счита, че трансатлантическото икономическо сътрудничество трябва да се характеризира с по-голяма отчетност, прозрачност и предсказуемост; счита, че основните заинтересовани страни трябва в най-кратък срок да постигат съгласие относно графика на заседанията и техния дневен ред, пътните карти и докладите за напредък и впоследствие те следва да бъдат публикувани на интернет страница;

50.  Счита, че съществува голям потенциал за приемане на общи позиции и инициативи от Съединените щати и Европейския съюз на международни форуми, с оглед на множеството общи търговски интереси, например недискриминационен достъп до суровини на световния пазар, прилагането на правата на интелектуална собственост и хармонизиране на патентите в световен мащаб; предлага този потенциал да бъде използван по-добре в интерес на двете страни;

51.  Изразява загриженост относно новия възпрепятстващ търговията закон в САЩ, отбелязва, че същият е изменен с оглед привеждане в съответствие с правилата на СТО и настоява на абсолютната необходимост от взаимни действия в отговор на настоящата криза, а не предприемане на мерки, с които да се ЕС и САЩ взаимно да се изолират;

52.  Призовава за постепенна интеграция на финансовите пазари чрез взаимно признаване, допълнено от известно сближаване на действащите нормативни уредби, както и чрез определяне на някои изключения, когато това е възможно; припомня, че основните принципи за успешна интеграция са свободен достъп до пазари, съответстващи на световните стандарти нормативни разпоредби, еднакво прилагане на тези разпоредби и постоянен диалог с действащите на пазара лица; призовава органите на ЕС и на САЩ да избягват създаването на пречки за вътрешни инвестиции и приемането на законодателство с извънтериториално въздействие без предварителни консултации и споразумения;

53.  Изразява подкрепа за премахване на пречките, които затрудняват инвестициите и трансатлантическите финансови услуги, както и за подобряване интеграцията на пазарите на ЕС и САЩ, така те че по-добре да се съревновават с нововъзникващите пазари, при условие че бъде изработена задоволителна уредба от разумни правила, която да предотврати евентуалното засягане на една от двете страни на Атлантическия океан от криза, възникнала от другата страна;

54.  Подчертава, че интегрирането на пазарите за финансови услуги без едновременното преразглеждане на регулаторната рамка и на нормите за надзор би намалило възможностите за ефективен контрол от страна на органите; затова призовава за приемане на разпоредби, които гарантират конкуренция, обезпечават по-голяма прозрачност и ефективен надзор над продуктите, финансовите институции и пазарите и установяват общи модели за управление на рискове, в съответствие с договореностите от срещата на върха на страните от Г-20 през ноември 2008 г.;

55.  Признава, че надзорните органи на САЩ са постигнали напредък в прилагането на споразуменията Базел ІІ по отношение на големите банки, но критикува оставащите несъответствия, които трябва да се коригират, тъй като представляват допълнителна тежест за американските филиали на европейски банки, които губят конкурентноспособността си, и отбелязва, че съществуват все още някои въпроси (за финансовите холдинги и малките банки), които трябва да се изяснят възможно най-скоро; поради това насърчава Конгреса на САЩ да помисли за по-съгласувана структура за надзор в банковия и в застрахователния сектор, за да се улеснява съгласуването между ЕС и САЩ;

56.  Призовава за по-добро сътрудничество между надзорните органи, за да се наблюдава дейността на трансграничните финансови институции и да се избегнат действия на институции със седалища в страни с непрозрачна юрисдикция и които отказват сътрудничество, и призовава за премахване на "данъчните оазиси";

57.  Призовава органите на ЕС и САЩ да регулират агенциите за кредитен рейтинг съобразно общи принципи и методи, за да възстановят доверието в рейтингите и да обезпечат стабилността им; посочва обаче, че ЕС трябва да разработи собствена регулаторна рамка, защото не би било допустимо екстратериториално прилагане на норми, одобрени от Американската комисия по ценни книжа и фондови борси, към функциониращи на европейския пазар американски агенции;

58.  Съгласен е с Комисията, че е необходимо да се задължат институциите, отпускащи кредити, да задържат известна част от тях, за да бъдат принудени да поемат част от прехвърлените рискове; призовава този въпрос да бъде повдигнат в трансатлантическия диалог, за да се запазят равни условията на международно равнище и да се ограничат системните рискове на световните финансови пазари; счита, че следва да се договори кодекс на поведение на независимите инвестиционни фондове;

59.  Призовава новия Конгрес на САЩ да промени нормативната уредба, която предвижда за проверка на 100% от товарите, влизащи в САЩ, и настоятелно го приканва да работи в тясно сътрудничество с ЕС с цел гарантиране на прилагането на многопластов подход, основаващ се на действителен риск; отбелязва, че сигурната и безопасна търговия е от изключително значение в една все по-тясно интегрирана глобална икономика, но счита, че тази крайна мярка представлява потенциална нова търговска бариера, налага значителни разходи за стопанските субекти и няма да допринесе за сигурността на доставките;

60.  Смята, че ТИС би могъл да организира семинари по въпроса за сто процентната проверка в Брюксел и Вашингтон с цел постигане на по-добро разбирателство между законодателите на ЕС и САЩ и по-бързото достигане до взаимноприемливо решение на този проблем;

61.  Препоръчва на следващото заседание на ТИС да бъде обсъдено дали ще е от полза в ТИС да бъдат включени повече технически теми и дали по-голямо сътрудничество между ЕС и САЩ е от основно значение за постигане на приложима схема за търговия с емисии с предварително фиксиране на определени прагови стойности; препоръчва съществуващите общи международни прагове за енергоемки отрасли да бъдат развити или интегрирани в процеса на ТИС;

o
o   o

62.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки и председателя на Конгреса на Съединените американски щати.

(1) OВ C 298 E, 8.12.2006 г., стр. 226. (2) ОВ C 298 E, 8.12. 2006 г., стр. 235. (3) OВ C 74 E, 20.03.2008 г., стр. 670. (4) Приети текстове, P6_TA(2008)0256.

Препоръка на Европейския парламент от 26 март 2009 г. до Съвета относно укрепване на сигурността и основните свободи в интернет (2008/2160(INI))

P6_TA(2009)0194 A6-0103/2009

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението за препоръка до Съвета, внесено от Stavros Lambrinidis от името на групата PSE, относно укрепване на сигурността и основните свободи в интернет (B6-0302/2008),

–   като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-конкретно техните разпоредби относно защитата на личните данни, свободата на изразяване, зачитането на личния и семейния живот и правото на свобода и сигурност,

–   като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни(1), Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси(2), Директива 2003/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно повторната употреба на информацията в обществения сектор(3), предложението на Комисията от 13 ноември 2007 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на ползвателите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги, Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации и Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество в областта на защита на потребителите (COM(2007)0698), Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи(4), и решението на Съда на Европейските общности от 10 февруари 2009 г. по дело C-301/06 "Ирландия срещу Европейския парламент и Съвета",

–   като взе предвид Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно атаките срещу информационните системи(5), Рамково решение 2001/413/ПВР на Съвета от 28 май 2001 г. относно борбата с измамата и подправянето на платежни средства, различни от парите в брой(6), Рамково решение 2008/919/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. за изменение на Рамково решение 2002/475/ПВР относно борбата срещу тероризма(7), Съобщение на Комисията от 22 май 2007 г. "Към основна политика по отношение на борбата с престъпленията в кибернетичното пространство" (COM(2007)0267), и неотдавнашните инициативи за проследяване на тежки престъпни прояви и тероризъм (като проекта "Check the Web"),

−   като взе предвид дейността в рамките на Съвета на Европа, на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и на Организацията на обединените нации (ООН) по отношение на борбата с престъпността и престъпленията в кибернетичното пространство, както и на защитата на основните права и свободи, включително в интернет(8),

−   като взе предвид последните решения на европейските съдилища и на националните конституционни съдилища по този въпрос, и по-конкретно решението на Германския федерален конституционен съд, което признава отделно право на защита на поверителността и неприкосновеността на информационните технологични системи(9),

–   като взе предвид член 114, параграф 3, и член 94 от своя Правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на Комисията по култура и образование (A6-0103/2009),

A.   като има предвид, че еволюцията на интернет доказва, че той се превръща в необходим инструмент за насърчаване на демократични инициативи, в ново поле за политически дебат (напр. електронни кампании и електронно гласуване), в ключов инструмент на световно равнище за упражняване на свободата на изразяване (напр. блогове) и за развиване на икономическа дейност, както и в механизъм за насърчаване на цифровата грамотност и разпространението на знания (електронно обучение); като има предвид, че интернет също така носи растящ брой възможности, например за хората от всички възрасти да общуват с хора от различни части на света, и по този начин разширява възможностите на хората да се запознават с други култури и така да разбират в по-голяма степен другите хора и култури; като има предвид, че интернет освен това разширява разнообразието на източници на новини за отделните лица, тъй като сега те могат да черпят от потока на новини от различни части на света;

Б.   като има предвид, че правителствата и организациите и институциите, защищаващи обществения интерес, следва да предоставят подходяща регулаторна рамка и подходящи технически средства, за да позволят на гражданите активно и ефикасно да участват в административните процеси чрез приложения в сферата на електронното управление;

В.   като има предвид, че интернет осмисля напълно определението за свобода на изразяване, заложено в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално посредством своя аспект на независимост от границите;

Г.   като има предвид, че прозрачността, зачитането на правото на личен живот и климата на доверие между участниците в интернет следва да се считат за необходими елементи с оглед на изграждането на устойчива визия за сигурност за интернет;

Д.   като има предвид, че в интернет свободата на изразяване и личният живот могат да бъдат едновременно по-добре развити и по-изложени на външна намеса и ограничения, както от частни, така и от публични участници;

Е.   като има предвид, че чрез свободата, която предоставя, интернет се използва също така за платформа за призиви към насилие, като умишленото подбуждане към терористични атаки, както и за уебсайтове, които могат конкретно да подтикнат към престъпни действия, основани на омраза, и като има предвид, че заплахата от престъпления в кибернетичното пространство като цяло се е увеличила в световен мащаб и застрашава отделните лица (включително децата) и мрежите;

Ж.   като има предвид, че на тези престъпления трябва да се противодейства ефективно и решително, без да се променя по начало свободният и отворен характер на интернет;

З.   като има предвид, че в едно демократично общество именно гражданите имат правото ежедневно да наблюдават и преценяват действията и убежденията на своите правителства и на частните компании, които им предоставят услуги; като има предвид, че технологично напредналите техники за наблюдение, понякога съчетани с отсъствие на адекватни законови гаранции относно ограниченията за тяхното прилагане, са все по-голяма заплаха за този принцип;

И.   като има предвид, че отделните лица имат право да изразяват мнение свободно по интернет (напр. създадено от потребителя съдържание, блогове и социални мрежи) и че интернет търсачките и доставчиците на услуги са улеснили значително отделните лица при намиране на информация, например за други лица; като има предвид, че въпреки това има ситуации, в които отделни лица искат да заличат информация, съхранявана в подобни бази данни; като има предвид, че следователно компаниите трябва да са в състояние да гарантират, че отделни лица могат да осигурят заличаването на свързани с личността данни от базите данни;

Й.   като има предвид, че технологичните постижения позволяват във все по-голяма степен тайно и на практика неосезаемо за отделния човек наблюдение на дейността на гражданите в интернет; като има предвид, че самото съществуване на технологии за наблюдение не трябва автоматично да оправдава тяхната употреба, но като има предвид, че висшият интерес за защита на основните права на гражданите следва да определя ограниченията и точните обстоятелства, при които тези технологии могат да се използват от публични органи или от компании; като има предвид, че борбата с престъпността в интернет и заплахите за отвореното демократично общество, която се създава от някои лица и организации, когато те използват интернет за нарушаване на правата на гражданите, не трябва да означава, че държавите-членки придобиват правото да прихващат и наблюдават целия трафик на данни по интернет, който се извършва на тяхната територия, независимо дали става дума за техните собствени граждани или за трафик на данни от чужбина; като има предвид, че борбата с престъпността трябва да бъде пропорционална на естеството на престъплението;

К.   като има предвид, че кражбата на идентичност и измамите са растящ проблем, който органите, отделните граждани и компаниите тепърва почват да отчитат и който дава сериозен повод за тревога относно сигурността във връзка с по-интензивната употреба на интернет за широк кръг цели, включително търговия и обмен на поверителна информация;

Л.   като има предвид, че не бива да се забравя, че когато става дума за права като свободата на изразяване или зачитането на правото на личен живот, публичните органи могат да ограничават упражняването на тези права, ако това ограничаване е законосъобразно, необходимо, съразмерно и подходящо в едно демократично общество;

М.   като има предвид, че в интернет съществува значително неравенство във силата и информацията между корпоративните и правителствени организации от една страна и индивидуалните потребители от друга; като има предвид, че следователно трябва да се започне дебат относно необходимите ограничения на "съгласието" както по отношение на това, какво могат компаниите и правителствата да поискат един потребител да разкрие, така и на това, до каква степен следва да се изисква от отделните лица да отстъпват от своя личен живот и от други основни права, за да получат определени интернет услуги или други привилегии;

Н.   като има предвид, че поради своя глобален, отворен и открит за участие от страна на всички характер интернет има свобода по принцип, но това не изключва необходимостта от размисъл (на национално и международно равнище, в обществен и частен контекст) върху това как основните свободи на интернет потребителите, а също и тяхната сигурност, се зачитат и защитават;

О.   като има предвид, че съвкупността от основни права, засегнати в света на интернет, включва следните права, но не се изчерпва с тях: зачитане на личния живот (включително правото на постоянно заличаване на личен цифров отпечатък), защита на данните, свобода на изразяването, на словото и на сдружаването, свобода на пресата, на политическо изразяване и участие, недискриминация и образование; като има предвид, че съдържанието на подобни права, включително тяхното приложно поле и техният обхват, равнището на защита, предоставяно от тези права, и забраните за злоупотреба с такива права следва да се ръководят от правилата относно защитата на правата на човека и основните права, гарантирани от конституциите на държавите-членки, международните договори по правата на човека, включително Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, общите принципи на общностното право и Хартата на основните права на Европейския съюз и/или от други приложими правила на националното, международното и общностното право, в съответните им приложни полета;

П.   като има предвид, че всички, които участват и са активни в интернет следва да поемат своите съответни отговорности и да се ангажират с участие във форуми, където се обсъждат наболели и важни въпроси във връзка с дейността по интернет, за да търсят и насърчават общи решения;

Р.   като има предвид, че електронната неграмотност ще бъде новият вид неграмотност на ХХІ век; като има предвид, че поради това осигуряването на достъп до интернет на всички граждани е равностойно на осигуряването на достъп до образование на всички граждани, и като има предвид, че този достъп не следва да бъде отказван като наказателна мярка от страна на правителства или частни компании; като има предвид, че следва да не се злоупотребява с подобен достъп за извършване на незаконни дейности; като има предвид, че е важно да се разрешават възникващи въпроси като неутралност на мрежата, оперативна съвместимост, глобална достижимост на всички интернет точки и използване на отворени формати и стандарти;

С.   като има предвид, че международният, мултикултурен и особено многоезичен характер на интернет все още не се поддържа изцяло от техническата инфраструктура и протоколите на световната мрежа (World Wide Web);

Т.   като има предвид, че в текущия процес за "Декларация за правата в интернет" е важно да се вземат предвид всички приложими изследвания и инициативи в областта, включително неотдавнашните проучвания на ЕС по въпроса(10);

У.   като има предвид, че икономическата дейност е важна за по-нататъшното динамично развитие на интернет, а същевременно запазването на икономическата му ефективност следва да се гарантира чрез лоялна конкуренция и защита на правата на интелектуална собственост, както е необходимо, съразмерно и подходящо;

Ф.   като има предвид, че трябва да се запази подходящ баланс между повторната употреба на информацията в публичния сектор, която открива безпрецедентни възможности за творчески и културни експерименти и обмен, и защитата на правата на интелектуална собственост;

Х.   като има предвид, че в целия свят компании в сектора на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) се изправят пред растящ натиск от правителствата да спазват националните закони и политики по начини, които могат да са в конфликт с международно признатите права на човека на свобода на изразяването и на личен живот; като има предвид, че са предприети стъпки в положителна посока, между които и дейността на група от множество заинтересовани страни, включваща компании, организации на гражданското общество (включително групи за права на човека и свобода на пресата), инвеститори и университетски деятели, които са създали подход на сътрудничество с цел да защищават и насърчават свободата на изразяване и на личния живот в сектора на ИКТ и са формирали Глобалната мрежова инициатива (Global Network Initiative, GNI)(11);

Ц.   като има предвид, че стриктните правила за защита на данните са основна грижа за ЕС и неговите граждани и съображение 2 от Директива 95/46/EО относно защитата на данните ясно посочва, че технологиите (т.е. системите за обработка на данни) са "създадени с цел да служат на хората" и трябва да зачитат "техните основни права и свободи и по-конкретно правото на личен живот, и да допринасят за икономическия и социален прогрес, развитието на търговията и благосъстоянието на хората";

1.  Отправя към Съвета следните препоръки:

o
o   o

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета и, за сведение, на Комисията.

(1) ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31. (2) ОВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 60. (3) ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 90. (4) ОВ L 105, 13.4.2006 г., стр. 54. (5) ОВ L 69, 16.3.2005 г., стр. 67. (6) ОВ L 149, 2.6.2001 г., стр. 1. (7) ОВ L 330, 9.12.2008 г., стр. 21. (8) Напр.: Конвенция на Съвета на Европа за престъпленията в кибернетичното пространство от 23 ноември 2001 г.; Конвенция на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни от 28 януари 1981 г. (9) BVerfG, 1 BvR 370/07, 27.2.2008 г. (10) 1 Виж също така http://www.europarl.europa.eu/activities/committees/studiesCom/searchPerform.do Едно неотдавнашно изследване на тема "Укрепването на сигурността и основните свободи в Интернет – политика на ЕС за борба с киберпрестъпността" предлага наред с други идеи и приемане на необвързваща Декларация за правата в Интернет. (11) ttp://www.globalnetworkinitiative.org/index.php. (12) В документа "Интернет – важен ресурс за всички" на Съвета на Европа от 17 септември 2008 г. също така се подчертава, че осигуряването и насърчаването на равенството и участието по отношение на Интернет е важна стъпка за напредъка на равенството и участието в обществото като цяло.

Резолюция на Европейския парламент от 26 март 2009 г.относно стратегия на Европейския съюз за подобряване на разглобяването на кораби за скрап

P6_TA(2009)0195 B6-0161/2009

Европейският парламент,

-   като взе предвид Зелената книга на Комисията от 22 май 2007 г. за подобряване на разглобяването на кораби за скрап (COM(2007)0269),

-   като взе предвид своята резолюция от 21 май 2008 г. относно Зелената книга за подобряване на разглобяването на кораби за скрап(1),

-   като взе предвид съобщението на Комисията от 19 ноември 2008 г. относно стратегия на Европейския съюз за подобряване на разглобяването на кораби за скрап (COM(2008)0767),

-   като взе предвид членове 2 и 6 от Договора за ЕО, съгласно които изискванията за опазване на околната среда трябва да бъдат включени в различните сектори на политиката на Общността с оглед насърчаване на устойчиво от екологична гледна точка развитие на стопанските дейности,

-   като взе предвид член 175 от Договора за ЕО,

-   като взе предвид Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане (Базелска конвенция), приета на 22 март 1989 г.от Организацията на обединените нации като рамка за контрол на международните транспорти на опасни отпадъци,

-   като взе предвид Регламент (ЕО) 1013/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превоза на отпадъци(2) ("Регламент относно превозите на отпадъци"),

-   като взе предвид дипломатическа конференция, която ще бъде проведена през май 2009 г. от Международната морска организация (ИМО), относно Конвенцията за безопасно и съобразено с околната среда рециклиране на кораби (Конвенция за рециклиране на кораби),

-   като взе предвид член 108, параграф 5 от своя правилник,

A.   като има предвид, че съществува сериозна загриженост, че без спешни регулаторни действия на равнище Европейски съюз условията, в които се извършва разглобяването на кораби за скрап в Южна Азия, които са едновременно пагубни за околната среда и унизителни за хората, ще се влошат още повече;

Б.   като има предвид, че Базелската конвенция (след одобрението от Европейския съвет) признава, че даден кораб може да се превърне в отпадъци; като има предвид обаче, че в същото време той може да бъде определен и като кораб съгласно други международни правила, в съответствие с които множество от корабособствениците в момента не информират властите за намерението си да превърнат плавателните си съдове в отпадъци; като има предвид, че поради това корабособствениците следва да допринесат за гарантирането на достъпността на информацията относно намерението им да приведат свои кораби в категорията на отпадъците, както и относно наличието на опасни вещества на борда на тези кораби;

В.   като има предвид, че системното незачитане на Регламента относно превозите на отпадъци продължава, и като има предвид, че се признава, че отговорностите и ролята на държавите на удобния флаг са основна пречка за борбата срещу незаконния износ на токсични отпадъци;

Г.   като има предвид, че броят кораби, които се извеждат от експлоатация поради повсеместното изтегляне от употреба на еднокорпусните петролни танкери, и оставащият брой стари плавателни съдове, които в момента се изтеглят от пазара частично поради рецесията, ще доведат до неконтролирано разширение на съоръженията в Южна Азия, които не отговарят на стандартите, и това ще се разпространи още повече към държави от Африканския регион, ако не бъдат предприети незабавни и конкретни действия от страна на ЕС;

Д.   като има предвид, че разрушаването на кораби посредством така наречения "брегови" метод, при който корабите се извеждат на заливната брегова ивица, е всеобщо осъдено като неспособно да осигури безопасността на работниците, нито подходяща защита на морската среда от произхождащи от корабите замърсители;

1.  Посочва, че горепосочената резолюция на Парламента и изразените в нея становища продължават да са валидни и днес и подчертава, че тези становища следва да бъдат отразени във възможно най-голяма степен в Конвенцията за рециклиране на кораби, която предстои да бъде приета през май 2009 г.;

2.  Обръща внимание на факта, че е необходимо рециклирането на кораби да бъде разглеждано като неразделна част от жизнения им цикъл и следователно свързаните с това изисквания за рециклиране да бъдат взети предвид още на етапа на проектиране на строежа и оборудването на кораба;

3.  Посочва, че излезлите от употреба кораби следва да бъдат разглеждани като опасни отпадъци поради многото опасни вещества, които се съдържат в тях, и следователно следва да попадат в обхвата на Базелската конвенция;

4.  Приветства стратегията на Европейския съюз за подобряване на разглобяването на кораби за скрап; въпреки това подчертава, че Комисията трябва бързо да приключи етапа на проучванията за осъществимост и да премине към действия, с които да се гарантира ефективното прилагане на Регламента относно превозите на отпадъци; призовава в тази връзка за по-строги проверки и контрол от страна на пристанищните органи и приканва Комисията да представи насоки в това отношение;

5.  Подчертава, че няма време за губене и призовава за конкретни регулаторни действия на равнище ЕС, които да надхвърлят недостатъчните, за съжаление, мерки на ИМО;

6.  Призовава за изрична забрана на разрушаването на излезли от употреба кораби посредством "бреговия" метод и счита, че техническата помощ за държавите от Южна Азия в рамките на ЕС следва да цели постепенното прекратяване на използването на този напълно неустойчив и в значителна степен погрешен метод за разрушаване;

7.  Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да договорят условия за влизане в сила, които ще осигурят Конвенцията за рециклиране на кораби да може действително много бързо да се приложи на практика;

8.  Призовава държавите-членки да подпишат Конвенцията за рециклиране на кораби и да я ратифицират възможно най-скоро след постигането на споразумение на равнище ИМО;

9.  Призовава Комисията, държавите-членки и собствениците на кораби да приложат незабавно основните елементи на Конвенцията за рециклиране на кораби, с цел да се осигури действително безопасно и съобразено с околната среда третиране на корабите, които ще бъдат изпратени за разглобяване през следващите месеци и години;

10.  Подчертава, че Конвенцията за рециклиране на кораби, след като бъде приета в Хонконг през май 2009 г., ще трябва да бъде оценена по отношение на едно равнище на контрол, еквивалентно на това на Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане, която е интегрирана в Европейския регламент за превоза на отпадъци;

11.  Подкрепя предложенията на Комисията за мерки с цел създаване на независима система за сертификация и одит на съоръженията за разглобяване на кораби; счита, че такива мерки са спешно необходими и подчертава, че финансирането от Общността на корабоплавателната промишленост следва да зависи от използването от страна на бенефициера на подобни сертифицирани съоръжения; приветства в това отношение стандартите, разработени от Европейската агенция за морска безопасност (ЕАМБ), като крачка в правилната посока, но очаква в близко бъдеще да бъдат направени още подобрения;

12.  Призовава Комисията да предложи конкретни мерки, като схеми за етикетиране за безопасни и чисти съоръжения за рециклиране, да насърчава трансфера на ноу-хау и технологии с цел да се помогне площадките за разглобяване в Южна Азия да съответстват на международните стандарти за безопасност и опазване на околната среда, и по-конкретно със стандартите, които ще бъдат установени от Конвенцията за рециклиране на кораби; изразява убеждението, че тази цел следва също така да бъде взета под внимание в по-общия план на политиката на Европейския съюз за предоставяне на помощ за развитие на държавите, участващи в разглобяването на кораби;

13.  Настойчиво насърчава диалога между ЕС и правителствата на държавите от Южна Азия, участващи в разглобяването на кораби, по въпроса за условията на труд в депата за разглобяване на кораби, включително по въпроса за детския труд;

14.  Призовава за механизъм за финансиране, който да се основава на задължителни вноски от страна на корабоплавателната промишленост и да бъде в съответствие с принципа за отговорността на производителя;

15.  Призовава Комисията изрично да установи, че отговорност носи държавата, под чиято юрисдикцията са собствениците на отпадъците;

16.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, на правителствата на Турция, Бангладеш, Китай, Пакистан и Индия, а така също и на ИМО.

(1) Приети текстове, P6_TA(2008)0222. (2) ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1.