(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2008)0636),

–   като взе предвид член 251, параграф 2, и член 141, параграф 3 от Договора за ЕО, съгласно които Комисията внесе предложението в Парламента (C6-0341/2008),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по правата на жените и равенството между половете и становищата на Комисията по заетостта и социалните въпроси и Комисията по правни въпроси (A6-0258/2009),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в това предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 141, параграф 3 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията║,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора(3),

като имат предвид, че:

(1)  Директива 86/613/ЕИО на Съвета от 11 декември 1986 г. за прилагане принципа на равното третиране на мъжете и жените, извършващи дейности в качеството на самостоятелно заети лица, включително и в сектора на земеделието, както и за закрила на самостоятелно заетите жени по време на бременност и майчинство(4), гарантира прилагането в държавите-членки на принципа за равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица или съдействат за изпълнението на такива дейности. Директива 86/613/ЕИО не беше много ефективна по отношение на самостоятелно заетите лица и помагащите им съпрузи и нейният обхват следва да бъде преразгледан, тъй като случаи на основана на пола дискриминация и на тормоз се наблюдават и в области, които са извън сферата на наемния труд. От съображения за яснота Директива 86/613/EИО следва да бъде заменена с настоящата директива.

(2)  В своето Съобщение от 1 март 2006 г., озаглавено "Пътната карта за равенство между жените и мъжете 2006 г. - 2010 г.(5), Комисията оповести, че за да подобри управлението на политиките за равенство между половете, ║ ще преразгледа съществуващото общностно законодателство за равенство между половете, което не е включено в програмата за законодателна преработка от 2005 г., с цел то да бъде актуализирано, модернизирано и преработено, където е необходимо. Директива 86/613/ЕИО не беше включена в тази дейност по преработка.

(3)  В заключенията на Съвета от 5 и 6 декември 2007 г. "Равностойна роля на жените и мъжете по отношение на заетостта, растежа и социалното сближаване"(6), Съветът призова Комисията да прецени необходимостта от изменение, ако се налага, на Директива 86/613/ЕИО, за да може на самостоятелно заетите лица и помагащите съпрузи да бъде гарантирано упражняването на правата им във връзка с майчинството или бащинството.

(4)  Европейският парламент последователно е приканвал Комисията да преразгледа Директива 86/613/ЕИО, по-специално, за да се постигне по-добра закрила на самостоятелно заетите жени по време на бременност и майчинство и да се подобри положението на помагащите съпрузи в селското стопанство, занаятчийството, търговията, малките и средните предприятия и свободните професии.

(5)  В своята резолюция от 21 февруари 1997 г. относно положението на помагащите съпрузи на самостоятелно заети лица(7), Европейският парламент предложи задължителното регистриране на помагащите съпрузи, за да не бъдат повече "невидими работници" и задължението за държавите-членки да разрешат на помагащите съпрузи да членуват в застрахователните схеми на самостоятелно заетите лица за болест, инвалидност и старост.

(6)  В съобщението, озаглавено "Обновена социална програма: възможности, достъп и солидарност в Европа на 21 век"(8), Комисията потвърждава необходимостта от предприемане на действие по отношение на неравнопоставеността между половете в областта на предприемачеството, както и от подобряване на съвместяването на личния и професионалния живот.

(7)  Вече съществуват редица действащи правни инструменти за прилагането на принципа на равно третиране, които обхващат дейностите на самостоятелно заетите лица, и по-специално Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 г. относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване(9) и Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена)(10). Поради това настоящата директива следва да не се прилага в областите, които вече са обхванати от другите директиви.

(8)  Настоящата директива следва да се прилага за самостоятелно заетите лица и помагащите съпрузи, тъй като както едните, така и другите участват в осъществяването на стопанските дейности.

(9)  На помагащите съпрузи следва да се даде ясно определен професионален статус, както и да се установят техните права.

(10)  Настоящата директива не следва да ║ се прилага за въпроси, уредени от други директиви за прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените, а именно Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги(11). По-специално, член 5 от Директива 2004/113/ЕО продължава да се прилага ║по отношение на осигурителните договори и свързаните с тях финансови услуги.

(11)  За да бъде предотвратена дискриминацията, основана на пола, настоящата директива следва да се прилага както за пряката, така и за непряката дискриминация. Тормозът и сексуалният тормоз следва да се считат за дискриминация и поради тази причина следва да бъдат забранени.

(12)  Съгласно член 141, параграф 4 от Договора държавите-членки може да запазят или да приемат мерки, предвиждащи специфични придобивки за улесняване на упражняването на професионална дейност от недостатъчно представения пол или да предотвратят или да компенсират неизгоди в професионалната кариера. По принцип тези мерки, като положителни действия за постигане на практическо равенство, не следва да бъдат възприемани като нарушение на правния принцип за равно третиране на мъжете и жените ║.

(13)  При самостоятелната заетост прилагането на принципа на равно третиране означава недопускане на дискриминация във връзка със създаването, управлението, оборудването или разширяването на предприятие или всякаква друга форма на самостоятелна заетост.

(14)  Необходимо е да се гарантира, че няма дискриминация, основана на брачното или семейното положение че по отношение на условията за създаване на дружество между съпрузи или между партньори на семейни начала, когато те са законни по силата на националното законодателство. За целите на настоящата директива термините "семейно положение" и "семейно предприятие" следва да се тълкуват, като се взема под внимание признаването на партньорствата на семейни начала съгласно решенията на Съда на Европейските общности.

(15)  Предвид приноса им за семейния бизнес, помагащите съпрузи ▌ следва да разполагат с възможността да ползват равнище на закрила най-малко равно на онова, от което се ползват самостоятелно заетите лица, при същите условия като приложимите за самостоятелно заетите лица ▌. От държавите-членки следва да бъде изискано да предприемат необходимите мерки, за да бъде възможен посочения избор. При всички положения, равнището на закрила на ▌ помагащите съпрузи може да съответства на степента на тяхното участие в дейностите на самостоятелно заетото лице в семейния бизнес.

(16)  Икономическата и физическата уязвимост на бременните самостоятелно заети жени и подпомагащи съпрузи изисква необходимостта да им бъдат предоставени права за ползване на отпуск по майчинство, от който една част следва да се счита за задължителна. Държавите-членки продължават да бъдат компетентни за определяне на размера на вноските, както и на всички разпоредби по отношение на обезщетенията и плащанията, при условие че са спазени минималните предписания на настоящата директива. За да се вземе под внимание особеното положение, в което се намират самостоятелно заетите жени и подпомагащите съпрузи, следва да им бъде предоставена възможността да направят окончателния избор за това дали да се възползват, или не, от отпуск по майчинство.

(17)  За да се отрази спецификата на самостоятелната заетост, самостоятелно заетите жени и подпомагащите съпрузи следва да разполагат, в рамките на възможното, освен с финансово обезщетение, и с достъп до услуги по заместване за периода, през който ползват отпуск по майчинство.

(18)  Повишаването на ефикасността на системите за социална закрила, по-специално чрез подобряване на стимулирането, по-добро администриране и оценяване и чрез определяне на приоритети в програмите за разходи, стана особено важно за осигуряването на дългосрочната финансова стабилност на европейските модели за социална сигурност. ▌

(19)  Лица, които са били обект на дискриминация, основана на пола, следва да разполагат с адекватни средства за правна защита. С цел да се предостави по-ефективна защита, сдружения, организации и други правни образувания, също трябва да имат правото да участват в процесуални действия, както е определено от държавите-членки, както от името на жертвата, така и в нейна подкрепа, без да се накърняват националните процесуални правила за представителство и защита пред съдилищата.

(20)  Защитата на самостоятелно заетите лица и на помагащите съпрузи от дискриминацията, основана на пола, следва да бъде подкрепена във всяка държава-членка от един или няколко органа с нужната компетенция за анализиране на тези проблеми, за проучване на възможните решения и за осигуряване на конкретна помощ на жертвите. ▌

(21)  Тъй като целите на действието, което следва да се предприеме във всички държави-членки, по-специално осигуряването във всички държави-членки на висока степен на защита от дискриминация, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и съответно могат да бъдат постигнати по-успешно на ниво Общност, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Предмет и приложно поле

1.  Настоящата директива определя рамка за прилагането в държавите-членки на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейност в качеството на самостоятелно заети лица или допринасят за извършването на подобна дейност, по отношение на аспектите, които не са покрити от Директиви 2006/54/ЕО и 79/7/ЕИО.

2.  Настоящата директива обхваща самостоятелно заетите лица и помагащите съпрузи.

3.  Прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги продължава да се обхваща от Директива 2004/113/ЕО.

Член 2

Определения

Член 3

Семейни предприятия

Държавите-членки следят за липсата на дискриминация въз основа на брачно или семейно положение по отношение на условията за учредяване на дружество между съпрузи или между партньори, съжителстващи на семейни начала, когато те са признати от национално законодателство. За "семейни предприятия" се считат всички предприятия, които са учредени съвместно от съпрузи или партньори, съжителстващи на семейни начала, когато последните са признати от национално законодателство. Признаването на партньорства на семейни начала се основава на съответните решения на Съда на Европейските общности.

Член 4

Принцип на равното третиране

1.  Принципът на равното третиране означава, че не се допуска каквато и да е дискриминация, основана на пола, пряко или косвено, по-специално чрез позоваване на брачното или семейното положение, по-специално по отношение на създаването, управлението, оборудването и разширяването на предприятие или на започването или разширяването на каквато и да е друга форма на дейност, която се извършва в качеството на самостоятелно заето лице.

2.  Тормозът и сексуалният тормоз се смятат за дискриминация, основана на пола, и поради това са забранени. Отхвърлянето или понасянето от едно лице на такова поведение не могат да се използват като основание при вземането на решение, което засяга това лице.

3.  Нареждане да се дискриминират лица въз основа на пола се счита за дискриминация.

Член 5

Мерки за насърчаване

С оглед да се осигури пълно равенство между мъжете и жените на практика, принципът на равното третиране не е пречка държава-членка да запази или да приеме специфични мерки, които имат за цел да предотвратят или да компенсират неизгода, свързана с пола, като например имат за цел да насърчат предприемаческата дейност на жените.

Член 6

Създаване на дружество

Без да се засягат специфичните условия за достъп до определени дейности, които еднакво се прилагат и към двата пола, държавите-членки предприемат необходимите мерки за гарантиране на това, условията за създаване на дружество между съпрузи или между партньори, съжителстващи на семейни начала, когато са признати от националното законодателство, да не са с по-ограничителен характер от условията за създаване на дружество с други лица.

Член 7

Социална закрила на помагащи съпрузи и на помагащите партньори, съжителстващи на семейни начала

Държавите-членки предприемат необходимите мерки да гарантират, че помагащите съпрузи и помагащите партньори, съжителстващи на семейни начала, се ползват поне от същото ниво на закрила като самостоятелно заетите лица и при същите условия като самостоятелно заетите лица. Ако това разширяване на обхвата на придобивките не се изисква от законодателството на дадена държава-членка, то се предоставя при поискване от страна на помагащ съпруг или партньор, съжителстващ на семейни начала.

Тези мерки гарантират независимото членуване на помагащите съпрузи в системите за социална сигурност, които са предназначени за самостоятелно заетите лица и покриват болест, инвалидност и старост, при условие че внасят същите вноски като самостоятелно заетите лица, дори ако за тази цел трябва да се предвиди възможността вноските им да се изчисляват на базата на фиксирана ставка.

Вноските за социално осигуряване на помагащите съпрузи следва да могат да се приспадат от данъците като оперативни разходи, също както и реалното възнаграждение, което те получават, при две условия: услугите им са надлежно заплатени и да се отнася за обичайно възнаграждение за такива услуги.

Член 8

Отпуск по майчинство

1.  Държавите-членки предприемат необходимите мерки да гарантират, че самостоятелно заетите жени и помагащите съпруги могат ▌ да имат право на същия период на отпуск по майчинство, който е съобразен с техните потребности. Продължителността на този отпуск следва да бъде по техен избор, при условие че като цяло той не превишава предвиденото в Директива 92/85/ЕИО на Съвета(12).

2.  За да осигурят, че лицата, посочени в параграф 1, могат да упражняват правата си, които са им признати по настоящия член, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че тези лица получават адекватно обезщетение по време на отпуска си по майчинство.

3.  Обезщетението, посочено в параграф 2, се счита за достатъчно, ако гарантира доход, най-малкото равностоен на онзи, който съответното лице би получавало в случай на прекъсване на работа по здравословни причини или, ако не е приложимо, всякакво равностойно обезщетение, определено от националното законодателство, до евентуалния максимален размер, определен от националното законодателство, максимален размер, който не може да поражда каквато и да било дискриминация.

4.  Държавите-членки предприемат необходимите мерки да гарантират, че самостоятелно заетите жени и помагащите съпруги имат достъп ▌ до услуги, които осигуряват временно заместване или до всякакви съществуващи национални социални услуги, в допълнение към обезщетението, посочено в параграф 2.

Член 9

Признаване на труда на помагащите съпрузи

Държавите-членки поемат задължението да проучат при какви условия може да се насърчава признаването на труда на помагащите съпрузи и, в резултат на това проучване, да обмислят и всички подходящи инициативи за насърчаване на това признаване.

Член 10

Защита на правата

1.  Държавите-членки гарантират, че ефикасни юридически или административни процедури, включително, когато те считат за подходящо, и помирителни процедури, за привеждането в изпълнение на задълженията по настоящата директива, са достъпни за всички лица, които считат, че са претърпели загуби или вреди вследствие на неприлагането спрямо тях на принципа за равно третиране, дори и след прекратяване на отношенията, относно които се твърди, че са имали дискриминационен характер.

2.  Държавите-членки гарантират, че сдруженията, организациите и другите правни субекти, които съгласно критериите, определени от съответното национално законодателство, имат законен интерес да осигуряват спазването на разпоредбите на настоящата директива, могат от името или в подкрепа на жалбоподателя, или с негово/нейно съгласие да образуват всякакво съдебно или административно производство, предвидено за спазване на задълженията, произтичащи от настоящата директива.

3.  Параграфи 1 и 2 се прилагат съобразно националните разпоредби относно сроковете за подаване на жалби, свързани с принципа за равно третиране.

Член 11

Компенсация или обезщетение

Държавите-членки въвеждат в съответните си национални правни системи мерките, необходими да гарантират действителна и ефективна компенсация или обезщетение съгласно определения от държавите-членки ред по отношение на загуба или щета, понесена от дадено лице вследствие на дискриминация по смисъла на настоящата директива, като такива компенсации или обезщетения са възпиращи и пропорционални на претърпяната загуба или щета. Такива компенсации или обезщетения не се ограничават от предварително определен максимален размер.

Член 12

Орган за равно третиране

1.  Държавите-членки определят орган ▌за насърчаване, анализ, мониторинг и подпомагане на равното третиране без дискриминация, основана на пола, на всички лица и създават необходимата уредба за това. Този орган може да бъде част от органите, чиято задача е да защитават на национално ниво правата на човека или да закрилят правата на личността или да прилагат принципа на равното третиране.

2.  Държавите-членки гарантират, че органът, посочен в параграф 1, има следната мисия:

Член 13

Включване на въпроси от областта на равенството между мъжете и жените в различните политики

Държавите-членки активно вземат предвид целта на равенството между половете при изработването и изпълнението на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, както и на политиките и дейностите в областите, за които се отнася настоящата директива.

Член 14

Разпространяване на информация

Държавите-членки следят приетите разпоредби в приложение на настоящата директива, както и онези, които вече са в сила в тази област, да бъдат доведени до знанието на заинтересованите лица чрез всички подходящи средства, включително интернет, и за цялата им територия.

Член 15

Равнище на закрила

Прилагането на настоящата директива при никакви обстоятелства не може да представлява основание за намаляване на равнището на защита срещу дискриминация, което вече е постигнато от държавите-членки в областите, уредени от настоящата директива.

Член 16

Доклади

1.  Държавите-членки съобщават на Комисията всякаква налична информация относно прилагането на настоящата директива най късно до ...(13) .

Комисията съставя обобщителен доклад, който се предава на Европейския парламент и на Съвета най-късно до ... +(14). Ако е уместно, тези доклади се придружават от предложения за изменения на настоящата директива.

2.  Докладът на Комисията взема предвид гледната точка на заинтересованите лица.

Член 17

Преразглеждане

Не по-късно до ...(15)+, Комисията преразглежда прилагането на настоящата директива и, ако е уместно, предлага изменения, каквито прецени за необходими.

Член 18

Прилагане

1.  Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от ...(16). Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и прилагат таблица за съответствието между разпоредбите и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или позоваването се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.  Ако особени затруднения обосновават това, срокът, посочен в параграф 1 за транспониране нанастоящата директиваможе да бъде продължен до ...(17)+ .

3.  Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното си законодателство, които те приемат в областта, обхваната с настоящата директива.

Член 19

Минимални изисквания

Във връзка със защитата на принципа на равното третиране, държавите-членки може да приемат или да запазят по-благоприятни разпоредби от тези, които са предвидени в настоящата директива.

Член 20

Отмяна

║Директива 86/613/EИО се отменя, считано от ...+.

Член 21

Влизане в сила

Настоящата директива влиза сила на двадесетия ден от публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 22

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено ║на ║

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) Становище от 24 март 2009 г. (все още непубликувано в ОВ). (2) OВ C, стр. (3) Позиция на Европейския парламент от 6 май 2009 г. (4) OВ L 359, 19.12.1986 г., стp. 56. (5) COM(2006) 0092. (6) документ SOC 385. (7) ОВ C 85, 17.3.1997 г., стр. 186. (8) COM(2008) 0412. (9) ОВ L 6, 10.1.1979 г., стр. 24. (10) ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23. (11) ОВ L 373, 21.12.2004 г., стр. 37. (12) ОВ L 348, 28.11.1992 г., стр. 1. (13) + Четиригодини след приемането на настоящата директива. (14) ++ Петгодини след приемането на настоящата директива. (15) +++ Шестгодини след приемането на настоящата директива. (16) + Двегодини след приемането на настоящата директива (17) ++ Тригодини след приемането на настоящата директива