Резолюция на Европейския парламент от 12 ноември 2009 г. относно годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2008 г. (2009/2088(INI))
Европейският парламент,
– като взе предвид годишния доклад относно дейностите на Европейския омбудсман за 2008 г.,
– като взе предвид член 195 от Договора за ЕО,
– като взе предвид членове 41 и 43 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
– като взе предвид Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана(1),
– като взе предвид рамковото споразумение за сътрудничество, сключено между Европейския парламент и омбудсмана на 15 март 2006 г. и влязло в сила на 1 април 2006 г.,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 5 октомври 2005 г., озаглавено "Оправомощаване за приемане и предаване на съобщения до Eвропейския омбудсман и за упълномощаване на длъжностните лица да се явяват пред Европейския омбудсман" (SEC (2005)1227),
– като взе предвид Решение 2008/587/ЕО от 18 юни 2008 г. за изменение на Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на Омбудсмана(2),
– като взе предвид направеното от омбудсмана преразглеждане на отнасящите се до него разпоредби по прилагане, с цел да се отразят промените в статута, като преразгледаните разпоредби влязоха в сила на 1 януари 2009 г.,
– като взе предвид своите предишни резолюции относно дейностите на Европейския омбудсман,
– като взе предвид член 205, параграф 2, второ и трето изречения от своя правилник,
– като взе предвид доклада на Комисията по петиции (A7-0020/2009),
А. като има предвид, че годишният доклад относно дейностите на Европейския омбудсман през 2008 г. беше официално представен на председателя на Европейския парламент на 21 април 2009 г. и че омбудсманът, г-н Nikiforos Diamandouros, внесе своя доклад в комисията по петиции на 14 септември 2009 г. в Страсбург;
Б. като има предвид, че член 41 от Хартата на основните права (във версията от 2007 г.) постановява следното: "Всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок";
В. като има предвид, че член 43 от Хартата (във версията от 2007 г.) постановява следното: "Всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава-членка, има право да сезира Европейския омбудсман за случаи на лоша администрация в действията на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, с изключение на Съда на Европейския съюз при изпълнението на неговите съдебни функции";
Г. като има предвид, че е от първостепенно значение европейските институции и органи да използват максимално необходимите им ресурси, за да изпълняват задължението си да гарантират, че гражданите получават бързи и съдържателни отговори на своите запитвания, жалби и петиции;
Д. като има предвид, че независимо че са изминали осем години от приемането на резолюцията на Парламента от 6 септември 2001 г.(3), в която се одобрява кодексът на омбудсмана за добро поведение на администрацията, другите основни институции все още не са изпълнили докрай призива на Парламента да приведат практиката си в съответствие с разпоредбите на този кодекс;
Е. като има предвид, че през 2008 г. омбудсманът е регистрирал 3 406 жалби, в сравнение с 3 211 през 2007 г., и че от тях 802 са се оказали в рамките на неговите правомощия, в сравнение с 870-те през 2007 г.;
Ж. като има предвид, че констатациите от 355-те приключени проверки, от които 352 са във връзка с жалби и три са по собствена инициатива, показват, че в 110 от случаите (съответстващи на 31% от жалбите, по които се извършват разследвания) не е установено лошо администриране;
З. като има предвид, че в 129 случая, приключени през 2008 г. (36% от общия брой), засегнатата институция е приела приятелско споразумение или е разрешила въпроса, което показва силно желание от страна на институциите и органите да разглеждат подадените до омбудсмана жалби като възможност да поправят някои допуснати грешки и да си сътрудничат с омбудсмана в полза на гражданите;
И. като има предвид, че през 2008 г. четири случая бяха разрешени с постигане на споразумение и че в края на 2008 г. 25 предложения за разрешаване чрез споразумение още бяха в процес на разглеждане;
Й. като има предвид, че най-честото твърдение за лошо администриране, разглеждано от омбудсмана през 2008 г., е липсата на прозрачност (в 36% от започнатите проверки);
К. като има предвид, че през 2008 г. омбудсманът все по-често използваше по-неформални процедури с цел бързо разрешаване на проблемите, което доказва степента на уважение, с което се ползва омбудсманът, и демонстрира готовността на институциите да помагат на гражданите;
Л. като има предвид, че през 2008 г. омбудсманът приключи 44 проверки с критични забележки, като по своето естество критичната забележка потвърждава пред жалбоподателя, че неговата жалба е оправдана, и посочва на засегнатата институция или орган допуснатите грешки, така че да се избягва лошо администриране в бъдеще;
М. като има предвид, че с оглед подобряване работата на европейските институции в бъдеще, омбудсманът все по-често прибягва до допълнителни забележки, които той разглежда като възможност да се повиши качеството на администрацията, като през 2008 г. бяха направени допълнителни забележки към общо 41 случая;
Н. като има предвид, че през 2008 г. бяха изготвени 23 проектопрепоръки, осем от които бяха приети от засегнатата институция, и като има предвид, че четири проектопрепоръки от 2007 г. доведоха до вземане на решение през 2008 г.;
О. като има предвид, че един случай на лошо администриране доведе до представяне на специален доклад пред Европейския парламент през 2008 г., както и че представянето на специален доклад пред Парламента е ценно средство, с помощта на което омбудсманът може да поиска политическа подкрепа от Парламента и неговата комисия по петиции с цел удовлетворяване на гражданите, чиито права са били нарушени, както и стимулиране на повишаването на стандартите на администриране в ЕС;
П. като има предвид, че нито критичните забележки, които се съдържат в решенията за приключване на разглеждането на непоправимите случаи на лошо администриране, нито препоръките или специалните доклади на омбудсмана имат задължителен характер, тъй като неговите правомощия не включват пряко разрешаване на случаите на лошо администриране, а имат за цел да насърчават саморегулирането от страна на институциите и органите на Европейския съюз;
Р. като има предвид, че от влизането в сила на Договора от Ница Парламентът се ползва със същите права като държавите-членки, Съвета и Комисията за сезиране на Съда на Европейските общности на основание некомпетентност, съществено процесуално нарушение, нарушаване на Договора за ЕО или на всякакви правни норми по приложението му, или злоупотреба с правомощия;
С. като има предвид, че критичните коментари, засягащи лошото администриране и формулирани от омбудсмана в доклада му за 2008 г. (критични забележки, проектопрепоръки и специален доклад), могат да послужат като основа, за да се избягва повтарянето на грешките и лошото функциониране в бъдеще чрез прилагането на подходящи мерки от институциите и от другите органи на Европейския съюз;
Т. като има предвид, че сътрудничеството, създадено от омбудсмана в рамките на Европейската мрежа на омбудсманите, функционира вече над десет години като гъвкава система за обмен на информация и добри практики, а също и като средство за пренасочване на жалбоподателите към съответния омбудсман или друг подобен орган, който може да им окаже най-добро съдействие;
У. като има предвид, че ролята на омбудсмана за защита на интересите на европейските граждани пред институциите и органите на Европейския съюз претърпя развитие през четиринадесетте години от създаването на неговата служба, благодарение на независимостта на омбудсмана и на демократичния контрол върху прозрачността на неговата дейност, упражняван от страна на Парламента;
Ф. като има предвид, че дейностите на омбудсмана и на комисията по петиции трябва да останат отделени едни от други и − като общо правило, с цел избягване на евентуални конфликти във връзка със съответните им прерогативи − да включват взаимно предаване на съответните им досиета;
1. Одобрява представения от Европейския омбудсман годишен доклад за 2008 г. и неговата структура, като съчетание от обобщение за дейностите през годината, преглед на жалбите и проверките и тематичен анализ на решенията на омбудсмана, включващ най-значимите с оглед на законите и фактите заключения, съдържащи се в решенията на омбудсмана от 2008 г., както и проблемите, възникнали на различни етапи от процедурата;
2. Счита, че по-ясното представяне на статистическите данни, включително новият метод на изчисление и новият формат правят доклада по-разбираем, по-достъпен и по-лесен за ползване;
3. Призовава на всички институции и органи на ЕС да бъдат предоставени необходимите бюджетни и човешки ресурси, с цел да се гарантира, че гражданите получават своевременни и съдържателни отговори на своите запитвания, жалби и петиции;
4. Счита, че омбудсманът е продължил да упражнява своите правомощия по активен и балансиран начин, както по отношение на разглеждането и обработването на жалби, извършването и приключването на проверки, така и по отношение на поддържането на градивни взаимоотношения с институциите и органите на Европейския съюз и на насърчаването на гражданите да упражняват своите права по отношение на тези институции и органи;
5. Призовава омбудсмана да продължи усилията си за повишаване на информираността относно своята работа и да популяризира своите дейности по ефективен и прозрачен начин;
6. Счита, че терминът "лошо администриране" следва да продължава да се тълкува в широк смисъл, така че да включва не само нарушения на правни норми или общи принципи на европейското административно право, като например обективност, пропорционалност и равнопоставеност, недискриминация и зачитане на правата на човека и основните свободи, но също случаи, и когато дадена институция не действа последователно и добросъвестно, или да отчита основателните очаквания на гражданите, включително в случаите, когато дадена институция сама е поела задължението да зачита определени норми и стандарти, без да има такова задължение съгласно Договорите или вторичното законодателство;
7. Разглежда ролята на омбудсмана за насърчаване на откритостта и отчетността в процесите на вземане на решения и административно управление на Европейския съюз като основен принос за Съюз, в който решенията се вземат "при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост и възможно най-близко до гражданите", както се посочва в член 1, параграф 2 от Договора за Европейски съюз;
8. Отново приканва, както и в предишни резолюции, всички институции и органи на ЕС да възприемат общ подход по отношение на кодекса за добро поведение на администрацията;
9. Отбелязва, че предложеният от омбудсмана кодекс за добро поведение на администрацията, във вида, в който е приет от Парламента на 6 септември 2001 г., изпълнява ролята на ръководство и помощно средство за служителите на всички институции и органи на Общността и редовно се актуализира и публикува на уебсайта на омбудсмана;
10. Приветства преразглеждането на статута на омбудсмана, в частност засилените правомощия на омбудсмана в областта на разследванията, които ще допринесат за осигуряването на пълно доверие на гражданите в неговата способност да осъществява подробно проучване на жалбите им, без да бъде ограничаван;
11. Подчертава необходимостта от принос към разбирането от страна на обществеността на задълженията на омбудсмана чрез предоставяне на информация на гражданите, дружествата, неправителствените и други организации и счита, че лесноразбираемата, точна и висококачествена информация може да допринесе за намаляване на броя на жалбите, които попадат извън обхвата на правомощията на омбудсмана;
12. Счита, че броят на недопустимите жалби остава незадоволителен, макар и понятен, и с оглед на това препоръчва провеждането на продължителна информационна кампания сред европейските граждани с цел повишаване на тяхната осведоменост относно функциите и правомощията на членовете на Европейската мрежа на омбудсманите;
13. Отчита усилията на омбудсмана за подобряване функционирането на институциите, както и стремежа му към по-нататъшно намаляване на текущата средна продължителност на проверките, която възлиза на 13 месеца;
14. Приветства градивното сътрудничество между омбудсмана и институциите и органите на ЕС и го подкрепя в ролята му на външен контролен механизъм и, наред с това, на ценен източник на постоянно усъвършенстване на европейската администрация;
15. Приветства подписването на 9 юли 2008 г. на меморандум за разбирателство между омбудсмана и Европейската инвестиционна банка, както и съгласието на агенциите на Съюза да възприемат Европейския кодекс за добро поведение на администрацията в своите отношения с гражданите;
16. Призовава омбудсмана да продължи да изпълнява своите контролни функции и да гарантира, че Комисията упражнява надлежно правото си за откриване по свое усмотрение на процедури за нарушения съгласно член 226 от Договора за ЕО или за предлагане на санкции съгласно член 228 от Договора за ЕО, като същевременно съвестно полага усилия за избягване на забавяния или неоснователно непредприемане на своевременни действия, които са несъвместими с правомощията на Комисията за надзор над прилагането на правото на ЕС, и изисква омбудсманът да продължи да поддържа връзка по този въпрос с комисията по петиции;
17. Изтъква отново виждането си, че, ако дадена институция отказва да следва препоръка, съдържаща се в специален доклад на омбудсмана, независимо че Парламентът е одобрил тази препоръка, Парламентът би могъл законно да упражни своите правомощия и да сезира Съда на Европейските общности във връзка с действието или бездействието, които са предмет на препоръката на омбудсмана; приканва комисията, която отговаря за правилника за дейността, да предложи подходящи разпоредби, които да бъдат включени в него и да предвиждат предприемането на такава мярка;
18. Отбелязва, че омбудсманът е представил специален доклад, в който критикува Комисията за това, че не е обосновала достатъчно добре третирането на помощни устни преводачи на свободна практика над 65-годишна възраст, във връзка с който Парламентът прие резолюция на 5 май 2009 г.(4);
19. Счита, че когато омбудсманът и Комисията по петиции, действащи в рамките на съответните си мандати и правомощия, разследват припокриващи се въпроси − например начина, по който Комисията е провела процедура за нарушение, и самото предполагаемо нарушение, те могат да постигнат в много по-голяма степен полезно взаимодействие чрез тясно сътрудничество помежду си;
20. Приветства отличните взаимоотношения между омбудсмана и Комисията по петиции в институционалната рамка, по-специално взаимното зачитане на правомощия и прерогативи;
21. Отчита полезния принос на Европейската мрежа на омбудсманите, член на която е Комисията по петиции, в съответствие с принципа на субсидиарност, за осигуряване на извънсъдебни начини за решаване на спорове; приветства сътрудничеството между Европейския омбудсман и омбудсманите и други подобни органи на национално, регионално и местно равнище в държавите-членки и настоятелно призовава за по-нататъшно засилване на обмена на най-добри практики, с което да се направи възможно бързото разпространение на най-добрите практики сред държавите-членки;
22. Приветства публикуването през 2008 г. в уебсайта на омбудсмана на две проучвания относно последващите действия на заинтересованите институции във връзка с критични и други забележки, направени през 2006 г. и 2007 г.;
23. Насърчава омбудсмана да продължи да отдава голямо значение на инициативи, свързани с информирането на граждани, и съответно потенциални жалбоподатели, тъй като е ясно, че разграничаването на отговорностите и процесите на вземане на решения на европейско, национално и регионално равнище все още е твърде объркващо и трудноразбираемо за много граждани и предприятия;
24. Приветства засилената информационна кампания, представена в стратегията за комуникация, възприета от омбудсмана, която води до по-голяма осведоменост за правата на гражданите и правомощията на Общността, както и до по-добро познаване на сферата на правомощия на омбудсмана;
25. Отбелязва, че всяка институция има свой уебсайт, чрез който се подават жалби, петиции и др., и че това може да попречи на гражданите да разграничават различните институции; във връзка с това подкрепя разработването на интерактивен наръчник, който да помага на гражданите да откриват най-подходящия форум за решаване на техните проблеми;
26. Приветства новия уебсайт на омбудсмана като много сериозна ответна реакция по отношение на този въпрос;
27. Предлага тази идея да бъде доразвита и да бъде създаден общ уебсайт на европейските институции, който да е в помощ на гражданите и да ги насочва направо към институцията, компетентна да разгледа тяхната жалба, с което да бъде намален броят на недопустимите жалби, подадени до Европейския омбудсман;
28. Призовава Европейския омбудсман да поеме ангажимента, след получаване на съгласието на заинтересования жалбоподател, да препраща директно всяка жалба, която попада в сферата на правомощията на национален или регионален омбудсман;
29. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, Европейския омбудсман, правителствата и парламентите на държавите-членки, както и техните омбудсмани или на сходни компетентни органи.
Резолюция на Европейския парламент относно специалния доклад на Европейския омбудсман, представен пред Европейския парламент в резултат на проверката по собствена инициатива относно съществуването и публичната достъпност на кодекс за добро поведение на администрацията в различните институции и органи на Общността (OВ C 72 E, 21.3.2002 г., стp. 331).